Jump to content

1927_05_25 Постѫпки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПОСТѪПКИ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Прочете се резюме отъ 34. лекция.

Сега ще ви задамъ единъ страненъ въпросъ: Срѣщали ли сте нѣкѫде статистически данни, следъ колко яденета човѣкъ умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифтъ, или текъ. Знаете ли, при какви условия се раждатъ чифтнитѣ числа, двойката напримѣръ, и при какви — текнитѣ, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другитѣ числа се раждатъ. Тѣ се раждатъ отъ единицата, и то, двойката — направо отъ единицата, а тройката — отъ двойката. Знаете ли, какви условия сѫ нужни, за да се роди едно число? Голѣма философия, голѣма наука се изисква, за да отговорите на този въпросъ. Щомъ не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате съ обикновени работи въ живота. Хората умиратъ отъ обикновенитѣ, отъ леснитѣ работи. Напримѣръ, когаго видѣ плода на забраненото дърво, Ева намѣри, че е много лесно да откѫсне този плодъ и да си хапне отъ него. Каква философия има въ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи следъ себе  си този опитъ? Това дърво не бѣше външно, то сѫществуваше главно въ първитѣ човѣци, а после вече имаше отражение и на физическия свѣтъ. Дървото на желанията се крие въ самия човѣкъ. Когато еврейскиятъ езикъ се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание“ въ този езикъ? Мойсей казва: „Не пожелай!“ — Какво да не желаешъ? — Не желай това, което причинява смърть.

Нѣкой казва: Азъ искамъ да умра. —  Много лесно. Яжъ отъ забранения плодъ и ще умрешъ. Когато нѣкой казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ, че той има желание да яде отъ забранения плодъ. Той седи при това дърво и се разговаря съ черния адептъ, който го уговаря да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане великъ като Бога. Сѫщиятъ човѣкъ казва: Азъ не съзнавамъ всичко това, не подозирамъ даже, че такава мисъль се крие въ мене. — Да, ти не съзнавашъ, но вѫтре въ тебе се крие единъ, който всичко съзнава. Той е твой господарь, а ти — неговъ слуга. Змията, която караше Ева да яде отъ плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, въ първо време нищо не знаеше, но като излѣзе отъ рая, тогава научи, каква грѣшка е направила. Като съзна грѣшката си, Ева изпадна въ голѣмо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева: „Богъ знае, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще бѫдете подобни на Него, затова забранява да ядете отъ него“. Думитѣ на змията внесоха въ ума на Ева голѣмо противоречие. На човѣшки езикъ казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъль въ човѣшкия умъ се вмъкне и една лоша, последната създава въ съзнанието му раздвояване. При това положение, човѣкъ започва да се бори, следъ което една отъ дветѣ мисли издържа борбага: ако лошата мисъль е надвила, добрата отстѫпва; ако добрата мисъль е надвила, лошата отстѫпва. Силата на човѣка се заключава въ това, именно, да даде мѣсто на добрата мисъль въ себе си да живѣе.

