Jump to content

1927_12_14 Време и вѣчность


Ани

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВРЕМЕ И ВѢЧНОСТЬ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

Размишление.

Чете се темата: „Време и вѣчность“.

За следния пѫть прегледайте, какво сѫ писали философитѣ за времето и за вѣчностьта.

Единъ мѫдрецъ опредѣлилъ времето и вѣчностьта по следния начинъ: Времето се движи около човѣка, а човѣкъ се движи въ вѣчностьта. Въ времето има две точки, които минаватъ предъ човѣка, и той ги наблюдава. Значи, времето парадира предъ човѣка, и той го вижда. А човѣкъ парадира предъ вѣчностьта, и тя го наблюдава. Това сѫ иносказателни думи. Ако преведете термина „парадиране“, какво ще разберете? „Парадиране“ значи движение, минаване предъ нѣщо. Кои сѫ подбудителнитѣ причини за движението? Какво значи да се движи нѣщо?

За следния пѫть пишете върху темата: „Причини за движението“.

За да разберете вѫтрешната страна на въпроситѣ, поставяйте ума си въ възприемателно състояние. Ако иска да успѣва въ училището, ученикътъ първо трѣбва да се научи да слуша. Когато учительтъ открива буквитѣ на ученика, той трѣбва да внимава, да следи всички обяснения, които му се даватъ. Докато не знаешъ нѣщата, ти си ученикъ. Щомъ знаешъ нѣщо и можешъ на други да го предадешъ, ти си учитель. Когато изучавашъ нѣкой предметъ и се нуждаешъ отъ помощьта на нѣкого, ти си ученикъ. Често ученикътъ минава презъ известни състояния, които отвличатъ вниманието му и прѣчатъ на успѣха му. — Какви сѫ тѣзи състояния? — Разни болести, различни недѫзи: или глава го боли, или коремъ, или рѫка го боли, или нѣкакъвъ цирей му излѣзълъ и т. н. Значи, когато влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да бѫде съвършено здравъ, да нѣма абсолютно никакви недѫзи. Ако ученикътъ е боленъ и по нѣкакъвъ начинъ изкаже това, учительтъ веднага го изпраща въ дома му да се лѣкува. Щомъ оздравѣе, ученикътъ отново влиза въ училището.

Ученикътъ трѣбва да разбира времето и вѣчностьта като две величинни въ живота си, въ които и около които се движи. Казвате, че настанало нещастно време. Другъ пѫть казвате, че е настанало щастливо време. Какво разбирате подъ думитѣ нещастно и щастливо време? Преди всичко, може ли времето да бѫде нещастно или щастливо? Казвате, че времето ви е ограничено. Може ли времето да бѫде ограничено, или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всѣкога разширява човѣка. То подразбира неограничено състояние, въ което човѣкъ живѣе и се движи. Интервалитѣ на времето, които ние различаваме, сѫ относителни. Тази относителность, именно, ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставятъ нѣкого да прекара сто години въ магнетически сънь, като се събуди, той ще бѫде толкова младъ, колкото преди заспиването. Обаче, ако прекара на земята сто години буденъ животъ, той ще бѫде старъ. Значи, движението на човѣка хвърля отпечатъци върху неговото физическо тѣло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човѣка.

Една пословица казва: „Времето е пари“. Какво означава тази пословица? Казано е още, че паритѣ, т. е. златото е знание. Оттукъ дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива въ времето. Това означава пословицата „времето е пари“, а не че времето, въ букваленъ смисълъ, е пари. Въ времето човѣкъ придобива знание, опитности, мѫдрости. Щомъ има тѣзи придобивки, човѣкъ лесно може да се домогне до външнитѣ блага на живота. Здравиятъ по-лесно изкарва прехраната си отъ болния. Учениятъ по-лесно може да си създаде приятелски отношения съ хората и да подобри положението си, отколкото невежия.

Въпросътъ за времето е свързанъ съ кармата. Дето има карма, тамъ има и време. Когато говоримъ за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само отъ единъ, но отъ много животи. При кармата имаме положения, като че невидимиятъ свѣтъ е събралъ времето въ бутилка. Кармата носи времето отъ миналото. Тя държи човѣка отговоренъ за дѣлата му отъ преди четири-петь поколѣния насамъ. Като направи човѣкъ нѣкакъвъ грѣхъ, или нѣкакво престѫпление, кармата дебне да го улови. Въ който животъ го хване, тя го заставя да плати. Въ това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говоримъ за времето, разбираме човѣшкитѣ преживявания. Всичко, каквото човѣкъ е написалъ въ съзнанието си, представя времето на миналитѣ животи. Въ този смисълъ времето може да бѫде или добро, или лошо. Всичко, което човѣкъ пише въ вѣчностьта, представя моменти отъ времето, т. е. ограничение. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ въ дѣлата си, защото всичко се пише въ времето. Безъ съзнанието времето не може да се прояви. Както се опредѣля времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, тѣ трѣбва да се обяснятъ психологически. Вѣчностьта е безъ начало и безъ край. Въ нея нѣма никакво прекѫсване. Въ нашия животъ, като часть отъ времето, сѫществуватъ редъ прекѫсвания.

