Jump to content

1925_11_25 Прави и криви линии


Ани

Recommended Posts

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРАВИ И КРИВИ ЛИНИИ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло.“

Отъ темитѣ се вижда, че почти всички сте на едно мнѣние. Всички считате окото за най-красивъ органъ. Разнообразието се отнася само до службата на окото. Въ какво седи красотата на извѣстенъ органъ? Мнозина казватъ, че красотата на човѣка седи въ неговата душа. Какви сѫ качествата на красотата?

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на красотата“. Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до извѣстни истини.

Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира прѣди всичко езика на природата, какъ тя се изразява. Нѣкога природата се изразява много просто, съ елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота въ природата. Нѣкога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тѣзи нейни изрази нѣма пълно съчетание. Напротивъ, и въ проститѣ, и въ сложнитѣ изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разбератъ сложнитѣ изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричнитѣ форми. Напримѣръ, съврѣменнитѣ учени сѫ, създали пишещи барометри, въ които, съ помощьта на перо,  се описватъ промѣнитѣ на врѣмето. Колкото промѣнитѣ сѫ по-голѣми, толкова и линията е по-крива, съ по-голѣми повдигания и спадания, т. е. съ по-голѣми отклонения отъ правата линия. Кривата линия (фиг. 1.) ни показва такова едно отклонение отъ правата. Тия повдигания и спадания на линията съотвѣтствуватъ на атмосферното налѣгане. По тѣхъ може да се опрѣдѣля и влагата въ въздуха. Понеже влагата пъкъ е свързана съ силитѣ въ природата, отъ количеството на тази влага ще се опрѣдѣли, какви сили и какво количество отъ тѣхъ сѫ взели участие при промѣнитѣ на врѣмето за всѣки даденъ моментъ.

OOK-05-1-01.jpg

Да допуснемъ, че нѣкои разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ искатъ да се проектиратъ въ нашия свѣтъ. Нали нѣкога свети Илия се възнесе на небето съ огнена колесница? Тогава, какъ ще се проектиратъ ангелитѣ и арахангелитѣ, напримѣръ, въ физическия свѣтъ? Какви линии ще образуватъ тѣ? Казвамъ: колкото съотношенията между линиитѣ, които тѣ образуватъ, сѫ по-правилни, толкова и сѫществата сѫ по-разумни. Слѣдователно, отъ кривата линия, която се образува при промѣната на врѣмето, вадимъ заключение, че тукъ взиматъ участие и неразумни сѫщества, неразумни сили, които създаватъ голѣми пертурбации въ природата. Значи, понѣкога и растенията, и животнитѣ взиматъ участие въ промѣната на врѣмето. Като наблюдаваме барометъра, виждаме, че линията, която перото описва, върви правилно, спокойно, и веднага слѣдъ това започва да криволичи, да слиза и да се качва. Значи, нѣкакви неразумни сили сѫ повлияли върху врѣмето. Това зависи още и отъ чувствителностьта на барометъра: колкото е по-чувствителенъ, толкова по-вѣрно той схваща и най-малкитѣ промѣни на врѣмето, били тѣ даже и на далечни разстояния.

Възъ основа на този законъ, ние вадимъ и слѣдното заключение: колкото едно сѫщество е по-разумно, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ по-правилни. Напримѣръ, каквито сѫ линиитѣ на носа у човѣка, такава ще бѫде и неговата мисъль. У нѣкои хора долната устна е по-кѫса, а горната — по-дълга; у други пъкъ е обратно. По дължината и извиванията на тѣзи линии може да се сѫди за характера и способноститѣ на човѣка. Това може да опрѣдѣли само онзи, който разбира отношението между живитѣ линии. По живитѣ линии върху лицето на човѣка може да се чете така, както графологътъ чете по почерка. Нѣкои пишатъ дебели, груби букви и числа, а други пишатъ нѣжни, деликатни букви; едни пишатъ остри букви, а други — обли, крѫгли; едни започватъ писмото си, напримѣръ, съ нѣжни, деликатни букви, но завършватъ съ груби, дебели букви. Кои сѫ причинитѣ, че тѣзи хора започватъ грубо? Тънкитѣ, нѣжни линии показватъ, че нѣкѫдѣ се явява единъ малъкъ, слабъ изворъ. Постепенно, обаче, въ този изворъ започватъ да се вливатъ нови притоци вода, които го правятъ силенъ, голѣмъ, и той се изразява въ груби, дебели линии. Значи, когато този човѣкъ е започвалъ писмото си, въ него е дѣйствувалъ само единъ мозъченъ центъръ, но впослѣдствие повече центрове взиматъ участие, и той измѣня начина на писането. Това показва още, че и въ началото на неговия животъ е дѣйствувалъ главно единъ мозъченъ центъръ, а послѣ сѫ се пробудили още нѣколко, които сѫ увеличили енергиитѣ на неговия организъмъ.

