Jump to content

1914_10_12 Условията на вѣчния животъ


hristo

Recommended Posts

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Условията на вѣчния животъ.

 

„А вѣченъ животъ е това — да по
знаватъ Тебе Единаго Истиннаго Бога
и пратения отъ Тебе Иисуса Христа“
Ев. Иоанъ 17: 3.


Когато младиятъ български момъкъ, чистъ като росата, срѣща за пръвъ пѫть своя идеалъ въ свѣта, той се спира и си казва: „Намѣрихъ я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да опрѣдѣля относителното тегло на тѣлата, да посоча колко сребро, колко мѣдь, колко злато има въ тая царска корона, Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълкитѣ узрѣватъ и падатъ, защо скалитѣ се търкалятъ отъ високо, защо изворитѣ планински се спущатъ надолу, подскачатъ, шумятъ и съ бързина текатъ, защо небеснитѣ тѣла въ пространството се движатъ и се въртятъ около своитѣ централни огнища. Сега моятъ умъ, моето сърце ми разкриватъ тая велика тайна на движението въ живота; азъ мога да ви кажа въ какво седи вѣчниятъ животъ; мога да ви опрѣдѣля неговитѣ свойства, качества, условия и елементи. Азъ ги намѣрихъ, намѣрихъ философския камъкъ, придобихъ цѣнния еликсиръ на живота. Азъ мога да бѫда смѣлъ като лъва, търпѣливъ като вола, летящъ като орела, разуменъ като човѣка. И право е казано: „Открилъ Си го на младенцитѣ“. — Този младъ момъкъ не е далечъ отъ истината. Той е проумѣлъ първообразния езикъ, на който Господь е говорилъ. Неговитѣ изводи и схващания показватъ, че той разбира оргинала, отъ който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувствува, дѣйствува правилно: и граматически, и и логически, и философски. Въ неговата душа има миръ и съгласие, нѣма споръ за думата „вѣченъ“ — да-ли тя трѣбва да бѫде поставена прѣдъ или слѣдъ думата „животъ“. „Това е външната черупка на нѣщата“, казва той. „За мене е важно, тя да бѫде въ моя умъ, въ моето сърце, да е проникнала дълбоко въ моята душа и да крѣпи моя духъ съ своя Божественъ огънь“.

Вѣренъ е неговиятъ отговоръ. Прѣди години правило бѣше, кочияшътъ да седи отпрѣдъ каляската, а господарьтъ — назадъ; въ по-ново врѣме правилото се видоизмѣни: господарьтъ стои напрѣдъ, а кочияшътъ — назадъ. Напрѣдъ или назадъ, то е се едно, стига юздитѣ да се намиратъ въ вѣщи рѫцѣ, конетѣ да сѫ силни, каляската здрава, кочияшътъ досѣтливъ, господарьтъ уменъ и добъръ — цѣльта се постига. Но, ще попита нѣкой: „Какво искате да кажете съ това?“ — Нищо повече. Просто и ясно, че господарьтъ и кочияшътъ трѣбва да бѫдатъ на своитѣ мѣста. — „А повече?“ — можете ли да кажете като тоя младъ момъкъ: „Намѣрихъ я и намѣрихъ го!“ Ето важниятъ въпросъ за васъ. Когато отговорите на него, свѣтътъ и животътъ ще взематъ другъ видъ. Но на прѣдмета. Когато Христосъ е изказалъ тия думи за „вѣчния животъ“ въ присѫтствието на Своитѣ ученици, той имъ е разкрилъ единъ „великъ законъ“ на живота, чрѣзъ който законъ се разграничаватъ и опрѣдѣлятъ два сѫществени негови елемента, които влизатъ въ врѣменния и вѣчния, въ съзнателния и свръхчувствения животъ. Сега, хора, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на първообразния езикъ, могатъ да направятъ единъ или другъ прѣводъ, да размѣстятъ думитѣ, но има извѣстни закони, които регулиратъ човѣшката мисъль и които не допущатъ едно своеобразно размѣстване. Докато човѣкъ не се научи да мисли правилно, той ще прави грѣшки и ще ги изкупва съ редъ страдания. Писанитѣ нѣща, въ, великата книга на живота, сѫ за разумнитѣ хора; тѣ не сѫ за по-низшитѣ сѫщества, които не разбиратъ тия закони. Сега, ако нѣкой чете: „вѣченъ животъ“, или „животъ вѣченъ“, ще попита какво можемъ да разберемъ подъ думата „вѣченъ“. Тази дума има външенъ и вѫтрѣшенъ смисълъ. подъ „вѣченъ животъ“ у насъ разбиратъ: дълъгъ, безграниченъ, непрѣкѫснатъ животъ. На английски стои „eternal“, но коренътъ на тази дума е отъ санскритски произходъ и означава земя, а „земя“ на санскритски значи сѫщество, което зачева и ражда. Често се смѣсва „вѣченъ“ животъ съ сѫществуването на човѣка; обаче, човѣкъ може да сѫществува, безъ да живѣе. Метафизицитѣ спорятъ върху тоя прѣдметъ, но, когато влѣземъ въ областьта на опитната философия, да провѣряваме Божественитѣ закони, изводитѣ ни трѣбва да бѫдатъ основани на истината, и резултатитѣ да бѫдатъ правилни.

