Jump to content

1923_04_04 Най-добриятъ методъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
16 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Най-добриятъ методъ.

 

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

Размишление.

 

Четоха се резюмета на пета и шеста лекции отъ първата година.

 

Пишете върху темитѣ: „Ползата отъ съня“, „Разлика между съзнание и самосъзнание“, „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание“.

 

Съвременнитѣ учени разглеждатъ въпроситѣ за времето и пространството и даватъ различни обяснения за тѣхъ. Какво е значението на времето въ живота? Времето хроникира, опредѣля всички прояви, всички явления, които ставатъ въ живота и природата. Времето опредѣля продължителностьта или траенето на известно явление, или известна работа, която се е вършила въ съзнанието. Следователно, времето представя часовникъ, съ който животътъ и природата си служатъ.

 

Пространството пъкъ представя книга на живота, на природата, въ която се хроникиратъ всички резултати, които ставатъ въ човѣшкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството — до резултатитѣ. Времето и пространството сѫ въ самия животъ, а не извънъ него. Понѣкога човѣкъ се превръща въ време. Какъ става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде въ опредѣленъ день при васъ. Чакате го день, два, три, безпокоите се, да не му се случи нѣщо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснѣе, да забрави да дойде и т. н. Презъ това време вие се превръщате на трепетъ, на очакване, на време, само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате на часовника. Виждате, че опредѣленото време още не е дошло, но въпрѣки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойствието показва отсѫтствие на равновесие въ ума, сърдцето и волята на човѣка. Когато научите великия законъ, че всички нѣща въ природата ставатъ въ точно опредѣлено за тѣхъ време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко въ природата е отмѣрено и строго опредѣлено. Представете си, че следъ като приятельтъ ви е обещалъ да дойде, не дойде въ опредѣления день и часъ. Това не е случайно. Причината затова може да е кармическа. Възможно е нѣкога, въ далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днесъ, по силата на закона за възмездието, и на васъ се случва сѫщото. Ако приятельтъ ви не изпълни обещанието си, не търсете погрѣшката въ него, не казвайте, че той е непостояненъ, но потърсете погрѣшката въ себе си и ще я намѣрите. Щомъ намѣрите погрѣшката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казалъ сѫщото за васъ. Вие сте отгласъ на неговитѣ мисли и чувства. Какво ще придобиете отъ това ехо? — Нищо нѣма да придобиете.

 

Върви нѣкой презъ гората и произнася звучно, ясно една дума, или единъ стихъ. Следъ малко тази дума, или този стихъ се връща отново къмъ своя източникъ. Какво печелите отъ преповтарянето на този стихъ? Произнесли сте, запримѣръ, стиха: „Горо ле, горо, зелена; водо ле, водо, студена.“ Следъ малко чувате ехото на тѣзи думи, като че долитатъ специално къмъ васъ. Какво ще придобиете отъ това? — Нищо нѣма да придобиете. Що е отзвукъ или ехо въ природата? — Преповторение. Казвате на нѣкого, безъ да го видите, че е добъръ човѣкъ. И той отговаря, че си добъръ човѣкъ. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. Въ какво положение се намира този, който изговаря нѣщо, и въ какво — този, който възпроизвежда? — Въ обратно положение единъ на другъ. Ако първиятъ е обърнатъ на изтокъ и оттамъ говори, ехото ще дойде отъ западъ. Мислили ли сте по въпроса, какво е значението на ехото въ живота? Можете ли да кажете, отъ кога датира едно ехо: отъ този животъ, или отъ миналия ви животъ? Вие трѣбва да изучавате тия прояви на живота и да си дадете отчетъ, колко далечно е ехото, което достига до вашитѣ уши, какво съдържа въ себе си и т. н. Вие трѣбва да знаете, какъ се е създало ехото въ вашия животъ и, ако е за добро, да се ползувате отъ него.

