1922_08_21_2 Музика, работа и пост

[Ани]

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

9 ч. с.

Музика, работа и пост.

Да произнесем нашата III формула:

„Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.“

Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте колкото се може с по-мек глас, вибрациите да сѫ по-меки.

На физическия свят човек най-пѫрво трябва да яде, нали? След туй ще осети, че се е наял и ще си почине; и третото положение, след като си почине — ще почне да мисли.

Та, и ние така: най-пѫрво се наядохме, след яденето направихме почивка, и сега ще мислим. Нали?

В школата имаме зададена една тема: Кой е най-добрия метод за работа? И през цялата година вие ще си правите лични наблюдения и опити: кой е най-добрия метод за вашата работа — за вас.

Сега, учениците, някой пѫт, като сте неразположени, употребете музиката, като едно средство да се тонирате. Нека вземем, запример, пѫрвата буква „а“ с отворена уста. Сега, ако тази буква вие я изкажете обикновено, и я турите в музикален тон, ще имате две различни влияния на буквата. Запример, в бѫлгарски език казват: „А... а... а“ — значи, а, ти ли си? Нещата, които започваме да познаваме за пѫрви пѫт, те ни очудват; това значи „а“ — пѫрвото пробуждане на сѫзнанието или пѫрвото пробуждане на разумния живот. Това е „а“. И тогава казваме: (всички пеят) — а... а... а — постепено се усилва, отслабва, замира. Някой пѫт не си тониран — вземи да произнасяш а... а... а. Сега сте като някои аристократи, които казват: „С малки работи не се занимаваме, с един наполеон, а с хиляди!“ А туй „а“ много работи може да ти принесе. Не си разположен, почни да мислиш за „а“-то, като пѫрво проявление на сѫзнанието. Какво мислиш? — питат те. „Моето сѫзнание се е пробудило, и искам да зная туй „а“ за какво може да се употреби“.

Хайде да вземем сега всички буквата „а“ (Вие се разкашляхте сега). Я да видим, до колко нашето сѫзнание се е пробудило.

Едно отлично упражнение! Тия сѫ общи упражнения, разбирате ли, трябва да ги отбележите.

Започнахме да произнасяме „а“ сѫс следните движения: десната рѫка на страна, двете рѫце настрана, рѫцете на гѫрдите, отворени на страна, напред двете рѫце, на главата, на гѫрдите, на главата, само десната рѫка на страна, двете рѫце над главата (много пѫти се прави туй упражнение). Запомнете упражненията, това сѫ окултни упражнения, може да си ги правите често. Значи туй „а“ може да бѫде полезно в много отношения; много работи може да се извѫршат сега в музикално отношение.

Ще направим пак едно музикално упражнение с буквите а, о, у. Когато дойде до „о“-то, ще си турим рѫцете на очите. Когато дойдем до „у“-то, ще си поставим рѫцете на ушите, и ще покажем на физическия човек, че той трябва да бѫде справедлив, нищо друго. Когато дойде до „о“-то, ще си хванем клепачите горе. Туй знаете ли какво значи? — Да дигнем завесата, да няма нищо скрито-покрито пред Бога, който знае всичко.

Можем да изпеем по няколко начина „о“-то. Можем да турим двата си прѫста на очите, значи да си затворим очите за вѫншния свят, да влезем вѫв вѫтрешния, в себе си.

Всички изпяхме „о“-то, но взехме друг тон, не вѫрви. Значи, не сте готови всички да си затворите очите, не сте готови на самоотричане. Изпяхме „о“ сѫс следните движения: рѫцете на очите, веждите прищипнати горе.

Песен с буквата „у“. Горе на ушите двата прѫста, долу единия. Сега, едната половина от вас ще пеят с буквата „а“, другата половина — с „у“. Слушайте, аз ще ви изпея сега. Учителя запя. Пяхме всички песента с „а“, „о“, „у“, при следните движения:

а — рѫцете на гѫрдите.

у — рѫцете на ушите

о — рѫцете на очите при веждите.

а — рѫцете на гѫрдите.

у — рѫцете на ушите.

о — рѫцете на очите.

Песента, т. е. упражнението с буквата „а“ вѫрви най-хубаво, значи началото, основата е най-хубава. Имам един метод, аз не сѫм го проверил още, той е музикален метод.

Учителя изпя следните думи:

Firfürfen tau bi aumen.

Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мѫка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр., тежко му е на корема, и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията вѫв вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо сѫстояние се дѫлжи на изгубена хармония в телото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.

Запитват: На какѫв език е това изречение? — То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз сѫм го превел тѫй: Без страх и без тѫмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналѫт означава много повече. Това е само частичен превод, целия не може да се преведе, и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички сѫстояния на душата, да може да придобиеш такова сѫстояние на ума, сѫрцето и душата, че да можеш да се хармонизираш.

Думата „aumen“ означава всички качества, които се сѫдѫржат в Божественото. Всичко, което сѫдѫржа Божественото в себе си да израстне, да се прояви в своята пѫлнота.

„Tau“ значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Bi“ — значи туй, което се проявява. „Aumen“ сѫдѫржа всичко за живота. Но туй не е сѫщински превод. Това сѫ ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите сѫ силни. Само че тук трябва да имаш, сѫзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползуваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вѫнка, ще я пеете само като се сѫбирате, за себе си, за вас, които разбирате, иначе, като се изнесе вѫнка, тя ще се профанира.

Сега, искам да разбирате в школата, да не би да схванете някои неща буквално. Всеки ще учи според своите способности. Там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им е. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В природата цѫвти само оная пѫпка, на която е времето, която е готова. Който е готов, ще цѫвне. И вие ще цѫвните, когато ви дойде времето. Няма да бѫрзате. В тази велика Божествена школа всяко нещо трябва да става точно на време, и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно на време. И като направите опит, ще добиете чрез сѫзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили сѫзнанието ви, и ще добиете в себе си по-голяма увереност. Най-пѫрво, у вас ще трябва не да изкараме, а да опитомиме този страх, защото, вие може да имате най-благородна идея, най-вѫзвишена идея, но щом страха потропа на вратата ви, туряте един крѫст на тази идея и казвате: „Друга идея!“ — Нахвѫрляте се на нова. Има един окултен разказ: разказва се, че заяка се вѫорѫжил с револвер, турил си нож и си казал: „Сега да ме срещне някой, аз ще му кажа нему!“ Обаче, при пѫрвото потропване, забравил за всичко, забравил за ножа. Той си казал: „Е, сега те ме изплашиха, но за втори пѫт ще им покажа“. И втори пѫт пак забравил. С хиляди години заяка все се плаши! Защо се плаши? — Защото в душата му няма любов, няма силата вѫтре.

И сега ние решаваме: туй ще направим, онуй ще направим, турим ножа, изтропат ни, и казваме: „Ние пропаднахме, но втори пѫт няма да пропаднем“. Защо пропадаме? — Защото Любовта, великата сила, я няма. Тѫй седи великата истина. Следователно, ще турим любовта в сѫрцето си, и тогава всичко ще можем да извѫршим. Някой може да каже: „Той ме ограничава“. Не, в любовта нема ограничения. Следователно, всеки, който влезе в нея, ще я опита, тя е безгранична. Ти като влезеш в свободата, в любовта, ще намериш такѫв велик простор, че всинца ще живеем свободно. Единствената сила, която може да ни даде свобода, живот, това е Любовта. Искам тази мисѫл, че „с любовта всичко може“ да се запечати в ума ви. Ще правите опити, и казвам: Втори пѫт като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки, и ще произнесете думата любов. Ще кажете: Страхѫт отвѫн, любовта отвѫтре, и мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповедай!“ Но, ако страхѫт е отвѫтре, а любовта — отвѫн, тя ще ви заплюе. Тѫй е и в света. Кого не сѫ плюли? И по този навик некой ви наплюва, казва: „Ти си безчестен човек“. Защо? — Защото си безчестен, искаш да лѫжеш хората. Ти любов имаш отвѫн, страх отвѫтре — пфу—плюе те. Тѫй трябва да тѫлкувате. Като се вѫрнеш дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа истината“. Ами, ако като заяка бегаш по 10 пѫти на ден! Страха, туй е нещо конкретно. Страхѫт и той си има място, но само за физическия свят, за духовния свят не е нужен, Той сѫществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да сѫздадем една анархия — да развалим духовния свят. Ако го турим като един принцип в духовния свят, значи да развалим света. И тѫй, ще турим страха в физическия свет, ще му кажем: „Тук ти е мястото“. Любовта ще турим в духовния свет. А сега сме турили страха в духовния свят, любовта в физическия — сега е с главата надолу. Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити имаме богат материал. Ще намерим някоя умраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата „любов“, ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че има такива случаи да видим силата на любовта. Ще направим този опит в школата и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: Я ми донесете тази 20 годишна гангрена, да видим как ще ѝ подействува. Като произнесем „Tau bi aumen“, всичко се свѫршва. Този брат ще стане, ще каже: „Благодаря, сляп бях едно време, но сега виждам, зная, че може да се махне умразата“.

Сега, туй е желанието на онези, които рѫководят школата. Аз ви казвам, че тази школа е много икономична. Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или некое престѫпление. Туй време го искам аз, т. е. най-малкото, а ако дадете повече — добре. Но казвам на всинца ви — най-малките разходи искам. Да не кажете: „Женен сѫм, жена имам, деца имам.“ Времето, през което ще обиждаш детето си, мѫжа си, него време искам, него да запѫлните с работа. А такова време имате много! Аз сѫм много хитѫр сега, аз сѫм много искрен, хващам ви много умно. Туй време е един час, но по някой пѫт се карате по 3 часа. Тѫй щото по някой пѫт аз мога да спечеля. Ако всинца станете добри, виж, аз ще изгубя. Аз искам да бѫда искрен пред вас, да не мислите, че ви давам туй, което може да предизвика в вас мисѫлта: Ами, где да намерим време. Един час време! Но някой пѫт може да се карате 4 — 5 ч. Туй е много време. Казвам: Е, то ще влезе в моята кесия. Да не би да кажете после, че не сѫм ви казал. Казах ви го, казвам ви всичко. Ако станете всинца добри, аз губя, вие печелите, ако не — вие губите, аз печеля. Сега, или вие ще спечелите, или аз ще спечеля, или вие ще загубите, или аз ще загубя. Аз ще бѫда противоположната партия и в печалба и в загуба. В школата сте вие, ще прилагате казаното. Щом се расѫрдите, ще дойдете при мене, ще кажете: „Аз имам работа за вас, за живота в школата“. Има известни методи в школата, те сѫ толкова лесни. И тогава няма да има нито един от вас, който, като приложи тия методи, колкото и да е расѫрден, да не може да измени сѫстоянието си в една минута. Всяко сѫрдене ще изчезне, и ще се чудите на вашата промена. Чудни сте, като кажете „не мога.“ „Мога“ и „не мога“, туй зависи от сѫзнанието ви.

Ако забия в рѫката ви един гвоздей, вие ще страдате, но ако го извадя и намажа рѫката ви с някое лекарство, болката ще изчезне. Повидимому, всяко ограничение ражда дисхармония, а всяка дисхармония ражда болести — от разни степени сѫ те. Често, като сме забравили живота, бутнем някой бутон, сѫздадем някое нещастие, ограничение. На това Божия закон ще реагира. Ти, като знаеш закона, ще си кажеш: „Внимавай, ти ще бутнеш закона“. Не трябва да се ограничавате. Ами сега седя и казвам: Днес няма хляб. Какво ще правим? Ами ако аз през целия ден се страхувам, какво трябва да правя? Ще постиш 1, 2, 3 дни — човек от глад не умира. Ние мислим, че като не яде човек един ден ще умре. Тази илюзия за поста ще я премахнем. В старо време страха сѫ премахвали с пост. Ще постиш 1, 2, 3 дни, ще видиш, че човек не умира от глад, ще станеш самоуверен. Причините, които уморяват човека, сѫ сѫвсем други. Глада, сам по себе си, е една сила, която дава живот, обновява живота. Дето казват: „Гладен ще ходиш“. Когато човек е гладен, то е едно естествено положение. Аз бих желал всякога да сѫм гладен, гладен в умствения свят, гладен в духовния свят, гладен в физическия свят, това ще ми даде потик. А сега, други казват: „От глад ще умреш“. Как ще умреш от глад? От глад хората не умират, от друго нещо умират. Най-пѫрво, ще лекувате страха на физическото поле с пост.