Нѣкои хора мислятъ, че тѣзи нѣща не сѫ важни за живота имъ. Тѣ сѫ много важни, защото опрѣдѣлятъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Външниятъ животъ на хората пъкъ не е нищо друго, освѣнъ резултатъ на вѫтрѣшния. Ако човѣкъ иска да разбере сегашния си животъ, той трѣбва да се върне съ хиляди години назадъ, да прочете всичко, което е написалъ и да съпостави миналото си съ настоящето. Това той може да прочете по линиитѣ на лицето, на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата; сѫщо така това може да прочете и по устройството на своята глава, на рѫцѣтѣ си, както и на цѣлото тѣло. Да се върнемъ назадъ, това подразбира да проучимъ всички линии на нашето тѣло. По носа на даденъ човѣкъ можемъ да прочетемъ, какви сѫ били неговитѣ дѣди и прадѣди отъ прѣди хиляди години и до днесъ. По неговия носъ можемъ да прослѣдимъ и за условията, при които тѣ сѫ живѣли и сѫ се развивали. Това сѫ редъ математически задачи, които могатъ да рѣшаватъ само онѣзи, които знаятъ висшата математика и геометрия.

Нѣкой казва: какво ме интересува миналото? — Ами защо ви интересува настоящето? Прѣди всичко миналото на човѣка е свързано съ неговото настояше така, както изгрѣвътъ на слънцето е свързанъ съ неговия залѣзъ. И тогава, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви. Безъ прояви животътъ нѣма смисълъ. Животътъ е реаленъ само тогава, когато се проявява, въ каква и да е форма. Тия форми, въ които съврѣменнитѣ хора се проявяватъ, сѫ прѣходни. Обаче, срѣщатъ се хора и на земята, и на небето съ установени форми. Тѣ сѫ сѫщества съ завършенъ, устаноьенъ характеръ; тѣ сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Като отидете въ духовния свѣтъ, вие ще видите тѣзи сѫщества въ всичката имъ красота, а на земята тази красота се изразява главно въ правилни и хармонични линии. Врѣменнитѣ, прѣходнитѣ характери мязатъ на буквитѣ, които въ разнитѣ езици се измѣнятъ. Има нѣкои букви, които сѫ еднакви почти въ всички езици. Напримѣръ, буквата А, буквата О и други. Буквата О показва, че въ нея има скрити сили, още непроявени. Слѣдователно, за да се прояви дадена сила, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. И наистина, когато буквата О е дала нѣщо отъ себе си, образувала се е буквата А. Значи, буквата А е начало на проявяването.

Това сѫ символи, които вие трѣбва да знаете, защото тѣ сѫществуватъ въ природата. Напримѣръ, разгледайте линията на човѣшкитѣ устни и размишлявайте, защо природата ги е създала такива, именно; послѣ размишлявайте върху въпроса, какъ и защо е създала този разрѣзъ между двѣтѣ устни, който ние наричаме уста. Дълбокъ замисълъ има въ създаване на устнитѣ въ човѣка, но намъ се вижда днесъ това нѣщо така естествено, така просто, че не се замисляме даже върху него. Всички хора иматъ уста, но забѣлѣжете, че у всички хора уститѣ не сѫ еднакво голѣми, не сѫ на едно и сѫщо мѣсто, не сѫ на еднакво разстояние отъ носа; устнитѣ имъ не сѫ еднакво дебели, нѣматъ еднаква форма и т. н. По тѣзи признаци, именно, и хората се различаватъ. Ще кажете, че това не е важно. За простия човѣкъ нищо не е важно, но за учения, за идейния човѣкъ всичко е отъ значение. Той се стреми да разбира нѣщата, тъй както Богъ ги е създалъ първоначадно. Проучаването на тия нѣща съставлява положителна, Божествена наука, въ която нѣма никакви заблуждения. Когато човѣкъ изучава Божествения свѣтъ, въ него нѣма никакви противорѣчия, той изпитва само радость и веселие. Срещнете ли нѣкой волевъ човѣкъ, той е активенъ, човѣкъ на дѣятелностьта, или както го наричатъ индуситѣ „Rajas“. И най-послѣ може да срещнете нѣкой глупавъ, невѣжа човѣкъ, който нищо не разбира. Такъвъ човѣкъ индуситѣ наричатъ „Tamas“.

И тъй, въ свѣта сѫществуватъ три категории хора: първата категория е човѣкътъ на Истината, Божествениятъ човѣкъ, когото индуситѣ наричатъ „Satwa“; къмъ втората категория се отнася волевиятъ човѣкъ — „Rajas“, а къмъ третата категория — обикновениятъ човѣкъ — „Tamas“. Когато говоря за Истината, за Мѫдростьта и за Любовьта, азъ разбирамъ три опрѣдѣлени нѣща. Подъ думата „Истина“ разбирамъ Божествения законъ, чрѣзъ който е създаденъ разумниятъ свѣтъ; къмъ този свѣтъ, именно, и ние се стремимъ. Истината съдържа въ себе си велики мегоди, чрѣзъ които ние можемъ да работимъ. Мѫдростьта пъкъ е единствениятъ обектъ, къмъ който ние трѣбва да се стремимъ. Тя е създала тѣлата на всички сѫщества, които се подържатъ чрѣзъ законитѣ и методитѣ на Истината. Любовьта внася съдържание, животъ въ тия форми.

