Jump to content

1925_07_29 СЪВМѢСТИМИ ОТНОШЕНИЯ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

СЪВМѢСТИМИ ОТНОШЕНИЯ

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Размишление

 

“Истината ще ви направи свободни”, казва Христосъ.

 

Сега, слушайте и пишете! - Това, което ще ви кажа, ще бѫде толкова важно, че ще трѣбва да си го запишете. Думата “важно” има двояко значение: туй, което е важно за здравия, не е важно за болния; и туй, което е важно за болния, не е важно за здравия. Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла и важностьта на нѣщата. Вие знаете, кое е важно за здравия човѣкъ и кое е важно за болния. Това, което е важно за живитѣ хора, не е важно за умрѣлитѣ; това, което е важно за умрѣлитѣ, не е важно за живитѣ. Умрѣлитѣ, като отидатъ въ другия свѣтъ, мислятъ, какъ да си съградятъ тѣло. Живитѣ хора мислятъ, какъ да развиятъ своето тѣло. Нѣкои отъ васъ, като ученици, казвате: “Да умремъ!” Мислите ли, че смъртьта разрѣшава важнитѣ въпроси? Тъй, както вие схващате смъртьта, тя не разрѣшава нищо.

 

Има друго важно положение въ живота. Всѣки човѣкъ, като дойде въ свѣта, трѣбва да се учи. Дали иска или не, дали ще стане ученикъ или не, това е другъ въпросъ, но той е длъженъ да учи. Той има всички възможности да бѫде ученикъ. Въ това отношение той може да има съдѣйствието на всички висши сѫщества, но никой не може да го застави насила да стане ученикъ. Подъ думата “ученикъ” ние разбираме човѣкъ, който учи съзнателно, придобива знание и го използува за благото на своята душа. Когато ученикътъ влѣзе въ свѣта, той настѫпва въ една область на изпитания. Често нѣкой човѣкъ казва: “Азъ имамъ изпитания.” Господь му далъ изпитания, а той дошълъ да ми разправя това, да ме изпитва. Изпитанието е за тебе. Ти самъ ще си рѣшишъ задачата, азъ нѣма да я рѣшавамъ заради тебе. Нѣкой казва: “Азъ имамъ да държа изпитъ.” Издръжъ изпита си и тогава ела да ми кажешъ, че си държалъ. -“Ама нѣкаква болка имамъ” - Издръжъ болката си и като оздравѣешъ, ела при мене. Ако разбирашъ болката, като изпитание, ако разбирашъ страданието, като изпитание, ако разбирашъ спънката въ живота си като изпитание, издръжъ ги! Пъкъ има и друго положение: ако разбирашъ мѫчнотията като връзка, ако разбирашъ болката, като връзка, ела при мене, азъ ще те приема на радо сърце. Тъй че страданията могатъ да бѫдатъ изпитания, могатъ да бѫдатъ и връзки.

 

Слѣдователно, ако страданията на ученика сѫ дадени като изпитъ, той трѣбва да издържи изпита си и послѣ да дойде при мене да каже: “Днесъ имахъ изпитъ, издържахъ го.” Азъ ще се радвамъ, че той е издържалъ изпита си. Така се радватъ и ученицитѣ отъ гимназията, че сѫ издържали своитѣ изпити. Тѣ, като излѣзатъ отъ изпитната зала, скачатъ, радватъ се. И близкитѣ около тѣхъ се радватъ. Ако вие гледате на страданието като връзка, тогава какъ ще постѫпите? Какъ се образуватъ връзкитѣ. Понѣкой пѫть ви гледамъ, вие размѣствате тия величини. Когато е врѣме да държите изпита си, вие отивате да се запознавате съ нѣкого и отлагате вашия изпитъ. Когато имате страдание като връзка, съ цель да се запознаете съ нѣкого, тогава вие седите дома си и казвате: “Не искамъ да се запознавамъ съ никого, изпитъ имамъ, трѣбва да седя въ кѫщи да уча.” Тогава вие обръщате вашия свѣтъ съ главата надолу.

 

Миналиятъ пѫть ви казахъ, че училището е изпитъ и вие трѣбва да държите изпита си. Като издържите изпита си, ще дойде онази вѫтрѣшна връзка на живота. За да се образува тази вѫтрешна връзка, трѣбва да знаете, какъ да помагате. Ако не можешъ да помогнешъ никому, ти никога не ще можешъ да образувашъ тази връзка съ него. Какъ се образува връзка между майката и дѣтето? - Чрѣзъ помощьта, която майката дава на дѣтето. Тя знае да помага. Какъ се образува връзка между господаря и слугата? - Господарьтъ знае, какъ да помага на своя слуга. Какъ се образува връзка между учителя и ученика? - Учительтъ трѣбва да знае, какъ да помага. Отъ друга страна, ученикътъ не трѣбва да подпушва Божественитѣ енергии въ себе си. Има три рода енергии въ човѣка, които могатъ да се подпушатъ. Първиятъ видъ енергии сѫ тия на мускулитѣ или енергиитѣ на физическото тѣло. Ето защо, ученикътъ не трѣбва да подпушва въ себе си този видъ енергии. Подпуши ли ги, става натрупване въ мускулитѣ, което наричаме надебеляване. Щомъ подпушишъ физическитѣ енергии въ себе си ще надебелѣешъ, ще станешъ като буре. Слѣдъ всѣко надебеляване започватъ да се зараждатъ редъ болезнени състояния, които сегашната наука и медицина обясняватъ по единъ или по другъ начинъ. Щомъ отпушишъ енергиитѣ на физическото тѣло, мускулната и костната системи дохаждатъ въ своето естествено състояние или съ други думи казано, тѣлото се намира въ здравословно състояние.

 

Вториятъ видъ енергии, които не трѣбва да подпушвате, това сѫ енергиитѣ на вашитѣ чувства. Чувствата сѫ Божествени енергии, които минаватъ прѣзъ васъ. Тѣ сѫ причина, дѣто у васъ се зараждатъ желания да се изявите. Туй изявление може да бѫде или къмъ нѣкоя птичка, или къмъ нѣкое млѣкопитающе, или къмъ нѣкой човѣкъ. Едно е важно: въ дадения случай живата природа или Богъ ви е поставилъ въ положение да изявите своитѣ чувства. И вие трѣбва да ги изявите, безъ да философствувате. По кой начинъ ще ги изявите? За всѣки даденъ случай ви се опрѣдѣля и методъ, какъ да постѫпите. Щомъ изявите своитѣ чувства, не се спирайте при туй сѫщество да му казвате, че само вие можете да изявите тия чувства къмъ него. Ако азъ мога да извадя нѣкого съ вѫже вънъ отъ кладенеца, нима не могатъ да се намѣрятъ и други, които може да направятъ сѫщото? - Не само единъ, но много още такива хора могатъ да се намѣрятъ. Моята услуга се състои въ това, че азъ съмъ първиятъ, който съмъ направилъ тази услуга. Моментътъ въ който съмъ дошълъ азъ, той е важниятъ, а не самиятъ азъ. Това, че съмъ попадналъ въ най-важния моментъ, дава цѣна на моята услуга, а не че само азъ мога да я направя. Ще благодаря въ себе си, че съмъ ималъ туй щастие, тази привилегия азъ да направя тази услуга. Ако си въобразя, че само азъ притежавамъ силата да направя тази услуга, това е лъжливо схващане, лъжливо понятие.

 

Третиятъ видъ енергии, които не трѣбва да подпушвате, това сѫ енергиитѣ на вашитѣ мисли.

 

Сега, ако се обърнемъ къмъ музиката, ще видимъ, че тамъ има силни тонове, има и меки тонове. Всѣкога слѣдъ силния тонъ иде мекъ тонъ, сѫщото нѣщо е и въ природата. Ти не можешъ да прѣдизвикашъ силенъ тонъ, докато не прѣдизвикашъ мекъ тонъ; и не можешъ да прѣдизвикашъ мекъ тонъ, докато не прѣдизвикашъ силенъ тонъ. Силниятъ и мекиятъ тонъ вървятъ паралелно въ музиката. Великитѣ музиканти разбиратъ този двоякъ законъ. Слѣдъ силния тонъ трѣбва да прѣдизвикаме мекъ, за да може да използуваме енергията на силния тонъ.

 

Вие сте въ Божествено училище. Запитвали ли сте се нѣкога, какво сте научили? Много нѣщо сте научили досега, но какво сте приложили? Подъ думата “приложение” разбирамъ да съзнавате, че сте работили. Ще изясня мисъльта си. Често вие казвате: “Трѣбва да бѫдемъ въ хармония съ външния свѣтъ.” Казвамъ, нѣма защо да се стремите да хармонирате съ външния свѣтъ. На птицата ще говорите като на птица, нѣма защо да я учите да ходи по земята. Тя ще си хвърчи въ въздуха. Нѣма да учите млѣкопитающето да хвърчи въ въздуха, него ще учите да ходи по земята правилно. Нѣма защо да се чудите, че волътъ е голѣмъ, пъкъ не може да хвърчи. Нѣма защо да учите змията да ходи по земята, нея ще учите да се влѣче по коремъ. Нѣма да учите рибата да ходи по земята, нея ще учите да плува въ водата. Така е наредила природата. Затова именно и вие трѣбва да се съобразявате въ постѫпкитѣ си споредъ естеството на всѣко сѫщество.

 

Сѫщото нѣщо се отнася и до вашитѣ мисли. Понеже много отъ вашитѣ мисли спадатъ къмъ единъ или другъ видъ отъ тѣзи животни и вие трѣбва да знаете какъ да се отнасяте къмъ тѣхъ. Има мисли, които хвърчатъ; има мисли, които ходятъ по земята; има мисли, които се влѣчатъ; има мисли, които плуватъ. Въ даденъ моментъ вие се занимавате съ една мисъль, която плува. Кажете ми, какъ ще накарате тази мисъль да хвърчи? Това е велика алхимическа наука. Природата, която е много разумна, е изразходвала милиони години, докато накара рибитѣ да хвърчатъ въ въздуха. Вие, единъ ученикъ, който не е запознатъ съ дълбокитѣ закони на природата, който не познава нейнитѣ сили, си прави илюзии, че може да прѣвърне една плаваща мисъль въ хвърката. Не, хванете тази мисъль, извадете я вънъ отъ морето, изпечете я на огъня и направете отъ нея единъ хубавъ обѣдъ. Казвате: “Трѣбва ли да се яде риба?” - Много хубави сѫ тия риби, ядатъ се тѣ. Отъ тѣхъ може да си направите и майонезъ - това нищо не значи. По този начинъ вие ще прѣвърнете една плаваща мисъль въ хвърката.

 

Значи, птицата трѣбва да хвърчи, млѣкопитающето трѣбва да ходи, змията трѣбва да се влече, рибата трѣбва да плува, човѣкътъ трѣбва да мисли право. Само ангелитѣ мислятъ. Онѣзи, които казватъ, че човѣкътъ билъ манасъ, не разбиратъ нѣщата. Съврѣменниятъ човѣкъ не е манасъ. Той трѣбва да учи закона на Любовьта, първо да се научи да чувствува правилно, послѣ да мисли правилно. Ако искате да знаете Истината, тя седи въ това, че всѣки човѣкъ, който не чувствува правилно, той не може и да мисли правилно. Понеже ангелитѣ мислятъ правилно, тѣ работятъ съ мисъльта, а сѫ оставили хората да работятъ съ чувствата. Значи ангелитѣ мислятъ, а хората чувствуватъ. Слѣдователно между мислитѣ на ангелитѣ и нашитѣ чувства става една вѫтрѣшна връзка. Когато кажемъ, че човѣкъ започва да мисли, ние подразбираме, че нѣкой ангелъ се е заселилъ въ тѣлото на тази душа на земята, която чувствува. Тогава именно, тази душа започва да чувствува и да мисли. Тя мисли съ ума на ангела, а чувствува съ сърцето на човѣка. Ангелътъ съзнава, че започва да чувствува, но вече съ душата на човѣка. Значи, между ангела и човѣка има взаимна връзка. Ангелътъ е силния тонъ, а човѣкътъ е мекия тонъ. Вие питате нѣкого: “Ти право ли мислишъ?” Защо питате него, питайте ангела. Ако е въпросъ за чувствуване, питайте човѣка дали чувствува право или не. Въ цѣлата свещена книга никѫдѣ не се говори за човѣшкия умъ, но за ума, за мисъльта на ангелитѣ, а за сърцето на човѣка. Само новитѣ писатели казватъ, че както човѣкъ мисли, такъвъ става; както човѣкъ чувствува, такъвъ е въ дѣйствителность. Човѣкъ възприема своята мисъль чрѣзъ сърцето си. Слѣдователно, за да разберешъ състоянието на кого и да е, трѣбва да чувствувашъ тъй, както той чувствува. Само така ще може да се разберете.

 

Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ тия нѣща на дълго. Азъ съмъ засегналъ всички тия въпроси, направилъ съмъ ги донѣкѫдѣ разбираеми, но вие, вмѣсто да извлѣчете полза отъ тѣхъ, мислите, че тази работа е много лесна. Не, всѣка мисъль трѣбва да мине прѣзъ вашето сърце. Тия мисли не сѫ мои, тѣ сѫ Божествени мисли, Божествени енергии, които минаватъ прѣзъ мене. Тия енергии трѣбва да минатъ и прѣзъ васъ.

