1926_06_27 Нови типове

[Ани]

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

НОВИ ТИПОВЕ.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

   Задача презъ ваканцията: извадете основнитѣ мисли отъ всички лекции, говорени презъ годината, и вижте, какво трѣбва да приложите. Всѣко учение е ценно дотолкова доколкото може да се приложи. Вънъ отъ приложението това учение нѣма никакъвъ смисълъ. Следователно, ако и вие, като окултни ученици, не прилагате идеитѣ, които ви се даватъ, ще мязате на риба, която се движи отъ единия до другия брѣгъ на рѣката, безъ да знае нѣщо за външния свѣтъ. Ще кажете, че трѣбва да се самоотречете. — Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да излѣзе вънъ отъ законитѣ на водата и да влѣзе въ новия животъ. За да влѣзе въ новия животъ, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на този животъ и да живѣе съобразно тѣхъ. Не ги ли познава, той се натъква на страдания. Каквото и да прави, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ страданието. Страданието е Божественъ остенъ, който буди спещитѣ сѫщества. При днешнитѣ условия на живота, страданието е необходимъ методъ за пробуждане на човѣшкото съзнание.

   Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ проявитѣ на съзнанието си, да видятъ, че то е проникнато отъ безброй странични образи. Запримѣръ, въ съзнанието на съвременния човѣкъ седи идеята за първенство. Той иска да свърши университетъ, да стане министъръ, да издава заповѣди, да стане виденъ човѣкъ, да се разхожда изъ града съ автомобилъ. — Добри сѫ тия нѣща, но какво могатъ да допринесатъ тѣ на човѣка? То е все едно да посадите едно семе да израсне, да цъвне, но да не даде никакъвъ плодъ. Човѣшкиятъ животъ има смисълъ само тогава, когато дава плодъ. — Кой е първиятъ плодъ на човѣшкия животъ? Нѣкой ще каже, че първиятъ плодъ на човѣшкия животъ се заключава въ придобиване на нѣкаква добродетель. Другъ пъкъ ще каже, че понеже не е придобилъ нѣкаква добродетель, счита се за неспособенъ човѣкъ. Питамъ: Можете ли да кажете, че вълкътъ е способенъ, само заради това, че всѣки день може да придобие по една овца? — Не, душенето на овце не е никаква способность. Въ това отношение вълкътъ е крадецъ и разбойникъ. Ще кажете, че овцата е кротка и може да се жертвува. — Доколко овцата се жертвува доброволно, това е въпросъ. Тя не дава доброволно нито вълната, нито млѣкото си, а още по-малко кожата си. Хората взиматъ всичко отъ овцата насила. Онова, за което човѣкъ използува овцата, не е нито вълната, нито млѣкото ѝ, но онази магнетична сила, която излиза отъ нея. Чрезъ вълната си овцата става проводникъ на магнетични сили, които сѫ особено необходими за човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива всички дарби и способности, вложени въ него, безъ да има нужда да си ги доставя отвънъ. Той трѣбва да има силата на вълка, безъ да е вълкъ. Той трѣбва да има добротата на овцата, безъ да е овца. Какво ще ви ползува една свѣщь, колкото и доброкачествена да е, ако не я запалите? Свѣщьта е ценна, само когато е запалена. Щомъ се запали, тя издава свѣтлина и улеснява човѣка вънъ и вѫтре въ кѫщата му. Материалътъ на свѣщьта е дотолкова важенъ, доколкото дава условия за проява на свѣтлината. При тази свѣтлина човѣкъ може да намѣри пѫтя си въ бурна, въ тъмна нощь, и да се избави отъ нещастията, които биха могли да му се случатъ. Човѣкъ има такава свѣщь въ себе си, която, веднъжъ запалена, вѣчно трѣбва да гори. Тази свѣщь е човѣшкиятъ мозъкъ, който трѣбва да гори и да свѣти, да оправя пѫтя на човѣка, да го освобождава отъ заблужденията му. Понѣкога тази свѣщь въ човѣка изгасва, и той изпада въ голѣмъ мракъ, въ голѣми заблуждения. Страхътъ, безвѣрието въ човѣка изгасватъ неговата свѣщь.

   И тъй, страхътъ, безвѣрието, както и всички отрицателни чърти, не сѫ присѫщи само на отдѣлния човѣкъ. Тѣ сѫ общи качества, достояние на цѣлото човѣчество. Самъ за себе си човѣкъ представя богатъ материалъ за изучаване. Той не познава своя умъ, своето сърдце, нито живота си. Той трѣбва да се върне хиляди години назадъ, да види, презъ какъвъ животъ е миналъ. Всичко това днесъ е покрито, забулено за човѣка. Като не подозира това, презъ което е миналъ, човѣкъ казва: Азъ живѣя. — Да, ти живѣешъ като риба, която се движи между двата брѣга на рѣката. Първото нѣщо, на което единъ день ще се натъкнете, това ще бѫдатъ вашитѣ минали сѫществувания. Като започнете да ги разглеждате, тогава само ще разберете закона на еволюцията и на инволюцията. Тогава само ще разберете, какъ сѫ се развивали у васъ едни чувства и способности за смѣтка на други. Тогава само ще разберете, защо нѣкои нѣща сѫ се сложили по единъ, а не по другъ начинъ. Това е велика наука!

   Мнозина не успѣватъ въ живота, защото не работятъ, не учатъ. Тѣ си купуватъ лотарийни билети и чакатъ, дано имъ се падне нѣкаква печалба. Вмѣсто да очакватъ печалби отъ лотария, по-добре нека взематъ мотика на рамо и започнатъ да работятъ.

   Единъ малджия се молилъ усърдно на Бога, да му покаже по нѣкакъвъ начинъ, кѫде има заровени пари въ земята, да ги извади и съ тѣхъ да построи нѣколко богоугодни заведения. И наистина, една вечерь сънувалъ, че единъ ходжа дошълъ при него и му предложилъ да го заведе на мѣстото дето има много заровени пари. Доволенъ отъ това предложение, той тръгналъ заедно съ ходжата къмъ опредѣленото мѣсто. Въ момента, когато ходжата щѣлъ да покаже мѣстото, дето паритѣ били заровени, единъ отъ кредиторитѣ хваналъ иманяра за дрехата и му казалъ: Слушай, изплати дълга си! Той се обърналъ къмъ кредитора си и започналъ да се разправя съ него. Като се разправяли, иманярътъ се стресналъ, събудилъ се и, като се огледалъ наоколо, видѣлъ, че е самъ — никакъвъ ходжа нѣмало при него. Следъ това този иманяръ дойде при мене и ме пита: Можешъ ли да ми кажешъ, кое е мѣстото, дето сѫ заровени тия пари? Ето, 20 години вече, какъ копая на това мѣсто. Изкопахъ единъ ровъ, дълъгъ единъ километъръ, но намѣрихъ само две хиляди лева. Казвамъ: Ако ти би купилъ нѣколко декара земя и би посадилъ и отгледалъ лозе, досега би ималъ десетократно повече, отколкото дветѣ хиляди лева, които си намѣрилъ въ земята.

   Лакомията, алчностьта на хората къмъ лесно забогатяване е причина за тѣхнитѣ неуспѣхи, за загубване на Божественото. Нѣкой се моли да придобие нѣщо сѫществено въ живота си, и въ момента, когато нѣкоя божествена идея го посети, нѣкаква малка мѫчнотия се изправи на пѫтя му, и той изгубва всичко. Малката мѫчнотия, това е вашиятъ кредиторъ, който иска да му дадете паритѣ, да изплатите задълженията си по отношение на него. Когато дължи на нѣкого, човѣкъ първо трѣбва да си плати дълга, а после да отива съ ходжата да търси пари въ земята. Както виждате, не е случайно явяването на кредитора тъкмо въ момента, когато ходжата отива да покаже на иманяра мѣстото на заровенитѣ пари.

   Питамъ: Може ли човѣкъ безъ да страда да има страдания? Може ли безъ да се радва да има радости? — И едното, и другото сѫ нѣща невъзможни. Следователно, щомъ има страдания, човѣкъ непременно ще страда. Щомъ има радости, той непременно ще се радва. Щомъ нѣщата не ставатъ, както искатъ, или както сѫ очаквали, хората страдатъ. Като се натъкватъ на страдания, хората се измѫчватъ, искатъ да не страдатъ. — Това е невъзможно. Тѣ трѣбва да се възпитаватъ така, че да гледатъ на страданията като на благо. Започнатъ ли да гледатъ на страданията по този начинъ, тѣ ще видятъ, че нѣма страдание въ свѣта, което да не е допринесло поне нѣкаква малка придобивка къмъ човѣшкото съзнание. Прогресътъ на съвременното човѣчество се дължи, именно, на страданията. Страданията представятъ естественъ методъ за повдигане на човѣшкото съзнание. Не е въпросъ за страдания, които идатъ като резултатъ на недоглеждане на нѣщата. Тукъ става въпросъ за страдания отъ идея. Страдание, въ което нѣма никаква идеа, това е мѫчение. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да носи страданията си съ радость, това се отнася до идейнитѣ страдания.

