Jump to content

1928_08_22 Ключътъ на живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КЛЮЧЪТЪ НА ЖИВОТА

Ще прочета 20 глава отъ Откровението. Нѣма да дамъ никакви тълкувания по нея. Нека всѣки я разбира тъй, както може. Обаче, има единъ основенъ законъ, който гласи: Всѣко сѫщество използува храната, която му се дава, споредъ степеньта на своето развитие.

Обърнете внимание на четвъртия стихъ: И видѣхъ престоли, и насѣдаха на тѣхъ, и даде се тѣмъ сѫдба; и видѣхъ душитѣ на закланитѣ за свидетелството Исусово и за Словото Божие; и които не се поклониха на звѣра, нито на образа му, и не приеха белега на челото и на рѫката си, и оживѣха, и царуваха съ Христа тисящата години“.—Днесъ всички хора искатъ да царуватъ на земята. Както виждате, има разлика между тѣхнитѣ разбирания за мѣстото на царуването и това, за което се говори въ стиха. Кѫде трѣбва да бѫде това царуване: на земята, на небето или въ въздуха?

Често хората, отъ каквото общество и да сѫ, мязатъ на малки деца, които очакватъ на баща си, да имъ донесе нѣщо за ядене. Любителитѣ на забавления и удоволствия, като отиватъ на театъръ, сѫщо тъй очакватъ, какво ще изнесатъ актьоритѣ на сцената. Като посѣе нивата си, земедѣлецътъ очаква плодъ отъ нея. Като насади лозето си, лозарътъ очаква отъ него грозде. Всички хора все очакватъ нѣщо. Когато се даде очакваното, хората се радватъ. Когато представлението излѣзе сполучливо, всички казватъ, че ролитѣ сѫ изнесени добре. Когато нивата даде добъръ плодъ, казватъ: Добре роди тази нива. Когато лозето даде изобилно плодъ, казватъ: Добро е гроздето. Когато бащата донесе нѣщо въ кѫщи, децата се радватъ и казватъ: Добъръ е нашиятъ баща. Обаче, това представя едната страна на живота, настоящето разбиране на хората.

Другата страна на живота се изразява въ това, че понѣкога бащата нищо не донася въ кѫщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плодъ, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т. н. Тогава хората се разочароватъ отъ живота. Първото положение, когато отвсѣкѫде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората, и тѣ сѫ доволни. Даже и крадецътъ се радва, когато успѣе да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, той скърби. И праведниятъ се радва, когато получи това, което иска. Той скърби, когато не може да придобие това, което иска. По какво се различава радостьта и скръбьта на праведния отъ радостьта и скръбьта на крадеца? И единиятъ иска, и другиятъ иска. Вие трѣбва да различавате, дали радостьта и скръбьта ви сѫ като тѣзи на праведния, или на грѣшника. Това сѫ две различни положения, върху които трѣбва да мислите. Когато нѣкой каже, че се радва, той трѣбва да се запита, дали радостьта му е като тази на праведния, или като тази на грѣшника. Ако скърби, пакъ трѣбва да се запита, дали скръбьта му е като тази на праведния, или като тази на грѣшника.

Пазете се отъ илюзиитѣ на живота. Вие не трѣбва да имате илюзиитѣ на онѣзи българи-шопи, които ходили нѣкога да превзиматъ Цариградъ съ своитѣ голи, овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопитѣ имъ, натрупали ги на купъ, а тѣхъ разпръснали и върнали назадъ. Може ли градъ като Цариградъ да се превзима съ сопи? —Не може. Ако вашитѣ вѣрвания, ако вашитѣ убеждения, ако вашитѣ молитви и сълзи мязатъ на тия овчарски сопи, по-силнитѣ отъ васъ ще ви ги взематъ, ще ги натрупатъ на купъ, а вие ще се върнете назадъ, безъ да свършите нѣкаква работа. Когато човѣкъ отива да превзима нѣщо, той трѣбва да бѫде добре въорѫженъ. — Съ какво? Ако свѣтскитѣ хора, за да постигнатъ дадена цель, се въорѫжаватъ съ добри и силни орѫжия, тогава, какви трѣбва да бѫдатъ орѫжията на единъ праведенъ, на единъ духовенъ човѣкъ?

Ще приведа едно сравнение, да видите, на какво трѣбва да уповавате въ живота си. Заекъ застава предъ насъ, съ два револвера и казва: Докато съмъ съ васъ, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. На мене уповайте, въ мене имайте вѣра! Следъ заека идва мечка, сѫщо така въорѫжена, и казва: Докато съмъ съ васъ, никой не може да ви докосне. На мене уповайте! Питамъ: На кого трѣбва да уповавате — на заека, или на мечката? Ще кажете, че трѣбва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, още при първия гърмежъ, дошла не дошла опасностьта, той ще избѣга. Заекътъ ще бѫде пръвъ, а вие последенъ. Уповавате ли на мечката, като се намѣри предъ опасность, като види по-голѣма мечка отъ себе си, тя пакъ нѣма да бѣга. Тогава вие ще бѫдете пръвъ, а тя — последна. Какво ще постигнете, ако уповавате на заека, или на мечката? Ако мислите, че единъ заекъ, или една мечка могатъ да ви защитятъ въ живота, това значи да се самозаблуждавате. Заекътъ и мечката сѫ символи, които изразяватъ външни прояви на човѣшкия животъ. Вие трѣбва да преведете тѣзи символи въ живота си. Да уповава човѣкъ на заека, значи да уповава на удоволствията въ живота. И въ такъвъ случай, както заекътъ бѣга отъ най-малката опасность, така и човѣкътъ на удоволствията пада духомъ и отъ най-малкитѣ страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човѣкъ иска да се удоволсувува, всичко въ живота да му е угодно. Краката на удоволствието сѫ дълги, както на заека, и то бѣга като него. Мечката пъкъ изразява грубия животъ, който наричаме черенъ трудъ. Обаче, нито животътъ на удоволствията, нито животътъ на черния трудъ сѫ въ състояние да спасятъ свѣта. Който се удоволствува, стомахътъ си разваля; който прекадено работи, рѫцетѣ си разваля. Какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да развали стомаха или рѫцетѣ си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вѫтрешната страна, върху дълбокия смисълъ на този въпросъ.

Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ истинско схващане, отъ истинско разбиране на живота, който Богъ имъ е далъ. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Яденето и пиенето не сѫ цель въ живота; науката не е цель въ живота; домътъ не е цель въ живота; синоветѣ и дъщеритѣ не сѫ цель въ живота; богатството не е цель въ живота. Тогава, какъвъ е вѫтрешниятъ смисълъ на живота? Ако при сегашнитѣ условия искате да разрешите една отъ великитѣ задачи на своя животъ, преди всичко трѣбва да знаете, какъвъ е смисълътъ на цѣлокупния животъ. Нѣкои казватъ, че не може да се живѣе безъ ядене и пиене.—Не разисквайте по този въпросъ. Яденето и пиенето сѫ условия само за подържане на живота, а условията сѫ вънъ отъ насъ, за тѣхъ нѣма какво да говоримъ. Всѣко нѣщо, което е извънъ насъ, нищо не ни ползува. Разсѫждавайте върху тази мисъль, докато ви стане ясна.

Представете си, че единъ човѣкъ има хиляда килограма жито въ хамбара си и ги държи заключени. Той не ги продава, нито ги смила на брашно, а самъ пости, гладува, като казва: Житото трѣбва за черни дни. Нека седи въ хамбара, нѣма да го ямъ. Другъ човѣкъ има само единъ килограмъ жито въ хамбара си, но го изважда навънъ, смила го на воденицата, направя си отъ него хлѣбъ, опича го, хапва си и казва: Ще ямъ, каквото Господъ ми е далъ. Въ кого отъ двамата е силата — въ онзи, който има едно кило жито и го употрѣбява, или въ онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря въ хамбара си? — Въ този, който има едно кило жито и разумно го използува.

Мнозина искатъ да станатъ учени, свети хора безъ да работятъ.—Това сѫ празни работи. Това е човѣкъ, който има хиляда кгр. жито въ хамбара си и пости. Силата на човѣка седи въ това, което той придобива всѣки даденъ моментъ, както и въ това, което се крие въ неговото съзнание. Богъ се проявява въ съзнанието на човѣка. Вънъ отъ съзнанието на човѣка Богъ не сѫществува. Хората знаятъ за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява въ тѣхното съзнание.

Религиознитѣ казватъ, че Богъ може всичко да направи. — Вѣрно е, че Богъ може всичко да направи за васъ, но това зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ душата, въ ума и въ сърдцето ви. Представете си, че вие се намирате предъ единъ кладенецъ и държите въ рѫката си кофа, вързана съ тънко вѫже, съ което можете да извадите едва десеть килограма вода. Азъ съмъ силенъ човѣкъ и съ своето вѫже мога да извадя не десеть, а сто килограма вода и ви наблюдавамъ, какво правите. Вие пущате вашата кофа съ тънкото вѫже, и изваждате само десеть килограма вода. Ако е съзнателно, живо сѫщество, вѫжето ще остане недоволно отъ това количество вода и ще каже: Не мога ли да извадя сто килограма вода?—Опитай се.—Вие взимате друга кофа, която може да събере сто килограма вода, закачвате я на вашето тънко вѫже и я пущате въ кладенеца. Теглите кофата нагоре, но вѫжето се скѫсва, и кофата остава въ кладенеца. Вие се чудите, защо става това и казвате: Господъ не може ли да ми помогне да извадя съ това вѫже сто килограма вода? — Съ това вѫже не можешъ даизвадишъ сто килограма вода; съ него можешъ да извадишъ само десеть килограма. Ако мислите, че съ това вѫже можете да извадите сто килограма вода, това показва, че вие имате погрѣшно заключение за нѣщата. Като казвате, че Богъ е всемогѫщъ, това подразбира проява на Бога въ Неговата цѣлокупность, а не въ Негови тѣ части. Въ всѣка отдѣлна часть, въ всѣки отдѣленъ човѣкъ Богъ е дотолкова силенъ, доколкото човѣкъ може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка отъ своитѣ сили и възможности, човѣкъ се нуждае отъ време. Той трѣбва да пусне кофата десеть пѫти въ кладенеца, за да извади сто килограма вода Ако иска да свърши тази работа изведнъжъ, да съкрати времето си, той трѣбва да търси другъ изходенъ пѫть; иначе, вѫжето ще се скѫса.

Хората правятъ погрѣшки въ живота си, понеже бързатъ — искатъ да съкратятъ времето. Нѣкой пита: Защо Господъ не ми даде богатство? Защо не ме направи богатъ? Вѫжето ти е тънко. Самъ Богъ за себе си може да извади милиони и милиарди килограми вода, но вѫжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете въ кладенеца да извадите съ него повече отъ десеть килограма вода, то ще се скѫса. Тогава идва обезсърдчаването, и вие запитвате, не може ли този въпросъ да се разреши по другъ начинъ. — Има другъ изходенъ пѫть. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение въ сегашния животъ, споредъ степеньта на съзнанието, съ което днесъ живѣете. Изходниятъ пѫть седи въ следното: разумниятъ човѣкъ взима десеть тънки вѫжета, омотава ги едно въ друго, закачва на това дебело вѫже една голѣма кофа, пуща я въ кладенеца и изважда сто килограма вода. Тукъ резултатитѣ щѣха да бѫдатъ еднакви съ резултатитѣ при тънкото вѫже, което десеть пѫти слиза въ кладенеца. Придобивката, обаче, щѣше да бѫде различна. Докато извършвате работата си сами, радостьта ви ще бѫде по-голѣма, (отколкото, ако се ползувате отъ чужда помощи. Всички вѫжета, които взиматъ участие при вадене на вода, сѫ съзнателни, и всѣко иска своя дѣлъ — плодъ на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но вѫжетата ще се скаратъ помежду си за дѣлъ отъ придобивката. Едното вѫже ще каже: Ако азъ не бѣхъ, вие нищо нѣмаше да свършите. Второто вѫже ще каже: Ако азъ не бѣхъ, вие нищо нѣмаше да свършите. И оста- налитѣ вѫжета ще кажатъ сѫщото. — Да, всички вѫжета сѫ участвували, за да извадятъ стотѣ килограма вода, но нито едно отъ тѣхъ не е въ състояние само да извади сто килограма вода. Значи, десеттѣ вѫжета заедно, както и едното вѫже отдѣлно, ще получатъ една и сѫща печалба, само че въ първия случай печалбата ще се дѣли на де- сеть — на всѣко вѫже ще се падне по десеть килограма вода.

Казвате: Хайде, да се съберемъ нѣколко души заедно, да свършимъ нѣкаква работа — да извадимъ заедно вода, или да работимъ на нивата. Отъ придобивката всѣки ще получи толкова, колкото ако е работилъ самъ сѫщото време. Въ сѫщность, има ли нѣкаква придобивка въ взаимната работа? —Има. Истинската печалба седи въ насърдчавансто което взаимно си давате. Всички ще бѫдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете съ пѣсни. Това ще бѫде малкиятъ плюсъ въ печалбата. Ако си самъ на работа, ще прекарашъ единъ мълчаливъ день. Ето защо, когато добритѣ хора работятъ, трѣбва да се събиратъ по нѣколко души заедно. Когато лошитѣ хора работятъ, всѣки самъ трѣбва да работи, за да му е мирна главата. Когато нѣкой иска самъ да работи, азъ подразбирамъ, че хората около този човѣкъ сѫ лоши, пъкъ и той самъ не е добъръ. Когато всички хора искатъ само за себе си да работятъ, това показва, че между тѣхъ нѣма сговоръ. Разбиранията на тия хора не сѫ правилни.

Често хората се критикуватъ, че еди- кои си не живѣятъ добре, не живѣятъ по Бога. Коя е мѣрката, по която сѫдите, кои нѣща сѫ добри и кои — лоши, или коя работа се върши по Бога и коя — не? Казвамъ: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работишъ нѣщо, кажи: Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както ти разбирашъ! Всѣка работа, която Богъ върши е много добра. Следъ това кажи: Господи сега пъкъ азъ въ Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа въ Тебе, Ти ще се произнесешъ за нея. Когато върша своята работа, азъ самъ не се произнасямъ за нея, но оставямъ Богъ първо дa се произнесе. Щомъ дойде въпросъ до Божиитѣ работи, азъ имамъ само едно мнение. — Защо? — Защото зная, че Божиитѣ работи сѫ всѣкога добри. Ако всички философи, всички учени хора по свѣта започнатъ да ме разубеждаватъ въ това, тѣ нѣма да успѣятъ. Азъ зная положително, че Божиитѣ работи сѫ добри. Както и да разглеждамъ Неговитѣ работи, отъ коя и да е страна, азъ зная, че тѣ сѫ съвършени. Само разумното, Божественото начало въ човѣка може да се произнася за Божиитѣ работи. За човѣшкитѣ работи пъкъ Богъ се произнася. Ако искате да знаете, какво азъ мога да направя, не питайте нито мене, нито другитѣ хора, но питайте Господа. Следователно, не се спирайте върху това, какво хората мислятъ за васъ, но какво Богъ мисли. Законъ е: блажени сте, ако сами себе си сѫдите, т. е. ако Богъ въ васъ се произнася за вашитѣ работи.

Днесъ много хора иматъ известна философия, известни убеждения и, за да угодятъ на свѣта, казватъ: Ние ще излѣземъ предъ свѣта, да му покажемъ, какви сме. Питамъ: отъ толкова години насамъ, какво ново е казалъ свѣтътъ за добритѣ хора? Само Богъ има право да се произнася за човѣшкитѣ постѫпки, а разумниятъ човѣкъ има право да се произнася за Божиитѣ работи. — Защо? — Защото въ Божиитѣ работи човѣкъ не е заинтересуванъ лично, а въ човѣшкитѣ е намѣсена личностьта. Когато се казва, че ще бѫдемъ сѫдени, това подразбира, че за нашитѣ постѫпки, за нашия животъ, за всичко, което вършимъ, Богъ е единствениятъ капацитетъ, Който има право да сѫди и да се произнася. Както азъ не се безпокоя, какво ще кажа за Божиитѣ работи, така сѫщо не се безпокоя за това, какво Богъ ще каже за моитѣ работи. За Божиитѣ работи азъ имамъ само едно мнение. Отъ това заключавамъ, че и Богъ ще се произнесе за мене така, както азъ се произнасямъ за Него. Дойде ли съмнението у васъ, вие казвате: Господъ може да се произнесе другояче заради насъ. — Ако Богъ се произнесе другояче за васъ, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законътъ е сѫщиятъ.

И тъй, възстановете първо вашитѣ първични понятия за онова, което Богъ върши за вашата душа. Величието на душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човѣкъ седи въ това, да съзнае, че всичко, което става въ него въ всѣки даденъ моментъ, се дължи на Бога, Който работи. Христосъ казва: „Отецъ ми работи“. — Кѫде? — Въ душата ми, въ съзнанието ми, въ сърдцето ми, въ ума ми. Той работи на различни мѣста. Вследствие на това, всички хора иматъ стре- межъ да направятъ нѣщо хубаво. Мнозина питатъ: Какво трѣбва да направимъ сега?

— Има единъ великъ законъ, споредъ който вие не можете да направите най-малкото добро дѣло, ако не любите Бога. Първото важно нѣщо за васъ е да любите Бога. Любите ли Го, Той ще ви се изяви, и тогава вашата любовь ще стане едно съ Неговата.

Сега ще ви дамъ следното правило: работете съ положителнитѣ закони на мѫдростьта и съ положителнитѣ методи на любовьта! Досега вие сте имали отрицателни резултати въ работата си, защото сте работили съ отрицателнитѣ закони на мѫдростьта и съ отрицателнитѣ методи на любовьта. Въ Божията Любовь нѣма закони. Тя е законъ сама за себе си. Нѣма законъ, който може да ограничи любовьта. Живѣете ли по нѣкакви закони на любовьта, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки и заблуждения. Любовьта работи съ правила и методи. Значи, въ живота на мѫдростьта има закони, а въ живота на любовьта — методи.

Какви сѫ законитѣ на мѫдростьта? Какви сѫ методитѣ на любовьта и кѫде сѫ написани? Тѣ сѫ написани въ човѣшката душа. Потърсете ги тамъ, и ще ги намѣрите. Докато ги търсите извънъ човѣшката душа, това предполага, че вие имате едно кило жито въ хамбара си и сте започнали да го ядете, но искате да спечелите хиляда килограма. Стремите ли се къмъ хилядата килограма, вие сте отъ постницитѣ. Нѣкой казватъ, че постили много. Какво печели Господъ отъ това, че постите? — Той губи. И когато много ядете, Господъ пакъ губи. Ядете ли умѣрено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господъ е доволенъ отъ васъ. Преяждате ли, и вие се мъчите, и Господъ въ васъ се мъчи. — Гърлото ми засъхна! Богъ ви казва: Далъ съмъ ви много вода. Пийте отъ нея, колкото искате, за да не засъхва гърлото ви!

Ще ви дамъ единъ законъ съ два метода на приложение: единиятъ методъ е отрицателенъ, а другиятъ—положителенъ. Представете си, че имате предъ себе си човѣкъ, по рождение пияница. Вие искате да го вкарате въ правия пъть и му казвате да не пие вино. Той ви отговаря: Не мога да не пия вино. Азъ съмъ наследилъ тази слабость отъ майка си и отъ баща си. Не е лесно да се откажа изведнъжъ! Този човѣкъ продължава да пие. Въ този случай вие постъпвате съ отрицателния методъ. Следъ това прилагате положителния методъ къмъ този човѣкъ, като му казвате: Пий отъ най-чистата кристална вода, която съществува въ свѣта! Въ този методъ, именно, седи спасението на пияницата. Не му казвайте да не пие вино, но му кажете да пие отъ най-чистата изворна вода. Пие ли отъ нея, той никога нѣма да помисли за вино. Често казвате, че не трѣбва да мразите. Това е негативниятъ методъ на свѣта. То е все едно да казвате на пияницата да не пие. Какво може да се придобие съ този методъ? — Нищо положително. Той дава отрицателни резултати. Приложете положителния методъ въ живота си. Не казвайте, че не трѣбва да мразите, но вложете въ душата си онази любовь, която възвишенитѣ и благородни души сѫ приложили на земята. — Ама трѣбва да вѣрваме! —Не, приложи вѣрата! Приложете онази възвишена и благородна вѣра, съ която сѫ живѣли светии, праведни, добри хора, сѫ която гори и планини се мѣстятъ. Идете съ тази силна вѣра при нѣкоя планина и кажете и да се премѣсти. Кажете ли на Витоша да се премѣсти, тръгнете къмъ нея. Отначало ще ви се види, като че ли тя никакъ не се е мръднала, но стигнете ли до, нея, ще забележите, че тя малко се е премѣстила. Правили ли сте такъвъ опитъ, да провѣрите силата на вашата вѣра и мисъль? Въ сѫщность, най-голѣмата планина, това е човѣкътъ, който трѣбва да се мѣсти. Щомъ човѣкъ се премѣства, и Витоша ще се премѣсти. Ако Витоша не се премѣсти, значи човѣкътъ е мъртавъ Живиятъ, разумниятъ човѣкъ всѣкога се мѣсти. Въ този случай Витоша, т. е. планината представя човѣка.

Ако разбирате нѣщата буквално, ще имате единъ резултатъ; ако разбирате сѫщностьта, духа на нѣщата, ще имате другъ резултатъ. Ако вѣрата и мисъльта ви сѫ силни, ще провѣрите този законъ и ще видите, че Витоша се е помѣстила. Не се ли помѣсти, това се дължи на вашата слаба вѣра. Щомъ Витоша не се е помѣстила, вѫжето, което спущате въ кладенеца, е слабо. Това не говори, че Богъ е слабъ, но вашето вѫже е слабо. Затова ще намѣрите едно здраво вѫже, което, като пущате въ кладенеца, да не се кѫса, и Витоша да се помѣсти. Имате ли тази вѣра, не само Витоша ще мѣстите, но ще накарате слънцето да, изгрѣва отъ западъ, а не отъ изтокъ, както сега. Ако слънцето изгрѣва отъ западъ, порядъкътъ въ свѣта нѣма да се наруши. Напротивъ, свѣтътъ ще бѫде по-добъръ, по- хармониченъ. Каква философия има въ това, че слънцето днесъ изгрѣва отъ изтокъ, а залѣзва на западъ? Ако изтокъ е образъ на всичко добро въ свѣта, а западъ — образъ на всичко лошо, тогава, какво е допринесло слънцето досега, като е изгрѣвало отъ доброто и залѣзвало къмъ злото? Не ще ли бѫде по-добре слънцето да изгрѣва отъ западъ и да залѣзва на изтокъ? Така то ще води свѣта отъ лошото къмъ доброто. Кой човѣкъ може да накара слънцето да изгрѣва отъ западъ?

Сега, ако разбирате буквално това, което говоря, ще кажете: За физическия свѣтъ ли се отнася това? — Физическитѣ прояви сѫ отражение на ония, които сѫществуватъ въ духовния свѣтъ. Когато Христосъ казва, че силната вѣра може планини да премѣства, въ това се крие сѫщностьта на вѣрата. Витоша съществува не само на физическия, но и въ духовния свѣтъ. Ако мѣстото на Витоша, или на кой и да е предметъ, се пре- мѣсти въ духовния свѣтъ, заедно съ това ще се промѣни мѣстото и на тѣхната сѣнка. Щомъ се премѣсти единъ предметъ, премѣства се и неговата сѣнка. Обаче, искаме ли да премѣстимъ сѣнката на предмета безъ самия предметъ, това е мъчна работа. Сѣнката се мѣсти по другъ законъ. Само слънцето е въ състояние да мѣсти сѣнката на предметитѣ. Обаче, ако азъ разбирамъ закона, мога да дигна ръката си и да премѣстя сѣнката, дето искамъ. Дигнете ли Витоша, можете да премѣстите сѣнката и, където искате.

И тъй, отъ васъ се иска приложение. Отъ васъ се иска вътрешна, дълбока мисъль. Имате ли тази мисъль, въ единъ день, въ една минута можете да завършите вашето развитие. Казвате: Като завършимъ развитието си, какво ще стане съ насъ?- — Ще се върнете отново на земята и ще работите за другитѣ. И тогава, ако сте имали на разположение 40 деня, за да ожънете всичкитѣ си ниви, вие ще направите това нѣщо само за единъ день, а останалитѣ 39 деня ще употрѣбите да помагате на вашитѣ ближни. Единъ день ще работите за Ивана, другъ — за Драгана, трети — за Стояна и т. н.

Ще отидете при Ивана и ще му кажете: Иване, ти още ли не си пожъналъ?—Не съмъ. — Хайде, азъ ще ти помогна. За единъ день свършвате работата и отивате при Драгана. — Драгане, още ли не си свършилъ работата си? — Не съмъ. — Хайде да я свършимъ заедно. Запретвате се двамата и въ единъ день свършвате всичко. На третия день отивате при Стояна, помагате и на него. Въ 39 деня свършвате работата на всички. По сѫщия начинъ и тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ. Работа се иска отъ всинца ви и на този, и на онзи свѣтъ! Нѣкои мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще ги посрещнатъ съ вѣнци и съ пѣсни, ще седнатъ при ангелитѣ и съ китари ще свирятъ. — Не, и тамъ предстои работа!

Мнозина казватъ, че сѫ завършили своето развитие, че Богъ Саваотъ имъ говорилъ направо и т. н. — Завършили своето развитие, а десеть килограма вода не могатъ да извадятъ отъ кладенеца. Богъ Саваотъ имъ говорилъ, а никой не иска парче хлѣбъ да имъ даде. Какъ е възможно това? Не си правете никакви илюзии! Това е заблуждение! Това е положението на пияния човѣкъ, който се напива и казва: Знаете ли, кой съмъ Азъ? — Бумъ! — счупва прозореца. За да се освободи отъ тия състояния, човѣкъ трѣбва да се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Вие не знаете още, какво нѣщо е свободата. Писанието казва: „Не бивайте роби на человѣци“! Това значи: не бивайте роби на такива вѣрвания, които заблуждаватъ. Прославете Господа и бѫдете свободни! Който иска свобода, той трѣбва да освобождава хората.

Често хората се спиратъ върху отрица- телнитѣ прояви на живота. Наистина, животътъ има отрицателни страни, които сѫ резултатъ на кармата, на закона за причини и последствия на нѣщата, но той има и свои положителни страни. Кармата подразбира сѫдба, но хората трѣбва да се освободятъ отъ тази сѫдба. Господъ казва: Ще залича грѣховетѣ ви, ще залича вашия миналъ животъ, вашитѣ престѫпления — поменъ нѣма да остане отъ тѣхъ! И следъ туй ще внеса новото въ васъ“. Ето защо, за да реализирате живота въ неговата положителна страна, нужна ви е свобода. Какво трѣбва да се прави съ свѣта? Ще знаете, че вънъ отъ васъ свѣтътъ не сѫществува. Богъ, Който живѣе въ мене, Той е създатель на свѣта и затова не трѣбва да Го търсите вънъ отъ свѣта, вънъ отъ себе си. Богъ, Който е сѫздалъ свѣта, само Той знае истинскитѣ методи и начини за изправянето му. Следователно, нѣма защо да се безпокоите за свѣта и за неговото спасение. Спасението на хората, както и на цѣлия свѣтъ, не е ваше дѣло. Само силниятъ може да изправи и спаси свѣта.

Хората задаватъ въпроса: Какви ще бѫдатъ последствията на нашия животъ?—Ако сте живѣли съ отрицателнитѣ методи на живота, ще имате отрицателни последствия. Ако цѣлъ животъ сте се мѫчили и нищо не сте разбрали отъ тия мѫчения, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ на вашия животъ. Нѣкой човѣкъ постилъ десеть деня и казва, че се е измѫчилъ отъ този постъ, че нищо не е разбралъ отъ него. — Да, ако сте постили и сте се измѫчвали, безъ да научите нѣщо, този постъ не е на мѣстото си. Постътъ не е лошо нѣщо. Той е потрѣбенъ, но когато се използува разумно и даде добри резултати. Смисълътъ на живота не е въ поста, но той е необходимъ като съзнателенъ опитъ. И Христосъ пости 40 деня. Той отиде въ пустинята, дето прекара 40 деня въ постъ и молитва. Като свърши този опитъ, Христосъ доби голѣмо прозрение. Щомъ се върна при ученицитѣ си, тѣ Го запитаха: Какво трѣбва да правимъ сега? Христосъ имъ отговори: „Не само сѫ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога“. Значи, има и другъ начинъ на хранене. Постътъ показва, че човѣкъ може да се храни и по другъ начинъ — съ Словото Божие. Въ този начинъ на хранене седи новиятъ животъ.

Ще направя единъ паралелъ между храненето по стария начинъ и това по новия начинъ. Вземете единъ богатъ човѣкъ, и гастрономъ, който обича пищна храна. Той сяда на обѣдъ, и веднага на трапезата се слагатъ печени кокошки, гѫски, патици, разни видове плодове и редъ други закуски и питиета. Какво ли не е ялъ презъ живота си! Той казва: Така трѣбва да се живѣе! — Това е хранене по стария начинъ. Обаче, единъ день стомахътъ на този човѣкъ ще се разстрои, и той постепенно ще започне да слабѣе и ще вика лѣкари да го преглеждатъ. Лѣкаритѣ казватъ: Отъ днесъ, всички гѫски, патици, кокошки, агънца, прасета се уволняватъ и ще се храните само съ оризова чорбица, и то по две чайни лъжички на два часа. Само по този начинъ ще се излѣкувате. Щомъ види, че жена му влиза въ стаята, той я запитва: Жена, колко е часътъ? Време ли е за супицата? Точенъ е той, гледа да не пропусне времето, иска да се спаси. Той знае, че спасението му е въ оризовата чорбица. Като дойдатъ нѣкои близки да го посетятъ, тѣ го запитватъ: Какъ си съ здравето? — Благодаря, по-добре съмъ сега. Лѣкаритѣ ми казаха, че ако продължавамъ да се храня по стария начинъ, ще отида на другия свѣтъ. Оризовата чорбица представя символъ на новото хранене. Тя представя чиста, идейна храна.

Сегашниятъ човѣкъ пости и се ограничава в храненето, само когато е боленъ. Той казва, че лѣкарьтъ му заповѣдалъ да употрѣбява на всѣки два часа по две чайни лъжички оризова чорбица. — Това не е разумен постъ, нито новъ начинъ на хранене.

Този човѣкъ се храни така по необходимост. Не ме разбирайте буквално. Само здравиятъ, разумниятъ, идейниятъ човѣкь може да се храни по новъ начинъ. Храните ли се по новия начинъ, вие ще придобиете миръ и сила въ душата си. Какво можете да направите въ този свѣтъ, ако нѣмате миръ и сила? Мнозина казватъ: Богъ да бѫде на наша страна! Казватъ ли така, тѣ изключватъ Бога отъ себе си. Господъ не е вънъ отъ насъ. Нѣкой казва: Азъ имамъ мѫчна задача за разрешаване. Писанието казва: „Богъ постоянно работи въ насъ“. Щомъ Богъ постоянно работи въ насъ, нашето съзнание трѣбва да бѫде будно, да наблюдаваме, какъ Богъ въ насъ мисли, чувствува и разрешава нашитѣ задачи. Дойде ли ви нѣкоя мѫчнотия, не бързайте. Започнете да, размишлявате и проследете, какъ Богъ въ васъ ще я разреши. Нѣма да минатъ петъ минути, ще видите, че задачата ви е решена. Следъ това ще ме запитате, правилно ли е решена тази задача? Само едно мнение имам за Бога и сега пакъ го потвърждаваме: Всички Божии работи сѫ съвършени!

Казвате: На теория е така, но не и на практика.—Не, и на практика е сѫщото. Ще ви приведа единъ действителенъ приьоръ отъ живота, да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Богъ му говори от вжтре, за него теория и практика сѫ едно и сѫщо нѣщо. Двама братя се карали помежду си за наследство, оставено отъ баща имъ. Голѣмиятъ братъ взелъ повече, малкиятъ — по-малко. Цѣли 15 години тѣ се карали помежду си, не искали да се видятъ, и всѣки отъ тѣхъ говорилъ лошо за другия. Единъ день Божественото се пробудило въ голѣмия братъ и му казало, че това, което той прави съ брата си, не е добро. Иди, примири се съ брата си, дай всичко на него, а ти работи и се прехранвай съ труда си. Той послушалъ този гласъ и тръгналъ къмъ дома на брата си. Въ това време Божественото проговорило и на малкия братъ. Той си казалъ: Дотегна ми вече тази свада! Отъ толкова години съмъ скаранъ съ брата си. Какво спечелихъ отъ това? Я да отида при него, да се помиримъ и да му кажа, че всичко бащино давамъ на него. За мене е достатъчно това, което имамъ. Казано — свършено! Запѫтилъ се къмъ брата си, да се помирятъ. На пѫтя се срѣщатъ и двамата. Голѣмиятъ казалъ: Братко, ида да се помиримъ. Всичко, което взехъ отъ баща си, давамъ на тебе. Азъ ще се прехранвамъ отъ собствения си трудъ. И азъ, отъ своя страна, решихъ, да направя сѫщото, казалъ малкиятъ братъ. — Тогава, хайде и двамата да работимъ заедно! Събиратъ се двамата братя, помиряватъ се и започватъ обща работа. Ето начинътъ, по който и вие трѣбва да решавате всички мѫчнотии и недоразумения въ себе си.

Питамъ: трѣбва ли да дѣлимъ Божието благо въ насъ? Трѣбва ли да се караме за Него?—Не, ние трѣбва да осветимъ името на Бога, Който живѣе въ насъ! Да поставимъ Бога високо въ нашето съзнание, дето Той работи. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е новото, Божественото учение. Божественото учение седи въ следното: да оста- вимъ Бога да работи въ нашето съзнание, и Богъ да ни остави да работимъ въ Него. Въ какво седи новото учение? — Богъ да работи въ мене, и азъ да работя въ Него. Какъ ще разберете това? Като го опитате. Вие не можете да опредѣлите, какво е новото учение, докато не го опитате.—Ама азъ съмъ правилъ опитъ. — Колко опити си направилъ? Ако си направилъ само единъ опитъ, нищо не си научилъ. Въ Божественото учение опитътъ е непреривенъ, безъ прекъсване. Божественото се проявява непреривно.

Каква е разликата между Божественото и човѣшкото? Божественото се проявява и за вѣчно остава; човѣшкото се проявява и за день остава. Това, което е непреривно и вѣчно, е Божествено. Това, което е кратковременно, е човѣшко. Щастие, радость, които скоро изчезватъ, сѫ човѣшки; щастие, радость, които никога не изчезватъ, сѫ Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човѣшка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любовь, която скоро се явява и изгаря, е човѣшка. Любовь, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и за вѣчни времена остава, е Божествена. Знание, което може да разрешава всички мѫчнотии въ живота, е Божествено. Божественото живѣе вѣчно, въ него нѣма прекѫсване. То е великото, което работи въ душитѣ. Само чрезъ Божественото можете да постигнете вашитѣ идеали и стремежи.

Казвамъ: Онѣзи, които искатъ да следватъ Божествения пѫть, нека турятъ торбичкитѣ на гърба си и да вървятъ напредъ. Не се обръщайте да гледате, какво става назадъ. Съ старото не се занимавайте! Богъ, Който живѣе въ насъ, ще създаде новъ свѣтъ — ново небе и нова земя. Казва се въ Писанието: „Земята и небето побегнаха отъ Неговото лице“. За коя земя и за кое небе се говори? — За старата земя и за старото небе, т. е. за старитѣ вѣрвания и разбирания. Сега се създаватъ ново небе и нова земя — нови вѣрвания и разбирания. Когато старата сцена пада, нова се вдига. Когато старото слънце залѣзва, деньтъ не се свършва, ново слънце изгрѣва. Днешното слънце ще залѣзе: утре ще дойде ново слънце. Всѣки день Господъ създава ново слънце. Вѣрвате ли въ това ? Всѣко вѣрване, което залѣзва, не е истинска вѣра, то умира и се погребва.

Съвременнитѣ хора казватъ: Какви времена доживяхме! Едно време, въ младини, какъ се обичахме, какъ живѣхме помежду си, а днесъ не остана нищо отъ тази любовь. Ще ви приведа единъ примѣръ за нѣкой си дѣдо Стоянъ отъ с. Голѣма Могила, който често се хвалилъ за своето голѣмо юначество въ младинитѣ си. Когато станалъ на 90 години, той взелъ тоягата си, дошълъ до единъ го- лѣмъ трапъ и си казалъ: Едно време, когато бѣхъ младъ, лесно прескачахъ и най-голѣмитѣ трапове. Чакай да се опитамъ, мога ли и сега да прескоча този трапъ? Затичва се, и хопъ въ трапа! Като се видѣлъ въ това положение, той си казалъ: Чудно нѣщо, на млади години не бѣше така! Като остарѣе, човѣкъ става за посмѣшище на хората. Като излѣзълъ отъ трапа, поогледалъ се наоколо, да види, нѣма ли нѣкой да го слуша, и си казалъ: Каквото бѣше на младини, това е и на старини. — Така е. Силниятъ човѣкъ не може да стане слабъ. И слабиятъ човѣкъ не може да стане силенъ. Самъ по себе си, слабиятъ човѣкъ е слабъ. Слабъ е онзи човѣкъ, въ когото човѣшкото е силно; силенъ е онзи човѣкъ, въ когото Божественото е силно.

Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: ако вашата любовь е човѣшка, тя е слаба; ако любовьта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената любовь, и на младини, и на старини е една и сѫща. Човѣшката любовь на младини е гореща, на старини — студена. Божествената любовь — обратно: въ началото е слаба, въ края — силна. Само любовьта на майката къмъ детето е еднаква презъ всичкитѣ му възрасти — като започнете отъ времето, когато детето е било още въ утробата на майка си и свършите до неговата крайна вьзрасть. Единъ 90-годишенъ свещеникъ често се обръщалъ къмъ своя 60-годи- шенъ синъ съ думитѣ: Моето момченце! - и го потупвалъ по гърба. Той не виждалъ предъ себе си възрастенъ човѣкъ, съ побѣлѣли брада и мустаци, но виждалъ малко момченце. Сѫщитѣ отношения сѫществуватъ и въ Божествената любовь. Тя нѣжно се обръща къмъ своитѣ деца съ думитѣ: Синко,_ моето момченце! Докато хората се заблуждаватъ отъ външната форма на нѣщата, животътъ нѣма смисълъ. Всѣки, който остарява въ живота на любовьта, върви въ човѣшкия пѫть; всѣки, който отслабва въ знанието, върви въ човѣшкия пѫть; всѣки, който грѣши въ живота си, върви въ човѣшкия пѫть.

Два пѫтя има въ живота: човѣшки и Божественъ. Нѣкой се извинява и казва: Ще ме извините, азъ съмъ малко рѣзъкъ, грубъ, имамъ слабости. — Нѣма защо да се извинявашъ, но кажи си истината: Азъ вървя въ човѣшкия пѫть. Благородството на човѣка се изразява въ постоянното му корегиране. Като направи една погрѣшка, благородниятъ човѣкъ казва: Това е човѣшко - и го туря настрана. Като направи нѣкое добро, той казва: Това е Божествено! — и него туря настрана. И видни философи, и учени хора пра- вятъ погрѣшки. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не грѣши. Единъ писатель написалъ своя забележителенъ романъ, но пожелалъ да го напечата безпогрѣшно. И действително, цѣлата книга била напечатана безъ погрѣшки, но въ заглавието на романа, въ едритѣ букви се допуснала една грѣшка. Какво отъ това, че имало една погрѣшка? — Ще я поправишъ! Въ човѣшкото погрѣшкитѣ съ допустими и неизбѣжни. Ако въ човѣшкото искате да внесете съвършенство, вие сте на кривъ пѫть. Съвършенство съществува само въ Божественото. Човѣшкото представя методъ за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нѣщата така, вие сте не кривъ пѫть, и въ края на краищата нищо нѣма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора съ вървѣли въ Божия пѫть.

Въ свѣта има два вида хора: едни, които вървятъ въ Божия пѫть, безразлично, дали съ въ нѣкое религиозно общество, или въ свѣта. Втората категория хора съ тия, които вървятъ въ човѣшкия пѫть. Тѣ съ вънъ, безразлично, дали съ въ нѣкое религиозно общество, или въ свѣта. Резултатитѣ отъ човѣшкия пѫть съ едни, а тия отъ Божествения пѫть — други. Двата пѫтя трѣбва да се съединятъ. Когато слабото, човѣшкото дойде подъ контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Богъ въ насъ е въ сила да ни освободи отъ нашитѣ слабости. И само ние сме въ състояние да използуваме Божията сила за добро. Всѣки иска да използува Божията сила, и може да я използува, но трѣбва да има само едно мнение за Бога, а именно — всичко, което Богъ върши въ него, е добро. Каже ли, че това, което Богъ върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: За добро е това!

Нѣкой отъ съвременнитѣ хора се запитватъ, защо нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ. Всичко става споредъ великитѣ закони на разумната природа. Други пъкъ се запитватъ, кой е правилниятъ начинъ на молене, кѫде трѣбва да се събиратъ за молитва, или за решаване на нѣкои въпроси? Вземете примѣръ отъ птицитѣ. Кѫде се събиратъ птицитѣ? Тѣ правятъ своитѣ срѣщи и събрания на въздуха. Сѫщиятъ въпросъ зададе една жена, самарянка, на Христа, преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледамъ, че Ти си пророкъ. Бащитѣ ни въ тази гора се покланяха, а Ти казвашъ, че Ерусалимъ е мѣстото, дето трѣбва да се кланяме“. Казва й Исусъ: „Иде часъ, когато нито въ тази гора, нито въ Ерусалимъ ще се поклоните на Отца. Иде време, и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ Отцу съ Духъ и Истина; защото Отецъ таквизъ иска последователитѣ си. Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, съ Духъ и Истина трѣбва да Му се кланятъ“. Истинското служене на Бога не е въ външната форма, не е въ физическото. По отношение служенето на Бога, ние трѣбва да бѫдемъ идеални! Които се кланятъ на Бога, тѣ трѣбва да Му се поклонятъ съ Духъ и Истина! При това, ако искате да бѫдете щастливи на земята, не трѣбва да търсите щастието на пѣсъка, който нѣкои турятъ въ шишета съ чиста вода и постоянно го бълникатъ и промиватъ. Въ това нѣма никакво щастие.

И тъй, който иска да служи на Бога, той трѣбва да знае, че Богъ живѣе и работи въ всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бѫдатъ правилни. Мнозина казватъ: Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всѣко нѣщо. — Да, съгласенъ съмъ, време, еволюция трѣбва, но за кого? — За слабия човѣкъ. Еволюция съществува за слабия човѣкъ, но не и за силния. Силниятъ човѣкъ еволюира, като помага на слабия, като го повдига въ неговия пѫть. Силни сѫ разумнитѣ, великитѣ хора въ свѣта. Ако нѣкой човѣкъ има едно тънко вѫже, съ което може да извади само десеть килограма вода, а трѣбва да извади хиляда килограма, какво ще направи?—Този човѣкъ е слабъ. За него се изисква време, докато пусне вѫжето въ кладенеца сто пѫти, за да извади хиляда килограма вода.

Ако вѫжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади хиляда килограма вода отъ кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човѣкъ нѣщата ставатъ моментално. На онзи, който не ме е разбралъ, ще кажа: Влѣзъ въ кладенеца отъ единъ до сто пѫти! Като излѣзешъ оттамъ, ще те питатъ, какво научи въ кладенеца. Ако си научилъ нѣщо, повече нѣма да искашъ да влизашъ и да излизашъ отъ кладенеца. Това показва, че ти си придобилъ известна опитность, имашъ известни разбирания. Не си ли придобилъ нужната опитность, нѣмашъ ли необходимитѣ разбирания за живота, ти ще влизашъ и ще излизашъ отъ кладенеца. За разумния човѣкъ, обаче, водата нѣма да се извлича по механически начинъ, чрезъ помпа, но тя сама ще извира на повърхностьта на земята въ видъ на изворъ.

И тъй, за разумнитѣ хора водата сама иде при тѣхъ, нѣма нужда тѣ да слизатъ при нея. Каквото е отношението имъ къмъ водата, такова е отношението имъ къмъ Бога. Когато обичате Бога, Той е вѫтре въ васъ; когато не Го обичате, Той е извънъ васъ: ще Го търсите налѣво — надѣсно, нагоре — надолу, но нѣма да Го намѣрите. И тогава, като Псалмопѣвецътъ ще казвате: „Съ Сълзи обливамъ възглавницата си, но нѣма Те, Господи“. Коя е причината, че не намирате Господа? — Богъ е въ васъ, не Го търсете вънъ отъ себе си. Всѣки разбира нѣщата тъй, както сѫ поставени въ него. Правилно е да разбирате нѣщата така, както Богъ ги е създалъ. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всѣки день се разширява, така и нѣщата за васъ всѣки день придобиватъ новъ изразъ. Благата на свѣта, както и самиятъ свѣтъ, се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ.

