Jump to content

1930_05_25 По-горни отъ тѣхъ


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

По-горни отъ тѣхъ


„Вие не сте ли много по-горни отъ тѣхъ?
Матея 6:26.

„По-горни отъ тѣхъ“.
 
Всѣки човѣкъ се стреми да бѫде по-горенъ. Отъ кого може да бѫде по-горенъ? Отъ по-долния отъ себе си. Какъ познава човѣкъ, дали е по-горенъ или по-доленъ? Като приложи нѣкаква мѣрка. Има относителни мѣрки за измѣрване на нѣщата, обаче, една е истинската, абсолютна, вѣчна мѣрка, съ която всички трѣбва да си служатъ. Съ тази мѣрка, именно, си служили въ всички времена и епохи, но днесъ ключътъ ѝ е изгубенъ, поради което хората изпадатъ въ неточности и погрѣшки. Тази е причината, дето хората и въ миналото, и днесъ не знаятъ още, какъ да мислятъ и чувствуватъ, какъ да се ползуватъ отъ благата, които имъ сѫ дадени. Ще кажете, че хората на миналото сѫ били варвари. Ако това е вѣрно, какво ще кажете за хората на 20 вѣкъ? Тѣ поне живѣятъ въ една висока култура. Ако сравните съвременнитѣ хора съ тия на миналото, ще видите, че и еднитѣ, и другитѣ сѫ мислѣли, но още не сѫ дошли до правата мисъль, която повдига цѣлото човѣчество — мѫже, жени и деца. Не е права мисъль онази, която служи само на едни хора, били тѣ богати, или сиромаси. Докато мисли само за богатството си, богатиятъ нѣма права мисъль. Докато мисли само за сиромашията си, и сиромахътъ нѣма права мисъль. Трѣбва ли богатиятъ да мисли, че като него нѣма другъ богатъ. Трѣбва ли сиромахътъ да мисли, че нѣма другъ сиромахъ като него. Така не може да се мисли.
 
Запитали единъ день Сократа: Защо богатитѣ даватъ милостиня на сиромаситѣ, а на философитѣ не даватъ? Сократъ отговорилъ: Богатитѣ даватъ милостиня на сиромаситѣ, защото иматъ възможность нѣкога да станатъ сиромаси, обаче, изключена е възможностьта да станатъ философи.
 
Животътъ, къмъ който се стреми човѣкъ, има три вида прояви: животъ, който се проявява въ областьта на стомаха, животъ — въ областьта на дробоветѣ и животъ — въ областьта на мозъка. Обикновенитѣ хора живѣятъ въ областьта на стомаха, отдето произтичатъ голѣмитѣ противоречия и нещастия. Талантливитѣ хора живѣятъ въ областьта на дробоветѣ и дихателната система. Тѣ сѫ допринесли много за свѣта. Гениалнитѣ хора пъкъ живѣятъ въ областьта на мозъка. Обаче, нито стомахътъ, нито дробоветѣ, нито мозъкътъ сѫществуватъ самостоятелно. Ето защо, ние наричаме истински човѣкъ онзи, който включва въ себе си и обикновения, и талантливия, и гениалния. Той има права мисъль, защото е въ отношение съ цѣлокупния животъ. Обикновениятъ човѣкъ и талантливиятъ образуватъ една двойка. Гениалниятъ и светията образуватъ друга двойка. Значи, обикновениятъ и талантливиятъ сѫ господари на стомаха и дробоветѣ, а гениалниятъ и светията — на мозъка. Светията живѣе въ горната часть на мозъка, дето сѫ моралнитѣ и възвишени чувства, а гениалниятъ — въ предната часть на мозъка, въ челото. Като погледнете черепа, челото и лицето на човѣка, ще познаете, доколко е оралъ, сѣлъ и жъналъ като обикновенъ, талантливъ или гениаленъ човѣкъ.
 
Като говоримъ за четиритѣ категории хора, ние желаемъ, всички да бѫдете гениални, да разберете смисъла на живота, да схващате нуждитѣ на обикновенитѣ и талантливитѣ и да ги задоволявате. Мнозина сѫдятъ за гениалностьта по тежестьта на мозъка, но всѣкога не сѫ прави. Гениалностьта не се опредѣля нито само по тежестьта на мозъка, нито по неговия обемъ. Мозъкътъ на гениалния човѣкъ е създаденъ отъ особена материя, която не сѫществува на земята. Това е фактъ, който ще се провѣри въ бѫдеще, днесъ не може да се докаже. Кой може да докаже истината? Сама по себе си, истината е доказана. Обаче, ако искате да я доказвате, вие ще употрѣбите много време. Запримѣръ, ако искате да докажете на слѣпия, че сѫществува свѣтлина, вие трѣбва да чакате дълго време. Единъ день, когато прогледа, той ще повѣрва, че сѫществува свѣтлина и ще разбере, какво представя тя. Не е лесно да отворите очитѣ на слѣпия и да го убедите въ сѫществуването на нѣща, които той не вижда и не може да провѣри съ останалитѣ си сѣтива. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които иматъ отворени очи, които мислятъ право и чувствуватъ добре. Ако остане отсега нататъкъ да ги учите, какъ да мислятъ и чувствуватъ, това е напраздно губене на време. Хилядитѣ вѣкове, презъ които човѣкъ е миналъ, сѫ приготвили неговия умъ и неговото сърдце — да мислятъ и чувствуватъ правилно. Човѣшкиятъ мозъкъ представя капитала, отъ който Духътъ може да се ползува.
 