Въ човѣшкия животъ има три основни елемента, които никога не се мѣняватъ; три главни принципа, върху които се гради неговиятъ настоящъ животъ. Тѣ сѫ прокарани въ граматиката, логиката и математиката. Напримѣръ, първо, когато учатъ дѣцата изреченията, казватъ, че изреченията иматъ; подлогъ, сказуемо и връзка. Може да има и опрѣдѣления, допълнения и т. н. но основата е въ тия три думи, които даватъ мисъль. Ако бихъ запиталъ васъ що е „подлогъ“, вие щѣхте да кажете: „Думата, която означава прѣдмета, за който се говори въ изречението“. „А сказуемо?“ — „Думата, който показва какво се разправя за прѣдмета“. Добрѣ. Ако единъ учитель бѣше ви далъ да разчлените граматически прочетения стихъ, да покажете кои сѫ най-важнитѣ думи въ него, всички щѣха да се спратъ върху думитѣ: „Богъ“ и „Иисусъ Христосъ“. Но тукъ основната мисъль е „вѣченъ животъ“, а „Иисусъ Христосъ“ е допълнение на тази мисъль. Богъ и Иисусъ Христосъ сѫ двѣтѣ начала, отъ които произтича вѣчниятъ животъ, или: двѣтѣ опори, двата стълпа, върху които се той крѣпи. Логически казано: „Богъ“ е голѣмата прѣдсилка, „Иисусъ Христосъ“ — малката прѣдсилка, а „вѣченъ животъ“ — заключението. Да направимъ тази мисъль още по-ясна: Думитѣ „вѣченъ животъ“ подразбиратъ разумното движение на душитѣ; думата „Богъ“ — зародишитѣ на духа, условията, силитѣ, законитѣ въ природата, върху които се гради и крѣпи този величественъ редъ на нѣщата, а „Иисусъ Христосъ“ — разумното начало, което излиза отъ Единия Богъ и което насочва и съхранява всички живи сѫщества. Сега, може да помислите, че, като кажете „вѣченъ животъ“, разбирате, знаете какво е въ сѫщность вѣченъ животъ. Но кой е основниятъ елементъ на познанието? Ние познаваме само ония нѣща, които можемъ да опитаме, да направимъ. Всѣко нѣщо, което не можемъ да опитаме и направимъ, не го познаваме. За такива нѣща, отъ каквото естество и да сѫ тѣ, ние нѣмаме нищо друго освѣнъ една прѣдстава и можемъ само да се догаждаме. Ако ви дадатъ платъ, ще кажете: „Азъ зная какъ е той станалъ“, но, когато ви накаратъ да го направите — да изпредете вѫтъка, да турите основата — ще кажете: „Не знамъ“.

Науката казва, че всѣко живо сѫщество, за да може да живѣе, изисква срѣда и условия. Напримѣръ, срѣдата на рибата е водата. Какво трѣбва да разбираме подъ думата „срѣда“? „Срѣда“, „основа“, „почва“ сѫ нѣща, които иматъ много допирни точки. На български и други езици нѣма дума, която да показва сѫществената разлика между тия три думи. Първиятъ елементъ на „вѣчния животъ“ е онзи елементъ, въ който душата е потопена тъй, както рибата, — този елементъ наричаме срѣда. Когато започваме да градимъ една кѫща, тази срѣда наричаме основа — върху основата издигаме стѣни и туряме покривъ. Когато посаждаме растение, тази срѣда наричаме почва — въ почвата посаждаме разнитѣ сѣмена. Най-първо въ всѣко нѣщо трѣбва да намѣримъ срѣдата. Въ „вѣчния животъ“ кое е „срѣда“? Богъ. Но има и други два прѣходни елемента, или условия. Нѣкои смѣсватъ „условия“, съ „срѣда“. Има разлика. Една желѣзница, за да отиде отъ София до Варна, трѣбва да има извѣстни условия; тѣ сѫ: релси, вѫглища и вода. А когато се обърнемъ къмъ човѣка, кои сѫ условията на неговия животъ? „Срѣдата“, въ която човѣкъ живѣе, е въздухътъ. Човѣкъ е потопенъ въ него. Но въздухътъ не е единствениятъ елементъ, необходимъ за сѫществуването на човѣка, рибитѣ и птицитѣ; има втори елементъ — храната; обаче, ние не сме потопени въ храната; този елементъ е прѣходенъ, иде отвънъ, влиза въ насъ и излиза изъ насъ и оставя своитѣ послѣдствия. Третиятъ елементъ за човѣка, туй, въ което рибата е потопена — водата — е срѣда за рибата, а за човѣка е само едно условие. Ако потопимъ, човѣка въ туй, въ което е потопена рибата, той ще умре. Слѣдователно, за човѣка водата е условие за сѫществуване. Да вземемъ въздуха, който е срѣда за човѣка — ако го лишимъ отъ въздухъ, човѣкъ умира — за рибата въздухътъ е едно условие. Туй условие се намира въ самата вода и, когато тя минава прѣзъ хрилѣтѣ на извѣстна риба, този въздухъ прѣминава въ нейната дихателна система и прѣчиства кръвьта. Срѣда за рибата е водата, Срѣда за човѣка е въздухътъ.

Но срѣдата е само една трета отъ истината. Дѣ се раждатъ лъжливитѣ понятия? Когато употрѣбимъ аналогично единъ примѣръ, трѣбва да знаемъ каква доза истина има въ него. Трѣбва всѣкога да бѫдемъ искрени, и не само нашитѣ заключения трѣбва да бѫдатъ вѣрни, но сѫщеврѣменно и малката и голѣмата прѣдсилки трѣбва да бѫдатъ вѣрни. Може едната прѣдсилка да е вѣрна, но, ако другата не е вѣрна, вашето заключение ще бѫде - невѣрно. И когато математицитѣ и инженеритѣ правятъ извѣстни изчисления и постройки, взематъ въ съображение точно всички обстоятелства, за да избѣгнатъ възможнитѣ погрѣшки. По сѫщия законъ трѣбва да градите нѣщата въ себе си, когато искате да изградите вашия характеръ — вашия умъ и вашето сърце. Трѣбва да знаете какъ да го градите — да знаете кое е срѣда, кое — условие, кое — елементъ. Защото има и елементи. Елементитѣ се отнасятъ до поддържането на живота, а условията — до сѫществуването на живота. Напр., нивитѣ, градинитѣ, лозята и т. н. т. Съставятъ условия за живота, отъ които пъкъ произтичатъ елементитѣ на живота: житото, плодоветѣ и т. н. т. Свѣтлината е елементъ необходимъ за живота, но тя е четвъртиятъ елементъ — въздухътъ, храната и водата сѫ първитѣ три елемента. Ако рибата кажеше: „За мене доста е водата“, защото тя въ нея намира всичката своя храна, и ако човѣкъ би поискалъ да живѣе сѫщо въ водата, той би се намѣрилъ въ противорѣчие съ основнитѣ закони, които регулиратъ неговия животъ, защото не може да влѣзе въ водата и да живѣе въ нея, като рибата. Именно отъ тия криви схващания произтичатъ погрѣшкитѣ въ всичкитѣ съврѣменни философии и религии. Въ тѣхъ има много догматични въпроси наполовина вѣрни.

