Jump to content

1928_08_29 Ограничаване и освобождаване


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОГРАНИЧАВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ

Ученикътъ трѣбва да размишлява всѣки день върху следнитѣ мисли и да си казва: Като ученикъ, азъ Трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ, умъ свѣтълъ като слънцето, душа обширна като вселената и Духъ мощенъ като Бога и едно съ Бога.

Съвременнитѣ хора често си служатъ съ израза: Щомъ се е родилъ, човѣкъ непременно трѣбва да умре. Човѣкъ умира, наистина, но важно е, какъ ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбитѣ и законитѣ, които Богъ или разумната природа е установила, човѣкъ постепенно отпада и най-после умира. Смъртьта се придружава съ разлагане на организъма. Щомъ организъмътъ започва да се разлага, образуватъ се газове съ неприятна миризма. Като съзнае това, човѣкъ започва да работи върху себе си, да живѣе правилно, съобразно законитѣ на разумната природа. Който изпълнява Божиитѣ закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиитѣ закони, той умира — бавно, или изведнъжъ. По сѫщия начинъ умиратъ и възгледитѣ, вѣрванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви сѫ възгледитѣ на хората, толкова по-страшна смърть ги очаква.

Това се нарича „духовна смърть“. Значи, два вида смърть съществува въ свѣта: физическа и духовна. За да се освободи отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да върви въ правия пѫть, въ пѫтя на любовьта. Казано е въ Писанието: „Прави правете пътищата Господни!“ — Ама нали смъртьта е неизбѣжна? Нали всички живи същества умиратъ? — Има два вида смърть: смърть, която ограничава човѣка и смърть, която го освобождава. Тъй щото, дали физически или духовно ще умре човѣкъ, за него е важно да се освободи, да излѣзе надъ ограниченията, въ които се е намиралъ. За душата и за духа тѣлото е за- творъ, отъ който може да се освободи само съзнателниятъ, добриятъ и разумниятъ човѣкъ.

Като ученици, вие трѣбва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикътъ трѣбва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причинитѣ на тѣхното зараждане. Това сѫ въпроси, които вие сами трѣбва да разрешите. Отъ правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашиятъ бѫдещъ прогресъ. Дока- то не разреши правилно тия въпроси, човѣкъ всѣкога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човѣкъ, но да ги разреши правилно, той трѣбва да съзнава положението си като ученикъ въ живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на редъ противоречия, докато единъ день каже, че животътъ нѣма смисълъ, че любовьта е празна работа и т, н. Запримѣръ, срѣщате единъ младъ момъкъ, който иска да служи на Бога, да живѣе за благото на своитѣ ближни. Не се минава много време, виждате, че този момъкъ се е отклонилъ отъ пѫтя си. — Защо? — Срещналъ една млада мома, влюбилъ се въ нея и всичко друго забравилъ. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче, следъ една година той я разлюбва и казва, че любовьта била празна работа. Следъ известно време се влюбва въ друга мома, но щомъ види нѣщо въ нея, което го разочарова, пакъ я разлюбва и казва, че любовьта е празна работа. — Не е достатъчно човѣкъ да каже, че любовьта е празна работа, или че животътъ нѣма смисълъ. И като се влюбва, и като разлюбва, човѣкъ трѣбва да учи. Той трѣбва да търси причината първо въ себе си, защо се е влюбилъ и защо е разлюбилъ. При това той трѣбва да си отговори, кое отъ дветѣ положения е по-право: да люби, или да разлюбва?

И тъй, не е важно, че човѣкъ се е влюбилѣ, или че е разлюбилъ, но той трѣбва да търси  причината на тѣзи явления въ своя животъ и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му въ нѣкоя мома била нейната красота. После, като видѣлъ, че не е толкова красива, както си я представялъ, че имало по-красиви моми отъ нея, той я разлюбилъ. — Не, красотата не е единствениятъ елементъ, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбватъ едни въ други само заради богатството. Човѣкъ не трѣбва да гледа повърхностно на любовьта. Дойде ли до този въпросъ, той трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да прави изборъ, да отдѣля низшето отъ висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човѣкъ избира добра, чиста храна и знае, защо се стреми къмъ добрата храна и защо избѣгва долнокачествената.

Ще каже нѣкой, че, като се е влюбилъ, той изгубилъ свободата си и, за да придобие изгубената си свобода разлюбилъ. Ако при разлюбване човѣкъ веднъжъ за винаги придобива свободата си, това има смисълъ, но ,ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикътъ разлага съединенията и освобождава елементитѣ. Обаче, следъ време сѫщитѣ елементи се съединяватъ съ други нѣкои и отново образуватъ сложни тѣла. Какво придобиха тѣзи елементи при първото си освобождаване? Нищо особено. Едва разбраха, че сѫ свободни и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? — Това показва, че за човѣка на земята придобиването на свободата е времененъ процесъ. Можете ли да наречете свободенъ онзи момъкъ, който разлюбва една мома, а се влюбва въ друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобилъ известна стабилность, известенъ устой въ силитѣ на своя организъмъ. Докато не е придобилъ мораленъ устой въ себе си, човѣкъ всѣкога ще губи красивото и великото, което е придобилъ. Днесъ ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава, какъ ще запази той идеалното, свещеното, което въ бѫдеще може да придобие?

Кое е свещеното, великото въ човѣка? — Това е Божественото начало въ него. Това е животътъ на Бога въ самия човѣкъ. Какво остава въ човѣка, ако той загуби въ себе си, именно, този животъ? Да загубишъ Божественото въ себе си, това значи преждевременно да умрешъ. Човѣкъ не трѣбва да губи нищо отъ онова, което съставя неговата сѫщина, т. е. реалностьта на неговия животъ. Запримѣръ, имате една малка свѣщь. Какво ще направите съ нея? Ще я запалите, ще се радвате на свѣтлината и и ще четете на нея. Като дойде втора свѣщь, по-силна отъ първата, не хвърляйте първата навънъ, но къмъ нея прибавете втората, да увеличите свѣтлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Тъй щото, когато нѣкоя малка Божествена мисъль ви посети, приемете я съ радость и я използувайте разумно. Дойде ли втора мисъль, съ по-голѣма свѣтлина отъ първата, прибавете я къмъ нея и работете съ по-голѣмата свѣтлина. Дръжте се за реалностьта на нѣщата, въ какъвто мащабъ и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.

Какво представя реалностьта? Човѣкъ счита реални нѣща ония, отъ които може да се ползува всѣки моментъ. Само онази храна е реална за човѣка, която може да го задоволи въ момента, когато той се нуждае отъ нея. Представете си, че нѣкой ви говори за хубаво ядене, за сладки, първокачествени плодове, безъ да ги слага на трапезата предъ насъ. Вие го слушате, очаквате да ви се предложатъ, но очакванията ви излизатъ напразно. Можете ли да наречете тази храна реална? Следователно, колкото и да не е идеаленъ животътъ ви, той струва много повече отъ онзи възвишенъ, идеаленъ животъ, който може само да се описва. За васъ този животъ не е реаленъ още, защото е далечъ, непостижимъ. Като слушате да се говори за него, вие казвате: Възможно е да съществува такъвъ животъ, но не сме го опитали, не го познаваме. Животътъ, който прекарваме на земята, колкото и да не е идеаленъ, поне го познаваме. За насъ той е реаленъ и достъпенъ. Едно е важно за вас: да живѣете разумно, да подобрите сегашния си животъ. Работете съзнателно върху себе си, да развивате търпение, да издържате на всички условия въ живота си, да се поучавате отъ тѣхъ. Всѣко условие крие въ себе си известно благо. Мнозина се оплакватъ отъ условията на живота си, отъ хората и казватъ, че не могатъ да търпятъ този или онзи. Защо не могатъ да търпятъ? Тѣ казватъ, че за да търпятъ хората, трѣбва да имъ станатъ мостъ, или трѣбва да станатъ посмѣшище на свѣта. Тѣзи хора не си даватъ отчетъ, кой може да имъ се смѣе и какво значение има смѣха на разумния и смѣха на глупавия. Ако разуменъ човѣкъ ви се смѣе, има смисълъ да обърнете внимание на този смѣхъ. Обаче, ако глупавъ човѣкъ ви се смѣе, това не трѣбва да ви засѣга.

Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да организира своитѣ мисли и чувства, да ги постави въ известна връзка помежду имъ. Докато не организира своитѣ мисли, чувства и действия, човѣкъ всѣкога ще счита, че животътъ извънъ него е лошъ. Той ще третира въпроса за доброто и злото, безъ да си дава отчетъ, че и едното, и другото се криятъ въ самия него. Това, което причинява разлагане въ човѣка, е злото. Това, което гради въ него, е доброто. Значи, злото е процесъ на разлагане, на разрушаване; доброто е процесъ на съграждане, на творчество. Това, което разгражда и не съгражда, е зло. Това, което разгражда и съгражда, е добро. Наистина, за да съгради нѣщо добро, човѣкъ първо трѣбва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради. Такъвъ е методътъ на доброто. То всѣкога работи въ свѣтъ на ограничения. Дойдете ли, обаче, до любовьта, тамъ нѣма никакво разграждане. Тамъ има само творчество, само градежъ. Ако искате да подновите единъ старъ градъ, вие трѣба да разградите, да разрушите ста- ритѣ кѫщи и вмѣсто тѣхъ да построите нови. Обаче, ако отидете на нѣкоя обширна поляна, дето нѣма нищо съградено, тамъ само ще строите. Тамъ нѣма какво да разграждате. Тамъ само ще мѣстите формитѣ, ще ги преобразявате. Ще вземете камъкъ отъ нѣкоя канара, ще го турите на работа. Ще вземете малко пръсть отъ земята, ще образувате отъ нея каша и ще я турите на работа. Каквото и да правите, стремете се да бѫдете господари на себе си. Само онзи може да бѫде господарь на себе си, който не влиза въ стълкновение съ своето вѫтреш- но азъ. За да не се натъква на това стълкновение, той трѣбва да бѫде доволенъ въ недоволството си.

Кога е недоволенъ човѣкъ отъ себе си? — Често човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, когато не е постигналъ желанията си. Нѣкой иска да стане добъръ цигуларь и, ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволенъ е отъ себе си. Той иска да излѣзе предъ публика, да го слушатъ и да се възхищаватъ отъ него. Който иска да стане добъръ цигуларь за хората, той никога не може да постигне това. Добриятъ цигуларь първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човѣкъ може да направи за себе си, може да го направи и за другитѣ. Това, което човѣкъ обича за себе си, може да го даде и на другитѣ. Не обича ли нѣщо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другитѣ. Музиката е въ самия човѣкъ, а не въ инструмента. Истински музикалниятъ човѣкъ може да свири на обикновена дъска, върху която сѫ опнати четири струни. Щомъ музиката е въ човѣка, той може и навънъ да я прояви. Нѣма ли музика въ себе си, той не може да я прояви навънъ. Човѣкъ може да бѫде музикаленъ и безь инструментъ. Щомъ музиката е въ него, той може да си направи, какъвто инструментъ иска. Споредъ мене, истински цигуларь е онзи, който самъ може да си направи цигулка. Очаква ли на хората, тѣ да му направятъ цигулка, той не е никакъвъ цигуларь. Не всѣки, който свири, е майсторъ.

Съвременнитѣ хора се ползуватъ отъ всичко онова, което е създадено въ миналото, и къмъ него тѣ прибавятъ по нѣщо, съ цель да внесатъ нѣкакво подобряване или усъвършенствуване. Сегашнитѣ хора свирятъ на цигулки, създадени въ миналото. Какво ще правятъ, ако стариятъ материалъ изчез- не? За да не изпадне въ трудно положение. човѣкъ трѣбва да работи, да развива своитѣ творчески способности, самъ да твори, да създава, да преобразява формитѣ.

Сега, задачата ми не е да говоря върху музиката. Моята цель е да говоря върху живота, който самъ създава своитѣ форми. Оттукъ вадимъ заключението, че и човѣкъ е въ състояние да твори, да създава нови форми. Като не познаватъ себе си, нито познаватъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ, хората се оплакватъ отъ условията, отъ обществото, въ което живѣятъ, отъ народа и т. н. Тѣ не подозиратъ, че като творци, като хора съ способности, тѣ могатъ да излѣзатъ надъ всички условия, надъ всички срѣди и да живѣятъ, както разбиратъ. Отъ кое общество се оплакватъ? Събрали се 20 — 30 души на едно мѣсто, не се разбиратъ помежду си и се наричатъ общество. Щомъ не се разбиратъ, тѣ не представятъ никакво общество. Подъ думата „общество“ ние разбираме сборъ отъ хора, които се разбиратъ които живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си. Възвишенитѣ и високонапредналитѣ хора представятъ духа на обществото. Добритѣ хора представятъ душата на обществото, а обикновенитѣ хора представятъ тѣлото на тази душа. Тъй щото, когато говорите за дадено общество, трѣбва да имате предъ видъ, за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тѣлото на това общество.

Като ученици, вие трѣбва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на сѫщитѣ мъчнотии, на каквито се натъкватъ всички хора. Пазете се да не изпадате въ противоречия. Запримѣръ, казвате, че Богъ царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даденъ човѣкъ, или дадено общество. — Какъ е възможно, Богъ да царува навсѣкъде на земята, а същевременно да е създалъ толкова лоши хора и общества? Щомъ Богъ е създалъ свѣта, какъ ще го оправяте вие? Само силниятъ е въ състояние да оправя нѣщата. Когато иска да оправи една желѣзна ось, желѣзарьтъ трѣбва да има съответни инструменти, чрезъ които да изправи осьта. Той трѣбва да има огнище, въглища, мехъ, чукъ и да знае, какъ да си служи съ тия пособия. Тѣ представятъ неговата сила. Не е достатъчно желѣзарьтъ само да вдига и слага чука, но той трѣбва да знае, какъ да го вдига и слага. Не владѣе ли това изкуство, той ще се срещне съ онзи, който му е далъ да оправи осьта, и ще си създаде голѣми неприятности. Каквато работа и да започне човѣкъ, той трѣбва да я изпълни, както трѣбва. Не я ли изпълни добре, ще го заставятъ да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежность. Много лѣкари има въ свѣта, които правятъ опити съ хората, учатъ се върху тѣхъ. Оттукъ е излѣзло мнението, че за да стане лѣкарьтъ добъръ, опитенъ, трѣбва да умори поне сто души. Вѣрно ли е това, или не, то е другъ въпросъ, но казвамъ: Лѣкарь, който може да умори сто души, за да спаси единъ човѣкъ, не е никакъвъ лѣкарь. Той не е роденъ за лѣкарь. Какво учение е това, което уморява сто души, за да спаси единъ? Това не е никакво учение, то не може и не трѣбва да съществува. Вѣрую, което уморява сто души, а само единъ спасява, не е никакво вѣрую.

Сега, като говоря по този начинъ, нѣкои могатъ да се съблазнятъ. Щомъ се съблазняватъ, това не се отнася до тѣхъ. Азъ говоря за души съ пробудено съзнание, които не се съблазняватъ. Азъ говоря за души, които и да паднатъ, не се нараняватъ. За тѣхъ ние казваме, че слизатъ, но не падатъ. Всѣки човѣкъ, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човѣкъ съ непробудено съзнание. За онѣзи, които слизатъ и се качватъ, безъ да се нараняватъ, е казано въ Писанието, че тѣхъ Богъ ще въздигне. Само тѣзи хора съществуватъ въ съзнанието на Бога. Докато човѣкъ грѣши и не се разкайва, докато върши престъпления, безъ да се бори, този човѣкъ отсѫствува отъ Божественото съзнание. Следователно, само онзи човѣкъ има възможность да се повдигне, който съществува въ съзнанието на Бога. — Тогава, какво трѣбва да правятъ лошитѣ хора? — Много просто — трѣбва да станатъ добри. Въ който моментъ лошиятъ човѣкъ измѣни посоката на своето движение, Богъ моментално го записва въ книгата на ученицитѣ и въ него започва да блика новъ животъ.

Тъй щото, първата работа на човѣка е да се запита и да си отговори, съществува ли той въ съзнанието на Бога, записанъ ли е въ книгата на ученицитѣ. Ако въ мисъльта, въ чувствата, въ постъпкитѣ си човѣкъ се ръководи отъ желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъствува въ съзнанието на Бога. Въ това седи неговата сила. Който може да държи Бога въ съзнанието си, и Богъ го държи въ своето съзнание. Той е придобилъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Човѣкъ живѣе, докато е свързанъ съ Бога. Щомъ прекъсне тази връзка, той умира.

И тъй, смъртьта не е нищо друго, освенъ прекъсване връзката на душата съ Бога. Щомъ престане да чувствува присъствието на Бога въ своето съзнание, човѣкъ прекъсва връзката си съ Него и умира. Въ това отношение смъртьта е процесъ на разлагане. Когато този процесъ настане въ човѣка, той започва да се чувствува старъ, не- мощенъ, безъ никакъвъ подемъ, безъ никакъвъ идеалъ въ живота си. Той казва: Всичко е свършено съ мене. Дойде ли до това състояние, човѣкъ мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира въ положението на муха, на която мѫчно може да се въздействува.

Азъ обичамъ да наблюдавамъ мухитѣ, да изучавамъ тѣхнитѣ прояви. Има мухи, които, макаръ и подсъзнателно, проявяватъ особени движения, които заслужаватъ изучаване. Като забележи, че съзнанието на човѣка е будно, мухата не го предизвиква. Щомъ съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щомъ постигне цельта си, тя излиза вънъ, доволна, че успѣла да го отклони отъ работата му. После пакъ се връща и започва да играе, да се върти изъ въздуха, като че танцува. Съ това тя иска да обърне внимание на човѣка. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не й обърне, тя излиза вънъ, недоволна отъ него. Казвате: Какво особено има въ една муха, заради което заслужава да се занимава човѣкъ толкова много съ нея? Както вие задавате този въпросъ, така и едно възвишено сѫщество може да си зададе въпроса: Какво особено има въ човѣка, заради което заслужава да му се обърне внимание? Значи, каквото представя мухата за човѣка, такова нѣщо представя човѣкъ за възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Често и хората постѫпватъ като мухитѣ. Когато Богъ е най-много заетъ, нѣкой човѣкъ ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои.

