Jump to content

1939_08_16 Възможноститѣ на Любовьта


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ВЪЗМОЖНОСТИТѢ НА ЛЮБОВЬТА

Полянката надъ палатката на Учителя

5.30 ч. сутринта. Слънцето изгрѣ 5.31м

Небето чисто, синьо. Времето тихо

и меко. Хубавъ изгрѣвъ.

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

Малко размишление

Ако ви запитатъ защо ходите на планината, какъвъ отговоръ бихте дали? Ако попитатъ ученика, защо ходи въ училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитатъ молящия се: “Защо ходите въ църква?” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитатъ гладния защо ходи въ гостилницата той ще каже: “За да се храня.”

Но тѣзи процеси не сѫ статически. Тѣ не сѫ само за единъ моментъ. Тѣ сѫ процеси непреривни. Човѣкъ презъ целия си животъ трѣбва да ги изучава. Който ходи въ училище, все си взема по една книга, изнася отъ училище по една книга, носи я въ торбата си. И казва: “Отъ тая книга азъ се уча.” Който излиза отъ църква си носи единъ молитвеникъ и казва: “Отъ тази книга се уча да се моля.” Който излиза изъ гостилницата, носи хлѣбъ и казва: “Отъ този хлѣбъ ще се уча какъ да се храня.” Нѣкои хора се раздѣлятъ на две категории: Има хора, които излизатъ изъ училището и вървятъ и нищо не носятъ, но отподирѣ имъ има единъ човѣкъ, който имъ носи букваря. Има хора, които излизатъ изъ църквата, има слуги, които имъ носятъ молитвеника отподиръ. Сега има едни, които излизатъ изъ гостилницата и иматъ слуги, които имъ носятъ хлѣбоветѣ.

Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трѣбва да си носите и букваря и молит252 веника и хлѣба си съ себе си. Тогазъ въ живота кое е подобре: самъ ли да си носишъ букваря или да ти го носятъ2 Самъ ли да си носишъ молитвеника или да ти го носятъ2 Хлѣба самъ ли да си го носишъ или да ти го носятъ? Да ти носятъ и да носишъ това сѫ два велики процеса въ природата. И двата процеса изискватъ най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учитель? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителятъ се обърна къмъ преводачката и каза: ) -Вие нѣкой пѫть не се безпокойте за превода си. Попитали единъ българинъ, знае ли френски. Той казалъ: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаешъ ли?” -“Имахъ много работа, само това чухъ и само това научихъ и лесно азъ уча езицитѣ. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдотъ. Дали се е случило, то е въпросъ.

Но сѫществуватъ два велики закона въ свѣта, които направляватъ човѣшкиятъ животъ. То е закона за човѣшката мисъль и закона за човѣшкитѣ чувства. Тѣзи закони се отличаватъ съ следнитѣ качества: Когато влезешъ въ първия законъ на човѣшката мисъль, ти усѣщашъ всичкото разположение, не може да имашъ безпокойствие на мисъльта си. Когато влезешъ въ втория законъ, имашъ всичкото разположение на чувствата си. И човѣкъ се намира въ процеситѣ на постоянно вдъхновяване, както го наричатъ поетитѣ. Ако поканитѣ на гости единъ французинъ и единъ англичанинъ и имъ кажете: “заповѣдайте”, то на англичанина ще го кажете по английски, на французина по френски, на българина по български. Какъ ще започнатъ тѣ яденето? По различни начини ли? Тѣ ще нарушатъ единъ законъ на съвременната етика. Тѣ ще почнатъ и тримата да си кривятъ устата. И следъ като сѫ си кривили устата за половинъ часъ, ще ви кажатъ: “Благодаримъ.” Французинътъ ще каже: “Мерси боку.” Англичанинътъ ще каже: “Ай танкъ ю вери мъчъ.” Българинътъ ще каже: “Азъ ви благодаря много.” Тѣзи хора, които говорятъ така, сѫ разбрали вѫтрешното съдържание на храненето и понѣкой пѫть, когато хората сѫ повикани да живѣятъ, тѣ се кривятъ, както хората, които ядатъ. И нѣкои ще кажатъ: “Какво се кривятъ тѣзи хора?” Нѣма да бързашъ. Ще чакашъ додето дойде до: “Ай танкъ ю.” Можешъ да учишъ българина, англичанина и французина какъ да говорятъ, но какъ да ядатъ, нѣма да ги учишъ.

