Jump to content

1922_05_26 По пѫтя


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

По пѫтя.

13. школна лекция на общия окултенъ класъ

26.V.1922, четвъртъкъ на Витоша, 11 — 12 ч. пр. об.

Сега, имайте прѣдъ видъ: азъ не искамъ да ви сѫдя. Туй е за приложение закона на Любовъта. Ако може да го приложите, добрѣ, а ако се сѫдите единъ другъ, вие не можете да имате любовъ. Въ едно събрание единъ не може да бѫде виноватъ, а всинца: или всички сѫ праведни, или всички сѫ грѣшни. Ако се даде наказание, всички, ще бѫдете наказани, а ако е благословение, пакъ за всинца ви ще бѫде. Та, отъ васъ искамъ да приложите Божия законъ на Любовъта. Вие да си го приложите, не азъ да ви го налагамъ, защото, ако азъ приложа закона, то не е любовъ, а насилие!

Азъ ви казахъ, че ако слѣдъ свършването на моята бесѣда, ще търсите кой е виноватъ, нѣма да държа бесѣда. Уреждайте тия работи по братски, приложете великиятъ законъ на Любовъта. И да се създаде една организация, този законъ нѣма да бѫде съвършенъ. Какъ може да се приложи този законъ? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Духъ. Това, което се върши, не е противъ менъ, а противъ Бога. Той ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да слѣди за реда? Може да отредите 7 души, вие сте въ състояние да го иаправите това. Ще се подчинявате, ще турите великия законъ на Любовъта въ основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законътъ не може да работи, и вие ще имате сѫщитѣ закони, каквито свѣтътъ, държавата и църквата ги иматъ, и тогава нищо не става.

Азъ ще засегна редъ елементи на Любовъта въ нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовъта, а друго е да се изпитва. Тамъ е всичката работа сега. Когато единъ ученикъили единъ музикантъ направи една погрѣшка ако свири фалшиво, учительтъ не може да му прощава. Има нѣща въ свѣта, които се прощаватъ, но има нѣща, които не се прощаватъ. Когато нѣкой вземе пари отъ тебе, можешъ да му простишъ, но когато великиятъ музикантъ свири, не му се позволява да взима фалшиви тонове. Ще изправи тона, нищо повече! Необходимъ законъ е. А животътъ не прощава, трѣбва да изправимъ тона. Животътъ е една музика. И всѣки отъ васъ иска да свири, както знае. Напримѣръ, имате единъ капелмайсторъ, казвамъ: законътъ е такъвъ: неговиятъ животъ трѣбва да бѫде изправенъ, защото музикантъ ще стане само онзи, който има любовъ. Всѣки трѣбва да живѣе по закона на любовъта. А ако не искате да живѣете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пъкъ азъ зная, не всинца искате да живѣете, животътъ ви да бѫде хармониченъ, да бѫдете щастливи.

Вие, ученици, днесъ ме подложихте на изпитъ. Разбирате ли? Вие бѣхте единъ учитель, а щомъ станете вие учители, при такива учители, азъ напущамъ училището. Разбирате ли! Азъ съмъ готовъ, казалъ съмъ, ако можете да дадете нѣщо по-добро отъ това, което азъ зная, азъ съмъ готовъ да го приема. Азъ съмъ готовъ да приема отъ васъ всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всичко това. Нищо повече! Ако въ васъ заговори Божествениятъ Духъ, и изкаже извѣстни Божествени мисли, азъ ще ги приема, източникътъ е единъ и сѫщъ. Желанието въ насъ е да се прояви Божествената Любов въ всичката си пълнота помежду ни. Само така можемъ да успѣемъ. Не приложимъ ли този законъ, никакъвъ успѣхъ нѣма да има, ще се раждат все такива недоразумѣния. Нѣкой пѫть, като дойда между васъ, усѣщамъ една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко въ едно кафене отъ тютюна, и човѣкъ не може да диша свободно, така е и между васъ. Не че го искате, вие сами се мѫчите, но не знаете начина какъ да се освободите, и азъ искамъ да ви покажа единъ методъ, какъ да се освободите отъ тази тяжесть. Това нѣма да стане изведнъжъ, но ще ви покажа единъ законъ, и вие ще работите.

