Jump to content

1937_08_01 Червенъ и светълъ


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ*

Противоречията на хората се криятъ главно въ физическия животъ. Защо? Защото съвременнитѣ хора търсятъ удобства. Нѣма ли удобства въ живота имъ, лишени ли сѫ отъ нѣкои свои нужди, тѣ се натъкватъ вече на голѣми противоречия. Изобщо, всички млѣкопитаещи, между които е и човѣкътъ, сѫ сѫщества на удобства. Животното запримѣръ мисли само за ядене. Щомъ се наяде, то веднага се обтѣга на сѣнка, подъ нѣкое дърво или подъ нѣкой храстъ и заспива. Така живѣятъ и хората, особено богатитѣ. Като се наядатъ добре, тѣ ще си хапнатъ нѣкакъвъ десертъ, нѣщо сладко, ще си пийнатъ и ще легнатъ да почиватъ. Невидимиятъ свѣтъ, като вижда, че хората и животнитѣ сѫ будни само когато се отнася до тѣхнитѣ физически нужди, изпраща имъ редъ страдания, съ цель да пробуди съзнанието имъ за животъ по-високъ отъ жизическия.

Сега злото не се заключава въ начина, по който човѣкъ живѣе, но въ това, че той не познава себе си, не знае, съ какви сили работи. Запримѣръ нѣкой човѣкъ гладува и гладътъ го заставя да търси храна, но отде произтича гладътъ, той не знае. Какъвъ е произходътъ на глада? Науката е намѣрила, че гладътъ въ човѣка се дължи на чувството на охотливость въ него. Центърътъ на това чувство се намира около слѣпоочната область на мозъка. Колкото по-силно е развитъ този центъръ въ човѣка, толкова по-голѣмо е желанието му да яде. Следователно колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голѣмъ гладъ ще изпитва. Ако по нѣкакъвъ начинъ тази часть отъ мозъка на човѣка се извади, той нѣма да се стреми къмъ ядене, нѣма да изпитва гладъ. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли какъ да си достави храна. За да задоволятъ глада си, хората сѫ създали цѣла наука - готварството. Дали ще ядатъ месна или вегетарианска храна, тѣ сѫ измислили редъ ястия, съ които да събудятъ апетита си, повече да ядатъ. Ако отидете в Европа или въ Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: нѣкога месото е добре опечено, пържено или варено, а нѣкога го оставятъ доста сурово, съ повече кръвь. Сѫщевременно се създаватъ различни теории за предимство на единия начинъ на готвене предъ другия или за предимство на растителната храна предъ месната и обратно - на месната предъ растителната.

Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своя интелектъ, по своя умъ. Когато трѣбва да се произнесе по нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ мисли и дава мнението си. Въ това отношение животнитѣ си служатъ повече съ инстинктъ. У тѣхъ инстинктътъ е силно развитъ. Когато вълкътъ се намѣри всрѣдъ нѣкое стадо, той започва да души овцетѣ съ носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нѣколко пѫти съ носа си по корема, той разбира вече, има ли смисълъ да се занимава съ нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далечъ отъ стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува отъ нея. И тревопаснитѣ животни си служатъ съ носа си. Като искатъ да знаятъ коя трева е добра за ядене, тѣ я миришатъ съ носа си и веднага се произнасятъ. Въ млѣкопитаещитѣ животни носътъ е игралъ и продължава да играе важна роля. Той замѣства интелекта въ хората. Понѣкога и човѣкъ си служи съ носа, да познае коя храна е добра и коя не. Отъ благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче не всѣкога отъ благоуханието на храната може да се сѫди за нейното качество. Ако въ нѣкое ястие се турятъ ароматни приправки, тѣ могатъ да маскиратъ прѣснотата и доброкачественостьта на материалитѣ и да го представятъ за добро. Всѫщность такова ядене може да разстрои стомаха на човѣка. Въ това отношение човѣкъ лесно може да се заблуди.

Хората се натъкватъ на заблуждения, не само въ физическия, но и въ духовния и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ ако слушате една цвѣтиста речь, въ която се изнася нѣкакъвъ великъ идеалъ, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но следъ време ще се разочаровате и отъ проповѣдника, и отъ неговата речь. Тази речъ не е била изпитана. Всѣко нѣщо се познава само тогава, когато се постави на опитъ. Лесно е да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да сѫ опитани. Лесно се говори за любовьта, но постави ли се на опитъ, тя изчезва. Преди всичко хората не знаятъ кѫде е мѣстото на любовьта. Споредъ нѣкои мѣстото на любовьта е въ душата. Любовьта иде отъ духа, влиза въ душата, отдето презъ ума слиза въ сърдцето. Отъ тукъ тя обхваща цѣлото тѣло. Други пъкъ казватъ, че любовьта е движение. Любовьта произвежда движение, но не е движение. Любовьта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т.н. Трети пъкъ казватъ, че любовьта е чувствуване. Любовьта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любовь. Деятелностьта на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се дължи на любовьта. Казватъ още, че любовьта е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта е първиятъ подтикъ наистина, но не и последниятъ. Последното нѣщо въ свѣта, това е истината.

По отношение на любовьта, съвременнитѣ хора правятъ редъ погрѣшки. Тѣ започватъ съ любовьта и се стремятъ да свършатъ съ любовьта. Коя майка е започнала съ любовь и свършила съ любовь? Който започва съ любовьта, той непременно трѣбва да свърши съ истината. Ако не започне съ любовьта и не свърши съ истината, върху главата му ще се изсипятъ такива страдания, каквито не е очаквалъ. Човѣкъ може да оцени любовьта само тогава, когато започва съ нея и свършва съ истината. Истината трѣбва да бѫде тилъ въ човѣшкия животъ. Когато любовьта действува въ човѣка, на лицето му се явява червения цвѣтъ. Той е признакъ на любовьта. Когато истината действува на човѣка, лицето му става свѣтло, защото истината е синтезъ на всички лѫчи на свѣтлината. Следователно ако лицето на човѣка не е червено и свѣтло, той не е позналъ нито любовьта, нито истината. Казваме за нѣкого, че се е опекълъ, изгорѣлъ. Защо? Почервенѣлъ е човѣкътъ. Значи, въ червения цвѣтъ хората се пекатъ. Червениятъ цвѣтъ е начало на чувствуванията. Безъ този цвѣтъ хората не могатъ да чувствуватъ. Докато не започне да чувствува, човѣкъ не може да има представа за любовьта. Любовьта започва съ малъкъ подтикъ, съ най-малкото чувство. Истината пъкъ е синтезъ на нѣщата. Ако въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ не познае себе си, не разбере съ какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината.

Сега, като казваме, че любовьта е начало, а истината край, разбираме, че любовьта е начало на живота, а истината - край на недоразуменията въ живота. Докато хората не се обичатъ, животътъ имъ нѣма нито начало, нито край. Щомъ се обикнатъ, животътъ започва и върви къмъ своя край - реализиране на самия животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ края на живота, към неговото реализиране, къмъ освобождаване отъ страданията. Когато човѣкъ придобие истината, страданията му ще престанатъ. Любовьта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човѣкъ се влюби, страданията тръгватъ след него като войници. Тѣ кацатъ върху него като мухи. Кѫде има мухи? Дето има ядене. Дето нѣма ядене и мухи нѣма. Въ това отношение любовьта представя богата трапеза, върху която сѫ сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза съ ястия, тамъ и мухи ще има.

Страданията въ живота на хората не сѫ нищо друго, освенъ хапливи мухи, които ги хапятъ и насилствено, като съ остенъ, ги заставятъ да работятъ, да мислятъ. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всѣка погрѣшка се придружава съ ухапване, т.е. съ страдание. Колкото вида мухи сѫществуватъ, толкова вида страдания има по свѣта. Запримѣръ завистьта, злобата в човѣка произвежда единъ видъ страдание, омразата - другъ видъ. Мѣстото на злобата въ човѣка е надъ ушитѣ. Когато този центъръ е силно развитъ, човѣкъ е много завистливъ. Този центъръ е силно развитъ въ вълка, вследствие на което той е много жестокъ, свирепъ. Въ овцата този центъръ е слабо развитъ и затова минава за миролюбива. Завистьта е въ връзка съ личнитѣ чувства на човѣка. Ако се измѣри областьта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство отъ 1 - 20 сантиметра най-много. Повече от 20 см не може да заеме. Това е крайниятъ й предѣлъ.

Като говоря за злобата, вие не трѣбва да се смущавате. И въ най-слабата степень да се яви, тя все ще покаже на човѣка своето сѫществуване. Щомъ любовьта посети човѣка и злобата, като вѣренъ неинъ съпѫтникъ ще проговори. И гълѫбътъ, най-кроткото сѫщество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две - три малки гълѫбчета, а сѫщевременно мѫти нови яйца, гълѫбицата се озлобява срещу малкитѣ и едно по едно ги изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Тѣ крѣкатъ, пискатъ вънъ, докато дойде бащата да ги утешава. Той имъ казва: “Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пакъ ще ви приеме.” Като ги успокои, той ги качва въ гнѣздото. На другия день майката пакъ ги хвърля навънъ. Сѫщото става и съ хората. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, готовъ на услуги, на жертви. Защо? Той е проникнатъ отъ нѣкакво благородно чувство. Въ този моментъ въ него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става съ него? Веднага любовьта пристига и изхвърля навънъ чуждото яйце - користолюбието. Любовьта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нѣщо подобно въ човѣка, тя го хваща за врата и го изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Като не разбира отрицателнитѣ прояви на своя характеръ, той казва: “Нѣмамъ ли право да се проява? Не съмъ ли човѣкъ и азъ като всички?” Човѣкъ има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човѣкъ е онзи, които проявява положителното въ себе си, а отрицателното - възпитава и облагородява.

Човѣкъ трѣбва да помни, че не е той самъ виновенъ за отрицателнитѣ чърти въ себе си. Той не е снесълъ яйцата на користолюбието, на упоритостьта, на злобата и т.н. Това сѫ яйца, съ които други нѣкои сѫ го насадили, той да ги мѫти. Така правятъ и българитѣ. Тѣ обичатъ да турятъ подъ нѣкоя квачка различни яйца: кокоши, пачи и други. Безъ да знае съ какви яйца е насадена, кокошката ги мѫти. Като се излюпятъ всички яйца, тя вижда, че следъ нея тръгва цѣлъ народъ: пиленца, патенца, юрдечета. Нѣкои отъ тѣхъ приличатъ на нея, а други - съвсемъ не приличатъ. Чуди се кокошката, тя ли ги е измѫтила всички или не. Както и да е, тя тръгва предъ тѣхъ да имъ търси храна. Като дойде до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдечетата влизатъ въ водата, а пиленцата обикалятъ около нея. Като вижда това несъответствие между еднитѣ и другитѣ малки, тя се чуди, какъ е станала тази работа, но стои на брѣга, чака да излѣзатъ патенцата и юрдечетата отъ водата.

Страшно е положението на човѣка, когато се види като кокошката, обиколенъ съ подозрение, съмнение, злоба, омраза и т.н. Той седи и се чуди, отде сѫ дошли тия лоши чувства въ него. Знае, че по естество е добъръ човѣкъ, но отде дойде подозрението въ него? Знае, че е добъръ човѣкъ, но отде дойде омразата въ него? Стои той и мисли какво да прави съ тия отрицателни чувства въ себе си, какъ да се освободи отъ тѣхъ? Нѣма защо да се смущавате отъ отрицателното въ себе си, но пазете се отъ него да не ви завлѣче въ водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства сѫ все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И въ новия животъ да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ. Като влѣзете въ новия животъ ще видите, че и тамъ има области, въ които можете да се спънете. Млади и стари могатъ да се спънатъ. Философътъ може да се спъне в своята философия; моралистътъ - въ правилата на своя моралъ. Затова ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ морални, а други не сѫ морални.

Кои нѣща сѫ морални и кои неморални? Всѣки потикъ, колкото малъкъ и да е, който произтича отъ любовь, мѫдрость и истина е мораленъ. Не произтича ли отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той не е мораленъ. Щомъ потицитѣ на човѣка сѫ морални и животътъ му ще бѫде мораленъ. Когато човѣкъ грѣши, причината на това се крие въ неотзивчивостьта му къмъ своитѣ морални потици. Богъ влага тия потици въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и в човѣшкото сърдце. Щомъ вложи единъ потикъ въ човѣка, Той веднага се оттегля и гледа какъ ще постѫпи. Хората се стремятъ къмъ любовьта, а въпрѣки това се каратъ, биятъ. Майката обича детето си, но отъ време на време го бие. Момъкъ и мома се обичатъ, наричатъ се божества, а като се оженятъ, започватъ да се биятъ. Братче и сестриче седатъ мирно и си играятъ. После се галятъ, милватъ, цѣлуватъ. Щомъ седнатъ да ядатъ, братчето удари сестричето или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това?

Една жена разправяше накратко своя животъ. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цѣли десеть години живѣла съ него, но той постоянно я биелъ. Тя търпѣла, нищо не казвала. Единъ день той й ударилъ една плесница и въ нея се събудилъ такъвъ гнѣвъ, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. Отъ този моментъ той не посмѣлъ да дигне рѫка върху нея. Поправилъ ли се съ това? -Не, следъ две-три години той умрѣлъ. Мѫжъ, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мѫжа си, умира преди него. Това показва, че въпроситѣ не се разрешаватъ съ насилие. Силата на човѣка седи въ въздържанието, въ самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вѫтрешно. Когато иска да говори, човѣкъ трѣбва да пита Бога въ себе си да говори или не. На кого трѣбва човѣкъ да говори? Човѣкъ първо трѣбва да говори на себе си, после на ангелитѣ, да се научи да разсѫждава и най-после - на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Богъ му е казалъ. Щомъ знае да говори на себе си, на ангелитѣ и на Бога, той ще може да говори на ближнитѣ си и ще имъ бѫде полезенъ.

Каква е вашата опитность въ това отношение? По колко пѫти на день се обръщате къмъ Бога съ молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина отъ васъ се обръщатъ къмъ Бога за съветъ. Щомъ намислите да правите нѣщо, вие веднага пристѫпвате към действие, никого не питате. Въ невидимия свѣтъ има разумни сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови да услужватъ на хората. За онзи, който се обръща за съветъ къмъ тѣхъ, всѣка дума е благословение. Всѣка тѣхна дума може да се използува за градежъ.

Съвременнитѣ хора избѣгватъ съвети даже и на разумни сѫщества, понеже сѫ минали презъ школи на различни учители, които сѫ ги учили на нѣща, отъ които и днесъ още не могатъ да се освободятъ. Нѣкои отъ тия учители сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ горди, да пазятъ достойнството си; други сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ силни, да се борятъ съ всичко въ живота; трети сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ богати и да се осигуряватъ. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бѫдете, и богати, и силни, все пакъ сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вѣрата си и днесъ не вѣрвате на никого. Мойсей е училъ: “Око за око, зѫбъ за зѫбъ.” Следъ него иде Христосъ и казва: “Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.” Опитвали сте Мойсея и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате - не вѣрвате въ Него.

Какво разбирате отъ стиха, който Христосъ е казалъ, че ако те ударятъ на едната страна, да обърнешъ и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете въ противоречие. Ще кажете: “Защо човѣкъ трѣбва да бѫде толкова мекушавъ, да се оставя да го биятъ?” За да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ, трѣбва да знаете, че само разумниятъ, добриятъ човѣкъ има право да бие. -Защо? Защото той бие съ любовь. Ако приятельтъ те удари отъ едната страна съ Любовьта, дай и другата си страна, да те удари съ Мѫдростьта. Какво по-голѣмо благословение можете да очаквате отъ това? Казано е въ Писанието: “Когото Богъ обича, наказва го.” Съ какво? Съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Какво по-голѣмо благословение отъ това? Радвайте се, когато съвършениятъ ви наказва. Богъ е съвършенъ. Въ Него нѣма противоположни чувства, както въ хората. Всичкитѣ Му постѫпки сѫ пълни съ Любовь. Дръжте въ ума си мисъльта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите съ любовь, и васъ ще ударятъ съ любовь; ако го ударите съ мѫдрость и васъ ще ударятъ съ мѫдрость. Ако ударите ближния си безъ любовь и безъ мѫдрость и васъ ще ударятъ по сѫщия начинъ. Всѣка плесница, нанесена на човѣка безъ любовь и безъ мѫдрость, кости чупи, мускули разкѫсва. Съ една дума, плесница безъ любовь и мѫдрость може да умъртви човѣка. Всѣка плесница, нанесена върху човѣка съ любовь и мѫдрость внася въ него животъ, знание и свѣтлина.

Сега желая на всички да получавате плесници на любовьта. Ако тѣзи плесници идѣха отъ рѫката на човѣка, тѣ щѣха да бѫдатъ физически. Тѣ идатъ отъ добрия умъ, отъ доброто сърдце, отъ добрата воля на човѣка. Тѣ идатъ отъ неговия духъ и отъ неговата душата. Следователно всѣка такава плесница носи за човѣка голѣмо благословение. Такива плесници Богъ постоянно ни дава. Поетитѣ възпѣватъ лъхането на въздуха, лъхането на свѣтлината. Въ този смисълъ лъхането на свѣтлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене съ рѫката? Свѣтлината слиза съ такава голѣма бързина, че удря право въ лицето на човѣка. Въ тази плесница има любовь и знание. Като се докосне до лицето на човѣка, тя започва да го милва. Ако свѣтлината не носи Любовь и знание въ себе си, съ бързината си тя би махнала човѣка отъ своя пѫть. Ако нѣмаше Любовь и знание въ себе си, свѣтлината би умъртвила човѣка, но понеже иде съ Любовь и знание, тя го прави енергиченъ. Азъ бихъ желалъ и вие да бѫдете енергични, но като се приготвите отдалечъ да ударите на нѣкого плесница, щомъ дойдете до това мѣсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще превърне въ Любовь и знание. Това значи да има човѣкъ самообладание. Мѫчно е човѣкъ да се владѣе, но той трѣбва да придобие самообладание. Както се е засилилъ да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човѣкъ правилно. Не е лесно да говори човѣкъ истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мѫчно. Понеже е мѫчно сами да го постиг-нете, затова сте дошли въ Школата да учите.

Сега, като наблюдавахте изгрѣва на слънцето, вие видѣхте, че имаше червенъ цвѣтъ. Защо? Защото започва съ Любовьта. После слънцето стана свѣтло. Защо? Защото свършва съ Истината. Съ тѣзи два цвѣта слънцето казва: “Започни съ Любовьта и свърши съ Истината.” Като види-те, че слънцето е червено, кажете си: “Желая сърдцето ми да бѣде пълно съ Любовь.” Като го видите свѣтло, кажете си: “Желая ума ми да бѣде пъленъ съ Истина.” Желаете ли тия две нѣща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всѣки день, при изгрѣва на слънцето, пожелавайте да имате Любовь въ сърдцето си и Истина въ ума си. Да посрѣщате всѣки день изгрѣва на слънцето съ тази мисъль, това значи на бѫдете презъ цѣлия день радостни и весели. На можете ли да придобиете нищо отъ слънцето, вие не сте разбрали какво значи изгрѣвъ на слънцето.

И тъй, понеже живѣемъ въ свѣтъ на противоречия, ние трѣбва да се свържемъ съ Божествената любовь, съ Божествената истина и съ Божия Духъ. Казано е въ Писанието: “Не огорчавайте Божия Духъ, съ Който сте запечатани.” Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ, но всѣкога бѫдете будни, да не огорчавате Божия Духъ въ себе си. Кажете ли една дума не на мѣсто, веднага се корегирайте. Направите ли една погрѣшка, веднага я изправете. Ако въ сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите съ противоречията и изкушенията в свѣта, сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви трѣбва да бѫдатъ будни. Само по този начинъ вие можете да се самовъзпитавате. Освенъ вие сами, никой другъ не може да ви възпитава. Рече ли другъ нѣкой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресиратъ се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя редъ ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитамъ единъ човѣкъ, това значи да го отхраня, да стане като ангелъ. Ако азъ нѣмамъ любовь и вие нѣмате любовь, нито азъ мога да ви възпитавамъ, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да имамъ любовь къмъ васъ и вие трѣбва да имате любовь къмъ мене. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да приложа истината къмъ васъ, както и вие къмъ мене. Като ви възпитавамъ съ Любовь и Истина, мога да ви оставя да живѣете при ангелитѣ. Иначе не бихте могли да живѣете при тѣхъ. Едно трѣбва да знаете: докато сте при хората, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ да ви обичатъ. Ако сте при ангелитѣ, първо тѣ трѣбва да ви обичатъ, а после вие. Ако сте при лошитѣ хора, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ. Обичатъ ли ви първо лошитѣ хора, тѣ ще ви причиняватъ голѣми пакости. Ако добритѣ хора първо ви обичатъ, тѣ ще ви правятъ добро.

