Jump to content

1923_12_05 Свобода, знания и миръ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Свобода, знания и миръ.

Учительтъ ни поздрави съ думата: „МИРЪ“. Отговоръ: — Мирътъ носи Божията радость.

Т. м.

Прочете се резюме върху темата: „отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“.

Прочетоха се нѣколко теми върху: „отличителнитѣ чърти на мѫжа и жената“.

Тема за слѣдния пѫть; „отличителнитѣ чърти на растенията“.

Въ всичкитѣ си постѫпки трѣбва да помнишъ слѣднитѣ четири правила:

·                    1) Да бѫдешъ честенъ — да знаешъ, че си човѣкъ.

·                    2) Да бѫдешъ добъръ — да знаешъ, че имашъ основа, на която да се крѣпишъ.

·                    3) Да бѫдешъ абсолютно уменъ — да знаешъ, че има капитанъ, който рѫководи кораба ти.

·                    4) Да бѫдешъ великодушенъ — да знаешъ, че имашъ срѣдства, съ които можешъ да разполагашъ.

Да познае човѣкъ себе си, значи да познава своя мораленъ устой. Ученикътъ трѣбва да има умственъ усѣтъ за доброто и за злото. Злото — това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ ущърбъ на твоето развитие. Доброто, това сѫ тия нѣща, които дѣйствуватъ въ полза на твоето развитие.

Упражнение. Да изпѣемъ пакъ думата „МИРЪ“. (Пѣемъ, съ постепенно повишаване на тона. (do, mi, sоl, do).  Назадъ отъ горно do, до долно do. (Изпѣхме го много тихо).

При пѣнието вие се притѣснявате, че не можете да пѣете. Ще се научите! Най-голѣмото изкуство е да се научишъ да бѫдешъ вѫтрѣшно свободенъ, да не се притѣснявашъ. Една отъ най-голѣмитѣ спънки, която сега срѣщате е притѣснението. Едно отъ качествата на духовния свѣтъ е абсолютната свобода, а отъ Божия страна, нѣма абсолютно никакво притѣснение за никого. И при всичкитѣ си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричамъ, човѣкъ е абсолютно свободенъ. Тия състояния, които сега имате, сѫ създадени отъ васъ. Тия ограничения сѫ плодъ на човѣшкия умъ, който не разбира условията. Да кажемъ, запримѣръ, единъ ораторъ говори. Ако окрѫжаващата го срѣда, слушателитѣ му не сѫ разположени спрѣмо него, могатъ да го стѣснятъ, и той ще усѣща едно стѣснение, едно ограничение. А даже и най-гъгнивиятъ ораторъ, щомъ окрѫжаващата срѣда е разположена спрѣмо него, той се окуражава. Най първо трѣбва да турите въ ума си мисъльта, че окрѫжаващата срѣда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения! Нѣкой пѫть ви наблюдавамъ, у васъ има редъ традиции, които нѣматъ право на никакво сѫществуване. Азъ ги наричамъ, традиции на внушението. Единъ хипнотизаторъ може да ти внуши една мисъль, и да създаде редъ пертурбации. И сега, тѣзи пертурбации създаватъ редъ разрушения. Като ученикъ, ще знаешъ, че тази причина е външна нѣма да си правишъ илюзия, нѣма да се страхувашъ. Ще бѫдешъ разумень. Защото, нѣкои ще каже: а, какь да не се страхуваме? Ще знаете едно нѣщо: само разумниятъ човѣкъ не се страхува. Защо? Понеже тсй знае нѣщата. Какво има да се страхува. Той казва, приятелю, тази работа ще я уредимъ.