Напримѣръ, една добра мисъль, която всички хранятъ въ себе си, е мисъльта за красивото, за красотата. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Какъ се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата? Не може. Злото създава грозотата въ живота. Въпрѣки това, ще забележите, че най-лошитѣ, най-злитѣ хора най-много говорятъ за красотата. Лошиятъ човѣкъ никога не може да бѫде красивъ. Външно той може да тури нѣкаква красива маска, но тази маска всѣкога може да падне отъ лицето му. Какво представя красотата? Нека нѣкой отъ васъ прочете по-важнитѣ произведения на известни писатели върху красотата и извади отъ тѣхъ основнитѣ мисли. Този, който е събралъ мнението на нѣкои видни писатели за красотата, нека напише тѣзи мнения на четирипеть страници, и следниятъ пѫть ги прочете въ класа, всички да чуятъ, какво е писано по този въпросъ. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великитѣ, на виднитѣ хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великитѣ хора, а после - това на обикновенитѣ. Такъвъ е порядъкътъ въ природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепватъ. Красотата привлича и мѫже, и жени. Ако жена види красива жена, въ нея се поражда зависть. Обаче, ако тя види красивъ мѫжъ, веднага пожелава да го владѣе. Ако мѫжъ види красивъ мѫжъ, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това сѫ положения, които всички познавате. Въ случая, важно е, кои сѫ подбудителнитѣ причини, които пораждатъ въ мѫжа или въ жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питамъ: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никѫде въ Писанието не се казва, че красотата трѣбва да се обича. Въ „Пѣсень на пѣснитѣ“, единъ отъ най-мѫдритѣ израилски царе, като говори за красотата, туря въ устата на възлюбената думитѣ, че нейниятъ възлюбенъ, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тукъ се говори за външна красота. Но трѣбва да се знае, че красота безъ съзнание не сѫществува. Безъ мѫдрость, безъ съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне въ оцетъ. Когато тази киселина влѣзе въ организъма, тя изсушава. Ако пъкъ красотата е образувала вино, всички знаятъ, какво е действие то на виното върху организъма. То опиянява, огрубява човѣка. Това, което става съ организъма, става и съ съзнанието на човѣка. И тогава, щомъ попадне подъ влиянието на тази красота, човѣкъ губи съзнание, опива се и не може вече да разсѫждава правилно. Тази красота е опасна область за човѣка. И въ Писанието е казано: „Не любете свѣта, защото неговата красота е опасна“. Затова, именно, Христосъ е слѣзълъ на земята, съ милионъ ангели около себе си, които да учатъ, да направляватъ човѣчеството въ Божествения пѫть. Казва се по нататъкъ, че като видѣли красивитѣ дъщери на човѣцитѣ, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ, оженили се и останали на земята да живѣятъ. Синътъ Божи трѣбвало самъ да завърши своята мисия. Тия ангели и до днесъ още сѫ затворени въ плътьта и не могать да се върнатъ назадъ въ небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излѣзете по-силни отъ тия ангели? Щомъ влѣзете въ свѣта, и вие, като тѣхъ, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите кѫща и ще кажете, като нѣкои отъ индускитѣ философи: И тукъ се живѣе добре.

Като се натъкватъ на известни факти, хората искатъ да ги тълкуватъ, да се добератъ чрезъ тѣхъ до истината. Обаче, както и да се тълкуватъ, фактитѣ не представятъ още самата истина. Когато нѣкой казва, че говори истината, това показва, че той самъ не знае, какво нѣщо е истината. Въ правъ, въ абсолютенъ смисълъ на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чистъ, светъ, добъръ и любещъ човѣкъ. Вънъ отъ това положение, всѣки обикновенъ човѣкъ говори факти, но не истината. Нѣкой казва: Азъ изнасямъ голата истина по еди-кой си въпросъ. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Да се не намѣримъ голи“. Това значи: на небето трѣбва да бѫдемъ облѣчени“. Който говори голата истина, той говори факти на истината. Нѣкой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начинъ не може да се смущава. Ако музикантътъ владѣе своя инструментъ и излива отъ него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоноветѣ фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушатель. Дето има дразнене на ухото, тамъ истината не сѫществува. Който говори истината, тоноветѣ на неговия гласъ сѫ чисти, меки, музикални, и той нито другитѣ смущава, нито самъ се смущава. Докато въ мисъльта, или въ чувствата на човѣка сѫществува най-малкия дефектъ, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трѣбва да го обезсърдчава, но той трѣбва да работи, да се повдигне, да преодолѣе всички спънки въ своя животъ. Ако единъ напредналъ, въ духовно отношение, човѣкъ, какъвто бѣше Апостолъ Павелъ, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже въ края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобилъ, туй показва, че има възможность човѣкъ да изгуби всичко. Кога може човѣкъ да изгуби придобитото? Когато не спазва великитѣ закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогналъ, остава му само да разбере смисъла на живота.

Сега, ще напиша на дъската смѣсената дробъ 11/24. Какво означава тази дробь? Тя е ребусъ за разгадаване. (—Дробьта 11/24 означава едно денонощие и единъ часъ). —  Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свѣтъ рационалнитѣ числа показватъ единъ завършенъ крѫгъ на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отдѣлимъ 1/24 часть отъ даденъ крѫгъ, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даденъ крѫгъ, както стрелката въ часовника, при едно пълно обикаляне на крѫга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалнитѣ числа пъкъ означаватъ незавършени, духовни движения. Физическиятъ свѣтъ се отличава отъ духовния по това, че въ него всички движения, всички прояви сѫ завършени, когато въ духовния свѣтъ сѫ незавършени, т. е. иматъ начало, нѣматъ край. Следователно, когато нѣкой ви пита, какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ, кажете: Всѣко нѣщо, което има начало и край, спада въ областьта на физическия свѣтъ. А всѣко нѣщо, което има начало, нѣма край, спада въ областьта на духовния свѣтъ. Когато състоянията на човѣка се мѣнятъ бързо, отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той живѣе на физичегкия свѣтъ. Когато състоянията на човѣка не се мѣнятъ рѣзко, т. е. не минаватъ отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той се намира въ духовния свѣтъ.

Значи, духовниятъ свѣтъ се характеризира съ това, че става намаляване въ състоянията, които човѣкъ преживява. Напримѣръ, ако той изпитва голѣма радость, постепенно се забелязва намаляване на тази радость. Или, ако човѣкъ изпитва скръбь, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръбь. Физическиятъ свѣтъ е отличителенъ съ рѣзкитѣ смѣни: току що човѣкъ казва, че вѣрва, изведнъжъ въ него дойде съмнението, и той се обезсърдчава, губи вѣрата си. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да превърне това състояние въ положително, за която цель е необходимо да мине отъ физическия въ духовния свѣтъ. Този е правиятъ пѫть на човѣшкото развитие. Иначе, скокове въ развитието на човѣка не се допущатъ. Като казвамъ, че физическиятъ свѣтъ се отличава съ рѣзки промѣни въ състоянията на човѣка, искамъ да обърна вниманието ви на факта, че много отъ скърбитѣ и радоститѣ, които преживявате, не сѫ ваши. Напримѣръ, нѣкога вие скърбите, безъ да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате нѣкаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човѣкъ да различава своитѣ скърби и радости отъ чуждитѣ, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбитѣ и радоститѣ въ живота на човѣка иматъ смисълъ, само когато донасятъ нѣкакви придобивки. А това е възможно при условие, човѣкъ да съзнава, защо скърби и защо се радва.

Коя е причината, задето нѣкои отъ скърбитѣ и радоститѣ ви не сѫ ваши? Причината за това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ участвува въ цѣлото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човѣка да взима участие въ общото съзнание, да взима дѣлъ въ радоститѣ и скърбитѣ и на другитѣ сѫщества. Сѫщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другитѣ хора взиматъ участие въ неговитѣ скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на нѣкой човѣкъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живѣе и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ тѣхния смисълъ, тѣ всѣкога ще търсятъ радоститѣ, а ще искатъ да се освободятъ отъ скърбитѣ. Щомъ разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ тѣхъ.

Представете си, че по невнимание, върху рѫката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намѣри майка си, на рѫката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на нѣкоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си къмъ болното мѣсто и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощь, нито очаква други нѣкои да й помогнатъ отвънъ, но бързо действува, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици сѫ правили редъ опити съ жабитѣ и сѫ дошли до заключение, ще жабитѣ, както и всички останали животни, сами си помагатъ при случай на страдания. Напримѣръ, ако на лѣвата страна на гърба на жабата сипятъ малко азотна киселина, а сѫщевременно прерѣжатъ двигателнитѣ нерви на лѣвия й кракъ, тя съ дѣсния кракъ ще изчисти киселината отъ гърба си. Какъ ще си обясните този фактъ? Защо детето, което е по-умно отъ жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на нѣкое дете се запали, то веднага бѣга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотамъ, ризката му изгаря, а то се поопърля.

Казвате: Чудно нѣщо, какъ да не се сѣща това дете, какво да направи, ами трѣбва да бѣга при майка си, тя да му помогне? — Въ духовно отношение, и вие сте такива деца, и постѫпвате по сѫщия начинъ, като тѣхъ. Като сипятъ една капка духовна азотна киселина върху рѫката ви, вие бѣгате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате единъ уменъ човѣкъ, който взима малко памукъ и истрива киселината отъ рѫката ви. Тия хора, като познаватъ законитѣ, всѣкога влизатъ въ свѣта съ рѫкавици, да не сипватъ по рѫцетѣ имъ азотна киселина. И въ невидимия свѣтъ сѫществата турятъ на рѫцетѣ си бѣли, хубави рѫкавици, да се предпазватъ отъ азотната киселина. Тамъ състезанията сѫ по-голѣми отъ тия на физическия свѣтъ. Значи, жабата по-лесно се освобождава отъ азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно отъ нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина отъ кожата си. Детето пъкъ, докато нѣма опитность, само не може да си помогне. Единъ день, когато мине презъ тази опитность, само ще може да си помага.

Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате законитѣ, сами да си помагате. За тази цель, ученикътъ, както и духовниятъ човѣкъ, трѣбва да започнатъ отъ най-близкитѣ нѣща въ живота си. Ученикьтъ трѣбва да знае, напримѣръ, кога да ляга и да става, какъ да се храни и т. н. Нѣкой ляга рано, въ осемь или деветь часа, и следъ единъ или два часа се събужда. Това не е правиленъ, не е здравъ сънь. Когато спи, човѣкъ трѣбва да изкара съня си безъ пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъжъ, да се събуди следъ като се е наспалъ добре и повече да не заспива. Ако се събужда нѣколко пѫти презъ нощьта, това показва, че или въ кръвообръщението на човѣка има нѣкаква неправилность, или стомахътъ му е разстроенъ, или страда отъ главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на нѣкаква дисхармония въ организъма. Когато не спи добре, човѣкъ сънува тежки сънища, което показва известна възбуденость въ нервната система. Сънищата се подчиняватъ на известенъ законъ. Изобщо, за всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Разумниятъ се съобразява съ това време, а неразумниятъ не признава този законъ и нарежда работитѣ си по свои разбирания. Въ това отношение, природата постѫпва по два различни начина: онѣзи, които не изпълняватъ законитѣ й, тя ги оставя свободни, да правятъ, каквото искатъ, но затова и тя постѫпва, както намира за добре. Къмъ онѣзи, които изпълняватъ законитѣ й, тя има съвсемъ други отношения. Тя ги пита, какво мислятъ да правятъ, но когато намисли да върши нѣщо, тя имъ казва: Азъ съмъ решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мѣрки. Казано е въ Писанието: „Богъ открива своитѣ тайни на онѣзи, които Го любятъ“.

Следователно, човѣкъ може да живѣе по два начина: да върши всичко по своя воля, безъ да взима въ внимание законитѣ на природата; вториятъ начинъ е да живѣе споредъ законитѣ на природата и да бѫде въ пълно съгласие съ нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейнитѣ разумни сѫщества ще му кажатъ, трѣбва ли да направи това нѣщо, или не трѣбва. На разумния човѣкъ тя казва: Начинътъ, по който искашъ да постѫпишъ, не е правиленъ. Тя ще корегира начина му, ще му даде упѫтвания, както добриятъ учитель постѫпва съ своитѣ ученици. Когато природата дава съветъ и на васъ, вие трѣбва да бѫдете готови, да корегирате мисъльта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристѫпите къмъ реализиране на идеята си. За реализиране на идеитѣ, първо се иска любовь, а после страхътъ може да дойде. Въ нѣкои хора става обратното: първо иде страхътъ, а после —  любовьта. Сѫщото нѣщо се забелязва и по отношение на мѫдростьта: въ едни хора първо иде мѫдростьта, а после глупостьта; въ други пъкъ е точно обратно: първо иде глупостьта, а после мѫдростьта. Това сѫ контрасти въ живота, между които човѣкъ неизбѣжно се движи. Нѣкой направи една голѣма глупость въ живота си, но после става разуменъ и разбира, че не е трѣбвало да направи такава глупость.

Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намиратъ. че много години вече, какъ следватъ въ нея и нѣматъ голѣми постижения. Какво искатъ да постигнатъ тѣ? Знаятъ ли, колко години се изискватъ отъ окултния ученикъ, за да завърши той образованието си? Като ученикъ на земята, нужни му сѫ 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трѣбва да учи окултниятъ ученикъ? Ако живѣете на земята 80 години, почти една четвъртъ отъ живота ви отива за учение. Значи, за 80 години животъ, прекаранъ на земята, една четвъртъ отъ него употрѣбявате въ учение; ако пъкъ, като духовно сѫщество, живѣете 25,000 години, колко време трѣбва да прекарате въ учение? Пропорционално на първото отношение, въ духовния свѣтъ се изискватъ шесть хиляди години учение. Значи, колкото повече човѣкъ се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човѣкъ прогресира. Колкото човѣкъ слиза по-надолу къмъ физическия свѣтъ, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щомъ времето за образованието ви се съкрашава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналитѣ ученици. Който иска въ кратко време да завърши образованието си, той е подобенъ на плодъ, който скоро узрѣва.