Да се повърнемъ на думата „вѣченъ“. Тя се отнася за духовния свѣтъ, подразбира въ себе си материали, отъ които може да се съгради безсмрътниятъ животъ. Думата „животъ“ подразбира органическия животъ въ материята, който расте и се развива и не може да бѫде непрѣкѫснатъ, вѣченъ: неговата форма може да се измѣни, и туй измѣнение наричаме смърть. Прѣдставитѣ, обаче, за „смъртьта“ сѫ различни. Да умре човѣкъ не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онѣзи условия, при които се проявява животътъ. Съзнанието може да остане тъй, както, когато човѣкъ умре, оставатъ неговитѣ кости. Съзнанието — то е духовниятъ гръбнакъ на човѣка. Значи, върху този гръбнакъ, както върху човѣшкия гръбнакъ, е основана цѣлата нервна система и удоветѣ, които функциониратъ заедно съ другитѣ чувства и способности. Когато дойдемъ до Бога, Той е върховната сила или необходимата срѣда, въ която човѣкъ е потопенъ духовно. Да обяснимъ тази аналогия. Когато кажемъ, че свѣтлината е необходима за човѣшкото око, това значи, че клѣткитѣ на окото сѫ потопени въ свѣтлината, и че тя е необходима за тѣхното поддържане. Човѣшката душа трѣбва да бѫде сѫщо потопена. Не сте я потопили, значи, вие сте извънъ вашата срѣда, ще живѣете като зародишъ, както много житни зърна сѫ прѣстояли въ египетскитѣ пирамиди и гробници по 5 — 6 хиляди години, на сухо мѣсто, и сѫ чакали условия да бѫдатъ посѣти, за да поникнатъ. Такива житни зърна сѫ били напослѣдъкъ извадени и посѣти, и тѣ сѫ дали отличенъ резултатъ. И човѣшката душа, като зрънце, стояще въ Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържатъ въ условията, силитѣ и законитѣ, за да може тя да почне наново своя животъ. Въ християнски смисълъ казано, ние трѣбва да намѣримъ условията, при които да можемъ да се потопимъ и да живѣемъ въ Бога. Въ този смисълъ трѣбва да е насочено усилието на всѣки съзнателенъ човѣкъ, за да може той да постигне това положение, вие живѣете, вие сѫществувате, но това живѣене и сѫществуване е просто вегетиране. Сѫществуването ви състои само отъ единъ елементъ и се ограничава отъ Божествената сѫщина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни сѣменца. Вие не можете да избѣгнете вашето сѫществуване, не можете да се самоунищожите: вашето битие е извънъ врѣмето и пространството. Човѣшката душа въ това състояние е просѫществувала съ милиарди години въ нѣдрата на Божественото Съзнание, но тогавашниятъ нейнъ животъ е билъ отъ друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отдѣлния животъ на индивидуалния духъ; тя е живѣла въ съзърцанието на Божествения блистъ (блаженство) — въ дрѣмяще състояние. Но сега, съ своето пробуждане, тя дохажда на земята да научи вѫтрѣшния смисълъ и на тоя животъ на индивидуалния животъ, да придобие сама свой собственъ безсмъртенъ животъ и да стане гражданка на Небето съ опрѣдѣлени права и задължения. Този вѫтрѣшенъ стремежъ е условие, наложено ней отъ Бога Сега, нѣкои искатъ да се въплътятъ и сѫщеврѣменно да живѣятъ като Бога. Обаче, да живѣешъ като Бога — то е противорѣчие, защото, за да живѣешъ като Бога, нѣма защо да излизашъ отъ Него. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отдѣля, да търси нѣкакъвъ другъ животъ? Туй показва, че човѣшката душа всѣкога е сѫществувала въ Бога, и нейнъ вѣченъ стремежъ е да Го търси въ всичкитѣ Негови проявления и да Го подражава.

Но да се повърна къмъ научната страна на прѣдмета — владѣнието на тия три основни нѣща; срѣда, условия и елементи за сѫществуване. Въ цръквата тази идея е изразена подъ „Троеличность“ на Бога. Какво означава тази дума? Три сѫщества различни, които иматъ една мисъль, една воля — Отецъ, Синъ и Духъ Свети. То сѫ въ граматиката: подлогъ, сказуемо и свръзка; въ логиката: голѣма прѣдсилка, малка прѣдсилка и заключение. Срѣдата за всички сѫщества и за нашата душа е Богъ; елементътъ, който носи живота въ себе си, е Христосъ, а условията, които спомагатъ за проявяването на живота, седятъ въ Духъ Свети. Когато вие измѣняте реда на нѣщата, трѣбва да измѣните сѫщеврѣменно и законитѣ, които регулиратъ формитѣ на нѣщата. Вие можете да се потопите въ водата, но, за да живѣете въ нея, трѣбва да измѣните и своята човѣшка форма въ рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието — въ случая водата — срѣда. А повдигане на живота има, когато правите срѣдата условие. И въ единия и въ другия случай формата на сѫществото трѣбва по необходимость да се измѣни. Ние можемъ да измѣнимъ формата на една риба, само когато измѣнимъ нейната срѣда. Ако постепенно я изваждаме изъ водата и я въвеждаме въ въздуха, непрѣмѣнно ще се прѣустрои и цѣлиятъ нейнъ организъмъ, тя ще стане птица, ще се приспособи къмъ въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното сѫществуване, както сѫ за нея условия храната и свѣтлината. Когато Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаватъ Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искалъ да каже подъ думитѣ „Единаго Истиннаго Бога?“ Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи въ насъ, Която носи живота въ Себе Си, създава условията, чрѣзъ които можемъ да Я познаемъ. Сѫщество, което е потопено въ извѣстна срѣда, не може да познае тази срѣда; напримѣръ, рибата не може да познае водата, въ която е потопена. Нѣкои искатъ да познаятъ Бога; ако сте потопени въ Бога, нѣма да Го познаете, защото сте вѫтрѣ въ Него; вие тогава само живѣете въ Него, безъ да Го познавате. А трѣбва да излѣзете извънъ Него и да Го направите условие за вашето сѫществуване, ако искате да Го познаете. Да допуснемъ, че говорите на една клѣтка, която живѣе въ васъ. Човѣшкитѣ клѣтки сѫ разумни сѫщества, тѣ иматъ извѣстна своего рода интелигентность. Тѣ сѫ като птицитѣ и рибитѣ. Това може да ви се вижда чудно, но тъй е. Може да направите опитъ да говорите, и тия клѣтки да ви разбиратъ. И като имъ говорите на тѣхния езикъ, тѣ ще извършатъ прѣкрасно своята длъжность. Па може и да ги сплашите; тѣ ще се сгушатъ. Ако сега една клѣтка каже тъй: „Азъ искамъ да зная какво нѣщо е човѣкъ“, ще бѫде сѫщото, както когато човѣкъ каже: „Азъ искамъ да видя какво нѣщо е Богъ“; тогава Богъ не трѣбва да бѫде срѣда, човѣкъ трѣбва да излѣзе изъ Него. „Ама може ли?“ Може. Само трѣбва да измѣнишъ своята форма. „Ама не мога“! Чакай тогава, когато я измѣнишъ. Тамъ е философията на въпроса. И клѣтката, за да може да познае какво нѣщо е човѣкъ, трѣбва да пропѫтува прѣзъ милиарди условия, прѣзъ всички тъкани, да бѫде въ стомаха, въ сърцето, въ дробоветѣ, въ мозъка и т. н. т. и тогава само ще може да се спре и да каже: „Образувахъ своето мнѣние за човѣка, знамъ вече какво нѣщо е човѣкъ“. И сега ние философитѣ на този свѣтъ, като сме ходили навсѣкѫдѣ, спираме се и казваме: „Ела да ти кажа какъвъ е Богъ; Той е всесиленъ; разбра ли сега?“ — „Разбрахъ“, Нищо не си разбралъ. Само когато излѣзешъ извънъ тази срѣда, като минешъ прѣзъ вратата, която се нарича „смърть“, когато „умрешъ“, само тогава ще познаешъ какво нѣщо е Богъ. Затуй именно „умиратъ“ хората. И когато въ една душа се зароди желание да познае Бога, тя трѣбва да „умре“, като си каже: „Азъ трѣбва да умра, за да позная Бога“ — това е най-правилното опрѣдѣление на Богопознанието. Ония, които сѫ писали Евангелието, сѫ били хора много мѫдри. Нѣкои мислятъ, че Евангелиститѣ сѫ били, като рибари, прости, неучени, и че и Иисусъ Христосъ билъ простъ, неученъ. Обаче, това съвсѣмъ не е тъй: Христосъ се е училъ въ небесното училище; той нѣмаше нужда да се учи на земята. Азъ се чудя на туй именно повръхностно заключение, че човѣкъ, който никакъ не се е училъ, е можалъ да обърне свѣта и да заведе хората при Бога. Материалиститѣ, пантеиститѣ казватъ: „вие християнитѣ сте много голѣми глупци, вие нѣмате логика; на единъ човѣкъ, който е билъ простъ, неученъ, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. Ние, когато разсѫждаваме — добавятъ тѣ — вземаме въ съображение всички нѣща“. Нѣкой, като проповѣдвалъ еднажъ въ черква, че Христосъ съ петь хлѣба и двѣ риби нахранилъ петь хиляди хора, — за да направи това чудо възможно за схващане на слушателитѣ, казалъ: „Да не мислите, че тия хлѣбове сѫ били обикновени, не — тѣ сѫ били голѣми като могили“. Единъ овчарь, като чулъ това, посвирналъ си по овчарски и му рекълъ: „Защо говоришъ така? Менѣ не ми е чудно, че хлѣбоветѣ сѫ били толкова голѣми, ами азъ се чудя какви сѫ били устата на оная фурна, въ която сѫ били опечени тия съмуни“. Ето нашата нелогичность, нашето повръхностно разсѫждаване, Първото нѣщо, което единъ християнинъ трѣбва да направи, е да се освободи отъ всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Единъ логикъ може да се освободи веднага отъ тѣхъ. А единъ ученикъ може да провѣри доколко е правилно, напр., това прѣдложение: „Човѣкъ е сѫщество съ два крака; всѣко сѫщество съ два крака е човѣкъ; слѣдователно, и кокошката, която има два крака, е човѣкъ“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не сѫ онѣзи нѣща, които характеризиратъ човѣка — той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човѣка, то сѫ: неговиятъ умъ, неговото сърце, неговата душа. Това сѫ три елемента. Краката или рѫцѣтѣ сѫ само единъ изводъ или единъ външенъ физически продуктъ за човѣшката дѣятелность. Когато човѣкъ трѣбва да прояви дѣятелность, трѣбва да има рѫцѣ и крака. Условията ще ги създадатъ. Ще попитате какви ще бѫдатъ. Тѣ ще съотвѣтствуватъ на срѣдата. Ние казваме, че извѣстни органи е невъзможно да се измѣнятъ, докато сѫществото живѣе въ една и сѫща срѣда. Ако вземемъ рибата, ще кажемъ, че перкитѣ, съ които тя плува, сѫ необходими за нея въ водата, и че тѣ не може да се измѣнятъ; обаче, ако рибата излѣзе изъ водата, ако може да направи това и рече да стане човѣкъ, нейнитѣ перки трѣбва да се прѣвърнатъ въ рѫцѣ и крака. Ние, които искаме да минемъ въ духовния свѣтъ, сме като рибитѣ, потопени въ една срѣда. Ако искаме да се запознемъ съ ония условия, въ които живѣятъ ангелитѣ, послѣднитѣ ще ни кажатъ тъй, както ние ще кажемъ на рибата, ако тя иска да излѣзе изъ водата и да влѣзе въ нашата срѣда, да мисли и дѣйствува: „Ти трѣбва най-първо да измѣнишъ своитѣ хрилѣ, да образувашъ дробове и да се научишъ да дишашъ“. Тази риба, която научи друга да си направи дробове, ще бѫде най-учената риба. Сега и азъ ви прѣпорѫчвамъ това учение — да си направите дробове за онзи свѣтъ, защото, ако ги нѣмате, нѣма да влѣзете въ него. Трѣбва да бѫдете приготвени, щото вашиятъ животъ да се продължи непрѣкѫснато нагорѣ слѣдъ напущането на земята.

Сега да се обърнемъ къмъ думата „познание“. Въ нашата писмена рѣчь думитѣ сѫ съставени отъ извѣстни знакове — буквитѣ, съ които тѣ се пишатъ. За примѣръ, да вземемъ българската дума „познаване“. Първо имаме двѣ черти спуснати отгорѣ надолу, като имъ турите отгорѣ още една чертица, става буквата П. Искаме да направимъ О, пишемъ крѫгъ и го туряме до П-то, става ПО. За буквата З вземаме двѣтѣ половини на буквата О и ги туряме едната отгорѣ, другата отдолу. За буквата Н вземаме сѫщо отвѣснитѣ черти на П-то и поставяме горната чертица въ срѣдата имъ. Трѣбва да напишемъ А; вземаме двѣ линии допрѣни горѣ, а прѣзъ срѣдата съединени сѫщо съ чертица, За буквата В вземаме права линия и до нея залѣпваме знака на З-то, и т. н. т. Но онзи, който е образувалъ тия знаци, е ималъ извѣстна мисълъ вѫтрѣ въ себе си. Азъ разсѫждавамъ по аналогия за растенията, цвѣтята по слѣдния начинъ. Цвѣтето, когато расте, стои като чаша отворено нагорѣ, докогато възприеме зародиша; щомъ го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетнѣ увисва — образува буквата П. И азъ казвамъ: въ познанието чашата е обърната къмъ Бога да ѝ налѣе нѣщо и, като го възприеме, иска да опита въ себе си какво е — създава опита, или пъкъ, въ органически смисълъ подразбираме, че този цвѣтъ е вече завързалъ и че плодътъ трѣбва да узрѣе. Значи, не може да имате познание, докато не зачнете. Инакъ, вие ще бѫдете празна душа, обърната нагорѣ. Когато душата се обърне надолу, ще кажемъ, че Господь е турилъ нѣщо въ васъ. Може този плодъ да падне прѣждеврѣменно, но тогава той пакъ трѣбва да повтори процеса на развитието и узрѣването, защото безъ мѫка нѣма сполука. О-то, нулата, казватъ, е нищо; но въ математиката тя има сила да увеличава и да намалява по десеть пѫти, ако я туримъ прѣдъ или задъ една цифра. Ако, напр., подиръ 1 туримъ нула, получаваме число 10 пѫти по-голѣмо, а ако я туримъ прѣдъ 1 — 10 пѫти по-малко. Значи, и нищото е нѣщо. Какъ може сега туй, което нѣма нищо въ себе си, да увеличава и намалява нѣщата? Въ моитѣ схващания, въ нищото сѫществува врѣмето и пространството, като два елемента за нашето органическо развитие; въ пространството дѣйствува свѣтлината и топлината. Значи, когато туримъ нула задъ П-то, това показва, че цвѣтътъ има условие да се развива. Но слизаме въ туй дърво, което има двоякъ животъ — нагорѣ въ ствола и клоноветѣ и надолу въ коренитѣ. Казваме, че рибата е потопена въ водата, а човѣкъ — въ въздуха. То е наполовина вѣрно. Има и други елементи, съ отстранението на които прѣстава и животътъ. Плоднитѣ растения иматъ двѣ срѣди — почвата за коренитѣ, и атмосферата за клонищата и цвѣтоветѣ. Тогава, „познанието“ подразбира познаването на почвата, като срѣда, за клонищата, а за коренитѣ — като условие за придобиване храна за клонищата, листата и цвѣтоветѣ - вие сте, да кажемъ, долу въ коренитѣ; като пѫтувате по това дърво дървото на живота — тамъ има двоякъ животъ, материаленъ въ коренитѣ и духовенъ въ клонищата. Тѣ сѫ като подлогъ и сказуемо. Свѣтътъ на духоветѣ, на ангелитѣ, който нѣкои наричатъ астраленъ свѣтъ, е свръзката между човѣшкия свѣтъ (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествения свѣтъ. Онзи, който говори, е Богъ — Той прѣдставлява сказуемото, изворъ на знание, сила и животъ; човѣкътъ е подлогътъ, почвата, която приготовлява соковетѣ на живота, а спомагателниятъ глаголъ „е“ — това сѫ духоветѣ, ангелитѣ, които свръзватъ физическия свѣтъ съ духовния и които прилагатъ законитѣ за хармоничното дѣйствуване на тия два свѣта. Вие може да имате подлогъ, може да имате сказуемо, но, ако нѣмате тази свръзка, нѣмате изречение. Ангелитѣ именно внасятъ въ насъ познанието за Бога, безъ което не можемъ да имаме никакъвъ животъ въ себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощемъ зимно врѣме, треперите и се припичате на мѣсечината. Пита ви нѣкой: „Защо седите тукъ?“ —“Припичамъ се“. — „Ама нѣма слънце“. — „Ти си слѣпъ човѣкъ, ти се лъжешъ; това слънце полека-лека ще ме стопли“. Когато нѣмате прѣдстава за Бога, това показва, че между Бога и васъ има извѣстна празнина, извѣстна прѣграда, която прѣсича връзката на вашия животъ съ Божествения. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, че въ този говоръ има, може-би, нѣщо смѫтно за вашия умъ. Знаете ли защо? Като прѣминавамъ отъ този свѣтъ да ви обясня нѣщата на онзи свѣтъ, има една междина. Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човѣкъ може да схване съ, своето ухо въ една секунда най-много отъ 32 до 46 хиляди трептения на звуковитѣ вълни. Когато дойдемъ до свѣтлината, тя се появява веднага като червенъ лѫчъ, който се произвежда въ нашето око отъ 428 билиона трептения въ една секунда. Като се качваме нагорѣ по тази лѣствица, между червенитѣ и виолетовитѣ лѫчи има 739 билиона трептения въ секундата. Рѣчьта ни може да бѫде само тогава логична, когато се ограничимъ въ тѣсния крѫгъ на нѣщата, които можемъ да схванемъ, сир., които можемъ да опитаме и разберемъ. Щомъ минаваме рѣзко отъ звука къмъ свѣтлината, не всѣкога можемъ да бѫдемъ логични, защото между звука и свѣтлината има извѣстни трептения, които не сме взели прѣдъ видъ. Минаваме отъ звука къмъ свѣтлината, но сме пропуснали извѣстни области, за които нѣмаме понятие. Тръгваме за онзи свѣтъ отъ 32 хиляди трептения и дохождаме до 46 хиляди трептения въ секундата — до свѣта достѫпенъ за нашето ухо, и казваме: „Знаемъ до тукъ“; но, като продължимъ отъ тукъ нататъкъ, ние сме въ тъмнота и казваме: „Това не познаваме“. Като дойдемъ до червенитѣ лѫчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня“. А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между двѣ граници отъ 46 хиляди и 428 билиона трептения въ секундата. Всички онѣзи нѣща, които хората не разбиратъ, сѫ за тѣхъ пустиня, въ която нищо не расте, нищо нѣма. Когато Христосъ е говорилъ за „вѣчния животъ“, Той е билъ много внимателенъ. Той е попълнилъ всички междини, съединилъ е свѣтоветѣ въ едно цѣло: „духовния“ — съ свѣта на ангелитѣ, „Божествения“ — съ свѣта на Тройцата, „физическия“ — съ свѣта на човѣцитѣ — душитѣ. Затова Той казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ отъ Истината за живота; Азъ свръзвамъ тия два свѣта и водя еднакво и къмъ свѣта на ангелитѣ, и къмъ свѣта на Бога, на Истината. Слѣдователно, онзи, който Ме послѣдва и тръгне по тоя пѫть, който Азъ ще му посоча, ще намѣри онова необходимо благо за своята душа — Божествения миръ“. Затова Той още казва: „Миръ ви давамъ, Моя миръ ви оставямъ“. А мирътъ е чадо на Небето, Той е отгледанъ въ жилището на Бога. Отъ горното заключаваме слѣдното: Пѫтьтъ — това е движението на Духа въ разумното приложение на законитѣ въ природата; животътъ — това е хармоничното организирание на елементитѣ и развитието на силитѣ въ Божествената душа; Истината — това е проявлението на Единия Богъ, Който създава условията, при които човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа могатъ да се стремятъ къмъ нѣщо по-добро и по-свѣтло въ тоя обширенъ свѣтъ.

