Jump to content

1930_02_02 Азъ съмъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Азъ съмъ

 

Той имъ каза:

„Азъ съмъ, не бойте се“.

 Иоана 6:20.

 

Всички хора говорятъ за смисъла на живота, но кой може да го разбере? Само здравиятъ човѣкъ разбира смисъла на живота, болниятъ не го разбира. Когато здравиятъ стане философъ, той поддържа философията на оптимизъма. Когато болниятъ стане философъ, той поддържа философията на песимизъма. Оптимизъмътъ и песимизъмътъ сѫ две състояния на човѣшкия духъ, толкова неизбѣжни, колкото сѫ неизбѣжни свѣтлата и тъмна страна на земята — деньтъ и нощьта. Причината за дветѣ лица на земята се дължи на факта, че тя се движи около осьта си, вследствие на което ту едната, ту другата ѝ страна се освѣтява отъ слънцето. Освѣтената страна на земята наричаме оптимизъмъ, а тъмната — песимизъмъ. Както земята се върти около осьта си и около слънцето, така и човѣкъ се върти около стремежитѣ на своята душа. Обаче какви сѫ стремежитѣ на неговата душа и той не знае. Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво е това нѣщо конкретно и той не знае. Въ каквато посока да се прояви известенъ стремежъ, той все има смисълъ. Стремежитѣ на хората сѫ добри, но методитѣ, съ които си служатъ за реализирането имъ, не сѫ разумни. Красотата, разумностьта представятъ идеалъ за човѣка, но ако не знае какъ и кѫде да ги приложи, тѣ създаватъ редъ нещастия. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова по-голѣми страдания има. Защо? Защото отговорностьта която носи е по-голѣма. Отъ разумния се иска повече, отколкото отъ глупавия. Страданията на човѣка се опредѣлятъ отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкои казватъ, че може да се живѣе и безъ страдания. И безъ страдания може, но човѣкъ ще бѫде лишенъ отъ радоститѣ. Страданията и скърбитѣ заедно представятъ музиката на живота.

 

Запитали веднъжъ Паганини може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. - Ами на две струни можешъ ли да свиришъ? Той свирилъ на две струни. - На една можешъ ли да свиришъ? Той свирилъ и на една струна. - Безъ струни можешъ ли да свиришъ? Паганини нищо не отговорилъ, но не се явилъ на сцената. Следователно, когато нѣкой пита може ли безъ страдания въ живота, казвамъ: Може и безъ страдания, но нѣма да излѣзешъ на сцената. Който не е искалъ да страда, той не е трѣбвало да се явява на земята. Щомъ си дошълъ на земята, ще страдашъ, т. е. ще свиришъ, нѣкога на четири, нѣкога на три, нѣкога на две, а нѣкога на една струна. На колкото струни свиришъ, правилно ще свиришъ, да дадешъ изразъ на това, което изпълнявашъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе така, да даде правиленъ изразъ на своитѣ идеи.

 

Днесъ всички учени се стремятъ да обяснятъ какъ е станало създаването на свѣта, защо сѫществуватъ радоститѣ и страданията, но тѣхнитѣ теории сѫ подобни на фотографическитѣ апарати, съ които фотографитѣ си служатъ. Колкото сполучлива да е фотографията, все има нѣкакви дефекти. Като гледате лицето на нѣкой човѣкъ, колкото красиво да е, все има нѣкакъвъ дефектъ: въ очитѣ, на носа, на устата, на брадата и т. н. По външнитѣ чърти на човѣка сѫдите за неговия духовенъ животъ. Колкото да не се обръща внимание на външния, на видимия свѣтъ, той е необходимъ като форма, чрезъ която духовниятъ, истинскиятъ животъ се проявява. Какъвто е човѣкъ по тѣло, такъвъ е и по духъ; какъвто е по духъ, такъвъ е и по тѣло. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ може да бѫде боленъ, хилавъ и пакъ да бѫде гениаленъ. Това е невъзможно. Гениалниятъ човѣкъ има особенъ строежъ на тѣлото. Той е надъ болеститѣ. Ако трѣбва да боледува, той лесно се справя съ болестьта. Обикновениятъ човѣкъ боледува и самъ мѫчно се справя съ болѣститѣ. Видите ли, че нѣкой се е прeгърбилъ, навелъ глава къмъ земята, ще знаете, че той не е силенъ човѣкъ.

 

Като не могатъ да разрешатъ задачитѣ на живота, мнозина казватъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Тѣ намиратъ, че животътъ нѣма смисълъ. Кога животътъ нѣма смисълъ? Кога Соломонъ каза, че всичко е суета? Когато се отклони отъ правия пѫть на живота, човѣкъ намира, че животътъ нѣма смисълъ. Соломонъ пъкъ каза, че всичко въ живота е суета, следъ като яде и пи, следъ като взе при себе си 300 жени и 900 наложници. Заключението че всичко е суета представя мѫжка философия. За да дойдете до философията на женитѣ, вие трѣбва да застанете точно на обратната страна, дето е истинскиятъ животъ. А тамъ, дето е животътъ, не може да има суета. Може ли да има суета въ живота, въ науката, въ религията? Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешението имъ, науката е изпълнила своята задача.

 

Какви сѫ задачитѣ на съвременната наука? Тя има задача да изчисли колко милиона години сѫ се изминали, докато сѫ се създали небеснитѣ тѣла. Какви сѫ били намѣренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и какъ е билъ създаденъ човѣкътъ, когото днесъ виждаме да философствува върху великия въпросъ има ли животътъ смисълъ, или нѣма. Това сѫ велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тия въпроси, човѣкъ трѣбва да разполага съ голѣмъ умъ. Ако съ своя малъкъ, слабъ умъ се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човѣкъ, който се намира на мостъ подъ дълбока пропасть. Който се страхува, да не минава. Който не се страхува, той може свободно да мине на отвѫдния брѣгъ.