Сега, каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за васъ, колкото животътъ е важенъ. Като говоря за живота, азъ нѣмамъ предъ видъ вашия обикновенъ, ежедневенъ животъ, който е непотрѣбенъ товаръ на миналото. Ако нѣмаше идеалъ въ живота си, човѣкъ не би се задоволилъ съ сегашния си животъ, който минава на земята. Той търпи всичко, благодарение на своя великъ идеалъ, къмъ който се стреми. Значи, докато имаме високъ идеалъ, докато търсимъ Бога, животътъ ни всѣкога ще има смисълъ. Идеалътъ, стремежътъ ни къмъ Великото, къмъ Абсолютното начало показва, че истинскиятъ животъ е извънъ обикновения, извънъ сегашния ни животъ. Както живѣете днесъ, ако нѣмате идеалъ въ живота си, всѣкога ще завършвате съ известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животътъ ни става красивъ. Когато имаме приятели въ невидимия свѣтъ, вѣчностьта е красива. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да нѣма приятели на земята, да нѣма приятели и въ невидимия свѣтъ. Тогава той живѣе въ неблагоприятни, тежки условия на живота, които самъ трѣбва да преодолява.

Представете си, че се виждате увисналъ въ пространството безъ почва, безъ вода и въздухъ около васъ, безъ никаква свѣтлина. Поглеждате, не виждате тѣлото си, не виждате никакви органи, а живѣете само въ съзнанието си. Можете ли да си представите, какво ще бѫде вашето състояние? Като почувствувате, че отъ васъ е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите. Тогава ще разберете, каква привилегия е да имате органи, чрезъ които да изпълнявате всички функции на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля. Щастието на човѣка се заключава въ това, да може чрезъ органитѣ си да изразява всички потици на душата и на духа си. И досега още хората не сѫ съзнали, какво благо е тѣлото, което имъ е дадено, вследствие на което сами тѣ още нищо не сѫ направили. Дойде ли до положение самъ да извърши нѣщо, човѣкъ се натъква на противоречия, на съмнения, дали има другъ животъ, сѫществува ли Богъ, или не. Този е единъ отъ трудноразрешимитѣ въпроси; Всѣки счита, че не е живѣлъ още, както трѣбва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за времето, да го цени, но той трѣбва правилно да го използува за придобиване на положителни знания. Това знание е въ връзка съ времето. Въпрѣки това времето подразбира ограничения. Вѣчностьта пъкъ подразбира вѫтрешна свобода.

Следователно, свободенъ човѣкъ е само онзи, който живѣе въ вѣчностьта. Време безъ ограничение се нарича вѣчность. Времето пъкъ е вѣчность съ ограничение. — Така опредѣлятъ окултиститѣ времето и вѣчностьта. Нѣкои философи опредѣлятъ времето като интервали отъ вѣчностьта. — И това опредѣление е право. Споредъ васъ, кое опредѣление е най-добро: когато се раждате, когато сте въ зрѣла възрасть, или когато умирате? Опредѣлете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учатъ: майката и дъщерята, бащата и синътъ, господарьтъ и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синътъ учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учатъ, когато всички работятъ, когато всички почиватъ, когато всички се радватъ, или скърбятъ. Хората философствуватъ върху живота, върху страданията и радоститѣ, но щомъ имъ дойде нѣкаква болесть, тѣ измѣнятъ своята философия. Страданията, болеститѣ сѫ условия, чрезъ които провѣряватъ, доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекѫсва? Всѣко прекѫсване показва, че съзнанието не е будно. Истинскиятъ адептъ, истинскиятъ ученикъ при никакви изпитания, при никакви болести не прекѫсва съзнанието си.

