Jump to content

1924_02_20 Обектътъ на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Обектътъ на съзнанието.

Т. м.

Прочете се резюмето отъ темитѣ: „най-щастливиятъ день въ годината“.

Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ; „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“.

За идущия пѫть ще имате темата. „най-важниятъ стихъ отъ Евангелието на Иоана“.

Втора тема „кой е най-важниятъ въпросъ въ живота“.

Obektatsaz_1.PNG

Тукъ имате линията АВ (фиг. 1). Какъ може да раздѣлите тази линия, изведнъжъ, по най-правиленъ начинъ? —  Отъ двѣтѣ крайни точки АВ описваме съ пергелъ дѫги, и тамъ дѣто се прѣсекатъ тия дѫги, означаваме  съ точка С. Отъ тази точка спущаме перпендикуляръ къмъ линията АВ и по такъвъ начинъ я раздѣляме на двѣ равни части. Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани въ пространството, и не знаете къмъ коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте единъ свѣтъ, който сега се формира, намирате се въ едно нибулярно състояние. Сега, какъ мислите, гдѣ ще бѫде вашиятъ центръ — на линията ли, или или вънъ отъ линията? Въ васъ ли ще бѫде, или вънъ отъ вас? Ето какви малки въпроси има, които ни спъватъ въ живота. Не че не сте готови да кажете, но всѣки единъ отъ васъ се страхува да каже, имате една неувѣреность, че ще каже нѣщо невѣрно. Възможно е туй, всѣки единъ човѣкъ може да каже невѣрни нѣща. Тази възможность може да не произтича отъ вашето невѣжество. Да допуснемъ, че вие пѫтувате вечерно врѣме въ мрачината и виждате единъ прѣдметъ, но не можете да го измѣрите. Може да направите погрѣшка, която произтича отъ външнитѣ условия, при които се намирате. Слѣдователно, всѣкога, когато искаме да се произнесемъ върху единъ прѣдметъ, непрѣменно трѣбва да има свѣтлина. Може да кажете, че свѣтлината е отъ Бога. Отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Прѣдставете си, че прѣдъ васъ се намира единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога и ви казва: отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Вие съ Бога срѣщали ли сте се? — Ама тъй казватъ! То е другъ въпросъ. Азъ казвамъ: свѣтлината не е отъ Бога. Тогава, какъ ще ме убѣдите, че не е така? Слѣдователно, смисълътъ на живота на тази линия е само въ движението й къмъ своя центъръ С. Точката С е центъръ на това движение АВ Ето защо всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има единъ обектъ извънъ своето съзнание. Онѣзи, които сѫ слѣдвали по философия, нека кажатъ, има ли такъвъ обектъ извънъ съзнанието (Нѣма). Всѣко отрицание обаче, показва, че има. Защото, ако нѣщата не можеха да бѫдатъ извънъ съзнанието, не можеше да има и никакво отрицание. Щомъ едно нѣщо се отрича, то сѫществува. Ако ви попитамъ, дали всичко, което сѫществува е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява цѣлокупностьта на общото съзнание. Казватъ, че вънъ отъ съзнанието нищо не сѫществува. Отъ кое съзнание? Отъ Божественото съзнание — да, но не и отъ нашето съзнание. Защото нашето съзнание е часть отъ Божественото съзнание.

Сега, какво приложение може да има този въпросъ въ живота? Да допуснемъ, че вие сте гладни три дни не сте яли. Азъ ви задавамъ въпроса: Има ли Господъ, или нѣма Господъ? Какво отношение има моятъ въпросъ къмъ вашия гладъ? Казвате: не е важно дали има господъ, или нѣма Господъ, но азъ съмъ гладенъ. Азъ ви казвамъ, че причината на вашия гладъ е този, че вие не вѣрвате въ Господа. Ами че то е много естествено! Ако единъ човѣкъ върви вечерно врѣме и се спъва, коя е причината на спъването му? — Нѣма свѣтлина. Сега, нѣкои хора казватъ: свѣтътъ е лошъ, защо хората не се оправятъ? Защото Богъ не е вѫтрѣ въ тѣхния животъ. Помнете само едно правило! Богъ въ врѣме и пространство не работи въ насъ. Той работи извънъ врѣмето и пространството. Той моментално се появява въ насъ, и моментално се отегля отъ насъ. Въ даденъ моментъ, Богъ само ни въздѣйствува и се отегля. Ние казваме изобщо: Богъ живѣе въ насъ. Ако Богъ живѣе въ насъ, какъ е възможно да правимъ толкова много погрѣшки? Какъ ще примиритѣ тия противорѣчия? Нѣкои казватъ: менъ Духътъ ми говори. Да, но Духътъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Духътъ само въздѣйствува и се отегля. Тази е причината за всичкитѣ спорове между хората, за несъгласията, за крайния егоизъмъ, защото умразата, лъжата прѣстѫпностьта, всичко се дължи на това, че Богъ не сѫществува въ тѣхъ, т. е. не че не сѫществува, но Богъ е извънъ тѣхния животъ. Сега нѣкой ще спори, ще каже: Богъ е вѫтрѣ въ нашия животъ. Може ли снѣгътъ лѣтно врѣме да издържи на слънчевата свѣтлина и топлина? — Не може. Слѣдователно, ако Богъ би се проявилъ съ своята Любовь вѫтрѣ въ насъ, то нито единъ отъ нашитѣ пороци не би издържалъ — всичко ще се разтопи, ще изчезне. Вие ще кажете: ама Господъ менъ ми е говорилъ! Кога? — Миналата година, 5 декември въ 5 часа сутриньта! Е какво ти каза? - Каза ми да имамъ вѣра. Имашъ ли я? — Още не съмъ я развилъ. Другъ казва: и на менъ Господъ ми проговори. Какво ти каза? — Да имамъ любовь къмъ ближния. Имашъ ли я? —  Старая се. Другъ казва: менъ Господъ ми се яви. Казами да се уча. Е учишъ ли се? — Споредъ условията, гледамъ да ги използувамъ. Още не съмъ станалъ ученъ човѣкъ, но за въ бѫдаще имамъ намѣрения. Това е крайно не опрѣдѣленъ езикъ, туй е езикътъ на земята. Тукъ така се говори. Ако на съврѣменитѣ хора бихме говорили на единъ опрѣдѣленъ езикъ, щѣше да имъ мръдне дъската. Тѣхния мозъкъ не би издържалъ този езикъ. И затова, най-приятното занимание сега е хората да правятъ погрѣшки. Вие си мислитѣ: защо сѫ допуснати погрѣшкитѣ? — Тѣ сѫ най-приятното занимание. Защо? — Тия погрѣшки, които правитѣ тукъ на земята, въ невидимия свѣтъ ги купувать и отъ тѣхъ изкарватъ нѣщо хубаво. Отъ всѣка една ваша погрешка - слѣдъ врѣме ще образуватъ нѣщо прѣкрасно, нѣщо хубаво. Вие се мѫчите, безпокоитѣ се, защо сѫ тия погрѣшки. Въ природата, Божествениятъ разумъ така е разпрѣдѣлилъ нѣщата, че нито една сила, нито едно дѣйствие, не отива напразно, всичко се използува. И въ‘ Исаия единъ стихъ казва: „Словото ми нѣма да се върне, прѣди да принесе плода си“. Значи, разумното слово нѣма да се върне, прѣди да принесе своя плодъ. Исаия разбира, че то ще принесе своя плодъ.

Въ васъ трѣбва да има единъ опрѣдѣлснъ стремежъ. Попитайге ония, които говорятъ, че иматъ съобщение съ невидимия свѣтъ, да ви дадатъ едно направление, къмъ коя посока трѣбва човѣкъ да се подвижи въ даденъ моментъ. Ние казваме: трѣбва да се движимъ Надь.“ Това „надъ“ накѫдѣ е, къмъ коя посока, въ кое мѣсто? — Въ слънцето. На кое мѣсто въ слънцето? Мнозина сѫ ми казвали: не можи ли да ни изведешъ? Кѫдѣ да ви изведа, запримѣръ? Допуснете, че ви изведа въ другия свѣтъ и видите, че и тамъ има планини, но по-високи, долини, но по-широки, рѣки, извори, какво ще кажете? — И този свѣтъ е като нашия. Пакъ ще намѣрите физическия свѣтъ. Тогава, какво ще научите? Допуснете, че ви заведа да видите ангелитѣ. — Красиви, като слънца свѣтять. Тази свѣтлина ще внесе въ васъ страхъ и трепетъ. Какво ще научите отъ свѣтлината имъ? Значи, вие трѣбва да сте на онзи уровенъ на развитие, при който тази ангелска свѣтлина и топлина да може да се оползотвори правилно за вашето развитие — да може да я възприемете и да я асимилирате. Друго яче, тази свѣтлина и топлина ще бѫде врѣдна за васъ. Туй ни най-малко не е едно опровергаване на онзи животъ, който сѫ прѣкарали всичкитѣ разумни и добри хора. Трѣбва да се провѣрятъ, какви сѫ били методитѣ, начинитѣ, по които тѣ сѫ живѣли. Напр. трѣбва да се види, какъвъ е билъ методътъ на ап. Павла, на ап. Петра, на Йоана, на всички пророци, на светиитѣ, защото тѣ сѫ имали начини, тѣ сѫ имали методи, по които сѫ живѣли. Сега, често се явява нѣкой и казва: какво може да ни даде прѣраждането? Какво може да ни обясни то? Прѣраждането до извѣстна степень ще ни обясни, запримѣръ, защо двама души се мразятъ, или обичатъ: защо единъ човѣкъ е по-уменъ, другъ — по-глупавъ. Но по закона на прѣраждането ние нѣмаме още ония методи, съ които да можемъ да възпроизведемъ миналитѣ си сѫществувания. Още не сме достигнали това развитие, че отъ живия човѣкъ да можемъ да възпроизведемъ неговитѣ минали сѫществувания, като на кинемотографъ: да дойде единъ човѣкъ, да завърти кинемотографа и да видимъ редицата сѫществувания. Сегашнитѣ хора още не сѫ достигнали до тамъ. Единъ день може би, ще достигнатъ до това развитие. Миналото е написано на човѣка. То говори то е едно твърдение. Ние още нѣмаме срѣдства да прѣвърнемъ тия картини, да видимъ, каква е историята на човѣшкия произходъ. Моята цѣль сега, въ дадения случай е, знанието, което човѣкъ придобива, да може да го използува, т. е. не да го използува, защото тази дума „използуване“ има малко лошъ смисълъ, но знанието, което човѣкъ има, трѣбва да го употрѣби за добро.

