Jump to content

1931_02_04 Свѣтлиятъ образъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Свѣтлиятъ образъ

Размишление.

Чете се темата: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“.

Тема за следния пѫть: „Разлика между доброто и злото“.

Какво се разбира подъ думата „принципъ или начало“? Казваме, запримѣръ, че Богъ е начало. Обаче, Богъ има ли начало? Често говоримъ за начало и край на нѣщата. Можемъ ли да отдѣляме началото отъ края или края отъ началото? Началото и краятъ сѫ неразривно свързани, както главата, трупътъ и краищата на човѣка. Въпрѣки това, човѣшкото тѣло дѣлятъ на три главни части: глава, трупъ и краища. Въ сѫщность, може ли главата да се отдѣли отъ тѣлото? Когато отдѣляме една часть отъ друга, ние имаме предъ видъ лесното изучаване на даденъ предметъ или на дадено тѣло. Следователно, въ процеса на изучаване на нѣщата, човѣкъ прилага главно два метода: индуктивенъ и дедуктивенъ. Нѣкой пѫть човѣкъ излиза отъ необикновенитѣ процеси и върви къмъ обикновенитѣ, а нѣкой пѫть — обратно: той излиза отъ обикновенитѣ процеси къмъ необикновенитѣ. По-добре е човѣкъ да започне отъ обикновенитѣ процеси и постепенно да върви къмъ необикновените, отколкото обратно. Дали ще се учи да чете, да пише, да смѣта, да говори, човѣкъ трѣбва да започне отъ елементарните или прости процеси, и да върви къмъ сложните и необикновени. Като изучава нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да ги поставя. Всѣко нѣщо има специфично предназначение, когато е поставено на мѣстото си. Не поставяте ли нѣщата на мѣстата имъ, тѣ губятъ своето предназначение. Запримѣръ, като кажете две очи, две уши, две рѫце, два крака, вие знаете точно мѣстата имъ и тѣхното предназначение. Не ги ли поставите на мѣстата имъ, тѣ губятъ своето предназначение.

Като се намѣри въ голѣми затруднения и не може да реши задачитѣ си, човѣкъ казва: Дотегна ми земния животъ, искамъ да отида горе, на небето, да си почина малко. Кѫде е небето? Човѣшкото небе е надъ главата му. Главата е свързана съ центъра на слънцето. Щомъ е така, човѣкъ никога не мисли за центъра на земята. Когото и да срещнете, всѣки се стреми нагоре, къмъ центъра на слънцето. Мнозина отричатъ сѫществуването на небето, но постоянно гледатъ нагоре. Тѣ съзнаватъ, че има нѣщо горе, но небе ли е, рай ли е, не знаятъ. Ние казваме, че небето е мѣсто или посока, къмъ която се отправя човѣшката мисъль. Като не могатъ да намѣрятъ небето, хората отправятъ погледа си къмъ слънцето. Тѣ знаятъ на всѣко време, кѫде се намира слънцето и съзнателно отправятъ погледа си къмъ съответната посока. Като чуятъ да се говори за изгрѣването на слънцето, тѣ отправятъ погледа си къмъ изтокъ; като чуятъ да се говори за пладне, тѣ повдигатъ очитѣ си нагоре, къмъ най-високата точка на слънцето; чуятъ ли думата вечерь, тѣ поглеждатъ къмъ западъ, дето слънцето залѣзва.

