Jump to content

1928_06_27 Елипса и парабола


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЕЛИПСА И ПАРАБОЛА.

Т. м.

Като ученици на окултна школа, или по-право, като ученици на истината, вие се нуждаете отъ такава наука, между явленията на която да сѫществува вѫтрешна, разумна връзка. Тази наука ще ви направи свободни. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има една връзка въ живота си. Тази връзка не е нищо друго, освенъ пѫтъ, посока на неговото движение. Посоката, пѫтьтъ, по който човѣкъ се движи, представя връзката му съ живота. Сѫщото може да се каже и за всѣко небесно тѣло. Всѣко небесно тѣло се движи изъ пространството, но движението му се опредѣля отъ неговата връзка. Движението на небеснитѣ тѣла въ нашата слънчева система се опредѣля отъ връзката имъ съ слънцето. Движението пъкъ на слънцето се опредѣля отъ връзката му съ друго слънце. Въ самото движение нѣма никаква разумность. Разумностьта се крие задъ движението. Запримѣръ, когато краката на човѣка се движатъ, тѣ не съзнаватъ това действие, но задъ движението, задъ действието седи разумна сила, която го направлява. Дали краката, рѫцетѣ, очитѣ, устата, или цѣлото тѣло се движи, задъ всѣко движение седи разумна, съзнателна сила, която го направлява. Защо се извършва известно движение, може да не знаете, но задъ него седи разумна причина, която има строго опредѣлена цель и намѣрение, за да стане това движение.

Като ученици, които сте изучавали геометрия, вие познавате фигуритѣ елипса и парабола. Вие сте изучавали тия фигури, изучавали сте и редъ теореми вьрху тѣхъ, доказани по математически и геометрически начинь, но тѣ криятъ въ себе си идея, която малцина разбиратъ. Ония учени, които сѫ сьздали геометрията, разбиратъ вѫтрешния смисьлъ на всички геометриески знаци, фигури и тѣла. Крѫгътъ е завьршена фигура, т. е. той представя завършено действие, което може да бѫде съзнателно, а може да бѫде и механическо.

Какво представя механиката? Какво нѣщо сѫ механическитѣ действия? Всички разумни процеси, които сѫ завършени вече, се превръщатъ въ механически. Такива процеси има въ свиренето, въ пѣнието. Запримѣръ, едно дете започва да учи музика. То взима цигулката въ рѫце и свири година, две, три, десеть. Въ първо време то следи всѣко движение на рѫцетѣ си, следи нотитѣ, знаковетѣ — всичко въ него е съзнателно. Обаче, отъ дълго свирене той става голѣмъ виртуозь и започва да свири механически. Рѫцетѣ му се движатъ механически по инструмента, безъ да мисли за тѣхъ. Това механическо движение на рѫцетѣ е завършената деятелность на едно разумно сѫщество. Задъ механическото движение на рѫцетѣ се крие разумна, съзнателна дейность на разумно сѫщество. Движението на часовника е несъзнателенъ, механически актъ, но задъ него се крие деятелностьта на едно разумно сѫщество — часовникарьтъ.

Следователно елипсата, като завършено действие, представя единъ механически актъ, задъ който седи разумностьта. Параболата, като незавършено действие, представя актъ, разумностьта на който присѫтствува въ самия него. — Защо? — Защото това действие е още въ процеса на своето създаване. Щомь нѣщо е създадено вече, то се изявява навънъ, като механическа проява, а разумностьта седи задъ него. Отъ това гледище, параболата представя разуменъ процесъ, за завършването на който могатъ да минатъ и милиони години. Всѣко тѣло, което се движи по пѫтя на параболата, има свое предназначение. Кое положение бихте предпочели: процеситѣ въ вашия организъмъ да бѫдатъ завършени, както въ елипсата, или незавършени, както въ параболата? Красотата на живота седи въ незавършенитѣ процеси. Щомъ една работа се завърши, тя става механическа. Музикантътъ разучава едно парче. Докато е ново, докато го учи, той е доволенъ, идея има въ себе си. Щомъ го научи. изсвири го единъ-два пѫти и престава да го свири, иска нѣщо ново. Сѫщото се забелязва и при яденето. Докато не си се нахраниль още, приятно ти е да ядешъ. Щомъ се нахранишъ, туряшъ чинията настрана, искашъ нѣщо ново. Детето обича играчкитѣ си, радва имъ се, докато сѫ нови. Щомъ остарѣятъ, то ги захвърля настрана. — Защо? — Защото всичко въ тѣхъ му е познато.

Всички хора търсятъ новото въ живота. Тѣ се стремятъ къмъ новото, като къмъ незавършени процеси, чрезъ които могатъ да се проявяватъ. Всѣки незавършенъ процесъ дава възможность на човѣка да мисли, да работи. Казвате: Ако даденъ незавършенъ процесъ представя нѣкаква каша, пакъ ли трѣбва да се стремимъ къмъ него? — Зависи, каква е кашата. Има каши, които могатъ да се ядатъ; има каши, които съдържатъ отрова и не могатъ да се ядатъ. Какви по-опасни каши можете да си представите отъ тия, които се приготвятъ отъ месо? Тѣ съдържатъ отрови, които постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Когато препорѫчватъ растителната храна предъ месната, цельта е организъмътъ да се запази отъ отровитѣ, които приема чрезъ месото, а не толкова да не страдатъ животнитѣ. И да не се колятъ, животнитѣ пакъ умиратъ, пакъ ставатъ банкетъ на по-низкостоещитѣ отъ тѣхъ. Когато хората умиратъ, били тѣ учени, философи, царе, владици, все ще устроятъ банкетъ на милиони малки сѫщества. Ще страдатъ ли хората тогава? Напротивъ, тѣ трѣбва да се радватъ, че минаватъ отъ завършенъ въ незавършенъ процесъ.

Кои процеси сѫ завършени и кои — незавършени? Еднообразието, повтарянето представя завършенъ процесъ на нѣщата. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ честото повтаряне на стиха „Богъ е Любовь“? Не е достатъчно човѣкъ да изговаря този стихъ, но той трѣбва да го живѣе. Въ изявяване на любовьта, като незавършенъ процесъ, е смисълътъ на живота. Всѣка форма съдържа известна сила въ себе си, която може да бѫде механическа, т. е. завършена, и разумна, т. е. незавършена. Когато силата завърши своето действие, тя механически се повтаря. Това механическо повтаряне създава еднообразие въ природата. Ако не може и не знае, какъ да се храни, човѣкъ ще дойде до положение да механизира и процеса на яденето. Щомъ го механизира, той е изгубилъ вече една отъ красивитѣ страни на живота. Всички явления въ природата сѫ разумни. Истински учениятъ, просветениятъ човѣкъ осмисля процеса на яденето, на дъвкането и дохожда до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лѣвата си страна, ще има единъ резултатъ; като дъвче на дѣсната си страна, ще има другъ резултатъ. Разумниятъ човѣкъ осмисля всички явления.

Съвременнитѣ учени четатъ и изучаватъ различни басни, но не се спиратъ вьрху тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, който може да ги ползува въ живота имъ. Запримѣръ. въ баснята „Пѣтелъ и лисица“ се говори за единъ красивъ, напетъ пѣтелъ, който намѣрилъ парче сирене и за да го изяде спокойно, отъ никого не смущаванъ, той се качилъ на едно дърво. Отнѣкѫде го видѣла лисицата и бързо се отправила къмъ него. Спрѣла се подъ дървото и започнала да го хвали, да го обсипва съ ласкави думи: Бре, пѣтльо, какъвъ си красавецъ, каква царска премѣна имашъ! Като тебе друга птица не съмъ видѣла. Я попѣй ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съмъ за тебе, че голѣмъ пѣвецъ си билъ. Пѣтелътъ погледналъ самодоволно кьмъ лисицата, отворилъ уста и закукуригалъ. Той забравилъ, че въ устата си държалъ парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята, и тя бързо го нагълтала. —  Голѣмъ простакъ е този пѣтелъ — си помислила лисицата. После погледнала нагоре къмъ пѣтела и му казала: Добъръ пѣвецъ си, пѣтльо. И другъ пѫтъ пакъ ще дойда да ми попѣешъ. — Дано бѫда по-уменъ тогава, първо да опитамъ сиренето, а после да пѣя —  отговорилъ пѣтелътъ.