Тъй, както вървите, азъ забѣлѣзвамъ, че у мнозина се изгубва желанието къмъ музика, къмъ поезия, къмъ четене, и вие постепенно се свеждате къмъ единь еднообразенъ животъ и у васъ постепенно се образува едно хипнотическо състояние. Вие се стремите къмъ Бога, но въ дадения случай този стремежъ не е опрѣдѣленъ. Казвате: ще жертвувамъ имането си за Бога! Но не го жертвувате. Ще покажемъ подвигъ! Но не го показвате. Ще покажемъ геройство! Нѣма го, Ще покажемъ голѣмо търпѣние! И него нѣма. Ще покажемъ безстрашие! Нѣма го. Ще покажемъ смирение! Нѣма го, т. е., не че го нѣма, но отвънъ не се проявява, отвѫтрѣ може да го имате. Послѣ казвате: да проявимъ любовьта въ тозивисшъ смисълъ! Нѣма я. Ние виждаме, че всѣки върви така. Нѣкой говори, ти слушашъ. Говори за Господа, разправя своята опитность, но ти въ себе си казвашъ: дано свърши по-скоро! Нѣмашъ търпѣние да го изслушашъ. Така е съ мѫжа и съ жената. Жената говори, мѫжътъ казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Мѫжътъ говори жената казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Послѣ, хората сѫ много докачливи. Вие, ученицитѣ сте по-докачливи отъ свѣтскитѣ хора и много сте своенравни. Отъ най-малкото нѣщо се докачате. Казва нѣкой: азъ нѣма да ходя вече на събранията, нѣма да слушамъ, азъ мога да си живѣя самъ. Ами че тукъ, въ училището, никой не те е теглилъ съ кука, нито ге е използувалъ. Защо казвашъ, че нѣма да ходишъ? Ако имашъ нѣкакъвъ ангажиментъ, то едругъ въпросъ. Ще бѫде смѣшно, единъ волъ, който е влѣзълъ въ дама, да казва: азъ нѣма да седя въ дама. Кой те кара да седишъ? Ти самъ влѣзе, ще седишъ колкото искашъ. Ще влѣзешъ и послѣ ще кажешъ: влѣзохъ, понеже искахъ: излизамъ, понеже искамъ. Тукъ нѣма никаква философия. Трѣбва да знаете, обаче, всички да си запечатите въ ума слѣдната мисъль: всички имате отношеиия къмъ Бога! Вашиятъ животъ не е вашъ, но е на Бога, разбирате ли? Този животъ Богъ ви го е далъ. Вие отричате Неговия животъ, слѣдователно, носите една много голѣма отговорность по отношение на Бога Никаква друга отговорность нѣмате. Ние носимъ въ себе си Божествения животъ, който Богъ ни е далъ. Нѣкой живѣе непорядъчно. Нѣмашъ право да живѣешъ непорядъченъ животъ! Този животъ не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадешъ комуто трѣбва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде въ затвора. Ти ще внесешъ въ банката всичкитѣ пари. Нѣкой казва: азъ съмъ свободенъ да живѣя, както искамъ. Не си свободенъ да живѣешъ. както искашъ. Азъ съмъ свободенъ да любя. Кого да любишъ? Хората все отъ любовь умиратъ, все отъ любовь се избиватъ

Въ съврѣменнитѣ окултни школи има ученици, които сѫ разбрали живота, които сѫ разбрали този великъ идеалъ, но малцина сѫ тѣ. Има членове на църквата, които сѫ разбрали живота, но болшинството отъ тѣхъ не живѣе добрѣ, казватъ: Днесъ за днесъ! Нѣкой казва азъ ходя на събрание за развлечение. Другъ: азъ ходя, когато нѣма какво да правя. Трети: азъ да слушамъ само еди-кой си проповѣдникъ. Ти слушашъ за това за онова, но не е тъй. Проповѣдникътъ нѣма право да проповѣдва, каквото иска. И ти нѣмашъ право да слушашъ, какво хората говорятъ. Господъ нѣма нужда отъ глупости, разбирате ли? Не е ли хубаво да имате онова блаюродно качество въ себе си, да имате онова уважение и почитание единъ къмъ другъ? Като срещнете нѣкого, да имате къмъ него истинско уважение, тъй както спрѣмо себе си — ни повече, ни по-малко. Нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ Божествения животъ! Това е единствениятъ законъ за сега. Каквото и да работи човѣкъ въ свѣта, той трѣбва да има прѣдъ видъ обогатяването на този животъ Като четете Евангелието, ще намѣрите притчата за онзи господарь, който далъ власть на своя слуга да управлява десеть града. — Защо? Защото той вършилъ неговата воля. А на онзи който не вършилъ волята му, нищо не му далъ. Често се говори, че трѣбва да имаме концентрирана, силна воля. Едно отъ условията за развиването на силната воля е чистиятъ животъ. Чистотата, чистиятъ животъ не може да ги купимъ отъ нѣкѫдѣ думата „чистота“ има нѣколко значения. Азъ давамъ слѣднята аналогия: гледамъ нѣкой пѫть рѫцѣтѣ си, виждатъ ми се чисти. Искамъ сега да зная, дали моитѣ рѫцѣ сѫ чисти, или не. Правя опитъ. Взема легенъ съ топла вода и сапунь и си измия рѫцѣтѣ. Водата става черна. Значи, водата показва, че рѫцѣтѣ ми не сѫ били чисти. Изхвърля тази вода, още веднажъ ги сапунисвамъ, водата е пакъ черна. Нѣколко пѫти ги измивамъ до като водата стане чиста. Сега вече заключавамъ, че рѫцѣтѣ ми сѫ чисти. Казвамъ нѣкому, че умътъ му не е чистъ. Какъ умътъ ми да не е чистъ! Да, умътъ е нѣщо материално, и мислитѣ сѫ нѣщо материално. Както рѫцѣтѣ може отгорѣ да се окалятъ, така и умътъ и мислитѣ може да се окалятъ. Ще ги измиешъ. Казвамъ: сърцето ти е нечисто. Какъ нечисто! — И то става отгорѣ нечисто, както рѫцѣтѣ. Ще го измиешъ веднъжъ, два пѫти съ сапунъ и вода и ще провѣришъ. До като има кирь въ водата не си прави илюзии, че сърдцето ти е чисто. Когато казвамъ, че умътъ ти е нечистъ, че мислитѣ ти сѫ нечисти, трѣбва да ги измиешъ. Започнешъ да миешъ ума, измиешъ го веднажъ, два пѫти и слѣдъ като го измиешъ ще дойде малка свѣтлинка и ще усетишъ едно успокояване. Това е единъ отъ признацитѣ, че умътъ ти е чистъ. Когато работишъ върху сърцето си, щомъ се очисти сърцето, непрѣменно ще почувствувашъ една малка радость, едно успокоение. Това сѫ признацитѣ въ дадения случай, че този процесъ на чистене е въздѣйствувалъ. Не мислете че единъ день, като очистите сърцето си, вече нетрѣбва да го чистите. Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти сърцето си! Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти ума си! Даже много хубаво ще бѫде, ако вечерно врѣме, като останете сами, 1/2 часъ прѣди лѣгане, да си налравите смѣтка, какво сте мислили прѣзъ деня, какъ сте го прѣкарали. Да си дадете отчетъ за вашитѣ мисли, или за вашитѣ чувства. Ако искате да бѫдете ученикъ и да усилите вашата воля, непрѣменно трѣбва да правите опити. Нѣкой ще каже: азъ го правихъ едно врѣме, но сега прѣстанахъ. Човѣкъ, който започва и прѣстава е по-лошъ отъ онзи. който никога не е започвалъ.

Obektatsaz2.PNG

Ще ви докажа, защо е по-лошъ. Прѣдставете си, че АВ е единъ прътъ, на който съмъ се покачилъ и отивамъ къмъ С. За нищо не мисля. Разстоянието отъ В къмъ С е единъ метъръ. Ако падна, нѣма да се произведе никаква врѣда, защото е единъ метръ високо. Но въ менъ се заражда една амбиция да вървя, да се кача на по-високо. Вървя отъ С нататъкъ, на 500 — 600 метра височина и се спра на това мѣсто, назадъ не мога да се върна, нагорѣ не искамъ. Ако се спра, ще падна. Защо? — Всѣко спиране е падане. Често, въ това движение нагорѣ ставатъ бури. Щомъ се спремъ, дойде тази буря, задигне ни, и ние се намираме на 500 — 600 метра долу. Какъ мислите тогава, какво ще бѫде положението ви? Писанието казва: „Онѣзи, които стоятъ, да гледатъ да не паднатъ“. Да гледами да не губимъ препечеленото. Нѣкой казва: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Не, ти си на кривата посока. Казвашъ: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Да, но не си и толкова добъръ. Не си толкозъ лошъ — отрицателно. Не си толкозъ добъръ — положително.

Сега, вие сте отъ тия ученици, които очакватъ, както се казва въ Писанието, едно голѣмо наслѣдство. Казвате: ние нѣмаме работа. Като дойде наслѣдството, тогава ще си купимъ книги да учимъ. Чакате да умре баща ви, понеже баща ви е скѫперникъ. Ами защо да си губишъ врѣмето, защо да чакашъ да умрѣ баща ти, та тогава да се учишъ? Иди и работи още сега. Тази е сьврѣменната философия въ свѣта. Казватъ: нека се поправи свѣта, че като дойдемъ въ бѫдеще при друга култура, когато хората бѫдатъ по-благородни тогава ще развиемъ своя характеръ. Не, и тогава ще бѫде сѫщото. Силнитѣ натури въ свѣта се показватъ, когато има най-много грѣхове, когато условияга сѫ най-благоприятни. Ако ти на най силната буря не можешъ да издържишъ, то и на най-голѣмата топлина не ще можешъ да издържишъ. Тия двѣ нѣща сѫ равносилни. Нѣкои може да кажатъ този пѫть е много труденъ, азъ не съмъ свършилъ универстетъ. Ако съ университети, съ гимназии може да се оправи свѣта, тогава най добритѣ хора трѣбваше да бѫдатъ тѣзи които сѫ свършили. Вѣрно е, че единъ човѣкъ който е свършилъ университетъ, може да свърши по-хубаво работата и по-добъръ човѣкъ може да бѫде, но и много лошъ човѣкъ може да бѫде. Онзи, който не е свършилъ университетъ, не може да бѫде толкова добъръ, но не може да бѫде и толкова лошъ. Хората на науката могатъ да принесатъ по-голѣма пакость, ако не вървятъ въ правия пѫть: но когато работятъ, принасятъ по-голѣма добрина. Тогава, какъ трѣбва да се приложи това учение? Нѣкои казватъ: да се приравнимъ съ хората. Какъ разбирате този въпросъ. Съ кои хора да се приравнимъ? Ще се приравняваме съ хората, само когато сме невѣжи. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който владѣя законитѣ на природата и нѣмамъ нито петь пари въ джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизамъ на планината, огладнѣя и седна на единъ камъкъ. Тропна съ пръчицата си и тъй като въ 1001 нощь, яденето излѣзе. Ще се нахраня. Тропна пакъ — масата се прибере, нѣма я. Искамъ да си почина. Какъ? На трѣвата, или на кревата? Тропна —  приготвено легло легна си. Тропна — леглото пакъ изчезне. Искамъ да пѫтувамъ. Съ аеропланъ, или съ автомобилъ? Тропна -  пристига автомобилътъ. Питамъ: съ кого трѣбва да се приравня, я ми кажете! Туй приравняване въ съврѣменнитѣ хора е смѣшно.