 

Азъ не искамъ да бѫдете като онѣзи рѣки, които текатъ само въ врѣме на дъждъ. Щомъ прѣстане дъждътъ и тия рѣки прѣсъхватъ. Рѣки, които прѣсъхватъ, сѫ дъждовни, мѫтни рѣки. Въ тѣхъ нѣма животъ, който постоянно да се влива. Всѣка рѣка трѣбва да има притоци; тя трѣбва постоянно да тече, да не прѣсъхва и при най-голѣмата топлина, и при най-голѣмата суша. Това наричамъ “жива рѣка”. И за това казвамъ, истински човѣкъ е онзи, чиято рѣка при най-лошитѣ условия на живота не прѣсъхва и маслото въ неговото кандило при най-лошитѣ условия не изгаря.

 

Сега азъ не казвамъ, че нѣмате масло, т. е. че нѣмате мисли и чувства. Вие имате сърце, но не го употрѣбявате; вие имате умъ, но не го употрѣбявате. Понѣкога вие постѫпвате като младитѣ моми, които се обличатъ съ новитѣ си дрехи само въ празнични дни или когато посрѣщатъ този когото обичатъ, а въ обикновенитѣ дни сѫ съ скѫсани дрехи. Значи, за да се облѣчете съ хубави дрехи, изискватъ се особени условия. Човѣкъ трѣбва да бѫде и при обикновенитѣ условия на своя животъ много хубаво облеченъ. Допуснете, че вие сте богатъ търговецъ, баща на петь сина и петь дъщери, които ви обичатъ. Единъ день обаче, вие изгубвате 200 000 лева и почти пропадате материално. Връщате се дома и започвате да викате, да крѣщите на синоветѣ и на дъщеритѣ си. Питамъ: какво печелите въ дадения случай? Какво трѣбва да кажете на синоветѣ и на дъщеритѣ си? Какъ трѣбва да разрѣшите този въпросъ? Всичкото ви състояние отишло, а дъщеритѣ и синоветѣ ви сѫ вече доста израсли и вие нѣма какво да имъ оставите. Споредъ правилата на окултната наука, какво трѣбва да кажете на вашитѣ дъщери и синове, като влѣзете дома си? Азъ ще ви улесня, като ви приведа единъ примѣръ.

 

Въ древностьта нѣкой си виденъ князъ заминалъ да странствува, съ цель да проучава свѣта, като оставилъ дома си жена си съ двѣ дѣца. Въ неговото отсѫствие дѣцата му умрѣли. Като се връща, неговата възлюбена го посрѣща много радостно и започва да му разправя една приказка: единъ приятель дойде у дома и ни остави два скѫпоценни камъни. Слѣдъ една година дойде да си вземе скѫпоцѣннитѣ камъни назадъ. Мѫжътъ й я запитва: “Ти даде ли му ги?” - “Да, той ги донесе, тѣ бѣха негови и той имаше право да си ги вземе.” Мѫжътъ се съгласява съ жена си, намира че е постѫпила добрѣ. Тогава тя му казва: “Тия скѫпоценни камъни сѫ нашитѣ дѣца, които дойдоха да взематъ и азъ ги пуснахъ.” Питамъ: ако вие изгубите едно ваше красиво чувство, не е ли сѫщото нѣщо? Ако нѣкой ви обиди, какво ще направите като ученици? Какво нѣщо е обидата? Щомъ нѣкой може да ви обиди, вие сте много малъкъ изворъ, който едва цицирика. Казвате: “Еди-кой си ме обиди, тежко ми стана на душата.” Казвамъ, много малъкъ изворъ си. Ако нѣкой човѣкъ хвърли нѣщо въ единъ грамаденъ изворъ, който постоянно блика, той ще се размѫти ли? Не, грамадния изворъ ще изхвърли всичко навънъ.

 

Наскоро дохожда при мене единъ мой приятель и плачеше. Казвамъ му: ти си плачи, щомъ е дошло за плачъ, но ако искашъ да докажешъ съ този плачъ, че ме обичашъ, лъжешъ се. Плачътъ нищо не доказва. Азъ разбирамъ смисъла на сълзитѣ. Ето, прѣди една година ти плачеше, защото бѣше счупилъ крака си. Човѣкъ плаче за много работи. Какво означава плачътъ? - Той не е изразъ на приятелство. Всѣки трѣбва да анализира своитѣ постѫпки и състояния. Плачешъ ли, трѣбва да знаешъ защо плачешъ. Сълзитѣ показватъ промѣна на състоянията. Хората се лѣкуватъ съ плача. Ти плачешъ, защото си боленъ. Ти плачешъ, защото си скърбенъ. Ти плачешъ, защото си изгубилъ приятеля си. Казвате, че нѣкой човѣкъ плаче отъ радость. Когато хората плачатъ отъ радость, то е, защото тѣ се боятъ да не изгубятъ радостьта си. Тия хора изпадатъ едноврѣменно въ двѣ противоположни мисли и чувства: отъ една страна се радватъ, че скръбьта имъ се е прѣвърнала въ радость, а отъ друга страна се боятъ да не изгубятъ радостьта си. Ученикътъ трѣбва дълбоко да разбира всички прояви на Божествения Духъ.

 

OOK_4_34_1.GIF

 

На чѣртежа имате успореднитѣ линии А и В, които сѫ равни помежду си. Тия линии прѣдставляватъ двѣ живи сѫщества. Ние казваме, че разумнитѣ сѫщества се движатъ по успоредни линии. Тогава питамъ: колко положения може да се образуватъ между тия двѣ сѫщества? - Тѣ могатъ да заематъ още положенията С и Д. Точкитѣ С и Д изразяватъ меки тонове, въ които се забѣлѣзва постепенна градация. Изобщо, въ отношенията между двама души ще се образуватъ или меки или силни тонове. При сегашнитѣ условия на живота нѣма другъ изходенъ пѫть. Въ силнитѣ тонове ставатъ най-голѣмитѣ провѣтрявания. Всички спорове, всички недоразумения въ живота на хората ставатъ на планинскитѣ върхове. Хората се давятъ въ низинитѣ, дѣто се образуватъ езера, понеже не знаятъ да плаватъ. Въ мекитѣ тонове човѣкъ може да се удави, а силнитѣ тонове могатъ да го отвѣятъ. Казвате: “Този човѣкъ е много мекъ.” Да, но ако не знаешъ какъ да постѫпвашъ, ти можешъ да се удавишъ въ него. Ти трѣбва да разбирашъ и мекия и силния човѣкъ защото въ мекия ще се удавишъ, а силниятъ ще те отвѣе, както вѣтърътъ отвѣва и ще те отнесе нѣкѫдѣ. При силния трѣбва да имашъ крила, а при мекия трѣбва да имашъ перки. Перкитѣ не сѫ за хвъркане и крилата не сѫ за плаване. Да хвърчите и да плавате, това сѫ два метода, които вие трѣбва да знаете. Птицата може нѣкой пѫть да използува крилата си да плава, но тя не може да плава, както рибата да слиза дълбоко въ водата. И рибата може нѣкой пѫть да излѣзе на повърхностьта на водата, но тя не може да излѣзе високо въ въздуха и да хвърчи, като птицата.