— Какво искашъ? — Искамъ да ми обърнешъ внимание, да ме погледнешъ.

Често, когато работитѣ на хората не вървятъ така, както желаятъ, тѣ се опълчватъ противъ Бога. Тѣ започватъ да роптаятъ противъ Бога, защо ги е поставилъ при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е далъ толкова много, а на него — толкова малко. Има право човѣкъ да задава такива въпроси, но когато той е предприемалъ една или друга работа, питалъ ли е Господа, да я започне или не ? Ако човѣкъ, като разумно сѫщество, иска смѣтка отъ Бога, защо не иска смѣтка и отъ себе си, за своитѣ отношения къмъ подобнитѣ си? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ: каквото изисква отъ Бога, това трѣбва да изисква и отъ себе си. За да не изпадатъ въ противоречия, религиознитѣ хора казватъ: Богъ е свободенъ да прави, каквото иска, а ние трѣбва да мълчимъ. Тѣ казватъ така, а въ сѫщность не живѣятъ споредъ своята философия. Значи, въ това отношение тѣхната философия не е права. Тѣ иматъ право да запитватъ Господа по различни въпроси, но каквото Той имъ отговори, тѣ трѣбва да разбиратъ. И каквото разбератъ, трѣбва да го приложатъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ се осно- ваватъ на авторитета на нѣкой ученъ и считатъ, че сѫ прави. Какво ще кажатъ тѣ единъ день, следъ като животътъ имъ, който сѫ съградили върху известенъ авторитетъ, излѣзе нещастенъ? Човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да го рѫководи. Правата мисъль трѣбва да бѫде авторитетъ за човѣка. Той трѣбва да гради живота си върху правата мисъль. Само тя може да го ориентира въ живота му. При това положение, той ще знае, защо се съмнява, защо се гнѣви, защо мрази, защо обича и т. н. Каквото преживява, всичко ще му бѫде ясно — самъ може да си отговори на въпроситѣ, които го занимаватъ.

Хора, които нѣматъ права мисъль, лесно ее обезсърдчаватъ и казватъ: Животътъ е тежъкъ, пъленъ съ противоречия. Трѣбва да го напуснемъ! — Не, докато сте въ морето, вие не трѣбва да пущате вѫжето, за което се държите. Щомъ ви дадатъ друго вѫже, по-здраво отъ първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия животъ, дръжте се за стария. Стариятъ животъ е за предпочитане предъ новия, който още не сте придобили. Новиятъ животъ изисква нови разбирания, новъ моралъ. Новиятъ животъ работи съ реалностьта. Животъ, който произтича отъ душата, който не се нуждае отъ доказателства е животъ на реалностьта. Докато човѣкъ днесъ обича, утре не обича, днесъ мисли по единъ начинъ, утре — по другъ начинъ, той не познава реалностьта. Само разумниятъ, само съвършениятъ човѣкъ живѣе въ реалностьта на нѣщата. Той приема новия животъ за свой господарь, а стария животъ за слуга на новия. Който може да застави новия животъ въ себе си да царува надъ стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаятъ отъ свобода

Какво нѣщо е свободата? Какъ може да се постигне тя? Апашътъ, разбойникътъ обиратъ, убиватъ хората, съ цель да разбогатѣятъ, да придобиятъ свободата си. Тѣ търсятъ свободата си по кривъ пѫть, вследствие на което не я намиратъ. Прилежниятъ човѣкъ усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче, животътъ на крадеца се изражда, а на прилежния — съгражда. За придобиване на свободата има само единъ пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Вънъ отъ този пѫть нѣма свобода, нѣма животъ.

Казано е въ Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духътъ Господенъ е надъ човѣка, той живѣе. Отнеме ли се този Духъ отъ него, той умира. Щомъ умира, човѣкъ се заличава отъ съзнанието на Бога. Това показва, че той е скѫсалъ връзката си съ Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човѣкъ пакъ живѣе. При това положение, животътъ и на земята, и на небето е красивъ. Красивъ е животътъ на радостьта, тежъкъ е животътъ на мъчението. Красивъ е животътъ на щедростьта и изобилието, тежъкъ е животътъ на просията. За да не бѫде тежъкъ живота на човѣка, той трѣбва да пази своята вѫтрешна връзка съ Бога.

Мнозина искатъ да бждатъ независими, самостоятелни въ живота си, вследствие на което считатъ всичко глупаво. Който е намѣрилъ разумното въ живота, той има право да се отрича отъ обикновенитѣ, отъ глупавитѣ нѣща. Когато малкото момиченце порасне, тo се отказва отъ куклитѣ си. Щомъ порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели съ тѣхъ. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, да обърне внимание на момцитѣ. Какво ще бѫде положението и, ако не обърне внимание нито на единъ момъкъ? Тя ще се чувствува нещастна. Такова е положението на всѣки религиозенъ, който по цѣли часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпрѣки това Богъ не му обръща внимание. Въ края на краищата той се обезсърдчава и казва: Не струва човѣкъ да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за другъ животъ. — „Трай, коньо, за зелена трева“. Ако Богъ не отговори още днесъ на молитвата ти, никога другъ пѫть нѣма да ти отговори. Ако днесъ може да ти отговори, всѣкога можешъ да очаквашъ отговоръ. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо“. Това значи: търсете ме още днесъ. Ако Богъ днесъ не дойде, и въ бѫдеще нѣма да дойде. Днешниятъ день е Божественъ. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мѣрка на нѣщата. Ако Богъ не дойде при човѣка днесъ, когато съзнанието му е будно, никога другъ пѫть нѣма да дойде. Ако съ сегашното съзнание човѣкъ не разбере Бога, никога нѣма да Го разбере.

Сега, азъ говоря по този въпросъ за да се създаде у васъ убеждение. Днесъ хората страдатъ отъ липса на убеждение. Ако нѣкой обещава да ви даде сто английски лири, вие сте доволни отъ него. На другия день той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по неговъ адресъ редъ обидни думи. —Това не е убеждение. Такива са; отношенията на повечето хора днесъ къмъ Бога. Докато получаватъ блага въ живота си, тѣ вѣрватъ въ Бога и Го славословятъ. Щомъ благата имъ се отнематъ, тѣ започватъ да роптаятъ срещу Него. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания въ живота си, той да не се поколебае, да не измѣни отношенията си къмъ Първата Причина. Щомъ е справедливъ къмъ Първата Причина, той ще бѫде справедливъ и къмъ себе си. И тогава, каквато погрѣшка и да направи, нѣма да се оправдава съ своитѣ слабости, но ще бѫде готовъ веднага да я изправи. Когато съчинява нѣщо, поетътъ не трѣбва да се смущава отъ това, че римитѣ не вървятъ гладко, но да пише и преписва, докато самъ хареса това, което е написалъ.

Докато дойде до съвършенство въ работата си, човѣкъ постоянно трѣбва да се корегира. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и по отношение на живота си, да изправя своитѣ мисли, чувства и постѫпки непреривно. Докѫде е дошълъ въ своята вѫтрешна работа, той ще познае по своето лице.

Сега, като говоря така, азъ имамъ предъ видъ ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Тѣ иматъ вѫтрешна връзка съ мене. Тѣ сѫ въ моето съзнание, и азъ — въ тѣхното. Който иска да знае, ученикъ ли е или не, той трѣбва да си отговори на въпроса, живѣе ли въ съзнанието на Бога, и Богъ присѫтствува ли въ неговото съзнание. Това значи, да имате връзка съ Бога. Щомъ имате тази връзка, животътъ ви ще се осмисли. Само при това положение човѣкъ коренно ще се преобрази, и противоречията въ живота му съвършено ще изчезнатъ. При свѣтлината на този животъ, вие трѣбва да изучавате опитноститѣ на миналитѣ вѣкове, опитноститѣ на вашитѣ по-стари братя, които и до днесъ още сѫ живи и взиматъ участие въ вашия животъ. Ако срещнете нѣкой светия на пѫтя си, той ще ви каже: Преди хиляди години азъ бѣхъ пакъ на земята, минахъ презъ мѫчнотии, презъ които и вие минавате, и ги разрешихъ по еди-кой си начинъ. — Може би тогава условията да са били по-добри. — Условията и днесъ, и тогава сѫ били еднакви, но методитѣ за разрешаване на мѫчнотиитѣ сѫ различни. Какво разбирате подъ думата „условия“? Представете си, че бащата на единъ младъ момъкъ му купилъ скѫпа цигулка, на Страдивариусъ, хубавъ лѫкъ, кутия, ноти, облѣ- кълъ го добре и го пратилъ при най-добрия учитель да учи. При всички добри условия, обаче, този младъ човѣкъ не напредва, нищо не може да научи. Учительтъ взима сѫщата цигулка и свири отлично. Кѫде сѫ условията? — Тѣ се криятъ въ самия човѣкъ, а не въ външнитѣ пособия. Майсторътъ цигуларь свири добре и на проста цигулка, а учени- кътъ, чиракътъ не може да свири и на хубава. Значи, човѣкъ е факторъ на условията, той седи надъ тѣхъ.

Мнозина чакатъ да придобиятъ дарби наготово, по нѣкакъвъ магически начинъ. — Не, докато не развие въ себе си абсолютна, непоколебима вѣра, човѣкъ нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великитѣ хора, да видите, какъ сѫ придобили тѣ своитѣ дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при голѣми изпитания и страдания, тѣ сѫ работили, постоянствували сѫ, съ пълна вѣра и надежда за успѣхъ. Само по този начинъ те сѫ дошли до положение имената имъ да бѫдатъ записани въ книгата на великитѣ хора. Имената на нѣкои хора сѫ записани въ книгитѣ на свѣта, а на други — въ Божественото съзнание. Когато името на нѣкой човѣкъ е написано въ Божественото съзнание, той стана виденъ човѣкъ и въ свѣта. Който не е записанъ въ Божественото съзнание, той не може да бѫде виденъ човѣкъ въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да бѫде виденъ едновременно и на земята, и на небето. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да бѫде виденъ въ себе си.

Човѣкъ трѣбва да бѫде проникнатъ огъ съзнанието, Богъ да бѫде виденъ въ него. Щомъ Богъ е виденъ въ човѣка, и човѣкъ ще бѫде виденъ въ Бога. Това не е външенъ процесъ, но вѫтрешенъ. Действително, всѣки иска неговия възлюбенъ да го държи въ съзнанието си. Тъй щото, невъзможно е нѣкой да ви обича, ако не ви държи като свещенъ образъ въ съзнанието си. Докато вашиятъ възлюбенъ ви държи въ съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излѣзете ли вънъ отъ съзнанието му, любовьта му къмъ васъ е изчезнала. Да държишь единъ човѣкъ въ съзнанието си като душа, това значи да имашъ пълна вѣра въ него. Най-малкото съмнение въ него е нарушаване на взаимнитѣ отношения на обичь и приятелство. Всѣко съмнение въ приятелството води къмъ разлагане на отношенията. За да се освободи отъ съмнението, човѣкъ трѣбва да държи прави мисли въ ума си и стремежъ къмъ свещена чистота въ сърдцето си. Само по този начинъ човѣкъ може да се освободи отъ противоречията на живота.

Докато отношенията на хората сѫ на материална база, между тѣхъ винаги ще се явяватъ противоречия. Щомъ материалната причина се отстрани, и противоречията изчезватъ.

Срѣщате единъ богатъ човѣкъ, който има хиляда длъжници: първиятъ му дължи единъ левъ, вториятъ — два, третиятъ— три, последниятъ — хиляда лева. Длъжницитѣ му нѣматъ възможность да платятъ дълга си и го избѣгватъ. Който отъ тѣхъ го срещне, скрива се, не иска да се яви предъ очитѣ му, като казва: Да не ме види моятъ кредиторъ! Единъ великъ мждрецъ познава този богаташъ, затова отива въ дома му и започва да се разговаря приятелски съ него: Приятелю, гледамъ, че нѣщо не си разположенъ. — Имамъ хиляда длъжници, които нито ми плащатъ, нито ме поглеждатъ като човѣкъ. Дето ме срещнатъ, всички ме избѣгватъ, единъ погледъ не ми отправятъ. — Тогава, прости имъ задълженията къмъ тебе! — Не, това не мога. И азъ искамъ да живѣя. —Кажи ми, колко ти дължатъ? Азъ съмъ готовъ да платя за тѣхъ. Отгоре на това ще ти дамъ още толкова, колкото ти дължатъ. — Добре, съгласенъ съмъ. Мѫдрецътъ плаща задълженията на хилядата души, и по този начинъ освобождава и тѣхъ, и кредитора имъ. Питамъ: Всѣки отъ васъ не може ли да плати, или да прости задълженията на брата си? Каква е вашата любовь, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо, съ рога и копита, или мечка — съ нокти, и ли змия — съ своята отрова и т. н. Който е готовъ да прости на брата си заради Бога, той е създаденъ по Неговъ образъ и подобие. Готовностьта на човѣка да върши всичко заради Бога се изявява извънъ времето и пространството. Да прощава човѣкъ на ближнитѣ си, когато Богъ му каже, това трѣбва да служи като великъ импулсъ въ живота му. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Това се отнася до ония, които търсятъ истината. Какво сте били въ миналото не е важно. За мене е важно, готови ли сте още днесъ, въ този моментъ да простите на брата си, да скѫсате старата полица, срещу която той ви дължи. — Да си направимъ смѣтка, че тогава да видимъ, можемъ ли да простимъ, или не. — Не нѣма какво да мислите. Още сега скѫсайте старата полица.

Едно трѣбва да знаете: моментътъ опредѣля човѣка. Това, че сте били богати, че сте завещали кѫщитѣ и паритѣ си на своитѣ близки, че сте свършили четири факултета — нищо не значи. Важно е, можете ли да простите на брата си заради Господа? — Ама ученъ човѣкъ сте били. — Това е едно понятие само. Ученъ е само Богъ, понеже Той твори вселената, Той всичко знае. Ти, който не знаешъ всичко, трѣбва да имашъ смирение и Да кажешъ: Азъ съмъ отъ ученицитѣ, които съзнаватъ, че трѣбва да учатъ. Тогава, като на ученикъ, казвамъ: Бѫди готовъ всѣкога да възприемашъ новото! Никога не настоявай за старото, което носи смърть. Новото подразбира разумния, съзнателния животъ, който носи радость и веселие за човѣка. Новото изключва смъртьта отъ себе си. Смъртьта е случайно явление въ живота. Така трѣбва да разбирате новия и стария животъ. Така трѣбва да бѫдатъ поставени тѣ въ съзнанието на човѣка.

Какво представя съзнанието?—Споредъ мене, съзнанието е свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣщата се изясняватъ и придобиватъ истински смисълъ, такъвъ, какъвто тѣ действително представятъ. Да ви изнеса нѣщата, както сѫ въ действителность, това значи да ви нарисувамъ една картина и да дамъ да я изучавате. И тогава, красивото и великото, което вие възприемате въ нея, ще бѫде едновременно красиво и велико за всички хора, за всички ученици, на които съзнанието е пробудено. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва едновременно да бѫдатъ красиви, добри, любещи. Такъвъ е законътъ на безкористната, на Божествената любовь.

Каква е разликата между Божественото и човѣшкото?—Хиляда души черпятъ вода отъ единъ и сѫщъ източникъ — великиятъ изворъ на живота. Отивате при първия отъ тѣхъ да пиете вода. Той ви завежда при една чешма, която едва тече. Водата отъ нея се точи като конецъ. Отивате при втория, при третия - водата тече малко по-силно, струята е малко по-голѣма. Отивате най-сетне при последния. Той ви завежда при извора на живота, отдето водата се изтича отъ самата глава — широко, изобилно. Тамъ водата не тече, но блика. Водата при хилядата души е все отъ Божествения изворъ, но користолюбивитѣ човѣшки сърдца я прекарватъ презъ тѣсни отвърстия. Тѣ не даватъ възможность на Божественото въ тѣхъ да се прояви въ своята пълнота. Тѣ ограничаватъ Божественото въ себе си и даватъ просторъ на човѣшкото.

Следователно, когато искате да пиете вода, не се спирайте при първата чешма, отъ която, вмѣсто да задоволите жаждата си, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния изворъ — изворътъ на Божествената любовь, и пийте отъ нея. Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мѣрка за Божественото. Ако отидешъ на единъ изворъ и не се задоволишъ, иди на другъ, по-широкъ. Ако и отъ него не се задоволишъ, иди на трети, още по-широкъ. Постоянно върви отъ единъ изворъ на другъ, докато се напълно задоволишъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да се разширява, докато се задоволи. Щомъ се задоволи, по-далечъ да не отива. Отиде ли по-далечъ, той всичко ще изгуби.

И тъй, ако искате да бѫдете ученици, да живѣете въ свѣтъ, въ който нѣма страдания, нѣма мѫчнотии, нѣма смърть, вие не трѣбва да мислите за условията. Ако така разглеждате нѣщата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Нѣма да има нѣщо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начинъ вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия, въ които живѣете. Това нѣщо е изразено чрезъ стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать“. Смиренитѣ, това сѫ разумнитѣ, добритѣ хора въ свѣта. На тѣхъ Богъ всичко дава. Свѣтътъ сѫществува за разумнитѣ, за добритѣ хора.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “

2. Лекция отъ Учителя, държана
на 29 августъ, 1928 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...