Сега, не ви сѫдя — това е старото учение — азъ искамъ отъ васъ да приложите закона на великата Божия Любовъ въ себе си. Малки и голѣми, да се уважавате, да се почитате да си отстѫпвате, да си прощавате. Тъй. Сега, запримѣръ, щомъ азъ замина, вие веднага ще търсите кой е виноватъ, щомъ единъ е виноватъ никога нѣма да се оправи света. Съ единъ човѣкъ не се оправя свѣта: и да го обѣсимъ, и да го затворимъ другъ ще дойде на негово мѣсто, послѣ трети, четвърти и т. н.

Е, добрѣ, тогава: готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарятъ: „Готови сме“). Сега, попитайте се вѫтрѣ: ако го приемате, и го приложите по закона за Любовъта, туй ще бѫде благословение заради вась. Изпѣйте пѣсеньта: „Благославяй, душе моя, Господа“.

Вижте тази жива прпрода, въ която ние живѣемъ, тя е едно Божествено жилище, единъ Божественъ домъ. И всички тия енергии, които сѫ вложени въ нея, иматъ разно направление. Всѣка енергия си има свои канали, прѣзъ които може да мине. Когато ние искаме да приемемъ енергия за стомаха, тя иде чрѣзъ храната. Когато искаме да приемемъ енергия за дробоветѣ, тя иде чрѣзъ въздуха. Когато искаме да приемемъ енергия за очитѣ, тя иде чрѣзъ свѣтлината. Когато искаме да приемемъ енергията отъ живото слово, тя се възприема чрѣзъ ушитѣ. Когато искаме да възприемемъ енергията отъ миризмата на цвѣтята, ние я приемаме чрѣзъ обонянието си. Сега, у васъ има една философия: вие искате всичкитѣ тия разнородни енергии да ги приемете само чрѣзъ устата си. Говоримъ за Любовъта, ама тази Любовь влиза и чрѣзъ устата, и чрѣзъ очитѣ, ушитѣ, носа, отъ всѣкѫдѣ влиза тя. Като влѣзе тази Любовь прѣзъ устата, ще произведе единъ ефектъ: като влѣзе прѣзъ носа, ще произведе другъ ефектъ и т. н., зависи какъ възприемаме тази Божествена Любовь.

Сега, вие говорите за любовъта. Вие още не сте любили. Азъ ще направя единъ микроскопически опитъ. Ако ви попитамъ, какво нѣщо е любовьта, какъ сте я усѣтили вие, имате ли единъ живъ опитъ на Божествената любовь? Имате малки опити на любовь, но колко е траяла тази любовь? Кажете ми сега: имате ли такъвъ опитъ, дѣто любовъта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цѣла една година? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да е обсебила душата ви за единъ мѣсецъ? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да ви е обсебила за единъ ден? Ако тази любовь влезе въ васъ изведнъжъ, вие нѣма да разсѫждавате, вие ще рѣшите въпроса моментално, и то нѣма да го рѣшите, по най-глупавия начинъ, но ще го рѣшите по най-умния начинъ. Когато дойде Божествената Любовь да действува въ свѣта, тя действува съ най-добритѣ методи. И всички трѣбва да имате прѣдъ видъ, че за да се появи Божествената Любовь у насъ, Духътъ дълго врѣме трѣбва да работи върху пашето физическо и духовно тѣло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега прѣзъ нашето тѣло би минала една интенсивна енергия на любовьта, тя би ни разтопила. Слѣдователно, Божествената Любовь постоянно се приспособява споредъ състоянието на нашите духовни тѣла, споредъ степеньта на нашето развитие, постоянно духътъ ни работи. Ако вие спънете духътъ, който работи въ васъ, на кого ще поврѣдите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нѣщо, а вие развъртате винтоветѣ на инсталацията, на кого врѣдите? — На себе си. Да кажемъ, имате нѣкаква крива мисъль, кому врѣдите? На себе си. Имате съмнѣние, кому врѣдите? — На себе си. Имате страхъ, кому врѣдите? — На себе си.

Сега, защо се явява страхътъ въ свѣта, защо се явява съмнѣнието? Страхътъ ние го знаемъ, и съмнѣнието знаемъ. Страхътъ, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателенъ е страхътъ! Запримѣръ, страхувашъ се да не изгубишъ живота си. Нѣкой обѣщалъ да ти даде пари, ти се съмнѣвашъ. Съмнѣнието пъкъ е едно отрицателно качество на ума. Значи, щомъ може да се съмнѣвашъ въ нѣкой човѣкъ дали ще ти изплати, ти се съмнѣвашъ въ възможностьта. Добрѣ, сега вие прѣнасяте съмнѣнието отъ хората въ Бога. Вие нѣкога се съмнѣвате въ мене — азъ ви чета мислитѣ — “Ти може да не говоришъ отъ Бога, а отъ себе си“. Но азъ всѣкога правя разлика между моитѣ мисли и Божественитѣ мисли. Въ мене моитѣ мисли и Божественитѣ мисли сѫ строго опрѣдѣлени. Азъ хващамъ всѣка моя мисъль за ухото и й казвамъ: Ти на лѣво. А на всѣка Божествена мисъль:Ти на дѣсно. Казвамъ: туй е Божествено, а туй е човѣшко. И сега тази постѫпка, която азъ направихъ, Божествена ли е или човѣшка? Тя произведе въ васъ страхъ да не загубите нѣщо. Сега, страхътъ подразбира, че любовьта ви е отвънъ, а страхътъ е на мѣстото на Любовьта — отвѫтрѣ. Разбирате ли? И причината, че вие не може да живѣете хармонично, е, защото страхътъ живѣе вѫтрѣ въ васъ. Защото, ако азъ дойда у васъ въ кѫщи и ви кажа: дай ми двѣ хидяди лева на заемъ, а вие имате три хиляди лева ще кажете, че ви трѣбватъ, а въ сѫщность тѣ не ви трѣбватъ. И при това вие минавате за човѣкъ, който вѣрва въ Бога, има любовь. Никаква любовь нѣмате, а страхъ имате! Може да дойда да ви искамъ една малка услуга, ще ми кажете ясно тази работа: „Нѣмамъ разположение къмъ тебъ, макаръ да имамъ пари въ касата си.“ Тъй е казалъ единъ евангелистъ въ Варна, когато единъ му поискалъ пари на заемъ. Той му казалъ: „Имамъ пари въ касата си, но на заемъ не мога да ти дамъ, защото нѣмамъ доверие въ тебе“. Защо да ти дамъ пари на заемъ, а послѣ да се караме: ако искашъ да ти дамъ пари като на братъ, ще ти дамъ“. Страхътъ, туй състояние показва, че Божествената Любовь не дѣйствува: тя започва, а вие я прѣкѫсвате, прекѫсвате. Запримѣръ, ако нѣкоя ваша сестра направи една малка погрѣшка, колцина отъ васъ ще се съберете вечерно врѣме да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира. А вие, като видите нейната постѫпка като излѣзете ще кажете: „Тя е такава-онакава“, ще я критикувате. Като излѣзете, не говорете за нея. Вие нѣмате смѣлостьта да казвате истината. Не сте смѣли, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвамъ смѣли, това не значи да бѫдете груби. Смѣлъ е само този, който може да каже самата истина, ни повече, ни по-малко. Тъй, самата истина въ Любовьта да я каже. „Братко, ти отивашъ по единъ пѫть, но този методъ не е здравъ.“ (Едно куче лае върху една крава). Сега, азъ ще взема тази крава. Кравата, това е доброто у васъ, а тия кучета, това сѫ страститѣ — низшиятъ интелектъ, които гонятъ кравата. Тя не е виновата, дѣто е тукъ, а кучетата се намѣсватъ въ работата, която не имъ подобава, никой не ги е турилъ тукъ да пазятъ като стражари, ама те ще се покажатъ, че сѫ изправни, ще изгонятъ кравата.