Та, първото нѣщо: всички ще се стремите да бѫдете свободни, да се създаде у васъ тази вѫтрѣшна свобода, да нѣмате никакво стѣснение. Често вие имате тази мисъль: какво мислятъ другитѣ за мене? Най първо, вие не можете да забраните на хората да иматъ какво и да е мнѣние за васъ. Тѣ сѫ свободни, а добро, или лошо мислятъ за васъ, то е въпросъ извънъ вашето сѫществуване. Не се занимавайте съ това. Въпросътъ е, какво мнѣние вие може да имате за себе си. Азъ свързвамъ вшето мнѣние за себе си съ онова Божествено мнѣние, което е вложено въ васъ. Туй Божественото, което се проявява въ насъ, то е, което рѫководи сѫдбинитѣ ни. У всѣки човѣкъ има Божествено, само че едни се подчиняватъ на Божественото въ себе си, други не се подчиняватъ. По това се различава единъ човѣкъ отъ другъ. Нѣкой пѫть човѣкъ се усѣща раздразненъ, отслабналъ и търси причината отвънъ. То е, защото не се подчинява на Божественото въ себе си. Противорѣчието, което усѣщашъ въ себе си, показва, че Божествениятъ принципъ, Божествениятъ Духъ ти казва Истината, а ти не се подчинявашъ. Той ти казва: „Този е пѫтьтъ“ — и се отегля на високо. Отъ тамъ гледа, наблюдава, какво правишъ. Щомъ се извърши единъ актъ по човѣшка воля, човѣкъ се ограничава. Туй е характерътъ на човѣшката воля. Човѣшката воля се отличава по това, че докатъ човѣкъ започне нѣщо, той е свободенъ, но щомъ започне, се ограничава. Всѣко едно човѣшко дѣйствие ограничава човѣшката воля, и при всѣко едно такова дѣйствие Божествената воля ще те спре, ще срещнешъ единъ вѫзелъ. Понеже Богъ не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постѫпка, веднага ще ти въздаде подобающето и послѣ пакъ ще те пусне на свобода. Ще започнешъ друго нѣщо по своя воля — втори вѫзелъ ще те спре Богъ пакъ ще разгледа твоитѣ постѫпки, пакъ ще ти въздаде за твоето дѣйствие, и пакъ ще те пусне на свобода. Тъй щото, въ туй отношение, Божествената воля дѣйствува абсолютно независимо. Сега, по нѣкой пѫть, азъ се очудвамъ съ хората, и съ ученицитѣ за тѣхнитѣ противорѣчиви схващания. Запримѣръ, ако азъ, като Учитель, направя една погрѣшка и съмъ снизходителенъ къмъ себе си, а щомъ единъ ученикъ направи една погрѣшка азъ съмъ строгъ къмъ него, така ли трѣбва да постѫпвамъ, правилна ли е тази моя постжка? Коя е причината на туй различие? Защо ние сме по-снизходителни спрѣмо себе си, а спрѣмр другитѣ по строги? На туй може да се дадатъ разни тълкувания. Човѣкъ, който нѣма правилно понятие за своитѣ постѫпки, трѣбва да знае, че е несъвършенъ и по умъ, и по сърце, и по воля. Щомъ правимъ тъй, че спрѣмо себе си сме снизходителни, а спрѣмо другитѣ — строги, значи има нѣщо, което не ни достига. Това различно прѣцѣняване на постѫпкитѣ произтича отъ едно обективно разглеждане на въпроситѣ. Когато разглеждамъ моитѣ постѫпки, свѣтлината въ мене е по-ярка азъ виждамъ своитѣ постѫпки по-правилно, и вслѣдствие на това правилно ги оцѣнявамъ. Когато пъкъ разглеждамъ постѫпкитѣ на другъ нѣкой, понеже този индивидъ е по-далечъ отъ мене, моята свѣтлина не е въ състояние да освѣтли неговитѣ постѫпки и азъ не мога да ги видя тъй добрѣ, както моитѣ, вслѣдствие на което схващанията ми за неговитѣ постѫпки сѫ различни отъ тия за моитѣ. Затуй, когато единъ ученикъ разглежда постѫпкитѣ на другитѣ хора, той трѣбва да има Божествена свѣтлина, която да освѣтлява постѫпкитѣ имъ. Това е потрѣбно и за по нататъшнитѣ схващания върху онѣзи велики истини въ свѣта. Ако нѣмате тази свобода въ себе си, нѣма да може да разбирате онѣзи истини, които ще ви се разкриватъ. Окултнитѣ истини сѫ точно опрѣдѣлени, както формулитѣ въ математиката. Ако вие не можете да разберете и прилагате проститѣ истини, какъ ще разберете по сложнитѣ? Запримѣръ, ако едно ваше дѣте може въ даденъ моментъ да мисли, че майка му има повече любовь къмъ сестричето му, отколкото къмъ него, когато и двѣтѣ сѫ родени отъ сѫщата майка, туй дѣте не седи на висока степень на развитие. У него нѣма скромность, нѣма смирение, у туй дѣте егоизъмътъ е силно развитъ. Ако туй дѣте имаше морални качества, щѣше да се радва, че майката обича сестричето повече отъ него. Щомъ обича сестричето, ще обича и него, Единъ важенъ законъ: когато нѣкой обича едного, а другитѣ не му противодѣйствуватъ, той ще прояви любовьта си и къмъ тѣхъ. Запримѣръ, слѣдниятъ фактъ: синътъ обича една мома, влюбва се въ нея, иска да я вземе. Да оставимъ сега, дали тази любовь е истинска, или не. Ако домашнитѣ не му противодѣйствуватъ, той всички ще обича и ще имъ се радва, но ако тѣ се опълчатъ и му противодѣйствуватъ, той всички ще намрази. Той взима ножа и казва: или тя ще бѫде, или съ всинца ви се сражавамъ! Значи, Любовьта не търпи противорѣчия — нищо повече! Нито майката, нито бащата могатъ да се разправятъ съ сърцето на своя синъ. Тѣ могать, като Бога, да дадатъ единъ свѣтъ, но да го оставятъ свободенъ. Ама щѣлъ да страда! — Нека страда. Ама тази мома не била за него. — То е другъ въпросъ, нека си научи урока, не го лишавай отъ тази опитность. Опитностьта е много по-цѣнна, отколкото всички тѣзи обществени порядки и схващания. Оставете го на мира! Окултниятъ ученикъ тъй трѣбва да гледа на нѣщата. Майката казва, че синътъ й не ще може да живѣе съ тази мома. Отгдѣ знае това, тя разбира ли нѣщо по астрологията? Я ми кажете, кой момъкъ, слѣдъ като се ожени, е живѣлъ добрѣ съ своята възлюбена? Покажете ми онези майки и бащи които слѣдъ като сѫ си избирали сами снахи, та да сѫ живѣли добрѣ съ тѣхъ? Азъ разглеждамъ математически този въпросъ и се чудя на глупостьта на хората.