И тъй, човѣкъ се отличава отъ другитѣ живи сѫщества по своята права мисъль и разумность. Като изхожда отъ мисъльта и отъ разумностьта си, той трѣбва да бѫде готовъ да изпълни всичко, което е обещалъ. Не сѫ велики онѣзи хора, които обещаватъ и не изпълняватъ; които се биятъ на бойнитѣ полета; които се унищожаватъ едни-други. Велики хора сѫ онѣзи, които спасяватъ своитѣ братя и подобряватъ условията на живота имъ.
 
Като разглеждате идеитѣ на съвременнитѣ хора, намирате нѣщо хубаво въ тѣхъ, но тѣ не сѫ дошли още до истинското понятие за Бога. Даже и религиознитѣ нѣматъ още ясна представа за Бога. Тѣ гледатъ на Него като на човѣкъ, на Когото могатъ да повлияятъ съ своитѣ молитви и жертвоприношения. Ако, наистина, може да се повлияе на Бога съ молитви и жертви, свѣтътъ е пропадналъ. Богъ е сѫщество, Което има предъ видъ интереситѣ на всички хора, животни, растения — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Той не се подкупва съ нищо. Въ Стария Заветъ се разказва за тритѣ момци, които били хвърлени въ огнена пещь, защото не искали да се поклонятъ на идолитѣ, на които се покланяли въ това време. Тѣ прекараха въ огнената пещь известно време, но не изгорѣха. Жертвитѣ имъ ли ги спасиха? Тѣ не принесоха никакви жертви, но пѣха и славѣха Бога. Вѣрата имъ въ Истинския Богъ ги спаси. Тѣ казаха: Този Богъ, на Когото служимъ, ще ни спаси, никакъвъ огънь не е въ състояние да ни изгори. Съ това тримата младежи показаха на хората, че който служи на Бога, не умира. Който служи на Бога съ любовь, не го заравятъ въ гробъ. Дрехитѣ му могатъ да заровятъ, да поливатъ отгоре съ вино, но душата и духътъ му сѫ свободни. Следъ всичко това, ще отидете на гроба да му се поклоните. Колкото и да се кланяте на гроба, той нѣма да ви отговори. — Защо? — Не е тамъ човѣкътъ. Гробътъ му е празенъ.
 
Това става не само съ обикновенитѣ хора, но и съ Христа. И до днесъ още търсятъ частици отъ кръста на Христа, като светиня, да имъ се кланятъ. Ако търсите кръста на Христа, не можете да го намѣрите. Той или се е разпръсналъ на малки частици изъ пространството, или е станалъ толкова голѣмъ, че и най-голѣмиятъ параходъ въ свѣта не може да го побере. Нѣкои търговци въ Палестина сѫ продавали разни дървета, като частици отъ Христовия кръстъ. Време е вече човѣчеството да се освободи отъ лъжитѣ на миналото и на настоящето, които минаватъ за свещени мисли и убеждения. Ние сме противъ свещенитѣ лъжи, които сѫ причина за голѣми нещастия и страдания въ свѣта.
 
Въ миналото, единъ руски императоръ издалъ заповѣдь, да се обърнатъ писмено до 40 монастири въ Иерусалимъ, да запитатъ, въ кой отъ тѣхъ се намира главата на Иоанъ Кръститель, да му я донесатъ да я види и да ѝ се поклони. Въ скоро време отъ всички посочени монастири пристигнали 40 депутации. Всѣка депутация носѣла по една глава и считала за голѣма честь, че въ тѣхния монастиръ, именно, се намирала главата на Иоана Кръстителя. Когато влѣзълъ въ стаята при депутациитѣ, императорътъ останалъ очуденъ, като видѣлъ 40 глави на Иоана Кръстителя и запиталъ: Съ коя отъ тѣзи глави светията е започналъ живота си?
 
Сега, ако се обърнете къмъ окултиститѣ по въпроса за 40-тѣ глави на Иоана Кръстителя, нѣкои отъ тѣхъ ще се опитатъ да ви докажатъ, че, наистина, предтечата е ималъ 40 глави. Обикновениятъ човѣкъ не може да твърди това, но окултистътъ ще се опита да го докаже. Императорътъ отнесълъ въпроса до светия Синодъ, съ молба да се произнесатъ, колко глави има Иоанъ Кръститель. Синодътъ отговорилъ, че светията ималъ само една глава. — Не, 40 глави има — възразилъ императорътъ. Всички останали очудени на възражението на императора. За да ги извади отъ недоумението, въ което изпаднали, императорътъ ги завелъ въ стаята, дето били главитѣ на Предтечата и казалъ: Ето, това сѫ главитѣ на Иоана Кръстителя. Въ заключение той казалъ: Не трѣбва да се заблуждаватъ проститѣ хора.
 