И тъй, като ставате сутринь, започвайте с червения цвѣтъ и си кажете: “Господи, днесъ ще покажа Твоята Любовь къмъ всичко: къмъ камънитѣ, къмъ растенията, къмъ животнитѣ.” Като дойдете до човѣка, тамъ ще покажете любовьта си въ най-голѣмъ размѣръ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще проявите двата цвѣта - червения и свѣтлия. Това е новото, което трѣбва да приложите въ живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Нѣкои казватъ, че сѫ прости, а въ сѫщность не сѫ. Като видятъ нѣкой ученъ, тѣ турятъ своитѣ чувствителни везни и започватъ да го теглятъ. Тѣ виждатъ и най-малката му погрѣшка. Това показва, че сѫ умни хора. Въ това отношение и мене сѫ ме теглили. Само ме следятъ какво ще кажа и какъ ще постѫпя.

Преди години дойде при мене единъ български светия. Той си турилъ кръстъ на челото и току се кръсти. Отъ време на време ме поглежда. Азъ седя, гледамъ го, но не се кръстя. “Защо не се кръстишъ?” -Азъ имамъ една слабость, кръстя се само когато имамъ мѫчнотии. Когато съмъ радостенъ, забравямъ да се кръстя. Щомъ дойде мѫчнотията, веднага започвамъ да се кръстя и да се уча. Да се кръстишъ, това значи да те биятъ. Щомъ видя, че биятъ нѣкого, питамъ го: “Ти носишъ ли кръстъ?” Като погледна къмъ него, виждамъ, че носи кръстъ на челото си. Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението. Не се опълчвайте противъ кръста, защото бой ще има. И Христосъ опита кръста. Какво направи, като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковатъ, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковатъ.

Какво представя кръстътъ? Кръстътъ представя две сили, които действуватъ въ противоположни посоки. Едната сила е пасивна - хоризонталната линия въ кръста. Другата е активна - вертикалната линия. Тя представя човѣшката мисъль. Тази сила показва, че човѣкъ трѣбва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизатъ отъ земята, така и човѣкъ трѣбва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срѣщате на пѫтя си, сѫ по-малки отъ силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Ако не растете, противоречията сѫ по-голѣми отъ силитѣ ви. Съ други думи казано: когато лесно се справяте съ препятствията, които срѣщате на пѫтя си, вие имате въ себе си любовь, която ви помага. Тогава и вие се радвате и Богъ се радва на вашия успѣхъ. Когато вие побеждавате, Богъ се наслаждава.

Намирате на пѫтя си торба съ пари. Вие сте беденъ човѣкъ, нѣмате стотинка въ джоба си, но отвѫтре нѣщо ви казва: “Бѣгай, не се изкушавай!” Вие поглеждате торбата съ пари, усмихвате се и заминавате. Ако нѣкой види, че бѣгате отъ паритѣ, ще мисли, че сте глупавъ човѣкъ. Невидимиятъ свѣтъ обаче ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на единъ човѣкъ, отколкото неговитѣ пари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятель, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човѣкъ да има на страната си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, отколкото всички блага, всички удоволствия на свѣта. Лишени ли сте отъ Любовьта, отъ Мѫдростьта и отъ знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени.

Сега желая ви да придобиете новото, което е потрѣбно за съграждане на бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се преустрои. Дълго време трѣбва да работите, за да преустроите живота си. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се състои въ това, че тѣ искатъ едновременно да свършатъ много работи. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристѫпи къмъ втора. Великиятъ художникъ започва само една работа. Като я свърши както трѣбва, тогава започва втора. Видниятъ поетъ ще напише само единъдва стиха за любовьта и върху тѣхъ ще работи дълго време. Като четете поезията на нѣкой поетъ, вие трѣбва да правите преводъ, да й дадете другъ смисълъ. Запримѣръ какъвъ преводъ ще направите на думитѣ, изказани отъ П.Славейковъ за паритѣ? Той е казалъ: “Парице, парице, всесилна царице! Съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада.” Вие можете да преведете тази поезия въ следния смисълъ: “Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питахъ и по свѣта скитахъ. Но като скитахъ по свѣта, най-после оглупѣхъ. Като се видѣхъ въ това положение, решихъ вече за тебе да не питамъ.” Като се научите да правите вѣрни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човѣкъ може вече да пише. Той нѣма да възпѣва парата като всесилна царица, безъ която не може да живѣе, но ще пише: “Парице, парице, дълго време по тебе скитахъ и всѣкога лъганъ оставахъ. Ти ми казваше, че само мене обичашъ, но видѣхъ, че на всички едно и сѫщо казвашъ, съ всички работишъ.” Питамъ: какъвъ характеръ може да има човѣкъ, който като парата, навсѣкѫде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого, тя еднакво услужва и на праведния и на грѣшния.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и чиста свѣтлина. Тѣ се нуждаятъ още отъ чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало въ човѣка. Богъ не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мѫчи човѣка, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпросъ до любовьта, тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Нѣкой се оплаква, че като отишълъ на гости при приятеля си, той легналъ на мекото си легло, а него оставилъ на спи на пода. Любовь ли е това? Не е любовь, но и обратното да стане, гостътъ да спи на леглото, а домакинътъ на пода и това не е любовь. Тогава, какво трѣбва да направи домакинътъ? Или двамата да спятъ на пода или домакинътъ да купи още едно легло съ чисти, нови завивки. Справедливостьта изисква да давамъ на ближния си такава храна, каквато и азъ употрѣбявамъ; да му давамъ такава вода, каквато и азъ пия; да му купувамъ такива дрехи, обуща, каквито и азъ нося. Така постѫпва и Богъ съ насъ. Той ни е далъ своята Любовь, своята Мѫдрость и своята Истина. Повече отъ това какво можемъ да желаемъ? И ние трѣбва да бѫдемъ подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте Любовьта въ нейната чистота! Проучвайте свободата въ нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душитѣ отъ вѫтрешното имъ ограничаване. Приложете Любовьта и Истината като граници на живота и Божието благослове ние ще бѫде винаги съ васъ.

1 августь, 5 часа сутринта

 

--------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 4 years later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ.

