1926_04_18 Качества на здравия човѣкъ

[Ани]

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

КАЧЕСТВА НА ЗДРАВИЯ ЧОВѢКЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се темата: „Качества на идеалния човѣкъ“.

Тази вечерь ще говоря върху темата:  „Качества на здравето, или качества на здравия човѣкъ“. По какво се отличава здравия човѣкъ отъ болния? — Болниятъ не яде, понеже нѣма апетитъ; здравиятъ яде, нѣкога повече, нѣкога по-малко. Когато апетитътъ на здравия е много голѣмъ, това показва нѣкаква болезненость. Здравиятъ яде умѣрено и съ разположение, и стомахътъ му всѣкога е въ изправность. Здравиятъ никога не преяжда. Колкото сладко да му е яденето, щомъ дойде до момента, когато изпитва най-голѣма приятность, той спира — винаги остава мѣсто въ стомаха си поне за още 20 хапки. Който преяжда, той се намира въ болезнено състояние.

Здравиятъ човѣкъ се отличава отъ болния още и по дишането си. Той диша ритмично, плавно, безъ никакво хъркане или задушаване, каквото се чува въ болния. Той може дълго време да ходи, безъ да се запъхтява. Какво е главоболие, той не знае. Мисъльта му е спокойна, равна, безъ напрежения. Умствено той може да работи продължително, безъ умора.

Сега, какъвъ смисълъ има за васъ, че знаете качествата на здравия човѣкъ? — Когато човѣкъ знае нѣщо, той може да се освободи отъ известни заблуждения въ себе си. Нѣкой мисли, че е абсолютно здравъ, но следъ нѣколко месеци или години заболява. Той се чуди, отде му дойде тази болесть. — Много просто. Тази болесть е била въ него въ зародишно състояние. Тя е чакала най-малкия поводъ, за да се прояви. Нормално развитиятъ човѣкъ нѣма никакви зародиши отъ болести въ себе си. Ако искате да знаете, дали ви предстои нѣкаква болесть, или нѣкакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктитѣ си. Появи ли се на ноктитѣ ви нѣкакво бѣло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болесть. Ако петната се явяватъ на лѣвата рѫка, тѣ иматъ едно значение; ако се явяватъ на дѣсната рѫка, тѣ иматъ друго значение. Изобщо, най-малкото бѣло петно на ноктитѣ е признакъ на нѣкакво болезнено състояние. На тѣзи петна българитѣ гледатъ точно обратно: тѣ мислятъ, че бѣлитѣ петна носятъ щастие за човѣка. — Никакво щастие. Ако въ изгубване на паритѣ има щастие, тогава и бѣлитѣ петна носятъ щастие. Тѣ представятъ „щастие на изгубенитѣ пари“. Бѣлитѣ петна на ноктитѣ говорятъ за голѣмо напрежение на нервната система, което води къмъ заболяване. Щомъ забележите едно бѣло петно на ноктитѣ си, веднага вземете мѣрки: внесете въ ума си нѣкаква велика, възвишена идея. която успокоява нервната система. Ноктитѣ ви трѣбва да бѫдатъ чисти, безъ никакви бѣли петна. Тѣзи петна се явяватъ още и при голѣми душевни сътресения. Нѣма нищо страшно въ появяване на бѣлитѣ петна. Тѣ сѫ предупредителни белези, които каратъ човѣка да вземе мѣрки срещу тѣхъ, т. е. срещу болезненото състояние, което предстои да дойде.

Ние наричаме бѣлитѣ петна „вѣтропоказатели“. Тѣ показватъ, че предстои буря, срещу която трѣбва да се взематъ известни мѣрки. Като не знаете, какво става въ организъма ви, вие казвате: Не съмъ разположенъ нѣщо. Станалъ съмъ нервенъ, упоритъ, гнѣвенъ, не давамъ да ме докосне човѣкъ. — Причината на това неразположение се крие въ нервната система, въ която има излишъкъ отъ нервна енергия. Човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ да се освободи отъ тази енергия въ себе си. — Какъ ще се освободи? — Чрезъ редъ упражнения. Ще клѣка, ще става, ту съ лѣвия, ту съ дѣсния кракъ. Славянитѣ сѫ, до известна степень, песимисти, но за да се освободятъ отъ този песимизъмъ, тѣ употрѣбяватъ редъ игри. Казачекътъ — въ руснацитѣ, рѫченицата — въ българитѣ, не сѫ нищо друго, освенъ методи за освобождаване отъ този вѫтрешенъ песимизъмъ.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете будни, да се стремите къмъ запазване здравото състояние на организъма си. За тази цель, като ходите на екскурзии, избирайте ония мѣста, които сѫ добре огрѣвани отъ слънцето. Това сѫ южнитѣ склонове на планината. Почивате ли на севернитѣ склонове, има опасность отъ простуда. Изобщо, седнете ли нѣкѫде на почивка, избирайте такива мѣста, които да ви разполагатъ приитно, да чувствувате разположение. Когато сѣдате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължатъ на разсѣяность въ съзнанието, на прекѫсване на връзката въ съзнанието. Съмнението, запримѣръ, макаръ и психическа причина, предизвиква прекѫсване на съзнанието. За да не заболява човѣкъ, съзнанието му трѣбва да бѫде или съвсемъ будно, или никакъ. Забелязано е, че хора, които не мислятъ, които не се безпокоятъ, не заболяватъ. Значи, въ всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде или съ съвършено будно съзнание, или съвършено да се абстрахира отъ онова, което върши. Природата не търпи срѣдни положения. Когато съзнанието на човѣка е будно, той е на бойното поле, на първа линия, дето очаква неприятеля си. Ако неприятельтъ му го нападне, той веднага е готовъ да го отблъсне.

