Ани Публикувано 22 Февруари, 2017 Доклад Share Публикувано 22 Февруари, 2017 ПСАЛОМЪ ДВАДЕСЕТЬ И СЕДМИ: Ь ОРАНЬ Сега сѫ дни на орань. Земята се бразди, блѣскаво рало разсича меката и гръдь. Скоро ще дойде сеячътъ и семето ще протегне снага къмъ слънцето. Днесъ земята се оре съ ралото на разума. Тя е цѣла проорана и копнѣе за сеячъ. Цѣлата земя плаче за великото сърдце да хвърли семето и да се запалятъ по обширнитѣ нивя златни пламъци на любовь. Великиятъ оре земята, самъ ще хвърли семето и ще напълни житницата си. Отколе плаче земята за стѫпкитѣ на сеяча, които ще преминатъ по наранената и гръдь, отколе тѫгува земята плодородна за кротката рѫка, която ще посѣе кротость! Да дойде по-скоро Тоя, който ще премине като милувка на свѣтла рѫка презъ чернитѣ угари на нашитѣ скръбни ниви. Тогава отъ небето ще заръми плодоносенъ дъждъ, гръмъ ще премине надъ облацитѣ, ще замлъкне пакъ и презъ планинитѣ Господъ ще метне седмобагриятъ поясъ на мира. Днесъ сѫ дни на орань. Черни труженици натискатъ ралото съ корави рѫце, а земята блѣнува за сеяча, чиито стъпки се дочуватъ вече издалеко. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване