Jump to content

1925_01_28 ПРАВИЛНО ПѢНИЕ


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПРАВИЛНО ПѢНИЕ
 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.
 

Размишление
 

Продиктува се пѣсеньта: “Малкиятъ изворъ”.
 

Често запитвате: “Не може ли безъ противорѣчия въ живота?” - Вие не можете да се избавите отъ противорѣчията въ живота. Тѣ сѫ законъ въ природата. Туй трѣбва да го знаете! Противорѣчия сѫществуватъ навсѣкѫдѣ.
 

На съврѣменния езикъ липсва много нѣщо. Този езикъ, на който днесъ говоримъ, единъ день даже и дѣцата нѣма да говорятъ. Днесъ той е хубавъ, красивъ за насъ, но единъ день, когато съзнанието на хората се пробуди, въ него ще се образуватъ нови форми. Сега ще говоримъ тъй, както езикътъ изисква. Ако кажемъ, че сегашниятъ езикъ не е хубавъ, хората ще се докачатъ. При сегашнитѣ условия на живота, този езикъ е най-хубавъ, защото съотвѣтствува на нашия органъ; засега другъ езикъ не можемъ да говоримъ. За примѣръ, защо въ английски, гръцки и славянски езици членътъ се поставя прѣдъ думата, а въ български езикъ членътъ се поставя на края на думитѣ? Причинитѣ за това могатъ да се обяснятъ филологически. Нѣкои ще кажатъ, че това е свойство на езика. Върху туй иматъ думата всичкитѣ филолози, езиковѣдци. Има закони, които регулиратъ езицитѣ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ езиковѣдци, иматъ способностьта да разбиратъ законитѣ, по които се развиватъ езицитѣ. Кабалиститѣ сѫ най-добритѣ езиковѣдци. Тѣ дѣлятъ и запетаята. Мѫчно е да се създаде единъ картиненъ езикъ.
 

Пѣсеньта “Малкиятъ изворъ” е дѣтинско упражнение. Христосъ казва: “Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.” Щомъ сте дѣца, ще пѣете дѣтински пѣсни. Коя пѣсень е по-хубава: “Малкиятъ изворъ” или “Бой, бой искаме ний, да прогонимъ врага злий.” Идеята въ втората пѣсень е за свѣта. Нѣкои отъ васъ, които знаятъ пѣсеньта “Малкиятъ изворъ”, нека я изпѣятъ!
 

Вашето пѣние е обикновено. Като пѣете, идеята трѣбва да изпѫкне. Има извѣстни състояния, които правятъ хората официални помежду си. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ говори приятелски, но щомъ се качи на амвона, той става официаленъ. Не, говори си тъй, както говоришъ на себе си! Щомъ накарашъ нѣкого да говори прѣдъ много хора, той вече се промѣня. Хубавото пѣние е да пѣешъ и на другитѣ тъй, както пѣешъ и на себе си. Защо ще пѣешъ на себе си по единъ начинъ, а на другитѣ по другъ начинъ? Пѣешъ ли на другитѣ, както и на себе си, тонътъ не се губи. Това е естествено пѣние. Първата спънка за васъ е тамъ, дѣто не сте естествени.
 

Тази пѣсень, “Малкиятъ изворъ” не е идейна. Идейни пѣсни на земята нѣма. Идейнитѣ пѣсни сѫ при ангелитѣ. Макаръ и да не сѫ идейни пѣсни, тѣ служатъ поне за вашето повдигане. Сега, не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга пѣсень не е хубава, но този отъ васъ, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава пѣсень, ще я вземемъ за упражнение. Ако нѣкой напише една пѣсень, но не се одобри, нека не се докачва. Ако азъ напиша една пѣсень, ще я пѣя за себе си. Дали другитѣ ще я пѣятъ, това ще бѫде за мене безразлично. Ако другитѣ подематъ пѣсеньта, добрѣ; ако не я подематъ, тя си остава само за мене. Нѣкой пѫть може да научите дѣцата една малка пѣсень, която дѣйствува върху тѣхъ възпитателно. Изпѣйте “Махаръ бену аба!”
 

