Jump to content

1914_07_20 Сънищата на Иосифа


hristo

Recommended Posts

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Сънищата на Иосифа.

 

„А Иосифъ видѣ сънь, и приказа го
на братията си: и възненавидѣха го още повече“.
Битие 37: 5-11, 39: 1 — 23.

Често въ живота си задаваме въпроса: защо по нѣкой пѫть ни се случватъ нещастия? Изобщо се смѣта, че хората страдатъ и изплащатъ нѣкои прѣгрѣшения отъ настоящето или отъ миналото, и търсятъ причината на това. Виждаме, че животътъ се е изразилъ тъй върху Иосифа поради два съня, които той разправилъ на братята си. Разбира се, тѣ изтълкували сънищата, че той билъ съ тайни замисли и задни цѣли, и, за да не имъ стане глава, заражда се въ тѣхъ мисъльта да го прѣмахнатъ. И, както виждате, това не сѫ чужди хора, а собствени братя. Така, тѣ при първия удобенъ случай го хващатъ и продаватъ на исмаиляни, които пъкъ го прѣпродаватъ на единъ египтянинъ, и тогава захващатъ изпитнитѣ за Иосифа — Богъ изпитва неговия характеръ. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освѣнъ изпитни — тѣ сѫ пробниятъ камъкъ, съ който се изпита характерътъ на човѣка. Най-цѣнното нѣщо въ душата на човѣка е неговиятъ характеръ, който трѣбва да мине прѣзъ огъня — изпитнитѣ. И само когато мине прѣзъ тоя огънь и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човѣкъ има характеръ цѣненъ, устойчивъ, вѣченъ — има вѣченъ домъ, въ който може да живѣе: характерътъ, това е човѣшкиятъ домъ. Ние виждаме, че върху Иосифа идватъ напасти една слѣдъ друга; подиръ тия напасти отъ двата съня идватъ и други, за които говори гл. 39, а именно, понеже той билъ красивъ момъкъ, жената на господаря му се влюбва въ него; тя иска да се удоволствува, но той ѝ казва: „Не, господарьтъ ми е далъ всичко въ моитѣ рѫцѣ, освѣнъ тебе, ти си негова собственость, негово право, и азъ не мога да сторя тоя грѣхъ прѣдъ Бога“. Ние виждаме, че въ душата на тоя младъ човѣкъ царува Господь — всѣко нѣщо, което иска да извърши, той по-рано прѣтегля съ тази мѣрка, дали е право, дали е угодно на Господа или не. Той знаеше неприятноститѣ, които можеше да произтекатъ отъ неговия отказъ да изпълни волята на една такава жена, но пакъ прѣдпочете да страда, отколкото да съгрѣши. Подиръ тази изпитня, наистина, той намѣри затвора. Но Господь и тукъ му помага. Ако прѣгледате цѣлата повѣсть въ тази глава, ще видите, че Богъ не го оставя, а го извежда изъ затвора чрѣзъ тълкуване на други два съня на египетския царь. Когато минаваме прѣзъ изпитни, ние не знаемъ прицѣлната точка, къмъ която Богъ се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но, ако нѣкой ви запита какво разбирате подъ думитѣ „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето извѣстна идея, но тя е за васъ толкова неопрѣдѣлена, както сѫ били неопрѣдѣлени и ония два съня въ ума на Иосифа. И наистина, какво отношение сѫ могли да иматъ снопетѣ, слънцето, луната по отношение на него? Но тѣ показваха стечението на извѣстни бѫдещи събития — продаването му, изкушението му отъ жената, затварянето му въ тъмница, избавянето му и въздигането му.

