Jump to content

1928_01_18 Малки и голѣми придобивки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Малки и голѣми придобивки.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ.“

За следния пѫть пишете върху темата: „Придобивки отъ знанието“.

Като наблюдавате себе си, както и другитѣ хора около васъ, ще видите, че всички носятъ въ себе си известни придобивки, не само отъ сегашния си животъ, но и отъ своето далечно минало. Ученъ или простъ, всѣки човѣкъ носи въ себе си придобивкитѣ на своето минало, съ които днесъ свободно разполага като съ свой капиталъ. Има придобивки, които сѫ благо за човѣка. Има придобивки, които носятъ неговото нещастие. Представете си, че сте работили при единъ господарь, който туря въ рѫката ви огънь като заплата на вашата работа. Въ това време дохожда нѣкой при васъ и взима огъня отъ рѫката ви. Какво изпитвате въ този моментъ? — Радость. Следователно, има блага, придобивки, които въ даденъ случай носятъ нещастие за човѣка. Отнимането на тия блага носятъ щастие за човѣка. Наистина, какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това да дойде нѣкой при него и да отнеме отъ рѫката му насипания огънь?

Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: малкото благо е дадено отъ човѣка; голѣмото благо — отъ дявола, а кѫдето нѣма никакво благо, тамъ пъкъ Богъ взима участие. Щомъ всичкитѣ блага на човѣка се отнематъ, тамъ Богъ е взелъ участие. Когато нѣкой се оплаква, че нѣма никакви блага, той се лъже. Въ сѫщность нѣма човѣкъ безъ блага въ свѣта. Какво по-голѣмо благо отъ живота? Богъ живѣе и се проявява въ общия, въ цѣлокупния животъ. Въ този животъ и хората живѣятъ. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Обаче, въ който моментъ човѣкъ започне да мисли, че животътъ е само негово благо и търси начинъ, какъ по-рационално да го използува за себе си, той е създалъ вече своето нещастие. Защо? — Защото никой нѣма право и не може да използува живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно нѣкой човѣкъ да купи грамадни пространства земя и да се заеме самъ да ги пази. Ще ги пази день, два, три, на четвъртия день ще усѣти голѣмъ гладъ и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъвъ е изходътъ отъ това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае, какъ да устрои своя животъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху Божествения животъ. Като разбере Божествения животъ, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята.

Въ сегашния животъ вие носите последствията на редъ минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите отъ тѣхъ, докато не разберете законитѣ, които управляватъ цѣлокупния животъ. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пакъ ще ги научи, но вече по отрицателень пѫть, чрезъ насилие. Засега, каквото и да правятъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията. Нещастията неизбѣжно ще вървятъ подиръ тѣхъ, докато решатъ най-после да поематъ пѫтя нагоре, къмъ възлизане. Пѫтьтъ на слизане трѣбва да се превърне въ пѫтъ на възлизане. Човѣкъ може да се освободи отъ страданията само следъ като се върне тамъ, отдето е излѣзълъ. Какъ ще стане това? Ще кажете, че като живѣе съобразно Божиитѣ закони, човѣкъ може лесно да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията. — Да, лесно се говори това, но какъвъ е методътъ за този животъ? Кой човѣкъ има такъвъ дълбокъ миръ въ себе си, че при всички условия на живота си да е готовъ да живѣе, освенъ за себе си, още и за своя ближенъ? И такива хора има на земята, но тѣ сѫ малцина. Обаче, ученикътъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да придобие този вѫтрешенъ миръ.

Сега, като говоря на хората за любовьта, мнозина отъ тѣхъ не я разбиратъ. Казвамъ, че едно отъ качествата на любовьта е да ограничава. Тѣ се чудятъ, какъ е възможно любовьта да ограничава и да прави човѣка нещастенъ. Вие мислите, че когато любовьта дойде, веднага ще ви направи щастливи.— Не, това е невъзможно. Казано е, че любовьта ражда живота. Следователно, за да се прояви животътъ, човѣкъ трѣбва да се ограничи, да мине отъ безграничния въ граничния свѣтъ. Който очаква щастие отъ любовьта, той е на кривъ пѫть. Любовьта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нѣщо по-велико — цѣлокупниятъ животъ. Това не значи, че любовьта прави хората нещастни, но като не я разбиратъ, тѣ влизатъ въ стълкновение съ нея и ставатъ нещастни. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатитѣ сѫ недоволни, искатъ повече, отколкото имъ е дадено. Сиромаситѣ сѫ недоволни, защото нѣматъ достатъчно срѣдства за живѣене. Господаритѣ сѫ недоволни отъ слугитѣ; слугитѣ — отъ господаритѣ и т.н. Ако оставите две деца да ядатъ на една трапеза, тѣ непременно ще се скаратъ. Едното дете ще погледне въ чинията на другото и ще намѣри, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастнитѣ хора спорятъ помежду си.

Спорътъ между хората може да бѫде отъ материаленъ, отъ сърдеченъ или отъ умственъ характеръ. Двама души спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-ученъ, кой седи по-високо въ умствено отношение. Да има човѣкъ много знания, които не е обработилъ и приложилъ, това е все едно да се товари съ повече багажъ, отколкото му трѣбва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товаръ, а другото — 50 килограма. По какво се отличава едното магаре отъ другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голѣмо и по-силно. Какво особено има въ това различие? Имате две шишета: едното събира единъ килограмъ вода, а другото — два килограма отъ сѫщата вода. Разликата между дветѣ шишета е само въ количеството на водата, но количеството още не разрешава въпроситѣ. Ние не подържаме идеята, че хората трѣбва да бъдатъ равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Животътъ е неравенство. Когато обичашъ нѣкого, или ти трѣбва да му дадешъ, или той трѣбва да ти даде. Въ любовьта трѣбва да има обмѣна, но сѫщевременно и безкористие. Децата обичатъ баща си, радватъ му се, защото е богатъ, има какво да имъ даде. Щомъ осиромашее и остарѣе, тѣ вече не могатъ да го търпятъ и чакатъ по-скоро да си замине за онзи свѣтъ, да не седи около тѣхъ като стражарь, да следи, какъ живѣятъ, колко харчатъ и т. н. Ако бащата е богатъ, и старъ да е, синоветѣ обикалятъ около него съ почитание, очакватъ да имъ даде нѣщо. Какъвъ моралъ има въ тази любовь? Любовьта съ пари нито се предава, нито се продава. И знанието съ пари не се предава. Мѫдростьта, истината, както и всички добродетели изобщо, съ пари не се предаватъ. Добродетелитѣ нито се предаватъ, нито се придобиватъ съ пари.

Казватъ, че всѣка добродетель може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовьта е свободна въ своитѣ прояви. Тя не зависи отъ никого. Щомъ иска да помогне на нѣкой грѣшникъ, тя слиза въ ада, хваща грѣшника за рѫка и го изнася вънъ, като минава и заминава покрай светията, безъ да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне къмъ любовьта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовьта погледне грѣшника, позасмѣе му се, позабавлява се съ неговитѣ страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовьта иматъ меки сърдца. И това е възможно, обаче, защо любовьта обича грѣшния? Защо майката обича детето си? — Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно, всички хора, които искатъ да бѫдатъ обичани, се налагатъ. Това не е правилно разбиране. Любовьта не се изисква. Който иска да учи закона на любовьта, той трѣбва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човѣкъ не се нуждае отъ любовьта. Всѣки се нуждае отъ любовьта, но начинитѣ, по които я търси и по които постѫпва, не сѫ правилни.

OOK_DB_3.JPG

На фиг. 1. имате десеть концентрични крѫга. Съ помощьта на тия кржгове ще обясня причината за страданията и неща стията на съвременнитѣ хора. Представете си, че тия десеть крѫга сѫ сита, съ различна гѫстота: външнитѣ сѫ по-едри, а колкото по-навѫтре се влиза, отъ десетото до първото, ставатъ все по-ситни, по-гѫсти. Тѣзи сита, които иматъ форма на плоскости, сѫ насочени къмъ земята. На тѣхъ отговарятъ други десеть концентрични крѫга, десеть сита, т. е. десеть плоскости съ посока къмъ небето. Мисъльта на човѣка минава презъ различно гѫсти сита, независимо отъ това, дали тя е възходеща, или низходеща. Когато мисъльта е възходеща, т. е. когато тръгва отъ земята и върви къмъ небето, тя минава постепенно отъ по-рѣдки въ по-гѫсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисъльта на човѣка. За да мине една човѣшка мисъль презъ последното сито, изисква се голѣма чистота, вѫтрешна и външна. И обратно: когато мисъльта на човѣка е низходеща, т. е. тръгва отъ небето къмъ земята, първитѣ сита сѫ по-гѫсти и колкото по-надолу слиза, тѣ ставатъ все по-едри. Последното сито е толкова едро, че презъ него минаватъ цѣли планини.

Значи, нещастията на хората се дължатъ на факта, че безъ да съзнаватъ, тѣ се стремятъ къмъ центъра на земята, въ гѫстата материя, въ плоскости, въ сита, презъ които минаватъ нечистотиитѣ на всички хора. Това значи, хората да ви обичатъ. Щомъ искате хората да ви обичатъ, тѣ непременно ще ви заведатъ въ гѫстата материя, при рѣдкитѣ, при едритѣ сита, презъ които минаватъ и хубавитѣ, и лошитѣ имъ работи. Мишката е направила следния договоръ съ котката: Ти ще ме ядешъ, но ще знаешъ, че заедно съ това ще вземешъ и хубавото, и лошото, което имамъ въ себе си. Мишката причинява много болести на котката, а често и смърть. Следователно, докато се привлича отъ обичьта, отъ любовьта на хората, човѣкъ слиза къмъ центъра на земята и започва да се товари съ нечистотии. Вмѣсто да се изкачва съ мисъльта си нагоре, къмъ гѫститѣ сита и да се освобождава отъ нечистотиитѣ, отъ лошото въ себе си, човѣкъ слиза надолу, въ гѫстата материя, дето ситнитѣ дупчици на ситата се запушватъ и оставатъ само едритѣ, презъ които минаватъ най-голѣмитѣ нечистотии. По този пачинъ човѣкъ се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркалъ пѫтя на своето движение. Какво трѣбва да направи? — Да обърне ситнитѣ сита нагоре, а едритѣ — надолу, т. е. да измѣни посоката на своята мисъль.

Казвате: Какъ ще прекараме живота си? Какво ни чака въ бѫдеще? Това сѫ въпроси, които само Богъ разрешава. Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ при движението на човѣка къмъ центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, какъ ще живѣете, казвамъ ви, че на парчета ще ви направятъ и нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете въ цѣлъ свѣтъ, въ цѣла система и ще получите Божието благословение. — Ама какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? — Това не е твоя работа. Това е задача, която само Богъ може да реши, а ти ще се радвашъ на това решение и ще живѣешъ. Радвай се, че не можешъ да разрешишъ тази задача. И богатъ да си, и силенъ да си, ти пакъ не можешъ да я разрешишъ. — Ще стана ли ученъ човѣкъ? — Този въпросъ се решава на небето, а не на земята. — Ще стана ли добъръ човѣкъ? — И този въпросъ се решава на небето. Това сѫ висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вмѣсто да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати.