 

И тъй, подъ „ехо“ въ широкъ смисълъ на думата разбирамъ отражение. Такова ехо, т. е. такова отражение имаме, когато се гледаме въ огледало. Тамъ ние виждаме образа си. Казваме: Отражение на даденъ образъ, отражение на звука, отражение на свѣтлината. Това е все ехо. Кое заставя човѣка да се оглежда въ огледало? — Желанието на човѣка да има представа, понятие за своя образъ, го заставя да се оглежда въ огледало. Ако съ едно или съ нѣколкократно оглеждане въ огледалото, човѣкъ има представа за себе си, тогава въпросътъ „познай себе си“ е разрешенъ. Казватъ нѣкои, че за да се види за да се познае, природата, е създала външния свѣтъ, т. е. свѣта, който виждаме около себе си. Този свѣтъ е отражение на реалния, на Божествения свѣтъ. Кѫде е реалниятъ свѣтъ? Ако приемете, че въ точка А е външниятъ свѣтъ, тогава отражението на този свѣтъ ще бѫде въ точка В. Значи, реалниятъ свѣтъ се намира въ точката  В. Съзнанието на човѣка пъкъ се намира въ точка С, вънъ отъ правата АВ. Човѣшкото съзнание не се явява кога и да е, но въ точно опредѣлена година, въ точно опредѣленъ месецъ, день часъ, въ точно опредѣлена минута и секунда. Това съзнание се явява на опредѣлено мѣсто, въ пространството. Често нещастията въ живота се дължатъ на факта,че човѣшкото съзнание е направило известно отклонение отъ времето и мѣстото на своята проява.

 

1923_04_04_f1.gif

 

Следователно, колкото по-съвършенъ е човѣкъ, толкова повече съзнанието му спазва времето и мѣстото на своята проява, опредѣлена отъ законитѣ на природата. Оттамъ и животътъ на човѣка е толкова по-съзнателенъ, по-хармониченъ. Щомъ животътъ на човѣка е хармониченъ, и работитѣ му ще вървятъ добре. Всѣки може да провѣри, доколко съзнанието му се появява точно на опредѣленото за него време. За да провѣрите будностьта и точностьта на своето съзнание, направете следния опитъ. Свѣрете всички часовницитѣ си и опредѣлете на другия день да бѫдете на Витоша точно въ 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснѣе или изпревари опредѣленото време, той ще знае, че въ съзнанието му нѣкѫде е станало известно отклонение. Отъ отклонението на съзнанието си, всѣки може предварително да знае, какви и колко погрѣшки ще направи презъ деня. Колкото отклонението въ съзнанието ви е по-голѣмо, толкова по-малко хората могатъ да разчитатъ на васъ, а сѫщо така и вие на себе си. Ако закъснѣете цѣлъ часъ, вие ще мязате на човѣкъ, който троши камъни само, безъ да постигне нѣщо особено. Ако закъснѣете само 32 минути, вие ще мязате на човѣкъ, който е ялъ и пилъ само, безъ да е работилъ нѣщо. Ако закъснѣете само петь секунди, вие ще мязате на човѣкъ, който е разоралъ почвата си, но не я посадилъ. Само онзи ще посѣе и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.

 

И тъй, чрезъ проявитѣ на съзнанието си, човѣкъ може да изправи всички свои погрѣшки. Защо? — Защото съзнанието се преражда на всѣки седемь години. Следователно, ако въ първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте нѣкакво опущение по отношение на времето, при следващето пробуждане или прераждане на съзнанието, следъ седемь години, вие имате възможность да изправите погрѣшката си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възрасть човѣкъ има възможность да изправи всички свои погрѣшки. За да изправи погрѣшкитѣ си, ученикътъ трѣбва да бѫде точенъ по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другитѣ. Ако обещаете на нѣкого да се срещнете въ четири часа сутриньта, трѣбва да бѫдете точни: ще отидете на опредѣленото мѣсто въ четири часа, нито една минута по-рано или по-късно. Закъснѣете ли, или отидете ли по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трѣбва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава въ изпълнение на обещанията. Ще каже нѣкой: Нѣма нищо, закъснѣлъ съмъ само съ една минута, или изпреварилъ съмъ съ една минута. — Не, никаква минута не ви оправдава. Съ една минута по-рано или по-късно може да стане цѣла катастрофа. Природата обича точностьта. Въ нея нѣщата ставатъ точно на опредѣлено време: нито по-рано, нито по-късно. Всички нѣща, които ставатъ по-рано отъ опредѣленото време, сѫ недоносчета; всички нѣща, които ставатъ по-късно отъ опредѣленото време, сѫ гнилота въ живота.

 

Като ученици, отъ васъ се иска точность. Бѫдете точни въ изпълнение на обещанията си, въ реализиране на вашитѣ идеи. Между ученицитѣ често се срѣщатъ такива съ своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главитѣ, краката, рѫцетѣ на упорититѣ, на своенравнитѣ хора. Ако не внимавате, и вашитѣ глави ще строши. Тя не отстѫпва предъ никого. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва абсолютно да спазвате реда и порядъка въ природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняватъ нейнитѣ закони. Сѫщевременно, природата е абсолютно справедлива. Преди да приложи законитѣ си по отношение на даденъ човѣкъ, тя ще го предупреди три пѫти. И следъ като направи това, тогава само ще приложи законитѣ си. Тя ще побутне човѣка, ще му каже: Хайде, стани и тръгни! — Ама рано е още, не ми се става. Втори пѫть ще го бутне: Стани и тръгни! — Слънцето още не е изгрѣло. Пъкъ и азъ не съмъ си доспалъ. Трети пѫть: Стани и тръгни! — Дрехи нѣмамъ, шапка нѣмамъ, палтото, обущата ми сѫ скѫсани. — Ще тръгнешъ безъ шапка, съ скѫсано палто и обуща. Ако не искашъ да бѫдешъ съ скѫсано палто и съ скѫсани обуща, можешъ да излѣзешъ босъ и безъ палто. — Ама шапка нѣмамъ. — Съ шапка ли се роди? За предпочитане е човѣкъ да бѫде честенъ и изпълнителенъ въ обещанията си, отколкото да бѫде добре облѣченъ, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши сѫдбата на човѣка за цѣлъ животъ. Когато нѣкой отъ великитѣ духове дохожда при васъ и ви казва „стани и тръгни“, това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане.

 

Следователно, отъ всички се иска внимание и послушание, да се вслушвате въ най-малкитѣ вѫтрешни побуждения. Каквото сте обещали да направите, или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно на време. Всички препятствия въ живота ви се дължатъ на неточностьта. Правете опити въ това отношение да развиете въ себе си точность. Запримѣръ, решавате да посетите нѣкой вашъ приятель и да останете при него до четири часа следъ обѣдъ. Стигате при него въ два часа и въ четири часа трѣбва да сте на пѫть. Въ това време приятельтъ ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само да ви задържи при себе си. Обаче, веднъжъ сте си обещали да тръгнете въ четири часа, вие трѣбва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно въ четири часа. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете.

 

Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е абсолютна точность при изпълнение на обещанията. Неточностьта е причина за всички грѣхове и престѫпления, за всички недовършени работи. Наистина, всички кражби, убийства, престѫпления се вършатъ вечерь, въ тъмнина. Защо? — Защото вечерь, въ тъмнината не може да сѫществува точность. Какъ може човѣкъ въ тъмнината да опредѣли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ пѫть? Обаче, денемъ, на свѣтло, човѣкъ точно може да опредѣли, какви съ постѫпкитѣ му, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ пѫть. Може ли човѣкъ въ тъмнината да нарисува една картина, или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могатъ да се вършатъ само въ свѣтлина. Точностьта пъкъ е една отъ проявитѣ на свѣтлината. Да бъдете точни, това значи, да използувате свѣтлината въ една отъ нейнитѣ прояви.

 

Сега ще ви дамъ следната нова мисъль: всѣки лѫчъ на свѣтлината представя проекция на едно отъ желанията на нѣкое възвишено сѫщество. Лѫчътъ, който иде отъ съзнанието на възвишеното сѫщество, е подобенъ на слънчевия лѫчъ, който минава презъ васъ и произвежда чувство на приятность, на радость и веселие. Това сѫщество, което изпраща лѫча си въ вашитѣ очи, въ вашия мозъкъ, иска да има правилно отражение на своя лѫчъ. Какво правятъ нѣкои хора? Тѣ възприематъ този лѫчъ, отправятъ погледа си къмъ земята и се запѫтватъ къмъ нѣкоя кръчма, да пиятъ вино. Какво разбираме подъ думата „вино“? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишенитѣ сѫщества проектиратъ своитѣ мисли, тѣ се разпространяватъ като слънчеви лѫчи и огрѣватъ душитѣ. На кратко казано: Свѣтлината е проекция на мислитѣ, чувствата и желанията на възвишенитѣ сѫщества. Чрезъ своитѣ мисли, чувства и желания, тия сѫщества се стремятъ да повдигнатъ всички хора, всички живи сѫщества на земята, които, отъ тѣхно гледище, минаватъ за мъртви.

 

И тъй, за да се обновите, ставайте всѣка сутринь рано да възприемете първия слънчевъ лѫчъ. Той носи въ себе си свѣтли, възвишени мисли. Ще кажете, че лѫчитѣ на свѣтлината не сѫ нищо друго, освенъ трептения, колебания на етера. Вѣрно е, че свѣтлината представя трептения, вибрации, но тѣзи трептения носятъ животъ. Само онзи може да схване живота, който свѣтлината носи, у когото съзнанието е пробудено. Както въ пепельта семената не могатъ да се развиватъ, така и човѣкъ съ заспало съзнание не може да възприеме живота на свѣтлината. Следователно, както семената на растенията не могатъ да се развиватъ въ почва, съставена изключително отъ пепель или отъ варь, така и доброто не може да вирѣе при неблагоприятни условия.

 

За следния пѫть пишете върху темата:  „На какво сѫ  емблемъ пепельта и варьта?“ Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може доброто въ човѣка да расте и да се развива, за това се изисква специална срѣда, т. е. благоприятна почва. Въ дадения случай благоприятната почва не е нищо друго, освенъ будно съзнание.

 

И тъй, като ученици, отъ васъ се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия животъ. Съ будность на своето съзнание ученикътъ ще може да изправи погрѣшкитѣ си. Той ще знае, на какво се дължи всѣко малко или голѣмо отклонение въ неговия животъ и лесно ще се корегира. Когато съзнанието на човѣка е будно, той ще бѫде точенъ въ всички свои действия. Той никога не отлага нѣщата, той никога не се лени. Коя е причината за леностьта, за мързела въ човѣка? Когато въ човѣка се събуди желание да се удоволствува, да прекарва лекъ, охоленъ животъ, той вече се подава на мързела, на леностьта. Мързелътъ пъкъ носи следъ себе си редъ престѫпления и грѣхове. Мързелътъ живѣе и въ ума, и въ сърдцето на човѣка. Учительтъ задава задача на ученика, която трѣбва да реши за другия день. Ученикътъ погледне задачата, види му се мѫчна и, понеже не иска да мисли, отлага я за другия день. На другия день я погледне, пакъ не иска да мисли и отива на училище съ нерешена задача. — Не, каквото и да става, ученикътъ трѣбва да реши задачата си, да не я отлага за другия день. Само мързеливиятъ отлага нѣщата. Който отлага да изпълни зададенитѣ отъ учителя му задачи, той се оправдава съ това, че нѣмалъ разположение, нѣмалъ вдъхновение и т. н. — Не, каквото и да е състоянието ви, всѣкога трѣбва да изпълнявате задачитѣ си.

 

Учительтъ дава на ученика задача да направи едно добро. Ученикътъ започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нѣмалъ пари, или не билъ разположенъ, не могълъ да се сѣти на кого да направи добро и т. н. Досѣтливость се изисква отъ ученика. Той може да прави добро всѣки моментъ. Имашъ единъ беденъ другарь. Вземи единъ килограмъ хлѣбъ и го занеси въ дома му, точно когато се нуждае отъ него. Ама далечъ живѣлъ другаря ти, краката те болѣли — нищо не те извинява. За доброто нѣма никакво извинение. Щомъ занесешъ хлѣба на време, задачата е свършена отлично.

 

Следователно, ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ, всѣки моментъ да следи своитѣ прояви, да не се отпуща, да не се подава на мързелъ. Постиженията зависятъ отъ будностьта на съзнанието. Срѣщате, запримѣръ, ученикъ, който е свършилъ четиритѣ отдѣления, но пропусналъ една година, не могълъ да постѫпи въ първи класъ на прогимназията. Вие му давате потикъ да се запише въ прогимназията, макаръ че е пропусналъ една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пакъ отлага записването си. Защо? — Защото, следъ като пропусналъ една година, мѫчно му било да следва по-нататъкъ. Ако този ученикъ реши да се запише, той ще преодолява мѫчнотиитѣ и ще върви напредъ. Има случаи, когато нѣкои ученици влизатъ въ училище безъ мѫчнотии, а свършватъ съ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ сѫ неизбѣжни. Въпросъ е само, дали тѣ ще бѫдатъ въ началото, или на края. Никой не е избегналъ и нѣма да избегне мѫчнотиитѣ. Щомъ започнете една работа, каквито мѫчнотии и да срещнете, не отлагайте. Всѣко отлагане носи следъ себе си лоши последствия. Всѣка Божествена идея трѣбва да се посѣе точно на опредѣленото за нея време. Никакво отлагане! Следъ като посѣете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъвне и завърже плодъ. За това, обаче, се изисква точность. Земедѣлецътъ сѣе всѣко семе въ своята градина въ точно опредѣлено за него време — ни по-рано, ни по-късно. Така трѣбва да постѫпвате и вие съ Божественитѣ идеи.

 

Представете си, че ви се даде задача, да дойдете въ класа точно въ 7 1/2 ч. вечерьта. Съ тази задача ще изпитате точностьта си, ще видите, какво отклонение правите въ съзнанието си. Успѣхътъ на ученика се дължи на неговата точность. Ако англичанитѣ успѣватъ въ живота си, това се дължи на тѣхната точность. Англичанинътъ е точенъ на думата си. Каже ли ви, че ще се срещнете въ четири часа, точно въ това време той ще бѫде на опредѣленото мѣсто: нито минута по-рано или по-късно. Първото нѣщо, което се иска отъ ученика, е да бѫде точенъ. Точностьта е условие за съграждане на неговия бѫдещъ животъ. Точностьта е хармония, тактъ, музика въ живота на човѣка.

 

Въ природата всичко е строго опредѣлено. Тя точно е опредѣлила времето за всѣко свое действие. Тя точно е опредѣлила и времето за нашитѣ постѫпки. За лошитѣ постѫпки на хората нѣма опредѣлено време. Тѣ не сѫ предвидени въ нейния планъ. Затова, именно, тѣ се извършватъ между времето, опредѣлено за добритѣ човѣшки постѫпки. Следователно, всѣко действие, което не е извършено на време, е престѫпление. Всѣко престѫпление пъкъ е отклонение отъ точностьта въ природата. И тъй, всѣко действие, което не е извършено на своето време, е престѫпление. За да не изпадате въ престѫпления, турете въ живота си правилото: всѣко действие трѣбва да се извършва на опредѣлено време. За тази цель, каквато мѫчнотия и да срещнете въ живота си, вие трѣбва да я преодолѣете. Щомъ решите да я преодолѣете, да бѫдете точни къмъ нея, веднага леностьта ще дойде, като съветникъ, да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на тази задача. Леностьта, мързелътъ е дете, родено отъ много грѣхове. Щомъ мързелътъ дойде да ви съветва нѣщо, вие веднага трѣбва да затворите вратата си предъ него и да не слушате, какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела въ широкъ смисълъ. Има физически, сърдеченъ, умственъ и причиненъ мързелъ. Най-опасенъ отъ всички е причинниятъ мързелъ. Каквото и да срещнете въ живота си, спазвайте закона за точностьта. Ако го спазвате, той ще направи голѣми реформи въ живота ви, ще създаде условия за съграждане на бѫдещия ви животъ.

 

Упражнение. Проточете дѣсната си рѫка напредъ, съ дланьта надолу, и мислено прекарайте принципа на точностьта въ всѣки пръстъ по отдѣлно: въ палеца, въ показалеца, въ срѣдния пръстъ и т. н. Съсрѣдоточете мисъльта си къмъ всѣки пръстъ по десеть секунди. Следъ това приберете дѣсната рѫка на мѣсто. Направете сѫщото упражнение и съ лѣвата рѫка.

 

Това упражнение е приятно, защото внася въ съзнанието на човѣка идеята за точность. Никой не може да спъне човѣка въ желанието и въ решението му да бѫде точенъ. Единствениятъ, който може да го спъне, това е той самъ. Затова, всѣки отъ васъ нека си каже: Азъ не искамъ да се спъвамъ въ приложението на точностьта. Който не е точенъ, той не може да спазва условията за изучаване на великитѣ природни сили. Когато работите съ природнитѣ сили, отъ васъ се иска точность и внимание, да не изпуснете нито една секунда отъ времето. Ако не спазвате тѣзи условия, много нѣща ще пропуснете.

 

Първото нѣщо, което се иска отъ ученика, е да бѫде точенъ и внимателенъ, да не пропусне разпорежданията, които природата е предвидѣла въ своитѣ действия. Бѫдещето на ученика се гради върху точностьта. Щастието и нещастието на ученика се гради върху точностьта.

 

Размишление.

 

„Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината“.

 

*

23 Лекция отъ Учителя, държана на

4 априлъ, 1923 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...