Jump to content

1927_04_27 Забравената дума


Ани

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАБРАВЕНАТА ДУМА.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“

Размишление.

Сега ще обясня отношението, което сѫществува между силитѣ, законитѣ и принципитѣ въ живата- природа. Казвате за нѣщо: Сила е това! Да, но сила безъ законъ не може да се прояви. А законъ безъ разумность не може да се приложи. Разумностьта пъкъ има свой произходъ. Въ случая, подъ думата произходъ не се разбира начало на нѣщата.

OOK_6_31_1.JPG

Тукъ ще представя графически отношението между сила, законъ и принципъ. Коя е причината, задето линията А въ началото на своето движение е вървѣла нагоре, а после се е изкривила налѣво и надѣсно, въ А1 и А2? Такъвѣ е пѫтьтъ на движението на енергиитѣ въ едно дърво. Първоначално енергиитѣ отъ коренитѣ на дървото вървятъ нагоре и държатъ клонищата въ сѫщото положение. Колкото повече дървото расте и се развива, толкова повече клонищата се измѣнятъ, докато най-после се навеждатъ надолу. Това се дължи на факта, че силитѣ т2 сѫ измѣнили движението си въ разумния свѣтъ, вследствие на което сѫ измѣнили и посоката на идеала си въ своя животъ. Може ли човѣкъ да има нѣкакъвъ идеалъ на земята извънъ разумностьта? Като се говори за идеали, трѣбва да се знае, че идеалитѣ на човѣка се раждатъ отпосле, а не заедно съ него. Може ли въ главата на детето да се роди нѣкакъвъ идеалъ, ако то нѣма майка и баща? Ако детето е безъ майка и баща, никакви идеи не могатъ да се родятъ въ главата му. Вие казвате, че идеитѣ сѫществуватъ въ свѣта, а при това отхвърляте майката и бащата, като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно, никакъвъ въпросъ въ свѣта не може да се разреши безъ участието на тази причина. Въ този смисълъ, само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който нѣма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи.

И тъй, идеалътъ може да се изрази само при сѫществуването на известенъ законъ. За да се приложи даденъ законъ пъкъ, изисква се известна сила. Когато се прилагатъ въ физическия свѣтъ, силитѣ носятъ свои последствия. Тази е причината, задето при сегашнитѣ условия на земята хората живѣятъ въ свѣтъ на последствия. Сѫщо така и идеитѣ на земята се раждатъ по закона на последствията. Нашиятъ свѣтъ, свѣтътъ на промѣнитѣ, се топи така, както и ледътъ се топи. Достатъчно е да дойде една топла вълна, за да се стопи ледътъ. Хората наричатъ това „стопяване, смърть, остаряване,“ а то не е нищо друго, освенъ трансформиране на материята. Това показва, че човѣкъ е попадналъ въ топла зона, вследствие на което се топи. Въ сѫщность, остаряване въ природата нѣма. Силитѣ, които взиматъ участие при известенъ творчески актъ, при стопяване, се отеглятъ въ по-висока сфера, вследствие на което на земята нѣма условия за тѣхното проявяване. И тогава, ние казваме, че е настѫпилъ процесъ на остаряване. Условията за постижения сѫ вложени въ мозъка на човѣка, отъ който, именно, зависи бѫдещето му развитие. Следователно, за да бѫде човѣкъ здравъ, разуменъ, богатъ, щастливъ, това зависи отъ неговия мозѣкъ. Богатството на човѣка се крие въ неговия мозъкъ. Ако разумното начало въ човѣка знае, какъ да използува силитѣ и заложбитѣ на своя умъ, той ще бѫде въ хармония съ всички разумни, възвишени сѫщества. Представете си, че при васъ дойде единъ човѣкъ, съ нѣкаква молба, и вие го приемете любезно, усмихнато, съ любовь, този човѣкъ веднага ще се разположи къмъ васъ, ще иска да ви отплати. Съ тази ваша постѫпка вие печелите вече единъ приятель Обаче, ако се отнесете грубо, сурово, съ пренебрежение къмъ него, той веднага ще бѫде готовъ да ви се противопостави. Такова отношение къмъ хората влошава и вашия, и тѣхния животъ.

Казвате: Коя е причината за нещастията въ свѣта? Нещастията на хората се дължатъ на тѣхнитѣ предвзети идеи, които никога не могатъ да се реализиратъ. Първо, човѣкъ трѣбва да знае, има ли сили въ себе си, съ които да реализира своитѣ идеи; после, той трѣбва да проучи законитѣ, при които тия сили могатъ да се проявятъ; най-после, той трѣбва да знае, съ каква разумность разполага при всѣки даденъ случай. Разумностьта е написана на лицето на човѣка. Онѣзи, които се занимавате съ изучаване на човѣшката физиономия, знаятъ, де точно се намира разумностьта на човѣшкото лице. По този въпросъ има редъ съчинения на френски, на нѣмски,  на английски езици. Който се интересува отъ физиогномията, той може да изучава тия съчинения, да прави наблюдения, да вади свои заключения. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да изучава своето лице, да намѣри чъртата на разумностьта. Въ разумния човѣкъ погледътъ не е раздвоенъ. Раздвоениятъ погледъ говори за нѣкакво болезнено състояние въ човѣка.

Ето защо, всѣки трѣбва да внимава, да не изпадне въ такова състояние. Раздвояването на погледа зависи отъ проникването на две противоположни мисли въ ума на човѣка. Казано е въ Писанието: „Двоеумниятъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища“. Всѣки трѣбва да се стреми да има строго опредѣлено, свещено убеждение. Той не трѣбва да мисли днесъ по единъ начинъ, утре — по другъ начинъ. За всѣко нѣщо човѣкъ може да мисли само по единъ разуменъ начинъ. Разумниятъ начинъ на мислене е принципаленъ начинъ. Принципътъ, по който може да се прояви живота, е единъ; обаче, законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ живота, сѫ много. За- примѣръ, като дойдете до въпроса, кой е създалъ живота, има само единъ отговоръ: Богъ е създалъ живота. Казано е: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Значи, има единъ принципъ, едно начало: Богъ е животъ. Зададе ли си въпроса, кой е създалъ Бога, човѣкъ вече се намира предъ пропасть, въ която неизбѣжно ще потъне. Който се е осмѣлилъ да борави съ този въпросъ, той е опиталъ дълбочината на тази пропасть.

Свещено нѣщо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трѣбва да настане абсолютна тишина. Душитѣ и сърцата на всички хора трѣбва да се изпълнятъ съ благоговение и свещенъ трепетъ. Когато нѣкой каже за нѣщо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трѣбва да се разрешатъ. Всѣки трѣбва да подържа името Божие и волята Божия въ свѣта! Вънъ отъ тия две нѣща всичко друго е преходно. Нѣкой казва: Азъ имамъ особено мнение по този въпросъ. — Щомъ имашъ особено мнение, кажи, де ще бѫдешъ следъ десеть години, какво ще бѫде материалното ти положение, какви промѣни ще станатъ въ козмоса и т. н. Колкото и да искате да бѫдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, въ края на краищата, вие ще се убедите, че сте зависими отъ цѣлото, отъ което съставяте една малка часть. Въ този смисълъ, и трудътъ на учения е колек- тивенъ, а не единиченъ. Въ свѣта сѫществуватъ общества отъ учени хора. Това подразбира, че всѣки ученъ гради своя трудъ върху колективния трудъ на много учени, които сѫ работили хиляди години преди него върху сѫщия въпросъ. Много учени преди Нютона сѫ наблюдавали падането на тѣлата, обаче, трѣбваше да дойде Нютонъ, да открие закона за земното притегляне, съ който да обясни падането на тѣлата. Мислите ли, че преди Бетховена не е имало музиканти-композитори? Достатъчно е да се върнете къмъ предисторическитѣ времена, да видите, каква музика, какви композитори сѫ сѫществували и тогава. Ако чуете симфониитѣ на нѣкой отъ тия музиканти, ще видите, че тѣзи на Бетховена ще останатъ назадъ. Тѣхната музика е била изразъ на възвишенъ свѣтъ, къмъ който и до днесъ още хората се стремятъ. Изобщо, музиката е магическа сила. Тя има свои закони и принципи, съ които си служи.

Сега, ако човѣкъ започне да се огъва надолу, както се огъватъ линиитѣ А1 и А2 въ чъртежа, това показва излишъкъ отъ непотрѣбна материя въ неговия организъмъ. Този човѣкъ се намира въ обременено, въ угнетено състояние на духа, което, споредъ Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки въ организъма му. Въ научно отношение, причината за това огъване на човѣка се дължи на излишъкъ отъ млѣчна и пикочна киселини въ неговия организъмъ. Такъвъ човѣкъ е пъ- ленъ, дебелъ, едва се движи и казва: Не зная, какво да правя. — Ще постишъ петь деня, абсолютно нищо нѣма да ядешъ. — Ще отслабна. — Това, именно, е нужно за тебе. Товарътъ, който носишъ, е голѣмъ, трѣбва да оставишъ часть отъ него настрана. Излишъцитѣ, както и недоимъкътъ въ организъма, правятъ човѣка нервенъ, боленъ. Тази нервность го прави сприхавъ, докачливъ, лесно се обижда. Нѣма защо да се обиждате. Който е дошълъ на земята, той има само една задача — да изпълни волята Божия. При това, всѣки ще изпълни волята Божия тъй, както той я разбира, както е поставена въ самия него. Докато човѣкъ върши своята воля, той живѣе въ областьта на личнитѣ чувства (Л. Ч. — чъртежа). Щомъ пожелае да изпълни волята Божия, той се издига въ по-висока область, дето царува Божията Любовь (Б. Л.). Следователно, отъ човѣшкия животъ, отъ живота на личнитѣ чувства, човѣкъ постепенно отива къмъ Божественитѣ чувства, които сѫ на върха на неговия животъ, и оттамъ постепенно слиза къмъ разумния животъ, (Р. Ж.) дето започва да се изправя. Значи, личнитѣ чувства въ човѣка се балансиратъ съ разумностьта. Между личнитѣ чувства и разумностьта въ човѣка всѣкога трѣбва да става правилна обмѣна. Ако тази обмѣна не става правилно, въ психическия животъ на човѣка настѫпва дисхармония, въ резултатъ на която се явяватъ известни подпушвания въ неговия организъмъ. Тази обмѣна става навсѣкѫде въ живота. Когато двама души се обичате или мразятъ, въ първо време тѣ взиматъ единъ отъ другъ своитѣ положителни или добри чърти, а после — отрицателнитѣ или лошитѣ си чърти. Това е неизбѣженъ законъ. Дали обичате, или мразите нѣкого, вие ще започнете да приличате на него.

Казвате: Какво трѣбва да правимъ, за да се избавимъ отъ този законъ? — Вие не можете да се избавите отъ този законъ, но можете да се повдигнете въ любовьта си, да обичате Бога, т. е. да обичате Бога въ всѣки човѣкъ. Вие виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, добъръ, богатъ, щастливъ и го обичате. Защо? Въ този моментъ Богъ се проявява въ него. Следователно, обичайте Бога навсѣкѫде, дето се проявява, за да започнете да приличате на Него.

Често съмъ наблюдавалъ отношенията между кучетата. Две кучета си играятъ приятелски ; обаче, ако на едното отъ тѣхъ се даде храна, то веднага се нахвърля върху другото и го прогонва далечъ отъ себе си. Не се минава половинъ часъ, дветѣ кучета отново си играятъ. Значи, скарването и примиряването между кучетата става лесно. Когато хората се карате и сърдятъ помежду си, тѣ мѫчно се примиряватъ. Нѣкога трѣбва да минатъ 10—20 години, за да се примирятъ. Кой постѫпва по-право : кучетата, или хората ? Хората говорятъ за Божията Любовь, но като дойде до приложението и, постѫпватъ по своему. Не, щомъ се скарате съ нѣкой човѣкъ, обърнете се съ молба къмъ, Бога, като Любовь, Той да оправи тази работа.

