Jump to content

1927_03_09 Силнитѣ течения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СИЛНИТЪ ТЕЧЕНИЯ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“!

Размишление.

Чете се темата върху задачата, колко думи сѫ изговорени въ продължение на три часа и колко отъ тѣхъ сѫ съществителни, прилагателни и глаголи.

За следния пѫть ще изчислите, колко отъ изговоренитѣ думи се отнасятъ къмъ физическия, колко къмъ духовния и колко къмъ Божествения свѣтъ.

Като говорите за сѫществителнитѣ имена, трѣбва да знаете, кога сѫ произлѣзли. Тѣ сѫ най-нови, т. е. тѣ сѫ произлѣзли най-после, затова се считатъ деца въ речьта. Най-стари думи сѫ съюзитѣ. Значи, съюзитѣ сѫ старцитѣ въ речьта. Следователно, вие ще започнете отъ сѫществителнитѣ и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзитѣ. Ще започнете отъ младото поколѣние и ще стигнете до старцитѣ. Като изброявате думитѣ, интересно е да знаете, колко отъ тѣхъ се отнасятъ къмъ материалния свѣтъ и сѫ свързани съ ядене и пиене. По този начинъ ще опредѣлите, какви течения преобладаватъ отъ 9—12 часа. Ще забележите, че въ това време можете да изпаднете въ нѣкакъвъ разговоръ, отъ който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промѣните разговора, пакъ не можете. Това, показва, че въ природата сѫществуватъ известни течения, които силно влияятъ върху човѣка. Обаче, за Човѣка е важна повече мисъльта, отколкото говорътъ. Важно  е, каква мисъль го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротъкъ. Кротостьта е вѫтрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъвъ звукъ, даже дишането си притаява и седи съ затворени очи, като светия, като че не се интересува отъ земни работи, но въ сѫщность тя не е кротка. Въ дадения случай умътъ на котката е толкова съсрѣдоточенъ къмъ мишката, че нищо друго не сѫществува за нея. Тя седи предъ дупката на мишката и съ мисъльта си я вика: Излѣзъ, излѣзъ навънъ. Най-после мишката излиза отъ дупката си, и котката я улавя. Ако 150 пѫти викате упорития човѣкъ да дойде при васъ, най-после той ще отстѫпи. Така че провѣрите, доколко човѣкъ може да издържа въ упоритостьта си. Това е законъ, които действува върху човѣка.

Сега, като наблюдаваме свѣта, съ всички живи сѫщества въ него, виждаме, че той е построенъ върху известни разумни закони. И човѣшкиятъ организъмъ е построенъ върху сѫщитѣ закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здравъ, като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нѣженъ, крехъкъ, като стъкло. Най-мал-киятъ вѣтрецъ го събаря. Кой е виновенъ за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуша на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновенъ: майката или детето ? — Майката е виновна. Тя трѣбваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скѫпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. — Лесно е да се извини човѣкъ, когато счупи една чаша, но какъ ще го извините, когато той повѣрява живота си на сѫщества, които седятъ по-низко отъ него? Какъ ще извините единъ човѣкъ, който употрѣбява живота си за глупави работи? Азъ се чудя на неразумностьта на съвременнитѣ хора. При това, много отъ тия хора сѫ съ виеше образование. Чудя, се какъ нѣматъ понятие отъ основнитѣ закони, които управляватъ живота! Въ това отношение, тѣхното знание остава неизползувано. Тѣ носятъ това знание на гърба си, като чуждъ товаръ, съ който не могатъ да разполагатъ. Но чуждото всѣкога остава чуждо. Ако имате една огърлица отъ скѫпоценни камѣни, може ли тя да допринесе нѣщо за вашия характеръ? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човѣка. Следователно, ако поставите въ ума си думи или мисли, дълбокия смисълъ на които не разбирате, тѣ ще бѫдатъ тежесть за васъ, но не и благо. Колкото велики да сѫ тия мисли, тѣ не сѫ ваши. На това основание, казвамъ: въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навънъ, и той да се ползува отъ него, а сѫщо така и близкитѣ му. Това се дължи на обстоятелството, че донѣкога човѣкъ е заставенъ, въпрѣки своята воля, да върши това, което не желае. Запримѣръ, впрегнатиятъ въ колата конь ще вози и светията, и разбойника. Тъй щото, когато хората правятъ добро или зло, това не става по тѣхната  воля, но подъ влиянието на камшика: когато вършатъ добро, нѣкои светия ги е впрегналъ и кара колата; когато вършатъ престѫпления, нѣкой разбойникъ ги е впрегналъ и удря съ камшика. Въ това отношение, вие нѣмате никаква отговорность, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножътъ, съ който е извършено едно убийство, не е отговоренъ за убийството, но той ще носи неговитѣ лоши последствия: ръжда ще разяде този ножъ.

