Jump to content

1929_06_05 Вѣрни положения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Вѣрни положения.

Размишление върху въздържанието.

Чете се темата: „Защо трѣбва човѣкъ да живѣе?“

За следния пѫть пишете върху темата: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ страдания“? Колкото е възможно да живѣе човѣкъ безъ страдания, толкова е възможно да живѣе и съ страдания. И дветѣ положения сѫ вѣрни. Както и да разглеждате нѣщата въ природата, вие не можете да дойдете до тѣхния абсолютенъ смисълъ. Докато е на земята, човѣкъ не може да има абсолютни познания. На земята всичко е относително, преходно. Запримѣръ, ако напишете числото 1234 така, че размѣстите цифритѣ, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система отъ числа сѫществува ли въ природата? Може да сѫществува, а може и да не сѫществува. Тя е създадена отъ човѣшкия умъ и отъ човѣшкия духъ по известни съображения. Обаче, трѣбва да се знае, че всичко, каквото човѣшкиятъ духъ създава, непременно сѫществува и въ природата. Когато числата се размѣстватъ, едновременно съ това тѣ измѣнятъ своята цена и своето значение.

Какво заключение ще извадите отъ промѣната на числата по количество и стойность? Представете си, че ви кажатъ числото три килограма. Вие веднага разбирате, че това число може да се отнесе къмъ теглото на нѣкое новородено дете. Наистина, новороденото дете може да тежи три килограма, но всѣка година теглото му се увеличава съ по нѣколко килограма. Забележите ли, че това число постепенно се увеличава, казвате, че става растене, увеличаване на материята. За да има известна стойность въ съзнанието на човѣка, всѣко число трѣбва да съдържа въ себе си интелигентность и чувствителность. За да отговаря на известна степень интелигентность, числото, което опредѣля теглото на детето, трѣбва да съдържа покрай цѣлото и нѣкаква дробь: 1/4, 1/3, 1/2 и т. н. При това, различнитѣ дроби опредѣлятъ различни интелигентности. Изобщо, числата, както и ѫглитѣ, по които е построено човѣшкото тѣло, иматъ значение върху неговия характеръ, върху неговитѣ дарби и способности. Като знае това, човѣкъ може да опредѣли, въ какво направление да работи, какво да изучава въ живота си. При това, като разглеждате линията на раменетѣ, ведната можете да опредѣлите, дали даденъ човѣкъ върви по женска или по мѫжка линия. Ако линията на раменетѣ е права, човѣкъ върви по мѫжка линия. Ако линията е огъната надолу, човѣкъ върви по женска линия.

Следователно, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ и способноститѣ, съ които разполага. Хората страдатъ, именно, поради непознаване на себе си. Виждате, че нѣкой човѣкъ не може да раздѣли сѣно на две магарета, а се сили философъ да стане. Като не може да се справи съ такива леки задачи, той казва, че може да живѣе и безъ смѣтки въ живота. — Не, безъ смѣтки не може да се живѣе. Който се е опитвалъ да живѣе безъ смѣтки, той се е натъквалъ на голѣми страдания. Като не знаятъ причинитѣ за страданията и недоволството си, хората отдаватъ всичко на външнитѣ условия. — Не, всѣко страдание има освенъ външни, още и вѫтрешни причини. Запримѣръ, всѣка болесть има своя външна и вѫтрешна причина, която всѣки човѣкъ може да намѣри. Намѣри ли я, той лесно може да я отстрани.

Човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ и произхода не само на болеститѣ си, но и на своитѣ дарби. Не знае ли, отде произлизатъ неговитѣ дарби, единъ день той ще се намѣри предъ едно страшно положение — да пресуши извора на своитѣ дарби. Въ природата сѫществуватъ известенъ родъ червеи, които живѣятъ дълбоко въ земята. Излѣзатъ ли на повърхностьта, изложени на слънчева свѣтлина и топлина, кожата имъ изсъхва, и тѣ умиратъ. По този начинъ слънцето иска да имъ каже, че тѣ сѫ още малки, недорасли за живота на повърхностьта. Често и хората приличатъ на такива червеи. Има условия на живота, за които тѣ още не сѫ готови. Тѣ трѣбва дълго време да работятъ въ земята, да организиратъ своето тѣло. Щомъ съградятъ организъма си, както трѣбва, тѣ могатъ да излѣзатъ на повърхностьта на земята, при новитѣ условия на живота. Иска ли да работи при новитѣ условия, човѣкъ трѣбва да организира мозъка си, за да устоява на всички напрежения. За да обработи мозъчнитѣ си центрове, човѣкъ трѣбва да е готовъ да учи, да решава задачитѣ си.

Когато влиза въ класъ, учительтъ извиква нѣкой ученикъ да решава задачи. Ученикътъ излиза отъ чина, отива на черната дъска, взима тебешира, обръща се съ гръбъ къмъ учителя и започва да решава задачи. Щомъ реши задачитѣ, той веднага се обръща съ лице къмъ учителя си. На сѫщото основание ние казваме, че всѣки човѣкъ е дошълъ на земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взима тебеширъ въ рѫка — мотика, перо, четка, инструментъ, и отправя погледа и вниманието си къмъ земята, като къмъ черна дъска, и започва да решава. Докато решава задачитѣ си, той е обърнатъ съ гръбъ къмъ Господа. Щомъ ги реши, той дига погледа си нагоре и се обръща съ лице къмъ Бога. Каквото да прави човѣкъ — копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все предъ черната дъска, съ погледъ отправенъ къмъ земята. Ще кажете, че служите на Бога, че се молите по нѣколко пѫти на день. — Дали се моли, дали мисли и работи за Бога, човѣкъ все търси нѣщо на земята.

Докато учи, човѣкъ се страхува да не се изложи предъ учителитѣ и съученицитѣ си. Чудно нѣщо! Той се е изложилъ предъ Бога, предъ невидимия свѣтъ, а се страхува да не изгуби почитьта и уважението на съученицитѣ си. Той се е изложилъ предъ ангелитѣ, а се страхува да не изгуби почитьта и уважението на другаритѣ си. Той трѣбва да се върне назадъ, или да тръгне напредъ — нищо друго не му остава.

Като млади, вие говорите за идеали, за светость и чистота, но щомъ минатъ годинитѣ и се пригърбите, казвате: Едно време имахме идеали, но сега изгубихме всичко. — Защо сте изгубили всичко? Това е актьорство. Вие играете роля на старъ човѣкъ. Щомъ сте живѣли много години на земята и сте остарѣли, вие непременно сте научили много нѣща. Какво сте научили отъ живота? Ще кажете, че животътъ нѣма смисълъ, че не струва да се живѣе. — Тъкмо тази е ролята, която играете. Вие играете роля въ пиесата „Не струва да се живѣе“. Кой е авторътъ на тази пиеса? Забелязано е, че всѣки, който е изгубилъ здраве, пари, знание, свобода, сила въ края на краищата той казва, че не струва да се живѣе. Този човѣкъ иска да каже, че условията, при които е поставенъ, не сѫ добри, вследствие на което не струва да се живѣе. Обаче, разумниятъ, добриятъ животъ има смисълъ. Само стариятъ човѣкъ, който е изгубилъ условията за животъ, има право донѣкѫде да казва, че не струва да се живѣе. Но всѣки другъ, който не е дошълъ до положението да изгуби условията за животъ, той нѣма право да подържа философията на стария. Какъвъ е изходниятъ пѫть за човѣкъ, който се е отчаялъ и обезсърдчилъ въ живота? Изходниятъ пѫть за този човѣкъ е само смъртьта. Той трѣбва да ликвидира съ старитѣ условия и да влѣзе въ нови. Всѣки човѣкъ умира, но единъ напуща земята съ радость, а другъ — съ мѫка. Първиятъ е живѣлъ съзнателно и решилъ задачитѣ на своя животъ, а вториятъ — нищо не е придобилъ. Последниятъ даже е изгубилъ това, което ималъ.

Какво представя смъртьта? Смъртьта е особенъ родъ женитба, при която човѣкъ ще се ожени или за ангелъ, за нѣкое свѣтло сѫщество, или за нѣкой черенъ. Не става ли сѫщото и въ живота? Срѣщате млада, красива мома, която се жени за княжески синъ. Тя е щастлива, доволна отъ своята женитба и съ радость напуща бащиния си домъ. Тя е готова да отиде съ възлюбения си на края на свѣта. Тя се намира въ положението на човѣкъ, който съ радость заминава за другия свѣтъ. Обаче, какво ще бѫде положението на онази мома, която е принудена да се ожени за нѣкой черенъ човѣкъ, отъ негърско произхождение, грубъ, недодѣланъ? Тя отива на вѣнчило, но съ скръбь, съ мѫка за своята младость. Тя се намира въ положението на онази душа, която всичко е изгубила на земята и трѣбва да замине за другия свѣтъ.

Съвременнитѣ хора иматъ ограничено разбиране за женитбата. Споредъ тѣхъ женитбата е актъ само на физическия свѣтъ. — Не, женитбата е процесъ, който се извършва въ всички свѣтове. Да обичашъ нѣкого или нѣщо, това значи, да се свържешъ съ него, да се оженишъ за него. Не е лошо човѣкъ да бѫде жененъ, но той трѣбва да даде свобода на онзи, когото обича. Какво виждаме днесъ? Мома и момъкъ се обичатъ, оженватъ се и веднага се ограничаватъ. Господарьтъ обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си. Двама приятели се обичатъ, но се ограничаватъ. Нѣкой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го въ дама, да не избѣга. Измѫчени отъ ограниченията на живота, мнозина търсятъ ангелска любовь, да бѫдатъ свободни и неограничени. Какво ще бѫде положението имъ, ако при тази любовь се намѣрятъ въ дама на нѣкой ангелъ както тѣхниятъ конь? Когато пророкъ Илия се възнесе на небето съ огнена колесница, коне теглиха колесницата. Значи, и вие можете да бѫдете въ положението на конь, впрегнатъ въ царска колесница. Да бѫдешъ великъ, знатенъ човѣкъ, пророкъ, това значи, да бѫдешъ впрегнатъ въ колата на нѣкой народъ и да я теглишъ.

Тъй щото, не мислете, че духовниятъ животъ е по-лекъ отъ физическия. Дето да отидете, навсѣкѫде работа ви чака. Красивъ е духовниятъ свѣтъ, но за онзи, който е готовъ да влѣзе тамъ. Влѣзе ли неподготвенъ въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще вижда и ще чува, безъ да разбира нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви разправя, че билъ въ духовния свѣтъ, че видѣлъ Бога и Христа, че видѣлъ и ангели. Като го питате, какъ сѫ били облѣчени, какви сѫ били очитѣ имъ, нищо не може да каже. Най-после казва, че видѣлъ нѣкаква свѣтлина. Тази свѣтлина може да е била запалена свѣщь. Споредъ мене, кѫдето да влѣзе човѣкъ, въ духовния или въ физическия свѣтъ, като види нѣкое живо сѫщество, той първо трѣбва да разгледа очитѣ, носа, устата, челото, цѣлото му лице. При това положение само той може да каже, че е видѣлъ човѣкъ, или нѣкакво свѣтло сѫщество. Имате ли представа за човѣшкото лице, вие можете вече да разположите силитѣ, които се криятъ въ него, като върху площь, и да го изучавате. Лицето не представя още човѣка, но въ него се криятъ силитѣ и способноститѣ, съ които той работи.

