Jump to content

1925_01_21 ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗСЛУШВАНЕТО


Ани

Recommended Posts

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925).

Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ"
36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.),
Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗСЛУШВАНЕТО

 

Тайна молитва

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: “Отличителнитѣ черти на силата и материята.”

 

Тема за следния пѫть: “Най-силниятъ слогъ.” Като ви давамъ тази тема, искамъ само да помислите върху нея - нищо повече. Не мислете, че въпросътъ трѣбва да се разрѣши. Колкото и да мислите, той все пакъ ще остане неразрѣшенъ, той е споренъ въпросъ. Какви сѫ качествата на слога? Отъ колко елементи, т. е. отъ колко букви се състои единъ слогъ? Какъ опрѣдѣлятъ граматицитѣ, слогъ и гласна едно и сѫщо нѣщо ли е? - Гласната е елементъ на слога.

 

Интересно е, че ние понѣкой пѫть се занимаваме съ философски въпроси, разрѣшаваме истинитѣ на природата, а не знаемъ най-елементарнитѣ работи. Запримѣръ, нѣкои питатъ: “Какъвъ е произходътъ на човѣшката душа, или какво нѣщо е човѣшкиятъ умъ?” Какъ ще опрѣдѣлите? Човѣшкиятъ умъ не е нѣщо, което можемъ да хванемъ и да го подложимъ на анализъ. Отъ проявитѣ на човѣка може да сѫдимъ за човѣшкия умъ, но какво е човѣшкиятъ умъ по сѫщина, не можемъ да си съставимъ едно ясно понятие. Или, запримѣръ, ние говоримъ за духа, за душата. Какви ли не философски мнѣния иматъ хората за душата и за духа. Онѣзи, които сѫ създали езика, които разбиратъ глаголитѣ и дълбокия смисълъ на всѣка дума, тѣ въ живота, подъ думата “душа”, разбиратъ една опрѣдѣлена идея. Въ тѣхъ сѫщо тъй е точно опрѣдѣленъ смисълътъ на думата “умъ”, но при прѣдаване на тѣзи идеи въ слѣдующитѣ поколѣния, тѣ сѫ изгубили и своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Ние отдѣляме душата отъ себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По сѫщия начинъ разглеждаме духа като нѣщо отдѣлно. Значи, щомъ можемъ да разглеждаме душата и духътъ като нѣщо отдѣлно отъ себе си, тѣ сѫ материални нѣща. Щомъ разгледаме ума, като нѣщо отдѣлно отъ себе си, значи и той е нѣщо материално.

 

Тогава, какво нѣщо е човѣкътъ? Какво нѣщо е Любовьта? Ние говоримъ за Любовьта и я разглеждаме извънъ себе си, затова и тя е нѣщо материално. Говоримъ за Истината извънъ насъ, за това и тя е нѣщо материално. Говоримъ за Мѫдростьта извънъ насъ и тя е нѣщо материално. Кое тогава е духовното? - Туй, за което не можемъ да мислимъ, е духовно. Щомъ можемъ да мислимъ за нѣщо, то е материално. Това сѫ антиподи, противоположности. Трѣбва да има нѣщо въ насъ, съ което ние да раглеждаме сѫщината на проявения животъ. Значи, въ този смисълъ ние подъ думата “истина” не разбираме самата Истина. Подъ думата “мѫдрость” не разбираме самата Мѫдрость. Под думата “душа” не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсѣмъ други нѣща.

 

Сега запримѣръ, съ коя буква започватъ новороденитѣ дѣца. Съ каква буква изразявате вашата скърбь? Като кажете “ухъ” и “охъ”, тия двѣ възклицания иматъ ли едно и сѫщо значение?

 

Всѣки ученикъ трѣбва да има едно основно качество надъ другитѣ му качества. Запримѣръ, нито единъ отъ васъ не може да търпи да му разправятъ за това, което той знае. Прѣдставете си, че нѣкой започва да ти разправя това, което ти знаешъ. Какво правишъ? - Не можешъ да търпишъ, не можешъ да се съберешъ въ кожата си. Защо не можешъ да търпишъ? Защото въ този човѣкъ нѣма психологически тактъ, той се стреми да ти разправя или да те учи това, което знаешъ. Той казва: “Чакай да ти разправя тази работа!” И започва да ти разправя това, което ти си направилъ, като че ти не знаешъ, какво си направилъ. И той маже като тебе, нѣма никаква разлика помежду ви. Защо се заражда у него желание да покаже, че той маже по особенъ начинъ? Нѣкои хора пъкъ обичатъ като говорятъ да се впущатъ въ подробности. Тъй постѫпватъ не само малкитѣ хора, но и голѣмитѣ. Напримѣръ Толстой е единъ отъ тѣхъ, обича подробноститѣ, анализата, а нѣкои не обичатъ подробноститѣ, пристѫпватъ направо къмъ прѣдмета. Коя е причината? - Това може да се обясни отъ чисто хиромантическо гледище.

