Jump to content

1925_12_09 Служене на Бога и на себе си


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

СЛУЖЕНЕ НА БОГА И НА СЕБЕ СИ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Чете се темата: „Първата стѫпка въ живота.“

Чете се разюме отъ темата: „Качества на красотата.“

Коя е първата стѫпка въ живота? Велико нѣщо е първата стѫпка въ живота! Тя съ думи не може да се изкаже. Виждате, че нѣкой човѣкъ седи въ покой, и послѣ започва да се движи. Питамъ: каква е причината, която заставя този човѣкъ да наруши своя покой? Когато човѣкъ нарушава своя покой, или когато измѣня посоката на движението си, нѣщо грандиозно, нѣщо велико го е заставило да стори това.

Сега вие може да прѣдполагате, че една или друга причина заставя човѣка да измѣни посоката на своето движение, но коя е въ сѫщность причината, никой не може да каже. Запримѣръ, ако ви попитамъ сега, какво нѣщо е служене на Бога, и какво — служене на себе си, какъ бихте опрѣдѣлили? Вие ще дадете редъ философски обяснения на тѣзи въпроси, но фигуративно, или графически, никой не би могълъ да отговори. Нѣкой казва: да служи човѣкъ на Бога, това значи да Му се прѣдаде всецѣло. Какво разбирате подъ думитѣ да се прѣдаде човѣкъ нѣкому всецѣло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? — Защото нѣмате никакъвъ образъ, съ който да обясните тази идея. За да станатъ нѣщата ясни за човѣка, той непрѣменно трѣбва да има нѣкакъвъ образъ за тѣхъ. Природата всѣкога си служи съ образи. Тя винаги говори съ картини и символи. Тя не говори като съврѣменнитѣ хора, съ логически изводи и заключения. Нейниятъ езикъ е картиненъ, символистически.

Сега азъ ще ви дамъ едно логическо заключение, а вие ще се произнесете, вѣрно ли е то, или не. Казвамъ: човѣкъ е двукрако сѫщество; човѣкъ е разумно сѫщество. Слѣдователно, всѣко двукрако сѫщество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира отъ това заключение? Казвате: все трѣбва да има нѣкаква установена логика, или нѣкакво санкционирано право, по които хората да се рѫководятъ. Двама души спорятъ за една кокошка: единиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я заклалъ; другиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я опекълъ. Въ сѫщность, кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия, или на другия, то е все едно да признаемъ, че и вълкътъ, който дави овцитѣ, има право на тѣхъ. Ако се разсѫждава по този начинъ, ние ще дойдемъ до смѣшни анекдоти, басни и пословици, каквито можемъ да извадимъ изъ живота отъ най-стари врѣмена и до днесъ.

Веднъжъ рибитѣ подали прошение до сѫдията, въ което се оплаквали отъ котката, и поискали да бѫдатъ защитени отъ нея. Тѣ казали: Г-нъ сѫдия, често котката идва до брѣга, хвърля се въ водата, улавя ни една по една и ни изнася на брѣга, извънъ водата. Щомъ ни извади отъ нашата срѣда, ние повече не можемъ да живѣемъ и умираме. Сега ние те молимъ да ни защитишъ по нѣкакъвъ начинъ, да забранишъ на котката да ни смущава. Отдѣ се научила лисицата за това оплакване на рибитѣ, и веднага дотърчала въ защита на котката. Тя казала: Г-нъ сѫдия, азъ зная, че когато хората влизатъ въ водата, тѣ се давятъ, не могатъ да живѣятъ въ такава срѣда. Падне ли нѣкой човѣкъ въ водата, и не знае да плава, веднага бързатъ да го спасятъ, да го извадятъ на въздуха, въ по-рѣдка срѣда, дѣто той може да живѣе. Щомъ е така, азъ се чудя, какъ рибитѣ не могатъ да живѣятъ тамъ, дѣто човѣкъ живѣе. Какво прѣстѫпление е направила котката, като е извадила нѣколко риби въ единъ по-възвишенъ свѣтъ отъ тѣхния? Какъ мислите, какво е отговорилъ сѫдията на прошението отъ рибитѣ, слѣдъ тази блѣскава защита на лисицата? Сѫдията и до днесъ не е казалъ думата си, не е далъ заключение. Наистина, намѣрениего на котката, да вади рибитѣ отъ водата и да ги оставя да живѣятъ въ по-възвишенъ свѣтъ, е добро, но питамъ: дълбоко погледнато, дали намѣрението на котката е било да постави рибитѣ въ по-добри условия на живота, или да ги извади вънъ отъ водата, тя да се възползува отъ тѣхното месце?

Сега, съ проста, съ много елементарна фигура ще ви опрѣдѣля, какво значи служене на Бога. Прѣдставете си, че нѣкѫдѣ въ свѣта Богъ отваря една гостилница, въ която за гостилничарь опрѣдѣля човѣкъ чистъ, срѫченъ, пъргавъ, който умѣе да готви отлично. Надписътъ на тази гостилница е слѣдниятъ: „Гостилница на Бога“, дѣто всѣки може даромъ да яде — безплатна гостилница. Богъ плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любовь, а всички, които идватъ да се хранятъ, слѣдъ като се наядатъ, взиматъ шапкитѣ си и си отиватъ — никой не мисли за плащане. Такъвъ е надписътъ на самата гостилница —  „всичко се дава даромъ.“ И гостилничарьтъ, отъ своя страна, не се интересува, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата. Неговата задача седи само въ това — да готви, т. е. да служи на Бога. Хората ще влизатъ и излизатъ отъ гостилницата, ще ядатъ и пиятъ, и дѣлото Божие ще напрѣдва. Това значи „служене на Бога“.

Какъ ще си обясните сега втория законъ? Какво разбирате подъ „служене на себе си“? И тази идея ще обясня съ картина. Прѣдставете си, че единъ день гостилничарьтъ на Божията гостилница каже: толкова години вече какъ служа на Господа, и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавамъ отъ хората. Тѣ знаятъ само едно: дойдатъ, нахранятъ се и излизатъ. Чакай, азъ ще имъ дамъ единъ добъръ урокъ! Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране, и я закачва на вратата: „Нищо даромъ не се дава!“ И като го запитвали, коя е причината за тая промѣна, той отговарялъ: понеже господарьтъ ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той рѣши, щото всѣки, който влиза въ гостилницата да се храни, да плаща. Всички клиенти на тази гостилница идватъ, четатъ надписа, разговарятъ помежду си: нѣма какво, щомъ господарьтъ е осиромашалъ, трѣбва да се плаща, да се закрѣпи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намѣри: храната е първокласна, а при това и гостилничарьтъ чистъ, спретнатъ. И продължавали абонатитѣ на гостилницата да идватъ и да си отиватъ, да си плащатъ, но сериозно се замислятъ, какво стана, че господарьтъ тъй осиромаша. Обаче, никой не знае Истината, че паритѣ отиватъ въ джоба на гостилничаря, на когото Богъ не е прѣстаналъ да плаща. Това значи „служене на себе си.“ Богъ плаща на гостилничаря, но въпрѣки това той събира въ джоба си и паритѣ, които приходещитѣ въ гостилницата даватъ. Нѣма нищо лошо, нищо прѣстѫпно въ това, че гостилничарьтъ взима пари, но прѣстѫплението седи въ лъжата, която той изнася прѣдъ хората, че господарьтъ му е осиромашалъ и нѣма възможность да издържа гостилницата. Всѣки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: моятъ господарь осиромаша, и нѣма възможность повече да подържа гостилницата, не може вече даромъ да дава. „Служене на себе си“, това е законъ на слизане. „Служене на Бога“, това е законъ на възлизане, на възкачване.

Казвамъ: човѣкъ може да живѣе и въ втория законъ „служене на себе си“, но при какви случаи? Ще изясня мисъльта си съ слѣдното положение. Когато този гостилничарь рѣшава да работи съ пари, той трѣбва да отиде при своя господарь и да му каже: Господарю, цѣли десеть години азъ служихъ безкористно, не се интересувахъ отъ това, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата, не се интересувахъ, дали плаща, или не плаща — служихъ на Бога. Сега вече искамъ да служа не себе си; ще си отворя гостилница отъ свое име, и който дойде да се храни, ще трѣбва да плаща. Искамъ десеть години да поработя за себе си, да видя резултатитѣ и на този законъ. Единъ день, ако ми остане врѣме, пакъ ще се върна да Ти служа. Тъй трѣбва да постѫпи този гостилничарь — честно и почтено, да си каже Истината, и да не казва, че господарьтъ му осиромашалъ, затова, който се храни въ гостилницата му, трѣбва да плаща. Понѣкога и религиознитѣ хора, като иматъ нѣкакво користолюбиво желание, скриватъ се задъ името на своя господарь и пишатъ: „господарьтъ ми осиромаша“. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде прямъ, искренъ въ себе си, да си даде справедливъ отчетъ, на Бога ли служи, или на себе си. Служишъ ли на Бога, нѣма да мислишъ за себе си. Всичкитѣ твои чувства, мисли и желания, както и цѣлиятъ ти животъ ще бѫдатъ посветени въ готвенето; така хубаво ще готвишъ, че като дойде Господъ, да види, че дѣлото Му върви така, както Той иска. Слѣдъ десеть години Богъ пакъ ще те посѣти, и ако те намѣри, че служишъ на себе си, на втория законъ, и въ този случай Той ще остане доволенъ отъ тебе, но трѣбва да служишъ честно и почтено —  безъ лъжа.

Най-послѣ у човѣка се явява желание да служи на ближния си — на третия законъ. Азъ ще обясня този законъ, като взема за примѣръ пакъ сѫщия гостилничарь. Слѣдъ като той служилъ на Бога, послѣ на себе си, пожелалъ да служи и на ближния си. По какъвъ начинъ? Каквито угризки или излишъци оставали отъ яденето, той ги събиралъ въ гърнета и ги раздавалъ на бѣдни, като казвалъ: нека и бѣднитѣ хора да получатъ нѣщо отъ моята гостилница! И слѣдъ това този човѣкъ минавалъ за благодѣтель, помагалъ на ближнитѣ си. Той мяза на онѣзи благотворители-търговпи, които изваждатъ отъ дюкянитѣ си стари дрехи, изядени отъ молци, или скѫсани обуща и ги раздаватъ на бѣднитѣ. Питамъ: тази благотворителность може ли да се нарече служене на ближнитѣ? И то е служене на ближнитѣ, но въ низходеща степень. Кое служене на ближнитѣ може да се счита въ възходеща степень? Да служишъ на ближнитѣ си по този начинъ, ще рече, каквото спечелишъ прѣзъ деня, да го раздѣлишъ по равно съ тѣхъ.

