Jump to content

1925_03_18 ФАЗИТѢ НА ЖИВОТА


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

 ФАЗИТѢ НА ЖИВОТА

 

Размишление

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

Изпѣйте упражненията “Въ начало бѣ словото”, “Скръбьта си ти кажи” и “Богъ е Любовъ”.

 

Човѣкътъ въ своето развитие минава цѣлъ единъ крѫгъ. Всѣка четвъртина отъ този крѫгъ прѣдставлява една отъ фазитѣ на неговия животъ. Първата четвъртина прѣдставлява слизане на духа въ материята - дѣтство; втората четвъртина прѣдставлява неговото възлизане - юношество; третата четвъртина прѣдставлява сѫщо тъй пѫть на възлизане - зрѣла възрасть; послѣдната четвъртина е пѫть на слизане - преклонна възрасть. Най-важна епоха прѣзъ човѣшкото развитие е минаването му въ третата четвъртина, когато човѣкъ едноврѣменно и съзнателно живѣе, както въ физическото, така и въ духовното си тѣло. Има ли по-голѣма философия отъ тази въ живота? - Нѣма. Тъй се обясняватъ нѣщата на физическия свѣтъ. Ако речемъ да обясняваме духовнитѣ работи на физическия свѣтъ, това значи всичко да стане на каша, т. е. да стопимъ леда. На какво ще се прѣвърне леда, като се стопи? - На вода. Както ледътъ при топенето си изгубва своята форма, така и духовнитѣ работи губятъ своята форма, ако нѣкой ученъ се заеме да ги обяснява на физическия свѣтъ. Духовнитѣ работи не могатъ да се обясняватъ по физически начинъ. Прѣдставете си, напримѣръ, че се намирате въ единъ двуизмѣренъ свѣтъ, който има само дължина и широчина и вие искате на едно отъ сѫществата въ този свѣтъ да разправяте за свѣта на тритѣ измѣрения. Какъ ще му прѣдставите този свѣтъ? Понеже това сѫщество живѣе въ плоскость, какъ ще прѣдставите куба? Това сѫщество, колкото и да си напрѣга ума, нѣма да ви разбере.

 

И тъй, крѫгътъ прѣдставлява общото развитие на човѣка въ неговото повдигане. Защо човѣкътъ се е изправилъ на краката си? - За да пази равновѣсие. Въ първитѣ врѣмена на своето развитие центърътъ на тяжестьта у човѣка се намиралъ въ задната часть на главата, вслѣдствие на което, за да пази равновѣсие, той ходилъ на четири крака. Обаче, при постепенното еволюиране, центърътъ на тяжестьта се измѣстваль по-напрѣдъ въ главата, вслѣдствие на което, той започналъ да я вдига нагорѣ, докато най-послѣ се изправилъ на два крака. Това станало по неволя, а не доброволно, човѣкътъ трѣбвало да пази равновѣсие.

 

Често нѣкой духовенъ човѣкъ се мисли много ученъ и казва: “Всичко въ свѣта е духовно, нѣма нищо материално.” Такива хора мислять, че знаятъ всичко. Не, тѣ само си въобразяватъ, че знаятъ много. Ако ги питате, какво нѣщо е умътъ, не знаятъ, какво нѣщо е душата - не знаятъ. Тѣ не знаятъ тия нѣща и редъ други, а казватъ, че материалнитѣ работи не прѣдставляватъ нищо, че не сѫществуватъ материални нѣща въ свѣта и т. н.

