Jump to content

1929_11_10 Сторете да насѣдатъ


Ани

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Сторете да насѣдатъ.

 

    Има думи въ изреченията, които представятъ тѣхна сѣнка. Сега ще ви дамъ сѣнката на дадения предметъ, а вие ще намѣрите самия предметъ.

 

            Христосъ казва: „Сторете да насѣдатъ человѣцитѣ“. Сѣдането е разуменъ актъ. Нѣма по-красивъ актъ въ живота на човѣка отъ този, да знае, какъ и кѫде да седне. Щастието и нещастието на човѣка, зависятъ отъ неговото сѣдане и ставане. Искате ли да знаете, какъвъ човѣкъ имате предъ себе си, наблюдавайте го, какъ сѣда и какъ става. Отъ сѣдането и ставането на човѣка зависи, какво той може да направи. Нѣкой казва, че може да сѣда, кѫдето иска и както иска. За глупавия е така, но умниятъ никога не сѣда, кѫдето трѣбва и не трѣбва.

 

    Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате отъ различни гледища. Запримѣръ, нѣкой иска да си поживѣе охолно на земята. Той казва, че освенъ ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Другъ казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вѫтрешенъ смисълъ на живота, той казва, че вънъ отъ любовьта, мѫдростьта и истината, животътъ е безпредметенъ. Такъвъ животъ е затворнически — животъ на затворникъ, съ букаи на краката си и обиколенъ отъ стражари, които го следятъ да не избѣга. Може ли, при това положение, човѣкъ да мисли, че е свободенъ? Краката на всички хора сѫ оковани съ букаи. Разликата между тѣхъ се заключава въ това, че букаитѣ на едни хора сѫ отъ дърво, на други — отъ желѣзо, а на трети — отъ злато. И първитѣ, и вторитѣ, и третитѣ, пъшкатъ и плачатъ, не сѫ свободни, букаитѣ имъ постоянно дрънкатъ и ги смущаватъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ букаитѣ си? За да се освободи отъ букаитѣ на краката си, човѣкъ трѣбва да спазва известни правила. Тия правила струватъ скѫпо, но той трѣбва да ги изкупи.

 

    Сега ще ви дамъ две отъ тия правила, които разумно трѣбва да прилагате. Първо правило: щомъ направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ веднага трѣбва да я изправи. Който прави погрѣшки и ги изправя, той е прилеженъ ученикъ. Той има търпение десеть пѫти да решава и да изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.

 

    Второ правило: човѣкъ никога не трѣбва да отлага изправянето на погрѣшкитѣ си. Който не изправя погрѣшкитѣ си и ги отлага, той е ленивъ ученикъ. Изправяшъ ли погрѣшкитѣ си, отъ тебе човѣкъ може да излѣзе. Не изправяшъ ли погрѣшкитѣ си, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе. Това сѫ предрешени въпроси.

 

            Сторете да насѣдатъ человѣцитѣ“. Когато човѣкъ седне нѣкѫде, това показва, че той е заетъ съ важна работа, решава нѣкакъвъ философски въпросъ. Ще видите, че този човѣкъ седи замисленъ, съсрѣдоточенъ въ себе си, нищо не го смущава. Какъ мислите, умни или глупави хора бѣха тѣзи, които отиваха да слушатъ Христа? Тѣ бѣха най-умнитѣ хора по това време въ Израиль. По начина, по който ученицитѣ слушатъ учителя си, се сѫди за тѣхнитѣ способности. Нѣкой се хвали, че никога не сѣда, т. е. никога не си почива. Той се мисли за голѣмъ философъ. Другъ пъкъ казва, че нѣма време да изправя погрѣшкитѣ си. Съ това, той иска да покаже предъ хората, че е много заетъ съ работа.

 

    Единъ младъ поетъ, като писалъ дълго време и печаталъ произведенията си, видѣлъ, че хората не го оценили, и затова дошълъ до голѣмо отчаяние. Единъ день, той отишълъ въ гората и започналъ да мисли върху положението си, какво да прави, какъвъ новъ занаятъ да започне, да не гладува, както гладувалъ съ поезията си. Дълго време мислилъ, но нищо не могълъ да измисли. Най-после той си казалъ: Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човѣкъ да живѣе между тѣзи неблагодарни хора, които не знаятъ да ценятъ. Но по какъвъ начинъ да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявалъ върху този въпросъ, точно надъ главата му, една птичка започнала да пѣе. Той повдигналъ главата си нагоре, погледналъ къмъ птичката и казалъ: Какво искашъ отъ мене? Колкото и да пѣешъ, азъ нѣма да се откажа отъ решението си. И азъ, като тебе, пѣхъ на хората, но никой не ме оцени. Поетътъ продължилъ пѫтя си въ гората, но срещу него изкочилъ единъ уплашенъ заекъ, спрѣлъ се на двата си крака и го загледалъ. — Какво ме гледашъ, страхливко? Какво искашъ да ми кажешъ? Ти си страхливъ, но азъ не се боя отъ смъртьта. Ти си страхливъ, но поне можешъ да бѣгашъ. Въ този моментъ, той чулъ страшенъ ревъ, и срещу него излѣзла една голѣма мечка. Като видѣлъ мечката, поетътъ забравилъ своето отчаяние и ударилъ на бѣгъ. Щомъ се видѣлъ вънъ отъ опасностьта, той въздъхналъ спокойно и си казалъ: Слава Богу, че съ бѣгъ можахъ да се спася отъ мечката! Иначе, кожата ми щѣше да отиде. Отъ този моментъ, поетътъ отново продължилъ работата си и билъ признатъ и оцененъ отъ хората, като добъръ и даровитъ поетъ. Той не разбралъ езика на птичката и на заека, но разбралъ езика на мечката. Тя го направила истински поетъ. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува отъ изпитанията и герой да стане. Птичката и заекътъ му казвали, че докато е съ този умъ, да се страхува отъ живота и да се отказва да пѣе, отъ него нищо нѣма да излѣзе.