 

Въ тия нѣща има съвпадение. Запримѣръ, забѣлѣзано е, че на онѣзи хора, които обичатъ подробноститѣ, рѫцѣтѣ и пръститѣ на рѫцѣтѣ имъ сѫ дълги. Каква връзка има между дългитѣ пръсти и подробноститѣ? Какъ се явило туй съвпадение? Хора, на които пръститѣ сѫ кѫси, обичатъ обобщенията, тѣ не влизатъ въ подробности. Разбира се, това не сѫ строго научни данни, има извѣстно съвпадение. Послѣ, среща се и друго едно съвпадение. Казват, че благородниятъ човѣкъ има красиво лице. Нѣкои считатъ, че красотата е качество на благородство. Пластичностьта на лицето е една необходимость за красивото лице. Пластичностьта на лицето е изразъ на душата. Лицето трѣбва да изразява душата. По какво се познава единъ красивъ погледъ? Нѣкой пѫть хората казватъ: “Красивъ е този човѣкъ.” Азъ ще си послужа съ слѣдната аналогия: единъ човѣкъ е отличенъ краснописецъ, напише едно отлично по красота на почерка писмо, но безсъдържателно, безъ смисълъ. Другъ нѣкой пише лошо, разкривено, но написалъ философско писмо, смисълъ има въ него. Питамъ: кое писмо е по-хубаво, красивото ли или изразителното? Пъкъ, ако съ красотата се съвпада и изразителностьта, то е другъ въпросъ.

 

Нѣкои се впущатъ въ подробности. Не сѫ подробноститѣ, които оправятъ човѣка. Подробноститѣ нѣкой пѫть причиняватъ голѣма врѣда. Нѣкой казва: “Чакай да ти кажа нѣщо!” И започва да развива края на най-малкитѣ погрѣшки, търси най-малкитѣ имъ коренчета. Питамъ, като извадишъ туй коренче налице, какво можешъ да докажешъ? Трѣбва да имаме една опрѣдѣлена норма за погрѣшкитѣ на хората. Туй, което считаме, че е грѣшка, въ природата не сѫществува като погрѣшка. Това, което хората наричатъ погрѣшки, тѣ сѫ въображаеми нѣща, тѣхни измислици. Въ природата нѣма нищо подобно. Нѣкой пѫть мислишъ, че си направилъ голѣми погрѣшки, но природата не е хроникирала никакви погрѣшки, а нѣкой пѫть мислишъ, че животътъ ти е изправенъ, мислишъ, че си светия, когато въ сѫщность природата е зарегистрирала редъ твои погрѣшки. Има единъ законъ, споредъ който капкитѣ, които падатъ отъ низко, дупки не пробиватъ, а онѣзи, които падатъ отъ високо, дупки пробиватъ. Значи, просветениятъ човѣкъ, светията може да направи много голѣми грѣшки, когато грѣшникътъ не може да направи голѣми грѣшки, природата не му е позволила да прави такива.

 

Вие, като ученици трѣбва да се пазите, защото можете да направите много голѣми грѣшки. Често вие мислите, че сте изправни. Не е така. Не е важно, какво мислите единъ за другъ, но важно е какво е хроникирано въ книгата на природата. Какво мислите единъ за другъ това е ваше мнѣние, то нѣма нищо общо съ самия животъ. Понѣкой пѫть вие се безпокоите, мислите, че сте много грѣшни, но ако разгледате аналиитѣ на природата, ще видите, че тамъ нѣма нищо отбѣлѣзано. Вие може да сте пролѣли много сълзи, но тя, като погледне, казва: “Нѣмашъ никаква погрѣшка, нищо не искамъ отъ тебе.”

 

За днесъ бѣхъ ви задалъ темата: “Отличителнитѣ черти на силата и материята.” Щомъ можемъ да разглеждаме разлика между сила и материя, можемъ ли да разгледаме по какво се различаватъ обективно? Нѣкои казватъ, че материята е инертна, а силата е потенциална. По какво се отличаватъ инертностьта на материята и потенциалностьта на силата? Това е единъ дълбокъ философски въпросъ. Ние ще оставимъ настрана въпроса за силата и материята. Тогава, каква е разликата между сила и енергия? Нека нѣкой отъ васъ има добрината да прочете нѣщо върху тия термини, да прѣгледа, какъ ги дефиниратъ французкитѣ или английскитѣ учени.

 

Говорилъ съмъ ви и другъ пѫть, че еднообразието въ живота трѣбва да се избѣгва. Въ една лекция ще ви говоря върху това, какви противоположни качества се явяватъ въ човѣка отъ еднообразието. Ако човѣкъ се разглежда като сѫщество, като индивидъ, който сега се проявява, и ако при това допуснемъ, че той се е проявявалъ много пѫти, питамъ какви сѫ отношенията между всички негови проявления? Вие, може би, сте идвали на земята по 400 - 500 пѫти. Тогава, по какво се отличаватъ всички тия проявления? Вие сте носили разни имена, разни форми. По какво се отличаватъ всички тия ваши сѫществувания. Мислите ли, че въ всички ваши сѫществувания вие сте били носители все на ваши идеи? Колко пѫти сте били носители на чужди идеи и убѣждения! Значи, когато разглеждаме вашия животъ, трѣбва да го разглеждаме въ връзка съ всички ваши минали и бѫдещи сѫществувания. Само тогава вие може да бѫдете съвършени.

 

Затуй, каквото и да ви се случи въ живота, каквото отклонение и да направите, въ една или въ друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните отъ вашия пѫть; да се отклоните отъ своя пѫть, значи да изчезнете отъ пространството. Както планетитѣ, както Слънцето не могатъ да се отклонятъ отъ своята орбита, така и вие не може да се отклоните отъ вашия пѫть. Даже и кометитѣ, за които вие мислите, че скитатъ изъ пространството, иматъ своя опрѣдѣлена мисия. Ето защо, човѣкъ не се отклонява отъ прѣдначертания му отъ Бога пѫть, но пѫтува изъ пространството, минава прѣзъ разни области, вслѣдствие на което понѣкой пѫть той става и добъръ и лошъ, както ние мислимъ, но тази лошевина и добрина зависи отъ съвсѣмъ други причини.