Съвременнитѣ хора често предаватъ на нѣщата качества, които въ сѫщность не притежаватъ. Тѣ искатъ да ги направятъ по-велики, по-свети. Велики нѣща сѫ тѣзи, които носятъ свобода за човѣшката душа, които внасятъ животъ, които внасятъ разширяване въ сърдцата на страдащитѣ. Великото въ живота възкресява мъртвитѣ, повдига падналитѣ и угнетенитѣ, утешава страдащитѣ.
 
Всички хора се стремятъ къмъ нѣщо велико, къмъ постигане на нѣкакъвъ идеалъ. Тѣ сѫ дошли отнѣкѫде, иматъ свое предназначение, но ако ги запитатъ, отде идатъ и кѫде отиватъ, ще кажатъ, че нищо не знаятъ. Нѣкои хора приематъ, че сѫществува другъ животъ, че сѫществува Богъ, но нѣматъ никакви опитности. Други пъкъ иматъ опитности за сѫществуването на Бога, на духовния свѣтъ и т. н. Въ това отношение хората се различаватъ помежду си, както децата въ единъ домъ. Едни познаватъ добре майка си и баща си, а други не ги познаватъ. Тѣ ги наричатъ майка и баща, но какво представя майката и какво — бащата, не знаятъ. За тѣхъ майката и бащата сѫ сѫщества, които сѫ длъжни само да даватъ и да ги хранятъ. За онѣзи, които разбиратъ смисъла на нѣщата, майката символизира любовьта, а бащата — мѫдростьта.
 
Единъ княжески синъ се влюбилъ въ една царска дъщеря и пожелалъ да се ожени за нея. Тя му казала: Ще се оженя за тебе, само при условие, че ще извадишъ сърдцето на майка си и ще ми го донесешъ. Безъ сърдцето на майка ти не можемъ да бѫдемъ щастливи. Значи, сърдцето на майка му представя емблема на тѣхното щастие. Княжескиятъ синъ отива при майка си, изважда сърдцето ѝ, и радостенъ, но замисленъ, го носи на възлюбената си. Той мислѣлъ, какво означава сърдцето на майка му и защо е нуждно на възлюбената му. Чудно нѣщо, мислѣлъ си той, направихъ това, на което не зная значението. Както вървѣлъ и мислѣлъ върху постѫпката си, той се спъналъ и силно ударилъ крака си. Въ това време чулъ гласъ отъ кутията: Синко, лошо ли се удари? Сърдцето на майка му проговорило съ трепетъ къмъ сина си. Като чулъ нѣжния гласъ на майчиното си сърдце, той веднага се върналъ при тѣлото на майка си и турилъ сърдцето на мѣстото му, като си казалъ: Не искамъ такава царска дъщеря, която търси, като условие за щастие, сърдцето на майка ми. Не само княжескиятъ синъ е сгрѣшилъ, но днесъ много хора сѫ готови да пожертвуватъ всичко свето и велико въ себе си, за да придобиятъ нѣщо временно и преходно.
 
„По-горни отъ тѣхъ“. Отъ кого можете да бѫдете по-горни? Отъ по-долнитѣ отъ васъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде по-горенъ отъ нѣкого, но той трѣбва да се стреми къмъ по-горнитѣ отъ себе си, за да придобие нѣщо. Велико и красиво нѣщо е човѣшкиятъ стремежъ. Великъ моментъ за майката е раждането на нейното дете. Великъ моментъ за растението е разцъвтяването на пѫпката и разнасянето на уханието ѝ далечъ отъ нея. Великъ моментъ за писателя и за поета е проникването на една свѣтла и възвишена мисъль въ ума му. Великъ моментъ за човѣшката душа е възприемането на истината.
 
Време е вече, всички хора да обикнатъ истината и да се стремятъ къмъ нея, защото тя ще ги освободи отъ ограниченията на живота. Всички общественици, всички управници се стремятъ къмъ това, именно, да внесатъ истината срѣдъ народа си, да го освободятъ, но нѣматъ методи, чрезъ които да постигнатъ желанията си. Преди всичко, хората трѣбва да се научатъ да мислятъ право. Дали работятъ партийно или единично, хората трѣбва да работятъ за благото не само на своя народъ, но и на цѣлото човѣчество. Какво ще постигне една партия, ако мисли, че нейнитѣ методи сѫ най-прави и възстава противъ всѣки, който не е нейнъ съпартизанинъ? Ще кажете, че противницитѣ на една партия трѣбва да се избиятъ и обесятъ. Може ли, сънародници да се убиватъ и бесятъ едни-други? Едно време, когато българитѣ бѣха подъ турско робство, турцитѣ минаваха за лоши хора, защото бесѣха и убиваха българитѣ. Какво ще кажете днесъ за българитѣ, ако нѣкой отъ тѣхъ се осмѣли да убие своя братъ българинъ? Ще кажемъ, че нѣкогашнитѣ турци сѫ влѣзли въ българитѣ. Може ли българинъ да убива брата си? Може ли двама души отъ една и сѫща нация да се ненавиждатъ? Отъ Стария Заветъ знаемъ, че Каинъ уби Авела. Трѣбва ли и днесъ да срѣщаме Каиновци въ свѣта? Какво представя Каинъ? Човѣкъ, който за нищо и никакво може да вдигне тояга и да убие брата си. Животътъ на брата ти, или на кой да е човѣкъ, струва много повече отъ това, че димътъ на жертвата ти не отива нагоре, а се разстила по земята.
 