Въ една видна евангелска църква на Спържи, една отъ най-богатитѣ евангелски църкви, трѣбвало да се събератъ пари за благотворителни цѣли. Членоветѣ на тази църква били все богати хора, прѣпълнени имъ каситѣ съ злато. Събиратъ се всички благочестиви християни да се помолятъ на Христа, да имъ прати нѣкакъ една крупна сума, за да подематъ Неговото дѣло, да свършатъ добре тази работа. Ще се молятъ на Христа, да отвори кесиитѣ на дргитѣ хора, когато тѣ иматъ въ изобилие. Спържи проповѣдникътъ, имъ казва: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Христа! Ето, азъ отварямъ кесията си и давамъ толкозъ. И ти, братко, толкозъ ще дадешъ. Ето имашъ, изпълни волята Божия, считай, че Христосъ ги дава! Права ли е тази мисъль? — Права е. Обаче, нито единъ отъ васъ, които сте ученици, не мисли, че е касиеръ на Христа. Всѣки мисли, че е господарь. Това е едно лъжливо положение. Прѣди всичко, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се почувствува, че по отношенйе на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, въ него ще се зароди единъ новъ импулсъ, едно ново разбиране, една нова философия — да схваща и да прилала нѣщата. Методитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ най-слаби. Тѣзи методи, които употрѣбяваме сега, сѫ играчка. Ако ви дамъ другитѣ методи, всички ще се намѣритѣ въ слѣдното положение. Вие ще мязате на дѣца, всѣки единъ отъ васъ ще тръгне да се хвали кой какво е получилъ. Ако запр. азъ бихъ ви научилъ, като тропнете съ пръчката си, да имате това което искате, вие току изведнажъ ще кажете: знаете ли какво мога да направя азъ? Тропнете. На другъ ти знаешъ ли, какво мога да направя? Пакъ тропнете. И тогава, започва това тракане. Питамъ: каква цѣль ще се постигне? — Това е външната страна на нѣщата. Има по-велики нѣща въ свѣта! Когато въ душата на хората се възцари Любовьта, тѣ пожелаватъ отъ името на тази Любовь онова велико Божие благо — знание за умоветѣ, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ приятели, които да ни пожелаятъ хубавото. Въ това отношение, външнитѣ условия, живитѣ условия иматъ голѣмо значение. Запримѣръ, има поети въ свѣта, има музиканти, но тия поети ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Музикантитѣ ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Тѣ ставатъ причина да се прояви тѣхниятъ талантъ. За единъ музикантъ, за единъ поетъ тия условия сѫ тъй необходими, както едно растение не може до расте безъ почва, безъ вода и безъ въздухъ, макаръ че има условия въ себе си. Ако единъ човѣкъ съ каквито и да е таланти, нѣма при себе си добри приятели, които да сѫ като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетешъ нѣщо, което той е написалъ, въ душата си ще пожелаешъ нѣщо хубаво за него, и туй, което пожелаешъ, той ще го почувствува. Тъй че, въ всѣка една окултна школа, вѫтрѣшниятъ стремежъ е — да се образува именно тази аура. Въ старо врѣме, ученицитѣ отъ школата на Питагора сѫ се подлагали на тежки изпитания. Тежкиятъ изпитъ седи главно въ очистването кира.

Сега, запримѣръ, ако бихъ ви далъ такава една тема — да излѣзе единъ отъ васъ на таблата и да опише отъ своята опитность, какъ различава моралнитѣ чувства отъ личнитѣ и отъ себичнитѣ чувства. Какъ ще ги опише? Въ моралнитѣ чувства всѣкога има единение, единство — цѣльта, къмъ която се стремятъ всички сѫщества е една. Когато едно сѫщество въ името на тия чувства извърши нѣщо, и на земята, и на небето, всички му се радватъ. Запримѣръ, ако ти напишешъ отъ дълбочината на твоитѣ морални или духовни чувства следния стихъ: Любовьта носи животъ, Мѫдростьта носи знание, Истината носи свобода и Духътъ ги съдържа въ себе си. Това изречение има смисълъ. Ако вие вземете изречението „Любовьта носи животъ“ и не го съедините съ изреченията „Мѫдростьта носи знание“, „Истината носи свобода“ и „Духътъ ги съдържа въ себе си“, нѣма да имате никакъвъ резултатъ. За да може да развиете живота, знанието, свободата, вие трѣбва да ги съедините съ Духа. Вашиятъ животъ, вашето знание и вашата свобода трѣбва да растатъ въ Духа. Духътъ ги носи въ себе си.

Сега, Какъ ще провѣримъ, че Дюбовьта носи жтвота? Нѣкой отъ васъ може да каже: Азъ имамъ този животъ. Вие може да провѣрите, дали Любовьта носи живота, или не. Искамъ да опитате, дали този законъ е вѣренъ или не. Ще отидете при една сестра, която е отпаднала духомъ и ще си поставите рѫцѣтѣ върху главата й, нищо нѣма да й говорите. Ако въ нея се зароди едно желание за животъ, значи вѣрно е, че Любовьта носи животъ Опитътъ тукъ е на дѣло, а не на думи. Нѣкой пѫтъ думитѣ хипнотизиратъ. Ще си подържите рѫцѣтъ, ще видите, дали животътъ може да се прѣдаде чрѣзъ рѫцѣтѣ. Ако тази сестра се въодушеви, тя е почуствала, че се е влѣло нѣщо въ нейната душа. Значи, първиятъ законъ работи.

Послѣ, вие казвате, че мѫдростьта носи знание. Имате едно глупаво дѣте. Нека трима разумни хора поставятъ рѫцѣтѣ си върху главата му. Ако този законъ е вѣренъ, ако вие сте съединени въ Духа, въ това дѣте, което е било глупаво мързеливо, веднага ще се зароди желание да учи, и ще стане много трудолюбиво.

Сега, третото правило. Казвате, че Истината носи свободата. Когато вие поставите рѫцѣтѣ си върху човѣкъ, който е билъ ограниченъ въ всѣко отношение, веднага неговитѣ външни отношения ще се измѣнятъ. Той ще почувствува силенъ копнежъ къмъ свободата, къмъ просторъ. Често, има хипнотизатори които поставятъ рѫцѣтѣ си по извѣстенъ начинъ върху главитѣ на хората, но освенъ че не внасятъ животъ, внасятъ извѣстно хипнотическо състояние. Въ църквитѣ често проповядватъ, трѣбва да се покаешъ, да се покаешъ, да се покаешъ — и най-послѣ човѣкъ се покайва. Какво става? — Покаяниятъ не може да бѫде по-горенъ отъ онзи: който го е заставилъ да се покае. Ученикътъ, който се учи при единъ учитель, не може да бѫде по-горенъ отъ него, ще бѫде като учителя си, а по нѣкой пѫть ще има сѫщитѣ слабости, каквито има и учительтъ. Въ Америка, въ една область, имало единъ проповѣдникъ, който носилъ главата си наклонена на лѣво. Всичкитѣ 400 души въ тази область все тъй си носили главата, по примѣра на проповѣдника. Считали, че товз нѣщо е хубаво. И лошитѣ и добритѣ навици сѫ заразителни. Много отъ тия примѣри биха ви привлекли. Може да провѣрите това. Да кажемъ, вие минавате нѣкѫдѣ и виждате, че нѣкой си играе. Най-първо вие мислите, че туй не ви е направило впечатление, обаче, вечерьта, като се върнете дома си, започвате да играете. И доброто, и злото, по рефлексия се прѣдава. Всѣко влияние се прѣдава неизбежно: всѣка форма се прѣдава неизбѣжно. Има едииъ законъ: всѣко нѣщо, което ни е направпло впечатлени, ще се прояви вѫтрѣ въ насъ. Затова именно сърцето на ученика трѣбва да бѫде пълно, да нѣма никаква празнина. Защото всѣко нѣщо, което прониква въ празнината, непрѣменно ще се прояви. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде пълно съ благородни нѣща, за да бѫдемъ избавени отъ влиянието на външния свѣтъ.

Това което става сега въ свѣта, отъ Божествено гледище не е толкова лошо. Това, че хората умиратъ, отъ Божествено гледище не е зло. Тия форми сѫ несъвършени. Тѣлата на тия хора не сѫ такива каквито трѣбва да бѫдатъ. Господъ постоянно гради и ги разрушава. Той е единствениятъ, който може да разруши, и да съгради. Ако ти разрушишъ, ти не можешъ да съградишъ. Нѣкой казва: Господъ може, и азъ мога. Хубаво, но Господъ, като събори една кѫща, съгражда друга, а ти съборишъ и не можешъ да съградишъ