Какво представятъ пѣтельтъ и лисицата въ живота? Пѣтелътъ представя човѣкъ идеалистъ, който съ мислитѣ си, хвърчи въ небесата. Лисицата представя материалистъ, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистътъ срещне нѣкой идеалистъ, той започва да го хвали, че слушалъ добри отзиви за неговото пѣние, за неговата красота и разумность. Поласканъ отъ думитѣ му, идеалистъть отваря уста и започва да пѣе. Обаче, въ този моментъ сиренето пада отъ устата му, а материалистътъ го сграбчва и казва: Голѣмъ глупецъ е този човѣкъ! Едва го похвалилъ, и той отваря уста да пѣе. Парчето сирене, за което материалистътъ се лакоми, представя кѫща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистътъ пѣе навсѣкѫде, но качи ли се веднъжъ на дървото, той не трѣбва да слиза отъ него. Дървото, на което пѣтелъть се е качилъ, представя живота. Щомъ се качи на това дърво, идеалистътъ трѣбва да бѫде уменъ, да не се подава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, дето материалистътъ живѣе, и последниятъ ще го грабне. Пѣтелътъ стои по-високо отъ лисицата. Неговиятъ просторъ е по-широкъ отъ нейния.

Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде идеалистъ. Съ други думи казано: Човѣкъ не трѣбва да бѫде пѣтелъ. — Ако не е пѣтель, лисица ли трѣбва да бѫде? Коя форма е за предпочитане: формата на пѣтела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една отъ тѣхъ, но искате да бѫдете човѣкъ. Обаче, има човѣкъ — пѣтелъ и човѣкъ — лисица, т. е. идеалистъ и материалистъ. Мате;иалистътъ се движи въ елипса, въ крѫгъ. Той е човѣкь на завършенитѣ процеси. Като го запитатъ, какво иска, той казва: Азъ търся нѣщо опредѣлено, нѣщо завършено, което мога да видя, да пипна и да разбера. Диамантътъ, запримѣръ, е завършилъ процеса на своето развитие и се е скрилъ дълбоко въ земята. Като го извадятъ оттамъ, хората го шлифоватъ и поставятъ на короната на нѣкой царь, на нѣкоя царица, или на пръстенитѣ на млади моми и момци. Обикновено, пръстенъ турятъ на човѣкъ, когото назначаватъ на служба, или когато млади моми и момци се женятъ.

И тъй, материализъмътъ представя съвокупность на завършени, разумни действия отъ миналия животъ на човѣчеството. Тѣзи действия, именно, представятъ пособия за работа, за насърдчение на човѣка къмъ незавършени процеси. Незавършенитѣ процеси сѫ процеси на бѫдещето. — Какъ ще свършимъ съ живота си? — Както свършвате съ яденето, съ ученето и т. н. Сѣдашъ да ядешъ, и щомъ се нахранишъ, казващъ: Свършихъ. — Какво свърши? — Яденето. Следъ два-три часа пакъ ще ядешъ. У човѣка има единъ бирникъ, който излиза на всѣки три-четири часа и го заставя да плаща. Имашъ — нѣмашъ, на бирника ще платишъ. Какъ си представяте бирника? — Той не е нищо друго, освенъ човѣкъ, който обира хората. Той не е ангелъ, но хората доброволно му се подчиняватъ. Гладътъ е бирникъ. Той е неизбѣженъ процесъ въ природата, който служи като законъ за уравновесяване на силитѣ въ завършенитѣ процеси. Докато е на земята, човѣкъ всѣкога ще има страдания.

Защо е създадена земята? На този въпросъ всѣки може да си отговори, че земята е създадена заради него. Какво представя земята? — Каквото е главата за човѣка, такова нѣщо представя и земята за него. Въ главата се криятъ всички богатства съ които човѣкъ може да разполага. Който навреме може да се ползува отъ тия богатства, той ще придобие Божиитѣ благословения. За да извади богатствата отъ своя умъ и да се ползува отъ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да има връзка съ Първата Причина на нѣщата, а оттамь и съ своитѣ ближни. Хората сѫ побудителна причина. Тѣ взаимно си влияять и единъ-другъ се потикватъ къмъ работа. Тази е причината, която заставя хората да се коопериратъ, да образуваъ домове, общества. Българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Значи, съ една мисъль, съ едно чувство, съ едно действие работа не става. Съ единь умъ, съ едно сърдце, съ една воля процеситѣ не се завършватъ. Хиляди умове и сърдца трѣбва да се съединятъ въ едно, да действувать задружно, въ една посока, за да иматъ нѣкакьвъ резултатъ. Дейностьта на всички хора трѣбва да бѫде насочена къмъ единъ центъръ — къмъ Бога. Той е изворъ на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислятъ живота.