Като ученици, отъ васъ се иска вѫтрешно, конкретно разбиране на нѣщата. Дойдете ли до мисъльта си, тя трѣбва да бѫде концентрирана, да нѣма нищо разхвърляно въ нея. Най-малката разхвърляность води къмъ безпорядъкъ въ живота. Подъ думитѣ „порядъкъ и безпорядъкъ“ ние не разбираме човѣшкия и обикновенъ порядъкъ и безпорядъкъ, но Божествения. Отъ Божествено гледище човѣшкиятъ порядъкъ минава за безпорядъкъ. И обратно: човѣшкиятъ безпорядъкъ е Божественъ порядъкъ. Какъ разбира човѣкъ, кога се намира въ порядъка или въ безпорядъка на живота? Когато животътъ на човѣка се подобри, когато придобие вѫтрешенъ миръ и спокойствие, човѣкъ е влѣзълъ въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Правата мисъль опредѣля порядъка въ живота. Идете въ дома на човѣкъ, който мисли право, да видите, какъвъ редъ и порядъкъ има въ живота му. Той разбира нѣщата и въ физическия, и въ духовния свѣтъ и правилно ги съпоставя. Ако разглежда живота само отъ физическата му страна, човѣкъ разбира само външнитѣ прояви на хората. Обаче, ако го разглежда и отъ духовната му страна, той познава и вѫтрешнитѣ прояви на хората. Въ този смисълъ ние казваме: Човѣкъ познава външната страна на живота; ангелътъ познава вѫтрешната страна на живота. Искате ли да разбирате живота външно и вѫтрешно, съединете въ себе си човѣка и ангела, да имате пълно знание. Това не се постига лесно. Това е задача на вѣковетѣ, но тази задача е постижима. Понеже сегашниятъ човѣкъ не е дошълъ още до истинското знание, ние виждаме, че ако е повече духовенъ, отколкото свѣтски, той е опитенъ въ духовния животъ, а неопитенъ въ материалния. Ако нѣкой човѣкъ е повече свѣтски, той е опитенъ на физическия свѣтъ. Накарайте духовния човѣкъ да стане търговецъ, да видите, какво ще излѣзе отъ неговата търговия. Всѣко нѣщо дава добри резултати, ако се постави на мѣстото си.

Една отъ главнитѣ задачи на живота се свежда къмъ освобождаване на човѣка отъ обикновенитѣ мисли, които пълнятъ главата му и го спъватъ. Когато мислите за даденъ човѣкъ, че е добъръ или лошъ, това е обикновена мисъль. По естество човѣкъ е създаденъ добъръ. Той е ценность, която не е още обработена. Ще дойде день, когато той ще се обработи и ще се прояви такъвъ, какъвто Богъ го е създалъ. Какъвъ е днесъ, това сѫ временни прояви. Ще каже нѣкой, че се е огрѣшилъ въ живота. Ако, като е грѣшилъ, човѣкъ е написалъ нѣщо ценно върху книгата на своя животъ, той е придобилъ нѣщо, което повдига цената му. Ако е грѣшилъ и цапалъ книгата си, безъ да може самъ да чете отъ нея, той трѣбва да съжалява за погрѣшкитѣ си и да се стреми да ги изправи. Въ този смисълъ ние казваме: Ценна е онази книга, върху която е написано или напечатано нѣщо, отъ което може да се ползува, както самиятъ човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Докато книгата е бѣла, ненаписана или непечатана, цената й е малка. Вие знаете, колко е цененъ рѫкописътъ на нѣкой философъ, ученъ, мѫдрецъ или светия. Който намѣри такъвъ рѫкописъ, веднага започва да го чете. Не е достатъчно само книгата да е написана или напечатана, но въ написаното или напечатаното трѣбва да има такива идеи, които да повдигатъ духа на човѣка, да му даватъ импулсъ да расте и да се развива. Въ идеитѣ, които човѣкъ прокарва, трѣбва да има известно съотношение, известна връзка.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате правилното отношение между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Тѣ представятъ музикални тонове, които трѣбва да се прилагатъ правилно. Не е достатъчно да напишете ключа sol и да наредите на петолинието красиво написани ноти. Важно е да има хармония между тоноветѣ, а сѫщевременно да ги изпълнявате правилно. За тази цель вие се нуждаете отъ камертонъ, съ който да провѣрявате чистотата на тоноветѣ. Но и камертонътъ понѣкога излъгва човѣка. Защо? Защото е направенъ отъ металъ, а всички метали се промѣнятъ отъ външнитѣ условия. Тѣ се разширяватъ отъ топлината и се свиватъ отъ студа. Сѫщото става и съ гласнитѣ струни на пѣвеца, както и съ струнитѣ на цигулката и на всички струнни инструменти. Струнитѣ на цигулката, запримѣръ, се свиватъ и разпущатъ не само подъ влиянието на външнитѣ промѣни, но и подъ влиянието на психическото състояние на цигуларя. Отъ психическото състояние на цигуларя зависи, ще излѣзе ли концертътъ му добре или нищо нѣма да излѣзе. Още като пипне цигулката си, той знае, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Това показва, че въ човѣка има едно вѣрно чувство, което никога не лъже.