 

Сега отъ васъ се изисква приложение. Защо човѣкъ трѣбва да бѫде ученикъ? Въ какво седи ученичеството? Знанието е потрѣбно на ученика, за да може да живѣе въ този свѣтъ. Защо цигуларьтъ се учи да свири? - За да може да живѣе добрѣ. Най-първо цигуларьтъ трѣбва да свири за себе си. Въ това той трѣбва да изпитва удоволствие. Дали си художникъ, писатель или какъвъ и да е, каквото учишъ или каквото вършишъ, най-първо трѣбва да има отношение къмъ самия тебе, а послѣ и къмъ другитѣ.

 

Питамъ ви: всѣка сутринь, като ставате, задавали ли сте си въпроса, какво нѣщо е Богъ? Имате ли ясна прѣдстава за Бога? Вие нѣмате ясна прѣдстава за Бога, затова не знаете, какво нѣщо е страхъ Божий. Вие имате врѣмененъ страхъ. Като видите нѣкоя мечка или нѣкой паякъ, или нѣкоя змия, плашите се. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Бога, говорятъ за страхъ Божий, но нито Бога познаватъ, нито страхъ отъ Него иматъ. Ако ученикътъ нѣма страхъ отъ Бога, това е неговото нещастие. Да имашъ страхъ отъ Бога е полезно нѣщо. За този страхъ се казва: “Начало на Мѫдростьта е страхъ Божий.” Нѣкои хора казватъ, че не трѣбва да се страхуваме. Вѣрно е, че не трѣбва да се страхуваме, но отъ какво? - Има единъ страхъ, който не е потрѣбенъ на човѣка, но има единъ страхъ, който прѣдставлява великъ законъ. Този законъ на страха всѣкога трѣбва да имате прѣдъ видъ. Всѣки химикъ трѣбва да знае качествата на елементитѣ, съ които работи. Не ги ли знае, това може да коствува живота му. Всѣки, който хвърчи въ въздуха съ аеропланъ, трѣбва да разбира законитѣ на хвърченето, иначе ще се намѣри на земята. Щомъ се намѣри на земята, нѣма да има първото величие, други ще го вдигатъ. Нѣкой казва: “Азъ ще стана ученъ човѣкъ.” Знаете ли, колко е опасно човѣкъ да стане ученъ? Велико благо е да бѫдешъ ученъ, но въ това има голѣми опасности, голѣми страдания. Простиятъ човѣкъ не може да страда, както учениятъ.

 

При мене идватъ много хора и ми казватъ: “Ние научихме много нѣща отъ живота, но и много страдаме.” Казвамъ, вие сте отъ ученитѣ хора, които страдатъ много. Още много има да учите и да страдате. Когато човѣкъ добива знание, той трѣбва да се отнася къмъ него съ свещенъ трепетъ. Първитѣ хора изпѫдиха изъ рая, понеже искаха по лесенъ пѫть да придобиятъ знания. Змията каза на Ева: “Вие искате по лесенъ начинъ да придобивате знания. Това е лесна работа. Достатъчно е да вкусите отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото и очитѣ ви ще се отворятъ”. Ева вкусна отъ забранения плодъ и даде отъ него на Адама. Но видѣ тя послѣ, че тази работа не излѣзе така лесна. Очитѣ имъ се отвориха, тѣ видѣха страшни работи. Казвамъ, такава е сѫдбата на всѣки едного, който търси лесния пѫть. Когато първата жена послуша неочаквано явилия се професоръ въ рая, който й даде единъ урокъ по прѣдметно обучение, тя разбра лошитѣ послѣдствия отъ бързането.

 

Раятъ бѣше окултна Школа. Господь каза на първитѣ ученици отъ тази школа да ядатъ отъ всички плодове, но не и отъ плодоветѣ на дървото “за познаване доброто и злото”. Но професорътъ, който се промъкна въ рая, даде първата лекция на единъ отъ двамата ученици, като имъ каза, че тѣ могатъ да прѣстѫпятъ Божия Законъ като ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Адамъ, като вкуси отъ тия плодове, каза си: “Наистина, азъ не съмъ ли свободенъ да постѫпвамъ, както разбирамъ? Азъ нѣмамъ ли умъ да мисля и сърце да чувствувамъ? Раятъ не е ли мой? Всичкитѣ животни не сѫ ли мои? Какво отъ това, че съмъ прѣстѫпилъ Божията заповѣдь? Какво ще каже Господъ?” Но, слѣдъ като хапна отъ забранения плодъ, той се скри отъ лицето на Господа. Богъ се яви въ рая, извика Адамъ и Ева и имъ каза: “Излѣзте да си кажете урока! Какво научихте днесъ?” Богъ ги извика веднъжъ, дважъ, три пѫти, но никой отъ тѣхъ не излѣзе. Най-послѣ Богъ разтърси рая. Това не се споменава никѫдѣ въ Писанието. Адамъ никога не бѣше изпитвалъ подобно разтърсване. Той веднага излѣзе прѣдъ Господа. Запита го Богъ: “Дѣ се криешъ?” - “Тукъ съмъ Господи, но ме е срамъ да излѣза.” - “Защо те е срамъ?” - “Голъ съмъ.” - “Кой ти каза че си голъ?” Както виждате Адамъ се боеше да излѣзе прѣдъ Господа. Значи, свещениятъ страхъ дойде у тѣхъ, но тѣ не го разбраха. И трѣбваше Господь дълго врѣме да ги изпитва, за да извади на лице Истината. Днесъ хората иматъ сѫщия навикъ да се криятъ отъ Господа и казватъ: “Голи сме.” - Защо сте голи? Коя е причината за тази ваша голота? Кой е виновникътъ за това, не можешъ да го уловишъ. Този разказъ прѣдставлява една алегория, ще го оставимъ сега настрана.

