Jump to content

1928_11_14 Смѣни въ Природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СМЪНИ ВЪ ПРИРОДАТА.

Размишление.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ сериозни работи въ живота. Тѣ избѣгватъ забавитѣ. За тѣхъ забавата е почивка. Тѣ не се нуждаятъ отъ такъвъ родъ почивка. За децата, обаче, забавата е необходимость. Чрезъ забавитѣ децата растатъ, развиватъ способноститѣ си и се готвятъ за сериозенъ животъ. Понеже съвременнитѣ хора сѫ минали вече фазата на детинството, сега тѣ се готвятъ за новъ животъ, за нова работа. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва много да мисли. Наистина, отличителната чърта на човѣка е способностьта му да мисли, но мисъльта, мисленето не е единиченъ процесъ. Мисъльта е колективенъ процесъ. Всички хора мислятъ. Поради способностьта си да мисли, човѣкъ минава за мислещо сѫщество, а ангелътъ — за разумно сѫщсство. надарено съ висока интелигентность. Мистльта на човѣка може да бѫде положителна и отрицателна. Подъ отрицателна мисъль не трѣбва да разбираме лоши мисли, но мисли съ отрицателна енергия.

Сега, каквото и да се говори на човѣка, отъ него се иска приложение. Човѣкъ може да разбере живота само чрезъ приложение. Животътъ се изразява въ три направления: въ областьта на мисъльта, въ областьта на чувствата и въ областьта на постъпкитѣ. Значи, човѣкъ се движи, освенъ въ областьта на чувствата и на постъпкитѣ, още и въ областьта на мисъльта. Затова е казано за човѣка, че е мислещо същество. За човѣка мисъльта е нѣщо постоянно, а за животнитѣ — развлѣчение, празненство. Както посещението на нѣкой беденъ домъ отъ даря е велико празненство, така и всѣка мисъль, попаднала въ главата на нѣкое животно, с велико, царско посещение.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношението, което съществува между обикновенитѣ и царскитѣ работи. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Мислитѣ мѣнятъ формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъль интересува човѣка до известно време само и после престава да го интересува. Запримѣръ, ако имате едно шише, пълно съ нѣкакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само отъ съдържанието му. Обаче, ако знаете, че нѣкой шишета иматъ красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и отъ формата, и отъ съдържанието имъ. Всѣко шише, което е пълно съ хубаво съдържание, интересува човѣка заради съдържанието му. Щомъ съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече отъ него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха съ уважение, а сега го оставатъ на страна. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щомъ сипятъ ново съдържание, човѣкъ отново се интересува за шишето.

По същия начинъ, човѣкъ се интересува отъ мисли съ добро съдържание. Щомъ приеме съдържанието имъ въ себе си, той оставя формитѣ имъ настрана, не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, има такива мисли, въ които формата и съдържанието сѫ нераздѣлни, не могатъ да се отдѣлятъ една отъ друга. Въ този случай, човѣкъ еднакво се интересува отъ формата и отъ съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скѫпоценнитѣ камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието имъ. Диамантътъ, запримѣръ, може да се уподоби на чистата човѣшка мисъль, презъ която слънчевитѣ лѫчи на живота се пречупватъ и образуватъ спектъръ. Когато лѫчитѣ на живота се пречупватъ въ чиститѣ човѣшки мисли, заедно съ това растатъ и чувствата на човѣка. Като знаете цената на вашитѣ мисли, вие не трѣбва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по нѣкакъвъ начинъ.

Страданията ще дойдатъ неизбѣжно въ вашия животъ, но стремете се поне да избѣгвате онѣзи страдания, които вие сами си причинявате. Този родъ страдания създаватъ противоречия за човѣка, отъ които той лесно може да се освободи. Тия страдания представящ неорганизирана материя, която трѣбва да се впрегне на работа. Човѣкъ страда отъ това, че не може да задоволи нѣкое свое желание. Запримѣръ, нѣкой иска да стане царь и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ходъ на това свое желание, човѣкъ трѣбва да направи изчисление, каква е вѣроятностьта да стане царь. Щомъ направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже отъ него, безъ никакви страдания. Какъ се е зародила въ човѣка идеята да стане царь? Ако трѣбваше да стане царь, съ слизането си на земята, той щѣше да носи съ себе си акредитивни писма, че го пращатъ на земята царь да стане. Ако бѣше опредѣленъ за царь, съ него заедно щѣше да слѣзе цѣла свита отъ помощници и придворни, съ сила и власть, да го учатъ и да му помагатъ. А тъй, безъ никакви писма, безъ никаква свита, дошълъ като обикновенъ човѣкъ на земята, той започва да мечтае царь да стане. На мѣсто ли е родена тази идея? — Нe е родена нито на мѣсто, нито на време.

Този родъ мисли ние наричаме неестествени. Тѣ се зараждатъ въ всѣки човѣкъ. Нѣкой иска да бжде философъ, ученъ човѣкъ. Философътъ не се ражда философъ, нито учениятъ се ражда ученъ. За да стане човѣкъ философъ или ученъ, той трѣбва дълго време да работи. Работа, трудъ, постоянство се иска. отъ човѣка, за да придобие нѣщо. Каквито и да сѫ идеитѣ на човѣка, въ тѣхъ има нѣщо общо. Разликата се заключава само въ това, че нѣкои хора представятъ корени на дадена идея, други — листа, трети — цвѣтове. Обаче, всички заедно съставятъ идеитѣ на цѣлокупния животъ. Ако, споредъ мѣстото, което заема, не реализира своитѣ идеи, човѣкъ ще остане въ положението на коренъ на растение. Въ това положение, той само ще смуче сокове отъ земята, ще плаче, ще страда, докато единъ день мине презъ състонието на животно, поне да може да се движи отъ едно мѣсто на друго. Отъ животно, той ще се стреми да стане човѣкъ. Човѣкъ пъкъ се стреми да стане ангелъ. Ангелътъ се стреми къмъ още по-високо положение.

Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Кѫде е краятъ на живота? Какъвъ е неговиятъ смисълъ? — Краятъ на живота и неговиятъ смисълъ сѫ въ вѣчностьта. Тя съдържа всичко въ себе си. Защо човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчностьта, какъвъ е смисълътъ на това стремление, никой философъ не може да отговори. Каквито философи и да сжществуватъ въ свѣта, нѣкои отъ тѣхъ дохождатъ до нѣкакъвъ край, а други — до никакъвъ край. Като размишляватъ по този въпросъ, нѣкои хора казвагъ за себе си, че сж начало, глава на работата. Други пъкъ съзнаватъ, че сѫ край, опашка на работата. Обаче, нито началото може безъ края, нито краятъ безъ начало. Началото и краятъ, т. е. главата и опашката вървятъ заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й, това е нейниятъ край. Краятъ на тази идея пъкъ води къмъ начало на друга идея. Идеитѣ сѫ неразривно свързани една съ друга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е свършилъ училище, той е свършилъ само единъ родъ училище, както ученикътъ свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човѣкъ непрестанно учи, минава отъ училище въ училище — всѣкога има, какво да учи.

Като изнасямъ тия мисли, имамъ за цель да обърна вниманието ви къмъ постояннитѣ промѣни, на които човѣшкиятъ животъ е изложенъ. Формитѣ на човѣшкия животъ постоянно се мѣнятъ. Когато се казва, че човѣкъ минава въ положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човѣкъ минава само презъ състоянията на растение и на животно, безъ да взима тѣхната форма. Докато само расте, седи на едно мѣсто и почива, човѣкъ минава презъ положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, безъ да се движи отъ едно мѣсто на друго. Щомъ въ него се роди желание да се движи, да промѣни мѣстото си, детето е въ положението на животно. То започва да пъпли, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисъльта започне да действува, въ човѣка се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече въ фазата на истински човѣкъ, който мисли, работи и се стреми да мине въ ново положение, въ фазата на ангелъ. Като минава отъ едно положение въ друго, човѣкъ е изложенъ на страдания, които го повдигатъ, т. е. съдействуватъ за неговото развитие.

Съвременнитѣ хора, особено нѣкои религиозни, мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, всичко ще имъ тръгне напредъ и ще могатъ да научатъ това, което не сѫ успѣли да придобиятъ на земята. Наистина, много нѣща могатъ да се научатъ на онзи свѣтъ, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. — Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. — Още по-добре. На онзи свѣтъ работятъ, именно, тия, които сѫ завършили развитието си. На земята работятъ и умнитѣ, и глупавитѣ, а на небето, между ангелитѣ, само умнитѣ работятъ. Глупавиятъ може да отиде на гости при ангелитѣ, да поседи день—два и да слѣзе на земята да работи. Докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да изпуща моментитѣ за работа, да мисли, че може да живѣе, както иска, и да очаква по-добри условия въ бѫдеще. Той трѣбва да научи урока, който му е даденъ още днесъ, безъ никакво отлагане за утрешния день, или за другъ животъ. Днешната задача още днесъ ще решишъ — нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствували, или не сте разбрали задачата. — Никакво извинение не се приема. — Тогава въ какво да вѣрваме? ~ Ще вѣрвате. че въ свѣта сѫществува единъ Богъ, Който е Любовь. Той е далъ условия на хората да живѣятъ, да работятъ и да учатъ. Богъ е Мѫдрость. Следователно, Той е вложилъ разумность въ човѣка, научилъ го е да мисли и да чувствува.

Когато младата мома и младиятъ момъкъ се влюбятъ, тѣ мислятъ, че тогава само чувствуватъ. Въ края на краищата, момата се оплаква, че момъкътъ я изгорилъ, а момъкътъ се оплаква, че момата го изгорила. Какво показва това? — Това показва, че тѣ сѫ вложили единъ въ другъ повече енергия, отколкото трѣбва. Щомъ момата и момъкътъ се оплакватъ единъ отъ другъ, тѣ не сж умни, тѣ сѫ играли съ огънь. За онзи, който си играе съ огъня, е добре, но за онзи, на ржката на когото е туренъ огъньтъ, не е добре. Какви сѫ последствията на тази игра? — Изгубване на довѣрие. За да не изгуби вѣра, както въ себе си, така и въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да възпитава своитѣ чувства. Мисъльта е дадена на човѣка, именно, за това, да възпитава неговитѣ чувства. Той трѣбва да чувствува всѣкога, а не само когато се влюби. Такива сж отношенията и на Бога къмъ насъ. Той всѣки моментъ отправя своитѣ мисли и чувства къмъ насъ. Когато хората отричатъ това, причината е въ тѣхъ. Съ своя неправиленъ животъ, тѣ се затварятъ за Бога, вследствие на което Той временно престава да имъ изпраща ония блага, които тѣ искатъ. Той знае, че ако при тѣхния неправиленъ начинъ на живѣене, имъ изпраща блага, вмѣсто да имъ помогне, ще имъ причини голѣми вреди. Като не разбиратъ това, хората, като своенравни деца, роптаятъ, защо на еди — кого си е дадено повече, а на тѣхъ — по-малко. Много естествено! Здравиятъ всѣкога може да яде отъ яденето, което се слага на трапезата; обаче, болниятъ ще яде малко и то лека, специална храна. Неговиятъ стомахъ е слабъ, не може да издържа на всѣкаква храна. Когато оздравѣе, и той ще се ползува отъ благата, които здравитѣ хора иматъ.

Като ученици, вие трѣбва да се спирате на положителнитѣ мисли въ живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото вѣрую. Апостолъ Павелъ е казалъ: Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Не е въпросъ човѣкъ изведнъжъ да порасне, да стане голѣмъ, знатенъ. Радостьта на ученика се заключава въ постепенното растене и придобиване на знания. Нѣкой, като свърши гимназия или университетъ, мисли, че е станалъ ученъ човѣкъ, че много знае. Кѫде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бѣхъ ученикъ въ еди—кой си класъ, или на еди—кой си семестъръ, това и това бѣше, такива и такива знания придобихъ. Добре е човѣкъ да си спомня нѣщо отъ миналото, но животътъ непрестанно върви напредъ. Науката сѫщо крачи напредъ. Това, което е било преди 10 — 20 години, сега не е стадото. Сега сте пъргави, но следъ 20 — 30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствувате. Ще кажете: Едно време бѣхме млади, а сега остарѣхме. — Защо остарѣхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостьта е вашиятъ кредиторъ. Ако искате да не остарявате, трѣбва да спазвате правилото: още преди да е дошълъ кредиторътъ ви въ кѫщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трѣбва да изпратите слугата си въ кантората му, да платите дълга си. Ако нѣмате пари да платите дълга си, трѣбва да избѣгате нѣкѫде, да не се явявате предъ очитѣ на своя кредиторъ.

Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно отъ дветѣ: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсилъ, или ще се скриете нѣкѫде, да ви не срѣща. — Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ задълженията си и да не плаща? — Плати тогава! — Ама нѣмамъ пари. — Щомъ нѣмашъ пари, бѣгай ! Две положения има въ живота: добро и зло, день и нощь, радость и скръбь. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да правишъ добро! — Не мога. — Щомъ не можешъ да правишъ добро, ще правишъ зло. — Не мога да правя зло. — Тогава добро ще правишъ. Има нѣща, които човѣкъ не може да избѣгне. Той трѣбва да върви напредъ — не може да се връща назадъ. Обаче, има случаи въ живота на човѣка, когато спасението му седи въ връщането му назадъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е тръгналъ въ кривъ пжть, въ посока на злото, той трѣбва да се върне назадъ. Като се върне назадъ, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напредъ. Мисъльта на човѣка опредѣля посоката на неговото движение.

Често хората се гордѣятъ съ своитѣ мисли и чувства, радватъ се, че съ много производителни. Не е достатъчно човѣкъ само да ражда мислитѣ и чувствата си, но същевременно той трѣбва да знае, какъ да ги пази, да не се губятъ. Срѣщате единъ човѣкъ, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имахъ на младини, но свърши се това време, изчезнаха моитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. — Къде отидоха тѣ? — Не зная, но нищо не остана отъ тѣхъ. Отиде красивото и свѣтлото! Нѣма вече да се върне. — Щомъ си изгубилъ красивото въ своя животъ, това показва, че не си билъ уменъ човѣкъ. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: Това е въ реда на нѣщата, така ще си отидемъ на онзи свѣтъ. — Не, това не е въ реда на нѣщата. Въ реда на нѣщата е чешмата постоянно да тече, и коритото всѣкога да бъде пълно съ вода. Щомъ чешмата престава, и коритото не е пълно съ вода, едно отъ дветѣ е вѣрно: или въ чешмата има нѣкаква повреда, или водата се е отбила отъ своя пжть. Въ Божествения порядъкъ на нѣщата, чешмата всѣкога трѣбва да тече, и коритото да бѫде пълно съ вода. Съ други думи казано: мислитѣ и чувствата на човѣка непрестанно трѣбва да текатъ и да пълнятъ коритото, отъ което хора, растения и животни могатъ да се ползуватъ.

И тъй, човѣкъ не трѣбва да губи своитѣ красиви мисли и чувства. Щомъ погледне къмъ резервуара, въ който сж се втичали, той веднага трѣбва да си спомни своята младость, като мома или момъкъ, и да се върне къмъ нея. Който владѣе това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчкитѣ на лицето си и ще се превърне въ млада мома или младъ момъкъ. Ще кажете, че това е приказка отъ „Хиляда и една нощь“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че тѣ трѣбва да умиратъ, да боледуватъ, да грѣшатъ? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия нѣща. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раятъ и небето сѫ създадени за добритѣ, за умнитѣ хора. Адътъ и чистилището сѫ създадени за лошитѣ, за глупавитѣ хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. — Ама защо трѣбва да отида въ ада? — Защото си глупавъ. — Защо трѣбва да отида въ чистилището? — Защото си лошъ. — Защо трѣбва да отида въ къпалнята? — Да се окъпешъ, да станешъ чистъ. Това показва, че въ свѣта съществува великъ редъ и порядъкъ — всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Дето има редъ и порядъкъ, тамъ има и закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Никой не е въ състояние да измѣни тия закони. Даже Богъ не ги измѣня. Измѣни ли ги, Той се обръща противъ себе си. Да мисли човѣкъ, че може да измѣни великитѣ закони на живота, това значи, да не е способенъ да мисли право, или да мисли само за себе си.

Сега, вие се запитвате: Какво трѣбва да правимъ, като сме загубили своя вътрешенъ миръ? Питамъ: Какво трѣбва да прави цигуларьтъ, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струнитѣ, и той е принуденъ да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понѣкога струнитѣ на вашето сърдце и на вашия умъ се отпущатъ, и вие не можете да свирите добре. Има нѣкаква влага, която имъ влияе. Пазете се отъ влагата, която се отразява върху вашитѣ мисли и чувства и прѣчи да разсъждавате правилно. Правилното мислене опредѣля вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пъкъ служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днесъ въ живота на съвременното човѣчество? Срѣщате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мѫчнотии. Като стане на 21 години, вмѣсто да бѫде пехливанъ, здравъ момъкъ, той отпада, губи силитѣ си. Коя е причината за това? — Този момъкъ е преживѣлъ нѣщо силно, което е внесло разривъ между ума и сърдцето му, т. е. между мислитѣ и чувствата му. Иска ли да възстанови силитѣ си, той трѣбва да хармонизира своитѣ мисли и чувства.

Сега, като изучаваме научно фазитѣ на човѣшкото развитие, ние можемъ да ги раздѣлимъ главно на три: въ първата фаза на човѣшкото развитие, отъ 1—7 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ положението на растение. Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възрасть, виждате, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смѣе да се отдалечава отъ дома си. Отъ 7 — 14 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава отъ дома си. Отъ 14—21 годишна възрасть, човѣкъ започва да мисли, влиза въ фазата на истинския човѣкъ. Следъ 21 годишна възрасть, човѣкъ отново минава въ сѫщитѣ фази — има едно повтаряне. Отъ 21—28 години той влиза въ фазата на растение, отъ 28 -35 — въ фазата на животно, отъ 35—42 — въ фазата на човѣкъ. Тѣзи фази се повтарятъ и по-нататъкъ, до дълбока старость. Когато минава презъ фазата на растение, научно човѣкъ може да каже за себе си, че се занимава съ ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, опредѣля, къмъ коя категория растения да се причисли: къмъ водораслитѣ, къмъ сухоземнитѣ, къмъ низшитѣ или висшигѣ и т. н. Когато минава презъ фазата на животно, човѣкъ се занимава съ зоология, изучава произхода на животнитѣ, изобщо, както и своя произходъ, специално. Най-после, като дойде до фазата на човѣка, той изучава антропология, занимава се съ своя органи- зъмъ, съ епохитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ.

Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тия работи. Наистина, днесъ хората се интересуватъ повече отъ материални въпроси: кога ще свършатъ училище, дали ще ги назначатъ на служба и т. н. Нѣкой свършилъ естественитѣ науки, иска да стане учитель. Назначаватъ го учитель, но следъ петь години го уволняватъ. Той се интересува за назначението си, а не се интересува, колко време ще го държатъ на служба. Когато уволняватъ нѣкой чиновникъ отъ служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животътъ на човѣка е пъленъ съ промѣни. Въ промѣнитѣ е красотата. Докато ставатъ промѣни съ човѣка, той трѣбва да се радва. Престанатъ ли промѣнитѣ въ неговия животъ, това показва, че развитието му се е спрѣло. Следователно, дали минава презъ състоянието на растение или на животно, човѣкъ трѣбва да се радва. Като растение, той трѣбва да изучава закона на търпението. Въ каквото положение и да изпадне, човѣкъ трѣбва да учи. Иначе, той може само да философствува, безъ да придобива опитности. Като се намѣрятъ предъ известни изпитания, или предъ разрешаване на нѣкои въпроси, тия философи, вмѣсто да уреждатъ, развалятъ работитѣ.

За такъвъ единъ малъкъ философъ, разправятъ следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философствува, само да решава задачитѣ си. Единъ день, това било на великия четвъртъкъ, преди Великдень, майката купила 250 яйца, турила ги въ кошница да ги боядисва. Като видѣло толкова много яйца въ кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, съ което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно въ друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото отъ тѣхъ. Въ резултатъ на този опитъ, всички яйца били счупени, и въ ржцетѣ му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борецъ, съ който ще чупи всички останали яйца. Питамъ: Правилно ли е решило задачата си? Когато влѣзла въ стаята, майката се ужасила отъ това, което видѣла — пълна кошница съ счупени яйца. — Защо счупи яйцата? — запитала детето си. — Търсихъ борецъ, съ който да чупя яйцата на другарчетата си.

Често и съвременните хора изпадатъ въ положението на това момче. Като решаватъ въпроситѣ си само по пѫтя на ума, чрезъ философствуване, тѣ дохождатъ най-после до положение да изпочупятъ всички яйца — условията, дадени въ живота имъ, като оставатъ само съ едно здраво яйце въ рѫката си.—Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Съ едно здраво яйце въ живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човѣкъ не е дошълъ на земята да живѣе охолно. Той е дошълъ на земята да се учи, а що се отнася до радостьта и веселието, това сѫ почивки, промѣни на състоянието му. Като се учи, ученикътъ е радостенъ. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущаватъ. Опасно е да не го обикнатъ единицитѣ и двойкитѣ. Обикнатъ ли го, той не може да мръдне въ по-горенъ класъ. Единицитѣ и двойкитѣ представятъ преграда, която прѣчи на ученика да мине въ по-горенъ класъ. Като се намѣри предъ тази преграда, ученикътъ трѣбва да употрѣби всичкитѣ си усилия, да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикътъ се превръща въ безплодно дърво, което трѣбва да се отсѣче и хвърли въ огъня. За да не го изхвърлятъ навънъ, той трѣбва да работи усилено, да превърне единицата въ двойка, двойката — въ тройка, тройката — въ четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище съ шесть, всички го признаватъ за даровитъ, за способенъ ученикъ.

Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ значението на числата, казватъ, че това, сѫ числа, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Наистина, ако сѫ безъ съдържание, числата нѣматъ никакво значение. Обаче, иматъ ли съдържание, тѣ иредставятъ вече известно напрежение, известно количество енергия. Запримѣръ, ако вземемъ числата 740 м. м. или 700 м. м. атмосферно налѣгане, не е безразлично за кое число ще говоримъ. При 740 м. м. налѣгане ние имаме добро време; при 700 м. м. налѣгане имаме дъждъ, буря. Като знаете, колко е атмосферното налѣгане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 м. м. налѣгане отидете на планината, трѣбва да се облѣчете добре, да вземете съ себе си мушама, защото дъждъ ще вали. Ако пъкъ налѣгането е 690 м. м.,. времето ще бѫде още по-лошо. Както виждате, всѣко число има значение. Числата не сѫ произволни величини. Тѣ криятъ въ себе си изестно количество сила, напрежение.

Следователно, всѣко число въ природата, както и въ живота, има строго опредѣленъ вжтрешенъ смисълъ. Тъй щото, когато хората се спиратъ върху благоприятното или неблаприятно влияние на известни дни и числа въ тѣхния животъ, това не е суевѣрие. За мнозина вторникъ и петъкъ не са добри дни. За нѣкои хора числата 13, 17 и др. сѫ неблагоприятни. Въ тѣзи дни и числа, тѣ не започватъ никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си положителни мисли. Казвате, че за да избѣгне фаталноститѣ на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде набоженъ.—Това е лесна работа. Да бѫде човѣкъ набоженъ, това значи, да вѣрва въ Бога и да прави добро. Хората не знаятъ, че като вѣрватъ въ Бога и като правятъ добро, тѣ се учатъ, придобиватъ опитности. Дали върши добро или зло, човѣкъ постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държатъ отговоренъ за това, което върши. Нѣкои мислятъ, че въ смъртьта ще намѣрятъ спокойствие. — Не, и умрѣлиятъ го държатъ отговоренъ. — Защо? — Той трѣбва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободятъ хората отъ умрѣлия, въ помощь имъ изпращатъ червеитѣ. Значи, абсолютна почивка нѣма нито на този, нито на онзи свѣтъ. Отъ време на време, добритѣ и разумнитѣ хора могатъ да почиватъ, но глупавитѣ и грѣшнитѣ нѣматъ право да почиватъ. Тѣ сѫ дължни всѣки моментъ да даватъ отчетъ за дѣлата си, за да могатъ да се учатъ, да вървятъ напредъ.

Какво разбираме подъ думата „грѣшенъ човѣкъ“? Грѣшенъ човѣкъ е онзи, който се противи на волята Божия. Въ който моментъ реши да върши волята Божия по любовь, а не отъ страхъ, той става праведенъ. Отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ. Желанието на Бога е да бѫдемъ добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човѣкъ добъръ, а грѣшника — праведенъ. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човѣкъ все трѣбва да работи. Нищо не се дава даромъ, безъ работа и трудъ. Знание, добродетели, сила се придобиватъ съ работа, съ усилия. — Не може ли по благодать да се получатъ нѣщата?— Не може. Благодатьта подразбира добритѣ условия, дадени на човѣка, а отъ него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е подъ Неговата благодать. Който не върши волята Му, той нѣма никаква благодать. Той е изложенъ на страдания, понеже е престѫпилъ Божиитѣ закони. И Богъ не престѫпна своитѣ закони. Който изпълнява Божиитѣ закони, той благува. Послушанието къмъ Бога и изпълнението на волята Му прави човѣка щастливъ. За да изработите въ себе си тази готовность, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че Богъ е благъ, грижи се за всички хора, желае тѣхното добро и имъ помага. Мрачнитѣ мисли, чернитѣ облаци въ съзнанието ви, сѫ ваше изобретение. Тѣ сѫ плодъ на вашитѣ отрицателни състояния. За да премахнете облацитѣ отъ съзнанието си, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ. Речете ли пакъ да се върнете въ стария животъ, облацитѣ още повече ще се сгѫстятъ. Какво печели човѣкъ, ако всѣки день слиза все по-надолу? — Нищо не печели. Единъ день ще се намѣри на дъното на ада, отдето отново трѣбва да иждиви хиляди години, докато излѣзе на повърхностьта.

Мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е въ ржцетѣ ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи отъ вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикантъ, и художникъ, и поетъ, и ученъ ще станете, но не сега, нито въ единъ животъ. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минатъ, докато човѣкъ придобие тия нѣща. Тури ли веднъжъ начало, работитѣ му добре ще се наредятъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Тѣ не трѣбва да се отегчаватъ отъ живота, но да гледатъ на всички нѣща положително. Нѣкой се оплаква, че живѣе въ ада. — Защо живѣе въ ада? — Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лошъ, онзи е грѣшенъ. Понѣкога толкова се забравя въ своята критика, че си позволява да не удобрява и Бога, и ангелитѣ. Всички сѫ лоши за него, само той е добъръ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да мисли, че всички хора сѫ добри, че Богъ е благъ и милостивъ. Докато не възстанови хармонията между мислитѣ и чувствата си, той нѣма да бѫде здравъ, нѣма да се развива правилно. Човѣкъ трѣбва да преобрази своя умъ, да внесе въ себе си нови, положителни мисли, които могатъ да го подмладятъ. По този начинъ само той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе любовьта въ себе си, да обича всички хора, да бѫде доволенъ отъ живота, отъ условията, при които се намира. Не внесе ли любовьта въ себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира въ положението на човѣкъ, който се хвали съ своитѣ ябълки, но не може да ги извади отъ зашития чувалъ, да ги предложи на хората, да ги опитатъ. Останатъ ли ябълкитѣ въ чувала, тѣ сѫ осѫдени на изгниване.

Какво опредѣление може да се даде за любовьта? Какво нѣщо е любовьта? Да любишъ, това значи, да давашъ на другитѣ отъ благото, което имашъ. Това е най-простото опредѣление на любовьта. Българинътъ пише думата любовь съ шесть букви: Любовь. Англичанинътъ я пише съ четири букви: Love. Следъ буквата 1, англичанинътъ пише буквата о, той съкращава ю въ о, защото е практиченъ. Той казва: „Времето е нари“. Буквата „б“ въ българската дума любовь, показва, че за да люби, човѣкъ трѣбва да работи, да оре, да сѣе и следъ време посѣтата семка да израсте. Англичанинътъ бърза. Той иска посѣтото семе скоро да израсте, да получи нѣщо отъ него.

Като говорите за любовьта, вие трѣбва да научите нейната пѣсень. Думата любовь има своя пѣсень и свои движения. Истински музикалниятъ може да изпѣе думата любовь съ движения. Изпѣе ли я по този начинъ, тя ще произведе нужния ефектъ. Всѣка дума, музикално изказана и придружена съ хармонични движения, е въ състояние да внесе тласъкъ въ човѣшката душа. Представете си, че единъ човѣкъ излиза на сцената да говори, но стои изправенъ и неподвиженъ като дърво, безъ никакъвъ изразъ въ думитѣ, безъ никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвелъ този човѣкъ на публиката? Единъ следъ другъ хората ще започнатъ да излизатъ и ще го оставятъ самъ. Ние не сме за животъ безъ движения. Когато човѣкъ говори, очитѣ, рѫцетѣ, лицето му трѣбва да бѫдатъ изразъ на думитѣ, които излизатъ отъ неговата уста. Въ движенията, въ хода на човѣка трѣбва да има нѣщо пластично, хармонично, да се радва, че живѣе. Всѣки може да стане красивъ, да изработи пластика въ движенията си — отъ човѣка зависи това. Усилия, работа се иска отъ него, за да стане той истински човѣкъ. Ако ангелътъ трѣбва да мине презъ хиляди изпитания, докато стане истински ангелъ, презъ колко повече изпитания трѣбва да мине човѣкъ, докато стане истински човѣкъ! Колко пжти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човѣкъ!

Като ученици, искате ли да напредвате, вие трѣбва да се освободите отъ съмнението. Ще вѣрвате въ Бога, въ Божия Духъ, въ себе си, безъ никакво съмнение, безъ никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе въ ада, въ свѣта на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже нѣкой, че мисли, че вѣрва, че обича хората. — Нѣма какво да мисли. Този въпросъ трѣбва да бѫде разрешенъ въ него. Той трѣбва да каже: Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ. Въ Божествената любовь има само даване, а въ човѣшката — даване и взимане.. При едни случаи човѣкъ ще обича и ще дава, при други случаи — ще обича и ще взима. Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ иматъ допирни точки помежду си, но сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Много трѣбва да учи човѣкъ, докато разбере Божествения свѣтъ. За развитието на човѣшката душа има хиляди възможности. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще. Несметни богатства се разкриватъ предъ неговия погледъ. За да реализира всичко това, нужни сѫ не една, но безброй вѣчности. Това може да послужи като потикъ въ живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашитѣ възвишени идеали, да реализирате вашитѣ стремежи. Искате ли да постигнете това, всѣка сутринь, като станете отъ сънь, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо нѣма да постигнете. Богъ ще ви научи, какво да правите и какъ да работите презъ деня.

Сега, ще прочета 103 Псаломъ на Давида, да видите, какво е писалъ той преди три хиляди години.

„Блгославяй, дуто моя, Господа“... (1— 12 стихъ). — Въ тия стихове Давидъ описва отношенията на Бога къмъ човѣка.

„Колкото отстои изтокъ отъ западъ, толкозъ е отдалечилъ отъ насъ престъпленията ни“. (—12 ст.).— Богъ държи престъпленията и грѣховетѣ на хората далечъ отъ съзнанието си, съ което имъ дава възможность да не се спъватъ, да вървятъ напредъ. Съгрѣши ли нѣкой, Той му казва: Стани, напредъ върви! Падне ли нѣкои, Той му казва: Стани, напредъ върви!

„Както жали отецъ чадото си, така жали Господъ онѣзи, които Му се боятъ“.(—16ст.).— На сегашенъ езикъ преведено, значи: Така жали Господъ онѣзи, които Го обичатъ. Страхътъ е животинско състояние, а любовьта — състояние на човѣка. Въ пророческитѣ времена, въ времето на Давида, човѣкъ е билъ повече въ фазата на животно, затова е употрѣбена думата страхъ. Сега човѣкъ е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страхъ отъ Господа трѣбва да се замѣсти съ любовь къмъ Господа.

„А милостьта Господни е отъ вѣка и до вѣка върху онѣзи, които Му се боятъ“(—17 ст.). — Милостьта Господня е върху онѣзи, които Го любятъ, които Го слушатъ. Днесъ страхътъ е превърнатъ въ послушание.

И тъй, като ставате сутринь, обърнете се къмъ душата си съ следнитѣ думи: Душо моя, благославяй Господа и вижъ, какво е написа лъ Той въ тебе. Следъ това вземи букварчето си и иди на училище, да се учишъ. Каквито мѫчнотии срещнешъ презъ деня, ще ги разрешавашъ споредъ написаното въ душата си. По този начинъ само съученицитѣ ти могатъ да те обичатъ. Щомъ разрешавате задачитѣ си правилно, вие ще бткдете признатъ и на земята, и на небето за даровитъ, способенъ ученикъ. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смѣете, ще бждете доволни и недоволни. Желая ви да бждете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способнитѣ и даровити ученици могатъ да образуватъ истинско духовно общество, дето любовна се проявява. Обаче, на каквато степень на развитие и да се намира, човѣкъ всѣкога трѣбва да проявява любовьта. Всѣка сутрини си казвайте: Благославяй, душе моя, Господа! Ако преди три хиляди години Давидъ можа да каже това, защо и вие днесъ да го не кажете? Отъ време на време прочитайте този Псаломъ и си правете преводи. Нѣкой думи, които не ви харесватъ, можете да ги замѣстите съ такива, които отговарятъ на днешното ви състояние.

Христосъ казва: ,Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ“. Какво означаватъ тия думи? Христосъ уподобява себе си на лоза, а човѣка — на лозена прѫчка, за да покаже, че въ Божествения свѣтъ човѣкъ се намира въ положение на растение. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ възкресение е стремежъ да излѣзе отъ гъстата материя, отъ положението на растение и да влѣзе въ фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, отъ фазата на животно, човѣкъ ще мине въ фазата на истински човѣкъ — светия. Обаче, засега човѣкъ е още растение, затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ. Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се и се хвърля навънъ; всѣка прѫчка, която дава плодъ, се отглежда“. Растенията не сж. глупави сѫщества. И тѣ мислятъ, но мисъльта имъ се различава отъ човѣшката, както човѣшката — отъ ангелската.

Сега, пакъ ви пожелавамъ да бѫдете да- ровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грѣшни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителитѣ се занимаватъ съ даровити и способни ученици, а Богъ, Който има на разположение всичко, се занимава съ грѣшнитѣ ученици, както и съ тия, които не сѫ проявили още своитѣ дарби. Срещне ли такъвъ ученикъ, Той му казва: Стани, учи и напредъ върви! Искате ли да учите, да се развивате, дръжте въ ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да ви се случи, приемайте всичко съ благодарность. Всѣкакво недоволство, всѣкакви кисели и горчиви чувства— да изчезнатъ отъ васъ. Знайте, че Божията милость и благость е велика. Каквото отношение заемате къмъ Бога, сѫщото отношение ще запазите и къмъ Божия Духъ, и къмъ себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси въ живота си.— Ама еди-кой си нѣма добро мнение за мене. — Щомъ нѣма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той нѣма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за васъ. това не е важно. За васъ е важно да имате три свещени идеи въ себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Духъ и една свещена идея за себе си — за своята душа. Всичко можете да забравите въ живота си, но винаги помнете: любовь къмъ Бога, любовь къмъ Божия Духъ и любовь къмъ душата си. Каква трѣбва да бѫде тази любовь? — Чиста, безкористна — любовь безъ всѣкакво съмнение. Живѣете ли по този на- чинъ, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила въ свѣта не ще може да я разкѫса.

И тъй, за да държите връзката си съ Бога здрава, всѣка сутринь отивайте при Него. Изповѣдайте предъ Бога прегрѣшенията си и прочетете, какво е написалъ въ душата ви. за да го приложите презъ деня. Кажете въ себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човѣкъ да види грѣшкитѣ си, да ги изповѣда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бѫдатъ лоши. Той непременно ще бѫде тегленъ подъ отговорность, както касиерътъ на нѣкоя банка отговаря за всѣко погрѣшно изчисление. Въ математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерътъ да я тури на края на нѣкое число, или отнеме ли я по погрѣшка отъ нѣкое число, последствията сл; лоши. Като пише, човѣкъ нѣма право нито да отнима, нито да прибавя — точно трѣбва да пише. Погрѣшкитѣ на хората не сѫ голѣми, тѣ сѫ забравили да напишатъ нѣкое число, или сѫ прибавили нѣкое число, но последствията на погрѣшкитѣ имъ сѫ голѣми. Затова, направятъ ли нѣкаква погрѣшка, тѣ веднага трѣбва да я изправятъ. Дойде ли до изправяне на грѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. По-великъ е онзи, който, като е правилъ погрѣшки, всѣкога ги е изправялъ, отколкото онзи, който никога не е грѣшилъ. Първиятъ е миналъ презъ голѣми мѫчнотии, а вториятъ е вървѣлъ по гладъкъ пѫть. Мине ли по пѫтя на първия, и той ще прави погрѣшки.

Сега, запомнете сѫщественитѣ мисли отъ тази лекция. Всѣка сутринь отивайте при Бега, при Божия Духъ и при душата си съ любовь. Признайте дълбоко въ себе си, че не сте работили за развиване на своитѣ дарби. Започнете да работите съ велико постоянство и послушание. По сто пѫти на день да се изпотявате, не се обезсърдчавайте — работете и прилагайте любовьта. Като се изпотите, ще се преоблѣчете, както правите презъ лѣтото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече поритѣ ви ще се отварятъ, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздухъ. Каквото и да ви се случва въ живота, кажете си: Благославяй, душе моя, Господа за всичкитѣ добрини, които ти е далъ!

„Божията Любовь носи щастие“.

„Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие“.

„Божията Любовь, Божията Мѫдрость Божията Истина носятъ всичкото щастие“.

*

13. Лекция отъ Учителя, държана на

14 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...