Има единъ простъ основенъ законъ въ музиката, който всички трѣбва да знаете. Този законъ е слѣдния: Въ музиката се образува единъ крѫгъ, едно музикално течение, което никога не трѣбва да се прѣсича. Ето защо, когато пѣешъ, вниманието ти никога не трѣбва да се отвлича отъ никакъвъ предметъ. Този законъ е сѫщъ и при молитвата. Всички велики нѣща се даватъ по този законъ. Да се молишъ добрѣ, значи да не допущашъ нищо външно въ крѫга на молитвата. Това е добрата, музикалната молитва. Това е молитвата приета отъ Бога. Когато се молишъ за нищо друго не трѣбва да мислишъ. И въ музиката е така. Нѣкой като пѣе, обръща се на разни страни. Не, това не е пѣние. Ако пѣешъ, за себе си ще пѣешъ. Като изпѣешъ за себе си нѣкоя пѣсень, ще почувствувашъ едно разположение на духа. Всички вие можете да пѣете много хубаво, но се влияете отъ много нѣща. Нѣкои говорятъ за свѣтската музика. Ако е за музика, азъ разбирамъ отъ нея много добрѣ, повече и отъ музикантитѣ. Съврѣменнитѣ хора нека се занимаватъ съ тази музика! Хубаво е това, но има нѣщо, за което тѣ не сѫ готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можешъ да направишъ пѣнието професия, а животътъ - музика.
 

Животътъ самъ по себе си е музика. Подразбирамъ добриятъ животъ. Докато човѣкъ не пѣе, той не може да живѣе добрѣ. Ако нѣкой мисли, че може да живѣе добрѣ безъ пѣние, той се лъже. Всички хора, които не сѫ музикални, сѫ лоши хора. Най-жестоки сѫ хората, които не сѫ музикални. Статистиката показва, че между музикантитѣ нѣма прѣстѫпници, нѣма убийци. Всички убийци нѣматъ музика. Тѣ не само, че нѣматъ духовна музика, но нѣматъ и обикновена музика. Въ музиката има три степени на проявление: Проявление въ физическия свѣтъ, проявление въ духовния свѣтъ и проявление въ Божествения свѣтъ. Ако нѣкой пѣе отъ душа, вие ще го слушате съ удоволствие. Ако изкараме нѣкого да пѣе, не ще може да пѣе добрѣ, защото ще си каже: “Какво ли ще каже тази публика за мене?” Какво ще каже? - Най-първо ще ви разкритикуватъ, дали имате или нѣмате изпълнение. Запѣе ли нѣкой човѣкъ, трѣбва да пѣе за себе си. Я нека нѣкой отъ васъ да има гласъ като на Аделина Пати, да вземе като нея три тона по-високо отъ цигулката, освѣнъ това да взема чисти, правилни тонове, да видимъ, дали нѣма да го слушатъ. Ще го слушатъ разбира се. Нѣкои отъ васъ иматъ доста хубави гласове.
 

Ние започнахме лекциитѣ си съ музика, но гледамъ всички окултни упражнения постепенно се изглаждатъ, докато дойдатъ до обикновени упражнения, съ съвсемъ другъ характеръ отъ този на окултнитѣ. Нѣкой пѫть не ви се пѣе, но трѣбва да се заставите да пѣете. Ще си кажете: “Ще пѣя!” Чудни сте вие, защо трѣбва да си въздѣйствувате да не пѣете? Най-първо тази мисъль не е ваша. Всѣка негативна мисъль не е свойствена на човѣшкия духъ, тя е чужда мисъль. Само положителнитѣ мисли сѫ Божествени. Слѣдователно, само Божественитѣ мисли сѫ мисли и на вашия духъ.
 

Често вие казвате: “Азъ нѣма да направя това, азъ нѣма да ида при еди-кого си.” Не, ще кажешъ: “Азъ ще направя това, ще ида при еди-кого си и т. н.”, ще обрѫщате всички отрицателни мисли въ положителни. Запримѣръ, въ нѣкой вестникъ пише, че кѫщата на Стойчо Драгановъ изгорѣла. Ти ще прѣведешъ: “Стойчо Драгановъ съборилъ старата си кѫща и си направилъ много хубава кѫща.” Ето една прѣведена мисъль. Послѣ, съобщаватъ, че нѣкой Славчевъ изгубилъ десеть хиляди лева. Ще прѣведешъ: “Славчевъ подарилъ 10 000 лева въ полза на бѣднитѣ.” Тѣ не сѫ изгубени пари. Ами този, който ги е намѣрилъ, какво прави? - Хвали Господа. Може би, ги е намѣрилъ нѣкой бѣденъ човѣкъ. Вие ще кажете въ себе си: “Откраднали паритѣ на този човѣкъ!” И слѣдъ всичко това ужъ по Бога ходитѣ. Въ насъ обиране нѣма, никой не може да ни обере. Изгубишъ ли пари, ще си кажешъ: “За Господа дадохъ тия пари.” Страдате ли, ще знаете, че това е прѣчистване въ кѫщата ви, единъ отличенъ ремонтъ, по всички правила. Положителни мисли ви трѣбватъ! Нѣкой казва: “Охтика ме хвана, надали ще мога да живѣя.” Надали ще живѣешъ! Ти още не си започналъ да живѣешъ, какво говоришъ за живота си? Ти ще живѣешъ, щомъ спазвашъ Божиитѣ закони. Ще развивате тия мисли, за да се ползувате отъ тѣхъ. Слаби или силни, те ще ви уякчатъ.
 

Въ живота си вие имате да се борите съ разни недѫзи. Това не е лесна работа. Кажешъ ли си, че си изгубилъ 10 000 лева, ще знаешъ, че такава е била волята Божия. Ти си казвашъ: “Можеше да не бѫде тъй.” Не, туй е волята Божия, нищо повече, Господь далъ, Господь взелъ. Ако земята е моя кой може да ме обере? Ако всичкото богатство, което е въ земята е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моитѣ пари, дѣ ще ги тури? - Пакъ въ моята каса. Въ духовния свѣтъ обиране не може да има. Ако живѣя въ едно малко кѫтче на земята или въ нѣкоя колибка, всѣки може да ме обере, но когато цѣлата земя е моя, тогава ще бѫда сигуренъ, че всичко е наредено отъ Бога. Ще ми каже нѣкой: “Еди-кой си дошълъ и те обралъ.” Не, азъ зная, че той е мой почтенъ слуга, той прѣмества нѣщата отъ едно мѣсто на друго, не ме обира. Тъй трѣбва да мислите. Туй е правилното мислене. Свѣтътъ отъ вънъ нека мисли отрицателно, но ние ще мислимъ по Божествено и така ще се уякчимъ.
 

Често, като се молишъ, казвашъ: “Обраха ме!” Господь казва: “Не сѫ те обрали, никакво обиране нѣма.” Послѣ нѣкой казва: “Обидиха ме.” Въ свѣта има обида, но въ Божествения свѣтъ, въ който ние живѣемъ, не може да има обида.
 

