Jump to content

1921_08_24_3 Законътъ на самопожертвуването


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

6,30 часа сутриньта

 

Законътъ на самопожертвуването

 

Христосъ казва, че всѣки книжникъ, който се учи за Царството Небесно, подобенъ е на человѣкъ домовитъ, който изважда изъ съкровището си ново и вехто.

 

Ще ви прочета 108 псаломъ.

 

Тукъ когато псалмопѣвецътъ е пѣлъ, се е намиралъ въ възходяща степень на своето духовно развитие и започва така:

 

„Утвърдено е сърдцето ми, Боже...”

 

Значи, поставено е на канара вече. И като е утвърдено на канара, нѣма отъ кого да се плаши.

 

„Ще пѣя и ще пѣснопѣя и съ славата си”.

 

Като поетъ, казва на себе си:

 

„Събуди се, псалтирю и китаро:
Ще се събудя рано,
Ще те славословя, Господи, между народитѣ,)
И ще ти пѣснопѣя между племената.
Защото твоята милость се възвеличи по-горѣ отъ небесата,
И твоята истина до облацитѣ...“

 

Значи, той изразява една вѫтрѣшна опитность. Той е прѣминалъ своя изпитъ. Псалмопѣвецътъ говори за онзи Господь на любовьта, за когото сега говоримъ.

 

Подъ „облацитѣ” тукъ се подразбира: да се обхване нашия мисловъ свѣтъ. Тѣзи облаци прѣдставляватъ това, че мислитѣ трѣбва да се обгърнатъ съ закона на любовьта.

 

„Възнеси се, Боже, надъ небесата;
И славата ти да бѫде надъ всичката земя...
..............................................................
Богъ говори въ светилището си:
..............................................................
..............................................................
Моавъ е омивалницата ми.
Чрѣзъ Бога ние ще направимъ юначество
..............................................................
И той ще стѫпче враговетѣ ни.“

 

Сега като се прѣведатъ тѣзи формули въ закона на любовьта, въ закона на мѫдростьта, въ закона на истината, всички, съединени въ едно, съ орѫжия, чрѣзъ които сега трѣбва да се войнствува.

 

Сега ще ви говоря за закона на самопожертвуването, какъ трѣбва да се разбира този законъ.

 

(Учительтъ държи въ рѫката си единъ лимонъ съ много правилна форма).

 

Виждате ли този лимонъ? У него има най-ярката, най-силната първоначална краска. Той е единъ плодъ отъ умствения свѣтъ, който се е самопожертвувалъ. Знаете ли отъ кѫдѣ иде туй сѫщество въ този лимонъ? То е слѣзло отъ полето на мѫдростьта и затова се облѣкло въ тази жълта дреха.

 

Жертва въ свѣта може да принесе само любовьта. Безъ любовь никаква жертва не е възможна. Жертвата подразбира най-хубавото въ насъ, най-възвишеното, най-благородното да го дадемъ въ услуга на Бога, да го пожертвуваме да работи за Бога.

 