Противоречията на хората се криятъ главно въ физическия животъ. Защо? — Защото съвременнитѣ хора търсятъ удобства. Нѣма ли удобства въ живота имъ лишени ли сѫ отъ нѣкои свои нужди, тѣ се натъкватъ вече на голѣми противоречия. Изобщо, всички млѣкопитаещи, между които е и човѣкътъ, сѫ сѫщества на удобства. Животното, запримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, то веднага се обтѣга на сѣнка, подъ нѣкое дърво или подъ нѣкой храстъ и заспива. Така живѣятъ и хората, особено богатитѣ Като се наядатъ добре, тѣ ще си хапнатъ нѣкакъвъ десертъ, нѣщо сладко, ще си пийнатъ и ще легнатъ да почиватъ. Невидимиятъ свѣтъ, като вижда, че хората и животнитѣ сѫ будни, само когато се отнася до тѣхнитѣ физически нужди, изпраща имъ редъ страдания, съ цель да пробуди съзнанието имъ за животъ по-високъ отъ физическия.

Сега, злото не се заключава въ начина, по който човѣкъ живѣе, но въ това, че той не познава себе си, не знае, съ какви сили работи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ гладува, и гладътъ го заставя да търси храна, но отде произтича гладътъ, той не знае, Какъвъ е произходътъ на глада? Науката е намѣрила, че гладътъ въ човѣка се дължи на чувството на охотливость въ него. Центърътъ на това чувство се намира около слѣпоочната область на мозъка. Колкото по-силно е развитъ този центъръ въ човѣка, толкова по-голѣмо е желанието му да яде. Следователно, колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голѣмъ гладъ ще изпитва Ако по нѣкакъвъ начинъ тази часть отъ мозъка на човѣка се извади, той нѣма да се стреми къмъ ядене, нѣма да изпитва гладъ. Събуди ли се този центъръ, човѣкъ усѣща гладъ. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли, какъ да си достави храна. За да задоволятъ глада си, хората сѫ създали цѣла наука — готварството. Дали ще ядатъ месна или вегетарианска храна, тѣ сѫ измислили редъ ястия, съ които да събудятъ апетита си, повече да ядатъ. Ако отидете въ Европа или въ Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: нѣкога месото е добре опечено, пържено или варено, а нѣкога го оставятъ доста сурово, съ повече кръвь. Сѫщевременно се създаватъ различни теории за предимство на единия начинъ на готвене предъ другия, или за предимство на растителната храна предъ месната и обратно — на месната предъ растителната.

Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своя интелектъ, по своя умъ. Когато трѣбва да се произнесе по нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ мисли и дава мнението си. Въ това отношение животнитѣ си служатъ повече съ инстинктъ. У тѣхъ инстинктътъ е силно развитъ Когато вълкътъ се намѣри всрѣдъ нѣкое стадо, той започва да души овцетѣ съ носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нѣколко пѫти съ носа си по корема, той разбира вече, има ли смисълъ да се занимава съ нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врага, занася я далечъ отъ стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува отъ нея. И тревопаснитѣ животни си служатъ съ носа си. Като искатъ да знаятъ, коя трева е добра за ядене, тѣ я миришатъ съ носа си и веднага се произнасятъ. Въ млѣкопитаещитѣ животни носътъ е игралъ и продължава да играе важна роля. Той замѣства интелекта въ хората. Понѣкога и човѣкъ си служи съ носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. Отъ благоуханието, което се разнася отъ храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всѣкога отъ благоуханието на храната може да се сѫди за нейното качество. Ако въ нѣкое ястие се турятъ ароматни приправки, тѣ могатъ да маскиратъ прѣснотата и доброкачественостьта на материалитѣ и да го представятъ за добро. Въ сѫщность такова ядене може да разстрои стомаха на човѣка. Въ това отношение човѣкъ лесно може да се заблуди.

Хората се натъкватъ на заблуждения, не само въ физическия, но и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ, ако слушате една цвѣтиста речь, въ която се изнася нѣкакъвъ великъ идеалъ, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но следъ време ще се разочаровате и отъ проповѣдника, и отъ неговата речь. Тази речь не е била изпитана. Всѣко нѣщо се познава само тогава, когато се постави на опитъ. Лесно е да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да сѫ опитани. Лесно се говори за любовьта, но постави ли се на опитъ, тя изчезва. Преди всичко хората не знаятъ, кѫде е мѣстото на любовьта. Споредъ нѣкои мѣстото на любовьта е въ душата. — Любовьта иде отъ духа, влиза въ душата отдето презъ ума слиза въ сърдцето. Оттукъ тя обхваща цѣлото тѣло. Други пъкъ казватъ, че любовьта е движение. — Любовьта произвежда движение, но не е движение. Любовьта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т. н. Трети пъкъ казватъ, че любовьта е чувствуване. Любовьта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любовь. Деятелностьта на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се дължи на любовьта. Казватъ още, че любовьта е първиятъ потикъ въ живота. — Любовьта е първиятъ потикъ наистина, но не и последниятъ. Последното нѣщо въ свѣта, това е истината.

По отношение на любовьта, съвременнитѣ хора правятъ редъ погрѣшки. Тѣ започватъ съ любовьта и се стремятъ да свършатъ съ любовьта. Коя майка е започнала съ любовь и свършила съ любовь? Който започва съ любовьта, той непременно трѣбва да свърши съ истината. Ако не започне съ любовта и не свърши съ истината, върху главата му ще се изсипятъ такива страдания, каквито не е очаквалъ. Човѣкъ може да оцени любовьта само тогава, когато започва съ нея и свършва съ истината. Истината трѣбва да бѫде тилъ въ човѣшкия животъ. Когато любовьта действува въ човѣка, на лицето му се явява червения цвѣтъ. Той е признакъ на любовьта. Когато истината действува въ човѣка лицето му става свѣтло, защото истината е синтезъ на всички лѫчи на свѣтлината. Следователно, ако лицето на човѣка не е червено и свѣтло, той не е позналъ нито любовьта нито истината. Казваме за нѣкого че се е опекълъ, изгорѣлъ — Защо? — Почервенѣлъ е човѣкътъ. Значи, въ червения цвѣтъ хората се пекатъ. Червениятъ цвѣтъ е начало на чувствуванията. Безъ този цвѣтъ хората не могатъ да чувствуватъ. Докато не започне да чувствува, човѣкъ не може да има представа за любовьта. Любовьта започва съ малъкъ потикъ, съ най-малкото чувство. Истината пъкъ е синтезъ на нѣщата. Ако въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ не познае себе си, не разбере, съ какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината.