Сега, кое е това царство и тази жена? Египетъ е царството, въ което ние живѣемъ, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е свѣтътъ. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпѫдени отъ вашитѣ братя,намирате се въ Египетъ, и жената на този царедворецъ ви прѣдлага да се удоволствувате съ нея — свѣтътъ ви прѣдлага извѣстни блага и ви изкушава. Не е злѣ човѣкъ да се удоволствува, но има нѣща забранени. Когато Адамъ бѣше въ Рая, Господь му каза да яде всичко,само единъ плодъ му забрани,и за непослушанието му дойдоха всички страдания.И въ този свѣтъ има нѣща забранени и, ако вие се опитате да ядете отъ забранения плодъ, непрѣмѣнно ще дойде страданието.Колцина хора обичатъ да пипнатъ паритѣ на други: потрѣбни имъ сѫ за кѫщи,за удоволствия,за разходки въ странство.Иосифъ,обаче, не е гледалъ така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Азъ прѣдпочитамъ да имамъ благоволението на Бога,отколкото благоволението на една чужда жена“.Свѣтътъ е жена, която не принадлежи намъ.Утрѣ,като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, отъ която тя се привлича къмъ васъ. Съврѣменното заблуждение лежи въ слѣдното нѣщо. Когато хората ни почитатъ повидимому,ние се заблуждаваме, като мислимъ, че това е за нашитѣ достойнства. Имаме единъ пѣвецъ знаменитъ, прославенъ, но всички почитатъ само неговия пѣвчески талантъ, неговото гърло; развали ли се неговиятъ ларинксъ, изхвърлятъ го, като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Сѫщо, имаме единъ великъ цигуларь; всички го уважаватъ, докато той може да движи лѫка; парализира ли се неговата рѫка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красивъ проповѣдникъ, но всички ще ви слушатъ, докато говорите сладкодумно; когато вашиятъ гласъ стане дрѣзгавъ и прѣгракне, ще ви кажатъ: не искаме проповѣдникъ безъ гласъ. Жената, докато е красива, всички я обикалятъ; изчезне ли ѝ красотата, кажатъ: „Нека друга дойде на нейно мѣсто“, Иосифъ знаеше тази самоизмама отъ нѣщата и той реализираше само нѣща вѫтрѣшни, нѣща устойчиви, вѣчни, които всѣкога може да дадатъ миръ на човѣка, и той да има по този начинъ благоволението на Бога.

Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни къмъ малкитѣ причини, които именно докарватъ нещастията. Ако Иосифъ не бѣ казалъ съня си на братята си, това нещастие не би го сполетило. Задава се въпросъ: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избѣгнатъ. Нѣма да ви разправямъ за тия вѫтрѣшни закони, а ще кажа, че има нѣща абсолютно опрѣдѣленн отъ Бога. Ако речемъ да избѣгнемъ отъ малкитѣ, ще дойдатъ голѣмитѣ. За да можемъ да неутрализираме страданията, трѣбва да вземемъ урокъ отъ поведението на Иосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че, ако днесъ сме добрѣ, утрѣшниятъ день нѣма да измѣни нашия животъ и да ни донесе нещастия, които никакъ не сме очаквали. Сѫдбата или Провидѣнието е опрѣдѣлило прѣзъ какви изпитни да мине човѣшкиятъ животъ. И тия изпитни сѫ необходими. Защо сѫ необходими? Ще ви дамъ само едно сравнение. За да минете една дълбока рѣка, вамъ е необходима лодка; за да прѣхвърлите океана, вамъ е необходимъ параходъ; тъй, и за да се прѣведете отъ единъ свѣтъ въ други, ви е необходимъ този параходъ, който се нарича вѣра. И тия изпитни и нещастия сѫ сѫщо необходими — тѣ сѫ горивото, това е вашиятъ пѫтенъ билетъ. Всѣки, който иска да измѣни пѫтя на необходимия законъ, е глупавъ човѣкъ. Всѣки, който казва: „Защо Господь ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупавъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Всѣки, обаче, който каже: „Искамъ да науча тѣхния смисълъ“, и е благодаренъ на тѣхъ, той е уменъ човѣкъ. Забѣлѣжете: когато сполетиха Иосифа нещастията, той не възропта, а ги посрѣщна съ радость въ душата си и благодари Богу, че, като се издигна въ двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордѣ. Като му даде господарьтъ много по-голѣми блага, той не се съблазни отъ ония, които му прѣдлагаше жената, понеже той си каза: „Азъ имамъ да изпълня единъ законъ — не трѣбва да грѣша“. Значи, удоволствието въ този смисълъ е грѣхъ.

Въ що състои грѣхътъ? Всѣко нѣщо, което не ражда, нѣма плодъ, или зародишъ, въ себе си, е грѣхъ. Една жена, която сводничи, блудствува, безъ да ражда, прави грѣхъ. Зачатието изкупва грѣха. Всѣко дѣйствие, което не носи животъ въ себе си, е прѣстѫпно прахосване на божествената енергия.Когато нѣкой ви кара да направите грѣхъ, той иска да прахосате своята божествена енергия. Пиете чаша вино — на слѣдния день ви боли глава; какво сте придобили? По-благороденъ да сте станали — не е.Защо да желаемъ и вършимъ нѣща, които не придаватъ нищо на нашия характеръ?Всинца трѣбва да се ограничимъ само въ рамкитѣ на ония удоволствия, които сѫ позволени, законни, естествени. Напр., вземете едно момче и момиче, които играятъ на кончета и на кукли — тия нѣща имъ принасятъ извѣстни удоволствия, а отъ друга страна сѫ и възпитателни, приготвятъ ги за други служби. Тъй, и за по-възрастнитѣ има въ живота извѣстни удоволствия, които сѫщо могатъ да ги ползуватъ. Обаче, има и удоволствия, които всѣкога носятъ съ себе си разрушение на човѣшкитѣ чувства, на човѣшкитѣ сили, на човѣшкото спасение. Неестествениятъ животъ, тъй наречената скрита, незаконна любовь, която упражняватъ нѣкои мѫже и жени, дѣйствува разрушително и върху сърцето и върху ума имъ. Вие обичате нѣкого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия умъ. Иосифъ бѣше младъ, неопетненъ; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, отъ което ако бѣ се поддалъ — ни поменъ нѣмаше да остане. Забѣлѣжете, първо жената, Ева, бѣ турена на изпитание и не устоя, а слѣдъ туй — и нейниятъ мѫжъ; сега се туря мѫжътъ на изпитание. Тази сѫщата змия бѣ, която изкуси Ева въ градината: — „ Вижъ, ако вкусишъ отъ това дърво, какви знания, каква сила ще имашъ, ще станешъ като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава азъ съмъ готова, мога да го сторя“, защото то бѣше формено изневѣрване. Тази сѫщата змия се прѣдстави и на Иосифа въ формата на жена и му каза: „Ела съ мене“; но той ѝ каза „не“. Слѣдъ това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мѫжътъ и жената прѣдставятъ два принципа, двѣ велики сили, разумни, които дѣйствуватъ: едната сила наричаме активна, другата — пасивна, едната — дѣйствующа, другата — възприемчива — два процеса въ природата, които се смѣняватъ. Богъ не всѣкога дава, понѣкога взема. Той въ едно отношение дава, въ друго взема. Отъ една страна, океанътъ изпраща влага на сушата, отъ друга, чрѣзъ рѣкитѣ тази влага пакъ се връща въ океана. Въ този смисълъ мѫжътъ и жената сѫ два принципа, които работятъ — единътъ принципъ творчески, наричанъ мѫжъ, Богъ, вториятъ пасивенъ, наричанъ жена или Господь — то е сѐ едно. Слѣдователно, трѣбва да бѫдемъ и въ двата момента на живота вѣрни на тия принципи. Ако свѣтътъ изисква да добиемъ блага, ще ги добиемъ само когато устоимъ на този възвишенъ божественъ принципъ. Ако сте вѣрни нему, всички мечти и желания на вашия умъ и на вашето сърце може да се постигнатъ. Ще ги постигнете само по единъ начинъ — чрѣзъ Бога: само Той може да задоволи вашитѣ мисли и желания. Майката отхранва дѣтето, учительтъ възпитава ученика; както дѣтето не може безъ майката да се отгледа и израсне, така и ученикътъ не може да се научи безъ своя учитель. Иосифъ слушаше гласа на своя Учитель, Който бѣ въ него, — на Бога, Който го учеше да спазва великия законъ на движението и раздвижването на живота. Всичкиятъ нашъ стремежъ въ живота трѣбва да бѫде насоченъ къмъ това — да развиемъ нашия характеръ. Какъ? Характерътъ е сглобенъ отъ мисли и чувства, отъ, положителни сили. Живота не трѣбва да разбираме тъй, както го схващатъ нѣкои сега — въ тия ограничени рамки, както го схваща единъ ученъ, единъ докторъ, единъ философъ, не; ние трѣбва да разберемъ живота тъй, както Богъ го е ограничилъ. Всички хора виждатъ нѣщата отчасти: съврѣменната наука показва само едната часть на нѣщата; гениятъ на единъ талантливъ музикантъ обхваща само една малка часть пространство, умътъ на единъ философъ — сѫщо; силата на единъ здравъ човѣкъ е ограничена само въ неговитѣ мускули. Но казватъ нѣкои: „Силенъ по умъ“. Силенъ по умъ човѣкъ може да бѫде само тогава, когато неговата сила е въ свръзка съ всичкитѣ божествени закони и когато той е въ хармония съ всички сѫщества, които го заобикалятъ — отъ най-низшитѣ до най-висшитѣ. Тогава неговиятъ силенъ, мощенъ характеръ може да направи всичко, понеже всички сѫщества му съдѣйствуватъ. Когато сме въ разрѣзъ съ тия божествени закони, явява се туй противорѣчие въ нашия умъ и всички несполуки, които срѣщаме въ живота. Защо нѣкога не сполучваме? Ние се двоумимъ; искаме да направимъ добро, безъ да прѣцѣняваме, че това, което вършимъ, не е добро. Ние мислимъ, че това, което тъкмимъ, е умно и че то ще се реализира; въртимъ го насамъ, въртимъ го нататъкъ, напрѣдъ, назадъ, а то не става. Нѣкога се чудимъ защо не напрѣдваме и защо нашата паметь ослабва, защо е тѫпа. Ние сами постоянно разбръкваме издъно нашия животъ. Бива да размѫтишъ водата, когато ловишъ риба, но да я размѫтвашъ постоянно, и когато си изловилъ всичката риба, не бива. Често жената се разгнѣвява на мѫжа и му мѫти водата.„Какво искашъ? Рокля? Хайде, на ти рокля“, каже мѫжътъ. Обистри се езерото. Утрѣ жената пакъ иска да хване риба — пакъ размѫтва водата: сега вече иска копринена рокля, часовникъ, да отиде на разходка. „Хайде, нà“, ѝ отговаря мѫжътъ. Но този мѫжъ единъ день пропада, нѣма пари и — какво прави? — взема, че избѣгва. Значи, езерото прѣсъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мѫти? Да мѫтимъ постоянно живота, да смущаваме себе си — това не значи да разбираме живота. Ще мѫтимъ, ще мѫтимъ, най-послѣ ще умремъ.