Въ живота, нѣкои постѫпки на нѣкои хора ни се виждатъ неестествени. Художникътъ най-първо започва съ цапането на платното. Поетътъ се учи да драска по чистата си книга, която има. Но художникътъ разумно цапа. И поетътъ разумно драска. Разумнитѣ и неразумнитѣ цапания и разумнитѣ и неразумнитѣ драскания, се отличаватъ по това, че еднитѣ се прочитатъ, а пъкъ другитѣ не могатъ. Сегашната свѣтлина, която влиза въ човѣшкитѣ очи, произвежда едновременно 7 процеса. Тѣзи процеси само разумнитѣ хора ги разбриратъ. Тѣзи процеси сѫ процеси на червената свѣтлина, на портокалената, жълтата, зелената, синята, тъмно синята и виолетовата. Червената свѣтлина е процесъ на сърдцето. Портокалената е процесъ на ума. Зелената е процесъ на сърдцето. Жълтата е процесъ на ума. Синята е процесъ за душата. Виолетовата е процесъ на духа. Червената свѣтлина има особенъ езикъ, който трѣбва да се знае. Свѣтлината едновременно говори на 7 езици на човѣка. И който разбира тия 7 езика, той е здравъ, ученъ и философъ. А пъкъ който не ги разбира, не може да има постижения. Онѣзи, които изучаватъ езика на червената свѣтлина, като не го знаятъ, взематъ само да ядатъ и да дъвчатъ съ шумъ. Тѣ изучаватъ науката за храненето. И почти цѣлото човѣчество е занято съ науката за храненето - учатъ това. Ония, които започватъ съ портокалената свѣтлина, понеже не знаятъ езика й да го говорятъ, тѣ вдъхватъ въздуха - учатъ учението на дишането. Тѣ сѫ ученици на науката за дишането. И човѣкъ, следъ като е ялъ дълго врѣме, ще каже: “Тенкъ ю, мерси, благодаря.” А пъкъ онѣзи, които знаятъ езика, благодарятъ преди да сѫ яли. Онѣзи, които не знаятъ, благодарятъ следъ като сѫ яли.

Ние въ свѣта обичаме онѣзи, които сѫ ни обичали, онѣзи, които сѫ свършили нѣщо за насъ. Това е законъ за ученицитѣ, въ какъвто и да е смисълъ на думата. А пъкъ Богъ обича хората, преди да сѫ направили нѣщо, когато сѫ били грѣшни. Нищо не сѫ направили и пакъ Богъ ги обича. Това сѫ два въпроса: Въпросъ на знайното и въпросъ на незнайното. Да учишъ това, което не знаешъ и нѣма какъ да ти го разправя и нѣма какъ да го изучишъ.

Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единиятъ процесъ е човѣшки, а пъкъ другиятъ процесъ е Божественъ. Невъзможното въ единия процесъ е възможно въ другия процесъ. И въ Писанието е казано: Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовьта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостьта е възможно за силата.

Напримѣръ колко е мѫчно да направишъ услуга на единъ човѣкъ, който ти е направилъ пакость. Въ какво седи мѫчнотията? Ако спуснете единъ човѣкъ въ кладенеца съ едно вѫже, това вѫже е на мѣстото си. И ако речете да отрежете вѫжето, ще направите една голѣма пакость на човѣка. Ще трѣбва да спуснете човѣка съ здраво вѫже и да го извадите. Вѫжето не трѣбва да се реже. Но следъ като сте го спуснали и сте го извадили вече навънъ, тогазъ може да отрежете вѫжето. Защото въ втория случай, ако вие не отрежете вѫжето, той не ще може да ходи по пѫтя, ще се спъне. Въ първия случай, ако сте отрѣзали вѫжето когато той е спуснатъ вече долу, пакъ нѣма да свършите работата - той ще остане долу.

Всичкитѣ противоречия, които се случватъ въ живота ви, да не ви смущаватъ. Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрѣшката е тамъ, че хората се занимаватъ съ Божиитѣ работи, а пъкъ сѫ оставили съ тѣхнитѣ работи Богъ да се занимава. Това е все едно децата отъ първо отдѣление да се занимаватъ съ работата на учителя си, а пъкъ да оставятъ буквара си, той да учи за тѣхъ. И ако ме попитате, какъ ще се оправи свѣтътъ, ще кажа: вземете буквара и учете буквитѣ и оставете философскитѣ въпроси на ученитѣ. Не ви съвѣтвамъ да вземете ученитѣ книги. Букваритѣ да вземете.

Ще завърша само съ едно изречение, времето напредва. Защо трѣбва да заключа? Понеже наближава вече една зона, дето Господь трѣбва да работи и ние трѣбва да прекратимъ нашата работа.

Въ Америка единъ богатъ банкеринъ се отличавалъ съ своята стиснатость, скържавость. Думата скържавъ не е хармонична. И думата стиснатъ не е хармонична. Тогава може да кажемъ: “единъ човѣкъ, който не е щедъръ”. И всѣкога той не давалъ повече отъ 1 доларъ. Когато отивали при него отъ името на нѣкое благотворително дружество, не давалъ повече отъ 1 доларъ. Следъ като му говорятъ 10-15 госпожи, ще имъ даде 1 доларъ. Единъ день влиза една млада мома и му казва: “Господине, искамъ да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” Следъ като му казала тази дума, която никой не слушалъ, той изважда и й дава 25 000 долара. Неговитѣ приятели, като го видѣли, казали: “Защо давашъ толкозъ много?” Той казалъ: “Тя знае какъ да говори.” Азъ никога не съмъ слушалъ такива думи като нейнитѣ. Сега оставамъ вие сами да си разрешите какво му е казала тя.

Приложете тая постѫпка на младата мома.

Отче нашъ

(Упражнения при третото езеро.)

22 Рилска беседа

Срѣда, 16 августъ 1939г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Възможности на любовьта

Размишление

    Ако попитатъ ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитатъ вѣрващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрезъ молитвата съ възвишения свѣтъ. Ако попитатъ гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъвъ отговоръ ще дадете вие, ако ви запитатъ, защо отивате на планината?

    Едно трѣбва да се знае: като ходи човѣкъ на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократенъ процесъ. Това сѫ динамически, а не статически процеси. Много пѫти ще ходи човѣкъ на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението сѫ непреривни процеси. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ ще ходи на училище и все ще носи книга въ рѫка. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ ще ходи на църква съ молитвеникъ въ рѫка. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ ще носи хлѣбъ въ рѫка, докато разбере смисъла на храненето. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Нѣкои хора сами носятъ книгата, молитвеника, хлѣба си, а други — оставятъ на слугитѣ си, тѣ да носятъ пособията имъ.

    Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хлѣба си. Като знаете това, вие трѣбва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимитѣ си пособия, или да оставите други да ви ги носятъ? Да носишъ и да ти носятъ, това сѫ два велики процеса въ природата. Да носишъ, това значи, да бѫдешъ слуга. Да ти носятъ, това значи, да бѫдешъ господарь. И за дветѣ служби се изискватъ умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учитель? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човѣка, разумность се иска отъ него.

    Въ свѣта сѫществуватъ два велики закона: законъ за правото мислене и законъ за правото чувствуване. Тѣзи два закона направляватъ човѣшкия животъ. И двата закона внасятъ разположение, просторъ и широта въ човѣка. Когато влѣзе въ закона за правото мислене, човѣкъ има полетъ, духъ и разположение за работа. Когато влѣзе въ закона за правото чувствуване, човѣкъ се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различаватъ по езикъ, по обхода, по разбиране, но дойдатъ ли до естественитѣ процеси, тамъ всички си приличатъ. Като започватъ да ядатъ, всички хора се хранятъ еднакво: първо турятъ храната въ устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човѣка на всичко, но не можете да го учите, какъ трѣбва да се храни. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество знае, какъ да яде. Храненето е естественъ процесъ и, като такъвъ, той коренно се различава отъ неестественитѣ процеси. Когато художникътъ започва да рисува, той нацапва тукъ-таме платното, отъ което впоследствие излиза нѣщо красиво. Когато поетътъ започва да пише, той драска върху бѣлата хартия. Отъ това драскане излиза нѣщо ценно. Цапането на платното отъ художника, драскането върху хартията отъ поета сѫ естествени процеси, безъ които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.

    Естественитѣ разумни процеси се отличаватъ отъ неестественитѣ и неразумни по това, че се четатъ и препрочитатъ. Разумнитѣ хора ценятъ тия процеси и ги разбиратъ, а неразумнитѣ не ги разбиратъ. Запримѣръ, свѣтлината, която човѣкъ възприема отъ слънцето, произвежда седемь процеса въ човѣка. Но тѣзи процеси се разбиратъ само отъ разумнитѣ хора. Само тѣ знаятъ, че свѣтлината е съставена отъ седемь различни цвѣта: червенъ, портокаленъ, жълтъ, зеленъ, синь, тъмно-синь и виолетовъ. Всѣки цвѣтъ е свързанъ съ известенъ родъ сили въ човѣшкия организъмъ. Червениятъ цвѣтъ е свързанъ съ силитѣ на сърдцето, портокалениятъ — съ силитѣ на ума, зелениятъ — съ силитѣ на волята, жълтиятъ — съ силитѣ на душата, виолетовиятъ — съ силитѣ на духа. Свѣтлината говори на човѣка едновременно на седемь различни езици. Значи, всѣки цвѣтъ на свѣтлината има специфиченъ езикъ. Който разбира тия езици, той е здравъ, ученъ, силенъ. Който не разбира тия езици, той не може да се ползува отъ тѣхъ, вследствие на което нѣма никакви постижения. Животътъ започва съ червената свѣтлина. Като не разбиратъ езика на червената свѣтлина, хората се спиратъ главно върху яденето. Цѣлъ животъ тѣ изучаватъ науката за храненето, но не могатъ да дойдатъ до дълбокия смисълъ на тази наука. Тѣ ядатъ и пиятъ и като се нахранятъ, благодарятъ. Които разбиратъ езика на червената свѣтлина, благодарятъ, преди да сѫ се нахранили. Портокалениятъ цвѣтъ учи хората да дишатъ правилно. Които не сѫ разбрали езика на портокалената свѣтлина, цѣлъ животъ дишатъ, но нѣматъ голѣми постижения. Които сѫ разбрали смисъла на науката за дишането, тѣ я свързватъ съ правото мислене и се радватъ на голѣми постижения.

    И тъй, който разбира законитѣ на свѣтлината, той благодари, преди да е ялъ, преди да е получилъ нѣщо. Той обича да благодари, преди да е получилъ нѣщо, преди да сѫ свършили нѣкаква работа за него. Богъ обича човѣка, преди да е направилъ нѣщо за Него, докато е още дете. Човѣкъ обича ближния си, когато направи нѣщо за него. Това сѫ две положения, които обхващатъ два различни въпроса: въпросъ за незнайното и въпросъ за знайното. Значи, Богъ се занимава съ явления, които още не сѫ станали. Човѣкъ се занимава съ явления, завършени вече въ миналото и съ такива, които сега ставатъ. Науката за знайното обхваща човѣшкитѣ процеси, а науката за незнайното — Божественитѣ. Невъзможното за човѣшкитѣ процеси е възможно за Божественитѣ. Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Невъзможното за умразата е възможно за любовьта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостьта е възможно за силата. Наистина, мѫчно е човѣкъ да направи услуга на онзи, който му е причинилъ пакости. Отъ зла воля ли прави човѣкъ пакости? Често хората си причиняватъ пакости отъ невежество, отъ недосѣщане. Ако си спусналъ нѣкой човѣкъ съ здраво вѫже въ кладенецъ, за да свърши нѣкаква работа, ти трѣбва да го извадишъ съ сѫщото вѫже. Отрѣжешъ ли вѫжето, преди да си го извадилъ, ти му причинявашъ пакость — оставяшъ го въ кладенеца. Ще кажете, че трѣбва да отрѣжете вѫжето. Да, но когато извадите човѣка отъ кладенеца. Ако извадите човѣка отъ кладенеца и забравите да отрѣжете вѫжето, съ което сте завързали крака му, причинявате друга пакость — спъвате го, той не може да ходи. Щомъ сте го извадили отъ кладенеца, ще отрѣжете вѫжето, съ което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всѣко нѣщо на своето време. Не спазвате ли това правило, безъ да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.

    Христосъ казва: „Да не се смущава сърдцето ви.“ Отъ какво се смущава човѣкъ? Отъ противоречията въ живота. Какво трѣбва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човѣкъ трѣбва да остави противоречията въ рѫцетѣ на Бога. Тѣ сѫ Негова работа. Само Богъ разрешава противоречията. Погрѣшката на хората се заключава въ това, че се занимаватъ съ Божиитѣ работи, а своитѣ работи сѫ оставили на Бога, Той да се занимава съ тѣхъ. То е все едно, детето отъ първо отдѣление да се занимава съ работата на учителя си, а на учителя си да даде своя букварь. Тъй щото, искате ли да оправите работитѣ си и да не се смущава сърдцето ви, вземете букваритѣ си и започнете да изучавате буквитѣ, а философскитѣ книги оставете за ученитѣ.

    Желая ви да бѫдете щедри, да знаете, кога какъ да постѫпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно.

    Единъ банкеръ, милионеръ, се отличавалъ съ своето затворено сърдце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, отъ различни общества, да искатъ помощь за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорѣли, повече отъ единъ доларъ той не давалъ. Единъ день въ кантората му влѣзла една красива мома, пошепнала му нѣщо на ухото и веднага се отдръпнала. Още въ този моментъ той извадилъ 25 хиляди долари, които предложилъ на момата. Единъ отъ приятелитѣ му билъ свидетель на тази случка и го запиталъ: Защо даде такава голѣма сума на младата мома? — Защото знае да говори — казалъ банкерътъ. Досега никой не ми е говорилъ като тази мома. Никога не съмъ слушалъ такива думи, като тия, които излѣзоха отъ нейната уста. Какви сѫ били тия думи? Това оставямъ на васъ, вие сами да отговорите.

    Желая ви да постѫпвате като младата мома, която отвори сърдцето на банкера.

*

16. августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...