Jump to content

1927_12_28 Крѫгове на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КРѪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

Размишление.

Ще ви дамъ следното мото:

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“.

Какво разбирате подъ думата „духъ“? Когато се говори за човѣшкия духъ, вие разбирате човѣка въ неговата форма. Въ сѫщность подъ думата „духъ“ се разбира съзнателно движение. Движатъ се само разумнитѣ нѣща. Дето нѣма духъ, дето нѣма разумность, тамъ не може да има движение. Следователно, мъртвитѣ работи не се движатъ; движатъ се само живитѣ, разумнитѣ нѣща. Често се говори, че духътъ обсебилъ нѣкого. — Не, духътъ не може да обсебва, той може само да движи човѣка. Тъй щото, за да говорите за духа, вие трѣбва да имате ясна представа, що е духъ.

Мнозина говорятъ за душата. Що е душа? Подъ думата „душа“ се разбира възвишеното и благородното въ човѣка, т. е. разумното начало въ него, което твори и съгражда. Душата не е нѣщо отдѣлно отъ човѣка. Въ човѣка тя се изявява като принципъ, който твори, съгражда нѣщата и ги пази отъ разрушаване. Душата представя мекия принципъ въ човѣка, чрезъ който се изявява любовьта. Духътъ пъкъ представя силния, мощния принципъ въ човѣка. Духътъ и душата сѫ въ такова отношение помежду си, въ каквото отношение сѫ умътъ и сърцето. Ако приемемъ, че душата е подобна на топлината, а духътъ — на свѣтлината, могатъ ли тѣ единъ безъ другъ? Духътъ е плоскость, върху която душата се отразява. Сѫщото става и съ слънчевата енергия. Ако слънчевата енергия не срещне на пѫтя си нѣкаква плоскость, или по-гѫста срѣда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като свѣтлина и топлина. Докато дойде на земята, слънчевата енергия е срещнала въ пространството редъ плоскости съ различни гѫстоти, презъ които се е пречупила нѣколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия, това е известно на истински ученитѣ. Обаче, обикновенитѣ учени не знаятъ тия нѣща. Тѣ едва сега навлизатъ въ положителната наука, въ науката на Битието.

Истински ученитѣ знаятъ, че земята е обвита въ особена материя, която служи като трансформаторъ на слънчевата енергия, за да я превърне въ свѣтлина, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си. Часть отъ слънчевата енергия се трансформира въ топлина, при температурата на която нашиятъ организъмъ расте и се развива. И топлинната енергия претърпява редъ пречупвания. Ако единъ день трансформаторътъ на слънчевата енергия се развали, животътъ на земята ще изчезне. Това сѫ научни данни, които могатъ да се провѣрятъ. Много научни данни има въ науката, много учени хора има въ свѣта, но малцина отъ тѣхъ сѫ мѫдреци. Запримѣръ, учени, интелигентни хора казватъ, че Духътъ обсебилъ нѣкого и го задигналъ. — Какво разбиратъ тѣ подъ „обсебване отъ Духа“? И въ Писанието е казано, че Духътъ задигналъ нѣкого. Това значи, че Духътъ, който разполага съ мощнитѣ сили на природата, задигналъ нѣкой човѣкъ. Той може да задигне не само единъ човѣкъ, но цѣло събрание отъ хора и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго. Ако единъ асансьоръ може да задигне стотици и хиляди хора, или стотици и хиляди тона и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго, защо Духътъ да не може да направи това? Духътъ има знания, той знае законитѣ, съ които природата си служи. Той може да трансформира материята, той може и да я поляризира.

Като говоря върху тѣзи въпроси, едни отъ васъ ги разбиратъ по-добре, а други не разбиратъ всичко. Защо? — Защото не сѫ учени. Тѣ искатъ да бѫдатъ наредъ съ ученитѣ и по този начинъ се поставятъ на крива основа. Тѣ трѣбва да знаятъ, че никога нѣма да се постигне равенство въ знанието. Въ неравенството, именно, седи красотата. Всички хора сѫ братя помежду си, но съ различни разбирания. И волътъ е нашъ братъ, но съ рога и копита. И птицата е наша сестра, но съ човка, съ крила и съ пера. Като ни срещнатъ тия по-малки наши братя и сестри, тѣ бѣгатъ отъ насъ, защото не се отнасяме съ тѣхъ, както трѣбва. Като дойдатъ до науката за отношенията, хората се спъватъ. До едно мѣсто и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора вървятъ добре, но като дойдатъ до ония тънки, деликатни вѫтрешни отношения, всички спиратъ и казватъ: Опасна е тази зона, по-нататъкъ не може да се върви. Като дойде до това мѣсто, майката казва: Не струва човѣкъ да става майка, да ражда деца. Като дойде до това мѣсто, бащата казва: Не струва човѣкъ да става баща. Учительтъ пъкъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде учитель, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца. Като дойдатъ до тази зона, всички хора се спиратъ и казватъ: Не струва повече да вървимъ. — Това е зона на замръзване, която непременно трѣбва да се премине и да се върви напредъ. Задъ тази зона има още една, по-опасна, която сѫщо така трѣбва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трѣбва добре да се екипирате. Задъ тѣзи зони ще влѣзете въ областьта на красивия животъ.

Като ви наблюдавамъ, виждамъ, колко често се мѣнятъ състоянията ви. Единъ день сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете цѣлия свѣтъ. Два деня следъ това отпадате духомъ, вървите съ наведена глава, тежко ви е нѣщо. Защо ви е тежко? — Много причини има за това. Преди всичко, не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоноснитѣ ви сѫдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тѣло не е въ хармония съ физическото. Тия състояния предизвикватъ вѫтрешно подпушване въ човѣка, и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки. Отъ вашето разположение зависи да виждате нѣщата на лице, или наопаки. Запримѣръ, купувате си лотариенъ билетъ и спечелвате 50,000 лева. Взимате паритѣ въ джоба си и тръгвате къмъ дома си веселъ, разположенъ. Де кого срещнете, виждате все сияещи лица — щастливи, доволни. Въ всѣки човѣкъ виждате доброто. Другъ нѣкой носи въ джоба си 50,000 лева и минава презъ една гора. Срѣщатъ го разбойници и го обиратъ. Като остане безъ петь пари, де когото срещне на пѫтя си, счита, въ него вижда разбойникъ. Този човѣкъ вижда навсѣкѫде лошото. Питамъ: Кое отъ дветѣ положения е право — първото, или второто? Добри ли сѫ всички хора, или лоши? Въ първия случай всички хора бѣха добри, защото вие бѣхте добре разположени. Въ втория случай всички хора бѣха лоши, защото разбойницитѣ ви обраха. Значи, дали хората ще бѫдатъ добри или лоши, това зависи отъ вашето разположение, или неразположение.

За да не изпадате въ заблуждения, да не правите криви заключения, вие трѣбва да проучавате състоянията си. Разположение и неразположение, това сѫ състояния на съзнанието. Съзнанието представя плоча, подобна на свѣточувствителната плоча въ фотографията, вследствие на което върху него се отпечатватъ и най-малкитѣ промѣни, които ставатъ въ психиката на човѣка. Когато забележите най-малката промѣна въ съзнанието на човѣка, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствувате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на сѫщото положение. Въпрѣки вашата философия, и вие можете да направите сѫщата погрѣшка. Какво трѣбва да направите? — Дайте такъвъ примѣръ на човѣка, че да разбере отъ васъ, какъ трѣбва да постѫпва. Обрали нѣкого. Не му казвайте, че Господъ е добъръ, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беденъ, а вие разполагате, имате пари, подпишете му единъ чекъ, да види Божията помощь, изпратена чрезъ васъ. А тъй, че Богъ ще му помогне, че работата ще се уреди, че азъ те обичамъ — това сѫ празни думи, които нищо не струватъ. Стои предъ тебе гладенъ, голъ, босъ човѣкъ, а ти му казвашъ, че го обичашъ. Докажи това по нѣкакъвъ начинъ. Облѣчи го, нахрани го, задоволи го, и този човѣкъ, безъ твоитѣ изявления въ любовь, ще разбере, че го обичашъ. Гладниятъ да се моли, разбирамъ. Той се моли, за да го нахрани нѣкой. Но ситиятъ да се моли — не разбирамъ. Трѣбва ли ситиятъ да се моли за гладния? — Не, ситиятъ трѣбва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облѣче, а после може да му поговори малко за Божията Любовь. Иначе, думи безъ добри дѣла създаватъ противоречия въ живота.

Следователно, преди да учите хората, какъ да постѫпватъ, вие трѣбва себе си да научите. Тази наука е най-мѫчна. Тя е особенъ родъ педагогия, която малцина иматъ търпение да изслушатъ, а още по-малко търпение да я приложатъ. Не е лесно човѣкъ да възпита себе си, да си създаде правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Изнасямъ въ беседитѣ си единъ примѣръ, но вие казвате: Този примѣръ се отнася за еди-кого си. Другъ казва: Този примѣръ визира мене — и се обижда. — Не, примѣритѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ общи за всички живи сѫщества. Тѣ сѫ обиколили и обикалятъ цѣлия свѣтъ, съ цель да поучатъ хората. Тѣ се отнасятъ до живитѣ сѫщества, а не до мъртвитѣ, не до камънитѣ. Следователно, ако искате да се ползувате отъ тѣхъ, тълкувайте ги въ положителенъ смисълъ. Не е лесно да се възпита човѣкъ, да придобие добра обхода, външна и вѫтрешна. Мѫжъ и жена се скарали. Жената казала нѣколко обидни думи на мѫжа. Той се ядосалъ, потъмнѣлъ, не може да преглътне тѣзи горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи въ съзнанието си, не може да се освободи отъ тѣхъ. Срѣщате този човѣкъ на пѫтя си и се чудите, защо не иска да ви поздрави. Заетъ е човѣкътъ, бори се съ тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала. — Оставете го спокоенъ, време се изисква, докато той асимилира тази отрова въ себе си.

Единъ българинъ отъ Костенецъ-баня ималъ обичай да понатупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърналъ къмъ Евангелизма, започналъ да чете и да изучава евангелието. Като понабивалъ отъ време на време жена си, той се оправдавалъ съ единъ стихъ отъ Евангелието, споредъ който се казвало: „Когото Богъ обича, него наказва. Единъ день жена му била нѣщо неразположена, преживявала нѣкакво особено състояние, което раздразнило мѫжа ѝ, и той я набилъ. Огорчена и обидена, тя му казала: Да знаешъ, че цѣлъ животъ нѣма да ти простя за този бой! Той отишълъ на лозето и започналъ да копае, но работата не му вървѣла. Защо? — Измѫчвало го нѣщо, съжалявалъ, че билъ жена си. Отново започвалъ да копае, но копането не му се подавало. Върналъ се най-после отъ лозето, отишълъ право при жена си и казалъ: Моля ти се да ме простишъ! Не постѫпихъ добре съ тебе. Отидохъ на лозето да копая, но не можахъ, мѫчно ми е, искамъ да ме простишъ. Иначе, мисли си той, отиде моятъ евангелизъмъ. Питамъ: Защо този човѣкъ пъшка и се мѫчи? — Като ударилъ жена си, той възприелъ нейното тежко състояние, затова се мѫчи. Въ този случай тя станала господарка, а той — слуга. Цѣлиятъ день той се разправялъ съ състоянието, което било въ нея. Той се запитвалъ: Като си толкова голѣмъ евангелистъ, любишъ ли жена си? Нѣщо отвѫтре го запитвало: Ами тя покорява ли се на мѫжа си? — Дето има любовь, тамъ има покорство; дето нѣма любовь, никакво покорство не сѫществува. Следователно, подчинение, покорство може да сѫществува само при любовьта. Щомъ нѣма любовь, това вече е насилие. При любовьта подчинението иде по естественъ пѫть, защото, който люби, той не злоупотрѣбява съ своята власть.

