Jump to content

1929_03_20 Непреривно движение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Непреривно движение.

Размишление.

Сега ще прочета 90. Псаломъ. Опитайте се да направите преводъ на този Псаломъ, споредъ сегашнитѣ си разбирания. Ще кажете, че лесно се превежда отъ единъ новъ езикъ на другъ, но мѫчно се прави преводъ на смисъла на известно произведение. Като четете 7. стихъ отъ 90. Псаломъ, вие изпадате въ противоречие. — Защо? — Вижда ви се чудно, какъ може Богъ да се гнѣви и да проявява ярость. Стихътъ е следниятъ: „Защото изчезваме отъ гнѣва Ти, и отъ яростьта Ти смаяни сме.“ На мнозина думитѣ „гнѣвъ и ярость“ се виждатъ странни. Споредъ мене, нѣма по-разбрани думи отъ думитѣ гнѣвъ и ярость. Разгнѣви ли се човѣкъ, прояви ли яростьта си, всички разбиратъ смисъла на тия думи. Обаче, кажете ли думата „любовь“, всички я считатъ отвлѣчена дума. Като не могатъ направо да я разбератъ, тѣ започватъ да тълкуватъ смисъла и съдържанието й.

Като ученици, отъ васъ се иска правилно разбиране на философията на живота. Ако напишете последователно числата отъ 1-10, безъ да турите запетая между всѣко едно отъ тия числа, това представя незавършена работа. Турите ли запетая между всички числа, това показва завършена работа. Който не употрѣбява въ живота си препинателни знакове, той минава за простъ човѣкъ. Който изучава графологията, той разбира смисъла на препинателнитѣ знакове и ги употрѣбява на мѣсто. Много писатели и учени поставятъ препинателни знакове, дето не трѣбва, а дето трѣбва, поставятъ повече, отколкото сѫ нужни. Въ граматиката има редъ правила, които се подчиняватъ на специални за тѣхъ закони. Който иска да спазва правилата, той трѣбва да познава законитѣ, по които тѣ се създаватъ.

Представете си, че имате числото 1567. Това число е предметно, т. е. означава нѣкакъвъ предметъ, взетъ въ специално количество. Запримѣръ, ние можемъ да имаме 1,567 кгр. вода, жито, пѣсъкъ, прашинки или друго нѣщо. Превърнете ли това число въ нѣкаква жива величина, психологически то представя число съ особено значение, като дадена формула. Всѣка формула има приложение въ живота. За какво и кѫде се прилага формулата: 5 грама сакъзъ, 6 грама дървено масло, 7 грама катранъ и 1 грамъ вода. Значи, имате формулата или числото 1,567, което се употрѣбява за лѣкуване на циреи. Въ тази формула водата е взета въ най-малко количество, понеже тя крие въ себе си най-голѣма динамическа сила. Всѣко число съдържа известна сила, известна интенсивность. Въ това отношение, числата приличатъ на семена. Обаче, по интенсивность тѣ се различаватъ така, както и семената. Като изучавате числата и семената, ще видите, че всѣко едно отъ тѣхъ съдържа различно количество жизнена сила. Онѣзи, които сѫ се занимавали съ динамиката на ботаниката, тѣ разбиратъ всички процеси, които ставатъ въ развитието имъ: покълване, растене, цъвтене, завързване на плодъ и узрѣване.

Следователно, докато човѣкъ не разбира силата, която природата е вложила въ числата, той нѣма да разбере вѫтрешния имъ смисълъ и отношението, което тѣ иматъ къмъ него. Като измѣрвате дължината на пръститѣ си, виждате, че тѣ не сѫ еднакво дълги: първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде дълъгъ 9, 10, 11 см.; срѣдниятъ — 9.5, 10.5, 11.5 см.; безименниятъ — между показалеца и срѣдния; малкиятъ — 6, 7, 8 см. Това сѫ числа, които представятъ приблизителната дължина на пръститѣ. Който разбира динамическата сила на числата, той може да ги приведе въ известенъ редъ. Числото деветь е резултатъ, завършено число. По-далечъ отъ себе си това число не може да отиде. Ако срещнете човѣкъ, който се движи въ реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни. Външнитѣ условия го заставятъ да го направи, понеже нѣма време за отлагане на нѣщата. Този човѣкъ обича живота. Заболѣе ли, той веднага ще отиде при лѣкарь. Той никога не отлага нѣщата. Има числа, които съдържатъ въ себе си противоположни сили на числото деветь. Човѣкъ, който включва въ себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той казва: Искахъ да направя това нѣщо, но нѣмахъ благоприятни външни и вѫтрешни условия. Силитѣ въ този човѣкъ сѫ отрицателни.

Мнозина изучаватъ динамиката на небеснитѣ тѣла и си представятъ, че тѣ се движатъ около нѣкакъвъ центъръ, подобенъ на нашето слънце, като описватъ около него окрѫжность. Въ сѫщность, нито едно тѣло при движението си не образува окрѫжность. Орбитата на тия тѣла е или елипсовидна, или спирална, споредъ близостьта или далечината, на която отстоятъ отъ даденъ центъръ. Ще кажете, че това е въ динамиката само. — Каквото е въ динамиката, това е и въ самия животъ. Често виждате, че бащата въ единъ домъ обича сина си повече отъ дъщеря си.—Защо?  — Той е по-близо до него. Другъ пѫть обича повече дъщеря си. — Защо? — Тя е по-близо до неговата орбита. Колкото повече хората приближаватъ орбититѣ си въ своето движение, толкова повече тѣ се обичатъ. Започнатъ ли да се отдалечаватъ, тѣ по-малко се обичатъ. Нѣкой казва: Не зная защо, но този човѣкъ по-рано ме обичаше повече. Днесъ е поистиналъ малко въ любовьта си къмъ мене. — Много естествено. Този човѣкъ по-рано е билъ по-близо до тебе, а сега се е отдалечилъ.

И тъй, ще знаете, че каквито сѫ отношенията на небеснитѣ тѣла помежду имъ, такива сѫ отношенията и на хората единъ къмъ другъ. Както съзнанието на хората се рѫководи отъ едно Разумно начало, така и физическитѣ явления, които хората считатъ за механически, неразумни, се рѫководятъ отъ сѫщото Висше съзнание. Задъ механическитѣ процеси въ природата се крие Разумна сила, която малцина познаватъ. Като не разбиратъ разумностьта въ природата, хората казватъ, че както въ природата има приливи и отливи, такива сѫществуватъ и въ живота, но въ тѣхъ нѣма никаква разумность. Който разбира и познава разумностьта, която действува и въ природата, и въ живота, той вижда, че навсѣкѫде сѫществува пълно уравновесяване на силитѣ. Дето има равновесие на нѣщата, тамъ сѫществува разумность. Запримѣръ, нѣкѫде има приливъ. Точно на противоположното мѣсто става отливъ. Ако нѣкѫде става отливъ, на друго мѣсто има приливъ. Като изучавате съзнателно процеситѣ въ природата, ще дойдете до дълбоко разбиране, да видите, че всѣки процесъ има свой вѫтрешенъ смисълъ.

Ученитѣ казватъ, че всичко въ природата е въ движение. Въпрѣки това, мнозина считатъ, че тѣхниятъ животъ е спрѣлъ вече. Това е криво твърдение. Когато отива на гарата да се качи на нѣкой тренъ, човѣкъ е въ движение. Щомъ влѣзе въ единъ отъ вагонитѣ, видимо той спира движението си, но тренътъ се движи. Ако стане нѣкаква повреда съ трена, движението му спира, но веднага телеграфитѣ и телефонитѣ започватъ усилена дейность. Веднага взиматъ мѣрки, да махнатъ причината, която е спрѣла движението на трена. Значи, движението въ природата е непреривно и се предава отъ едно мѣсто на друго.

Следователно, когато тренътъ на нѣкой човѣкъ спре, веднага всички разумни сѫщества, на които съзнанието е свързано съ неговото, т. е. всички сѫщества, които влизатъ въ неговата система, проявяватъ усилена деятелность. По този начинъ, силитѣ въ природата се уравновесяватъ. Нѣкой казва, че не иска да върви по пѫтя, по който всички хора вървятъ. — Ако не върви по сѫщия пѫть, по другъ пѫть ще върви, но не може да спре. Който самъ не иска да върви, други ще го носятъ. Защо умиратъ хората? Защото не искатъ да се движатъ. Като се разсърди на близкитѣ си, човѣкъ започва да се инати и казва: Не искамъ да работя. Ще седа въ къщи и нѣма да работя, нѣма да се движа. Като остане дълго време въ кѫщи, дохождатъ най-после съ кола и съ попове и го изнасятъ вънъ. Като го опѣятъ, заравятъ го въ земята. Не се минава много време и на гроба му виждате изникнали трева, цвѣтенца. Тѣ казватъ: Като не искашъ доброволно да излѣзешъ навънъ, ние насила ще те заставимъ. Хората мислятъ, че тѣлото на умрѣлия гние и се загубва. — Не, тѣлото му не гние, но се разлага, за да могатъ семенцата да взематъ нѣкои елементи отъ него и на части да го изнесатъ вънъ.

Едно трѣбва да знаете за природата, а именно: Колкото е строга и взискателна, толна е мека и снизходителна. Види ли, че нѣкой се противопоставя на нейнитѣ закони, тя го оставя свободенъ. Не иска ли да излѣзешъ вънъ отъ кѫщата си, да се движи, тя казва: Щомъ не искашъ самъ да излѣзе, други ще дойдатъ да те изнесатъ. Ако съвременнитѣ хора нѣматъ резултати въ възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че тѣ се противопоставятъ на природата, понеже мислятъ, че сѫ свободни да правятъ, каквото искатъ. Тѣ считатъ себе си фактори въ природата. При сегашното положение, въ което се намира, човѣкъ нито е свободенъ, нито е факторъ. Споредъ разбиранията на сегашния човѣкъ, свободата му седи въ това, да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. — Това е невъзможно. Природата никога нѣма да остави човѣка да нарушава нейния редъ и порядъкъ, да нарушава нейната хармония. Силниятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на слабия, да разполага съ него, както иска. Умниятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на глупавия. Добриятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на злия.

Днесъ всички се питатъ, сѫществува ли добро и зло въ свѣта. Който отрича доброто и злото, като сили въ природата, той лесно може да отрече и задълженията си. Обаче, да отричашъ задълженията си, това не значи, че нѣма да ги плащашъ. Ако откажешъ, веднага ще ти представятъ полицата, която самъ си подписалъ. Следъ това ще извикатъ свидетели, предъ които си получилъ паритѣ. При това положение, искашъ или не, ще признаешъ дълга си и ще платишъ. Каквото да прави човѣкъ, колкото да се отказва отъ дълга си, и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха. Докато не изплати задълженията си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Природата пише всичко, което дава. Това, което природата е написала върху човѣка, никой не може да го заличи.

Следователно, като върши нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ причинитѣ, които го заставятъ да го върши. Запримѣръ, нѣкой върши волята Божия доброволно, отъ любовь къмъ Бога. Другъ пъкъ отказва да върши волята Божия. За него ще дойде остенътъ. Като го боднатъ нѣколко пѫти, човѣкъ започва да върши волята Божия отъ страхъ, а не по свобода. Който не иска да излѣзе отъ кѫщата си доброволно, насила ще го заставятъ. Ако и при това положение не иска да излѣзе, ще го взематъ на рѫце и пакъ ще го изнесатъ. — Азъ не вѣрвамъ въ нищо. — Ще те заставятъ да вѣрвашъ. Като дойдатъ въ дома ти и те изнесатъ на рѫце, тогава ще повѣрвашъ. Тогава умътъ ти ще започне да работи, отъ последствията да намира причинитѣ на нѣщата.

И тъй, каквото да прави човѣкъ, по-далечъ отъ числото деветь не може да отиде. Ако деветь пѫти е взималъ пари на заемъ и не ги е връщалъ, на десетия пѫть вече нѣма да му дадатъ. Ако пъкъ деветь пѫти е взималъ пари на заемъ и всѣкога ги е връщалъ, и на десетия пѫть ще му дадатъ. Когато говоримъ за числата, за динамическитѣ сили, които тѣ съдържатъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно свободни. Който не е свободенъ, той ще се смущава, ще се безпокои, защо пръститѣ му, запримѣръ, сѫ кѫси или дълги. При това, ако започне да ги мѣри, нѣма да знае, какъ и отде да мѣри и ще изпадне въ погрѣшки. Това вече не е наука. Прави ли човѣкъ погрѣшки, и заключенията му ще бѫдатъ невѣрни. Като знаете значението на дългитѣ и на кѫситѣ пръсти, вие можете точно да опредѣлите, какви добродетели се криятъ въ човѣка. И тогава, ако нѣкой дойде при васъ, да ви иска пари на заемъ, вие ще погледнете пръститѣ му, ще ги измѣрите и ще знаете, можете ли да му дадете, или не. По-добри порѫчители за човѣка отъ рѫката му, както и отъ неговитѣ пръсти, нѣма. Тѣ опредѣлятъ кредита, съ който човѣкъ може да се ползува. Искате ли да се ползувате отъ числата, вие трѣбва да знаете, какви сили се криятъ въ тѣхъ и какво действие указватъ върху човѣка. Има случаи, когато банкеръ дава известна сума на заемъ, обаче, съчетанието на силитѣ, които действуватъ въ дадената сума, се отразява фатално върху него, и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието имъ се дължи на съчетанието на силитѣ, които се криятъ въ тия числа. Запримѣръ, никога не давайте петь стотинки на просекъ. Число, въ което петорката е въ началото, като 5, 50, 500, 5000, 50,000 и т. н., не е благословено. Ако нѣкой ви даде 50,000 лв., откажете се отъ тази сума. За предпочитане е да вземете само 12 лв. за единъ обѣдъ, отколкото да вземете цѣлата сума. Съ 12-тѣ лева вие ще се свържете съ разумни сѫщества, които ще ви помагатъ.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всички числа не съдържатъ благоприятни сили въ себе си. Следователно, вие не можете всѣкога да се ползувате отъ числата, както не можете на всѣко време да правите добро. Има моменти въ живота, когато доброто, което човѣкъ прави, е на мѣсто. Човѣкъ не може да прави добро непрекѫснато и безразборно. Прави ли непрекѫснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми нѣколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Въ единъ и сѫщъ моментъ, малкото изворче може да задоволи жаждата на нѣколко души само, но по никой начинъ не и на хиляда. Това показва, че има нѣща, които и природата въ даденъ моментъ не може да направи. Та когато казваме, че нѣкои дни, седмици, месеци или години сѫ неблагоприятни за човѣка, разбираме, че енергията на природата презъ това време е ограничена. Тази енергия се използува на друго мѣсто.

Сега, да се върнемъ къмъ числото деветь. Ако показалецътъ на човѣка е дълъгъ деветь сантиметра, това говори за отстѫпчивъ характеръ. Този човѣкъ е внимателенъ, добре разположенъ къмъ хората. Ако сѫщиятъ пръстъ е дълъгъ 11 см., този човѣкъ е упоритъ, своенравенъ, вѣчна опозиция на хората. Кой каквото каже, той всѣкога ще се обяви на противно мнение. Този пръстъ е свързанъ съ личностьта на човѣка. Когато е много дълъгъ, човѣкъ има особено мнение за себе си и поставя личностьта си надъ всичко. Като заповѣдва, човѣкъ всѣкога сочи показалеца си. Срѣдниятъ пръстъ е свързанъ съ правото. Обаче, въ живота само слугата търси правото си. Господарьтъ не търси никакво право, защото го има. Дали съзнателно човѣкъ подига показалеца си, или несъзнателно, това означава заповѣдь. Хора, които обичатъ да заповѣдватъ, често подигатъ показалеца си. Ако искатъ да не заповѣдватъ, тѣ трѣбва да наблюдаватъ движенията си, да се контролиратъ. Подигането на показалеца може да спаси човѣка, а нѣкога може да го окачи на вѫжето. Ето защо, каквито движения да прави човѣкъ, съзнанието му трѣбва да бѫде будно.

И тъй, като се стреми къмъ добъръ животъ, човѣкъ иска да се свърже съ едно по-високо съзнание отъ своето, което да указва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото. Какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? Ще кажете, че за това е нужна вѣра. Обаче, да вѣрва човѣкь или да не вѣрва, това не зависи отъ него. Да вѣрва човѣкъ, това не значи по цѣли дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно. Вѣрата изисква работа. Земедѣлецътъ трѣбва цѣлъ день да дига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде. Като работи по този начинъ, той ще вѣрва въ добритѣ резултати. Ще каже нѣкой, че не е свикналъ на работа, че обича само да се моли. — Молитвата и работата вървятъ заедно. Молитвата не изисква специална обстановка и мѣсто. Човѣкъ може всѣкога и навсѣкѫде да се моли. Той може да се моли и като ходи, и като работи. Ама времето не благоприятствувало за молитва. Човѣкъ може да се моли на всѣко време. Ама сѫдбата му била тежка, препятствувала му въ всички работи.

Какво нѣщо е сѫдбата? Казватъ хората, че сѫдбата била добра и лоша. Добрата или лошата сѫдба на човѣка се опредѣля отъ съотношението на числата на неговитѣ пръсти. Ако отношението между числата, които получавате при измѣрване пръститѣ на нѣкой човѣкъ е хармонично, сѫдбата на този човѣкъ е добра. Ако е беденъ, въ скоро време той ще обърне внимание на нѣкои добри, богати и разумни хора, и тѣ веднага ще му се притекатъ на помощь. Не е ли хармонично отношението между тия числа, и богатъ да е, той всичко ще изгуби. Това значи, да има човѣкъ лоша сѫдба. За добрата или лошата сѫдба на човѣка има значение не само отношението на числата, които отговарятъ на дължината на неговитѣ пръсти, но и отношението между числата, получени при измѣрване на лицето, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото тѣло. Даже и проститѣ хора разбиратъ отъ красивото и хармоничното въ човѣка. Като иматъ единъ красивъ образъ въ ума си, когото видятъ, все съ него го сравняватъ. Запримѣръ, ако харесва майка си или сестра си, момъкътъ търси мома, която да прилича на майка му или на сестра му. Това показва, че въ природата сѫществуватъ постоянни величини, къмъ които човѣкъ се стреми. Тѣ сѫ мѣрка, която рѫководи човѣка. Като знаятъ, че има постоянни величини въ природата, ученитѣ превръщатъ тия числа въ геометрически форми, геометрическитѣ — въ органически, а органическитѣ — въ психически, които проникватъ въ човѣшкото съзнание. Това преминаване на формитѣ отъ една въ друга подразбира вѫтрешна хармония въ живота.

Всички хора се стремятъ къмъ вѫтрешната хармония на живота. Дойдатъ ли до тази хармония, тѣ сѫ придобили вече онзи вѫтрешенъ миръ въ себе си, който регулира всичкитѣ имъ отношения. По своя вѫтрешенъ миръ, тѣ познаватъ, ще успѣятъ ли въ работата, която сѫ предприели, или нѣма да успѣятъ. Назначаватъ ви на нѣкаква служба, но вие сте раздвоени, нѣмате миръ въ себе си. Ще знаете, че работата ви нѣма да върви. Отивате на изпитъ, но сте раздвоени. — Защо? — Нѣма да издържите изпита си. Обаче, ако сте тихи и спокойни въ себе си, каквато работа да започнете, ще имате успѣхъ. Природата е строго опредѣлила мѣстото, както и работата на всѣки човѣкъ. Попадне ли човѣкъ точно на мѣстото и на работата, които природата му е опредѣлила, той всѣкога е доволенъ. Не попадне ли на мѣстото и на работата, които сѫ опредѣлени за него, той е недоволенъ и всѣкога роптае. Въпрѣки всичко това, повечето хора се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ първи мѣста. Първото мѣсто, първото число е опасно. Последното мѣсто, последното число е спасително.

Числата играятъ важна роля въ живота на отдѣлния човѣкъ. Има числа, които помагатъ на човѣка; има числа, които му препятствуватъ. Човѣкъ трѣбва да знае за себе си, кои числа му помагатъ, и кои му противодействуватъ. За да познаете, кои числа ви помагатъ, напишете едно следъ друго числата 1, 2, 3, 4, 5 и т. н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време предъ всѣко едно отъ тѣхъ и следете, какво чувствувате. Числото, което ви харесва, което внася радость и спокойствие въ васъ, е числото, което ви помага. Като дойдете до познаване на силитѣ, които действуватъ въ числата, вие ще можете да опредѣлите, кой лотариенъ билетъ печели и него, именно, да вземете. Каквото представятъ числата въ живота, такова нѣщо е животътъ на всѣки човѣкъ. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ лотариенъ билетъ, на който е точно написано, ще спечели или не, ще има ли страдания или нѣма да има.

Който разбира законитѣ на числата, той може да измѣни сѫдбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, день или месецъ не ви благоприятствуватъ, измѣнете ги и наблюдавайте, какви резултати имате при новитѣ числа. Ако строите кѫща, спазвайте числата. Каквото правите въ живота си, правете го съ огледъ на науката за числата. Нѣкой казва: За мене е важно да си направя една кѫщичка, да се прибера, а колко голѣма ще бѫде, съ какви размѣри, не е важно. — Не, отъ размѣритѣ на кѫщата, на стаитѣ зависи вашето благосъстояние. Добре е размѣритѣ на стаята да бѫдатъ 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човѣкъ се домогва до положителнитѣ числа въ живота и се ползува разумно отъ тѣхъ. Това е една отъ задачитѣ на всѣки човѣкъ.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

31. Лекция отъ Учителя, държана на

20 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...