Съвременнитѣ учени изучаватъ много нѣща, но тѣ не сѫ дошли още до онази положителна наука, която изучава линиитѣ на лицето, на рѫцетѣ, на цѣлото тѣло. Тази наука едва сега се развива. Обаче, безъ да я познаватъ, много хора се вглеждатъ въ отдѣлни части на лицето, било въ очитѣ, въ носа, въ веждитѣ, въ брадата и правятъ свои заключения. Тѣ казватъ, че очитѣ на даденъ човѣкъ сѫ изразителни, красиви. За другъ пъкъ казватъ, че брадата му е хубава, има нѣкаква особена вдлъбнатина, която придава на лицето особена красота. По този начипъ тѣ изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, линиитѣ на тѣлото му и т. н. Въ старо време е сѫществувала една практична наука, наречена „трепетникъ“, споредъ която хората сѫ познавали, какво ще имъ се случи. Запримѣръ, тѣ сѫ забелязали, че ако дѣсното око имъ играе, ще се случи нѣщо добро. Ако лѣвото око имъ играе, ще се случи нѣщо лошо. Случи ли се да трепне нѣщо подъ лъжичката на човѣка, непременно го очаква голѣмо добро. Ако човѣкъ е ораторъ, речьта му ще излѣзе блѣскава; ако е професоръ, учитель, музикантъ, художникъ, ще има успѣхъ въ работата си. Попеже тази наука днесъ е изгубила своитѣ обяснения, мнозипа приематъ тия нѣща за суевѣрия. Тѣ гледатъ на тѣхъ съ недовѣрие, защото не знаятъ, че всѣко нѣщо си има своитѣ вѫтрешни причини. Това не сѫ произволни явления.

Всѣко явлепие въ природата има своитѣ разумни причини. Както великитѣ, гениалнитѣ хора на земята работятъ за обикновенитѣ хора и имъ помагатъ, така и разумнитѣ, свѣтли сѫщества на небето помагатъ на хората, уреждатъ работитѣ имъ, правятъ ги щастливи. Отъ човѣка зависи, дали ще използува момента, когато нѣкое разумно сѫщество е насочило вниманието си къмъ него. Не използува ли този моментъ, отнесе ли се къмъ него съ недовѣрие, това разумно сѫщество отправя вниманието си къмъ другъ човѣкъ и на него помага. Когато казватъ, че нѣкой е подъ благодатьта на добритѣ условия незаслужено, това не е вѣрно. Всѣко сѫщество, което разумно използува добритѣ условия, които му се даватъ, заслужава тия условия. Когато казваме, че Богъ помага на хората, ние имаме предъ видъ разумнитѣ сѫщества, съ които Той си служи. Богъ може да отдѣли за човѣка само една стомилионна часть отъ секундата. Презъ това време Той изпраща въ помощь на човѣка нѣкое свѣтло сѫщество, което разполага съ повече време. Това сѫщество се отправя къмъ друго, което разполага съ още повече време. Последното пъкъ се отправя къмъ трето, което живѣе въ по-голѣми възможности на времето и т. н. По този начинъ Божията заповѣдь стига до онова разумно сѫщество, което разполага съ толкова време, съ колкото и хората, и помага на човѣка, къмъ когото Богъ пръвъ е отправилъ своето внимание. Отъ човѣка до Бога сѫ наредени множество разумни сѫщества, които едни други си помагатъ. Така, именно, всички изпълняватъ волята Божия.