 

Всички хора, които сѫ дошли на земята, неизбѣжно трѣбва да минатъ презъ единъ страшенъ мостъ. Този мостъ именно представя връзка между два свѣта, т. е. между материалния и идейния, или Божествения свѣтъ. Той е тънъкъ като паяжина. Който минава презъ него, трѣбва да пази равновесие. Всѣки самъ ще мине презъ този мостъ, безъ никаква подкрепа. Може ли да го минете, ще влѣзете въ онзи свѣтъ. Не можете ли, ще останете за далечното бѫдеще. Задачата на всѣки човѣкъ е да придобие нужното равновесие, да мине свободно презъ страшния мостъ.

 

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие това равновесие? Той трѣбва да се упражнява, както правятъ акробатитѣ. Добре е всѣки човѣкъ да има въ двора си вѫже, дълго около 4—5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява, да ходи по него. Когато жената е недоволна нѣщо, нека мине по това вѫже отъ единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството ѝ ще изчезне. И мѫжътъ, и децата, и учителитѣ, и ученицитѣ, и писателитѣ, и музикантитѣ трѣбва да правятъ сѫщото упражнение. По този начинъ работитѣ имъ ще се нареждатъ добре. Това упражнение представя добъръ методъ при самовъзпитанието на човѣка. Първоначално вѫжето ще бѫде поставено на единъ метъръ височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човѣкъ да върви по вѫже на 30 метра височина, той е достигналъ вече много нѣщо. Той може да се радва на известенъ прогресъ въ живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пѫтя ви, като това вѫже, съ цель да развие въ васъ нѣщо мощно. Засега човѣкъ е развилъ своето физическо тѣло, но не и духовното. За да се развие духовното, т. е. Божественото начало въ човѣка, невидимиятъ свѣтъ му създава редъ изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало въ човѣка, той е изложенъ на изпитания, които внасятъ въ него страхъ и ужасъ. Той се страхува отъ самотията въ живота и се чуди какъ ще прекара на земята самъ, изоставенъ отъ своитѣ близки. Колкото да е великъ, човѣкъ изпитва известенъ страхъ отъ самотията, но свързанъ ли е съ Бога, той по-лесно се справя съ нея. Затова именно е казано, че човѣкъ не трѣбва да се отдѣля отъ Извора, отъ който за пръвъ пѫть е пилъ вода, както и отъ дървото, отъ което е ялъ първия плодъ. Съвременнитѣ хора сѫ далечъ отъ Истината, отъ която нѣкога сѫ излѣзли. Тѣ мислятъ,че не могатъ да живѣятъ само съ истина. Значи ще излѣзе, че безъ лъжа не може. Какво става съ човѣкъ, който лъже? Той изгубва довѣрието на окрѫжаващитѣ, които го изолирватъ отъ срѣдата си.

 

И тъй, иска ли да запази своята сила и мощь, да се ползува отъ довѣрието на всички разумни сѫщества, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. За да се прояви Божественото, човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ отъ всички хора, да не вижда свѣтълъ лѫчъ въ живота си. При това положение той ще чуе тихия гласъ на Бога въ себе си, който му казва: Не бой се, върви напредъ! Ти не си самъ въ живота. Чуе ли този гласъ, човѣкъ веднага утихва. Следъ малко той вижда, че каквото му е казалъ тихиятъ гласъ, това става. Чуе ли този гласъ въ себе си, човѣкъ може да разреши и най-труднитѣ си задачи. Този гласъ е въ сила да освободи човѣка отъ рѫцетѣ на смъртьта.

 

Въпрѣки всичко това, съвременнитѣ хора търсятъ друга философия на живота. Много философии сѫществуватъ, но нито една отъ тѣхъ не е освободила човѣка отъ обятията на смъртьта. Нито една човѣшка философия досега не е могла да освободи единъ народъ отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията му. Само една философия може да спаси човѣка - Божествената философия. Една вѣра, една любовь, една истина могатъ да подигнатъ човѣка. Тѣ сѫ вѣра въ Единния Богъ, любовь къмъ Бога и приложение на Божията истина въ живота. Било е време, когато човѣкъ е вѣрвалъ въ себе си. Това е било въ инволюционния периодъ. Сега обаче, въ фазата на еволюцията, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ висшето начало въ себе си, т. е. въ Бога въ себе си. Човѣкъ е дошълъ до фазата на обединяването, когато човѣкъ за човѣка трѣбва да бѫде братъ. При това положение само той ще разбере копнежитѣ на своята душа, както и тия на ближнитѣ си. За да постигне своитѣ копнежи, човѣкъ се нуждае отъ малка свѣтлина, както детето, което прохожда, се нуждае отъ малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато единъ день се изправи на двата си крака. Въ морално отношение много хора приличатъ на децата, които прохождатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато единъ день се изправятъ на двата си крака. Човѣкъ минава отъ животинското въ човѣшкото царство. Едва сега е започналъ да придобива човѣшки образъ.

 

Казано е въ Писанието, че човѣкъ билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Кой е този човѣкъ? Той е първиятъ човѣкъ, който остана на небето като идеалъ на сегашния човѣкъ. Следъ него Богъ създаде другъ човѣкъ отъ пръсть, въ когото вдъхна дихание и той стана жива душа. Защо първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, не остана да живѣе на земята? Защото земята бѣше още неустроена, нѣмаше условия за него. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, да се свърже съ Бога, да чуе Неговия тихъ гласъ. Той ще чуе този мекъ гласъ, когато всички гласове вънъ и вѫтре въ него престанатъ да му говорятъ. Въ бѫдеще нито единъ поетъ нѣма да пише, докато не чуе този тихъ гласъ въ себе си. Велико нѣщо ще напише само онзи поетъ, който е чулъ тихиятъ гласъ на Бога въ себе си. Той ще обезсмърти името си за вѣчни времена. Всѣка дума, която излиза отъ неговото перо, ще бѫде жива капка отъ извора на Вѣчния животъ.