Сега, не мислете, че даденъ човѣкъ е въ състояние да изгаси малкото, микроскопическо свѣтило, което грѣе въ вашата душа и въ вашия духъ. Това е Божествениятъ огънь въ човѣка, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човѣкъ, този огънь никога не изгасва. Човѣшкиятъ огънь мяза на огънь отъ пъздеръ. Момитѣ отъ нѣкой села кладятъ на седѣнкитѣ си огънь отъ пъздеръ, (останки отъ конопени стъбла, при обработване на влакното) който се издига високо, но следъ десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човѣшко. То не остава за дълго време. Ето защо, на човѣшкото не трѣбва да полагате своята вѣра. Искате ли да бѫдете крепки, уповайте на Божественото въ себе си! Поставете вѣрата си на Него, Въ който моментъ се разколебаете въ Него, вие убивате силата си. Въ който моментъ повѣрвате на Божественото въ себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си съ Божията мисъль, вие влизате въ човѣшкото, въ закона на еволюцията. Свързани ли сте съ Божественото, вие влизате въ свѣта на Божиитѣ прояви. Човѣшкиятъ свѣтъ е свѣтъ на въплътяване, оплитане въ материята, а Божествениятъ — свѣтъ на вселяване.

Значи, ние познаваме два свѣта: Божественъ и човѣшки. Щомъ сте силни, вие влизате въ проявитѣ на Божествения свѣтъ, въ закона на вселяването; щомъ сте слаби, влизате въ закона на въплътяването — слизане въ материята. Нѣкой казва, че признава само еволюцията, че само чрезъ еволюция могатъ да се постигнатъ човѣшкитѣ идеали. — Така е, но еволюцията е за слабитѣ хора, а не за силнитѣ. Божественото трѣбва да вземе надмощие надъ човѣшкото. Не смѣсвайте тия два свѣта, а се заемете да очистите съзнанието си отъ всички странични нѣща, всѣки даденъ моментъ да различавате въ кой свѣтъ живѣете.

Коя е най-важната мисъль отъ всичко, което чухте? Споредъ мене, най-важна мисъль за всѣки едното е тази, която той добре е разбралъ и може да приложи въ живота си. Тази мисъль представя, за него единия килограмъ жито, който той може да приготви на хлѣбъ и да яде. А всичко онова, което не е разбралъ, това сѫ хилядата килограма жито въ хамбара. Сѫщиятъ законъ съществува въ математиката и въ другитѣ отрасли на науката. Който разбере числата отъ едно до десеть, той ще разбере всички правила и манипулации въ математиката; който не е разбрадъ първитѣ числа, той не може да манипулира и съ останалитѣ.

Религиознитѣ хора говорятъ за служене на Бога. — Два начина има за служене на Бога: единиятъ начинъ е служене съ вѣрвания, а другиятъ — служене съ онази беззаветна вѣра, въ която нѣма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдатъ страдания и изпитания, човѣкъ се усмихва само и казва: Такава е волята Божия. Всичко е за добро. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: Кой те изпрати при мене? — Господъ. — Тогава азъ ще ти кажа, защо си сиромахкиня. Ти си сиромахкиня, защото не слушашъ Господа. Като дойде невежеството при него, той го запитва: Кой те изпрати при мене?—Господъ. — Ти си невежество, понеже не слушашъ Господа, не искашъ да учишъ. Следъ невежеството иде болестьта. Той я запитва: Кой те изпрати при мене? — Господъ. — Ти си болесть, понеже не обичашъ здравето, из- ключвашъ го отъ себе си. Ако искашъ да те обичатъ, здраве носи. Хайде, върви си сега, на добъръ часъ, нѣмамъ свободно време да се занимавамъ съ тебе. Най-после и грѣхътъ дохожда при него. Кой те изпрати при мене?—Господъ.—Иди да служшъ на Господа, да изпълнявашъ Неговата воля. Въ скоро време криле ще ти израснатъ, — Ама азъ съмъ грѣшникъ. — Иди и не съгрѣшавай повече. Направи това, което не си направилъ досега! — Ама азъ имамъ слабость, пия. — Нищо, пий отъ най-чистата вода. По този начинъ, именно, човѣкътъ на беззаветната вѣра се справя съ всички отрицателни положения въ живота си.

Този е правиятъ начинъ на действие чрезъ който всѣки може да добие своята свобода. Всѣки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начинъ. Мнозина мислятъ, че животътъ имъ е празенъ, безсмисленъ. — Не, колкото и да е малъкъ въ сравнение съ цѣлокупния животъ, човѣшкиятъ животъ има смисълъ, но не смисълътъ на цѣлото. Както животътъ на една мравка не разрешава цѣлокупния животъ на Битието, така и животътъ на отдѣлния човѣкъ не разрешава цѣлокупния животъ на Битието. Само Божественото въ човѣка разрешава живота въ всички негови фази. Нѣма по-хубаво, по-красиво нѣщо отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога! Само тогава той може да разбере, какво нѣщо е любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, добродетельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието и т. н. Всѣки, който срещне такъвъ човѣкъ, ще му се усмихне. Всички същества, които живѣятъ при Бога и съ Него, се усмихватъ.

Въ една отъ пустинитѣ имало езеро, водата на което била чиста като кристалъ.Вечерь, презъ голѣмитѣ горещини, всички животни—мечки, тигри, лъвове, зайци, змии—отивали да пиятъ вода, но никое отъ тѣхъ не причинявало пакость на другитѣ. - Защо? — Всѣко животно се навеждало да пие вода, и следъ като се напивало, доволно си отивало на своето мѣсто. Голѣмата жажда изцѣло обхващала ума на всички животни, и никое отъ тѣхъ не мислило да пакости на другитѣ. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии — всички заедно пиели вода. Казвамъ: Има едно мѣсто, дето всички хора могатъ да се разбиратъ. Кое е това мѣсто?—Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената любовь, при която човѣшкитѣ души трѣбва да отидатъ да се напиятъ. Какъ ще намѣримъ това езеро? — Идете при животнитѣ, тѣ ще ви кажатъ, какъ намиратъ хубавитѣ извори по планинитѣ. Жадната душа сама ще намѣри този изворъ. Душа, която не е жадна, не може да го намѣри.

Сега, помнете следното: когато Богъ започне да работи въ съзнанието ви, това е начало на нѣщата. Началото е добро, и краятъ е добъръ. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ, плодътъ на работата. Богъ казва: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край“. Когато човѣкъ работи въ Бога, той е началото, Богъ е краятъ. Въ Божественото Богъ е началото, а човѣкъ — краятъ. Въ човѣшкото човѣкъ е началото, Богъ — краятъ.

Въ Писанието е казано: „И Господъ ще ви бѫде задна стража!“ Въ Божественото е обратно: ние ще бѫдемъ задна стража, а Богъ ще бѫде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете въ стария животъ.

Започнете да работите, и за стария животъ не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живѣйте съ настоящето и бѫдещето, въ което се заключава новиятъ животъ. Ако сте разумни и живѣете съобразно законитѣ на разумната природа, вие можете да измѣните вашата сѫдба. Щомъ Божественото вземе надмощие въ васъ, животътъ ви ще се подобри. Умниятъ човѣкъ прави нѣщата красиви, а глупавиятъ — хубавитѣ работи разваля. Всичко зависи отъ човѣка. Ако Богъ живѣе въ насъ, ние ще бѫдемъ силни, и всичко можемъ да напра- вимъ. Не трѫбете предъ хората, че Богъ живѣе въ васъ, но покажете на опитъ силата си. Ако Богъ живѣе въ тебе, ти ще можешъ веднага да разрешишъ и най-сложнитѣ задачи. Божественото разрешава нѣщата моментално.

Какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на новото учение? — Ученикътъ на новото учение трѣбва да има сърдце чисто като кристалъ; умъ свѣтълъ като слънцето; душа благородна, обширна като цѣлата вселена и духъ мощенъ, като Бога и едно съ Бога! Като дойде нѣкоя мѫчнотия въ сърдцето ти, извади правилото за сърдцето си и кажи: Като ученикъ, азъ трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ — безъ никаква нечистотия. Като дойде мѫчнотия въ ума ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ умъ свѣтълъ като слънцето — безъ никаква тъмнина. Като дойде мѫчнотия въ душата ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ душа благородна, обширна като цѣлата вселена — безъ никаква дребнавост. И най-после, дойде ли нѣкоя мѫчнотия въ духа ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ духъ мощенъ като Бога и едно съ Бога! Следователно, като се намѣришъ въ затруднение, извади, споредъ случая, съответното правило и го произнеси нѣколко пѫти на редъ. Щомъ кажешъ така, злото ще дойде при тебе и ще каже: Ти можешъ да грѣшишъ. Кажи му: Не, азъ трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ. Прочети правилото и го тури въ джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: Тази работа може да се направи и по другъ начинъ. — Не, азъ трѣбва да имамъ умъ свѣтълъ като слънцето. Следъ това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажешъ: Моята душа трѣбва да бѫде необятна като вселената. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажешъ: Моятъ духъ трѣбва да бѫде мощенъ като Бога и едно съ Бога. Следъ всички тия опити злото ще се намѣри въ затруднение и ще каже: Ученъ е този човѣкъ, не мога да го изкуся.

