Jump to content

1925_12_20 Приложение на символитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА СИМВОЛИТѢ.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Сега, да се спремъ пакъ върху седемтѣ символа, да видимъ, какво е приложението имъ въ живота. Ако войникътъ намѣри копието, той ще се радва, че има орѫжие, съ което да се защищава срещу неприятеля. Представете си, че нѣкой човѣкъ си строи кѫща и му трѣбва чукъ. Ако намѣри единъ чукъ, той ще се зарадва, че може да си послужи съ него при строежа на своята кѫща. Другъ човѣкъ пъкъ отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натукъ-натамъ и наблизо нѣкѫде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала въ малка кофа. Той изважда отъ джоба си едно вѫже, вързва кофата за него и бързо я спуща въ кладенеца. Кофата се напълва съ вода, и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навънъ и пие отъ нея вода. Значи, едно движение надолу и едно нагоре разрешаватъ въпроса за жаждата.

Единъ човѣкъ минава презъ гората, но замръква тамъ. Да продължи пѫтя си навѫтре, не се решава. Слънцето отдавна е залѣзло, и той не вижда, къде да върви. Спира се замисленъ, но напипва въ джоба си свѣщь и кибритъ. Веднага запалва свѣщьта и продължава пѫтя си. Той започва да разсѫждава, че тамъ, дето слънцето е залѣзло, свѣщьта може да продължи неговата работа. При това положение свѣщьта се осмисля. Ако сте пѫтникъ, който минава презъ нѣкое безводно мѣсто, вие въ скоро време ще ожаднѣете и ще се измѫчвате отъ жажда. Обаче, срещнете ли една чешма, мѫката ви ще се превърне въ радость. Ще се приближите къмъ чешмата, ще извадите чаша отъ торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататъкъ, но слънцето грѣе силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Предъ васъ се изпрѣчва едно дърво, съ нависнали плодове. Приближавате къмъ него и виждате, че това съ зрѣли, хубави ябълки. Сѣдате подъ сѣнката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате отъ нея парче хлѣбъ, откъсвате една ябълка и започвате да ядете. Тази ябълка ще ви създаде голѣма радость, защото утолява глада ви, а сѫщевременно използувате и нейната сѣнка. Всѣко дърво, което има плодъ, може да причини радость на човѣка. Като задоволи жаждата, глада, умората си, човѣкъ ще потърси нѣкоя книга, отъ която да чете и да се развива. Книгата е най-важното нѣщо за духовното подигане на човѣка.

Като имате тия седемь символа на разположение, направете опитъ да ги съчетаете въ една хармонична картина. Споредъ нареждането на символитѣ се сѫди за състоянието на човѣка. Тѣзи символи могатъ да се групиратъ по два-три заедно, да образуватъ нѣщо цѣло. Копието и чукътъ си хармониратъ; чашата, чешмата и ябълката — сѫщо; книгата и свѣтилникътъ съ свѣщьта — сѫщо. Така ще га наредите, да образувате отъ тѣхъ естествена картина на живота. Запримѣръ, ще нарисувате единъ войникъ съ копие въ рѫка, съ което е наранилъ едно сърдце. По-нататъкъ, едно до друго, чешма, чаша и ябълково дърво. Следъ това ще нарисувате свѣщь, книга и човѣкъ, който чете. При чука пъкъ ще нарисувате кѫща, която единъ зидарь гради. Близо до кѫщата ще нарисувате двама души, които гледатъ, какъ се строи, кога ще бѫде готова, за да влѣзатъ да живѣятъ въ нея. Кълвачътъ кълве тукъ-таме по дърветата, търси червеи, а косътъ, като намѣри готова дупка, използува я за кѫщичка. Кълвачътъ разрешава въпроса за прехраната, а косътъ разрешава жилищната криза. Като имате тия символи на разположение, съчетайте ги въ каквото положение искате. Вмѣсто двама души около кѫщата, вие можете да нарисувате ученици, които гледатъ, какъ се гради училището имъ. Както и да съпоставите тия символи, свѣтилникътъ съ свѣщьта ще поставите най-горе, понеже тя освѣтява всички нѣща. Налѣво ще поставите чешмата, чашата и ябълката, понеже тѣ представятъ чувствата. Надѣсно ще поставите книгата, а отдолу — чукътъ.

Когато си служатъ съ символи, хората трѣбва да иматъ предъ видъ значението на мѣстото, посоката или времето, когато даденъ символъ се изнася. Запримѣръ, не е все едно, дали копието се държи въ лѣва или въ дѣсна рѫка. Не е все едно, дали свѣтлината иде отдолу, или отгоре. Природата, както и невидимиятъ свѣтъ си служатъ съ символи, които употрѣбяватъ точно на опредѣлено време и мѣсто. Когато иска да подскаже на нѣкой човѣкъ, че ще научи нѣщо ново, невидимиятъ свѣтъ му създава сънь, че пие вода отъ чистъ планински изворъ. Ако иска да го предупреди, че ще развие силата си, невидимиятъ свѣтъ му създава сънь, че носи копие въ дѣсната си рѫка. Ако на сънь му дадатъ единъ чукъ, това показва, че ще придобие нѣкакво изкуство. Ако сънува, че държи празна чаша въ рѫката си, това показва, че надеждитѣ му нѣма да се сбѫднатъ. Ако сънува, че яде плодове, ще преживѣе нѣщо неприятно. Ако сънува, че му даватъ пари, ще говорятъ нѣщо лошо по неговъ адресъ. Ако сънува, че по главата му лазятъ паразити, пари ще получи. Значи, паритѣ сѫ паразити, като тѣзи, които нападатъ човѣка. Ако сънува, че носи запалена свѣщь, която не изгасва на вѣтъра, това предсказва нѣщо добро. Изгасне ли свѣщьта, това е лошъ признакъ. Ако сънува, че пълни и изпразва една чаша, това показва, че му предстои чистене, и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Преди да напълните чашата съ вода, вие я измивате добре. Следъ това я пълните и пиете отъ нея.

Тъй щото, изпаднете ли въ лошо разположение на духа и се почувствувате изоставени, безъ приятели въ свѣта, приложете къмъ себе си метода на празнене и пълнене на чашата. Измийте добре чашата, напълнете я съ вода и пийте отъ нея. Като черпите вода отъ извора, размишлявайте върху изворитѣ въ природата. Има два вида извори: едни отъ тѣхъ текатъ постоянно, а други, само когато валятъ дъждове. Бѫдете отъ първитѣ извори, които непрестанно текатъ. Ако сте изворъ, който постоянно тече, хората ще ви посещаватъ. Не само хора, но всички живи сѫщества ще ви посещаватъ. Около васъ ще се чуватъ пѣсни, гласове — никога нѣма да бѫдете изоставени. Ако извирате постоянно и давате отъ себе си безкористно, животътъ ви непременно ще се изправи. Който прилага положителнитѣ методи въ живота си, безъ да очаква нѣщо, той ще има резултати. Положителната наука и философия, положителниятъ животъ всѣкога носятъ добри резултати.

Човѣкъ трѣбва да си служи съ символитѣ на природата, но съзнателно. Запримѣръ, детето не може да си служи съ копието и съ чука. Силниятъ, разумниятъ човѣкъ употрѣбява на мѣсто и копието, и чука. Обаче, попаднатъ ли въ рѫцетѣ на детето, тѣ ще създадатъ редъ пакости и нещастия. Тѣ сѫ методи за възрастни, за разумни хора. Съ чашата, съ чешмата, съ ябълката и децата могатъ да си служатъ. На чешмата могатъ да кацатъ и птички, и насѣкоми, и пеперуди. Чешмата и плодното дърво сѫ символи, близки до материалния свѣтъ, затова съ тѣхъ могатъ да си служатъ всички живи сѫщества. Дойдете ли до книгата и до свѣщьта, ще знаете, че съ тѣхъ могатъ да си служатъ само разумнитѣ, възрастнитѣ хора. Колкото и да чете отъ книгата, детето нищо не може да разбере. Като порасне и придобие опитности, като стане ученикъ, той може да се ползува отъ книгата. Ако дадете свѣщь и кибритъ въ рѫцетѣ на дете, то веднага ще я запали, ще я изгори. Детето не мисли, че свѣщьта денемъ не му е нужна. Ще я запали да изгори, а вечерь, когато му потрѣбва, ще седи на тъмно.

Значи, свѣщьта, книгата, копието и чукътъ сѫ за възрастнитѣ хора, а чашата, чешмата и ябълката сѫ за децата. Чешмата символизира живота. Това показва, че животътъ е започналъ съ чешмата. После се е явила ябълката. Съ явяването си, ябълката е внесла жизнени сили въ човѣшкия организъмъ. Най-после се е явила чашата, като символъ на неизпълнени човѣшки желания. Тя създава разочарования въ живота. Каквото се налѣе въ чашата, човѣкъ трѣбва да го изпие. Съдържанието въ чашата не може и не трѣбва да седи дълго време неизползувано. Ето защо, когато човѣкъ намисли да прави нѣщо, той трѣбва веднага да пристѫпи къмъ реализирането му. Не отлагайте нѣщата. Щомъ желанията ви сѫ добри, веднага пристѫпвайте къмъ реализирането имъ. Отлагате ли ги, чашата може да се строши. Щомъ чашата на човѣка се строши, той непременно ще пострада.