За да разберете, дали можете да се концентрирате, или дали съзнанието ви е будно, направете следния опитъ: като отидете на екскурзия, срѣдъ планината, вземете съ себе си нѣкоя книга за четене, или задачи по алгебра и геометрия, и вижте, ще можете ли да прочетете нѣщо отъ книгата, или да решите една — две задачи спокойно, безъ да се подавате на външнитѣ условия. За да учи добре, човѣкъ се нуждае отъ самота, отъ проста, скромна обстановка, която да не го разсѣйва, да не отвлича вниманието му. Ученикътъ най-добре учи въ стая, просто мобилирана: столъ, маса, печка, шише съ вода и книги. Ако въ стаята има картини, украшения, вниманието му се отклонява отъ тѣхъ, и той не може да учи добре. Сѫщата обстановка се налага и на музикантитѣ: скромна стая, безъ украшения. Който иска да учи, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ най-простата обстановка. Обстановката трѣбва да бѫде проста, но красива. Красота се изисква навсѣкѫде въ живота.

Сега, напишете дробитѣ ¹/₂ и ²/_10,000,000. Коя отъ дветѣ дроби е по-малка? — Дробьта ²/_10,000,000 е по-малка отъ ¹/₂. — Защо? — Защото единицата е раздѣлена на много дребни частици, десетомилионни, отъ които сѫ взети само две. — Кое е заставило хората да дѣлятъ числата на по-малки отъ тѣхъ? Запримѣръ, трима души трѣбва да раздѣлятъ сто лева помежду си. По колко лева ще получи всѣки отъ тѣхъ? — По 33 лв. и ще остане единъ левъ. Като раздѣлятъ и последния левъ, всѣки трѣбва да получи по 33 стотинки, но пакъ ще остане една стотинка. Кое е направило хората толкова дребнави, че да дѣлятъ и стотинкитѣ? Защо трѣбва да ги дѣлятъ на дребни частици? Не може ли останалитѣ стотинки да се дадатъ на единъ човѣкъ? Ако претеглите единъ килограмъ жито и преброите зрънцата, ще видите, че тѣ сѫ на брой около 16,000. Значи, всѣко житно зрънце представя ¹/₁₆₀₀₀ отъ килограма. Обаче, тази ¹/₁₆₀₀₀ часть отъ килограма съдържа всички зрънца въ себе си. — Защо? — Защото тя е получена отъ жива единица, която може да расте и да се намалява. Както числата въ математиката биватъ цѣли и дробни, така и мислитѣ биватъ цѣли и дробни. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае всѣка мисъль, съ която въ даденъ моментъ си служи, цѣло число ли е, или дробь. Като изучавате този въпросъ, вие ще знаете, колко време е нужно за дадена мисъль, за да се превърне отъ дробь въ цѣло число. Така може човѣкъ да изчисли, колко време е нужно на дробьта ¹/₁₆₀₀₀, за да се превърне въ цѣло число 16,000? За колко време едно житно зрънце ще даде 16,000 зрънца? — За две години. Въ две години има 730 деня. Всѣки день отъ дветѣ години е допринесълъ нѣщо отъ себе си за придобиване на 16,000 зрънца. Тъй щото, ако искате да реализирате една ваша идея въ продължение на две години, вие трѣбва да вземете въ внимание всѣки день. Не само днитѣ трѣбва да се използуватъ разумно, но и всѣки часъ отъ деня. Ако въ продължение на две години, човѣкъ използува разумно всѣки день и всѣки часъ, той ще реализира идеята си, която желае. Затова, обаче, не се изисква бързане, но постоянство, непреривность въ работата.

Съвременнитѣ хора обичатъ работитѣ имъ да се уреждатъ изведнъжъ, почти безъ усилия. Като не успѣватъ въ нѣщо, тѣ роптаятъ, протестиратъ, искатъ да се наложатъ на природата. Обаче, каквото и да правятъ, въ края на краищата тѣ виждатъ, че нѣщата не ставатъ така, както ги желаятъ. Запримѣръ, нѣкой иска да замине за Варна. Какво по-лесно отъ това? Ще извади 400 лв. отъ джоба си и ще замине. Тръгва той отъ приятель на приятель да иска пари на заемъ, но тѣ нѣматъ да му услужатъ съ цѣлата сума. Единъ му дава 50 лв., другъ — 20 лв. трети — 30 лв. и т. н. Той се принуждава да събира тия пари на части, на всѣкиго да разправя, защо трѣбва да отива въ Варна, кога ще върне паритѣ имъ и т. н. Както виждате, работата не става, както той я желае. Не само това, но ако не изплати задълженията си, споредъ обещанията, които е далъ на приятелитѣ си, природата ще го държи отговоренъ. Природата обича да балансира взиманията и даванията си: каквото тури отъ едната страна на везнитѣ си, да балансира съ това, което е поставила на другата страна. Тя обича да уравновесява силитѣ си.

Този законъ се прилага въ живота на всѣки човѣкъ, на всѣко разумно сѫщество. Запримѣръ, нѣкой иска да стане виденъ поетъ или виденъ музикантъ. Знаете ли, колко и какви усилия трѣбва да направи той, докато постигне своето желание? Какъвъ потъ трѣбва да потече отъ челото му, докато той стане виденъ поетъ или музикантъ. Скъпо се плаща за едно голѣмо постижение! При това, този музикантъ развива въ себе си голѣма чувствителность, вследствие на което преживява тежки страдания. Излѣзе да свири предъ публика, но чувствува нейното неразположение или разположение къмъ себе си. И тукъ трѣбва да прилага волята си, да преодолѣе тѣзи енергии, за да може да свири добре. Не може ли да се справи съ тѣхъ, той трѣбва да изразходва много вѫтрешна енергия отъ себе си, да се освободи отъ всичко отрицателно, което се е наслоило върху него. Който иска да придобие нѣщо велико въ себе си, той трѣбва да го изплати съ съответна на него цена. Природата не дава нищо даромъ. Обикновениятъ цигуларь малко плаща, а гениалниятъ — десетократно. Плащането, за което говоря, не е нищо друго, освенъ страданията, които човѣкъ преживява на земята. Колкото по-великъ е човѣкъ, толкова повече страда. Природата опредѣля гениалностьта и величието на хората споредъ страданията, които тѣ понасятъ. Степеньта па страданията опредѣлятъ величието на човѣка. Като дойде нѣкой великъ, гениаленъ човѣкъ на земята, хората започватъ да го товарятъ: тѣ го товарятъ, той носи; увеличаватъ товара му, той пакъ носи. И най-после, като нѣма съ какво повече да го товарятъ, тѣ казватъ: Сега вече можешъ да си вървишъ!

И тъй, страданията откриватъ вѫтрешния смисълъ на живота. Мнозина мислятъ, че само глупавитѣ хора страдатъ. — Не, само добриятъ, разумниятъ, гениалниятъ, светиятъ човѣкъ страда. Глупавиятъ, обикновениятъ човѣкъ само скърби и се мѫчи. Какво нѣщо е страдание, той не знае. Който не разбира смисъла на страданията, той роптае противъ тѣхъ, оплаква се отъ сѫдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другитѣ. Такъвъ човѣкъ минава предъ насъ за обикновенъ, който не е дошълъ още до положение да прояви своята гениалность и разумность. Реши ли човѣкъ въ себе си да носи страданията си съ радость и търпение, той проявява вече своята разумность. Не следъ дълго време този човѣкъ ще стане гениаленъ.

Следователно, при сегашнитѣ условия на живота, страданията представятъ единъ отъ добритѣ методи за развиване на човѣка. Помнете: буритѣ на живота неизбѣжно ще дойдатъ и ще засегнатъ всички хора. При това, ще знаете, че само гениалнитѣ, само високоорганизиранитѣ хора страдатъ. Чрезъ страданията се провѣрява, доколко нервната система на човѣка е добре организирана. Високоорганизираниятъ човѣкъ никога не може да се умопобърка отъ страдания, колкото голѣми и да сѫ тѣ. Да се умопобърка човѣкъ, да не може да се владѣе, това говори за нѣкакви анормални състояния въ него. Всички аномалии въ живота на човѣка водятъ къмъ умопобъркване. Високоорганизираниятъ човѣкъ не губи присѫтствие на духа си. Той притежава велико самообладание. Отъ него лъха мекота и благородство. Когато нѣкой се ожесточава отъ страданията, той едва е започналъ да се организира. Причината за полудяването на сегашнитѣ хора се крие въ тѣхнитѣ минали сѫществувания. Днесъ тѣ се натъкватъ само на нѣкакъвъ поводъ за полудяване, но причината се крие въ тѣхъ. Както малката искра може да причини голѣмъ пожаръ, така и единъ малъкъ поводъ въ живота на човѣка може да причини голѣми катастрофи.

Представете си, че на сто километра разстояние отъ васъ е валѣлъ силенъ дъждъ. Два — три деня следъ това близката рѣка до града ви приижда. — Коя е причината за това? — Силниятъ дъждъ. Той е валѣлъ и превалѣлъ, но прииждането на рѣката е последствие на силния дъждъ. Тя изкоренява дървета, завлича кѫщи и т. н. Вие не виждате и не знаете причината за тия нещастия, но се намирате предъ последствията на нѣкаква незнайна за васъ причина. Тъй щото, болеститѣ, отъ които съвременнитѣ хора страдатъ, не се явяватъ сега. Тѣ криятъ своитѣ зародиши въ човѣка и чакатъ само най-малкия поводъ, за да се проявятъ. Ако вземете яйца отъ орелъ и отъ змия, вие не можете да се произнесете, какви качества се криятъ въ тѣхъ. Обаче, като се излупятъ, вие ще видите орела съ неговитѣ характерни качества и змията — съ нейнитѣ. Качествата на орела и на змията отпосле ли се създадоха? — Не, тѣ бѣха въ яйцата. Достатъчно бѣше да се дадатъ условия на тия яйца, за да се излупятъ такива, каквито ние ги познаваме. Сѫщото може да се каже и за човѣка: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание и действие на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ измѫтени яйца, които сѫ чакали да се проявятъ. Тѣхниятъ произходъ се крие нѣкѫде въ далечното минало на човѣка.

Като ученици, вие трѣбва да правите разлика между мѫчение, скръбь и страдание. Обикновениятъ човѣкъ се мѫчи, а гениалниятъ — страда. Който се мѫчи, той се дразни, гнѣви, и въ това положение е подобенъ на мухи, които хапятъ. Когато времето се разваля, по хоботчетата на мухитѣ се събира повече електричество, и тѣ започватъ силно да хапятъ. Като знаятъ, че човѣкъ е добъръ проводникъ на електричеството, тѣ го хапятъ, за да се освободятъ отъ излишната енергия въ себе си. Когато времето е добро, мухитѣ не хапятъ. Езикътъ на човѣка представя острието, хоботчето на мухата. Когато времето започва да се разваля, т. е. когато човѣкъ се мѫчи, на езика му се натрупва повече електричество, отъ което той започва да се дразни и търси начинъ да се освободи. Ако нѣкой го предизвика, той веднага се нахвърля съ езика си върху него, и по този начинъ се освобождава отъ набралото се излишно електричество. Щомъ забележите въ себе си готовность да хапете съ езика си, направете следното упражнение: Дѣсната рѫка нагоре, силно изопната, а лѣвата — надолу. Бавно клякане, съ допиране на лѣвото колѣно до земята. Съ голѣмо съсрѣдоточаване на мисъльта, изговорете думитѣ, отправени къмъ себе си: Готовъ ли си още да говоришъ? После, лѣвата рѫка нагоре, а дѣсната — надолу. Бавно клякане, съ допиране на дѣсното колѣно до земята и изговаряне на сѫщитѣ думи. Като клекнете и станете нѣколко пѫти, мѫката и дразненето ви ще изчезнатъ. Чрезъ това упражнение, чрезъ клякане и ставане, чрезъ докосване на рѫцетѣ до земята, вие ще прекарате електричеството въ земята и ще се освободите отъ него.

И тъй, болеститѣ, мѫченията, скърбитѣ въ живота на човѣка иматъ за цель да възстановятъ неговото нормално състояние. Като имъ дойде нѣкаква болесть, даже и учени хора, и безбожници изпадатъ въ лѣковѣрие. За да се излѣкуватъ, тѣ започватъ да вѣрватъ на всички: кой каквото ги съветва, тѣ сѫ готови да изпълняватъ. Безвѣрникътъ лесно става лековѣренъ, но вѣрващиятъ — никога.

За следния пѫть искамъ десеть ученика да направятъ упражнението, да видятъ, какъвъ резултатъ ще иматъ. Това упражнение внася успокояване въ нервната система. Щомъ се раздразните, веднага направете упражнението. То ще даде по-добри резултати, отколкото инжекциитѣ и лѣкарствата, съ които лѣкаритѣ си служатъ.

Тъй щото, когато се набере много електричество на езика, на носа или на рѫцетѣ ви, правете упражнението по три пѫти наредъ. По този начинъ, именно, ще се освободите отъ излишната енергия въ организъма си.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

23. Лекция отъ Учителя, държана

на 18 априлъ, 1926 г. София.