Единъ ученикъ отишълъ при единъ знаменитъ германски професоръ, съ желание да следва неговитѣ курсове и казалъ: Господинъ професоре, моля да ми предадете вашия курсъ въ нѣколко месеца само; искамъ въ скоро време да свърша. Има ли такъвъ курсъ? Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ създалъ тиквата, опредѣлилъ за развитието й всичко шесть месеца. Когато създаль дѫба, опредѣлилъ сто години за развитието му. Тъй щото, ако искашъ дѫбъ да бѫдешъ, трѣбва да следвашъ най-малко сто години, за да свършишъ курса на моитѣ науки. Ако пъкъ искашъ да станешъ тиква, ще учишъ само шесть месеца. — Такъвъ е законътъ въ природата. Който иска да стане чистъ и светъ човѣкъ, той трѣбва да употрѣби дълъгъ периодъ отъ време за изучаване на великитѣ Божии закони. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се домогне до великата Божия програма и да я изучава отъ любовь, а не огъ сграхъ. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нѣмате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човѣкъ може да учи и когато спи. Това може да се потвърди съ редъ примѣри отъ живота. Напримѣръ, нѣкой ученикъ решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъжъ, два, три пѫти и не може да я реши. Вечерьта, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пакъ си ляга. Като стане сутриньта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могълъ да реши задачата му. Значи, когато е билъ въ будно състояние, той не е могълъ да реши задачата си, а въ съня си я решилъ. Това показва, че и въ сънь човѣкъ работи.

Странни и чудни сѫ законитѣ на природата! Нѣкой желае да стане богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, но колкото повече желае това, толкова по-голѣми спънки и препятствия срѣща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва отъ всичко: Не искамъ вече нито богатство, нито ученость, нито сила — да става, каквото ще. Щомъ се откаже отъ желанията си, щомъ се примири съ положението си, всичко, каквото е желалъ, започва едно следъ друго да се реализира: богатъ става, ученъ става, силенъ става. Той се чуди, защо тия нѣща идатъ сега, когато вече се е отказалъ отъ тѣхъ.

Ще ви обясня, защо природата работи по този начинъ. Да желае човѣкъ нѣщо, това значи да събира материалъ за изработването на това свое желание. Той събира материалъ, а природата го взима. Когато събере достатъчно материалъ, природата ще го изпѫди вънъ, ще затвори вратата следъ него и ще започне да работи година, две, три или повече, споредъ желанието, което е проектирано отъ човѣка, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставилъ нужния материалъ. Като не знае този законъ, човѣкъ казва: Природата ме забраеи. Не, природата не те е забравила, но трѣбва да имашъ търпение да чакашъ. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нѣщо и го забравете. Ако съ вашитѣ желания постоянно хлопаге на вратата на природата, тя нѣма да ви отвори. Тѣзи желания ще се реализиратъ въ други сѫществувания. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Нѣкога вие сте пожелали този човѣкъ да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви срѣща и ви обиква. Неизповѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища!

Сега, отъ всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великитѣ хора сѫ писали, но трѣбва да изучавате законитѣ, по които тѣ сѫ работили. Като изучавате единъ писатель, трѣбва да видите, отде е черпилъ той своето знание. И като вървите отъ единъ писатель къмъ другъ, ще дойдете най-после до онзи, който е черпилъ направо отъ Първоизточника на нѣщата. Всички велики хора сѫ работили и работятъ въ сѫщото направление. Тѣ коментиратъ една и сѫща идея по различни начини, вследствие на което я правятъ достѫпна за вашия умъ. Въ това отношение, всички велики хора иматъ своето мѣсто. Важно е всѣки да знае мѣстото, което трѣбва да заеме въ живота.

Много отъ религиознитѣ хора се стремятъ къмъ видения, искатъ да видятъ нѣщо. — Ако е въпросъ за физически видения, всѣкога можете да имате такива. Достатьчно е да отидете единъ пѫть на кинематографъ, за да се върнете обогатенъ отъ видения. Тамъ ще видите, колкото щете фантазии. Смисълътъ не е въ тѣзи видения. Привилегия за човѣка е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира отъ създаването му до днесъ. Това е достѫпно само за високо напредналитѣ ученици. Останалитѣ могатъ да философствуватъ, колкото искатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Който иска точно да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да се върне по лентата на създаването на свѣта и да дойде до първия моментъ на това създаване; оттукъ, по сѫщата лента ще върви напредъ, като минава презъ вѣкове и епохи, докато дойде до настоящия моментъ. Само по този начинъ той ще има пълна и ясна картина за цѣлото Битие.

Като говоримъ за създаването на свѣта, имаме предъ видъ неговата физическа страна. Физическиятъ свѣтъ е подобенъ на дреха, която всѣки день събличаме, за да се облѣчемъ на другия день въ нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, въ която се обличаме, е дрехата на духовния свѣтъ. Като съблѣчемъ нея, ще облѣчемъ още по хубава —  дрехата на Божествения свѣтъ. По сѫщия начинъ и свѣтътъ се създава. При всѣки новъ свѣтъ, видимъ или невидимъ, се създаватъ нови дрехи, нови облѣкла, нови форми, въ които създаденото се облича. Като наблюдава различнитѣ форми въ свѣта, човѣкъ съ пробудено съзнание трѣбва да внимава, да различава тия, които сѫ създадени отъ човѣка, отъ ония, създаденн отъ Първата Причина. Споредъ това, той трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ еднитѣ и какъ — съ другитѣ.

Преди нѣколко деня показвамъ на ученицитѣ си едно малко дръвче и казвамъ: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искамъ да направя съ него единъ опитъ. Следъ нѣколко деня, две сестри седѣли при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошълъ при тѣхъ единъ братъ, и като видѣлъ дръвчето, извадилъ ножчето си и започналъ да го окастрюва, споредъ своитѣ знания по градинарство. Сестритѣ не му казали нищо. Тѣ мислили, че той разбира отъ тази работа, затова така смѣло се заема да кастри дръвчето. Като видѣхъ дръвчето така окастрено, попитахъ брата, защо е направилъ това безъ позволение. Преди всичко, той още не е завършилъ наукитѣ си въ тази область. Не се рѣжатъ дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, тѣ на сила сѫ станали високи. После, градинаритѣ отрѣзватъ върховетѣ на тия дървета, за да върнатъ енергиитѣ имъ надолу, да ги направятъ по-дебели. Значи, енергиитѣ на дърветата се препращатъ по изкуственъ начинъ ту нагоре, ту надолу. Дърветата трѣбва да се развиватъ естествено. По сѫщия начинъ и вие кастрите своя животъ. Дойде нѣкой съ своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че нѣкой е понадебелѣлъ малко, отправя енергиитѣ му нагоре, като казва: Нагоре трѣбва да вървишъ! Като тръгне много нагоре, обръща енергиитѣ му надолу, къмъ коренитѣ. При това положение, и той самъ не знае, накѫде да върви, въ какво да вѣрва. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е дълбоко вложено въ него: първо, той има стомахъ — реалистъ ще бѫде; после, той има дробове — духовенъ ще бѫде; най-после, той има глава — Божественъ ще бѫде. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на дървото, което има коренъ, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начинъ, по който дървото се развива. Това показва, че само въ физическия свѣтъ има кастрене, но не и въ Божествения. Кастренето е законъ на кармата. Присаждането е сѫщо така кармически законъ. Въ любовьта нѣма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се развиватъ правилно, естествено, безъ никакво давление отвънъ.

Като наблюдавате развиването на вашия животъ, забелязвате две течения: едното е подъ влиянието на кармическия законъ, а другото, — подъ влияние на Божествения законъ или закона на Любовьта, на дихармата. Ако работите едновременно съ двата закона, ще се намѣрите въ противоречие съ себе си, съ окрѫжаващата срѣда и съ Божествения свѣтъ. Отъ васъ зависи, какъ да живѣете. Ако живѣете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцатъ. Ще се намѣрятъ много градинари, които ще ви кастрятъ и присаждатъ. Ще дойде единъ градинарь, ще отправи соковетѣ ви нагоре; ще дойде другъ, ще отправи соковетѣ ви надолу. Въ края на краищата, отъ васъ нищо нѣма да излѣзе.

Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човѣкъ трѣбва да има търпение. Безъ търпение нищо не се постига. Казвате: Какъ да придобиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човѣкъ може да задържа дишането си, толкова по-голѣмо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трѣбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъжъ,  но следъ много упражнения. Като стигне до една минута, пакъ ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако нѣкой стигне до десеть или повече минути, той минава за голѣмъ адептъ. Години работа се изисква, за да достигне човѣкъ това нѣщо. Нѣкои, като задържатъ дишането си нѣколко секунди, започватъ да се страхуватъ, да не се пръсне сърцето имъ, или да не се скѫса нѣщо въ дробоветѣ имъ. Като правятъ тия упражнения за дишане, тѣ трѣбва да бѫдатъ тихи и спокойни, съ будно съзнание въ себе си. Дишането е най-добриятъ начинъ за развиване на търпение. При това, дишането трѣбва да става така, че никой да не забелязва, че дишате.

Сега, изпѣйте гамата, отъ долно do до горно do съ движения на рѫцетѣ, както бѣше дадена въ миналата лекция.

„Богъ царува на небето, Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

35. Лекция отъ Учителя, държана на

20 май, 1927 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1927_05_25 Постѫпки
  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...