Jump to content

1915_06_27 Блудниятъ синъ


Ани

Recommended Posts

От "Сила и живот", т.1
Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г.

 

Блудниятъ синъ

 

“Рече още: Нѣкой си человѣкъ имаше двама синове.”

Евангелие отъ Лука 15:11

 

Ще взема само единадесети стихъ.

 

Христосъ е неподражаемъ въ своитѣ примѣри. Блудниятъ синъ е единъ великолѣпенъ сюжетъ, върху който велики проповѣдници въ свѣта сѫ държали знаменити проповѣди, извеждали сѫ поука за това какъ трѣбва да живѣятъ поколѣнията. Доколкото зная, всички проповѣдници отъ врѣмето на Христа до наше врѣме сѫ се ограничавали само върху блудния синъ слѣдъ неговото съгрѣшаване и връщане, но въ този примѣръ Христосъ е вложилъ много по-дълбокъ смисълъ. Съгрѣшаването на блудния синъ е резултатъ и ние трѣбва за знаемъ причината защо по-младиятъ синъ е напусналъ баща си. Всички казватъ, че по-малкиятъ билъ блуденъ; човѣкъ може да страда въ свѣта, безъ да знаемъ причинитѣ. Ще ви кажа една аналогия между тѣзи двамата братя: при единъ знаменитъ свещеникъ въ Русия се явилъ единъ господинъ да се изповѣда; този господинъ билъ прѣстѫпникъ, който извършилъ едно убийство. Той се изповѣдалъ за прѣстѫплението и изповѣдникътъ го посъвѣтвалъ какъ да опрости грѣховетѣ си. Както знаете, има извѣстни закони, които задължаватъ изповѣдницитѣ да не изказватъ съобщенитѣ имъ тайни, обаче убиецътъ излѣзълъ и съобщилъ на единъ стажарь кой е извършилъ това прѣстѫпление. При сегашнитѣ закони ще запитатъ: „Щомъ е извършилъ прѣстѫпление, заслужава ли да бѫде помилванъ?“ Така разсѫждаватъ хора, които повърхностно разбиратъ свѣта. Обаче онѣзи, които разбиратъ, ще кажатъ кой е истинскиятъ виновникъ.

 

Тогава кои сѫ причинитѣ? Азъ виждамъ въ младия синъ единъ кавалерски духъ, защото той имаше доблестьта да каже на баща си: „Татко, азъ искамъ да уча и ще оставя по-голѣмия си братъ да наслѣди твоя престолъ. И понеже не съмъ толкова нужденъ въ вашия домъ, дай ми дѣла отъ имането, който ми се пада.“ Азъ виждамъ въ този синъ постѫпка, много по-добра, отколкото постѫпката на вашитѣ синове; слѣдъ като ги пратите въ странство, тѣ изхарчатъ по четиридесеть-петдесеть хиляди лева. Този момъкъ бѣше благороденъ, защото постави прѣдъ баща си този въпросъ и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впослѣдствие пропилѣ въ блуденъ животъ съ жени, въ ядене и пиене. Може ли да се извърши прѣстѫпление въ света, може ли да се извърши нѣкое зло, нѣкоя интрига и да нѣма тамъ жена!

 

Казва се, че слѣдъ като изѣлъ всичко, синътъ отишълъ при единъ гражданинъ и пожелалъ да му работи: „Азъ съмъ навикналъ на трудъ – когато бѣхъ при баща си, работѣхъ.“ Човѣкътъ го изпратилъ да пасе свине. Този момъкъ прѣдпочелъ да пасе свине, отколкото да се самоубие; прѣдпочелъ да пасе свине, отколкото да отиде да краде; прѣдпочелъ да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питамъ въ съврѣменното общество колко сѫ онѣзи, които подражаватъ на примѣра на блудния синъ; въ църквата колко сѫ онѣзи, които подражаватъ на примѣра на блудния синъ? Ето защо Христосъ въ Своята притча изважда образа на този блудникъ като единъ отличенъ типъ. Казва се, че слѣдъ като пасълъ свине, на сина му дошълъ умътъ и се върналъ при баща си; бащата разбралъ хубавата черта на сина си и въ негова честь заклалъ теле. Христосъ знае, че въ еврейската история Исаакъ имаше двама синове – Яковъ и Исавъ; за разлика отъ братъ си, Яковъ обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи въ странство и слугува четиринадесеть години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Слѣдователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесеть години ще слугувате, тъ. е. ще изкупите вашето прѣстѫпление по какъвто и да е начинъ.

 

Христосъ казва въ притчата, че голѣмиятъ братъ се разсърдва, задѣто баща му заклалъ теле за човѣкъ, който блудствалъ. Той отива при баща си и му казва: „На менъ даже яре не си ми далъ, за да похапнемъ и да си попиемъ съ приятелитѣ ми.“

 

И тъй, всички онѣзи хора, които грѣшатъ въ свѣта, сѫ по-младиятъ братъ – всички митари сѫ младиятъ братъ, а голѣмиятъ братъ сѫ министри, владици, началници, сѫдии и учители, които учатъ хората и казватъ: „Ние всѣкога управяваме мѫдро.“ Всѫщностъ младиятъ синъ напусна дома на баща си заради голѣмия си братъ, защото билъ много завистливъ и сприхавъ – младиятъ казва: „Азъ се опасявамъ, че можешъ да ме излъжешъ, както Яковъ излъга брата си.“ Законъ е, че развращаването всѣкога произлиза отъ голѣмитѣ хора: ако жената грѣши – мѫжътъ е виновенъ, ако мѫжътъ грѣши – жената е виновна. Защото тозъ, който грѣши, е по-малкиятъ – всѣкога грѣшатъ дѣцата, а по-умнитѣ и по-старитѣ, дори и да грѣшатъ, законътъ не ги хваща; тѣ могатъ да крадатъ, но така го правятъ, че не ги хващатъ, а глупакътъ, който открадва, непрѣменно го улавятъ, защото той не разбира онзи „върховенъ“ законъ, върху който почива съврѣменното общество.

 

Казва се въ притчата, че когато синътъ се върналъ, бащата се зарадвалъ – защо? Защото този младежъ внесе въ бащиния си домъ едно благородно чувство. Той се върна съ смирение и каза: „Татко, съгрѣшихъ на Небето и прѣдъ тебъ и не съмъ достоенъ за твоя домъ“ – той показа истинска Любовь. И когато Христосъ говори, че трѣбва да станемъ слуги, Той иска да каже, че трѣбва да бѫдемъ смирени.

 

Сега, вие никога не сте блудствали, но знаете да се сърдите. Да, азъ зная много проповѣдници и владици, които сѫ светии, но въ тѣхнитѣ сърдца непрѣменно ще се прояви омраза, ще искатъ телето да се заколи заради тѣхъ и ще кажатъ: „Само ние, светитѣ хора, можемъ да учимъ свѣта.“ Често жената казва на мѫжа си: „Ти ще ми служишъ! “; мѫжътъ пъкъ казва на жена си: „Ти ще ми служишъ!“ На друго мѣсто мѫжътъ казва: „Азъ ти заповѣдвамъ и ти ще ми служишъ “, но жената нѣма да служи като грѣшница. Чертата, която Христосъ изтъква, е онова дълбоко смирение, което трѣбва да има всѣка човѣшка душа. Това има и по-дълбокъ смисълъ, но азъ не искамъ да се докосвамъ до него, защото е споренъ въпросъ.

 

Сега, ние знаемъ какъ да опушваме хората съ тютюнъ; знаете ли за какво е тютюнътъ? Дяволътъ се опушва съ тютюнъ и всички, които пушатъ, кадятъ дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я съ тютюнъ. Една нощь единъ свещеникъ останалъ безъ тютюнъ и станалъ много сърдитъ; всички започнали да се питатъ: „Какво стана съ попа? “, но щомъ го накадили съ тютюнъ, той се укротилъ. По сѫщия начинъ и младиятъ синъ, който знаеше алчностьта на братъ си, му даде малко „тютюнъ “. Да речемъ, че нѣкой ти се сърди – поопуши го малко. Напримѣръ нѣкой попъ ти се сърди; поопуши го – дай му нѣщо; ако му туришъ въ джоба петь, десеть, двадесеть, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушѣте съ тютюнъ. Нѣкои казватъ, че не искатъ да даватъ пари; дай, за да се отървешъ! Така е и съ голѣмия синъ: баща му го утѣшава и му казва: „Всичко, каквото имамъ, то е твое “, тъ. е. той го кади. И когато нѣкой ме пита какъ ще се оправи свѣтътъ, азъ му казвамъ, че по този начинъ ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другитѣ ти братя; и колкото си по-грѣшенъ въ тѣхно лице, толкова е по-добрѣ за тебъ.

 

Съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ култура; азъ не се боя отъ думата култура, но забѣлѣзвамъ, че духовенството не е доволно отъ нея, защото твърди, че културата развращавала хората. Култура значи да обработвашъ нѣщо – нива, плодове, ягоди, череши. Обаче съврѣменнитѣ духовници мислятъ, че ако хората станатъ малко по-умни, ще се развали свѣтътъ, и казватъ: „Нека да ги държимъ въ невѣжество, за да знаятъ, че нѣматъ права.“ И Христосъ, когато дойде на Земята, отиде при по-голѣмия си братъ и каза: „Синъ Человѣчески не дойде да му служатъ, а да послужи на свѣта.“ Обаче пакъ не Му повѣрваха, пакъ се начумѣриха и казаха на бащата: „Махни го! Ако влѣзе, Той ще разруши всичко, каквото има.“

 

И така, какво е приложението на всичко това? Ние всички обичаме такива християни като днешнитѣ синове или дъщери, които сѫ кавалери и казватъ на бащитѣ си да имъ дадатъ колкото имъ се пада, пъкъ като свършатъ наукитѣ си, ще ги хранятъ на стари години. Но когато синътъ свърши университетъ, знаете ли какво прави на баща си? Срамува се да се наименува, че е неговъ синъ, и го държи надалечъ. Лъжливото разбиране на християнството стои именно тукъ: всички хора, които иматъ имущество, сѫ праведни, нѣма изключение отъ това – дайте на единъ вагабонтинъ десеть-двадесеть хиляди лева и той ще заобича порядъка. И слѣдователно анархиститѣ въ свѣта, които искатъ да разрушатъ съврѣменния строй, сѫ голѣмитѣ братя, обаче Христосъ прѣпорѫчва малкия братъ. Защото както и да прѣустройваме съврѣменното общество, ако не прѣобразимъ собственитѣ си мисли и желания, строятъ всѣкога ще защитава онѣзи, които иматъ пари, и тѣ ще бѫдатъ всѣкога силни.

 

Сега слугата иска да стане господарь. Жената търси нѣкой мѫжъ, който да е богатъ, да е ученъ, да владѣе нѣкое изкуство – тя е аристократка, която иска да живѣе охолно, не иска да бѫде слугиня. Мѫжътъ е голѣмиятъ братъ: и той търси мома, която да бѫде богата, и казва, че не е прилично човѣкъ да работи въ свѣта. Мѫжътъ напуска жена си, за да дойде друга на нейно мѣсто, но Христосъ ни показва единъ примѣръ какъ трѣбва да постѫпимъ: да допуснемъ въ сѣмейството си малкия братъ. Слѣдователно можемъ да приемемъ друга жена въ дома само тогава, когато тя като този синъ каже: „Татко, азъ съгрѣшихъ.“ Христосъ казва, че мѫжътъ нѣма право да напусне жена си, освѣнъ за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че да му стане слугиня, той трѣбва да я приеме; ако той я приеме, това ще бѫде Волята Божия. Това е Христовото учение. А сега вие какво правитѣ? Единъ мѫжъ съгрѣши – жената си търси другъ по-праведенъ; намѣри другъ – и той съгрѣши; тогава тя търси трети и тъ. нъ. Но на омѫжената не се позволяватъ двама мѫже, нито на единъ мѫжъ – две жени; ако съврѣменнитѣ хора си позволяватъ това...

 

В двамата синове отъ притчата Христосъ прѣдставя какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, прѣдставя дълбоката Любовь, която малкиятъ синъ имаше къмъ баща си; сѫщо така малкиятъ синъ знаеше, че баща му го разбира.

 

Често ме запитватъ какъ се спасява човѣкъ. Азъ съмъ слушалъ проповѣдници, които казватъ, че чрѣзъ кръвьта Христова хората се спасяватъ. Въ съврѣменната медицина има такъвъ физиологически фактъ, при който на малокръвенъ човѣкъ може да се отвори вена, да му се прѣлѣе кръвь и болниятъ му организъмъ се съвзема. Е, хубаво, ако кръвьта Христова спасява, тогава тази кръвь въ вашитѣ вени ли е, вие готови ли сте да влѣете тази кръвь? Ако нѣкой е готовъ да си влѣе, може да му се помогне. Ако вие никога не сте давали отъ кръвьта си, никого не сте спасили. Отъ двѣ хиляди години Христосъ спасява – Той изпраща тази кръвь чрѣзъ майката въ всѣко раждащо се дѣте; затова Христосъ казва, че ако човѣкъ не се роди изново, не може да влѣзе въ Царството Божие. Слѣдователно човѣкъ трѣбва да приеме тази кръвь. Азъ бихъ желалъ всички проповѣдници, отъ всички църкви да ги опитаме колко обичатъ свѣта; ако ги окачимъ на четири гвоздея, тѣ ще проклинатъ. Да, много хубаво се проповѣдва християнство, когато има по двѣ хиляди, десеть хиляди, двадесеть хиляди лева! Така е въ Америка – тамъ има проповѣдници, на които се плаща по сто хиляди лева. Христосъ казва: „Не може да се служи на Бога и на Мамона едноврѣменно.“ Не може да се проповѣдва Словото Божие съ пари, свещеницитѣ нѣматъ право да проповѣдватъ съ пари. Тѣзи отъ тѣхъ, които сѫ носители на Истината, нека да проповѣдватъ безъ пари, нека всѣки да има по единъ занаятъ и съ трудъ да си изкарва прѣхраната. А днесъ, когато започнатъ да се връщатъ блуднитѣ синове, проповѣдницитѣ негодуватъ. Ако вземемъ Христовата кръвь на съврѣменнитѣ проповѣдници и я опитаме, ще видимъ, че въ нея има нечисти мисли, нечисти желания. Онѣзи, на които кръвьта е чиста, азъ ще ги цѣлуна. И когато ние се хвалимъ, ще ни пуснатъ малко кръвь за проба; като пробенъ камъкъ за всѣки единъ проповѣдникъ или свещеникъ, преди да стане владика, трѣбва да му се извади малко кръвь и тогава да му се каже: „Ти носишъ Христовата кръвь.“ И тази Христова кръвь трѣбва да бѫде въ жилитѣ на всички насъ – само тази кръвь ще ни спаси, само тази кръвь ще произведе онази Любовь, която Христосъ проповѣдва.

 

Азъ не мисля зло никому; каквото имамъ, ще го дамъ, моето правило е да слугувамъ. Не искамъ да управявамъ хората, но вие не можете да се избавите отъ този законъ. Вашата кръвь ще произведе вѫтрѣшни плодове: когато я придобиете, тази ваша кръвь ще произведе всички онѣзи плодове, отъ които душата ви ще се храни. И тази кръвь циркулира въ Небето, въ всички небесни плодни растения, слѣдователно ние пращаме сокове къмъ тѣзи плодове и когато влѣземъ въ Царството Божие, ще се хранимъ отъ тѣхъ; а тѣзи, които проповѣдватъ друго, не разбиратъ Учението Христово. Ние говоримъ това, което сме опитали.

 

Сега, примѣрътъ на младия синъ, който се връща при баща си, живѣе ли у насъ? Нѣкои ще кажатъ: „Какъ е възможно единъ блудникъ да живѣе у насъ!“ Да, азъ желая у насъ да живѣятъ десеть такива синове, азъ бихъ желалъ да имамъ това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смирениятъ човѣкъ ражда култура; покажѣте ми единъ горделивецъ, който да е извършилъ нѣщо велико. Голѣмитѣ братя сѫ създали войната, тѣ сѫ управявали, а всички онѣзи малки братя ще наслѣдятъ Царството Божие – тѣ казватъ: „Ние ще дадемъ всичко.“ Азъ ви казвамъ, че човѣкъ ще стане отъ сина, който казва: „Татко, дай ми моя дѣлъ.“ Ще кажете, че такъвъ може да падне въ пороци; нека падне, но той ще се върне при васъ, а онзи синъ, който остава при васъ, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоятъ на два стола.

 

Сега, има въ църквата хора, които не сѫ съгласни съ менъ. Нека нѣкой отъ тѣхъ ми докаже противното и азъ ще му дамъ благословение. Не, той трѣбва да има смѣлостьта да отиде при свещеницитѣ и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човѣкъ да опита този Божественъ свѣтъ. Жената не иска да живѣе при мѫжа си – дай ̀и нейния дѣлъ; мѫжътъ не иска да живѣе съ жена си – дай му нейния дѣлъ, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и мѣсто, синътъ ти иска – дай му дѣла, който му се пада. Това учение, което азъ ви проповѣдвамъ, не е за слабоумни хора; онѣзи отъ васъ, които сѫ слабоумни, които не могатъ да мислятъ, нека забравятъ каквото съмъ казалъ, но вие, които можете да мислите, мислѣте върху този прѣдметъ. А онѣзи, които нѣматъ грѫбнакъ, да не турятъ тази раница върху гърба си – това е тежко учение. Жената се отрича отъ тебъ и иска свобода – дай ̀и мѣсто. Но тогава вие ще кажете: „Ако така постѫпваме, какво ще стане?“ – сѣкашъ, сега както постѫпвате, обществениятъ строй е много благоприятенъ! Господа, това не е строй, не е учение! Ние трѣбва да се раждаме само отъ единъ баща и отъ една майка. Ева роди отъ двама и сгрѣши – и всѣка жена, която ражда отъ двама мѫже, грѣши. Това значи блудниятъ синъ, като се върна и каза: „Съгрѣшихъ, защото имаше дълбоки причини въ Живота; повече нѣма да блудствамъ, затова ме направи единъ слуга и за менъ ще е най-голѣмо удоволствие да слугувамъ.“

 

Сега, да се върнемъ при нашия Баща. Той е въ свѣта; нѣкои казватъ, че Богъ билъ на Небето – споредъ моето схващане, Богъ е на Земята, въ домоветѣ ви. Нѣкои проповѣдватъ, че този, който умре, ще види Бога – това е една квадратна лъжа; който живѣе, той ще види Бога. Азъ казвамъ, че хората не умиратъ – азъ искамъ да възкръсватъ. Сега хората казватъ: „Всички ще умремъ, но чакай поне да си спестимъ пари, да си приготвимъ ризи“ – вие, които по този начинъ си приготвяте ризи, нѣма да видите Бога, по този начинъ не се върна блудниятъ синъ. Вие какво правите? – „Да се натъкмимъ като за нѣкой балъ и така да отидемъ при Бога“ – така нѣма да отидете при Него. Христосъ какъ се върна при Бога? Бащата го тури на кръста – да е кръстенъ съ залогъ, това е Божественъ законъ на Любовьта. А вие, които сте християни, сега казвате: „Кой ли попъ ще ме погребе?“ Когато тѣзи попове почнатъ не да ви погребватъ, а да ви възкресяватъ, тогава ще ви въведатъ въ Царството Божие, инакъ кой попъ нѣма да ви опѣе за пари – тежко на такъвъ опѣтъ грѣшникъ! Слѣдователно ние, които се готвимъ, трѣбва да оживѣемъ; не си турѣйте на умъ да ви погребватъ и да ви пѣятъ заупокой свещеници. Ще оставите само тѣлото, защото то е имущество, и ще кажете: „Азъ ви оставямъ моето тѣло за наслѣдство, турѣте го въ гробъ, а азъ, който заминавамъ при Отца си, Той ще ми даде.“ Азъ бихъ желалъ да ми пѣятъ Ангелитѣ Божии и Господь ще ме упокои, само когато отида при Баща си и кажа: „Татко, съгрѣшихъ.“ Така ще дамъ единъ прѣкрасенъ примѣръ на цѣлото общество; тогава Христосъ ще каже: „Днесъ стана смирението на този човѣкъ, този синъ мъртъвъ бѣше и оживѣ.“ Азъ бихъ желалъ да заколя едно теле за такъвъ синъ и ще повикамъ всичкитѣ си приятели да ядемъ за него.

 

Разбира се, азъ нѣма да направя угощение като оня американецъ, на когото единъ роднина умрѣлъ и му оставилъ наслѣдство отъ тридесеть милиона долара; той билъ говедарь и когато получилъ наслѣдството, далъ угощение на гражданитѣ отъ Санъ Франциско и ѣли и пили цѣли три дни; и какво излѣзло отъ това – почнали да се търкалятъ по улицитѣ; и когато изхарчилъ всичко, станалъ пакъ говедарь и си казалъ: „Слуга да бѫда е по-добрѣ за менъ.“ Сега вие ще кажете: „Ако имамъ тридесеть милиона лева, ще си купя единъ автомобилъ, ще си купя една кѫща, едно пиано, ще си взема единъ учитель “; дори ще дадете сто хиляди лева, за да говорятъ за васъ. Азъ бихъ желалъ истинскиятъ българинъ да се върне като този синъ и да каже на баща си: „Татко, съгрѣшихъ и искамъ да бѫда твой слуга.“ Бихъ желалъ да видя повече такива свещеници и моето сърдце ще се радва за тѣхъ – бихъ се радвалъ както никога! А сега всички викатъ: „Какъ, този синъ ние не можемъ да го търпимъ!“ Христосъ още не е въ насъ. Да не хранятъ никаква омраза – това е великъ Божественъ законъ, това е блудниятъ синъ.

 

Сега, питамъ ви готови ли сте да пуснете мѫжа си, ако той иска да ви напусне? Ако бихъ се впусналъ да обяснявамъ закона за наслѣдството, ще разберете защо Христосъ проповѣдваше така. Христосъ проповѣдваше за сегашнитѣ врѣмена и притчата за блудния синъ я даде заради насъ. И когато въ слѣдващата култура ние съградимъ този блуденъ синъ, трѣбва да туримъ неговия бюстъ – това е наше мнение. Питамъ ви кой е годенъ да провѣри Божественитѣ книги? Когато човѣкъ умре, светия не става – когато живѣе, е светия; азъ не вѣрвамъ, че хора, които сѫ умрѣли, сѫ станали светии – който живѣе, който не умира, той е светия, а който умре, той не е светия. Христосъ Го обичамъ, защото оживѣ; и всички онѣзи, които сѫ като Христосъ, сѫ светии. Когато ние почнемъ така да разбираме нѣщата, ще станемъ светии; вие трѣбва да живѣете и тогава ще бѫдете светии – ако можете да се самоотричате, вие сте светии. Когато светията влѣзе въ едно общество, той дава Радость навсѣкѫдѣ – това е светия! Ако става въпросъ за умрѣли, тогава много светии има въ България: Стамболовъ е единъ светия за стамболовиститѣ, Каравеловъ е единъ светия за демократитѣ и прочѣе. Разбира се, и тѣзи хора иматъ своето право...

 

И тъй, не мислѣте, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате. Ние се боримъ противъ процеса на смъртьта съ процесътъ на Възкресението: „Татко, съгрѣшихъ.“ И този синъ възкръсва – бащата му тури пръстена, облѣче го и той възкръсна. Затова заколването на телето е една емблема – телето е дѣте: когато едно дѣте се праща въ Невидимия свѣтъ, заколватъ едно теле; когато дѣтето се връща, това е блудниятъ синъ. Това е вѣрно както въ физическия, така е и въ Душевния свѣтъ; и когато единъ човѣкъ се ражда, той става жертва.

 

Сега искамъ да ви оставя въ ума двѣ нѣща. Първо, да вложа въ васъ убеждението да не сѣдите на два стола. Ако сте вѣрващи християни, казвайте, че сте. Ти какъвъ християнинъ си? – „Азъ съмъ православенъ.“ Въ какво вѣрвашъ? – „Вѣрвамъ, че кръвьта на Христа е вѫтрѣ въ тебъ, че Духътъ на Христа е въ тебъ.“ Второ, трѣбва да имаме смирение; всѣки единъ отъ васъ се терзае, защото нѣма смирение – напримѣръ нѣкой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте единъ слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трѣбва да имаме доблестьта на онзи господинъ, на когото единъ приятель му казалъ: „Ти си вагабонтинъ и крадецъ “, а той отминалъ и му благодарилъ, че не казалъ всичко – това е блудниятъ синъ. А какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Когато дяволътъ ни подкупи, ние даваме хората подъ сѫдъ, а трѣбва да даваме подъ сѫдъ дявола. Това е Христовото учение: трѣбва да се върнемъ обратно при нашитѣ бащи и въ нашитѣ умове да се възцари Любовьта, да бѫдемъ сърдечни и откровени. Това, което е Добро прѣдъ Бога, то е Добро за човѣчеството.

 

Азъ вѣрвамъ само въ кръвьта на Христа, която ражда добри плодове. Азъ вѣрвамъ въ църква, която има такива плодове, вѣрвамъ въ такава църква, която ражда плодове Христови – Любовь, смирение, въздържание. И въ всѣки, който нѣма такива плодове, азъ не вѣрвамъ. Да кажемъ, че сте богати, имате хиляда лева – ние трѣбва да се върнемъ като блудния синъ и да знаемъ, че нѣмаме нищо въ себе си. Всички, които ви проповѣдватъ за Истината, сѫ сиромаси; и който каже за Христосъ, че не Го познава, ще бѫде лъжецъ. Христосъ установи една църква на Любовь. Ние сме длъжни да обичаме свещеницитѣ заради Бога, понеже сѫ ни братя; зная, че иматъ извѣстни слабости, всички тѣзи работи азъ ги вземамъ предвидъ. Азъ бихъ желалъ въ всѣка една черква да има герои и тогава ние ще бѫдемъ единъ християнски народъ, който живѣе по християнски. И ако свѣтътъ каже заради васъ нѣщо… Въ този свѣтъ нѣма да ви посрѣщнатъ другояче.

 

Азъ бихъ желалъ да бѫда на мѣстото на блудния синъ. Азъ играя ролята на малкия братъ – между грѣшнитѣ хора въ свѣта съмъ, и азъ не съмъ по-праведенъ. Да, прѣдъ васъ може да съмъ праведенъ, но прѣдъ Бога не съмъ – колко хлѣбъ има още да ямъ, за да стана такъвъ, какъвто Богъ иска. Не искамъ да мислите нѣщо повече за менъ, искамъ всички да опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нѣщо не е вѣрно, кажѣте ми, но не задъ гърба ми да говорите, че не е вѣрно – ние трѣбва да проповѣдваме едно учение на опита. Като малкия синъ азъ искамъ да играя тази роля на смирение. Това не е лесно; да те терзае жена ти е тежко. Нѣма по-голѣма борба отъ тази да се смири човѣкъ и да дойде вѫтрѣшното самосъзнание. Това е много тежко, това е геройство – само великитѣ души могатъ да вършатъ тази роля, само малкитѣ братя могатъ да вършатъ тази роля. И Христосъ бѣше единъ отъ малкитѣ братя; Той бѣше пръвъ, който служи на хората за всичкитѣ имъ грѣхове, но Богъ Го въздигна, защото въ Него течеше Божествената кръвь. Той казваше: „Отецъ живѣе вѫтрѣ въ Менъ.“ Азъ и всички ние трѣбва да имаме кръвьта на Христа – само тогава тази кръвь ще роди и свещеници, и учители, и мѫже, и жени; само тогава ще имате такива дѣца, каквито вие искате. Старайте се да прѣдавате на младото само тогава, когато имате кръвьта, която Христосъ има; ако нѣмате такава чиста кръвь, отворѣте артериитѣ си, за да се влѣе. И тогава ще почувствате една Радость, която никой не е въ състояние да изличи отъ душата ви. Тогава ще бѫдете свързани съ Невидимия свѣтъ и ще говорите съ хората чрѣзъ виждане, а не чрѣзъ пипане.

 

Питамъ ви коя роля искатѣ да играете? Нѣкои ще кажатъ, че е много тежко. Опитайте се и Богъ ще ви благослови.

 

 (Недѣлни Бесѣди, 27. 06. 1915 Сѫбота, София)

 

 

 

 

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...