Да вземемъ „вѣчния животъ“, като изворъ, който изтича изъ нѣкой планински върхъ на Божеството, подъ нѣкой скала: водата е елементътъ, който носи живота, течението на рѣката — пѫтьтъ на туй слизане къмъ по-долна посока, къмъ по-низшъ свѣтъ. Затова Христосъ казва: „Азъ излѣзохъ отъ Истината — отъ Бога и слѣзохъ въ материалния свѣтъ, за да помогна на хората, да ги напоя съ тази жива вода“. Затова Той казва пакъ на друго мѣсто: „Азъ съмъ жива вода“. Тия три нѣща, за които ви говоря: вѣченъ животъ, Богъ, Иисусъ Христосъ; пѫть, Истина и животъ сѫ свързани помежду си. Ако водата не извира изъ планинския върхъ, и ако не потече по този пѫть, по коритото на рѣката, за което Христосъ говори, не може да принесе очакванитѣ блага. И отъ чисто християнско гледище трѣбва да се намираме близо до този изворъ. Живиятъ Христосъ е Изворътъ, само трѣбва човѣкъ да знае какъ да пие отъ водата на тоя Изворъ. Не казвамъ, че вие не знаете да пиете, но пиете на 500 или 1000 километра далечъ отъ Извора, и тогава казвате, че знаете какъвъ е Христосъ. А пъкъ не знаете колко други елементи сѫ влѣзли въ тази вода, размѫтили сѫ я, та сѫ заблудили вашия вкусъ. Трѣбва да тръгнете нагорѣ по течението на рѣката; пѫтьтъ е малко дълъгъ, по краката ще излѣзатъ пришки, ама, като додете до Извора, ще кажете: „Това разбирамъ вода“. А онѣзи, които не могатъ да отидатъ до Извора, ще пиятъ мѫтна вода; мѫтна, защото пъкъ безъ вода е още по-лошо. Азъ ви казвамъ, макаръ и да ви излѣзатъ пришки по краката, идете при Извора и пийте отъ Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистъръ и свѣжъ умъ, добро сърце и широкъ погледъ. Трѣбва много трудъ, много ра- бота надъ себе си, за да може човѣкъ да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които единъ день ще го повдигнатъ да бѫде съгражданинъ на Небето, да живѣе между светиитѣ и ангелитѣ.