 

Всѣки отъ васъ трѣбва да схване сѫщностьта на нѣщата и да разбере, по какво именно се отличава той отъ другитѣ хора. Трѣбва да намѣрите въ себе си едно качество, по което да се отличавате отъ другитѣ хора. Като намѣрите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бѫде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голѣма радость, защото всички други нѣща сѫ общи. Ако сте ученъ човѣкъ, има и други учени като васъ. Ако сте красивъ човѣкъ, има и други красиви като васъ. Ако сте силенъ човѣкъ, има и други силни като васъ. Всички тия нѣща сѫ общи, но има нѣщо, по което човѣкъ се отличава отъ другитѣ хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е въ душата. Тогава, по какво се отличава една душа отъ друга, ако всички души иматъ едни и сѫщи качества?

 

Понѣкой пѫть вие ставате еднообразни, а понѣкой пѫть се натъквате на извѣстни мѫчнотии, ставате чрѣзмѣрно дѣятелни, активни, което се дължи на натрупване излишна умствена енергия, вслѣдствие на което се зараждатъ въ васъ редъ отрицателни чувства. Какви сѫ тия отрицателни чувства? - Чувства, които не носятъ радость на човѣка, но тѫга, скръбь, безмислие въ живота, индиферентность. Мислите, че и вие, както и всички хора въ цѣлия свѣтъ, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавитѣ нѣща за едни хора сѫ разумни. Запримѣръ, хвърлете на единъ пѣтелъ царевица на мраморна плоча, той пакъ ще рови, както ако хвърлите на земята. Вие ще се смѣете, че не му идва на умъ да не рови. Азъ ще ви отговоря заради пѣтела. Той казва: “Азъ зная, че това е мраморъ, но пакъ ровя, за да не изгубя навика си, обичамъ да си спомнямъ това, което зная, понеже единъ день ще трѣбва да си изравямъ храната изъ земята. Хората нѣма да ми дават, храната все на мраморъ.” Дали това нѣщо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме нѣкои нѣща, които може да ни се видятъ безмислени, това правимъ, за да не изгубимъ нѣкой навикъ, ако разбира се навицитѣ трѣбва да се поддържатъ.

 

Та, първото нѣщо: когато нѣкой човѣкъ започва да ти разправя нѣщо, което ти знаешъ, ако си философъ, въ туй разправяне ще намѣришъ една малка разлика отъ това, което ти знаешъ. Азъ чета Посланието на Апостолъ Павла, дѣто се казва: “Вѣрата е отъ слушането.” Нѣкой, който повѣрвалъ въ Писанието, но не го разбралъ, казва: “Вѣрването, а не вѣрата е отъ слушането.” Криво разбралъ той тѣзи нѣща. Вѣрване и вѣра не е едно и сѫщо нѣщо. Щомъ слушамъ нѣкого, азъ ще започна да вѣрвамъ, ще кажа: Това е така. Прѣди това азъ имахъ вѣра въ себе си, а не вѣрване. По какво се отличава вѣрата? - Вѣрата е качество на Любовьта. Ти вѣрвашъ въ този, когото любишъ, неговата дума е законъ. Кажешъ ли, че не е така, не може така и т. н., това е любовьта, която вие имате - обикновената любовь. На онзи, когото обичашъ, на онзи, комуто вѣрвашъ, ти не можешъ да припишешъ никаква слабость. Имашъ ли, обаче, върване въ този човѣкъ, ти веднага можешъ да му припишешъ нѣкаква слабость. Тъй че, между вѣрване и вѣра има едно вѫтрѣшно различие.

 

Често хората повтарятъ изречението, което Сократъ бѣ казалъ нѣкога: “Познай себе си!” Кое е по-хубаво да познаваме себе си или Бога? Ако азъ бихъ критикувалъ гърцитѣ, бихъ казалъ: Дотолкозъ е достигналъ гръцкиятъ умъ. Еврейскиятъ умъ пъкъ е достигналъ до приложението да казва: “Начало на мѫдростьта е страхътъ.” Идва Христосъ и казва: “Познай Бога!” Питамъ сега: кое е по-силно, да познавашъ себе си, да се страхувашъ ли или да познавашъ Бога? - Разбира се, това сѫ били системи, школи, прѣзъ които човѣчеството е минало. Когато гърцитѣ сѫ проповѣдвали да познавашъ себе си, тѣ сѫ минали прѣзъ извѣстна школа, прѣзъ извѣстно учение. Какъ трѣбва да познава човѣкъ себе си! Какво трѣбва да познава въ себе си? - Да познае въ себе си Божественото и всички възможности, които се криятъ въ него. Щомъ въ Божественото има толкозъ възможности, кажете ми една отъ тѣхъ, главно основната възможность. Все трѣбва да има една основна възможность. Коя е тя?

 

Понѣкой пѫть ние взимаме едно общо твърдение и казваме: “Повѣрвай!” Въ какво? - Въ Божията Любовь. “Повѣрвай въ Божията Мѫдрость!” Много добрѣ, но кое именно да повѣрвамъ? Отдѣ ще започне тази Любовь? Започни отъ нейното практическо приложение. Нѣкой казва: “Азъ вѣрвамъ въ Бога.” Той често произнася това изречение, но то не дѣйствува върху него. Като кажешъ: “Повѣрвай въ Бога”, “Люби Бога”, сърцето ти трѣбва да затрепти, да заиграе въ тебе. Щомъ не заиграе, значи това сѫ само думи. Когато говоримъ по сѫщия философски начинъ “азъ трѣбва”, “азъ съмъ длъженъ да направя това-онова”, а нищо не вършимъ, работитѣ си оставатъ на едно и сѫщо мѣсто, непомръднати.

 

Сега, вземете запримѣръ двѣтѣ отличителни вѫтрѣшни черти на човѣка, който се проявява въ женска форма и на човѣка, който се проявява въ мѫжка форма. По какво се отличаватъ тия двѣ форми? Ние казваме, че въ едната форма прѣобладава умътъ, а въ другата форма прѣобладава сърцето. Това сѫ общи твърдения. Учителитѣ на окултната наука подържатъ слѣднитѣ възрения: Мѫжътъ не може да стане жена и жената не може да стане мѫжъ. Жената нѣкой пѫть може да вземе мѫжка форма, но тя си остава и мѫжътъ може да вземе женска форма, но той все мѫжъ си остава. По сѫщина мѫжкиятъ и женскиятъ принципъ въ природата не могатъ да се измѣнятъ, тѣ вѣчно ще си останатъ едни и сѫщи. Вие често казвате: “Азъ, като стана единъ день жена, или като стана мѫжъ”, и веднага разрѣшавате въпроситѣ. Какво ще направишъ, като станешъ жена? Или, какво ще направишъ, като станешъ мѫжъ? При сегашнитѣ условия, като станешъ жена, ще вършишъ една работа, а като станешъ мѫжъ, ще вършишъ друга работа. Сега виждате ли дѣ е противорѣчието? Женитѣ казватъ: “За насъ нѣма шансъ да станемъ мѫже, значи, вратата ни е затворена.” Мѫжетѣ пъкъ казватъ: “Много добрѣ, че ние нѣма да станемъ жени.”

 

Други окултисти казватъ, че мѫжкиятъ принципъ родилъ злото, а женскиятъ принципъ родилъ доброто. Какви заключения бихте извадили отъ тия твърдения? Вѣрно ли е това? Не, положителната форма на жената и положителната форма на мѫжа раждатъ злото. Отрицателната форма на мѫжа и отрицателната форма на жената раждатъ злото. Положителната форма на мѫжа и отрицателната форма на жената раждатъ доброто. Положителната страна на женския принципъ и отрицателната страна на мѫжкия принципъ раждатъ доброто. Но тия добрини се отличаватъ.

 

Слѣдователно, когато говоримъ за злото въ свѣта, ние трѣбва да разбираме чисто физическия животъ, защото злото сѫществува въ физическия свѣтъ, въ формитѣ на нѣщата. Въ сѫщината на живота злото не сѫществува. Значи, злото се проявава въ материалния животъ. И тъй, всѣки отъ васъ може да измѣни своето състояние. Ако е лошъ, нека си тури единъ минусъ, или да прояви качествата на противоположния принципъ. Единиятъ принципъ наричамъ “принципъ на живота”, а другиятъ - “принципъ на ума”. Това сѫ двата принципа, които работятъ въ живота. Умътъ и животътъ съединени заедно, раждатъ противорѣчията. Ако не приложите тази философия въ живота си, тя остава само за природата. Ако пъкъ искате да се ползувате отъ нея като сѫщества, които сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да разбирате законитѣ на живата природа. Всѣкога трѣбва да правите малки опити. Запримѣръ, вие имате единъ приятель и мислите, че той ви обича. Приятельтъ ви сѫщо мисли, че вие го обичате. Но вие трѣбва да се спрете въ тази любовь върху нѣщо сѫществено, а именно да провѣрите, дали тази любовь почива на една здрава основа и то не за година, двѣ, десеть, но дори да може да прѣмине отъ този животъ въ другъ. Това е любовь за подражание, тя може само да ви ползува. Но любовь, която не може да мине отъ животъ въ животъ, отъ едно сѫществуване въ друго и да образува връзка, тази любовь е чисто физическа. Не говоря, че физическата любовь е лошо нещо, но казвамъ, че тя не може да образува здрава връзка.

 

И тогава идвате до друга крайность, казвате: “Въ свѣта нѣма любовь.” Не правете такива твърдения! Щомъ човѣкъ направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казвашъ: “Всички българи сѫ лъжливи, всички българи сѫ груби.” Отъ това заключение логически слѣдва: “Щомъ всички българи сѫ такива, азъ съмъ българинъ, слѣдователно и азъ съмъ грубъ.” Какво се ползувашъ ти, ако всички българи сѫ груби? Ако извадишъ такова заключение, какво се ползувашъ? Или пък вие понѣкога казвате: “Богъ ме е създалъ такъвъ.” Вие бѣхте ли тамъ, когато Господь ви е създавалъ? Знаешъ ли, че Господь така ви е създалъ? Прѣдставете си, че азъ направя една отлична стомна за нѣкой князъ или за нѣкой царь, но по една случайность тази стомна попадне въ рѫцетѣ на нѣкой простакъ, той започне да налива въ нея такава течность, за каквато тя не е опрѣдѣлена. Този простакъ, като не разбралъ цѣната на стомната, далъ й една проста служба, а не такава, за каквато е била прѣдназначена. Кой е кривъ сега: азъ ли, който създадохъ стомната, или онзи, който я употрѣбява? - Онзи, който я употрѣбява.

 

Сега, мнозина отъ васъ иматъ отличенъ умъ, но го впрѣгатъ въ работа, каквато имъ попадне, като този простакъ. Съ какво се занимавате? - Съ дреболиитѣ на живота, съ речено- казано, съ новинитѣ по вѣстницитѣ, че Одринъ се прѣвзе, че българската валута спада, че 20 кѫщи въ града Ню-Йоркъ изгорѣли, че толкозъ параходи потънали и т. н. Всѣки день се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професоръ опровергалъ нѣкоя теория и създалъ нова. Тъй пълните ума си съ такива отрицателни нѣща. Питамъ ви сега: за всичката каша, която туряте въ прекрасната стомна, кой е кривъ? Господь ли или вие? Щомъ дойдешъ до тѣзи въпроси, че еди колко кѫщи изгорѣли, че еди-кой си параходъ потъналъ, не чети. Оставете свѣтътъ да чете за потъналитѣ параходи. Азъ бихъ челъ слѣднитѣ нѣща, напримѣръ: “Англия направила десеть парахода; еди-кога си десеть парахода тръгнали за Америка” и т. н. А това, колко души фалирали, колко хора сѫ осѫдени и редъ други въпроси, на тѣхъ не обръщамъ внимание. Турете настрана всичко отрицателно! Че еди-кой си художникъ започналъ една картина и не я довършилъ - турете този въпросъ настрана; че еди-кой си свещеникъ умрѣлъ - турете този въпросъ настрана! Турете настрана всичко отрицателно! Не казвайте, че едно врѣме сте били по-силни, по-умни. Сега какви сте? Кажете: “Сега се съгражда у менъ единъ новъ параходъ.” Или пъкъ си сънувалъ нѣкакъвъ лошъ сънь, че си падналъ отъ една голѣма скала - забрави този сънь. Нѣкой сънувалъ, че го гонѣло черно куче. Забрави този сънь, съ кучета не се занимавай! Другъ нѣкой билъ въ една кѫща, която се запалила, и безъ малко щѣлъ да изгори. Не стой въ кѫщи, които горятъ! Ние търсимъ смисъла на нѣщата. Може би, този сънь да нѣма нищо общо съ твоя животъ. Нѣкой казва: “Снощи на сънь имахъ крила, хвъркахъ като ангелъ. Какво означава това?” - Радвай се, че си хвъркалъ! -“Ама какво може да ми се случи?” - Щомъ си хвърчалъ, ще те турятъ на хубава служба, ще те назначатъ директоръ на нѣкоя банка или прѣдставитель нѣкѫдѣ. Това означаватъ крилата. Тия нѣща сѫ съвпадения, които отвличатъ вниманието ви. Тѣ сѫ хубави, но има нѣща, съ които абсолютно не трѣбва да се занимавате.

 

Та първото нѣщо: Всички трѣбва да се учите да дисциплинирате ума си. Докато не дисциплинирате ума си, да знаете кое да четете и кое не, дълго време ще продължатъ страданията ви. Дръжте положителното въ живота! Понѣкой пѫть въ васъ има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървѣли съ отрицателната философия, но необходимо е положителното въ живота. Казахъ ви, че хората може нѣкой пѫть да ви набѣдятъ, но що отъ това? Тѣ могатъ да ви прѣзиратъ, да кажатъ нѣщо лошо за васъ, но що отъ това? Ще си минете, безъ да се спрете. Българскитѣ пословици казватъ: “Дума дупка не прави”, “Въ море дупка се не прави”. Ако нѣкой мисли, че слѣдъ като ви оцапа, ще може да пробие дупка въ морето, той се лъже. Никой не може да ви оцапа. Божествениятъ принципъ въ човѣка по никой начинъ не може да се изцапа. Тѣлото може да се оцапа, дрехитѣ могатъ да се оцапатъ, но Божествениятъ принципъ, сѫщественото въ човѣка никой не може да го засегне. -“Ами защо трѣбва да излагамъ честьта си?” Ако моята честь може всѣки да цапа, това е безчестие. Но, ако никой не може да засегне честьта ми, това е истинската честь. Ще знаете, че има нѣщо въ васъ, което никой не може да засегне. Това сѫ максими. Знаете ли това, ще бѫдете спокойни, но не индиферентни.

 

Вземете урокъ отъ свѣта. Азъ отъ редъ години слѣдя и виждамъ, че даже и най-религиознитѣ хора въ България, както и въ Америка, и въ Англия - навсѣкѫдѣ, иматъ една слабость - криятъ своето тщестлавие и своята гордость. Свѣтскитѣ хора изявяватъ тщестлавието си, не се криятъ. Нѣкой свѣтски човѣкъ, когато ти даде своята книга, радва се като дѣте. Религиозниятъ човѣкъ пъкъ, ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роль, като че е индиферентенъ. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се скроменъ. Не, той не говори Истината, въ себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а въ сѫщность мисли, че много струва. Само смѣй да кажешъ, че нищо не струва, прѣзъ цѣлия си животъ той нѣма да забрави това нѣщо.

 

Въ религиозния животъ има една голѣма опасность, а именно: тщестлавието и гордостьта се скриватъ вѫтрѣ въ човѣка и той трѣбва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщестлавието, но трѣбва да се молишъ. Нѣма нищо лошо, че е дошло тщестлавието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навънъ. Гордостьта дошла. И нея посрещни, нагости и послѣ изпрати навънъ. По-хубаво е човѣкъ да бѫде искренъ. Азъ харесвамъ понѣкой пѫть свѣтскитѣ хора. Тѣ иматъ дѣтински черти. Човѣкъ трѣбва да бѫде като дѣте. Казвате: “Азъ написахъ нѣщо.” Не смѣете по-нататъкъ да се изкажете. Не, кажи си: “Азъ написахъ едно стихотворение, което самъ си харесвамъ. Когато го прочета, азъ се въодушевявамъ, не зная, дали и вие ще се въодушевите.” Ако говоря Истината, тъй ще я кажа, пъкъ ако не искамъ да я казвамъ, по-добрѣ ще мълча. Ще си кажа, че съмъ написалъ едно съдържателно стихотворение, пълно съ идея. Нѣма какво да се срамувамъ.

 

Ако една идея се е родила въ насъ и сме й дали форма, нѣма какво да се стѣсняваме. Ще изнесемъ тази идея тъй както е и ще кажемъ: “Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е и най-красиво.” Да кажемъ, че нѣкой чете много хубави работи. Ние нѣма да кажемъ, че той не разсѫждава философски, защото въ сѫщность той разсѫждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсѫждаватъ философски, но не могатъ да се изкажатъ философски. Човѣкътъ мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намѣри подходяща дума, затова казва: “Вие не можахте да ме разберете.” Въ такъвъ случай казваме: Когато хората повече мислятъ, по-добрѣ разбиратъ нѣщата, но щомъ рѣкатъ да се изкажатъ, има една спънка, не могатъ да се изкажатъ добрѣ. Сега, какво е общото заключение? Заключение не трѣбва да има. Общото заключение подразбира общия знаменатель. Кой е общиятъ знаменатель?

 

Великъ, способенъ е онзи ученикъ, който може да изслушва другитѣ ученици. Този ученикъ, който говори, трѣбва да бѫде досѣтливъ. Щомъ го изслушватъ, той не трѣбва да прѣкалява. Ще ви приведа за примѣръ една ученичка, тя нѣма да се сърди. Отиваме на разходка. Тази сестра обула нови обуща, но вънъ земята покрита съ снѣгъ и тя пада, става - хлъзгаво е. Тя не може да върви добрѣ и споредъ нея и другитѣ се спиратъ. Тя не иска да пада и съ това да прѣчи и на другитѣ, но обущата й сѫ гладки. Тя трѣбваше да прѣдвиди това нѣщо. Единъ братъ иска да й помогне, но и той пада с нея; ту тя падне, ту той падне, търкалятъ се. Казвамъ, нови сѫ обущата й. Въ новитѣ идеи, особено въ снѣжно врѣме, всѣкога има такова подхлъзване. Нѣма нищо лошо въ това подхлъзване. Ще се подхлъзнешъ, ще седнешъ и ще си помислишъ, защо си падналъ. Ако паднешъ назадъ, помисли хубаво, защо си падналъ така. Ако паднешъ напрѣдъ, помисли хубаво, защо си падналъ напрѣдъ. Ако паднешъ налѣво, помисли защо си падналъ налѣво. Ако паднешъ надѣсно, помисли, защо си падналъ надѣсно. Философски мисли!

 

Като си купите нови обуща, направете слѣдния опитъ: обуйте за пръвъ пѫть обущата си, излѣзте съ тѣхъ изъ града и започнете да мислите за нѣкой много отрицателенъ човѣкъ, когото познавате. Започнете да разсѫждавате, защо този човѣкъ ходи изъ широкия пѫть, защо води такъвъ лошъ животъ и т. н., ще видите, че нѣма да се мине дълго врѣме и вие ще паднете на гърба си. Значи, този човѣкъ нѣма гръбнакъ, съ който да издържа въ живота и затова е взелъ такова направление. Причинитѣ, поради които този човѣкъ се отдѣлилъ отъ правия пѫть, сѫ любовни. Той се влюбилъ, не могълъ да постигне цѣльта си и падналъ на гърба си. Послѣ вземете другъ нѣкой типъ и направете още единъ опитъ. Това сѫ мои прѣдположения, мои изводи, вие сами трѣбва да правите опити, да видите, какъ ще падате. По този начинъ ще провѣрявате, отъ дѣ произлизатъ слабоститѣ на другитѣ хора. Само така ще намѣрите, кои сѫ причинитѣ за отклонението на хората отъ пѫтя имъ.

 

Вървите по пѫтя и виждате, че нѣкой човѣкъ падналъ. Казвате си: “Защо ли падна този човѣкъ?” Не се минава много врѣме и току вижъ и вие падате на лицето си. Значи, причинитѣ за падането на този човѣкъ сѫ чисто материални. Искате да знаете, защо този човѣкъ се подхлъзналъ. Питамъ: ами вие защо не пазите равновѣсие? Казвате: “Защо този човѣкъ не върви по пѫтя си?” Ами защо вие паднахте на гърба си? - “Прѣпънахъ се.” Че и той се прѣпъна. А защо падате на другитѣ двѣ страни, налѣво и надѣсно, вие сами ще разгадавате.

 

Сега, ще правите опити, ще наблюдавате, какъ ще падате и по този начинъ ще провѣрите, дали туй, което ви говоря е вѣрно. Ще правите опита на мѣста, дѣто нѣма много камъни. Нѣкой пѫть камънитѣ сѫ много опасни. Слѣдователно, изводътъ е слѣдниятъ: Когато тръгвате на разходка по високи планински мѣста, абсолютно трѣбва да изхвърлите отъ ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите само за хубави нѣща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелитѣ. Тогава нѣма да има никакво падане. Ще хвърчите нагорѣ съ крилата на птица. Когато ходишъ на разходка, никаква отрицателна мисъль! Всичко заключи у дома си и кажи: другъ пѫть, когато бѫда въ кѫщи и седна на столъ, тогава ще мисля за отрицателни нѣща, защото тогава нѣма опасность да падна.

 

Нѣкои отъ васъ ученицитѣ трѣбва да образуватъ малки крѫжоци за опити. Вие очаквате да дойде нѣщо велико въ свѣта. Вие искате да придобиете просвѣтление наготово, да ви дойде изведнъжъ отнѣкѫдѣ. Знаете ли прѣзъ какви ужасни страдания сѫ минали онѣзи хора, които сѫ добили просвѣтление? Онѣзи, които не сѫ запознати съ законитѣ на окултната школа, мислятъ, че тази работа е лесна. Не е тъй лесно. Великото просвѣтление изисква голѣмо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино, всѣки може да се опие отъ него. Щомъ се пие повече отъ това вино, хората започватъ да играятъ. Нѣкѫдѣ изъ Варненско една туркиня отива въ кѫщата на единъ свещеникъ. Попадията имала хубаво, силно вино хардалия.* Наточила отъ него и поканила туркинята да пиятъ. Туркинята, като пила 2 - 3 чашки отъ това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията сѫщо тъй заиграла. Какъ стана тази работа? -Хардалията вино направи това нѣщо. Естеството на тия двѣ жени не се е измѣнило, но хардалията вино, като влѣзе въ тѣхъ, развеселява ги, накарва ги да играятъ. Често хората въ живота си попадатъ подъ влиянието на това вино - хардалия и тогава и въ кѫщи и извънъ кѫщи се проявяватъ такива, каквито не сѫ. Казвате: “Какъ стана тази работа? - Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голѣмъ ефектъ само върху една мисъль или върху една дума. Послѣ се дохожда въ нормално състояние. Казватъ: “Прѣдлагатъ ли ти хардалия нѣкѫдѣ, ще го опиташъ, далие сладко, или не. Ако е сладко и не рѣже, пий; ако рѣже, не пий!” Не е виновенъ онзи, който дава, но ти ще пиешъ малко.

 

Мнозина отъ васъ казватъ: “Ние като ученици трѣбва да направимъ това, трѣбва да направимъ онова. Но нѣщата оставатъ ненаправени. И като погледнемъ върху историята на човѣшкото развитие, цѣлата е съставена отъ такива чудни проекти. Има една архива, цѣлъ складъ въ природата отъ проектитѣ на всички минали култури. Не зная, какво ще стане съ тѣзи неизпълнени проекти, но природата е складирала всички нереализирани проекти. И вашитѣ проекти ще идатъ въ тази архива. Онова, което вие приложите, ще остане за васъ. “Това мисля да направя, онова мисля да направя” - всичко това ще влѣзе въ тази архива. Тамъ ще отбѣлѣжатъ: “Въ 1925 година личностьта А, родена въ София, имаше такъвъ и такъвъ проектъ, който не можа да приложи. Този проектъ остава въ архивата на природата. Затова, сега вие трѣбва да намѣритѣ най-малкия проектъ и да го приложите.

 

Като казвамъ това, не разбирамъ, че нищо не сте приложили, но отъ васъ се изисква повече приложение. Ще кажете: “Учителю, ние приложихме нѣкои нѣща.” Азъ разбирамъ въпроса логически, правилно. Ще ви прѣдамъ това на вашъ езикъ. Вие започвате да плетете чорапъ. Направете 20 примки, съединете ги така, че образувате отъ тѣхъ едно колелце. Питамъ ви: свършихте ли чорапа? - Не, не е свършенъ. Направете още 20 примки, образувайте второ колелце, че трето, че четвърто, докато дойдете до петата. Направите ли петата, довършете цѣлиятъ чорапъ. Този чорапъ трѣбва да се оплете! Казвамъ, вие още не сте дошли до петата, ще плетете нагорѣ още повече. Казвате: “Ама азъ оставихъ чорапа, започнахъ да пиша едно съчинение.” Не, ще довършишъ чорапа, че послѣ ще пишешъ съчинението си. Ти си написалъ само въведението. “Да, азъ написахъ вече първата глава.” Чакай, много отъ останалитѣ глави сѫ много трудни. Докато ги напишешъ, ще отидатъ не по-малко отъ 10, 20 и повече години. Ти не знаешъ, какво може да ти се случи презъ това врѣме. Нѣкоя глава можешъ да напишешъ за единъ день, нѣкоя за една година, а нѣкоя за 10 години - не знаешъ колко врѣме ще употрѣбишъ. Затуй ще турите постоянството като необходимо условие за работа.

 

Като ви говоря, азъ не разбирамъ вашия индивидуаленъ животъ. Вие казвате: “Кого ли подразбира Учительтъ?” Кого ли има прѣдъ видъ? Не, работа трѣбва да се върши. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ едного, а говоря общо. Когато работитѣ ни въ една школа или въ едно общество вървятъ добрѣ, ние усѣщаме единъ трепетъ, една радость, а пъкъ когато не вървятъ добрѣ, нѣщо ни стѣга отвѫтрѣ, тѫжно ни е, скръбно ни е. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: “Да, азъ чувствувамъ тази тѫга.” Не трѣбва външно да я чувствувате, външно може да я разберете обективно. Вътрѣшно трѣбва да се възприематъ нѣщата. Всѣко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините съ него, ще разберете до каква степень на развитие е достигнало то. Не трѣбва да гледате на нѣщата съ прѣдубеждение. Вие можете да провѣрите и изпитате степеньта на развитието на всѣко общество. Не се заблуждавайте! Щомъ изпитате единъ приятенъ трепетъ подъ лъжичката, ще знаете, че тия хора сѫ добри, съ благородни стремежи.

 

Като ученици въ този окултенъ класъ, вие трѣбва постоянно да работите, като се индивидуализирате трѣбва да знаете, че имате общи отношения къмъ всички ученици отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които работятъ заради васъ, очакватъ и вие да работите заради тѣхъ. Вие сте коренитѣ, тѣ сѫ клончетата. Между вашия и тѣхния животъ има съотношение. Не мислете, че вие можете да бѫдете абсолютно самостоятелни! Има извѣстни ограничения, които ние трѣбва сами да си наложимъ, сами да се ограничимъ. Азъ наричамъ ограничение това, когато самъ се ограничишъ. Тогава можешъ да правишъ каквото искашъ. Когато обаче други те ограничаватъ, ти не си свободенъ - има материални прѣгради. Нашето ограничение има чисто духовенъ характеръ. По-добрѣ да си наложимъ духовно ограничение, за да не дойде материалното. Ако ние сами не си наложимъ духовно ограничение, ще дойде материалното. Тогава именно ще дойдатъ редъ мѫчнотии върху васъ.

 

И тъй, кой е най-силния слогъ? Всѣки човѣкъ си има по единъ силенъ слогъ. Всѣки човѣкъ си има по едно любимо име, въ което е вмъкналъ този слогъ. Неговата сила е въ неговото име. Въ силата на този слогъ е скрито човѣшкото богатство. Забѣлѣзали ли сте, когато нѣкой започне да пише писмо, приятельтъ му седи до него и му казва: “Напиши ми едно писмо!” Всѣки приятель иска да има писмо отъ приятеля си, казва му: “Искамъ да имамъ отъ тебе едно писмо.” И приятельтъ му, само като започне, едва напише първата буква “Л”, онзи подскача отъ радость. Какво има да му пише неговиятъ приятель? Той разбира, какво иска да му пише. Написва буквата П. Онзи пакъ подскача, пакъ се зарадва. Слѣдъ това написва точка, послѣ буквата Г. Онзи пакъ се зарадва, пакъ подскача. Онзи продължава писмото: Ла, Па, Га, лу, пу, гу, ло, по, го…Какво разбрахте сега? Приятельтъ разбра нѣщо.

 

Първоначално буквитѣ, съ които вие си служите, сѫ били символически йероглифи, а сега сѫ графически. Първоначалната буква “Л” е изразявала цѣла идея. Буквата “Л” е идея, тя показва стремежъ нагорѣ. Буквата “П” сѫщо тъй е символическа, идея има въ нея. Въ буквата “Г” сѫщо има идея. Тия букви сѫ се опростотворили отпослѣ и сега се употрѣбяватъ само като елементи на думитѣ, като елементи на слоговетѣ. Ние трѣбва да разбираме малкитѣ работи въ себе си. Не търсете великитѣ работи въ свѣта! Малкиятъ трепетъ може да даде най-силенъ тласъкъ на вашия умъ, най-силенъ тласъкъ на вашето сърце. Нѣкой приятель се намира въ затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихътъ: “Духътъ свети ще ви научи.” Сега вие си мислите, какъ ли ще ви научи Духътъ. Ще ви научи, като се учите. Азъ мога да разбера усилието на Божия Духъ, онова, на което Той ме учи, като уча и азъ самъ. Начинитѣ, по които туй учение може да ви се прѣдаде, сѫ всевъзможни. Въ всинца ви трѣбва да има желание да се учите. Отъ малкитѣ работи ще се учите. Научили сте много нѣща, много примѣри имате, но както виждате, чорапътъ ви е до петата.

 

Сега, общиятъ законъ е слѣдующиятъ: Всичкитѣ състояния, които може да прѣкарате прѣзъ деня, сѫ въ сѫщность само двѣ: Положително състояние на радость и отрицателно състояние на скръбь. Скръбьта ви може да бѫде интенсивна и радостьта ви ще бѫде интенсивна; скръбьта ви може да бѫде срѣдна и радостьта ви ще бѫде срѣдна. Каквато е скръбьта, такава е и радостьта; каквато е радостьта, такава е скръбьта. Това е законъ, нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вѣрно и другото е вѣрно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.

 

Упражнение: Рѫцѣтѣ напрѣдъ, дѣсната рѫка надъ лѣвата. Въртете киткитѣ, рѫцѣтѣ една около друга. Лѣвата рѫка предъ гѫрдитѣ, дѣсната напрѣдъ, послѣ и лѣвата напрѣдъ. Трептение киткитѣ и на двѣтѣ рѫцѣ. Дѣсната рѫка прѣдъ гѫрдитѣ, лѣвата напрѣдъ, послѣ и дѣсната напредъ и трептение киткитѣ и на двѣтѣ рѫце, съ постепенно усилване и постепенно отслабване.

 

Рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ съ допрѣни пръсти. Въртене киткитѣ на рѫцѣтѣ една около друга.

 

Рѫцѣтѣ настрана и трептение на киткитѣ.

 

Рѫцѣтѣ настрана и крѫгообразни движения.

 

Тайна молитва

 

Любовьта ражда доброто. Доброто носи животъ, свѣтлина и свобода за нашитѣ души.

 

15-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ

държана отъ Учителя на 15.I.1925г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...