Мнозина казватъ за нѣкого: той е уменъ, мѫдъръ човѣкъ. Значи, този човѣкъ има свѣтлина въ себе си. Слѣдователно, щомъ дойде свѣтлината, тя винаги създава образи, форми. Въ формитѣ се виждатъ вече и най-малкитѣ частици, както и законитѣ, по които частицитѣ се съчетаватъ, за да образуватъ формитѣ. Нѣкой казва, че Богъ му говори. Питамъ: по какъвъ начинъ ти говори? Не е достатъчно само да кажешъ, че Богъ ти говори, но трѣбва да знаешъ, по кой начинъ, именно, ти говори, защото Богъ говори на хората по три начина. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Истината, Той имъ дава методи, по които могатъ да работятъ при всѣки даденъ случай. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Мѫдростьта, Той имъ показва образитѣ, които тѣ трѣбва да реализиратъ въ себе си. Въ това отношение Христосъ е съвършенъ образъ. Какви сѫ качествата на съвършения човѣкъ? Вие ще кажете, че той трѣбва да бѫде мѫдъръ, истинолюбивъ. Да, но думитѣ мѫдъръ, истинолюбивъ сѫ неопрѣдѣлени понятия. Кажете ми поне една дума, единъ съюзъ, напримѣръ, отъ езика на Истината. Вие още не можете да произнесете нито една дума споредъ законитѣ на Истината, а мислите за себе си, че сте придобили Истината. Тукъ, именно, е вашето заблуждение. Нѣкой казва: азъ зная английски езикъ много добрѣ. — Щомъ знаете английски, кажете една дума, но така, че и англичанинътъ да не познае, че сте чужденецъ. Можете ли да произнесете по този начинъ една английска дума? Не можете. Тогава не казвайте, че знаете английски езикъ много добрѣ. Ако е въпросъ за български езикъ, като българи, вие можете да произнесете една българска дума правилно. За да произнесете правилно една дума отъ езика на Истината, вие трѣбва да имате толкова нѣжно гърло, всички да разбератъ, че вие не сте човѣкъ отъ „мiра сего.“ При сегашното състояние на хората, когато тѣ по десеть пѫти на день скърбятъ и се радватъ, падатъ и ставатъ, тѣ още не могатъ да си служатъ съ езика на Истината. Който иска да си служи съ езика на Истината, той трѣбва да е надрасналъ дребнавоститѣ и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Когато вижда хората да скърбятъ и плачатъ, той трѣбва да знае, защо скърбятъ и плачатъ; когато ги вижда да се радватъ, пакъ трѣбва да знае, защо се радватъ. Нѣкой си счупилъ крака. Трѣбва ли човѣкътъ на Истината да плаче заедно съ него? Ученикъ стои прѣдъ дъската и плаче, че не може да рѣши нѣкоя трудна задача. Човѣкътъ на Истината и въ единия, и въ другия случай знае дълбокитѣ причини за това, и той бърза да помага на тѣзи хора, а не отива да плаче заедно съ тѣхъ.

Ако срещнете въ нѣкоя книга числа съ различни знаци, прѣдъ и слѣдъ тѣхъ, както въ написанитѣ тукъ нѣколко числа, 6+, 7-, +6, -7, какво значение ще имъ дадете? Числото 6+ показва, че нѣкой човѣкъ има да получава нѣщо, нѣкакво наслѣдство, напримѣръ. Като получи наслѣдството, на какво число ще бѫде равенъ той? Числото 7- показва, че отъ нѣкой човѣкъ трѣбва да се вземе нѣщо. Като се вземе отъ него това число, на какво ще бѫде равенъ и той? Да допуснемъ пъкъ, че числото 6+ прѣдставлява ябълчно дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво въ продължение на десеть мѣсеца? Ако пъкъ това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане съ него? То ще изгуби нѣщо отъ себе си. Значи, въ първия случай ще имаме 6+1 = 7, а въ втория случай ще имаме 7 - 1 = 6. Споредътози законъ, числото 6 е майката, а 7 — е бащата. Щомъ се роди дъщеря, майката се увеличава; когато синъ умира, бащата губи. Тогава той става по-слабъ отъ майката, енергиитѣ въ не-го се намаляватъ. Тъй че, когато хората плачатъ за своитѣ умрѣли, въ сѫщность тѣ не плачатъ за самитв тѣхъ, а за загубата, която прѣтърпяватъ. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нѣщо отъ себе си. Слѣдователно, когато хората губятъ, тѣ всѣкога плачатъ, скърбятъ, а когато печелятъ, тѣ всѣкога се радватъ. Казвате: ами Христосъ защо плака? Той плака за еврейския народъ, който изгуби благоприятнитѣ условия на живота. И слѣдъ това той имъ каза: „Азъ ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Вмѣсто евреитѣ други народи спечелиха, и затова радостьта на Христа бѣше по-голѣма отъ скръбьта Му. Казвате: защо еди-кой си човѣкъ плаче? — Защото сте му взели нѣщо. — Какво трѣбва да направимъ за да не плаче? — Върнете това, което сте му взели.

И тъй, помнете слѣдната философия: не взимайте отъ човѣка онова, което не можете да му дадете. Това сѫ задачи въ живота, които всѣки трѣбва правилно да разрѣши. Доброто въ свѣта може да се изрази съ знаковетѣ на събиране и умножаване: (+ и х), а злото — съ знаковетѣ на изваждане и дѣление (- и :). Доброто оперира съ събиране и умножение, а злото — съ изваждане и дѣление. Вълкътъ, напримѣръ, знае да изважда и да дѣли. Първо той се приближава до кошарата, изважда една, втора, трета овца отъ стадото, занася ги нѣкѫдѣ въ гората, дѣто започва да ги дѣли. Той знае дѣлението по всички правила, а не само на теория. Доброто пъкъ създава нѣщата. Слѣдователно, всички процеси у насъ, които дѣлятъ, трѣбва да се ограничатъ.

Това е философия, това е наука. Съ това, именно, се занимава окултната наука. Тя дава методи на човѣка за развиване на Божественото въ него, което твори. Хората постоянно се смущаватъ отъ това, защо този или онзи живѣятъ така. Защо хората живѣятъ така, не мислете по този въпросъ, но се запитайте, защо вие живѣете така. Нѣкой казва: защо хората не ме разбиратъ? — Ами защо ти не разбирашъ хората? — Защо еди-кой си ме обиди? — Ами ти защо го обиди? Питамъ: въ какво се заключава обидата? Обидата седи въ това, че думитѣ на нѣкой човѣкъ ви оскърбяватъ. Слѣдователно, кажете ли нѣкому нѣщо, което може да го обиди, веднага се корегирайте. Дайте мѣсто на Божественото въ себе си, то да се прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да расте. Затова и Писанието казва: „Не сѫете, да не бѫете сѫени!“ Богъ не сѫи никого, ние сами се сѫимъ. Силниятъ човѣкъ самъ се сѫи. Той казва: това, което направихъ, което казахъ, не бѣше добро. Нѣкой казва: азъ съмъ ученъ човѣкъ, погрѣшки не правя. Не мислете така. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Прѣдставете си, че вие сте ученъ, учитель сте въ нѣкоя гимназия, и задавате на ученицитѣ си темата: „най-важниятъ елементъ въ природата.“ Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вмѣсто „най-важниятъ“, пишете „на-важния“. Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрѣшка? Двѣ причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да провѣрите вниманието на ученицитѣ си, или отъ навикъ да пропущате по една или двѣ букви въ думитѣ. Има хора, които изпущатъ букви въ края на думитѣ, особено това се забѣлѣзва въ подписитѣ имъ. Тѣ така се подписватъ, че краятъ на фамилията имъ не може да се чете. Когато човѣкъ изписва всичкитѣ букви, това показва, че той свързва всичкитѣ си работи. Така пишатъ обикновено хора, които разполагатъ съ врѣме. Когато човѣкъ изпуща нѣкои букви, особено крайнитѣ, това показва, че той бърза, нѣма врѣме да свърши работата си. Въ български езикъ, и да се изпущатъ букви, пакъ може да се чете написаното, но еврейски езикъ не търпи това. Той е точенъ, опрѣдѣленъ езикъ.

Слѣдователно, дойдемъ ли до Истината, трѣбва да знаемъ, че всички нейни форми сѫ строго опрѣдѣлени. Тамъ не може да се лавира. Въ Истината нѣщата не могатъ да се измѣнятъ нию на йота. Ето защо всѣки трѣбва да има стремежъ да измѣня своитѣ състояния, отъ лоши на добри. Не е лошо, когато човѣкъ мѣни състоянията си, това го обогатява вѫтрѣшно, но той трѣбва да е надъ всички състояния въ себе си, да се разбира. Дойде ли ви нѣкое тѫжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радость, пакъ не сте вие; разбогатѣете ли, това не сте вие; осиромашѣете ли, пакъ не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия нѣща — богатство, знания, сила — това сѫ състояния само. Вие трѣбва да дойдете въ реалното, да знаете, дѣ се намира човѣкътъ. Дойдете ли до реалното въ човѣка, вие можете да се спогодите съ него. Разумниятъ човѣкъ не обръща внимание нито на своитѣ, нито на чуждитѣ погрѣшки. Той само корегира и върви напрѣдъ. Докато хората се спиратъ прѣдъ погрѣшкитѣ, тѣ живѣятъ по човѣшки. Ако нѣкой ангелъ слѣзе на земята и види, че единъ вълкъ яде овца, мислите ли, че той ще тръгне слѣдъ вълка да го гони? Напротивъ, той ще каже на вълка: добрѣ направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичкитѣ правила на естеството си? Вълкътъ ще отговори: изядохъ я, но остана отъ нея единъ малъкъ излишъкъ. Този излишъкъ ще създаде кармата на вълка. Ннгелътъ знае това нѣщо и не прави опити да измѣня кармата на вълка, нито пъкъ да измѣня неговото естество. Всички овци, които сѫ пострадали отъ вълка, единъ день ще създадатъ неговото нещастие. Какъ? —  Като го глобятъ, каго го накаратъ да плати всичко. Разправятъ за единъ вълкъ, който посрѣдъ день влѣзълъ всрѣдъ едно стадо, отъ 100—200 говеда, и грабналъ отъ него едно теле. Въ тозъ моментъ всички говеда се нахвърлили отгорѣ му, и съ рогата си го удряли, мушкали, докато го разкѫсали на парчета. Питамъ: трѣбваше ли този вълкъ да бѫде толкова глупавъ, да влѣзе всрѣдъ стадото? Той си мислилъ, че и говедата пасатъ трѣва, като овцитѣ. Не, тѣ иматъ роги, съ които мушкатъ, и могатъ да разкѫсатъ единъ вълкъ.

Казвамъ: всички лоши постѫпки въ живота носятъ и своитѣ лоши послѣдствия. Тѣ създаватъ особени форми, прѣзъ които ще мине този, който ги е създалъ. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне, и нейниятъ създатель ще бѫде първиятъ, когото тя ще убие. Забѣлѣжете, много отъ съврѣменнитѣ изобрѣтатели на бомби, на избухливи газове и на редъ още зловрѣдни изобрѣгения, сѫ платили съ живота си. Гледашъ, нѣкой изобрѣтатель днесъ прави опити, утрѣ прави опити съ своето изобрѣтение, докато нѣкоя бомба избухне и му отнеме или кракъ, или рѫка, а понѣкога и цѣлия животъ И затова казвамъ: не се самоизлъгвайте да мислите, че каквото и да вършите, ще мине незабѣлѣзано. Не, живата разумна природа държи смѣтка за всичко. Едно правило дръжте въ ума си: честни бѫдете! Въ честностьта се криятъ велики енергии, които въздигатъ човѣшката душа.

Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ! Това сѫ първитѣ морални сили, съ които той трѣбва да си служи. Освѣнъ това, той трѣбва да бѫде интелигентенъ и благороденъ. Безъ тѣзи сили той не може да се прояви като човѣкъ. Всѣка негова постѫпка трѣбва да изразява благородство, въ което Богъ да се прояви. Всѣко негово дѣйствие трѣбва да е продиктувано отъ Мѫдростьта. Който погледне на тази постѫпка, да види въ нея свѣтлината на Мѫдростьта. Постѫпва ли човѣкъ така, той ще привлѣче Бога въ себе си, и по този начинъ ще бѫде полезенъ на ближнитѣ си, ще може да имъ помага. Влѣзе ли Богъ въ човѣка, той прѣстава да живѣе за себе си, прощава се съ дребнавоститѣ на живота и се слива съ Бога. Само такъвъ човѣкъ може да отиде на небето. Единъ човѣкъ е достатъченъ за небето. Той ще прѣдставлява всички останали хора. Яви ли се човѣкъ на небето, между красивитѣ ангели, и той трѣбва да бѫде красивъ. Въ ангелския свѣтъ не могатъ да живѣятъ грозни сѫщества. Влѣзе ли нѣкой грозенъ човѣкъ между ангелитѣ, достатъчно е само веднъжъ да се погледне въ тѣхнитѣ огледала, за да се ужаси отъ своя образъ. Види ли образа си, той за нищо вече не е въ състояние да остане между ангелитѣ. Тѣ нищо нѣма да му кажатъ, но той ще изпита въ себе си голѣма тѫга, че не разбира живота имъ, не разбира езика и ще пожелае часъ по-скоро да слѣзе на земята. Ангелитѣ ще се отнесатъ внимателно къмъ него, но не могатъ да направятъ никаква връзка съ него, защото знаятъ, че той е невѣжа човѣкъ. Трѣбва ли слѣдъ всичко това той да имъ се прѣдставя, че знае много? Рече ли да имъ се прѣдставя това, което не е, той вече е влѣзълъ въ злото. Щомъ е попадналъ между ангелитѣ, ще трѣбва да се смири и да си каже: Господи, тѣзи сѫщества сѫ високо напрѣднали, азъ не съмъ за тукъ. Моля Ти се, опрѣдѣли ми мѣстото. Когаго хората искатъ да се прѣдставятъ такива, каквито не сѫ въ дѣйствителность, тѣ повдигатъ главата си нагорѣ, заематъ положение, което не отговаря на дѣйствителностьта.

И сега, като окултни ученици, като хора, които искатъ да изучаватъ Истината, вие трѣбва да знаете, че всички форми, които хората иматъ, както и всички тѣхни движения, се дължатъ на тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Които отъ тѣхъ сѫ неправилни, нехармонични съ природата, трѣбва да се корегиратъ. Какъ могатъ да се корегиратъ? Кой какъ мине покрай такъвъ човѣкъ, било нѣкой добъръ човѣкъ, било нѣкое дѣте, все ще му направятъ по една малка забѣлѣжка въ едно, или въ друго отношение. Невидимиятъ свѣтъ не обича да казва нѣщата изведнъжъ, но той казва всѣки день по малко. Задачата на човѣка не е да се прѣобрази изцѣло, въ единъ день само, но да изправя поне по една микроскопическа часть отъ своя животъ: днесъ ще изправи една микроскопическа часть отъ нѣкоя линия на лицето, на носа, на устата, на вѣждитѣ си и т. н. Утрѣ ще изправи друго нѣщо. Всѣки день ще ретушира по нѣщо въ лицето си както художникътъ ретушира нѣкоя своя картина съ четката си. Ако човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ може да подобри очитѣ си, или устата си, или ушитѣ си, или брадата си, да ги доведе до положение да съотвѣтствуватъ на реалностьта, това е голѣма придобивка. За да се постигне това, всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка трѣбва да бѫдатъ съзнателни, да прѣминатъ прѣзъ законитѣ на неговото сърце, прѣзъ законитѣ на неговия умъ и прѣзъ законитѣ на неговата воля. По този начинъ ще се развие Божественото начало въ него, и той ще може да работи за въ бѫдеще по-успѣшно и съзнателно.

