1930_07_16 Проява, връзка и причина

[Ани]

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Проява, връзка и причина

Т. м.

Чете се темата. „Влиянието на въздуха и на водата върху живитѣ организми.“

Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото.“

Въ първа глава отъ Евангелието на Иоана е казано: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ.“ Преведенъ на съвременната логическа мисъль, този стихъ означава: Проява, връзка и причина. „Въ начало бѣ Словото“ — това означава проява на нѣщата. „И Словото бѣ у Бога“ — връзка между нѣщата. „И Словото бѣ Богъ“ — причина на нѣщата. Следователно, когато човѣкъ се проявява добре въ живота си, това е Словото, което действува въ него. Когато пребѫдва въ Бога, човѣкъ е свързанъ вече съ Него. Щомъ Словото влѣзе въ човѣка, той е дошълъ до причината на нѣщата. Когато Богъ се проявява въ човѣка, това е едно положение. Когато човѣкъ образува връзка съ Бога, това е второ положение. И най-после, когато Богъ изявява сѫщината си въ човѣка, имаме трето положение. Отношението на Бога къмъ човѣка и на човѣка къмъ Бога геометрически представя две прави линии, перпендикулярни една къмъ друга — чър. 1.

Въ отношението на правитѣ АВ:СD има просторъ — широчина и височина. Правата АВ може да расте нагоре до безконечность, а правата СD — на дължина и широчина до безконечность. Това значи, да има човѣкъ правилни отношения къмъ Бога. Обаче, ако отношенията на човѣка къмъ Бога не сѫ правилни, непременно нѣкжде ще се създаде известно ограничение или препятствие. Този човѣкъ ще бѫде стѣсненъ въ материалния си животъ. Като нѣма възможность да се разширява и удължава А на физическия свѣтъ, той се принуждава да върви нагоре. По този начинъ отъ дветѣ линии АВ и СD се образува правъ ѫгълъ АВС — чър. 2.

Като се движи нагоре къмъ слънцето, т. е. къмъ Бога, човѣкъ се стреми да придобие ония енергии, които му липсватъ. Значи, когато хоризонталната линия въ живота се увеличава безгранично, този животъ има добри материални условия. Когато вертикалната линия се увеличава, духовнитѣ условия се подобряватъ. Като се движи въ възможноститѣ на правия ѫгълъ отъ А до В и отъ В до С, човѣкъ се намира при благоприятни условия. Не използува ли тия възможности, той губи благоприятнитѣ условия, и ѫгълътъ постепенно се стѣснява, става все по-малъкъ, докато се превърне въ права линия. Правата линия дава възможности само на едно измѣрение, т. е. движение само на физическия свѣтъ. Изпусне ли благоприятнитѣ условия на живота си, човѣкъ се натъква на неблагоприятни условия. Отъ него зависи да използува добритѣ условия и да подобри своя животъ.

Следователно, когато се казва, че човѣкъ трѣбва да използува живота, разбираме да използува добритѣ условия, които Богъ му е далъ. Не използува ли добритѣ условия на живота, като права реакция, ще дойдатъ лошитѣ, като обратна реакция. Защо е така, никой не знае. Законъ е, обаче: на всѣка права реакция отговаря обратна. Въ този смисълъ, ако не живѣе разумно, човѣкъ се намира предъ опасностьта да изгуби добритѣ условия. Най-голѣмото благо, дадено на човѣка, това е животътъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ възможностьта да живѣе.

Въ древностьта единъ ученъ човѣкъ билъ осѫденъ на смърть. Следъ голѣма борба между неговитѣ приятели и неприятели, да го спасятъ по нѣкакъвъ начинъ, най-после сѫдътъ решiлъ: Този ученъ може да бѫде помилванъ при условие да тури на главата си гърне, пълно съ млѣко, и да обиколи града съ него, безъ да излѣе една капка отъ млѣкото. Ако изпълни задачата си добре, животътъ му ще бѫде подаренъ. Той изпълнилъ задачата си точно, както изисквали сѫдиитѣ — капка млѣко не разлѣлъ. Следъ това сѫдиитѣ го запитали: Какво видѣ въ града? — Нищо не видѣхъ. Мисъльта му била силно концентрирана. Той мислѣлъ само за едно: да обиколи града съ гърнето на главата си, безъ да разлѣе една капка отъ млѣкото и да се върне при ония, въ чиито рѫце е билъ неговиятъ животъ. Това значи концентриране на мисъльта.

Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си своята свещена, Божествена идея и съ нея да обиколите цѣлъ градъ, безъ да виждате, какво става около васъ. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бѫдете чужди за дребнавоститѣ на живота. Вие ще минавате и заминавате край тѣхъ, безъ да ги виждате. Не се ли държи здраво за Божественото въ себе си, човѣкъ постепенно губи свѣтлитѣ лѫчи на изгрѣващото слънце отъ очитѣ си, докато единъ день изгуби всичкитѣ лѫчи и въ съзнанието му настава мракъ и тъмнина. Защо? Изгубилъ е добритѣ условия на живота. Изгуби ли тия условия, страданията и недоволството идатъ. Колкото благоприятни условия е изгубилъ човѣкъ, толкова страдания му дохождатъ. Мине ли презъ последното страдание, той започва отново да се качва по възходящата линия на своя животъ.

Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човѣкъ трѣбва да приложи своята разумность и любовь, да върви правилно, да не губи благоприятнитѣ условия на своя животъ. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта си, да не очаква другитѣ да го обичатъ. Щомъ свърши дадена работа и се намѣри предъ нѣкакъвъ резултатъ, човѣкъ може вече да се надѣва на любовьта на окрѫжаващитѣ. Значи, докато не приложи своята свещена идея въ живота си и не види нѣкакъвъ резултатъ, човѣкъ не може да изисква любовьта на хората. Изгуби ли това условие, ще дойде обратната реакция. Който използува добритѣ условия, той ще бѫде богатъ човѣкъ; не може ли да ги използува, той ще се намѣри въ крайна сиромашия. Тогава ще го нападнатъ кредиторитѣ му и, като не може да плати дълговетѣ си, ще го ругаятъ, ще го мѫчатъ и изтезаватъ. Дойдатъ ли при богатия, кредиторитѣ ще се поклонятъ учтиво и ще чакатъ. Той ще ги покани да седнатъ, ще извади кесията си и ще имъ плати дълга си, съ лихвитѣ заедно. Тѣ ще му благодарятъ и ще кажатъ: Ето единъ благороденъ човѣкъ.

Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ задълженията си. Не оставяйте други да плащатъ заради васъ. Не очаквайте другитѣ хора да работятъ за васъ. — Ама Богъ може да направи всичко за насъ. — Той е направилъ най-важното: далъ ви е условия. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля. На васъ е възложилъ задачата да работите върху ума, сърдцето и волята си и чрезъ тѣхъ да усъвършенствувате своята форма — тѣлото си. Щомъ формата е съвършена, и съдържанието й ще бѫде съвършено. Това значи, да работи човѣкъ съзнателно за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осѫденъ на смърть. Кой човѣкъ, кое семейство, кое общество или коя държава, като сѫ работили за себе си, сѫ оцѣлѣли до днесъ? Обаче, всички отдѣлни личности, семейства, общества и народи, които сѫ работили за Бога, сѫ записани въ свещената книга на живота. Тѣхнитѣ имена се четатъ отъ всички.

Христосъ казва; „Радвайте се, че имената ви сѫ записани на небето.“ Ако имената ви сѫ записани на небето, радвайте се на мнението, което съвършенитѣ сѫщества иматъ за васъ, а не на мнението на хората. Радвайте се и веселете се, ако името ви е написано на дланьта на Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ на цѣлия свѣтъ. Ще кажете, че правите усилия да бѫдете добри. Това е празна работа. По естество човѣкъ е добъръ, нѣма защо да прави усилия да бѫде добъръ. Отъ човѣка се иска да прояви доброто въ себе си, да не затваря неговия пѫть. Не даде ли пѫть на доброто въ себе си, човѣкъ става лошъ. Тамъ е погрѣшката на човѣка. Щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, всички енергии въ човѣка потичатъ навънъ, и той става проводникъ на доброто. Доброто въ човѣка представя здрава, чиста, лесносмилаема храна, а злото — нечиста, мѫчносмилаема храна. Тъй щото, искашъ ли да проявишъ доброто въ себе си, приемай въ стомаха си само такава храна. която хармонира съ твоето тѣло, въ ума си — само такива мисли, които хармониратъ съ твоя умъ и въ сърдцето си — само такива чувства, които хармониратъ съ твоето сърдце.