 

Като наблюдавате разни типове хора, вие казвате: този човѣкъ е интелигентенъ, онзи е почти идиотъ, за другъ нѣкой казвате, че е егоистъ човѣкъ и т. н. Интелигентният човѣкъ е развилъ донѣкѫдѣ свойте способности и продължава да ги развива - има благоприятни условия въ себе си за това. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е идиотъ подразбираме, че той нѣма благоприятни условия за проявление на своитѣ способности. Въ егоистичния човѣкъ пъкъ личнитѣ чувства сѫ силно развити. Той се държи съ голѣмо достойноство и казва: “Баща ми, майка ми сѫ благородни хора, въ менъ тече благородна кръвь.” Да, но благородството на тази кръвь не е изслѣдвана. Той самъ не знае, дѣ се крие благородството на кръвьта му. Когато този човѣкъ умре и неговата кръвь се разлага по сѫщия начинъ, както и кръвьта на една овца или на единъ волъ. Земята не прави никаква разлика между неговата кръвь и тази на всички останали сѫщества, които умиратъ като него. Да имашъ благородна кръвь, това подразбира да живѣешъ единъ възвишенъ, чистъ и святъ животъ. Ето защо, първото нѣщо, което се изисква отъ религиознитѣ, отъ духовнитѣ хора, е да иматъ смирение, да признаятъ, че знаятъ много малко, че отъ сега нататъкъ иматъ много да учатъ. У тѣхъ трѣбва да има великъ стремежъ за учение. Често азъ наблюдавамъ психиката на кучетата и виждамъ, че и тѣ мислятъ понѣкога като човѣка. Нѣкое куче върви гордо, мисли си: “Кой е като мене? Азъ зная много работи.” То те погледне, измѣри те отъ главата до петитѣ като нѣкой философъ и казва: “Какво мислишъ, знаешъ ли колкото менъ?” Спрешъ ли се до него, то веднага се обръща и бѣга. Питамъ: не сѫществуватъ ли такива философи въ свѣта и между хората? - Сѫществуватъ. Тия хора сѫ много горди, но най-малкото нещастие въ живота имъ ги уплашва и тѣ бѣгатъ.

 

Казвамъ, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива Божественото. Дѣ се крие Божественото, разумното у човѣка? - Въ прѣдната часть на неговия мозъкъ. Интелигентностьта на човѣка зависи отъ устройството на бѣлото вещество въ мозъка. То е въ видъ на нишки. Самото вещество е почвата, върху която растатъ човѣшкитѣ идеи. По нишкитѣ на бѣлото вещество се опрѣдѣля характерътъ на човѣка. Ако тия нишки не сѫ еднакво дълги, ражда се дисхармония въ проявата на моралнитѣ чувства, както и въ домашнитѣ и общественитѣ чувства, а сѫщо тъй и въ мислитѣ. Понѣкога човѣкъ съ неразумното си живѣне осакатява тия нишки и тогава животътъ му не се проявява правилно: усеща главоболия, тяжесть, стѣснение и тъмнина въ мозъка. Когато тия нишки сѫ нормално развити, т. е. еднакво дълги, отъ тѣхъ излиза свѣтлина. Въ духовно отношение човѣкъ прѣдставлява сборъ отъ хиляди запалени лампички. Той прилича на единъ добрѣ освѣтенъ градъ. Всички лампички въ този градъ сѫ правилно наредени. Това се дължи все на тия бѣли нишки въ мозъка. Нѣкои отъ тия нишки сега се образуватъ. Колкото тия нишки сѫ по-дълги, толкова и човѣшкиятъ характеръ е по-силенъ, т. е. моралнитѣ чувства сѫ по-добрѣ развити. Тѣ се явяватъ вече като негово наслѣдство.

 

Въ срѣдата на човѣшкия мозъкъ се намира тъй нареченото “летящо око на душата”, или “вѫтрѣшното слънце на човѣка”. Ако това слънце не грѣе въ човѣка, нищо не става отъ него. То играе роля на трансформаторъ въ човѣшкия организъмъ. Когато външната енергия прониква въ мозъка на човѣка, този вѫзелъ или окото на душата прѣпраща тази енергия по цѣлия мозъкъ. То има и други свойства, освѣнъ това да трансформира слънчевата енергия. Въ мозъка има и другъ трансформаторъ, който прѣпраща слънчевата енергия по цѣлото тѣло. Отъ правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние, както на организъма, така и на чувствата. Значи, това око е трансформаторътъ на Божествената енергия въ човѣка и създава условия за неговото проявление. Слѣдователно, когато това слънце свѣти въ човѣка, въ него има радость и веселие. Той е вдъхновенъ, чувства се като съ криле. Заоблачи ли се това слънце въ човѣка настава мракъ, скръбь и страдание. Той се намира въ ада. Ето защо, човѣкъ трѣбва да пази това слънце, да не изгасва. Въ Битието се казва, че слънцето се е създало въ четвъртия день, слѣдъ голѣмата буря.