 

„Азъ съмъ, не бойте се“. Съ тия думи Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си да ги успокои. Тѣ се бояха да не се обърне лодката и да потънатъ въ морето. Въ времето на Христа условията за животъ бѣха тежки. Тогава господствуваше римската империя. Тя се управляваше съ желѣзенъ камшикъ, съ силата и властьта на Марса. Задачата на християнството въ това време бѣше да разтопи желѣзния камшикъ, да го смекчи. Сегашнитѣ християни живѣятъ при други условия. Днесъ действуватъ съвършено други сили въ свѣта, въ сравнение съ тия въ времето на Христа. Днесъ се прилагат и желѣзото, и глината, и редъ други материали. Наближило е време човѣчеството да излѣзе отъ влиянието на тия сили и да влѣзе въ областьта на златото, т. е. въ областьта на слънцето. Когато влѣзе въ областьта на животворящото слънце, човѣкъ ще придобие нови знания. За да дойде до тия знания, човѣкъ трѣбва да се домогне до вѫтрешната наука на живота. Споредъ тази наука, всѣка форма е построена по известни математически числа, които сѫ строго опредѣлени преди дохождането му на земята. Тия мѣрки се опредѣлятъ отъ силитѣ, които действуватъ въ човѣшкия духъ. Апостолъ Павелъ казва, че всички удове на човѣка по форма и размѣри сѫ предвидени още докато е билъ въ утробата на майка си. И ако въ периода на бременностьта на майката детето се е развивало правилно, то ще се роди споредъ предвиденитѣ мѣрки и ще може да живѣе и да се развива добре. Обаче съвременнитѣ хора сѫ далечъ отъ онзи истински образъ, по който били първоначално създадени, вследствие на което тѣ го носятъ като идеалъ въ душата си. Всѣки се стреми къмъ красиво тѣло, благородно сърдце, свѣтълъ умъ, възвишена душа и мощенъ духъ.

 

Мнозина се запитватъ съ какво трѣбва да се занимаватъ, какви науки да изучаватъ. Много науки има за изучаване. Важно е като учи, човѣкъ да вади правилни заключения. Запримѣръ, ако изучава ботаника, човѣкъ трѣбва да дойде до сѫщественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличаватъ по това, че и при най-неблагоприятнитѣ условия, при които сѫ поставени, заровени въ земята, тѣ извличатъ потрѣбнитѣ за тѣхъ сокове и даватъ красиви и благоуханни цвѣтове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползуватъ именно отъ ония условия, отъ които човѣкъ нищо не може да извлѣче. И до днесъ още хората не сѫ дошли до истинското предназначение на растенията. Тѣ сѫ създадени преди човѣка, да бѫдатъ въ негова услуга. Човѣкъ е създаденъ най-късно, което говори за неговия високъ произходъ. Като изучава растителното царство въ природата, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си и върху растителното царство въ своя организъмъ. Ако съ растенията въ своя организъмъ човѣкъ се отнася така небрежно, както се отнася съ растенията въ природата, той ще си създаде редъ нещастия и мѫчнотии. Рече ли да изсѣче дърветата въ себе си, както изсича горитѣ, той ще предизвика голѣма анархия въ живота си. Като не разбира законитѣ, които управляватъ живота, човѣкъ се запитва сѫществува ли Богъ или не сѫществува. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи да се запитва човѣкъ има ли глава, има ли мозъкъ, има ли мисъль въ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ сѫществуването на Бога, както не се съмнява въ сѫществуването на главата си, на мозъка, на своята мисъль.

 

Има нѣща, въ които човѣкъ може да се съмнява, но има нѣща, въ сѫществуването на които по никой начинъ човѣкъ не трѣбва и не може да се съмнява. Запримѣръ, човѣкъ може да се съмнява въ човѣшката любовь, но въ Божията — никога. Ако човѣшката любовь се постави на изпитъ, тя едва ще издържи, а може и да не издържи изпита. Човѣшката любовь не е отишла много далечъ. Ако постави любовьта си за основа на своя животъ, човѣкъ нищо не би могълъ да съгради на нея. Слаба е още човѣшката любовь. Колкото да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готовъ да вѣрва въ Бога, да Го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вѣрата си, мисли, че Богъ го е изоставилъ и не благоволява къмъ него. И сиромахътъ въ сиромашията си търси Бога и се моли да му даде богатсво, за да направи църква, училище, благотворителни заведения. Като дотегне съ молитвитѣ си, най-после Богъ заповѣдва да му дадатъ възможность да забогатѣе. Щомъ забогатѣе, той забравя обещанията си и започва да живѣе за себе си.

 

Единъ светия живѣлъ въ продължение на 20 години въ една гора, дето събиралъ прѫчки, отъ които правѣлъ кошнички. Отъ време на време той слизалъ въ близкия градъ да продава кошничкитѣ, за да се прехранва. На пѫтя, по който минавалъ, той виждалъ единъ каменарь, беденъ, благочестивъ човѣкъ, който по цѣли дни чукалъ камъни и едва прехранвалъ семейството си. Като виждалъ светията, натоваренъ съ кошнички, каменарьтъ го поканвалъ при себе си, заедно да хапнатъ и да си поговорятъ. Светията оставалъ много доволенъ отъ каменаря и постоянно се молелъ на Бога да подобри материалното му положение, да не се измѫчва. Богъ казалъ на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерътъ му ще се изопачи. Светията не могълъ да си представи какъ е възможно толкова добъръ човѣкъ да се развали и все още настоявалъ въ молитвитѣ си да му се облекчи положението. Най-после Богъ решилъ да изпълни молбата му. Той открилъ на светията кѫде има заровено голѣмо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завелъ каменаря на посоченото отъ Бога мѣсто и му казалъ да разрови земята, да види кѫде е скрито богатството. Каменарьтъ направилъ всичко, каквото светията му казалъ и наистина намѣрилъ голѣмо богатство. Той взелъ паритѣ и веднага започналъ да си строи голѣма кѫща, която мебелиралъ добре. Следъ това купилъ скѫпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно съ това той се снабдилъ съ хубавъ файтонъ и тръгналъ изъ града да се разхожда. Въ скоро време той се прочулъ изъ цѣлата околность като виденъ, знатенъ господинъ съ сила и влияние между хората, заради което билъ избранъ за министъръ-председатель въ своята държава. Светията продължавалъ да минава край старото мѣсто на каменаря, но вече не го виждалъ. Каменарьтъ отдавна напусналъ чукането на камънитѣ. Нѣколко години следъ това, светията срещналъ каменаря въ града, спрѣлъ го, да се разговори съ него, но каменарьтъ, скѫпо облѣченъ, погледналъ надменно и отвисоко на светията, като му казалъ: Кой си ти? Какъ смѣешъ да ме безпокоишъ? Азъ не те познавамъ, навѣрно ти имашъ грѣшка, като мислишъ, че съмъ твой познатъ. Светията се отдръпналъ настрана и се дълбоко замислилъ, но понеже ималъ знания, той си обяснилъ всичко това съ промѣнливото човѣшко сърдце.