Казвате: Защо сѫ толкова строги законитѣ? Законитѣ сѫ строги, защото съзнанието на съвременнитѣ хора не е будно, вследствие на което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ връзка съ съзнанията на висши разумни сѫщества и отъ тѣхъ неправо да се поучаватъ. Тогава не остава друго, освенъ да изпитатъ строгостьта на законитѣ, за да се пробуди въ тѣхъ висшето съзнание. Онзи, въ когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумнитѣ закони. Той върви въ съгласие съ тѣхъ и ги прилага. Вие живѣете въ единъ несъзнателенъ свѣтъ и се чудите, защо този свѣтъ е създаденъ така. Питамъ: защо българитѣ сѫ недоволни отъ своитѣ закони ? Защо днесъ сте недоволни отъ тѣхъ ? Защо не създадохте такива закони, които да превърнатъ България въ цвѣтна градина ? Азъ говоря за човѣшкитѣ закони, а не за законитѣ на природата. Последнитѣ оставамъ настрана. Тѣ нѣматъ нищо общо съ човѣш- кото съзнание. Природата не се управлява отъ камари, подобни на човѣшкитѣ, нито по закони, създадени отъ хора. Запримѣръ, споредъ човѣшкитѣ закони, позволено е на ловджиитѣ да убиватъ дивечъ, на рибаритѣ — да ловятъ риба, освенъ презъ времето, когато тѣ се размножаватъ. Ако съзнанието, на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ бѣше по-високо, тѣ щѣха да забележатъ, че отъ време на време смъртностьта въ тѣхъ се увеличава. Тѣ нищо не виждатъ, нищо не разбиратъ, но едно следъ друго умиратъ, безъ да ги питатъ, искатъ ли, или не искатъ. Ловецътъ гръмне, заекътъ се търкули, а другитѣ зайци серазбѣгватъ, Тѣзи казватъ: гръмна нѣщо, нѣкоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаемъ. Тѣ не виждатъ даже, че заекъ нѣкѫде наблизо е падналъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до хората: гръмне нѣщо вънъ отъ тѣхъ, и току-вижъ, паднала нѣкоя дума отгоре имъ, и тѣ се тър- кулили. Има думи, които действуватъ върху човѣка убийствено. Една такава дума може да го търкули мъртавъ на земята, или най-малко може да го подлуди, Често хората се шегуватъ помежду си съвсемъ не на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човѣкъ моментално се събужда и извиква. Той може да полудѣе отъ тази изненада. Самообладание се изисква отъ хората!

Казвамъ: условията, при които живѣете, изискватъ будно съзнание. Човѣкъ трѣбва да се тренира, да се самовъзпита. Той трѣбва да работи, да учи, да се домогне до законитѣ на кабалата, до законитѣ на висшата математика. Много хлѣбъ още трѣбва да ядете, за да дойдете до тѣзи закони, а при това ще ядете хлѣбъ не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хлѣбъ. Висшата математика изключва употрѣбата на лука, чесъна, праза, на различнитѣ пражени масла и т. н. Който иска да се занимава съ висшата математика и да стане математикъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се храни съ плодове, току що откѫснати отъ дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всѣкакъвъ математикъ може да стане, но не и математикъ на живата математика, която преобразява човѣка. Ще кажете: Де сѫ тия условия? Всѣки може да си създаде тѣзи условия. Наистина, въ единъ день той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, въ единъ животъ той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интенсивно, въ десеть години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цель необходимо е човѣкъ да живѣе съобразно законитѣ на живата природа, да развива скрититѣ сили и дарби въ себе си. Неусѣтно той ще развие и своето вѫтрешно зрение, да вижда нѣщата ясно и да разбира дълбокия смисълъ на живота.

Много ясновидци виждатъ свѣтлина около себе си, около хората и разнитѣ предмети. Това още не е истинската свѣтлина. Тази свѣтлина е физическа, свѣтлина на астралния свѣтъ, отдето се вижда, че всѣки свѣтъ има, сѫщо както и земята, нѣколко подраз- дѣления. Тази свѣтлина се различава отъ духовната, която е жива свѣтлина, неизмѣнна и непреривна въ своитѣ трептения. Духовната свѣтлина нѣма сѣнки. Тя прониква цѣлото пространство и всичко освѣтява. Предъ нея нѣма нищо скрито-покрито.