Пѫрвия начин за лекуване страхѫт е следния — ще постиш, и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш, и ще повикаш един беден човек, от пѫтя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата, ще му дадеш твоето ядене. Втория начин за пост: той ще яде, а ти ще говориш. Третия начин за пост — този твой брат, когото си повикал от пѫтя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш — ще му свириш, ще му дадеш от твоите знания, ще видиш как ще се почувствуваш. Ще ви дам опити. И тѫй, още пѫрвия ден, като си разтревожен, като си в най-разтревоженото си сѫстояние, ще постиш, без да викаш някой да яде. Втория ден ще постиш — ще викаш някой, той да яде, а ти да говориш. Третия ден — пак ще постиш, ще повикаш някой да яде, ще му свириш, и приятелски ще се разговаряте. Няма да извикаш когото и да е, ще извикаш един беден човек, една душа, която ти допадне. Него ще повикаш, с него ще направиш опита.

Само Учителѫт или някой адепт е, който може да прави тази опити с когото и да е от вас. И най-после, ще направите опита с хора, които сѫвѫршено не обичате, та да можете да се тонирате, да изпитвате разположение.

Така ще опитате силата на вашата воля.

То е друг закон. Това е метод, туй е знание. Не е лесно да се вѫзпита човек. Вѫзпитанието на сегашните педагози не е вѫзпитание, това е дресиране. Вѫзпитанието лежи на сѫвсем други, естествени, закони.

Пак ви казвам: Опитноста, която имате, ще си я носите. Но ще видите, че ако работите по Божествените закони, ще имате само 1% изключение. Ние ще приложим тия закони.

Е, добре, сега аз ще опитам вашата сила на гаданието. Кажете ми, като отворя Библията, какѫв стих ще се отвори; дали този стих, на който попадна, ще се отнася кѫм духовния, умствения или физическия свят?

Едни отговарят — кѫм духовния.

други — кѫм умствения.

трети — кѫм физическия.

Е, хубаво, сега имаме три мнения: едни казват кѫм духовния, други — кѫм умствения, трети — кѫм физическия. Ще видим кои сѫ прави.

Учителѫт отваря Библията, пада се: Иезекиил, гл. 7 ст. 4.

И окото ми не ще те пощади,

И няма да помилвам,

Но ще ти вѫздам според пѫтищата ти.

И ще бѫдат всред тебе твоите мерзости;

И ще познаете, че аз сѫм Господ!

Сѫзнанието в кой свят е? — В духовния свят, значи, пѫрвото мнение е верно.

Значи, „право се вѫздава всекиму“.

Сега, праведните слушайте! Туй е едно правило. „Окото ми няма да те пощади.“ Защо няма да те пощади? — Понеже не си спазил Божествените правила. Учителя няма да те пощади, но ще зачеркне всичките твои задачи. Когато ученика свири и не взима правилно тоновете, учителя не иска да го слуша, няма да го помилва, ще го спре, ще каже, че е неспособен ученик, и ще му тури слаба бележка, единица. „И ще ти вѫздам“ — единица.

„И ще познаете, че аз сѫм Господ“ — че аз сѫм Учител, Който не се лѫже, за Който, кривото е криво, правото е право вѫв всяко отношение. Ние сега говорим за абсолютното право, което е право вѫв всяко време. И туй е онзи Велик Учител, Който е в света, Духа, Който раздава всички неща. Той не се лѫже, и няма да говори лѫжа.

Аз разбирам, че този стих засяга и трите свята. Засяга ги, да. „Да, ще познаете, че аз сѫм Господ!“

Сега, ще отворим втори пѫт Библията.

Този стих дали ще бѫде мек, за любовта ли ще говори, или за наказанието? (И двете мнения).

Учителѫт отвори Библията:

II послание Петрово, III гл. 16 ст.:

„Както и вѫв всичките си послания кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мѫчноразумителни, които неучените и неутвѫрдените изкривяват, както и другите писания, за своята си погибел.“

Значи в школата не се тѫрпят глупави ученици.

„Както вѫв всичките си послания“ — някои, които не разбират законите, изкривяват ги.

Третия стих сега вѫрху какво ще бѫде, за любовта, за мѫдроста или за истината?

Учителѫт отвори Библията, падна се:

II послание Петрово, 1 гл. 6 ст.:

„На благоразумие — вѫздѫржание, на вѫздѫржание — тѫрпение, на тѫрпение — благочестие.“

— Любовта, вѫрху нея е стихѫт. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие.

Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Ума като работи, той спѫва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто сѫстояние, да вѫзприеме Божествените мисли, които се отправят кѫм нас. В туй почивателно сѫстояние забравяте всичко, взимате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и нахрани, и няма да мине дѫлго време, ще получите отговора. Но, ако много мислите и се бѫркате, може да се минат ден, седмица, месец и цяла година, отговор няма да получите.

