1922_10_29 Влиянието на електричеството

[Ани]

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ВЛИЯНИЕТО HА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО.

    Имате ли зададена тема? — Не, За идущия пѫть ще имате темата: „човѣшката воля — разлика между воля и своеволие“.

    Ще направя нѣколко бѣлѣжки върху отклоненията въ живота, върху привиднитѣ причини, които въздѣйствуватъ на това отклонение. Ако се поставите на равно поле, и наблюдавате пѫтекитѣ, прѣзъ които хората вървятъ, ще забѣлѣжите, че хората не вървятъ въ права линия, а — зигзагообразно. Даже, ако направятъ едно царско шосе, вие ще видите, че тѣ ще вървятъ отъ едната страна, послѣ ще минатъ прѣзъ другата страна, такова едно крѫстосване става. И у животнитѣ, и у тѣхъ се забѣлѣзва това отклонение. Заякътъ, като бѣга, и той не бѣга въ права линия, и той прави извѣстни лѫкатушения. Послѣ, като вървите изъ града, и вие правите сѫщитѣ отклонения. Ако сте въ странство, законътъ ще ви застави да вървите отъ дѣсно. Но тукъ, въ България, вървите отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, отъ лѣво, отъ дѣсно, ту на едната, ту на другата страна, Послѣ, тия отклонения се забѣлѣзватъ и въ нашата мисъль. Нашата мисъль върви до извѣстна степень въ една посока, послѣ въ друга, въ лѣво, въ дѣсно, докато достигнемъ цѣльта. Туй отклонение се забѣлѣзва и въ чувствата, И тамъ има едно лѫкатушене, ту се усилватъ, ту отслабватъ. Когато дойдемъ до изпълнението на извѣстно дѣло, и тамъ има тази прѣсиленость, това отклонение. Сега, туй отклонение за тѣлото се обуславя отъ електричеството и магнетизма. Да кажемъ, вие сте пасивни. Ако вашето тѣло е пасивно, то и клѣткитѣ на организъма ви сѫ пасивни. Да кажемъ, вие минавате по улица Витошка, вървите по положителнитѣ течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение отъ пѫтя си, ще вървите, до извѣстна степень, по течението на електричеството, въ лѣво, послѣ въ дѣсно. Електричеството минава ту въ лѣво, ту въ дѣсно, и вие ще минете ту въ едната, ту въ другата страна. Сега, нѣкои отъ васъ, като разберете този законъ може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да прѣдизвикате едно активно състояние въ себе си, излѣзте на полето, и тамъ ще можете напълно да се тонирате. Ние затуй правимъ тия планински екскурзии. Нѣкой пѫть ние не вървимъ по законитѣ на екскурзията. Не трѣбва всѣкога да взимаме единъ и сѫщъ пѫть, теченията се мѣнятъ. Ние постоянно минаваме прѣзъ Драгалевци, и нѣкой пѫть васъ ви дотяга. И казвате: „Не може ли прѣзъ другъ пѫть?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическитѣ течения или магнетическитѣ сили се измѣнятъ, и вашето настроение и то се мѣни. Слѣдователно, често между васъ ще се роди единъ споръ, и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината отъ васъ сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между васъ ще се роди споръ. Тръгнете въ една посока, дѣто електричеството е положително. Които отъ васъ сѫ активни, ще кажатъ: „Ние по този пѫть не искаме да вървимъ“. Ще се спорятъ, и ще се раздѣлятъ: еднитѣ ще вървятъ по една посока, а другитѣ ще вървятъ по друга посока. И вечерьта, като се върнатъ, ще кажатъ: „Знаете ли какво стана?“ — Скарахме се, раздѣлихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е раздѣлило, пасивнитѣ е привлѣкло къмъ себе си, а активнитѣ е отклонило отъ себе си. И вие сте тръгнали въ двѣ посоки, споредъ волята на електричеството, а не споредъ вашата воля. Този законъ ще го знаете. Често, и въ домоветѣ, дѣто се образуватъ караници, сѫщиятъ законъ дѣйствува. Нѣкой пѫть електричеството образува спороветѣ въ кѫщи. Сега ще ви обясня, Туй е една окултна тайна. Защо нѣкой пѫть става споръ въ кѫщи? Вие си построявате кѫща, но като не разбирате окултнитѣ закони, вие поставяте кѫщата въ такава посока, дѣто не може да става бързо повръщане на електрическитѣ течения. Хубава е кѫщата за живѣене, но жената е пасивна. Подъ кѫщата започва да тече положително електричество, тя е доволна отъ кѫщата, но мѫжътъ е активенъ, той казва: „Азъ не съмъ доволенъ отъ кѫщата! Азъ не мога да я търпя, не ми се влиза въ кѫщи“, Туй течение може да е за единъ мѣсецъ, за два, за цѣла година, Той се скарва и казва: „Ще я продадемъ, азъ не мога да търпя, не мога да живѣя въ тази кѫща“. Сега, ако разбирате закона, вие трѣбва да раздѣлите електричеството, и така да направите, че въ кѫщата ви да минава и отрицателно електричество. Често въ една кѫща минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Тѣ сѫ течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? Отъ туй гледище, често ставатъ и други спорове. Да кажемъ, че жената е пасивна, минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Вие живѣете съ вашата съсѣдка много добрѣ. Да, но мѫжътъ ви ще почне да ходи често тамъ, отрицателното електричество ще го привлѣче. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи тамъ, усѣща се като у дома си“. „Да“, ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трѣбва, Тукъ има извѣстни естествени причини. Трѣбва да разбирате най първо естественитѣ причини, които подбуждатъ хората да минаватъ отъ едно мѣсто, а не отъ друго. Сега, ако въ туй се съмнявате, азъ мога да ви го докажа въ 5 минути отгорѣ, че туй е вѣрно. Само че това нѣма да го аргументирамъ тукъ, но горѣ на Витоша, или на Чамъ-Кория, или ще отидемъ, въ Сливенъ на синитѣ камъни, тамъ ще го докажемъ. На синитѣ камъни изведохме 150 души, отъ тѣхъ около 10 — 20 души се разболѣха, като се качихме горѣ на равнището. Една г-жа казва: „Азъ отъ тукъ не се мърдамъ, ако река да се помръдна, ще стане разривъ на сърцето ми, и ще умра безъ врѣме“. Пъкъ понеже ние искахме да идемъ на друго мѣсто, казвамъ ѝ, „Отъ тукъ още половинъ километъръ не може ли да ходишъ, тамъ ще те оставимъ, на това мѣсто, ще оставимъ при тебе нѣкой да те пази, пъкъ ние ще тръгнемъ по-нататъкъ. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носѣха го на рѫцѣ, и вървѣха напрѣдъ. Избрахме една полянка, гдѣто тия течения се уравновѣсяватъ. И казвамъ: всички 150 души ще налягате тукъ, на дѣсната си страна. Слѣдъ 15 минути станахме, направихме упражненията, и тази г-жа оздравя и казва: „Не оставамъ тукъ. Азъ ще дойда съ васъ“. Онова мѣсто, гдѣто ние се бѣхме спрѣли, бѣше една долина, тамъ електричеството бѣше пасивно, а понеже тя бѣше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвамъ: туй електричество усили въ нея това разслабително състояние, но слѣдъ ½ клм. пѫть състоянието ѝ се промѣни. Прѣзъ цѣлия день тя бѣше бодра и весела, и отгорѣ пакъ слѣзе, добрѣ намѣрихме каруца, качи се тя, и тъй си отиде до Сливенъ.

    Казвамъ: вие често ще срѣщате такива противорѣчия, тѣ засилватъ тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Нѣкой пѫть трѣбва да разбирате закона. Вашето тѣло може да стане негативно, всичкитѣ ви клѣтки могатъ да станатъ негативни, и положителната часть на вашето електричество може да е въ другъ индивидъ. То е неблагоприятно за самия индивидъ. Защото, ако вашето положително електричество отиде въ нѣкой индивидъ, на когото вибрациитѣ сѫ по-низши отъ вашитѣ, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нѣщо отъ общия калибъръ на вашия умъ. Слѣдователно, трѣбва да знаете закона да се поляризирате. Направете лѣвата страна активна, пъкъ дѣсната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тѣло. Сега, тази вечерь туй е само една загадка. Ние ще дойдемъ до опититѣ, какъ да се поляризирате. Често ще забѣлѣжите явления на съгласия, които зависятъ само отъ земнитѣ течения. Тогава ще разпрѣдѣлите течението. Може да вземемъ двама души отъ васъ, които сѫ скарани, и да ги примиримъ. Ще отидемъ нѣкѫдѣ на разходка, дѣто тия течения се уравновѣсяватъ, и двамата ще се примирятъ, ще кажатъ: „Дай си рѫката, ние можемъ да работимъ“. Значи, причината не е въ васъ, а тя е външна. То е, както когато забия на двама души трънъ въ петата. И двамата ще викатъ: „Не можемъ да търпимъ“. Извадете тръна, и двамата ще бѫдатъ доволни. Извадете причината! Слѣдователно, ние трѣбва да знаемъ всички причини, които ни въздѣйствуватъ външно, механически, за да може да се справимъ съ по-дълбокитѣ причини, които не зависятъ отъ нашето тѣло, отъ физическото тѣло, а отъ други тѣла, които човѣкъ има. Когато избирате нѣкоя кѫща, нѣкой пѫть ти се прѣдлага тази или онази, но щомъ си въ затвора, ти не можешъ да избирашъ. Когато имашъ свобода, ще избирашъ най-хубавата кѫща. И тия кѫщи хората ги наричатъ привѣтливи кѫщи. Ще идешъ тогава ти и жена ти, заедно да избирате кѫщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и дѣцата си; ако и тѣ сѫ доволни, още по-добрѣ. Пъкъ, ако искате опитътъ да е по-сполучливъ, повикайте и приятелитѣ си. Тогава тази кѫща е добра за васъ. Но, ако жената е доволна, а мѫжътъ и дѫщерята не сѫ доволни, тогава простете се съ тази кѫща. Причинитѣ сѫ чисто физически, зависятъ отъ тия течения тамъ, които не сѫ съвсѣмъ еднакви съ вашитѣ. Това сѫ много интересни твърдения, които трѣбва да се докажатъ, и тѣ ще се докажатъ постепенно. И затуй азъ употрѣбявамъ окултната музика, тя е единъ отъ методитѣ за поляризиране. Безъ музика, вие нищо не можете да извършите. Туй трѣбва да го знаете. Въ основата на живота на единъ окултенъ ученикъ музиката служи като методъ за поляризиране. Не си разположенъ, ще почнешъ да пѣешъ. Не си разположенъ, ще почнешъ да играешъ, и правилно ще играешъ. Методъ е това, ще играешъ. Когато човѣкъ прѣстане да пѣе и да играе, той умира вече. И природата всѣкога ни заставя да играемъ и да пѣемъ. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искашъ да правишъ упражнение, седишъ въ бездѣйствие, но дойде сърбежъ по тѣлото ти краката те засърбят, почнете да се чешите. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правишъ упражнения. Слѣдъ туй сърбежътъ понамали. Вториятъ день пакъ дойде този сърбежъ. Азъ ще ви обясня причината. Този сърбежъ произлиза отъ това, че въ тѣлото ви се е набрало излишно електричество, и туй електричество трѣбва да го прѣнесете отъ едно тѣло въ друго, да го изпратите навънка. Слѣдъ туй, ако не искате да дадете ходъ на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде нѣкоя болѣсть, ще те заболи корема, ще почнешъ да плачешъ, да викашъ: „Олеле, олеле“, и кой какъ дойде, ще разправяшъ за болката си. Изповѣдь ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че нѣма да се изповѣдвате, лъжете се. Нѣкой казва: „Азъ не се изповѣдвамъ“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповѣдватъ! Като ги заболи нѣщо, тичатъ прѣдъ доктора: „Г-нъ докторе, коремътъ ме боли“. „Отъ какво стана това? Какво яде? Ще ми кажешъ право!“ „Е, въ пости ядохъ кокошка, пиле, супа“. Сега, ако енориашитѣ знаятъ това, той на тѣхъ не може да се изповѣдва. „Слушай“, казва му лѣкарьтъ „нѣма да ядешъ кокошка“. И като му прѣдпише лѣкарьтъ какво трѣбва да яде, той изпълнява неговитѣ прѣдписания. Е, мислите ли, че има нѣщо скрито — покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповѣдате, и то по всичкитѣ правила. Има такива болести запримѣръ, че като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той ще изкаже, дѣто казватъ, и млѣкото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажешъ, и като се изкажешъ, ще ти олекне. Има болести, които може да се излѣкуватъ само съ изказване. Тия мисли, тия желания сѫ накопления, които измѣнятъ състава на нашето тѣло, измѣнятъ вибрациитѣ на козмическитѣ течения, и тогава се образува неправилность въ нашия животъ. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще прѣмахнешъ всички тия прѣгради! И музиката служи, като едно срѣдство за прѣмахването имъ. Ще пѣете съзнателно. Не казвамъ, като правило, непрѣменно да пѣете, но въ окултната музика, ако може да пѣете, отъ любовь ще пѣете, ако не можете да пѣете отъ любовь, нѣма да пѣете. Отъ любовь може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете прѣдъ прага да мислитѣ, дали е право или не. Играешъ ли отъ любовь, отъ Бога е, не играешъ ли отъ любовь не е отъ Бога. Въ Любовьта има единъ законъ, по любовь ли е всичко, което вършишъ, право е. Туй е правило, по любовь ще пѣешъ, ще се наслаждавашъ, и въ тази музика ще има творчество

    Сега, азъ ви обръщамъ внимание на вѫтрѣшнитѣ методи на музиката, а не на външната техника. Азъ ще дойда малко по послѣ да засѣгна и съвременната музика, оперната музика. Както свирятъ днесъ, азъ виждамъ усилието на съврѣменното човѣчество къмъ напрѣдъкъ. Много автори искатъ да изразятъ всички чувства на скърбь, радость, тѫга, на отчаяние, на надежда, и всѣки единъ цигуларь, и той иска да ги изрази. Но, още нѣмаме талантливи музиканти, които да сѫ схванали чувството, и да го изразятъ. Много музиканти не могатъ да прѣдадатъ чрѣзъ цигулката този вѫтрѣшенъ изразъ. Много мѫчно може да се изрази едно чувство. Та, нѣкои отъ тия пѣсни сѫ правилни, а други не сѫ правилни. И въ окултната наука ние ще пѣемъ само положителни упражнения.

    Азъ ще ви кажа друго едно окултно упражнение:

„Сладко медено,

Отъ слънцето пратено,

Отъ пчелитѣ донесено“.

    Това е едно положително упражнение. Ще го пѣете това упражнение. Всѣки единъ образъ, тукъ, е активенъ. Сега, тази вечерь ще пѣемъ „сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но въ самото изречение има музика. Ще забѣлѣжите окултната страна на упражнението.

    (Учительтъ пѣе „сладко медено“). Като мислишъ за него, веднага ще се подсладишъ. Значи, всичкитѣ киселини, които те спъватъ, се прѣвръщатъ, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трѣбва малко свѣтлина: „Отъ слънцето пратено“ — веднага тази свѣтлина прониква. „Отъ пчелитѣ донесено“ — веднага ще мислишъ за кошера; понеже пчелитѣ сѫ трудолюбиви, у тѣхъ има редъ и порядъкъ, ти ще мислишъ за тѣхъ, и всичко туй ще внесе въ тебъ редъ и порядъкъ.

„Сладко медено,

Отъ слънцето пратено,

Отъ пчелитѣ донесено“.

    Всѣка една дума си има свой окултенъ изразъ. Туй сѫ окултни упражнения, не сѫ пѣсни. Ние сме далечъ още отъ окултнитѣ пѣсни. Това е само приготовление за пѣсень. Послѣ, ще дойдемъ до една окултна пѣсень. И като вземемъ една окултна пѣсень, знаете ли какво ще стане? Сега, нѣкой казватъ; „Да имаме едно оперно парче!“ Азъ нѣмамъ нищо противъ опернитѣ парчета. Вие отвънка може да пѣете, колкото искате оперни парчета. Азъ не съмъ противъ музиката. Можете да пѣете отъ всички парчета. Пѣснитѣ никога не развращаватъ. Ако нѣкога смисълътъ на пѣсеньта развращава, то гласътъ поправя до извѣстна степень. Който пѣе, не се развращава, макаръ че има нѣкои пѣсни, които съблазняватъ, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пѣете, каквито парчета искате, ни най малко не ви забранявамъ. Сега, вие сте ученици, азъ ви давамъ пълно право да пѣете, каквото искате. Давамъ ви право, но не ви налагамъ. Ако имате разположение, и можете по любовь да пѣете, пѣйте; ако нѣмате разположение, и не можете да пѣете по любовь, не пѣйте! Дръжте туй правило. Каквато и да е пѣсеньта, пѣете ли я съ любовь, вие ще имате едно правило, единъ методъ, да прѣвръщате нервната енергия за ваше добро. Нѣма да ви кажа, че тази е свещенна музика, а тази е свѣтска. У насъ свѣтската и свещената пѣсень се обуславятъ само отъ закона на Любовьта. И най-лошата пѣсень, като я обичашъ, тя е свещена. А най-свещената пѣсень, като не я обичашъ, въ нея нѣма нищо. Ако азъ ти нося шише за сладко медено, а вѫтрѣ нѣма никакво сладко, тогава това нѣма да те задоволи. Сладкото медено трѣбва да бѫде вѫтрѣ. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрѣзъ музиката.

    Въ окултната музика не се изисква да пѣете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пѣене, на себе си. Защото, нѣкои отъ васъ, ще отидете въ друга крайность, ако пѣете много високо. Мѫжътъ ще каже. „Защо ме смущавашъ?“ — Е. Учительтъ каза да пѣя. Не, тихичко ще пѣешъ, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пѣешъ, я ми попѣй!“ А сега, нѣкой, като викнете, че мѫжътъ казва: „Какво си се запѣла тази сутринь?“ Та, сега, понеже въ наряда ви има пѣене, и по нѣкой пѫть може да смущавате вашитѣ съсѣди, пѣйте тихичко. Тамъ пѣснитѣ сѫ много тихички. Ще гледате да пѣете по възможность, колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пѣете, пъкъ когато сте вънъ, въ гората, дѣто нѣма никой, тамъ можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пѣете, както искате. И тъй, съ музиката ще се поляризирате, (Учительтъ пѣе „сладко медено.“) Гледамъ, въ Ючъ-бунарь, по улицата минава единъ продавачъ, той тъй си наредилъ думитѣ на пѣсень, че всички дѣца на улицата сѫ научили пѣсеньта, и я пѣятъ. Всички жени излизатъ, и си купуватъ макари и пр. И той си пѣе, пѣсеньта му е една и сѫща, но той тъй наредилъ тия тонове, че кой какъ чуе, отива при него. Съ количка си върви, и си пѣе. И той пѣе „сладко-медено.“ Азъ вѣрвамъ, че така той печели доста. Обръщамъ ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия животъ почива върху такива малки, незабѣлѣзани причини въ свѣта. И туй, което спъва съврѣменния свѣтъ, туй, което спъва нашитѣ домове, и насъ самитѣ, това сѫ малкитѣ, микроскопически причини, които сѫ тъй естествени. И когато ние разберемъ този ходъ на нѣщата, ние 75% ще се освободимъ отъ ненужни борби, и ще ни останатъ 25% необходими борби, и тогава разумно ще се боримъ. А 75% отъ борбитѣ, тѣ сѫ отъ посторонни причини, които трѣбва да извадимъ отъ ума си. Сега, 75% отъ борбитѣ ще ги снемемъ и ще оставимъ само 25%. Дойде борба, ще кажешъ: „Причината не е отъ мѫжа ми, не е и отъ Бога, причината е отъ електрическитѣ течения.“ Ще напуснешъ кѫщата, ще излѣзешъ малко да се поразходишъ, и ще ти мине. И ако мѫжътъ разбира закона, ще даде възможность на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената, неразположенъ е мѫжътъ ѝ, ако има пияно или цигулка, нека му попѣе или посвири ½ часъ „сладко медено“, и ще му мине. Послѣ, ще попѣете упражнението „сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити съ тѣхъ, ще опитате силата имъ, да видите какъ дѣйствуватъ. Азъ ще ви дамъ редъ упражнения, тѣ нѣма да дѣйствуватъ на всинца ви еднакво. Но ниe имаме толкова упражнения, че всѣки единъ отъ васъ ще си избере нѣкои отъ тѣхъ, които да употрѣби за своето тониране. И ще имаме редъ ключове, какъ трѣбва да се започне пѣенето. Има си начини за започване на окултното пѣене. Сега, тия сѫ малки бѣлѣжки за пѣенето.

    Азъ пакъ ще се повърна върху електричеството.

    Я изпѣйте всички „изгрѣва слънцето!“ Пѣйте по-отривисто! (Учительтъ свири на цигулката си, взима ¼ тонове). Вие, туй не може го направите, туй е окултенъ гласъ.

    (Учительтъ пакъ свири нѣщо весело, игриво.) Туй е свѣтска музика, не е обикновенъ; тонъ може да стане окултенъ, може да стане и обикновенъ. Легатото не е окултно.

    Въ единъ окултенъ тонъ трѣбва да има мекота. Сегашнитѣ цигулари всички турятъ на цигулката си отгорѣ сординка, за да свирятъ тихо, когато на единъ окултенъ цигуларь не му трѣбва никаква сординка (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо). Послѣ, въ позициитѣ има окултна музика. Единъ тонъ като се вземе съ I-ия, II-ия или III-ия пръстъ има разлика. И всѣкога, когато пѣете, трѣбва нѣкакъ си да движите и рѫцѣтѣ си. Въ окултната музика пѣенето трѣбва да бѫде картинно. Вие трѣбва да имате единъ живъ образъ. Идеята въ ума ви трѣбва да бѫде ясна.

    (Учительтъ свири съ цигулката си и пѣе „сладко-медено“. Вториятъ пѫть ще учимъ „отъ слънцето изпратено, отъ пчелитѣ донесено.“

    (Всички пѣхме „сладко медено “)

    Сега, тази вечерь правимъ прѣводъ. Този гласъ е съобразно вибрациитѣ си. Този е гласътъ, който подхожда на вашитѣ електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението, и усѣщате една радость въ себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичкитѣ възможни форми, въ които може да се яви „сладко-медено“. Като го пѣете, усѣщате едно приятно настроение, значи, гласътъ и думитѣ хармониратъ на вашето състояние. Съ него веднага може да се поляризирате, да излѣзете бодри, и да идете на работа. Нѣма да се смущавате, пакъ ще пѣете „сладко-медено“, (Всички пѣхме пакъ „сладко-медено“.) Е, добрѣ, туй е за да се възстанови електричеството въ насъ, да го тонираме. Сега, за да произведемъ дълбочина, трѣбва въ окултната музика да измѣнимъ вече ключа. „Сладко-медено“ може да се пѣе и на другъ тонъ. (Учительтъ пѣе нова мелодия, по провлечено, и създава друго настроение).

    Сега, тъй изпѣто упражнението, прави ви едно приятно впечатление. Така е и въ чувствата. Когато единъ човѣкъ си изразява чувствата, нѣкой пѫть и тѣ сѫ медени, приятни сѫ, значи, ти ще пѣешъ по сѫщия начинъ. Обаче, щомъ нарушишъ хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пѣешъ.

    Сега, ще ви прѣдставя на български една селска идилия. Срѣщатъ се двама души, отъ които единиятъ мисли едно, а другиятъ мисли друго. Тя е слѣдующата: момъкъ отива на западъ, и свършва своитѣ правни науки. Идва въ село, и се влюбва въ мома, селянка но много красива, и почва да ѝ пѣе тѫжна пѣсень, че неговото сърце го боли, че той не може безъ нея да живѣе. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, съ припѣване: „Кой ти е кривъ, като не разбирашъ живота? Животътъ седи въ това, да си потропа човѣкъ малко“. Той плаче, а тя се смѣе, и си играе. Тя казва. „Ти като ме любишъ, защо трѣбва да плачешъ?“ (Учительтъ свири на цигулката си този диалогъ, дѣто мелодиитѣ сѫ различни, на минйорна и мажорна гама).

    Сега, всичкитѣ музиканти искатъ да изразятъ чувствата. Тукъ сѫ прѣдставени двѣ крайности въ чувствата. Дѣйствително, въ живота туй рѣдко се случва, но тия настроения се срѣщатъ повече вѫтрѣ въ насъ. Отъ едно тъжно състояние, отчаяно, когато не иска да живѣе, изведнъжъ въ него става една рѣзка промѣна, той става, и се разиграва. Тия състояния сѫ вѣрни за самия човѣкъ. Такава рѣзка промѣна става у човѣка. И отъ състоянието на тази игра, човѣкъ веднага може да си измѣни състоянието, да мине въ тѫга. Та, когато дойдатъ тия състояния, трѣбва да ги знаете. Щомъ е за игра играйте. Щомъ е за плачъ плачете! Най първо ние ще учимъ тия прости упражнения, за тониране. „Сладко медено“, туй сѫ правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А пѣсеньта „Вениръ-Бениръ“ ще я оставамъ за слѣдния пѫть, да даде по-голѣма дълбочина, да накара човѣка да мисли.

    Какъ вървятъ вашитѣ упражнения, пѣете ли по 15 минути на день?

    Сега, ще вземемъ тона „ре“, ще го изпѣемъ тихо, послѣ ще усилимъ, а слѣдъ туй ще отслабва тона. Послѣ пѣхме — „си-му-ту си“ тихо и високо, слѣдъ туй изпѣхме звукътъ „и“ високо и тихо, до изгубване на гласа.

Т. м

5 школна лекция

на Общия окултенъ класъ (II година)

29.Х.1922 г. 7 ч. в.

Ст. София