Сега, да се върнемъ къмъ сѫщественото, което може да съгради вашия животъ. Не е важно, какъ живѣете сега; не е важно, какъ сте живѣли въ миналото; важно е, какво сте придобили отъ миналото, какво ще постигнете въ настоящето, за да съградите своето бѫдеще. Представете си, че въ миналото сте дишали правилно, но въ настоящия моментъ е станало нѣкаква промѣна въ дишането ви, и вие не можете да се ползувате отъ предишното си дишане. Ако въ миналото сте имали добра паметь, хранили сте се съ добри мисли, това е било за миналото. Можете ли да се ползувате отъ миналото, ако въ настоящето паметьта ви се изопачи и загубите свѣтлитѣ си мисли, които сѫ ви въодушевявали? Пазете се отъ катаклизми въ живота си, при които можете да изгубите всичко, което сте придобили. За да не се натъквате на катаклизми, трѣбва да спрете вниманието си върху възпитанието и самовъзпитанието.
 
Като изучавате законитѣ на възпитанието, ще видите, че човѣкъ не може да предаде на другитѣ това, което той нѣма въ себе си. Колкото и да желаете да възпитате едно дете, не можете да постигнете нищо, ако сами не сте възпитани. Ако едно тѣло е нагорещено до 3000° температура, и околнитѣ предмети могатъ да се нагорещатъ до сѫщата температура. Обаче, ако тѣлото е нагрѣто само до сто градуса, по никой начинъ не може да нагрѣе околнитѣ тѣла на температура по-висока отъ сто градуса. На по-малко отъ сто градуса може, но по никой начинъ на по-висока отъ сто градуса. Следователно, обикновениятъ човѣкъ никога не може да оправи свѣта. — Защо? — Защото температурата му е едва сто градуса. За да се оправятъ нѣщата, свѣтътъ се нуждае отъ гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живѣятъ за Бога, а не за себе си. На първо мѣсто тѣ иматъ предъ видъ благото на другитѣ хора, а после своето. Ако днесъ се яви единъ гениаленъ човѣкъ въ свѣта, веднага ще го турятъ въ затворъ, ще го обвинятъ, че е носитель на злото, че иде да руши. Ако гледате така на нѣщата, и азъ мога да докажа, че слънцето е причина за всички злини въ свѣта. Запримѣръ, слънцето е причина за нѣкои болести. — Защо? — Защото силитѣ въ нѣкой организъмъ не могатъ да се справятъ съ слънчевитѣ енергии и, вмѣсто добро, тѣ причиняватъ известни злини. Въпрѣки това, безъ слънце нѣма животъ. Знаете ли, какво би станало, ако слънцето престане да грѣе? Наистина, лошитѣ мисли развалятъ живота, но безъ мисъль е още по-зле. Значи, както слънчевата свѣтлина причинява известни болести, така и човѣшката мисъль понѣкога причинява злини, но все пакъ ще кажемъ като българина: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Често човѣкъ прави нѣща, които не сѫ по негово желание, но той има възможность, пакъ чрезъ мисъльта си, да се изправи, да кали волята си и да я възпита. За да облагороди ума си, за да прояви своята любовь, човѣкъ трѣбва да има една свещена идея въ себе си, или да даде пѫть на Божественото начало въ душата си. За да даде ходъ на Божественото начало въ себе си, човѣкъ трѣбва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Богъ гледа на тѣхъ.
 
„По-горни отъ тѣхъ.“ — Отъ какво трѣбва да бѫде човѣкъ по-горенъ? — Отъ обикновенитѣ работи. Това значи, да се стреми къмъ великитѣ нѣща въ свѣта. Великитѣ, гениалнитѣ нѣща не се създаватъ на земята. Тѣ се създаватъ въ други, по-възвишени свѣтове, а на земята само се отразяватъ. Сѫщото може да се каже и за великитѣ и гениални хора. Тѣ живѣятъ въ особенъ свѣтъ, но отъ време на време слизатъ на земята, дето се въплотяватъ временно. Ще кажете, че искате доказателства за това. Много доказателства има, но трѣбва да си купите билетъ за онзи свѣтъ, сами да провѣрите истината. Като имате билетъ, лесно се пѫтува, нѣколко трена има на разположение: единъ тръгва сутринь, другъ — на обѣдъ и трети — вечерь. Отъ васъ зависи, кога ще пѫтувате. — Какъ и отде се купува билетъ? Какъ се пѫтува съ тренъ за висшитѣ свѣтове? — Това не се разказва. Гениалнитѣ хора иматъ способностите да правятъ такива нѣща, за каквито обикновенитѣ не сѫ способни. Какъ можа Христосъ да ходи по морето? Христосъ познаваше всички закони на природата и се ползуваше отъ тѣхъ, когато искаше. Това знаятъ и гениалнитѣ хора. Единъ гениаленъ човѣкъ може да направи тѣлото си много леко, до единъ грамъ, и много тежко, като земята. Гениалниятъ може да носи земята съ една рѫка и да си играе съ нея като съ топка. Когато пожелае, той може да я хвърли въ пространството и пакъ да я хване.
 
Като изучавате вселената, виждате, че едно тѣло влияе на друго и може да го отклони отъ пѫтя му. — Какъ става това? — Научно лесно се обяснява, но вънъ отъ науката малцина могатъ да го обяснятъ. Това става и въ живота на обикновенитѣ хора. Момъка хваща рѫката на една мома и я отклонява отъ пѫтя ѝ. Какъ става това: съ ума или съ тѣлото на момъка? Нѣкои подържатъ мисъльта, че това явление се дължи на взаимното привличане между умоветѣ, сърдцата или тѣлата на момъка и на момата. Ако отклоняването се дължи на тѣлата, би трѣбвало, и като мъртви, тѣ пак да си влияятъ. На каквото разстояние да се намиратъ мъртвитѣ тѣла, тѣ никога не се привличатъ. Значи, друга причина влияе върху хората, поради което тѣ се взаимно привличатъ, отблъскватъ или отклоняватъ отъ пѫтя си.
 
Като не разбиратъ явленията въ природата, мнозина се запитватъ, кой пѫть, кое вѣрую да хванатъ. Всѣки човѣк има едно свещено вѣрую, за което трѣбва да се държи. Дойде ли до своето вѣрую, човѣкъ изпитва добро разположение къмъ всички живи сѫщества: цвѣтя, птици, млѣкопитаещи, хора. Ако види на пѫтя си едно цвѣте, той ще се наведе да го помилва, ще внимава да го не стѫпче. Ако види птичка или млѣкопитаещо, ще мине край него тихо, безъ шумъ, да не го уплаши. Дето минава, всички го познаватъ. Всички знаятъ, че той е необикновенъ човѣкъ, обича всички живи сѫщества и се отнася добре съ тѣхъ.
 
Стремете се къмъ великия моралъ, който има предъ видъ интереситѣ и живота на всички сѫщества. Споредъ този моралъ, който може да кѫса цвѣтята безъ причина, да отнема живота имъ, той може да убие и човѣкъ. Който може да убие заякъ, може да убие и човѣкъ. За създаване на малкитѣ сѫщества Богъ полага усилия, както и за създаване на човѣка. Всѣка буква е на мѣстото си. Следователно, дойде ли до нѣкое живо сѫщество, колкото и да е малко, то е на мѣстото си. Всѣко цвѣте, всѣки изворъ, всѣка птичка, всѣко животно, всѣки човѣкъ е буква отъ свещената книга на козмоса. Въ всѣко живо сѫщество е вложена известна идея, съ която се проповѣдва на хората. Запримѣръ, виждате единъ заякъ и казвате, че е дългоухъ и страхливъ. Голѣмитѣ уши на заяка показватъ неговата щедрость. Той проповѣдва на хората, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Съ бѣгането си той изразява своето кавалерство. Като го стигне хрътката, той веднага отскача отъ мѣстото си и отива на друго, съ което иска да каже, че много мѣста има въ природата, а не само едно. Той е готовъ да отстѫпи мѣстото си и да заеме друго. Заякътъ има една добра чърта — никога не се обезсърдчава. Презъ голѣми мѫчнотии минава заякътъ, но досега нито единъ заякъ не се е самоубилъ, нито е посегналъ на свой братъ. Зайцитѣ казватъ: Отъ една вѣра сме, нѣма защо да се караме; ще живѣемъ братски помежду си и съ любовь. Казвате, че нѣкой човѣкъ има заешки умъ. Това не е право заключение. Всѣки човѣкъ наподобява по нѣщо нѣкое животно, следователно и на заяка, но не и по умъ. Единъ англичанинъ, физиогномистъ, написалъ една сравнителна физиогномия въ която е изнесълъ човѣшки типове, които иматъ нѣщо общо съ нѣкои животни. Той прави това уподобяване не само между отдѣлнитѣ хора и животни, но и между различнитѣ народи, раси и животни.
 
Като изучавате човѣшкитѣ типове и ги уприличавате на животнитѣ, лесно е да видите добритѣ чърти и на животнитѣ. Всѣко животно има и добри, и лоши чърти. Запримѣръ, една отъ лошитѣ чърти на вълка е неговата голѣма алчность. Като влѣзе въ едно стадо, той не взима само една овца, но напада нѣколко, одушва ги и бѣга. Въпрѣки това, вълкътъ е интелигентенъ. Тази е една отъ неговитѣ добри чърти.
 
И тъй, лошитѣ животни не сѫ нищо друго, освенъ злото, което е изопачило човѣка. Добритѣ животни пъкъ сѫ изразъ на доброто, което човѣкъ носи въ себе си. Добритѣ и лоши животни заедно представятъ складове съ богатства, които човѣкъ е придобилъ, както въ миналото, така и въ настоящето. Тѣзи богатства се пазятъ като светиня. Единъ день всички животни, като представители на тѣзи богатства, ще се явятъ предъ човѣка, както едно време се явиха предъ Адама, да имъ даде имена. Едно време животнитѣ не бѣха толкова лоши, както сѫ днесъ. Обаче, следъ излизането на първитѣ човѣци отъ рая, съ тѣхъ заедно излѣзоха и животнитѣ и изопачиха естеството си. Тѣзи нѣща не ви ползуватъ, тѣ сѫ само за обяснение. Не е важно, какво е правилъ човѣкъ въ миналото; важно е, какъ днесъ живѣе той. Въпрѣки това, нѣкои искатъ да знаятъ, кои сѫ били причинитѣ за грѣхопадането на първитѣ човѣци. Колкото въпроси да се задаватъ, причината все ще остане неизвестна за васъ.
 