Сега, за да извади богатствата на своя умъ, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Има ли свѣтлина. той може да слѣзе и въ най-голѣмата дълбочина на своята земя — на главата си, и да извади богатството, което е скрито въ нея. Свѣтлината е пособие, инструментъ, съ който човѣкъ слиза въ дълбочината на своята глава и разкопава пластоветѣ й да търси въ нея злато и скѫпоценни камъни. Златото е завършило своето развитие. То е съставено отъ два елемента, отъ две вещества, така тѣсно свързани, че го правятъ хомогенно. Въ сѫщность златото не е хомогенно тѣло, но съвременнитѣ химици и до днесъ още не сѫ успѣли да го разложатъ. Отъ гледището на окултната наука, процесътъ, презъ който златото е минало, е завършенъ, разуменъ процесъ, въ който сѫ взели участие два живи елемента. Тази е причината, поради която златото не се окислява и минава за благороденъ металъ. Въ всички елементи, които се окисляватъ, процеситѣ не сѫ завършени. Следователно, докато човѣкъ се окислява, докато се тревожи, процеситѣ на неговия животъ не сѫ органпзирани, т. е. не сѫ завършени. Човѣкъ може да има много незавършени процеси въ себе си, но покрай тѣхъ трѣбва да има и нѣкои завьршени. Завършенитѣ процеси у човѣка представятъ неговото вѣрую и убеждение, както и неговитѣ идеи. Човѣкъ безъ идея. безъ вѣрую, безъ убеждение, безъ идеалъ, живѣе въ незавършени процеси. Всички експлозии, които причиняватъ страдания и нещастия на хората, ставатъ все въ незавършенитѣ процеси. Ние трѣбва да поставимъ основата на своя животъ върху завърленитѣ процеси, за да работимъ съзнателно и съ незавършенитѣ.

Кои процеси сѫ завършени и кои — незавършени? Радостьта е завършенъ процесъ, а страданието — незавършенъ. Като се радва. човѣкъ събира плодоветѣ на своята работа.. Докато страда, той не знае, какво му носи страданието. Щомъ изяде плода, човѣкъ трѣбва да посади семкитѣ въ земята, за да очаква следъ години другъ завършенъ процесъ. Който не сади, той не може да се радва. Завършенитѣ и незавършенитѣ процеси осмислятъ живота. Завършенитѣ процеси осмислятъ физическия животъ, а незавършенитѣ — вѫтрешния, идейния, т. е. духовния животъ. Тъй щото, човѣкъ живѣе или съ старата философия, съ философията на временното, на преходното въ живота, или съ новата философия на идейното, на вѣчното. Мнозина отричатъ идейния животъ, понеже биль животъ на мечти, на илюзии.— Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ мечтитѣ. Човѣкь живѣе, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животътъ. Докато мечтае, човѣкъ има стремежъ да работи, да предприема, да върши велики дѣла. Щомъ престанатъ мечтитѣ, човѣкъ казва, че това нѣма смисълъ, онова нѣма смисълъ, и мисли само за смъртьта. Той казва: Нѣма за какво повече да се живѣе, освенъ за черната зсмя. Започне ли да разсѫждава така, този човѣкъ става вече материалистъ. Той иска да каже, че не може повече да бѫде пѣтелъ, не може да се занимава съ незавършени процеси. Значи, той иска да бѫде лисица. Хората умиратъ, за да разбератъ, защо живѣятъ. Нѣшата се изучаватъ въ тѣхнитѣ противоположности. Смисълътъ на живота се разбира чрезъ смъртьта, чрезъ сиромашията, човѣкъ познава смисъла на богатството, на благата, които му сѫ били дадени, безъ той да ги е оценилъ. Щомъ взематъ богатството на човѣка, умътъ му започва да просвѣтва. Тогава той разбира, че не е използувалъ богатството си, както трѣбва.

Като изучавате живота, ще видите, изобщо, че нѣкои хора не сѫ доволни отъ това, което иматъ. Богатство иматъ, не сѫ доволни; знание иматъ, не сѫ доволни; здраве иматъ, пакъ не сѫ доволни. Слушате нѣкой да казва: Глава имамъ, но защо ми е тази глава? Главата ми не е на мѣсто. — На мѣсто е главата ти, но трѣбва да работишъ, да учишъ. Преди нѣколко деня дойде при насъ единъ религиозенъ човѣкъ отъ Рилския монастиръ и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия домъ — Пентефри. Ималъ да върши нѣкаква работа съ него. Казвамъ му, че Пентефри е живѣлъ въ далечното минало, преди три-четири хиляди години. Защо не го е търсилъ на времето, тогава да свърши работата си, а го търси днесъ, когато не е на земята. Ако пъкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да знае сегаш ното му име и така да го намѣри. Този човѣкъ се чуди, защо хората не могатъ да го разбератъ. — Никой не може да го разбере, защото той живѣе въ своето далечно минало, въ завършенитѣ процеси. Благодарение на това, той минава за човѣкъ, на когото липсва нѣщо. За такъвъ човѣкъ казватъ, че дъската му е мръднала. Това не е за присмѣхъ. Всѣки човѣкъ може да изпадне въ такова състояние. да преживѣе нѣщо отъ своето минало, което да не съвпада съ времето въ което днесъ живѣе. За да не изпада въ такива състояния, човѣкъ трѣбва да работи.

И тьй, размишлявайте върху незавършенитѣ и завършенитѣ процеси. Завършенитѣ процеси сѫ свързани съ незавършенитѣ. Незавършенитѣ процеси за хората сѫ завършени за сѫщества отъ по-висока еволюция. Затова е казано въ Писанието, че възможнитѣ нѣща сѫ за хората, а невъзможнитѣ — за Бога. „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Всичко, което човѣкъ не може да направи, Богъ може да го направи. Това значи: дайге възможность на душата си да се свърже съ Божия Духъ, за да се осмислятъ незавършенитѣ процеси. Само тази връзка е въ състояние да покаже на човѣка значението на елипсата, като завършенъ процесъ, и на параболата — като незавършенъ. Въ живота елипсата представя завършенъ процесъ. Когато снесе яйце, кокошката кудкудяка. Кудкудякането представя радостьта на кокошката. Тя се радва, че се е освободила отъ едно ограничително състояние, отъ едно мѫчение. Докато снесе яйцето си, кокошката страда, мѫчи се. Ако се остави да живѣе при естествени условия, тя може да снесе най-много 12 яйца на сезонъ. Щомъ снесе яйцата си, тя започва да мѫти. Обаче, откакъ човѣкъ е започналъ да отглежда кокошката, той я поставилъ при неестествени условия за нея, да снася повече яйца. Чрезъ своята разумность, човѣкь е подобриль външнитѣ условия на кокошката, вследствие на което може да снася повече отъ 100 яйца на сезонъ. Тя възнаграждава труда и грижитѣ на господаря си, но себе си изтощава като изразходва много енергия. При всѣко снасяне на яйце, животътъ на кокошката е изложенъ на смърть, както е изложенъ животътъ на раждащата жена. Затова Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е.“

Следователно, отъ Божествено гледище раждането на дете и снасянето на яйце сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Колкото и да е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния човѣкъ. Който разбира законитѣ на живата природа, той вижда въ всички процеси и явления разумна, съзнателна връзка. Тъй щото, чуете ли, че нѣкоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мѫчила се е и сега се радва, че се е освободила отъ мѫчението си. Ще кажете, че Господъ е създалъ кокошката, че Той знае всичко, има предъ видъ нейнитѣ страдания. — Отде знаете, че Богъ всичко е предвидѣлъ? Нѣкой казватъ, че Богъ всичко знае; други казватъ, че Той нищо не знае, а трети дори отричатъ Неговото сѫществуване. Какъ мислятъ хората за Господа, това зависи отъ тѣхнитѣ възгледи. Лисицата казва: Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи въ въздуха, не е реално. Значи, лисицата подържа една философия, а пѣтелътъ — друга. Кой отъ двамата е по-правъ?