Сега, като ученици, отъ васъ се изисква да произнасяте името Божие не съ страхъ, но съ благоговение, и всѣки моментъ да сте готови да изпълните волята Божия. Всѣки день правете опити, да видите, колко сте готови да служите на Бога. Ако нѣкой отъ васъ не сте въ добри отношения помежду си, направете опитъ, не механически, но съзнателенъ, да видите, каква е любовьта ви къмъ Бога, доколко сте готови въ Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено въ душата си и всѣкога си спомняйте за благата, които Богъ ви е далъ. И въ миналото, и въ настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любовь къмъ васъ и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие — Той всичко ви е далъ. На васъ остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И въ богатство и въ сиромашия, и въ здраве и въ болесть, и въ щастие и въ нещастие, Той всѣкога е бдѣлъ надъ васъ и ви е утешавалъ съ думитѣ: „Идете да работите, азъ съмъ съ васъ!“ Богъ не желае да погине нито едно отъ Неговитѣ чада. Обаче, който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния законъ на живота — законътъ на любовьта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благороднитѣ желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представя желѣзо, нагорещено до хиляда градуса. Въ тази температура ще изгорятъ всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение, човѣкъ ще изпита дълбоко въ душата си вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще имъ помага, ще имъ посочва пѫтя, който води къмъ необятния свѣтъ на Великата Божия Любовь.

Сега, като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, намирамъ, че повечето отъ тѣхъ не сѫ здрави. Когото срещнете, все се оплаква. Нѣкой се оплаква отъ изкривяване на пръститѣ. Това се дължи на излишъци, утайки въ организъма, които предизвикватъ подпушване на артериитѣ и венитѣ. Това подпушване, или циментиране на артериитѣ и венитѣ наричатъ „артерио-склероза“, болесть, която постепенно свързва рѫцетѣ и краката на човѣка, докато му създаде по голѣми усложнения. Щомъ забележи това изкривяване на пръститѣ, човѣкъ трѣбва да съзнае въ себе си, че не е изпълнилъ волята Божия, не е разбралъ Неговитѣ закони. Тогава той трѣбва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живѣе споредъ Божиитѣ закони, човѣкъ ще страда не само отъ артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дробъ, на стомаха, на гърдитѣ и т. н. Щомъ заболѣе нѣкой отъ васъ, нека се, обърне къмъ Бога, къмъ разумнитѣ сжщества отъ невидимия свѣтъ и се помоли да му помогнатъ въ изправяне на погрѣшкитѣ. Ще кажете, че не знаете, какви сѫ погрѣшкитѣ ви. Не, всѣки човѣкъ знае своитѣ погрѣшки, и трѣбва да се моли да му помогнатъ въ изправянето имъ. Съмнението, подозрението, невѣрието, както и редъ още отрицателни мисли и чувства сѫ причина за разстройство на черния дробъ въ човѣка. За да подобри положението на черния си дробъ, човѣкъ трѣбва да се моли усърдно, съ будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се съ Божието име, и землетресение да стане, кѫщитѣ да се събарятъ около него, той трѣбва да остане спокоенъ, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Такава молитва е въ състояние да спаси човѣка отъ всички беди и напасти. Кѫщитѣ ще се събарятъ около него, на главата му ще остане неповредена, косъмъ нѣма да падне отъ нея. Магическа сила е молитвата!

Когато изнасямъ погрѣшкитѣ на хората и на васъ, като на ученици, вие не трѣбва да правите сѫщото. Защо? Защото, това, което на учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учительтъ знае законитѣ и ги изпълнява. За всѣка дума, за всѣка изнесена погрѣшка азъ плащамъ скѫпо. Само богатиятъ може да плаща. Следователно, учительтъ, като богатъ, има право да посочва грѣшкитѣ на ученицитѣ си, за да ги изправя. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“! Само Любовьта на учителя къмъ ученицитѣ е въ състояние да плати за всѣка изнесена грѣшка. Въпрѣки това, учительтъ трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, азъ изнесохъ погрѣшкитѣ на своитѣ ученици, но съ това познахъ Твоята доброта и милость. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се моли на Бога, за да не Го застави да отегли лицето си отъ него. Страшно нѣщо е Богъ да скрие лицето си отъ човѣка. Тогава настава такъвъ мракъ, такава самота и студенина, каквато човѣкъ никога не е изпитвалъ въ живота си Той се моли, но около него се е образувалъ такъвъ връшникъ, че съ нищо не може да се пробие. Само молитвата е въ сила да пробие този връшникъ. Който се страхува, той ще остане подъ връшника, въ вѣченъ мракъ. Каквото и да е положението ви, молете се на Бога. Знайте, че Той е по-силенъ и отъ най-голѣмитѣ злини и престѫпления на хората. Казвамъ: страдате ли, радвате ли се дръжте връзка съ Бога, съ възвишенитѣ и  разумни сѫщества. Много отъ страданията на хората сѫ лични, но все пакъ сѫ въ сила да поставятъ човѣка въ единъ връшникъ, от дето само молитвата ще го освободи. Щомъ излѣзе отъ този връшникъ, въ ума му ще светне, ще нахлуе нова свѣтлина. Той ще бѫде доволенъ, че е придобилъ ново разбиране на нѣщата. Докато Богъ е съ васъ, вие не трѣбва да се съмнявате, не трѣбва да се страхувате. Той гледа благосклонно къмъ всички хора. Това не подразбира, че Toй удобрява тѣхния неправиленъ животъ, но не ги сѫди, оставя ги свободни да учатъ, да се развиватъ. Той има търпение да дочака онзи день, когато тѣ ще се пробудятъ и ще се обърнатъ къмъ Него. Ето защо, и вие, заради любовьта си къмъ Бога, трѣбва да бѫдете благосклонни къмъ всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Когато нѣкой баща е недоволенъ отъ сина си, той се отказва отъ него и го изпѫжда отъ дома си. Когато свещеникътъ е недоволенъ отъ пасомитѣ си, той ги морализира. Мнозина даже заличава отъ списъка на църковницитѣ. Когато учителитѣ сѫ недоволни отъ нѣкой ученикъ, тѣ го изключватъ отъ училището. Обаче, хората не се поправятъ нито съ пѫдене отъ домоветѣ имъ, нито съ изключване отъ църквитѣ и училищата, нито пъкъ съ морализиране. Кой е истинскиятъ пѫть за изправяне на хората ?

Като говоря така, азъ не засѣгамъ погрѣшкитѣ ви индивидуално, но принципално, като обръщамъ внимание на това, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. За да има човѣкъ правилни отношения къмъ Бога, религиозното чувство въ него трѣбва да бѫде добре развито. Въ българитѣ това чувство не е добре развито, затова тѣ трѣбва да работятъ върху себе си, да го развиятъ. Какъ се познава, дали религиозното чувство въ нѣкой човѣкъ е развито, или не?

Ако хвърлите погледъ върху чъртежа, ще видите криви линии m2, които се срѣщатъ въ живота на човѣка, но тѣ трѣбва да се изправятъ. Това изкривяване мяза на пружина. То е свързано съ известни земни течения. Изкривяването на тия линии показва отслабване на желанията. Желанията, както и мислитѣ на човѣка биватъ два вида: постижими и непостижими. Следователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, кои желания сѫ постижими и кои — не; кои мисли сѫ постижими и кои — не. Той трѣбва да знае, съ кои сили може да работи и съ кои — не; съ кои закони може да оперира въ живота си и съ кои — не. Всѣки човѣкъ има желание да бѫде особенъ, да се отнасятъ хората съ него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо Какво се изисква въ този случай? Да оградятъ човѣка добре и отъ време на време да го поливатъ съ малко водица. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на малко, нѣжно цвѣте. Следователно, и той се нуждае отъ това, отъ което и цвѣтето. Обаче, съвременнитѣ хора сѫ внимателни главно къмъ тия, които сѫ се проявили въ нѣщо: били тѣ поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т. н. Тѣзи хора чувствуватъ това внимание и се повдигатъ. Въ този смисълъ, обществото може да повдигне човѣка, но може и да го понижи. Колективниятъ умъ на хората може да вдъхнови човѣка, а може и да го понижи. Това се забелязва особено съ вѣрващитѣ, съ хора, които сѫ се отдѣлили отъ общия пѫть на живота. И тогава, за да не бѫдатъ смачкани отъ колективната мисъль на хората, тѣ трѣбва да бѫдатъ свързани съ силитѣ и законитѣ на живата природа и съ тѣхъ да работятъ. Ако това не могатъ да направятъ, тѣ трѣбва да се свържатъ направо съ Божественото съзнание, да апелиратъ къмъ Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човѣка: да познава силитѣ и законитѣ на природата и да ги владѣе, или да познава Бога? Най-великото нѣщо за човѣка е да познава Бога.

Мнозина запитватъ, какво нѣщо е любовьта. Всички хора знаятъ, какво е любовьта, но не могатъ да говорятъ за нея, нито да я обясняватъ, защото е свещено нѣщо. Богъ е Любовь. Тогава, какво можете да говорите за любовьта ? Нѣкой казва, че билъ влюбенъ, че сърцето му горѣло. Това не е любовь. Щомъ се каже нѣщо за Божията Любовь, щомъ се спомене името Божие, веднага въ човѣка се събужда мисъль, и всѣкакъвъ смѣхъ, всѣкакви шеги преставатъ. При това положение, той е готовъ на всѣкакви жертви. Всѣки има такава опитность. Когато въ дома ви дойде човѣкъ, когото обичате, вие го угощавате добре; ако е беденъ и нѣма дрехи, вие му давате отъ своитѣ, или му купувате нови. Каквото имате, вие сте готови да сподѣлите съ него. Обаче, дойде ли въ дома ви човѣкъ, когото не обичате, вие сте готови да затворите вратата си предъ лицето му и да не го приемате. Казвате: Ами, ако този, когото обичаме, злоупотрѣби съ нашата любовь? Въ Любовьта Божия злоупотрѣбления не ставатъ. Ако мислите, че онзи, когото обичате, е въ състояние да злоупотрѣби съ васъ, това не е любовь. Давате ли нѣщо отъ любовь, дайте и не мислете повече. Бащата кесия всѣкога ще бѫде пълна. Ако дадете нѣкому сто лева отъ любовь, въ кесията ви пакъ ще има сто лева. Отде ще дойдатъ тѣзи сто лева? Нѣкой вашъ приятель ще ви ги даде. Който изпълнява волята Божия и дава, по сѫщия законь и на него ще се даде.

Велика наука е Божията Любовь! Когато любовьта започне да работи въ човѣка, тя произвежда следнитѣ промѣни: първо, тя лѣкува човѣка; второ, тя го подмладява. Значи, ако нѣкой човѣкъ е боленъ, любовьта ще го излѣкува; ако е старъ, любовьта ще го подмлади. Не може да умре онзи, когото обичате. Когато майката обича децата си, тѣ не умиратъ. Ако умиратъ децата, това показва, че майката, не ги обича. Този законъ е вѣренъ 100%, въ него нѣма никакви изключения. Ако нѣкой стане неврастеникъ, това показва, че има малко любовь; ако го боли коремъ — малко любовь има; ако го боли глава, стомахъ, гърди — малко любовь има. Любовьта не признава никакви болести.

Сега, като говоря по този начинъ, това не значи, че трѣбва да се съмнявате въ любовьта си, или да мислите, че Богъ не се проявява и чрезъ вашитѣ сърца. И вие имате любовь, Богъ се проявява и чрезъ васъ, но трѣбва да различавате Божията отъ човѣшката любовь. При това, трѣбва да знаете условията, при които Богъ се проявява. Първото условие е абсолютна свобода. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на факта, че хората не даватъ свобода на Бога въ себе си да се прояви. Вие трѣбва да знаете, че сте органи, чрезъ които Богъ трѣбва да се проявява. Следователно, като органи на Бога, трѣбва ли вие да Му давате съветъ, какъ да постѫпва? Бѫдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание къмъ Бога. Ако Той каже да напълните торбата си съ хлѣбъ и да тръгнете съ нея отъ кѫща въ кѫща да раздавате, направете, както ви казва. После може да ви каже да върнете торбата си пълна — и това направете. Защо, за какво, не питайте. Каквито противоречия да минавате, не питайте, защо Богъ ви е поставилъ предъ тѣхъ. Никой нѣма право да критикува Божиитѣ заповѣди и нареждания. Така сѫ постѫпвали всички пророци на миналото, всички ученици на Божествената Школа. Щомъ дойдете до волята Божия, тамъ се изисква абсолютна вѣра и абсолютно послушание.