 

Питамъ ви: какъ мислите, вие надвили ли сте този недѫгъ, който сѫществуваше у Адама? Не, Господь ще се яви и на васъ и ще започне да ви говори. Господь говори по три начина, т. е. Той може да говори по много начини, но три отъ тѣхъ сѫ сѫществени. Когато пророкъ Илия трѣбваше да научи, да разбере нѣщо, отиде въ планината. Тамъ първо се яви силна буря, но Богъ не бѣше въ бурята. Божествената Любовь не е въ бурята. Слѣдъ туй огънь дойде, но Богъ не бѣше и въ огъня. Най-послѣ се чу тихъ гласъ. Тогава Илия си закри лицето и разбра, че това бѣше Богъ. Първитѣ двѣ положения разклатиха ума и сърцето му. Бурята разклати въздуха, разклати и неговия умъ. Огъньтъ разклати неговото сърце. Отъ този моментъ Илия започна да мисли. Той бѣше отъ тѣзи хора, които рѣшаваха въпроситѣ на общо основание. Илия закла 450 Ваолови пророци. Господь му каза: “Азъ не те пратихъ да колишъ, но те пратихъ съ живото слово да учишъ хората.” Господь изпрати Илия на планината, да му покаже, колко е страхливъ. Илия, който бѣше такъвъ голѣмъ пророкъ, като чу заканванията на Иезавель, уплаши се и избѣга въ Пустинята. Тукъ той чу Слово Господне, Който му рече: “Що правишъ тукъ, Илия. Излѣзъ та застани на гората прѣдъ Господа!” На тази гора Богъ изпрати буря, която разклати неговия умъ и огънь, който разклати неговото сърце. Най-послѣ дойде тихиятъ гласъ, който му показа пѫтя. Но цѣли 40 дни трѣбваше да пости Илия, за да чуе този гласъ. Вие чели ли сте този разказъ? Знаете ли какъвъ бѣше разговора между Бога и Илия? Казва му Господь: “Ти си човѣкътъ на силнитѣ тонове. Азъ ще те взема на небето съ огнена колесница, за да познаешъ Любовьта. За твой замѣстникъ ще остане Елисей, който ще ти покаже, какъ трѣбваше да работишъ”. Елисей бѣше човѣкъ на мекитѣ тонове.

 

Нѣкои отъ ученицитѣ въ Школата употрѣбяватъ методитѣ на Илия - излизатъ съ наточени ножове. И мѫже, и жени наточили ножоветѣ си, чакатъ само да ги бутне нѣкой и казватъ: “Ако говоришъ много, ще те мушна три-четири пѫти съ ножа си, ще познаешъ, че съмъ ученикъ на една окултна Школа.” Разбиране е това! Питамъ - правилно ли е двама ученици да се биятъ помежду си като пехливани? Казвате: “Какъ ще се разрѣши спора между тѣхъ?” Понеже тѣ не сѫ избрали другъ методъ, освенъ физическа саморазправа, ще се намѣри нѣкой по-силенъ отъ тѣхъ, ще повали единия на земята, а на втория ще даде другъ нѣкакъвъ урокъ. По-слабиятъ все ще остане съ нѣкаква слѣда отъ този бой, затова той ще получи другъ урокъ - ще легне за нѣколко дни въ легло. Прѣзъ това врѣме ще трѣбва да се моли на Бога, да поправи погрѣшката си. Когато двама ученици спорятъ за нѣщо, тѣ трѣбва да отидатъ при Учителя си, да имъ даде нѣкакъвъ съвѣтъ правилно да разрѣшатъ въпроса. Учительтъ ще имъ даде методъ да разрѣшатъ спора безъ бой. Не е позволено на ученици отъ окултната Школа да се биятъ. Ако тѣ се биятъ, останалитѣ ученици ще ги наблюдаватъ, ще коментиратъ случката и ще кажатъ: “Учительтъ взе страната на единия.” Да, единиятъ е поваленъ на земята, а другиятъ - на леглото. Слѣдъ боя двамата герои седятъ и си философствуватъ: “Защо Учительтъ допусна да се биемъ? Защо не прѣдотврати тази случка?” Казвамъ, прѣди всичко тѣ не се обърнаха къмъ Учителя си за съвѣтъ. Ако при това положение Учительтъ прибърза да прѣдотврати всѣкакъвъ споръ, значи той ще покаже слабость, страхъ. Защо ученицитѣ сами не предотвратиха тази случка? Тѣ нали сѫ учили разни методи, по които трѣбва да разрѣшаватъ вънъ отъ себе си и вѫтрѣ въ себе си всички спорове и недоразумения? И двамата знаеха методитѣ, и двамата бѣха прѣдупрѣдени, но се набиха на общо основание. Съ това дадоха на другитѣ ученици единъ урокъ по прѣдметно обучение.

 

Питамъ: този ли е пѫтьтъ, по който вие трѣбва да разрѣшавате въпроситѣ? - Не, това е физическо разрѣшение. Освѣнъ физически бой, има още и бой на чувствата, както и бой на мислитѣ. Когато смутите сърцето или ума на нѣкого, вие му нанасяте бой въ една по-висша форма отъ физическия. Ако кажете на нѣкоя сестра или братъ, които вървятъ въ Божествения пѫть, че сѫ изкривили пѫтя си, че сѫ изпаднали въ нѣкакво заблуждение, вие смущавате тѣхнитѣ сърца и умове. Право ли е това, което вършитѣ по отношение тѣхъ? - Не е право. Така може да каже само онзи човѣкъ, който дѣйствително се намира въ правия пѫть. Тогава той има право да каже: “Сестра, тия чувства, които сега имашъ, не сѫ отъ този характеръ, каквито Богъ изисква.” Тия мисли, които сега имашъ, не сѫ отъ този характеръ, каквито Богъ изисква. Този човѣкъ ще бѫде единъ отъ тия, които продаватъ скѫпоцѣнни камъни. Той трѣбва да каже: “Сестра, ела при менъ, азъ ще ти дамъ единъ камъкъ, по-хубавъ отъ твоя.” Същото се отнася и за мислитѣ. Тъй трѣбва да се изясняватъ нѣщата.

 

И тъй, азъ изисквамъ отъ васъ послушание. Не се позволява на окултния ученикъ да каже на брата си или на сестра си, че сѫ глупави, нито че не сѫ прави въ нѣщо. Азъ ви казахъ въ една отъ бесѣдитѣ си, че щомъ виждате погрѣшкитѣ на другитѣ, тия погрѣшки се отразяватъ и въ самитѣ васъ. Кажешъ ли нѣкому, че е заблуденъ, че не познава реалностьта на нѣщата, ти самъ се оглеждашъ въ огледалото и виждашъ, че онзи въ огледалото има нѣкакво черно петно. Ти му казвашъ: “Слушай, махни това черно петно.” Обаче, петното не се маха. Ти вземешъ вода, измиешъ петното и то се маха. Слѣдователно, петното, което си виждалъ въ огледалото, го нѣма повече тамъ. Ти нѣма да казвашъ, че си махналъ петното, но ще си мълчишъ. Обаче, ти трѣбва да го махнешъ, защото си ученикъ. Послѣ ще кажешъ: “Азъ му посочихъ, дѣ е петното, а той го изчисти.” Когато вие заживѣете въ реалностьта на нѣщата, тамъ нѣма да има вече никакви петна. Ти, като виждашъ доброто въ свѣта, като виждашъ Бога, нѣма да виждашъ никакви погрѣшки. Виждашъ ли погрѣшки, Любовь нѣмашъ. Какъ мислите, Богъ вижда ли вашитѣ погрѣшки? Ако живѣете въ Бога, нѣма да виждате никакви погрѣшки. Ако азъ виждамъ погрѣшкитѣ на другитѣ, ще видя и своитѣ погрѣшки. Като влизамъ при васъ, азъ искамъ да видя Божествения образъ въ васъ, искамъ да видя, какъ Богъ работи. Щомъ Богъ е въ васъ, азъ зная, че вие ще мислите правилно, ще чувствувате правилно и ще дѣйствувате правилно. Тогава животътъ ви ще има смисълъ.

 

По този начинъ именно, ще може да се даде правилно направление на вашитѣ енергии. Какъ ще работите за въ бѫдаще? Работите ли споредъ методитѣ на разумната природа, вие ще дадете правилна насока на вашия умъ и на вашето сърце.

 

Сега, азъ искамъ всѣки отъ васъ да се спре най-малко по единъ часъ на день върху нѣкого, когото не обича и да се постарае да намѣри у него поне една добра чърта. Това ще ви бѫде като задача. Изпълнете тази задача заради Господа! Потърсете мислено една добра чърта у този, когото не обичате. Ако можете да направите това заради Бога, значи у васъ има едно силно чувство, една силна мисъль. По сѫщия начинъ ще можете да влияете и на дѣцата си. Дѣцата ви сѫ вашитѣ ученици. Майката е първиятъ учитель на дѣцата си. Тя трѣбва да гледа на дъщеря си и на сина си като на окултни ученици. При възпитанието на вашитѣ дѣца ще употрѣбявате сѫщитѣ методи, каквито употрѣбяватъ къмъ окултнитѣ ученици. Ще опитате Божествената Мѫдрость, ще опитате Божествената Любовь, ще опитате най-послѣ и Божествената Истина върху онзи ученикъ, когото Богъ ви е далъ като ваше дѣте. Чрѣзъ него Богъ ви изпитва. Ако имашъ една добродѣтель, тя е ваше дѣте. И по отношение нея ще приложите сѫщия законъ.

 

Вие сте събрани тукъ като ученици на тази Школа да опитате сѫщия законъ. Колцина отъ васъ, ако ви поставятъ на изпитъ да се самопожертвувате, сѫ готови да издържатъ този изпитъ? Много мѫчно се издържа изпита на самопожертвуване. Подбудителната причина на вашитѣ дѣйствия не трѣбва да бѫде страхътъ. Кога човѣкъ дѣйствува подъ страхъ? Когато не може да разбере Любовьта. Любовьта е мекия тонъ въ природата. Най-мекия тонъ въ музиката е Любовьта, а страхътъ е най-силния тонъ. Когато човѣкъ се уплаши, космитѣ му настръхватъ. Страхътъ е сила, която съдържа въ себе си електричество. Казватъ: “Краката на страхливия човѣкъ се продължаватъ, а космитѣ му настръхватъ.” Природата работи съ най-мекитѣ тонове. Съ тия тонове трѣбва да работите и вие. Казвате: “Защо да не работимъ съ силнитѣ тонове?” Силнитѣ тонове сѫ за Бога. На високитѣ мѣста могатъ да живѣятъ само боговетѣ и най-напрѣдналитѣ ангели. Хората трѣбва да живѣятъ въ долинитѣ, тамъ сѫ изворитѣ, тамъ сѫ плодоноснитѣ полета, тамъ сѫ дърветата. Планинскитѣ върхове сѫ голи, тѣ сѫ скалисти и покрити само съ ледове. Слѣдователно, силниятъ тонъ има сила само при мекия тонъ. Мекиятъ тонъ има двѣ качества: той съдържа въ себе си топлина и свѣтлина. За въ бѫдеще, когато се възпроизвеждатъ мекитѣ тонове, тѣ трѣбва да съдържатъ тия двѣ качества въ себе си - топлина и свѣтлина. Когато единъ пѣвецъ пѣе меки тонове съ чувство и съ мисъль, веднага той ще придаде извѣстно количество калории топлина на този тонъ. Тази топлина може да се чувствува. Никой пѣвецъ досега не е произвелъ съ своитѣ тонове свѣтлина. Тамъ седи нещастието на тия пѣвци. И мисъльта ни трѣбва да съдържа тия двѣ качества - топлина и свѣтлина. Мисъльта е велика енергия, която се изпраща въ свѣта. Като енергия тя трѣбва да произвежда топлина и свѣтлина у самитѣ насъ.

 

Като говоримъ за физически бой, нѣкои отъ васъ ще питатъ: “Трѣбва ли да ставатъ такива нѣща между насъ?” Казвамъ, тия нѣща сѫ обикновени за свѣта, но за васъ тѣ сѫ изключения. Да се биятъ хората въ свѣта, това е нѣщо обикновено. Тѣ не само, че се биятъ, но съ милионни хора се избиватъ. Ставатъ ли такива нѣща между васъ, тѣ сѫ изключения, които не сѫ съвършено изключени. Слѣдователно, ще знаете, че всѣки отъ васъ може да попадне въ изключенията, затова трѣбва да изучавате този законъ. Като изучавате закона на изключенията, непрѣменно трѣбва да боравите съ мекитѣ тонове. Боравите ли съ мекитѣ тонове, всѣко жестокосърдечие, всѣко недоволство ще изчезне отъ васъ и вие ще разрѣшите всички въпроси правилно, тъй, както Богъ изисква.

 

Кое е най-добро държание споредъ васъ: да давате ухо на всичко казано-речено или да не давате? Една турска поговорка казва: Не давай ухо на лошитѣ работи. Плаче ли нѣкой, не му обръщай внимание. Каратъ ли се нѣкои, не имъ обръщай внимание. Като дойде нѣкой при мене, ще го питамъ: “Торбата ти пълна ли е съ нѣщо добро?” Ако е пълна добрѣ дошълъ. Ако пъкъ е пълна съ непотрѣбни нѣща, ще ви дамъ пари да отидете нѣкѫдѣ, да ги изхвърлите. Слѣдъ като изпразните торбата си, ще я изперете хубаво и тогава ще дойдете при мене, азъ ще ви я напълня съ нѣщо хубаво. На свѣта трѣбва да се даде примѣръ отъ единъ великъ Божественъ моралъ. Азъ ви казвамъ, какъ трѣбва да постѫпвате и вие. Не обръщайте внимание на дребнавоститѣ въ живота. Хиляди страдания ще дойдатъ за васъ. Ще имате изпитания, изкушения не само външни, но вѫтрѣшни - не имъ обръщайте внимание. Ама, вънъ вѣтъръ имало. Ти ще седишъ въ кѫщи, ще се занимавашъ, ще си четешъ. Ама гръмотевица, дъждъ имало вънъ - не имъ обръщай внимание. Когато дойдатъ мекитѣ тонове, ще имъ обърнешъ внимание. Писанието казва: “Когато се обърнете къмъ мене съ всичкото си сърце, тогава ще ме познаете.” “Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, азъ ще ви се изявя и ще ви помогна” - това подразбира меки тонове. Казва се още въ Писанието: “Потърсете ме въ день скърбенъ и Азъ ще ви се изявя.”

 

Тъй щото, вие трѣбва съ помощьта на мекитѣ тонове да разрѣшите всички мѫчнотии, всички изпитания и задачи. Казваме: “Богъ е Любовь.” Дѣ ще се прояви тази Любовь? Ако два ученика се каратъ, защо единиятъ отъ тѣхъ да не се обърне къмъ Бога и да каже: “Господи, Ти живѣешъ въ мене, нека Твоятъ мекъ гласъ, нека Твоята милость се изяви чрѣзъ мене.” Това е хубавото въ свѣта. Ако ние не можемъ да прѣдизвикаме Божията милость да се изяви чрѣзъ насъ, всички други енергии, които ще дойдатъ, ще слѣзатъ отъ върха на планината и ще се отразятъ много злѣ върху нашето развитие. За Бога е безразлично, дали ти страдашъ или се радвашъ. Ако Богъ те обича, ако Той дълго търпи, трѣбва да знаете, че тази обичь не е заради васъ. Вие още не сте изучавали закона, защо Богъ ви обича. Има други причини, които заставятъ Бога да ви обича. Понѣкога цѣлъ народъ трѣбва да изчезне отъ лицето на земята, но Богъ има право да направи това. Въ такъвъ случай, защо вие трѣбва да прѣдизвикате Бога, да изпраща такава енергия, съ която да ви погубва, да ви помете отъ свѣта?

 

Не, работете само съ мекитѣ тонове, за да се ползувате съ благоволението на Бога. Вие, като знаете, че Богъ е благъ, мислите, че може да правите всичко, каквото искате. Не е така. Понеже ученикътъ живѣе съзнателенъ животъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ въ своитѣ прояви. Не мислете, че при такъвъ животъ той не може да постигне своитѣ желания. Напротивъ, при този съзнателенъ животъ отъ страна на ученика, Любовьта ще има истински образъ; Мѫдростьта ще има истински образъ; Истината ще има истински образъ. Онѣзи, които ви обичатъ, и така ще ви обичатъ. Много сѫщества отъ Слънцето ще ви обичатъ.

 

Нѣкои мислятъ, че като живѣятъ Божественъ животъ, нѣма да иматъ Любовь. Не, хората сега нѣматъ Любовь. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ любовь не е любовь. Живѣятъ ли въ Бога, тѣ ще иматъ истинската любовь. Тогава, като обичашъ нѣкого, никой нѣма да те сѫди, никой нѣма да те дразни. При сегашната любовь всѣки може да те сѫди, да те дразни. При сегашнитѣ ви мисли всѣки може да ви подразни, дали умътъ ви е на мѣсто, или не, а при Божественитѣ мисли никой нѣма да ви закачи. Нека дадемъ образецъ прѣдъ свѣта отъ Божествени чувства и Божествени мисли. И ние можемъ да дадемъ образци.

 

Питамъ ви: когато двѣ разумни сѫщества се разговарятъ, може ли да се съмнѣватъ едно въ друго? Двѣ разумни сѫщества се разговарятъ приятелски помежду си, тѣ не могатъ да се огорчаватъ. Огорчението е нѣщо относително, вѫтрѣшно нѣщо, а не външно. Когато се разговаряте съ нѣкого, вие обръщате внимание на звука, на гласа на този човѣкъ, а не на вѫтрѣшнитѣ качества на този гласъ, на думитѣ, дали въ тѣхъ се крие нѣкаква отрова или не. Този звукъ нѣкой пѫть може да е силенъ, а нѣкога мекъ, но въ него има нѣщо хубаво. Слѣдователно, вие трѣбва да видите, какво е съдържението на самия звукъ. Ако въ него има вѫтрѣшна отрова, той може да те огорчи.

 

Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между Учителя и ученицитѣ? Никой ученикъ не може да отиде при Учителя си безъ любовь. За да се установятъ между хората истинскитѣ отношения, които Богъ е поставилъ първоначално, се изисква доблесть. Често нѣкои хора казватъ: “Тайнствени работи сѫществуватъ въ свѣта.” Казвамъ, нѣма тайнствени работи. Кои нѣща сѫ тайнствени? Всѣко нѣщо, което човѣкъ не знае, е тайнствено. Можешъ ли да говоришъ за онова, което не знаешъ? Ние всѣкога говоримъ за нѣща, които знаемъ. Нѣкой казва: “Трѣбва да говоримъ за незнайни нѣща.” Никой не може да говори за нѣщо незнайно. Ние всѣкога говоримъ за това, което сме учили и разбрали добрѣ. Само него можемъ да прѣдадемъ и на другитѣ. Говорете само за знайни нѣща, а не за незнайни. Можемъ да говоримъ и за знайни нѣща, които сѫ забравени. Слѣдователно, ние ще направимъ добродѣтелитѣ знайни, а не незнайни. Ние знаемъ Истината, знаемъ Мѫдростьта, знаемъ и Любовьта. Защо? - Понеже можемъ да ги опитаме всѣки день. Туй, което не можемъ да опитаме, не можемъ и да изнесемъ.

 

И тъй, вие трѣбва да бѫдете искрени спрѣмо себе си, искрени и къмъ Бога. Когато сте въ Школата, не мислете, че сте сами. Вие сте прѣдъ лицето на цѣлия невидимъ свѣтъ. Ако невидимиятъ свѣтъ се произнесе за васъ, дали можете да бѫдете ученикъ, или не, само тогава ще ви запишатъ въ Школата. Тамъ записванията ставатъ по особенъ начинъ, а не както въ тукашнитѣ училища. Ако имате любовь, може да бѫдете ученикъ. За да бѫдете ученикъ, трѣбва да отговаряте на нѣколко качества. Първото качество: Да обичате Учителя си. Второто качество: Да обичате Бога, т. е. Мѫдростьта. Третото качество: Да обичате Истината, т. е. Духътъ Божий, Който се влива у васъ. Когато дойде Духътъ у васъ, Той ще ви изясни нѣщата. Значи, Учительтъ ще ви запише, Богъ ще ви поучи, а Духътъ ще ви изясни нѣщата. Това сѫ три качества, които ученикътъ трѣбва да има, Вашата любовь не трѣбва да трае само единъ моментъ, но да бѫде непрѣривна и всѣки день да се усилва съ една микроскопическа величина. Нѣкои казватъ: “Едно врѣме имахъ много голѣма любовь, но сега любовьта ми отслабна.” Въ Писанието се казва: “Любовьта никога не отпада.” Любовь, която отслабва, не е любовь. Това сѫ лъжливи положения. Истинската любовь не само че не отслабва, но всѣки день се усилва.