Какво представя това чувство? То е вѫтрешното чувство въ човѣка, което наричаме интуиция или Божествено чувство. Чрезъ него човѣкъ провѣрява нѣщата. Следователно, цигуларьтъ познава интуитивно, ще има ли успѣхъ въ работата си или нѣма да има. Достатъчно е да се докосне до струнитѣ на цигулката си, за да знае, какъвъ ще бѫде успѣхътъ му. Отъ всѣка струна се излива известно течение и ако цигуларьтъ е чувствителенъ, може да познае хармонични ли сѫ теченията на четиритѣ струни или не сѫ. Ако сѫ хармонични, той ще има успѣхъ; ако не сѫ хармонични, успѣхътъ му е проблематиченъ, т.е. зависи отъ изкуството на цигуларя, самъ да ги хармонизира. Сѫщото се отнася и до васъ. Човѣкъ е инструментъ, който може да бѫде въ хармония съ силитѣ си, а може да бѫде и въ дисхармония. Отъ човѣка зависи, кѫде и какъ да се пипне, за да запази или наруши хармонията въ себе си.

Като става сутринь отъ сънь, човѣкъ трѣбва да знае, кой пръстъ на рѫката си да хване, какъ и кѫде да се почеше, за да вървятъ работитѣ му добре. Знанието или незнанието на тия нѣща показва, че човѣкъ трѣбва да изпадне въ суевѣрие. Той трѣбва да се отнася съзнателно къмъ силитѣ на своя организъмъ, за да може да ги хармонизира. Казвате: Ако бихме знаели, какъ да се справяме съ силитѣ си, щѣхме да ги използуваме разумно. Вие щѣхте да ги използувате толкова, колкото бедниятъ използува бѫдещето си богатство. Докато е беденъ, човѣкъ казва: ако забогатѣя, ще помагамъ на сиромаси, ще направя църква, училище и т.н. Като забогатѣе, всичко забравя: и сиромаси, и църква, и училище. Ако насила не го заставятъ да направи нѣщо, той самъ изяжда паритѣ си. Защо бедниятъ човѣкъ е толкова щедъръ, а богатиятъ — такъвъ голѣмъ скѫперникъ? Защото бедниятъ е щедъръ само на обещания. Като забогатѣе, и неговата щедрость изчезва. Богатиятъ мисли повече за себе си, затова не му се дава отъ богатството. За да се реши да даде нѣщо отъ себе си, той трѣбва да се намѣри предъ голѣмо нещастие: нѣкаква болесть или смърть на нѣкой отъ близкитѣ му.

Като изучавате човѣка, виждате, че и бедниятъ, и богатиятъ отлагатъ да изпълнятъ обещанията си. Слушате нѣкой да казва: Азъ съмъ готовъ да служа на Бога, но младъ съмъ още. Следъ като си поживѣя малко, тогава ще се предамъ на служене на Бога. Това е интересенъ фактъ за психологическо изучаване. Кое дава поводъ на човѣка да мисли, че въ бѫдеще ще има условия да направи това, което днесъ не иска да направи? Отлагането на нѣщата показва, че човѣкъ е склоненъ да се подава на влиянието на своитѣ дѣди и прадѣди. И тѣ сѫ имали добри и правилни разбирания, и тѣ сѫ имали добри желания, но не сѫ ги изпълнили. И тѣ сѫ отлагали изпълнението на добритѣ си желания за благоприятни времена. Благоприятнитѣ условия сѫ дошли, но тѣ изгубили своитѣ вѫтрешни благоприятни условия, вследствие на което не постигнали желанията си.

Съвременнитѣ хора се подаватъ на привличане на течения отъ миналото, поради което губятъ добритѣ условия. Тѣ не подозиратъ, че съ това сами се ограничаватъ. Дето има привличане, тамъ има и ограничававане. Когато момъкътъ се привлича отъ нѣкоя мома, той се ограничава. Сѫщото се отнася и до момата. Хората наричатъ привличането любовь, обичь, но въ сѫщность това не е истинска любовь. Като яде, човѣкъ пакъ се подава на сѫщия законъ на привличането. Иска или не иска, нѣщо го привлича, и той започва да яде. Не е въпросъ, човѣкъ да се противопоставя на този законъ. Напротивъ, той трѣбва да го спазва и да яде точно на времето, когато законътъ действува. Яде ли преждевременно или закъснѣе, резултатитѣ не сѫ добри. Човѣкъ трѣбва да яде точно на време, не въ опредѣленъ часъ, но когато силитѣ въ неговия организъмъ се проявяватъ, т.е. когато усѣща вѫтрешенъ гладъ.

Нѣкои хора ядатъ много, но безъ време, вследствие на което нѣматъ резултати. Други ядатъ малко и на време, когато организъмътъ е разположенъ, затова иматъ добри резултати. За такива хора казватъ, че ядатъ малко, но яденето имъ се хваща. Днесъ малко хора ядатъ на време и съзнателно. Каква е първата мисъль, която дохожда въ ума ви при първата хапка? Каква е мисъльта ви, съ която завършвате яденето си? Повечето хора взиматъ вилицата или лъжицата си, безъ да следятъ, каква е първата мисъль, която влиза въ ума имъ. Като свършатъ яденето си, тѣ оставятъ лъжицата и вилицата си настрана, сгъватъ кърпата за ядене и ставатъ. Каква е последната имъ мисъль при завършване на яденето, не се интересуватъ.

Сега, като говоря за закона на привличането, имамъ предъ видъ живитѣ сѫщества. Всички живи сѫщества — растения, животни и хора, се намиратъ подъ влиянието на този законъ. Дето има привличане, тамъ има любовь, тамъ има и обичь. Ако обича да яде, да учи, да услужва на хората, човѣкъ върши това отъ обичь. Мнозина се запитватъ: Кое е по-добро, да обичашъ, или да те обичатъ? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Затова пишете върху темата: „Кое е по-добро за човѣка, да обича, или да го обичатъ“? Като пишете тази тема, не се спирайте върху това, кой какво казалъ по въпроса, но ползувайте се отъ своитѣ опитности. Ще кажете, че като обича, човѣкъ трепти. Добре е да трепти. Като трепти, той издава тонъ. Когато струната трепти и тя издава тонъ. Ако не трепти, никакъвъ тонъ не издава. Човѣкъ живѣе, докато трепти. Той вижда, че свѣтътъ е красивъ и се радва на всичко, което го обикаля. Престане ли да трепти, човѣкъ престава и да живѣе. Той яде, движи се, но нѣма животъ въ себе си — животътъ му се обезсмислилъ. Какво е станало съ този човѣкъ? Системата, въ която се движилъ, претърпѣла нѣкаква катастрофа. Кой не е изпитвалъ красиви трепети въ живота си? И кой не е изгубвалъ смисъла на живота си, когато преставалъ да трепти? Страшно е, когато любовьта напусне човѣка! Страшно е, когато човѣкъ сгрѣши по отношение на любовьта.

Като говоря за закона на привличането, имамъ предъ видъ човѣшкия животъ. Срѣщате единъ ученъ, сериозенъ човѣкъ, който респектира окрѫжаващитѣ, но виждате, че и той се привлѣкълъ отъ една система, върти се около нея. И той се чуди, какво става съ него, но и момата се чуди. Тя си казва: Какъ е възможно този ученъ човѣкъ да има разположение къмъ мене, а къмъ окрѫжаващитѣ да е толкова строгъ? Момата, която привлича учения къмъ себе си, не е сама. Тя е колективно същество. Задъ нея седатъ десетки, стотици и хиляди съзнания, които действуватъ въ унисонъ и привличатъ учения. Не само задъ момата, но задъ всѣки човѣкъ седатъ много съзнания, които съставятъ една система. Има ли нѣщо престъпно въ това, че нѣкой човѣкъ се е привлѣкълъ отъ една система? Престъпленията се криятъ въ неестественитѣ желания на човѣка, а не въ привличането му отъ една или отъ друга система.

Мнозина казватъ, че първото престъпление, което е свързано съ грѣхопадането, е направено отъ първитѣ хора. Нѣкои приписватъ причината за грѣхопадането на Ева, други — на Адама, трети— на змията. Споредъ мене, причината за грѣхопадането се криеше въ Адама. Преди да бѣше се явила Ева, Адамъ ходѣше изъ райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше предъ забраненото дърво. Той искаше да знае, какви сили се криятъ въ това дърво и защо е забранено да се ядатъ неговитѣ плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама, да задоволятъ любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя — Адама. Змията представя ума на тъмнината, който крие въ себе си голѣма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби свѣтлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злото съдържа знания и сили, които могатъ да направятъ човѣка силенъ, подобенъ на Бога. Това търсѣше Ева. Тя се изкуси, яде отъ плода на забраненото дърво, а следъ това даде отъ него и на Адама. И двамата попаднаха подъ закона на привличането и сгрѣшиха.

Като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ закона на привличането. Въ този законъ нѣма свобода. Това е страшното въ привличането. Има смисълъ да се привлѣче човѣкъ отъ нѣщо, но ако запази свободата си. Не може ли да запази свободата си, той се ограничава. Иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да живѣе въ закона на любовьта. Само Божията Любовь дава свобода на човѣка. Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, въпрѣки това тѣ се намиратъ подъ влиянието на родители, на приятели, на учители, на близкитѣ си. Вървите съ нѣкой свой приятель и взимате лѣвата му страна. Вървите съ другъ приятель, заставате отъ дѣсната му страна. Защо става така? Първиятъ приятель ви привлича съ лѣвата си страна, а вториятъ — съ дѣсната. Отивате на гости и домакинътъ ви кани да седнете отъ дѣсната му страна. Защо ви кани да седнете отдѣсно на него, а не отлѣво, това не е произволно. Съзнателно или несъзнателно, хората се подаватъ на влиянието на известни сили. Въ Писанието е казано, че въ сѫдния день Богъ ще постави едни хора отъ дѣсната си страна, а други — отлѣво. Съ други думи казано: Богъ ще раздѣли хората на две категории: едни отъ тѣхъ ще отидатъ въ рая, надѣсно, а други въ ада — налѣво.

Следователно, ако момата тури момъка отъ лѣвата си страна, тя иска да каже, че любовьта му излиза отъ ада. Ако го постави на дѣсната си страна, любовьта му иде отъ рая. Ако хванете лѣвата рѫка на човѣка, вие го сваляте въ ада; ако хванете дѣсната му рѫка, вие го повдигате, завеждате го въ рая. Ако въ единъ домъ мѫжътъ хваща жена си за лѣвата рѫка, ще я заведе въ ада; ако тя го хване за дѣсната рѫка, ще го заведе въ рая. Какъвъ ще бѫде резултатътъ, ако жената тегли къмъ рая, а мѫжътъ — къмъ ада? Въ този домъ ще има споръ, недоразумения, разногласия и др. Нѣкѫде мѫжътъ води жената въ ада, а нѣкѫде жената води мѫжа въ ада. За да има любовь, миръ и хармония въ домоветѣ, и мѫжетѣ, и женитѣ трѣбва да се стремятъ къмъ рая.

Сега, като говоря за мѫжа и за жената, азъ имамъ предъ видъ тѣхнитѣ прояви на земята. Мѫжъ и жена сѫществуватъ на земята. На небето има само души. Тамъ жената се нарича дева. Значи, жената е на земята, а девата — на небето; мѫжътъ е на земята, а ангелътъ — на небето. Докато е на земята, човѣкъ може да бѫде въ формата на мѫжъ или на жена. Отиде ли на небето, тамъ живѣе като душа. Като слѣзе на земята, човѣкъ пакъ приема форма на мѫжъ или на жена. Обаче, отиде ли на небето съ сѫщото съзнание, нѣма да го приематъ. Душата е Божествена идея. Като се облѣкла въ плъть и слѣзла на земята, душата, която била изразъ на Божествена идея, се изопачила и се представила като мѫжъ или жена.

Въ този смисълъ, понятието мѫжъ или жена не е нищо друго, освенъ изопачено понятие на Божествената идея „душа“. Като забравилъ своя Божественъ произходъ като душа, човѣкъ се изявилъ като мѫжъ или жена, вследствие на което изгубилъ правилното разбиране за живота. Слушате нѣкой да казва: Азь мѫжъ ли съмъ въ този домъ? Какво разбира той подъ понятието „мѫжъ“? Той иска да каже: Господарь ли съмъ азъ въ този домъ или не съмъ? Той иска да се чува само неговиятъ гласъ и да се слуша думата му. Той иска да заповѣдва на жена си, да го признае за господарь. Кой може да заповѣдва на любовьта? Любовьта ражда живота. Отъ любовьта излиза вѣчниятъ огънь. Кой може да заповѣдва на това, отъ което произлиза огънь, който изгаря всичко? Нѣма сила въ свѣта, която може да ограничи любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да си играе съ любовьта.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Сѫщо така е казано: „Богъ е огънь всепояждащъ“. Значи, любовьта е огънь всепояждащъ. Който се опиталъ да я обсеби, ограничи или да се подиграе съ нея, той разбралъ силата й. Който не е опиталъ силата на любовьта, мисли, че може да постѫпва съ нея, както разбира. Обаче, опита ли силата й, той вижда, че нѣма по-велика, по-мощна сила отъ любовьта. Външно тя изглежда слаба, малка, немощна, но докоснешъ ли се до нея, тя върши такива чудеса, каквито никой ученъ или философъ не може да направи. Любовьта е въ сила да преобрази свѣта. Любовьта има две страни: разгледана отъ една страна, тя е толкова малка, че и съ микроскопъ не можете да я видите; разгледана отъ друга страна, тя е толкова велика, че обхваща силитѣ и възможноститѣ на цѣлия свѣтъ. Искате ли да представите любовьта графически, ще я представите въ видъ на две величини: безкрайно малка и безкрайно голѣма.

Когато говорятъ за любовьта, хората разбиратъ обикновенитѣ човѣшки чувства. Отъ това гледище, нѣкои казватъ, че момата или момъкътъ припаднали отъ любовь. Започне ли човѣкъ да припада отъ любовь, причината е двояка: или преждевременно е влѣзълъ въ огъня на любовьта, който изгорилъ всичкитѣ му връзки; или е попадналъ въ нѣкакъвъ човѣшки огънь, който изгаря и руши. Който не разбира любовьта, попада само въ едното й лице. Той вижда тъмната, страшната страна на любовьта. Който разбира любовьта, той вижда свѣтлата й страна. Той познава Бога и се свързва съ Него. Нѣма по-красиво и по-свѣтло лице отъ лицето на Бога. Нѣма по-красиво и по-свѣтло лице въ свѣта отъ лицето на любовьта. Привилегия е за човѣка да види лицето на любовьта. Стремежътъ на човѣка, който излѣзълъ отъ рая, както и на всички култури досега, се заключава въ това, да видятъ лицето на любовьта, да познаятъ Бога. Това е стремежъ не само на човѣка, но на всички живи сѫщества по лицето на земята. Не само земнитѣ сѫщества искатъ да видятъ лицето на любовьта, но и всички останали сѫщества, които живѣятъ по различнитѣ планети и свѣтове въ Всемира. Който е видѣлъ само за моментъ свѣтлото лице на Бога, той може да понася страданията и мѫчнотиитѣ си съ радость. Той има цель въ живота си и знае, защо живѣе. И въ ада да слѣзе, той е готовъ да носи всичко съ радость. Достатъчно е човѣкъ да помисли за свѣтлото лице на любовьта, за да разгони всички мрачни мисли въ ума си, да разсѣе всички облаци въ съзнанието си.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за лицето на любовьта — за Бога. Търсете Бога като любовь. Търсете свѣтлото лице на Бога и никога не се отказвайте отъ Него. Каквото да правятъ съ васъ, на каквито мѫчнотии и изпитания да ви подлагатъ за Неговото име, не се отказвайте. Бѫдете готови да понасяте страданията като мѫченици. Единствениятъ, за Когото можете да се жертвувате въ всички случаи на живота си, е Богъ. Дръжте идеята за Бога, за любовьта въ ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте отъ нищо.

Всички хора, млади и стари, богати и бедни, учени и прости, търсятъ лицето на любовьта. Докато човѣкъ е младъ, едва слѣзълъ отъ небето, той носи въ себе си свѣтлия образъ на любовьта. Тази е причината, поради която младиятъ се усѣща силенъ, готовъ за работа, любвеобиленъ. Той казва: Обичамъ свѣта, обичамъ хората, имамъ криле, готовъ съмъ да прелетя цѣлия свѣтъ. Изгуби ли спомена за свѣтлия образъ на любовьта, човѣкъ започва постепенно да остарява. Той губи силитѣ си, губи здравето си и започва да мисли за онзи свѣтъ. Казватъ, че стариятъ човѣкъ мисли само за смъртьта. Не, стариятъ мисли само за свѣтлия образъ на любовьта. Той казва: Едно време, когато бѣхъ младъ, срещнахъ една мома, която ме погледна така, че и до днесъ не мога да я забравя. Този свѣтълъ образъ търся азъ. Като не разбиратъ смисъла на живота, хората наричатъ безумие търсенето на любовьта. Споредъ мене, най-великиятъ моментъ за човѣшката душа е виждането на Бога. Зърне ли лицето Му, ако е старъ, той става младъ; ако е боленъ, оздравява; ако е умрѣлъ, възкръсва. Не струва ли, следъ всичко това, презъ цѣлия си животъ, човѣкъ да търси любовьта, да се стреми къмъ нея?