Запитват: Ами когато ума се люшка от една страна на друга, какво да правим? — Ще му туриш гем и ще му кажеш: ти само на мене ще служиш.

Сега, преходните сѫстояния. Ние преминаваме в едно преходно сѫстояние — отричане на стария живот, и вѫзприемане на новия живот. Всичко туй трябва да се извѫрши в сѫзнанието, да вярваме, че новия живот носи своите форми в себе си, той няма нужда от друго, той има нужда само от материал, и да остави живота да сѫгради сам своето жилище, защото животѫт е произлязѫл от Любовта, Любовта — от Духа, а Духѫт — от Бога. Следователно, самия живот трябва да носи всичките условия, защото туй Божественото, което е заложено в материята, в живота, то ще израстне.

И аз забелязвам, че мѫчнотии се зараждат между вас, както в София, тѫй и в другите градове. Тия мѫчнотии се зараждат от факта, че ние сами искаме да уредим живота си. Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот, сам по себе си, вѫтре, в своята сѫщина, е уреден. Аз говоря за сѫщината на живота, той е уреден вѫтре в нас. Има някои малки безпокойства, които могат да се отстранят. Запример, кирта, която запушва порите, може да се отмахне. Чрез какво? — Чрез чистата вода. Глада може да се отстрани. Чрез какво? — Чрез хляба. Жаждата може да се отстрани. Чрез какво? — Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим.

Та, ние имаме задачи.

Някои казват, че сме несѫвѫршени. Несѫвѫршенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жѫне — много работи има. А сѫвѫршен човек подразбирам онзи, който е изорал, посял, ожѫнал — в хамбара всичко е готово, накривил шапката си, свѫршил си работата. Туй значи сѫвѫршен човек. А ние казваме: „Аз сѫм несѫвѫршен човек“. — Не сѫм свѫршил работата си, нищо по-вече. Ще се запретна да си свѫрша работата, и като я свѫрша тѫй, както е нужно, ще бѫда сѫвѫршен, и като не я свѫрша. няма да бѫда сѫвѫршен. Ами че има много работа! Не, сѫвѫршен в своето сѫрце, сѫвѫршен в своя ум, сѫвѫршен в своята душа, сѫвѫршен в своята воля, в своето тяло. Сѫвѫршенство за ума, за сѫрцето.

Та, новия начин за вѫзпитание е различен от сегашния начин.

Сега, между нас се слага работата тѫй, че един ден този свят ще се реформира, ще бѫде сѫвѫршен.

Запитват: Сега, като схванем новия живот, какви трябва да бѫдат нашите отношения; трябва ли да го вѫзприемем в душите си? Как трябва да постѫпим на практическа база, за да не развалим работата?

Аз ще ви отговоря. Има един окултен разказ, ще ви го представя в две форми сега. Една стара баба искала да се ожени, но била на 70 години, с брѫчки на лицето. Но, решила си, казала: „Аз ще се оженя за един млад момѫк, 30 годишен.“ Отива при един знаменит окултист да дегизира лицето ѝ, да попѫлни брѫчките, да я украси. Направя я той като една млада мома, поправя лицето ѝ, зѫби ѝ туря, слухѫт ѝ се усилва. Разхубавява се тя, влюбва се в нея един млад, 30 годишен момѫк. Влюбва се, и се венчава. Поканва тя гости на угощението си. Тя, млада мома, а гостите ѝ наоколо всè стари баби. „Те сѫ моите роднини.“ Мисли момѫка, че намерил млада мома. Като се венчават, започва тя да изважда постепенно едно по едно от изкуствените неща. Изважда зѫбите — вижда празна уста, оглушала, изважда вуала — вижда кожата сѫбрана, брѫчки по лицето. От тук, от там, той вече вижда чудовище пред себе си — стара баба!

Другия разказ е обратният. Една мома, млада, хубава, искала да се избави от женидба. Тя се явява пред един окултист да я дегизира като стара баба.