Знаете ли тази лимонена киселина, като влѣзе въ нашия организъмъ, какъвъ прѣвратъ прави? Когато нѣкое същество се обезсолѣе чрѣзъ грѣха, т. е. неговитѣ мисли не сѫ вече тъй активни, чувствата му ставатъ слаби, дѣйствията му — сѫщо, необходима е за него тази киселина, за да събуди всѣко дѣйствие. Слѣдователно, Духътъ въ своето първично проявление влага киселина, т. е. най-първо събужда активностьта въ всички сѫщества, и ония, които разбиратъ закона, ще проявятъ своята активность, а които не го разбиратъ, ще се гнѣвятъ. Причината, която възбужда човѣка къмъ дѣятелность, е Духътъ, който иска да се прояви. Трѣбва да прѣнасяме въ жертва на Бога най-чиститѣ си мисли. Напримѣръ, дойде вашата възлюбена, която очаквате съ години. Какъ мислите, коя ябълка ще откѫснете за нея? — Най-хубавата, най-добрѣ оформената, ще я очистите, ще се приближите нѣжно и деликатно къмъ вашата възлюбена и ще й я прѣдложите. Слѣдователно, когато Господь дойде, ще му принесете най-хубавитѣ си мисли, защото мисъльта е плодъ, нашитѣ мисли ставатъ храна за другитѣ сѫщества, служатъ за тѣхното растене, тъй както тѣзи плодове на земята спомагатъ за нашето растене. И тъй, за Бога или за ония сѫщества отъ мисловния свѣтъ ще принесемъ въ живота най-хубавитѣ плодове. Ние нищо нѣма да изгубимъ. Слѣдъ като приематъ тѣзи плодове, тѣ ще посѣятъ въ своитѣ градини сѣмената, които сѫ скрити въ мислитѣ. И когато мислитѣ ни почнатъ да израстватъ въ ангелския свѣтъ, ние ставаме гениални. Това е гений. Когато единъ ангелъ посѣе една твоя мисъль въ своята градина, ти ще станешъ гениаленъ. Посѣятъ ли твоя мисъль въ нѣкоя ангелска градина, ти ще станешъ необикновенъ човѣкъ, а не я ли посѣятъ, ти ще си останешъ обикновенъ човѣкъ.

 

Сѫщиятъ законъ е и за чувствата. Когато дойдемъ въ нѣкой свѣтъ, ще трѣбва да принесемъ въ жертва отъ чувствата си най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ. Тѣ ще бѫдатъ приносъ на този живъ Господь, Който ще се изяви по единъ или другъ начинъ. Може да се изяви въ форма на единъ човѣкъ, може да се изяви въ форма на единъ духъ, въ форма на единъ серафимъ или херувимъ, въ каквато форма и да се изяви, трѣбва да Му принесемъ най-благороднитѣ, най-възвишенитѣ си чувства. И когато месцето на тѣзи чувства послужи за храна на нѣкой ангелъ, той непрѣмѣнно ще посѣе сѣмената имъ въ своята градина, и тогава ние ще станемъ сърцати, богати. Богатството на човѣка седи въ неговото сърце. Тъй е въ духовния свѣтъ.

 

Най-послѣ ние слизаме на физическото поле. Когато ни дойде нѣкой нашъ приятель, когото обичаме, какво ще направимъ? — Ще му измѣсимъ хлѣбъ. Стопанката на кѫщата ще извади отъ най-хубавото пшенично брашно, ще го отсѣе съ ситото си, ще го закваси, сама ще го замѣси, ще го опече на своята пещь, сама ще го прѣдложи и съ това ще изрази своята любовь на физическото поле. И приятельтъ като го хапне, ще каже: „Много хубавъ е хлѣбътъ ти, отлично е замѣсенъ, отлично е изпеченъ.”

 

И тъй, ние сме длъжни, отъ малки до голѣми, малко да жертвуваме, но всичко да става отъ любовь. Жертва, въ която нѣма любовь, не се приема.Ако нѣкой дойде при мене и каже тъй: „Азъ искамъ да изкажа една мисъль, която имамъ къмъ васъ”, азъ ще го попитамъ вѫтрѣшно: отъ любовь ли искашъ да кажешъ това или да ме подкупишъ? Ако е отъ любовь, азъ ще посѣя тази твоя мисъль въ нѣкоя градина, но ако не е отъ любовь, дръжъ я за себе си. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ ще изкажа едно свое вѫтрѣшно чувство къмъ тебе”. Питамъ го: отъ любовь ли ще го изкажешъ или за да ме подкупишъ? Ако е отъ любовь, ще му посадя сѣменцата, но ако искашъ да ме подкупишъ, дръжъ го, моля ти се, за себе си. Ако дойде нѣкой и иска да изяви едно дѣйствие къмъ мене, по сѫщия начинъ ще го запитамъ: туй дѣйствие отъ любовь ли искате да изразите или да ме подкупите? Ако е отъ любовь, ще го приема и ще го посадя въ нѣкоя градина, а ако е съ цѣль да ме подкупвате, задръжте го за себе си.