Казвамъ: който живѣе споредъ закона на любовьта, той ще се домогне до истинската наука. Противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ енергиитѣ, представени чрезъ линиитѣ m2, които хората не знаятъ, какъ да употрѣбятъ. Напримѣръ, много хора сѫ богати, но не знаятъ, какъ да употрѣбятъ богатството си; много хора сѫ учени, но не знаятъ, какъ да предадатъ знанието си; душитѣ на много хора сѫ пълни съ любовь, но не знаятъ, какъ да проявятъ любовьта си; много хора не знаятъ, какъ да се рѫкуватъ.

Когато се рѫкувате съ човѣкъ, който има любовь въ душата си, вие презъ цѣлия си животъ нѣма да забравите това рѫкуване. Защо? Особено благоухание се отдѣля отъ рѫката на този човѣкъ. Който се рѫкува, той трѣбва да знае, колко време да задържи рѫката на човѣка. Когато пъкъ ви погледне човѣкъ, който има любовь въ душата си, вие ще изпитате пълно спокойствие и миръ. Погледътъ на любовьта не смущава човѣка. Погледъ, който смущава, е раздвоенъ и показва, че въ ума на човѣка сѫ влѣзли две противоположни мисли, или въ сърцето му две противоположни желания. Когато погледътъ на нѣкоя мома, или на нѣкой момъкъ е раздвоенъ тѣ не сѫ доволни отъ своята любовь, което показва, че въ тѣхното сърце сѫ влѣзли две противоположни желания. За да бѫде доволенъ отъ себе си, човѣкъ трѣбва вѫтрешно, предъ Бога, да се изповѣда, за да изправи своя погледъ. Момъкъ или мома, който отъ тѣхъ изпълни Божия законъ, той ще получи Неговото благословение. Не го ли изпълни, ще страда.

И тъй, кривитѣ линии m2, въ форма на плодове, представятъ плодове на живота. Понѣкога тия плодове представятъ материални, физически сили, а понѣкога чрезъ тѣхъ се проявяватъ законитѣ, които управляватъ тия сили. Въ тѣзи плодове сѫ вложени възможноститѣ за познаване на Бога. Обаче, всичко това зависи отъ начина, по който ще се употрѣби този плодъ. Различното употрѣбление дава различни резултати. Напримѣръ, ако употрѣбявате плодоветѣ на знанието за ваша слава, ще имате едни резултати; ако ги употрѣбявате за Божията слава, ще имате други резултати. Отъ това ще зависи, какъвъ плодъ ще се създаде. Посоката на енергиитѣ, въз- ходеща или низходеща, опредѣля качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употрѣбява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва съ малко спънки, но къмъ срѣдата тръгва добре, а въ края свършва още по-добре. Казано е въ Писанието, че силата на такъвъ човѣкъ нѣма да изнемогне. Той нѣма да знае, какво нѣщо е сиромашия, какво — болести, хули, гонения. Казвате: Христосъ защо страда ? — Христосъ бѣше гоненъ, преследванъ на земята само три години, а две хиляди години вече, какъ жъне плодоветѣ на своята работа. Днесъ хиляди църкви сѫ създадени въ Негово име; 500 милиона хора Го следватъ, и отъ всички краища на свѣта Му се изпращатъ най-хубави, най-свѣтли мисли и възвишени чувства. Днесъ Христосъ жъне плодоветѣ на своето послушание. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца си“.

Сега, ако и вие имате Божия Духъ въ себе си, ще бѫдете едно съ Христа. И тогава, благото, което Той има, ще бѫде и ваше благо. Затова и въ Писанието е казано: „Който изпълнява волята Божия, той ще бѫде сънаследникъ въ Царството Божие“. Ако Христосъ се пожертвува отъ любовь къмъ Отца си, тогава и вие, които познавате Христа, ще постѫпите по сѫщия начинъ. Христосъ казва: „Както Отецъ ми ви е възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ.“ Значи, щомъ Богъ ни е възлюбилъ, и ние трѣбва да Го възлюбимъ. При това, казано е още: „Възлюбете се единъ другъ!“ Това не подразбира земната любовь. Немислимо е хората да се възлюбятъ споредъ законитѣ на земята. Любовьта е качество на Бога. Тя сѫществува само въ Божествения свѣтъ. Значи, хората могатъ да се възлюбятъ само като души. Когато обикнете нѣкой човѣкъ като душа, вие нѣма да обръщате никакво внимание на неговитѣ слабости и грѣшки, както майката не обръща внимание на грѣшкитѣ на своето дете. Ако успѣете да постигнете това нѣщо, вие сте разрешили една отъ важнитѣ задачи въ живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживѣли. Споредъ мене, вие ще живѣете истински само следъ като решите въ себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение, въ домоветѣ ви ще настане радость и веселие; децата ще ви обичатъ, анге- литѣ ще ви се радватъ. Само при това положение, вие ще бѫдете здрави, богати и щастливи, и каквото намислите да направите, ще успѣете. Да изпълнявате волята Божия — това е идеалътъ на всѣка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенецъ съ игла. Знаете ли, колко хиляди години се изискватъ, за да издълбаете единъ кладенецъ съ игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне единъ пѫть съ рѫка и да види предъ себе си издълбанъ кладенецъ.

И тъй, любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля, това сѫ първитѣ нѣща, които човѣкъ трѣбва да има предъ видъ въ живота си. Който люби, само той може да вѣрва. Безъ любовь вѣрата е немислима. Следователно, може да се вѣрва само на онзи, който люби. Както вѣра безъ любовь не сѫще- ствува, така и любовь безъ вѣра не сѫществува. Щомъ имате вѣра, непременно ще имате и надежда. Любовьта, вѣрата и надеждата сѫ неразривно свързани помежду си. Не отдѣляйте вѣрата отъ любовьта, нито надеждата отъ вѣрата! Дето има надежда, тамъ има и вѣра; дето има вѣра, тамъ има и любовь. Дето има любовь, тамъ всичко има.

Мнозина казватъ: Нѣма нищо ново въ свѣта. Навсѣкѫде чуваме да се говори все едно и сѫщо нѣщо. — Не е така. Всѣки день се правятъ нови открития, които хората досега не сѫ знаели. Напримѣръ, днесъ ученитѣ знаятъ, че обикновениятъ звукъ има най-много 35,000 трептения; обаче, въ последно време сѫ открити още около 200—300 хиляди звукови трептения, наречени „глухи“, понеже не могатъ да се схващатъ съ обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намѣри въ свѣтъ съвършено различенъ отъ физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата „любовь“ отъ всички народи, ще забележите, че коренътъ на тази дума въ всички езици е единъ и сѫщъ. Обаче, ако можете да схващате глухитѣ звукови вълни, ще видите, че всѣки народъ, както и всѣки човѣкъ по отдѣлно изговарятъ тази дума съвършено различно. Външно, т. е. слушана съ обикновено ухо, думата любовь изразява едно и сѫщо понятие въ различнитѣ раси, въ различнитѣ народи и хора, а дори и въ всички животни, растения и минерали. Вѫтрешно, обаче, любовьта произвежда различно въздействие върху различнитѣ хора. Ако нѣкоя млада мома, която не е развита нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение, тури на рѫката си пръстенъ, съ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ, нѣма да мине много време, и този камъкъ ще започне да губи блѣсъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако нѣкоя млада мома, пълна съ любовь, съ мѫдрость, тури на рѫката си този пръстенъ, скѫпоценниятъ камъкъ ще почне да възстановява цвѣта, блѣсъка си и ще придобие първоначалния си видъ.

Тъй щото, който може да възстанови блѣсъка на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ, той има право да го носи. Като знаятъ това, много бижутери въ странство даватъ нѣкои пръстени съ скѫпоценни камъни на млади моми, пълни съ любовь, да ги носятъ временно, докато възста- новятъ блѣсъка имъ. Това показва, че и камъкътъ разбира любовьта. Камъкътъ може да възстанови блѣсъка си само по закона на любовьта. Истинската дума, която опредѣля понятието любовь, днесъ е забравена. Всички хора търсятъ тази дума, искатъ да си я спомнятъ, да я намѣрятъ. Щомъ си я спомнятъ, щомъ я намѣрятъ, съ това заедно тѣ ще намѣрятъ ключа на живота. Всички кабалисти, на времето още, както и днесъ, търсятъ този ключъ. Защо? Защото само този ключъ е въ състояние да оправи обърканото кълбо. Животътъ на съвременнитѣ хора е това объркано кълбо. Достатъчно е единъ вѫзелъ отъ него да се развърже, за да почне по-нататъкъ да се оправятъ обърканитѣ конци. Този ключъ ще развърже първия вѫзелъ, който хората отъ хиляди години насамъ се мѫчатъ да развържатъ.

Свещена е думата на любовьта! Тя не може да се произнася. Досега и азъ не съмъ произнесълъ тази дума. Даже Христосъ не си е позволилъ да я произнесе предъ хората. Когато е трѣбвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявалъ и заемалъ особено положение, особена поза. Единъ день, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че сѫществува такава свещена дума, която нѣкога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Турете си за задача да мислите върху тази дума, като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкръсява. Магическа сила крие любовьта въ себе си! Тя е ключъ, съ който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателнитѣ сили въ положителни; тя повдига човѣка отъ земята къмъ небето; тя може всичко да направи. За любовьта всичко е възможно. Казано е въ Писанието: „Въ последния день ще чуя гласа ти.“ Този гласъ е гласътъ на Божията Любовь. Който чуе този гласъ, той ще оживѣе. Днесъ всички хора очакватъ този гласъ, тази свещена дума. Само тази дума е въ състояние да подмлади човѣка, да го вьзкръси, т. е. да го въведе отъ смърть въ животъ.

И тъй, нека всѣки отъ васъ, доброволно, въ продължение на десеть деня, размишлява върху свещената дума на любовьта, която въ магията е наречена „изгубената дума на човѣчеството “ Още първиятъ човѣкъ е изгубилъ тази дума, съ което започва падането на човѣчеството. Като забрави тази дума, Адамъ се видѣ принуденъ да напусне рая, а съ това заедно изгуби ключа на живота, т. е. изгуби правия пѫть. Който иска да се върне отново въ рая, той трѣбва да си спомни забравената дума за любовьта. Усилията на съ- временнитѣ култури къмъ прогресъ, къмъ знание, къмъ свобода се свеждатъ все къмъ това, да се домогнатъ до свещената дума на любовьта, която крие всички тайни въ свѣта. Безъ тази дума свѣтътъ нѣма никакъвъ сми- сълъ. Безъ тази дума всичко е въ пълно разединение. Безъ тази дума никакво разбиране между хората не може да сѫществува.

Казвате: Ние трѣбва да се обичаме! — Добре е това, но трѣбва да знаете, че любовьта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бѫдатъ изправни помежду си. Каква любовь е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости въ дома си, и на най-важния отъ тѣхъ ще дадете първо мѣсто: ще поставите предъ него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и ножъ; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му до горе и т. н. Щомъ дойде редъ до другитѣ, ще турите предъ тѣхъ прости чинии, прости лъжици и вилици; следъ това ще имъ сипете отъ дъното на тенджеритѣ, по-постно, по-малко, и следъ всичко това ще говорите за любовь. Всички хора въ едно общество трѣбва да бѫдатъ еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено въ изобилие и за малки, и за голѣми. Богъ никого не пренебрегва. Ако е въпросъ за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегватъ помежду си.

Казвате: Не е дошло още времето за новото учение. — Не, времето за новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснѣли даже. Нѣма време вече за отлагане. Като казвамъ, че нѣма време за отлагане, това подразбира, че иде нова епоха, която изисква готови хора. Бѫдете готови да ви изтръгнатъ, като главни отъ огъня, които, веднъжъ запалени, продължаватъ да горятъ и да свѣтятъ. Достатъчно е веднъжъ да стѫпи кракътъ ви въ новата епоха, за да се ползувате отъ благата, които тя носи. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има положителни възгледи за живота. За него думата „любовь“ трѣбва да бѫде свещена. Що се отнася до Бога, до ближнитѣ му, до неговата душа, до дома, до държавата, той трѣбва да има точно опредѣлени възгледи. И като дойдатъ страдания въ неговия животъ, той трѣбва непрестанно да се моли; молитвата му не трѣбва да се заключава само въ изговаряне на думи, но да излиза дълбоко отъ душата му и да го свързва съ Бога. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията си. Нѣма защо да се оплаква. Нека благодари на Бога, че е сиромахъ. Другъ се оплаква, че нѣмалъ кѫща. Нѣма защо да съжалява затова. Ще дойде день, когато Богъ ще му даде по-хубава кѫща отъ тази, която той самъ може да си направи. Ще дойдатъ нѣкои да ви смущаватъ, че откакъ сте тръгнали по Божия пѫть, всичко сте изгубили. Не, който люби Бога, той нищо не е изгубилъ, но е спечелилъ. При това, той е спечелилъ такова богатство, което никога не се губи. Затова и Христосъ казва: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ. Радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето! Радвайте се, че името ви е записано на небето. Това показва, че Богъ ви обича. Какво повече може да искате отъ това? Щомъ Богъ ви обича, благодарете въ душата си за тази любовь и така работете, че да изкажете своята благодарность къмъ Него.

Казвамъ: отсега нататъкъ ще размишлявате върху забравената дума. Всѣки день ще си казвате: Искамъ да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които сѫ възникнали между мене и Бога, както и между мене и ближнитѣ ми и да върша волята Божия. Ако нѣкой братъ или сестра ви обиди, кажете: отъ днесъ азъ съмъ решилъ да изпълнявамъ волята Божия. Не ме интересува, кой какво е казалъ. Тогава и братътъ или сестрата ще кажатъ: И азъ съмъ решилъ да върша волята Божия. Щомъ и дветѣ страни решатъ да вършатъ волята Божия, ангелитѣ ще започнатъ да работятъ между тѣхъ. По този начинъ и противоречията въ живота ще изчезнатъ. Това значи да влѣзе любовьта между хората. Дето Любовьта цари, тамъ има знание, тамъ има и свѣтлина. Дето любовьта живѣе, тамъ всичко е възможно. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да започне съ това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намѣри, да си го спомни. Хората наричатъ това име любовь, но въ сѫщность любовьта е само преводъ на тази дума. Скрита е тази дума, но трѣбва да се намѣри. Тя е ключъ, безъ който не може да се живѣе. Щомъ намѣрите този ключъ, и Богъ ще се прояви въ васъ. Готови ли сте да приемете Бога още тази вечерь? Ако тропне на сърцето ви, ще кажете: Господи, не сме готови да Те приемемъ. Защо не сте готови да Го приемете? Защото се страхувате да не умрете, Не, ако приемете Господа въ себе си, вие ще умрете за злото, а ще оживѣете за доброто.

Чъртежътъ на стр. 161 представя минаване на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, или трансформиране на енергиитѣ. Въ сѫщность, въ природата сѫществуватъ едни и сѫщи сили. Хората ги дѣлятъ на добри и лоши, на положителни и отрицателни, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разполага съ тѣхъ. Единъ Божественъ законъ може да се употрѣби и за добро, и за зло, обаче, принципътъ по никой начинъ не може да се употрѣби за зло. Законътъ и силата могатъ да се употрѣбятъ и за добро, и за зло, но принципъть може да се употрѣби само за добро — никога за зло Следователно, принципъть провѣрява и законитѣ, и силитѣ. И споредъ това, за какво и какъ сме употрѣбявали законитѣ и силитѣ, ще носимъ тѣхнитѣ последствия. Всѣки ще жъне такива плодове, каквито е сѣлъ.

Първо човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любовь. Въ любовьта има една свещена воля, която всички хора трѣбва да изпълняватъ. Дойдатъ ли до тази воля, тамъ има мисъль, но нѣма никакво разсѫждение. Физическото разсъждение е пипане въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не може да се ходи съ пипане. Тамъ е нужно знание и свѣтлина, за да вижда човѣкъ, де ходи. Който се домогне до любовьта, той вижда вече нѣщата. Въ любовьта всѣко знание е провѣрено. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ изпитва благата, които тя крие въ себе си, и отъ изобилието на тия блага, той изпраща на ближнитѣ си. Само Божията Любовь носи изобилие въ живота. Що се отнася до любовьта на хората, тамъ всичко е опредѣлено да се роди и да умре. Въ нея нѣма вѣченъ животъ. Обаче, за Божията Любовь е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби Свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да наследи животъ вѣченъ.“ Нѣма сърце въ свѣта, което да не е изпитало Божията Любовь. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни отъ себе си, изпълнени сме съ радость и веселие; когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни отъ себе си и се натъкваме на редъ отрицателни мисли и чувства. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изпиталъ тия две състояния. Но като не знае причинитѣ, той имъ дава различни обяснения. Щомъ е така, всички хора трѣбва да се върнатъ къмъ Бога, не физически, но духовно, въ своето дълбоко вѫтрешно разбиране и приложение, въ своето правилно служене. Христосъ казва : „Жетвата е голѣма, но работницитѣ сѫ малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своитѣ работници, т. е. духа на любовьта, да свърши работата. Когато дойдатъ работницитѣ, всички ще бѫдатъ силни, да вършатъ волята Божия.

Днесъ отъ всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата ? Понеже тѣ се намиратъ на границата на единъ несигуренъ свѣтъ, дето всѣки моментъ ставатъ промѣни въ реда и порядъка. Идатъ дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездитѣ и луната ще потъмнѣятъ. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вѣрвания ще изгубятъ смисъла си; свѣтската власть ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ върху себе си, да се облѣкатъ въ броня, въ шлемъ, да издържате на тази вълна на страдания и изпитания, презъ която ще мине цѣлото човѣчество. Тази броня не е нищо друго, освенъ любовьта. Когато хората минатъ презъ тази вълна, тѣ ще се оправятъ. Оправянето подразбира и за добро, и за зло, но принципътъ може да се употрѣби само за добро — никога за зло. Следователно, принципътъ провѣрява и законитѣ, и силитѣ. И споредъ това, за какво и какъ сме употрѣбявали законитѣ и силитѣ, ще носимъ тѣхнитѣ последствия. Всѣки ще жъне такива плодове, каквито е сѣлъ.

Първо човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любовь. Въ любовьта има една свещена воля, която всички хора трѣбва да изпълняватъ. Дойдатъ ли до тази воля, тамъ има мисъль, но нѣма никакво разсѫждение. Физическото разсъждение е пипане въ духовния свѣтъ. Обаче, въ духовния свѣтъ не може да се ходи съ пипане. Тамъ е нужно знание и свѣтлина, за да вижда човѣкъ, де ходи. Който се домогне до любовьта, той вижда вече нѣщата. Въ любовьта всѣко знание е провѣрено. Щомъ влѣзе въ свѣта на любовьта, човѣкъ изпитва благата, които тя крие въ себе си, и отъ изобилието на тия блага, той изпраща на ближнитѣ си. Само Божията Любовь носи изобилие въ живота. Що се отнася до любовьта на хората, тамъ всичко е опредѣлено да се роди и да умре. Въ нея нѣма вѣченъ животъ. Обаче, за Божията Любовь е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби Свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да наследи животъ вѣченъ.“ Нѣма сърце въ свѣта, което да не е изпитало Божията Любовь. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни отъ себе си, изпълнени сме съ радость и веселие; когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни отъ себе си и се натъкваме на редъ отрицателни мисли и чувства. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е изпиталъ тия две състояния. Но като не знае причинитѣ, той имъ дава различни обяснения. Щомъ е така, всички хора трѣбва да се върнатъ къмъ Бога, не физически, но духовно, въ своето дълбоко вѫтрешно разбиране и приложение, въ своето правилно служене. Христосъ казва : „Жетвата е голѣма, но работницитѣ сѫ малко.“ Помолете господаря на жетвата да изпрати своитѣ работници, т. е. духа на любовьта, да свърши работата. Когато дойдатъ работницитѣ, всички ще бѫдатъ силни, да вършатъ волята Божия.

Днесъ отъ всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже тѣ се намиратъ на границата на единъ несигуренъ свѣтъ, дето всѣки моментъ ставатъ промѣни въ реда и порядъка. Идатъ дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездитѣ и луната ще потъмнѣятъ. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вѣрвания ще изгубятъ смисъла си; свѣтската власть ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултнитѣ ученици трѣбва да работятъ върху себе си, да се облѣкатъ въ броня, въ шлемъ, да издържатъ на тази вълна на страдания и изпитания, презъ която ще мине цѣлото човѣчество. Тази броня не е нищо друго, освенъ любовьта. Когато хората минатъ презъ тази вълна, тѣ ще се оправятъ. Оправянето подразбира събличане старитѣ дрехи на хората и обличането имъ въ нови, въ свѣтли дрехи — дрехи на законность на новъ редъ и порядъкъ, на новъ животъ, на нова свобода. Това подразбира настѫпване на нова епоха. Не се страхувайте отъ времената, които идатъ, но знайте, че само любовьта е въ сила да победи злото

И тъй, който има новото разбиране на любовьта, той едновременно ще бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра. Значи, разбиранията на човѣка не зависятъ само отъ службитѣ, които той изпълнява по форма. Разбиранията му зависятъ отъ любовьта, на която той служи. Само при това положение той може да бѫде силенъ. За такъвъ човѣкъ нѣма нѣщо невъзможно. За човѣка на любовьта нѣма мѫчнотии, нѣма изпитания. Нѣкой казва : човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да търпи, да бѫде благъ, да заема последно мѣсто. — Хубаво е всичко това, но лесно не се постига. Не е лесно човѣкъ да трансформира едно свое състояние. Запримѣръ, обидятъ нѣкого. Казватъ му да прости, да забрави всичко. — Лесно е да се каже, но колко време трѣбва да мине, докато човѣкъ прости, докато забрави обидата. Вънъ, въ свѣта, хората могатъ да се обиждатъ, но тукъ, въ братството, никакви обиди не трѣбва да сѫществуватъ. Когато дойдете въ братството, вие трѣбва да се чувствувате, като че сте дошли на почивка, въ хубава плодна градина, или като въ домъ между братя и сестри. Засега между васъ азъ зная само две тройки, които живѣ- ятъ по закона на любовьта. Като се намѣри още една тройка, и останалитѣ ще заживѣятъ по този законъ. Имената на тия двойки нѣма да кажа, докато не откриете свещената дума на любовьта. Свещени работи има, за които не е време да се говори.

Сега всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си кротость, смирение, въздържание, любовь, вѣра, търпение и т. н. Казвате: Воля нѣмаме, за да постигнемъ тия добродетели. Не, всички имате воля, но трѣбва да проявите добрата, разумната си воля. Всѣко дете има воля. Достатъчно е да пожелае нѣщо, и веднага ще го постигне, но не трѣбва да имате такава воля. Вие не трѣбва да изисквате, да се налагате на Бога, но трѣбва да се молите, Той да направи онова, което намира за добре. Това подразбираме волята на любовьта, т. е изпълнение на волята Божия.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

31. Лекция отъ Учителя, държана

на 27 априлъ, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...