Чисто сърдце, свѣтълъ умъ, обширна, необятна душа и мощенъ духъ — това е веригата, съ която можете да вържете злото и да бѫдете свободни. Азъ искамъ вие да бѫдете абсолютно свободни, т. е. свободни въ своитѣ възгледи, въ своитѣ вѣрвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живѣли въ времето, когато Христосъ е билъ на земята, и хората около Него сѫ ви убеждавали, че Той, именно, е Христосъ, очакваниятъ Месия. Други пъкъ ви убеждаватъ въ противното. Въ душата ви се явява смутъ, вие търсите Христа, смущавате се. Казвамъ: Уповайте на своето вѫтрешно вѣрую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христа тукъ или тамъ. Той е вѫтре въ васъ, въ вашата душа. Само свободниятъ човѣкъ може да намѣри Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трѣбва да имаме само едно мнение единъ за другъ. — Защо? — Защото Богъ живѣе и въ двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: Този братъ е отличенъ, защото Богъ работи въ него. Този учитель е отличенъ, защото Богъ работи чрезъ него. Щомъ сме носители на Божественото, ние ще имаме сърдце чисто, умъ свѣтълъ, душа обширна и духъ мощенъ. Само Богъ въ насъ може да направи това.

Казвате: Тежъкъ, мѫченъ е нашиятъ животъ. — Престанете да се мѫчите! — Ама мѫчно е да обичаме. — Защо се мѫчите да обичате? Щомъ Богъ живѣе въ васъ, Той ще ви покаже, какъ трѣбва да обичате. Той ще ви покаже методитѣ на любовьта и законитѣ на мѫдростьта. Тогава вие ще обичате, и любовьта ви ще бѫде свещена. Бла- гословение ще бѫде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича.

И тъй, обръщамъ се къмъ всички млади и стари, къмъ тия, които сѫ започнали, както и къмъ тия, които не сѫ започнали, и казвамъ: Започнете да работите!—Ама нищо не сме научили досега. — Да, знанието, както и добродетельта съ фуния не могатъ да се влѣятъ въ главата ви. Оставете Божественото да работи въ васъ и, като се прояви, постѫпете като двамата братя: пожертвувайте вашето лично благо за Божественото въ себе си. Не постѫпвате ли така, ще се яви споръ въ самитѣ васъ. Мнозина питатъ: Трѣбва ли да бѫдемъ учени? - Трѣбва, разбира се. Ние не се задоволяваме съ обикновеното знание, съ обикновената любовь, мѫдрость, истина, добродетель и правда. Ако е въпросъ за знание, ние се стремимъ къмъ онова знание, което Богъ има; ако е въпросъ за любовь, за мѫдрость, за истина, за правда и за добродетель, ние се стремимъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость, Истина, Правда и Добродетель. Обикновенитѣ нѣща не сѫществуватъ въ нашия речникъ. Нашиятъ идеалъ е къмъ Божественото, къмъ възвишеното, къмъ великото, къмъ реалното, къмъ всичко онова, което създава сѣнкитѣ, безъ то само да е сѣнка.

Казвате: Невежа съмъ. — Не говорете за невежество.— Грѣшенъ съмъ.— Не говорете за грѣха. — Слабъ съмъ. — Не говорете за слабостьта. Павелъ казва: „Ние, силнитѣ, трѣбва да носимъ слабитѣ“. Азъ подразбирамъ, че Богъ, Който е силенъ, може да носи нашитѣ слабости. Всѣки, въ когото Богъ живѣе, може да носи слабитѣ. На слабия казвамъ: Богъ може ла живѣе въ тебе и да бѫдешъ силенъ. Богъ може да живѣе въ всинца ви и да бѫдете силни. Следователно, дайте свобода на Господа въ себе си — не Го ограничавайте, не Му давайте правила, какъ трѣбва да постѫпва. Не искайте отъ Господа дрехи, обуща, шапки — започнете съ основното — съ живота. Дрехи, обуща, шапки ще дойдатъ сами по себе си. Дойде ли Божествениятъ животъ въ васъ, всичко ще придобиете. Красивъ е този животъ! Той носи свобода за вашитѣ души. Като станешъ сутрини радостснъ, знай, че това е Божието лице въ тебе. Нѣма по-голѣмо благословеиие отъ това, да видишъ Лицето на Господа радостно и весело.

Мнозина отъ васъ сте заровени въ гроба и викате, пъшкате подъ него. Дигнете плочата на вашия гробъ и излѣзте вънъ!Като поставиха Христа въ гроба, отгоре туриха плоча и голѣмъ камъкъ върху нея. Можа ли Той самъ да махне камъка отъ своя гробъ? — Не можа. Христосъ получи 80000 удари отъ римскитѣ войници и четири голѣми гвоздеи на ржцетѣ и на краката си, вследствие на което бѣше слабъ самъ да отмахне камъка върху плочата на своя гробъ. Ангелъ дойде отъ небето да махне камъка отъ гроба на Христа, и Христосъ възкръсна. Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на рѫцетѣ и на краката си, обаче, между Христа и васъ има сѫществена разлика: Христосъ умрѣ и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрѣли.

Ще приведа единъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Единъ проповѣдникъ въ Америка говорилъ на своитѣ слушатели за щедростьта. Той имъ разправялъ, че за да се спаси, човѣкъ трѣбва да се жертвува за Бога, т. е. да жертвува човѣшкото за Божественото. Единъ отъ присѫтствуващитѣ слушатели, голѣмъ богаташъ, като слушалъ тази проповѣдь, казалъ: И безъ жертви, и безъ голѣма щедрость човѣкъ може да се спаси. Какъ се спаси разбойникътъ, който бѣше прикованъ на кръста заедно съ Христа? Какви жертви бѣше направилъ той? Проповѣдникътъ му отговорилъ: Разбойникътъ на кръста бѣше умираещъ човѣкъ, а ти си още живъ разбойникъ. Сѫщото е и съ васъ. Вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрѣли. — Ама и ние ще умремъ.

- Това е другъ въпросъ. Всичката мѫчнотия е докато сте на кръста. Вие сте разпнати на кръста и викате, дигате шумъ. И Христосъ, докато бѣше живъ на кръста, викаше; „Господи, защо си ме оставилъ заприсмѣхъ, за поругание на хората?“ Но като разбра волята Божия, Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! Въ Твоитѣ ръце предавамъ духа си“. Като замина Христосъ за онзи свѣтъ, снеха тѣлото Му отъ кръста, туриха Го въ гроба, а отгоре поставиха каменна плоча. На третия день слѣзе ангелъ отъ небето, махна камъка, дигна плочата отъ гроба, и Христосъ възкръсна. Така и вие ще викате отъ кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставилъ за присмѣхъ и поругание на свѣта?“ Господъ ще каже: „Свърши се всичко“. Следъ това ще дойде Никодимъ, ще иска разрешение да снеме тѣлото ви отъ кръста, ще ви увие въ плащаница, ще ви тури въ гроба, а отгоре ще затвори съ каменна плоча и камъкъ върху нея. Най-после ще дойдатъ свещеници да запечататъ Гроба, да не би ученицитѣ ви да дойдатъ и задигнатъ тѣлото ви. Следъ три деня ще слѣзе ангелъ отъ небето, ще махне камъка, ще отвали каменната плоча, и вие ще възкръснете.

Казвамъ: Лесно е, когато ви свалятъ отъ кръста, но всичката мѫчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после вие трѣбва да умрете! Подъ думата „смърть“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христосъ умрѣ на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просвѣтление за великия порядъкъ въ свѣта, за новото, което иде въ живота. Когато новиятъ животъ проникне въ васъ, стариятъ животъ ще му отсѫпи мѣстото си, и вие ще слѣзете отъ мистическия кръстъ на страданието. Следъ това ще слѣзе ангелъ отъ небето, ще отвали каменната плоча отъ гроба ви, и вие ще влѣзете въ свободата на новия животъ — въ възкресението. Само така Богъ ще влѣзе да живѣе въ васъ, и вие ще започнете да работите на земята. Следъ възкресението Христосъ прекара между ученицитѣ си цѣли 40 деня, невидимъ за свѣта, като продължаваше да проповѣдва. Казва се въ Евангелието: „И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията“. Само възкръсналиятъ придобива реалния, вѣчния, съществения животъ — Животътъ на безсмъртието.

Сега вѣрвамъ, че разбрахте всичко, което говорихъ. Това сѫ думи на освобождаване. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разбрали думитѣ ми, трѣбва да образуватъ помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство въ мисли, въ чувства, въ действия и стремежи въ всички посоки. Ние сме за великия животъ, който се проявява въ всички посоки — въ физическия, въ духовния и въ Божествения животъ, като части на общия Божественъ организъмъ. Бѫдете носители на това единство! Въ това седи Божественото учение, което всѣки день трѣбва да прилагате въ живота си. Щомъ го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другитѣ хора, какъ сте намѣрили този пѫть.

