Jump to content

1929_02_13 Силни и слаби желания


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СИЛНИ И СЛАБИ ЖЕЛАНИЯ.

Размишление върху разумностьта .

Чете се резюме на темата: „Отношение между миръ и радость“.

Тема за следния пѫть: „Най-малката форма въ природата“.

За какво мисли гладниятъ човѣкъ?—За хлѣбъ. —За какво мисли болниятъ? — За здраве. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че при известни случаи въ живота всички хора си приличатъ. Ако влѣзете въ салонъ, въ който избиратъ най-красивата мома, всѣка отъ присѫтствуващитѣ моми мисли едно и сѫщо нѣщо, че ще бѫде избрана за първа красавица. Интересно е човѣкъ да изследва своитѣ желания, като започне отъ силнитѣ и постепенно върви къмъ слабитѣ. Като изучава желанията си, човѣкъ се натъква на случаи, да желае такива нѣща, каквито никога не е допущалъ. Запримѣръ, срѣщате единъ образованъ човѣкъ, който търси работа. Тукъ похлопа, не му отварятъ; тамъ похлопа, не му отварятъ. Най-после, отчаянъ и обезсърдченъ, въ него се заражда желание да бръкне въ касата на нѣкой банкеръ и да извади оттамъ една сума. Той започва да си представя, какъ банкерътъ седи на столъ и брои златни монети. Като ги преброи, той ги туря пакъ въ касата си и я заключва. Това подържа въ него мисъльта, че тия пари не сѫ само на банкера, но и той има право да вземе нѣколко златни монети, да подобри положението си. Ако извади пари отъ касата на банкера, въ първо време работитѣ му ще се наредятъ добре, но последствията на тази постѫпка ще бѫдатъ лоши. Ако не го хванатъ, ще дойде день, когато и съ него ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както той е постѫпилъ съ банкера.

Въ свѣта сѫществува „законъ за перио- дичностьта“, споредъ който, каквото човѣкъ прави по отношение на другитѣ, следъ известенъ периодъ отъ време, сѫщото ще се върне и къмъ него. Това показва, че между силитѣ, които действуватъ въ природата, има известно отношение. Тия сили зависятъ отъ редъ причини. Запримѣръ, ние не знаемъ, защо, следъ като се заповѣда на човѣка да не прави това или онова, както Богъ заповѣдалъ на Адамъ и Ева да не ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, иде изкушението. Защо трѣбва човѣкъ да се подлага на редъ изкушения? Докато Адамъ билъ самъ въ рая, никаква заповѣдь не му била дадена. Щомъ се яви Ева, веднага заповѣдьта дойде. Въпрѣки това, Богъ е знаелъ, че тѣ нѣма да устоятъ, че трѣбва да напуснатъ рая и да излѣзатъ вънъ отъ него, дето ги чакатъ нещастия и страдания. Защо е станало това, не знаете. Много нѣща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано въ живота: докато е самъ, човѣкъ не е изложенъ на изкушения. Свърже ли се съ нѣкой човѣкъ, изкушенията идатъ едно следъ друго.

Единъ младъ, добъръ, мораленъ момъкъ живѣлъ съ стремежъ къмъ красивото. По едно време той срещналъ млада, красива мома, влюбилъ се и решилъ да се ожени за нея. Обаче, и двамата били бедни. Момата искала да има хубави дрехи, да живѣе охолно. Момъкътъ билъ готовъ да и достави всичко, каквото желае, само да я вземе за своя жена. Най-после тѣ се оженили. Той започналъ да мисли, какъ и откѫде да и достави срѣдства, да задоволи нейнитѣ желания. Отъ любовь къмъ нея, той започналъ да бърка въ чуждитѣ каси. Единъ день полицията го хванала, турила го въ затворъ. Осѫдили го на десеть години строгъ затворъ. Презъ това време възлюбената му се отказала отъ него и се оженила за другъ. Като минали десеттѣ години, той излѣзълъ отъ затвора и се видѣлъ самъ въ живота. Той започналъ да разправя историята на живота си, която завършила съ лошъ край.

Съвременнитѣ хора сѫ изложени на подобни изпитания. Първоначално тѣ живѣятъ въ райската градина, въодушевяватъ се отъ великъ моралъ, но по едно време въ сърдцето имъ се явява едно малко желание, което разваля всичкитѣ имъ работи. Наистина, една микроба е въ състояние да създаде голѣми страдания на човѣка. Обаче, всички страдания и изпитания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. — Нѣма ли другъ пѫть, по който може да се пробуди човѣшкото съзнание? — Засега природата си служи съ страданията, като методъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне страданията. И светиитѣ, и пророцитѣ минаватъ презъ страдания. Тѣхнитѣ страдания сѫ по-голѣми отъ тия на обикновенитѣ хора. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Чрезъ страданията той ще изправи нѣкой отрицателни чърти на характера си. Колкото и да сѫ подигнати, и светиитѣ, и пророцитѣ сѫ имали нѣкакви отрицателни чърти на характера си, които тѣ изправели чрезъ страданията си. Когато Богъ изпратилъ Йона да проповѣдва въ Ниневия, той се отказалъ да изпълни волята Му, подъ предлогъ, че Богъ ще се смили, нѣма да устои на думата си и ще го изложи предъ хората. Затова Ионъ си взелъ билетъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ за Испания. Като видѣлъ последствията на своето непослушание, той билъ припудснъ да се върне въ Ниневия, да проповѣдва Словото Божие. Пророкъ Иеремия пъкъ казва: „Зарекохъ се вече да не говоря“. — Защо? — Защото намира, че хората нѣма да послушатъ думитѣ, които Богъ говори чрезъ него. Сѫщевременно, хората казватъ, че Богъ може да направи всичко. Какъ е възможно, тогава, Богъ да праща нѣкой пророкъ да говори на хората, а тѣ да не го слушатъ? Други пъкъ казватъ, че Господъ говори и учи хората отвѫтре. Ако, наистина, Господъ говори само отвѫтре, защо праща пророци да го- ворятъ на хората отвънъ? И за Христа казваха, че е изпратенъ отъ Бога. Тогава, защо Господъ изпрати Христа при хора, които не Го разбраха? Това сѫ положения, които създаватъ противречия на хората. Тѣ сами не могатъ да си обяснятъ, кое е право и кое не е. Тѣ сами не знаятъ, въ какво да вѣрватъ и въ какво да не вѣрватъ.

Преди години, срѣщамъ единъ господинъ, пишущъ медиумъ. Чрезъ неговата рѫка се изявяваха духове и пишеха. Той самъ виждаше това, но не вѣрваше, че има духове. Той мислѣше, че пише това, което минава презъ ума му. Между поетитѣ, които пишатъ, и между неговото писане той намираше следната разлика: поетътъ пише, когато пожелае, а азъ пиша подъ чуждо влияние. Той вижда, че другъ нѣкой му диктува, но не вѣрва въ сѫществуването на духове. Понѣкога започва да драще съ перо върху хартията, но следъ време нѣкакви мисли се оформяватъ въ ума му, и той пише. Като изучава своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ забелѣзва, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-силни, се очъртаватъ ярко, а по-слабитѣ едва се очъртаватъ. Силнитѣ мисли и желания на човѣка хвърлятъ отпечатъкъ върху организъма му. Ако отъ редъ поколѣния насамъ нѣкой човѣкъ е бъркалъ въ чужди каси и джобове, въ този животъ той ще се роди съ дълги рѫце и пръсти. Които не разбиратъ значението на дългитѣ рѫце, тѣ мислятъ, че сѫ признакъ на голѣма срѫчность. Учениятъ. обаче, не се лъже. Той знае, че срѫчността на този човѣкъ се дължи на способностьта му да бърка въ чуждитѣ каси. Достатъчно е учениятъ да погледне очитѣ на човѣка, за да се произнесе, кога се е родилъ, сутринь или вечерь. Който има голѣми и отворени очи, той се е родилъ вечерь. Който има малки очи, той се е родилъ презъ деня, когато слънцето е грѣело силно. Това не става само при раждане. И впоследствие човѣкъ може да разшири очитѣ си, да ги отвори повече, отколкото първоначално сѫ били отворени. Нѣма желание въ човѣка, което да не се е отпечатало нѣкѫде въ човѣшкия организъмъ. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣми следи е оставило върху човѣка.

Като ученици, пие трѣбва да правите различни опити, да видите, доколко можете да издържате на изкушения. Ако нѣкой отъ васъ е изпадналъ материално, и нѣма петь пари въ джоба си, нека си представи мислено, че се намира предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, и всѣки моментъ може да бръкне, да вземе, колкото пари му сѫ нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е мораленъ човѣкъ. За предпочитане е въ това положение човѣкъ да си представи, че е богатъ, облѣченъ съ скѫпи, нови дрехи, отколкото да мисли, по какъвъ начинъ да се домогне до касата на нѣкой богаташъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да понася трудноститѣ на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начинъ да се самоубива.

Единъ младъ търговецъ фалиралъ, но понеже не могълъ да понесе това положение, решилъ да се самоубие. Той си купилъ единъ револверъ, заелъ една стая въ единъ хотелъ, дето се затворилъ, съ намѣрение да се убие. Дигналъ револвера, доближилъ го до челото си, но веднага го дръпналъ назадъ, не се решавалъ да се самоубие. Пакъ дигналъ , револвера, доближилъ го до челото си, но пакъ не се решавалъ да се самоубие. Презъ единъ отъ прозорцитѣ на стаята, единъ англичанинъ го наблюдавалъ. Той бързо влѣзалъ въ стаята и го запиталъ: Господине, какво правите? — Азъ съмъ пропадналъ материално, не мога да понеса това положение, искамъ да се самоубия. —Колко пари ви трѣбватъ? — Хиляда английски стерлинги. — Ето, вземете този чекъ и си услужете. Съ тѣзи пари азъ купувамъ вашия револверъ. Искамъ да го взема за споменъ. Съ своята благородна постѫпка, англичанинътъ спасилъ младия търговецъ.

Изобщо, ако разглеждате вѫтрешния животъ на хората, ще видите, че той не е толкова мораленъ, както се представя. Ако вѫтрешниятъ животъ на човѣка се изнесе на филмъ, той би бѣгалъ далечъ отъ себе си. Нѣкой казва: Добре, че всичко, което мисля, не го правя. Той мисли, запримѣръ, да убие нѣкого, да вземе паритѣ му, но не е въ състояние да го направи. Това сѫ вѫтрешни изкушения, на които човѣкъ се натъква. Ученикътъ трѣбва да знае произхода на всѣко изкушение и да се предпазва отъ него.

И тъй, когато се натъквате на изкушения, не съжалявайте, че не знаете, защо идатъ и какъвъ е произходътъ имъ. Не само вие, но и много отъ възвишенитѣ сѫщества не знаятъ това. Вашата задача е да намѣрите начинъ, какъ да се справите съ дадено изкушение, а защо е дошло, това не е ваша работа. Защо сѫществува единъ или другъ общественъ строй, не е важно. Какво ще научите отъ този строй, това е важно за васъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи отъ всичко. Казвате, че Богъ ще оправи свѣта. — Вѣрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но отъ своя страна, и вие ще претърпите коренна промѣна, ще минете отъ едно състояние въ друго. Човѣкъ трѣбва да дойде до голѣмо вѫтрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе, той ще изпада въ голѣми противоречия. Слушате нѣкой да казва, че всичко въ свѣта се опредѣля отъ волята Божия. Сѫщиятъ човѣкъ, като не може да издържи едно изпитание, самоубива се.—Волята Божия ли е това? Другъ пъкъ обича да лъже.—Волята Божия ли е това? — Не, самоубийствата, кражбитѣ, лъжитѣ, престъпленията ставатъ по човѣшка воля. Хората се женятъ, раждатъ деца, събиратъ се на едно мѣсто все по своя воля, по нѣкакъвъ вътрешенъ стремежъ. За да дойде до положение да върши нѣщата по Божественъ потикъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ голѣми изпитания. Следъ това само той ще започне да разбира волята Божия и да я изпълнява. Презъ голѣми изкушения ще мине човѣкъ, докато разбере волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космитѣ на главата му ще изпадатъ отъ тѣхъ. Не е лесно човѣкъ да задоволи изискванията на една красива мома.

Единъ княжески синъ се оженилъ за една красива мома. Тя била много взискателна. Князътъ се чудилъ, какъ да задоволи нуждитѣ и. Той се видѣлъ въ голѣмо затруднение. Колкото пари ималъ, всички отишли по нея. Най-после му дошло на умъ да отиде при царя на гномитѣ, да му иска пари на заемъ. — Какво ще ми дадешъ срещу това? — Готовъ съмъ робъ да ти стана. -—Не искамъ да ми ставашъ робъ, но срещу всѣка торба злато, която ще ти давамъ, искамъ по десеть косъма отъ главата ти. — Лесна работа. Ето, още сега вземи десеть косъма. Радостенъ той взелъ торбата съ злато и отишълъ у, дома си. Следъ десетина деня торбата се изпразнила. Той пакъ отишълъ при царя на гно- митѣ, далъ му десеть косъма отъ главата си и се върналъ съ торба, пълна съ злато. Това продължило десетина години. Единъ день, князътъ трѣбвало пакъ да отиде при царя на гномитѣ, да получи торба съ пари, но се видѣлъ въ невъзможность да направи това — нѣмалъ нито единъ косъмъ на главата си. Както виждате, скѫпо струва издържката на една красавица.

Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една красива мома. Като отишълъ съ нея на разходка въ Парижъ, тя се впуснала въ харчене, следъ което му представила грамадна смѣтка. Като видѣлъ това, той разбралъ, че тя ще го съсипе материално, и решилъ да и даде 30 милиона долари, но да се освободи отъ нея. Наистина, той успѣлъ да се освободи отъ нея, но въ скоро време я замѣстилъ съ друга красавица, която го поставила при сѫщото положение, при което го поставила и първата.

Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Че това, което става вънъ отъ човѣка, преди всичко става вѫтре въ него. Въ човѣка има такива силни желания, които сѫ въ състояние да погълнатъ красивото, възвишеното въ него и да го разрушатъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че външната красота, къмъ която се стреми, не се отнася къмъ моралния свѣтъ. Тя не е резултатъ на моралното въ човѣка. Да бѫде човѣкъ само външно красивъ, това е резултатъ на човѣшкото въ него. Външната красота е най-високото положение, до което човѣшкото може да се изяви. Не само въ хората, но и въ животнитѣ, и въ птицитѣ, и въ пеперудитѣ има стремежъ къмъ красота. Това чувство, този стремежъ къмъ красота е вложенъ въ всички живи сѫщества. Външната красота не подразбира още и вѫтрешна красота, която почива на нѣщо високо морално въ човѣка, на голѣма устойчивость. Често външната красота служи за примамка.

Едно отъ отличителнитѣ качества на свѣта е неговата външна красота. Външно, свѣтътъ е красивъ, величественъ, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпросъ за красота, търсете я въ свѣта. Ако става въпросъ за хармония, търсете я на небето. Обаче, красотата на свѣта е повече външна. Ако се вгледате въ едно красиво човѣшко лице, ще забележите въ него желания, които нарушаватъ красотата му. Въ тия желания нѣма нѣщо морално. Човѣкъ още не е изработилъ своето лице. Казва се, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това се отнася до първия човѣкъ. Впоследствие, обаче, следъ грѣхопадането, човѣкъ е изгубилъ красивото, онази вѫтрешна хармония, онази вѫтрешна симетрия, която Богъ първоначално е вложилъ въ него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и найголѣмия крадецъ отъ желанието му да краде отъ чуждитѣ каси. Истинска красота е тази, която е въ състояние да отклони човѣка отъ желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т. н. При вида на тази красота, човѣкъ трѣбва да е готовъ на всѣкакви жертви. Красота, която потиква човѣка къмъ кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота.

Съвременнитѣ хора се обиждатъ за нищо и никакво. Това говори за отсътствие на устой въ тѣхнитѣ постъпки. Човѣкъ трѣбва да бъде честенъ, мораленъ въ отношенията си. Ние наричаме честенъ човѣкъ онзи, който въ отношенията си съ хората е точенъ, изправенъ. Честность и моралность не съ едно и също нѣщо. Външно човѣкъ може да бъде честенъ, а вътре въ себе си да има нѣкакви користолюбиви желания. Обаче, ако човѣкъ едновременно е и честенъ, и мораленъ, той разбира вече Божественитѣ закони и живѣе съобразно тѣхъ. Такъвъ човѣкъ може да се нарече красивъ. Тази красота задоволява човѣка и подига духа му. Истински красивиятъ никога не помрачава лицето си. Той знае, че добритѣ му желания ще се реализиратъ, затова има търпение да чака времето на тѣхното реализиране. Моралниятъ човѣкъ е доволенъ отъ положението си, отъ това, което му се дава. Ако на всички дадете по една голѣма, красива ябълка, а на него дадете последната и най-малката ябълка, той ще бѫде доволенъ, ще се радва, както и другитѣ се радватъ на своитѣ голѣми ябълки.

Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава отъ известни блага, ту го поставя да живѣе при изобилие на блага. Ако при оскѫднитѣ условия на живота, той ходи бос, окѫсанъ и се оправдава съ това, че живѣе за Бога и не се интересува отъ външностьта на нѣщата, той не говори истината. Истината седи въ това, че този човѣкъ или не обича да работи, или нѣма стремежъ къмъ красивото. Ако пъкъ живѣе въ разкошъ и не използува разумно благата на живота, той не е уменъ човѣкъ. За кого се облича момата? — За момцитѣ. — За кого се облича търговецътъ? — За клиентитѣ си. Човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Когато изгуби вѫтрешния стимулъ въ живота си, човѣкъ отпада духомъ и напуща своята външность, става небреженъ къмъ себе си. Когато учени, философи се увличатъ въ мисъльта си и ставатъ небрежни къмъ себе си, донѣкѫде сѫ оправдани. Но когато обик новенитѣ хора подражаватъ на тия философи и учени, тѣ ставатъ смѣшни. — Защо? —Защото нѣматъ ума на ученитѣ хора. Човѣкъ става смѣшенъ, когато подражава на другитѣ хора. Външно човѣкъ трѣбва да представя себе си, т. е. това, което се крие въ него. Пазете се отъ подражание. Често и религиознитѣ хора подражаватъ на други, вследствие на което изпадатъ въ смѣшно положение.

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ, който ще го освободи отъ преходното и ще му даде възможности да се домогне до истинската наука, до положителната философия на живота. Това не се постига съ молитви. Съ честитѣ си молитви, съ голѣмитѣ си добрини, съ многото искания, хората дотѣгатъ на Бога. Преди всичко, тѣ не знаятъ, доколко тѣхнитѣ желания трѣбва да се реализиратъ. Има желания, които трѣбва да се реализиратъ, но не всички. Като не разбиратъ, на кои отъ желанията си трѣбва да даватъ ходъ и на кои да не даватъ, хората изпадатъ въ голѣми противоречия. Често мислитѣ на хората така се объркватъ, че тѣ трѣбва да приложатъ алхимията, да отдѣлятъ потрѣбнитѣ отъ непотрѣбнитѣ. Нѣкой се хвали, че молитвата му била приета отъ Бога. За да познаете, дали молитвата ви е приета, вие трѣбва да се намѣрите въ пустинята, изложени на гладъ и на жажда. Ако при това положение получите хлѣбъ и вода, молитвата ви е приета. Хлѣбътъ и водата сѫ отговоръ на вашата молитва. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“.—Кога трѣбва да потърсите Бога? — Когато се изчерпятъ всички възможности да получите помощь отъ хората и отъ обществото. При това положение, човѣкъ има право да се обърне къмъ Бога. Само така той може да се убеди, че е получилъ отговоръ на молитвата си. Следователно, докато не е дошълъ до критически моментъ въ живота си, човѣкъ нѣма право да безпокои Бога. Надъ човѣка има редица напреднали сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да му помагатъ.

Като ученици, вие трѣбва да се научите да пресѣвате своитѣ мисли и разбирания, да дойдете до правата мисъль. Като казвате, че всичко е отъ Бога, вие трѣбва да знаете, кое е това „всичко.“ Като се разболѣе нѣкой, като грѣши, като го уволнятъ или назначатъ на служба, вие казвате, че това е все Божия работя. — Не е така. Богъ се проявява въ абсолютното, въ безграничното, въ съвършената хармония, въ безсмъртието. Що се отнася до смъртьта, казано е: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника.“ Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си години и вѣкове наредъ, за да придобие правилни разбирания за Божествения животъ. Придобие ли това разбиране, човѣкъ може спокойно да напусне земния животъ и да влѣзе въ новия животъ, да продължи учението си.

— Божията Любовь носи щастие.

— Божията Любовь и Божията Мѫдростьносятъ пълното щастие.

— Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щаетие.

*

26. Лекция отъ Учителя, държана на

13 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...