Много отъ окултнитѣ ученици, отъ най-стари времена досега, продължаватъ да се съблазняватъ. Нѣкои отъ ученицитѣ на Христа не повѣрваха въ възкресението и се усъмниха. Причината за съблазнитѣ, за съмненията се крие въ вѫтрешнитѣ ограничения на човѣка. Вѫтрешнитѣ ограничения пъкъ представятъ предметъ на дълбоки изучвания. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се прекѫсва съзнанието му и да седи надъ мѫчнотиитѣ въ живота. Който е постигналъ това, той е силенъ човѣкъ. Онзи човѣкъ, на когото съзнанието се прекѫсва, мяза на малки деца, които искатъ да прескачатъ голѣми трапове. Какво правятъ тѣ? — Засилятъ се, дойдатъ до трапа, уплашатъ се и се върнатъ назадъ. Ако нѣкой рече да имъ подаде рѫка, тѣ не приематъ, страхуватъ се и не вѣрватъ на никого. Съвременнитѣ хора сѫ толкова наплашени, че сѫ изгубили довѣрие едни на други. Защо хората сѫ изгубили вѣра едни на други? — Защото турятъ за мостове сламки вмѣсто греди, и следъ това искатъ да убедятъ хората, че ако минатъ по сламкитѣ, никаква опасность не ги чака. Всѣки, който е повѣрвалъ на тѣхнитѣ думи, той дълго време е носилъ последствията на своето лековѣрие. И днесъ, когато нѣкой човѣкъ не се подава на философиитѣ на хората, има право. Питатъ го после: Ами ти не вѣрвашъ ли въ Господа? — Въ Господа вѣрвамъ, но въ твоята философия, подобна на мостъ отъ сламки, не вѣрвамъ. — Ами нали Господъ е създалъ сламката, защо не вѣрвашъ въ нейната здравина? — По-скоро вѣрвамъ, че крила могатъ да ми израснатъ, отколкото да вѣрвамъ, че мога да мина презъ мостъ отъ сламки. Ако искаше да ме прекара презъ такъвъ мостъ, Богъ щѣше да ме направи лекъ като мравка. Щомъ Богъ ме е създалъ човѣкъ, Той е предвидилъ за мене другъ мостъ, а не отъ сламки.

Следователно, когато разисквате, когато философствувате, внимавайте въ изводитѣ си. Казвате: За Бога всичко е възможно. — Вѣрно, за Бога всичко е възможно, но какво трѣбва да се разбира подъ думата „всичко“? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Богъ никога нѣма да застави човѣка да мине презъ мостъ отъ сламки. Богъ никога нѣма да застави човѣка да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза въ методитѣ на правия пѫть. Да краде човѣкъ, това значи да взима отъ благата, предвидени за другъ нѣкой. Крадецътъ нарушава установения редъ на нѣщата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които сѫ опредѣлени за него, но прибързва да ги получи.

Въ това прибързване той ги взима отъ другиго, не чака да ги получи по естественъ пѫть. Когато разбере това, човѣкъ никога не си служи съ кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трѣбва да се пробуди. Много окултисти и теософи сѫ писали за кражбата, но тѣ иматъ различни разбирания по този въпросъ. Тѣ не сѫ разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, предъ които трѣбва съзнателно да се пристѫпва. Защо? — Защото, както сѫ разгледани, тѣ не представятъ обикновена захарь за ядене и за приправки, но захаринъ, който трѣбва внимателно да се употрѣбява. Захаринътъ е 500 пѫти по-сладъкъ отъ обикновената захарь, вследствие на което е необходимо да се разтвори въ много вода, за да се използува. По сѫщия начинъ, когато нѣкой отъ тия окултисти говори за вѣчностьта, за да не се уплашите, вие трѣбва да разредите въ вода неговата философия.

Единъ виденъ астрономъ пожелалъ да проникне за моментъ само въ вѣчностьта, да види, какво нѣщо е вѣчность. Той дълго време се молилъ на Бога да му се даде тази възможность, докато най-после молитвата му била приета. Господъ казалъ на единъ ангелъ да извади отъ тѣлото на астронома човѣшкото съзнание и човѣшкото сърце, да остави тѣлото му на земята и като духъ да го разведе изъ вселената. Като разбралъ, че молитвата му била приета, астрономътъ се зарадвалъ и благодарилъ на Бога. Ангелътъ го взелъ и понесълъ изъ пространството. Така пѫтували тѣ отъ една система на друга, отъ единъ свѣтъ на другъ, отъ едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономътъ запиталъ ангела: Нѣма ли край това нѣщо? — Нѣма край. Ние едва сме започнали пѫтуването си. — Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържамъ. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросътъ за вѣчностьта.

Казвамъ: това, което не е интересно за насъ, не значи, че не е интересно за други сѫщества. Има сѫщества, високо напреднали, които биха използували тази разходка разумно. За да дойдатъ всички хора до високо съзнание, невидимиятъ свѣтъ работи усилено върху тѣхъ, приготовлява ги. Едно се изисква отъ човѣка — да има любовь къмъ Бога. При това положение, дето застане, човѣкъ всѣкога ще има близки, които ще го обичатъ. Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, нѣкой ангелъ ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите тамъ? Какво ще бѫде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Нѣма да паднете, но ще останете въ пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живѣете всички заедно, като пчели въ кошеритѣ си. Когато кошерътъ се развали, пчелитѣ се разпръсватъ. Когато царицата на кошера умре, останалитѣ пчели постепенно умиратъ. Хората живѣятъ въ кошери, като пчели, но за да се развиватъ правилно, тѣ трѣбва да спазватъ законитѣ на своитѣ кошери. Една основна, свещена идея подържа живота на кошеритѣ, въ които хората живѣятъ. Щомъ тази идея изчезне, съ нея заедно и кошерътъ се разнебитва. Щомъ кошерътъ се разнебити, други пчели дохождатъ отвънъ и разграбватъ меда. Едни отъ пчелитѣ умиратъ, други се разпръсватъ и отиватъ въ чужди кошери, а трети се роятъ.