Та, сега, новия живот иде като стара баба, страшен е той, всички се плашат от тази стара баба, но той е млад отвѫтре. А стария живот ни се представя като млада мома отвѫнка, но условия вече няма, стара баба е той. Та, формите сѫ скрити вѫтре, и който има интуиция, той ще разбере кѫде седи истината. Този нов живот ще ни се открие, т. е. този живот сѫществува между напредналите хора, между напредналите сѫщества. Има една иерархия между световете, в които те, напредналите сѫщества, живеят; между тях сѫществува този новия живот, и трябва да ви пратим, да отидете при тях, да видите как живеят. Ще кажете: „Е, имало хора!“

Запитват: Как ще се реши този вѫпрос, с виждане или с пипане?

— С виждане ще се реши вѫпроса. Всички ще видите. Всеки един ученик, който влезе в школата, ще види.

Ще видите, давам ви следното правило: Щом Любовта влезе вѫв вашето сѫрце и страхѫт излезе вѫнка, и щом светлината влезе в ума, а тѫмнината излезе вѫнка, всички ще прогледате, без изключение. Но, само тези сѫ условията: любовта в сѫрцето, и светлината в ума. Ще видите тези неща, и ще ви ги разправят.

Най-важното условие е да вѫзприемете Любовта, да опитате Бога като Любов.

Ако ви говори един евангелски проповедник, ще ви каже, че сте грешни, това-онова. Аз ви казвам: Приемете Бога на Любовта и всичко ще стане. Как? — Отворете сѫрцето си. Вие ще се спрете, ще казвате: „Дали ще дойде Той, аз сѫм много грешен.“ Абсолютно вярвайте! Щом отворите сѫрцето си, Той ще дойде. Ще повикате Господа на Неговия език, няма да говорите на ваш език. На Негов език ще говорите!

Сега, в школата, страха сѫвѫршенно трябва да изчезне, защото този страх много ми препятствува. Като ви говоря в беседите, вашите мисли, вашия страх много ми пречат. Аз разправям принципално за неща положителни, за които вие абсолютно не трябва да имате някѫкѫв страх. А като говоря, някои се оплашват, казват: „Ами ако аз не мога да изпѫлня туй-онуй; ами ако не мога да излезна на Мусала, какво ще стане с мене?“ Друг: „Ами аз сѫм стар, женен сѫм, имам жена, деца.“ Всичко ще се уреди моментално. Ще идеш на Мусала, ще станеш млад. Че имаш жена, деца, това не сѫ спѫнки, това е една привилегия. Че си женен, че си мѫж или жена, това е една привилегия, Господ ти сѫздал една работа. До сега ти си се занимавал само сѫс себе си, а това е една работа — да се занимаваш с други, с жена, с деца. Двама да живеят е по-добре. Най-мѫчното е да живее сам човек. Ами с деца? — С деца още по-добре се живее. Че двама да сѫ е още по-голяма скука, а така, с децата, то е цяла музика.

За в бѫдеще вие няма да се жените тѫй, както сега се жените. На учениците от окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Беззаконие и престѫпление е да се жениш без любов! И когато се жениш няма да викаш поп да те венчава. Туй е престѫпление! То значи, че не вярваш. Венчаване е, когато любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свѫршила всичката работа. Бог кога говори, това е любов. А сега, викат попове, владици, турят епатрахили, кадят тамяни, туй-онуй — ще развалят работата. Когато Господ направил пѫрвите хора, сѫбрал ги и двамата, сѫчетал ги, и им казал: „Никакви попове, нито владици и крѫстници; давам ви този свят с всички блага; идете, работете, ползувайте се от тези блага!“ Бог вѫвел Адама в туй училище, и му казал: „Слушай, туй е велико училище, вие ще работите сериозно, дал сѫм ви, условия да работите, да завладеете законите, вѫздуха, водата, огѫня и всички сѫщества. Всичко туй ще завладеете.“

Сега, като дойдете в школата, ние ще ви, кажем: Пѫрвото нещо — ще завладеете вашия ум; второто нещо — ще завладеете вашето сѫрце; третото нещо — ще завладеете вашата воля; четвѫртото нещо — ще контролирате вашите сили.