   Сега, като поработите презъ лѣтото върху лекциитѣ, извадете, освенъ основната мисъль отъ всѣка лекция, още и всички по-важни методи за приложение. Запримѣръ, дадени сѫ редъ методи за трансформиране на състоянията, на неразположенията ви. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на нѣкое дърво, главно на брѣстъ, да почерпите отъ него енергия. Сѫщо така, добре е често да се разхождате покрай нѣкоя брѣстова алея. Щомъ направите това упражнение, неразположението ви ще мине. Формата на брѣстовитѣ листа, както и самиятъ брѣстъ, действуватъ успокоително върху нервната система на човѣка. Борътъ пъкъ действува добре върху човѣка главно съ своята миризма и стремежъ нагоре, къмъ височинитѣ. Борътъ помага само на ония хора, които иматъ сѫщия стремежъ като него. На материалиститѣ той не помага, но и тѣ сами не обичатъ да се качватъ на високи мѣста. Материалиститѣ не обичатъ боровитѣ гори. Знаете ли, кѫде и на какви мѣста живѣятъ мечкитѣ? — Обикновено тѣ живѣятъ между елхи и въ клѣкове.

   Като ученици, вие трѣбва да правите опити, наблюдения, да изучавате състоянията си, както ученитѣ изучаватъ земята и промѣнитѣ, които е претърпѣла. По известни вкаменелости тѣ сѫдятъ за различнитѣ епохи, презъ които земята е минала. По сѫщия начинъ и вие можете отъ състоянията си, да заключавате за промѣнитѣ, които ставатъ у васъ.

   Когато сте неразположени и не знаете, какво да правите, хващайте последователно, съ дѣсната си рѫка първо палеца, после — показалеца, срѣдния, безименния и малкия пръстъ. Следъ това следете, какви промѣни ставатъ у васъ. Сѫщевременно, наблюдавайте и изучавайте ноктитѣ си. Когато ноктитѣ на човѣка започнатъ да се скѫсяватъ, това говори за нервность, за сприхавость. Хора, на които ноктитѣ съ дълги, добре оформени, сѫ интелигентни. Широкитѣ нокти показватъ устойчивость, смѣлость, решителность. Тѣснитѣ нокти показватъ отсѫтствие на смѣлость и решителность. Човѣкъ съ тѣсни нокти е слабъ, не може да се бори съ външнитѣ условия. Изобщо, ноктитѣ, пръститѣ на рѫката опредѣлятъ човѣшкия характеръ. Когато палецътъ се скѫсява и става топчестъ, човѣкъ започва да загрубява. Когато първата фаланга на палеца е добре развита, това показва човѣкъ съ силна, съ разумна воля. Човѣкъ трѣбва да е работилъ хиляди години върху себе си, за да може съ идването си още да срещне благоприятна срѣда за развитие. Какво казватъ съвременнитѣ хора за своитѣ условия? — Тѣ се оплакватъ отъ своитѣ условия, казватъ, че не били добри. Чудно нѣщо! Тѣ не сѫ нито орали, нито копали, а искатъ добри условия. — Не, трѣбва да се стегнатъ, да работятъ, да могатъ първо да подобрятъ своитѣ вѫтрешни условия. Щомъ подобрятъ вѫтрешнитѣ си условия, едновременно съ това ще подобрятъ и външнитѣ.

   Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си. Започнете първо да работите върху физическото подобряване на тѣлото си и постепенно минавайте къмъ умственото. Понѣкога човѣкъ възприема повече енергия, отколкото му трѣбва; нѣкога пъкъ дава повече енергия, отколкото трѣбва. Това сѫ крайности, които се отразяватъ неблагоприятно върху организъма му. — Какво трѣбва да прави човѣкъ? — Той трѣбва да възприема и да дава отъ себе си само толкова, колкото е необходимо. Като не спазватъ това правило, много хора растатъ, цъвтятъ, но не даватъ плодъ. Това не е нормално положение въ природата, вследствие на което тя се противопоставя. Природата не търпи никакво нарушаване на нейния редъ и порядъкъ. Природата обича реда и порядъка, затова казва: Ще взимашъ толкова, колкото трѣбва; и ще давашъ толкова, колкото трѣбва.