И тъй, кошерътъ трѣбва да се размножава, трѣбва да се рои. Въ Божествения свѣтъ кошерътъ не се раздѣля при рояването, но става все по-голѣмъ. Тази е една отъ задачитѣ, която съвременнитѣ хора, пъкъ и вие, като ученици, трѣбва да разрешите. Когато се отглеждатъ и възпитаватъ деца, между майката и децата трѣбва да сѫществува хармония. Иначе, при първа възможность въ кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши съ раздѣла на децата отъ майката. Ако въ семействата сѫществува хармония, майката ще влиза въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия, които ще ѝ помагатъ при възпитанието на децата. Нѣма ли хармония въ семействата, майката ще влиза въ връзка съ сѫщества отъ низка йерархия, които ще я спъватъ при възпитанието на децата. Сѫщиятъ законъ се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятель изберете човѣкъ, съ когото се схождате по умъ и сърце, вие ще влѣзете въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия. Ако приятельтъ ви е съ сърце и умъ отъ низъкъ уровенъ, вие ще се свържете съ сѫщества отъ низка йерархия. Като знаете този законъ, ще бѫдете внимателни, защото отъ връзкитѣ, които правите на физическия свѣтъ, вие или ще се понижите, или ще се повдигнете. Затова и въ Писанието е казано: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави. “ Общението съ лоши хора разваля доброто въ човѣка. Ето защо, ученицитѣ на окултнитѣ школи, отъ древни времена досега, сѫ употрѣбявали отъ половинъ до единъ часъ време за размишление, за медитиране, за да се свържатъ съ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ.

Какво нѣщо е медитация? — Размишление върху хубави, красиви нѣща, които повдигатъ ума и сърцето на човѣка, и по този начинъ го свързватъ съ по-високъ, по-възвишенъ свѣтъ отъ този, въ който се движи. Като медитира, човѣкъ първо трѣбва да се спре върху своитѣ добри страни, а после върху лошитѣ, съ цель самъ да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ лесно може да се корегира, да изправи изопаченитѣ страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте въ себе си веселъ духъ — духъ на свобода. Докато не се стабилизирате въ възгледитѣ си, вие всѣкога ще се подавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите, какъ да разберете това. — Щомъ се колебаете за нѣщо, щомъ не можете да го разберете, това показва, че е станало прекѫсване на съзнанието ви. Прекѫсването на съзнанието може да се представи съ права линия, която въ началото и на края е надебелена, а въ срѣдата — тънка. На това се основава графологията. Когато нѣкой се колебае, когато губи самостоятелностьта си, почеркътъ му се измѣня: линиитѣ ставатъ тънки, несигурни. Отъ почерка на човѣка може да се опредѣли характера, състоянието, професията му и т. н. Като разглеждате почерцитѣ, можете да кажете, дали даденъ човѣкъ е философъ, поетъ, музикантъ, художникъ или писатель. Изкуството да се чете характера на човѣка по почерка се дължи на известенъ биологически законъ. Отъ вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ се опредѣлятъ състоянията и характера на човѣка. Когато е ситъ, задоволенъ въ живота си, човѣкъ пише по-дебело, линиитѣ сѫ надебелени. Когато човѣкъ е гладенъ, незадоволенъ въ нѣщо, линиитѣ на буквитѣ му сѫ тънки, изтънчени. Като правите различни опити въ това направление, ще видите, че гладътъ се отразява, не само върху почерка на човѣка, но и върху вкуса му къмъ музиката. Дръжте нѣкой разположенъ човѣкъ нѣколко деня гладенъ и следъ това идете да му посвирите малко. Ако го питате, какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже: Щомъ си дошълъ да свиришъ, изсвири ми нѣкое парче съ материаленъ, съ физически характеръ. Не ми се слушатъ идеални работи. Дайте му следъ това да напише нѣщо, ще видите, че линиитѣ въ него сѫ тънки, слаби, безъ надебеляване.