 Сега, като ученици, отъ васъ се иска работа. За всѣки даденъ случай, вие трѣбва да направите нѣщо, колкото малко да е то. Всѣки ще работи споредъ силитѣ и възможноститѣ си, но трѣбва да направи нѣщо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постѫпка. Всѣка разумна постѫпка, всѣко знание носятъ известни придобивки. Какво ви ползува хубавата бележка, ако нѣмате знание? Или, защо трѣбва да ви обезсърдчава слабата бележка, ако имате знание? Представете си, че вие сте ученикъ въ гимназията, и учительтъ ви вдига на урокъ. Вие ставате отъ мѣстото си, отивате, при учителя си, но нищо не знаете, и започвате да плачете. Учительтъ ви погледне; съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мѣстото си, нѣмате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учительтъ ви е нѣщо не- разположенъ, нѣма търпение да ви изслуша. Вие се смутите, и той веднага ви изпраща на мѣстото, като ви пише слаба бележка. Питамъ: тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, въ дадения случай, говори за условията, при които ученикътъ е попадналъ. Въсѫщность, бележкитѣ служатъ само за поощрение на ученицитѣ.

Човѣкъ трѣбва да прави разграничаване. Запримѣръ, имаме четири годишни времена, които сѫществено се различаватъ едно отъ друго. Тѣ представятъ състояния, или промѣни въ природата. Четиритѣ годишни времена могатъ да се сведатъ главно къмъ две промѣни: положителна и отрицателна, т. е. при- ливъ и отливъ. Презъ пролѣтьта се забелязва едно възходещо състояние — приливъ, който презъ лѣтото се усилва. Следъ това, презъ есеньта настъпва отливъ, който презъ зимата се усилва. Значи, пролѣтьта е начало на приливъ, а зимата — край на отливъ. Сѫщитѣ промѣни, сѫщитѣ състояния, на приливъ и отливъ, се забелязватъ й презъ денясутринь е пролѣть, на обѣдъ — лѣто, следъ нѣколко часа — есень, а надвечерь — зима. Следъ залѣзъ слънце, до зазоряване имате пакъ сжщитѣ промѣни: „докато е още свѣтло, настѫпва пролѣть на тъмнината; после — лѣто, есень, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настѫпва пролѣтьта, но пролѣтьта на свѣтлинта. Сѫщиятъ законъ действува и въ психическия животъ на човѣка. Когато сте радостни, вие сте въ пролѣтно състояние; ако радостьта ви се увеличи, влизате въ лѣтото. Щомъ започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте въ есеньта; и най-после ставате замислени, съсрѣдоточени, започвате да фи- лософсгвувате, вие сте въ зимата. Тъй щото, каквото става въ природата, става и въ човѣка.

Сега, вие трѣбва да изучавате тѣзи състояния, да ги имате предъ видъ, ако искате да бѫдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тѣзи нѣща иматъ практическо приложение въ живота. Ако нѣматъ никакво приложение, какъвъ интересъ представя , за васъ знанието на четиритѣ годишни времена, или смѣнитѣ въ природата? Това знание Има смисълъ и значение за човѣка, когато се приложи въ живота му. Тогава той ще разбере и промѣнитѣ, които ставатъ въ четиритѣ свѣта, прѣзъ които минава. Тогава човѣкъ ще разбере, защо минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Когато въ причинния свѣтъ настѫпва зима, човѣкъ трѣбва да слѣзе на Земята, въ физическия свѣтъ, дето е лѣто. Когато въ дома на бащата настане зима, синътъ трѣбва да на пусне този домъ, защото тамъ нѣма какво да яде. Когато на земята настѫпи зима, той трѣбва, да се качи въ астралния свѣтъ, дето е пролѣть. Тамъ ще стане трансформиране на чувствата. За въ бѫдеще, когато на земята настане вѣчна зима, нейнитѣ енергии ще преминатъ въ духовния свѣтъ, който така ще се организира, че ще стане годенъ за живѣене на хората отъ физическия свѣтъ. Той ще бѫде по-красивъ отъ физическия, съ по-ефирна материя.

Казвамъ: съвременниятъ човѣкъ още не е готовъ за духовния свѣтъ. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, къмъ това, да се приготвите за духовния свѣтъ. Животътъ на сегашнитѣ хора не е истински животъ; той  представя животи на фалирали търговци. За да се увѣрите, че е така, поставете си като задача, да отбелязвате, колко дни въ месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цѣла година, да видите, презъ какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начинъ ще можете да си дадете отчетъ, какво представяте днесъ, доде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били нѣколко години въ Америка и се връщате въ България съ сто хиляди долари печалба. Пѫтувате и си мечтаете, какъ ще пристигнете въ България, какъ ще си купите кѫща, да си поживѣете богато и спокойно. Обаче, нападатъ ви крадци и взиматъ всичкото богатство, оставате безъ петь пари въ джоба си, съ празни мечти. Какво ще бѫде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдать следъ това да ви говорятъ, че трѣбва да търпите, да понесете всичко съ миръ и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили въ тия пари трудъ, енергия, свързани сте съ тѣхъ, не ви е безразлично. Когато нѣкой казва, че безъ пари не може да се живѣе, това показва, че този човѣкъ е вложилъ половината си животъ въ паритѣ. Щомъ паритѣ ги нѣма, и половината му животъ отива съ тѣхъ.

Единъ виденъ виолонистъ занесълъ цигулката си при майсторъ, да я поправи добре, защото била пукната нѣкѫде. Майсторътъ взелъ единъ ножъ и го прекаралъ по цѣлата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било очудването му, когато видѣлъ, че виолонистътъ припадналъ. Защо припадналъ? При свирене, виолонистътъ влагалъ своя двойникъ въ цигулката си, и когато майсторътъ миналъ съ ножъ по нея, виолонистътъ усѣтилъ болка въ двойника си, която му причинила припадъкъ. Затова, именно, и въ Писанието е казано: „Не се свързвайте !“ Съ какво? Не се свързвайте съ временнитѣ, съ преходнитѣ нѣща. Ако се свържете съ кѫщата си и я изгубите, и животътъ си ще изгубите. Не се свързвайте съ дрехитѣ, съ обущата, които носите. Ако се свържете съ тѣхъ и ги обикнете, нѣкой ще ги открадне, а следъ това вие ще страдате.

Казвате: Това сѫ суевѣрия, ние не вѣрваме въ такива нѣща, На онзи, който не вѣрва, казвамъ: нека даде ризата си нѣкому и да види после, какъ ще се чувствува. Най-малко две-три нощи следъ това нѣма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, нѣма да обяснявамъ, но всѣки може да направи този опитъ. Законъ е това всички разумни, напреднали сѫщества знайте този законъ и го прилагатъ. Като не знаете този законъ, вие търсите лекъ начинъ за постигане на вашитѣ идеали, и като не ги постигнете, казвате: Толкова години се моля, плача предъ Бога, но нищо не ми се дава. Защо? Работа, мисъль се иска. Нѣщата не ставатъ лесно. Когато се казва, че трѣбва да мислимъ добре, това значи да се свържемъ съ онзи вѣзвишенъ, чистъ свѣтъ, дето всички сѫщества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трѣбва да правимъ добро, нѣмамъ предъ видъ правене на добро, както всѣки човѣкъ го разбира, но както Богъ изисква. Всѣки трѣбва да прави доброто спо- редъ Божия законъ. Не е добро онова, което се прави предъ хората, тѣ да кажатъ, че този човѣкъ е добъръ. То е все едно съ чужда пита поменъ да правишъ. Всѣки трѣбва да изразява онова, което Богъ е вложилъ въ него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава, чрвѣкъ не прави доброто, но Богъ въ него. Който мисли другояче, той самъ ще се натъкне на известно противорѣчие въ себе си. Днесъ лѣкарьтъ отива при нѣкой боленъ, дава му нѣкакви лѣкарства и казва: плати сега ! Като оздравѣе болниятъ, лѣкарьтъ казва: Азъ излѣкувахъ този боленъ. Казвамъ: който вѣрва, че самъ лѣкува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Богь лѣкува чрезъ него, той нѣма право да взима пари.

И тъй, първото условие въ работата ви е самовладенето, самообладанието. Самовладенето не означава безчувственость. Ако самообладанието е свързано съ отсѫтствие на чувствителность въ човѣка, тогава парализираниятъ ще служи за образецъ. Не, изкуството седи въ това, при най-голѣмата чувствителность човѣкъ да се владѣе. Минава нѣкой човѣкъ презъ гората, почувствува, че нѣкаква засада има срещу него. Като чувствителенъ, той веднага взима другъ пѫть и избѣгва засадата. Говорятъ нѣщо лошо за този човѣкъ. Като чувствителенъ, той възприема тѣзи думи и се изкачва нѣкѫде високо въ съзнанието си, да го не засѣгатъ. И тогава, подъ ударитѣ на тия лоши думи, той остава само физическото си тѣло, като мешанка, на което отровнитѣ стрели нищо не могатъ да направятъ. Про- тивникътъ забива стрелитѣ и мисли, че ще успѣе нѣщо, а истинскиятъ човѣкъ седи горе нѣкѫде въ съзнанието си и се подсмива. Оттамъ лошитѣ думи не го засѣгатъ. Обаче, ако нѣкоя стрела попадне надъ мешанката, тогава положението става по-сериозно, засѣга човѣка.