Като разглеждамъ темитѣ ви, намирамъ, че нѣкои ги пишатъ красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскатъ набързо, както имъ дойде. Най-доброто врѣме за размишление върху дадена тема е вечерь, въ 10 часа, когато повечето хора спятъ. Този часъ е най-добъръ за размишление върху това, което Богъ е сътворилъ. Като обмислите въпроса добрѣ, напишете си темата спокойно, тихо, съ красиви, правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора иматъ наслѣдени качества, добри и лоши, отъ своитѣ дѣди и прадѣди, върху които трѣбва да работятъ: добритѣ да развиватъ, лошитѣ да възпитаватъ и облагородяватъ. Нѣкои хора иматъ добро желание да пишатъ правилно, красиво, но сѫ наслѣдили една чърта отъ своитѣ дѣди, да изяждатъ отъ врѣме на врѣме по една буква въ думитѣ. Тѣ сами не могатъ да видятъ, че пропуснали нѣкои букви. Други пъкъ, каквото и да пишатъ, винаги забравятъ да турятъ датата.

Сега всички трѣбва да привикватъ къмъ новото, т. е. да работятъ споредъ изискванията на живата природа — безъ погрѣшки. Новиятъ животъ изисква да се избѣгватъ старитѣ погрѣшки. Повтарятъ ли се тѣ, човѣкъ не може да се извини. Ако той прави нови погрѣшки, благодарение на това, че влиза въ нова область, между непознати мѣстности, погрѣшкитѣ му се извиняватъ. Стара погрѣшка е, напримѣръ, одумването. Искате ли да се освободите отъ този старъ недѫгъ, прѣпорѫчвамъ ви слѣдния методъ. Въ продължение на цѣла година, опрѣдѣляйте всѣки день по едного, когото ще одумвате. Напримѣръ, първи януари, понедѣлникъ, запишете името на едного отъ васъ, когото опрѣдѣляте да бѫде одумванъ, и всички кажете нѣщо по неговъ адресъ, кой каквото знае, добро или лошо. На другия день, 2 януари, вторникъ, вземете другъ човѣкъ и го подложете помежду си на подобна критика. Така продължавайте всѣки день, докато изкажете всичко, каквото знаете. По този начинъ ще се отвикнете да критикувате, и всички противорѣчия, които ви спъватъ въ живота ви, ще изчезнатъ. Така тежестьта ще се разпрѣдѣли равномѣрно върху всички. Сега, обаче, върху едни хора пада по-голѣма тежесть, като ги хвалимъ или коримъ много, а върху други — по-малка тежесть. Природата обича равновѣсието. Когато човѣкъ одумва нѣкого, той трѣбва да бѫде справедливъ. И слѣдъ като се изкаже, ще се запита: вѣрно ли е всичко това, което говорихъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, т. е. когато говори добро или зло, било за другитѣ, или за себе си, той трѣбва да бѫде искренъ. Който не е съгласенъ съ този методъ, нека всѣки день ангажирва мисъльта си съ красиви и възвишени нѣща, по-високи отъ обикновения, дѣлниченъ животъ.

Сега да се върнемь къмъ основната мисъль на лекцията. Вие не трѣбва да се отказвате отъ дѣйствителностьта. Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя чистъ и възвишенъ животъ. — Тогава ще бѫдешъ активенъ, дѣятелень. — И това не мога; азъ искамь да почивамь. — Можешъ и да почивашъ, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Почивката е врѣменно състояние, тя не може да бѫде вѣчна. Да се отказваме отъ живота, това не е волята Божия; да се прѣсилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всѣки трѣбва да даде изразъ на живота, който Богъ е вложилъ въ него. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде искренъ, доблестенъ и да не се мѫчи да подражава на другитѣ. Изразява ли човѣкъ своя животъ, тъй както се развива въ него, той ще получи Божието благословение. Само Богь ни знае, Той ни познава най-добрѣ, а ние сме прѣдметъ, обектъ на Божието знание. Слѣдователно, въ всѣки даденъ случай азъ зная за себе си това, което Богъ знае за мене. Божието съзнание е всѣкого будно за насъ. Той постоянно ни държи въ ума и въ сърцето си. Когото Богъ държи въ ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че нѣкое цвѣте расте, Той го полива съ росата си и огрѣва съ лѫчитѣ си. Види ли, че нѣкое сѫщество страда, скърби, Богъ се радва; радва ли се това сѫщество, и Богъ се радва. Срещне ли нѣкой невѣжа, спре се при него, даде му малко свѣтлинка и си замине. Срещне ли нѣкой ученъ, погледне го, порадва му се и си продължи пѫтя. Вие ще цитирате стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Върви нѣкой богатъ, ученъ човѣкъ, съ пъленъ чувалъ на гърба си, срѣща Господа и му казва: Господи, азъ работихъ и забогатѣхъ! — Добрѣ, продължавай пѫтя си. Слѣдъ него Господъ срѣща другъ човѣкъ, съ празенъ чувалъ на гърба си, плаче и нарежда: Господи, азъ осиромашахъ. Нѣма ли Правда въ свѣта? — Почакай малко, сега и ти ще придобиешъ нѣщо. Господъ веднага спира богатия и му казва: дай половината си богаство, заради мене, на този бѣденъ човѣкъ! Той сваля отъ гърба чувала си, прѣсипва половината си богатство въ празния чувалъ на бѣдния, и послѣ двамата продължаватъ да вървятъ заедно, да пѣятъ и славословятъ Бога. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ въ свѣта.

Слѣдователно, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да постѫпваме съ своитѣ мисли и чувства, безъ да се самоосѫждаме. Запримѣръ, случи се, че нѣкоя наша мисъль е много натоварена, а друга нѣкоя е празна, слаба. Какво трѣбва да направимъ? — Натоварената мисъль да даде малко отъ своя товаръ на слабата, за да се уравновѣсятъ. Постѫпваме ли така, много отъ нашитѣ дефекти ще се изправятъ. Сѫщото може да се приложи и къмъ чувствата. Тѣзи мисли, които ви давамъ сега, сѫ необходими за обяснение на нѣкои закони, съ които можете да изправите своитѣ недѫзи. Нѣкои питатъ: ние изправни ли сме въ своитѣ работи? Какъ изглеждаме? Питамъ: вие какво мислите за себе си? Ако вие се мислите за изправни, и азъ ви считамъ такива. Каквото човѣкъ мисли вѫтрѣшно за себе си, това мислятъ и другитѣ хора за него. Нѣкой казва: добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Ти какво мислишъ за себе си? — Не съмъ много добъръ. Казвамъ: този човѣкъ не е искренъ. Той иска да прѣдизвика другитѣ, да се изкажатъ, какво мислятъ за него. Добъръ човѣкъ е той, добри сѫ и всички останали хора, понеже Богъ ги е създалъ. Човѣкъ е и красивъ, и добъръ, но се е накалялъ отгорѣ. Той трѣбва да се измие добрѣ, да изчисти всичката каль отъ повърхнината си, за да се прояви Божественото въ него. Задачата на всѣки човѣкъ е да изчисти своята каль, съ която се е напръскалъ отгорѣ, за да види, че наистина е чистъ и свѣтълъ.

Сега, азъ бихъ желалъ вие често да пѣете, да прогресирате въ пѣнието, да се издигнете надъ окрѫжаващата срѣда. Пѣнието изисква силно концентриране. Който иска да пѣе хубаво, най-първо той трѣбва да се освободи отъ влиянието на хората и да пѣе за себе си. Пѣй за себе си, да задоволишъ своето музикално чувство; пѣй за сѫществата отъ невидимия свѣтъ, и най-послѣ пѣй за хората! Пѣете ли първо за хората, тѣ ще укажатъ извѣстно влияние върху васъ, и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човѣкъ, той не може да пѣе хубаво: гласътъ му е грубъ, неточенъ. Гласътъ на добрия пѣвецъ трѣбва да бѫде мекъ, ясенъ и изразителенъ; умътъ му не трѣбва да е раздвоенъ. Изобщо, музиката се отнася къмъ формативнитѣ сили въ природата. Тя е въ връзка съ ителектуалнитѣ способности на човѣка. Взиматъ ли участие при пѣнието и низшитѣ чувства, напримѣръ, щестлавието, пѣвецътъ вече има желание и другитѣ хора да го чуятъ, какъ пѣе; той иска да има тѣхното добро мнѣние, тѣхното внимание, а съ всичко това той губи въ пѣнието. Това чувство се срѣща и въ животнитѣ. Веднъжъ азъ наблюдавахъ единъ славей, като пѣеше. Той бѣше затворилъ очитѣ си, забравилъ се бѣше въ пѣсеньта си, въ желанието си да бѫде чутъ и отъ другитѣ славеи. Като се приближихъ къмъ него, той се стресна, отвори очитѣ си, засрами се и прѣстана да пѣе. Той се засрами, защото азъ разбрахъ неговото щестлавие въ пѣнието. Той не пѣеше само за себе си. Може да се яви споръ сега, дали, наистина, той се е засрамилъ. За мене това е безспорно така. Той се засрами и, като за извинение, казваше: при други условия азъ бихъ пѣлъ по-хубаво.

Съврѣменнитѣ пѣвци, когато обичатъ нѣкого, и тѣ, като славеитѣ, не могатъ да пѣятъ прѣдъ него хубаво. Защо? — Защото при пѣнието се намѣсватъ други чувства, които спъватъ ума. Пѣнието пъкъ е способность, качество на ума. Хубаво може да пѣе само интелигентниятъ човѣкъ. Когато умътъ на човѣка проработи, тогава той започва да пѣе. Докато само чувствува, той не може да пѣе. Забѣлѣжете, когато се даватъ хубави концерти, парчетата, които сѫ прѣдвидени въ програмата, не изразяватъ толкова чувства, колкото права мисъль. Всѣки ще пѣе за сьрцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе единъ новъ пѫть, подемъ нагорѣ. Изобщо, докато умътъ на човѣка не е проработилъ, той не може да пѣе. Но и онзи, който много мисли и философствува, и той не може да пѣе. Добрѣ пѣе само онзи, който има чистъ, природенъ, а не критически умъ; добрѣ пѣе само онзи, който мисли по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Дребнавоститѣ въ живота прѣчатъ на музикалното чувство. Единственото нѣщо въ живота, което създава най-красивата музика, е скръбьта. Когато човѣкъ скърби, той мисли, а мисъльта създава музиката въ него. Слушали ли сте нѣкой кавалджия-овчарь да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? — Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за другъ нѣкой. Като вземе кавала си, той започва Да мисли за нея и излива скръбьта си. Значи, скръбьта прѣдставлява тѫжната душа. Нѣма по-хубава форма за тѫгата на душата отъ скръбьта. Нашага скръбь е прѣдставена на небето въ много красиво лице. Когато нѣкой човѣкъ скърби и плаче на земята, въ небето той е много красивъ. И дѣйствително, скръбьта е създала истинската музика и поезия въ живота; тя е създала дълбочина въ музиката, дълбочина въ поезията. Коя скръбь създава дълбочина въ музиката? — Скръбьта на възвишенитѣ сѫщества. Тѣ не скърбятъ за себе си. Тѣхната скръбь е велика, благородна и буди възвишенага мисъль. Тя носи свѣтлина за съзнанието на човѣка. Радостьта пъкъ е създала веселата музика. Тя внася разширение въ ума и чувствата на човѣка.

Мнозина отъ васъ сѫ музикални, но религиозното чувство у нѣкои прѣпятствува за развитието на музикалното. Тѣ считатъ, че като религиозни хора, не трѣбва да пѣятъ, и съзнателно се въздържатъ. Въздържа ли се нѣкой да пѣе, той е свѣтски човѣкъ. Истински религиозниятъ човѣкъ всѣкога трѣбва да пѣе, да слави Бога съ своята пѣсень. Когато ангелитѣ искатъ да развиятъ музикалното чувство на нѣкой човѣкъ, тѣ го поставятъ на голѣми страдания и изпитания. Съ това сѫщеврѣменно тѣ развиватъ и дълбочина въ чувствата му. Скръбь и тѫга сѫ двѣ различни понятия. Въ скръбьта човѣкъ всѣкога знае, защо скърби. Той има нѣкаква цѣль, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тѫгата е неопрѣдѣлена. Скръбьта, тѫгата, радостьта сѫ различни методи, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи, когато иска да развие музикалното чувство въ човѣка. Истинскиятъ музикантъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде математикъ, да има силно въображение, да разсѫждава правилно. Музикантътъ, пѣвецътъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и поетъ, и религиозенъ човѣкъ. Най-правилната проява на религиозното чувство е любовъ къмъ Бога.

Любовьта къмъ Бога се изразява по три начина: да слушашъ, да чувашъ Божия гласъ, да Го възприемашъ въ себе си и да изпълнявашъ Неговата воля. Това значи истински просветенъ човѣкъ. Той се отдава изцѣло въ служене на Бога. Всички негови мисли и чувства сѫ въ услуга на възвишеното и благородното въ живота. Много хора само външно, формално сѫ религиозни; вѫтрѣшно това чувство отсѫтствува у тѣхъ. Има ли човѣкъ любовь къмъ Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вѫтрѣшна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човѣка, колкото строги да сѫ думитѣ му, тѣ никога не произвеждатъ болка, понеже сѫ пропити съ мекота.

Нѣкой казва: какъ можемъ да познаемъ, че Богъ сѫществува въ свѣта? Едно отъ доказателствата, че Богъ сѫществува е благостьта, която всички хора чувствуватъ, въпрѣки голѣмитѣ злини въ свѣта. Задъ всички противорѣчия въ живота се крие Божията Любовь и Божията благость. Единъ день, когато всички хора дойдатъ до положение да мислятъ, както Богъ мисли и да чувствуватъ, както Богъ чувствува, и новата култура ще дойде. Дойде ли това врѣме, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ себе си. Пробниятъ камъкъ, съ който ще се познаватъ хората на новата култура, ще бѫде слѣдниятъ: вашитѣ неприятели ще дойдатъ да ви обератъ, ще ви отнематъ всичкото богатство, и ако вие запазите пълно присѫтствие на духа и не се поколебаете въ нищо, вие сте хора на новото врѣме, вие сте хора, въ които Богъ живѣе. Иска ли човѣкъ да се повдигне, той трѣбва да се стреми къмъ Бога, да придобие Божията любовь. Безъ Бога нѣма растене, нѣма подемъ. Въ Бога всичко е възможно; безъ Него нищо не се постига. Събере ли се любовьта на всички хора, това приблизително ни дава идея за Божията Любовь.

И тъй, колкото душата на човѣка е повече проявена, т. е. събудена, толкова по-хубаво той пѣе. Въ това отношение на всички прѣдстои много работа. Че имате много работа, това ме радва; то трѣбва да радва и васъ. Всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ за постигане на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина.

— „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “

*

2. Лекция отъ Учителя, държана

на 25 ноември, 1925 г. г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...