 

И тъй, каменарьтъ, за когото светията се молилъ на Бога да подобри материалното му положение, станалъ наистина богатъ, но погубилъ душата си. Понеже светията не съзналъ погрѣшката си, Богъ изпратилъ при него единъ ангелъ да му даде добъръ урокъ. Ангелътъ се приближилъ при светията и започналъ да го бие, следъ което му казалъ: Ти направи единъ несполучливъ опитъ. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но съ това погуби душата му. Сега трѣбва да се молишъ да изправишъ по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си. Като разбралъ каква голѣма грѣшка е направилъ, светията отишълъ въ пустинята, дето прекаралъ въ уединение, въ постъ и молитва, да спаси душата на каменаря. И този пѫть молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министъръ-председатель, започнали редъ интриги и преследвания, въ резултатъ на което той изгубилъ положението си и се върналъ къмъ първия си занаятъ. Доволенъ отъ себе си, че изправилъ погрѣшката, светията се върналъ въ гората, дето се занимавалъ съ правене на кошнички. И всѣки пѫть, когато отивалъ въ града да ги продава, той се спиралъ въ дома на каменаря, който го приемалъ сърдечно, угощавалъ го добре и го изпращалъ въ града. Като се разговаряли, каменарьтъ му казалъ: Помоли се пакъ на Бога, да върне богатството ми. Първиятъ пѫть не можахъ да го оценя и го изгубихъ. При вида на такова голѣмо богатство азъ се възгордѣхъ, забравихъ Бога, отказахъ се отъ тебе, но ако Богъ отново върне богатството ми, азъ ще изправя поведението си. - Не, втори пѫть не правя сѫщата погрѣшка, отговорилъ светията.

 

Следователно, искашъ ли да помогнешъ на единъ човѣкъ, ти трѣбва да вземешъ участие въ неговата работа. Ако двама души не работятъ заедно една и сѫща работа, тѣ не могатъ да си помагатъ. Учительтъ помага на ученицитѣ си, защото взима участие въ тѣхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие въ тѣхната работа. Ако въ всѣка работа човѣкъ не вложи вѣра, надежда и любовь, тя не може да даде никакъвъ резултатъ. Ако физическиятъ животъ на човѣка не е съграденъ върху надеждата, духовниятъ му животъ — върху вѣрата, а Божествениятъ — върху любовьта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия животъ, вѣрата — на духовния, а любовьта — на Божествения. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ представятъ цѣлокупния животъ. Който не разбира физическиятъ животъ, той не може да разбере и духовния. И обратно: който не разбира духовниятъ, той не разбира и физическия, понеже физическиятъ животъ е отражение на духовния. Отъ това, което учениятъ е писалъ, ние сѫдимъ за неговата ученость.

 

Сега като изучавате човѣка, неговото устройство и неговата форма, вие дохождате до заключението, че тази форма е опредѣлена отъ Божествения свѣтъ, вследствие на което се стремите къмъ този свѣтъ, да изучите законитѣ, по които той работи. Съвременниятъ човѣкъ е нарушилъ законитѣ на Божествения свѣтъ, поради което е създалъ редъ дефекти въ своя физически и психически животъ. Днесъ човѣкъ търси начини да изправи своитѣ дефекти, да възстанови цѣлостьта и здравината на своята форма, да се върне къмъ онова положение, въ което нѣкога се е намиралъ. Колко има да работи върху себе си, човѣкъ ще познае само когато отиде въ невидимия свѣтъ, между възвишенитѣ и напреднали сѫщества. Само тамъ той ще може да сравни какво представятъ неговата ученость и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе единъ отъ тамошнитѣ пѣвци и музиканти да пѣе, да свири, за да пожелае веднага да слѣзе на земята, отново да започне учението си. Богъ е вложилъ въ човѣка много дарби и способности, за развитието на които се иска време, усилия и работа.

 