   Представете си, че нѣкой ви обиди. Какво трѣбва да направите? Обикновено на обидата хората отговарятъ съ обида. Обаче, не е този пѫтьтъ, по който ученикътъ трѣбва да върви. Щомъ ви обидятъ, вие трѣбва да забравите обидата. Намѣрете нѣкой познатъ и постѫпете съ него така, както бихте желали съ васъ да постѫпятъ. Така вие ще получите морално удовлетворение за обидата, която ви сѫ нанесли. По този начинъ ще дадете добъръ примѣръ и на другитѣ хора. Едно се иска отъ ученика: при каквото разположение и да се намира, добро или лошо, той всѣкога трѣбва да е готовъ да услужи на своя ближенъ. Срѣщате човѣкъ, който носи голѣма, тежка кошница, пълна съ покупки. Спрете се, поемете кошницата, услужете му и после продължете пѫтя си. Каквато скръбь и да имате, направете тази услуга и повече не мислете. Щомъ я направите, както трѣбва, скръбьта ви ще се превърне на радость. Правете добро на хората така, че никой да не ви вижда. По този начинъ вие ще развиете въ себе си добри, положителни качества. Желая ви сега да бѫдете активни, силни, безъ да давите овце. Да бѫдете добри, кротки като овцата и сами да стрижете вълната си, сами да предлагате млѣкото си. Това, което говоря за овцата, не трѣбва да го взимате въ букваленъ смисълъ, но въ преносенъ.

   Следниятъ пѫть ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бѫдете въ класъ точно на време, въ 71/2 ч. в., както обикновено, и ще прекарате половинъ часъ въ мълчание, до осемь часа. Ще се поздравите тихо, безъ да говорите. Презъ деня можете да говорите, колкото искате, но дойде ли опредѣлениятъ часъ — пълно мълчание. Всѣки ще се успокои вѫтрешно и ще си представи, че е разрешилъ всички въпроси въ живота. Ще седне на мѣстото си тихъ и спокоенъ, ще мисли за великата хармония въ свѣта. Да мълчи човѣкъ, това е единъ отъ красивитѣ опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. Въ мълчание човѣкъ може да върши чудеса. Чрезъ мълчанието, като вѫтрешна сила, човѣкъ може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче, ние не говоримъ за външното мълчание, но за онова дълбоко вѫтрешно мълчание, проникнато отъ вѫтрешенъ миръ въ душата. Чрезъ мълчание човѣкъ може да преодолява и най-голѣми мѫчнотии и препятствия. Колкото по-голѣми сѫ препятствията въ пѫтя на човѣка, толкова по-разумна срѣда го обикаля. Препятствията се причиняватъ отъ разумни сѫщества, които иматъ за цель да изпитатъ интелигентностьта и силата на човѣшката воля. Щомъ срѣщате препятствия, нѣма да се натъквате на тѣхъ, но ще ги заобиколите. Когато човѣкъ е въ срѣда на разумни сѫщества, той има условия да се прояви, има условия да придобие нѣщо. Ако влѣзете въ нѣкое село, между хора, гладенъ никога нѣма да останете. Обаче, ако сте въ пустиня, нѣма да срещнете никакви препятствия, свободно можете да се разхождате, но гладенъ ще бѫдете. Какво показва това? — Това показва, че докато има мѫчнотии, човѣкъ никога нѣма да умре гладенъ. Когото Богъ обича, Той поставя на пѫтя му редъ мѫчнотии и препятствия. Много естествено! Може ли човѣкъ да направи единъ корабъ, безъ да го натовари съ стока? Може ли човѣкъ да си направи кола, безъ да я впрѣга? Може ли да има торба, безъ да я пълни съ нѣщо? Може ли да има инструменти, безъ  да свири на него? Ако цигулката би била разумно сѫщество, тя би се оплакала отъ страданията, които лѫкътъ ѝ причинява. Каквото е положението на цигулката, такова е положението и на човѣка. Всѣки човѣкъ е нѣкаква струна отъ Божествения инструментъ и върху нея свирятъ съ лѫка си разумни сѫщества. Щомъ престане концертътъ, човѣкъ временно се успокоява, затихва, докато отново се даде новъ концертъ. Ако отидете на небето, ще чуете да се говори само за страдащитѣ хора, но не и за веселещитѣ се. Въ Писанието е казано: „Веселещитѣ сѫ получили своя дѣлъ на земята още. Скърбещитѣ ще получатъ своето благо на небето“

   Сега отъ васъ се иска да правите редъ опити, да се калите, да изработите отъ себе си нови хора, нови типове. — Какъ можете да създадете отъ себе си нови типове? Колкото по-идеенъ е животътъ на човѣка, толкова по-лесно той може да преустрои цѣлия си организъмъ, както въ физическо, тъй и въ психическо отношение. Ако обикновениятъ човѣкъ се въодушевява отъ една обикновена идея, колко повече духовниятъ човѣкъ, който служи на Бога, може да се въодушеви отъ своята велика идея! Тъй въодушевенъ, той всѣки день прибавя камъкъ връхъ камъкъ къмъ Божествената сграда, къмъ великото здание на Битието. Това значи да създаде човѣкъ отъ себе си новъ типъ.

   Желая ви да бѫдете нови типове, носители на новото учение!

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

32 Лекция отъ Учителя, държана

на 27 юний, 1926 г. София.