Сега казвамъ на всички хора, на млади и на стари, да търсятъ свѣтлия образъ на любовьта. Старитѣ ще кажатъ, че това не се отнася до тѣхъ, че е грѣхъ и срамъ, старъ човѣкъ да се занимава съ любовьта. Да се мисли така, това е заблуждение, това е криво разбиране на живота и на любовьта. Човѣкъ живѣе, докато люби и докато мисли за любовьта. Престане ли да люби и да мисли за любовьта, той умира. Животъ безъ любовь е смърть; животъ безъ любовь е робство, ограничение; животъ безъ любовь е нощь. Стремете се къмъ любовьта, за да възкръснете, да се освободите и да прогледате.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете вѫтрешно свободни, да разбирате любовьта. Отъ правилното разбиране на любовьта зависи вашето бѫдеще. Страданията на хората се дължатъ, именно, на неразбиране на любовьта. Противоречията въ човѣшкия животъ се дължатъ пакъ на неразбиране на любовьта. Нѣкои цитиратъ, какво е казалъ Христосъ за любовьта. Много нѣща е казалъ Христосъ, но основната идея на учението е: „Както Отецъ ме възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Христосъ видѣ свѣтлото лице на Бога и задържа този образъ въ себе си. За този образъ Го разпнаха, но Той не се отказа отъ Него. Христосъ казваше, че е готовъ на всички жертви за свѣтлия образъ на любовьта. Въ това седи силата и величието на Христовия характеръ. Да страда човѣкъ за нѣкаква свещена идея, това оправдава страданията. Обаче, да страда за нѣщо преходно и промѣнливо, страданията не се оправдаватъ. Да страдашъ за Великото, това значи, да осмислишъ живота си. Велико и славно е да страдашъ за любовьта. Защо? Защото любовьта повдига човѣка. И грѣшникътъ се повдига отъ любовьта. Колкото грѣшници срещне на пѫтя си, любовьта ги взима въ торбата си, туря ги на огъня и ги стопява. Следъ половинъ часъ отъ казана излизатъ чисти, свѣтли хора, свободни отъ грѣхове и престѫпления. Който е попадналъ въ рѫцетѣ на любовьта, той е разбралъ смисъла на страданията и противоречията. Христосъ казва: „Сега скръбь имате, но скръбьта ви ще се превърне на радость“. Кога ще стане това? Когато видите свѣтлото лице на любовьта.

И тъй, стремете се къмъ правилно разбиране на любовьта. Като разбере любовьта, човѣкъ може да хармонизира живота си, да координира мислитѣ и чувствата си. Докато дойде до това положение, човѣкъ минава презъ живота на праведния и на грѣшния. Докато е на земята, той ще грѣши и ще се изправя, ще пада и ще става. Ще дойде день, когато ще организира силитѣ си и ще върви напредъ. За такъвъ човѣкъ се казва, че има правилни отношения къмъ Първата Причина на живота, къмъ любовьта. Дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да има свещенъ трепетъ къмъ нея. Ако двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да иматъ свещени отношения помежду си. Нѣматъ ли такива отношения помежду си, тѣ не познаватъ любовьта. Любовьта е великъ двигателъ въ живота и въ козмоса. Любовьта движи свѣта. Тя не търпи никакви ограничения, никакви противоречия. Опитате ли се да я ограничите, тя ще пръсне котела. Искате ли да имате хармония въ живота си, дайте пълна свобода на любовьта на Бога въ себе си. Хората се страхуватъ отъ катастофи въ любовьта, затова я ограничаватъ и подпушватъ. Истинската любовь не произвежда катастрофи. Дето е любовьта, тамъ е разумностьта. Дето е разумностьта, тамъ катастрофи не ставатъ.

Едно отъ качествата на любовьта е разумното даване. Като дава, тя има предъ видъ повдигането на човѣка. Следователно всѣки, който ви обича, той има желание да ви повдигне. Казваме, че Богъ обича хората, защото работи за тѣхното повдигане. Следователно всѣки, който работи за повдигането на човѣка въ умствено и въ духовно отношение, е проводникъ на Божията Любовь. Можете ли следъ това да кажете, че любовьта не сѫществува въ свѣта? Любовьта сѫществува въ цѣлия козмосъ, въ всички свѣтове. Ако на земята не я намѣрите, на небето още по-мѫчно ще я намѣрите. Познаването и придобиването на любовьта е вѫтрешенъ процесъ.

Нѣкой казва: Изгорѣ ми сърдцето отъ любовь. Другъ казва: Гори ми сърдцето отъ любовь. Питамъ: Кое сърдце не гори? Нѣма живо сѫщество на земята, на което сърдцето да не гори. Не е страшно, че сърдцето гори, но важно е, какъ гори. Всички хора мислятъ и чувствуватъ; важно е, какъ мислятъ и чувствуватъ. Права мисъль е тази, която внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Прави чувства сѫ тия, които внасятъ топлина въ човѣшкото сърдце. Прави постѫпки сѫ тия, които внасятъ сила въ човѣшкото тѣло. Човѣкъ не може да расте и да се развива безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила. Това сѫ три важни и необходими елемента за човѣшкия животъ. Това значи, да придобие човѣкъ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ придобие тия добродетели. той разбира вече смисъла на живота и работи съзнателно, както за себе си, така и за своитѣ ближни.

Желая ви да придобиете свещения огънь въ себе си, да видите свѣтлия образъ на любовьта. Видите ли свѣтлия образъ, вие познавате вече Бога, познавате проявитѣ Му. Нѣкои казватъ, че Богь се гнѣви и се страхуватъ отъ Него. Който познава любовьта, той знае, че Богъ се гнѣви само въ единъ случай. Кога? Когато хората не се обичатъ. Когато се обичатъ, Богъ прощава погрѣшкитѣ имъ и ги заличава.

Двама млади, отъ единъ градъ на североамериканскитѣ Съединени Щати, се обичали и решили да се оженятъ. Бащата на момата не билъ съгласенъ за женитбата имъ, защото момъкътъ билъ беденъ. Тѣ решили да избѣгатъ заедно, да се оженятъ и после да се върнатъ въ дома на момата. Отишли въ едно съседно село, съ велосипеди, дето се вѣнчали. Бащата тръгналъ съ автомобилъ да ги гони, но не успѣлъ да ги стигне. Нѣколко дни следъ вѣнчаването си, тѣ се върнали при бащата, който ги приелъ съ отворено сърдце. Защо ги приелъ съ разположение? Защото видѣлъ свѣтлия образъ на любовьта, отразенъ на лицата имъ. Тѣ се намирали подъ покровителството на любовьта. Щомъ любовьта покровителствува човѣка, той се отваря широко за всички хора, но и тѣ се отварятъ за него.

Като говоримъ за Божията Любовь, мнозина съжаляватъ, че не сѫ я познали на младини, вследствие на което сѫ закъснѣли въ развитието си. Тѣ се самоизлъгватъ. Никой не е закъснѣлъ. Божественото иде на време. Ако пъкъ мислите, че сте стари, вие сте на кривъ пѫть. Може ли да се нарече старъ онзи, който е на 60, 70 или 80 години? Ако сравните своитѣ години съ слънчевитѣ, вие ще бѫдете пеленачета. Вашитѣ години, по отношение на една слънчева година, се равняватъ на нѣколко месеца. Какво може да постигне едно шестмесечно дете? Земята се завъртѣла 60 пѫти около себе си, и човѣкъ мисли, че е старъ, 60 годишенъ. Чудно нѣщо! Земята се върти около своята ось а хората казватъ, че сѫ остарѣли. Това е неразбиране на живота или по-право, неразбиране на благата, които Богъ е внесълъ въ живота. Тази е причината, задето човѣкъ остарява преждевременно. Човѣкъ остарява, когато стане недоволенъ. Защо е недоволенъ човѣкъ? Какво му недостига? Нѣкой е недоволенъ отъ живота си, иска да бѫде богатъ. Другъ иска да бѫде ученъ. Трети иска да бѫде добъръ. Богъ задоволява нуждитѣ на човѣка, но иска отъ него съзнателна работа. Човѣкъ трѣбва да учи, да се познава, да разбира себе си. Като се познае, той вижда, че въ него живѣятъ не едно, а много сѫщества, чиито интереси нѣкога се съгласуватъ, а нѣкога се раздѣлятъ. За да се справи съ тия същества, той трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си и да ги застави да му се подчиняватъ. Това значи, да постави човѣкъ въ единство своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако не внесе единство и съгласие въ своя вѫтрешенъ животъ, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ.

Основната мисъль на лекцията е да внесете въ ума си идеята за свѣтлия образъ на любовьта. Дето ходите, каквото правите, мислете за свѣтлия образъ на любовьта. Намѣрите ли този образъ, вие сте познали любовьта. Щомъ познаете любовьта, животътъ ви се осмисля.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

24 Лекция отъ Учителя, държана на

3 февруарий 1931 г., София — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...