 

И тъй, въ вашитѣ умове, въ умоветѣ на ученицитѣ отъ Бѣлото Братство, трѣбва да стои мисъльта, че законътъ е неизмѣняемъ и да се знае, че всичко, което вършимъ, трѣбва да бѫде за Бога. Ако въ умоветѣ ви се зароди мисъльта: „Трѣбва ли да вършимъ това, което сме намислили”— по-добрѣ не го вършете. Ако въ умоветѣ, сърдцата и дѣйствията ви нѣма съмнѣние, извършете го, но ако въ умоветѣ, сърдцата и дѣйствията ви се зароди нѣкакво съмнѣние, спрете се, не го извършвайте, защото съ това не само че нѣма да принесете полза нито на себе си, нито на другитѣ, но ще принесете врѣда. Искамъ щото всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко дѣйствие, каквото и да е то, било въ физическия свѣтъ, въ духовния или въ мисловния, да се извършва, да се прониква навсѣкѫдѣ отъ любовь. Ако всичкитѣ ни дѣйствия сѫ проникнати отъ любов, тогава ще се приематъ, ще се благословятъ. И когато нѣкой пѫть не успѣваме материално, то е защото не спазваме този законъ. Ако не жертвувате материалното отъ любовь, то какъвто и да сте — търговецъ, земледѣлецъ и др., нѣма да успѣвате. Но ако за всичко, което вършите, имате въ ума и сърдцето си мисъльта, че всичко това вършите отъ любовь за Господа, ще имате благословение, изобщо ще лѣгате и ставате съ радость, ще ядете и пиете съ радость и навсѣкѫдѣ ще има веселие. Затуй азъ желая всичкитѣ ви постѫпки да бѫдатъ любовни и ако не сте готови да вършите всичко съ любовь, въздържайте се, докато дойде любовьта. Който нѣма още въ себе си любовь, да се въздържа, докато дойде тя. Ако нѣкой иска да ни даде нѣщо, да ни помогне въ каквото и да е отношение, нека направи това отъ любовь, това е за негово благословение. Ако не може да направи това отъ любовь, по-хубаво нека се въздържа, защото може да се зародятъ нѣкой съмнѣния. За примѣръ, идватъ тукъ приятели, прѣстояватъ извѣстно врѣме и като наближи да си отиватъ, оставятъ малко пари въ жертва, но послѣ си казватъ: „Какво става съ тѣзи пари?” Онѣзи, които мислятъ така — какво ли става съ тѣзи пари, ние не искаме отъ тѣхъ нито петь пари. Влѣзе ли въ тѣхъ най-малкото съмнѣние, да си задържатъ паритѣ. Онѣзи, които не мислятъ така, да си оставятъ паритѣ. Който се съмнѣва, нека нищо не дава, ние ще му дадемъ всичко безъ пари, ще го нахранимъ, ще му платимъ, дѣто е стоялъ. Това е за васъ, а не за насъ. Какво ще ни ползуватъ паритѣ въ свѣта? Тѣ сѫ едно срѣдство сега, но и безъ туй срѣдство можемъ. Не мислете, че не можемъ. Ще кажете: „Тогава какъ ще се съберем тука?” - Е, какъ ще се съберемъ? Всѣки ще си донесе своя хлѣбъ. Туй е единъ начинъ, а хиляди начини има. Искамъ да ви кажа, нека този законъ на самопожертвуване легне въ душитѣ ви. Когато искате да пожертвувате нѣщо, не бързайте, спрете се, попитайте се, турете този въпросъ въ вашата интуиция, помислете си и кажете: „Господи, азъ искамъ да се жертвувамъ заради Тебе отъ любовь”. Ако почувствувашъ, че Господь ти се поусмихва, пожертвувай се, но ако видишъ, че лицето му е сериозно, въздържай се. Подиръ малко пакъ се помоли, и наблюдавай, какъвъ е израза му. Ако се усмихне, принеси жертва, ако ли не — въздържай се. Ще бѫде като Каина и Авела, тѣзи двама братя отъ стария завѣтъ, които направиха жертвоприношение Богу. Защо на едного се прие жертвата, а на другия не?

 

Сега въ нашия животъ ще започнемъ съ туй ново учение или съ учението на любовьта. Всичкитѣ ни постѫпки да бѫдатъ проникнати отъ любовь и каквото вършимъ единъ къмъ другъ, всичкитѣ ни постѫпки да бѫдатъ диктувани отъ любовъ, и никой да не е толкова нахаленъ да каже нѣкому: „Направи това заради мене”. Азъ никога нѣма да кажа нѣкому: „Ти ще направишъ това заради мене”. Това го нѣма въ новото учение. Азъ прѣдпочитамъ, готовъ съмъ 10 пѫти да извърша една работа за васъ, 10 пѫти да изора нивата ви, ако вие не сте готови затова, отколкото да ви накарамъ да направите нѣщо за мене. Нѣмашъ право да кажешъ нѣкому: „Ти направи това, нѣмашъ ли любовь, какъвъ си такъвъ християнинъ?” У насъ такова учение нѣма. Ако нѣкой у насъ си прѣдложи 10 пѫти услугитѣ, ние ще му кажемъ: „Братко, ако това е отъ любовь, ние сме готови да го приемемъ”. Ако употрѣбите този законъ, нѣма да има между васъ никакви спорове. Отъ дѣ се раждатъ тѣзи спорове? Сега нѣкой билъ рѫководитель въ нѣкой градъ. „Защо да бѫде той?” Ами че ако любовьта го е поставила тукъ да се жертвува — добрѣ дошълъ, но ако самъ се натрапва, ще му кажамъ: „Братко, задръжъ си всичко за себе си”.

 

Азъ искамъ всички рѫководители по градоветѣ да бѫдатъ поставени по любовь. Нали сме едно братство, основано по любовь? Двама, трима, четирима души се събрали, всички да се надпрѣварватъ въ любовь. Да допуснемъ, че имаме 10 души майстори, които сѫ се събрали да поправятъ една счупена кола. Единъ отъ тѣхъ казва: „Азъ ще я направя”. Дойде, повърти се, опита, не може да я поправи. Казва: „Не можахъ да я поправя”. Втори дойде, не може. Третиятъ—сѫщо. Най-послѣ десетиятъ дойде при колата, поправя я. Дали първиятъ или послѣдниятъ ще я поправи, не е важно, ти чакай редъ да проявишъ своето изкуство, а не бързай; не е въ бързането работата. И послѣ, ние се самозаблуждаваме. Въ свѣта има само единъ Учитель, той е Учительтъ на Любовьта. Единъ е Той, не мислете, че има много, единъ е великиятъ Учитель на Любовьта, а всички други учители сѫ проявления на Любовьта. Когато говоримъ за Учителя, разбираме Великата Безпрѣдѣлна Любовь, която се изразява въ даване знания, мѫдрость, щастие и блаженство на всички същества на земята. Туй същество всѣки день мисли за другитѣ същества, каква форма да имъ даде, и всѣки день чува въздишкитѣ имъ, цѣлъ день мисли какъ да подобри тѣхното съществувание. Това е Великиятъ Учитель и ние всички искаме да бѫдемъ изразъ на Неговитѣ мисли, на Неговитѣ чувства, на Неговитѣ дѣйствия. Азъ бихъ желалъ така да бѫдемъ всички. И тогава всички ще бѫдемъ ученици, всички ще бѫдемъ учители. Кога? Когато е Той въ насъ. Ученици сме, когато възприемаме, а учители — когато прѣдаваме нѣкоя божествена мисъль, както Той я е прѣдалъ. Когато я прѣдадешъ, ти си пакъ ученикъ, пакъ отивашъ да възприемашъ. Да бѫдешъ учитель значи да изкажешъ божественитѣ мисли, божествената истина и божествената любовь на свѣта. Така мислете, за да не се зароди у васъ мисъльта по отношение на нѣкого: „Че той ли е учитель?” Щомъ говори у него любовьта, всички ще го слушаме. Дѣте да е, крава да е, волъ да е, муха да е, като говорятъ, ще речемъ: „Господь говори чрѣзъ тѣхъ”. Не говори ли Господь чрѣзъ тѣхъ, тогава ще си ходимъ, нѣма да ги слушаме, ще си вършимъ работитѣ, нѣма да обръщаме внимание на тѣхъ. На такива учители ще кажешъ: „Чакайте, чакайте, работа си имамъ, много спѣшна работа си имамъ, дѣца имамъ, жена имамъ, нѣмамъ врѣме да ви слушамъ”. Но щомъ говори любовьта ще кажешъ: „Свободенъ съмъ, свършихъ си работата, на ваше разположение съмъ”. И спрямо себе си така трѣбва да постъпвате, трѣбва да знаете кога говори Господь и кога не говори Господь. Когато говори Господь, ще кажемъ: „Свободенъ съмъ, имамъ на разположение всичкото си врѣме, за да направя това, което искашъ”. Когато Господь не говори, ще кажешъ: „Нѣмамъ сега свободно врѣме”.

 

Желая ви сега всички спънки, които имате по градоветѣ, да ги изгладите чрѣзъ закона на любовьта и да не се отнасяте до мене да ви съдя, кой е правъ и кой е кривъ. Ако е за това кой е кривъ, най-кривиятъ съмъ азъ. Ако Учительтъ, който ви говори, е кривъ, то и азъ съмъ съ него заедно кривъ. Такъвъ е законътъ. Нали евреитѣ казваха на Христа: „Този, ако е праведенъ, каква връзка има съ грѣшнитѣ, събира блудницитѣ наоколо си?” Да се не лъжемъ: ние не знаемъ още дълбокитѣ отношения, които сѫществуватъ въ живота, не се лъжете отъ външнитѣ прояви на човѣка. Нѣкой пѫть човѣкъ може да направи нѣкои грѣшки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това, вие не знаете какво е съзнанието му въ даденъ моментъ, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога, вие туй не знаете. Трѣбва да се спремъ съ благоговѣние, да чакаме, да видимъ какво Богъ работи, и нашето произнасяне за едно, за друго трѣбва да бѫде правдиво, съ любовь, защото въ бързината истината не говори. Че сме бързореки, това не е грѣхъ, защото и свѣтлината е бърза. Като казвамъ: „Бѫдете бавни”, разбирамъ бавни въ грѣхъ, но бързи въ добро. Бавни въ грѣхъ, а съ свѣткавична бързина въ добро, въ любовь, въ истина, съ най-голѣмата бързина, която може да се тури въ дѣйствие.

 

Сега азъ ще моля рѫководителитѣ въ градоветѣ тѣ да започнатъ съ закона на любовьта, тѣ да заематъ послѣднитѣ мѣста. Нали Христосъ казва: „Който иска пръвъ да бѫде, послѣденъ трѣбва да стане”. Силнитѣ въ любовьта да започнатъ да служатъ на всички. Ясновидецъ си, нали? Ами че туй ясновидство Господь ти го е далъ, за да услужвашъ съ него на другитѣ. Какъ ще имъ услужвате? Азъ като ясновидецъ виждамъ, че нѣкого искатъ да го изкусятъ, да му създадатъ едно падане, затова го турятъ въ търговия, и този братъ ще го изкуси, онзи ще го изкуси и виждашъ — падналъ. Като ясновидецъ казвамъ: „Братко, планътъ, замислитѣ на твоя братъ, не сѫ искрени спрямо тебе, той нѣма добро намѣрение. Ще се откажешъ.” Двама млади ще се женятъ, тѣ сѫ измежду братята и сестритѣ, искатъ да живѣятъ духовно. Но азъ като ясновидецъ виждамъ, че тѣ по Бога нѣма да живѣятъ, затова имъ казвамъ: „Не се женете! Ако слушате мене, не се женете!” — „Ами нали по Бога ще живѣемъ?” „Ако не се ожените, по Бога ще живѣете, ако се ожените — по дявола ще живѣете.” За други нѣкои пъкъ, като ясновидецъ виждамъ, че като се оженятъ, ще живѣятъ добрѣ. Да, но какъ, ние пари нѣмаме! Ако се съберете двама, ще ви тръгне напрѣдъ, вие оженете се, не бойте се, послушайте ме! Трѣбва да влѣземъ нѣкѫдѣ, да си помогнемъ. Това е законътъ на ясновидството. Дойде нѣкой, пита: „Какъвъ си ти?” — „Ясновидецъ.” „Ами какво виждашъ?” — „Духове.” Ами ако азъ отида въ нѣкой градъ и видя всички танцувачи, танцувачки, бѣли коне, черни коне, министри съ хубави шапки, и разказвамъ това на нѣкой земледѣлецъ напримѣръ? Какво го интересува този земледѣлецъ, че еди-кой си министъръ ималъ такова бомбе, билъ съ такива чепичета, ималъ толкова куфари, донесьлъ това-онова въ България? Какво го интересува всичко това? — Нищо не го интересува. Но ако му кажа, че този министъръ, като ходилъ въ странство, донесълъ много хубави сѣмена отъ нѣкоя плодна култура, той ще каже: „Да, това е добрѣ”.

 

Азъ бихъ желалъ да използувате всички дарби, които имате. Бихъ желалъ всички да се разговаряте съ духове; бихъ желалъ всички да бѫдете ясновидци, да виждате тѣзи духове и да ги попипвате. Когато Христосъ се яви на ученицитѣ си, тѣ се уплашиха и казваха: „Това да не е сѣнка?” „Опитайте ме”, казваше Той. Пулсъ имаше въ Него. Вие казвате: „Като невѣрни Тома ще бѫдемъ”. Азъ харесвамъ Тома. Вие казвате: „Не трѣбва да изкушаваме Господа”. Не, понѣкога трѣбва да туримъ пръста си въ тѣлото Му. Нѣкой казватъ: „Докато не туря пръста си въ раната Му, тъй, да опитамъ, не искамъ да се самозаблуждавамъ”. Не съ този физически пръстъ, а съ духовния пръстъ да опитаме ранитѣ на Христа, да влѣземъ въ връзка съ Него, да прѣживѣемъ Неговия миналъ животъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да позная Христа”. „Можешъ да ме познаешъ”, казва Христосъ. Добрѣ, и той ти даде такова голѣмо нещастие, страдание, че се запали кѫщата ти отъ двѣтѣ страни. Прѣди 2000 години Христосъ пострада и днесъ казва на страдащитѣ: „Ето, това съмъ азъ, въ тебе съмъ сега, това азъ прѣживѣхъ“. Разбра ли? Страданията, това е първата стадия на посвещение. Но вие казвате: „Не, искамъ другояче, искамъ да видя Твоето възкресение!” Не, най-първо ще опиташъ страданията Му, и послѣ, слѣдъ като ги минешъ успѣшно, ще дойдешъ до възкресението — до великата любовь. Тогава ще Го познаемъ, сърдцето ни ще се отвори, и ще кажемъ: „Заслужава си човѣкъ да живѣе въ Божията Любовь и да служи на Господа”. И въ живота ще бѫдете, като че живѣете въ Царството Божие. Е, хубаво, намѣрите си единъ приятель, обичате се, четете си заедно, гугуцате си, а като си живѣете така, това не е ли все едно, че Христосъ живѣе въ васъ? Живѣете въ хармония. Това не е ли Богъ, Който живѣе въ васъ? Като минете отъ първата стѫпка къмъ втората, ще дойдете да видите Христа въ такава първична фаза. Но това всѣкога не става. На земята има само три случаи, дѣто човѣкъ може да види Христа, облѣченъ въ плъть. Ще се яви Христосъ, ще те хване за рѫката, и ще ти каже: „Попипай ме, това съмъ азъ!”. Но не всѣкога може да се види това! На физическото поле има само три случая да се види Христосъ, а на другитѣ полета има повече случаи. Ако ги използувате разумно, всѣки отъ васъ ще има възможностъ да Го види. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да Го видя”. Да, но има нужда отъ жертви. Докато вие не се научите да жертвувате най-хубавитѣ си мисли, най-хубавитѣ си чувства, най-хубавитѣ си желания, не може да видите Христа.

 

Азъ ще ви приведа единъ примѣръ: прѣди години Христосъ дойде въ кѫщата на единъ свещеникъ подъ формата на единъ старъ калугеръ, когото свещеникътъ не обичаше, и неискаше да го приеме. Азъ казвамъ на свещеника: „Слушай, калугерътъ е твой братъ, приеми го”. Съгласи се, прие го. Калугерътъ, за да изпита свещеника, казва му: „Имамъ нужда отъ пари, защото трѣбва да пѫтувамъ”. „И азъ имамъ само петь лева”, отговори свещеникътъ. „Е, хубаво, и безъ тѣхъ ще мога, азъ мога и пѣша да пѫтувамъ”, и излиза. Азъ казвамъ послѣ на свещеника: „Слушай, това бѣше Христосъ”. „А, ако е Той, пари имамъ, ще ида да го върна”. Христосъ е дошълъ подъ форма на калугеръ, но като мине нещастието, слѣдъ като дойде самопожертвуването, тази маска ще падне и Христосъ ще се изяви. Иначе, Той ще мине само като единъ калугеръ.

 

Та, божественото въ свѣта е скрито въ всички форми и когато ние изявимъ нашата любовь въ мисли, чувства и дѣйствия, тогава Той ще ни се изяви, иначе ще бѫде за насъ като една далечна тайна и ние само ще въздишаме.

 

Сега, млади и стари, всички ученици на Бѣлото Братство ще дѣйствувате по този законъ — абсолютна свобода въ любовьта, и прѣзъ цѣлата година ще се постараемъ да си прѣпращаме любовни мисли. Ако нѣкѫдѣ се яви дисхармония, всички ще насочимъ мисъльта си за благословение. Слѣдователно, искамъ всички да имате такава правилна форма като този лимонъ. Азъ бихъ желалъ всинца да сте умни като този лимонъ: той е много уменъ! Ако бихте били така умни като него, добрѣ щѣше да бѫде. Той е скроменъ, не говори, говорътъ му е чуждъ за васъ. Той ми казва: „Ти ще прѣведешъ моитѣ мисли на тѣхъ. Кажи имъ, че свѣтътъ, въ който ние живѣемъ, живѣе въ закона на любовьта, и по този законъ азъ съмъ слѣзълъ между хората, да понаблюдавамъ, да проуча тѣхния животъ, и слѣдъ врѣме мисля пакъ да се върна въ своето отечество”.

 

А сега вие ще кажете: „Дълбокъ духъ!” Не, това е формата, духътъ е скритъ въ него, вие не го виждате. Знаете ли кѫдѣ е скритъ духътъ му? Ако има ясновидци между васъ, нека видятъ тоя духъ и кѫдѣ е скритъ. Вие всички сте ясновидци въ I степень, въ II степень се досѣщате само за ясновидството, а въ III степень се досѣщате дали може да сте ясновидци или не.

 

Сега, тази сутринь закуска нѣма да имаме. Знаете ли защо? Понеже мислимъ да имаме единъ братски обѣдъ, да имаме повече врѣме да се приготви обѣда, та малко да се поизострятъ чувствата ви. Врѣмето до обѣдъ ще прѣкарате спокойно, въ размишления — за любовьта, за мѫдростьта, за истината. Гледайте да почерпите всичко. Всичко каквото мислите, искайте го, да може да го възприемете. И кой каквито желания има, да се не бои да ги приложи въ дѣйствие. Почувствувайте за Господа. Всѣко хубаво чувство, мисъль, желание, дѣйствие — не се колебайте, приложете ги, така както тѣ се зараждатъ въ васъ, безъ разлика — млади, стари, кой каквото разбира. Младиятъ, каквото той разбира, стариятъ — сѫщо, кой каквото той разбира. Всѣки отъ васъ прѣзъ цѣлата година каквото е влѣзло въ сърдцето му, въ ума му, въ душата му, да се постарае да го приложи тъй, както се е зародило, и Господь ще го благослови. И този духъ на лимона казва тъй: „И ние всички духове ще помогнемъ на тѣзи ученици, ще имъ съдѣйствуваме”.

 

Тази година нѣма да обръщате внимание какво мислятъ другитѣ за васъ, а какво мислите вие за другитѣ, и ще започнете съ първото, съ най-важното: да слушате и възприемате всички велики мисли, ще четете хубави книги, ще слушате съвѣтитѣ на ваши приятели — всичко ще употрѣбявате като срѣдство за реализиране на онѣзи велики мисли и желания, които Богъ е вложилъ въ душата ви.

 

И азъ бихъ желалъ всѣки отъ васъ, като дойде догодина, да донесе единъ хубавъ плодъ отъ своята умствена градина, отъ своята сърдечна градина, отъ градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по единъ такъвъ хубавъ плодъ, ние ще ви посрѣщнемъ и ще кажемъ: „Добрѣ дошли, ученици на любовьта!” И тия плодове ще покажатъ степеньта на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложимъ и тукъ, на земята, и въ другия свѣтъ, и всѣки единъ отъ васъ ще приеме своята награда. Каква ще бѫде тази награда? Наградата ще бѫде това, че истината ще ви озари и освети и ще ходите въ пѫтя на истината. („Аминъ”).

 

Сега всички онѣзи отъ васъ, които иматъ спѣшна работа, не могатъ да чакатъ, слѣдъ братския обѣдъ сѫ свободни. Широкъ е пѫтьтъ имъ. Пращаме имъ всичката наша любовь, да се върнатъ по домоветѣ си и да заживѣятъ тъй, както Господь иска. А онѣзи отъ васъ, които сѫ свободни, ако отъ любовь желаятъ да останатъ, могатъ да стоятъ колкото врѣме искатъ: отъ вѫтрѣшно побуждение. Но да не остане нѣкой отъ васъ съ користолюбива цѣль, да доизядатъ каймака отъ послѣ. Не, каймакътъ е изяденъ вече, айрянътъ остава само. Тъй че да не остане нѣкаква мисъль на съблазънь, на съмнѣние, че има нѣщо скрито отъ васъ. Не, скритото е на друго мѣсто, скритото е горѣ, при Бога.

 

Изпѣйте нѣкоя пѣсень!

 

Хайде да изпѣемъ пѣсеньта на единъ нашъ братъ: „Стани!” Да я изпѣемъ тихо!

 

Всички приятели ще се разпрѣдѣлите свободно изъ двора и ще си размѣните мисли по 2 ÷ 3 ÷ 5 ÷ 10 души заедно върху любовьта и върху всичко, което може да излѣзе отъ душата ви. Размѣнете мисли, докато дойде обѣдъ. Днешниятъ обѣдъ ще бѫде любовенъ, тъй щото искамъ да вложите всичката си любовь.

 

Бесѣда, държана на 24 август, 1921 год., срѣда, 6,30 ч. с., гр. Търново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...