Сега да се повърна на въпроса. Когато говоримъ за вѣченъ животъ въ смисълъ на безсмъртие, всѣки ще каже, че такъвъ животъ не е възможенъ тукъ на земята. И наистина, като умре човѣкъ, може ли да добие животъ? Заключението е правилно, обаче, не всички правилни заключения сѫ вѣрни, защото отъ дѣ знаемъ, че човѣкъ съвършено умира? Когато човѣкъ не е работилъ прѣзъ пролѣтьта, лѣтото, есеньта и казва: „Азъ ще работя прѣзъ зимата“, ще му кажа: Нѣмашъ условия за работа; ако не си забогатѣлъ прѣзъ пролѣтьта, лѣтото и есеньта, какъ ще забогатѣешъ прѣзъ зимата? Ако не си работилъ когато е било врѣме, какъ ще придобиешъ вѣченъ животъ? Вѣченъ животъ можешъ да добиешъ сега, днесъ. Стига да имашъ смѣлостьта на онзи българинъ овчарь, правилно да носишъ своята тояга и да знаешъ какъ да боравишъ съ нея, какъ да удряшъ. Удрянето, прѣведено въ научна форма, означава условията, при които можете да реагирате, когато се прѣдстави прѣдъ васъ нѣкоя мѫчнотия въ живота. Вие често казвате: „Както е рекълъ Господь. Но Господь казва, че на такъвъ страхливецъ — ще му взематъ овцитѣ, той ще бѫде робъ, ще седи, като евреитѣ въ Египетъ, да прави тухли. И наистина, ние правимъ само тухли и кѫщи. Градимъ, градимъ, направимъ кѫща, дойде Господь; изпѫди ни навънъ. Пакъ започваме: петь, десеть, петнайсеть, двайсеть години пестимъ, слѣдъ нѣколко години ето пакъ ни я вземе. Защо е този безполезенъ трудъ? Не искамъ да кажа, че не трѣбва да работимъ; но трѣбва да работимъ разумно, да спечелимъ нѣщо, което да е наше. Когато азъ проповѣдвамъ така, ще каже нѣкой: „Ама ти учишъ да не работимъ“. Азъ уча, че трѣбва да работите. Онзи, който е дошълъ, бирникътъ, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човѣка не е продалъ. Колко сърца, колко души сѫ заложени и продадени! И хората казватъ, че сѫ собственици. Виждаме мнозина, които не знаятъ да мислятъ, да дѣйствуватъ. Да мразятъ могатъ, но да любятъ — не могатъ. Всички тия хора съ своитѣ развалени умове и сърца образуватъ карма, и вижъ въ бѫдеще цѣлото население тегли и плаче отъ законитѣ, които неговитѣ избраници сѫ издали. Я попитайте вашитѣ депутати, я попитайте вашата камара какви закони правятъ? Нѣкоя камара каже: „Правя такива закони, че въ бѫдеще Законъ Божи нѣма да се учи въ училищата“, друга — „Богъ ще се изхвърли: то е нѣщо отживѣло; въ черква нѣма да се ходи, ще се почитатъ новитѣ идеи, и, който не изпълнява този законъ, ще се глобява съ толкова и толкова лева“. Вие казвате: „Нѣма какво да правимъ; такива депутати сме пратили да правятъ закони — ще се подчиняваме“. Но вие ще кажете още: Този законъ, който е прокаранъ, не е справедливъ“. Ще трѣбва да докарате други ваши депутати, които, като докажатъ вашата правота, ще създадатъ другъ законъ. Туй, което става въ свѣта, става и вѫтрѣ въ насъ. Христосъ казва, че, за да добие вѣченъ животъ, човѣкъ трѣбва да се научи първо да мисли и дѣйствува правилно. Вие сега си казвате; „Ние знаемъ, като се върнемъ въ кѫщи, ще почнемъ да прилагаме закона правилно“. Какво ще прилагате? Пакъ стария законъ. Една малка неприятность ще ви извади изъ релситѣ, и ще забравите вѣчния животъ. Слугинята прѣгорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате въ това ядене всичкия умъ и сърцето си. Знаете ли на какао мязате? Много пѫти умнитѣ хора сѫ съставяли приказки за извѣстни случаи. Напримѣръ, едно куче минавало прѣзъ единъ мостъ и, като видѣло въ водата, че друго куче носи кокалъ, пуснало своя и се хвърлило въ рѣката да грабне другия кокалъ изгубило своя кокалъ. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гонимъ дивото. Нека слугинята прѣгори вашето ястие — това да не ви смущава: когато готвите вѣченъ животъ за васъ, имайте търпѣнието и самообладанието на онзи философъ, който, като работилъ двайсеть години върху извѣстни математически въпроси, които отбѣлѣзвалъ върху листчета, не се разгнѣвилъ на слугинята, когато се върналъ въ кѫщи и видѣлъ, че тя, при разтрѣбването на стаята, хвърлила въ огъня всичкитѣ му листчета, а трѣбва да вардите вашитѣ листчета. Сега вие често вземате, събирате всичкитѣ тия листчета, които Господь е написалъ, и казвате: „Какви сѫ тия парцали“, и ги хвърляте въ огъня. Когато Господь дойде и попита: „Дѣ ви сѫ книжкитѣ?“ какво ще отговорите? — „Очистихме стаята“. — „Другъ пѫть туй нѣщо не бива да се повтаря“, По този начинъ не трѣбва да чистите вашата Божественна стая. Тия книжки сѫ разнитѣ центрове въ човѣка, въ които Господь е написалъ много и твърдѣ цѣнни за васъ нѣща. Всичко трѣбва да се тури въ редъ. Има много нѣща разхвърлени около зданието, което Господь гради: има разхвърлени тухли, пѣсъкъ, камъни; всички тия материали ще влѣзатъ въ строежа на вашето нова жилище. Вие сами трѣбва да приготвите този материалъ. Затова казва Христосъ: „Когато вие познаете вѫтрѣ въ васъ Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е срѣда, условие, елементъ за васъ, ще придобиете вѣчния животъ“. И сега искамъ да ви оставя три нѣща, върху които вие трѣбва да мислите — срѣда, условия и елементи. които не могатъ да мислятъ върху това, нека мислятъ за онова, за което могатъ. Но ония, които мислятъ, нека видятъ потопени ли сѫ въ оная срѣда, която се нарича Богъ; иматъ ли условията и елементитѣ; въздухътъ имъ чистъ ли е; прозорцитѣ имъ отворени ли сѫ; очитѣ, езикътъ на мѣстото ли сѫ. Езикътъ не е толкова малъкъ, колкото се вижда — езичето; това езиче, което твори и събаря въ свѣта, много малко се показва, то е невидимо, но какъвъ юнакъ е — кости чупи; хората единъ върху другъ ги повдига на бой, Ако езикътъ не е на мѣстото си, трѣбва да му постегнете видитѣ, да не е разгласенъ; защото, когато Господь дойде, ще види да-ли всички види на вашия езикъ сѫ на мѣстото или да-ли езикътъ функционира тъй, както го е направилъ нѣкога. Нѣкѫдѣ сѫ развалени винтоветѣ — бъбре; скоро винтоветѣ дайте тукъ! Колко винтове изгубени зная азъ! Изгубенитѣ винтове, халкитѣ, всички части на вашия езикъ, на вашия умъ, на вашето сърце ще ги донесете: всичко туй трѣбва да се тури на мѣсто. Затуй идва Христосъ сега. Вие сте изхвърлили колелцето — не е трѣбвало. Какъ така? Ученитѣ казватъ, че слѣпото черво не е потрѣбно и трѣбва да се извади, за да се оттърве човѣкъ отъ него, когато го заболи. Какъ можете да кажете, че то не е на мѣсто? Ще дойде врѣме, когато то ще почне да функционира. Лѣкаритѣ казватъ: „Има възпаление въ слѣпото черво, дайте да го отрѣжемъ“. По-добрѣ да умра, отколкото да се лиша отъ него; защото болестьта ще се появи на друго мѣсто. Не бива никакви удове да се рѣжатъ, защото колко милиони години е отнело туй слѣпо черво на Господа да го направи, и сега единъ глупавъ лѣкарь намѣрилъ, че не било потрѣбно и крръцъ! вънъ, да освободимъ човѣка отъ него. Много пѫти слѣпото черво почне да се бунтува и да казва: „Месо не трѣбва да се яде, животнитѣ не бива да се колятъ“. Бобъ, леща, фасулъ и други такива нѣща нѣма да причинятъ болки. Ние — „навънъ слѣпото черво; пакъ ще ядемъ месо“. Но слѣпото черво има другари въ сърцето и ума; ако го отрѣжете долу, ще умре заедно съ него и другарьтъ му вѫтрѣ въ сърцето и горѣ въ ума. Затова казва Христосъ: „Тия три елемента на живота: условия, сили и закони трѣбва да ги турите на мѣсто“. Това подразбира Християнството, и тукъ е дълбоката наука за живота. Азъ не искамъ да ви дамъ празна философия, а искамъ да провѣрите и опитате въ живота това, което ви казвамъ. Какъ ще се поправи свѣтътъ? Ще се поправи, когато всички види се поставятъ на мѣсто, и животътъ почне да функционира като часовникъ. Ще ви дамъ единъ примѣръ. Единъ човѣкъ си купилъ единъ часовникъ, който скоро, скоро спрѣлъ: Толкова пари дадохъ, седмица не съмъ го носилъ, и той спрѣ“, си думалъ; отива при часовникаря и иска отъ него да направи часовника да тръгне: „Колко пари искашъ?“ Часовникарьтъ погледналъ часовника и казалъ: „Десеть гроша“. — „Добрѣ“. Часовникарьтъ духва въ механзъма на часовника, изкача една задръстена въшка, и часовникътъ тръгва. „Нима само за едно духване ще ми вземешъ десеть гроша“? — „Толкова“. И Господь ще доде, ще духне, и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тия животинки сѫ за друго мѣсто, не бива да стоятъ вѫтрѣ въ часовника. Християнството е оная философия, която иска да освободи човѣшката душа отъ всѣкакви паразити, да се намѣстятъ видитѣ на езика, на ума и на сърцето — тамъ е спасението. И когато се поставятъ на мѣстото всички види и винтове, когато умътъ и сърцето бѫдатъ на мѣсто и въ редъ, ще настѫпятъ условията на вѣчния животъ. Тогава възкресението ще бѫде дѣло осѫществимо и възможно. Азъ зная, че това поставяне винтоветѣ на мѣстото е мѫчна и тежка работа, но, когато тя се свърши успѣшно, човѣчеството ще празнува своя юбилей на земята: Дѣца — синове и дъщери ще пѣятъ новата пѣсень на живота, че тѣхнитѣ родители сѫ намѣрили и намѣстили винтоветѣ и че за самитѣ тѣхъ настава свѣтло бѫдеще; народитѣ ще ликуватъ, хвалятъ и славятъ Добрия Господь, че тѣхнитѣ духовни глави, свещеници, проповѣдници, учители, царе и министри сѫ намѣрили и намѣстили своитѣ винтове, и че и за тѣхния животъ на земята настѫпва свѣтло бѫдеще. Ще пѣятъ всички една пѣсень, но велика пѣсень на живота, която ще трогва издъно тѣхнитѣ сърца и души. Въ тази пѣсень ще се оповѣстява всичкото минало, ще се влива всичкото бѫдеще, ще се изразява духътъ на новия животъ. Но, ще каже нѣкой, що за винтове? какво могатъ тѣ да сторятъ? Въ тия винтове е начертанъ пѫтьтъ, по който трѣбва да се върви, Тѣ съединяватъ, тѣ затѣгатъ разединенитѣ части на живота. И онзи, който се вгледва въ тѣхнитѣ витлообразни нарѣзи и въ рѫката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисълъ на великитѣ закони, които движатъ всичко къмъ опрѣдѣлена цѣль. Това сѫ Божествени сили, които споредъ Божията воля скоро ще се явятъ въ живота и ще намѣстятъ и турятъ на своитѣ мѣста разгласенитѣ елементи, ще насочатъ Божественитѣ сокове къмъ човѣшката душа, ще поставятъ душата въ нейната истинска срѣда, ще ѝ създадатъ най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесатъ истинскитѣ елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дѣте бозае отъ гръдитѣ на майка си, здраво, чисто и непримѣсено млѣко. Тогава въ нашето подсъзнание ще се явятъ коренитѣ на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволътъ, ще израснатъ клонищата, ще се развиятъ листата на нашето самосъзнание, а въ вѣйкитѣ на това послѣдното ще се появятъ пъпкитѣ и цвѣтоветѣ на свръхсъзнанието — на ангелитѣ,

Когато това стане, то ще бѫде признакъ на духовната пролѣть, човѣшката душа ще се намѣри въ областьта на безсмъртието, извънъ ноктетѣ на смъртьта, грѣха и прѣстѫпностьта. И ние съ положителна вѣра, съ положително знание, можемъ да очакваме неоцѣнимото богатство — плода отъ дървото на вѣчния животъ, листата на което служатъ за изцѣление на човѣшкитѣ недѫзи, а самиятъ плодъ — за поддържанието на безсмъртието на човѣшката душа и единението ѝ съ Бога. А това велико събитие е на прага на днешния животъ.



 

(Бесѣда, държана въ София на 12. октомврий 1914 г.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...