Съвременнитѣ хора търсятъ щастието си вънъ отъ себе си. Тѣ не подозиратъ, че криятъ въ себе си всички условия и възможности да бѫдатъ щастливи. Онзи, Който обича човѣка, Той е вложилъ въ него всички възможности да го направи щастливъ. Кое семе досега не е израсло? Само онова семе не може да израсте, което не е било посѣто. Посади ли се веднъжъ въ земята, семето непременно ще израсте. Колкото да е студена и жестока, земята разкрива богатствата си за семето и го възраства. Разумна е земята. Тя знае кога и какъ да раздава своитѣ богатства и благословения на различнитѣ семена. Следователно, иска ли да расте и да се развива, човѣкъ трѣбва сѫщо така да се ползува отъ благоволението на разумнитѣ сѫщества, както и на Бога.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за Бога, но какво е въ сѫщность Богъ и тѣ не знаятъ. Тѣ иматъ смѫтна представа за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човѣкъ трѣбва да си Го представя като мѣсто, отдето излиза най-чистиятъ и възвишенъ животъ, най-чистиятъ моралъ, най-високата мѫдрость, най-великото знание, най-възвишенитѣ добродетели. Ние не говоримъ за онзи животъ, въ който срѣщаме противоречия и мѫчнотии. Противоречията и мѫчнотиитѣ сѫ резултатъ на отклоненията на човѣка отъ правия пѫть на живота. Като говоримъ за рѣката, ние нѣмаме предъ видъ нейното отбиване отъ правия пѫть. Като се отбие отъ пѫтя си, тя събира редъ нечистотии, вследствие на което се каля и размѫтва. Ние говоримъ за чистия и кристаленъ изворъ, отъ който изтича Божествениятъ животъ. Кой човѣкъ при изпитанията, въ които се е намиралъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това отклонилъ отъ правия пѫть? Кой царь, следъ като е билъ детрониранъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това заедно нарушилъ чистотата на своя животъ? Кой човѣкъ от началото до края на живота си е останалъ вѣренъ на Бога? Велико и славно нѣщо е да остане човѣкъ вѣренъ на своя Създатель презъ всички времена и условия. Този човѣкъ може да се нарече истински човѣкъ, достоенъ за всичко, което Богъ е създалъ. Той може да се ползува отъ благата на живота. Не е ли дошълъ до това положение, каквото да му се даде, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. И земята да му дадатъ да управлява, той все недоволенъ ще остане. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още за голѣми блага. Дадатъ ли му още днесъ нѣкакво голѣмо благо, той ще се намѣри въ положението на онзи турски монахъ, който спечелилъ на лотария единъ голѣмъ параходъ. Когато го завели да види парахода, който му се падналъ на лотария, той полудѣлъ отъ радость. Ако и на васъ дадатъ да управлявате земята, най-голѣмиятъ параходъ въ свѣта, вие ще полудѣете. Защо? Не сте готови още за такова голѣмо благо. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още да управлява даже своя малъкъ мозъкъ. Ако мозъкътъ си не може да управлява, колко по-мѫчно може да управлява земята, която е вънъ отъ него. Много богатства сѫ вложени въ човѣка, а той се счита беденъ и нещастенъ. Много дарби и способности сѫ вложени въ човѣка, а той счита себе си за бездарникъ и човѣкъ безъ таланти. Защо? Защото е заровилъ талантитѣ си и трѣбва да работи върху себе си, да ги разрови и развие. Въ пѫтя на развитието си той ще се натъкне на своитѣ дарби и ще ги използува. Разумна и съзнателна работа се иска отъ човѣка. Работата е резултатъ на човѣшкия духъ. Когато духътъ работи, човѣкъ има успѣхъ въ всички свои предприятия.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ, не бойте се.“ Всѣки човѣкъ се страхува отъ нѣщо и се нуждае да дойде нѣкой да го успокои. Не само отдѣлниятъ човѣкъ, но цѣлото човѣчество ще мине презъ голѣми вѫтрешни и външни изпитания и мѫчнотии. Какво по-голѣмо изпитание може да сѫществува отъ смъртьта? Дойде ли смъртьта предъ човѣка, тя го туря на легло, скръства рѫцетѣ му и го занася на онзи свѣтъ. Ако е изпълнилъ волята Божия, ще го занесе на онзи свѣтъ съ колесница като пророкъ Илия. Ако не е изпълнилъ волята Божия, ще го хване съ куки и ще го хвърли въ бездната. Дали е вѣрно това или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че смъртьта е страшна. И Христосъ, като се намѣри въ голѣми затруднения, каза: „Скръбна е душата ми до смърть. Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Не е лесно да се намѣри човѣкъ на поругание, изоставенъ отъ Бога, отъ всички добри и разумни сѫщества. Голѣмо геройство се иска отъ човѣка, за да издържи на това положение. Величието на Христа се заключава въ Неговото търпение и издържливость. Силенъ човѣкъ е билъ Христосъ. Следъ като цѣла нощь римскитѣ войници сѫ се поругавали съ Него, на сутриньта Той е трѣбвало самъ да носи кръста си. Христосъ носи кръста си до едно мѣсто и после го хвърли настрана, като каза: Не искамъ повече да нося този кръсть. Мнозина счетоха това за слабость отъ страна на Христа. Не, други бѣха съображенията на Христа, за да захвърли кръста. Шесть хиляди войници се подиграваха съ Христа и Го биха, но който се бѣше осмѣлилъ единъ пѫть да дигне рѫка върху Него, повече не можа да повтори. При първия ударъ още рѫката му отмалѣваше и не можеше повторно да се дигне нагоре. Не е достатъчно човѣкъ да носи своя кръсть, но той трѣбва да го уплаши. Съ други думи казано: Не е достатъчно човѣкъ да носи страданието си, но той трѣбва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бѣга. Днесъ повечето хора бѣгатъ отъ страданията си, а не страданията отъ тѣхъ.

 

Единъ познатъ разправяше своята опитность, какъ се справилъ съ страданието. Нѣколко месеца наредъ той страдалъ отъ силно стомашно разстройство, вследствие на което не могълъ по цѣли нощи да спи. Особено се измѫчвалъ отъ единъ страшенъ кошмаръ. Всѣка вечерь, преди заспиване, се явявалъ единъ високъ, строенъ човѣкъ, съ остъръ ножъ въ рѫка, който се опитвалъ да го мушне въ гърдитѣ, да го убие. Какво ставало и той не знаялъ, но винаги се спасявалъ. Нѣкой дохождалъ отвънъ и, незабелязано отъ самия него, го избавялъ отъ въорѫжения човѣкъ. Това се продължавало всѣка вечерь, докато траяла болестьта. Една вечерь, силно обезпокоенъ, болниятъ се хвърлилъ срещу нападателя си и започналъ да се бори съ него. Следъ усилена борба той се принудилъ да отстѫпи, но доволенъ поне, че не се оставилъ да го мушне. Това траяло цѣла седмица, докато най-после болниятъ успѣлъ да се справи съ своя противникъ и го победилъ. Отъ този моментъ противникътъ му престаналъ да се явява, а заедно съ това и болестьта му изчезнала.

 

Следователно, докато страданията иматъ надмощие надъ човѣка, докато го мачкатъ, той всѣкога ще бѫде слабъ и немощенъ. Престанатъ ли да го газятъ, стане ли имъ той господарь, всѣкаква болесть и нещастие ще го напуснатъ. Силата на човѣшкия духъ седи въ изкуството на човѣка да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Ударитѣ, страданията, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да се справя съ тѣхъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено да мине презъ пѫтя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности въ живота. Не е въпросъ човѣкъ да отрича едно вѣрую, а да подържа друго. Въ душата на всѣки човѣкъ е написано истинското вѣрую, което той трѣбва да подържа и къмъ което трѣбва да се стреми.

 

Човѣкъ е дошълъ на земята да проповѣдва истината, да проповѣдва онова вѣрую, което е написано въ душата му, а не свое нѣкакво вѣрую, придобито отвънъ. Кой каквото проповѣдва, въ края на краищата той иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, всички да го почитатъ и уважаватъ. Тази е причината, поради която всѣки човѣкъ, всѣки народъ иска да има парче земя като собствено владение. Днесъ на човѣка се дава малко земя, но ще дойде день, когато може да му се даде голѣма земя, цѣла планета, която той ще управлява и обработва както иска и разбира. За да му се даде това, той трѣбва да бѫде готовъ, да е развилъ своето духовно тѣло, своитѣ възвишени дарби и способности. Понеже всѣки човѣкъ ще управлява специална земя и планета, всички хора ще се посещаватъ едни - други, ще си правятъ разходки. Като обикалятъ планетитѣ като жилища на своитѣ ближни, най-после тѣ ще дойдатъ и до жилището на Бога. Въ букваленъ смисълъ на думитѣ Богъ нѣма жилище, но по духъ Той има най-красивото жилище въ свѣта. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да намѣри това жилище. Кѫде ще Го намѣри? Вѫтре въ себе си и вънъ отъ себе си. Защо? Защото Богъ живѣе вънъ отъ сѫществата, но и вѫтре въ тѣхъ. Изкуство е човѣкъ да намѣри жилището на Бога вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си.

 

Да търси човѣкъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си, това значи да се е домогналъ до идейния животъ, който го освобождава отъ смъртьта, отъ противоречието, отъ злото въ свѣта. Стреми ли се къмъ идейния животъ, човѣкъ трѣбва да влиза въ положението на ония свои братя и сестри, паднали въ кальта и да имъ помага. Наистина, Богъ помага на всички бедни, страдащи, унижени и оскърбени, но Той изпраща помощьта си чрезъ хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде носитель на великитѣ Божествени мисли и чувства. Всички родители, учители, свещеници, управници трѣбва да бѫдатъ служители на Бога, да изпълняватъ волята Му. По този начинъ тѣ могатъ да помагатъ на ближнитѣ си, както на себе си.

 

И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ възстановяване на своята първична форма, каквато нѣкога е ималъ. Придобие ли тази форма, той коренно се измѣня. Ако всѣка сутринь, следъ ставане отъ сънь, човѣкъ си представяше идеалния образъ на човѣка, той не би билъ такъвъ, какъвто го виждаме днесъ. Въ това отношение старитѣ гърци сѫ били по-напреднали отъ съвременнитѣ културни хора. Когато жената била бременна, тѣ я поставяли въ обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото въ себе си, човѣкъ трѣбва да гледа красиви нѣща. Какво ще оставятъ съвременнитѣ културни хора на бѫдещето поколѣние? Каква представа иматъ сегашнитѣ хора за идеалния човѣкъ? Идеаленъ човѣкъ е този, който нито веднъжъ въ живота си не е излъгалъ, нито веднъжъ въ живота си не е отправилъ кривъ погледъ или лошо чувство къмъ кого да е. Истински човѣкъ е онзи, който нито веднъжъ въ живота си не се е разколебалъ вѫтрешно или усъмнилъ въ своя великъ идеалъ. Външно човѣкъ може да минава презъ голѣми промѣни — да скърби и да се радва; важно е вѫтрешно да не се измѣня, да остане тихъ и спокоенъ, за да запази своя вѫтрешенъ миръ. Що се отнася до външнитѣ промѣни, които човѣкъ претърпява, невидимиятъ свѣтъ не обръща никакво внимание. Колко е страдалъ и се радвалъ, колко е пѣлъ и скачалъ, и на това не се обръща внимание. Човѣкъ не се опредѣля отъ външнитѣ положения, презъ които е миналъ, но отъ своя вѫтрешенъ животъ, отъ любовьта, която има въ душата си. Степеньта на любовьта въ човѣка опредѣля неговитѣ приятелски отношения къмъ хората. Истински приятель е онзи, който дълбоко въ душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да живѣе въ срѣда, въ която всички хора му желаятъ доброто и всѣкога мислятъ за него добре. Това става само тамъ, дето Богъ присѫтствува.

 

Христосъ казва: „Не бойте се, азъ съмъ“. На друго мѣсто Той казва: „Идете въ свѣта и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Въпрѣки това, има религиозни хора, които мислятъ, че Христосъ и до днесъ още седи отдѣсно на Бога. Не, Христосъ никога не е напущалъ свѣта. Той непрестанно работи между хората. Единъ индусъ разказва своитѣ опитности, че много пѫти, когато се намиралъ въ голѣми опасности, Христосъ го спасявалъ. Той усѣщалъ, че нѣкой го носи на гърба си! Безъ да вижда, кой го носи, той билъ увѣренъ, че това билъ Христосъ. Благодарение на тѣзи велики опитности, той се решилъ да проповѣдва Христовото учение на западнитѣ народи. За да повѣрва въ Христа, човѣкъ трѣбва да се намѣри въ безизходно положение като Иова, като Иона, или като този индусъ, който разправя, че се намиралъ въ една дълбока яма, между разлагащи се трупове. Ямата била затворена съ капакъ, тъй щото, колкото да викалъ, никой не могълъ да го чуе. Като дошълъ до пълно отчаяние, той чулъ, че нѣкой отваря капака на ямата, спуща вѫже, за което да се хване, и го изважда навънъ. Като се видѣлъ вънъ отъ ямата, далечъ отъ всѣкаква опасность, той се огледалъ, да види, кой го спасилъ толкова чудно, но никого не видѣлъ. Обаче, нѣмало защо да се съмнява — това билъ Христосъ, Който нѣколко пѫти го спасявалъ отъ явна смърть.