Сега, всички трѣбва да имаме единъ опрѣдѣленъ вѫтрешенъ стремежъ.Ученикътъ трѣбва да бѫде свързанъ идейно съ по-висши сѫществува, които да му даватъ потикъ за обикновения животъ. Той трѣбва да знае, че обикновениятъ, сегашниятъ му животъ ще създаде условия за неговиятъ бѫдещъ животъ. Не мислете, че сегашнитѣ условия, при които живѣете, сѫ неблагоприятни. Не. Слушамъ, нѣкой казва: що съмъ се вмъкналъ между тия невежи! Азъ мога да влѣза между учени хора въ свѣта. Тоя мисли, че тамъ ще го посрещнатъ съ лаврови вѣнци, ще го увѣнчаятъ. Ние знаемъ свѣта! Ако тукъ не те посрещнатъ добрѣ, и тамъ нѣма да те посрещнатъ добрѣ. Ако ние не можемъ да побѣдимъ малкитѣ мѫчнотии, които имаме, какъ ще побѣдимъ голѣмитѣ? При сегашнитѣ условия ние има да побѣждаваме още редъ мѫчнотии. Има още много години, прѣзъ които ученицитѣ на окултната наука ще срѣщатъ редъ мѫчнотии. Вие трѣбва да се въорѫжите съ търпение, да прѣодолѣете тия мѫчнотии. Нѣкой казватъ: иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има единъ доста долъгъ периодъ отъ врѣме. До тогава ще минете прѣзъ извѣстни мѫчнотии. Готови ли сте да ги посрещнете? Готови сте, но не повтаряйте погрѣшката на онѣзи руснаци тамъ при Елена, които, като прѣвзели града, напили се хубиво. Казватъ имъ: „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! Като ги нападнали, тогава удрядъ онѣзи казаци на бѣгъ. Помнете! — турчинътъ е още въ свѣта. И въ васъ има турци. Чалми иматъ тѣ. Нѣкои иматъ и по една гъжва, нѣкои — по двѣ гъжви. Азъ наричамъ знание само това, което може да придружи човѣка слѣдъ неговото заминавание въ задгробния животъ. Знание, което може да се заличи отъ мозъка на човѣка е само забавление. Единъ човѣкъ който има библиотека отъ 10,000 тома философски книги, който е научилъ много работи, всичко това може да се изличи. Това, което остава, то е най-важното, то е хубавото въ живота. Най-важното за насъ е това знание, което може да остане съ насъ, та като отидемъ въ другия свѣтъ, да го носимъ. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трѣбва да се усѣщате силни.

Сега, моето желание, цѣльта ми не е да се примирите, но искамъ да бѫдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледамъ мнозина отъ васъ сте малодушни. Азъ наричамъ силенъ човѣкъ онзи, който, като дойдатъ страданията, казва: тия страдания сѫ на мѣсто: още, още страдания искамъ. Тия сѫ малко. А пъкъ сега, като нй дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаятъ. Да нѣма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене за ученика. Ученикътъ трѣбва да има характеръ да издържа. Ние казваме: диамантна воля трѣбва. Мнозина отъ ученицитѣ и отъ ученичкитѣ, както ги виждамъ, нѣматъ диамантна воля.

Търпѣнието въ човѣка морално чувство ли е, или лично? Когато нѣкоя жена търпи на мѫжа си, отъ морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: азъ ще ти направя това онова, всичко търпи. Отъ морални съображения ли, или отъ политика е това? Вие иматели опитностьта на това търпѣние, за което говоритѣ? Въ личното търпѣние винаги влиза една неприязненость. Нѣкой търпи, но прави усилия надъ себе си. Ние се радваме на моралното търпѣние. При моралното търпение, щомъ ти дойде една неприятность, ти усещашъ радость. Запримѣръ, мѫжътъ и жената не живѣятъ добрѣ. Нѣма да се докачате. Азъ виждамъ мѫжътъ и жената, като двѣ величини, като 1 и 2. Мѫжътъ и жената не прѣдставляватъ личности, това сѫ само символи. Мѫжътъ може да каже най-лошитѣ нѣща на жена си. Ако тя усѣти една приятность въ себе си, това търпѣние е морално. Но, ако усѣти въ себе си една обида, това търпѣние не е морално, въ него има вече личенъ елементъ. И въ моралнитѣ чувства човѣкъ усѣща едно разположение. Моралнитѣ чувства водятъ къмъ съвършенство. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ! И ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Опитайте се нѣкой пѫть, когато нѣкой ви обиди, да запазитѣ съзнание. Азъ съмъ слѣдилъ. този законъ на моралното чувство. Какви голѣми тънкости се изискватъ, за да се спази той. Онези сѫщества, които поставятъ човѣка на изпитъ, сѫ голѣми майстори. Имашъ едно богатство, разположенъ си, веселъ си, като че имашъ цѣлото богатство на свѣта. Дойде единъ моментъ, за нищо и никакво, за петь пари работа, кажешъ нѣщо и въ една минута всичкото ти щастие изчезне. Може да мине день, два, три, цѣла седмица, до като ти мине. Затова всички ние трѣбва да имаме ние този стремежъ къмъ Бога, да разберемъ, че Богъ е Богъ на Любовьта, Мѫдростьта, на Истината, които носятъ за човѣка: животъ, знание и свобода. Неговиятъ Духъ съдържа всичко това въ себе си.

Т. м.

*

18-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 20. II. 1924 год. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...