 

И тъй, ако искате да бѫдете ученици, отъ васъ се изисква да имате любовь къмъ Учителя си, любовь къмъ Бога и любовь къмъ Духа. Учительтъ ще ви въведе въ Училището. Богъ ще ви научи на великата Мѫдрость, а Духътъ ще ви даде вѫтрѣшна свѣтлина. Щомъ дойде вѫтрѣшната свѣтлина, всички тия качества ще ви свържатъ съ велики сили и вие ще станете самостоятелни. Нѣкои казватъ: “Духътъ ми говори.” - Духътъ говори на онзи, на когото Господь е говорилъ. Господь е говорилъ на онзи, на когото Учительтъ е говорилъ. Не ви ли е говорилъ Учительтъ и Господь нѣма да ви говори. Не ви ли е говорилъ Господь и Духътъ нѣма да ви говори. Ако Духътъ ви говори и Господь ви е говорилъ и Учительтъ ви е говорилъ. Говорятъ ли ви и тримата въ душата, вие сте вече ученикъ. Лишени ли сте поне отъ единъ отъ тия гласове, вие сте въ дисхармония съ себе си, не сте още ученикъ. На ученика трѣбва да говорятъ и тритѣ гласа: Учительтъ трѣбва да му говори, Богъ трѣбва да му говори и Духътъ трѣбва да му говори. Духътъ ще внесе въ него свѣтлина, Богъ ще внесе знание, а Учительтъ ще внесе мекота. Ако ти си ученикъ и вървишъ въ правия пѫть, Учительтъ ще ти каже: “Този е пѫтьтъ нагорѣ къмъ великата Мѫдрость, къмъ Духа.”

 

Когато говоря, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ специално нѣкого. Помнете основнитѣ принципи, съ които трѣбва да работите. Изисква се отъ всинца ви разумно сърце. Нѣкои отъ васъ ще постѫпятъ съ първия законъ - съ любовь къмъ Учителя си. Като казвамъ любовь къмъ Учителя си, подразбирамъ да имате льбовь единъ къмъ другъ.

 

Искамъ сега отъ васъ да направите единъ опитъ за двѣ седмици, да се отнасяте меко единъ къмъ другъ. Ако кажете нѣкои по-остри, по-силни думи къмъ нѣкого, ще се извините. Съзнателно трѣбва да приложите мекота къмъ всички.

 

И тъй, при новото записване се изисква отъ всички ви да имате любовь къмъ Учителя си, любовь къмъ Бога и любовь къмъ Духа. Запишете ли се по този начинъ, никой не може да ви отпише. Тия нѣща ще бѫдатъ за васъ свещени и ще запишете въ сърцето си: любовь къмъ Учителя, любовь къмъ Бога и любовь къмъ Духа. Тогава, като се обърнете къмъ Духа, Той ще ви даде свѣтлина. Духътъ и вие, двамата заедно ще се обърнете къмъ Господа, Който ще ви даде знание. И послѣ, съ Господа заедно ще се обърнете къмъ Учителя, да дойде любовьта у васъ. Придобиете ли тия три нѣща, тогава ще започнете да работите. Господь ще ви постави прѣдъ великото, което ще бѫде вашия идеалъ въ живота. И при това положение вие ще имате мѫчнотии отъ различенъ характеръ, отъ материаленъ, отъ сърдеченъ, отъ умственъ, но ще можете да ги разрѣшите по единъ правиленъ начинъ. Тѣ ще бѫдатъ необходимо условие за вашето развитие. По този начинъ вие ще имате опитностьта на всички ония, които сѫ живѣли прѣди васъ.

 

Азъ желая въ тази Школа да се образува вѫтрѣшна връзка помежду ви, да се интересувате едни други отъ живота си. Трѣбва да се стремите да намѣрите у всѣки едного по една добра чърта и така да се опознаете. Хората отъ свѣта често мислятъ за себе си, че като тѣхъ нѣма други. Трѣбва ли да мислите и вие така? Ако всѣки отъ васъ има добро мнѣние само за себе си, тогава кой е добъръ? Не, трѣбва да знаете, че у всѣки човѣкъ има нѣщо добро. У всѣки едного се проявява Божественото. Мислете за всѣки човѣкъ тъй, както за себе си! Господь ви е събралъ всички заедно и ви показва, че вие сте реалность, а не отражение. Ако виждате недѫзитѣ на нѣкого, вие виждате отражението; ако виждате доброто на нѣкого вие виждате реалностьта. Ето защо вие трѣбва да виждате доброто у хората. Ако искате да видите себе си, ще се видите въ огледалото, ще видите че всичко е приятно. Ако искате да видите Бога, ще го видите въ класа.

 

Казвамъ, откакъ съмъ ви събралъ въ класа, по-добри хора отъ васъ не съмъ виждалъ. Защо? Всѣки човѣкъ, въ когото Богъ може да се прояви, е добъръ. Като казвамъ, че по-добри хора отъ васъ нѣма, подразбирамъ вашитѣ чувства и мисли, които сѫ Божествени. Като казвамъ, че сте добри, разбирамъ вѫтрѣшно добри, понеже душитѣ ви сѫ отъ Бога. Той имъ е далъ образъ. По-добро отъ туй, което Богъ е създалъ, не може да има. Вие изпитвате любовь къмъ Бога, макаръ и съ всички свои недѫзи и съ това вървите нагорѣ. Като казвамъ, че по-добри хора отъ васъ нѣма, това значи, че вървите напрѣдъ. Съ този стремежъ, който сега имате, вие давате подтикъ навънъ. Това е хубавото.

 

Сега, желая, като дойда втори пѫть въ класа, да бѫдете още по-добри. Като дойда третия пѫть, да ви намѣря още по-добри. Тогава пакъ ще ви кажа: по-добри хора отъ васъ нѣма.

 

Сега ще си поставите като задача, да се запишете въ Школата. Гледайте да не пропуснете срока за записването. Казахъ ви вече, по кой начинъ да се запишете. Можете ли да се запишете по новия начинъ, нѣма никаква опасность да ви отпише нѣкой от Школата.

 

Размишление

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

34-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 29.VII.1925 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...