И тъй, щомъ се иматъ прѣдъ видъ и тритѣ закона, човѣкъ трѣбва да започне съ първия великъ, основенъ законъ — служене на Бога. Този законъ ще внесе въ всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, всичкитѣ работи ще му се наредятъ и оправятъ. Вториятъ законъ — служене на себе си — е по-опасенъ и по-труденъ отъ първия. Въ свѣта се проявява вториятъ законъ. Отъ окултно гледище ние знаемъ, че числото двѣ е родено отъ свѣта. Останалитѣ числа — 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 още не сѫ родени. За сега тѣ сѫ само въображаеми числа. Нещастията въ свѣта сѫ родили числото двѣ. Нѣкога въ миналото боговетѣ сѫ водили борба, ангелитѣ сѫ падали и ставали, хората и до днесъ продължаватъ да се борятъ, и всичко това става все за числото двѣ. Всѣки казва: азъ имамъ право да живѣя! Ще кажете: хората трѣбва да бѫдатъ хуманни! — Нѣма хуманность днесъ между хората. Всѣки живѣе за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пакъ за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеиикътъ, който служи въ църква, на Бога ли служи, или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прѣхраната си. Професорътъ прѣподава лекции въ университета пакъ за себе си. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ работятъ пакъ за себе си, да осигурятъ прѣхраната си. Малко хора има въ свѣта, които работятъ идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човѣкъ, дълбоко въ ума си крие нѣкаква користна мисъль: или нѣкаква похвала очаква, или нѣкаква награда — все се надѣва за нѣкаква лична облага. Ако нѣкой човѣкъ е религиозенъ, той пъкъ ще скрие своята користна мисъль задъ името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човѣчеството. Нѣкой поетъ напише едно стихотворение и казва, че го посвѣщава на еди-кой си приятель. Въ сѫщность, той е писалъ за себе си; това, че посвѣщава стихотворението на своя приятель, му служи само за украшение. Нѣкой човѣкъ тръгва да проповѣдва, да убѣждава хората, че Богъ сѫществува, иска да ги върне въ правия пѫть, но като отиде дома си, започва да се хвали: азъ направихъ това и това. Казвамъ: въ всички дѣйствия на съврѣменнитѣ хора се проявява числото двѣ. Принципътъ на числото „двѣ“ сѫществува навредъ въ свѣта.

И тъй, числото двѣ прѣдставлява хората, а не ангелитѣ. Послѣднитѣ служатъ само като съединително звено между хората и разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Тѣ съединяватъ физическия свѣтъ съ Божествения. Числото двѣ създава всички противорѣчия въ живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господъ не се е произнесълъ за втория день, че е добъръ. За този день Той мълчи, а за всичкитѣ останали дни се произнася, че сѫ добри. Мнозина запитватъ, какво означава числото двѣ. То е число на Мѫдростьта, а не на Любовьта. Какъ разбирате Мѫдростьта, отъ гледището на Любовьта? Вие не знаете това, но Любовьта има особено схващане за Мѫдростьта. Затова и Христосъ е казалъ: „Ако любите онѣзи, които ви любятъ, какво повече правите отъ езичницитѣ?“ Ако се разговаряте съ умнитѣ, какво особено сте направили? Дойде нѣкой уменъ човѣкъ при тебе: ти кажешъ нѣщо, той каже нѣщо, и свършите разговора си — размѣнили сте знанията си. Споредъ закона на Любовьта, вашиятъ разговоръ ще бѫде по-цѣненъ, ако сте се разговаряли съ простъ човѣкъ, на когото сте дали малко свѣтлина въ живота. Нѣкой казва: какво ще се разговорямъ азъ съ простия човѣкъ? Богъ е, Който всичко знае. — Не е важно, какво Богъ знае, но ти какво знаешъ. Не е важно, какъ Богъ върши работата, си но важно е, какъ ти изпълнявашъ волята Божия. Защо? — Защото, ако човѣкъ разбира великия законъ на Любовьта въ новъ смисълъ, той ще се добере до много цѣнни знания въ живота.

Питамъ: кое е първото условие, за да живѣе човѣкъ трѣзвъ, разуменъ животъ? —  Първото условие за живота на човѣка е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човѣкъ, че живѣе, като душа, той се е пробудилъ вече. И слѣдъ това има ли смисълъ той да казва, че трѣбва да се самоотрича? Който живѣе като душа, той вече е въ закона на жертвата, въ закона да самоотричането. Не живѣе ли човѣкъ като душа, а като личность, и да се самоотрече, отъ едно ще се откаже, друго нѣщо ще възприеме и то такова, което ще го спъне въ живота. При самоотричането съзнанието на човѣка трѣбва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекалъ правилно. Кой човѣкъ може да се самоотрича? — Богатиятъ, който разполага съ всички богатства въ свѣта; учениятъ, който разполага съ всичкото знание въ свѣта и силниятъ, който разполага съ всичката сила въ свѣта. Богатиятъ се отрича отъ своето богатство, учениятъ — отъ своитѣ знания и силниятъ — отъ своята сила, не защото не ги признаватъ, но защото съзнаватъ, че това сѫ блага, необходими за всички останали хора. Щомъ съзнаватъ това, тия хора сподѣлятъ своитѣ блага съ останалитѣ, съ тия, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Тѣ имъ помагатъ, безъ да губятъ своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашнитѣ условия на живота нѣкой човѣкъ днесъ се отрече отъ едно благо, а утрѣ съжалява, че го е изгубилъ. Такова самоотричане спада въ областьта на втория законъ — служене на себе си, служене на личностьта. Всѣки, който служи на себе си е силенъ, дѣятеленъ, защото въ своята личность той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещенъ култъ въ живота си — своята личность.

Сега човѣкъ трѣбва да се върне въ обратния пѫть на живота, точно противоположенъ на този, който включва живота на личностьта, или служене на себе си. Този пѫть е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трѣбва да се разшири. Въ първия законъ — служене на Бога, влиза и вториятъ — служене на себе си. Щомъ съберемъ тѣзи два закона, ще направимъ единъ изводъ; отъ тѣхъ ще произлѣзе третиятъ законъ — служене на ближния. Да служишъ на Бога, това подразбира да служишъ на абсолютното, на цѣлото. Да служишъ на себе си, това подразбира да служишъ на частитѣ, при което трѣбва добрѣ да знаешъ функциитѣ на всѣка часть отдѣлно. Да служишъ на ближния си, това подразбира да знаешъ взаимното отношение между частитѣ и да постѫпвашъ съобразно това отношение. Слѣдователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да разбира първия законъ, т. е. той трѣбва да знае, какво е неговото отношение къмъ цѣлото. Послѣ той трѣбва да разбира втория законъ — отношенията си къмъ всички части вънъ отъ него. Обаче, всички отдѣлни части вънъ отъ него още не съставляватъ части отъ дадено цѣло. Тѣ могатъ да бѫдатъ части на друго нѣкое цѣло. Човѣкъ трѣбва да познава, къмъ кое цѣло принадлежи всѣка часть и да я постави на своето мѣсто. Като се говори за цѣло и за части на цѣлото, трѣбва да се знае, че има едно цѣло извънъ частитѣ. Математицитѣ раздробяватъ цѣлото на части, и въ такъвъ случай не остава никакво цѣло. Обаче, отъ окултно гледище, вънъ отъ голѣмия брой части, каквото прѣдставляватъ живитѣ души, сѫществува друго едно цѣло, отъ което тѣзи души сѫ излѣзли.

Питамъ: какво е практическото приложение на въпроса за частитѣ и цѣлото? Кога даденъ прѣдметъ или въпросъ е важенъ за човѣка? — Когато той засѣга живота отблизо. Сега, напримѣръ, като говоря, едни отъ васъ разбиратъ въпроситѣ, други не ги разбиратъ; едни се интересуватъ, други не се интересуватъ. Обаче, азъ мога да направя рѣчьта си толкова интересна, че всички да се прѣвърнете на слухъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Достатъчно е само да махна съ магическата си тояжка, и прѣдъ мене ще се изсипатъ голѣмъ брой златни монети. Слѣдъ това ще взема чекове и на всѣки едного отъ васъ ще напиша единъ чекъ отъ 100,000 лева златни. При това положение нѣма ли да ме слушате? Между васъ веднага ще настане голѣмо оживление, всички ще слушате всѣка моя дума, да не пропуснете нѣщо. Този урокъ ще бѫде единъ отъ най-важнитѣ досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъвъ урокъ дава голѣми облаги: веднага ще можете да си купите дърва и кюмюръ за зимата, нови дрехи и обуща — ще се простите съ сиромашията.

Прѣдставете си че вие идвате втори пѫть на урокъ при мене, и азъ написвамъ на много листчета „Богъ е Любовь“ и раздавамъ на всички по едно отъ тѣзи написани листчета. Всѣки отъ васъ погледне листчето, прочете го и го мушне нѣкѫдѣ изъ джобоветѣ си — не го интересува този въпросъ, защото не го разбира въ неговия дълбокъ смисълъ. Защо въ първия случай, като получихте всички по единъ чекъ, стана такова оживление помежду ви, а въ втория случай, като получихте по едно листче, на което бѣше написано изречението „Богъ е Любовь“, не се произведе сѫщия резултатъ? Вината не е въ мене, но въ вашитѣ разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Богъ е Любовь“ и го занесете въ нѣкоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета отъ 100,000,000 английски лири, прѣдъ която вашиятъ чекъ отъ 100,000 лева нищо не струва. Кой ви е виновенъ, че не разбирате този законъ? Вие казвате: не ни трѣбватъ тѣзи листчета. Че Богъ е Любовь, ние сме слушали това нѣщо много пѫти въ живота си, но нищо не сме спечелили отъ това. Казвамъ: дайте ми всичкитѣ листенца съ това велико изречение, написано на тѣхъ. Срѣщу него азь ще дамъ на всички ви по единъ чекъ отъ 100,000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го отъ едната и отъ другата страна и му се радвате. Той е реално нѣщо за васъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ засѣга живота отблизо, е интересно. Въ това отношение всѣка рѣчь, всѣка мисъль, която другитѣ ви прѣдаватъ, или пъкъ вие направо я възприемате, потолкова е важна за васъ, доколкото тя съдържа нѣщо въ себе си, което може да се влѣе въ душата ви.

Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво нѣщо е Любовьта? Казвате: Любовьта носи животъ. — Що е животътъ? — животътъ носи радости и скърби за човѣшката душа. — Какво носятъ скърбитѣ? — Опитности. — Какво носи опитностьта? — Знание. Какво носи знанието? — Сила. — Какво носи силата? — Възможности човѣкъ да направи това, което иска и което мисли. Слѣдователно, като върви човѣкъ по пѫтя на скръбьта, той добива сила, която му дава възможность да реализира своитѣ мисли и желания. Щомъ човѣкъ реализира мислитѣ и желанията си, като плодъ на неговия животъ се явява радостьта. Казвате: не може ли безъ скърби въ живота? Ако направите единъ дълбокъ психологически анализъ върху произхода на радостьта, ще видите, че тя се явява като резултатъ, като плодъ на скръбьта. Радостьта е плодъ, който може да зрѣе само върху дървото на скръбьта. Казано е, че въ срѣдата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво, именно, е дървото на скръбьта.

Ако сварите листата на нѣкои плодни дървета, напримѣръ, на ябълки и на круши, можете ли отъ вкуса на получената вода да сѫдите за вкуса на плода? Или отъ вкуса на коренитѣ и кората на дърветата можете ли да сѫдите за вкуса на самитѣ плодове? Какъвъ е вкусътъ на листата, на кората и на коренитѣ на дърветата? — Горчивъ. Какви сѫ плодоветѣ имъ? — Сладки. Тогава, какъ е възможно отъ горчивото да излѣзе нѣщо сладко? На сѫщото основание и ние не можемъ да сѫдимъ за човѣка отъ ежедневния му животъ, отъ неговитѣ листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава отъ плода си“. Слѣдователно, и човѣкъ се познава отъ своя плодъ. Искаме ли да познаемъ човѣка, трѣбва да го чакаме да цъвне, да завърже плодъ и послѣ плодътъ му да узрѣе. Искаме ли да го познаемъ отъ неговитѣ листа и корени, нищо нѣма да разберемъ. По този начинъ, именно, трѣбва да се разсѫждава, ако иска човѣкъ да не се обезсърдчава.

И за себе си ще знаете сѫщото: коренитѣ на вашето дърво сѫ горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узрѣете, като плодъ, и тогава ще вкусите отъ този плодъ.

Често съврѣменнитѣ хора казватъ: животътъ иска силни хора, силни натури! Кой човѣкъ е силенъ? Азъ наричамъ силенъ човѣкъ този, който, и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гнѣви, все се радва. Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ се гнѣви, но изкуството е, като се гнѣви, да се радва. По този начинъ той прѣвръща горчивитѣ сокове въ сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва въ живота на тѣзи, които любятъ Бога, се прѣвръща въ добро. Тѣзи методи, именно, за прѣвръщане на лошото въ добро, на горчивото въ сладко, сѫ необходими за васъ, като ученици. Не знаете ли тѣзи методи, ще попаднете въ сѫщитѣ погрѣшки, каквито сте правили и по-рано, защото погрѣшкитѣ у васъ се повтарятъ непрѣкѫснато, по силата на атавизъма. Тогава, какъ ще се избавите отъ старитѣ си погрѣшки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характеритѣ на отдѣлнитѣ лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Иосифа, на пророцитѣ, защото тѣ сѫ живи характери, които заслужаватъ подражание. Характери трѣбва да ви интересуватъ, а не това, което Мойсей е писалъ, напримѣръ, за жертвоприношението. Жертвоприношението е нѣщо второстепенно, третостепенно, въ него не се изразява характера на Мойсея. Забѣлѣжете, Мойсей, който минаваше за смѣлъ човѣкъ, като отиде на Синайската гора, дѣто Богъ му говорй, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Богъ. Казва се въ Писанието, че Богъ оше веднъжъ ще проговори на свѣта и ще се разклати и небето, и земята. Какъ мислите, ако се разклати небето и земята, вие нѣма ли да се разклатите? Нѣма да остане нито едно сѫщество, нито единъ човѣкъ по лицето на земята, който да не се разтрепери цѣлъ и отвѫтрѣ, и отвънъ. Като прѣмине тази буря, всички ще слѣзатъ отъ Синайската гора и ще кажатъ: Слава Богу, че уцѣлѣхме!

Мнозина мислятъ, че Богъ ще имъ проговори още първия пѫть тихо, нѣжно. Не, най-напрѣдъ ще дойде буря, огънь и слѣдъ като прѣмине всичко това, слѣдъ като всичко се прѣчисти, едва тогава Богъ ще проговори на хората съ тихъ, нѣженъ гласъ. И които чуятъ този гласъ, ще Го разбератъ и ще възкръснатъ. Свѣтътъ при сегашнитѣ условия, въ които се намира, не може да се поправи. Вслѣдствие на това Богъ не може да говори съ тихъ гласъ на съврѣменнитѣ хора. За тѣхъ се изискватъ голѣми сътресения; тѣ трѣбва да минатъ прѣзъ голѣми страдания, които да пробудятъ съзнанието имъ.

Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото въ свѣта. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи опитъ въ себе си, да подобри своя животъ; отъ него зависи това. Той може да бѫде добъръ, тихъ и спокоенъ въ себе си, да не се дразни отъ това, което се върши около него. Да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, това не подразбира да бѫдешъ индиферентенъ, но да гледашъ философски на нѣщата. Богъ, Който вижда всичко, което се върши въ свѣта, е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се безпокои. Той никого не сѫди, но всѣки, който не е въ хармония съ Него, страда, измѫчва се, не е доволенъ отъ себе си. Страда ли човѣкъ, тогава той разбира, че и другитѣ страдатъ; радва ли се, тогава разбира, че и другитѣ се радватъ.

И тъй, искате ли да имате вѫтрѣшно спокойствие, приложете първия законъ — служене на Бога. Азъ не говоря за олимпийско спокойствие, отъ нищо ненарушимо, каквото боговетѣ на планината Олимпъ сѫ имали, но говоря за вѫтрѣшно спокойствие на духа, да продължава поне единъ день. Вашето спокойствие трае само една хипядна часть отъ секундата. Нѣкой казва: този день е мой. Защо е неговъ този день? — Защото на този день се е родилъ. Питамъ: колко врѣме е нужно, за да се роди човѣкъ? — Най-много една минута. Човѣкъ не се ражда прѣзъ цѣлия день; само една минута отъ деня е негова. Прѣзъ този день сѫ се родили още хиляди дѣца заедно съ него, а той казва, че този день е неговъ. Не, само една минута отъ деня принадлежи на човѣка; въ тази минута никой другъ не се е родилъ. Двама души не могатъ да се родятъ въ една и сѫща минута. Защо? — Защото вратата, прѣзъ която душитѣ излизатъ, е много тѣсна. Всѣка пуша излиза сама прѣзъ тѣсната врата. Двѣ души заедно не могатъ да излѣзатъ. Каже ли човѣкъ, че цѣлиятъ день е неговъ, това подразбира, че прѣзъ този день не се е родилъ никой другъ, освѣнъ него. Въ сѫщность не е така. Прѣди него сѫ се родили хиляди души, и слѣдъ него сѫщо сѫ се родили още хиляди души. Всички души, които сѫ слѣзли въ единъ и сѫщъ день на земята, съставляватъ цѣла епоха.

Съврѣменнитѣ астролози, като иматъ прѣдъ видъ датата на раждане на нѣкой човѣкъ, правятъ изчисления, въ връзка съ планетнитѣ влияния върху този човѣкъ, и възъ основа на това опрѣдѣлятъ характера и способноститѣ му. Обаче, тѣхнитѣ изчисления не сѫ пълни. При изчисленията си тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ не само зодиака на земята, но и зодиацитѣ на слънцето, на всички планети, както и на цѣлия козмосъ. И астролозитѣ сами съзнаватъ, че въ изчисленията имъ липсватъ много подробности. Голѣми потънкости има въ живота. Вслѣдствие на това, дойдемъ ли до създаване на характера въ човѣка, необходими сѫ много условия. Въ това се крие дълбоката философия на живота. Много отъ съврѣменнитѣ хора нѣматъ търпѣние да работятъ върху себе си, тѣ искатъ съ единъ замахъ да постигнатъ всичко, и затова казватъ: ние искаме да видимъ Христа въ Неговата слава и величие. Какъ ще видите Христа? За да Го видите, вие трѣбва да имате умъ, сърце, душа и духъ, като Неговитѣ. Само по този начинъ можете да видите и да разберете Христа. Всички, които сѫ виждали Христа, сѫ падали съ лице къмъ земята, и слѣдъ това трѣбвало е ангелъ да слѣзе отъ небето, да дигне тия хора и да прѣкара прѣзъ устата имъ нагорещенъ вѫгленъ отъ олтаря, за да се прѣчистятъ. Щомъ се прѣчистятъ, тѣ ще станатъ прави. Сѫщото е станало и съ пророкъ Данаила, за когото се казва, че като видѣлъ ангелъ Господенъ, падналъ на земята и изгубилъ силата си. Мислите ли, че единъ день, когато видите Христа, и вие нѣма да паднете съ лице къмъ земята?

Всички, които видятъ Христа, ще се простратъ на земята, а слѣдъ това трѣбва да дойдатъ пратеници отъ небето, съ огънь въ рѫка, да ги прѣчистятъ и да ги изправятъ на крака. Питамъ: тия хора, като паднатъ съ лице къмъ земята, какво ще видятъ? Казватъ: все ще видимъ нѣщо. Какво ще видятъ? Да се казва, че ще видишъ нѣщо, безъ да го видишъ въ дѣйствителность, то е все едно да казвашъ, както мнозина казватъ, че ще станатъ богати, учени хора. Да, на думи човѣкъ може да стане богатъ, но може да стане и бѣденъ. НѢщата не се постигатъ само съ говорене.  Твърдението на нѣщата още не е наука. Ако кажа, че минахъ океана, минахъ ли го въ дѣйствителность? Ако кажа, че ходихъ на Слънцето, ходихъ ли, наистина? Ако кажа, че се разговаряхъ съ Бога, вѣрно ли е това? Това сѫ само твърдения, но не и дѣйствителни факти. Ако азъ, наистина, съмъ говорилъ съ Бога, никога и никому нѣма да разправямъ за това. Да разказвамъ на хората, че съмъ говорилъ съ Господа, това е щестлавие. Съ това азъ искамъ да се повдигна прѣдъ хората, да видятъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ. Едно трѣбва да знаете всички: човѣкъ още съ никого не е говорилъ. Той едва сега учи да се разговаря съ себе си, т. е. да говори на себе си. Велика наука е човѣкъ да говори на себе си!

Казвамъ: тъй както се развивате, като окултни ученици, има опасность да се явятъ въ васъ извѣстни слабости, които ще ви спъватъ. Запримѣръ, у мнозина се забѣлѣзва голѣмо щестлавие, но така майсторски се скрива подъ формата на религиозното чувство, че и тѣ сами не го виждатъ. Съ свѣщь трѣбва да се търси, за да се намѣри. Други пъкъ се показватъ външно тихи, спокойни, като че нищо не ги смущава, а въ сѫщность вѫтрѣшно усѣщатъ, че имъ липсва нѣщо. Тѣ сами себе си лъжатъ, но не могатъ да издържатъ докрай. Тѣзи и редъ още слабости се забѣлѣзватъ между ученицитѣ по причина на неизползуванитѣ енергии, които получаватъ отъ природата. Всѣка енергия трѣбва да се впрегне на работа, да се приложи въ живота.

И тъй, който ме е разбралъ, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е законъ на даване. Не е въпросъ да давашъ отъ себе си, но като курна на нѣкой изворъ, или като чешма, прѣзъ тебе постоянно трѣбва да минава благото на извора, а ти ще го раздавашъ на другитѣ. Казвате: какво ще излѣзе отъ това даване? Главната придобивка седи въ това, че всѣки, който пие отъ тази вода, ще оживѣе. Единъ день курната или чешмата ще изчезне, а на нейно мѣсто ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: дѣ е курната? Видятъ ли дърво на мѣстото на курната, тѣ ще разбератъ, че тя се е прѣвърнала въ живо сѫщество, въ растение, благодарение на това, че прѣзъ нея е минавало Божественото. Много отъ сегашнитѣ растения нѣкога сѫ били курни, чешми, прѣзъ които Божественото е текло. По сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ, който е служилъ на Божественото, като курна, като чешма, впослѣдствие се е прѣвърналъ въ живо сѫщество, въ растение. Дотамъ е достигнало съврѣменното човѣчество, да се прѣвърне въ растения. Питамъ: колко врѣме му е нужно отсега нататъкъ, за да се прѣвърне въ разумно сѫщество? Нѣкой казва, че Духътъ Божий живѣе въ него, а слѣдъ малко се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Какъ е възможно Богъ да живѣе въ нѣкой човѣкъ, а той да се обижда? Обижда ли се, Богъ не живѣе въ него. Ако този човѣкъ се намира въ срѣдата на океана, кой ще може да го оплюе отъ брѣга, т. е. да го засегне съ своитѣ обидни думи? Ако нѣкой сомъ е дълбоко нѣкѫдѣ въ чистата вода, кой ще може отъ брѣга да го изцапа?

Това сѫ силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи, живѣешъ ли въ Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седатъ отдалечъ, на брѣга, и не ще смѣятъ съ нищо да те досегнатъ. Плачешъ ли, че всѣки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брѣга. Казвашъ: какъ тъй, азъ мисля за Бога. Ти мислишъ за Бога, както мислишъ да се оженишъ за царския синъ, обаче, той не мисли още за тебе. Азъ не казвамъ, че Господъ, не мисли за васъ, но вашата идея за Бога т. е. за царския синъ, не е още толкова силна, толкова опрѣдѣлена, че да намѣрите методъ, какъ да я реализирате. Вие още не знаете, кой ви обича, кой мисли за васъ, и затова гледате само да се осигурите. Казвамъ: когато майката и бащата иматъ прѣдъ видъ нуждитѣ на своето дѣте, то не трѣбва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Слѣдователно, когато Богъ урежда нашитѣ работи, ние не трѣбва да се безпокоимъ и сами да ги уреждаме. Отъ двѣ мѣста работитѣ едноврѣменно не се уреждатъ. Който не знае това, той върви въ кривъ пѫть. Ние трѣбва да знаемъ, кой ни обича, кой мисли за насъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не го обича, той е невѣжа човѣкъ. Какъ познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви въ услуга, въ помощь при всички трудни моменти на вашия животъ. Онѣзи, които ви обичатъ, тѣ не живѣятъ на земята, защото обичьта е постояненъ, непрѣкѫснатъ процесъ. И съ това ние си обясняваме, защо хората на земята единъ часъ обичатъ, на втория часъ не обичатъ. Тѣ нѣматъ условия да проявятъ постоянната Любовь, и затова служатъ само като проводници на Божията Любовь.

И тъй, ще знаете, че онѣзи, които ви обичатъ, тѣ сѫ сѫщества отъ другъ свѣтъ. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Значи, Богъ е първоизточникътъ, изворътъ на великата Любовь. Ангелитѣ сѫ нишки, проводници, прѣзъ които минава тази Любовь. Какво сѫ хората тогава? По този въпросъ вие ще помислите и сами ще си отговорите.

Идеята, която искамъ да оставя въ ума ви, е слѣдната: не мислете, че Богъ не ви обича. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Не искайте и отъ хората да ви обичатъ. Знайте, че и Богъ, и хората ви обичатъ. Казвате ли, че хората не ви обичатъ, вие разсѫждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своитѣ дойде, но тѣ не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Азъ говоря по този въпросъ, понеже мнозина се оплакватъ, че нѣмало любовь, нѣмало братски отношения помежду имъ. Всички трѣбва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горѣ, въ невидимия свѣтъ. И хората на земята могатъ да бѫдатъ братя дотолкова, доколкото тѣ сѫ носители на идеитѣ, които това Братство проповѣдва. Когато се говори за Духа Божий, трѣбва да знаете, че Той посѣщава човѣка отъ врѣме на врѣме, като му прѣдава велики мисли и чувства, които помагатъ на неговото развитие и растене. Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде интелигентенъ, разуменъ, възприемчивъ, да разбира мислитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща и да се съобразява съ тѣхъ, а да не го заставя той да се съобразява съ неговитѣ желания. Запримѣръ, намислилъ си да излѣзешъ на разходка, да направишъ една екскурзия. Невидимиятъ свѣтъ те прѣдупрѣждава да не отивашъ днесъ, защото врѣмето ще се развали за нѣколко дни. Обаче, ти си казвашъ: нищо отъ това, азъ ще тръгна. Богъ е силенъ да ме запази отъ всичко, което би могло да ми се случи. Тръгвашъ на екскурзия. Врѣмето, обаче, се разваля, започва непрѣкѫснато да вали снѣгъ, и ти се чудишъ, какво да правишъ. Слушай невидимия свѣтъ, какво ти казва, и не изкушавай Бога! Ти казвашъ: азъ искахъ да изпитамъ силата си. Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цѣло съдружие отъ духове, отъ сѫщества, които трѣбва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.

Днесъ повечето хора търсятъ лесенъ пѫть за постигане на своитѣ стремежи. Вие трѣбва да знаете, че лесниятъ пѫть е труденъ пѫть, но за да стане човѣкъ богатъ, ученъ, силенъ, той има опрѣдѣленъ пѫть, по който може да постигне тѣзи свои желания. Ако търсите наука, или искате да развиете въ себе си доброто, или искате да придобиете Любовьта, Мѫдростьта и Истината, намѣрете пѫтя, по който можете да ги постигнете правилно. Този пѫть е точно опрѣдѣленъ, но различенъ за всѣка душа. Казвате: Господъ може да направи съ насъ, каквото пожелае. Въ единъ день Той може да ни прѣобрази. Вѣрно е това, но работата на Бога, на ангелитѣ не е тази. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той самъ трѣбва да работи върху себе си, а Богъ, ангелитѣ и другитѣ разумни сѫщества ще му даватъ свѣтлина и топлина, ще му помагатъ само. Трѣбва ли културниятъ човѣкъ днесъ да се уподоби на едно своенравно дѣте, което е направило нѣколко гарги отъ каль и да иска отъ майка си да ги оживи? Разправятъ за Христа, че нѣкога е направилъ нѣколко птички отъ пръсть и като духналъ върху тѣхъ, оживилъ ги. Други разправятъ за силата на св. Спиридонъ, че като стиснѣлъ керемида, тя пущала вода. Вѣрни ли сѫ тия нѣща? Ако вѣрвате, вѣрни сѫ; ако не вѣрвате, не сѫ вѣрни. Има начинъ, по който нѣщата могатъ да се провѣрятъ абсолютно. Какъ? — Като се прѣнесемъ въ врѣмето, прѣзъ което сѫ станали тия нѣща и ги провѣримъ.

Сега, отъ всички се изисква да бѫдете умни, мѫдри, за да създадете по-добра срѣда за вашето разбиране и напрѣдъкъ. Ще кажете: сега не сме ли умни? Умни сте, но не толкова, колкото трѣбва. Напримѣръ, въ Америка ще срещнете много хора, които казватъ за себе си: азъ съмъ Христосъ. Другитѣ ги слушатъ, минаватъ — заминаватъ, не се интересуватъ, оставятъ ги свободни, да си мислятъ, каквото искатъ. Тѣ знаятъ, че всѣки носи отговорность за своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Обаче, този въпросъ седи малко по-другояче. Христосъ е казалъ: „Който ме люби, ще упази моитѣ заповѣди“. По това ще познаете човѣка, дали Христовото слово живѣе въ него, или не. Онѣзи, които не сѫ спазили Христовия законъ, чакатъ Христа втори пѫть да дойде на земята. И да дойде Христосъ на земята, тѣ нѣма да Го познаятъ.

Казвамъ: главната задача на съврѣменния човѣкъ е да разбере правилно двата закона — служене на Бога и на себе си — и да ги приложи въ живота си. Да служишъ на Бога, значи да оставишъ Божественото да минава прѣзъ тебъ безпрѣпятствено. Като служишъ на Бога, послѣ ще служишъ и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човѣкъ да служи добрѣ на себе си, той ще може да служи и на ближнитѣ си, понеже тѣ сѫ часть отъ него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това сѫ три основни закона, които функциониратъ едноврѣменно. Първиятъ законъ прѣдставлява главата на живота; вториятъ — сърцето на живота, а третиятъ — стомаха на живота. Ближнитѣ сѫ стомахътъ, тѣ управляватъ храносмилателната система; ние сме сърцето, а Богъ е главата на цѣлото. Съединени тѣзи три принципа въ едно, тѣ вече придобиватъ дълбокъ смисълъ въ живота.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

4. Лекция отъ Учителя, държана

на 9. декември, 1925 г. г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...