„Въ начало бѣ Словото.“ Следъ като мислилъ цѣла вѣчность, най-после Богъ се проявилъ чрезъ Словото, т. е. чрезъ разумностьта. Залочнете и вие съ разумностьта, съ Словото на Бога. После Богъ е довелъ всички нѣща до една велика цель — велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трѣбва да бѫде за слава и величие на Бога и на ония сѫщества, които живѣятъ въ Неговото царство. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ. Каквато работа предприема, първо трѣбва да я обмисли и после да си отговори, за кого я прави и какъ трѣбва да я направи. Обичашъ ли нѣкого, трѣбва да знаешъ, защо обичашъ; обичатъ ли те, сѫщо трѣбва да знаешъ, защо те обичатъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да не знае, защо обича и защо го обичатъ. Нѣкой иска Богъ да го обича, но не знае, защо иска тази любовь. Той пъкъ обича Бога отъ страхъ. Обичайте съ свещенъ трепетъ на душата си, да се слѣете съ любовьта на Великия. Мислете съ свещенъ трепетъ на ума си, да свържете мисъльта си съ Великата мисъль на Бога. Чувствувайте съ свещенъ трепетъ на сърдцето си, да се свържете съ Общия пулсъ на живота. Работи ли по този начинъ, човѣкъ има ясна представа за това, което иска да направи. Не се ли рѫководи отъ тия принципи, той нарушава Божествения редъ на нѣщата и създава свой специфиченъ редъ, който е причина за нещастията въ свѣта. Животътъ на сегашнитѣ хора представя редица отъ положения и предпоставки, които човѣкъ е поставилъ на пѫтя на Божественото, съ коете го ограничилъ. Тази е причината за голѣмитѣ нещастия и противоречия въ човѣшкия животъ.

Като говоримъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една свещена идея, това не значи, че той може да я реализира изведнъжъ. Десетки, стотици, а понѣкога и хиляди години сѫ нужни, за да може човѣкъ да реализира една велика идея. Запримѣръ, колко години сѫ нужни на човѣка, докато свърши образованието си на физическия свѣтъ? Четири години сѫ нужни за първоначалното училище, три годиниза прогимназия, петь — за гимназия, четири — за университетъ — всичко 16 години. Това представя едно малко образование въ сравнение съ онова, което му предстои да мине въ по-високитѣ свѣтове. Колкото да учи на земята, човѣкъ занася съ себе си една малка часть отъ знанието, което прибавя къмъ това, което носи отъ миналото си. Съвременниятъ човѣкъ не вѣрва въ минало сѫществуване. Дълго време трѣбва да го убеждавате, за да приеме, че е сѫществувалъ нѣкога и носи съ себе си способности и дарби на миналото си, върху които е работилъ и продължава да работи.

Като срещнатъ човѣкъ съ високи идеи, хората започватъ да му се подиграватъ, че вървѣлъ на високо. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ да се развива, както той разбира. Не се мѣсете въ чуждитѣ работи. Както растенията се нуждаятъ отъ свобода, така и човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. За да не се преплитатъ коренитѣ и клонетѣ на дърветата единъ въ другъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ на известно разстояние, да не си прѣчатъ. За да се развива правилно и да устоява на бури и вѣтрове, дървото трѣбва да има известна височина. на която да отговаря известна дебелина. И човѣкъ, за да се развива правилно, трѣбва да има опредѣлена височина и дебелина. За да придобие тѣзи нѣща, въ помощь му дохождатъ великитѣ принципи на живота — любовьта, мѫдростьта и истината. Любовьта внася въ него топлина и го кара да се развива на широко; мѫдростьта внася свѣтлина и го прави високъ; истината закрѫглява формата. Истината е съединителна връзка между топлинита и свѣтлината, между чувствата и мислитѣ на човѣка. Ако човѣкъ не е достатъчно високъ, това показва, че не е работилъ съ мѫдростьта; ако не е достатъчно широкъ, той не е работилъ съ любовьта; ако не е достатъчно закрѫгленъ, не е приложилъ истината. Ако не е далъ мѣсто на истината въ себе си, човѣкъ не може да постигне своитѣ стремежи. Чувствата и мислитѣ въ него оставатъ разпръснати, безъ съединителна връзка. Всѣко чувство трѣбва да бѫде подкрепено отъ една мисъль; и всѣка мисъль трѣбва да бѫде подкрепена отъ едно чувство. Това подразбира връзка между мислитѣ и чувствата на човѣка. Истината внася потикъ въ човѣка. Безъ истината нѣма движение. Земята и слънцето се движатъ благодарение на истината. Тя ги тласка къмъ тѣхната велика цель. Сѫщото се отнася и до човѣка. Всѣки моментъ той се движи въ своитѣ мисли и чувства, отива къмъ великата цель на своя животъ. Измѣни ли нѣкѫде посоката на своето движение, или се отклони малко отъ своя пѫть, човѣкъ се намира предъ катастрофа. Сѫществата, които управляватъ планетитѣ, трѣбва да бѫдатъ съсрѣдоточени въ мисъльта си, да не се отклоняватъ. Увлѣкатъ ли се въ нѣкаква велика мисъль, движението на планетитѣ се измѣня. Това отклоняване отъ пѫтя имъ създава катастрофа на всички низкостоящи свѣтове. Като знаете това, за да не се отклонявате отъ своята орбита, не се ровете въ постѫпкитѣ на хората. Давайте си едни на други свобода, да не се преплитатъ коренитѣ и клонетѣ ви. Кой какъ живѣе, това е негова работа — не съкращавайте разстоянието помежду си. Ама картината на еди-кого си не е хубава. Той самъ ще я изправи. Другъ е въпросътъ, ако той самъ извика нѣкой свой приятель, художникъ, и го помоли да се произнесе за картината му. Докато не искатъ вашето мнение, не бързайте да се произнасяте.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бѫде свободенъ, но само за себе си. Той не позволява да се мѣсятъ въ работитѣ му, но самъ се мѣси въ чуждитѣ работи. Като види, че нѣкой не постѫпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вмѣсто да изправи погрѣшката, му, той повече го обърква. Всѣки иска да бѫде учитель на другитѣ, да го учи, какъ да постѫпва. Не бѫдете учители на хората. Не давайте мнението си, преди да сѫ го искали. Бѫдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближнитѣ си. Имате ли тази свобода, вие ще бѫдете силни, да понасяте мислитѣ и чувствата на окрѫжаващитѣ. Бждете свободни и не бързайте. Искате ли бързо да постигнете нѣщо, вие ще изкарате недоносче. Опредѣлено е за колко време може да се реализира една идея.

Днесъ говоря за онѣзи отъ васъ, на които съзнанието е пробудено. Не е ли будно съзнанието имъ, тѣ ще слушатъ, но мѫчно ще разбиратъ. Като казвамъ, че никой никого не може да оправи, имамъ предъ видъ хора съ непробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието е будно, самъ се изправя. Преди да видятъ другитѣ хора погрѣшката му, той вече я изправилъ. Мѫчно се изправя човѣкъ съ обикновено съзнание. Какъ ще накарате котката да не върви следъ рибаря? Рибарьтъ носи пълна мрежа съ риба, а котката върви следъ него. Той й говори, че рибата не е за нея, но тя не иска да знае и си казва, че и тя има дѣлъ отъ рибата. Както котката постѫпва съ рибата, така човѣкъ постѫпва съ Провидението. Той върви следъ Провидението и му говори: Вижъ, колко е богатъ този човѣкъ, а отгоре на това има две-три кѫщи. Защо не дадатъ и на мене една кѫща? Казвамъ: Той не подозира, че ако му дадатъ една кѫща, ще се спъне въ пѫтя си. За да стане ученъ, да придобие знания, човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ. Има ли кѫща, той не може да учи. — Поне да се оженя, да имамъ едно-две деца, че тогава да уча. — Оженишъ ли се, родятъ ли се две-три деца, ти още по-малко ще учишъ. По цѣли дни ще слугувашъ на жена си и децата си и нѣма да учишъ. — Ама самотенъ съмъ. — Докато си самотенъ, ти си свободенъ, имашъ време да се учишъ, да се молишъ, да служишъ на Бога. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ. Азъ говоря за вѫтрешната свобода на човѣка, а не за външната. Щомъ е вѫтрешно свободенъ, и като жененъ и нежененъ, човѣкъ може да учи, да служи на своя идеалъ.