И тъй, каквото е отношението между пѣтела и лисицата, такова е отношението между ангелитѣ и човѣка. Щомъ се говори за ангели, хората казватъ: Празна работа е това. Никакви ангели не сѫществуватъ. Нѣма защо да се стреми човѣкъ къмъ ангелския свѣтъ. Когато нѣкой ангелъ се качи на едно дърво и държи сирене въ устата си, човѣкъ се приближава къмъ дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добритѣ му качества. Щомъ ангелътъ отвори устата си да заговори съ човѣка. сиренето пада на земята, човѣкъ го взима и казва: Голѣмъ простакъ е този ангелъ! Ангелътъ поглежда отгоре и си казва: Опитай се втори пѫтъ да дойдешъ при мене, да видишъ, какъ ще постѫпя. Единъ пѫтъ можешъ да ме излъжешъ, но втори пѫтъ не се лъжа. — Може ли човѣкъ да излъже ангелъ? Въ далечното минало Господъ изпратилъ на земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учатъ и да помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ. Като слѣзли на земята и видѣли красивитѣ човѣшки дъщери, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ и забравили за какво сѫ слѣзли на земята. Тѣ се оженили за красивитѣ дъщери на свѣта и останали дълго време на земята. Богъ изпратилъ други ангели да видятъ, какво правятъ другаритѣ имъ на земята. Тѣ слѣзли при другаритѣ си и видѣли, че всички били женени вече. Върнали се при Бога и казали, че другаритѣ имъ били женени, но се оплаквали отъ живота си. Господъ казалъ: Нека останатъ още на земята, да научатъ урока си добре.

Съвременнитѣ хора страдатъ, пъшкатъ, оплакватъ се отъ живота. Кой е този, който пъшка и страда у човѣка? — Това е онзи ангелъ, който преди хиляди години е слѣзълъ на земята, оплелъ се е въ материята и не може да се освободи. Днесъ той страда, пъшка, мѫчи се, но не може да излѣзе отъ гѫстата материя, съ която се е свързалъ. Женитбата, това сѫ ония мисли и желания у човѣка, които сѫ го оплели, които сѫ го свързали съ гѫстата материя. Тази е причината, поради която човѣкъ се лакоми да придобие голѣми богатства, сила и знания. Той иска всичко да придобие, да стане великъ, силенъ човѣкъ, но въ края на краищата нищо не придобива. Докато е на земята, човѣкъ иска да свърже двата края на параболата, да я огъне, но не успѣва. Гигантска сила се иска отъ човѣка, за да огъне двата края на параболата. Когато нѣкой казва, че има идея, която иска да реализира, това подразбира стремежа на човѣка да огъне параболата. За физическия свѣтъ това е невъзможно. Наистина, като изучавате съвременнитѣ науки — естественитѣ науки, математика. геометрия, навсѣкѫде виждате завършени процеси. Въ завършенитѣ процеси действува механиката. Щомъ е така, завършенитѣ процеси не могатъ да бѫдатъ идеални. Пѫть ли се строи, кѫща ли се гради, все ще има нѣкакъвъ недостатъкъ. Завършенитѣ процеси, като механически, винаги се отличавать съ нѣкакъвъ недостатъкъ.

Сега, като знаете това, благодарете, че половината отъ процеситѣ на вашия животъ сѫ незавършени. Благодарете, че животьтъ ви представя отворенъ крѫгъ, а не елипса. Благодарете, че имате зѫби, съ които дъвчете храната си. Благодарете, че имате очи, съ които виждате изгрѣването на слънцето. Благодарете, че имате вьзможность да четете книги и да размишлявате по тѣхъ. Благодарете, че имате приятели, съ които можете да се разговаряте. Благодарете за всичко, което ви е дадено и което можете да направите. Това сѫ малки завършени процеси, които отварятъ пѫтъ кьмъ незавършенитѣ. Като погледнете къмъ небето, осѣяно съ множество звезди, казвате: Какво ли се крие тамъ? И като не можете да си отговорите, вие се отчайвате, мислите, че никога нѣма да проникнете въ живота на небето. — Нѣма защо човѣкъ да се отчайва. Достатъчно е всѣка вечерь да наблюдава звездитѣ, да ги изучава, за да се свърже съ тѣхъ като съ живи, разумни сѫщества. Така той ще разбере, че между звездитѣ и него сѫществува известно отношение. Само така той ще разбере, че между всички явления въ природата сѫществува тѣсна връзка. Щомъ се убеди въ това, животьть му се осмисля и придобива извесгна красота.

Защо страдатъ хората? — Защото се натъкватъ на незавършени процеси. Щастието се крие въ незавършенитѣ процеси. Тѣ потикватъ човѣка къмъ Великото, което ги прави гениални Любовьта е незавършенъ процесъ. Мѫдростьта е незавършенъ процесъ. Добродегельта е незавършенъ процесь. Вѣрата, надеждата, знанието сѫ незавършени процеси. Всички велики работи въ живота се криятъ въ незавършенитѣ процеси. Това е параболата въ живота. Това е новото, това е идеализъмътъ, това е Божественото начало у човѣка. Елипсата пъкъ представя материализъма въ който действуватъ механически, т. е. завършени процеси.

Мнозина запитватъ, има ли нѣкаква наука въ завършенитѣ и незавършенитѣ процеси. — Има наука, разбира се. Даже сама за себе си науката представя незавършенъ процесъ. Запримѣръ, числата и действията съ тѣхъ се отнасятъ къмъ специфична область отъ науката, въ която пакъ се срѣщатъ завършени и незавършени действия. Завършенъ процесъ е събирането на 2 и 2 и умножаването на 2 по 2 Значи, 2 + 2 = 4; сѫщо така 2 х 2 = 4. Защо и при дветѣ действия се получава едно и сѫщо число? Ако работите съ числото петь, получавате съвършено други резултати: 5 + 5 = 10, 5 х 5 = 25. Какво представя числото петь? — Човѣшкитѣ чувства. Тъй щото, като съберемъ петь и петь и като умножимъ петь по петь, виждаме, какви възможности се криятъ въ човѣшкитѣ чувства. Ако съберемъ 2 и 5, получаваме 7 — число, което представя мѫжки, творчески принципъ въ природата. Това действие показва, че жената е щастлива, само когато мѫжътъ е въ нея. Не е ли мѫжътъ въ нея, тя е нещастна. Мѫжътъ твори, а жената съгражда. Ако човѣкъ само яде, дъвче, а нѣма кой да гради, тѣлото ще се разруши. Мѫжътъ дъвче, яде, а жената гради. Оттукъ виждаме, че двата принципа, мѫжки и женски, винаги трѣбва да присѫтствуватъ въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито мѫжъ безъ жена може, нито жена безъ мѫжъ.“ Като дъвче, мѫжътъ туря храната въ лѣвата страна на устата, и оттамъ я предава на жената, тя да има грижа да съгради нѣщо отъ нея по правилата на Божията мѫдрость. Който не разбира смисъла на дъвкането на храната, отъ устата си той ще я изпрати въ стомаха, но съ недоволство. Той ще усѣти тежесть въ стомаха, главоболие и обезсмисляне на живота.

Защо обикновено човѣкъ е недоволень? — Защото не разбира живота, и иска да свърши всичкитѣ си работи изведнъжъ. Човѣкъ се радва само при незавършенитѣ процеси. Искашъ ли да бѫдешъ доволенъ отъ живота, не събирай двата края на любовьта. Не събирай двата края на истината. Не събирай двата края на добродетельта, на правдата, на знанието — на нищо не събирай двата края. Съ други думи казано: Нищо не говори на хората за своитѣ добродетели, за своето знание! — Защо? — Защото тѣ сѫ незавършени процеси. Който казва, че има малко знания, той е уменъ човѣкъ. Който казва, че много знае, той е още на физическия свѣтъ, като кокошка, и знае само да кудкудяка, че яйце е снесълъ. Какво знае музикантътъ, който едва е започналъ да свири? За да го признаятъ за виденъ музикантъ, той трѣбва да владѣе класическата музика. Нѣкой иска да бѫде добродетеленъ. Добродетельта е класическа музика. Следователно, за да стане добродетеленъ, въ широкъ смисълъ на думата, човѣкъ трѣбва да е свирилъ нѣколко животи наредъ, да научи добре да свири класическото парче „Добродетель“. Да бѫдешъ добродетеленъ, това не е механически процесъ, но процесъ на продължително учене. Това не е еднократно действие, което може да осигури хлѣба на човѣка. Истински добродетеленъ човѣкъ е онзи, който може да събуди човѣшката душа. Да събудишъ една човѣшка душа. това значи така да я нахранишъ, че като излѣзе отъ твоя домъ, да разбере, защо живѣе, да познае Божественото въ човѣка и за вѣчни времена да помни какво е придобилъ отъ този човѣкъ. Това значи добродетеленъ човѣкъ. Това значи човѣкъ на новата култура, на новата философия.

Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Тя изисква отъ човѣка да бѫде идеалистъ, но разуменъ; да знае, че въ похвалитѣ на хората се крие известно користолюбие. И тогава, кото започнатъ да го хвалятъ, той първо ще изяде сиренето, а после ще пѣе. Който е материалистъ, и той трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на пѣтела, баснописецътъ не би могълъ да напише баснята „Пѣтелъ и лисица“, за да изнесе хитростьта на лисицата. Лисицата постѫпи по-умно, по-хитро отъ пѣтела, защото знаеше, какво нѣщо е сиренето. Пѣтелътъ не знаеше, какво нѣщо е сиренето, затова се захласналъ въ думитѣ на лисицата и започналъ да пѣе. На втората година лисицата постѫпила пакъ хитро, но пѣтелътъ билъ уменъ. Това сѫ процеси, които ставатъ постоянно у човѣка. Щомъ разбере тия процеси, човѣкъ ще знае, че е дошълъ на земята да бѫде или пѣтелъ, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бѫдешъ пѣтелъ или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постѫпвашъ разумно, като разуменъ пѣтелъ, или като разумна лисица. Христосъ казва: „Бѫдете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ“. На сьвремененъ езикъ преведено: „Бѫдете хитри като лисицитѣ и пѣснопойци като пѣтела“.

Мнозина сѫ недоволни, че не успѣватъ, не постигатъ желанията си. Тѣ казватъ: Каква полза отъ нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората отъ свѣта. — Има една разлика. Тя седи въ следното: религиознитѣ хора отъ свѣта се движатъ въ завършенитѣ процеси, а вие се движите въ незавършенитѣ. Смисълътъ на живота се заключава въ незавършенитѣ процеси. Тѣ сѫ Божествени процеси. Който работи съ незавършени процеси, той е влѣзълъ въ смисъла на живота и носи въ себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за мѫдрость, за любовь, не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършенитѣ процеси обхващатъ цѣлата вѣчность. — Какво ще стане съ насъ, следъ като влѣземъ въ вѣчностьта? — Не съединявайте двата края на нѣщата. Докато разсѫждавате по човѣшки, съ човѣшки умъ, вие никога нѣма да разбереге Божиитѣ работи. Божиитѣ работи се разбиратъ съ Божественъ умъ.

Сега, помнете следното: Пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, представя парабола. — Защо страдамъ? — Защото се движишъ по парабола. Параболата създава на човѣка толлова щастие, колкото и нещастие. Да бѫдешъ идеенъ човѣкъ, това значи да приемашъ всички нѣща съ радость, съ усмивка на устата, защото съзнавашъ, че пѫтьтъ ти е такъвъ. Ти си търговецъ, но единъ день изгубвашъ всичкитѣ си капитали. Ако си идеенъ човѣкъ, ще повикашъ приятеля си, ще му разправишъ, какво е положението ти, но ще кажешъ, че не съжалявашъ, понеже пѫтьтъ ти е такъвъ — движишъ се по линиитѣ на параболата. Ако разсѫждава така, човѣкъ прилага Божествения умъ въ живота си. Този е пѫтьть за разрешаване на противорчията. Тѣ представятъ незавършени процеси, въ които се влива Божествениятъ токъ и дава права посока на живота.

И тъй, благодарете на Бога за всичко, което се случва въ живота ви. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва съ онѣзи, които любять Бога, ще се превърне на добро“.

Т. м.

*

34. Лекция отъ Учителя,

държана на 27 юний, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...