 

Човѣшкиятъ мозъкъ, въ своето развитие има цѣла история. Неговитѣ прародители сѫ низшитѣ животни. Веществото, отъ което се образувалъ мозъкътъ, се събирало въ продължение на милиони години. Тия елементи, отъ които е образуванъ мозъкътъ, се събирали не само отъ слънцето, но и отъ цѣлата вселена. Понеже човъкътъ е създаденъ отъ материята на цѣлия космосъ, той се нарича микрокосмосъ. Оттамъ, доколкото човѣкъ се намира въ правилни отношения къмъ великитѣ закони на Бога, дотолкова може да се ползува отъ благата, които Той изпраща. Щомъ човѣкъ грѣши, тия правилни отношения се нарушаватъ и той започва да гладува. Какво означава гладуването? - Лишение отъ нѣщо. Затова именно се казва, че хората трѣбва да живѣятъ разумно.

 

И тъй, всѣки актъ, всѣка мисъль въ свѣта е творческа. Вие трѣбва да знаете, че на физическия свѣтъ има два полюса. Това е единъ великъ законъ. Земята напримѣръ има два полюса: юженъ и сѣверенъ. Може ли да се прояви животъ на полюситѣ? - Не може. Съврѣменната наука казва, че всичко въ свѣта се движи - нищо не е въ застой. Питамъ тогава: дѣ е животътъ на двата полюса? Отъ сѣверния полюсъ има едно топло течение къмъ екватора. Отъ южния полюсъ пъкъ има друго топло течение къмъ екватора. Тия двѣ течения сѫ магнетични и разнородни, затова при срѣщането си образуватъ топлина. Животътъ отъ двата полюса се изразява въ екватора, по причина на което растителностьта тамъ е най-богата и разнообразна. И въ човѣка има два полюса: единиятъ полюсъ е главата, другиятъ - стомахътъ. Човѣшкото сърце пъкъ прѣдставлява екватора, затова се казва, че животътъ е въ сърцето. Въ ума си човѣкъ е студенъ, като сѣверния полюсъ; въ стомаха сѫщо е студенъ. Човѣкъ, като яде, не е ли студенъ? Щомъ му попадне нѣщо за ядене, приема го въ себе си и не иска да знае. Въ човѣшкото сърце, обаче, има нѣщо добро. На сѣверния полюсъ има животъ, но не може да се прояви, понеже сѫществата тамъ сѫ голѣми алтруисти, та всичко, каквото иматъ изпращатъ на екватора. Щомъ нѣма животъ на сѣверния полюсъ, тамъ не ставатъ прѣстѫпления. На екватора има животъ, има и прѣстѫпления.

 

Ще ви запитамъ: на какво се дължи борбата, която става въ човѣка? - На стремлението му да се очисти отъ ненужния материалъ въ него. Какво прѣдставлява този ненуженъ материалъ? - Той е извѣстна материя въ козмоса, която се дължи на изостаналите сѫщества въ своето развитие. Тази материя полепва по струитѣ на живота и днесъ тя трѣбва да се филтрира, да се отдѣли отъ чистата материя. Ние, които сме дошли на земята, не трѣбва само да знаемъ, какъ да живѣемъ, но трѣбва да прѣчистимъ своя животъ, да прѣчистимъ ума и сърцето си, за да бѫдемъ здрави. Първото правило: за да бѫдете здрави, главата ви трѣбва да бѫде студена, да не приижда въ нея много кръвь, да се прѣдизвиква възпаление, краката ви, пъкъ трѣбва да бѫдатъ топли. Истинатъ ли краката ви, стоплете ги. Когато мисъльта е чиста, безъ примѣси, не се явява горещина въ нея и главата е студена. Въ мозъка трѣбва да има свѣтлина съ много малко топлина, безъ горещина. Топлината е символъ на Божия животъ. Значи на ума трѣбва свѣтлина, а на сърцето топлина. Свѣтлината на физическия свѣтъ има по-силни вибрации отъ топлината, а въ Божествения свѣтъ Любовьта има по-силни вибрации отъ свѣтлината. Слѣдователно, умътъ не е въ състояние да обича. Дойде ли до любовь, той се оплита, като муха въ паяжина. Вие можете да си прѣдставите съ ума различни форми, но не и да обичате. Съ ума можете да опрѣдѣляте красотата и цѣнитѣ на формитѣ, но не може да обичате. Вие трѣбва да работите върху сърцето си, да го поставите на своето мѣсто, защото днесъ умътъ е заелъ мѣстото на сърцето. То трѣбва да се повдигне на своята висота, да проявява чувствата си правилно, безъ да ги стѣга, безъ да ги парализира.

 

Сега хората се учатъ да живѣятъ правилно, но въ това си стремление тѣ по-скоро се научаватъ да грѣшатъ, да лъжатъ. Дѣтето не знае какво нѣщо е лъжа, какво нѣщо е кражба, но често майка му казва: “Слушай мама, ти не трѣбва да лъжешъ, да крадешъ, да мразишъ и т. н.” Тя му говори за редъ отрицателни прояви въ живота и по този начинъ му открива всички тия слабости, а послѣ се мѫчи да го отвиква отъ тѣхъ. При новото възпитание на дѣцата ще се казва да говорятъ Истината, а за лъжата и дума да не става. Богъ каза на първитѣ хора въ рая: “Въ който день ядете отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото, ще умрете”. Какъ дойде съблазъньта, съмнѣнието въ тѣхъ? - Чрѣзъ дявола. Той ги запита: “Защо не ядете отъ това дърво?” Така се внесе първото съмнѣние въ тѣхъ. Той имъ каза: “Азъ зная, че Господь ви забрани това, защото ядете ли отъ това дърво, ще станете богове. Богъ не ви е казалъ Истината. Той не иска да станете като Него, затова ви забранява да ядете отъ това дърво”. Дяволътъ по този начинъ внесе първата лъжа въ тѣхъ. Той ги учеше по отрицателенъ пѫть.

 

И тъй, вие трѣбва да започнете съ положителната страна. Не трѣбва да казвате, че нѣма да лъжете, че трѣбва да бѫдете търпеливи, да живѣете добрѣ и т. н. Вие желаете да бѫде всичко това, но то не става. Затова трѣбва да си кажете: “Богъ люби всички сѫщества еднакво.” Казвамъ: ако Богъ люби всички, за васъ въпросътъ е свършенъ, нѣма какво да говорите за себе си. Кажете ли си, че ще бѫдете като Бога, вие падате въ изкушение. Достатъчно е единъ да люби свѣта, а такъвъ има вече. Въ това седи философията на живота. Вие казвате: “Азъ не мога ли да любя?” - Можешъ, но знайте, че вашата любовь нѣма да помогне нищо на свѣта. Само Богъ люби, а ние хората изразяваме Божията Любовь. Кажете ли, че ще бѫдете умни, пакъ ще забатачите. Кажете: “Богъ е всемѫдъръ.” Кажете ли така, това подразбира, че тази велика Мѫдрость нѣма да ви ограничи съ нищо и вие сами по себе си ще бѫдете мѫдри, ще участвувате въ тази Мѫдрость. Всичко въ свѣта е на наше разположение. Ще си кажете: каквото е отношението на Бога спрѣмо ангелитѣ, такова е и спрѣмо мене. Богъ дава еднакво и на ангела и на мене, но азъ, като по-низше сѫщество отъ ангела не мога да използувамъ всичката енергия, която Той изпраща къмъ мене. Затова, отъ тази енергия се ползуватъ други по-низши сѫщества отъ менъ. Обаче единъ день тази енергия пакъ ще се върне къмъ менъ, защото нищо въ природата не се губи.

 

Казвамъ, ще знаете вече двѣ важни формули. Първата формула: Богъ е Любовь. Той люби всички сѫщества. Втората формула: Богъ е Мѫдрость. Той е всемѫдъръ. Че Богъ е любовь, това е велика идея, отъ която трѣбва да се проникнете напълно. Като държите тази мисъль въ ума си, тя ще ви донесе много блага. Обаче, любовьта не се иззявява въ видима форма. Това, което обича, е невидимо за физическитѣ очи. И така трѣбва да бѫде. Щомъ имашъ видимъ обектъ на любовьта, ти ще се намѣришъ въ противорѣчие. Противорѣчието сѫществува въ формитѣ на нѣщата. Всѣка външна форма трѣбва да бѫде за васъ само като единъ фаръ. Външната форма на човѣка трѣбва да бѫде за васъ фаръ, къмъ който да се стремите. Този фаръ казва: “Азъ не искамъ да ме обичате; моята задача е да освѣтлявамъ пѫтя ви, да ви спасявамъ отъ нещастие. Безъ мене вие ще се изгубите въ бурното море, затова, ще ви посочвамъ пѫтя докато влезете въ пристанището.” Значи, всѣки вашъ приятель е фаръ, който ви показва пѫтя къмъ пристанището. Всѣки вашъ учитель ви показва идейното въ живота.

 

Та казвамъ, този е начинътъ, по който трѣбва да мислите. Фаровете сѫ различно направени. Свѣтлината на едни отъ тѣхъ не е постоянна, тѣ се въртятъ ту на една, ту на друга страна и така обръщатъ вниманието на хората. Такива хора има въ свѣта. За тѣхъ казватъ: “Този човѣкъ не е еднакъвъ, ту светне, ту загасне.” Той нарочно е създаденъ такъвъ, за да обръща вниманието на хората. Всички наредби въ свѣта сѫ разумни, затова и ние трѣбва да използуваме живота разумно. Ние трѣбва да бѫдемъ благодарни за всичко онова, което Богъ е създалъ на земята. Колкото малко и да ви е далъ Богъ, за днесъ то ви е достатъчно. Бѫдащето ви носи хиляди други блага. Сегашнитѣ ви опитности и страдания ще узрѣятъ за въ бѫдеще и тогава ще гледате на тѣхъ като на голѣми придобивки. Ще казвате: “Добрѣ стана, че прѣживѣхъ толкова страдания въ живота си.” Слѣдъ врѣме всички ваши страдания ще се прѣвърнатъ въ скѫпоцѣнни камъни. Днесъ тѣ сѫ голѣми тръне, дѣто боднатъ, кръвь протича, но за въ бѫдаще отъ тѣхъ ще излѣзе нѣщо красиво. Засега вие не можете да примирите злото и доброто, не можете да примирите страданията, но нѣкога ще видите добрата имъ страна, ще разберете, защо животътъ ви се проявилъ така, а не по другъ начинъ.

 

И тъй, вие ще имате търпѣние, докато Богъ реализира своя планъ на земята. Този планъ е далеченъ. Щомъ съзнавате, че Богъ е Любовь, че Богъ е всемѫдъръ, трѣбва да знаете, че всичко става за добро. Въ Писанието се казва: “Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Бога”. Азъ казвамъ: “Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които Господь люби.” Азъ взимамъ стиха въ този смисълъ именно, защото човѣшката любовь не е постоянна, а Божията е постоянна. Вие казвате: “Дали Господь ни люби?” Спомнете си първата формула: Богъ люби всички сѫщества еднакво. Слѣдователно, дѣто живѣе Божията любовь, злото ще се прѣвърне на добро, скръбьта ще се прѣвърне на радость.

 

Доброта, Истина, красота, това е Любовьта.

 

23-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 25.III.1925 г.,

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...