1928_12_19 Изразъ на живота

[Ани]

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ИЗРАЗЪ НА ЖИВОТА.

Размишление върху пълнотата на Божията Любовь.

Сега ще прочета 71. Псаломъ.

Като слушате този Псаломъ, вие казвате, че той е писанъ преди 2,500 години. Отъ гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псаломъ е писанъ преди два деня и половина. Значи, 2,500 години за обикновеното човѣшко съзнание се равняватъ на два деня и половина за едно високо съзнание.

Днесъ ще говоря на тема „изразъ на живота“. Изразътъ на живота представя една съзнателна проява. Презъ всички времена и епохи, хората сѫ се спирали повече върху несѫщественото въ живота. Несѫщественото, това е външната страна на живота. Запримѣръ, да се облѣче човѣкъ добре, да мебелира кѫщата си хубаво, да се вози съ автомобили и файтони, това е външна, несѫществена страна на живота. Подъ думата „изразъ на живота“, ние подразбираме този моментъ отъ живота на човѣка, когато съзнанието му осмисля неговитѣ идеи и ги свързва въ едно цѣло. Нѣкой казва: Трѣбва да се живѣе! — За да живѣе, човѣкъ трѣбва да даде изразъ на своя животъ. И рѣката може да каже, че трѣбва да тече, но за да тече, тя трѣбва да има изразъ, посока, въ която да се движи. Нѣма ли опредѣлена посока на движение, тя ще се движи въ крѫгъ, безъ да намѣри пѫть, изходъ въ своето движение. Стремежътъ на рѣката е да влѣзе въ морето.

И тъй, да даде човѣкъ изразъ на живота си, това значи, да не очаква на окрѫжаващитѣ, да получи нѣщо отъ тѣхъ. Дето и да влѣзе, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Който очаква хората да го обичатъ, той не може да даде изразъ на своя животъ. Който обича, безъ да очаква да бѫде обичанъ, той може да даде изразъ на живота си. Който слуша само, какво хората говорятъ, той не може да даде изразъ на живота си. Който самъ говори, той дава изразъ на своя животъ. Каквото човѣкъ върши, съ огледъ на мнението на Бога, той дава изразъ на живота си. Върши ли човѣкъ всичко съ огледъ на общественото мнение, той не може да даде изразъ на своя животъ.

Когато се каже думата „Богъ“, мнозина се запитватъ, какво нѣщо е Богъ. За да разберете това понятие, ще си послужа съ единъ примѣръ за рѣката. За да се увеличи, т. е. за да се засили, рѣката не отива за помощь къмъ морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждътъ, снѣгътъ, които идатъ отгоре, отъ пространството, правятъ рѣката силна, буйна, пълноводна. На сѫщото основание, ние казваме, че, Този, отъ Когото идатъ всички притоци на живота, е надъ насъ и Го наричаме Богъ. Всѣки дѫждъ, колкото и да е малъкъ притокъ, въ него се крие Божествено начало. Иска ли да даде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се запознае съ притоцитѣ на великия животъ. Най-слабиятъ изразъ на живота причинява вѫтрешна радости въ човѣка. Да се радвашъ, това значи, да съзнавашъ, че прилагашъ единъ великъ законъ, който обхваща цѣлокупното съзнание на Битието и дава изразъ на живота. Въ това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който, въ най-малка степень даже, участвува въ тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисъльта си къмъ този възвишенъ свѣтъ, къмъ разумнитѣ сѫщества, за да потекатъ тѣхнитѣ енергии къмъ васъ, като притоци къмъ рѣки, за да се увеличи вашия животъ, вашата мощь и вашата вѫтрешна радость. Каквото дъждътъ представя за рѣкитѣ, такова нѣщо представятъ възвишенитѣ сѫщества за хората на земята. Като гледатъ страданията и нещастията на хората, възвишенитѣ сѫщества иматъ желание да слѣзатъ близо до тѣхъ, да имъ помогнатъ. Тѣ не мислятъ, че могатъ да се огрѣшатъ, да се оцапатъ. Тѣ знаятъ, че който се влива въ морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тѣсно, или край брѣговетѣ. Но вода, която се влива въ вѫтрешностьта на морето, въ безпредѣлната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи чвѣкъ може да се огрѣши, да се цапа, който живѣе съ тѣсни, съ ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме каль, грѣхъ, който цапа човѣка, но само отвънъ. Тази каль никога не може да проникне въ душата, т. е. въ дълбочината и въ широчината на морето, да го обхване. Кальта никога не може да обхване дълбочината на живота.

И тъй, който се спира върху кальта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, кальта измѣня условията на живота за съществата, които живѣятъ въ водата, но присъствието на кальта въ водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричатъ тия промѣни лоши и добри условия въ живота. Когато човѣкъ е лишенъ отъ храна, отъ дрехи, отъ къща за живѣене, условията съ лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията съ добри. Кой е виновенъ за лошитѣ условия въ живота на детето? —То само е виновно. Всѣки домъ има свои закони, на които всички членове отъ дома се подчиняватъ. Щомъ нѣкой членъ отъ дома не се подчинява на тия закони, условията ставатъ лоши за него. Значи, който се оплаква отъ лошитѣ условия, въ които е поставенъ да живѣе, той е нарушилъ законитѣ на своя домъ. Щомъ изпълни законитѣ на своя домъ, едновременно съ това и условията му се подобряватъ.

Съвременнитѣ хора страдатъ, защото сѫ измѣнили израза на своя животъ. Като последствие на това, тѣ сѫ изгубили насоката на своя вѫтрешенъ стремежъ. Запримѣръ, срѣщате единъ цигулар, който свири добре, но съ цель да се прослави въ свѣта. Той не само че нѣма да успѣе въ своето желание, но ще изгуби и това, което е придобилъ. Като излѣзе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присѫтствуващитѣ, които не сѫ на еднакъвъ уровенъ въ музикално отношение и ще се свърже съ тѣхъ. Като се свѫрже съ съзнанията на присѫтствуващитѣ, той ще усѣти известно неразположение. Тѣхнитѣ съзнания, като притоци, ще потекатъ къмъ неговото, като по наклонна площь, и ще предизвикатъ едно вѫтрешно безпокойство. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкой ви хвали, едновременно съ доброто, което внася въ васъ, той внася и злото, което крие въ себе си. Това сѫ изпитали всички хора, това изпитватъ и младитѣ моми и момци. Докато се обичатъ, тѣ иматъ опре- дѣлена насока на движение. Щомъ се оженятъ, любовьта между тѣхъ изчезва, и тѣ се стълкновяватъ. Докато любовьта действува между хората, тѣ се намиратъ подъ влиянието на възвишени, разумни сѫщества, които непрекѫснато ги хранятъ съ своитѣ чисти и красиви мисли и чувства. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ изпадатъ подъ влиянието на неразумни, низши сѫщества, които всичко рушатъ и изкореняватъ. Въ първия случай хората минаватъ презъ рая, а въ втория — презъ ада.

Какво представя адътъ?—Адътъ представя сборъ отъ сѫщества, които искатъ да създадатъ своето щастие на гърба на другитѣ. Въ всѣки човѣкъ има сѫщества, които мислятъ само за себе си. Тия сѫщества ставатъ причина да се колятъ кокошки, агънца, да живѣятъ на тѣхна смѣтка. Като изядатъ голѣма часть отъ кокошкитѣ и агънцата, хората казватъ: Ще оставимъ десетина кокошки и агънца за домазлъкъ. Като събератъ десетина наполеона, тѣ казватъ: Ще запазимъ тия пари за черни дни. Щомъ домазлъкътъ се увеличи, хората пакъ започватъ да ядатъ и да пиятъ, да мислятъ само за себе си.

Като не знаятъ, какъ да разрешатъ задачитѣ въ живота си хората казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? — На този въпросъ ние не отговаряме, защото въ него нѣма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законитѣ на своя домъ? — Много просто. Това дете преждевременно е израсло въ съзнанието си. То си е въобразило, че представя нѣщо особено, че седи по-високо отъ брата, отъ сестра си, даже и отъ майка си и баща си. То мисли, че неговото присѫтствие въ бащиния му домъ е особено щастие за всички и счита, че е свободно отъ всѣкакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, какъ да му въздействува, тя ще го застави да изпълнява законитѣ на дома, както и неговитѣ братя и сестри. Тя нѣма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гнѣви, но ще подържа въ него мисъльта, че е добро дете и постепенно ще му влияе.

Какво означава думата „добъръ човѣкъ“? Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да има равновесие между ъглитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Този човѣкъ разбира законитѣ, на които се подчиняватъ силитѣ въ неговия организъмъ. Както лодкарьтъ знае, въ коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува отъ вѣтъра, така и добриятъ човѣкъ знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всѣко време да уравновесява силитѣ на своя организъмъ срещу буритѣ и вѣтроветѣ, които се бушуватъ навънъ. Разумниятъ, добриятъ лодкарь не може да измѣни посоката на вѣтъра, но може да измѣни посоката на своята лодка, да я запази отъ теченията на вѣтроветѣ. Измѣни ли посоката на своята лодка, каквито вѣтрове да вѣятъ, отъ каквато посока и да идатъ, той не се смущава. Понѣкога се случватъ попѫтни вѣтрове. Тѣ представятъ благоприятни условия за лодкаря. Не сѫ ли попѫтни вѣтроветѣ, той ги счита за лоши условия при движението му. Щомъ е разуменъ и добъръ, нищо друго не му остава, освенъ да измѣни посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия въ благоприятни.

Като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живѣете, и разумно да се справяте съ тѣхъ. Докато престане вѣтърътъ, вие трѣбва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа юженъ вѣтъръ, а вие отивате на изтокъ, ще обърнете платното на северъ. Ако духа северенъ вѣтъръ, ще обърнете платното на югъ. Ако ви питатъ, защо платното ви е обърнато на югъ, ще кажете, че се пазите отъ северенъ вѣтъръ. — Ами защо платното ви е обърнато на северъ? — Защото духа юженъ вѣтъръ. — Може ли лодката да пѫтува безъ платно? — Може. Едно време не е могло, но сега може. Нѣкога сегашното положение е било бѫдеще, което днесъ е вече реализирано. Днесъ параходитѣ пѫтуватъ безъ платна, но безъ димъ не могатъ още. Оттамъ и кѫщитѣ на хората не могатъ безъ димъ. Значи, всѣка кѫща представя особенъ параходъ, съ който човѣкъ пѫтува. Било е време, когато не е имало димъ. Запримѣръ, въ кѫщитѣ на рибитѣ, на птицитѣ нѣма никакъвъ димъ. Единъ день и въ кѫщитѣ на хората нѣма да има никакъвъ димъ. Дето има димъ, горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъвъ димъ, никакви сажди не се образуватъ.

Ученитѣ хора се стремятъ да замѣстятъ вѫглищата и дървата съ електрическа енергия. Внесе ли се електричеството навсѣкѫде, никакъвъ димъ нѣма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е абсолютно пълно.. Като се качимъ въ умствения свѣтъ, ще видимъ, че и тамъ горението не става пълно. Една отъ причинитѣ за неправилното горение се крие въ куминитѣ, въ кюнцитѣ. Често и куминитѣ въ живота на отдѣлния човѣкъ не сѫ поставени на мѣстото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избѣгне дима? — Той трѣбва да подобри вътрешния изразъ на своя животъ.

И тъй, добриятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да се справи съ условията на живота. Той е доволенъ отъ условията, при които е поставенъ, и разумно ги използува. Ако обущата му сѫ скѫсани, той не истива. Излѣзе ли съ тия обуща на снѣга, той е доволенъ, че има възможностъ така да концентрира мисъльта си, че да не се простуди. И съ мокри крака да бѫде, пакъ да не се простуди Всичко зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае това, човѣкъ може да излиза зимно време на снѣга босъ и да тича по него около 5 — 20 минути, даже и повече, безъ да се простуди. Когато мисъльта на човѣка е концентрирана къмъ дадено мѣсто, простуда не може ла има. Като концентрира мисъльта си къмъ краката, запримѣръ, човѣкъ привлича умственитѣ си енергии къмъ тѣхъ, и по този начинъ се предпазва отъ простуда. Обаче, този опитъ трѣбва да се прави само отъ силни хора, които могатъ да се концентриратъ. Като потича известно време по снѣга, човѣкъ трѣбва да влѣзе на топло, да изтрие краката си съ вълненъ парцалъ, докато се стоплятъ. Следователно, никога не допущайте въ себе си мисъльта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъль, вие сте поканили вече болестьта на гости.

Съвременнитѣ хора сами канятъ болеститѣ въ дома си. Разболѣятъ ли се, тѣ се страхуватъ, че ще умратъ. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника, но благоволява въ живота на праведния“. Въ Бога всички сѫ живи. Той не желае смъртьта на хората, но сѫщевременно не подържа тѣхното чрезмѣрно рзмножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано отъ 1 и 2, отъ 10 и 2. Числото десеть показва пѫтя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десеть е число на движение. Знаемъ, че животътъ е движение. Следователно, числото десеть е число на живота. Когато радиусътъ се движи около една точка, образува се окрѫжность, едно цѣло, т. е. единица. Диаметърътъ дѣли цѣлото, т. е. крѫга на две равни части, на две единици.

Такова дѣление съществува между хората, както и въ природата.

Числото две показва, че когато е било единица, образувало единъ крѫгъ. Следъ това е образувало още единъ крѫгъ. т. е. то е минало въ друга еволюция и се е превърнало въ числото две. Отъ единицата и отъ двойката можемъ да образуваме числата 12 и 21. Домътъ може да бѫде основанъ или върху числото 12, или върху 21. Домъ, въ който мѫжътъ, т. е. положителнитѣ сили, взиматъ надмощие, е основанъ върху числото 12. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момче. Ако творческитѣ сили взиматъ надмощие въ дома, т. е. ако женскиятъ принципъ преодолява, това показва, че този домъ е основанъ върху числото 21. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момиче. Следователно, за да се роди момче въ единъ домъ, бащата трѣбва да бѫде много уменъ. За да се роди момиче въ нѣкой домъ, майката трѣбва да бѫде любеща. Когато мѫдростьта има надмощие въ дома, ражда се момче. Когато любовьта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждатъ произволно, но по известни закони. Не се ли спазватъ тия закони, много момчета и момичета могатъ да се родятъ, но тѣ по форма само ще бѫдатъ такива. Въ сѫщность, тѣ не съдържатъ качествата на момчето или на момичето.

И тъй, който иска да има добре развитъ умъ, той трѣбва да дава надмощие на положителнитѣ сили въ себе си, т. е. на мѫдростьта. Иска ли да има добро сърдце, той трѣбва да даде надмощие на творческитѣ сили въ себе си, т. е. на любовьта. Който има и добъръ умъ, и добро сърдце, той е далъ мѣсто въ себе си и на любовьта, и на мѫдростьта. Той владѣе и дветѣ числа —12 и 21. Когато децата отъ единъ домъ спадатъ въ системата на своитѣ родители, тѣ оставатъ да живѣятъ при тѣхъ. Ако не спадатъ къмъ тѣхната система, тѣ напущатъ бащиния си домъ и отиватъ въ друга нѣкоя система. Съ това се обяснява, защо синътъ на нѣкое семейство, като се ожени, отива да живѣе при родителитѣ на своята жена и се чувствува тамъ по-добре, отколкото при своитѣ родители. Сѫщото става и съ дъщерята. Тя отива при родителитѣ на своя мѫжъ и понѣкога тамъ се чувствува по-добре, отколкото при своитѣ майка и баща. Отъ гледище на човѣшкитѣ разбирания, това е неестествено; отъ гледището на Божетвения порядъкъ на нѣщата, това е естествено. За хората е неестествено, синътъ да влѣзе въ нѣкой домъ като приведенъ зетъ. Майката и бащата страдатъ за него, искатъ да бѫде при тѣхъ. — Защо трѣбва да страдатъ? Нека родятъ още единъ синъ. — Нѣма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голѣмъ. — Вѣчностьта е предъ васъ. Има време за постигане на всички човѣшки желания.

Когато говоря за вѣчностьта, азъ имамъ предъ видъ възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа. За реализиране на това, което душата носи въ себе си, е нужна цѣла вѣчность. Милиони години сѫ нужни за развиване на човѣка. Като знаете това, не ограничавайте своя животъ. Не мислете за сегментитѣ на своя животъ. Не гледайте на живота си като на парче отъ цѣлия крѫгъ и не мислете, че животътъ ви е кѫсъ. Колкото малка часть да представя вашия животъ отъ великия Божественъ крѫгъ, все пакъ сте часть отъ него и се сливате съ цѣлото. Ака разглеждате живота си като нѣщо отдѣлно вие нѣма да му придадете никакъвъ изразъ. Вие искате хората да ви почитатъ, а сами не се почитате. — Лошъ човѣкъ съмъ.—Въ какво седи твоята лошавина? — Мога да убия човѣкъ. — Какво ще спечелишъ, ако убиешъ една часть? — Добъръ човѣкъ съмъ. — Въ какво седи твоята добрина? — Мога да повдигна човѣка.—Какво ще спечелишъ съ това?

Добрината и лошавииата на човѣка се заключаватъ въ това, какъ ще използува силитѣ, които сѫ вложени въ него. Ако използува силитѣ си за свое лично благо, той е извършилъ едно престѫпление, той се е отдѣлилъ отъ крѫга. Всѣко клонче, отдѣлено отъ дървото, е осѫдено на изсъхване. Всѣка мисъль, всѣко чувство, отдѣлени отъ цѣлото, сѫ осѫдени на изсъхване. Човѣшкиятъ животъ, отдѣленъ отъ Божествения, представя непрекѫсната редица отъ погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любовь, на стремежи, на свои близки и т. н. И следъ всичко това, нѣкои казватъ, че животътъ имъ е идеаленъ. — Може ли да бѫде идеаленъ животъ този, който е пъ- ленъ съ мъртавци? На земята идеаленъ животъ не може да сѫществува. Здраве, сила, знание, любовь не излизатъ отъ земята. Всичко това иде отгоре, отъ възвишения свѣтъ.

Следователно, които ви любятъ, тѣ сѫ горе; които слугуватъ, тѣ сѫ долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намѣрите; търсите ли онѣзи, които ви любятъ, на небето ще ги намѣрите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми съ златни, съ звонкови монети. Заради тѣзи монети всички ме уважаватъ: и гостилничарьтъ, и хазяинътъ, и приятелитѣ ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовьта на баща ми. Не ме ли обича баща ми и хората не ме уважаватъ. Значи, хората обичатъ и уважаватъ баща ми, а не мене. Човѣшката душа е ценна за това, което е вложено въ нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети въ нея. Сърдцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добриятъ, умниятъ човѣкъ представя пълна кесия, предъ която келнерътъ на живота указва всичкото си уважение. Лошиятъ, глупавиятъ човѣкъ представя празна кесия, на която не се указва никакво уважение.

И тъй, за да предаде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да има стремежъ кѣмъ нѣщо велико. Той трѣбва да се стреми да даде изразъ на Божествения животъ въ себе си. Когато човѣкъ може да даде правиленъ изразъ на своя животъ, Богъ се весели въ него. Нѣкой казва, че иска да бѫде радостенъ и веселъ.—Ако Богъ се радва и весели въ тебе, и ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Ако Богъ не е радостенъ и веселъ, и ти нѣма да бѫдешъ радостенъ и веселъ. Отвори сърдцето си, да се весели Богъ въ тебе. — Калугерски ли да живѣя? — Калугерскиятъ животъ не е Божественъ. — Сиромашии ли да живѣя? — Сиромашкиятъ животъ не е Божественъ. — Като ученъ ли да живѣя? — Животътъ на учения не е Божественъ Ще живѣешъ Божественъ животъ, безъ да си калугеръ, безъ да си ученъ, безъ да си сиромахъ, безъ да си богатъ. Ще бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесенъ. Да бѫдешъ добъръ, ученъ, богатъ, сиромахъ, това сѫ методи за придобиване на нѣщо.

Студентъ по химия прави опити, но единъ отъ опититѣ му излиза несполучливъ. Ретортата му се пръсва, и парченца отъ нея хвъркватъ въ въздуха и го удрятъ по главата. Щомъ го превържатъ, той започва да мисли и вижда, че е пропусналъ нѣщо. Той не е познавалъ свойствата на нѣкой елементи, вследствие на което опитътъ му не е излѣзълъ сполучливъ. Този студентъ не е ученъ човѣкъ. Той не познава свойствата на всички елементи и не знае, че и тѣ иматъ свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, тѣ ще ви създадатъ такива пакости, които съ години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ тѣхъ. Ако е като децата уменъ, той ще влѣзе въ борба съ тѣхъ. Ако е по-глупавъ отъ тѣхъ, тѣ ще го подчинятъ и ще го заставятъ да имъ слугува. Нѣкой казва: Голѣма борба имамъ съ хората. — Като тѣхъ си по умъ. — Слуга ме направиха хората. — По-глупавъ си отъ тѣхъ. — Господарь станахъ на хората. — По-уменъ си отъ тѣхъ.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се отнасяте съ хората. Това ще научите отъ числото две. Числото две е добъръ търговецъ. Като влѣзе нѣкой клиентъ въ неговия магазинъ, той не се излъчва напредъ, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: Какво обичате, господине? На ваше разположение съмъ. Клиентитѣ оставатъ доволни отъ него и го препорѫчватъ на своитѣ близки. Така, работитѣ на този търговецъ вървятъ добре. Прилагате ли неговия методъ, и вашитѣ работи ще вървятъ добре. Искате ли да спечелите сърдцето на хората, не се излъчвайте предъ тѣхъ, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това сѫ особени линии на поведение, на обхода, които човѣкъ трѣбва да спазва. Измѣни ли една отъ тия линии, работитѣ му оставатъ назадъ. Който е тръгналъ въ Божествения пѫть, той трѣбва да спазва красивитѣ линии на природата. Изкриви ли една отъ тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всѣко изкривяване на линиитѣ говори за наследствени чърти въ човѣка, съ които той разумно трѣбва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя животъ. Външниятъ изразъ на човѣшкия животъ е изразъ и на неговата душа. Изразътъ на душата му е изразъ на неговия умъ и на неговото сърдце.

Сега, за да даде правиленъ изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Да даде човѣкъ правиленъ изразъ на живота си, това значи, да има красиви линии на тѣлото, на лицето, на движенията си. Това се постига, само ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ красиви. Може ли човѣкъ да даде изразъ на живота си, всичкитѣ му работи се нареждатъ добре. Като става сутринь отъ сънь, той не трѣбва да бърза, да прочете една две молитви, да се каже, че се е молилъ, но трѣбва да се измие, да се облѣче спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система въ възприемателно положение. Следъ това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. Въ това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човѣкъ задачитѣ си правилно.

Мнозина се стремятъ къмъ разуменъ животъ. Щомъ решаватъ задачитѣ си правилно, тѣ ще дойдатъ до този животъ. За това не се изисква много време. Достатъчно е всѣки день да отдѣляте по 5 — 10 минути за размишление, за вѫтрешна работа върху себе си. По този начинъ човѣкъ ще се до- могне до красотата въ живота, която ще остави неизгладими спомени въ него.

Единъ 70 годишенъ старецъ разправялъ една своя опитность. Нѣкога, въ младинитѣ си, той видѣлъ една млада, красива мома, съ ангелско лице и ангелски погледъ. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечаталъ погледа и усмивката й въ себе си и ги носилъ цѣлъ животъ. И жена ималъ, и деца ималъ, всички измрѣли и ги забравилъ, но погледътъ и усмивката на тази мома останали паметни и живи въ съзнанието му за винаги.

Красивото, великото, Божественото трѣбва да остане паметно въ съзнанието на човѣка, както образътъ на красивата мома е останали за винаги въ съзнанието на дѣдото. Красотата, това е изразъ на живота. Дѣдото се чудилъ, каква е била тази мома, която презъ цѣлия му животъ не е излѣзла отъ неговото съзнание. Какви ли опити не е правилъ, за да я забрави, но не могълъ. На постъ и молитви се подлагалъ, предъ свещеници се изповѣдвалъ, наказания си налагалъ, но красивата мома не излѣзла отъ ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освенъ ангелъ, въплътенъ въ човѣшка форма, дошълъ на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала свѣтълъ умъ, добро сърдце, възвишена душа. Който веднъжъ срещне тази мома въ живота си, той не може да бѫде нещастенъ. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва въ човѣшката душа за вѣчни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото въ свѣта, което нѣма начало, нѣма край.

И тъй, не се измѫчвайте отъ красивитѣ нѣща. Дѣдото, който видѣлъ красивата мома, цѣлъ животъ се измѫчвалъ, но не се осмѣлилъ да каже на жена си, или на нѣкой свой близъкъ, че носи въ себе си спомена за красивата мома. Защо трѣбва да се измѫчва? Той е срещналъ ангелъ и не може да го забрави. Той носи този ангелъ въ себе си като велика идея. Добре е всички хора да иматъ такава идея въ себе си. Иматъ ли тази идея, тѣ могатъ да бѫдатъ поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя рѫководно начало въ тѣхния животъ. Тази идея дава изразъ, насока на човѣшкия животъ. Тази идея представя рѣка, която се стреми къмъ морето, къмъ великия океанъ на живота.

Сега, отъ всички хора се изисква чистота. Тѣ трѣбва да пресѣятъ, да филтриратъ своя животъ, да го освободятъ отъ неопредѣленитѣ мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минаватъ и заминаватъ презъ тѣхъ. Като пречистятъ живота си, въ тѣхъ ще остане само Божественото. Какво трѣбва да остане въ човѣка?—Числата 12 и 21. Споредъ кабалата, числото 12 е изразъ на разумностьта, на мѫдростьта въ човѣка. Числото 21 е изразъ на великата любовь, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието въ живота. Числото 21 се състои отъ 10 + 10 + 1- Това сѫ елементи, живи числа, които показватъ, че всѣко число може да се разлага на своитѣ съставни, живи единици. Дветѣ десетки въ числото 21 сѫ отъ две различни категории. Едната десетка е свързана съ единъ родъ разумни сѫщества, а другата— — съ други разумни сѫщества. Еднитѣ и другитѣ сѫщества взаимно си помагатъ. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, интересуватъ се отъ тѣхния животъ. Възвишенитѣ сѫщества представятъ ангели, красиви моми, които си служатъ съ магическата прѫчица. Въ който домъ влѣзатъ, тѣ турятъ всичко въ редъ и порядъкъ. Ангелитѣ, боговетѣ не сѫ нищо друго, освенъ красивитѣ моми, къмъ които всѣки се стреми. Съ ангелитѣ, които ви посещаватъ, ще говорите по единъ начинъ; съ боговетѣ — по другъ начинъ. Както и да се разговаряте съ тѣхъ, тѣ оставятъ своето благословение. Ангелитѣ изучаватъ и прилагатъ любовьта, а боговетѣ — служенето. Въ това отношение, човѣкъ може да бѫде или ангелъ, или божество. Като ангелъ, той ще прилага любовьта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човѣкъ изразъ на своя животъ. Въ това седи силата на човѣшкия животъ.

Следователно, който иска да бѫде ангелъ, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на боговетѣ. Който иска да бѫде божество, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на ангелитѣ. Между всички разумни и възвишени сѫщества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Тѣ искатъ да бѫдатъ ангели и божества, безъ да разбиратъ тѣхнитѣ закони, безъ да пазятъ ин- тереситѣ имъ.

Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно съ тѣхъ. Като работите съзнателно съ тия числа, вие ще преодолѣете всички препятствия въ своя животъ. Ако искате да развивате сърдцето си, прилагайте мѫдростьта, т. е. законитѣ на боговетѣ. Ако искате да развивате ума си, да бѫдете Синове Божии, прилагайте любовьта, като основенъ принципъ въ живота си. Като работите по този начинъ, вие неизбѣжно ще правите погрѣшки, но това да не ви спъва. Стремежътъ на човѣка е важенъ.— Готови ли сме за тази работа? — Готови или не, вие трѣбва да прилагате. Не прилагате ли, ангелътъ на смъртьта ще дойде да ви вземе.—Ще бѫдемъ ли готови за онзи свѣтъ? — И това нѣма да ви питатъ. Готови ли сте или не, ще ви взематъ. Като умре човѣкъ, тогава се опредѣля мѣстото му. Отъ мѣстото, въ което се намира, той познава, доколко е билъ готовъ. Казва се въ Писанието: „Умрѣ бедниятъ Лазаръ и го занесоха въ лоното на Аврама. Умрѣ богатиятъ и го занесоха въ мѣстото на мѫчението“. Значи, едни ще отидатъ при добри условия, а други—при лоши.

Сега, като ученици, научете се да разлагате нѣщата на съставнитѣ имъ части. Като ги разложите, непотрѣбното ще турите на една страна, а потрѣбното — на друга. Така ще разложите и живота си, за да отдѣлите своитѣ дарби и да ги развивате. Съвременнитѣ хора очакватъ да дойдатъ благата отвънъ нѣкѫде. Тѣ казватъ: Да дойде Божието благословение върху насъ. — Божието благословение се излива върху васъ всѣки моментъ, но вие трѣбва да умѣете разумно да го използувате. — Ама не мога да се моля,—Ще се научишъ. Преди да се молишъ, застани правъ, съ свободни, отпуснати мускули на тѣлото си, като за почивка, и отправи мисъльта си нагоре. Въ това време хората могатъ да ти се присмиватъ, да те ругаятъ, но ако останешъ тихъ и спокоенъ, безъ да прекѫснешъ молитвата си, твоята мисъль е силна. Така сѫ се молили светиитѣ, мѫченицитѣ, апостолитѣ. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на изгаряне, но не сѫ прекѫсвали връзката си съ Бога. Какво сѫ постигнали хората, като сѫ преследвали светиитѣ и апостолитѣ? Ако сѫ изгаряли единъ християнинъ, десеть нови сѫ се явявали. Ако сѫ изгаряли десеть, сто нови сѫ се явявали. Хората сѫ, се очудвали на държането, на поведението, на устойчивостьта на тия мѫченици. Това означава вѫтрешенъ изразъ на живота.

Сега, желая ви да бѫдете спретнати въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да предадете изразъ на своя животъ. И тогава, като дойде Божието благословение върху васъ, вие ще го приемете и задържите въ себе си за вѣчни времена.

— Божията Любовь носи щастие.

— Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

— Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на

19 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.