Много такива примѣри има въ живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е ученъ, виденъ човѣкъ. Тѣ искатъ да имъ се роди добро, умно дете, да прилича на тѣхъ. Наистина, ражда имъ се дете, което външно прилича на тѣхъ, но по качества се различава и отъ майката, и отъ бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, отъ Когото сте излѣзли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрѣшили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произходъ. Други пъкъ ще кажатъ, че сѫ получили тия лоши качества по наследство отъ своитѣ дѣди и баби, отъ своитѣ майки и бащи. — Не, да се извинявате съ грѣхопадането на първитѣ човѣци, съ наследственитѣ си чърти, това не е философия за живота. Това сѫ залъгалки. Нѣкой казва, че е наследилъ голѣмо богатство отъ дѣдо си и отъ баба си. Значи, каквото представя богатството, което наследявате отъ дѣдо си, запримѣръ такова нѣщо представятъ наследственитѣ чърти отъ дѣдо ви и отъ баба ви. Въ нѣкой домъ дѣдото има четири внука, обаче, той остава наследството си само на единъ отъ тѣхъ. Защо? — Защото дѣдото обича този внукъ най-много и желае чрезъ него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така сѫщо се предаватъ и наследственитѣ чърти: единъ отъ внуцитѣ наследява една чърта отъ дѣдо си, или отъ баба си, вториятъ внукъ—друга нѣкоя чърта. Когато само единъ отъ внуцитѣ получи наследство отъ дѣдо си, останалитѣ се сърдятъ, завиждатъ на брата си. Тѣ не знаятъ, че съ осиновяването на единъ отъ внуцитѣ, дѣдото си приготвя условия за идването на земята. Той остава внука си като слуга на паритѣ му, че като дойде пакъ на земята, да си ги вземе.

Като слушате тия нѣща, вие се запитвате, вѣрно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко отъ вашитѣ мисли и чувства сѫ вѣрни? Колко отъ вашитѣ опитности сѫ вѣрни? Това не е за обезсърдчение, но вие трѣбва да дойдете до положение да про вѣрявате истинностьта на всички факти и да гледате на тѣхъ съ еднаква сериозность. Не е въпросъ да дѣлите нѣщата на важни и маловажни. Не дѣлете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата сѫ относителни нѣща. Въ единъ случай можете да кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ, а другъ - грозенъ, но въ другъ случай, грозниятъ е сѣнка на красивия, а красивиятъ е обектъ на грозния. Грозниятъ е толкова необходимъ за красивия, колкото красивиятъ — за грозния. Тѣ не могатъ единъ безъ другъ. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата.

Сега, онѣзи, които не разбиратъ закона, сѫ недоволни, защо да бѫдатъ грозни, а да не бѫдатъ красиви. — За всички хора има възможность красиви да бѫдатъ, но има възможность и грозни да бѫдатъ. Каквато възможность има за човѣка да бѫде красивъ, такава възможность има да бѫде и грозенъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Каквато възможность има за човѣка да бѫде светия, такава възможность има да бѫде и най-голѣмиятъ грѣшникъ. Понеже човѣкъ самъ е създалъ условия за тия нѣща, затова тѣ сѫ неизбѣжни за него. Човѣкъ самъ може да създаде своята светость, самъ може да създаде и своята грѣховность. Той самъ е творецъ на сѫдбата си. Представете си, че нѣкой човѣкъ влѣзе въ кѫщата си, затвори кепенцитѣ на всичкитѣ си прозорци и следъ това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата свѣтлина въ кѫщата му. Цѣлъ день да се молите за това, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Слънчевата свѣтлина нѣма да влѣзе въ кѫщата ви. Молитвата ви ще бѫде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора сѫ отворили прозорцитѣ си, и слънчевата свѣтлина е озарила тѣхнитѣ кѫщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Значи, свѣтлината е влѣзла въ кѫщитѣ на всички хора, съ изключение на вашата. Какво трѣбва да направите, за да влѣзе свѣтлината и въ вашата кѫща? — Преди да изгрѣе слънцето, вие трѣбва да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Щомъ слънчевата свѣтлина огрѣе кѫщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Нѣкога свѣтлината може да влѣзе въ кѫщата на човѣка и безъ молитва, при условие прозорцитѣ да сѫ отворени, и кѫщата да е изложена на изтокъ. Какъвъ изводъ можете да направите за себе си отъ това положение?

Мнозина отъ васъ ще се обезсърдчатъ, че при толкова молитви, които сѫ направили, не сѫ придобили това, което желаятъ. За да обясня, коя е причината на вашнтѣ неуспѣхи или незначителни придобивки, ще приведа следния примѣръ. Имате една голѣма бъчва, която искате да напълните съ вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода въ бъчвата съ малъкъ сѫдъ. Като се напълни бъчвата, изливате водата съ сѫщия сѫдъ. Това костува време, усилие, безъ да имате голѣми резултати, защото става прекѫсване на работата. Сѫщото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата подъ крана на чешмата и започвате да я пълните. Въ скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излѣете водата отъ бъчвата, за да я напълните отново съ чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човѣшкиятъ животъ, въ който нѣщата се прекѫсватъ, застояватъ и забавятъ. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествениятъ животъ, въ който нѣщата се извършватъ непреривно, бързо и резултатно.

Следователно, има хора, които сѫ добри по човѣшки; има хора, които сѫ добри по Божествено. Добротата на първитѣ ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторитѣ непреривно се излива и непреривно се втича. Сѫщото може да се каже и за знанието. Който разполага съ човѣшкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо — постоянно се влива и излива отъ човѣшката душа. Като се натъкватъ на изпитания, хората веднага се запитватъ, защо това изпитание е дошло до главата имъ. — Много просто! Всѣко изпитание на човѣка е дадено съ цель да се изпита, колко килограма вода има въ бъчвата си. Колкото по-малко е водата въ бъчвата на нѣкой човѣкъ, толкова по-лесно се обезсърдчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае противъ сѫдбата си, противъ Бога, противъ всичко, което се изпрѣчва на пѫтя му.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение: Бога не сѫ видѣли, но сѫ недоволни отъ Него. Каквито блага да имъ даватъ, тѣ все протестиратъ, роптаятъ, че малко имъ е дадено, или че не имъ е дадено това, което очакватъ, вследствие на което постоянно се съмняватъ. Съмнението неизбѣжно ще дойде въ човѣка, но той не трѣбва да го държи дълго време въ себе си. Щомъ го държи малко, то ще мине и замине, като пѫтникъ. Защо трѣбва да се съмнявате въ човѣка? — Ама този човѣкъ е лошъ. — Не е лошъ човѣкътъ, но е сѣнка на нѣщо.—На какво е сѣнка?—На добрия човѣкъ. Значи, задъ лошия се крие добъръ човѣкъ. Задъ добрия пъкъ се крие лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Такъвъ е редътъ на нѣщата. Защо сѫществуватъ добри и лоши хора, за това не трѣбва да питате. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича, и за това не трѣбва да питате. Тѣзи въпроси седатъ извънъ възможноститѣ за разрешаване, съ които човѣкъ разполага. Ако нѣкой ви обича, все има за какво: или че сте красивъ, или че сте богатъ, или че сте добъръ, или че сте ученъ. Той още не обича душата ви. Щомъ изгубите качеството, за което ви обича, и любовьта му ще изчезне. Такова нѣщо представя любовьта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси.

Сегашнитѣ хора сѫ навлѣзли въ областьта на неразрешенитѣ въпроси. Такъвъ е въпросътъ за старостьта и за младостьта.

Старостьта настѫпва, когато приходитѣ на човѣка намалявать. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имашъ, нѣма на кого да ги дадешъ подъ наемъ; стока за продань имашъ, нѣма кой да я купи; дъщеря и синъ имашъ за женене, не можешъ да ги оженишъ. Чудишъ се, какво да правишъ. Хванешъ се за главата, търсишъ изходъ отнѣкѫде. Какво ще правишъ? — Не се грижи за работи, които не влизатъ въ крѫга на твоитѣ възможности. Не е твоя работа да женишъ дъщеря си и сина си. Хората се женятъ, а Богъ съчетава душитѣ. Следователно, щомъ Богъ е изпратилъ дъщеря ти и синъ ти на земята, Той има грижа за тѣхъ. Не се мѣси въ Божиитѣ работи. Не се наемай да правишъ хората щастливи, преди ти самъ да си щастливъ. Ти самъ си нещастенъ, а искашъ другитѣ да направишъ щастливи. Това е невъзможно. Какъ е възможно една нещастна мома да направи момъка щастливъ, или единъ нещастенъ момъкъ да направи момата щастлива? Какъ е възможно единъ нещастенъ момъкъ и една нещастна мома да се оженятъ и да бѫдатъ щастливи? Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпросъ. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротивъ, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човѣка. А въ процеса на развитието си, човѣкъ непременно ще мине презъ страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие мѫдростьта. Щомъ има мѫдростьта, той има и любовьта въ себе си.

Какво представя знанието? Какво представя мѫдростьта? Казано е, че мѫдростьта носи знание и свѣтлина. Безъ мѫдростьта вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който има огнище, на което е турилъ дърва, вѫглища, но липсва му запалка, кибритъ, съ който да запали огъня. Той иска да си сготви нѣщо за ядене. Всичко си е приготвилъ, само огъньтъ му не гори. Любовьта е запалката, а мѫдростьта ще научи човѣка, какъ да употрѣби тази запалка. Значи, любовьта безъ мѫдростьта не може. Щомъ любовьта дойде, огъньтъ ще се запали, дърветата ще изгорятъ, а човѣкъ ще се стопли и ще си сготви нѣщо за ядене. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото дърветата да останатъ неизгорѣли. Любовьта взима, но стократно дава. Щомъ подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да имъ даде новъ животъ, по-добри условия отъ тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: Вашитѣ форми сѫ стари, отъ миналитѣ култури. Вие станахте жертва за човѣка, но азъ ще ви дамъ нови форми, нови тѣла, ще ви приготвя за новъ животъ. Любовьта има право да взима живота на дърветата, защото тя го задържа въ себе си и при случай го връща, но ве че подновенъ, възроденъ. Значи, човѣкъ е огнище безъ запалка. Любовьта носи запалката. Това е противоречие за васъ. Вие се чудите, какъ е възможно да нѣмате любовь въ себе си. Вие имате любовь, т. е. имате животъ, но между васъ и дърветата нѣма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любовь трѣбва да дойде като запалка. Безъ тази любовь, въпросътъ за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днесъ ще се разреши, утре да бѫде пакъ неразрешенъ.

Много въпроси не сѫ разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Богъ ще разреши тѣзи въпроси. Той отдавна ги е разрешилъ, но всѣки самъ трѣбва да тури искрицата, т. е. запалката, съ която да подкладе своя собственъ огънь. Какво правятъ хората днесъ? Като нѣматъ запалка, съ която да накладятъ огъня на своето огнище, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да искатъ малко огънь на заемъ. Обаче, съседитѣ му казватъ: Нашиятъ огънь гори, но ние не даваме огънь на заемъ. Най-многото, съ което можемъ да ви услужимъ, е да ви дадемъ възможность да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджеритѣ си тукъ и почакайте, докато яденето ви се сготви. И това е хубаво, но за предпочитане е човѣкъ да има свое огнище, свой огънь, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? — Като ходи съ тенджерката си отъ огнище на огнище, пѣкѫде могатъ да му кажатъ да махне тенджерката си отъ огъня, защото огнището имъ е нужно. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете будни, да не чакате даже да ви казватъ да свалите тенджерката си, защото огъньтъ трѣбвалъ. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трѣбва да имате предъ видъ.

Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, търсятъ нѣща, които не могатъ да намѣрятъ. Като не ги намиратъ, тѣ се отчайватъ и обезсърдчаватъ. Нѣкои ги намиратъ външно и мислятъ, че нищо повече не имъ трѣбва. Други пъкъ не ги намиратъ и бързо се отчайватъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. Защо не ги намиратъ още? — Защото не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ вѫтрешно готови, че като ги намѣрятъ, да ги използуватъ разумно, да се посветятъ въ служене на Бога. Тогава тѣ ще разширятъ крѫга на своята деятелность и ще влѣзатъ въ общение съ разумнитѣ сѫщества. При това положение тѣ ще изпитатъ радость, а не затруднение. Представете си, че тази вечерь се даде на всѣки отъ васъ по единъ свободенъ билетъ отъ първа класа на трена или на парахода, да обиколите съ него цѣлия свѣтъ. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нѣщо представя за човѣка служенето на Бога. Предъ него се отваря голѣмъ просторъ. Той се за познава съ хора, съ мѣстности, придобива опитности и знания.

Представете си, че ви даватъ такъвъ билетъ за небето. Какво ще спечелите отъ този билетъ? Ще кажете, че това сѫ фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросътъ е поставенъ другояче. Много нѣща могатъ да се реализиратъ на земята, но ако сѫщитѣ нѣща искаме да реализираме на небето, намираме се предъ невъзможность. Тѣзи нѣща сѫ невъзможни за болшинството, но сѫ възможни за малцинството. Само Учителитѣ и мѫдрецитѣ иматъ привилегия да пѫтуватъ извънъ земята. Обикновенитѣ хора, добритѣ и праведнитѣ хора сѫ лишени отъ тази привилегия. И тѣ иматъ желание да излѣзатъ извънъ земята, но не сѫ достигнали още до това положение. Единъ день и тѣ ще постигнатъ това, което възвишенитѣ духове сѫ придобили. Мислете и вие по този начинъ, за да можете лесно да се справяте съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Тогава ще гледате съ еднакво уважение на всички нѣща. Нѣма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви отъ азбуката сѫ еднакво важни и свещени. Всички числа отъ едно до десеть сѫ еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великитѣ сили въ природата и тѣхното действие, ще видите, че тѣ сѫ съставени отъ елементарни енергии, които не се виждатъ, нито се чувствуватъ. Нито една отъ тия елементарни енергии сама не е въ сила да произведе най-малкото действие. Обаче, много отъ тия енергии, събрани на едно мѣсто, представятъ велика сила.

Нашата земя е съставена отъ милиарди елементарни енергии, които представятъ малки тѣлца. Тѣзи тѣлца сѫ въ непрекѫснато движение и на известно разстояние едно отъ друго. Малкитѣ тѣлца се наричатъ монади. Една отъ тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласъкъ отъ невидимия свѣтъ. Този тласъкъ, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине презъ всички монади и после се върне пакъ къмъ центъра, къмъ централната монада. Движението на тази енергия минава презъ нѣколко фази: първо върви по права линия; после — по плоскость, съ две измѣрения и най-после се движи въ посокитѣ на куба — въ три измѣрения. Движението на тѣлцата, на монадитѣ е причина за движението на земята около нейната ось. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ось, вследствие на което часть отъ енергията й станала излишна. Излишната енергия, именно, е дала потикъ на земята да се движи около слънцето. Енергията въ малкитѣ монади, която постепенно се усилва, е причина за движението въ козмоса. Невъзможно и да влѣзе Божествена енергия въ човѣка и да не му даде нѣкакъвъ тласъкъ. Щомъ този тласъкъ влѣзе въ човѣка, той не може вече да остане въ това положение, въ което е билъ първоначално. Най-малката Божествена енергия е въ състояние да събуди човѣка, да го оживи и възкръси. Силата е въ малкото, а не въ многото. Всѣки трѣбва да знае, че малкото, което има въ себе си, е въ състояние да го спаси. Малкото всѣки може да има, а голѣмото е достояние за малцина.

Мнозина отъ васъ боледуватъ и се страхуватъ да не имъ се случи нѣщо лошо. Нѣма защо да се страхувате. Болеститѣ сѫ задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това сѫ задачи за разрешаване. Животътъ е пъленъ съ задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радость; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръбь. Вие сте постигнали известни знания, които трѣбва да приложите въ живота си. При разрешаване на всѣка задача е нужно знание. Знанието е капиталъ, който трѣбва да вложите въ обръщение. Знаете ли, колко капиталъ е нуженъ на всѣки отъ васъ? Рокфелеръ, който разполага съ милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволенъ отъ това, което има. Ако Рокфелеръ е недоволенъ отъ своитѣ капитали, можете ли вие да бѫдете доволни отъ малкитѣ капитали, съ които днесъ разполагате? Можете ли да бѫдете доволни отъ вашата малка опитность? Само светията, само ученикътъ може да бѫде доволенъ отъ положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Какъ можете да бѫдете доволни отъ положението си? Какво знание имате, че трѣбва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пѣете, да свирите. И децата знаятъ да пѣятъ и да свирятъ като васъ. Това не е пѣние още. Добриятъ пѣвецъ влага нѣщо отъ себе си, отъ душата си. За него се казва, че пѣе съ душа. Има пѣвци, които не влагатъ нищо отъ себе си. Това пѣние е мъртво. То умрътвява, приспива човѣка. Такова пѣние действува хипнотично върху човѣка. Доброто пѣние съживява, ободрява. Нѣкой пѣе любовна пѣсень и унася човѣка. Защо? — Защото събужда образи, които го унасятъ, и той забравя пѣсеньта. Истинското пѣние събужда мисъль. Който веднъжъ чуе такава пѣсень, той никога не я забравя.

Каквото е истинското пѣние, такова нѣщо представя и истинската любовь. Който не познава тази любовь, той казва, че обича нѣкого и готовъ да умре за него. Днесъ се кълне въ любовъ, готовъ е да умре за любимия човекъ, а следъ две години не иска да го види. Това не е любовь. Любовьта не е играчка. Ако е Божествена, любовьта всѣкога остава една и сѫща, тя не може да се мѣни. Ако е човѣшка, любовьта всѣкога си остава човѣшка, тя не може да приеме качествата на възвишената любовь. Божественото е всѣкога Божествено, човѣшкото всѣкога човѣшко, дяволското всѣкога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволътъ е търговецъ, и човѣкътъ е търговецъ — въпросъ е кой отъ двамата ще надхитри, кой повече ще вземе.

Единъ светия ималъ една хубава стомна, въ която всѣкога си наливалъ чиста, прѣсна вода. Единъ дяволъ често влизалъ въ стомната, съ цель, като пие светията вода, да го приеме въ себе си. Светията забелязалъ това и винаги преглеждалъ стомната, да не би дяволътъ да е влѣзълъ вѫтре. Като го виждалъ вѫтре, казвалъ му: Слушай, ти трѣбва да излѣзешъ отъ моята стомна. Ето, толкова хора има по свѣта, иди малко и на друго мѣсто. Дяволътъ не слушалъ, постоянно влизалъ въ стомната. Единъ день светията запечаталъ добре стомната, затворилъ дявола вѫтре и му казалъ: Cега можешъ да ме водишъ по цѣлия свѣтъ. Азъ съмъ готовъ да вървя съ тебе. Дяволътъ тръгналъ съ светията, обиколилъ свѣта и най-после му казалъ: Моля ти се, пусни ме на свобода. — Ще влизашъ ли пакъ въ стомната ми? — Не, повече нѣма да влизамъ. Следователно, ако искате да се освободите отъ дявола, накарайте го да работи. Той пакъ ще ви посещава, но всѣкога по различни начини.

Какво представя дяволътъ? Дяволътъ символизира сѫщество, което има за цель да спъва хората въ развитието имъ. Такова е неговото разбиране. Не само дяволътъ се различава отъ хората по своитѣ разбирания, но и хората се различаватъ помежду си по разбиранията си. Срѣщате двама учени: и единиятъ, и другиятъ изучаватъ небето, звездитѣ, но единиятъ разбира едно, другиятъ — друго. Единиятъ се разговаря съ звездитѣ, а другиятъ само ги наблюдава и описва. Защо първиятъ ученъ се разговаря съ звездитѣ? — Той знае, по какъвъ начинъ може да влѣзе въ връзка съ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, махнете му съ рѫка, и той веднага ви отговаря — разбира ви. Другъ нѣкой махне съ рѫка на сѫщия човѣкъ, той не му отговаря — не го разбира. Много хора се разговарятъ съ движения, предаватъ си цѣли телеграми — разбиратъ се. Какво показва това? — Че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е пъленъ съ разумни сѫщества, които знаятъ причинитѣ и последствията на явленията въ живота и природата. Добре е да разбирате тия сѫщества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голѣмо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувствува изолиранъ отъ свѣта, като че е попадналъ въ чужда държава и не знае езика, на който говорятъ нейнитѣ поданици.

Съвременнитѣ хора искатъ да влѣзатъ въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, но тѣ не знаятъ, по какъвъ начинъ могатъ да постигнатъ това. Едно се иска отъ всички хора: да бѫдатъ снизходителни, да прощаватъ грѣшкитѣ на своитѣ ближни. Какъ ще постигнатъ това? —Като си служатъ съ едри сита за грѣшкитѣ на другитѣ хора. Когато отивате къмъ центъра на земята, носете съ себе си сита съ едри дупки. Съ ситно сито приятелство не се прави. Щомъ съжалявате хората, че страдатъ, че грѣшатъ, не ги сѫдете, но имъ помагайте. Само така хората могатъ да се оправятъ. Когато отивате на небето, при ангелитѣ, ще носите съ себе си ситнитѣ сита. При хората ще отивате съ едри сита и съ широки сърдца, а при ангелитѣ — съ ситни сита и съ възвишени сърдца.

Днесъ всички хора страдатъ, всички плачатъ, но съ плачъ свѣтътъ не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри сѫ плакали, но грѣхътъ си е останалъ, сълзитѣ не сѫ го измили. Велики Учители сѫ слизали между хората, пророци и апостоли сѫ идвали между тѣхъ, държавници сѫ чъртали нови програми, проповѣдници сѫ проповѣдвали, но свѣтътъ все още не се е изправилъ. Висшиятъ свѣтъ е съвършенъ, нѣма какво повече да се усъвършенствува, но човѣшкиятъ свѣтъ трѣбва да се изправи. Той е сѣнка на висшия свѣтъ. Въ сравнение съ възвишения свѣтъ, човѣшкиятъ свѣтъ е грозенъ, изопаченъ, той трѣбва да се изправи. Всички говорятъ за изправяне на свѣта. Всички го оправятъ и все неоправенъ остава. Роди се дете въ нѣкой домъ. Всички се заематъ да го възпитаватъ, ученъ човѣкъ да излѣзе отъ него. Въ това седи първата погрѣшка. Турете детето въ правия пѫть, и ще видите, че всичко, каквото е вложено въ него, ще се прояви. За развитието си, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна свобода. Детето познава слабоститѣ на родителитѣ си, и щомъ забележи, че искатъ да му се наложатъ, въ него веднага се явява обратна реакция, и то започва да имъ се противопоставя. Когато детето порасне, стане голѣма дъщеря или голѣмъ синъ, то започва да критикува родителитѣ си. Дъщерята казва на майка си: Добъръ е баща ми, но възгледитѣ му не сѫ прави. Щомъ дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е правъ бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животътъ да влияе на тази дъщеря. По какъвъ начинъ? Чрезъ изпитания и страдания. Когато дойдатъ голѣмитѣ бури и изпитания въ живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е билъ правъ въ своитѣ възгледи. Правъ е билъ той въ възгледитѣ си, но методитѣ на възпитанието, съ които си е служилъ, не сѫ били прави. Докато не мине презъ опитности, дъщерята не е въ състояние да разбере съветитѣ на своя добъръ баща. И безъ страдания дъщерята може да се вслуша въ съветитѣ на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони отъ пѫтя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяватъ къмъ известни свои стремежи и желания, съ рискъ да счупятъ главитѣ си. — Не, пристрастието е старъ методъ. Съ него нищо не се постига. Нѣкой се пристрастява къмъ поста, иска да придобие нѣкакви дарби. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Постътъ не помага за развиване на дарби. Чрезъ постъ човѣкъ може да намали малко отъ своитѣ мазнини, но не и да развива дарби. Постътъ усилва волята, донѣкѫде развива търпението на човѣка, докато най-после той се увѣри, че и съ малко ядене може да живѣе. Изобщо, постътъ е методъ за борба съ лошитѣ наследствени чърти въ човѣка. Нѣкой обича да яде много, да си угажда. Като пости отъ време на време, той започва постепенно да се задоволява съ малко ядене.

Значи, чрезъ постъ човѣкъ може да смекчи донѣкѫде неблагоприятнитѣ условия, при които е роденъ. Знанието пъкъ ще му покаже, какъ по-разумно да използува тия условия. Щомъ има известни придобивки, мѫдростьта ще дойде въ човѣка, ще донесе запалката на живота — любовьта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огъньтъ въ огнището ви е запаленъ, вие ще опечете хлѣба и като дойдатъ децата на вашитѣ приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бѫдатъ весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой какъ дойде, ще ви пита, защо не сте опекли хлѣба, защо не сте сготвили и ще остане недоволенъ отъ васъ. Домъ, въ огнището на който огънътъ не гори, е изложенъ на вѫтрешни разногласия и недоразумения. Може ли хлъбъ да се пече безъ пещь? Може ли огнище безъ дърва? Дърва се изискватъ за огнището. Който разполага съ повече срѣдства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага съ много срѣдства, той трѣбва да прави голѣма икономия на дървата.

Азъ взимамъ думата икономия въ най-широкъ смисълъ: икономия на ума, на сърдцето, на волята — изобщо, икономия на силитѣ въ цѣлия организъмъ. Природата не обича разточителность. Тя наказва и скържавитѣ, и разточителнитѣ. Къмъ онѣзи, които разумно приематъ и раздаватъ, тя е добре разположена. Следователно, и отъ васъ се изисква да не бѫдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте съ вашитѣ енергии.

Отъ всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциитѣ и беседитѣ, да вадите отъ тѣхъ най-ценното и да прилагате. Иначе, вие ще се намѣрите въ положението на хора, които сѫ изпаднали въ неблагоприятни условия и не знаятъ, какъ да си помогнатъ. Преди години бѣхъ въ Търново и се разхождахъ изъ лозето съ единъ младъ братъ. Спрѣхме се предъ единъ орѣхъ, клонетѣ на който бѣха увиснали надолу. Питамъ брата: Защо клонетѣ на този орѣхъ сѫ увиснали надолу? Той казва, че навѣрно породата на орѣха е такава. — Не, причината за навеждане на клонетѣ надолу не е въ породата на орѣха. Причината за това е, че подъ коренитѣ на този орѣхъ има канара, вследствие на което клонетѣ увисватъ надолу като рѫце, на които дървото се подпира. Когато човѣкъ падне на земята, по сѫщия начинъ и той се подпира на рѫцетѣ си. Орѣхътъ спуща клонетѣ си надолу, за да преодолѣе лошитѣ условия. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Когато човѣкъ се наведе надолу, това показва, че условията, при които живѣе, сѫ неблагоприятни. Когато се изправи, условията му сѫ благоприятни. Следователно, когато сърдцето и умътъ на човѣка сѫ свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притѣснение въ ума и сърдцето си, човѣкъ не е свободенъ. Когато условията ви сѫ лоши, ще се заемете да изкъртите канарата подъ вашето дърво на живота.

Казвате, че Господъ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употрѣбяватъ отъ осемь хиляди години насамъ и отъ която главитѣ имъ сѫ побѣлѣли. Господъ всичко е направилъ, но ние какво ще направимъ въ този вѣкъ? Този въпросъ е принципаленъ, а не личенъ. Който иска да придобие повече отъ това, което е постигналъ, той трѣбва да учи, а не да чака Господъ да оправя работитѣ му. Работете върху следнитѣ четири нѣща: любовь, свѣтлина, радость и миръ. Това сѫ четири елемента, необходими за всѣка душа. Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнете, е мирътъ. Поставете мира за основа на своя животъ; любовьта и свѣтлината — отдѣсно на себе си, а радостьта — налѣво. Когато между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се възстанови пълно единство, той разполага вече съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Мирътъ представя психическа сила въ човѣка, при която спокойно могатъ да се развиватъ неговитѣ способности. Когато се развие една способность, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудятъ всички умствени способности въ човѣка. Това подразбира правилно растене и развиване.

И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, къмъ центъра на земята, служете си съ широки сита. Това значи: бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато се качвате нагоре, въ небето, къмъ центъра на слънцето, служете си съ ситни сита. Това значи: бѫдете строги, взискателни къмъ своитѣ погрѣшки. Когато отивате нагоре, трѣбва да знаете, докѫде сте достигнали и какво още има да постигате. Човѣкъ не трѣбва да си прави илюзии, да мисли, че Богъ му говори, или че ангелитѣ му говорятъ. И това е възможно, но за да бѫде така, много се изисква отъ човѣка. Добре е да помислите малко върху въпроса, по какво се отличава човѣкъ, на когото Богъ говори, отъ този, на когото ангелитѣ и светиитѣ говорятъ. Такъвъ човѣкъ коренно се отличава отъ другитѣ.

Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“.

Сега нѣкои отъ васъ гледатъ по-скоро да си отидатъ въ кѫщи. Какво ще спечелятъ, като си отидатъ по домоветѣ? — Нищо особено. Ще кажете, че сте закъснѣли доста. — Колко е часътъ? — Деветь. — Какво означава деветиятъ часъ вечерь? — Той означава законъ на равновесие.—А срѣдата? — День на знание. Деветиятъ часъ показва, че отъ невидимия свѣтъ искатъ равносмѣтка, докѫде сте достигнали въ знанието. Въ областьта на знание вие трѣбва да бѫдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито сѫ акробатитѣ, които ходятъ по вѫже. Най-малкото отклонение ще ви свали отъ висотата, затова трѣбва да пазите равновесие съ своята върлина.

Мнозина питатъ, какво изучавате въ окултната школа? Ще кажете, че въ школата изучавате изкуството да вървите по вѫже, на височкна 10 — 15 метра, съ най-голѣмо спокойствие. Ще ходите по вѫжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъмъ. Вие сте слуги, изпратени въ чужда страна, при строги господари. И сега, бързате да се върнете по домоветѣ си; причината за това е, че господаритѣ ви чакатъ да свършите опредѣлената за деня работа. Ще се върнете при господаритѣ си, но кесията ви трѣбва да бѫде пълна съ пари. Безъ пари работата ви нѣма да върви. Ако слугата се върне отъ лозето съ пълна кошница грозде, господарьтъ ще бѫде доволенъ отъ него.

Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбетъ на земята. Мислете и върху това, какво трѣбва да занесете на небето отъ вашия гурбетъ. Мисле те, че отново трѣбва да се явите предъ баща си, като блудния синъ, и да кажете: Татко, сгрѣшихъ предъ небето и предъ тебе. Приеми ме, като единъ отъ последнитѣ ти слуги. Въ едно старо предание се казва, че блудниятъ синъ се явилъ предъ баща си съ скѫсана торба, която, обаче, била много ценна. Следователно, всѣки, който се върне на небето, все трѣбва да занесе нѣщо отъ своя гурбетъ. Въ притчата за блудния синъ не се предава подробно разговора на сина съ бащата. Блудниятъ синъ казалъ на баща си: Татко, докато бѣхъ при тебе, ядохъ и пихъ, измѫчвахъ слугитѣ. Откакъ се отдѣлихъ, изгубихъ тѣзи условия, но се научихъ да работя, да слугувамъ. Днесъ съмъ готовъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тази е причината, задето бащата заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най-тлъстото теле за изгубения си синъ. Той самъ турилъ пръстенъ на рѫката на сина си и го цѣлуналъ. Блудниятъ синъ казалъ на баща си, че се връща въ неговия домъ не като синъ, който знае да заповѣдва на слугитѣ си, но като синъ, който е готовъ да слугува, да даде примѣръ и на другитѣ, какъ да работятъ.

Следователно, всѣки синъ, който отива на гурбетъ и се връща при баща си, непременно трѣбва да носи нѣщо ново, ценно въ своята скѫсана торбичка. Скѫсаната торбичка говори за мѫчнотиитѣ, презъ които синътъ е миналъ въ чужбина. Единъ день, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трѣбва да сте се научили вече да слугувате. Ако презъ време на вашия гурбетъ на земята се научите да слугувате, задачитѣ ви сѫ добре решени. Нѣма по-велико и по-красиво нѣщо отъ това, да знае човѣкъ, какъ да слугува!

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

13. Лекция отъ Учителя, държана на

18 януарий, 1928 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...