Ще ви кажа една истина: Животътъ чрѣзъ изобличение никога нѣма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога нѣма да се поправимъ.

Сега ще имате търпѣние. Нали за днесъ ви бѣхъ задалъ единъ урокъ: да напишете кой е най-голѣмиятъ ви недостатѫкъ. Писахте ли? — Да. Съберете листчетата и ги прочетете.

Е, сега ще ми продадете ли вашитѣ недостатъци? Азъ ги купувамъ, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Братъ Стойчевъ — тъй да ни водите на разходка единъ мѣсецъ прѣзъ годината: да ни учите: единъ мѣсецъ въ Търново за всички, и единъ мѣсецъ само за насъ, тукъ). — Ще бѫде. Когато приложите закона на Любовьта, ще бѫде. Ще опитате Господа, ще приложимъ закона на любовъта. Тъй, нѣма да правимъ думата му на двѣ, и тогава ще видимъ какво може да направимъ. Ще Го опитаме. Сега, тия недостатъци азъ ще ги взема, и въ школата ще влѣземъ да работимъ безъ тѣхъ. Наполовина ще ви кредитирамъ: сега за сега на половина, понеже нѣмамъ много пари. За половината, разполагамъ, за 11/2 мѣсецъ мога да платя, но за три мѣсеца нѣмамъ, да си кажа истината — половината мога да ви платя. Какъ искате, звонкови да ви платя, или както искате. Мога да ви платя 1000 лв., 10,000 лв., 20,000 лв., 30,000 лв. (Не искаме пари). Туй е, което може да се направи. Щомъ се влюбите въ вашитѣ недостатъци, ще се изправите. Щомъ се влюбите въ тѣхъ, ще направите такава голѣма беля, че ще се изправите. То е тема. Ние ще пристѫпимъ, има начини за тия нѣща, по които може да се изправите. Тия недъзи сѫ сѫщеврѣменно и добродѣтели. Да бѫде човѣкъ „егоистъ“ не е лошо нѣщо, но да имашъ егоизъмъ, който да ти счупи гръбнака, то е лошо. Да имашъ такова нетърпѣние, че като дойде неприятельтъ ти, да плюешъ на петитѣ си, и да бѣгашъ, на мѣсто е туй нетърпѣние. Но когато извършвашъ една важна работа, нетърпѣнието не е на мѣсто. Когато положението ти бѫде опасно, трѣбва да бѫдешъ нетърпѣливъ. Нѣкои отъ тия качества трѣбва да знаете сами кѫдѣ да ги прилагате. Сега, туй, което искате, ще го направимъ. Като сме излѣзли за два деня може да го направимъ: може да го направимъ и за единъ мѣсецъ, и за два мѣсеца, и за три мѣсеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, може да го направимъ. Писанието казва: „Въ Бога нѣма нищо невъзможно“. И вие поставихте много добрѣ въпроса — единъ мѣсецъ да бѫдете всрѣдъ тази природа, вие ще бѫдете търпѣливи. Братъ Стойчевъ. Тукъ въ гората да бѫдемъ, щото ако рече Учительтъ да бѣга, ще го прѣваримъ, а ако е въ града, гдѣ ще го намѣримъ. (Всички се смѣятъ и Учительтъ се смѣе).

Изберете сега една комисия по вдъхновение, отъ братството, отъ 7 души, да следи за общия редъ. За една година да бѫдатъ избрани, а слѣдъ една година — други. (Първиятъ да бѫде избранъ отъ учителя, вториятъ — отъ първия, третиятъ — отъ втория и т. н.) Добрѣ, азъ избирамъ Начо Петровъ. Послѣдниятъ посочва: Стоянъ Русевъ: тоя — Елена Иванова: тя — Коенъ: той — Илия Стойчевъ: Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Сѫгласни ли сѫ? — Да. (Брат Толевъ: „За станалия инцидентъ нито дума да не става, като че не е било“.) (Братъ Граблашевъ: „Ако е за полза, да се каже“.) Слушайте да ви кажа, сега азъ ще рѣша вѫпроса. Ето какъ: имате право да говорите за моята погрѣшка, но за вашата погрѣшка, ако речете да говорите, азъ ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: нашиятъ Учитель направи една погрешка! Може да говорите, но говорете истината, не прѣувеличавайте нѣщата. Когато ще говорите, говорете, но бѫдете тихъ и спокоенъ, най-първо отправете ума си къмъ Бога, попитайте го: „Господи, азъ искамъ да разправя за този инцидентъ, съгласенъ ли си“? Ако Господь ти позволи, говори, но ако Господь не позволи, мълчи си и не говори, за този инцидентъ. Ама може нѣщо да те човърка въ сърцето. Туй човъркане може да е нѣкой червей, а ако е единъ червей, никаква полза не може да изнесете.

Сега, азъ ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорятъ извѣстни нѣща. Прѣдставете си, че вие сте 100 метра подъ водата, може ли да говорите? — Не може. Като излѣзешъ 100 метра надъ водата, имашъ условия да говоришъ — въздухъ. Слѣдоватено, на 600 метра височина нѣма условия, ще влѣзе вода въ гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш — въздухъ ще има. Тъй се разрѣшава въпроса.

Въ нашата школа, когато азъ ви казвамъ за нѣкой излѣтъ, ние отваряме ключоветѣ, и тогава вие сте въ връзка съ невидимия свѣтъ. Напримѣръ, азъ дадохъ на сестритѣ една задача, но вие никога не сте изпѫлнили едно мое разпореждане, както трѣбва. Както тогава, казахъ ви: въ течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Азъ не ви казахъ да идете и да разправяте, та целиятъ градъ да ви знае. Слѣдователно, вие трѣбваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вслѣдствие на това се родиха нѣкои инциденти, които не бѣха желателни. Та, когато ви се даде нѣщо, искамъ отъ васъ туй разпореждане да го изпълните тъй, безъ никакво изопачаване. Казано 12 часа — 12 часа. Никакви философии. Вие, като идете, отъ резултатитѣ ще сѫдите. Преди да сте го направили, нѣма да заключавате. Изпитътъ първо трѣбва да се изпълни! И при това, когато се изпълнява единъ изпитъ, не трѣбва да държите на буквата. Нѣкой казва: „Ще изберемъ месечина“. Не, ще изберешъ тъмна нощь, защото само въ тъмната нощь ще видишъ Господа. Трѣбва да уповавашъ на Господа, а щомъ търсишъ мѣсечина, то значи, че не уповавашъ на него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е прѣзъ тъмна нощь, когато е бурно, когато вали дъждъ, гърмотевици, тогава ще излезешъ, ще се молишъ, и Господь ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсѫждавашъ: „Може да се простудя“. Щомъ дойде до Божественитѣ работи, нѣма опасност да се простудишъ. Азъ ви дадохъ примѣръ. Азъ съмъ седѣлъ толкова години на прозореца въ моята стая зимно врѣме да държа бесѣди. Нека дойде нѣкой професоръ да седи тамъ, слѣдъ единъ мѣсецъ ще има пневмония. Послѣ колцина отъ тия хора, които сѫ седѣли отвънка, сѫ се простудили? Тѣ сѫ микроскопически опити, но сѫ опити. Нека се яви другъ, да говори единъ и половина часа на студено, да видимъ какво ще стане съ него. Сега, трѣбва да усилите вашата вѣра. Този законъ работи. Азъ ви казахъ: не очаквайте много, резултатитѣ ще бѫдатъ малки, микроскопични, защото нѣма условия сега за голѣми нѣща. Но отъ тия, малкитѣ, слѣдъ врѣме ще имаме много добри резултати.

Азъ ви похвалявамъ, вие този опитъ го направихте отъ голѣма ревность. Азъ ви казахъ — цѣла една година да мислите и да го направите, а вие въ двѣ седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но въ нова форма ще го изпълните. Сега, този изпитъ ще бѫде малко по-труденъ, но той ще донесе по-добри резултати. Отъ тѣзи изпити, които ви давамъ, страхътъ ще изчезне отъ сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И послѣ, като излизате въ тъмна нощь, тониратъ се очитѣ, зрѣнието се тонира: при това, всѣки единъ косъмъ се натегне, умътъ ви живѣе навсѣкѫдѣ въ тѣлото. То е хубаво. Като излѣзете на Витоша, колко ще ви се прѣдставятъ, че ви вардятъ, пъкъ ще ви се стори нѣкоя мечка, вѫлкъ, ще ви се прѣвърне сърцето. Азъ зная на нѣкои 20 пѫти сърцето имъ се е прѣвърнало. И всѣки, който чуе въ града, че вие сте излѣзли въ тъмна нощь до Витоша, ще каже: „Той е безуменъ, да излага една жена или единъ човѣкъ“. Затуй казвамъ, че свѣтътъ не трѣбва да знае. Дали мѫжътъ или жената ще идатъ, затуй трѣбва да се мълчи. Пъкъ като се опита, тогава на опитъ ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нѣматъ възможность да изпълнятъ задачата, ще имъ създадемъ условия, ама да иматъ любовь. Азъ ще имъ създамъ условия, но да вдѣзатъ тъй въ общение съ природата, вѫтрѣ споредъ този законъ на Любовьта. Тогава може да работя и азъ съ тѣхъ заедно. Защото, единъ Учитель може да работи само съ ученици, които сѫ способни. Когато сте сами, не можемъ да свършимъ всичкитѣ работи. Вие ще работите, и азъ ще работя. Защото ще има излѣти, изпити, дѣто най-първо азъ ще излѣза да направя изпита, а слѣдъ менъ вие ще вървите. Има извѣстни задачи, дѣто най-първо азъ ще ги направя, а слѣдъ туй ще кажа: започнете вече вие, пѫтьтъ е отворенъ. Запримѣръ, вие ме поставяте въ едно голѣмо безпокойство. Прѣзъ тия двѣ седмиии, азъ не можахъ да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше въ града вагабонти, които се наговаряха да ви прѣслѣдватъ, и трѣбваше да насоча ума си да ги убѣждавамъ, да прѣдотвратявамъ. Вие мислите, че Господь ще ви упази. Ние трѣбва да бѫдемъ умни, и само тогава Господь ще ни пази. Втори пѫть нѣма да минавате прѣзъ Драгалевци. Нѣма да вървите по пѫтя, а безъ никакъвъ пѫть, отвънка на селото, и ще влѣзете въ най-гѫстата гора, тя ще бѫде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати. Тия изпити ще ви дадатъ по-голѣма рѣшителность, ще станете по-здрави, умътъ ви ще стане по-свѣжъ, ще имате живи мисли. И като се вѫрнете отъ такъвъ изпитъ по-добрѣ ще мислите. И съмъ забѣлѣзалъ това: нѣкои, които сѫ направили задачата, връщатъ се, и много добрѣ разсѫждаватъ. Човѣкъ, който има смѣлость, може да мисли добрѣ. Но сега ще се рѣшимъ всички. Едно нѣщо иска отъ насъ Бѣлото Братство: да бѫдемъ абсолютно вѣрни на законитѣ, които ни дава. Вѣрни, вѣрни! Тия закони сѫ абсолютни, и не може да се мѣнятъ. И когато тѣ дадатъ една задача, тази задача трѣбва да я изпълнимъ безъ никаква погрѣшка, веднъжъ, дважъ, докато тѣ останатъ доволни. И тогава ще видите. Може да направимъ такъвъ опитъ: — Опити нали искате? — Облачно е небето, ще кажемъ: „Тия облаци да изчезнатъ изведнъжъ“ Вториятъ день небето ясно, казваме: „Да се заоблачи!“ Третиятъ день барометърътъ показва, че ще бѫде сухо. „Да завали!“ И ще завали. Всички тия опити азъ ги наричамъ микроскопически, и тѣ може да се направятъ, за да видите, че въ свѣта има закони, съ които можемъ да си служимъ. Въ природата тия приятели могатъ да ни помагатъ. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вѣра, да се

покаже, че когато човѣкъ люби Бога, той е въ състояние всичко да направи. Тогава азъ нѣма да избера какъвъ да е день. Ще избера единъ день, когато има голѣма суша, когато хората иматъ нужда отъ дъждъ, тогава ще направимъ опита, та да завали дъждъ. Значи да завали дъждъ, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използува тази Божествена енергия. Да кажемъ, суша е, ясно е било, ще направимъ опита,ще докараме облацитѣ да докажемъ на тия хора, че всичко ще използуваме за добро, Никога не се позволява на единъ Учитель да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичкитѣ форми въ природата, ще изучаваме растителното царство: това сѫ облици, чърти, които природата ни е дала. Всичкитѣ форми спестяватъ енергиитѣ си. Отъ растенията ние ще се научимъ какъ да употрѣбяваме енергията, въ малко врѣме да вършимъ много работа.

Сега азъ ще ви кажа едно нѣщо искрено: азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Разбирате ли? Доволенъ съмъ отъ васъ, защото каквото можете, направете го. Повече не може да искамъ отъ васъ. Нѣкой пѫть даже вие правите повече, отколкото се иска. И тамъ сѫ вашитѣ погрѣшки. То е отъ излишна ревность. Запримѣръ, азъ казахъ нѣкой да иде до платото, той отишълъ до Черния върхъ. И то е хубаво. Задачата е до платото. Но все „повече да бѫде“. Казвамъ: ти отъ града ще излѣзешъ, за 4 часа ще идешъ, а той направилъ това за два часа и половина. Ама ти ще се осакатишъ. Полека ще работите, нѣма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите врѣмето. Не, ще спестявате врѣмето. Всѣка една задача, колкото врѣме се изисква, ще ви се даде туй врѣме, нѣма да го съкратите, ще го използувате, за да бѫде задачата сполучлива. Тѣзи бѣлѣжки трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Ако идешъ за 21/2 часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакость. Вие ще изхабите излишна енергия. Може слѣдъ двѣ седмици да се яви нѣкаква болка, ще кажете: „Азъ ходихъ, ама ето какво ми стана“.

Послѣ, отъ васъ искамъ, като говоримъ ние за „братство и равениство“, не подразбираме заличаване на човѣшката душа: не, ние разбираме проявление на човѣшката индивидуалность, по възможность проявяване на душевното съзнание въ една по-висока форма. Ти имашъ въ първо врѣме съзнание на едно дѣте, очаквашъ да ти помагатъ, затова плачешъ. Искашъ да ти дадатъ. Господарь е това дѣте, ходятъ наоколо му баща, майка, даватъ му млѣко. Но това дѣте става възрастно, разширява се съзнаиието му, и то напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да се разшири. Може да го направимъ тъй. И това е волята Божия. Всѣко добро желание, което видите въ всѣка ваша сестра, но го спѫвайте, пожелайте й добро, макаръ и да не го направи добрѣ. Втори пѫть тя ще го направи по-добрѣ.

Ние се намираме прѣдъ една голѣма дилема. Имате една велика задача, имате едно минало така прѣплетено, че както сте събрани, не сте на единъ и сѫщъ уровенъ. Повечето отъ васъ сѫ положителни елементи. То е мѫчнотията сега. Затуй срѣщате се, отблъсквате се. Вие вѫтрѣшно може да имате извѣстни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло сѫ принесли на свѣта? Сега ние казваме: воденицитѣ помагатъ на свѣта, но когато ядемъ отъ смлѣното, въ насъ остава идеята за камъка, и ние искаме да смажемъ хората. Енергията на този камькъ се е прѣдала въ хлѣба, а отъ хлѣба се е прѣдала на насъ, въ ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпросъ. Повечето сте положителни, та сега трѣбва да ви направимъ наполовина положителни, наполовина отрицателни, и тогава работата ще върви успѣшно. А този законъ какъ да ставате положителни и какъ да ставате отрицателни ще ви го покажемъ, ще ви дадемъ правилата. Тукъ, въ природата, ще ги учите, въ града не можете да ги учите. Само въ природата можете да ги научите. Да кажемъ, единъ день вие сте неразположенъ, ще ви дадемъ правило, слѣдъ като работишъ 4 часа, да почувствувашъ, че е станало едно разширение, че ти си се измѣнилъ, и си готовъ да направишъ отстѫпки. Ти самъ ще направишъ опита, и ще видишъ резултатитѣ. Но туй сега нѣма да става. За да дойдемъ до тия опити, трѣбва да прѣдшествуватъ по-малки опити. Казахъ: врѣмето ще пазите. Едно нѣщо: азъ не искамъ вашето врѣме, когато сте заети въ свѣта. Искамъ само излишното врѣме, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искамъ да ви ангажирамъ врѣмето. Само празното врѣме, единъ часъ въ деня, туй врѣме да го употрѣбите за школата. То е едно отъ най-добритѣ правила. Ако бихъ искалъ отъ васъ 10 часа да работитѣ, то би било другъ въпросъ. Не, единъ часъ, а туй всѣки единъ отъ васъ може да го направи.

Сега, всички ученици нека си забѣлѣжатъ: кой какво иска отъ менъ, най-важното, което ви трѣбва, кой каквото иска. Изразете го съ едно кратко прѣдложение. Трѣбва ви една библия или евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте сѫществеиото, което е необходимо заради васъ, най-сѫщественото, което ви трѣбва. Запитватъ: („Пакъ ли анонимно или съ подписъ?“) Горѣ да ви знаятъ, а долу да не ви знаятъ. Долу сте все анонимни, псевдоними сте. Искането ви нека бѫде отъ материаленъ или отъ духовенъ или отъ умственъ характеръ.

Сега този изпитъ, до Витоша, ще го повторимъ въ друга форма. Които не сѫ излѣзли, свършете групово задачата си, защото слѣдующиятъ четвъртъкъ ще ви дамъ втората задана, и тази задача ще я свърщимъ въ една седмица отгорѣ, ще я направимъ тъй, въ една вечерь. Азъ ще бѫда съ васъ, и тогава ще ви кажа каква ще бѫде задачата. Нѣма да костува нищо. Сега ще използуваме врѣмето, защото тия сѫ най-благоприятнитѣ условия. Слѣдъ 1—2 мѣсеца нѣма да имаме тия условия. Сега, още до 2—3 седмици, имаме условия. За тая задача, която ще ви дамъ, имаме условия.

Азъ ви благодаря, че ме развързахте, че можахъ да ви говоря. Защото, ако ученицитѣ, вържатъ Учителя, и му кажатъ: „Говори учителю“. Какво ще говоря?

„Добрата молитва“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...