Тъй щото, тия двѣ състояния - състоянието на тѣлото и състоянието на душата, трѣбва да ги отличавате, да се не смѣсватъ. Когато страдаме отвънъ, да знаемъ, че това сѫ прѣходни състояния. Ще ви наведа единъ фактъ отъ самата природа. Когато дойде нѣкоя голѣма буря, тя разклаща, разтърсва растенията, които растатъ спокойно. Растенията изобщо сѫ много мързеливи. Тѣ не обичатъ да се движатъ. Като забиятъ веднъжъ главата си долу въ земята, растатъ само нагорѣ. Отъ този имъ мързелъ, въ тѣхъ става подпушване и ако нѣмаше тия разклащания, дърветата биха изсъхнали. Невидимиятъ свѣтъ обаче, като разклаща по този начинъ растенията, магнетическитѣ токове потичатъ и въ тѣхъ става обновление. Че тази буря счупила едно малко клонче, нищо отъ това, но дървото пише въ вѣстницитѣ: “Представете си, каква голѣма пакость ми направи тази буря. Счупи ми едно клонче.” Ами защо не пишешъ, какво благословение ти донесе? Слѣдователно пакостьта, която ти е причинена, при ползата е микроскопическа. Благото е сѫществено. И Павелъ казва, че сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава. Единъ день страданията ни ще бѫдатъ такива малки, каквито сѫ клончетата, откѫснати отъ дърветата и всички ние ще кажемъ: “Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни
разклатиха, за да познаемъ Божиитѣ пѫтища.”

 

Азъ се чудя нѣкой пѫть на съврѣменнитѣ ученици и ученички, които, като дойдатъ въ училището, започватъ да четатъ моралъ на другитѣ. Казватъ имъ: “Не знаешъ ли, че трѣбва да се живѣе за Господа, че трѣбва да Го обичаме?” Не се минава и единъ день, Господь изпраща една буря на тази сестра, или на този братъ. Каква буря, напримѣръ? Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху платното на своята другарка. Намаже я хубаво, т. е. оцапа я, тя излиза оцапана оттамъ и казва: “Прѣдставете си, знаете ли, какъ ме нацапа моята другарка?” - Прѣдставлявамъ си, та що отъ това? Нали обичашъ Бога, прѣтърпи заради Него! - “Та ме цапа, та ми говори!” Не виждамъ никакво оцапване. То е вѣтъръ: фу-у - миналъ, заминалъ, едно духало. Нищо положително нѣма въ това цапане. То сѫ идеи въ васъ. Въ този случай какво трѣбва да кажешъ на тази сестра? Ще й кажешъ: “Духай, сестро, духай, нека се клати животътъ въ мене, та кръвообращението да става правилно. Господь те е пратилъ наврѣме.” Като излѣзешъ оттамъ, поблагодари й въ себе си. Нѣкой падналъ духомъ, казва: “Азъ съмъ изоставенъ отъ Господа, Той ме забравилъ.” Не, това сѫ дѣтински работи. Вие може да мислите така, туй е хубаво. Азъ не искамъ вие да станете възрастни прѣждеврѣменно. Докато сте дѣца, по-добрѣ е съ тия спънки, които сега имате, отколкото да остарѣете прѣждеврѣменно и да нѣмате никакви спорове и караници помежду си. Тѣзи бури сѫ необходими за вашето растене. Защото само между умрѣлитѣ хора нѣма караници. Между живитѣ хора и караници и ританици има, но и животъ има. Всичкитѣ умрѣли хора сѫ все изправни хора, кой какъ погледне на тѣхъ, светии ги намира. Въ гробищата всѣки мълчи, но и животъ нѣма. Питамъ: защо ни е такъвъ животътъ? Туй азъ не наричамъ благочестие. Споредъ мене, друго нѣщо трѣбва да се крие въ човѣшката душа.
 