 

И тъй, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за проява на Божията сила. Само чрезъ страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Божието благословение се дава отвѫтре, а не отвънъ. Придобие ли това благословение, човѣкъ постепенно се изявява навънъ. Тогава всички негови близки започватъ да го обикалятъ, да му указватъ почитъ и уважение. Богатъ е този човѣкъ, той има какво да даде на ближнитѣ си. Докато човѣкъ е беденъ, никой не се интересува отъ него. Забогатѣе ли, всички хора го обикалятъ, да получатъ нѣщо отъ него. Истински вѣрващиятъ е богатъ, силенъ, способенъ човѣкъ. Докато е живѣлъ въ безвѣрие, той е билъ беденъ, слабъ, неспособенъ човѣкъ. Вѣрата придава ценни качества на човѣка. Тя е подобна на магическата прѫчица въ рѫката на великия магъ.

 

Единъ младъ момъкъ слугувалъ три години при единъ майсторъ грънчарь. Единъ день той намислилъ да се отдѣли отъ господаря си, самъ да стане майсторъ. Господарьтъ му далъ свобода да прави каквото иска. Младиятъ момъкъ купилъ материалъ, инструменти и самъ започналъ да прави грънци. Обаче, голѣма била изненадата му, като видѣлъ, че грънцитѣ му се пукали. Той отишълъ при господаря си и запиталъ, коя е причината, че грънцитѣ му се пукатъ. — Трѣбва да работишъ при мене още три години, да научишъ и последното изкуство, да не се пукатъ грънцитѣ. Той се съгласилъ да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарьтъ му, че грънцитѣ не се пукатъ. Какво забелязалъ? Следъ изваждане на гърнето отъ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него, казвалъ „ху“. Като научилъ и това изкуство, момъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, за едно „ху“, за едно духане трѣбваше да слугувамъ при господаря си още три години.

 

И тъй, малко нѣщо е това „ху“, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да го произнася. Едно малко духане е въ състояние да предизвика голѣма промѣна въ човѣшката мисъль, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да духа. Най-малката вѣра въ Божественото е въ състояние да предизвика голѣма вѫтрешна промѣна въ човѣка, вследствие на което всички негови мѫчнотии и страдания постепенно започватъ да изчезватъ. Достатъчно е човѣкъ да чуе гласа на Онзи, Който казва: „Азъ съмъ, не бойте се“ и да повѣрва въ Него, за да се освободи отъ всички нещастия и страдания. И адътъ отстѫпва предъ този гласъ, но само за онѣзи, които вѣрватъ въ него. Вѣрата не е механически процесъ, но съзнателенъ, органически процесъ. Дали е вѣрно това, или не, не питайте. Вземете тази семка и я посадете въ земята. Приложете вѣрата въ живота си и бѫдете готови всѣки моментъ да изпълните добритѣ желания, които се пораждатъ въ сърдцето ви. Дойде ли нѣкакво добро желание въ сърдцето ви, веднага пристѫпете къмъ реализирането му. Ако това желание е дошло вечерь въ ума ви, веднага станете и го изпълнете. Ама щѣли сте да прекѫснете съня си или да спите малко, това да не ви смущава. Човѣкъ не се нуждае отъ много сънь. Споредъ нѣкои физиолози човѣкъ се нуждае отъ седемь-осемь часа сънь, но споредъ окултиститѣ човѣкъ може да се задоволи съ петь часа сънь. Светиитѣ спятъ малко. Единъ — два часа сънь сѫ достатъчни за светията. Понѣкога той се задоволява съ малко сънь, не повече отъ половинъ часъ.

 

Като не разбиратъ живота, хората се отегчаватъ отъ него и пожелаватъ по-скоро да заминатъ за другия свѣтъ. Ще бѫде смѣшно синътъ да напусне работата си на нивата по обѣдъ и да се върне дома си. Баща му веднага ще го пита, защо се връща толкова рано. Има смисълъ човѣкъ да се върне дома си само следъ като е свършилъ работата си.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да изработятъ вѫтрешенъ моралъ за живота. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на добритѣ и на разумнитѣ хора. Той трѣбва да събере тѣхнитѣ опитности и да напише една книга на живота, отъ която да се ползуватъ и млади, и женени, и възрастни. Животътъ на човѣка се осмисля отъ това, доколко той е свързанъ съ разумния свѣтъ надъ него. Успѣхътъ на единъ народъ, на едно общество, на едно семейство, на единъ човѣкъ зависи отъ връзката имъ съ Бога, т. е. съ цѣлия разуменъ и възвишенъ свѣтъ. За да се ползува единъ народъ отъ благодатьта на Бога, за това има причини. Следователно, животътъ на цѣлото човѣчество, както и на неговитѣ отдѣлни части, може да бѫде щастливъ, успѣшенъ и красивъ въ зависимость отъ благоволението на възвишения свѣтъ. Способниятъ и съ добъръ характеръ и добро поведение ученикъ всѣкога се ползува съ благоволението на своитѣ учители. Неспособниятъ и съ лошъ характеръ ученикъ не може да има разположението на учителитѣ си. На сѫщото основание, ако човѣкъ не се ползува съ благоволението на Божествения свѣтъ, съ какво може да се похвали? Иска ли да се ползува съ благоволението на възвишения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълни всичко, каквото този свѣтъ му заповѣда. Кажатъ ли му да направи нѣщо, той трѣбва веднага да го направи безъ никакво разсѫждение. Силата на човѣка седи въ неговия вѫтрешенъ животъ, дето се развива Божественото. Дойде ли до Божественитѣ прояви въ себе си, човѣкъ никога не може да ги изкаже съ думи, пъкъ и не трѣбва да ги изказва. Трѣбва ли да изнасяте своята свещена любовь и вѣра или своитѣ свещени идеи предъ хората? Ако ги изнесете предъ хора, които не ви разбиратъ, тѣ ще се поругаятъ съ тѣхъ. Който е готовъ да ви разбере, той ще извади своето чисто огледало предъ васъ, да могатъ вашитѣ свещени идеи да се отразятъ и въ него. Само по този начинъ вие ще се познаете и разберете. Вие можете да познаете своя Учитель само тогава, когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, въ голѣмо противоречие, когато никой другъ не може да ви помогне. Сѫщото се отнася и до Бога. Човѣкъ може да познае Бога само въ голѣмитѣ противоречия на своя животъ.