„Въ начало бѣ Словото“. Това значи. всѣка човѣшка проява трѣбва да бѫде разумна, да има вѫтрешно съдържание и свобода. Чувствата представятъ вѫтрешното съдържание на постѫпкитѣ. Безъ чувства постѫпкитѣ на човѣка сѫ разхвърляни, връзка нѣма между тѣхъ. Всичко, което човѣкъ прави, е добро, но все още нѣщо му липсва. Добре е да се жени човѣкъ, да има деца, но той трѣбва да разбира смисъла на женитбата. Добре е човѣкъ да е свършилъ известна наука, да има дипломъ, но дипломътъ трѣбва да отговаря на знанието му. Добре е човѣкъ да бѫде мѫдрецъ, но да има свѣтлината на мѫдреца. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да знае, на какво разстояние да поставя нѣщата, и оттамъ да ги разглежда. Поставите ли единъ предметъ близо до очитѣ си, ще видите само часть отъ него. Каква представа ще имате за този предметъ? Поставете предмета на такова разстояние отъ себе си, да го виждате ясно, и тогава се произнасяйте за него. Има едно геометрическо и математическо разстояние, отдето човѣкъ вижда предметитѣ ясно. Ако днесъ хората не разбиратъ Божественитѣ идеи, ако не се разбиратъ и обичатъ помежду си, това показва, че не сѫ застанали на мѣстото, отдето нѣщата се освѣтяватъ и виждатъ добре. —  Не ме обичатъ хората. — Не си застаналъ на опредѣленото мѣсто. — Обичатъ ме хората. —  Застаналъ си на опредѣленото мѣсто. Който не е застаналъ на опредѣленото мѣсто, той винаги остава неразбранъ.

Сегашнитѣ хора се оплакватъ, че никой не ги разбира. Прави сѫ. Вѫтрешно разбиране е нужно на хората. Иматъ ли това разбиране, тѣ лесно ще се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Каква по-голѣма радость може да изпита човѣкъ отъ тази, следъ като е гладувалъ три-четири деня, безъ да каже на нѣкого това, да срещне единъ свой приятель, който го завежда у дома си и го угощава добре? Приятельтъ влиза въ положението му и веднага му се притича на помощь. Ще дойде день, когато хората ще се разбиратъ, безъ да си говорятъ. Тогава тѣ ще познаятъ и разбератъ Божия Промисълъ. И днесъ, обаче, не се иска много, за да види човѣкъ, какъ Богъ работи въ свѣта. Дойдете ли до нѣкаква мѫчнотия, измѣнете мисъльта и чувството си, които въ този моментъ ви притѣсняватъ, и помощьта веднага ще дойде. Докато живѣе съ старитѣ си разбирания и възгледи за живота, човѣкъ мѫчно ще се освободи отъ страданията си. Време е вече да приемете новата мисъль, новитѣ чувства и новитѣ постѫпки. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да мисли за здравитѣ хора. Иска ли да бѫде ученъ, той трѣбва да се свърже съ ученитѣ. Иска ли да бѫде богатъ, той трѣбва да мисли за богатитѣ. Изобщо, за каквото човѣкъ мисли, такъвъ става.

„Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ.“ Разберете дълбокия смисълъ на тия думи и ги приложете въ живота си. Можете ли да ги приложите, животътъ ви ще се измѣни коренно. Новъ животъ, нови разбирания, нови мисли и чувства, нови постѫпки сѫ нужни на хората. Само по този начинъ умътъ, сърдцето и волята на всички хора ще взематъ направление къмъ великата цель на живота.

— Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

47. Лекция отъ Учителя, държана на

16. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.