Сега, като казваме, че любовьта е начало, а истината — край, разбираме, че любовьта е начало на живота, а истината — край на недоразуменията въ живота. Докато хората не се обичатъ, животътъ имъ нѣма нито начало, нито край. Щомъ се обикнатъ, животътъ започва и върви къмъ своя край — реализиране на самия животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ края на живота, къмъ неговото реализиране, къмъ освобождаване отъ страданията. Когато човѣкъ придобие истината, страданията му ще престанатъ. Любовьта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човѣкъ се влюби, страданията тръгватъ следъ него като войници. Тѣ кацатъ върху него като мухи. Кѫде има мухи? — Дето има ядене. Дето нѣма ядене, и мухи нѣма. Въ това отношение любовьта представя богата трапеза, върху която сѫ сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза съ ястия, тамъ и мухи ще има.

Страданията въ живота на хората не сѫ нищо друго, освенъ хапливи мухи, които ги хапятъ и насилствено, като съ остенъ, ги заставятъ да работятъ, да мислятъ. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всѣка погрѣшка се придружава съ ухапване, т. е. съ страдание. Колкото вида мухи сѫществуватъ, толкова вида страдания има по свѣта. Запримѣръ, завистьта, злобата въ човѣка произвежда единъ видъ страдание, умразата — другъ видъ. Мѣстото на злобата въ човѣка е надъ ушитѣ. Когато този центъръ е силно развитъ, човѣкъ е много завистливъ. Този центъръ е силно развитъ въ вълка, вследствие на което той е много жестокъ, свирепъ. Въ овцата този центъръ е слабо развитъ, и затова минава за миролюбива. Завистьта е въ връзка съ личнитѣ чувства на човѣка. Ако се измѣри областьта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство отъ 10-20 сантиметра най-много. Повече отъ 20 см. не може да заеме. Това е крайниятъ и предѣлъ.

Като говоря за злобата, вие не трѣбва да се смущавате. И въ най-слабата степень да се яви, тя все ще покаже на човѣка своето сѫществуване. Щомъ любовьта посети човѣка, и злобата, като вѣренъ неинъ съпѫтникъ, ще проговори. И гълѫбътъ, най кроткото сѫщество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две-три малки гълѫбчета, а сѫщевременно мѫти нови яйца, гълѫбицата се озлобява срещу малкитѣ и едно по едно ги изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Тѣ крѣкатъ, пискатъ вънъ, докато дойде бащата да ги утешава. Той имъ казва: Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пакъ ще ви приеме. Като ги успокои, той ги качва въ гнѣздото. На другия день майката пакъ ги хвърля навънъ. Сѫщото става и съ хората. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, готовъ на услуги, на жертви. — Защо? — Той е проникнатъ отъ нѣкакво благородно чувство. Въ този моментъ въ него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става съ него? Веднага любовьта пристига и изхвърля навънъ чуждото яйце — користолюбието. Любовьта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нѣщо подобно въ човѣка, тя го хваща за врата и го изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Който не разбира отрицателнитѣ прояви на своя характеръ, той казва: Нѣмамъ ли право да се проявя? Не съмъ ли човѣкъ и азъ като всички? — Човѣкъ има право да се проявява, но не въ отрицателното. Истински човѣкъ е онзи, който проявява положителното въ себе си, а отрицателното — възпитава и облагородява.

Човѣкъ трѣбва да помни, че не е той самъ виновенъ за отрицателнитѣ чърти въ себе си. Той не е снесълъ яйцата на користолюбието, на упоритостьта, на злобата и т. н. Това сѫ яйца, съ които други нѣкои сѫ го насадили, той да ги мѫти. Така правятъ и българитѣ. Тѣ обичатъ да турятъ подъ нѣкоя квачка различни яйца кокоши, пачи и други. Безъ да знае, съ какви яйца е насадена, кокошката ги мѫти. Като се излюпятъ всички яйца, тя вижда, че следъ нея тръгва дѣлъ народъ: пиленца, патенца, юрдечета. Нѣкои отъ тѣхъ приличатъ на нея, а други — съвсемъ не приличатъ. Чуди се кокошката, тя ли ги е измѫтила всички, или не. Както и да е, тя тръгва предъ тѣхъ да имъ търси храна. Като дойде до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдечетата влизатъ въ водата, а пиленцата обикалятъ около нея. Като вижда това несъответствие между еднитѣ и другитѣ малки, тя се чуди, какъ е станала тази работа, но стои на брѣга, чака да излѣзатъ патенцата и юрдечетата отъ водата.

Страшно е положението па човѣка, когато се види като кокошката, обиколенъ съ подозрение, съмнение, злоба, умраза и т. н. Той седи и се чуди, отде сѫ дошли тия лоши чувства въ него. Знае, че по естество е добъръ човѣкъ, но отде дойде подозрението въ него? Знае, че е добъръ човѣкъ, по отде дойде умразата въ него? Стои той и мисли какво да прави съ тия отрицателни чувства, въ себе си, какъ да се освободи отъ тѣхъ. — Нѣма защо да се смущавате отъ отрицателното въ себе си, но пазете се отъ него да не ви завлѣче въ водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства сѫ все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И въ новия животъ, да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ. Като влѣзете въ новия животъ ще видите, че и тамъ има области, въ които можете да се спънете. Млади, и стари могатъ да се спънатъ. Учени и прости могатъ да се спънатъ. Философътъ може да се спъне въ своята философия; моралистътъ — въ правилата на своя моралъ. Затова ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ морални, а други — не сѫ морални.

Кои нѣща сѫ морални и кои — неморални? Всѣки потикъ, колкото малъкъ и да е, който произтича отъ любовь, мѫдрость и истина, е мораленъ. Не произтича ли отъ любовьта, мѫдростьта и истината, той не е мораленъ. Щомъ потицитѣ на човѣка сѫ морални, и животътъ му ще бѫде мораленъ. Когато човѣкъ грѣши, причината на това се крие въ неотзивчивостьта му къмъ своитѣ морални потици. Богъ влага тия потици въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Щомъ вложи единъ потикъ въ човѣка, Той веднага се оттегля и гледа, какъ ще постѫпи. Хората се стремятъ къмъ любовьта, а въпрѣки това се каратъ, биятъ. Майката обича детето си, но отъ време на време го бие. Момъкъ и мома се обичатъ, наричатъ се божества, а като се оженятъ, започватъ да се биятъ. Братче и сестриче седатъ мирно и си играятъ. После се галятъ, милватъ, цѣлуватъ. Щомъ седнатъ да ядатъ, братчето удари сестричето, или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това?

Една жена разправяше накратко своя животъ. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цѣли десеть години живѣла съ него, но той постоянно я биелъ. Тя търпѣла, нищо не казвала. Единъ день той ѝ ударилъ една плесница, и въ нея се събудилъ такъвъ гнѣвъ, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. Отъ този моментъ той не посмѣлъ да дигне рѫка върху нея. Поправилъ ли се съ това? Не, следъ две — три години той умрѣлъ. Мѫжъ, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мѫжа си, умира преди него. Това показва, че въпроситѣ не се разрешаватъ съ насилие. Силата на човѣка седи въ въздържанието, въ самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вѫтрешно. Когато иска да говори, човѣкъ трѣбва да пита Бога въ себе си, да говори или не. На кого трѣбва човѣкъ да говори? Човѣкъ първо трѣбва да говори на себе си, после на ангелитѣ, да се научи да разсѫждава, и най-после — на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Богъ му е кавалъ. Щомъ знае да говори на себе си, на ангелитѣ и на Бога, той ще може да говори на ближнитѣ си и ще имъ бѫде полезенъ.

Каква е вашата опитность въ това отношение? По колко пѫти на день се обръщате къмъ Бога съ молба да ви каже, какво да правите? Не зная, колцина отъ васъ се обръщатъ къмъ Бога за съветъ. Щомъ намислите да правите нѣщо, вие веднага пристѫпвате къмъ действие — никого не питате. Въ невидимия свѣтъ има разумни сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови да услужватъ на хората. За онзи, който се обръща за съветъ къмъ тѣхъ, всѣка дума е благословение. Всѣка тѣхна дума може да се използува за градежъ.

Съвременнитѣ хора избѣгватъ съвети даже и на разумни сѫщества, понеже сѫ минали презъ школи на различни учители, които сѫ ги учили на нѣща, отъ които и днесъ още не могатъ да се освободятъ. Нѣкои отъ тия учители сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ горди, да пазятъ достоинството си; други сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ силни, да се борятъ съ всичко въ живота; трети сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ богати и да се осигуряватъ. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бѫдете, и богати, и силни, все пакъ сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вѣрата си и днесъ не вѣрвате на никого. Мойсей е училъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ него иде Христосъ и казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата“. Опитвали сте Мойсея, и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате — не вѣрвате въ Него.

Какво разбирате отъ стиха, който Христосъ е казалъ, че ако те ударятъ на едната страна, да обърнешъ и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете въ противоречие. Ще кажете: Защо човѣкъ трѣбва да бѫде толкова мекушавъ, да се оставя да го биятъ? За да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ, трѣбва да знаете, че само разумниятъ, добриятъ човѣкъ има право да бие. Само приятельтъ има право да бие. — Защо? — Защото той бие съ любовь. Ако приятельтъ те удари отъ едната страна съ любовьта, дай и другата си страна, да те удари съ мѫдростьта. Какво по-голѣмо благословение можете да очаквате отъ това? Казано е въ Писанието: „Когото Богъ обича, наказва го“. — Съ какво? — Съ любовьта, мѫдростьта и истината. Какво по-голѣмо благословение отъ това? Радвайте се, когато съвършениятъ ви наказва. Богъ е съвършенъ. Въ Него нѣма противоположни чувства, както въ хората. Всичкитѣ Му постѫпки сѫ пълни съ любовь. Дръжте въ ума си мисъльта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите съ любовь, и васъ ще ударятъ съ любовь; ако го ударите съ мѫдрость, и васъ ще ударятъ съ мѫдрость. Ако ударите ближния си безъ любовь и безъ мѫдрость, и васъ ще ударятъ по сѫщия начинъ. Всѣка плесница, нанесена на човѣка безъ любовь и безъ мѫдрость, кости чупи, мускули разкѫсва. Съ една дума, плесница безъ любовь и мѫдрость може да умъртви човѣка. Всѣка плесница, нанесена върху човѣка съ любовь и мѫдрость, внася въ него животъ, знание и свѣтлина.

Сега, желая на всички да получавате плесници на любовьта. Ако тѣзи плесници идѣха отъ рѫката на човѣка, тѣ щѣха да бѫдатъ физически. Тѣ идатъ отъ добрия умъ, отъ доброто сърдце, отъ добрата воля на човѣка. Тѣ идатъ отъ неговия духъ и отъ неговата душа. Следователно, всѣка такава плесница носи за човѣка голѣмо благословение. Такива плесници Богъ постоянно ни дава. Поетитѣ възпѣватъ лъхането на въздуха, лъхането на свѣтлината. Въ този смисълъ, лъхането на свѣтлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене съ рѫката? Свѣтлината слиза съ такава голѣма бързина, че удря право въ лицето на човѣка. Въ тази плесница има любовь и знание. Като се докосне до лицето на човѣка, тя започва да го милва. Ако свѣтлината не носи любовь и знание въ себе си, съ бързината си тя би махнала човѣка отъ своя пѫть. Ако нѣмаше любовь и знание въ себе си, свѣтлината би умъртвила човѣка, но понеже иде съ любовь и знание, тя го прави енергиченъ. Азъ бихъ желалъ и вие да бѫдете енергични, но като се приготвите отдалечъ да ударите на нѣкого плесница, щомъ дойдете до това мѣсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще се превърне въ любовь и знание. Това значи да има човѣкъ самообладание. Мѫчно е човѣкъ да се владѣе, но той трѣбва да придобие самообладание. Както се е засилилъ да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човѣкъ правилно. Не е лесно да обича човѣкъ хората правилно. Не е лесно да говори човѣкъ истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мѫчно. Понеже е мѫчно сами да го постигнете, затова сте дошли въ Школата да учите.

Сега, като наблюдавахте изгрѣва на слънцето, вие видѣхте, че имаше червенъ цвѣтъ. — Защо? — Защото започва съ любовьта. После слънцето стана свѣтло. — Защо? — Защото свършва съ истината. Съ тѣзи два цвѣта слънцето казва: Започни съ любовьта и свърши съ истината. Като видите, че слънцето е червено, кажете си: Желая сърдцето ми да бѫде пълно съ любовь. Като го видите свѣтло кажете си. Желая ума ми да бѫде пъленъ съ истина. Желаете ли тия две нѣща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всѣки день, при изгрѣва на слънцето, пожелавайте да имате любовь въ сърдцето си и истина въ ума си. Да посрѣщате всѣки день изгрѣва на слънцето съ тази мисъль, това значи да бѫдете презъ цѣлия день радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо отъ слънцето, вие не сте разбрали, какво значи изгрѣвъ на слънцето.

И тъй, понеже живѣемъ въ свѣтъ на противоречия, ние трѣбва да се свържемъ съ Божествената любовь, съ Божествената истина и съ Божия Духъ. Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Божия Духъ, съ Който сте запечатани“. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ, но всѣкога бѫдете будни, да не огорчавате Божия Духъ въ себе си. Кажете ли една дума не на мѣсто, веднага се корегирайте. Направите ли една погрѣшка, веднага я изправете. Ако въ сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ни сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите съ противоречията и изкушенията въ свѣта, сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви трѣбва да бѫдатъ будни. Само по този начинъ вие можете да се самовъзпитавате. Освенъ вие сами, никой другъ не може да ви възпитава. Рече ли другъ нѣкой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресиратъ се само коне, кучета, но не и хора. Азъ мога да ви поставя редъ ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитамъ единъ човѣкъ, това значи да го отхраня, да стане като ангелъ. Ако азъ нѣмамъ любовь, и вие нѣмате любовь, нито азъ мога да ви възпитавамъ, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да имамъ любовь къмъ васъ, и вие трѣбва да имате любовь къмъ мене. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да приложа истината къмъ васъ, както и вие — къмъ мене. Като ви възпитавамъ съ любовь и истина, мога да ви оставя да живѣете при ангелитѣ. Иначе, не бихте могли да живѣете при тѣхъ. Едно трѣбва да знаете: докато сте при хората, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ да ви обичатъ. Ако сте при ангелитѣ, първо тѣ трѣбва да ви обичатъ, а после вие. Ако сте при лошитѣ хора, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ. Обичатъ ли ви първо лошитѣ хора, тѣ ще ви причиняватъ голѣми пакости. Ако добритѣ хора първо ви обичатъ, тѣ ще ви правятъ добро.

И тъй, като ставате сутринь, започвайте съ червения цвѣтъ и си кажете: Господи, днесъ ще покажа Твоята Любовь къмъ всичко — къмъ камънитѣ, къмъ растенията, къмъ животнитѣ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще покажете любовьта си въ най-голѣмъ размѣръ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще проявите двата цвѣта — червения и свѣтлия. Това е новото, което трѣбва да приложите въ живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Нѣкои казватъ, че сѫ прости, а въ сѫщность не сѫ. Като видятъ нѣкой ученъ, тѣ турятъ своитѣ чувствителни везни и започватъ да го теглятъ. Тѣ виждатъ и най-малката му погрѣшка. Това показва, че сѫ умни хора. Въ това отношение и мене сѫ ме теглили. Само ме следятъ, какво ще кажа и какъ ще постѫпя.

Преди години дойде при мене единъ български светия. Той си турилъ кръстъ на челото и току се кръсти. Отъ време на време ме поглежда. Азъ седа, гледамъ го, но не се кръстя. — Защо не се кръстишъ? — Азъ имамъ една слабость, кръстя се, само когато имамъ мѫчнотии. Когато съмъ радостенъ, забравямъ да се кръстя. Щомъ дойде мѫчнотията, веднага започвамъ да се кръстя и да се уча. Да се кръстишъ, това значи да те биятъ. Щомъ видя, че биятъ нѣкого, питамъ го. Ти носишъ ли кръстъ? Като погледна къмъ него, виждамъ, че носи кръстъ на челото си. Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението. Не се опълчвайте противъ кръста, защото бой ще има. И Христосъ опита кръста. Какво направи като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковатъ, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковатъ.

Какво представя кръстътъ? — Кръстътъ представя две сили, които действуватъ въ противоположни посоки. Едната сила е пасивна — хоризонталната линия въ кръста. Другата е активна — вертикалната линия. Тя представя човѣшката мисъль. Тази сила показва, че човѣкъ трѣбва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизатъ отъ земята, така и човѣкъ трѣбва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно, ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срѣщате на пѫтя си, сѫ по-малки отъ силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Ако не растете, противоречията сѫ по-голѣми отъ силитѣ ви. Съ други думи казано: Когато лесно се справяте съ препятствията, които срѣщате на пѫтя си, вие имате въ себе си любовь, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Богъ се радва на вашия успѣхъ. Когато вие побеждавате, Богъ се наслаждава. Намирате на пѫтя си торба съ пари. Вие сте беденъ човѣкъ, нѣмате стотинка въ джоба си, но отвѫтре нѣщо ви казва: Бѣгай, не се изкушавай! Вие поглеждате торбата съ пари, усмихвате се и заминавате. Ако нѣкой види, че бѣгате отъ паритѣ, ще мисли, че сте глупавъ човѣкъ. Невидимиятъ свѣтъ, обаче, ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на единъ човѣкъ, отколкото неговитѣ нари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятель, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човѣкъ да има на страната си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина отколкото всички блага, всички удоволствия на свѣта. Лишени ли сте отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени.

Сега, желая ви да придобиете новото, което е потрѣбно за съграждане на бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се преустрои. Дълго време трѣбва да работите, за да преустроите живота си. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се състои въ това, че тѣ искатъ едновременно да свършатъ много работи. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристѫпи къмъ втора. Великиятъ художникъ започва само една работа. Като я свърши, както трѣбва, тогава започва втора. Видниятъ поетъ ще напише само единъ — два стиха за любовьта и върху тѣхъ ще работи дълго време. Като четете поезията на нѣкой поетъ вие трѣбва да правите преводъ, да ѝ дадете другъ смисълъ. Запримѣръ, какъвъ преводъ ще направите на думитѣ, изказани отъ П. Славейковъ, за паритѣ? Той е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице! Съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада“. Вие можете да преведете тази поезия въ следния смисълъ: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питахъ и по свѣта скитахъ. Но като скитахъ по свѣта, най-после оглупѣхъ. Като се видѣхъ въ това положение, решихъ вече за тебе да не питамъ. Като се научите да правите вѣрни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човѣкъ може вече да пише. Той нѣма да възпѣва парата като всесилна царица, безъ която не може да живѣе, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитахъ и всѣкога лъганъ оставахъ. Ти ми казваше, че само мене обичашъ, но видѣхъ, че на всички едно и сѫщо казватъ, съ всички работишъ. Питамъ: Какъвъ характеръ може да има човѣкъ, който, като парата, навсѣкѫде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния, и на грѣшния.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и чиста свѣтлина. Тѣ се нуждаятъ още отъ чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало въ човѣка. Богъ не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мѫчи човѣка, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпросъ до любовьта, тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Нѣкой се оплаква, че като отишълъ на гости при приятеля си, той легналъ на мекото си легло, а него оставилъ да спи на пода. Любовь ли е това? Не е любовь, но и обратното да стане, гостътъ да спи на леглото, а домакинътъ на пода, и това не е любовь. Тогава, какво трѣбва да направи домакинътъ? Или двамата да спятъ на пода, или домакинътъ да купи още едно легло съ чисти, нови завивки. Справедливостьта изисква да давамъ на ближния си такава храна, каквато и азъ употрѣбявамъ; да му давамъ такава вода, каквато и азъ пия; да му купувамъ такива дрехи, обуща, каквито и азъ нося. Така постѫпва и Богъ съ насъ. Той ни е далъ своята Любовь, своята Мѫдрость и своята Истина. Повече отъ това какво можемъ да желаемъ? И ние трѣбва да бѫдемъ подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте любовьта въ нейната чистота! Проучвайте знанието въ неговата свѣтлина! Проучвайте свободата въ нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душитѣ отъ вѫтрешното имъ ограничаване. Приложете любовьта и истината като граници на живота, и Божието благословение ще бѫде винаги съ васъ.

*

1. августъ, 5. ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...