Туй е пѫрвото нещо в школата. Сега, ще ви питат някои: между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат? Чудни сѫ тия вѫпроси, смешни сѫ! Животѫт ще вѫрви тѫй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да повѫрнем живота кѫм неговата пѫрвоначална чистота, да вѫзстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тѫй, както е нареден от небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща сѫ предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца и бащи и майки, но децата ще бѫдат 100 пѫти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде за женене, яви се един момѫк, дойде втор, трети, и момата не знае кого да избере. Това женидба ли е? Почнат да питат: Богат ли е? Не, не, не е този начина. Женидбата в света има сѫвсем друг смисѫл. Туй подразбира само физическата страна на женидбата. Женидбата подразбира да дойде душата ти в сѫприкосновение с физическия, духовният и Божествения свят, в трите светове, да знаеш как да работиш в трите свята едновременно, да знаеш да трансформираш енергиите от един свят в друг. А ние, като турим туй, че женидбата значи само рàстене, да знаеш как да растеш, и нищо по-вече. Някой казва: „Да се женим!“ — Ще се жениш, ще растеш, разбира се. Но растенето не разрешава вѫпроса. След като израстеш, и нищо не завѫржеш, нищо не си направил.

Ние се отклоняваме от вѫпроса. Вие, като женени, сте го разрешили; втори пѫт няма да се жените. Вие казвате: „Ами за младите какво да правим?“ — Защо плачите на чужд гроб? Сѫс старото, сѫс стария живот, казвам, че ние сме ликвидирали и внасяме нови форми. Тази любов, която човек трябва да храни кѫм някого, тя трябва да бѫде свещена и Божествена! В дѫното на душата си човек трябва да знае, че живее пред Бога, за Бога, и пред Него няма никаква измама и лѫжа. Дѫлбоко вѫв вашето сѫзнание, вѫв всички мисли трябва да бѫдете тѫй чистосѫрдечни, да сѫзнавате кое е право, кое не. Бѫдете тѫй смели, че като направите един грях, да го изповядате пред Бога, и пред себе си и пред хората. И за любовта си трябва да бѫдете тѫй смели. Трябва да я изповядате. Щом криеш любовта си, ти си страхливец, щом не я криеш, ти си герой. Няма да я криеш. Щом едно нещо е лошо, ще го оставиш, да се проявява тѫй, както си е.

Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес сѫм на твое разположение, ще те оставя да се проявяваш, както искаш, аз ще изпѫлня Твоята воля“. Тѫй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ние ще Го оставим да ни каже, и ще употребим всички, сили да го изпѫлним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо, ще изпѫлним всичко, и като се вѫрнем, ще кажем: „Господи, изпѫлнихме, сторихме волята Ти тѫй, както Ти каза“. Няма да кажеш, че времето било такова, че туй-онуй. Не, ще свѫршиш и нищо по-вече. Нали е право туй учение? Тѫй, трябва да имате дѫлбоки знания. Вие казвате: „Кой ще ни помага?“ В тази школа има милиони работници, които ще дойдат от всякѫде. Ще дойдат да ви помагат, но стига да започнете тѫй. Ще започнем всички тѫй, аз вярвам. Не казвам вярвам, но знам, тѫй ще бѫде!

В школата най-пѫрво ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бѫдете много смирени, ами сѫвѫршено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.

Аз желая, в школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огѫн за знание, онзи свещен огѫн за Мѫдроста, за Истината, за Любовта. Този огѫн така да се разгори, че да няма в този огѫн нищо друго, което да взима надмощие, и в този огѫн да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такѫв огѫн да бѫде! И ние искаме ученици фитилджии, с разпалени свещи. Ученици, които не могат да изгарят не ги искаме. Искаме ученици фитилджии, да запалват сламата, кѫщите, всичко да гори! Който може да устои на този огѫн, нека остане. Който не може да устои, нека си отиде. Онези, които казват за комунистите, че теглят нож, прави сѫ. Прави сѫ те, обрезване, обрезване трябва на света. Но какво се казва? Лозето трябва да го реже само лозара. Градинара трябва да реже, да чисти сам дѫрветата в градината си, и то само градинара, който разбира. Вашето сѫрце кой трябва да го пипа? — Само Господ може да го пипа. Давате ли го другиму да го пипа? Дадете ли го другиму, отиде, та се не види. Никой не е вѫв сѫстояние да пипа сѫрцето ви. Само опитния градинар, като влезе вѫв вашето сѫрце, той ще го пипа. И като влезе в лозето ви, той ще знае как да го обреже.

Затуй аз се поставям на правата база и казвам: „Непременно трябва да вѫзприемете любовта. Няма друг пѫт. Всичко друго ще се уреди.“ Каква друга философия? Никаква друга философия, никакви други умувания. Вие сте умували, умували. Ще приложим това тази година, и ще видим резултатите. Може ли Господ да оправи сѫрцата ни и да обреже лозето ни? — Може. Не е било време, когато Господ да не е могѫл да оправи сѫрцата ни, да не може да обрязва лозето ни, и то толкова хубаво! Само Той трябва да ни изправя сѫрцата! Няма втор в света като Него. Той е Един. И аз искам сега да проверя сѫрцата и умовете на тези, които сѫ най-способни да извѫршат тази работа. Ако по старому призовете Господа, Той никога няма да ви приеме. Знаете ли какво направи Елисей, който взема кожуха на Илия? Какви думи произнесе? Може ли някой да ми цитира този стих? Той му взе кожуха, седна на него и каза: „В името на Илиевия Бог“. Ами вие, ако аз ви дам този кожух, как трябва да произнесете тия думи; като дойдете при р. Иордан, как ще кажете?

Отговарят: „В името на Бога на Любовта“.

Сега, вѫпроса за школата. Света, който ние наричаме Христово училище, той е школа, велика школа. И вѫв вас искам да се сѫбуди туй сѫзнание, да се сѫзнавате като ученици на школата. Тогава може да се образуват онези правилни врѫзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни открие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т. н. Това сѫ празни вѫпроси. Като ви вземем в школата, вашето сѫзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите сѫзнанието си за този свят, и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. От там ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем.“ Няма нищо. Всичко ще се запази.

Някога, мѫж и жена се скарват. Тук не можем да ви примирим. Ще ви вземем и двамата в онзи свят, и ще ви поговорим. После, като станете сутринта, мѫжа ще каже: „Жено, аз сѫнувах такѫв и такѫв сѫн, прощавам ти.“ И жената казва: „И аз снощи сѫнувах един подобен сѫн, и аз ти прощавам,“ и ще се свѫрши работата. Друг случай. Двама души, единия дѫлжи, не иска да плаща, не признава, другия настоява. Сѫдили се 10 години. Взимаме ги на онзи свят, разказваме им закона на кармата. Сѫбуждат се, разказват: „Сѫнувах един сѫн, че ти си платец, а аз кредитор. Другият: Че и аз бях там. Слушай, не искам да ми плащаш, прощавам ти. Да ги дадем на бедните!“ — Дават парите на бедните. Дават си рѫка, свѫршва се вѫпроса, всичко става лесно, магически.

Само когато Любовта влезе вѫв вас, няма да има мѫчнотия, която да не може да се премахне. Следователно, всички вие, ако приложите закона, след една година ще скачате, като млади телци, като васански телци.

Та, сега, за школата няма много да бѫрзате, но няма и много да замедлявате; ще се запишете в общите класове, и кой колкото може да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! А напредналите ученици, има някои от вас напреднали, тях няма да ги спираме, напред ще вѫрвят, авангвард. Те сѫ авангвард, оправят пѫтя, чистят, след тях идат главните сили, после иде тила отподир. Там, пред някой извор всички спират на бивак, наядат се, всички се срещнат. После пак ще трѫгнат. Тѫй че при спирането ще бѫдат заедно всички, а при ходенето — ще има напред и отподир. Да, хубаво.

Сега, колко души има от всеки един град? Сега, на приятелите, на учениците, понеже ще бѫдете ученици на школата, аз ще дам едно меню. То ще бѫде много малко за школата. Имам 2 шишета, с около 10 кгр. 6-годишно вино, донесено от Мусала, горе, от езерата, от най-хубавото винце, което природата е приготвила. Не зная по колко ще се падне на всички. И после ще ви дадем, по едно малко парченце хляб като оглашени на школата, по една малка закуска. И най-после, другите братя ще дадат едно меню, малко наготвено, тѫй топличко.

А другите вѫпроси и недоразумения ще се разправят, благодарете се, че има недоразумения между вас. Аз се радвам.

Няма сила, като Божията сила, само Божията сила е сила.

Благославяй, душе моя, Господа!

(Сега, ще слезем да се приготвим за този прием. Ще слезем долу, на трапезата. Всички, ще се наредят. Всеки да си носи канчето!)

Забележка. Запитват: Как да се обрѫщаме кѫм малките деца, и те кѫм нас?

На тях ще казвате братче, сестриче, а; децата на вѫзрастните ще казват „обични бате,“ „обична како.“