И тъй, работете тази година усилено, да приложите Божественото учение. Азъ наричамъ тази година „Божествена“ — година на чистене. Миналата година бѣше година на любовьта. Като роди детето си, майката започва да го чисти. То може да стане въ бѫдеще гений, светия, великъ ученъ, но докато порасне, майката го чисти по два три пѫти на день. Чистенето е необходимо и за възрастнитѣ хора, докато Божественото укрепне въ тѣхъ. За възрастния, чистенето е така естествено и необходимо, както и за малкото дете. Щомъ Божественото въ васъ се усили и вземе надмощие надъ човѣшкото, вие ще станете силни и ще живѣете възвишенъ и идеаленъ животъ. Докато дойде това време, постоянно се чистете. Всички хора иматъ слабости. Човѣшкитѣ слабости сѫ условия за проява на душата. Когато душата се намѣри въ ограничителни условия, тя започва да се лута натукъ и натамъ, както пчелата се блъска въ затворения прозорецъ на нѣкоя стая, докато се освободи. Препятствията въ свѣта сѫ необходими за прогреса на човѣка. Щомъ Божественото дойде въ васъ, то ще освободи душата ви отъ всички препятствия и ограничения.

Всички хора се нуждаятъ отъ абсолютна, положителна вѣра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: Ние можемъ да разберемъ и приложимъ Божественото учение. — Ама слаба ми е вѣрата. — Ни поменъ отъ това! Не е слаба вѣрата ви. Трѣбва ли да напуснемъ свѣта, за да служимъ на Бога? — Не, въ свѣта ще живѣете. Кой дето е, тамъ ще разреши задачата си. — Съ какви методи? — Съ методитѣ на Божественото учение. Всички знаете, какво сѫ допринесли методитѣ на миналото. Хората на миналото и въ горитѣ сѫ живѣли, и въ монастири сѫ служили, и въ църкви сѫ се кланяли на Бога, но задачитѣ имъ и до днесъ не сѫ разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вѫтрешна свобода. Нека всѣки се вслушва дълбоко въ себе си, да намѣри истинскитѣ начини на служене. По този начинъ човѣкъ самъ ще се освободи. Пробуди ли се Божественото въ човѣка, то ще бѫде въ състояние да го освободи.

Ще приведа примѣра за единъ американски апашъ, когото затворили за редъ кражби и престѫпления. Завързали краката и ржцетѣ му съ вѫжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасенъ. Стражарьтъ, който го наглеждалъ, влѣзълъ една вечерь при него съ свѣщь и въ бързината си забравилъ свѣщьта въ стаята му. Като се видѣлъ самъ въ стаята, апашътъ погледналъ къмъ свѣщьта и извикалъ: Има единъ начинъ за спасение! Вдигналъ краката си къмъ пламъка на свѣщьта и прегорилъ вѫжето. Следъ това поставилъ вѫжето на рѫцетѣ си къмъ пламъка на свѣщьта, и то прегоряло. Освободенъ отъ вѫжетата, т. е. отъ неговитѣ ограничителни условия, той веднага отворилъ прозореца и избѣгалъ навънъ. Тъй щото, ако злото въ свѣта е вързало рѫцетѣ и краката ви съ вѫжета, а Господъ е оставилъ въ стаята ви запалена свѣщь, трѣбва ли да питате, какво да правите? — Прегорете вѫжето! - Ама позволено ли е? Позволено е! Кой е позволилъ на злото да те вързва? По своя воля всѣки може да тури вѫжето на свѣщьта, да го прегори и да се освободи. — Презъ прозореца ли да излѣза, или презъ вратата? — Презъ прозореца. Ако прозорецътъ е затворенъ, излѣзъ презъ кумина! Излѣзъ навънъ, отдето можешъ. Никаква друга философия не ти трѣбва. Всѣки самъ трѣбва да извоюва свободата на своята душа. Това е великъ процесъ. Въ придобиване на свободата си, човѣкъ се превъзпитава, израства, придобива великия моралъ на живота, при който злото не е въ сила да свързва рѫцетѣ и краката му съ вѫжета.

Само по този начинъ, новиятъ животъ ще влѣзе въ свѣта и ще можете да реализирате всичко, което душата и духътъ ви желаятъ. Само така, вие ще бѫдете благоугодни на Бога, и Богъ ще бѫде благоугоденъ на васъ. Само така, вие ще се радвате на Бога, и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? — Когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Азъ вѣрвамъ, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Азъ ви предавамъ своята опитность. По сѫщия начинъ и азъ придобихъ свободата си.

Помнете следното: човѣкъ трѣбва да има само едно мнение за Бога — всичко, което Богъ върши въ него, е добро. И Богъ има само едно мнение за човѣка: всичко, каквото човѣкъ върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Този е пѫтьтъ за добиване на вѫтрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага въ свѣта. Другъ пѫть нѣма. Ако не днесъ, утре, или кога и да е, но само по този пѫть ще придобиете свободата си. Къмъ когото и да се обърнете, ако той знае истината, ще ви каже сѫщото нѣщо. Ако не знае истината, той ще ви залъгва. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме. Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си. Богъ работи въ мене, и азъ работя въ Него“.

Сега искамъ и вие да бѫдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашитѣ дарби и способности. Тогава и любовьта, и мѫдростьта, и истината, и правдата, и добродетельта, които проявявате, ще бѫдатъ на мѣстото си. Приложите ли това учение, ще бѫдете бодри и весели, ще бѫдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дѫлбочина ви е нужна cега! Живѣете ли така, каквито страдания и да ви дойдатъ, въ ума ви ще изпъкне мисъльта, че Богъ е съ васъ, и вие сте съ Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме отъ кръста, на който сте разпнати.

Какво трѣбва да правимъ за постигане на свободата си? Да се молимъ ли? Трѣбва ли човѣкъ да се моли за свободата си? — На работа! Турете вѫжето, съ което сте вързани, на запалената свѣщь!—Трѣбва ли да пѣемъ? — Кога пѣе човѣкъ? — Когато свърши работата си. — Кога пѣятъ жътваритѣ? —Когато отиватъ и се връщатъ отъ жътва, но не когато работятъ. Когато отивахте на работа, вие пѣхте. Сега сте на работа вече. Който работи, той не пѣе. И като свършите работата си, пакъ ще пѣете. Всѣкога не се пѣе. Ако въ нѣкой горещъ лѣтенъ день ви накарамъ да отидете на Витоша за нѣкаква работа, можете ли да пѣете? Като се качвате нагоре, можете да пѣете въ душата си само, но като се качите на Витоша и свършите опредѣлената работа, можете свободно да пѣете. За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Следователно, и за пѣнието има опредѣлено време.

Днешниятъ день е день за работа — първиятъ день на вашето съзнание, първиятъ день за Божествена работа. Досега вие не сте работили. Днешната работа опредѣля бѫдещето за цѣлата вѣчность. Той е единъ отъ най-красивитѣ дни въ живота на вѣчностьта.

Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Азъ искамъ сега, всички вие да сте на работа понеже сте въ деня на работата. Не отлагайте работата си за вечерьта.—- Не, този день нѣма вечерь. Той е вѣченъ день, безъ вечерь, въ който слънцето не залѣзва. Той е день на вѣчно зазоряване и изгрѣване на слънцето —- день, въ който нѣщата иматъ начало, а нѣматъ край. Той е най-хубавиятъ вѣченъ день на радостьта и веселието. Въ Писанието се казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се развесели“. Въ този стихъ се говори, именно, за този хубавъ работенъ день. Само когато човѣкъ работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва..

Ще кажете: Добре щѣше да бѫде, ако днесъ присѫтствуваха всички братя и сестри отъ провинцията! — Всички сѫ тукъ. — Защо? — Защото всѣки братъ или сестра отъ физическия свѣтъ, които сѫ записани въ Бѣлото Братство, иматъ по двама  делегати, които ги представятъ единъ въ Божествения свѣтъ, и единъ въ ангелския свѣтъ. Тъй щото, ако тука бѣха дошли хиляда души, въ сѫщность тѣ щѣха да бждатъ 3,000 мощни юнаци: хиляда души на физическия свѣтъ, хиляда—въ ангелския свѣтъ и хиляда — въ Божествения свѣтъ. Силата не е въ васъ, които сте на физическия свѣтъ, но въ тия 3,000 души, събрани заедно. И тѣ работятъ, не само хората на физическия свѣтъ работятъ. Знаете ли, какво ще направятъ тия помощници отгоре?—Тѣ ще свършатъ работата на Бога. Той работи чрезъ тѣхъ.

И тъй, безъ пѣсни, безъ молитви, безъ цѣлуване на рѫка! Всички на работа! Отгоре следятъ, кой се готви за работа, и кой е започналъ работата си.

Поздравявамъ ви съ великия: день на работата. Бѫдете герои и съработници на Божията работа! Дошълъ е вече този день. Започнете Божествената работа, защото тя опредѣля бѫдещия ви животъ.

*

1.Беседа отъ Учителя, държана

на 22 августъ. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...