1922_12_20 Самоопрѣделение

[Ани]

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Самоопредѣление.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

Т. м.

 

Прочете се резюме на темата: „Предназначение на дихателната система.“

 

Четоха се работитѣ върху темата: „Елементи на човѣшката речь“.

 

Каква тема имате за следния пѫть? — За „самоопредѣление въ живота“. — Какво разбирате подъ думата „самоопредѣление“? (— Да се самоопредѣли човѣкъ, това значи да опредѣли отношенията си къмъ околната срѣда). — Съгласни ли сте всички съ тази дефиниция? — Какво нѣщо е самоопредѣление на единицата? Споредъ мене, самоопредѣлението на единицата седи въ това, че тя подтиква нѣщата напредъ, т. е. изнася ги на сцената.

 

— Какво представя самоопредѣлението на двойката? (— Поляризиране). — Какво нѣщо е поляризирането? (— Проявяване). — Числото две, двойката представя материята, т. е. законъ на материалния свѣтъ. Съ други думи казано: единицата представя сили, които подтикватъ нѣщата въ материалния свѣтъ, въ материята, която ги облича въ форми, т. е. оформява ги. Единицата е баща на нѣщата, а двойката — тѣхна майка. Единицата дава първия съзнателенъ потикъ на живота. Единицата е първата видима причина на нѣщата, а двойката — втората видима причина. Какво е самоопредѣлението на числото три? — Тройката е смисълътъ, цельта, къмъ която всичко въ живота се стреми. Следователно, всѣки за себе си може да каже: Азъ съмъ единица. — Защо? — Защото се проявявамъ. — Азъ съмъ двойка. — Защо? — Защото отглеждамъ своята идея, както майка — своето дете. — Азъ съмъ тройка. — Защо? — Защото имамъ цель, къмъ която се стремя, къмъ която направлявамъ своята идея. Значи, човѣкъ едновременно е единица, и двойка, и тройка.

 

Всички числа, съ които си служите, представятъ отношения, сили, разумни сѫщества, които се намиратъ на различна степень на развитие. Въ този смисълъ, и единицата, и двойката, и тройката представятъ разумни сѫщества. Като се каже единица, разбираме колективното, Божественото съзнание, което включва въ себе си всичко. Въ двойката се проявяватъ два велики центъра — Божественото и ангелското съзнание. Въ тройката се проявяватъ три центъра — Божественото, ангелското и човѣшкото съзнание. Значи, въ единицата нѣма дѣление на нѣщата, въ нея сѫществува само едно съзнание — Божествено. Въ двойката и въ тройката, обаче, се явява дѣление на колективното съзнание. Затова, именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нѣщата започватъ да се дѣлятъ, да се раздробяватъ на части.

 

Какво е самоопредѣлението на четворката, на числото четири? — Четиритѣ представя абсолютна мѣрка, съ която се измѣрватъ всички нѣща въ видимия свѣтъ, въ цѣлия козмосъ. Като дойдатъ до четиритѣ, кабалиститѣ спиратъ. Тѣ събиратъ числата 1, 2, 3, 4 и получаватъ числото десеть: 1 + 2 + 3 + 4 = 10. Като събератъ тѣзи числа, тѣ извършватъ после обратния процесъ, изваждане. Тѣ вадятъ единицата, двойката, тройката и четворката отъ десетьтѣ и получаватъ:

 

10 – 1 = 9
10 – 2 = 8
10 – 3 = 7
10 – 4 = 6

 

Числата 1, 2, 3, 4 представятъ елементи на десетьтѣ, а числата 9, 8. 7, 6 сѫ производни на първитѣ четири числа. Значи, числата 1, 2, 3, 4 сѫ самоопредѣления на единицата.

 

Какво значи да се самоопредѣли човѣкъ като единица, като двойка, като тройка или като четворка? Кои елементи влизатъ въ човѣка като единица, за да може да се самоопредѣли? — Въ човѣка влизатъ духъ, душа, умъ и сърце. И тогава съставяме следната пропорция: духътъ на човѣка се отнася къмъ неговата душа, както умътъ къмъ сърцето му. Тази пропорция може да се изрази въ букви: Д : D = У: С. Това показва, че човѣкъ трѣбва да се самоопредѣли като духъ, като душа, като умъ или като сърце. Сѫщевременно той може да се самоопредѣли като цѣло, като съвокупность отъ четиритѣ съставящи го елемента. Когато се говори за самоопредѣление, човѣкъ трѣбва да има ясна представа, какво да самоопредѣли въ себе си. Окултната наука е положителна, точна наука. Всѣка дума въ нея отговаря точно на идеята. Тамъ не може да се каже, че човѣкъ ще се самоопредѣли. Кажете ли така, веднага следва въпроса: въ какво ще се самоопредѣли, или кое ще самоопредѣли? Като какво ще се самоопредѣли човѣкъ: като единица, като двойка, като тройка, като четворка, или всички вкупомъ взети? Ако се самоопредѣли като единица, т. е. като първична сила, въ нея човѣкъ не трѣбва да прибавя качествата на двойката. Може ли единицата да стане двойка? Единицата може да стане двойка само следъ като я счупимъ, като я разполовимъ на две части. Тогава, полученото е два пѫти по-малко отъ единицата. Дветѣ равно ли е на единицата? Вие казвате 1 + 1 = 2. Значи, споредъ васъ двойката е два пѫти по-голѣма отъ единицата. Обаче, ние казваме, че нѣма число по-голѣмо отъ единицата. Тогава, какъ е възможно единицата да е равна на две? Ето де и какъ се явява софистиката въ философията. Ще кажете, че всѣко нѣщо може да се приеме за вѣрно, следъ като се докаже. — Ако е за доказване, лесно може математически да се докаже, че единицата е по-голѣма отъ двойката. Когато казвате, че 2 + 1 = 3, и това не е вѣрно. Въ математиката, съ която днесъ си служите, идеитѣ не сѫ вѣрни въ абсолютния смисълъ на думата. Числото три наистина е равно на 2+1, но само ако двойката и единицата ги разглеждаме като съставни елементи на единицата, но не и като самостоятелни, цѣли числа. Числото три съдържа резултатитѣ на числата две плюсъ единица, а не самитѣ двойка и единица.

 

Учительтъ влиза въ едно отъ отдѣленията и казва на единъ отъ ученицитѣ си: Стоянчо, нарисувай единъ конь! Стоянчо излиза на дъската и рисува конь. Всички деца отъ отдѣлението казватъ, че Стоянчо е нарисувалъ на дъската конь. — Какъвъ конь е този? Той съвсемъ не мяза на конь. Може ли дете отъ първо отдѣление да нарисува конь? Ако нѣкой художникъ погледне рисунката, ще каже, че това не е никакъвъ конь. Какъвто е коньтъ на това дете, такива сѫ понятията на много съвременни хора за Бога. Както чрезъ рисункитѣ си децата даватъ само представа за известни нѣща, така и съвременнитѣ хора иматъ най-различни представи за Бога; тѣ нѣматъ нѣщо абсолютно, нѣщо ясно, опредѣлено за това, какво е Богъ.

 

И тъй, когато става въпросъ за самоопредѣление, въ какво трѣбва човѣкъ да се самоопредѣли? Човѣкъ трѣбва да се самоопредѣли въ стремежа на своя духъ, въ порива, на своята душа, въ мисъльта на своя умъ и въ чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопредѣлението ви се дава, не да го напишете на книга, но да го възприемете въ себе си, да знаете, въ какво отношение трѣбва да се самоопредѣлите. Това, което напишете на книга, ще бѫде теоретическо самоопредѣление, а това, което приемете въ себе си, ще бѫде практическо самоопредѣление. Последното самоопредѣление поставя човѣка на единъ, или на другъ пѫть. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се самоопредѣли, това не значи, че той трѣбва да се самоопредѣли къмъ нѣкаква партия, или къмъ даденъ народъ. Да се самоопредѣли човѣкъ, това значи да познава силитѣ, съ които разполага, да знае, въ каква посока да ги отправи, за да използува разумно своя животъ.

 

Както виждате, темата, която ви дадохъ въ началото на лекцията, за самоопредѣлението, е разгледана вече. Ако речете да пишете върху нея, ще повторите това, което говорихме сега. Затова, за следния пѫть пишете върху друга тема, а именно върху: „Признаци на човѣшкото съзнание, проявено въ най-високата си форма“. Като напишете тази тема, ще ви дамъ нѣкои обяснения и върху нея.

 

Представете си сега, че правата АВ — А ——— В е единица, която е измѣнила своето положение, вмѣсто да е въ отвесна, тя е въ хоризонтална посока. Като права линия, тази единица означава различни нѣща. Ако я разглеждате геометрически, ще кажете, че правата линия означава най-кѫсото разстояние между две точки. Ако я търсите на лицето на човѣка, ще я намѣрите на нѣколко мѣста. Запримѣръ, ако затворите, устата си, т. е. ако доближите устнитѣ си близо, една до друга, ще се образува права линия. Обаче, ако устата е малко отворена, устнитѣ слабо отдалечени една отъ друга, ще се образува елипса. Естественото положение на устата е последното, дветѣ устни да образуватъ елипса. Щомъ волята въ човѣка започне да действува, устнитѣ се доближаватъ една до друга и образуватъ права линия. Значи, правата линия е проява на волята. И наистина, когато човѣкъ изнесе рѫката си напредъ или на страна, добре опната и свита въ юмрукъ, това движение означава проява на волята. Самото положение на рѫката представя права линия. Ако рѫката се спусне надолу, въ пасивно състояние, волята престава да действува. Дето волята не действува, тамъ линиитѣ се пречупватъ. При тѣзи линии всѣкога се образуватъ ѫгли. Ѫглитѣ означаватъ непостигнати желания. Следователно, счупенитѣ линии, ѫглитѣ означаватъ нѣкакво пречупване на волята, вследствие на което желанията не сѫ постигнати. Въ геометрията изучаватъ ѫглитѣ и ги дѣлятъ на прави, остри и тѫпи. Какво нѣщо представя ѫгълътъ въ геометрията? (— Пространството между две пресѣчни линии въ една равнина наричатъ ѫгълъ). — Има ли нѣкаква идея въ тази дефиниция? (— Никаква идея нѣма въ тази дефиниция). Тогава, ние можемъ да дадемъ друго опредѣление за ѫгъла. Ѫгълъ се образува отъ всѣко непостигнато желание въ човѣка. Ако върху лицето на нѣкой човѣкъ сѫ образувани много ѫгли, това показва, че този човѣкъ има много непостигнати желания. Тѣзи ѫгли иматъ различни голѣмини и различни посоки. Сѫщевременно тѣ означаватъ и противоречията, на които даденъ човѣкъ се е натъкналъ. Пречупвания, ѫгли се срѣщатъ и въ природата. Запримѣръ, долинитѣ се образуватъ отъ пречупване на пластоветѣ. При това, всѣка долина е заградена отъ дветѣ страни съ плоскости, които представятъ поли на планината. Ако вземемъ долината като мѣсто, дето животътъ се проявява, ще извадимъ заключението, че между две противоречия, всѣкога има условия да се прояви животътъ.

 

 

Ако разглеждате ѫгъла АВС, обърнатъ съ върха нагоре, той  представя противоречие, което е въ разрѣзъ съ законитѣ на духовния животъ. Следъ време това противоречие се превръща въ благо за човѣчеството. Ако сѫщиятъ ѫгълъ е обърнатъ надолу съ върха, това показва, че противоречието е за земята, т. е. влиза въ разрѣзъ съ законитѣ на земята. Ако пъкъ си представите два планински върха, обърнати дъжда. Следователно, за да се произведе съ върховетѣ надолу, тѣ ще произведатъ дъждъ, необходими сѫ две противоречия въ невидимия свѣтъ. Ѫгълъ, обърнатъ съ върха надолу, означава образуване на дъждъ.

 

И тъй, като се натъкнете на известно противоречие, на известно противодействие, ще знаете, че то се опредѣля отъ следния законъ: на всѣка акция отговаря реакция, на всѣко действие — противодействие. Следователно, между две злини, между две нещастия, или между две противоречия, всѣкога се ражда една добрина. Между две добрини пъкъ се ражда една злина. Затова, именно, се казва: „Две добрини не могатъ да седатъ на едно мѣсто“. Този законъ има сила само за земята. Какво представятъ злото и доброто въ живота? — Злото е най-малкото проявено добро. Доброто е най-голѣмото проявено добро. Съ други думи казано: Злото е началото на доброто, а доброто е краятъ на доброто. Ще докажа това твърдение съ следния примѣръ. Взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За васъ това е начало на едно добро, но за овцата е зло. Следъ време, когато се запознаете съ великитѣ закони на живота, вие срѣщате сѫщата овца въ гората, взимате я на рѫце и я оставяте въ своята ливада, свободно да пасе прѣсната зелена тревица и казвате: Ти можешъ да останешъ при мене, азъ ще се грижа за твоя животъ, ще те пазя, нѣма да посѣгамъ върху тебе. Азъ благодаря за услугата, която ми направи въ миналото. Тогава бѣхъ некултуренъ човѣкъ, но днесъ имамъ по-голѣма свѣтлина, разбирамъ законитѣ, искамъ да ти се отплатя. — Това е краятъ на доброто, което е сѫщинското добро. Злото се явява и при случаи, когато човѣкъ се натъкне на нѣкои свои идеи отъ преди хиляди години. Въ миналото тѣзи идеи сѫ били добри, но при сегашното развитие на човѣчеството, тѣ носятъ зло въ себе си. Запримѣръ, когато една риба изяжда друга, това е въ реда на нѣщата. За рибитѣ това не е зло. Но ако днесъ единъ човѣкъ, по атавизъмъ, изяде другъ, това е голѣмо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живѣе, но ако единъ човѣкъ изяде другъ, и двамата умиратъ. Значи, желанието на човѣка да глътне другъ нѣкой човѣкъ е зло. То е желание, което е отживѣло времето си. То е остатъкъ отъ далечното минало, на което човѣкъ периодически се натъква. Следователно, въ съвременния животъ злото не е нищо друго, освенъ идеи на миналото, които сѫ отживѣли времето си.

 

И тъй, що е злото? — Злото представя отживѣли идеи, несполучливи опити на миналото. Днесъ всичко това трѣбва да се отбѣгва. Хората сѫ опитвали тѣзи идеи въ миналото, нѣма защо и днесъ да се повтарятъ. Доброто представя нови, Божествени идеи, които даватъ нови насоки за реализиране на човѣшкитѣ желания. Чрезъ доброто човѣкъ отправя своитѣ сили къмъ Божествения свѣтъ. Когато ви запитатъ, защо човѣкъ не трѣбва да бѫде лошъ, ще кажете: Човѣкъ не трѣбва да бѫде лошъ, за да не повтаря своето минало. — Защо трѣбва да бѫде добъръ? — За да постигне цельта на своя животъ, да влѣзе въ Великия свѣтъ на Битието. Значи, злото е изминатиятъ пѫть, по който човѣкъ не трѣбва да се връща. Доброто е пѫтьтъ, по който човѣкъ върви вече, за да реализира своитѣ желания по новъ, по Божественъ начинъ и да разбере смисъла на живота.

 

Ще обясня идеята си съ следния примѣръ. Представете си, че сте живѣли известно време на северния полюсъ. Следъ това, съ движението на земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употрѣбили, докато стигнете до екватора, се равнява на 25 хиляди години. Какво ще стане съ васъ, ако се върнете отново на северния полюсъ? — Вие непременно ще умрете. Значи, връщането въ миналото не е нищо друго, освенъ връщане къмъ северния полюсъ. Въ този смисълъ злото представя ледена епоха, леденъ периодъ, който носи смърть за човѣчеството. Едно време тамъ е имало условия за животъ, но днесъ тѣзи условия не сѫществуватъ. Ако нѣкой попадне при тѣзи условия днесъ, непременно го очаква смърть. Това е връщане назадъ. Да се връщашъ назадъ, това е смърть; да вървишъ напредъ, това е животъ. Ето защо, днесъ никой не може и не трѣбва да се връща по пѫтя, по който нѣкога е вървѣлъ. — Защо? — Защото тамъ условията за животъ сѫ вече измѣнени. Сега знаете, какво представятъ злото и доброто. Тѣзи разсѫждения сѫ необходими, за да хвърлятъ повече свѣтлина въ съзнанието на човѣка. Щомъ свѣтлината на съзнанието е по-голѣма, може да се говори вече за будность на човѣшкото съзнание.

 

Що е съзнание? — По този въпросъ е писано въ много философски и окултни книги, които сами можете да четете. Съ нѣколко думи казано, съзнанието подразбира складъ отъ положително знание, вложено въ духа, душата, ума и сърцето на човѣка. Съ това знание той има ясна представа за нѣщата и знае, при всѣки даденъ случай, какъ да постѫпва. Съзнателниятъ човѣкъ никога не върши зло. Той се ползува отъ опитностьта на миналото си, вследствие на което днесъ по никой начинъ не си позволява да прави зло. Несъзнателниятъ човѣкъ може да прави зло, но само дотогава, докато придобие опитность, докато съзнанието му се пробуди. Думата  „съзнание“ е образувана отъ съюза „съ“ и сѫществителното име „знание“. Следователно, думата съзнание подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човѣшкия духъ, да се прехвърли мостъ, който да свързва Божествения съ човѣшкия свѣтъ.

 

И тъй, отъ всички се изисква самоопредѣление. Докато не се самоопредѣлите, не може да ви се говори на понятенъ езикъ. Каквото и както и да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопредѣлите, ще ви се говори на математически езикъ, и вие ще разбирате този езикъ. Математическиятъ езикъ е кратъкъ, ясенъ и строго опредѣленъ. Въ него нѣма повторения, излишни думи и двусмисленость. Когато опредѣлите отношението, въ което се намиратъ вашитѣ духъ, душа, умъ и сърце къмъ Първата Причина, вие ще бѫдете вече напълно самоопредѣлени. Самоопредѣлението е въпросъ на съзнанието. За тази цель вие трѣбва да четете, какво сѫ писали различнитѣ автори върху съзнанието и самосъзнанието, следъ това и азъ ще говоря по сѫщия въпросъ. Ако се ползувате отъ чужди езици, върху съзнанието е писано и на нѣмски, и на френски, и на английски езици. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трѣбва да изучавате проявитѣ на съзнанието, не само като философска, отвлѣчена мисъль, но и като приложение, да видите, какви резултати даватъ. Въ съзнанието си човѣкъ проявява единъ родъ чувства, мисли и действия, въ самосъзнанието си — другъ родъ, въ подсъзнанието — трети и въ свръхсъзнанието — четвърти. Въ каквато область на духовния животъ да се намира човѣкъ, такъвъ изразъ ще има неговиятъ животъ на земята. Обаче, трѣбва да знаете, че вънъ отъ човѣка съзнанието не може да се опредѣли. Нѣкои философи казватъ, че съзнанието е самиятъ човѣкъ. — Не, човѣкъ е нѣщо повече отъ съзнанието. Съзнанието е елементъ, който влиза въ човѣка, но не е самиятъ човѣкъ. (— Каква разлика има между познанието и съзнанието?) — Познанието е повърхностно нѣщо, а съзнанието е вѫтрешно нѣщо, придобито чрезъ дълъгъ опитъ — то е положително знание. Да имашъ познание за захарьта, това значи да си челъ нѣкѫде за нея, че е бѣла, че е сладка, че лесно се разтваря въ вода. Да съзнавашъ, какво нѣщо е захарьта, това значи да си я видѣлъ, да си я вкусилъ, да си я разтворилъ въ вода. Познанието подразбира зародишното състояние на тѣлата, а съзнанието — тѣхното постепенно развитие, докато стигнатъ до узрѣване. Докато узрѣе, плодътъ минава въ четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодътъ напълно узрѣе, имаме състояние на свръхсъзнание. Четиритѣ фази на съзнанието представятъ различнитѣ ангелски иерархии. Въ нѣкои отношения ангелитѣ седатъ по-високо отъ боговетѣ. Тѣ не се борятъ помежду си, както боговетѣ. Заради чистотата си, тѣ сѫ проводници на Божествения Духъ.

 

Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Подъ думата „съзнание“ нѣкои философи разбиратъ сѫщината на нѣщата. Въ това отношение тѣ не сѫ далечъ отъ истината. Други философи подъ думата „съзнание“ разбиратъ формата на нѣщата. Като разглеждатъ въ този смисълъ съзнанието, тѣ се отдалечаватъ отъ истината, защото съвършено идеята за съзнанието въ тѣхнитѣ умове се измѣня.

 

Т. м.

Fir — für — fen.

 Tau — bi — aumen.

 

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

20 декемврий, 1922 г. София.