И тъй, всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, трѣбва да се обяснява разумно. Всѣка промѣна въ съзнанието има своето разумно обяснение. Не е достатъчно само да кажете, че ви е мѫчно, но трѣбва да знаете причинитѣ, защо ви е мѫчно. Мѫчнотиитѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически характеръ: яли сте нѣкаква мѫчносмилаема храна. Тѣ могатъ да се предизвикатъ и отъ нѣкаква сърдечна, или умствена причина. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му. Всѣко съзнание може да се представи въ видъ на крѫгъ. Споредъ това, доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този крѫгъ ще бѫде голѣмъ. Въ такъвъ смисълъ съзнанията на всички сѫщества се представятъ въ видъ на безброй концентрични крѫгове, отъ които вѫтрешниятъ е най-малъкъ. Външниятъ крѫгъ, като най-голѣмъ, прониква презъ всички останали съзнания, които неизбѣжно трѣбва да му се подчиняватъ. Тѣ съставятъ органи на външното съзнание, което, отъ своя страна, ги направлява. Значи, всѣко вѫтрешно съзнание трѣбва да се подчини на всѣко външно, което е надъ него, а всички заедно трѣбва да се подчиняватъ на най-външния крѫгъ. Казвате: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Ти риташъ противъ остенъ. Азъ не вѣрвамъ на ангелитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. — Азъ не вѣрвамъ въ светиитѣ, и въ гениитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. Светиитѣ, ангелитѣ, гениитѣ, това сѫ крѫгове, които сѫществуватъ въ самия тебе и стоятъ надъ твоето съзнание. Ти можешъ да виждашъ само това, което е подъ тебе, но не можешъ да виждашъ онова, което е надъ тебе. Това, което е надъ тебе, всѣкога може да те вижда. Понѣкога вие усѣщате влиянията на външнитѣ крѫгове. Сѫществата отъ тия крѫгове предварително още знаятъ, какво ви чака, какви страдания ви се готвятъ, затова взиматъ мѣрки да ви помогнатъ. Тѣ виждатъ, че вие сте тръгнали въ кривъ пѫть, и започватъ да ви въздействуватъ. Ако не можете да ги разберете, тѣ ще ви създадатъ такъвъ родъ страдания, които събуждатъ вашата мисъль. Щомъ почнете да мислите, започвате правилно да чувствате и тръгвате въ правилния пѫть.

Да допуснемъ, че имате всичко 30 крѫга, т. е. 30 съзнания, които се проникватъ едно друго. Най-външниятъ крѫгъ има сила и власть да заповѣда на останалитѣ 29; обаче, най-вѫтрешниятъ нѣма никаква власть, никаква сила. Той се чувствува самъ, всички могатъ да му заповѣдватъ. Той заповѣдва само на себе си. Съзнанието на всѣки човѣкъ постепенно се разширява, и въ този процесъ той изживява различни състояния. Когато се намира въ най-вѫтрешния крѫгъ на съзнанието, човѣкъ се усѣща съвършено самъ, отъ всички изоставенъ, никой не го обича, и мисли, че нищо не може да направи. Това състояние се продължава около два-три часа. Следъ това съзнанието му започва помалко да се разширява; той минава презъ всички останали крѫгове на съзнанието, докато най-после дойде до 30 крѫгъ. Щомъ влѣзе въ това съзнание, човѣкъ започва да се чувствува свободенъ, доволенъ отъ себе си. Той мисли, че много знае, че всичко може да направи. Споредъ законитѣ на астрологията и на хиромантията може точно да се опредѣли, въ кой крѫгъ на съзнанието се намира човѣкъ. Никой не може да остане постоянно въ единъ и сѫщъ крѫгъ. Въ съзнанието му ставатъ постоянни слизания и качвания. Това, именно, представя красотата на живота. Художникътъ може да нарисува тия крѫгове, споредъ които всѣки день можете да опредѣляте, въ кой крѫгъ на съзнанието се намирате. Всѣки крѫгъ е свързанъ съ известни сили на природата, вследствие на което човѣкъ е носитель на тия сили. Добре е да нарисувате тия крѫгове съ цвѣтни моливи, а въ срѣдата имъ да поставите човѣка. Ще имате една хубава картина, която трѣбва да изучавате. Тѣзи крѫгове представятъ новитѣ съзнания, които действуватъ въ свѣта.

Сега, като говоря за съзнанията, мнозина могатъ да се изложатъ на противоречия, да кажатъ: Защо трѣбва да изучаваме крѫговетѣ на съзнанията, презъ които минава човѣкъ? Днесъ ние се нуждаемъ отъ хлѣбъ, и само отъ хлѣбъ — нѣмаме време да учимъ. Всѣки гледа да изкара нѣщо, да се прехрани. — Споредъ мене, какъвто и да е човѣкъ, каквото положение да заема той, пакъ има малко време да учи. — Търговецъ съмъ, нѣмамъ свободно време. — И като търговецъ имашъ малко свободно време да учишъ. Учението е необходимость за всѣка душа. Що се отнася до сиромашията, до болеститѣ и страданията въ свѣта, тѣ сѫ условия, които подтикватъ човѣка къмъ учение. Азъ не искамъ сега да демонстрирамъ тия работи. И безъ да ги демонстрирамъ, вие сами имате много случаи въ живота, отъ които провѣрявате истинностьта на моитѣ думи.

Наскоро единъ нашъ братъ заболѣ отъ нищо и никакво. На врата му се явилъ малъкъ сърбежъ, и той се почесалъ нѣколко пѫти. Съ почесването той разранилъ мѣстото, потекло малко кръвь, но като нѣмалъ памукъ, нито чистъ платъ, съ който да попие кръвьта, станало инфекция на кръвьта, вследствие на което вратътъ му се подулъ. Ако не бѣха се обърнали за помощь, кръвьта му щѣше напълно да се отрови. Като отидохъ да го видя, намѣрихъ положението много сериозно. Почудихъ се, какъ се е оставилъ до това положение, да се инфектира кръвьта му. — Както и да е, въпросътъ бѣше, по-скоро да му се помогне. Въ това време близкитѣ му го убеждавали да му се направи операция. — Защо ще ти правятъ операция? — — Остави се, съвсемъ капитулирахъ. — Не си капитулиралъ, но отсега нататъкъ ще учишъ уроцитѣ си. Сега научи първия урокъ. Важното е, че домашнитѣ на този нашъ братъ решили да му правятъ операция. И той се убедилъ, че не може безъ операция. — Не, и безъ операция ще мине. — Какъ? — Имай търпение, ще видишъ. — Не се мина много време, на врата се отвориха нѣколко дупки, отдето изтече около кило и половина нечиста материя. Следъ това братътъ се усѣщаше отслабналъ. — Какъ да не се усѣща отслабналъ? Мнозина отъ васъ се плашатъ, дали ще оздравѣятъ, дали ще мине болестьта имъ. Тѣ се боятъ отъ смъртьта. Писано е на човѣка, дали ще умре отъ дадена болесть, или не. Лѣкаритѣ казватъ за нѣкой боленъ, че ще умре. — Нѣма да умре. Когато трѣбва да умре, и здравъ да е, човѣкъ, пакъ ще умре. Ще го взематъ по нѣкакъвъ начинъ, и той нѣма да разбере, какъ е станало това. Досега азъ съмъ казалъ само на единъ човѣкъ, кога ще умре. Опредѣлихъ точно деня и часа на неговото заминаване. Казахъ му, че следъ шесть месеца ще замине за онзи свѣтъ. На другъ човѣкъ досега не съмъ казвалъ, кога ще замине, и нѣма да кажа. На всѣки човѣкъ е опредѣлено точно, кога ще замине.

Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ смъртьта, нито отъ болести и изпитания. Болеститѣ и изпитанията ще дойдатъ, но задъ всѣка болесть, задъ всѣко изпитание има крѫгове, които играятъ важна роль въ процеситѣ на съзнанието. Всички болести се дължатъ на известна дисхармония въ човѣка. Когато черниятъ дробъ на човѣка се разстрои, това показва, че въ неговитѣ низши чувства има нѣщо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че въ мислителнитѣ му способности, въ неговитѣ мозъчни центрове има нѣкаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човѣка се свива, това показва, че въ милосърдието му има нѣкаква дисхармония. Досега не съмъ срещналъ милосърденъ човѣкъ, на когото сърцето да се свива. Щомъ сърцето ти се свива, ти трѣбва да проявишъ своето милосърдие. Като проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. — Ама сърцето ми тупа неправилно. — Какъ да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърденъ. Преди години ти бѣше по-милосърденъ, отколкото сега. Щомъ проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Децата сѫ по-милосърдни отъ възрастнитѣ, но майкитѣ имъ не даватъ да проявяватъ милосърдието си. Какво искате отъ човѣкъ, който държи рѫцетѣ въ джобоветѣ си, или отъ онзи, който държи рѫцетѣ си подъ мишцитѣ си? За такъвъ човѣкъ ние не можемъ да имаме добро мнение. Вие не можете да си обясните причината на тѣзи нѣща, но тѣ се дължать на известни недѫзи у хората. Всѣки недѫгъ показва, че единъ отъ крѫговетѣ на тѣхното съзнание не функционира правилно. Нѣкой обича да почесва главата си. Това показва, че единъ отъ крѫговетѣ на съзнанието му не действува правилно. Другъ държи главата си малко накриво. Защо? — Единъ отъ крѫговетѣ на неговото съзнание не действува правилно. Всички крѫгове на съзнанието трѣбва да се поставятъ въ редъ и порядъкъ. Тѣзи крѫгове представятъ известни сили, известни енергии, които заобикалятъ човѣшката душа. Тѣзи сили се предаватъ, именно, чрезъ крѫговетѣ на съзнанието. Отъ тѣзи крѫгове зависи успѣха, или неуспѣха на човѣка.

Това, което ви говоря за крѫговетѣ, представя положителни знания, които всички трѣбва да придобиете. Ще кажете, че знаете тия нѣща, че сте ги учили. Който казва, че знае тия нѣща, нека се опита да превърне желѣзото въ злато. Може ли да има мѫчнотии онзи, който е въ състояние да превърне желѣзото въ злато? Невъзможно е този човѣкъ да има мѫчнотии, които да не може да разреши. Този човѣкъ ще вземе сто килограма желѣзо и ще го превърне въ злато. Съ тѣзи пари той ще има най-скѫпитѣ книги въ свѣта, ще обиколи свѣта и ще придобие много знания. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. Това знание е достѫпно и за васъ, но кой досега е могълъ да превърне желѣзото въ злато? Други ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ такова знание, съ което да превръщатъ желѣзото въ злато. — Това е другъ въпросъ; важно е, че желѣзото може да се превърне въ злато. Наистина, вие сте далечъ отъ това знание. Както ви гледамъ сега, за да дойдете до това знание, трѣбватъ ви поне още хиляда години учение, и то само половината отъ васъ ще могатъ да направятъ това. На останалата половина трѣбватъ още хиляда години, за да дойдатъ до положение да превръщатъ желѣзото въ злато. Изобщо, изискватъ се още три хиляди години, докато часть отъ човѣчеството бѫде въ състояние да превръща желѣзото въ злато.

И тъй, виждате, какво нѣщо е съзнанието, колко бавенъ е процесътъ на разширяване и пробуждане на човѣшкото съзнание. Азъ самъ ще се чудя, ако мога да превърна една желѣзна прѫчка въ златна. Сила е това! Кой нѣма желѣзо въ своята мисъль? Изкуство е, обаче, това желѣзо да се превърне въ злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство въ себе си, обичате нѣкого. Значи, намирате се подъ влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурнъ, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопическа часть отъ своето желѣзо въ кръвьта ви. Това желѣзо веднага пуща отровата си, и вие усѣщате, че е станала нѣкаква промѣна у васъ. Тази часть отъ желѣзото, която Сатурнъ е внесълъ въ кръвьта ви, е микроскопическа, съставя една милионна часть отъ милиграма, но тя създава известна пертурбация у васъ, вследствие на което по цѣли нощи не можете да спите. Какво трѣбва да направите при това положение? Ще вземете това желѣзо и ще го превърнете въ злато. По кой начинъ? — Ще внесете слънчевата енергия у васъ. Като повикате на помощь Слънцето, богъ Аполонъ, той веднага ще ви покаже начини, какъ да превърнете желѣзото въ злато. Щомъ успѣете да превърнете желѣзото въ злато, веднага въ ума ви ще просветне една свѣтла, красива мисъль. Така постѫпватъ и християнитѣ. Като се намѣрятъ въ нѣкакво затруднение, тѣ дълго време се молятъ на Бога, докато най-после въ ума имъ блѣсне нѣкаква свѣтла мисъль, и по този начинъ разрешаватъ своята мѫчнотия. Следъ това, колкото да ги биятъ, тѣ сѫ радостни и весели: пѣятъ и благославятъ Бога. Тѣ се обръщаха къмъ своитѣ братя съ думитѣ: Братя, нѣма защо да се страхувате. Богъ е дошълъ на земята и превърналъ желѣзото въ злато.

Следователно, намѣрите ли се въ трудно положение, ще се молите день, два, три, седмици и месеци наредъ, докато превърнете всичкото желѣзо въ кръвьта си въ злато. Нѣкога не сѫ нужни много дни. Достатъчни сѫ нѣколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължатъ отрицателнитѣ състояния у васъ? Тѣ се дължатъ на това, че крѫговетѣ на вашето съзнание не сѫ още уравновесени. Нѣколко часа сте радостни и весели, и следъ това казвате: Тежко ми е нѣщо на душата. — Нѣма какво да ви е тежко. Трѣбва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начинъ, по който всѣки отъ васъ трѣбва да се научи специфично да се моли. Учительтъ нѣма да ви даде на готово тази специфична молитва; всѣки самъ трѣбва да я намѣри. Тази молитва е магическа. Тя е въ състояние да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни.

Тази молитва е сила Божия. Тя е формула, предъ която нѣма нищо невъзможно.

Питамъ: вие вѣрвате ли въ това? Ще кажете, че вѣрвате. Споредъ мене, наполовина вѣрвате, защото ще се запитате, дали сте провѣрили това нѣщо. Вие отчасти знаете това, защото сте още въ началото на своето учение. Въ бѫдеще съ това знание никѫде нѣма да ви приематъ. Не е въпросъ само да се проповѣдва. Въ този животъ се изискватъ сили отъ човѣка. Не е достатъчно само да обърнете човѣка къмъ Бога, но трѣбва да му покажете начинъ, какъ да работи. Като отидете на небето, можете да останете нѣколко години тамъ, но трѣбва да знаете, какъ се работи. Не е достатъчно да заведете приятеля си въ университета, но той трѣбва да учи, за да свърши успѣшно. Казвате: Ние знаемъ тия работи, знаемъ, че трѣбва да се любимъ. — Това знание, което имате, може да ви помогне, но има едно сѫществено знание, къмъ което всички се стремятъ: то е знанието на безсмъртието.

Казвате, че много работи не ви сѫ ясни. Питамъ: изучавали ли сте крѫговетѣ? Знаете ли имената на всички крѫгове? По-нататъкъ, въ 30 последователни лекции ще се спра да говоря за всѣки крѫгъ специално, да ви запозная съ тѣхнитѣ отличителни чърти. Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е че имате високо мнение за себе си. Това подразбира, че мислите за себе си повече, отколкото сте въ сѫщность. Нѣкой казва, че е много силенъ.

За да познае, колко е силенъ, ще го подложимъ на подигравкитѣ, на закачкитѣ на всички ученици отъ класа, да видимъ, доколко ще издържи. Ако нѣкой братъ каже нѣщо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква: Знаете ли, какво ми каза еди-кой си братъ? — Какво е казалъ братъ ти? Случайно езикътъ му се е подхлъзналъ и казалъ нѣщо лошо. Кой отъ васъ не е казалъ лоша дума за нѣкого? Кой отъ васъ не се е заканвалъ на нѣкого?

Една ученичка отъ осми класъ, въ една отъ софийскитѣ гимназии, разправяше следното: Единъ день дошълъ инспекторъ да ревизира единъ отъ учителитѣ. За да покаже на инспектора, че има добра дисциплина въ класа, отъ време на време учительтъ се обръщалъ къмъ ученичкитѣ и имъ се заканвалъ съ пръстъ. Съ това искалъ да имъ обърне внимание да се държатъ добре предъ инспектора. Като видѣли това, ученичкитѣ започнали още повече да се смѣятъ, видѣло имъ се смѣшно.

Сега ще ви дамъ една елементарна формула, която можете да употрѣбявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро, или зло да ви се случи, веднага произнесете въ себе си тази формула и вижте, какво ще стане въ душата ви. Формулата е следната: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Кажете формулата само тогава, когато не мислите нищо лошо. И въ най-голѣмото зло, или нещастие да се намѣрите, не казвайте: Господи, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта? Кажете си новата формула: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Докато се считашъ голѣмъ грѣшникъ, ти си въ най-вѫтрешния крѫгъ самъ, изоставенъ. Щомъ кажешъ: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“, веднага ще се намѣришъ въ най-външния крѫгъ, ще имашъ сила и животъ. Веднага пѫтьтъ ти ще се отвори навсѣкѫде, и по най-естественъ начинъ ще се справишъ съ мѫчнотиитѣ си и ще постигнешъ всичко онова, за което си роденъ. Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣщо.

За да обясня своята мисъль, ще взема за примѣръ Библията, или Евангелието. Виждате, че тѣзи Свещени книга сѫ съставени отъ много листа. По какво се различаватъ листата на Свещената книга? Листата на Свещената книга се различаватъ по това, че всѣки отъ тѣхъ съдържа специфично знание. При това, всѣки листъ е съставенъ отъ опредѣленъ брой редове; всѣки редъ се отличава отъ другитѣ по своето специфично съдържание. Не само това, но всѣка дума, всѣко изречение се отличава отъ другитѣ сѫщо по своето специфично съдържание. Слоговетѣ, думитѣ и изреченията на всѣки редъ се различаватъ едни отъ други. Ако липсва единъ отъ слоговетѣ на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цѣло изречение, възстановяването му е вече още по-мѫчно. При това, всѣки трѣбва да знае за себе си, какво представя въ тази Свещена, въ тази Божествена книга: дали е само буква, слогъ, дума или цѣло изречение. Ако сте буква само, трѣбва да знаете, колко пѫти се повтаряте въ цѣлата книга. Броили ли сте, запримѣръ, на колко мѣста се среща буквата „б“ въ Библията? Колко време ще употрѣбите, ако трѣбва да преброите на колко мѣста се съдържа всѣка буква въ Библията? Това е една трудна задача, която въ бѫдеще ще ви се даде.

Има една наука кабала, споредъ която по единъ правиленъ начинъ може да се направятъ изчисления, да се види, колко пѫти се среща въ Библията буквата б, запримѣръ. За това се изисква постоянство. Тази задача не може да ви се даде сега, понеже нѣмате време да я изпълните. Ако направите това изчисление, сега то ще представя за васъ безполезенъ трудъ. Вие нѣма да знаете, защо и за какво ще ви послужи това изчисление. Като правите тѣзи изчисления, трѣбва да имате специаленъ дневникъ, специаленъ бележникъ, въ който да си отбелязвате всички тия нѣща. Нѣкои си държатъ дневникъ за всичко, каквото имъ се случва въ живота. Една госпожица пише въ дневника си: Днесъ ми дойде на гости моята добра приятелка, съ която размѣнихме доста остри думи. Тя ме обиди, и азъ на свой редъ я нарѣзахъ, както трѣбва. — Това не е дневникъ. Когато човѣкъ говори, или пише, той трѣбва да регулира чувствата си, да знае, какво да каже. За всѣка дума се държи смѣтка. Христосъ казва: „За всѣка празна речь ще бѫдете сѫдени, ще давате отчетъ“.

Като знаете това, вие трѣбва да държите смѣтка за всѣка изговорена, или написана дума.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“.

*

10. Лекция отъ Учителя, държана

на 28 декемврий, 1927 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...