И тъй, седемтѣ символа, които ви дадохъ, както и всички останали, съ които природата си служи, сѫ методи за работа. Разумниятъ човѣкъ може правилно да използува символитѣ на природата. Когато разумниятъ човѣкъ вземе копие въ рѫка, това показва, че той има насреща си неприятель, съ когото трѣбва да воюва. За да се справи съ него, той трѣбва да вземе всички предпазителни мѣрки. Нито копието, нито чукътъ сѫ страшни, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ и кога да ги употрѣбява. Не може ли да ги използува, т. е. да ги тури на работа, тѣ нищо не струватъ. Нѣкой се хвали, че е свършилъ гимназия или университетъ, но самъ не знае, защо е свършилъ и кѫде може да приложи знанието си. Знанието е на мѣстото си само тогава, когато може да се впрегне на работа. Когато копието попадне въ рѫката на хирурга, съ него той може да помогне и на приятеля, и на неприятеля си. — Какъ? — Ще мушне мѣстото, дето е циреятъ му, и нечистата материя ще изтече навънъ. При това положение и двамата ще му благодарятъ, че ги е освободилъ отъ болка и зараза. Копието трѣбва да се употрѣбява разумно. Това се отнася до всички критици. Критикътъ трѣбва да употрѣбява копието, т. е. езика си само по отношение на болни мѣста. Щомъ види нѣкое болно мѣсто, той трѣбва да го бодне, за да изтече нечистата материя навънъ.

Кѫде може да се приложи чукътъ? Дето има любовь, тамъ, именно, чукътъ се прилага. Казваме: Богъ е Любовь“. Какъ се провѣрява тази любовь? Срѣщате единъ човѣкъ, който се оплаква, че нѣма кѫща, нѣма кѫде да живѣе. Щомъ се обърне къмъ любовьта, тя удря съ прѫчицата си, съ магическия си чукъ, и кѫщата веднага се съгражда. Понеже този човѣкъ е уповавалъ на любовьта, тя му казва: Влѣзъ въ тази кѫща и не се страхувай отъ условията на живота. Който търси любовьта и уповава на нея, той всѣкога ще може да излѣзе надъ мѫчнотиитѣ и страданията.

Сега, начъртайте единъ триѫгълникъ, странитѣ на който да се намиратъ въ отношение 5:5:10. Въ съзнателния животъ триѫгълникътъ символизира Духа. Числото петь пъкъ показва деятелностьта на човѣка въ живота. Когато нѣкой човѣкъ грѣши, това се дължи на волята, главно на сърдцето му, а не на неговия умъ. Когато чувствата се намѣсватъ въ работитѣ на човѣка, той започва да се колебае и се спъва. Колкото близо да е човѣкъ до истината, щомъ чувствата му се намѣсватъ въ нѣкоя работа, всичко пропада: и любовь, и животъ, и музика. — Защо? — Защото чувствата представятъ гѫста срѣда, въ която пречупванията на свѣтлината и отклоненията ѝ отъ правата линия сѫ голѣми. Възъ основа на това, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, въ каква срѣда живѣе, за да опредѣли ѫгъла на своето отклоняване отъ правия пѫть. Числото десеть е положително. Следователно, то представя рѣдка срѣда. Дветѣ петорки въ числото десеть иматъ смисълъ само въ разумния животъ. Ако животътъ не е разуменъ, тѣ не проявяватъ своето действие. Ако единъ разуменъ човѣкъ види триѫгълника, той ще чете по него като по книга: колко ученици сѫ присѫтствували въ класъ, какво имъ е говорено и т. н.

Това сѫ малки нѣща, но който знае малкитѣ работи, той ще знае и голѣмитѣ. Запримѣръ, срѣщате единъ хиромантикъ, и той веднага започва да чете по линиитѣ на рѫцетѣ, по формата и голѣмината на пръститѣ. Какъ чете, нѣма да обяснявамъ. Хиромантията е наука, която всѣки може да провѣри. Виждате двама души, на възрасть 33 г., еднакво високи, но съ различно дълги пръсти на рѫцетѣ. У единия отъ тѣхъ показалецътъ е дълъгъ 7 см., а у другия — 12 см.. Това различие на пръститѣ се дължи на различнитѣ опитности въ миналитѣ животи. Който има дълги пръсти, изобщо, а показалецъ 12 см. дълъгъ, това показва, че той обича да се мѣси въ чужди работи, да настоява на своето. Сѫщевременно, той обича да се занимава съ отдѣлни факти. Вториятъ, който има показалецъ, дълъгъ 7 см., не се интересува отъ отдѣлни факти. Той се интересува отъ общи работи. Между числата 7 и 12 има известно отношение. Какъвъ е резултатътъ между тѣхъ, това е неизвестно. Обаче, за хиромантицитѣ числата сѫ живи. Чрезъ редъ наблюдения и съпоставяния на фактитѣ, тѣ сѫ дошли до правилни заключения. Не е лесно да се опредѣли човѣшкиятъ характеръ по пръститѣ, по линиитѣ на рѫцетѣ, но днесъ усилено се работи въ това направление. Единъ день науката ще се домогне до абсолютни резултати. И астрономитѣ днесъ опредѣлятъ разстоянието между слънцето и земята приблизително. Ще дойде день, когато това разстояние ще бѫде точно опредѣлено. За да се дойде до абсолютнитѣ величини въ науката, за това се изискватъ не само външни, но и вѫтрешни методи. Задачата на окултната наука не седи въ изправяне погрѣшкитѣ на хората. Който грѣши, той самъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си.

Сега, да се върнемъ къмъ числата. Числото петь е число на чувствата. То има свои добри и лоши страни. На колко можете да съкратите числото петь? — На петь, т. е. само на себе си. — На колко можете да съкратите числото десеть? — На две, на петь и на десеть. Всѣко число, дѣлено само на себе си, дава единица. Отъ това гледище, единицата показва произхода на нѣщата. Тя е абсолютна мѣрка, съ която се измѣрватъ всички величини. Въ този смисълъ единицата представя разумното начало въ свѣта. Съ единицата разумниятъ човѣкъ може да мѣри всички нѣща. Като прилага единицата навсѣкѫде, той ще придобие истинско знание. Съ каква мѣрка си служатъ нѣкои учени? — Съ нулата. Тѣ я взиматъ като предѣлна мѣрка, надъ която вървятъ положителни величини, а подъ нея — отрицателни. Когато единицата, абсолютната мѣрка на нѣщата, се постави предъ нулата, образува се числото десеть — число на положителни, творчески енергии. То показва, какво може да извърши човѣкъ при дадени условия. По числата могатъ да се опредѣлятъ развиващитѣ се събития въ свѣта. Ученикътъ трѣбва да работи съ числата, да прави измѣрвания, наблюдения, изучавания, да види, какви сили се криятъ въ тѣхъ. Въ това отношение той не познава даже себе си. Измѣрвали ли сте височината и широчината на челото си, дължината на веждитѣ, на носа си, да знаете, колко сѫ голѣми? Ако въ продължение на десеть години човѣкъ може да продължи носа си само съ единъ милиметъръ, въ умствено отношение той е постигналъ много нѣщо. Сѫществуватъ известни отношения между числата, които отговарятъ на дължината на носа, на веждитѣ, на ушитѣ на човѣка и неговитѣ умствени способности. Тѣзи числа не сѫ случайни, тѣ отговарятъ на вѫтрешнитѣ сили и способности на човѣка.

Въ това отношение сѫществата отъ висшитѣ свѣтове, които се занимаватъ съ човѣка, иматъ точни данни. Тѣ знаятъ за всѣки човѣкъ, колко косми има на главата, на веждитѣ, на брадата, както и по цѣлото си тѣло. Тѣ знаятъ още, каква е дължината и дебелината на тия косми, по колко сантиметра нарастватъ всѣка година. Тѣ държатъ точна и подробна смѣтка за развитието на човѣка отъ раждането до смъртьта му. Онзи човѣкъ, който не разбира и не вѣрва въ тия нѣща, би помислилъ, че слуша приказка отъ Хиляда и една нощь“. Сегашнитѣ хора сѫ повече суевѣрни, отколкото вѣрващи. Кажете ли на човѣка това, което иска да стане, той ще ви повѣрва. Ако на човѣкъ, съ силно критически умъ, който има желание да забогатѣе, кажете, че на еди-кое си мѣсто има заровени пари, той ще повѣрва и ще отиде да копае. Човѣкъ е склоненъ да вѣрва въ това, което отблизо засѣга неговиятъ животъ.

Има единъ день презъ годината — за едни народи е първи май, а за други — първи априлъ, когато на всички хора, млади и стари, ученици и учители, се позволява съзнателно да си правятъ шеги, да се лъжатъ, за да се изпитватъ едни-други, доколко сѫ умни и досѣтливи, доколко съзнанието имъ е будно. Ученицитѣ особено се радватъ на този день, защото иматъ възможность свободно да се пошегуватъ съ учителитѣ си. Когато нѣкой отъ учителитѣ влѣзе въ класъ, единъ отъ ученицитѣ става отъ мѣстото си и съобщава на учителя, запримѣръ, че пощальонътъ му е донесълъ една важна телеграма. Учительтъ напуща класа, пита разсилнитѣ за телеграмата; но тѣ нищо не знаятъ. Влиза въ учителската стая, пита колегитѣ си за телеграмата; тѣ нищо не знаятъ, но започватъ да му се смѣятъ, казватъ му, че навѣрно ученицитѣ сѫ се пошегували съ него. Едва тогава той се досѣща, че днесъ е опредѣлениятъ день за шега и не се сърди. Значи, човѣкъ е готовъ да вѣрва въ всѣко нѣщо, което очаква, или което иска да бѫде.

Въ единъ отъ университетитѣ на американскитѣ щати се случила следната забавна шега. Единъ отъ председателитѣ на Щатитѣ ималъ синъ въ университета. Той пожелалъ единъ день да отиде при ректора на университета, да го запита, какъ работи синъ му. Той впрегналъ своя лекъ кабриолетъ, съ единъ конь, и тръгналъ съ него къмъ университета. Като стигналъ до университета, той оставилъ кабриолета си вънъ и влѣзълъ при ректора. Въ това време група студенти решили да му устроятъ една шега: разглобили кабриолета на части и, една по една, ги качили на покрива на университета. Следъ това качили и коньтъ. Сглобили кабриолета, впрегнали коня и слѣзли долу. Кабриолетътъ, съ коня заедно, изглеждалъ като паметникъ. Когато председательтъ на Щатитѣ излѣзълъ вънъ, останалъ очуденъ, че кабриолетътъ му го нѣмалъ. Погледналъ натукъ-натамъ, не го видѣлъ. Потърсилъ хора, студенти наоколо си, да запита, не сѫ ли видѣли кабриолета му, но никого не намѣрилъ. Най-после погледналъ нагоре и, за свое голѣмо очудване и изненада, той видѣлъ на покрива на университета своя кабриолетъ, съ коня заедно. Какъ е станало това, кой го е направилъ, не могълъ да разбере. Посмѣлъ се на тази чудна шега и влѣзълъ въ университета, да помоли нѣколко студенти да му услужатъ, да свалятъ по нѣкакъвъ начинъ кабриолета му отъ покрива на зданието. Студентитѣ веднага излѣзли вънъ да видятъ, какво има на покрива. Сериозни, като че нищо не знаятъ и никого не подозиратъ, тѣ се наели да услужатъ на председателя на Щатитѣ, за което били богато възнаградени.

Коя е причината за тия шеги? — Духовитостьта на младитѣ. Въ този родъ шеги не се крие никаква злоба, никакво лошо намѣрение. Такива шеги ставатъ и въ живота на хората. Невидимиятъ свѣтъ имъ устройва редъ шеги, чрезъ които изпитва тѣхната вѣра, съобразителность, умение и т. н.

Упражнение. Дѣсната рѫка се поставя на лѣвото рамо. Дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ, силно изопнатъ, а лѣвиятъ кракъ, отъ колѣното надолу, бавно прикляка къмъ земята и после бавно се издига нагоре.

Следъ това лѣвата рѫка се поставя на дѣсното рамо, лѣвиятъ кракъ се изнася напредъ, а дѣсниятъ кракъ се свива въ колѣното, бавно се огъва надолу, а после бавно се издига.

Това упражнение има за цель да кали волята, да концентрира ума, за да контролира проявитѣ и на най-малкитѣ удове. Като правите упражнението, съзнанието ви трѣбва да е будно, всѣкога да присѫтствува. Щомъ сте неразположени духомъ, правете това упражнение, и ще видите, какви резултати ще имате. Правете това упражнение десеть деня наредъ, всѣка вечерь, преди лѣгане, по три пѫти.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

6. Лекция отъ Учителя, държана на

20 декемврий, 1925 г. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...