Сега, този въпросъ е постороненъ. Азъ го взимамъ, за да ви обясня единъ окултенъ законъ. Да кажемъ, вие искате да изберете една мома, искате да знаете, дали е за вашия синъ, или не. Трѣбва да знаете, кога е родена — Родена е въ 1899 год., 30-ти мартъ, 4 часа сутриньта. Сега онзи, който разбира отъ астрологията, изведнъжъ ще види по съчетанието на планетитѣ прѣзъ тази година, какво носи тя съ себе си, какъвъ е характерътъ й и т. н. Той ще разбере, дали всичко това говори за, или противъ тази мома. Слѣдъ туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени. Той е роденъ въ 1889 г., 15-ти декември, 6 ч. сутринта. Тъй че този астрологъ, като направи хороскопа и на двамата, веднага ще разбере, какъ ще живѣятъ, дали си схождатъ и т. н. Разбира се, съврѣменната астрология прави извѣстни погрѣшки, и вслѣдствие на това не прѣдсказва абсолютно вѣрно нѣщата. Слънцето като влиза въ Водолея, става едно размѣстване, затова всичкитѣ астролози трѣбва да поправятъ своитѣ астрологии, своитѣ хороскопи. За сега астролозитѣ не прѣдсказватъ вѣрно, но принципитѣ сѫ вѣрни. Тѣ трѣбва да направятъ извѣстна реорганизация на съврѣменнитѣ хороскопи. Дѣйствително, отъ чисто астрологическо гледище, единъ астрологъ днесъ може да прѣдскаже, каква ще бѫде сѫдбата на вашата снаха, или на вашия зетъ, съ точность 75% — 8О%.

Азъ бихъ желалъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици да се занимаватъ съ астрология Нѣкои казватъ: какво ще бѫде моето щастие? Астролозитѣ могатъ да ви кажатъ, прѣзъ коя година какво можи да ви се случи: каква промѣна може да стане въ духовния ви животъ, какви боледувания ще имате на физическия свѣтъ и т. н. Тѣзи нѣща се прѣдвиждатъ. Пъкъ, като дойдете и до другитѣ науки, като физиогномия, френология, хиромантия, ще видите, че нищо не е скрито-покрито. Ще видите, че всичко, каквото прѣдстои на човѣка да мине, е написано, сѫдбата му е опрѣдѣлена. Това е една обективна наука, която за въ бѫдеще ще се разработи. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да владѣе звѣздитѣ. Не, нѣма какво да владѣе звѣздитѣ, но трѣбва да се води по съвѣта на звѣздитѣ. Ние не можемъ да ги владѣемъ. Човѣкъ трѣбва да се рѫководи по съвѣта на своята сѫдба. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да се подигне надъ сѫдбата си. Не, надъ сѫдбата си не можешъ да се подигнешъ, нито можешъ да й се налагашъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ много егоисти, искатъ да се налагатъ, да заповѣдватъ на всичко, но така не върви. Не върви нито на французитѣ, нито на американцитѣ, нито на кой и да е другъ народъ — има нѣщо, което не имъ достига. Вземете Рокфелеръ, комуто умътъ достигналъ толкова че могълъ да добие три милиарда долари, а не му достигналъ да намѣри начинъ какъ да живѣе единъ редовенъ животъ, та да не го хранятъ цѣли три години съ овесена чорба. Защо? - Толкова му стига пипката. Липсва му нѣщо. Вие трѣбва да знаете, че на всѣкиго едного отъ васъ липсва нѣщо. Вие сте смѣшни, седите по нѣкой пѫть и размишлявате. Не, ще признате факта, че ви липсва нѣщо, т. е. азъ ще употрѣбя една по-мека форма: нищо не ви липсва, но има въ васъ нѣщо недоразвито. Въ миналитѣ животи не сте дали условия на Божественитѣ, на благороднитѣ чувства да се изявятъ, и вследствие на това куцате и казвате сѫдбата ни е такава. Слушайте какво казва сѫдбата: приятелю, прѣди двѣ сѫществувания азъ ти дадохъ добри условия, но ти не ги използува, умътъ ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тѫпчатъ. Защо? — Да се научишъ на смирение. Тъй ли, азъ не искамъ да бѫде смиренъ. - Ако не искашъ да бѫдешъ смиренъ, главата ти ще пати. Ама ти заповѣдвашъ ли ми? — Ще ти заповѣдвамъ, казва сѫдбата. Ако ме слушашъ, нѣма да ти заповѣдвамъ, но ако не ме слушашъ, ще ти заповѣдвамъ. До тогава, докато се противишъ на волята Божия, ще ти заповѣдвамъ, а въ деня въ който испълнишъ волята Божия нѣма да ти заповѣдвамъ. Туй е сѫдбата — да се подчинишъ на волята Божия! Нѣкой се оплаква отъ сѫдбата си. Азъ казвамъ: има единъ изходенъ пѫть — ще се подчинишъ на волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрѣзъ любовь. Вънъ отъ любовьта дѣйствува сѫдбата, вѫтрѣ въ любовьта — волята Божия. Туй трѣбва да го знаете. Богъ е възвишеното и благородното въ свѣта. Любовьта е единъ великъ законъ, т. е. сама по себе си тя не е законъ, но се проявява въ единъ великъ законъ въ свѣта. При сегашнитѣ условия нѣкои изявяватъ своята любовь чрѣзъ червения цвѣтъ, т. е най-първо хората ще се набиятъ хубаво, и слѣдъ туи ще седнатъ да ядатъ. Слѣдъ като се наядатъ пакъ ще се набиятъ. И всѣки день боравятъ все съ червения цвѣтъ, все съзтезание и бой. Като дойде портокаления цвѣтъ въ свѣта, тамъ вече има дѣление, индивидуализиране и казватъ: това е мое, това е твое. Като дойде зеления цвѣтъ, говорятъ за ниви, за кѫщи и пакъ дележъ има. Въ всичкитѣ тѣзи цвѣтове любовьта нѣма условия да прояви своитѣ благородни чърти, затова ние трѣбва да внесемъ небесно синия цвѣтъ. При сегашнитѣ условия, ако работимъ чрѣзъ него, само така ще може да се прояви тази благородна, духовна любовь — любовьта на устоитѣ съ синия цвѣтъ. Обичашъ нѣкого, ограждай го съ синия цвѣтъ. Искашъ да го обсебишъ, ти го ограждашъ съ червения цвѣтъ. Като вземешъ чука и туришъ желѣзото въ огъня, какво става съ него? Огъньтъ го зачервява, стопява и изгаря. Частната собственость изгаря човѣка. Нѣкои отъ васъ ще каже: какъ, частната собственость изгаря? Ами вие сте чудни! Какво ще ви придаде частната собственость? Имате единъ хлѣбъ. Като изядететози хлѣбъ, той може ли да бѫде частна собственость? Азъ ще си служа съ този хлѣбъ, и силата, която той може да ми даде, тя ще бѫде въ моя полза. Ти имашъ извѣстна кѫща, казвашъ: азъ ще завѣщая тази кѫща на своитѣ дѣца, Да, но съ това завѣщание ти създавашъ едно прѣпятствие и за себе си, и за своитѣ дѣца. Ти учишъ тѣзи дѣца да се облѣнявать, да мислятъ, че тѣхното щастие седи въ тази кѫща. Нѣма да имъ казвашъ, че тѣхното щастие седи въ кѫщата. Ако си една майка, ти ще имъ кажешъ: слушайте дѣца, вие имате една кѫща, но не уповавайте на нея, учете се, ще ви дамъ образование, за да уповавате на Господа и на себе си. Тази кѫща може да изгори, всичко може да стане, не уповавайте на нея. Сега вие казвате, азъ имамь толкова и толкова пари, сложени въ банката. Е хубаво, при единъ такъвъ строй, дѣто всичко се мѣни, както е въ Германия, дѣто единъ хлѣбъ струва 140 милиарди, питамъ: какво струватъ тѣзи пари? Вие сте били милионеръ, вложили сте два милиона марки, но днесъ единъ хлѣбъ струва 140 милиарда — тогава какво сѫ вашитѣ два милиона? Германцитѣ ни даватъ единъ добъръ примѣръ, показватъ ни, че живѣемъ въ 1001 нощь. Богаташи сме били, но сега, съ единъ милионъ марки колко хлѣбъ може да се купи? Съ два милиона марки колко хлѣбъ може да се купи? Изчислете! Единъ килограмъ хлѣбъ струва 140 милиарда. Тогава, колко ще струва всѣки единъ грамъ отъ хлѣба? — 14 милиона. Е, питамъ тогава: съ два милиона марки единъ грамъ хлѣбъ ще може ли да се купи? — Не може. Каква часть отъ грама ще се купи? — Седмата часть отъ  грама. Това е заблуждението, което имаме въ сегашния свѣтъ. Толкова сме осигурени! Слѣдователно, единственото вѣрно срѣдство е да чувствуваме една вѫтрѣшна връзка съ Бога, У васъ може да се роди една противоположна мисълъ, да кажете: може ли това? Може, само че, за да се допрешъ до Бога, не трѣбва да имашъ никакво отрицателно качество. Ти можешь да имашъ отрицателни качества, но понеже Богъ е огънь всепояждающъ, то допрешъ ли се до Него, ще има пожаръ, ще дойдатъ най-голѣмитѣ страдания. Ако си чистъ, нѣма да изгоришъ. Затова се прѣпоржчва да отидемъ при Бога абсолютно чисти, за да може горението да стане правилно — да горишъ безъ да изгаряшъ. Грѣшниятъ човѣкъ гори и изгаря, а праведниятъ гори и не изгаря, радва се. Това е религия. Второто нѣщо: ако искаме да успѣваме въ свѣта, нашата мисъль трѣбва да бѫде абсолютно правилна. Сега, васъ ви е страхъ да кажете: Господи, въздай ми споредъ Твоята Правда, азъ грѣшенъ човѣкъ. Казвате: А, само за Правдата да не се говори, понеже ще дойде наказанието. До сега ние сме искали само Божията милость. Не, нека дойде и Божията Правда, да се въздаде всѣкиму подобавещето, кой отъ каквото има нужда. Ти си гладенъ. Помоли се, и хлѣбътъ ще дойде. Ще дойде нѣкой приятель и Господъ чрѣзъ него ще го проводи. А ти казвашъ въ себе си: срамота е да искамъ хлѣбъ. Е хубаво, азъ питамъ: кое не е срамота въ свѣта? Азъ бихъ желалъ нѣкой пѫть да видя истинското достойнство Казвате: да не се унижаваме ние! Питамъ: ако азъ работя на нивата на единъ мой приятель, ще се унижа ли? Ами, ако азъ наслѣдя една кѫща отъ баща си, не се ли унижавамъ? Ако придобия въ наслѣдстео една кѫща отъ баща си, носи ли ми тя благословение? Слѣдователно, всѣко нѣщо придобито безъ трудъ не носи благословение. Азъ считамъ, че истинскиятъ моралъ седи въ слѣдното: ако дойда при васъ да работя, да работя по любовь. Това е истинскиятъ моралъ за ученика. Ако азъ работя отъ любовь и съмъ доволенъ въ себе си, не мисля какво ще ми се плаща, и вие съ любовь ще ми отплатите. На любовьта съ любовь се отплаща. Този е абсолютенъ моралъ. Азъ работя съ любовь, и вие ще работите съ любовь. Щомъ има любовь отъ моя, и отъ ваша страна, унижение не може да има. Затуй, ако съврѣменнитѣ учители прѣподавава съ любовь, и ако съврѣменнитѣ ученици слушаха и учиха съ любовь, какво щѣше да бѫде! Ако съврѣменнитѣ мѫже се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо женитѣ си, и ако женитѣ се жениха по любовь, и постѫпваха съ любовь спрѣмо мѫжетѣ си, мислите ли, че свѣтътъ не щѣше да се промѣни? Гдѣ изчезва любовьта? —  Любовьта изчезва при ограниченията. Щомъ се оженятъ двама души, най-първо у двамата се зароди една тайна. Най-първото нѣщо е това. Това е единъ психологически фактъ, който наблюдавамъ. Първо, тия двама, които се обичатъ, обичатъ се съ единъ синкавъ цвѣтъ на любовьта. Казвамъ: много добрѣ сѫ започнали, любовьта имъ е съ синкавъ цвѣтъ, обичатъ се тѣ. Но, като се оженятъ, явяватъ се нѣкои материални работи, явява се желание, кой отъ двамата да ги владѣе. Току гледамъ, въ дъното на този синкавъ пламъкъ се заражда едно малко, червено пламъче. И като наблюдавамъ тия млади, въ сърцето имъ става една промѣна, явява се стѣгане на сърцата имъ и между тѣхъ започва да се заражда единъ антагонизъмъ, кой да владѣе тази вѣщь. Синиятъ цвѣтъ изчезва, и на сцената се явява червениятъ цвѣтъ, явяватъ се мѫжътъ и жената. Казватъ, че жената била слаба. Азъ съмъ виждалъ, какъ жената налага мѫжа си. Въ варненско, една жена праща момчето си на кръчмата, дѣто бащата често се отбива и му казва: иди, кажи на татко си, обѣда е готовъ. — Кажи на майка си да си гледа работата, нѣмамъ врѣме сега. Втори пѫтъ: кажи му да си дойде въ кѫщи. Трети пѫть — не дохожда? Отива тя съ една цѣпеница, набива го добрѣ и го довежда въ кѫщи съ счупена рѫка. Той отива да си прави рѫката. Срѣща го единъ турчинъ. Какво стана? — Е, яздихъ на конь, паднахъ отъ него, и си счупихъ рѫката. За тази жена разправятъ, че единъ день мѫжътъ й отишълъ да се бори съ единъ пехливанинъ. Пехливанинътъ го съборилъ на земята и му изкълчилъ крака. Той разправя това нѣщо на жена си. Тя става, отива, удря на пехливанина единъ шамаръ и го събаря на земята. Какво ще кажете, слаба ли е жената? Жената е само единъ символъ. Не си правете илюзия, че женитѣ сѫ много слаби, че сѫ като дѣцата. Ехе... хе... Това е едно лъжливо схващание. Нѣкои пъкъ разказватъ, че мѫжътъ билъ много силенъ. И въ това не си правете илюзия! И мѫжътъ е толкова силенъ, колкото онзи пехливанинъ, който се намѣрилъ на земята. Не е жената толкова слаба, не е и мѫжътъ толкова силенъ. Силенъ е мѫжътъ, слаба е жената, това сѫ отношенея само. Ние сме си въобразили, че жената е слаба. Не е така. За въ бѫдеще, за мѫжа, и за жената ще имаме съвсѣмъ друго понятие. Та, казвамъ сега: вие, като ученици, трѣбва да се стремите да си образувате правилни отношения. Имате задача: да възстановите помежду си една вѫтрѣшна хармония.

Сега, азъ говоря за хармонията, и за вѫтрѣшната свобода, да нѣма стѣснение у васъ. Азъ забѣлѣзвамъ, дошълъ нѣкой ученикъ тукъ и казва: менъ не ми е мѣстото тукъ Е кѫдѣ? — Азъ ще ида въ Индия. Казвамъ: у този ученикъ има щестлавие и гордость. Знаете ли каква е школата въ Индия, при йогитѣ? Знаете ли колко англичани, свършили въ Кембреджския университетъ, по цѣли 20 години чакатъ прѣдъ вратата на йогитѣ съ всичкото си смирение да ги приематъ? Тия хора не приематъ току-така. Тѣ сѫ яли попарата на хората. Докато те приематъ, ще те прѣкаратъ прѣзъ много изпити, прѣзъ 99 огъня. И при това, Ани Безантъ, Ледбитеръ, и колко други сѫ чакали съ години, но йогитѣ още не сѫ ги приели въ тѣхнитѣ школи. Знаете ли това? То не е за разколебаване, но казвамъ, че всѣка една школа има своитѣ правила. И тази школа, въ която сте тукъ, и тя си има своитѣ правила, не бойте се. Тукъ законътъ дѣйствува отвѫтрѣ. Изобщо, Божествениятъ законъ дѣйствува отвѫтрѣ. И сега, вие можете да отидете въ Индия, не е въпросътъ тамъ, но като тръгнешъ за Индия най-първо, ще прѣгледашъ годината, астрологически, благоприятствува ли, опрѣдѣлено ли е да отидешъ, или не. Ако не е опрѣдѣлено, ще отидешъ и ще се върнешъ. Азъ зная нѣкои, които отидоха въ Америка, казаха „куку“ прѣдъ американската статуя на свободата, и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидешъ. Нѣкои казватъ: ще отида въ Индия, ще влѣза въ нѣкоя школа. Не е само да влѣзешъ. Други пъкъ казватъ: ще се оженя. Не е само да се оженишъ. Знаете ли какво е женитбата? Като запѣлъ единъ день пѣтелътъ, една булка го чула и му казала: не пѣй, че майка и тебе ще ожени. Не е въпросътъ въ това, да се оженимъ, или не, но ние трѣбва да спазваме отношенията вѫтрѣ въ природата. Има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени — какво трѣбва да вършимъ, това е опрѣдѣлено, и горко ономува, който не се подчинява на този Божественъ законъ. И всѣка една школа се стреми да тури нѣщата въ правилни отношения, да застави Божественото въ васъ да се опрѣдѣли. Нѣма какво да се плашимъ. Това сѫ задачи, които трѣбва да рѣшавате.