Азъ искамъ всички вие да бѫдете доблестни въ себе си. Ти ще мислишъ добрѣ, ще чувствувашъ добрѣ и ще действувашъ добрѣ. -“Ама не мога.” Не, можешъ. Ще мислишъ, че можешъ и само така ще постѫпвашъ. Само тогава ще можете и да пѣете. Нѣкой пѫть не си разположенъ, боли те гърло, кажешъ си: “Азъ не съмъ пѣвецъ.” Хубаво, можешъ да станешъ пѣвецъ. Казвашъ: “Азъ не мога да свиря.” - Ще се учишъ да свиришъ. “Азъ не мога да пиша.” -Ще се учишъ да пишешъ. “Ама не мога да чета”. - Ще се учишъ да четешъ. “Не мога да ходя” - Ще се учишъ да ходишъ. “Туй не мога, онуй не мога.” - Всичко, което не можешъ, трѣбва да го научишъ. Това е смисълътъ на живота. Всичко, което не можешъ, показва възможноститѣ, които се криятъ въ тебе. Невъзможнитѣ нѣща показватъ възможноститѣ, които могатъ да се проявятъ.
 

Често вие сами трѣбва да се подлагате на изпитания, за да видите, до каква степень на развитие сте стигнали. Колкото характерътъ става по-благороденъ, по-изгладенъ, по-хубавъ, по-възвишенъ, толкозъ и гласътъ, и вибрациитѣ му иматъ съотвѣтствуващъ изразъ. Ние не можемъ да скриемъ живота си. Нито Божествениятъ животъ, нито човѣшкиятъ животъ може да се скрие. Запримѣръ котката скрива ноктитѣ си, много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само да я хванешъ за опашката и току-изведнъжъ си показва скрититѣ нокти. Тя казва: “Не ми бутай ноктитѣ!” Та сега и ние сме достигнали до тамъ. Азъ не осѫждамъ котката, че има нокти, тѣ й сѫ потрѣбни, тя трѣбва да си добие храна, но казвамъ: външно тя изглежда мека, обаче не може да скрие ноктитѣ си. Ноктитѣ на котката сѫ на мѣсто и крилата на птицитѣ сѫ на мѣсто, всичко въ природата е на своето мѣсто. Азъ, ако бихъ критикувалъ природата, бихъ отговорилъ на нѣкои въпроси по следния начинъ. Ако се запитамъ, защо птицитѣ иматъ крила, ще си отговоря: Понеже тѣ сѫ страхливи, Богъ имъ даде крилца, да бдятъ наоколо си и лесно да избѣгватъ отъ неприятеля си. Тѣ сѫ изложени на голѣми опасности, което показва, че не сѫ употрѣбявали крилата си на мѣсто.
 

Оттукъ азъ извличамъ една поука: Когато дойде злото, азъ трѣбва да употрѣбя крилата си, т. е. ума си. Виждате, че нѣкоя котка хванала една мишка или една птичка - извадете поука отъ това, то е заради васъ. Вие съжалявате птичката, но сѫщеврѣменно и вие имате единъ недѫгъ, който може да се излѣкува съ котката. Заради този недѫгъ можете да попаднете въ ноктитѣ на котката. Казвате: “Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постѫпи котката съ нея!” Котката и птичката въ дадения случай сте вий. И котката, и мишката, и птичката сѫ въ васъ и вие се измѫчвате. Когато се разгнѣвите, не сте ли една котка? Когато станете смирени и сте готови да отстѫпите, не сте ли онази птичка, която се жертвува? Ето едното ви естество, ето и другото ви естество! Естеството на човѣка, при сегашното му развитие, се проявява въ тия двѣ страни - положителна и отрицателна, но това още не е истинскиятъ човѣкъ, това не е проявата на неговата душа.
 

И тъй ще пѣете хубаво! Много лесно е да се каже да пѣете хубаво, но само онзи може да пѣе хубаво, който има вложена тази музикална основа въ душата си. Щомъ обичашъ нѣщо, ще можешъ да пѣешъ. Вижъ българина, като му дойде кума на гости, какъ хубаво пѣятъ и двамата! Послѣ, вижте какъ хубаво пѣятъ момитѣ и момцитѣ на хорото! Все трѣбва да има нѣщо, което да стимулира човѣка. Пъкъ вие тукъ както сте, нѣмате обектъ. Казвате: “Защо ми трѣбва да пѣя, азъ се готвя за небето.” Другъ нѣкой казва: “Азъ трѣбва да пѣя, но на кого ще пѣя азъ съвършения човѣкъ? Трѣбва ли да излѣза на сцената да пѣя? Азъ ще съзерцавамъ.” Хубаво, много добрѣ, но да допуснемъ, че всички ние започнемъ да съзерцаваме. Какво ще излѣзе отъ това? Не, има врѣме за всичко. За всѣка дѣятелность въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме. Врѣмето за музика трѣбва да го отдѣлимъ за музика, то е опрѣделено врѣме. Врѣмето за мислене трѣбва да го отдѣлимъ за мислене. Врѣмето за работа трѣбва да го отдѣлимъ за работа и т. н. Има опрѣделено врѣме и за пѣние презъ деня и за всичко останало. Ама, баща ти умрѣлъ. Пѣй на умрѣлия си баща! Ама, майка ти умрѣла. Пѣй на умрѣлата си майка! Ако имъ пѣешъ, по-добрѣ ще й бѫде въ онзи свѣтъ. Ама дѣтето й заплакало. Пѣй му. Ако му пѣешъ, по-скоро ще го утѣшишъ. Ако е врѣме за мислене, мисли, не размѣсвай нѣщата.
 

Всѣки отъ васъ трѣбва да разработва по единъ методъ за възпитанието си. Има методи общи за всинца ви, но има и специални методи за всѣки едного. Ученикътъ трѣбва да разработва специаленъ методъ за самовъзпитанието си. Докато вие не можете да работите съ специаленъ методъ за вашето възпитание, вие не можете да бѫдете възпитани. Съ общия методъ ние искаме да ви помогнемъ да дойдете до специалния методъ, да възпитате вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Щомъ научите този специаленъ методъ, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате и на други. На първо мѣсто всѣки отъ васъ трѣбва да има ясна прѣдстава за себе си. Прѣдставете си, че азъ напълня единъ джобуръ отъ 10 000 килограма вмѣстимость съ вода, този джобуръ има грездей, отдѣто изтича водата. Азъ сравнявамъ джобура съ единъ човѣкъ. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? - Водата ще започне да шурти. Вие казвате: “Силенъ е този човѣкъ.” Въ какво седи силата му? Казвате: “Много тече.” Да, той тече докато има вода въ него. По едно врѣме водата започва да намалява и едва капе вече. Какво става съ този човѣкъ? - Свършва се силата му. Значи, силата на този човѣкъ е въ водата на джобура. Но ако задъ този джобуръ седи цѣло море, тогава имате единъ пъленъ изворъ. Вие трѣбва да знаете, джобуръ ли сте или изворъ. Нѣкой казва: “Азъ зная много нѣща.” - Разбира се, че знаешъ, азъ виждамъ колко знаешъ. И азъ колко зная, пакъ виждамъ.
 

Ние трѣбва да имаме ясна прѣдстава за нѣщата и да знаемъ, че силата на човѣка е въ Божественото, въ него е притокътъ. Скѫсате ли връзката съ Божественото, у васъ ще се явятъ всички слабости. Нѣма да можете да мислите, ще падате духомъ, животътъ ви ще се обезмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: “Видѣло се е вече, нашето се свърши!” Азъ пъкъ обичамъ животъ, който има само едно начало, а всѣко начало подразбира единъ край. Всѣки край пъкъ подразбира едно ново начало. Животътъ е само начало. Въ туй седи неговиятъ смисълъ. Но всѣко начало подразбира и единъ край.
 

Вие ще кажете: “Много пѫти сме чели тия размишления.” Добре, тогава бихъ ви запиталъ, да ми кажете вашия проектъ, какъ би могълъ да се оправи свѣтътъ споредъ васъ. Азъ се
радвамъ, че имамъ ученици, които знаятъ всичко, но питамъ тия ученици, какъвъ е тѣхниятъ проектъ за оправяне на свѣта. Ще кажете: “Господь ще оправи свѣта.” Не, мисълта ви не е права. Господь нѣма какво да оправя свѣта. Намъ прѣдстои да оправимъ своя свѣтъ. Господь е свършилъ работата си. Ако ти, като си дошелъ на земята, не искашъ да се оправишъ, твоитѣ братя и сестри, майка и баща горѣ въ нѣбето, затварятъ кредита ти. Докато тѣ ти отпущатъ кредитъ, какви ли не проекти имате. Казвате: “Азъ ще живея, както разбирамъ.” Щомъ затворятъ крана, всички проекти се прекратяватъ. Казвамъ сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Нѣкои казватъ: “Ние прѣстанахме да ядемъ точени баници.” Не, не сте прѣстанали. Други казватъ: “Ние ядемъ само баници съ сирене.” Баница става съ зеле и съ орѣхи, и съ бадеми, и съ много други нѣща. Азъ взимамъ думата “баница” въ широкъ смисълъ, опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: “Жената нека я направи.” Ами ти, не си ли жена? Я, се опретни, ти да наточишъ една баница! Хората мислятъ, че само жената може да готви. Не е така. Ами вие, какъ ще готвите вашитѣ мисли? Не, ще се занимавате съ всичко. Жената пъкъ казва: “Азъ не се занимавамъ съ външни работи.” Не, и съ външни работи ще се занимавашъ. Ще има промѣна въ работата ти. Казвате: “Ще има разпрѣдѣление на труда.” Сега питамъ женитѣ, ако не искатъ да вършатъ външнитѣ работи, т. е. работитѣ на мѫжа, защо сѫ излѣзли вънъ отъ него? Тогава влѣзте въ неговото тѣло!

 

Значи, женитѣ искатъ права, а не искатъ да работятъ като мѫжетѣ. Каква е тази философия? Мѫжътъ казва: “Азъ не искамъ да работя като жената.” Като не искашъ да работишъ като жената, защо си излѣзълъ вънъ отъ нея? Щомъ не искашъ да работишъ, влѣзъ въ жена си. Тя ще работи, пъкъ ти ще й давашъ съвѣти. Като си излѣзълъ вънъ отъ нея, вече имате взаимни отношения. Тази е идеята. Жената, като влѣзе въ мѫжа, той ще се грижи заради нея. Тя ще принася, той ще готви, съ нищо нѣма да я закачи. Ако има страдания, мѫжътъ да му мисли. Като пъкъ мѫжътъ се скрие, жената да му мисли!
 

Сега, както сте излѣзли навънъ, всѣки има специално тѣло, а претендира за женски или за мѫжки права. Не, законитѣ за тия нѣща сѫ други.
 

И тъй, който не иска да си плати дълговетѣ трѣбва да умре. Ако искашъ да живѣешъ, ще плашащъ дълговетѣ си. Онѣзи, които иматъ да взематъ, казватъ за онѣзи, които имъ дължатъ: “Господь да ги поживи!” Щомъ искашъ твоитѣ длъжници да ти се изплатятъ, ще те сполети нѣкое зло. Какви ли клѣтви нѣма да ти пращатъ! Нѣкои хора ги постигатъ тия клѣтви. Вие ще бѫдете послѣдователни, когато дължите нѣкому, ще си изплатите дълговете; а когато на васъ дължатъ, ще забравите, че ви дължатъ.
 

Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че въ свѣта трѣбва да се образува една силна вълна. Ще кажете: “Какво зависи отъ мене? Какво мога азъ да направя?” Една ваша мисъль може да направи много нѣщо. Ако вие имате една свѣтла идея, една свѣтла мисъль или едно прѣдложение и проектирате тази ваша мисъль въ пространството, напримѣръ нѣкѫдѣ въ Япония, Китай, Америка или въ България, може би най-малко 10-15 души ще схванатъ тази мисъль, ще я подематъ и ще я разпространятъ, ще напишатъ нѣщо. Ще кажете: “Защо да не мога азъ да напиша нѣщо, а трѣбва други да пишатъ?” Това не е важно. Нека други напишатъ нѣщо, може би въ това врѣме иматъ повече сили. Радвайте се, че други сѫ приели вашата мисъль! Сега ние трѣбва да проектираме нашата мисъль, да й дадемъ единъ силенъ тласъкъ, че да разтърси този свѣтъ. Тя може да го разтърси. Ние ще чакаме това време. Свѣтътъ ще се оправи. Мисъльта ни трѣбва да раздруса цѣлия въздухъ.
 

Та, като спятъ хората, трѣбва да възприематъ всичкитѣ наши мисли. Азъ вложа въ ума си една свѣтла мисъль, а нѣкой богатъ човѣкъ я възприеме и казва: “Дойде ми една свѣтла мисъль, свѣтва ми нѣщо, азъ отсега нататъкъ искамъ да работя за бѣднитѣ хора, искамъ да работя за Бога.” Казватъ: “Този човѣкъ е полудѣлъ.” Не е полудѣлъ, но този човѣкъ е схваналъ една чужда мисъль. Такъвъ примѣръ имаме въ Америка съ Карнеги, който раздаде богатството си. Тази идея не излѣзе отъ него, но отъ единъ бѣденъ човѣкъ въ свѣта, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъль. Името на бѣдния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, съ която живѣеше, е реализирана. Тъй щото не казвай: “Азъ съмъ простъ, азъ нищо не зная.” Проектирай една свѣтла идея въ свѣта и я остави! Нека горѣ знаятъ, че е твоя, а тукъ, долу на земята нѣма нужда да знаятъ чия е тази идея.
 

Азъ желая вие да бѫдете знатни горѣ на небето, а не тукъ на земята. Тази култура, която имате сега ще си замине. Еди-кой си написалъ името си съ златни букви на нѣкоя книга, но всички тия паметници ще изчезнатъ. Друго поколение ще дойде, нѣма да знае за това. Питамъ ви: когато изчезнатъ всички хора отъ лицето на земята, кой ще знае за твоята знатность? Но ако твоята философия е написана въ невидимия свѣтъ, тя никога нѣма да изчезне. Слѣдователно, новата философия ще бѫде обоснована на ония велики мисли, които никога не се губятъ. Тия хора, които сѫ забравили Божественитѣ идеи, като се върнатъ на земята, пакъ ще започнатъ по новъ пѫть да ги възприематъ. Божественото никога не се губи. Въ това седи великото. Тъй трѣбва и вие да мислите. Това е сѫщественото въ живота ви. Вие трѣбва да излѣзете извънъ вашата индивидуалность, трѣбва да я разширите. Това се нарича работа за Бога. Нѣма да мислите за себе си, за вашитѣ дребни желания, за вашитѣ несгоди. Всички тия нѣща нека идватъ, но вие трѣбва да насочитѣ мислитѣ си къмъ великото, къмъ възвишеното въ свѣта.
 

Изпѣйте упражненията “Малкиятъ изворъ” и “Вечерь-сутринь”.
 

Въ българския езикъ липсватъ нѣкои слогове. Слѣдователно, музиката не може да се изрази въ нейната пълнота. Вземете, запримѣръ думата: “Хаушбънн….-зут”. Това показва начало и край на нѣщата. Но то не е алфа и омега. Самитѣ слогове показватъ работа, която е започната добрѣ и добрѣ може да се свърши. Въ български езикъ нѣма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултенъ тонъ.
 

Тайна молитва
 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.
 

16-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ
държана отъ Учителя на 28.I.1925 г.
София

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...