Казано е въ Писанието, че никой не живѣе и не умира за себе си. — За кого живѣе и умира човѣкъ? — За нѣкого. Човѣкъ живѣе за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага волята Божия. Затова е казано, че въ изпълнение воляга на Бога се крие силата на човѣшката душа. Човѣкъ живѣе по благодать, но умира по законъ. Затова виждаме, че нѣкой умира веднага следъ раждането си, другъ — на 10, 20, 30 годишна възрасть, трети доживява дълбока старость. На всѣки е дадено толкова, колкото му е нужно. Нѣкой човѣкъ въ малко време научава много нѣщо, а другъ — въ много време придобива малко знания и опитности. Човѣкъ се учи и чрезъ живота, и чрезъ смъртьта. Не е лесно да мине човѣкъ презъ смъртьта. Обаче, всички хора не умиратъ по една и сѫща причина. Светията умира по едни причини, а грѣшникътъ — по съвсемь други. И за единия, и за другия е страшенъ пѫтьтъ презъ смъртьта. Мѫчно се минава презъ тъмната зона на смьртьта. Тамъ душата срѣща своитѣ приятели, които й се притичатъ на помощь. Колкото повече приятели има човѣкъ, толкова по-лесно минава презъ тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза въ духовния свѣтъ. Тукъ тя е свободна отъ всѣкакви задължения и отговорности. Каквото прави, тя го върши отъ любовь. Животътъ на душата въ духовния свѣтъ е блаженство. Човѣкъ може да опита това блаженство и на земята, докато е живъ още. Мнозина сѫ казвали, че сѫ били на третото небе. Това е състояние на блаженство. Човѣкъ може съзнателно да излѣзе отъ тѣлото си, да отиде въ духовния свѣтъ и пакъ да се върне на земята. Понѣкога това става и несъзнателно. Душата му се отдѣля отъ тѣлото, и той се намира въ свѣта на блаженството, на третото небе. — Възможно ли е това? — Както майката може свободно да ходи, дето иска, безъ да дава смѣтка на детето си, така и душата, висшето „азъ“ може временно да напусне тѣлото и да се разхожда, дето намира за добре. Духътъ и душата живѣятъ самостоятеленъ животъ, независимъ отъ този на личностьта, на низшето „азъ“.

Духътъ и душата представятъ бащата и майката на детето, т. е. на човѣка. Детето расте, развива се правилно, докато майка му и баща му сѫ около него. Напуснатъ ли го, то се лишава отъ любовьта, т. е. отъ добритѣ условия на живота и заминава за другия свѣтъ, дето започватъ да му строятъ нова кѫща, по-здрава, по-хигиенична отъ старата. Щомъ се съгради ново тѣло, душата и духътъ се вселяватъ въ него и започватъ да се грижатъ, да работятъ върху това дете, да го приготвятъ за съзнателенъ духовенъ животъ. Човѣкъ става мощенъ, само когато се съедини съ своята душа и съ своя духъ.

И тъй, задачата на човѣка е да намѣри баща си и майка си, да се съедини съ тѣхъ и да ги познае. Този процесъ е вѫтрешенъ, а не външенъ. Значи, убеди ли се човѣкъ въ мисъльта, че трѣбва да се съедини съ своя баща и съ своята майка, той може да върви вече смѣло въ живота. Той знае, че има тилъ задъ себе си, който го крепи. Разколебае ли се, усъмни ли се само за единъ моментъ, цѣлиятъ ходъ на работитѣ му се измѣня. Да дойде до това съзнание, човѣкъ трѣбва да мине презъ редъ опитности. Тукъ не е нужно само вѣра, но животъ, опитъ. Човѣкъ трѣбва да усили вѣрата си, да се свърже съ Първичното съзнание, а не да се занимава теоретически съ въпроса, какво нѣщо е Богъ. Държите ли връзката си съ Бога, вие дохождате до съзнанието, че всичко красиво, всичко хубаво въ свѣта е проява на Божественото начало. Видите ли чистъ изворъ. който непрестанно блика, знайте, че той е проява на Божественото въ свѣта. Узрѣлиятъ плодъ, ароматниятъ цвѣтъ, добриятъ човѣкъ сѫщо представятъ прояви на Божественото. Богъ прониква навсѣкѫде и въ всичко. Красивиятъ день е сѫщо така една отъ проявитѣ на Божественото. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да вижда навсѣкѫде проявитѣ на Божественото начало и да се убеди въ сѫществуването Му. Убеди ли се въ сѫществуването на Бога, човѣкъ не може да се колебае. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да разколебае неговото убеждение. Той е твърдъ, положителенъ въ своята идея. Стане ли въпросъ за доказване сѫществуването на Бога, той не се мѫчи да Го доказва. Никакви научни доказателства не сѫ въ състояние да убедятъ човѣка въ сѫществуването на Първата Причина.

Трѣбва ли да се доказва на хората сѫществуването на Бога, или не? Когато запитаха Христа, какво доказателство може да имъ даде за сѫществуването на Бога, Той отговори: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми. Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Кой може да повтори думитѣ, които Христосъ е казалъ? За да може човѣкъ да нарече Бога свой Отецъ, това подразбира съзнателна връзка съ Бога. Преди всичко хората нѣматъ ясна представа за Бога, като идея. вследствие на което не могатъ да Го разбератъ. Каквато да е тѣхната идея, преди всичко тя е материална. Повечето съвременни хора свързватъ понятието за Бога съ паритѣ. Наистина, ако имъ се покаже, кѫде има заровени пари въ земята, тѣ веднага ще отидатъ да копаятъ. Намѣрятъ ли паритѣ, тѣ ще повѣрватъ и въ Бога. Докато е богатъ, ученъ, силенъ, здравъ, човѣкъ е наклоненъ да вѣрва. Изгуби ли тия условия, съ тѣхъ заедно той губи и вѣрата си. Вѣра, която се обуславя отъ условията, не е истинска. Голѣми богатства крие земята, но тѣ сѫ достояние само за разумния човѣкъ. Като знае, кѫде има скрито богатство въ земята, той разполага съ него и взима само толкова, колкото му е потрѣбно за деня. Земята крие въ себе си особенъ родъ магнетични и електрични енергии, носители на животъ. Изсъхването на дърветата се дължи на отбиване на жизненитѣ енергии, т. е. на жизнената прана отъ нейния пѫть. Голѣмата суша и голѣмиятъ студъ сѫ причина за отбиване на тия течения отъ пѫтя имъ. Обаче, тѣ могатъ отново да дойдатъ, да минатъ презъ своя пѫть и да подобрятъ живота на растителностьта.

Това, което казваме за теченията въ земята, се отнася и за човѣка. Животътъ на човѣка днесъ е изгубилъ нѣщо отъ себе си, по причина на отбиване на жизнената прана отъ него. Ще дойде день, когато това течение ще се върне. — Кога ще дойде този день? — Отъ човѣка зависи да дойде по-скоро или пъкъ да се забави. Срѣщамъ единъ боленъ и му казвамъ: Вземи мотика и копай! Ако ме послуша и започне да копае, той ще се намѣри предъ чиста, изворна вода и ще се окѫпе и измие съ нея. Щомъ се окѫпе въ тази чиста вода, той веднага ще оздравѣе. Изворътъ, който лѣкува човѣшкото тѣло, представя Божествено течение въ живота. Достатъчно е човѣкъ да се заеме да го изкопае отъ земята, за да се ползува отъ него. Мойсей дигна тоягата си, удари съ нея канарата, и вода потече. — Кѫде бѣше тази вода? — Въ земята. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да удари съ тоягата си, за да изкара отъ земята ония Божествени блага — жизненъ елексиръ и скѫпоценности, дълбоко заровени въ нея. Човѣкъ трѣбва да разполага съ положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае, кѫде има злато, сребро, платина въ земята, за да може на всѣко време да се ползува отъ тѣхъ. Които не искатъ да учатъ, тѣ казватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще учатъ. Онзи свѣтъ е мѣсто за учени хора. Тамъ влизатъ само ония, които разполагатъ съ знания.

Животътъ на земята започва съ философия, съ развлѣчение и най-после дохожда до работата. Работата е Божествено нѣщо, затова казваме, че човѣкъ се развлича, т. е. труди се, ангелътъ работи, а Богъ създава и твори. Каже ли нѣкой, че познава Бога, веднага ще му дадатъ тояжка въ рѫка и ще го заставятъ да изкара вода отъ земята. Не може ли да направи това, той ще ходи босъ и голъ, като последенъ сиромахъ въ свѣта, да се моли на този - на онзи, да му даде пари да се прехрани. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да придобие изкуството да си служи съ магическата тояжка, че като удари канарата, да потече вода; като дигне два-три пѫти мотиката, да намѣри въ земята гърне, пълно съ злато. Като намѣри тия пари, той нѣма да ходи отъ банкеръ на банкеръ да иска пари на заемъ, но ще вземе торбата си, пълна съ злато, ще отиде при единъ банкеръ и ще му каже: Заповѣдай, тури тия пари въ своята каса. Когато ми потрѣбватъ, ще дойда да ги взема. Това значи, да има човѣкъ знание.

Мнозина се опитватъ да приложатъ знанието си за лѣкуване на хората. Не е лесна работа да лѣкувашъ хората. Лѣкувашъ нѣкого по известенъ начинъ, но вмЬсто подобряване, настѫпва влошаване. Лѣкувашъ едного съ единъ цѣръ, оздравява; лѣкувашъ другиго съ сѫщия цѣръ, но положението му се влошава. Изобщо, невъзможно е всички хора да се лѣкуватъ съ единъ и сѫщъ цѣръ. За всѣка болесть, за всѣки човѣкъ е нуженъ специфиченъ цѣръ. Колкото болести и хора има въ свѣта, толкова и цѣрове сѫществуватъ. Всѣка болесть се дължи на известенъ недоимъкъ въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, ако стомахътъ на нѣкого е слабъ, това показва, че той е лишенъ отъ онази жизнена енергия, която го потиква къмъ работа. Следователно, иска ли да се лѣкува правилно, а съ това заедно да помага и на ближнитѣ си, човѣкъ трѣбва да изучава онази наука, която разкрива тайнитѣ на природата. Ще кажете, че сте възрастни вече, че е минало времето ви за учене. — Не, на каквато възрасть да сте, започнете да учите. За учене никога не е късно.

Всѣки човѣкъ трѣбва да започне още днесъ да учи, и което не може да довърши, ще продължи въ следния животъ. — Е, каквото Богъ каже. — Богъ е казалъ най-доброто. Той е вложилъ въ човѣка дарби и способности, които трѣбва да се развиватъ. Тъй щото, ако човѣкъ не иска да работи, и Богъ нѣма да му помага. Има нѣща, които, ако човѣкъ ги иска, и Богъ ще ги иска. И обратно: когато Богъ иска нѣщо, и човѣкъ трѣбва да го иска. Искате ли нѣщо положително отъ Бога, Той непременно ще ви го даде. Ако сте боленъ, искайте отъ Бога здраве. Той ще ви даде. Нѣкой казва: Ако иска Богъ, ще оздравѣя. Не поставяйте въпроса така. Какво направи онази жена, която страдаше цѣли 12 години отъ кръвотечение? Тя не попита Христа, може ли да се допре до дрехата Му, но като Го видѣ, веднага пристѫпи: допрѣ се до дрехата на Христа и оздравѣ. Тя вѣрваше въ силата на Христа. И като се допрѣ до дрехата Му, тозъ часъ оздравѣ. Тази жена имаше голѣми мѫчнотии, но вѣрваше, че като се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе. Рече ли човѣкъ да чака, Богъ самъ да се сѣти да му помогне, той е застаналъ на крива основа.

Съвременнитѣ хора се отказватъ отъ Бога, подъ предлогъ, че сѫ се молили, но Той не ги е послушалъ. — Нѣма защо Богъ да ги слуша. Тѣ иматъ голѣмо мнение за себе си. Богъ нѣма на разположение даже по една минута за всѣки човѣкъ, а хората искатъ Той да ги слуша. Достатъчно е човѣкъ да отправи молитвата си къмъ Бога и да очаква отговоръ съ пълна вѣра и упование въ Него. Богъ не се нуждае отъ много приказки. Отидете ли при Него, кажете Му сѫщественото и спрете. Не учете Бога, какво да прави и какъ да ви помогне. Кажете ли сѫщественото, отстранете се и чакайте. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣятъ, сѫ мѫчни. Каквото днесъ придобиятъ, на другия день го изгубватъ. Сутринь излизатъ радостни, разположени, вечерь се връщатъ скръбни. Правилно е човѣкъ да излиза сутринь веселъ и да се връща веселъ и радостенъ, съ нѣкаква придобивка. Това е новиятъ животъ, който иска да застави хората да работятъ.

Сегашнитѣ религиозни системи не сѫ нищо друго, освенъ методи, които поставятъ човѣка въ правия пѫть. Тѣ водятъ човѣка въ правата посока, въ пѫтя на съвършения, който самъ е намѣрилъ най-красивия и чистъ пѫть. Като вървите по този пѫть, вие ще дойдете до въпроси, които се разрешаватъ съ най-малко мѫчнотии и съ най-малко разходи. Още много методи има за работа, но тѣ сѫ скѫпи. Запримѣръ, ставашъ сутринь веселъ, разположенъ, влѣзълъ си въ рая, а се връщашъ недоволенъ, скърбенъ. — Защо? Отъ ада идешъ. Ставашъ сутринь чистъ, спокоенъ, молишъ се, благодаришъ на Бога за доброто разположение, но се връщашъ вечерь изцапанъ, окалянъ. На другия день ставашъ, измивашъ се, обличашъ чисти дрехи, но до вечерьта пакъ падашъ и се окаляшъ. Най-после казвашъ: Дотегна ми да живѣя, дотегнаха ми тия противоречия. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ противоречията на живота и да върви напредъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, да дойдете до магическата прѫчица, да вадите съ нея злато отъ земята. Ако говорите на свѣтскитѣ хора за пари, тѣ намиратъ, че парата е нѣщо сѫществено и отъ първа необходимость за живота. Говорите ли на религиозни хора за пари, тѣ започватъ да се страхуватъ отъ тѣхъ, подъ предлогъ, че парата разваля човѣка. Не е въпросътъ тамъ. Тѣ трѣбва да се калятъ, да издържатъ на изкушения. Ако иматъ много пари и се страхуватъ да не се подаватъ на влиянието имъ, нека ги раздадатъ на бедни. Дойдете ли до нѣкакво изкушение, гледайте да се справите съ него разумно, но по никой начинъ не се подпушвайте. Оставете водата свободно да тече, безъ да й поставяте нѣкакви бентове.

И тъй, ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешно богатство, а не къмъ външно. Той трѣбва да бѫде богатъ по умъ, по сърдце, да бѫде господарь на себе си. Сѫщественото, къмъ което ученикътъ трѣбва да се стреми, е духовното богатство, а не материалното. Колкото да е богатъ материално, човѣкъ ще остави това богатство на земята, нѣма да го вземе съ себе си на онзи свѣтъ. Обаче, има едно богатство, което му е нужно и на земята, и на небето. Това богатство той ще носи съ себе си. Христосъ казва: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ Това значи: Търсете онѣзи пѫтища и методи, чрезъ които да разрешавате противоречията и да забогатявате. Като станете богати, ще можете да помагате на всички ваши братя и сестри, които се намиратъ въ нужда.

Желая ви всички да станете богати, щедри, да раздавате на ближнитѣ си. Не можете ли да помагате на ближнитѣ си, вие нищо не сте придобили въ живота си. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете материално и духовно богатство, да можете да помагате.

Божията Любовь носи пълния животъ.

*

42. Лекция отъ Учителя, държана на

5 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...