Та, сега ще турите въ душата си първото правило: да нѣмате стѣснение. Това е цѣлата наука! Човѣкъ постепенно трѣбва да има разширение, докато почне да вижда на лицето си своята аура. Днесъ дойде при мене единъ художникъ, донесе свои картини. Идеи има въ този човѣкъ! Не само идеи има, но схващания, тонъ на цвѣтове. Този човѣкъ не е рисувалъ тия картини тукъ изъ градоветѣ, рисувалъ ги е горѣ въ планинитѣ. Религиозни убѣждения има въ него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убѣждение. Той за нищо не продава своитѣ картини. Духътъ работи въ този човѣкъ. Като го погледна въ очитѣ, искренъ е той, нѣма никакви задни мисли. Той казва: „Макаръ че живѣя по планинитѣ, азъ искамъ да се поправя, въ мене има нѣщо, което искамъ да го подчиня на Господа, да го туря въ услуга на Божественото“. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде тъй искренъ спрѣмо себе си. Нѣма нищо по-хубаво отъ искреностьта. Тя ще внесе Божественъ миръ въ насъ. И виждамъ, че Божественото у насъ е велико. На всѣка една стѫпка ние виждаме какъ се пробужда то. Ако не схващате въпроса така, вие ще станете стари, дряхли. Мнозина влизатъ въ школата и казватъ: чакай да си поживѣемъ. Азъ не съмъ противъ това, да си поживѣете, но въ какво седи истинскиятъ животъ? Ако азъ живѣя, и туй живѣние ми донесе хиляди страдания, питамъ: какво ме ползува то? Отъ такова живѣние нѣмамъ никакъвъ плодъ. Но, ако въ страданията, които прѣтърпѣвамъ, виждамъ плодоветѣ на страданията си, животътъ има смисълъ. Ето защо, ще работите и ще гледате да внесете въ аурата си синия цвѣтъ. Отправяйте често погледа си къмъ небето! И тъй, трѣбва да работите съ ясно-синия и съ жълтия цвѣтъ, за да облагородите себе си. Тия сѫ цвѣтоветѣ, които ще тониратъ човѣшкия умъ, човѣшкото сърце и човѣшката воля. Така човѣкь ще се намира подъ благородни импулси. А тъй, както сега живѣе човѣкъ, на всѣка стѫпка може да прѣдизвика тукъ неприятности, тамъ неприятности, туй се случило, онуй се случило. На всѣка стѫпка ще има дразнене. При такъвъ животъ, нѣма нѣщо, което да внесе миръ.

Вие, като ученици на окултната школа, трѣбва да се отличавате съ безкористие. То трѣбва да дойде по закона на разумната Любовь Тия .условия ние ще ги създадемъ, и можемъ да ги създадемъ. Отъ насъ зависи да измѣнимъ сѫдбата си. Върху това ще се спра другъ пѫть, и ще ви дамъ нѣкои чъртежи, да видите какъ дѣйствуватъ живитѣ природни сили, да видите какви пертрубации прѣдизвикватъ тѣ. Азъ съмъ ви говорилъ за много нѣща, и ще пристѫпя къмъ нѣкои малки опити за да се убѣдите, че туй, което се казва, е вѣрно. Да допуснемъ, че имате извѣстна болка въ крака, въ рамото си, въ очитѣ, или нѣщо въ ушитѣ, ще ви докажа кои сѫ причинитѣ, и ще направя опити, като отстраня причината, да отстраня и болката. Само че за тия опити трѣбва малко обстановка, защото, ако вие се любопитствувате да знаете, по какъвъ начинъ азъ ще направя опита, за да го направите и вие, нѣма да сполучите. При лѣкуването трѣбва да знаете законътъ. Щомъ измѣните вашитѣ вибрации, и причината на болката веднага ще изчезне. Каквато и да е болка, моментално може да я прѣмахнемъ, и моментално може да се яви. Послѣ, безпокойствието изгубването на паметьта, слабото разсѫждение, гнѣвътъ, всичко туй се дължи все на извѣстни недѫзи, които трѣбва да прѣмахнемъ, за да добиемъ едно правилно развитие на своя умъ. Защото, ако живѣемъ въ окултната школа, а имаме сѫщитѣ резултати, каквито въ живота, тогава по какво се различаваме ние? Казватъ нѣкои: е, да се съберемъ, да се помолимъ на Господа. Добрѣ, азъ съмъ съгласенъ, да се помолимъ. Но какъ ще се помолимъ? Нѣма ли да мязаме на онѣзи мишки, които се събрали единъ день на съвѣтъ и казали: „слушайте да пратимъ една депутация при котката, да й кажемъ да не ни лови. Хубаво, но кой ще отиде при котката? Така и ние: „Да отидемъ при Господа.“. Да, но Той е огънь всепояждающъ. Ще пратимъ нѣкой праведенъ да каже, защото той се запалва, но не изгаря, та чрѣзъ него да мине огъня. Ами, ако всички се запалватъ, тогава ще има ли резултатъ? Запримѣръ, ще пратимъ една комисия, ще изгори и нѣма да се върне. Знаете ли на какво ще мязаме? Ще мязаме на еврейския пророкъ, Илия, който, слѣдъ като направилъ опита, качилъ се на една колесница. Еврейскиятъ царь праща една войска отъ 50,000 души при него, която му казва: „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. Той имъ казва: „Ако съмъ човѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. И изгорѣли. Царьтъ чака тия свои войници, нѣма ги. Идватъ втори. И тѣ му казали сѫщото нѣщо. „Човече Божи, царьтъ заповѣда да слѣзешъ“. „Ако съмъ чсвѣкъ Божи, Богъ ще прати огънь да ви изгори“. Изгорели и тѣ. Идватъ трети. Тѣ вече не му казватъ: „Човече Божи, царьтъ заповѣдва“ — но го молятъ. „Моля ти се, слѣзъ!“ Тогава Господъ му казва: „Сега вече можешъ да отидешъ“. Дойде нѣкой при тебе и казва: знаешъ ли какво казва Господъ заради тебе? — и започне гордо, надуто. Не е така. Когато разрѣшаваме единъ въпросъ за великото въ свѣта, за Божественото, ние трѣбва да прѣдизвикаме въ себе си всичкото смирение; да извикаме на помощь ума, сърцето и волята си, за да прѣдизвикаме най благороднитѣ си чувства, най-благороднитѣ си проявления. Всичко това да не е привидно. То се отнася до всички. Въ Бога нѣма лицеприятие, въ Него има само едно правило: онзи, който върши волята Божия, Богъ го слуша. приятель му е. Онзи, който не върши волята Божия, Богъ не го слуша.

Сега, тия нѣща вие много пѫти сте ги чували, знаете ги. Въ вашия катехизисъ е казано: повторението е майка на знанието. Азъ ви давамъ друго едно правило: Изпълнението волята Божия е майка на знанието. Защото, може да се повтарятъ много глупости, но като се извърши Божията воля разумно, съ Любовь, у васъ ще се зароди желание да учите, а тѣзи знания ще ви приведатъ до тази майка, която може да ви научи на нѣщо хубаво, а именно — на Любовьта.

Т. м.

„Миръ“.— Мирътъ носи Божията радость.

*

9-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 5. XII. 1923 год. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...