 

Като се натъкватъ на противоречия, съвременнитѣ хора се запитватъ какъвъ е тѣхниятъ смисълъ въ живота. Тѣ не подозиратъ, че въ противоречията, въ страданията се криятъ възможности и условия за познаване на Бога. Защо яйцето е скрито въ черупка? За да не се разлѣе съдържанието му. Въ този смисълъ страданието представя черупка, която обвива човѣка, за да не се разлѣе съдържанието, което е въ него. Истинското съдържание въ човѣка е Божественото, което трѣбва да се пази свещено, да не се изгуби. Когато яйцето се тури подъ квачката, отъ него излиза малко пиленце - новъ животъ. Значи, следъ всѣко страдание и отъ човѣка се излюпва малко пиленце. Човѣкъ е обвитъ не въ една, но въ много черупки, отъ които постепенно трѣбва да се освобождава. Махне ли и последната, седма черупка, човѣкъ излиза вънъ отъ себе си и става нѣщо повече отъ човѣкъ. При това положение той може да каже за себе си: „Азъ съмъ, не бойте се“. Наистина, докато кокошката не чукне яйцето и не каже „клокъ — клокъ“, пиленцето не излиза вънъ. Следователно, при страданията човѣкъ се освобождава отъ обвивкитѣ, съ които е облѣченъ. Тѣзи обвивки не сѫ нищо друго, освенъ ограниченията, въ които се намира. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ хора съ нови идеи, съ нови разбирания, които могатъ да възприематъ и предаватъ Божията Любовь. Това сѫ добритѣ, праведнитѣ, светитѣ хора.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ, не бойте се“. Като се видятъ въ трудно положение, хората казватъ, че вѣрватъ въ Бога, че иматъ любовь къмъ Него. Добре е това, но тѣ трѣбва да знаятъ каква е степеньта на тѣхната любовь. Всѣко яйце, турено подъ квачката, е замѫтено вече, но трѣбва да се знае, въ кой день на замѫтването се намира: въ първия, въ втория, въ третия или въ последния. Докато не дойде до 21-ия день, не може да се говори за новъ животъ, за животъ на любовьта. Всѣки стопанинъ се радва на своитѣ пилци, излѣзли вече отъ яйцата и тръгнали следъ майка си, Той се радва, че вижда пиленцата, излѣзли на свобода, вънъ отъ ограничителнитѣ условия на яйцето. Да излѣзе човѣкъ вънъ отъ ограничителнитѣ условия на живота, това значи да живѣе въ Божествения животъ. Всички добри, праведни и свети хора трѣбва да излѣзатъ вънъ отъ ограниченията. Излѣзатъ ли отъ ограниченията, всѣки трѣбва да се стреми къмъ една и сѫща цель — къмъ Бога. Ако всички хора тръгнатъ къмъ различни пѫтища, тѣ ще мязатъ на малкитѣ юрдечета, патенца, пиленца, излюпени отъ една и сѫща майка. Българитѣ често правятъ такива опити. Тѣ насаждатъ кокошка съ различни яйца: отъ кокошка, отъ патка, отъ юрдечка. Като се излюпятъ малкитѣ, всички тръгватъ по свой пѫть: патенцатата и юрдечетата въ водата, пиленцатата оставатъ на брѣга съ кокошката, която се чуди, какъ да събере малкитѣ си на едно мѣсто. Този опитъ не е за препорѫчване. Това присаждане е неестествено и не може да изведе работитѣ на добъръ край. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на своето мѣсто: гѫшитѣ яйца подъ гѫската, пачитѣ — подъ патката, кокошитѣ — подъ кокошката и т. н. Сѫщото се отнася и до човѣка: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто.

 

Сега, стремете се да изявявате Божественото въ себе си, да бѫдете добри, разумни. Дойдете ли до изпълнение волята Божия, не отлагайте. Каквото ви се каже да направите, направете го. Само така ще бѫдете здрави, ще се ползувате отъ Божието благословение. Като живѣете по този начинъ, вие всѣки день ще се подмладявате. Въ Бога всичко се подмладява. Подмладяването, обновяването е отличителното качество на Божествения животъ. Когато повѣрва въ Бога, човѣкъ започва да се подмладява. Казано е въ Писанието: „Които очакватъ Господа, силата имъ ще се увеличи.“ Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Ако учениятъ, философътъ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ не станатъ като малкитѣ деца, тѣ никога нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. Христосъ каза това нѣщо на Никодима, но той не можа да разбере какъ е възможно старъ човѣкъ да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди изново. Следъ дълги обяснения отъ страна на Христа, той най-после разбра, че наистина и стариятъ човѣкъ може да се подмлади,

т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човѣкъ, това е било задача на старитѣ алхимици, това е задача и на съвременнитѣ учени.

 

Желая ви сега да живѣете въ Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи отъ всичко старо и нечисто, за да чуете въ себе си гласа: „Азъ съмъ.“ Чуете ли този гласъ, свободно можете да започнете работата си. Този гласъ е гласътъ на Божественото, което внася радость и оживяване. Този гласъ обновява човѣка.

 

„Азъ съмъ, не бойте се.“

 

23. Беседа отъ Учителя, държана на 2 февруарий, 1930 год.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...