Дали сте помислили какво нѣщо е смъртьта? Нарисувана е въ картинитѣ — човѣкъ състоящъ отъ кости и съ коса въ рѫка. Провѣрили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми сѫ ми разказвали, че е така“. Може-би туй да е вѣрно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртьта е прѣдставена като човѣкъ безъ мускули? Трѣбва да бѫдете чисти като коститѣ, които сѫ бѣли; значи, трѣбва да бѫдете добродѣтелни. Всѣко нѣщо, което не е чисто, ще бѫде изхвърлено; само добродѣтельта нѣма да бѫде закачана. Имате, слѣдователно, една емблема, за да не бѫдете, засѣгани. Прѣстѫпите ли Божия законъ, всѣкога ще бѫдете закачани. Страхъ отъ наказание човѣкъ трѣбва да има прѣди, а не слѣдъ съгрѣшаването. Плачътъ не спасява човѣка; спасението седи въ организирането на нашия умъ, на нашето сърце и на нашето тѣло. Това е нашата задача на земята. И за това нѣщо ние имаме единъ отличенъ примѣръ въ стария завѣтъ - най-великия характеръ въ лицето на Иосифа, И когато четемъ тѣзи глави отъ Битието, трѣбва да изучимъ добрѣ характера на Иосифа, Да не мислимъ, че той е билъ глупавъ; той е билъ много уменъ, и затова, както виждате, баща му го е обичалъ; обичьта всѣкога се дължи на мѫдростьта. Но Иосифъ е ималъ сѫщеврѣменно и благородно сърце. Баща му е съзнавалъ това, но братята му сѫ мислили, че баща му го обича зарадъ нѣкои външни качества. И сѫ го продали. Но, при каквито условия и да го турѣха, характерътъ му щѣше пакъ да го издигне, както и го издигна. Поради неговитѣ цѣнни качества, господарьтъ му го поставя на високо мѣсто; друга една изпитня го туря въ затвора, но и тамъ се издигва, и най-послѣ Господь го изважда отъ затвора, дѣто той прѣкарва чели ли сте колко? — двѣ години, опрѣдѣленото за изпитание врѣме. А кой е вашиятъ затворъ? Вашето сегашно тѣло. Трѣбва единъ день да излѣзете изъ този затворъ, мръсенъ, нехигиениченъ. Досега вие сте се причащавали, но не знаете каква емблема прѣдставя отъ себе си виното. Хлѣбарьтъ трѣбваше да бѫде посѣченъ, а виночерпецътъ — възстановенъ на своята служба — единиятъ принципъ въ живота, активниятъ, всѣкога трѣбва да се жертвува. А виното трѣбва да влѣзе да разхлади живота. То има голѣма сила, но, понеже съврѣменнитѣ хора не сѫ приготвени прѣдварително, се възбуждатъ отъ него: тѣ нѣматъ такъвъ организъмъ, за да го използуватъ. Когато виното влѣзе въ шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.

Но да се повърнемъ къмъ характера на Иосифа Виждаме, че въ него е имало трѣзвенъ, разсѫдливъ умъ, който схваналъ какви сѫ основнитѣ закони на живота. Той е ималъ благородно сърце и не е искалъ по никой начинъ да изневѣри на обѣщанието, което е далъ на Бога. — „Азъ съмъ далъ честна дума на господаря си, а тъй сѫщо и на Господа, да Му служа вѣрно и не мога да Му изневѣря“. Слѣдователно, той не е билъ такъвъ момъкъ, който да върви по течението на лошитѣ наклонности и желания; въ всички случаи той се е водилъ отъ благородни пориви и е ималъ сърце и умъ уравновѣсени. За да може Господь да живѣе въ насъ, трѣбва нашиятъ умъ и нашето сърце да се намиратъ въ съгласие, да сѫ уравновѣсени. Породи ли се между тѣхъ разногласие, Господь не живѣе въ насъ. Има мѣста, които прѣкарватъ въ анархия, както сега е въ Сърбия и въ цѣлия свѣтъ, понеже умътъ и сърцето на хората не сѫ въ съгласие, защото всички искатъ да взематъ повече, а никой не дава; всѣки има за цѣль да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тѣхъ. То е общъ законъ, както между малкитѣ, тъй и между голѣмитѣ сѫщества. Мнозина искатъ да живѣятъ. Нѣкои сѫ още при бащитѣ си и разправятъ какви сънища сѫ видѣли, други сѫ въ втората категория — продадени отъ братята си въ Египетъ, въ двора на този високъ царедворецъ, дѣто сѫ изложени на изкушенията на неговата жена, трети сѫ въ затвора. Най-доброто положение е да излѣзете прѣдъ Фараона. Но, за да излѣзете прѣдъ Фараона, трѣбва да минете прѣзъ три етапа — то сѫ три училища, три курса: първиятъ при бащата, вториятъ при тази жена, която го изпитва, доколко е цѣломѫдренъ, и Иосифъ даде много добъръ изпитъ — остави дрехата си и избѣга чистъ. Какво значи да оставишъ дрехата си? То значи да оставишъ намѣталото на душата си — плътьта. Свѣтътъ ти казва, като онази жена: „Ела съ мене, азъ съмъ много хубава; инакъ, ще влѣзешъ въ затвора“; изпитва те, да-ли ще се изкусишъ или ще слѣдвашъ Божия законъ. А трѣбва да се лишишъ отъ всички блага, които те съблазняватъ, да побѣдишъ изкушенията и да слѣдвашъ Божия законъ. Вѣрвайте въ Бога, имайте вѣра въ Него, и васъ непрѣмѣнно ви очаква велико бѫдеще, като Иосифа. Върху това не може да има двѣ мнѣния. Азъ ви показвамъ тукъ, какъ единъ младежъ, който върви по пѫтя, който му посочва Богъ, се издига, отъ положението на единъ обикновенъ овчарь, до най-високото положение въ Египетъ — не съ кражби, лъжи и убийства, а съ самоотречение прѣдъ страданията и съ пазене Божия законъ. Слѣдователно, мѫдростьта и знанието, които можете да имате въ вашия умъ, добротата, която можете да имате въ вашето сърце — само тѣ могатъ да ви помогнатъ. Никога не се лъжете отъ външни нѣща, които може да примамятъ вашитѣ очи, каквито и да бѫдатъ тѣ — черни или руси. За да бѫдатъ вашитѣ рѫцѣ или вашето лице такива или други, това зависи отъ вашето сърце: каквито ви сѫ умътъ и сърцето, такава кѫща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всѣкога може човѣкъ чрѣзъ своя умъ и своето сърце да измѣни външното свое обществено положение — отъ сиромахъ да стане богатъ. Но ще го измѣни, само когато спазва божественитѣ закони.

Ако пристѫпимъ да разгледаме втората часть отъ характера на Иосифа,когато братята се явили при него, ще видимъ,че той не си е отмъстилъ, а плакалъ заедно съ тѣхъ и изливалъ всичката своя любовь къмъ тѣхъ. Слѣдователно, ако въ нашия животъ нѣкой ни е направилъ пакость, не бива да му отмѣрваме съ сѫщата мѣра. Да мислишъ зло, да си отмъстявашъ, да одумвашъ — това не е характеръ; характеръ е да прощавашъ, само така може да се издигнешъ до степень на благородство. И този примