Jump to content

1928_11_21 Постоянни и непостоянни величини


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПОСТОЯННИ И НЕПОСТОЯННИ

ВЕЛИЧИНИ.

Размишление

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ сила, затова казватъ: Правото е на страната на силния. По какво се отличава силниятъ отъ слабия, учениятъ отъ невежия?

Сега, като задавамъ известни въпроси, отговаряйте въ себе си, не е нужно всѣки да даде мнението си. За васъ е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начинъ той ще помага на ближнитѣ си. Обществото, въ което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трѣбва да го върши по свобода, по любовь, а не по нѣкакво външно задължение или чрезъ насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпросъ за помагане на бедни хора, свѣтътъ отдавна е научилъ това изкуство и го прилага. Който има любовь въ себе си, той свободно може да помага на своитѣ ближни. Турите ли правила, какъ и доколко да помагате, вие нищо нѣма да направите. Заповѣдате ли на нѣкой човѣкъ да ви люби, насила той не може да даде любовьта си. Можете ли да кажете на въздуха да бѫде чистъ и да влиза въ дробоветѣ ви? Можете ли да кажете на свѣтлината да ви освѣтява? Можете ли да кажете на любовьта да ви облива съ топлината си? — Не можете. Изворътъ самъ проправя пѫтя си.

Често, като се говори на хората, личнитѣ имъ чувства се засѣгатъ. Щомъ се засегнатъ личнитѣ чувства, всѣкакво развитие на човѣка спира. Много ангели, много велики духове сѫ паднали, поради своитѣ лични чувства, поради гордостьта си. Адамъ сгрѣши и излѣзе отъ рая, поради своето непослушание. Ученицитѣ на окултната школа падатъ често, поради своето особено мнение върху нѣщата. Окултниятъ ученикъ не може да има особено мнение. Рече ли единъ ученикъ да се отдѣли отъ съученицитѣ си, поради своето особено мнение, той се е спъналъ вече. Щомъ има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постояннитѣ и непостояннитѣ величини. Щомъ се постави предъ този въпросъ, той не може да даде истинско опредѣление за тия величини. Непостоянната величина всѣкога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизмѣнна величина. Въ този смисълъ, Богъ е постоянна и абсолютно неизмѣняема величина, въ всичкитѣ си отношения.

И тъй, истинскиятъ животъ произтича отъ постоянни величини, а материалниятъ, физическиятъ — отъ непостоянни, промѣнливи величини. Същото нѣщо виждаме и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, промѣнливи чувства и желания.—Коя е причината за това? — Естеството на самитѣ мисли, чувства и желания. Запримѣръ, водата минава за непостоянна величина. При обикновена темпетатура тя е течна. Обаче, щомъ се намали външната температура, водата замръзва и се превръща въ ледъ. Ако ледътъ се постави при температура надъ нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща въ вода.

Значи, външнитѣ условия ставатъ причина да се прояви естеството на веществата, на величинитѣ. Мнозина запитватъ, не може ли безъ ледъ въ свѣта. — Не може. Щомъ има студъ, низка температура, и ледъ ще има. Щомъ има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студътъ и топпината сѫ две състояния, които неизбѣжно сѫществуватъ. Отъ студа тѣлата се свиватъ, т. е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която отъ студа се разширява. Отъ топлината пъкъ тѣлата се разширяватъ. Въ съществуването на студа нѣма никакво зло. Както има добро и зло, свѣтлина и тъмнина, радость и скръбь въ свѣта, така трѣбва да има студъ и топлина. За да се развива правилно, човѣшката душа трѣбва да минава, именно, презъ две противоположни състояния. Като минава презъ такива състояния, човѣкъ трѣбва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото, опасностьта за човѣка не седи въ това, че минава презъ противоположни състояния или течения, но въ това, че има възможность да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира естеството на своитѣ радости и скърби. Като се радва или скърби за нѣщо, той трѣбва да знае, защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радость или скръбь. Човѣкъ се стреми къмъ радостьта, защото произвежда разширяване, а избѣгва скръбьта, защото причинява свиване. Ако разбираше законитѣ на природата, той еднакво би се радвалъ и на радостьта, и на скръбьта. Човѣкъ не може да живѣе само съ радостьта, т.е. да се намира подъ постоянно разширяване. И най-сладкитѣ нѣща, като се употрѣбяватъ дълго време, произвеждатъ втръсване. Радостьта подобрява кръвообръщението на човѣка и му съдействува за възприемане на добри мисли.

Изобщо, нормалната радость и нормалната скръбь сж условия за растене и развиване на човѣка. Но анормалнитѣ радости и скърби спиратъ всѣкакъвъ умственъ процеси въ човѣка. Тия анормални състояния въ човѣка създаватъ редъ отрицателни прояви, като гнѣвъ, отмъщение, злоба и т. н. Щомъ попадне въ една анормална скръбь, човѣкъ желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръбь. Отмъщението въ човѣка не е нищо друго, освенъ желание да се освободи отъ товара си, да го прехвърли на гърба на другъ нѣкой. — Кой ще бжде този човѣкъ? —Това ще бжде онзи, когото той мисли за виновникъ на своята скръбь. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи въ това, че човѣкъ излива гнѣва си тъкмо тамъ, дето нѣма никакво право. Почти въ всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ придобиване на повече свѣтлина, да не се спъвате отъ противоположнитѣ състояния, презъ които неизбѣжно минавате. Ако не можете да се справите съ тѣхъ, вие ще изпаднете въ пълна индиферентность. Докато сте въ радостьта, вие ще имате стремежъ къмъ Бога, къмъ великото въ свѣта. Влѣзете ли въ скръбьта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните въ всичко: въ любовьта, въ вѣрата, въ красивото въ свѣта. Дойде ли до това положение, човѣкъ тръгва вече по отъпкания пѫть, по пѫтя на обикновенитѣ хора. Това е животъ на индиферентность, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние, човѣкъ казва: Искахъ да стана добъръ, но не можахъ. Тогава лошъ ще стана. Като говори така, вѫтрешно той има желание да дойде нѣкой при него, да го подеме, по нѣкакъвъ начинъ да му помогне. Той не иска да остане въ това положение. Божественото въ човѣка иска да се прояви. Колкото и както да пада човѣкъ, Божественото въ него е въ сила да го повдигне. Всѣки човѣкъ—простъ и ученъ, царь и обикновенъ, минава презъ голѣми борби, но въ края Божественото начало въ него взима надмощие.

Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, да се справя лесно съ тѣхъ. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естественъ пѫть на развитие. Не само човѣкъ, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете нѣкое куче или котка безъ причина, да видите, какъ ще се обиди. Гълѫбътъ, който е приетъ за символъ на кротость, може да те клъвне, ако го закачишъ. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пъкъ и човѣкъ трѣбва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е осо- бенъ родъ чувство на самозащита. Въ пѫтя на човѣшкото развитие, и обидата, и самозащитата иматъ своето мѣсто. Естествено е, че докато човѣкъ се защищава и обижда, той иска хората да се интересуватъ отъ него. Обаче, като иска това за себе си, трѣбва да отдава сѫщото право и на другитѣ. И той трѣбва да се интересува отъ хората. Това е естественъ процесъ въ природата — процесъ на поляризиране. Споредъ закона на поляризирането, каквито сѫ мислитѣ на човѣка, такива ще бѫдатъ и неговитѣ желания. И обратно, каквито сѫ желанията му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли. Следователно, ако иска да измѣни едно свое желание, човѣкъ трѣбва да знае, каква мисъль, какъвъ образъ произвежда това желание. Щомъ намѣри мисъльта и я измѣни, съ нея заедно ще измѣни и желанието си. Като знае този законъ, човѣкъ може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начинъ той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне въ процеса на натрупването. При механическитѣ процеси всѣкога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическитѣ процеси, обаче, става вѫтрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човѣкъ законитѣ на своя умъ и на своето сърдце.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има такива качества, отъ които окрѫжаващитѣ се нуждаятъ. Ако единъ силенъ човѣкъ влѣзе между слаби хора, всички ще го обичатъ и уважаватъ, защото се нуждаятъ отъ него. Ако единъ ученъ влѣзе между невежи хора, всички ще го обичатъ, ще му се радватъ, защото той ще имъ бѫде полезенъ, ще отвори очитѣ имъ. Всѣки човѣкъ, който носи известно изкуство въ себе си, било музика, художество, пѣние, той ще бѫде добре приетъ между хората, защото всички обичатъ изкуството. Нѣкой хора, безъ да иматъ особени качества, искатъ да бѫдатъ почитани и уважавани. Тѣ казватъ: Ние имаме достойнство, искаме да бѫдемъ уважавани. Въ какво седи достойнството на човѣка? Достойнство има онзи човѣкъ, който разполага съ своето добро сърдце и счита, че всички хора сѫ създадени добри. Човѣкъ съ достойнство е онзи, който има обработенъ умъ и схваща правилно отношенията на нѣщата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Рѫката на човѣка е добра дотогава, докато е свързана съ тѣлото и функционира правилно. Следователно, човѣкъ е добъръ, докато е свързанъ съ цѣлото и правилно изпълнява своята служба.

Оттукъ изваждаме два важни закона: Законъ за цѣлото и законъ за частитѣ. Законътъ за цѣлото включва въ себе си закона на частитѣ, но законътъ на частитѣ не може да обхване закона на цѣлото. Законътъ на частитѣ може да има нѣкой специфични закони, които да не се отнасятъ къмъ закона на цѣлото, но всички закони на цѣлото сѫ едновременно и закони на частитѣ. Тъй щото, добъръ човѣкъ е онзи, който функционира правилно въ Божествения организъмъ. Ако човѣкъ вѣрва въ любовьта на Бога, той трѣбва да вѣрва, че по естество всички хора сѫ добри. Това е отношение къмъ цѣлото, което сѫщевременно трѣбва да бжде законъ и за частитѣ. Който вѣрва въ Бога и Го обича, той трѣбва да има сѫщитѣ отношения и къмъ хората. Вънъ отъ цѣлото, човѣкъ не може да обича. Това значи: докато рѫката на човѣка е свързана съ тѣлото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откѫсне ли се отъ цѣлото, тя престава да бжде добра — не може вече да изпълнява своитѣ функции.

Следователно, докато човѣкъ е свързанъ съ цѣлото, съ Божествения организъмъ, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповѣди. Този човѣкъ е добъръ, любещъ. Въ който моментъ човѣкъ се откѫсне отъ общия организъмъ, отъ цѣлото, и престане да изпълнява неговитѣ заповѣди, той губи своитѣ качества, губи доброто въ себе си. Той не може да бѫде вече полезенъ нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. Отдѣлянето, откѫсването на човѣка отъ Божествения организъмъ наричатъ „грѣхопадане“. Това отдѣляне е отчасти само подобно на отдѣлянето ла ржката отъ човѣшкия организъмъ. Откѫсне ли сс веднъжъ ржката отъ тѣлото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човѣкъ може повторно да се прилепи къмъ Божествения организъмъ. Както ве- щиятъ хирургъ може да залепи обелената кожа на ржката на човѣка и да я направи да зарасне, така всѣки човѣкъ се прилепва къмъ Божествения организъмъ и продължава да се храни отъ него.

Отдѣлянето на човѣка отъ Първата Причина, отъ Божествения организъмъ и връщането му отново къмъ Него, е въпросъ на съзнанието. Тия процеси се изживяватъ въ съзнанието, затова човѣкъ винаги трѣбва да бѫде буденъ. Нѣма ли будно съзнание, той всѣки моментъ може да пре- кѫсне връзката си съ Божественото съзнание. Щомъ се усъмни въ Първата Причина, човѣкъ се отдѣля отъ Нея. Щомъ започне да мисли лошо за хората, той пакъ прекъсва връзката си съ Божественото съзнание. И тъй, ако намѣрите, че нѣкой човѣкъ е лошъ, знайте, че той се е отдѣлилъ отъ Божествения организъмъ, затова направете опитъ да му помогнете, отново да се прилепи къмъ Него. Щомъ се върне на мѣстото си, той моментално става добъръ. Това значи, да обърнешъ човѣка къмъ Бога. Когато искате да обърнете човѣка къмъ Бога, вие трѣбва да поставите съзнанието му на мѣстото, отдѣто се е отдѣлило. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Нѣкой човѣкъ е касиеръ на банка. Той изпълнява добре службата си. Единъ день материалнитѣ му работи се объркватъ. Като брои паритѣ на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждитѣ си, но съ намѣрение да я върне на мѣстото й. На другия день взима още една монета, после — трета, четвърта, пета и т. н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспекторъ на банката и прави внезапна ревизия. Указва се, че стотина златни монети липсватъ. Кой е виновенъ? — Касиерътъ. Веднага го уволняватъ отъ служба, да му докажатъ, че никой нѣма право да бърка въ касата на банката. На сѫщото основание казвамъ: Никой нѣма право да бърка въ Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря въ своя джобъ. Ще възразите, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. — Не е така. Ако, наистина, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска, никакъвъ законъ не би трѣбвало да го хваща. Щомъ законитѣ, човѣшки или Божествени, го хващатъ, той не е свободенъ.

Какво представя свободата? Какъ и въ какво се изразява? Свободата се изразява въ доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човѣка да яде, а не яде, той е свободенъ. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободенъ. Когато има желание да бръкне въ чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободенъ. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се Облича, човѣкъ не е свободенъ, той е робъ на своитѣ желания. Когато жадниятъ се откаже отъ водата, той е свободенъ. Когато гладниятъ се откаже отъ хлѣба, той е свободенъ. Когато бедниятъ не поглежда къмъ отворената каса на богатия, той е свободенъ. Това сѫ психологически моменти въ живота на човѣка, които опредѣлятъ свободата. Ще възразите, че човѣкъ не може да живѣе безъ вода, безъ хлѣбъ, безъ пари, безъ дрехи и т. н. — Това е другъ въпросъ. Човѣкъ не може безъ тия нѣща, но временно, 40 деня може да прекара безъ вода и безъ хлѣбъ. Следователно, поне 40 деня човѣкъ може да бѫде свободенъ. Въ това време въ него ще се роди вѫтрешна борба между желанието му да яде, отъ страхъ да не умре отъ гладъ, и желанието му да издържа, да бѫде свободенъ. Най-после, човѣкъ ще дойде до заключението, че трѣбва да яде, за да живѣе. И като яде, човѣкъ пакъ не е доволенъ, намира, че животътъ е тежъкъ, нѣма смисълъ да се живѣе. Ако цѣли 40 години човѣкъ е ялъ и пилъ и намира, че животътъ нѣма смисълъ, че тежко се живѣе, какво е придобилъ отъ това ядене и пиене? Не е въпросъ човѣкъ да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трѣбва да се осмислятъ. Щомъ тѣ се осмислятъ, и животътъ на човѣка се осмисля. Той трѣбва да знае, защо яде и защо пие.

Свободата, къмъ която човѣкъ се стреми, е извънъ времето и пространството. На физическия свѣтъ свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товаръ, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой редъ то се ограничава. Изобщо, желанията ограничаватъ човѣка. Ограниченията биватъ различни, по- голѣми или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човѣка е пресъхнало отъ жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, въ този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трѣбва, желанието му е анормално. Ако човѣкъ яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организъма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трѣбва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му къмъ ядене е анормално.

Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на яденето. Той трѣбва да яде умѣрено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ, външно и вжтрешно, да може да носи Всѣки човѣкъ иска да бѫде богатъ, но не знае, какъ да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършенъ процесъ въ природата. Обаче, хората искатъ да станатъ толкова богати, че да нѣматъ нужда отъ по-голѣмо богатство. Съ това тѣ искатъ да превърнатъ този процесъ отъ незавършенъ въ завършенъ. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човѣка се заражда борба. Запримѣръ, богатъ баща изпраща сина си въ странство, и всѣки месецъ го осигурява съ петь хиляди лева. Синътъ е недоволенъ, иска още петь хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска смѣтка отъ сина си, кѫде харчи тия пари. Най-после синътъ дава точна смѣтка на баща си. Последниятъ изпраща на сина си още петь хиляди лева, но се отнася вече къмъ него съ недовѣрие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човѣка.

Когато човѣкъ слиза на земята, той намира, че бюджетътъ, който Богъ му е отпуснали, не е достатъченъ, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богатъ и трѣбва да задоволи неговитѣ нужди. Ако бащата е богатъ, трѣбва ли да даде всичкитѣ пари на сина си? Синъ, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този синъ и бащата не сѫ правилни. Когато синътъ економисва отъ паритѣ, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения къмъ него. Отношенията между бащата и сина трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията между цѣлото и частитѣ. Бащата представя цѣлото, а синътъ — частитѣ.

Следователно, когато между хората сѫ- ществуватъ вѫтрешни, духовни отношения, тѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живѣятъ на земята, не сѫ правилни, какъ ще бѫдатъ правилни отношенията имъ на небето? Ако хората на земята не сѫ научили да ценятъ вѫтрешнитѣ отношения помежду си, на небето никакъ не могатъ да ги оценятъ.— Защо? — Защото тамъ отношенията сж, вѫтрешни само. Въ духовния свѣтъ красотата е вѫтрешна, а не външна, както на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ видимо сѫществува голѣмо еднообразие. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички нѣща ще бѫдатъ непоносими за васъ. Свѣтлината, топлината, водата ще бѫдатъ съвсемъ различни отъ тия на земята, и вие ще гледате часъ по-скоро да слѣзете долу. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпѫждатъ, заставятъ го да слѣзе на земята. Грѣхътъ сѫществува на земята само. Загнѣзди ли се нѣкѫде, мѫчно можешъ да го изпѫдишъ навънъ. Въ това отношение той е подобенъ на кърлежъ.

Дойде ли до духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бжде готовъ за него, да има прави мисли и действия. Нѣма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всѣка крачка. Такъвъ човѣкъ не може да прекрачи границата на духовния свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че се намира подъ влиянието на закона за общностьта, който има отношение и къмъ доброто, и къмъ злото, Следователно, по силата на този законъ, ло- шитѣ или добритѣ мисли на единъ човѣкъ се отразяватъ върху всички хора. Всички хора въ свѣта, които се съмняватъ, образуватъ едно общество. Всички хора, които иматъ любовь въ себе си, които любятъ, съставятъ друго общество. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че като се усъмни, той вече не е самъ. Около него дохождатъ по-голѣми майстори на съмнението, които започватъ да го учатъ. Допусне ли човѣкъ нѣкаква отрицателна мисъль въ ума си, чрезъ нея той се свързва съ всички хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Около него се групира цѣло общество, Въ това общество той срѣща учители, майстори, които започватъ да го учатъ на законитѣ на черната ложа, които до това време той не е знаелъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и за доброто. Допусне ли човѣкъ една добра мисъль въ ума си, той се свързва съ общество на добри хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль.

Съвременнитѣ хора не сѫ се научили още да говорятъ, както трѣбва. Като срещнатъ нѣкой безвѣрникъ, или нѣкой грѣшенъ човѣкъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ е голѣмъ безвѣрникъ, или голѣмъ грѣшникъ. — Не, срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие трЬбва да кажете: Този човѣкъ се нуждае отъ повече вѣра. Онзи пъкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Невежиятъ не трѣбва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: Азъ трѣбва да бѫда ученъ човѣкъ. Да каже човѣкъ за себе си, че трѣбва да бѫде ученъ, това не подразбира, че може изведнъжъ да стане ученъ, но да внесе въ себе си потикъ къмъ придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите съ положителенъ езикъ, това знаш, съзнателно да се самовъзпитавате.

Човѣкъ трѣбва да се научи да говори истината. По какъвъ начинъ трѣбва да говори истината? Да кажете за човѣка, че не вѣрва въ Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човѣка, че вѣрва въ Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. Въ естеството на човѣка е вложено доброто, истината, любовьта и т. н. За предпочитане е човѣкъ да си служи съ положителенъ, а не съ отри- цателенъ езикъ, понеже той не знае крайната цель на миросъзданието. Той не знае, защо единъ човѣкъ е лошъ, а другъ — добъръ, нито знае въ с/мщность, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Запримѣръ, плодоветѣ на ябълката първоначално сж кисели, после узрѣватъ, ставатъ сладки, но като поседатъ известно време, тѣ започватъ да гниятъ и миришатъ лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрѣе и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели въ човѣка, които постоянно се мѣнятъ. Тѣ сѫ подобни на ябълката. Нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е добъръ. Той е добъръ, докато го ядатъ. Не го ли ядатъ и го оставятъ известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е киселъ, — Радвай се, че си киселъ, защото ще се запазишъ да не те изядатъ преждевременно. Докато гроздето не е узрѣло, пчелитѣ и оситѣ не го нападатъ. Узрѣе ли, тѣ раз- кѫсватъ ципата и изсмукватъ соковетѣ му.

Хората искатъ да се повдигнатъ, да бѫдатъ обичани и уважавани. За да бжде обичанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да има добро сърдце и свѣтълъ умъ. Всѣки обича добрия, силния, любещия, разумния човѣкъ. Силниятъ всѣкога се отзовава въ помощь на слабия. Въ този смисълъ, слабитѣ заповѣдватъ, а силнитѣ изпълняватъ. Детето, запримѣръ, плаче, вика, заповѣдва на майка си, иска отъ нея хлѣбъ, млѣко. Щомъ се нахрани, успокоява се. Тогава то започва да се смѣе, да играе, пригръща майка си, баща си, иска да имъ покаже, че тѣхното щастие зависи отъ него. Замине ли детето на онзи свѣтъ, родителитѣ ставатъ нещастни. Дете, което насилва майка си, е насилникъ, не е разумно. Това дете не може да стане великъ човѣкъ. Както се проявява човѣкъ въ обикновения животъ, така ще се прояви и въ духовния. Ако единъ насилникъ влѣзе въ нѣкое духовно общество, и тамъ ще се прояви като насилникъ. Той ще иска да заповѣдва, да се налага, навсѣкжде да бѫде пръвъ. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовьта не може да се заповѣдва. Любовьта е свободенъ процесъ. Когато създаваше свѣта, Богъ бѣше абсолютно свободенъ. никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде свѣта. Той даде добри условия на всѣко живо сѫщество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трѣбва да използувате тия условия разумно. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, да види, какви условия сѫ предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намѣри името си записано въ първичния планъ на живота и ще види, отде трѣбва да започне своята работа.

Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри плана на своя животъ и да го реализира. Щомъ намѣри ге този планъ, вие ще придобиете вжтрешенъ миръ, вѫтрешна радость. Да реализирате плана на своя животъ, това значи, да работите съ постоянни величини. Днесъ повечето хора работятъ съ непостоянни величини, вследствие на което единъ день се чувствуватъ добри и мислятъ, че напредватъ; на другия день казватъ, че не сѫ добри, че не прогресиратъ. Прогресирането е подобно на процеситѣ, презъ които ябълката минава. Въ първо време тя е кисела, постепенно зрѣе, докато единъ день напълно узрѣва и става сладка. Следъ това презрѣва и започва да гние. Това сѫ процеси, презъ които и човѣкъ минава. Като изучавате ПЛОДНИТЕ дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плодъ. Обаче, въ плода се крие и друго нѣщо — животъ. Когато изядете единъ плодъ, вие придобивате неговия животъ, който започва постепенно да расте въ васъ, да се увеличава. Животътъ, който сте приели отъ ябълката, представя нейния капиталъ, който единъ день, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресътъ, било за човѣка, било за всѣко живо сѫщество, има смисълъ дотолкова, доколкото запазва живота, придобитъ чрезъ него. Следователно, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, човѣкъ ще плаща за всички блага, които днесъ даромъ получава: за свѣтлината, за въздуха, за водата. Какъ ще плаща човѣкъ за свѣтлината? — Много просто. Той обработва свѣтлината, която приема въ себе си, и единъ день тази свѣтлина ще излиза отъ него, ще освѣтява пѫтя на страдащитѣ, на заблуденитѣ, на обремененитѣ. Каква по-голѣма заплата отъ тази може да се иска? Нѣма по-голѣмо благо отъ това, да освѣтишъ пѫтя на човѣка, когато той броди, търси изходъ въ тъмна, бурна нощь,. Това означаватъ думитѣ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте".

Сега, като изучавате процеситѣ въ природата, ще видите, че всѣки удъ, всѣко живо същество е натоварено съ известна служба, която неизбѣжно трѣбва да извърши. Същото се отнася и до човѣка. Когато намѣри своята служба, животътъ му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процесъ „новораждане, раждане отъ вода и духъ или разцъвтяване на съзнанието“. Докато не е дошълъ до този процесъ, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ всички окръжаващи. Въ който моментъ съзнанието му се разшири и цъвне, той се повдига надъ окръжаващата срѣда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му съ Божественото съзнание. Само при това положение, човѣкъ разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Свързването на човѣшкото съ Божественото съзнание е великъ вътрешенъ процесъ, а не външенъ, механически, както мнозина мислятъ. Нищо въ живота не се придобива по външенъ начинъ. Учительтъ може да съдействува на ученика, за развиване на неговитѣ способности, но иска ли да придобие знание, ученикътъ трѣбва да учи, да разбира това, което му се преподава.

И вие, като ученици, вървите отъ непо- стояннитѣ величини къмъ постояннитѣ. Посто- яннитѣ величини се намиратъ въ постоянно, въ непрекъснато движение. Запримѣръ, любовьта е постоянна величина, и като такава, тя е въ постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовьта въ себе си, той се натъква на голѣми страдания. Вѣрата, надеждата, милосърдието, кротостьта сѫ постоянни величини. Като постоянни величини, и тѣ сѫ въ непрекѫснато движение. Следователно, никой човѣкъ, никоя сила не е въ състояние да спре тѣхното движение. Никой не може да си даде отчетъ, защо вѣрва въ нѣщо. Нѣкой вѣрва въ своя приятель, но сѫщевременно вѣрва и въ неговитѣ близки — жена, деца. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че вѣрвате въ. главата му. — Защо? — По главата на този човѣкъ виждате особени ѫгли, особени чърти, които ви каратъ да разчитате на него. Вие виждате, че този човѣкъ никога нѣма да ви излъже. Срѣщате другъ човѣкъ, веднага се спирате върху рѫката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човѣкъ има здрава, мускулеста рѫка. Вие веднага вадите заключение, че той е силенъ човѣкъ.

Съвременнитѣ хора сѫдятъ за нѣщата по външната имъ форма, вследствие на което из- падатъ въ голѣми противоречия. Какъ могатъ да се рѫководятъ отъ външната страна на нѣщата, когато тя е подложена на постоянни промѣни? Човѣшкиятъ животъ постоянно се мѣни. Съ него заедно се мѣнятъ всички величини, чрезъ които той се проявява. Запримѣръ, доброто въ човѣка Сѫщо така се мѣни. То непрекѫснато расте и се увеличава. Като изучавате човѣшкото лице, ще забележите, че линиитѣ въ него постоянно се измѣнятъ, едни се продължаватъ, други се скѫсяватъ. И въ мозъка на човѣка ставатъ промѣни: удължаване на известни линии, вдлъбване на нѣкой мозъчни вѫзли и т. н. Презъ времето, докато ставатъ тия промѣни, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания. Понѣкога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиитѣ на носа, за да може деятелностьта на човѣшкия умъ да се прояви нормално. Понѣкога едно удължаване на линиитѣ съ една стотна часть отъ милиметъра е въ състояние да внесе подобряване въ човѣшкия животъ. Такова удължаване на линиитѣ става, изобщо, и въ областьта на сърдцето, на ума и на волята на човѣка.

И тъй, за да разбира и познава, както себе си, така и своитѣ ближни, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ хиромантикъ. френологъ, физиогномистъ. Познава ли тия науки, по лицето на човѣка той ще чете като по книга. Великитѣ, гениалнитѣ хора носятъ въ себе си тази наука, и като погледнатъ човѣка, тѣ веднага го познаватъ. Тази е причината, поради която тѣ гледатъ на хората спокойно, философски. Кой какво прави, какъ се облича, какво говори, това не ги смущава. Великиятъ, гениалниятъ човѣкъ има за задача да прокара вода презъ пустинята, дето хората сѫ изложени на голѣми страдания. Като не разбиратъ задачата на гениалния човѣкъ, хората го считатъ смахнатъ. Обаче, единъ день, когато видятъ, че презъ пустиннитѣ мѣста на тѣхния животъ тече вода и напоява, подобрява цѣлото имъ благосъстояние, тогава едва ще разбератъ, какво е направилъ този човѣкъ за тѣхъ. Гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта. за да дадатъ тласъкъ на обикновенитѣ хора. Тѣ вна- сятъ потикъ, нова струя въ тѣхния органически животъ. Освенъ външно проявление, гениалнитѣ хора указватъ и вжтрешно, органическо въздействие върху човѣшкия животъ. Възъ основа на сѫщия законъ, ученикътъ трѣбва да знае, че и неговата задача не е са, мо въ външното изявяване на неговитѣ идеи въ написване на нѣкоя книга или нѣкое музикално произведение, но и въ онзи вѫтрешенъ потикъ, който би могълъ да внесе съ своитѣ идеи въ цѣлото човѣчество.

Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикътъ не е като гения, но съ своята чиста мисъль, той може да даде поне микроскопически тласъкъ на човѣчеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство въ себе си. Той има удобрението на висшия свѣтъ, на на- предналитѣ сѫщества. Задачата на ученика е да възприема Божественитѣ мисли и да ги предава. По този начинъ той се свързва съ хиляди напреднали сѫщества, съ единъ колективитетъ, какъвто Божествениятъ организъмъ представя. Въ този смисълъ, гениятъ не е изразъ на възможноститѣ на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които отъ вѣкове работятъ въ известно направление. Като намѣрятъ единъ подходящъ организъмъ, тѣ се проявяватъ чрезъ него. Ние наричаме този човѣкъ гений. И доброто не е резултатъ на една човѣшка душа, но на множество души, на цѣлото небе. Каквато велика мисъль мине презъ вашия умъ, вие трѣбва да й дадете ходъ. Щомъ и дадете ходъ, вие се свързвате вече съ този великъ колективитетъ, отдето тя е излѣзла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане съ вашитѣ велики мисли. Великитѣ мисли иматъ Божественъ произходъ. Следователно, има кой да се грижи за тѣхъ. И да заминете за онзи свѣтъ, тѣ пакъ ще продължаватъ да текатъ, да проникватъ въ човѣшкитѣ умове.

Често хората се запитватъ, какво могатъ да направятъ. Казвамъ: Човѣкъ може да направи всичко и нищо. Когато е свързанъ съ разумния, съ Божествения свѣтъ, той може да направи всичко. Откѫсне ли се отъ него, както рѫката отъ организъма, той е осѫденъ на смърть. При това положение, той нищо не може да направи. За да бѫде цигуларьтъ гениаленъ, рѫката му трѣбва да бѫде на мѣстото си и да се движи съ свѣткавична бързина по струнитѣ на цигулката. Съ цигулката си само, гениалниятъ музикантъ трѣбва да представя едновременно и китара, и флейта, и пѣние — цѣлъ оркестъръ. Гениитѣ сѫ първитѣ прелетни птици въ свѣта, които съобщаватъ на хората, че пролѣть иде, че още много птици като тѣхъ ще дойдатъ. Значи, всѣки човѣкъ може да бжде гениаленъ. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения нужни десеть години усилена работа, за обикновения човѣкъ сѫ нужни Ю2 години усилена работа и трудъ.

Сега, моето желание е да бѫдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила въ васъ. То трѣбва да ви служи за потикъ. Школата, която следвате, изисква отъ васъ, вие сами да се подтиквате, а сѫщевременно да давате потикъ и на другитѣ хора. Това значи, да бѫдете вѣрни на Бога, вѣрни и на себе ри. Щомъ сте вѣрни на Бога, и Той ще ви бѫде вѣренъ. Неговата вѣрность къмъ васъ се изявява съ благосло- вението, което Той всѣки моментъ ви изпраща. Божието благословение се предава чрезъ хората. Тѣ сѫ носители на великитѣ Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идатъ отгоре, отъ великия свѣтъ. Достатъчно е човѣкъ съзнателно да погледне нагоре, къмъ небето, да се очуди на техниката на великитѣ майстори, които сѫ създали хиляди слънца. Какъвъ великъ вѫтрешенъ строежи представятъ тѣ! Каква велика закономѣрность ги управлява! Тѣ сѫ въ постоянно движение. и всѣка звезда или всѣко слънце върви по строго опредѣленъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да насочи вниманието си къмъ своя организъмъ, къмъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си органи, да види, каква велика функция изпълнява всѣки отъ тѣхъ, да разбере величието на свѣта, въ който е поставенъ.

Следъ всичко това, човѣкъ се осмѣлява да говори за себе си, че е грѣшенъ, че нищо не може да направи и т. н. — Ти си грѣшенъ човѣкъ, безъ дарби, само защото си се откѫсналъ отъ Първата Причина. Свържешъ ли се съ Нея, всичко въ тебе ще потече, както е текло нѣкога. Тогава ще познаешъ себе си, своитѣ дарби и способности, които Богъ е вложилъ въ тебе. Който иска да бѫде даровитъ, гениаленъ, той трѣбва да работи. Така сѫ работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всѣки може да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Гений е всѣки човѣкъ, който изпълнява волята Божия, дава тласъкъ на цѣлото човѣчество. — Въ какво отношение? — Въ музика, въ поезия, въ наука, въ изкуство, въ религия. Гениаленъ човѣкъ е всѣки, който понася страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си съ радость. Бедниятъ Лазаръ, който живѣеше предъ вратата на богатия, бѣше гениаленъ човѣкъ. Той поглеждаше къмъ своитѣ рани и не роптаеше.. Презъ всичкото време се молѣше за богатия, да го просвѣти Господъ. Затова, именно, Лазаръ отиде въ лоното на Аврама, а богатиятъ — въ ада. Голѣми бѣха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежиятъ не може да влѣзе въ лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Ако човѣкъ разумно понесе страданията, безъ протести и роптания, голѣми блага го очакватъ. Тъй тото, страда или се радва, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе. да използува благата и на страданията, и на радоститѣ. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара!

Желая ви сега, като мислите и прилагате постояннитѣ величини въ живота си, да направите вѫтрешна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Работете върху себе си така, че ангелитѣ да ви носятъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Мнозина се страхуватъ да не дойдатъ ангели да ги взематъ. — Не, ангелитѣ могатъ да носятъ само онзи, който е свързанъ съ Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своитѣ дарби и способности, който се е свързалъ съ възвишения свѣтъ, съ Всемирното Бѣло Братство. Който иска да се развива бързо, той трѣбва да се свърже съ Великия свѣтъ. Тази връзка може да превърне простия въ ученъ, обикновения въ гениаленъ. Възстановяването на тази връзка не става чрезъ насилие, но доброволно, по любовь. — Кога може да стане това? — Всѣкога, когато човѣкъ искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това значи възкресение. Когато всички хора направятъ връзка съ възвишения свѣтъ, т. е. когато съзнанията имъ се пробудятъ, това значи, свѣтътъ да се запали от всички страни, отъ четиритѣ си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднатъ, всички съмнения и заблуждения ще изчезнатъ, и хората ще се освободятъ отъ черния димъ и сажди, отъ влиянието на черната ложа. Тѣ ще започнатъ да се хранятъ съ чистата храна на Словото, ще дишатъ свежъ и прѣсенъ въздухъ, ще пиятъ чиста, кристална вода, ще възприематъ Божествената свѣтлина и ще се радватъ на новия животъ, на новата наука, на новата любовь, на новата мждрость и истина.

Стремете се къмъ възстановяване на вътрешната връзка съ Бога, съ разумния свѣтъ.. Новата 1929 година, която иде, благоприятствува за връзки съ напреднали същества, съ същества отъ Божествения свѣтъ.

Богъ е Любовь . Божията Любовь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Божията Любовь и Божията Мъдрости носятъ пълното щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

21 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...