Следователно, при сегашния животъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото, отъ материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви къмъ невидимото, къмъ идеалното, къмъ духовното. Да правите добро, да се жертвувате за другитѣ, да помагате на по-малкитѣ, да ги учите, това сѫ нѣща, които се отнасятъ къмъ идеалния свѣтъ. Всѣки има желание да прави добро, да помага на по-малкитѣ отъ себе си, да ги учи, но той трѣбва да знае, какъ да направи това. За тѣзи нѣща се изисква вѫтрешна подготовка, вѫтрешно знание. Мнозина искатъ да познаятъ Христа, но не знаятъ, какъ да се домогнатъ до това познаване. Чудно нѣщо! Отъ две хиляди години насамъ се говори за Христа, а хората още не Го познаватъ. Какъ може ученикътъ да се представи предъ учителя си? — Като учи. Достатъчно е ученикътъ да учи добре, за да го намѣри учительтъ му. Щомъ учительтъ намѣри ученика си, последниятъ започва постепенно да го познава. Тъй щото, когато ученикътъ изучава предметитѣ, които учительтъ му преподава, той влиза, освенъ въ външна, още и въ вѫтрешна връзка съ учителя си. Следователно, когато искате да бѫдете обичани отъ Бога, вие трѣбва да живѣете споредъ законитѣ на Божествения животъ. Отъ васъ не се изисква да разберете работата и проявитѣ на Бога въ всички свѣтове и слънца. Достатъчно е да проникнете въ онзи малъкъ крѫгъ на дейностьта Божия, която можете да схванете съ своето съзнание. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете като децата, да сте доволни отъ малкото. Щомъ искате да познаете Бога и Христа, трѣбва да вземете участие въ тѣхната работа въ най-малъкъ размѣръ, въ крѫга на вашитѣ възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начинъ не можете да Го познаете. Мнозина искатъ първо да получатъ блага отъ Господа, а после да повѣрватъ въ Него. Въ сѫщность, законътъ е обратенъ: първо трѣбва да повѣрвате, а после ще получите блага. Питамъ: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голѣмото благо — животътъ?

За следния пѫть всѣки отъ васъ да напише единъ стихъ, или едно изречение съ най-красивъ почеркъ. Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не сѫ еднакво красиви. Буквитѣ а и б сѫ красиви, но буквитѣ в, г, д, ж не сѫ толкова красиви. Въ бѫдеще новитѣ краснописци ще обръщатъ внимание на движенията, които рѫката прави при написване на буквитѣ. Движенията на рѫката указватъ влияние върху мозъка, върху нервната система на човѣка. Ако движенията при написване на буквитѣ сѫ правилни, тѣ се отразяватъ благоприятно върху паметьта, върху развиването на ума. Тѣ развиватъ мекота и стабилность на човѣшкия характеръ. Изобщо, всички движения, които човѣкъ прави, опредѣлятъ неговото състояние, както и характера му. Срѣщате единъ човѣкъ съ наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човѣкъ сѫдите, че той е изгубилъ смисъла на своя животъ. Ако срещнете човѣкъ, за когото животътъ има смисълъ, ще видите, че той върви смѣло, съ изправена глава, съ сигурна стѫпка.

Сега ще ви дамъ едно упражнение за усилване на паметьта. Които иматъ силна паметь тѣ сѫ свободни, могатъ да не правятъ упражнението. Онѣзи, на които паметьта е слаба, ще правятъ упражнението въ продължение на единъ месецъ. Упражнението е следното: ще турите рѫцетѣ си на кръста. Следъ това ще вдигнете дѣсния си кракъ и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на сѫщия кракъ. Презъ това време ще стоите само на лѣвия кракъ. После ще свалите крака си и ще направите сѫщото упражнение съ лѣвия кракъ. Така ще правите ту съ дѣсния, ту съ лѣвия кракъ въ продължение на десеть минути. Това упражнение развива стабилность, устойчивость на организъма, а сѫщо така указва влияние и върху паметьта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно. Какво ви струва да отдѣляте всѣки день по десеть минути отъ времето си за подобрение на своя организъмъ? Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави. Тя разполага съ редъ негативни методи, чрезъ които възпитава хората. Тя имъ изпраща болести, и по необходимость тѣ правятъ движения, въртятъ се въ леглото на една и на друга страна. Резултатитѣ на тѣзи движения не сѫ толкова добри, колкото при движенията, които здравиятъ човѣкъ прави. Всѣко движение, което правите, трѣбва да бѫде разумно, да има смисълъ. Въ идейния животъ всѣко движение е разумно. Когато сте добре разположени, движенията излизатъ естествени. Щомъ изгубите разположението на духа си, движенията започватъ да ставатъ неестествени. Като правите движения, не се страхувайте, че ще направите повече, или по-малко, отколкото трѣбва. Броятъ на движенията е точно опредѣленъ. Движението на рѫката означава волевъ импулсъ. Ако това движение е правилно, то събужда красивъ потикъ въ човѣка.

Баща има синъ, който следва въ странство. Единъ день синътъ пише на баща си писмо. Бащата отваря писмото, чете, взира се въ него, нищо не може да разбере. Писмото е писано на бързо, едни букви нагоре, други надолу, остри, ѫглести, като йероглифи. Това е неразбраното писмо въ живота. Когато обичате нѣкого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате. Взимате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете — по всички правила на етикецията. На баща си пишете: Татко, искамъ да изпълня желанието ти, но... На възлюбения, или на възлюбената си пишете: Добриятъ животъ носи щастливи минути. Питамъ: какъ трѣбва да напишете писмото на баща си? На баща си ще напишете едно красиво писмо, да се чете добре, разбрано. Като го прочете, бащата трѣбва да остане доволенъ.