Единъ день Настрадинъ Ходжа видѣлъ, че кѫщата му протекла отгоре и трѣбвало да вика зидарь да я покрива. Като разглеждалъ кѫщата си, той решилъ, че може самъ да си я покрие. Той си казалъ: Каквото може да направи зидарьтъ, това мога да направя и азъ. Той се качилъ на покрива и започналъ да го поправя. Като работилъ, той стѫпилъ невнимателно, подхлъзналъ се, падналъ на земята и си счупилъ крака. Който го видѣлъ съ счупенъ кракъ, все го питалъ: Настрадинъ Ходжа, какъ стана тази работа, че падна и си счупи крака? Той разправялъ на едного, на втори, на трети и, най-после, като му дотегнало да разправя една и сѫща история, казалъ: Чудно нѣщо, не се ли намѣри нѣкой отъ васъ да е падалъ отвисоко и да си е счупвалъ крака, че да знае, какъ става тази работа. Подхлъзнахъ се, паднахъ и счупихъ крака си. — Защо не внимаваше? — Тамъ е работата, трѣбваше да внимавамъ. — Защо не помисли по-рано, че можешъ да паднешъ? — Тамъ е работата, че не мислихъ. — Защо не избра по-добро време? — Тамъ е работата, че не избирахъ времето. — Защо не взе зидарь? — Тамъ е работата, че не взехъ зидарь. — Втори пѫть не се качвай на покрива! — Това е моя работа. Важно е, че сега кракътъ ми трѣбва да се намѣсти.
 
Днесъ всички хора търсятъ причинитѣ за страданията и нещастията въ свѣта, търсятъ начинъ за изправянето му. Не е важно, кои сѫ причинитѣ за нещастията и страданията на хората; важно е, какъ да се справи човѣкъ съ тѣхъ. И добритѣ, и лошитѣ хора страдатъ, само че първитѣ лесно се справятъ и се облагородяватъ, а вторитѣ — мѫчно се справятъ и се ожесточаватъ. За да не си създаватъ страдания сами, хората трѣбва да бѫдатъ внимателни, да се самовъзпитаватъ, да облагородяватъ своята низша природа.
 
Единъ младъ момъкъ разправяше една своя опитность, за проява на едно грубо и жестоко чувство въ себе си. Единъ день сестра му го обидила, и той въ момента още изпиталъ къмъ нея ненависть и желание да ѝ отмъсти. Една вечерь, като я видѣлъ на двора, въ него се явило желание да вземе едно дърво да я удари, да я махне отъ лицето си. Обаче, той се спрѣлъ въ себе си, ужасилъ се отъ това желание, веднага влѣзълъ вкѫщи и започналъ да се моли, да се освободи отъ това лошо чувство. Като се успокоилъ, започналъ да размишлява, отде се явило това чувство въ него. Навѣрно то е било въ спящо състояние, и обидната дума, казана отъ сестра му, послужила като запалка на барута.
 
„По-горни отъ тѣхъ“. Наистина, Божественото въ човѣка трѣбва да стои по-горе отъ човѣшкото, за да може той да се справя съ всички низши и обикновени чувства и мисли, които минаватъ презъ него. Само по този начинъ, човѣкъ може да възприеме любовьта и да я приложи въ живота си като великъ законъ, като основа на Битието. Само съ любовьта човѣкъ може да бѫде щастливъ и да постигне това, което е предвидено въ неговата програма. Чрезъ любовьта обикновенитѣ хора могатъ да станатъ гениални, гениалнитѣ — светии, светиитѣ — Учители. Това сѫ велики процеси въ козмоса, за постигането на които се изисква стремежъ и голѣми и усилия. Достатъчно е човѣкъ да влѣзе за известно време въ Божествения свѣтъ, за да разбере, какво представя той. Влѣзе ли въ този свѣтъ, човѣкъ не би желалъ вече да се върне на земята. Красивъ е Божествениятъ свѣтъ. Който е надникналъ само за моментъ въ този свѣтъ, той остава винаги съ стремежъ да се върне тамъ. За този свѣтъ, именно, апостолъ Павелъ казва, че око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. Физическиятъ свѣтъ не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения. Той сѫществува благодарение на укрухитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Личниятъ, семейниятъ, обществениятъ, религиозниятъ животъ представятъ сѫщо отражение на свещенитѣ идеи на великитѣ напреднали сѫщества отъ Божествения свѣтъ. Тѣзи сѫщества помагатъ на хората отъ земята, даватъ имъ условия за новъ животъ. Запримѣръ, ако убиятъ нѣкого, веднага отъ възвишения свѣтъ слизатъ утешители и започватъ да го успокояватъ, че ще му дадатъ по-добри условия, да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастенъ човѣкъ за другия свѣтъ, той слиза на земята следъ 45—50 години. Децата слизатъ по-скоро, въ продължение на една до три години.
 
Като казвамъ, че възвишенитѣ сѫщества отъ Божествения свѣтъ могатъ да създаватъ ново тѣло на всѣки убитъ човѣкъ, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежкитѣ последствия за своето престѫпление, независимо това, че животътъ на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненуждна работа, въ която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъжъ създаденъ, човѣкъ трѣбва да остане на земята, колкото години му сѫ опредѣлени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнимане живота на човѣка подразбира спиране на неговата еволюция. Следъ време животътъ му пакъ ще се възстанови, но той трѣбва да прави голѣми усилия, за да набави изгубеното време.
 
Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се убиватъ едни други, както градинаритѣ кастрятъ дърветата си, учителитѣ — своитѣ ученици, обществото — своитѣ членове и т. н. Хората мислятъ, че по този начинъ се възпитаватъ. Градинарьтъ кастри дърветата съ цель да ги облагороди, да даватъ по-добри плодове. Учителитѣ възпитаватъ ученицитѣ си въ религиозно отношение, искатъ да ги направятъ религиозни. Ако тѣ отсега нататъкъ искатъ да внесатъ въ младото поколѣние религиозно чувство, много сѫ закъснѣли. Човѣкъ се ражда съ религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човѣкъ носи въ себе си. Ако искате да го присадите отвънъ, вие ще осакатите това, което природата е вложила въ него. Какъ ще накарате човѣка да вѣрва въ Бога, ако религиозното чувство отсѫтствува въ него? Въ кой Богъ ще го заставите да вѣрва? Който носи любовьта въ себе си, той е силенъ; той не може да не вѣрва. Той обича всички хора и е готовъ на всѣкакви жертви въ името на любовьта. Затова Христосъ препорѫчва да обичаме не само своитѣ приятели, но и враговетѣ си.
 
Често хората се въздържатъ да проявятъ доброто, за да не се увеличи злото. Това не е право. Прилагайте доброто и не се страхувайте. Доброто е по-силно и мощно отъ злото, поради което е въ състояние да погълне злото и да го преработи. Доброто ще преработи най-кривитѣ и изопачени човѣшки идеи. Доброто и любовьта сѫ проповѣдници на човѣчеството. Чрезъ тѣхъ хората организиратъ мислитѣ и чувствата си, и се готвятъ за новъ животъ. Много проповѣдници идатъ въ свѣта, да говорятъ на хората, да имъ покажатъ новия и правъ пѫть. Това сѫ проповѣдници, които говорятъ въ името на любовьта, на правдата, на доброто, на мѫдростьта, на истината и на свободата.
 
Като се проповѣдва на съвременитѣ хора, мнозина се отказватъ да слушатъ, подъ предлогъ, че е проповѣдвано вече на тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, Това нищо не значи. Да се разсѫждава по този начинъ, тое все едно, да казвате, че слънцето вчера ви е грѣло, днесъ не трѣбва да грѣе. Следъ хиляди години слънцето ще грѣе другояче. Както днесъ се моли човѣкъ, утре нѣма да се моли по сѫщия начинъ. Стариятъ човѣкъ и детето не се молятъ по единъ и сѫщъ начинъ.
 
„По-горни отъ тѣхъ“. Сега ние сме дошли въ свѣта да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта. Всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ тази мисъль. И тогава, въ каквото положение да се намира, на каквато работа да бѫде, човѣкъ трѣбва да приложи истината. Всѣки човѣкъ е допринесълъ нѣщо въ свѣта, но той не е последниятъ факторъ. И майкитѣ, и бащитѣ, и учителитѣ, и свещеницитѣ сѫ работели за човѣчеството, но и тѣ не сѫ единственитѣ и последни фактори въ това отношение. Задачата на всѣки човѣкъ е да реализира онази идея, която е вложена въ душата му. Той трѣбва да съзнае, че е човѣкъ, който при всички условия да остане вѣренъ на своя идеалъ. Въ това отношение, той трѣбва да има характера на заяка, който и при най-голѣмитѣ мѫчнотии не се обезсърдчава и никога не мисли да прави зло. Истинскиятъ човѣкъ гледа и на доброто, и на злото еднакво. Той счита, че всѣко нѣщо въ свѣта е на мѣстото си.
 
Днесъ трѣбва да се проповѣдва на хората разумна свобода, да не се налагатъ единъ на другъ, но да оставятъ всѣки да живѣе, както Богъ отвѫтре го рѫководи. Мислите ли, че, ако заставите хората да живѣятъ, както вие искате, ще постигнете нѣщо? Мислите ли, че можете да накарате учителя да работи по другъ начинъ отъ този, по който работи? Преди всичко, той не е роденъ за учитель, отпосле е станалъ такъвъ. Сѫщото можете да кажете и за много сѫдии, генерали, свещеници, майки, бащи и др. Всѣко нѣщо, за което човѣкъ е роденъ, е Божествено. Това, за което не е роденъ, е човѣшко. Истински генералъ е този, който заповѣдва първо на себе си, а после на другитѣ. Ученъ човѣкъ е този, който разбира своя умъ. Силенъ човѣкъ е този, който разбира своето сърдце. Благодаренъ човѣкъ е този, който разбира живота си.
 
„По-горни отъ тѣхъ.“ — Отъ кого е по-горенъ човѣкъ? — Отъ растенията, отъ животнитѣ. Той е по-горенъ отъ тѣхъ, защото може да направи това, което животнитѣ не могатъ да направятъ. И животнитѣ се отличаватъ едни отъ други по това, че нѣкое животно може да направи нѣщо, което друго животно не може да направи. Запримѣръ, вълкътъ може да изяде овца, но овцата не може да изяде вълкъ. Това е отрицателно надмощие на едно животно надъ друго. Обаче, ние говоримъ за положителното предимство на човѣка надъ животнитѣ и растенията. Човѣкъ може да изправи себе си, обществото, както и цѣлото човѣчество. Единъ день това ще стане. Дали ще стане следъ една, две или повече години, не е важно. Тази идея ще се реализира най-много следъ хиляда поколѣния — повече отъ хиляда поколѣния нѣма да минатъ. Свѣтътъ може да се оправи и следъ десеть години. Значи, следъ десеть години въ Европа ще има миръ. Всички народи ще поумнѣятъ. — Вѣрно ли е това? — Запишете си сега, което ви казвамъ и, ако следъ десеть години не се сбѫдне, пакъ ще си говоримъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ надвечерието на велики събития. Съзнанието на хората ще се разцъвти, и свободата ще дойде отвѫтре, а не отвънъ. Слабо е израстващето растение, но то е въ състояние да разцѣпи коренитѣ. И човѣшкиятъ умъ е въ сила да премахне противоречията въ пѫтя си. Има единъ свещенъ пѫть, въ който съзнанието на всѣки човѣкъ ще се пробуди.
 
„По-горни отъ тѣхъ“. По-горенъ човѣкъ е онзи, който проявява доброто, който вижда доброто у васъ. Който вижда злото, не е по-горенъ. Докато виждамъ, че отъ ближния ми може да излѣзе великъ човѣкъ, по-горенъ съмъ. Щомъ не виждамъ това, не съмъ по-горенъ. Намирайте въ хората всички възможности за повдигането имъ, защото въ повдигането на единия се крие повдигането на всички; и въ повдигането на всички се крие повдигането на единия. Видите ли, че нѣкой пада, не го сѫдете; той е въ затворъ. Щомъ пада, съ него заедно падатъ всички хора. Щомъ излѣзе отъ затвора и се повдигне, съ него заедно се повдигатъ и окрѫжаващитѣ. Повдигането на човѣчеството ще стане, когато дойдатъ истинскитѣ философи, поети, учени и религиозни, които ще обединятъ хората по духъ, а не по форма. Днесъ религиознитѣ хора, свещеницитѣ, носятъ повече черни дрехи, но въ бѫдеще трѣбва да се обличатъ въ бѣли или червени дрехи. Ще кажете, че червениятъ цвѣтъ е на крайнитѣ течения, на комуниститѣ. Когато войницитѣ отиватъ на бойното поле и вдигатъ червени знамена, комунисти ли сѫ?
 
Червениятъ цвѣтъ показва, че хората искатъ животъ и свобода. Бѣлиятъ цвѣтъ пъкъ е на мира и на разумностьта. Когато развѣватъ бѣло знаме, или когато се обличатъ съ бѣли дрехи, хората искатъ да кажатъ, че могатъ, да разрешатъ противоречията помежду си по-миренъ начинъ. Да сѫдействувашъ на човѣка въ добро, да му слугувашъ, да го повдигашъ, въ това се изразява благородството. Това е проповѣдвалъ Христосъ. Той казва: „Синъ Человѣчески не дойде да му слугуватъ, но да послужи.“ Който мисли, че е гениаленъ, трѣбва да служи на човѣчеството. Ние сме вече предъ вратата на новата епоха, когато всички хора — мѫже и жени, трѣбва да се заематъ да слугуватъ, а не да питатъ, кѫде е Господъ. Господъ е навсѣкѫде и ви говори чрезъ всички хора, чрезъ съзнанието ви, чрезъ съвѣстьта, чрезъ болести и страдания. Той казва: „Не правете зло, защото въ злото се крие вашето нещастие. Правете добро, бѫдете мѫдри. Живѣйте въ доброто, въ истината и въ справедливостьта“. Отъ хиляди години насамъ, все това говори Богъ. Това е Божествениятъ езикъ. Тъй щото, когато нѣкой ви каже, че трѣбва да обичате истината, той ви говори на Божественъ езикъ. Ако обичате истината, предъ васъ ще се отвори прозорецъ, презъ който ще видите красотата на този свѣтъ. Тамъ живѣятъ сѫщества на мѫдростьта и на любовьта, които сѫ по-велики и по-мѫдри отъ нашитѣ учени, отъ нашитѣ учители, отъ нашитѣ светии. Когато ви срещне нѣкое сѫщество на истината, ще ви каже: Обичайте брата си! — и ще си замине.
 
„По-горни отъ тѣхъ“. Всѣки човѣкъ, който прилага ума, сърдцето и волята си за разпространяване на великитѣ Божии мисли и чувства, стои по-високо отъ всички велики хора на земята. Всѣки може да бѫде носитель на великитѣ идеи, които иматъ за цель повдигането на цѣлото човѣчество.
 
„По-горни отъ тѣхъ“.


 
39. Беседа отъ Учителя, държана на 25 май, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...