Jump to content

1931_09_30 Събуждане


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Събуждане

Като четете втора глава отъ I. Послание къмъ Тимотея, вие се пренасяте въ времето на Павла. Така виждате разликата между тогавашнитѣ времена и сегашнитѣ.

Павелъ се обръща къмъ вѣрващитѣ съ думитѣ: И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичкитѣ человѣци.“ (1 ст.).*)

„Така и женитѣ съ прилична премѣна, съ срамежливость и цѣломѫдрие да украсяватъ себе си, не съ плетения на космитѣ, или съ злато, или съ бисери, или съ многоценни дрехи.“ (9 ст.).— И въ времето на Павла женитѣ сѫ плели коситѣ си, което показва, че това е стара мода, която и до днесъ още се прилага.

„Жената да се учи мълчаливо, съ всѣко покорство“ (11 ст.).— Защо жената трѣбва да мълчи? — За да мисли. Изобщо, човѣкъ ми сли само въ мълчание. — Кой човѣкъ се покорява? — Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената или покорната главичка остра сабя не сѣче.“ Съ други думи казано: „Острата сабя не сѣче умна глава.“ И сухиятъ клонъ, и зелениятъ клонъ на дървото сѫ покорни, но господарьтъ взима острия ножъ и ги отрѣзва. Обаче, никакъвъ ножъ не може да сѣче умния човѣкъ.

„А жена да поучава не позволявамъ, нито да владѣе на мѫжа, но да е въ мълчание.“ (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за грѣха все въ жената. Вѣрно е, че първата жена съгрѣши, но не външната. Грѣхътъ се дължи на вѫтрешната жена, която е въ всѣки човѣкъ. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие отъ живота на първата жена, която лесно се поддала на грѣха. Човѣшкото сърдце представя вътрешната жена. За това сърдце, именно, се казва въ Писанието: „Разтлѣ се сърдцето на този народъ.“ Преведенъ съ други думи, този стихъ означава: Развратиха се женитѣ на народа. Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ причина да се проявява човѣкъ по единъ, или по другъ начинъ. Въ сѫщности, външнитѣ условия сѫ причина да прояви човѣкъ онова, което се крие дълбоко въ него. Наистина, всѣки човѣкъ избира такава срѣда за живѣене, която отговаря на неговия вѫтрешенъ стремежъ. Червеятъ пълзи по земята, защото самъ си е избралъ този начинъ на животъ. Единъ день, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария животъ и ще влѣзе въ новъ, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава отъ червея съ по-голѣма интелигентность и съ това, че е господарь на положението си. Много е ми-слилъ червеятъ, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдамъ. Колкото и да съмъ опитенъ въ пълзенето, всѣки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пакъ причинявамъ пакости, за което хората и птицитѣ ме преследватъ. Не се живѣе така, трѣбва да си направя пашкулъ, дето да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумниятъ свѣтъ вижда доброто желание на червея, да измѣни живота си, съ цель да се повдигне, той му помага да го реализира.

Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Всички форми на животнитѣ и растенията сѫ жилища на сжщества, чрезъ които разумната природа е правила своитѣ опити, съ цель да ги усъвършенствува. Всѣка форма, колкото и да е малка, трѣбва да се усъвършенствува, за да мине въ по-висока форма. Това е неизбѣженъ законъ. Презъ тѣзи форми минава и човѣкъ въ утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрезъ която днесъ се проявява. — Какво прави бедниятъ човѣкъ? Какво е първото му жилище ? — Малка, проста колибка. Като забогатѣе, той си прави по-голѣмо, по-свѣтло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той оставя въ наследство на сѫществата, които стоятъ подъ него. Тѣ я оставятъ на други, които идатъ следъ тѣхъ. Така човѣкъ се развива и върви напредъ. Следователно, всички по-низки форми отъ човѣшката представятъ минали култури, презъ които човѣкъ е живѣлъ, работилъ и постепенно напущалъ, за да влѣзе въ по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се съ уважение и любовь къмъ формитѣ на растенията и на животнитѣ, като къмъ ваши минали жилища. И до днесъ още нисшитѣ сѫщества влизатъ въ кѫщата на човѣка, ползуватъ се отъ добритѣ условия, безъ да плащатъ. Разумниятъ човѣкъ не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за кѫщата си. Обаче, непросвѣтениятъ и неразуменъ човѣкъ взима наема си чрезъ насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вънъ отъ себе си, той взима ножа и самъ се разправя съ тѣхъ. Това е неразбиране на великия законъ на живота. Всѣко сѫщество е длъжно да плаща за добритѣ условия, които му се даватъ. — На кого? — На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всѣки наемодатель има право да получава наемъ, но не повече, отколкото трѣбва. И всѣки наематель е длъженъ да плаща наема си доброволно и на време. Великиятъ законъ на живота сѫди човѣка не за това, че взима наемъ, но за несправедливо постъпване къмъ своитѣ наематели. Той отглежда овце, взима млѣкото, вълната имъ, но пакъ е недоволенъ. Най-после посѣга и на живота имъ. Това е несправедливость, която природата не търпи. Благородство се иска отъ човѣка, да а е, докѫде се простиратъ правата и задълженията му.

Красива е природата съ многобройнитѣ и разнообразни форми, чрезъ които тя опитва условията за животъ на земята. Изучавате една отъ първичнитѣ форми на живота и се чудите, какъ може да се живѣе въ такава малка и незавършена колибка, само съ две отвърстия — за влизане и излизане, безъ никакъвъ прозорецъ. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, съ два прозореца, но турена въ водата. И тукъ условията сѫ тежки. Тази форма се видоизмѣня въ друга, по-добре построена, съ криле, чрезъ които се движи свободно въ въздуха. Обаче, и отъ тази форма човѣшкиятъ духъ е недоволенъ, затова го пратили между млѣкопитаещитѣ, докато най-после влѣзълъ въ формата на човѣкъ. Така той се задоволилъ, но временно. — Какво искалъ още? — Другарка, която да му помага въ живота, и съ която да сподѣля радости и скърби. И това му се дало, но и до день днешенъ човѣкъ философствува, трѣбва ли да има жена, или и безъ нея може да живѣе. Въпросътъ се решава просто: жената е сърдцето на човѣка, което извършва кръвообръщението. Ако можешъ безъ сърдце, ще можешъ и безъ жена. Следователно, не търсете жената вънъ отъ себе си. Тя е въ васъ, и безъ нея не можете. Тя е пулсътъ на вашия животъ. Докато мѫжътъ търси жената вънъ отъ себе си, и жената търси мѫжа вънъ отъ себе си, и двамата се натъкватъ на противоречия.

Помнете: човѣшкиятъ духъ е миналъ презъ всички форми на живота и постепенно ги е напущалъ, докато най-после е дошълъ до последната — човѣшката форма. Той ги е напусналъ външно, но не и вѫтрешно. Тѣ и днесъ живѣятъ въ него. Той никога нѣма да се освободи отъ тѣхъ. Човѣкъ е миналъ и презъ различни раси: черна, червена, жълта, бѣла — сегашната раса, но и въ нея нѣма да остане. Бѣлата раса е петата. Иде времето на шестата раса, която носи новитѣ и свѣтли идеи. И въ тази раса нѣма да остане завинаги. Цельта на човѣка е да върви напредъ, да дойде до положението на ангелъ, да бѫде господарь на себе си и на вселената, да бѫде истински съработникъ на Бога. На ангелитѣ е дадена голѣма власть — да управляватъ слънчевитѣ системи. И човѣкъ подсъзнателно се стреми къмъ тази власть, но, като не е готовъ още за нея и не знае, какъ да я постигне, той започва да управлява подобнитѣ си и се натъква на погрѣшки и противоречия. Съ подобнитѣ си ще бѫдешъ като тѣхенъ братъ, докато дойдешъ до положението на ангелъ, да управлявашъ и работишъ заедно съ Бога.

И тъй, отъ гледището на великия законъ на развитието, човѣкъ се намира въ преходно състояние, отъ което трѣбва да се освободи. Това значи, да стане господарь на себе си, самъ да решава въпроситѣ си, самъ да действува и твори. Понѣкога съзнанието на човѣка се помрачава, той става недоволенъ отъ себе си, отъ окрѫжаващитѣ и търси причината на това състояние тамъ, дето не е. Най-после той търси причината въ Бога, че не му далъ здраво тѣло, не му далъ свѣтълъ умъ и широко сърдце, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си. И Мойсей завърши живота си съ недоволство. Той не бѣше доволенъ отъ работата си на земята, но следъ него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.

Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се свържатъ съ живата природа, за да подобрятъ живота си. Разумность се иска отъ хората. Ако не сѫ разумни, тѣ могатъ да изпаднатъ въ положението на червея, да ги тъпчатъ. Ще кажете, че нѣщата се постигатъ лесно, както червеятъ става пеперуда. Обаче, всички червеи не ставатъ пеперуди: едни се увиватъ въ какавиди, които се превръщатъ въ пеперуди, а други си оставатъ червеи. Да бѫдешъ червей, или пеперуда, това сѫ две различни състояния. Червеятъ разбира нѣщата по единъ начинъ, а пеперудата — по другъ начинъ. Скръбьта е състояние на червея, а радостьта — па пеперудата. Червеятъ, както лошата мисъль, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъль, се храни съ сладкия сокъ на цвѣтята. Отрицателнитѣ и нисши мисли сѫ червеи, които глождатъ съзнанието на човѣка. — Какво да се прави съ червеитѣ? — Да се продадатъ, както градинарьтъ продава краставици на пазара. Следователно, който има червеи, т. е. краставици въ градината си, трѣбва да ги изнесе на пазара, да се освободи отъ тѣхъ. — Умиратъ ли тѣзи червеи? — Никога не умиратъ. Затова се казва, че лошитѣ и отрицателни мисли и чувства вървятъ следъ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. И душата се бори дълго време съ нѣкои свои мисли и чувства, докато най-после се опредѣли, на кой свѣтъ живѣе. Ако е на земята, тя задоволява своитѣ нужди чрезъ физическото тѣло на човѣка; когато отиде на небето, тя се радва, че задоволява нуждитѣ си по особенъ начинъ, не както на земята. На земята душата се намира въ сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всѣки моментъ се проявява. Докато се събуди отъ дълбокия сънь, душата минава презъ много страдания и мѫчнотии. Този моментъ наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновенитѣ хора, а що се отнася до просвѣтенитѣ, може и безъ страдания. Тѣ сѫ хора съ будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.

Какво трѣбва да прави обикновениятъ човѣкъ ? — Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния животъ на човѣка, такова е състоянието му въ невидимия свѣтъ по отношение на физическия. Значи, физическиятъ животъ на човѣка е сънь, въ който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И въ Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане." Всѣки иска да се пробуди, но малцина сѫ готови за това. Днесъ повечето хора сѫ спещи души: гонятъ ги разбойници, звѣрове, черни хора; бѣгатъ, криятъ се и питатъ: Какво да правимъ за да се освободимъ отъ неприятелитѣ? Събудете се отъ дълбокия сънь, въ който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мѫчнотиитѣ и страданията ви сѫ привидни. — Гонятъ ме. —Докато спишъ, ще те гонятъ; щомъ се събудишъ, ще видишъ, че си въ реалностьта на живота, дето нѣма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спещиятъ животъ за обикновения човѣкъ, такъвъ е физическиятъ животъ за духовния човѣкъ. За него физическиятъ животъ е сънь, а духовниятъ — реалность. — Какво да правимъ, за да излѣземъ отъ мѫчнотиитѣ на всѣкидневния животъ? — Събудете се! Щомъ се събудите, съзнанието ви ще просвѣтне, и вие ще се освободите отъ кошмаритѣ на съня.

Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ и на този, и на онзи свѣтъ. Каже ли, че на този свѣтъ трѣбва да бѫде буденъ, а на онзи може да спи, и тамъ ще се намѣри въ сѫщото положение, въ каквото е билъ на земята. Влѣзешъ ли буденъ на онзи свѣтъ, мѫчнотиитѣ и страданията ще бѫдатъ далечъ отъ тебе. Това значи, познаване на истината, т. е. познаване на нѣщата така, както сѫ въ действителность. Това значи, познаване на онзи животъ, въ който Богъ вѣчно пребѫдва. Богъ пребѫдва въ реалния животъ, т. е. и въ проявения, и въ непроявения. Проявениятъ Богъ е въ материалния свѣтъ, а непроявениятъ — въ идеалния. Въ бѫдеще нашитѣ идеи ще станатъ материални и ще се реализиратъ. Значи, това, което е идеално за насъ, за други ще стане материално. Ще дойде день, когато материалното ще се превърне на идеално. — Кога ще стане това? — Когато разумнитѣ сѫщества управляватъ свѣта; когато пеперудата ще се ползува отъ сладкия сокъ на плодоветѣ, а не само на цвѣтята. Днесъ пеперудата каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползувамъ отъ сладкитѣ, зрѣли плодове. За нея цвѣтоветѣ представятъ реалния свѣтъ, а плодоветѣ — идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цвѣтоветѣ, но не и за плодоветѣ. Който иска да бѫде пеперуда, трѣбва да се облича като нея, да си боядисва дрешкитѣ. Да боядисвашъ крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се криятъ въ тебе. При това, ти трѣбва да ги прилагашъ, а не само да имъ се радвашъ. И пеперудата се радва на своитѣ дарби и способности, но временно; човѣкъ, обаче, се радва всѣкога. Стремете се къмъ постоянната радость, а не къмъ временната.

Задачата на всѣки човѣкъ е да развива своитѣ дарби и и способности. Ще кажете, че това не зависи отъ васъ, но отъ вложеното въ васъ. — Всѣки има нѣкаква дарба или спо-собность въ себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва съ възвишенитѣ сѫщества, които му помагатъ. Тѣ сѫ сѫщества на любовьта. Само любовьта има предъ видъ интереситѣ на всички хора, на Цѣлото, а не на отдѣлнитѣ части. Каже ли нѣкой, че обича даденъ човѣкъ, това значи, че обича частьта. За да бѫде любовьта му правилна, той трѣбва да вижда въ това лице Бога. Така, той се свързва съ Цѣлото. Всичко е създадено отъ Бога и заради Него. Обикновениятъ човѣкъ върви отъ частьта къмъ Цѣлото, а посветениятъ — отъ Цѣлото къмъ частьта, т. е. отъ общото къмъ частното. Като се развива правилно, и обикновениятъ човѣкъ дохожда до правия смисълъ на живота, както и посветениятъ.

Какъвъ е смисълътъ на живота? — Да намѣрите едно сѫщество, което да ви обича и да мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за васъ. — Какво е моето задължение къмъ това сѫщество? — Да му отговоришъ на любовьта и да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че свѣтътъ е създаденъ за васъ. Ако мислите така, ще се убедите, че свѣтътъ е създаденъ за всички живи сѫщества. Всѣко сѫщество има право да живѣе и да се ползува отъ благата на живота. Който мисли така, на правъ пѫть е; който не мисли така, той живѣе въ противоречия и заблуждения. Българинътъ е философъ въ живота си. Като се убеди въ нѣщо, той е категориченъ. Каквото и да му говоришъ, той казва: „Не продавай краставици на краставичарь.“ Това значи: краставицитѣ не разрешаватъ въпроситѣ. Съ други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само единъ въпросъ, а, именно, да мине въ по-високо състояние отъ червея, но по-нататъкъ не отива. Тя се връща отново въ състоянието на червей. Значи, пеперудата отива отъ А до В и отъ В до А. Такова е положението и на обикновения човѣкъ: отъ скръбьта, т. е. отъ състоянието на червей, той минава въ радостьта — въ състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостьта си, той се връща въ състоянието на червей — въ скръбьта. Не става ли сѫщото и съ вашитѣ деца, т. е. съ вашитѣ мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Човѣкъ трѣбва да се измѣни, да напусне стария животъ и да се събуди. Това значи, да живѣешъ за Божията слава, да се радвашъ на всичко, което Богъ е създалъ. Само така човѣкъ може да се превърне отъ червей въ пеперуда, безъ да се връща въ състоянието на червея.

Какво представя крѫгътъ ? Той е първата форма, въ която човѣкъ се е проявилъ на земята. Той е поле, въ което всички сили се хармонизиратъ. Така се пише и буквата „О“. Такава форма има яйцето, чрезъ което се създава животътъ. И сѣмето има форма на крѫгъ и на елипса. Като се посади въ земята, то се пука и отъ него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „б“ — началото на проявения животъ, който наричаме „битие“. Първоначално човѣкъ е живѣлъ затворенъ въ себе си, въ яйцето — непроявения животъ. Като се видѣлъ ограниченъ въ яйцето, човѣшкиятъ духъ започналъ да търси начинъ да се прояви. Така той раздѣлилъ елипсата, безъ да знае, че дѣлението не разрешава въпроситѣ на живота. Чрезъ дѣление, отъ крѫга се получаватъ две по-малки крѫгчета, отъ тѣхъ се получаватъ четири, после осемь и т. н. Дѣлятъ се крѫговетѣ, умножаватъ се, но вънъ отъ тѣхъ не може да се излѣзе. Следъ голѣмо усилие на мисъльта, човѣкъ успѣлъ да направи две отвърстия на крѫгчетата: отгоре и отдолу. Долното отвърстие играе ролята на коренче, съ което клетката тегли хранителни сокове отъ земята. Горното отвърсгие представя стъбло, на което се развиватъ листа и клончета. Така се създало растението — една отъ формитѣ на живота, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Не сѫществуватъ ли външни форми на живота, човѣшкиятъ духъ не би могълъ да се прояви.

И тъй, човѣкъ разбира външния свѣтъ дотолкова, доколкото може да разбере своя вѫтрешенъ свѣтъ. Каква представа ще имашъ за ябълката, ако не я приемешъ вътре въ себе си? Ще развалишъ формата й, ще я опиташъ и чрезъ вкуса, чрезъ силата, която тя дава, ще се произнесешъ за нея. Нѣмашъ ли вътрешна представа за даденъ предметъ, ти никога не можешъ да го разберешъ и познаешъ. Ще описвашъ формата, цвѣта, голѣмината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. — Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? — Не само че не е престъпление, но човѣкъ има право да се ползува отъ соковетѣ на ябълката, да се храни съ нея. Плодоветѣ съ първата храна на човѣка. Раятъ е билъ плодна градина, отъ която човѣкъ ималъ право да се ползува. Важно е, той да не спира развитието на съществата подъ него. Ще кажете, че човѣкъ има право да коли животнитѣ. Ако е сигуренъ, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието й, има право. Въ противенъ случай, не е позволено на човѣка да коли животнитѣ. — Какъ се познава, кога човѣкъ може да помогне за развитието на едно животно? — Ако кокошката, напримѣръ, се пожертвува доброволно за васъ, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живѣе. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидитѣ, да намѣрите тѣсната връзка между всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Въпросътъ за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само отъ високи умове, които издържатъ голѣмо налѣгане.

Представете си, че имате два планински върха, съ опредѣлена височина. Водата отъ единия връхъ може да мине въ другия само по единъ начинъ — ако се прокара каналъ отъ единия връхъ до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине отъ единъ умъ въ другъ, само когато има известно налѣгане. Това е възможно, когато и двата ума разполагатъ съ голѣма височина. Оставите ли водата да слѣзе до политѣ на единъ отъ върховетѣ и оттамъ да се изкачва по другия връхъ, това е невъзможно. — Защо? — Нѣма нуждното налѣгане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпросъ за възприемане на една Божествена идея, на първо мѣсто е нуждно налѣгане, т. е. напрѣгане на ума. Умъ или мозъкъ, който не се напрѣга, или не издържа дадено напрѣгане, не е готовъ за Божественитѣ идеи. Съ други думи казано: Божественитѣ, т. е. възви-шенитѣ идеи могатъ да се прокаратъ въ разумния свѣтъ, между разумни сѫщества. Обаче, неразумнитѣ идеи никога не могатъ да се възприематъ отъ разумнитѣ сѫдцества. — Защо? — Тѣ нѣматъ никакво налѣгане. Тѣ идатъ отъ низки мѣста, безъ напрѣгане и подемъ.

Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи предъ художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великитѣ художници. Невъзможно е човѣкъ съ обикновени идеи и постѫпки, като картината на едно дете, да влѣзе въ Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху нѣкои идеи и заслужавате да влѣзете между разумни сѫщества. Колкото и да сте мислили върху нѣкоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влѣзете въ Царството Божие съ вашата гарга, веднага ще я прегледатъ тамъ, ще се усмихнатъ и ще кажатъ, че картината ви се нуждае отъ много поправки, за което трѣбва да слѣзете отново на земята, тамъ да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишенитѣ сѫщества за прегледъ, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тѣхъ. Не е лесно да станешъ великъ, гениаленъ художникъ.

Гаргата, за която говоря, представя символиченъ образъ на истинския животъ. Докато е на земята, човѣкъ рисува себе си, за да представи нѣкога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пѫти човѣкъ ще се качва въ разумния свѣтъ, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданинъ на този свѣтъ При всѣко отиване ще преглеждатъ картината му, ще я поправятъ и ще го връщатъ на земята. Единъ день, когато картината му вземе образъ на ангелъ, на светия, или на едно отъ възвишенитѣ сѫщества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършенъ курсъ на художеството и ще му дадатъ специална служба — да слиза на земята, като помощникъ на своитѣ братя, да ги насочва въ правия пѫть. Това значи, да изработишъ себе си като жива картина, достойна да живѣе между жителитѣ на Царството Божие. Това се иска отъ човѣка, това е неговата задача на земята.

И тъй, човѣкъ трѣбва да наблюдава и изучава живитѣ форми въ природата, като преходни положения на живота. Започнете отъ формитѣ въ неорганическия свѣтъ — камънитѣ и минералитѣ, и постепенно вървете къмъ тѣзи отъ органическия свѣтъ. Само така ще видите връзката между тѣхъ. Само така човѣкъ може да си обясни причината на своитѣ скърби и радости. Да намѣришъ извора на своята радости или скърбь, това значи, да знаешъ, да черпишъ ли отъ него вода, или да го заобиколишъ, безъ да се ползувашъ отъ водата му. Кой човѣкъ, като знае, че на пѫтя му се открива голѣма пропасти, нѣма да я заобиколи? Или, кой човѣкъ, като знае, кѫде има чиста планинска вода, нѣма да отиде и задоволи жаждата си? Разумниятъ знае, кѫде се намиратъ добритѣ нѣща, и съзнателно отива при тѣхъ; той знае, кѫде се намиратъ лошитѣ и ги избѣгва; той знае, кѫде се намиратъ тъмни и свѣтли мѣста въ съзнанието му, и първитѣ отъ тѣхъ запазва, а вторитѣ избѣгва. Защо ще се натъквашъ на недоволството въ себе си? За какво е недоволенъ човѣкъ? — За прости работи. Нѣкой е недоволенъ отъ яденето: маслото било недостатъчно, или било съ малко червенъ пиперъ, нѣмало цвѣтъ. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнешъ недоволството на човѣка въ доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала въ всички времена и епохи, отъ клетката до цѣлия човѣкъ. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозниятъ, като слуша нѣкаква проповѣдь, отъ време навреме мисъльта му се разсѣйва, и той си казва : Дали ще има ядене на онзи свѣтъ ? — И тамъ ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино отъ това, което хората приготвятъ на земята.

