Jump to content

1929_06_16 Да изпълня


Ани

Recommended Posts

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Да изпълня.

„Не дойдохъ да разруша, но да изпълня.“

 Матея 5:17.

Въ природата сѫществуватъ два органически процеса, съ които съвременнитѣ хора сѫ запознати. Единиятъ процесъ е процесъ на разрушаване, а другиятъ — процесъ на съграждане, на изпълнение. Кой изпълнява? — Съзнателнитѣ, разумнитѣ хора, а не децата. Малкитѣ деца ни най-малко не мислятъ за грижитѣ на майка си и баща си. Тѣ нищо не разбиратъ отъ тѣхния животъ, отъ тѣхната философия. Тѣ знаятъ само да искатъ и да заповѣдватъ, и то на време и безъ време. Наистина, децата си служатъ съ военна дисциплина, споредъ която искатъ, заповѣдватъ и на всички налагатъ мълчание. Каквото пожелаятъ, всичко трѣбва да се изпълни. Това е едно отъ положенията на съвършения животъ, въ който, каквото човѣкъ пожелае, може да стане. За съвършения животъ всичко е възможно, а сѫщевременно всичко е невъзможно. Това зависи отъ стремежитѣ, отъ копнежитѣ на човѣка. Има стремежи, има желания, въ съвършения животъ, които лесно се постигатъ. Има желания, които и тамъ лесно не се постигатъ. Защо? — Защото тия желания не сѫ нужни на човѣка, нищо не го ползуватъ. Запримѣръ, какво ще се ползува човѣкъ отъ желанието си да се облѣче съ нови, добре скроени и ушити дрехи и да се покаже съ тѣхъ на приятелитѣ си? Той ще получи само една похвала, че дрехитѣ му сѫ хубави, а нѣкои пъкъ могатъ да кажатъ, че дрехитѣ му не сѫ хубави. И тогава той, или ще се очарова, или ще се разочарова. Всѣки човѣкъ иска да сподѣля съ приятелитѣ си, било своитѣ преживявания, било впечатленията си отъ прочитането на нѣкоя хубава книга. Защо човѣкъ обича да сподѣля своитѣ преживявания и опитности съ ближнитѣ си? Въ това отношение човѣкъ мяза на изворъ, или на чешма, които разправятъ на всички, минаващи покрай тѣхъ, какво сѫ имъ направили, какъ сѫ имъ услужили. Кой какъ мине покрай тѣхъ, тѣ ще го спрать, ще му предложатъ отъ водата си и ще му разправятъ историята си.

Сега, онѣзи, които разглеждатъ живота отблизо, казватъ, че не се интересуватъ отъ далечното, но се интересуватъ отъ сегашното, отъ реалното. Подъ думата „реално“, разбираме онова, което се проявява въ всѣки даденъ моментъ, и което е свързано съ нашето съзнание. Безполезно е да живѣе човѣкъ въ свѣтъ, дето съзнанията на всички хора сѫ заспали и единственъ той се движи натукъ-натамъ, отъ никого неразбранъ, безъ да срещне човѣкъ, подобенъ на себе си. Ако това е възможно, представете си, какво ще бѫде положението на онзи, чието съзнание е пробудено. Той ще бѫде въ положението на живъ човѣкъ между мъртвитѣ. Това сѫ само предположения. Щомъ има закони, има и отношения между разумни сѫщества. Когато законитѣ не се изпълняватъ, това показва, че тѣзи сѫщества не сѫ високо развити; когато законитѣ се изпълняватъ, това показва, че тѣзи сѫщества сѫ високо организирани. Запримѣръ, каквото музикално парче дадете на способния, на даровития музикантъ, той всичко може да изпълни. Дайте сѫщитѣ парчета на слабо даровития музикантъ, който е свирилъ години наредъ, той пакъ не може да изпълни всичко. Следователно, когато казваме, че човѣкъ може да направи всичко, ние подразбираме всички хора заедно, цѣлокупно. Обаче, единично човѣкъ може да направи само едно нѣщо. Нѣма човѣкъ въ свѣта, колкото и да е гениаленъ, който може да се прояви въ всички области на науката, на изкуствата и да може всичко да направи. Колкото и да е всесиленъ, човѣкъ все пакъ не може всичко да направи.

Това, което сега ви говоря, е потрѣбно, за да можете въ всѣки даденъ моментъ да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цель човѣкъ трѣбва да изучава тѣлото си, мозъка, сърдцето си. Съ една дума, човѣкъ трѣбва да изучава всички свои органи, заедно съ функциитѣ, които тѣ изпълняватъ. Човѣкъ трѣбва да изучава себе си, както земедѣлецътъ изучава земята, която обработва. Когато земедѣлецътъ погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемикъ, ръжь, бобъ или друго нѣщо. И вие знаете, какво може да излѣзе отъ васъ, но всѣкога не излиза споредъ това, което знаете. Какво се изисква отъ дадена почва, за да роди тя бобъ или други растения? — За да роди бобъ, почвата се нуждае отъ известни елементи. Сѫщото може да се каже и за човѣка: за да излѣзе отъ него това, което се очаква, той трѣбва да съдържа въ себе си съответни елементи. Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, желаннитѣ плодове не могатъ да се родятъ. Ето защо, ако човѣчеството иска да постигне своитѣ идеали, то трѣбва най-малко хиляда години да прекара въ покой, въ пасивно състояние, безъ стремежи, за да складира въ себе си нужната за това енергия и после да започне работата си. По-голѣма часть отъ човѣчеството представя инертни, недеятелни хора, които седатъ и само искатъ, желаятъ да имъ се дава на готово. Другата часть отъ човѣчеството работи, проявява усилена деятелность, изкарва много, безъ да мисли, какъ ще пласира стоката си. Ако хората произвеждатъ много стока, а нѣма пазаръ, на който да я пласиратъ, каква полза иматъ отъ своята работа? Ако цѣли 20 години наредъ само мислите, и по този начинъ приготвите голѣмо количество умствена енергия, кѫде ще я пласирате? Вие ще се видите въ чудо, кѫде и по какъвъ начинъ ще пласирате тази умствена енергия, която сте събирали цѣли 20 години. Да допуснемъ, че следъ 20 години хората ще се разбиратъ и нѣма да иматъ нужда отъ закони. Можете ли да предскажете, какъ ще се уреди животътъ?

И тъй, като говоримъ за разумния животъ, ние имаме предъ видъ Божественото начало, което работи у всички хора. Това начало се проявява дотолкова, доколкото хората сѫ разумни. Когато хората сѫ опърничави, своенравни, другъ законъ действува между тѣхъ. Какъвъ е този законъ? Който не е изпълнилъ великия Божи законъ, той е разбралъ обратния законъ — законътъ на свѣта. Една майка накарала детето си да чете „Отче нашъ“. — Не искамъ да чета „Отче нашъ“. — Чети молитвата! — Не, по никой начинъ нѣма да чета „Отче нашъ“. — Тъй ли? Майката излѣзла отъ търпение, вдигнала детето си въ въздуха и после го хвърлила на земята. — Олеле, майчице, ще чета „Отче нашъ.“ Защо детето не искало да чете „Отче нашъ“, когато майка му го молила, а щомъ го вдигнала високо въ въздуха и го ударила въ земята, веднага се съгласило да чете молитвата? По сѫщия начинъ и природата постѫпва съ хората. Като види, че нѣкой човѣкъ не иска доброволно да изпълни Божия законъ, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята. До това време той не е билъ готовъ да изпълни Божия законъ, но щомъ се види въ рѫцетѣ на природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповѣдва. Следъ това започва да чете „Отче нашъ.“

„Не дойдохъ да разруша, но да изпълня“. Кое е по-важно за човѣка: да разрушава или да изпълнява? Истински майсторъ е онзи, който едновременно съгражда и разгражда, руши и създава. Разрушаването е времененъ процесъ въ живота на човѣка, за да се прояви възвишеното и благородното въ него. Съ думитѣ „не дойдохъ да разруша, но да изпълня“, Христосъ иска да предпази слушателитѣ си отъ заблуждения, затова имъ казва, че не е дошълъ да разрушава, но да изпълни закона, да внесе ново разбиране при изпълнение на законитѣ. Понеже въ времето на Христа е имало нарушаване на законитѣ, Той искалъ да покаже на хората, че не е достатъчно само да сѫществува закона, но този законъ трѣбва да се изпълнява разумно. Като разбере това нѣщо за външнитѣ закони, човѣкъ ще дойде до положение да разбере сѫщото и за онѣзи закони, които се отнасятъ до човѣшката душа и ще знае, че трѣбва да ги изпълнява, а не да ги разрушава.

И тъй, Божественото начало въ човѣка иде всѣкога не да разруши, но да изпълни. Като се вглежда въ ежедневния си животъ, човѣкъ най-после дохожда до убеждение, че той самъ е станалъ причина да изгуби сѫщественото, да се отстрани отъ истинския пѫть на живота. Тази е причината, задето въ старинитѣ си човѣкъ изкупва грѣховетѣ на своето минало чрезъ страдания, болести, сиромашия и мѫчения. Презъ цѣлия му животъ Божественото начало въ него му казва, че той трѣбва да се съобразява съ законитѣ на природата. Ако е уменъ, той ще схване този гласъ, и всѣки день ще прави по едно малко видоизмѣнение въ своя животъ, да го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила. Ако не може да направи това, той всѣки день ще допринася нѣщо за разрушаване на Божественитѣ принципи и закони. Обаче, отъ момента, въ който човѣкъ наруши единъ отъ тѣзи закони, страданията започватъ да го следватъ непрекѫснато. И, ако, вмѣсто да тичатъ по Европа да търсятъ лѣкари за своитѣ болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали да търсятъ причинитѣ на своитѣ болести и страдания, тѣ щѣха да дойдатъ до правия пѫть на живота. И тогава, положението имъ щѣше да бѫде десеть пѫти по-добро, отколкото това, въ което днесъ се намиратъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ заболява отъ ракъ. Той не търси причината на това заболяване нѣкѫде въ себе си, но веднага прибѣгва до помощьта на лѣкаря. Лѣкарьтъ изрѣзва мѣстото, дето е ракътъ, и болниятъ се успокоява, мисли, че болестьта му е изчезнала. Не се минава много време, болестьта отново се явява: ако е била въ дѣсната страна на тѣлото, сега излиза въ лѣвата страна. Лѣкарьтъ изрѣзва и лѣвата страна. Следъ време ракътъ се явява на гърба. И така, лѣкарьтъ рѣже съ ножъ ту това, ту онова мѣсто, докато има месо по тѣлото. Единъ день той дига рѫце и казва, че положението се е усложнило. Какво се постига съ тѣзи операции? — Нищо не се постига. Вмѣсто печалби, човѣкъ има загуби. Това е криво разбиране на проявитѣ въ живота.

Съвременнитѣ хора разбиратъ живота криво, вследствие на което изпадатъ въ голѣми противоречия. Тѣ четатъ стиха отъ Евангелието, въ който се казва: „Ако дѣсното око те съблазни, извади го. Ако дѣсната рѫка те съблазни, отсѣчи я“. Ако тия стихове се разбиратъ криво, ще излѣзе, че при всѣка съблазънь човѣкъ трѣбва да си извади дѣсното око, или да си отсѣче дѣсната рѫка. Това е буквално разбиране. Какъвъ смисълъ има за разумния човѣкъ да вади окото си, или да сѣче рѫката си? Това сѫ закони, методи на природата, които хората трѣбва да изучаватъ и правилно да прилагатъ въ живота си. Човѣкъ не може да разчита на щастливъ или на разуменъ животъ, ако не разбира и изпълнява законитѣ на природата. Засега хората едва сѫ дошли до положение да изучаватъ законитѣ на обществото, както и законитѣ, на които се гради семейството, но тѣ сѫ далечъ още отъ мисъльта да се занимаватъ съ законитѣ, които опериратъ въ тѣхнитѣ умове, въ тѣхнитѣ сърдца и въ тѣхнитѣ тѣла. Никой не може да се извини съ незнание на тѣзи закони.

Следователно, бѫдещето на всѣки човѣкъ зависи отъ изпълняването на тѣзи велики закони. Въ тѣзи закони сѫ предвидени нуждитѣ, които човѣшкиятъ организъмъ има. Въ тѣзи закони сѫ предвидени силитѣ, съ които човѣшкиятъ организъмъ трѣбва да разполага. Който изпълнява тѣзи закони, той може да се справи съ всички мѫчнотии, съ всички страдания и изненади въ живота. Представете си, че срѣщате човѣкъ съ орѫжие въ рѫка, който се готви, заради паритѣ ви, да стреля срещу васъ. Какво трѣбва да правите? Понеже сте човѣкъ, който разполага съ сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка отъ джоба си и нацърквате срещу него една течность, която предизвиква кихане. Отъ силната течность, очитѣ на този човѣкъ започватъ да сълзятъ. Той киха, кашли и, безъ да иска, изпуща орѫжието отъ рѫката си. По този начинъ вие се освобождавате. Или, минавате презъ една гѫста гора. На пѫтя ви се изпрѣчва една голѣма мечка. Веднага вадите отъ джоба си единъ особенъ прахъ, който сѫщо така предизвиква сълзене на очитѣ и кихане, и мечката отстѫпва, отказва се да ви напада. Съвременнитѣ хора говорятъ за войни, за убийства. Какъвъ смисълъ има въ войнитѣ? Ако е въпросъ да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката съ особената течность отъ джоба си и ще пръснете отъ нея въ лицето на този или онзи офицеръ или войникъ. И той, иска не иска, ще отстѫпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво отъ това? Има ли смисълъ да ходятъ хората на война, да се осакатяватъ, да отсичатъ рѫцетѣ или краката си, и въ края на краищата да останатъ инвалиди за цѣлъ животъ? Това не е никакво геройство. Следъ всичко това тѣзи хора ще се хвалятъ, че туй направили, онуй направили. — Не, нищо не сѫ направили, но сѫ се осакатили. Чудно нѣщо! Сѫщитѣ тия хора се молятъ на Господа, искатъ да имъ каже, какво да правятъ. Когато Този великъ Баща имъ нашепва, какво да правятъ, тѣ Го молятъ да благослови орѫжието имъ.

Много хора се хвалятъ, че лесно могатъ да се справятъ съ врага си. Достатъчно е да насочатъ револверъ къмъ него и да го убиятъ. Това не е голѣмо геройство. Мечката отдавна знае това изкуство, да напада хората и да ги умъртвява. — Ама азъ ще те задуша. — Паякътъ отдавна знае това изкуство. Отъ хиляди години насамъ той тъче паяжината си и изсмуква кръвьта на своитѣ жертви. — Азъ ще го глътна цѣлъ. — И това изкуство не е на човѣка. Рибитѣ отдавна се гълтатъ цѣли. Значи, нѣма изкуство, което човѣкъ да е създалъ. Каквото каже човѣкъ, всички го знаятъ. Каквото се опита човѣкъ да направи, много сѫщества преди него сѫ го направили вече. Изкуство е човѣкъ да направи нѣщо, или да каже нѣщо, което никой другъ преди него не е знаелъ. Сега, ще се изправи нѣкой предъ Господа и ще иска отъ Него да прости грѣховетѣ му. Питамъ: какви сѫ грѣховетѣ му? Може ли този човѣкъ да каже единъ такъвъ грѣхъ, който никой другъ да не е направилъ? Преди всичко той трѣбва да знае, че всички грѣхове не могатъ изведнъжъ да се простятъ. Лесно е да се каже, че Господъ прощава грѣховетѣ на хората, но за да ги прости, изисква се нѣщо отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има едно петно на дрехата си. Какво трѣбва да направи, за да махне това петно? Той трѣбва да изпере дрехата си нѣколко пѫти, за да се махне окончателно това петно. Само съ едно изпиране на дрехата, петното не може да се махне. Нѣкой човѣкъ е мислилъ цѣли 20 години, докато извърши едно престѫпление, а иска съ една молитва да се заличи престѫплението му. Такъвъ законъ не сѫществува. Следователно, когато човѣкъ престѫпва Божественитѣ закони, той трѣбва да знае, че последствията на тѣзи престѫпления сѫ голѣми.

Като става въпросъ за грѣховетѣ на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането. Нѣкои хора вѣрватъ въ прераждането, а други не вѣрватъ. Когато хората се запитватъ, защо страдатъ, ние имъ отговаряме по два начина. На онѣзи, които вѣрватъ въ прераждането, казваме, че страданията имъ не сѫ нищо друго, освенъ последствия на онѣзи грѣхове и престѫпления, които сѫ вършили въ миналото. На онѣзи, които не вѣрватъ въ прераждането, казваме, че страданията имъ сѫ последствия отъ грѣховетѣ на тѣхнитѣ дѣди и прадѣди. Както внуцитѣ и правнуцитѣ наследяватъ богатствата на своитѣ дѣди и прадѣди, така сѫщо, безъ да желаятъ, тѣ наследяватъ и тѣхнитѣ загуби — последствията отъ тѣхнитѣ грѣхове и престѫпления. Питате: Защо едни хора вѣрватъ въ прераждането, а други не вѣрватъ? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се пита: Защо слънчевата свѣтлина минава презъ нѣкои вещества лесно, а презъ други не минава? Много просто: свойствата на нѣкои вещества сѫ такива, че могатъ да пропущатъ презъ себе си слънчевитѣ лъчи, а нѣкои вещества не могатъ да ги пропущатъ. На сѫщото основание, онѣзи сѫщества, които сѫ завършили еволюцията си, знаятъ своитѣ прераждания, четатъ ги като на книга. Тия пъкъ, които не сѫ завършили еволюцията си, нищо не знаятъ за своитѣ прераждания. Въ това отношение тѣ сѫ слѣпци. Следователно, предъ тѣхъ стои велика наука — да изучаватъ живота си. Тѣ трѣбва да изучаватъ живота си, да знаятъ, отде сѫ дошли и кѫде отиватъ. Ако ги питате, отде сѫ дошли и кѫде отиватъ, тѣ нищо не могатъ да отговорятъ.

Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да почита майка си и баща си. Вие добавяте, че човѣкъ трѣбва да обича майка си и баща си. За изяснение на тази идея, нѣкой казва, че Господъ е неговъ Баща. Щомъ е така, може да се зададе въпроса: кой човѣкъ е получилъ писмо отъ своя Баща? Не е достатъчно само да се говори, но каквото човѣкъ говори, всичко трѣбва да бѫде обосновано. Иначе, всѣки може да каже, че е царски синъ, но царски синъ ли е въ сѫщность? Който казва, че Богъ е неговъ Баща, той трѣбва да заеме въ свѣта последно мѣсто. Ако наистина Богъ е неговъ Баща, той ще има такъвъ миръ въ душата си, че нищо не би било въ състояние да го смути. Той ще гледа на всички нѣща философски. За него е безразлично, дали ще говори съ нѣкой виденъ философъ, или съ единъ отъ най-малкитѣ бръмбари. — Възможно ли е това? — Възможно е. Бръмбарътъ е сѫщество, което говори съ Бога отдалечъ, затова не му се чува гласа. Философътъ говори съ Бога отблизо, затова се чува гласътъ му. Въ природата има бръмбари, които сѫ цѣли философи. Тѣ разрешаватъ нѣкои отъ най-труднитѣ въпроси. Като разрешаватъ известни въпроси, тѣ извършватъ такива работи, каквито и човѣкъ понѣкога не може да извърши. За да разбере, какви възможности се криятъ въ тѣзи бръмбари, човѣкъ трѣбва да ги постави на щателни научни изследвания. Обаче, тѣзи изследвания сѫ предметъ на бѫдещи изучавания. Забелязано е, че при нѣкои специални случаи интелигентностьта на известенъ родъ бръмбари се пробужда и после пакъ изчезва. Когато поставите на пѫтя на нѣкой бръмбаръ едно препятствие, въ него се събужда онзи запасъ отъ енергия, която при благоприятни условия на живота му е въ пасивно състояние. Тъй щото, както е възможно да се събуди енергията на единъ бръмбаръ, така е възможно да се събуди и неговата интелигентность. Такива опити сѫ правени и съ мравкитѣ. Ако предъ единъ мравунякъ поставите чиния съ сладко, въ скоро време тѣ ще го премѣстятъ, ще го пренесатъ въ жилището си. Ако пъкъ предъ мравуняка поставите нѣколко дребни сламки, мравкитѣ ще ги използуватъ за постройка на мостъ. Следователно, ако за постигане на нѣкой свои желания, или за преодоляване на известни мѫчнотии мравкитѣ иматъ свои методи, на които уповаватъ, колко повече човѣкъ трѣбва да разполага съ свои опитани и провѣрени методи за постигане на желанията си, както и за разрешаване на нѣкои свои мѫчнотии. Както мравкитѣ строятъ мостове за постигане на своитѣ цели, така и хората трѣбва да прокарватъ пѫтища за постигане на свои цели и желания. Главниятъ методъ, съ който хората трѣбва да си служатъ, за постигане на своитѣ цели, е законътъ на любовьта.

Какво представя любовьта? Любовьта е динамическа сила, която може да извърши всичко. Тя не се употрѣбява за завладане на нѣщата, но се прилага като сила, чрезъ която човѣкъ може да постигне всички свои желания. Чрезъ любовьта човѣкъ постига онѣзи свои желания, които могатъ да му донесатъ всички блага на живота. Това сѫ желанията на човѣшката душа. Чрезъ любовьта човѣкъ може да се домогне до известни условия, които внасятъ разширяване въ живота. Това зависи отъ разширяването на човѣшкото съзнание. Съ една дума, любовьта носи животъ. А това, което съвременнитѣ хора наричатъ смърть, не е нищо друго, освенъ прегради на проявения животъ. Когато съзнанието на човѣка минава отъ едно състояние въ друго, това наричатъ смърть. Когато нѣкой философъ умира, той знае, че смъртьта премахва една преграда въ съзнанието му, вследствие на което за въ бѫдеще ще се яви съ по-широко съзнание.

Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртьта спокойно, безъ никакъвъ страхъ, вследствие на което и смъртьта нищо не може да му причини. Има хора, които, при заминаване за онзи свѣтъ, сѫ така спокойни, като че заминаватъ за Берлинъ, за Лондонъ или за Парижъ. Нѣкои вѣрватъ въ сѫществуването на другъ свѣтъ, а други не вѣрватъ или се съмняватъ. Какво постигатъ съ съмнението си? Съмнението може да изпъкне на всѣка крачка. Запримѣръ, срѣщате единъ младъ, жизнерадостенъ, способенъ човѣкъ и слушате да ви разправя, какво може да постигне, какви стремежи и идеали има той за въ бѫдеще. Обаче, като дойде до 40, 50, или 60 годишната си възрасть, той вижда, че не е постигналъ желанията си и казва: Нищо не излѣзе отъ мене. Колкото по-старъ става, толкова повече се обезсърдчава и започва да се съмнява. Ако нѣкой доживѣе до дълбока старость, 100 — 120 години, той вижда, че нищо не е направилъ, т. е. не е постигналъ своя идеалъ.

Какво е необходимо на човѣка, за да може донѣкѫде поне да реализира своя идеалъ? На вашъ езикъ казано: човѣкъ трѣбва да има срѣдства, земя, чрезъ която да придобива онова, което желае. Богатствата, срѣдствата, паритѣ сѫ условия за проява на човѣшкия духъ. Паритѣ сѫ ценни за човѣка, защото всички хора имъ турятъ една и сѫща цена. Каква услуга могатъ да допринесать паритѣ на човѣка, ако нѣма кой да извърши известна работа срещу тѣхъ? Иначе, сами за себе си паритѣ нищо не струватъ. За да се намѣрятъ хора за различни услуги, тѣ сами сѫ изработили единъ установенъ редъ и порядъкъ на нѣщата въ живота. Тѣ сами сѫ дали такава цена на паритѣ, чрезъ която да се оправдае до известна степень поне извършената работа или услуга. Тъй щото, паритѣ се осмислятъ само тогава, когато въ употрѣбата имъ хората влагатъ известна идея.

„Не дойдохъ да разруша, но да изпълня“. Значи, Христосъ е дошълъ въ свѣта не да разруши, но да изпълни закона, да покаже на хората начинъ за тѣхното изправяне. За да изпълни закона, човѣкъ трѣбва да повдигне съзнанието си на по-висока степень, да подобри своето положение. Който вѣрва въ Бога, той може да изпълни закона. Като употрѣбявамъ думата „Богъ“, виждамъ, че тя нѣма никаква сила. Днесъ тази дума е почти безсъдържателна за васъ. Подъ думата „Богъ“ нѣкои отъ съвременнитѣ хора разбиратъ сѫщество, което се проявява по нѣкакъвъ механически, несъзнателенъ начинъ. Подъ понятието „Богъ“ ние разбираме Божественото съзнание, въ което живѣемъ и се движимъ. Ако не живѣете въ хармония съ Него, изворитѣ на благата му ще бѫдатъ затворени, и вие нищо нѣма да постигнете. Обаче, ако сте въ хармония съ това съзнание, всички извори на Неговитѣ блага ще бѫдатъ отворени за васъ, и вие ще постигнете много нѣща. Като не разбирате великитѣ закони, съ своя животъ вие затваряте пѫтищата за съобщение съ онзи възвишенъ свѣтъ, отдето идатъ великитѣ благословения. Тази е причината за слизането на Христа отъ онзи свѣтъ. Той слѣзе на земята да научи хората, какъ да изпълнятъ Великия Божи законъ. Това е важно за всички хора, а не да имъ се проповѣдва учение за щастливъ животъ на онзи свѣтъ. Докато живѣемъ на земята, ние трѣбва да изпълняваме Божия законъ. Тъй щото, ние трѣбва да бѫдемъ щастливи и на земята, и на небето. Единъ философъ е казалъ, че следъ смъртьта си човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Ако е въпросъ за щастие, човѣкъ трѣбва да бѫде щастливъ и на земята, и на небето. Обаче, щастието седи въ безсмъртието. Какво щастие, какво съвършенство може да има въ смъртьта? Сегашниятъ животъ е проява на вѫтрешенъ животъ, на вѫтрешно разбиране. Той е начало на бѫдещия животъ. Щастието седи въ вѫтрешното разбиране на живота. Ако човѣкъ не познава силата си, какъ ще я използува? Ако човѣкъ не знае своята красота, какъ ще я използува? Ако човѣкъ не разбира и не прилага своитѣ дарби, какъ ще ги използува? Човѣкъ трѣбва да търси дарбитѣ въ себе си така, както рудокопачътъ търси въ земята скѫпоценни камъни и руди и, като ги намѣри, ги обработва. Съвременната наука иде въ помощь на тия рудокопачи, Тя иде въ помощь и на човѣка, да му покаже начинъ, какъ да обработва своитѣ дарби и какъ да ги използува. Майката трѣбва да разбира тази наука дотолкова, че като погледне детето си, да знае, каква насока може да му даде. Сѫщевременно тя трѣбва да знае, какво могатъ да ѝ дадатъ нейния синъ и нейната дъщеря. Интересни сѫ при това положение хората, че като не могатъ да постигнатъ туй, което искатъ, започватъ да търсятъ онова, което не може да имъ се даде. Запримѣръ, нѣкой иска да стане царь, да управлява народъ, да има поданици. Това не може да му се даде. Обаче, той може да стане царь въ дома си, писатель — въ дома си, поетъ — въ дома си. Всички хора иматъ високи стремежи, но въ края на краищата тѣ дохождатъ до най-малкото, което сами могатъ да извършатъ.

Всѣки човѣкъ има известни задачи, за разрешаването на които той работи по специфиченъ начинъ. Всѣки човѣкъ работи за една идея въ свѣта, която е толкова възвишена, че едва ли другитѣ хора, които сѫ вънъ отъ тази идея, могатъ да я разбератъ. Онзи, който не се интересува отъ никаква идея, иска да си поживѣе малко, че следъ него да става, каквото ще. Разбира се, това се отнася до обикновенитѣ хора на земята, които разсѫждаватъ така. Когато нѣкой казва, че не се интересува, какво ще стане съ него, той иска да каже, че не се интересува, какво ще стане следъ смъртьта му. Въпрѣки това той остава пари за паметникъ. Ако е увѣренъ, че изчезва, защо му е паметникъ? Обаче, той иска да напомни на близкитѣ си, да не забравятъ, че остава наследство на земята. Значи, човѣкъ говори едно, а вѣрва въ друго. Въ дъното на душата си всѣки човѣкъ вѣрва, че ще живѣе и следъ смъртьта си. Досега въ всичкитѣ си наблюдения и изучавания на хората не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, който да не вѣрва въ нѣкакво специфично бѫдеще сѫществуване.

Единъ материалистъ казваше, че следъ като напусне земята, ще влиза между цвѣтята, въ изворитѣ, въ дърветата — навсѣкѫде ще обикаля. Като влѣзе въ нѣкой цвѣтъ, който мирише хубаво, всички ще го милватъ, ще го миришатъ, ще му се радватъ. Следователно, и най-лошиятъ човѣкъ, като стане цвѣтъ, който хубаво мирише, всички ще му се радватъ. Ще кажете, че това не е правилно вѣрване. Кое вѣрване е правилно? Когато нѣкое цвѣте мирише, това показва, че то има развито съзнание. Цвѣтето цъвти, защото иска да се хареса. Птичката шари, пъстри перцата си, защото иска да се хареса. Това показва известна степень съзнание. Значи, дето има животъ, тамъ се проявява известна степень съзнание, и то споредъ развитието на даденото сѫщество.

Съвременнитѣ хора не могатъ да се разбиратъ и се чудятъ, коя е причината за това. Събератъ се двама-трима души на едно мѣсто — не се разбиратъ. Събератъ се десетина души, още повече не се разбиратъ. Колкото повече се събиратъ, толкова по-малко се разбиратъ. Защо? — Защото съзнанието имъ не е еднакво нагласено. Събератъ се единъ англичанинъ и единъ българинъ, пакъ не се разбиратъ. Ще кажете, може би, че тѣ не се разбиратъ поради езика, не говорятъ на единъ и сѫщъ езикъ. — Не, причината за неразбирането на хората седи изключително въ разногласието между съзнанията имъ. Обаче, ще дойде день, когато нивото на тѣхното съзнание ще се регулира, ще дойде въ съгласие, и тѣ ще разбератъ, че между англичанина и българина има допирни точки. Сѫщото ще стане и съ езицитѣ. Ако дойде единъ гениаленъ българинъ, той ще преведе всичко на английски; и ако дойде единъ гениаленъ англичанинъ, той ще преведе всичко на български. Вземете, запримѣръ, думата любовь на български, на английски и на нѣмски езикъ. Тя има единъ и сѫщъ коренъ въ различнитѣ езици, но се различава само въ произношението си, което се дължи на по-малкото или по-голѣмото количество вибрации въ думитѣ.

Следователно, ако човѣкъ дойде до своето първично състояние, той ще започне да произнася думитѣ така, както нѣкога ги е произнасялъ. Днесъ хората не говорятъ правилно. Езикътъ имъ е изопаченъ. Съвременнитѣ народи трѣбва да се заематъ да изправятъ езика си. Има думи въ човѣшкия езикъ, които иматъ двояко значение. Какъ ще се справите съ една дума, която има две-три значения? Всѣка дума трѣбва да има само едно значение. При това, трѣбва да имаме такава наука, която да не извъртва нѣщата логически, да вадимъ криви заключения. Защото истината не зависи отъ заключенията, които правимъ, но заключенията трѣбва да излизатъ отъ истината. Нашата мисъль трѣбва да бѫде така построена, както истината изисква.

Казано е, че Богъ създаде свѣта. За кого е създаденъ свѣтътъ: за насъ или за Бога? Ние ли да живѣемъ, или Богъ да живѣе? Помнете следното: Свѣтътъ не е създаденъ за хората. Ако свѣтътъ, наистина, бѣше създаденъ за хората, тѣ щѣха да живѣятъ, нѣмаше да умиратъ. Щомъ умиратъ, това показва, че свѣтътъ не е създаденъ за тѣхъ. Следъ всичко това ще дойдатъ нѣкои да убеждаватъ хората, че свѣтътъ е създаденъ за тѣхъ, тѣ да живѣятъ. — Не, свѣтътъ е създаденъ за съвършенитѣ сѫщества, които изпълняватъ Божия законъ. Всички останали сѫщества, които не изпълняватъ Божия законъ, живѣятъ по благодать, отъ трошицитѣ на съвършенитѣ сѫщества.

Сега, мисъльта ми се свежда къмъ следното: всѣки човѣкъ трѣбва да се прецени точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява. Нѣкои хора се надценяватъ; други се подценяватъ. Природата не търпи хора, които се надценяватъ; тя не търпи и такива, които се подценяватъ. Запримѣръ, когато се измѣрва диаметъра на земята, трѣбва да се знае точно, колко е голѣмъ, ни повече, ни по-малко, а не да се измѣрва приблизително. Въ това отношение и човѣшкото съзнание представя едно малко звено въ общото, колективно съзнание. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае голѣмината на своето съзнание. Ако не се съзнава като едно малко звено въ общото съзнание, той не би могълъ да се кооперира съ него, не би могълъ да се нарече човѣкъ. Въпрѣки това днесъ се проповѣдва учението, че човѣкъ представя съвършено отдѣлно, самостоятелно сѫщество, независимо съзнание, равно на божество. Не е така. И животнитѣ живѣятъ отдѣлно. Има животни, които живѣятъ въ стадно състояние. Обаче, смисълътъ на живота не е и въ стадното състояние. Въпросътъ седи въ това, човѣкъ да се кооперира съ своята разумность за постигане на известни идеи. Философията на живота се заключава въ следното: всички съзнания да се коопериратъ чрезъ своята разумность за придобиване на висшето Божествено съзнание. Въ това постижение, именно, сѫ вложени всички възможности за вашето растене и повдигане.

Сега предъ васъ се разкрива нова работа, за която Христосъ дълго време е мислилъ. Той я разглеждалъ по единъ, по другъ начинъ, докато най-после дошълъ до единъ положителенъ начинъ за изправяне на човѣчеството. Той казва, че човѣкъ трѣбва изведнъжъ да ликвидира съ старото. Не е въпросъ да напусне старото по нѣкакъвъ неразуменъ начинъ, но правилно да се освободи отъ него. Той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да съгради отъ старото новъ законъ, въ който, като внесе хубавото, възвишеното, самъ да бѫде доволенъ. Когато двама души се разговарятъ за великата истина, тѣ трѣбва да я разбиратъ. И когато се говори за законитѣ на природата, човѣкъ трѣбва да има възможность да разбере тѣзи закони и да ги приложи. Когато се говори за слънцето, за звездитѣ, човѣкъ трѣбва да има възможность да ги посети. Повечето отъ съвременнитѣ хора сѫ вплетени въ обикновения животъ, вследствие на което не могатъ да иматъ голѣми постижения. Тѣ учатъ, придобиватъ знания, но приложението имъ е малко. Постиженията на човѣка се заключаватъ въ броя на неговитѣ разумни приятели. Колкото повече приятели има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ неговитѣ възможности за повдигане. Ако единъ българинъ отиде въ странство и се запознае съ единъ отъ виднитѣ европейски професори, следъ като се върне въ България, той смѣло може да каже, че е придобилъ нѣщо. Ако не може да се запознае съ единъ отъ виднитѣ професори, той ще се върне въ дома си безъ никакви придобивки.

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се запознае поне съ единъ отъ виднитѣ професори на природата, който да му помогне въ труднитѣ моменти на неговия животъ. Отъ познанството ви съ професоритѣ на природата зависи вашето повдигане. Като се ползуватъ отъ тѣхното познанство, мнозина изпадатъ въ заблуждение и казватъ, че имали нѣкакво откровение. — Не, школата на природата, съ нейнитѣ видни професори, е научна школа, основана на трезва, съзнателна работа, а не на сънища и откровения. Сънищата на пророка се различаватъ отъ тия на обикновения човѣкъ. Виденията на пророка се различаватъ отъ тия на обикновения човѣкъ. Има разлика между сънищата и между илюзиитѣ, изобщо. Нѣкой сънува, че му казватъ на сънь, че точно следъ единъ часъ приятельтъ му ще дойде и ще му донесе една кошница ябълки. И така става. Точно следъ единъ часъ нѣкой звъни на вратата. Става отъ леглото си, отваря вратата и вижда приятеля си, съ една кошница ябълки. Другъ нѣкой сънува, че еди-кой си день, еди-кой си часъ ще му донесатъ една кошница грозде. Наистина, на този день, въ точно опредѣления часъ пристигна въ дома му човѣкъ, който носи една кошница грозде. Ще кажете, че това сѫ съвпадения. Може да сѫ съвпадения, но вѣрни съвпадения, а не илюзии. Ще дойде нѣкой при васъ, да ви гледа на кафе и ще каже, че следъ единъ день ще получите отнѣкѫде много пари. Вие повѣрвате и започвате да чакате. Минава день, минаватъ два, три, десеть и повече дни, но никакви пари не се получаватъ. Ще дойде другъ нѣкой да ви гадае на бобъ. Каквото ви каже, обаче, нѣма да се сбѫдне. Така всѣки може да гадае и на кафе, и на бобъ, и на карти. Всѣки може да каже нѣщо, което да не се изпълни. Живата наука почива върху истински, положителни знания и закони, опитани и провѣрени, а не на гадания.

Съвременнитѣ християни сѫ забравили живата наука и си служатъ съ предположения, съ хипотези. Тѣ казватъ: Когато отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще научимъ Божествената наука. — Не, ако въ този свѣтъ не научите тази наука, въ онзи свѣтъ никога нѣма да я научите. Ако днесъ учите, и утре ще учите; ако днесъ не учите, и утре нѣма да учите. Ако здравето ти днесъ се подобри, и утре ще има условия да се подобри; ако днесъ не се подобри, и утре не ще има условия за подобряване. Следователно, за да има постоянно повдигане въ живота, постояненъ прогресъ, хората трѣбва да измѣнятъ методитѣ на възпитанието, да се възпитаватъ по новъ начинъ. Засега тѣ си служатъ повече съ отрицателни методи. Слушате нѣкой да казва, че въ свѣта има много лъжи, много невѣрни работи. — Да, въ свѣта има много лъжи, но има и много истини; въ свѣта има много невѣрни работи, но има и много вѣрни работи. Ние сме за вѣрнитѣ нѣща, за истинитѣ. Ние сме за онова, което може да внесе мощь въ човѣшкия духъ. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора, отъ работници. Всички хора желаятъ изправянето на свѣта, но свѣтътъ, самъ по себе си, не може да се поправи. Когато нѣкоя държава иска да отвори война, тя се нуждае отъ редъ материални срѣдства: пари, пушки, топове, картечници — различни орѫжия, различни снаряди. Сѫщо така и за разумния животъ се изискватъ различни снаряди, като органи, съ които той ще си служи. Това нѣма да стане въ единъ день, но дълго време трѣбва да се работи въ това направление, да се добиятъ нужнитѣ срѣдства. Ама докато се дойде до разумния животъ, трѣбвало да се мине презъ голѣми страдания — това е другъ въпросъ. Безъ страдания нѣма никакво растене, никакво развиване. Затова, именно, е казано въ Писанието: „Призовете ме въ день скърбенъ, и азъ ще ви се изявя, ще ви помогна.“

Значи, отъ една страна се даватъ страдания на хората, а отъ друга — помощь. Въпрѣки това, хората често изпадатъ въ особено противоречиви положения: молятъ се на Бога, но ни гласъ, ни услишание на тѣхнитѣ молитви. Да допуснемъ, че споредъ закона на необходимостьта нѣкой човѣкъ е хванатъ и туренъ въ затворъ. Той подава заявления ту до единъ, ту до другъ министъръ, моли се да го амнистиратъ. Защо този човѣкъ не се помоли на Бога, на Първата Причина въ свѣта и отъ нея да иска освобождаване? Духовенството казва, че вѣрва въ Бога. Защо тогава тѣ не се молятъ на Бога за освобождаването на този или онзи човѣкъ, а трѣбва да се молятъ на министри, на държавници? Молете се на Бога, Той ще ви помогне. Такъвъ примѣръ имаме съ апостолъ Петъръ, който билъ освободенъ по единъ чуденъ начинъ. Когато апостолъ Петъръ билъ затворенъ, стотина братя и сестри се молили усърдно на Бога за него да бѫде освободенъ. Като отговоръ на тѣхната молитва, отъ невидимия свѣтъ билъ изпратенъ ангелъ, който влѣзълъ въ затвора, бутналъ оковитѣ на Петра и казалъ: Скоро, излѣзъ вънъ! Когато една държава създава много закони и съгражда много затвори, това показва, че тя не е високо културна. Колкото по-малко закони и затвори има една държава, и колкото по-добре се разбиратъ гражданитѣ ѝ помежду си, толкова по-културна е тази държава. Сѫщото може да се каже и за вѣруюто, за убежденията на хората. Когато едно вѣрую, или едно убеждение се приема отъ хората безъ законъ, то е толкова по-трайно. Нѣкои казватъ, че за приемане на нѣкаква религия, трѣбвало да сѫществува законъ. — Не, религията трѣбва да бѫде написана въ душата на човѣка. Престѫпление е да се пишатъ закони за подкрепа на религията. Писано е въ закона: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.“ Какъвъ другъ законъ, освенъ този, може да се напише? Ще кажете, че трѣбва да се създаде законъ за подържане на религията. Ако човѣкъ не люби Бога, какво може да направи и да изпълни? Който люби Бога, той всичко може да направи; който не люби Бога, той нищо не може да направи, нищо не може да изпълни. Вънъ отъ любовьта къмъ Бога нищо друго не сѫществува. Вънъ отъ Бога не сѫществуватъ нито черкова, нито служители Божии. Това се отнася не само за служителитѣ на Бога, но за всички хора.

И тъй, първиятъ важенъ законъ е любовь къмъ Бога. Казвате, че нѣкога все ще възлюбите Бога. Кажете ли така, това значи, че никога нѣма да Го възлюбите. Нѣкога, това подразбира сега. Да се отлагатъ нѣщата за нѣкакво бѫдеще, това не е никаква наука, никаква философия. Когато нѣкои хора казватъ, че не вѣрватъ въ Бога, тѣ сами се лъжатъ. Съзнателно или несъзнателно, всички хора вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ въ живота. Щомъ живѣятъ, това показва, че тѣ вѣрватъ въ Бога. Страданията на хората, изпитанията на държавитѣ, сиромашията, болеститѣ, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вѫтрешно отклоняване отъ първичния законъ — отъ любовьта. Днесъ майкитѣ и бащитѣ не сѫ здрави, вследствие на което и децата не могатъ да бѫдатъ здрави. Нито външнитѣ, нито вѫтрешнитѣ условия сѫ благоприятни за раждане на здрави, силни деца. Въпрѣки това хората казватъ, че родътъ трѣбва да се подържа. Родътъ трѣбва да се подържа, но правилно. Когато птичката иска да мѫти яйцата си, тя предварително си прави гнѣздо. А съвременниятъ културенъ човѣкъ решава да се жени, безъ да си е направилъ гнездо, безъ да си е съградилъ нѣкаква кѫща. Бѫдещата държава трѣбва да поеме грижата за младитѣ върху себе си. Щомъ двама млади решатъ да се женятъ, тя трѣбва да имъ направи две стаи и кухня. Иначе, какво ще правятъ безъ кѫща, да ходятъ отъ едно мѣсто на друго, да ги пѫдятъ хората? Днесъ, и да иска държавата да вземе участие въ живота на младитѣ, тя нѣма никаква възможность: нѣма пари, нѣма материални срѣдства, които да остави на разположение на младитѣ. Ако България рече да задоволи нуждитѣ на младитѣ хора, трѣбватъ ѝ стотици милиона лева. Но това не е сѫщественото за живота. Има нѣщо по-важно въ човѣшкия животъ отъ направата на една кѫща. Най-важното за човѣка, и за младия и за стария, е придобиване на любовьта.

И тъй, следъ като говоримъ за новото разбиране на Бога, вие пакъ се връщате къмъ старото. Следъ като знаете, че Богъ се е явявалъ на пророцитѣ преди две, или три хиляди години, дохождате до днешнитѣ времена и казвате: Днесъ Господъ не говори на хората. Казвамъ: Ако е вѣрно, че Господъ сега не говори на хората, и въ миналото не е говорилъ. И ако сега не говори на хората, и въ бѫдеще нѣма да имъ говори. Обаче, ако Господъ въ миналото е говорилъ на хората, и днесъ имъ говори, и въ бѫдеще ще имъ говори. Ако сега имъ говори, и въ миналото имъ е говорилъ, и въ бѫдеще ще имъ говори. Така седи въпросътъ. Всѣки човѣкъ може да провѣри тази истина. Щомъ я провѣри, той ще разбере, говори ли Господъ на хората, или не. За кой Господъ говоримъ ние? Не за Господа на заблужденията и на лъжитѣ, но за онзи Господъ, Който отваря сърдцата на богатитѣ къмъ сиромаситѣ, за Единния Господъ, Който смекчава сърдцата на хората, кара ги да се вглеждатъ въ страданията на своитѣ братя, да се примиряватъ помежду си. Единственото нѣщо, което примирява хората помежду имъ, това е Божественото начало у тѣхъ.

„Не дойдохъ да разруша, но да изпълня великия Божи законъ.“ Сега и азъ ви казвамъ, че нѣма да се минатъ десеть години, и всички разумни хора отъ цѣлия свѣтъ, на които съзнанието е пробудено, ще си подадатъ взаимно рѫка за обща работа. Всички добри хора отъ Америка, отъ Англия, отъ Германия, отъ Франция, отъ Испания, отъ Италия, отъ Китай, отъ Япония, изобщо, отъ всички краища на свѣта сѫ решили въ продължение на десеть години да направятъ единъ опитъ. Какъвъ ще бѫде този опитъ? Той представя нова програма за свѣта. Когато всички добри, съзнателни хора си подадатъ рѫка за обща, велика работа, заедно съ тѣхъ и вие трѣбва да вземете участие, да се присъедините къмъ общото, както малкитѣ притоци се втичатъ въ голѣмата рѣка, или въ морето. — Ами какво ще стане съ насъ? — Не гледайте тъй дребнаво на въпроса. Това, което добритѣ хора вършатъ въ свѣта, то е за благото на цѣлото човѣчество. Този е начинътъ, по който човѣчеството може да се избави отъ голѣмата катастрофа, която виси надъ главата му, както и надъ цѣлата земя. Знаете ли, каква катастрофа виси надъ цѣлата земя? Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, катастрофата ще се размине; ако опитътъ не излѣзе сполучливъ, тогава ще имате най-хубавото забавление, каквото свѣтътъ нѣкога е виждалъ. У онѣзи, които разбиратъ законитѣ, веднага ще се яви желание да работятъ; онѣзи, които не разбиратъ закона, ще кажатъ, че тази работа е страшна. — Не, не е страшна тази работа.

Христосъ дойде на земята преди две хиляди години, съ цель да спаси свѣта отъ катастрофата, която се готвѣше на времето. Той успѣ да го спаси, вследствие на което катастрофата се отложи. Днесъ разумнитѣ, добритѣ хора въ свѣта правятъ опитъ да отложатъ предстоящата катастрофа. По който и да е начинъ, свѣтътъ трѣбва да се оправи. По стария начинъ не може вече да се живѣе. За въ бѫдеще трѣбва да се живѣе споредъ закона на Божията Любовь. Животътъ трѣбва да се поправи въ всички свои области. И тогава, като срещнете човѣкъ, който върши нѣкакво престѫпление, смѣло можете да му кажете: Не прави това нѣщо! Не е позволено на човѣкъ съ четири факултета да върши престѫпления. Ако срещнете нѣкой виденъ музикантъ, който свири въ единъ локалъ за нѣколко хиляди лева, можете да му кажете: Приятелю, не продавай изкуството си толкова евтино. Иди на друго мѣсто да свиришъ. Срѣщате нѣкоя мома, която търси нѣкой младъ момъкъ, да се ожени за него. Или, срѣщате младъ момъкъ, който търси нѣкоя мома, да се ожени за нея. Това сѫ банални работи. Нека младата мома намѣри единъ момъкъ, който е отчаянъ отъ живота, и го спаси. А сега, момата се облѣкла хубаво, момъкътъ се облѣкълъ хубаво, тръгнали да се харесватъ. Това е атавизъмъ. Ще видите, че два-три месеца следъ женитбата имъ, той седналъ на една страна, тя — на друга страна — сърдити. При това положение ще родятъ синове и дъщери, че ще процъвтятъ. Не е този пѫтьтъ, по който хората трѣбва да вървятъ. Любовьта изисква, като обичашъ нѣкого, презъ цѣлия си животъ да не му кажешъ една горчива или неискрена дума, и никога лицето ти да не се навѫси срещу него. Ще кажете, че сте готови да се жертвувате за любовьта. Който е готовъ да се жертвува, той прави всичко това заради любовьта, заради Бога. Той знае, че Богъ живѣе у него. Ние трѣбва да вземемъ за основа на живота си следния принципъ: ако се стремимъ да любимъ Бога, въпроситѣ на нашия животъ сѫ разрешени; ако се стремимъ себе си да любимъ, или другитѣ да ни любятъ, въпроситѣ на живота ни ще останатъ всѣкога неразрешени. Единственото разрешаване на въпроситѣ се заключава въ това — да любимъ Бога, да любимъ Божественото въ себе си. Само по този начинъ ще дойдемъ до истинското, до правилното разрешаване на въпроситѣ. Тогава ще се създадатъ нови държави, нови майки и бащи, нови братя и сестри, нови управници и свещеници.

„Не дойдохъ да разруша закона, но да изпълня“. Единственото нѣщо, съ което можете да занимавате умоветѣ си, когато останете свободни, е да си кажете: „Не дойдохъ да разруша, но да изпълня Божия законъ“. Изпълнението на този законъ е въ състояние да ви повдигне като хора. Не се спирайте върху това, кой какъ изпълнява, но всѣки да каже въ себе си: Азъ дойдохъ въ България да изпълня Божия законъ. И ако всѣки за себе си каже така, великиятъ опитъ ще даде такива добри резултати, каквито очакваме. Въ този опитъ седи спасението на човѣчеството.

20. Беседа отъ Учителя, държана на 16 юний, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...