1927_07_06 Въ живота

[Ани]

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ВЪ ЖИВОТА.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-лесниятъ въпросъ“ и „Защо Господъ ме е пратилъ на земята?“

Съвременното човѣчество е влѣзло въ нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата область изисква отъ хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладаватъ. Обикновениятъ ученикъ едва има понятие, какво нѣщо е самообладаването. Самовладането е наука за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ Учители въ свѣта. Но и ученицитѣ на окултизъма отчасти поне трѣбва да прилагатъ самовладането въ живота си. И тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяватъ съвременния човѣкъ, се дъпжатъ на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне съ млѣко на главата си, като не може да се владѣе, счупва гърнето и разлива млѣкото. Следъ туй плаче. Кой е виновенъ за тава? То само е виновно. Благото бѣше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновенъ за нещастието на богатия старецъ, който заровилъ богатството си нѣкѫде въ земята, а после забравилъ мѣстото, дето го заровилъ? Той самъ е виновенъ. Кой е виновенъ за пияницата, че губи здравето, способноститѣ си? Той самъ е виновенъ. Неговиятъ нередовенъ животъ го съсипва.

Сега, не е въпросътъ да търсимъ виновния за нещастията въ живота, но важно е, какъвъ методъ трѣбва да се приложи за разрешаването на задачитѣ въ живота. Краката, напримѣръ, отдавна сѫ разрешили своята задача. Тѣ живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие. Когато човѣкъ пита, какъ трѣбва да разреши задачитѣ си, краката му казватъ да се учи отъ тѣхъ. Защо ходи човѣкъ? Човѣкъ ходи, за да разреши социалнитѣ въпроси въ своя животъ. Докато е въ покой, човѣкъ мисли и разсѫждава. Щомъ тръгне, той разрешава нѣщо. Какъ ходи човѣкъ? Нѣкой тръгва първо съ дѣсния, а после — съ лѣвия кракъ. Другъ пъкъ обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния. Дали съ дѣсния или съ лѣвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига единъ кракъ следъ другъ, той върви къмъ известна цель, разрешава известна задача. Като се движатъ, краката се разговарятъ по между си и разрешаватъ нѣкаква задача.

Ние наричаме краката „область на човѣшкитѣ добродѣтели“. Ржцетѣ пъкъ само благославятъ. Десетьтѣ пръста на краката представятъ десеть метода, чрезъ които човѣкъ може да разреши известенъ социаленъ въпросъ. Хората се различаватъ въ хода си: едни кривятъ краката си навѫтре, други —  навънъ, трети — стѫпватъ силно на петитѣ си, четвърти — на пръститѣ си и т. н. Причината за тѣзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човѣкъ е направилъ въ своя животъ. Първоначално човѣкъ е ходилъ правилно, вследствие на което и задачитѣ му били разрешени. Първоначално разумниятъ свѣтъ, разумнитѣ сили сѫ действували чрезъ краката, а не чрезъ главата. Първо краката сѫ възприемали и прилагали Божественитѣ закони, а после — главата. Като сѫ знаели това, за да въздействуватъ на ученицитѣ си, учителитѣ въ миналото сѫ ги биели по краката съ фаланга. Когато набиете човѣка по краката, той става уменъ. Но разбира се, не трѣбва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една прѫчица и го набийте по единия и по другия кракъ и вижте, каква промѣна ще стане съ него. Като не разбирали този законъ, много учители биели ученицитѣ си по рѫцетѣ вмѣсто по краката.

Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да държи въ изправность краката си. Човѣкъ не може да бѫде добродетеленъ, ако краката му не сѫ въ изправность. Представете си, че нѣкой като върви, удря краката си ту въ единъ, ту въ другъ камъкъ, рита ту този, ту онзи човѣкъ, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човѣкъ има нѣкакъвъ сѫщественъ дефектъ въ краката си, който се отразява върху неговия ходъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да пази краката си. Казано е въ Писанието: „Твоето Словое свѣтилникъ на нозетѣ ми“. Значи, за да се приближи при Бога, човѣкъ трѣбва да започне съ методитѣ на движението. Лѣвиятъ кракъ, напримѣръ, е царствениятъ кракъ. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ на жертва, човѣкъ трѣбва да стѫпи съ лѣвия кракъ, а дѣсния да вдигне нагоре, до го освободи отъ работа. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ, който има отношение къмъ ума, ще стѫпи първо съ дѣсния кракъ. Тъй щото, когато тръгвате съ нѣкой човѣкъ да вършите нѣкаква работа отъ сърдеченъ или умственъ характеръ, ще познаете, какъ ще свършите работата си отъ това, съ кой кракъ тръгвате. Дѣсниятъ кракъ е свързанъ съ силитѣ на мѫдростьта, а лѣвиятъ — съ силитѣ на любовьта. Затова, когато предприемате нѣщо, което се отнася до мѫдростьта, ще се допитвате до дѣсния си кракъ; когато предприемате нѣщо, което се отнася до любовьта, ще се допитвате до лѣвия си кракъ. Който може при ходене да владѣе краката си, той ще владѣе и рѫцетѣ си. Истинскиятъ човѣкъ се проявява чрезъ своитѣ рѫце и крака. Ако отрѣжатъ краката на човѣка до коленетѣ и рѫцетѣ — до лактитѣ му, той е изгубенъ вече. Той се връща въ първичния свѣтъ и се лишава отъ условията на всѣкаква проява. Тази часть на краката, отъ коленетѣ надолу, и на рѫцетѣ, отъ лактитѣ надолу, сѫ създадени следъ разрешаването на важни социални въпроси въ живота.

Казвате: какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човѣка, той не трѣбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия кракъ. По движенията на човѣка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестивъ, или не, дали е крадецъ, или не. Изобщо, всичко, каквото човѣкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. Въ движенията, въ хода на човѣка сѫ отбелязани не само сегашнитѣ му чърти, но и такива, които той носи отъ миналото. Нѣкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сѫ атавистически прояви на миналото. Човѣкъ трѣбва да ходи правилно. Той трѣбва да внимава въ движенията, въ стѫпкитѣ си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искамъ? — Щомъ искашъ, всичко ти е позволено, но трѣбва да знаешъ, че лошитѣ последствия на кривитѣ ти постѫпки и движения ще те следватъ. Никой не може да избегне последствията на своитѣ постѫпки. —  Ама не мога ли да пиша, както искамъ? —  Не можете. За писменностьта има правила, които трѣбва да се спазватъ. Всѣка буква трѣбва да се постави на мѣстото си. Не се ли постави на мѣстото си, написаното отъ васъ. нѣма да има никакво съдържание.

Сѫществува наука за ходенето, която днесъ мнозина изучаватъ. Отъ походката на човѣка се сѫди за неговитѣ мисли и чувства, за въпроситѣ, които го занимаватъ, за неговия произходъ, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цѣлиятъ характеръ на човѣка е описанъ въ хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нѣма нѣщо скрито-покрито въ свѣта. Хиромантикътъ чете по рѫката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човѣка. И проститѣ хора, които се ползуватъ отъ житейската си опитность, познаватъ нѣщо по хода на човѣка и затова казватъ: „Който много бърза, той назадъ остава“. Въ Школата бързане не се позволява. Бързитѣ, леснитѣ работи сѫ отъ лукавия. Богъ никога не бърза. Той се занимава съ най-бавнитѣ, съ най-мѫчнитѣ работи. Човѣкъ се занимава съ обикновенитѣ работи. Лукавиятъ се занимава съ бързитѣ и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щомъ трѣбва да свършите нѣкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нѣма защо да бързате толкова. Отъ васъ се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си часъ по-скоро. Отъ васъ се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всѣко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримѣръ, даде ви се упражнение да носите десеть пѫти на день вода. Казвате: Какво ще придобия съ това упражнение? — Първо ти калявашъ волята си, която указва влияние върху ума, а умътъ — върху чувствата. Чрезъ носене на вода, неусѣтно, въ организъма се внася малко влага, малко магнетизъмъ, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено въ слабитѣ, въ сухитѣ натури. Носенето на вода внася мекота въ човѣшкия характеръ, посрѣдствомъ която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка къмъ устойчивъ животъ. Тъй щото, ходете по десеть пѫти на день за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правилъ ли е нѣкой отъ васъ опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пѫти стѫпвате съ лѣвия, колко пѫти — съ дѣсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитѣ и презъ десетьтѣ пѫти на носене вода сѫ еднакво голѣми. Тѣзи нѣща, колкото и маловажни на видъ, иматъ голѣмо значение. Нека онѣзи отъ васъ, които сѫ свършили вече упражнението, направятъ тѣзи изчисления, да видятъ, колко крачки има до изворчето. Отъ даденитѣ статистически цифри ще извадимъ законитѣ на движението. По тѣзи числа учениятъ може да чете и да размишлява, да вади научни заключения.

И тъй, ще знаете, че законътъ за самовладането е въ зависимость отъ закона за движението. Който не може да владѣе краката си, той не може да владѣе и своитѣ умствени способности. Ученикътъ трѣбва да владѣе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надѣсно-налѣво, той нѣма хармония между ума и сърцето си, между мислитѣ и чувствата си, вследствие на което заболява отъ неврастения. Като ходи, нѣкой човѣкъ удря силно съ петитѣ си и предизвиква голѣмо сътресение на гръбначния си стълбъ. Това сътресение се предава и на главния мозъкъ. Човѣкъ трѣбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стѫпва. Защо нѣкои хора, когато ходятъ, тропатъ силно съ краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа съ кракъ, то иска да наложи волята си. Когато учительтъ тропа съ дѣсния, или съ лѣвия си кракъ, и той иска да наложи волята си на своитѣ ученици. Съ това той подчъртава нѣщо. Човѣкъ има право да подчъртава нѣщата, но на време и на мѣсто. Когато важни изречения се подчъртаватъ, това има смисълъ. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртаватъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ.

Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вѫтрешна празнота. Казвате: Едно време имаше нѣщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напредъ, но сега всичко изгубихъ. Какъ ще работя при това положение? Казвамъ: щомъ изпаднете въ такова състояние, измийте лѣвия си кракъ единъ, два, три, четири, петь, до десеть пѫти. Следъ това измийте десеть пѫти дѣсния си кракъ. Водата, съ която ще миете краката си, трѣбва да бѫде съвършено чиста, прѣсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода трѣбва да е донесена съ молитва. Като миете по този начинъ краката си, ще видите, какъвъ резултатъ ще имате. Ако искате да имате резултатъ, всѣкога трѣбва да миете краката си съ чиста вода. Понеже краката сѫ свързани съ добродѣтелитѣ въ човѣка, всѣкога трѣбва да ги миете съ любовь. Само така животътъ ви ще се осмисли.

Краката на човѣка трѣбва да бѫдатъ топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сѫ топли и често истиватъ, човѣкъ не е здравъ. Студенитѣ крака сѫ първото условие за неврастенията въ човѣка. Онѣзи, които сѫ неврастеници и, които често губятъ разположението на духа си, нека отъ време на време се събуватъ боси и ходятъ по ситенъ пѣсъкъ, или по мека трева. Така, именно, краката влизатъ въ прямъ контактъ съ жизненитѣ сили на земята и се тониратъ. При сутриннитѣ упражнения, като вдигате рѫцетѣ си нагоре, вие възприемате слънчевитѣ енергии; чрезъ краката пъкъ възприемате земнитѣ енергии. Когато искате да възприемате енергии отъ слънцето, трѣбва да правите упражнения сутринь. Когато искате да се освободите отъ събраната енергия презъ деня, трѣбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човѣка отъ излишнитѣ енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човѣкъ ще бѫде подобенъ на бомба, готовъ всѣки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човѣкъ трупа по всички свои удове — рѫце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова.

Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ: Защо Господъ създаде такъвъ свѣтъ? Не можа ли да създаде другъ свѣтъ? На въпроситѣ защо и за какво, ученитѣ не отговарятъ. Тѣ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трѣбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нѣкого на гости. Той не трѣбва да бърза, но трѣбва да спре, да помисли малко, да се помоли вѫтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нѣкого да отиде еди-кѫде си, че умиралъ нѣкой. И въ този случай пакъ не трѣбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въорѫжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Ама умиращиятъ искалъ часъ по-скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нѣма да замине. Когато трѣбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ.

Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сѫщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тѣзи-онѣзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрѣването на слънцето, трѣбва да започнете да се готвите. Въ сѫщность, класътъ започва веднага следъ изгрѣването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човѣкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трѣбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нѣкой човѣкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърхностьта на водата.

Единъ отъ древнитѣ царе запиталъ единъ философъ: Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голѣмото благо въ свѣта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голѣмото благо въ свѣта се заключава въ знанието на човѣка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахътъ на царя се задънилъ, и трѣбвало да прекара въ това положение цѣли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ: Най-голѣмото благо въ свѣта седи въ изпразването. — Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. Нѣма по-велика наука отъ тази, да знае човѣкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, огъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка сѫ излишъци, отъ които той непременно трѣбва да се освободи. Лесно се подава човѣкъ на тѣхъ, но страшни сѫ последствията имъ. За да се повдигне човѣкъ, да запази достоинството си предъ себе си, да бѫде герой въ живота си, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително трѣбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нѣкѫде, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, нека Словото Ти бѫде свѣтилникъ предъ нозетѣ ми!“ Щомъ каже така, той ще тури дѣсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ трѣбва да бѫде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето трѣбва да отстѫпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пѫть, тогава и сърцето се е отклонило сѫщо така на ѫгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко налѣво, а не е съвсемъ въ срѣдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срѣдата, а не както сега, малко налѣво.

Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свѣтъ той трѣбва да постави сърцето си точно въ срѣдата — нито налѣво, нито надѣсно. Физическото сърце на човѣка е малко налѣво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мѣсто се нарича още „слънчевъ вѫзелъ, слънчево сплитане“. То е най-нежната область, която човѣкъ внимателно трѣбва да пази. Слънчевиятъ вѫзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човѣкъ трѣбва да го държи въ пълна изправность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вѫзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свѣтъ на чо-вѣка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ —  въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вѫзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститѣ мисли и чувства. Здравето на човѣка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ.

На онѣзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лѣвия си кракъ единъ пѫть. Втория день ще измиете дѣсния си кракъ два пѫти. Третия день ще измиете лѣвия си кракъ три пѫти. Четвъртия день ще измиете дѣсния си кракъ четири пѫти. Петия день ще измиете лѣвия си кракъ петь пѫти. Шестия день ще измиете дѣсния си кракъ шесть пѫти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть деня, като започнете упражнението съ лѣвия си кракъ, а го свършите — съ дѣсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изгрѣването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви трѣбва да бѫде малко топла, а не студена. Петь минути сѫ достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетѣ. Като измиете крака си, нѣма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голѣмата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете лѣвия си кракъ, а сѫщия день вечерьта ще измиете дѣсния си кракъ. На другия день ще направите обратното: сутриньта ще миете дѣсния си кракъ два пѫти, а вечерьта — лѣвия два пѫти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите.

Като давамъ това упражнение, обръщамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всѣки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цѣла година. Тъй щото, презъ цѣлата година всѣки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е нѣколко ученика да го направятъ по-продължително време: нѣколко месеца или цѣла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Нѣкои отъ васъ ще иматъ добри резултати, а други — нѣма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ естеството на човѣка. Напримѣръ, ако пъленъ човѣкъ влѣзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Ако сухъ човѣкъ седи половинъ часъ въ водата, той нѣма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сѫ различно устроени, за всѣки човѣкъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Ако можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вѫтрешна радость, вѫтрешно доволство.

Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ тѣхъ. Ще кажете: Ако краката можаха да разрешатъ единъ важенъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ? Ако тѣ сѫ били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излѣза отъ тѣхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, тѣ приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човѣкъ става смѣлъ, решителенъ, а тѣлото му се освежава. Растенията, животнитѣ разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ.

„Свѣтилникъ на нозетѣ ми е Словото“. Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стѫпвате. Защо човѣкъ трѣбва да стѫпва върху земята, има причини за това. Колко мѣсто трѣбва да извърви, и това е опредѣлено. Когато се разхожда, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по-особено влияние върху човѣка.

Изобщо, хората трѣбва да се самонаблюдаватъ, да се учатъ отъ своитѣ движения, отъ своитѣ навици. Нѣкой е недоволенъ, мѫчи се, иска да разреши нѣкакъвъ въпросъ. Той става, сѣда, хваща главата си, лѣга на кревата си и т. н При тѣзи положения, той не може да разреши никакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода После, той трѣбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свѣтилникъ на нозетѣ ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето. Последнитѣ два метода сѫ по-трудни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тѣ затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тѣ изсъхватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човѣкъ едновременно трѣбва да прилага и тритѣ метода, обаче, първо трѣбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимбто къмъ невидимото.

Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нѣща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко —  никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! “

*

41. Лекция отъ Учителя, държана

на 6 юлий, 1927 г. София.