И ние всѣки моментъ пишемъ писма до небето. Всѣка наша мисъль, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всѣко наше разсѫждение върху известенъ въпросъ не е нищо друго, освенъ писмо, изпратено до небето. Ако мисъльта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни отъ това писмо. Тогава затваряме писмото въ пликъ, подписваме се и го пращаме въ пространството. Вие написвате на баща си писмо съ следното съдържание: Любезни татко, намирамъ се при лоши условия. Работа нѣмамъ, гладенъ и босъ ходя. Важно е при това, че не зная, коя е причината за положението, въ което съмъ изпадналъ. Ако можешъ, пиши ми нѣщо по този въпросъ. Изпращате писмото и чакате отговоръ. Понеже нѣщата сѫ наредени разумно, невидимиятъ свѣтъ ви е поставилъ при тѣзи условия съ цель да ви възпита. По нѣкакъвъ начинъ той ще ви изпрати една мисъль, чрезъ баща ви, или чрезъ другъ нѣкой, отъ която ще научите, защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щомъ се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се корегирате, и положението ви се подобрява. Чрезъ изпитания и страдания, човѣкъ намира мѣстото, което му е опредѣлено въ живота. Днесъ последнитѣ сѫ заели първитѣ мѣста, а първитѣ — последни. Който иска да бѫде пръвъ на небето, като слѣзе на земята, той трѣбва да вземе последно мѣсто. Ще се впрегне на работа, ще учи, и по този начинъ ще намѣри причинитѣ за противоречията въ своя животъ. Това е задача, която всѣки човѣкъ трѣбва да реши.

Като ученици, у васъ трѣбва да се събуди желание да разбирате живота. Щомъ разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислятъ. Въ науката, въ изкуствата, въ всички отрасли на живота участвува човѣшката мисъль. Щомъ е така, човѣкъ непременно трѣбва да се интересува отъ живота, разбирамъ отъ съзнателния, добрия животъ. Щомъ живѣемъ добре, ние изразяваме Божествения животъ въ себе си. Безъ този животъ нѣма мисъль. Безъ този животъ не можемъ да влѣземъ въ общение съ разумнитѣ, съ напредналитѣ сѫщества. За да влѣземъ въ връзка съ мисъльта на нѣкой великъ писатель, или ученъ, ние трѣбва да носимъ въ себе си Великия животъ — животътъ на Бога. При това положение само можемъ да разберемъ, каква е била интимната мисъль на този великъ човѣкъ. Тази мисъль не е негова само. Тя се е носила отъ вѣкове насамъ, минавала е презъ много умове, разработвала се е, докато най-после е излѣзла отъ перото на този ученъ въ стройна, красива форма, за да просвѣщава умоветѣ и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно съ любовь, съ обичь. Тогава ще ви се разкрие дълбокия смисълъ на всѣка прочетена отъ васъ дума. Ще разберете, при какви условия е работилъ този ученъ, и защо си е послужилъ съ една, или съ друга дума.

Когато писалъ своитѣ Послания, апостолъ Павелъ употрѣбявалъ нѣкѫде неопредѣлена форма. Той е билъ ученъ човѣкъ, което показва, че това е правилъ съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могатъ да разбератъ, защо си е служилъ съ неопредѣлена форма. Щомъ си е служилъ съ тази форма, той ималъ нѣкаква идея. Затова, именно, всички трѣбва да работите, да влѣзете въ връзка съ великитѣ, съ ученитѣ хора на миналото, да разберете тѣхната интимна мисъль, която ги е заставяла да пишатъ по единъ, или по другъ начинъ. Това се постига съ подобрение на живота, съ внасяне въ него елемента на любовьта. Човѣкъ трѣбва да обича. — Какво трѣбва да обича? — Той трѣбва да обича красивото, великото въ свѣта и къмъ него да се стреми. И грозното може нѣкога да се обича, но само толкова, колкото е контрастъ на красивото. Злото може да се обича само като контрастъ на доброто. Умразата може да се обича само като контрастъ на любовьта. Който има изобилна любовь въ себе си, той може да обича и умразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? — Когато обичате нѣкого, вие го обичате и съ недѫзитѣ му, и съ погрѣшкитѣ му — всичко му обичате. Когато не обичате нѣкого, и най-малкиятъ недѫгъ въ него, най-малката запетая е въ състояние да ви отдалечи отъ този човѣкъ. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любовь. Затова и Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Значи, първо ще възлюбишъ Бога, следъ това ще възлюбишъ ближния си — човѣкътъ.

И тъй, когато Божествената Любовь се прояви у насъ, ние казваме, че Богъ е проява на тази любовь. Когато пъкъ ние проявяваме своята любовь въ Божествения животъ, тогава Богъ проявява къмъ насъ любовьта си въ нашия животъ. Следователно, ние ще проявимъ своята любовь въ Божествения животъ, а Богъ ще прояви своята Любовь въ нашия животъ. Това е великото въ свѣта. Това е задача за разрешаване. Значи, ние трѣбва да разрешаваме Божествената Любовь, да проявяваме Бога въ себе си, а Той трѣбва да проявява насъ въ себе си. По този начинъ ще има допирни точки между Божествения и нашия животъ. Само така ще разберемъ разликата между Божията Любовь и нашата. Така ще се създаде вѫтрешна връзка, вѫтрешна хармония между двата свѣта. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи.

Следователно, ако искате да създадете връзка съ нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да намѣрите въ него поне една добра чърта, която винаги да държите въ съзнанието си. По този начинъ и вие, и той ще проявите любовь единъ къмъ другъ. Това е приятелство, това е любовь къмъ ближния. Не е нужно човѣкъ много да говори, за да създаде приятелски отношения съ нѣкого. Многото говорене забулва истината. За да се домогне до любовьта, човѣкъ трѣбва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да иматъ резултати. Всѣки Божественъ законъ, приложенъ въ живота на човѣка, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ този законъ, да не му противодействува. — Не може ли безъ бури? — Не може. — Защо? — Когато влиза въ гѫста материя, каквато е човѣшкиятъ животъ, Божественото среща голѣмо съпротивление, вследствие на което частицитѣ на тази материя се раздвижватъ силно, сгорещяватъ се и се образува голѣма топлина, отъ която тѣлото или ще се стопи, или трѣбва да направи усилие да си пробие пѫть.

Ето защо, когато тръгне въ Божествения пѫть, човѣкъ не трѣбва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трѣбва да върви напредъ съ бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щомъ сте влѣзли въ Божествения свѣтъ, страхътъ трѣбва да отстѫпи, да излѣзе навънъ. Така е било съ мѫченицитѣ християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, тѣ пѣели и славили Бога. Идея сѫ имали тѣзи хора! Който носи въ себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо, въ човѣка страда низшето, но щомъ Божественото, висшето съзнание въ него се пробуди, той повече не страда. Докато е въ ада, човѣкъ страда; щомъ влѣзе въ рая, страданията му изчезватъ. Човѣшкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости.

Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, съ която започвате деня. Записвайте всѣка сутринь, коя е първата дума на вашата речь, съ която се обръщате къмъ другитѣ. Като се събуди отъ сънь, нѣкой казва: Донесете обущата ми! Или, донесете дърва и запалете печката! Другъ казва: Чакай да видя, какво имамъ въ кесията. Детето пъкъ казва: Мамо, хлѣбъ искамъ! Всѣки човѣкъ започва деня съ нѣкаква дума, или съ цѣло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне въ продължение на десеть деня, съ какви думи ще започва своята речь. Не само това, но правете наблюдения, каква ще бѫде първата дума, съ която ще посрещнете нѣкой свой приятель, или своята жена, или дъщеря си. Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-свободни, нека направятъ това наблюдение върху себе си да видятъ, съ какви думи започватъ деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десеть деня. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влѣзете въ разрѣзъ съ своитѣ знания. Не, знанията, които сте придобили, могатъ само да ви радватъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че освенъ знанията, до които човѣчеството е дошло, има и други знания, за които човѣкъ трѣбва да се приготовлява по умъ, по сърце и по воля. Упражненията, които се даватъ въ Школата, сѫ приготовление на вашитѣ органи за възприемане на бѫдещето знание. Всѣки день носи ново знание съ себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своята чувствителность, да възприема това знание.

Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде доволенъ отъ живота си. Ставашъ сутринь, бѫди доволенъ, че си станалъ. Боли те единиятъ кракъ — бѫди доволенъ и благодари, че само единиятъ кракъ те боли, а не и двата. Ако те болятъ краката, благодари, че поне рѫцетѣ не те болятъ. Ако те болятъ рѫцетѣ и краката и не можешъ да станешъ отъ леглото, благодари, че можешъ да се молишъ. Като се молишъ четири–петь часа, ще се развърже едната ти рѫка. Като се молишъ още четири–петь часа, ще се развърже другата ти рѫка. Следъ това ще се развърже единиятъ ти кракъ, после — вториятъ и нѣма да забележишъ, какъ ще се развърже тѣлото ти, и ще станешъ отъ леглото си здравъ, доволенъ че можешъ да се молишъ на Бога така, както никога не си се молилъ. Не сѫ лесни тѣзи упражнения. Тѣ изискватъ воля, усилие. Мѫчно е човѣкъ да бѫде благодаренъ, доволенъ при всички условия на живота си, но трѣбва да работи въ това направление, да развие тази чърта въ себе си. Мнозина даватъ външенъ изразъ, че сѫ доволни отъ условията си. Тѣ се усмихватъ и казватъ, че сѫ благодарни, но това е привидно. Човѣкъ вѫтрешно трѣбва да бѫде доволенъ, вѫтрешно трѣбва да се усмихва, самъ съ себе си да се разговаря, да разсѫждава и да се запитва: Защо не съмъ доволенъ и благодаренъ отъ положението си?

Толстой дава единъ разказъ, въ който представя разбирането на съвременнитѣ хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия законъ. Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Христовиятъ законъ — законътъ на любовьта се изразява въ готовностьта на човѣка да приеме всичко въ живота си съ любовь, съ търпение, безъ никаква критика, безъ никакво роптание. Представете си, че нѣкой благочестивъ човѣкъ е прекаралъ цѣли 20 години въ пустиня въ постъ и молитва, въ служене на Бога и следъ това слиза въ свѣта да помага на хората. Потропа на една врата, не го приематъ; потропа на втора врата, не го приематъ; потропа на трета, на четвърта, пакъ не го приематъ. Стотици врати обиколи, но никѫде не го приематъ. Ако при това положение този човѣкъ се обърне къмъ Бога съ молба да го напѫти тамъ, дето се нуждаятъ отъ него, и благодари на тѣзи изпитания, безъ да роптае, безъ да се огорчава, той е постѫпилъ по Христовия законъ. Следъ това Богъ ще го напѫти къмъ онази врата, дето ще го приематъ съ благодарность. Започне ли да роптае, да сѫди, да критикува хората, че не сѫ внимателни, не сѫ добри, този човѣкъ е далечъ отъ Христовия законъ, той не може да се нарече християнинъ. Това е мѫчение, а не страдание.

Съвременнитѣ християни минаватъ презъ сѫщия изпитъ, но като не сѫ готови за него, тѣ се мѫчатъ. Онѣзи християни, които сѫ минали този изпитъ, не се страхуватъ. Тѣ гледатъ на него като на книженъ ножъ. За тѣхъ изкушенията въ свѣта не сѫ нищо друго, освенъ миражи, които постепенно се разсѣйватъ. Затова душитѣ на тия хора сѫ свободни като птички въ висинитѣ.

На ученика е нужно и самообладание. Чрезъ самообладание ученикътъ развива своя умъ, своето сърце и своята воля; отъ друга страна, то помага за усилване на паметьта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелитѣ му. Човѣкъ трѣбва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Безъ това качество, той не може да прогресира.

За следния пѫть напишете по едно изречение, или по единъ стихъ, но красиво, чисто и се подпишете на листа. Ще бѫдете смѣли, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бѫде като конкурсъ, на който ще получите премия. Старитѣ гърци сѫ устройвали игри, надбѣгвания, на които само единъ е получавалъ награда — вѣнецъ. Считайте, че и на васъ ще се даде отъ невидимия свѣтъ такъвъ вѣнецъ, затова гледайте да напишете нѣщо хубаво, което да задоволи самитѣ васъ. Като напишете изречението, прочетете го нѣколко пѫти. Ако не ви хареса, не го кѫсайте, но турете този листъ настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Другъ пѫть ще ви дойде по-хубава мисъль. Докато не останете доволни отъ мисъльта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъль, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъль да ви е предадена отъ нѣкое възвишено сѫщество. Вие трѣбва да зачитате всѣка мисъль, всѣка идея, която минава презъ ума ви, макаръ и да не ви харесва много. Често децата могатъ да изнесатъ по-хубави мисли отъ възрастнитѣ. Затова, стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човѣшката глава може да роди.

Ще ви дамъ единъ съветъ относно космитѣ, които падатъ отъ главитѣ ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космитѣ си, но събирайте ги въ торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша, и тамъ, на нѣкой чисть камъкъ, ги изгорете. Нека пепельта отъ космитѣ се разнесе изъ въздуха, за да се оплодятъ идеитѣ, които сѫ минали презъ главитѣ ви.

Сега ще кажете: Защо трѣбва да горимъ космитѣ си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие въ това? — Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. — Ами какво ще кажатъ хората? — За васъ е важно, какво Богъ ще каже, а Той никого не сѫди. Казано е за Бога: „Отецъ никого не сѫди“. — Кой сѫди тогава? — Той е предоставилъ това на синоветѣ Божии. Значи, ние сами себе си сѫдимъ. Като сравняваме нашитѣ работи съ Божиитѣ, не ги харесваме и започваме да се сѫдимъ.

Обаче, Богъ лесно изправя нѣщата. Достатъчно е да духне веднъжъ, за да изправи всичкитѣ ни погрѣшки. За Него всичко е възможно.

Сега, въ резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото въ себе си! Не се обезсърдчавайте! Изправяйте недѫзитѣ си разумно! Не туряйте излишенъ товаръ на гърба си!

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

*

8. Лекция отъ Учителя, държана

на 14 декемврий, 1927 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...