Сега, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора не издържатъ изпититѣ си. На какъвто изпитъ и да ги поставятъ, тѣ пропадатъ. Невидимиятъ свѣтъ изпитва днесъ всички хора. Особено силно се подаватъ хората на одумничество. Достатъчно е да се събератъ две— три сестри на едно мѣсто, за да започнатѣ да говорятъ за другитѣ. Други пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, ще започнат да се сравняватъ помежду си, кои сѫ по- напреднали. Това сѫ детински работи. Нѣкой мисли, че е напредналъ, но утре го хване хрема, или друга нѣкаква болест, и той не може да си помогне. Събератъ се нѣколко сестри или братя около него, молятъ се, но не могатъ да му помогнатъ. Защо? Вѣра се изисква! Гледамъ нѣкоя майка, като се разболѣятъ децата и, тя се уплаши, изгубва всѣкаква надежда и съвършено отпада. Мѫжътъ и се разболѣе, пакъ сѫщото обезсърдчение я обхваща. Така човѣкъ се изпитва. Вие трѣбва да бѫдете като ясновидцитѣ, да виждате края на нѣщата. Бѫдете тихи и спокойни. Нѣщата, отвънъ и отвѫтре, могатъ да се мѣнятъ, но вие трѣбва да останете неизмѣмни. Казвате за нѣкого, че е добъръ. — Добъръ е той, защото работитѣ му вървятъ. Изкуство е да бѫде човѣкъ добъръ, когато работитѣ му не вървятъ. И свѣтскитѣ хора сѫ добри, когато сѫ богати, здрави, отъ никого не смущавани. Нѣкой се оплаквал, че откакъ тръгналъ въ правия пѫть, всичко се обърнало наопаки, работитѣ му останали на- задъ. Едно трѣбва да знаете: който влѣзе въ Божия пѫть, той първо ще започне да оправя забърканитѣ си работи. И следъ като оправи всичко, което е объркалъ, тогава, ако продължава да работи, ще види резултатъ. Тогава работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Какво правять хората ? Като заборчлѣятъ, като изгубятъ богатството си, отиватъ при Бога, при своя Баща, да се нахранятъ малко, да си взематъ нѣкоя-друга пара. Като забогатѣятъ, пакъ отиватъ въ свѣта, дето отново всичко изгубвать. Слѣдъ това отново се връщатъ при Господа. Тѣ ту отиватъ при Баща си, ту се отдалечаватъ отъ Него, докато единъ день съвършено обеднѣятъ и казватъ : Сиромаси сме, отникѫде нищо нѣмаме. — Не говорете така. Вие сте направили нѣкаква погрѣшка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щомъ видите нѣкаква погрѣшка въ другитѣ, или въ себе си, ще знаете, че тя е задача, която трѣбва да решите.

Казвамъ: учете се отъ всичко, което става въ свѣта, било то добро, или лошо. Хората въ свѣта нито сѫ добри, нито сѫ лоши. Има хора, били тѣ религиозни или свѣтски, които не могатъ да направятъ нито зло, нито добро. Мнозина говорятъ за свобода, искатъ да бѫдатъ свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе нѣкой една тенекия да удря на нея и да мине покрай прозорцитѣ на нѣкой боленъ? Болниятъ е чувствителенъ, той иска тишина, а ти удряшъ съ тенекия. — Не съмъ ли свободенъ да удрямъ тенекията ? — Ти си свободенъ да правишъ, каквото искашъ, но всѣка неразумна постѫпка не е вече свобода. Щомъ искашъ да удряшъ тенекията, иди на разстояние два километра отъ кѫщата на болния, да не го смущавашъ. Свободата подразбира служене на Бога. Свободенъ е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Въ основата на това служене седи любовьта къмъ Бога, Само онзи може да служи на Бога, който има любовь къмъ Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите, — това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква отъ човѣка, за да дойде той до дълбоко, вѫтрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе, никакви молитви нѣма да помогнат. При това Положение, никой Учител въ свѣта не може да ви изкупи. Вие сами трѣбва да се изкупите, сами трѣбва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи отъ васъ. Понѣкога сърцето на човѣка се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква отъ човѣка — мекота, основа на която е любовьта. Мнозина употрѣбяватъ напразно името Божие. Две думи кажатъ и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено, и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко въ душата си, ако искате да се повдигнете.

Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога, Тогава ще бѫдете и млади, и силни, и способни ученици, Стариятъ казва: Какъвъ бѣхъ едно време! Каква любовь имахъ! Младиятъ пъкъ казва : Изгубихъ любовьта си, изгорѣ сърцето ми. — Любовь, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любовь. Тази любовь е свойствена на материята, а едно отъ състоянията на материята е твьрдость. Споредъ състоянията на материята, тази любовь може да доведе човѣка или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Нѣкой се оплаква, че не може да се моли, понеже нѣмалъ разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щомъ е въпросъ за молитва, нѣма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете отъ молитвата, значи да се откажете отъ дишането. То е все едно болниятъ да каже, че не иска да диша. Той трѣбва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша. Болниятъ трѣбва да се откаже отъ нѣщо, но не отъ въздухъ, а отъ ядене; той трѣбва да яде по малко и да избира храната си. Болестьта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близкитѣ му се чудятъ, какво да му дадатъ да не умре отъ гладъ, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начинъ тѣ ще претоварятъ стомаха му и ще влошатъ положението му. Дайте на болния една печена ябълка, нѣколко орѣха и едно малко парченце хлѣбѣ, припеченъ на огънь. На другия день, вмѣсто ябълка, дайте му една печена круша, Причината на всички болести, на всички недѫзи, на всички несрети въ живота на човѣка е духовна, а не физическа. Ако искате да бѫдете здрави, не допущайте въ ума и въ сърцето си нито една отрицателна мисъль, нито едно, отрицателно чувство. Отрицателнитѣ мисли и чувства сѫ мухи, паразити, които оставятъ своитѣ семена по главитѣ ви. Не допущайте тия мисли и чувства да кацатъ по главитѣ ви. Ако сѫ успѣли вече да нахвърлять семената си, вие трѣбва да вземете гребенъ и да ги изчистете. Ако оставите паразититѣ да се въдять по главитѣ ви, това е лошъ признакъ. Причината за много отъ болеститѣ се крие въ вашето подсъзнание. Тѣ сѫ остатъци отъ вашето минало, съ което днесъ трѣбва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите съ всички неправилности на вашето минало, И така да вървите напредъ.

Единъ благочествивъ, добъръ свещеникъ ми разправяше една своя опитность, за силата на изкушението: „Бѣхъ си поставилъ за задача да водя редовенъ животъ, никога да не ямъ следъ залѣзъ слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето бѣше залѣзло. Поглеждамъ къмъ гроздето, не искамъ да ямъ, не искамъ да наруша задачата си. Легнахъ да спя, но кошницата съ гроздето се върти въ ума ми, не мога да спя. Станахъ отъ леглото си и започнахъ да чета „Отче нашъ“, „Вѣрую во Единнаго“, и се успокоихъ малко. Легнахъ отново да спя, но ужасъ и кошницата пакъ въ ума ми. Поглеждамъ къмъ часовника, часътъ е десеть. Обръщамъ се надѣсно, налѣво, не мога да заспя, не мога да се освободя отъ кошницата. Пакъ ставамъ: поглеждамъ, часътъ е 12. Приближихъ при кошницата, взехъ малко грозде и си легнахъ. Каква бѣше изненадата ми, когато кошницата отново изпѫкна въ ума ми. Най - после решихъ: ще стана, ще изямъ всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядохъ гроздето и си легнахъ, но на другия день вече бѣхъ боленъ. Седя после и размишлявамъ: Чудно нѣщо! — толкова годишенъ човѣкъ съмъ станалъ, на другитѣ да- вамъ умъ, а се изкусихъ отъ една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: опасна е, защото чрезъ нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пакъ нѣма да издържа. Гледамъ кошницата, а нѣщо ми говори: Защо ставашъ толкова суевѣренъ? Тукъ сега е нощь, а на другата страна на земята е день, тамъ слънцето още не е залѣзло. Стани отъ леглото и си хапни малко грозде! То е благословено отъ Бога“.