 

    Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на поета. Тѣ плачатъ, страдатъ, отчайватъ се, докато мечка ги срещне. Излѣзе ли мечка на пѫтя имъ, тѣ удрятъ на бѣгъ и забравятъ мѫчнотии, страдания, отчаяние и казватъ: Слава Богу, че спасихме кожата си! Като изучавате живота на хората, виждате, какви заблуждения сѫществуватъ между тѣхъ. Тѣ мислятъ, че сѫ свободни, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Като видятъ, че не е така, тѣ се отчайватъ и решаватъ да турятъ край на живота си. Обаче, излѣзе ли мечка насреща имъ, тѣ хукватъ да бѣгатъ и забравятъ и страдания, и мѫчнотии, искатъ да живѣятъ. Щомъ е дошълъ на земята, всѣки човѣкъ има специално предназначение, което непременно трѣбва да изпълни. Не само човѣкъ, но и всѣко животно има свое предназначение. Щомъ разбере своето предназначение, човѣкъ осмисля живота си и става радостенъ и доволенъ. Не разбере ли предназначението си, той ще бѫде недоволенъ отъ живота си и ще прави редъ погрѣшки. Съвременнитѣ хора сѫ неблагодарни отъ живота си, отъ това, което имъ е дадено, вследствие на което, не могатъ да успѣватъ. Ако човѣкъ не може да запази своя умъ, своето сърдце, както и живота си, кѫде остава той? Какво представя човѣкъ безъ животъ, безъ умъ и безъ сърдце? — Нищо не представя. Човѣкъ е скритъ задъ своя животъ, задъ своята мисъль и задъ своитѣ чувства. Човѣкъ може да се познае отъ една дума, отъ една мисъль и отъ едно чувство. Не е нужно да знаете цѣлия животъ на човѣка, за да го познавате. Единъ моментъ само, може да опредѣли човѣшкия животъ. Човѣкъ е подобенъ на кибритена клечка. Кибритената клечка се познава по запалването ѝ. Ако лесно се запалва и добре гори, тя е доброкачествена. Като драснешъ човѣка като кибритената клечка, ти ще познаешъ, какво може да излѣзе отъ него: ще прави ли погрѣшки и ще ги изправя, или ще грѣши, безъ да се корегира. Съ други думи казано: ще учи ли, или нѣма да учи.

 

    Велико нѣщо е човѣкъ да учи! Престане ли да учи, животътъ му се обезсмисля. Когато човѣкъ престане да учи, въ него се забелязва едно физическо натрупване. Този човѣкъ мяза на българскитѣ чорбаджии въ турско време. Срѣщате въ нѣкое село единъ младъ, интелигентенъ човѣкъ и започвате да се разговаряте съ него. Виждате, че мисъльта му е дълбока, права, добре схваща нѣщата. Следъ нѣколко години, материалното му положение се подобрява, и той става пръвъ чорбаджия въ селото. Щомъ забогатѣе, той престава да мисли, да учи и започва да надебелява. Срѣщате го следъ нѣколко години, но въ лицето му, не можете да познаете онзи младъ, енергиченъ, интелигентенъ човѣкъ. Значи, щомъ мисъльта на човѣка не работи усилено, той престава да учи. Въ резултатъ на това, се явява надебеляване, затлъстяване. Всѣко забогатяване на човѣка материално, сърдечно или умствено, води къмъ натрупване, къмъ наслояване. Ако четете романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, или „Война и миръ“ отъ Толстоя, известни мисли отъ тѣхъ непременно ще се наслоятъ въ ума ви. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ наслояването? — Вие трѣбва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христосъ е изказалъ: „Ако не се отречете отъ богатството си, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие“.

 

    Каква е разликата между романитѣ на Викторъ Хюго и тия на Толстоя? Викторъ Хюго изразява индивидуалнитѣ качества на човѣка. Той навсѣкѫде прокарва мисъльта, че доброто е вложено въ човѣка, вследствие на което, той самъ може да се изправи. Въ своя романъ „Клетницитѣ“, Викторъ Хюго взима като главно лице Жанъ Вължанъ, когото изважда отъ една груба срѣда и го поставя въ друга, по-благоприятна. Около него поставя редъ лица, като епископа, Жаверъ, Козета, Мариусъ, които му служатъ като пробенъ камъкъ. Така се изпитва характера на Жанъ Вължана, съ цель да се види доброто, което е вложено въ човѣка. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освенъ вложеното въ човѣка, сѫществува единъ великъ законъ въ свѣта, който регулира нѣщата. Той прокарва тази идея въ романа „Война и миръ“, който има за основна идея исторически сюжетъ. Въ този романъ, Толстой поставя Наполеона при сѫщитѣ условия, при каквито Хюго постави Жанъ Вължана. Защо Наполеонъ не можа да влѣзе въ Русия, но трѣбваше да се върне назадъ въ Франция? Въ мислитѣ и разсѫжденията на Хюго и на Толстоя, нѣма никакви противоречия. Въ разсѫжденията си, и двамата сѫ прави, само че Хюго разглежда вѫтрешната страна на живота, а Толстой — външната.

 

    И тъй, свѣтътъ представя съвокупность отъ разумни сѫщества, които разбиратъ великитѣ закони на природата и съобразно тѣхъ, регулиратъ живота. Човѣкъ не е самъ, но е заобиколенъ отъ множество разумни сѫщества, вследствие на което, не може да върши, каквото иска. Ти не можешъ да биешъ хората по улицата, не можешъ да обиждашъ кого и да е. Престѫпишъ ли този законъ, веднага нѣкое разумно сѫщество ще дойде при тебе да иска обяснение. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, е разуменъ. Следователно, страданията, мѫчнотиитѣ, неволитѣ на хората се дължатъ, именно, на това, че тѣ искатъ да живѣятъ споредъ своитѣ лични разбирания. Живѣятъ ли така, тѣ непременно ще влѣзатъ въ стълкновение съ разумния свѣтъ около себе си и ще страдатъ. Какви сѫ разбиранията на хората? — Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и еднитѣ, и другитѣ разбирания сѫ едностранчиви. Когато разумниятъ свѣтъ иска да осуети плана на нѣкой човѣкъ, той му поставя редъ спънки и препятствия. Така постѫпиха и съ Наполеона. По сѫщия начинъ действува и дяволътъ. Когато иска да осуети плана на нѣкой човѣкъ, който се стреми къмъ духовния пѫть, той ще го убеждава, че този пѫть не е за него още, че трѣбва да си поживѣе, да използува младинитѣ си и т. н. За да спре човѣка отъ едно добро начинание, той може да му донесе вода отъ 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философъ, докато го отклони отъ пѫтя му. Но идатъ стари години, и човѣкъ вижда, че е сгрѣшилъ. Като се намѣри въ безизходно положение, човѣкъ казва: Каквото е било на младини, това ще бѫде и на старини. Това е най-лошото положение, въ което човѣкъ може да изпадне. Той не прави вече погрѣшки, но и старитѣ не изправя. Когато човѣкъ прави погрѣшки и ги изправя, той е прилеженъ ученикъ. Когато прави погрѣшки и не ги изправя, той е ленивъ ученикъ. Обаче, който нито прави погрѣшки, нито ги изправя, той е по-долу и отъ двамата.

 

    Мнозина се хвалятъ, че не правятъ погрѣшки. — Щомъ не правятъ погрѣшки, тѣ сѫ умрѣли хора. Умрѣлитѣ хора правятъ ли дългове? Обаче, за предпочитане е човѣкъ да е живъ, да прави дългове, но да ги изплаща. Значи, който нѣма дългове, той е умрѣлъ човѣкъ. Добре е човѣкъ да живѣе съзнателно, разумно, да не прави никакви дългове. Но докато дойде до това положение, той ще прави дългове и ще ги изплаща.

 

    И тъй, въ това, което сега говоря, се криятъ велики истини. Не е въпросъ човѣкъ да прави дългове и да се отказва да ги плаща. Така постѫпва ленивиятъ човѣкъ. Истинскиятъ човѣкъ е готовъ да плаща дълговетѣ си. Щомъ се реши човѣкъ да плаща дълговетѣ си, въ него се събужда известна възходяща енергия. Тъй щото, не е въпросъ човѣкъ да отрича нѣщата само, да казва, запримѣръ, че не трѣбва да плаща дълговетѣ си, или не струва да се живѣе, или нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде духовенъ и т. н. Отричането на нѣщата е неразбиране. Каква е разликата между духовния и свѣтския човѣкъ? Когато отивашъ въ дома на духовния човѣкъ, той те приема любезно, поканва те въ една отъ своитѣ добре наредени стаи, съ легло, специално за тебе и ти предлага да се измиешъ, преоблѣчешъ и починешъ. После ти дава да се нахранишъ, презъ което време, той се разговаря съ тебе върху различни въпроси. Като прекарашъ на гости при него два-три деня, ти си отивашъ доволенъ, радостенъ, че си получилъ нѣщо. Ти излизашъ отъ дома на този човѣкъ, безъ да платишъ стотинка. Влѣзешъ ли въ дома на свѣтския човѣкъ, веднага те посрѣщатъ слуги, слугини, събличатъ палтото ти, опредѣлятъ ти стая, богато мобелирана, съ парно отопление, съ електрическо освѣтление, съ гореща и топла вода за миене, съ всички удобства. После ти донасятъ ядене, вкусно приготвено. Ти се чудишъ на любезностьта на тия хора, не знаешъ, на какво се дължи. На другия день, обаче, когато си отивашъ, господарьтъ на дома те причаква, дава ти смѣтка за всичко, което си получилъ и чака да платишъ. — Колко струва всичко? — Само 300 лева. Давашъ последнитѣ си 300 лева и излизашъ на пѫтя безъ стотинка. И това не е лошо, то е въ реда на нѣщата. Свѣтскиятъ човѣкъ е хотелджия, той има голѣми разходи, иска за всичко да му се плати. Следователно, ще знаете, че при духовния човѣкъ, всѣки може да отиде на гости, а при хотелджията — само богатитѣ. Ако при васъ идватъ всѣкакви хора, вие сте духовенъ човѣкъ. Ако при васъ идватъ само богати хора, вие сте хотелджия, свѣтски човѣкъ. Духовниятъ човѣкъ работи безъ пари, а свѣтскиятъ — съ пари. — Защо? — Защото духовниятъ човѣкъ се стреми къмъ реализиране на идеи, за които той трѣбва да внесе всичкото свое вѫтрешно и външно богатство. Свѣтскиятъ човѣкъ се стреми къмъ реализиране на идеи, които иматъ отношение къмъ земния, къмъ физическия свѣтъ. За тѣзи идеи е нужно материално богатство.

 

    Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ нѣща, които нѣматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тия нѣща иматъ времененъ характеръ. За човѣка е полезно само онова, което може да го освободи. Истинското знание води човѣка къмъ освобождаване. Нѣма ли това знание, човѣкъ не може да се освободи. Следователно, всѣко знание, всѣка мисъль всѣко чувство, които потикватъ човѣка къмъ Бога, сѫ на мѣстото си. Отъ това гледище, ако и сиромашията, и богатството потикватъ човѣка къмъ Бога, тѣ сѫ на мѣстото си. Не го ли потикватъ къмъ Бога, тѣ не сѫ на мѣстото си. Като знае това, човѣкъ трѣбва да прави изборъ, да различава своитѣ мисли, чувства и състояния. Той трѣбва да различава сѫщественитѣ нѣща отъ несѫщественитѣ.

 

    Съвременнитѣ хора трѣбва да се спиратъ върху сѫщественитѣ нѣща, като проява на живота за всѣки даденъ моментъ. Това, което вчера е било сѫществено, днесъ може да не е сѫществено. Това, което днесъ е сѫществено, въ бѫдеще може да не е сѫществено. Обаче, има мисли и чувства, които сѫ били важни и сѫществени въ миналото, такива сѫ въ настоящето, такива ще сѫ и въ бѫдещето. Ще кажете, че вѣрата е нѣщо сѫществено. — Коя вѣра? — Вѣрата ни въ Бога. — Да вѣрва човѣкъ само, това още не е достатъчно. Вѣра, която не преживява вѣкове и епохи, не е истинска вѣра. Когато Мойсей отиде при Фараона, да иска освобождаването на еврейския народъ, той каза, че е изпратенъ отъ Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Мойсей не каза, че e изпратенъ отъ Бога на еврейския народъ, но отъ Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Понеже по това време Бѣлата ложа владѣеше надъ Египетъ, и Фараонитѣ по това време бѣха посветени, разбираха думитѣ на Мойсея. Фараонъ съзнателно изпитваше Мойсея, да види, доколко той ще издържи на истината, доколко ще изпълни волята Божия. Така се изпита вѣрата на Мойсея. Каквито чудеса направи Мойсей, такива направиха и мѫдрецитѣ на Фараона. Обаче, като дойдоха до четвъртото чудо, египетскитѣ мѫдреци отстѫпиха. Тѣ казаха: Тукъ е намѣсенъ Божиятъ пръстъ.

 

    Питамъ: Какво ще правите вие, ако Богъ ви изпрати при Фараона, но сѫщевременно ожесточи сърдцето му и го накара да ви се противопостави? Всѣки ученикъ ще бѫде поставенъ на такъвъ изпитъ. Сегашнитѣ християни искатъ да станатъ силни, но да придобиятъ силата си по нѣкакъвъ лекъ, механически начинъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на американцитѣ, които искатъ въ малко време, да станатъ учени и силни хора.

 

    Единъ младъ американецъ искалъ да изучава философия, но търсилъ нѣкакъвъ кратъкъ курсъ, въ скоро време да завърши наукитѣ си. За тази цель, той отишълъ въ Германия, при единъ виденъ професоръ по философия и му казалъ: Господинъ професоре, искамъ да свърша философия въ най-кратко време. Има ли такъвъ курсъ въ Германия? — Има тримесеченъ, но има и нѣколко годишни курсове — отъ васъ зависи, въ кой курсъ ще следвате. Обаче, ще знаете, че какъвто курсъ свършите, такъвъ ще станете. Когато иска да създаде тиква, природата употрѣбява най-много шесть месеца. Когато иска да създаде дѫбъ, тя употрѣбява сто години. — За да стана дѫбъ, трѣбва да мина презъ голѣми страдания. — Да, колкото по-велико нѣщо твори природата, презъ толкова по-голѣми страдания го прекарва.

 

    И тъй, единственото нѣщо, което усилва, укрепва човѣка, това сѫ страданията. Ако не бѣше миналъ презъ голѣми страдания, Христосъ щѣше да мине и замине, името Му щѣше да се заличи, като на обикновенитѣ хора. Христосъ бѣше великъ, но мина презъ голѣми, небивали до това време страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина презъ много тежки, непосилни условия, но разбра вѫтрешния смисълъ на живота. За да дойде до това разбиране, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ дребнавоститѣ на живота. Не се занимавайте съ живота на другитѣ хора, нито ги отклонявайте отъ тѣхния пѫть. Ако нѣкой иска известни наставления отъ васъ, дайте му нужнитѣ наставления и го оставете свободно да се проявява. — Ама ще грѣши. — Нека грѣши. Като грѣши, ще изправя погрѣшкитѣ си и ще се учи. Опасно е, ако човѣкъ грѣши и не изправя погрѣшкитѣ си. Още по-опасно е, ако нито грѣши, нито има, какво да изправя. Отъ такъвъ човѣкъ, нищо не може да се очаква.

 

    Апостолъ Павелъ казва: „Който стои, да гледа да не падне“. Значи, всѣки човѣкъ е изложенъ на нѣкаква опасность. Въпрѣки това, мнозина се заблуждаватъ. Тѣ мислятъ, че сто на сто сѫ осигурени. Който отива на планината и мисли, че никѫде нѣма да се подхлъзне, той се самоизлъгва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като се е качвалъ по планински върхове, да не е падалъ. Който никога не се е качвалъ по планини, само той не е падалъ. — Ама защо трѣбва да падаме? — Защото сме се заели съ едно велико предприятие, предстои ни да изпълнимъ една велика мисия. Всѣко велико предприятие, всѣка велика мисия крие въ себе си известни изненади. Тя е свързана съ известни опасности. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ доброволно е приелъ страдания. Откаже ли се отъ страданията, едновременно съ това, той се отказва и отъ благата на живота.

 

    Често хората се сърдятъ на Бога, че ги изложилъ на страданията. Когато младъ момъкъ се влюби въ красива мома, подиръ която момцитѣ тичатъ, той страда, мѫчи се. Кой е виновенъ за страданията му? Ако не искаше да страда, той не трѣбваше да се влюбва въ красива мома. Какво представя красивата мома? Красивата мома е слонъ, който само богатиятъ човѣкъ може да изхрани. Ако на малкото дете дадете единъ слонъ, да се грижи за него, то ще се види въ чудо, не ще може да се справи съ него. Красивата мома има голѣми изисквания. Който се ожени за красива мома, той е изложенъ на голѣми страдания. Тя само ще иска отъ мѫжа си ту копринена рокля, ту хубава шапка, ту модерни обуща. Той ще се чуди, какъ да задоволи нуждитѣ ѝ. Не може ли да задоволи нейнитѣ изисквания, той ще страда и ще се мѫчи.

 

    Това представя външната страна на човѣшкитѣ идеи, но тѣ още не опредѣлятъ човѣка. За да постигне една своя идея и да я реализира, да я отхрани, човѣкъ трѣбва дълго време да се готви. Въ турско време, за да излѣзе единъ пехливанинъ на борба, трѣбвало е дълго време да се упражнява. Следъ много упражнения, той намазвалъ тѣлото си съ нѣкаква мась и тогава излизалъ на двубой съ своя противникъ. И противникътъ му, отъ sвоя страна, е миналъ презъ голѣми приготовления, за да излѣзе на арената да се бие. Да се бори човѣкъ съ неприятеля си и да го надвие, това подразбира познаване на даденото изкуство. Следователно, излизате ли на борба съ своя неприятель, вие трѣбва да съблѣчете горната си риза, да намажете кожата си съ мась, да види той, че мускулитѣ ви сѫ здрави и разчитате на тѣхъ. Като види вашитѣ мускули, той ще се замисли, ще разбере, че не е лесно да се бори съ васъ. Излѣзете ли срещу неприятеля си съ фракъ, съ цилиндъръ на глава и съ бастонъ въ рѫка, той веднага ще разбере, съ какъвъ човѣкъ има работа. Той ще каже: Имамъ единъ двубой, но лесно ще се справя съ противника си.

 

    Христосъ казва: „Сторете мѣсто на народа да насѣда“. — Защо трѣбва хората да насѣдатъ? — За да изучаватъ великитѣ проблеми на живота, върху които Христосъ проповѣдвалъ. Една отъ великитѣ проблеми на живота е проблемата на любовьта. Изучавайте законитѣ на любовьта, за да не губите плодоветѣ ѝ. Каква друга наука можете да търсите? Каква по-велика наука можете да търсите отъ тази, която ви дава методи, какъ да запазите чувствата на своя приятель, който е готовъ на всѣкакви жертви за васъ? Да изгубишъ любовьта на този свой приятель, това значи, да изгубишъ най-красивото нѣщо въ свѣта. Да изгубишъ своя красивъ, свещенъ трепетъ за живота, това значи, да изгубишъ своето съдържание, да станешъ мъртавъ човѣкъ. Да изгубишъ своя свѣтълъ умъ, който те ориентира, съ който проправяшъ пѫтя си въ тъмнитѣ нощи на своя животъ, това значи, да изгубишъ половината си богатство. Съ този умъ, човѣкъ може да разрешава и най-труднитѣ задачи въ своя животъ. Изгуби ли своята свѣтла мисъль, своето разумно сърдце, човѣкъ остава затворенъ въ грубата материя на своето тѣло, въ тежки окови и букаи.

 

    Съвременнитѣ учени казватъ, че освенъ съ своето физическо тегло, човѣкъ е здраво прикрепенъ къмъ земята и съ голѣмото външно налѣгане на въздуха. Ако може да се освободи отъ външното и вѫтрешното налѣгане, които го държатъ за земята, човѣкъ не би останалъ единъ день въ положението, въ което днесъ се намира. Той моментално ще литне къмъ луната, къмъ слънцето или къмъ друга нѣкоя планета. Човѣкъ седи на земята по силата на закона за прераждането. Физически закони задържатъ човѣка на земята, докато завърши своето развитие. Ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързанъ съ хиляди конци, които трѣбва по естественъ начинъ да се скѫсатъ. Всѣки конецъ има своя специфична мисия. Едни отъ тия конци свързватъ човѣка съ благоприятни, съ добри условия въ живота му, а други — съ неблагоприятни, съ лоши условия. Първитѣ го правятъ щастливъ, а вторитѣ — нещастенъ. Достатъчно е да се потегли единъ отъ концитѣ на щастието, за да стане човѣкъ щастливъ. Който държи сѫдбата на човѣка въ рѫцетѣ си, той знае, кога, кой конецъ да дръпне. Щомъ скѫса всички конци, които държатъ човѣка за земята, последниятъ е ликвидиралъ съ своя земенъ животъ. Той напуща земята и отива въ невидимия свѣтъ, тамъ да продължи и завърши своята работа.

 

    Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ положителни възгледи за живота, да не се колебаятъ. Така ли е въ сѫщность? Когато е при добри условия, човѣкъ казва, че Христосъ е дошълъ на земята да спаси човѣчеството отъ страданията. Щомъ условията му се влошатъ, той се разколебава въ вѣрата си и казва, че Христосъ е обикновенъ човѣкъ. Каква вѣра, каква религия е тази, която се мѣни отъ условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намѣри, истинскиятъ, религиозниятъ човѣкъ, не се колебае, не измѣня своето вѫтрешно съдържание. Човѣкъ трѣбва да има характера на Иова, да издържа на голѣми изпитания. Човѣкъ познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си падналъ нѣкѫде, не се обезсърдчавай. Божественото въ човѣка не пада. Че си изгубилъ богатството, знанието, силата си, не се обезсърдчавай. Човѣкъ не седи нито въ богатството, нито въ знанието, нито въ силата. Презъ каквито изпитания и да минава, човѣкъ трѣбва да запази своя вѫтрешенъ миръ.

 

    Осѫдили едного на обесване, но по нѣкакво щастливо съчетание, той билъ помилванъ и сваленъ отъ вѫжето. Следъ това, той разправялъ своята опитность. Когато закачили вѫжето на врата му и го дръпнали, той усѣтилъ нѣщо страшно: като че цѣлата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвалъ такова страдание. Това състояние продължило нѣколко секунди. Следъ това, въ душата му настаналъ необикновенъ миръ и той казалъ: Да става, каквото ще. Нека всичко въ мене да се разруши. Азъ съмъ готовъ да понеса и най-голѣмитѣ страдания. — Защо билъ готовъ на всичко? — Защото почувствувалъ, че задъ това, което се руши, има нѣщо, което не може да се разруши. Само човѣшкото се разрушава, но не и Божественото. Както задъ черупката на яйцето има нѣщо, което не се разрушава, така и Божественото, седи задъ човѣшкото и не се разрушава. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да разруши Божественото. То представя великъ, неразрушимъ свѣтъ. Като свалили осѫдения отъ вѫжето, той разбралъ смисъла на живота.

 

    Следователно, за да разбере човѣкъ смисъла на живота, всичко въ него трѣбва да се разруши. Докато не изпита въ себе си това голѣмо разрушение, както и голѣмитѣ противоречия въ живота, човѣкъ не може да разбере неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Нѣкои ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ материалния животъ. — Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и отъ материалния, и отъ духовния животъ: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щомъ сте на земята, ще правите всичко, което физическиятъ животъ изисква. Едно се иска отъ васъ: каквото правите, да го правите отъ гледището на високия идеалъ: ще ядете най-чиста храна, ще се обличате съ най-хубави дрехи, ще раждате най-добри деца. Какъвъ смисълъ има да родите десеть сина и десеть дъщери? За да ги изучите, вие трѣбва да бѫдете милионери. Колко такива милионери има въ свѣта? Има смисълъ човѣкъ да роди дете, но да прилича на него, да влиза въ положението му. А така, да роди едно дете, което по нищо да не прилича на него, то е все едно, кокошка да измѫти юрдече и да се чуди после, какво е измѫтила. Има случаи, когато насаждатъ кокошката съ кокоши яйца, между които турятъ две-три юрдечи яйца. Като се излупятъ малкитѣ, кокошката вижда, че повечето приличатъ на нея, разбиратъ езика ѝ, вървятъ въ стѫпкитѣ ѝ, но две-три, именно, юрдечетата, ту влизатъ и излизатъ отъ водата. Тя стои на брѣга, вика ги, но тѣ не чуватъ, спокойно плуватъ въ водата. Като излѣзатъ на брѣга, тръгватъ следъ нея, но тя вижда, че и ходътъ имъ не е като нейния. Чуди се, мисли, каква е тази работа, и най-после казва: Животътъ е такъвъ. — Не, животътъ не е такъвъ. Кокошката е заставена да мѫти чужди яйца. Това е неестествено положение за нея. Естественото ѝ положение е да мѫти своитѣ яйца.

 

    Съвременнитѣ хора често попадатъ при условията на кокошката. По силата на наследственостьта, човѣкъ е заставенъ отъ дѣдо си и прадѣдо си, да мѫти чужди яйца. Когато се освободи отъ влиянието на закона за наследственостьта, човѣкъ ще мѫти само свои яйца. Не е въ реда на нѣщата, кокошката да напусне отглеждането на своитѣ пиленца и да гледа патенца и юрдечета. Още по-неестествено е за човѣка, да отглежда чужди яйца.

 

    Съвременното възпитание се нуждае отъ нови методи, отъ новъ мирогледъ. Днесъ всички казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде патриотъ. — Кое служи за основа на патриотизъма? — Чувствата. За да бѫде патриотъ, човѣкъ трѣбва да има майка и баща. Който обича майка си и баща си, той непременно ще бѫде патриотъ. Когато хората проявятъ любовь къмъ Бога, въ свѣта ще сѫществува великъ патриотизъмъ. Любовьта къмъ Бога е главно и естествено условие за проява на патриотизъма. Не може да сѫществува никакъвъ патриотизъмъ, ако той не почива на природнитѣ закони. Природата говори за единство на нѣщата. Тя казва, че сѫществува единъ животъ, една държава, единъ народъ. И въ Писанието е казано: „Единъ е вашиятъ Отецъ“. Англичанитѣ, въ една своя пѣсень, казватъ: Домъ бащинъ — домъ мой. Обаче, домътъ има отношение къмъ разумнитѣ синове и дъщери.

 

    Време е вече, сегашнитѣ хора да оставятъ настрана своитѣ играчки, да напуснатъ своето детинство. Щомъ се освободятъ отъ детинството си, тѣ трѣбва да започнатъ изучаването на математиката — наука за числата и действията съ тѣхъ. Числата играятъ важна роля въ човѣшкия животъ. Щастливо число за момата е 19, а за момъка — 21. Ако размѣните мѣстата на числата 1 и 9, ще получите 91. Не е все едно да срещнете млада, красива мома, на 19 години, или нѣкоя 91 годишна баба. Ако момата знае законитѣ на кабалата, тя би могла да превръща тия числа. Когато срещне нѣкой Донъ Жуанъ, тя веднага ще се превърне на 91 годишна баба. Той ще мине покрай нея и ще я замине, безъ да спира. Ако види, че бабата има нужда да ѝ се услужи нѣщо, той ще се спре, ще ѝ услужи, и ще си замине. Щомъ види нѣкой младъ, красивъ момъкъ, бабата пакъ, ще се превърне въ млада, 19 годишна красива мома, която ще му се усмихне и ще продължи пѫтя си. — Може ли да става това нѣщо? — Възможно е. Въ това, именно, седи смисълътъ на живота. Ако можете да мѣстите единицата и по този начинъ да трансформирате състоянията си, вие сте учени хора. За тази цель, вие трѣбва да знаете законитѣ на числата отъ 1 — 10. Числата отъ 1 — 10 представятъ стѫпала, по които човѣкъ върви, за да измѣни състоянията си. Това е наука, съ помощьта на която органическитѣ, разумнитѣ сили въ природата, могатъ да се смѣнятъ едни съ други. Всѣко състояние на човѣка отговаря на нѣкакво тѣло, или на нѣкаква сила, вънъ отъ него. Запримѣръ, скръбьта на човѣка отговаря на нѣкакво тѣло, на нѣкаква сила, вънъ отъ него. Ако синътъ или дъщеря ви заминатъ за нѣкѫде, вие ще скърбите. Ако ви се роди дете, ще се радвате. Значи, причината за вашитѣ скърби и радости лежи вънъ нѣкѫде. Състоянията на скръбь и радость въ човѣка се смѣнятъ, но щомъ дойде до тази смѣна, съ нея заедно и животътъ се измѣня. Човѣкъ иска да знае причината на своитѣ скърби и радости. Ако държи въ съзнанието си мисъльта за Бога, за Божественото начало въ свѣта, човѣкъ нѣма да има никакви скърби. Ако човѣкъ държи въ ума си идеята за Христа, всички страдания ще бѫдатъ играчка за него. Само този човѣкъ може да прави, каквото пожелае.

 

    Човѣкъ може да направи всичко, само при условие, Богъ да е съ него. Една вечерь, една млада мома, добра християнка, вървѣла по една улица въ Америка. Единъ негъръ я дебналъ, искалъ да ѝ напакости. Като се приближилъ до нея, той усѣтилъ, че рѫцетѣ му се сковали. Уплашенъ отъ това, той избѣгалъ и не помислилъ втори пѫть да преследва момитѣ. Казано е въ Писанието, че ако Богъ е съ човѣка, никой не може да бѫде противъ него. И мечката даже, като чуе името Божие, и тя е готова да отстѫпи. Обаче, отъ човѣка се иска правилно да произнася името Божие. Когато се обръща за помощь къмъ любовьта, човѣкъ трѣбва да знае нейния езикъ. Дълго време трѣбва да живѣе той на земята, за да научи езика на любовьта. Въ този смисълъ, молитвата не е нищо друго, освенъ правилно произнасяне на езика на любовьта. Всѣка дума има смисълъ само тогава, когато правилно се произнася. Дълго време се е молилъ Питагоръ, докато е научилъ донѣкѫде само, да произнася правилно думата любовь. Който може правилно да произнася думата любовъ, той всичко може да направи. Това сѫ напреднали, възвишени сѫщества, които сѫ готови да помагатъ на човѣчеството. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ опредѣлени по цѣли дни да стоятъ около даденъ човѣкъ и да му помагатъ. Каквото пожелае този човѣкъ, тѣ веднага изпълняватъ желанието му. За тѣхъ това е приятна работа. Нашата задача е да влизаме въ съзнателна връзка съ тия сѫщества, за да се ползуваме отъ тѣхното знание. Обаче, малцина сѫ дошли до това положение.

 

    Всички хора търсятъ нѣщо ново въ живота си, но пакъ живѣятъ съ старото: раждатъ се и умиратъ; женятъ се, деца раждатъ, учатъ се. Споредъ мене, новото седи въ това, да дойдете до положение, въ числото 19 да мѣстите деветорната предъ единицата и единицата предъ деветорната. Ако можете да мѣстите тия числа, вие сте истински християнинъ; не можете ли, никакъвъ християнинъ не сте. Ако можете да мѣстите тия числа, вие сте млади; не можете ли да ги мѣстите, не сте млади. Да размѣствате тия числа, това значи, отъ младъ да ставате старъ и отъ старъ — младъ. Който не се страхува отъ остаряване, той не се страхува и отъ подмладяване. Обаче, едновременно човѣкъ трѣбва да съдържа качествата и на младия, и на стария. Едно отъ качествата на младия е благородството, благоговѣйното отнасяне къмъ всичко. Едно отъ качествата на стария е разумностьта, мѫдростьта. Човѣкъ трѣбва да има ума на стария, а сърдцето на младия.

 

            Сторете да насѣдатъ.“ Ще кажете, че не се интересувате отъ това, което Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си преди две хиляди години. — Отъ какво се интересувате? Отъ каквото и да се интересувате днесъ, каквото и да правите, каквото и положение да заемате, всичко това единъ день ще се превърне на нула. Както и да сте живѣли, въ края на краищата, една участь ви очаква: ще ви погребатъ, ще турятъ единъ паметникъ на гроба ви и върху него ще напишатъ, че тукъ лежи еди-кой, заслужилъ на отечеството си. — Кой човѣкъ не е заслужилъ на своето отечество? Всѣки човѣкъ е заслужилъ на своя народъ, но останалъ ли е при народа си? Кѫде е неговиятъ паметникъ? Ще кажете, че паметникътъ му е на гроба. — Споредъ мене, паметникъ е онова, което вѣчно живѣе. Ние сме дошли до онази епоха, въ която смъртьта не трѣбва да сѫществува. Който умира въ сегашната епоха, той трѣбва да възкръсне. Христосъ направи този опитъ и доказа на човѣчеството, че нѣма смърть въ свѣта. Той каза: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема!“ На друго мѣсто въ Евангелието е казано за Христа: „Мъртавъ бѣхъ, но сега съмъ живъ.“ Който е миналъ презъ опитностьта на Христа, той може да се нарече светецъ. — Може ли всѣки човѣкъ да възкръсне? — Може. За умния човѣкъ всичко е възможно. За глупавия всичко е невъзможно. Като знаете това, стремете се да придобиете и богатство, и знание, и сила. — Какво знание трѣбва да придобива човѣкъ? — Човѣкъ трѣбва да знае великитѣ Божии закони и да ги прилага, а не да знае да разбива чуждитѣ каси. Той трѣбва да придобие богатство, което да складира въ своя умъ и въ своето сърдце, а не богатство, което да затваря въ желѣзни каси. Какво по-голѣмо богатство може да има отъ това, да спечелите единъ приятель? Единъ добъръ приятель струва повече, отколкото богатството на цѣлия свѣтъ. Ако нѣкой има богатството на цѣлия свѣтъ, а нѣма нито единъ приятель, той нищо нѣма. Богатство, безъ приятели въ свѣта, нищо не струва. Адамъ бѣше най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта. Какво остана отъ неговото богатство? Истинско богатство е онова, което човѣкъ може да занесе съ себе си въ другия свѣтъ.

 

    Едно трѣбва да се знае: човѣшката душа крие въ себе си несмѣтни богатства, които постепенно се разкриватъ. Следователно, не се стремете къмъ земното богатство, но обърнете погледа си къмъ богатството на своята душа. Всѣки човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, се стреми къмъ това бѫдещо богатство. Ако волъ, на когото съзнанието е пробудено, не иска повече да остане въ положението на волъ, да ходи на четири крака, съ рога на главата, колко повече човѣкъ съ пробудено съзнание, ще се стреми къмъ по-великъ животъ отъ земния — къмъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието, че Богъ взелъ пръсть, направилъ отъ нея човѣкъ, вдъхналъ презъ ноздритѣ му и той станалъ жива душа. Това, което Богъ е направилъ и човѣкъ може да го направи. — Защо? — Защото Богъ живѣе въ него. Следователно, всѣки човѣкъ, който е свързанъ съ Бога, може да направи това, което и Богъ прави. Този човѣкъ знае положително, че когато мисли, чувствува и действува, не се проявява той самъ, но Богъ се проявява въ него. Дали човѣкъ пише, чете, свири или работи нѣщо, това е Богъ, Който се проявява въ него. Всичко, което съзнателниятъ човѣкъ върши, това е волята Божия.

 

    Христосъ казва: „Сторете да насѣдатъ“. Каквото сѫ правили ученицитѣ Христови на своето време, това трѣбва да направятъ и съвременнитѣ хора. Тѣ трѣбва да насѣдатъ предъ нозетѣ на Великия Учитель и да искатъ да ги учи на науката на числата. Момъкътъ трѣбва да изучава числото 21, да премѣства единицата предъ двойката, да образува числото 12. Значи, момъкътъ не може да се качи по-горе отъ 21 година, но и по-долу отъ 12 години не може да слѣзе. Момата пъкъ трѣбва да изучава числото 19. Като тури числото деветь предъ единицата, образува се числото 91. Това показва, че момата има по-голѣмъ мащабъ на действия и на движения. Тя може да се качи най-много до 91, но по-долу отъ 19, не може да слѣзе. Тази е причината, поради която женитѣ сѫ по-умни и по-стари отъ мѫжетѣ. — Защо? — Защото, стара е само любовьта, Божественото, женскиятъ принципъ въ човѣка. Числото 91 е законъ на любовьта, която действува въ човѣка. Числото 90 пъкъ, представя единъ завършенъ цикълъ, който включва всичко въ себе си.

 

    И тъй, женскиятъ принципъ въ човѣка, това е старото, мекотата, деликатностьта, вѣрата, любовьта, мѫдростьта и истината. Който нѣма женскиятъ принципъ въ себе си, той не е мѫжъ и не може да мисли. Числото 21 се включва въ 90. Двойката е женскиятъ принципъ — старата майка въ свѣта. Нулата представя мѫжкия принципъ, който се смекчава отъ майката. Числото деветь представя най-разумната дъщеря въ свѣта. Бащата, т. е. Единицата, седи ту предъ дъщеря си, въ числото 19, ту задъ нея въ числото 91 и изпълнява всичко, каквото тя каже.

 

    Сега, азъ желая всички жени да станатъ на 19 години, а всички мѫже на — 21 години. Като съберете 2+1=3. Щомъ умножите числото три само на себе си, ще получите числото деветь. Това показва, че за да мине въ по-високо състояние, човѣкъ трѣбва да се умножи три пѫти самъ на себе си, т. е. отъ физическия свѣтъ, отъ грубата материя да мине въ духовния свѣтъ и отъ духовния — въ Божествения.

 

    Като работите съ числата, вие имате възможность да развивате ума си. Не мислете, че това, което досега сте придобили, е достатъчно. Много трѣбва да работи човѣкъ, докато дойде до великитѣ опитности въ живота. Имали ли сте опитностьта на Христа, 500 милиона хора да отправятъ молитвитѣ си къмъ васъ и на всички да отговаряте? Имали ли сте опитностьта, да получите благодарностьта на 500 милиона хора? Тази опитность е достѫпна само за гениитѣ, за великитѣ хора, които могатъ да творятъ. Всѣки човѣкъ, на времето си, ще дойде до тѣзи опитности, до тѣзи постижения.

 

    Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, благодарете за дарбитѣ, които ви сѫ дадени, и молете се, да ви се дадатъ благоприятни условия, да ги развивате. Не скачайте изведнъжъ отъ леглото си, като наплашени зайци. Като станете отъ сънь, първо благодарете, че сте се върнали благополучно отъ странство. Вие сте били въ горния свѣтъ и слизате на земята да работите. Следъ това дръннете на вашитѣ слуги и слугини, между които влизатъ ума и сърдцето ви, и кажете имъ да приготвятъ банята да се окѫпете. Измийте се, облѣчете се и дръннете за закуска. Щомъ закусите, излѣзте на разходка. Изберете най-чистото и красиво мѣсто за разходка. Като се върнете отъ разходката си, дръннете на слугинитѣ си да отворятъ библиотеката ви да четете. Ще изберете най-хубавата книга за четене и ще приложите нѣщо отъ нея презъ деня. Следъ това ще дръннете на слугитѣ си, да ви донесатъ обѣдъ. Като се нахраните добре, ще благодарите за обѣда и ще почнете да работите. Като дръннете четири пѫти, всичко можете да направите.

 

            Сторете мѣсто да насѣда народа“. — Да седнешъ предъ нозетѣ на Великия Учитель и да слушашъ, какво проповѣдва, това е стремежътъ на Божественото въ човѣка. Човѣкъ крие въ себе си велики заложби, които трѣбва да изучава и разработва.

 

11. Беседа отъ Учителя, държана на 10 ноемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...