Мнозина се запитватъ: Какъвъ въпросъ трѣбва да ни занимава най-много въ живота? За нѣкой, важенъ въпросъ е яденето, а за други — какъ да угодятъ на Бога. Искашъ ли да угодишъ на Бога, ще живѣешъ така, че да изявишъ любовьта въ живота си. Безъ любовь, животътъ не може да се прояви. Ние говоримъ за цѣлокупната любовь, която включва двата велики закона: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Любовьта къмъ Бога подразбира, ти да Го обичашъ, и Той да те обича. Не е достатъчно само човѣкъ да обича нѣкого. Като обичашъ, трѣбва и тебе да обичатъ. Затова се казва, че любовьта ражда любовь. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можешъ да работишъ, ако не обичашъ работата си; не можешъ да учишъ, ако не обичашъ учителя си; не можешъ да се развивашъ, ако не обичашъ Онзи, Който те е създалъ. Следователно, ще обичашъ Бога, и Той ще те обича. Ще обичашъ ближния си, и той ще те обича. Ако си ученикъ, ще обичашъ учителя си, съученицитѣ си, за да се ползувашъ отъ тѣхната любовь. — Какъ ще спечелимъ любовьта на своитѣ съученици? — Чрезъ смирение. Представете си, че вие сте последенъ по номеръ въ класа, Преди васъ сѫ записани 29 ученика, вие сте последниятъ. Всички ще ви погледнатъ отвисоко, но вие трѣбва да бѫдете смиренъ, да понесете всичко съ търпение. Така тѣ ще ви обикнатъ и поставятъ наредъ съ тѣхъ. Понеже тѣ знаятъ повече отъ васъ, ще ви помогнатъ да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно мѣсто и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръвъ между всички и не можете да задържите мѣстото си. При това положение, естествено, човѣкъ слиза отъ първото мѣсто и остава назадъ.

Представете си, че на пѫтя ви се изпрѣчи слонъ. Какво трѣбва да направите ? Ако сте разуменъ, ще се отбиете настрана, да мине слонътъ. Ако не сте разуменъ, ще искате слонътъ да се отбие отъ пѫтя си. Ще кажете: Азъ съмъ човѣкъ, а слонътъ — животно. Той трѣбва да отстѫпи. Обаче, слонътъ ще ви качи на хобота си, ще ви завърти нѣколко пѫти въ въздуха и ще ви тури настрана, да не му прѣчите. Съ слонъ не можешъ да се боришъ. Вижте, какъ постѫпватъ децата. Ако нѣкое дете срещне на пѫтя си слонъ, нѣма да изисква отъ него да му направи пѫть, но ще се сѣти да му купи малко оризъ. Като му даде да си хапне два - три пѫти оризъ, слонътъ ще се разположи приятелски къмъ него и дето го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ съ мѫчнотиитѣ си. Всѣка мѫчнотия е слонъ, съ който трѣбва да се справите разумно. Ще й давате отвреме-навреме по малко оризъ, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи къмъ васъ и започне да ви носи на гърба си.

И тъй, правилно разбиране и разумность се иска отъ човѣка. Като се натъква на мъчнотии, да знае, какъ да се справя. Ако слонътъ иска да си хапне нѣколко смокини, трѣбва ли бакалинътъ да го боде съ игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонътъ ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си съ вода и ще го опръска отгоре-додолу. Човѣкъ трѣбва да се обхожда добре съ мѫчнотиитѣ си, за да се справя лесно съ тѣхъ. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води къмъ самообладание. Това се иска отъ всички хора. Хиляди години чака Богъ, да види добри плодове отъ своитѣ деца. Той казва: Една ябълка искамъ да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нѣщо, да даде плодъ, който се е събудилъ, осъзналъ и смирилъ. Ако не се събудишъ, не можешъ да работишъ; ако не се смиришъ, работата ти ще бѫде безплодна.

Желая на всички да се събудите и да започнете да работите съ любовь и смирение.

*

1. Лекция отъ Учителя, държана на

30 септемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

-------------------------------------------------------

*) I. Послание къмъ Тимотея, 2 гл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...