Казвамъ: самовъзпитание е нужно на човѣка! Ако иска да яде грозде, той може да яде и срѣдъ нощь, но трѣбва да се качи на своя аеропланъ, да вземе съ себе си кошницата съ грозде и да стигне слънцето. Щомъ го стигне, свободно може да яде. Правило е: човѣкъ трѣбва да яде следъ изгрѣвъ слънце и преди залѣзъ слънце. Прѣди изгрѣването на слънцето не е добре да се яде. При сегашнитѣ условия на живота, това правило не може всѣкога да се спази, но който иска да живѣе редовно, той трѣбва винаги да го има предъ видъ. Правете този опитъ въ продължение на една година, или на нѣколко месеца, да видите, какви резултати ще придобиете. Човѣкъ трѣбва да измѣни своя начинъ на живѣене, ако иска да създаде въ себе си характеръ. Какъ живѣятъ съвременнитѣ хора? Раждатъ се, натъкватъ се на противорѣчия, блъскатъ се натукъ-натамъ, създаватъ теории и хипотези, философствуватъ, и въ края на краищата, нищо не постигатъ. Дохождатъ до редъ разочарования, които обезсмислятъ живота имъ. Споредъ мене, една теория или една хипотеза не е нищо друго, освенъ една перспектива на даденъ предметъ, раз- гледанъ въ едно положение. Утре, обаче, за същия предметъ ще имате друго положение, друга перспектива. Значи, една теория е вѣрна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се измѣнятъ, съ тѣхъ заедно се измѣня и теорията. Запри- мѣръ, виждамъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, но следъ известно време, при нови условия, този триѫгълникъ не е равностраненъ, силитѣ въ него се измѣнятъ. Триѫгълникътъ не е тѣло, той е часть отъ дадено тѣло. Следователно, както тѣлото се измѣня, така и неговитѣ части се измѣнятъ. И състоянията на хората не сѫ нищо друго, освенъ части отъ състоянията на други същества, съ съзнания, различни отъ тѣхнитѣ. Всѣко настроение е часть, отсечка отъ нѣкое тѣло; то може да бѫде триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Това сѫ символи. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и другитѣ фигури показватъ качества, положения на съзнанието. Това сѫ живи, а не мъртви картини, които показватъ, какъ нѣщата мѣнятъ своята форма, своето мѣсто, като минаватъ отъ физическия въ астралния, отъ астралния въ умствения, отъ умствения въ причинния свѣтъ. Само по този начинъ човѣкъ ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роль въ живота на човѣка.

Едно трѣбва да направите, като ученици: да се заемете съ изучаване на лекциитѣ отъ първата година още. Тамъ има известни правила, закони, формули, които трѣбва да заучите добре. По този начинъ вие ще развиете въ себе си известни центрове, които ще ви помогнатъ въ живота. Запримѣръ, вие можете да имате приятель, само когато сте развили въ себе си центъра на приятелството. Вие можете да влѣзете въ нѣкое общество и да живѣете съ, хората въ това общество, само ако сте развили центъра на общителностъта. Вие можете да обичате Бога, само ако сте обработили своето сърце. Въ Бога, като цѣло, като единица, се включватъ всички живи сѫщества. Ако обичате Бога, въ Него ще намѣрите и братята си, и сестритѣ си, и приятелитѣ си, и обществата. На всѣка наша проява; на всѣко наше състояние отговаря известенъ центъръ, който трѣбва да се развива. Това не сѫ илюзии. Илюзии има само тогава, когато нѣщата не се развиватъ правилно. Въ илюзията нѣщата се усилватъ, увеличаватъ се само, безъ да растатъ, безъ да се организирате. Запримѣръ, сѣнката може ли да расте ? Не, сѣнката се разтяга само, безъ да расте. Нѣкой казва: Слънцето изгрѣва. — Слънцето никога не изгрѣва. Защо? Защото никога не залѣзва. Ако се качите високо въ пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както намъ се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу.

Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се концентрира, да развива мисъльта си, но не по начина на йогитѣ. Има много начини, методи, съ които йогитѣ си служатъ, но ако човѣкъ не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тѣзи осакатени ученици сѫ вънъ отъ законитѣ на природата. Законитѣ на разумната природа сѫ строги. Азъ давамъ методи, които сѫ свързани съ най-малки рискове за човѣшкия умъ. Тѣ сѫ методитѣ на живота, методитѣ на разумната природа. Методитѣ на йогитѣ, обаче, сѫ свързани съ голѣми рискове. Йогитѣ мязатъ на англичанитѣ, които обичатъ да се качватъ по високитѣ върхове, даже съ рискъ за живота си. Всѣка година загиватъ по планинитѣ, или потъватъ въ моретата десетки англичани, но тѣ смѣло, вървятъ къмъ цельта, която искатъ да постигнатъ. Англичанинътъ е гордъ, не отстѫпва лесно. Той казва: И животътъ ми да костува, азъ ще постигна това, което желая. — Хубава чърта е тази. Българинътъ е като циганина, който казва: „И чергата изгарямъ, и чукътъ продавамъ, но не се подчи- нявамъ“. Той е упоритъ, но не е твърдъ. Твърдъ човѣкъ е онзи, който съ мисъльта си може да се издигне въ пространството, отдето никой не може да го снеме. Каква твърдость е тази, да се държишъ за земята? Утре земята ще се разклати, и ти ще изгубишъ твърдостьта си. Твърдостьта е висше качество. Твърдъ е онзи, който има пълно самообладание, който може да владѣе своитѣ мисли, чувства и който има въ себе си пълно равновесие. Той седи на нѣкое мѣсто, дето никой го не вижда; обаче, той всички вижда, всички наблюдава. Ученикътъ трѣбва да развива въ себе си такава, именно, твърдость, а не упоритость. Само така той ще разбира природата и ще се ползува отъ нея. Иначе, каквито богатства и да има, ще му се отнематъ. Кой отъ васъ не е опиталъ това ? Днесъ имате нѣкаква радость, но при най-малката погрѣшка отъ ваша страна, радостьта ви изчезва. Де отиде вашиятъ миръ? Фиктивни сѫ били вашата радость и вашиятъ миръ, а фиктивнитѣ нѣща сѫ материални. Материалната радость, материалнитѣ блага, изобщо, всѣки може да отнеме. Духовната радость, духовнитѣ блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелитѣ. Физическата любовь е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любовь е постоянна; тя непрекѫснато се увеличава, расте. Въ физическата любовь има разтягане, въ духовната има животъ, има растене.

Сега, като говоря по този начинъ, вие ще кажете: на думи лесно се говори, но елате въ нашето положение, да го опитате. Азъ пъкъ ще кажа, вие да дойдете на моето положение. Билъ съмъ въ вашето положение, нѣма защо пакъ да се връщамъ. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трѣбва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, къмъ което трѣбва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдатъ — тѣ сѫ неизбѣжни. За да дойдете до разумния животъ, необходими сѫ страдания. Човѣкъ може да се разтревожи за нѣщо, но важно е да се не гнѣви. Не е въпросътъ да се разкайва, но той всѣкога трѣбва да държи съзнанието си будно. Това значи : когато устата иска да каже нѣщо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очитѣ искатъ да видятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да гледатъ, или не; когато ушитѣ искатъ да чуятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да слушатъ, или не; когато рѫката иска да се мръдне, да удари нѣкого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човѣкътъ, т. е. съзнанието въ човѣка, е отговорно за всички прояви на своитѣ удове, то трѣбва да бѫде будно, да държи всички свои слуги въ респектъ.

Казвамъ: турете това правило въ живота си и вижте, доколко ще го изпълните. Когато приложите нѣщата въ живота, тогава ще ги научите. Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ: Учителю, кажи ми, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. — Иди въ свѣта и следъ три години се върни при мене, да ти кажа, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. Той отишълъ въ свѣта, споредъ както Учительтъ му го посъветвалъ. Но следъ три години се върналъ при Него и казалъ: Научихъ първия урокъ. Сега съмъ готовъ за втория.

Учительтъ му казалъ: Сега почни оттамъ, дето си спрѣлъ.

Сега, турете си за задача, въ продължение на единъ месецъ, да не сѫдите никого — нито себе си, нито ближнитѣ си. Дойдете ли до положението да сѫдите нѣкого, Кажете: Господи, на Тебе оставямъ да уредишъ тази работа и да се произнесешъ за нея. Казвате: Ние сме правили такъвъ опитъ. — Едно нѣщо трѣбва да научите: начинътъ, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човѣкъ да уповава на Бога и да знае, какъ да възлага товара си на Него! Значи, за единъ месецъ ще направите опитъ, въ всичкитѣ си изпитания да уповавате на Бога, Каквито изкушения, мѫчнотии или страдания ви дойдатъ, уповайте на Бога! Ако успѣете въ тази задача, работитѣ ви ще се оправятъ. Ако не успѣете, работитѣ ви още повече ще се объркатъ. Работете всички съ упование на Бога! Вие живѣете въ свѣтъ, въ който се изисква голѣмо внимание и съсрѣдоточеность.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

24. Лекция отъ Учителя, държана

на 9 мартъ, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...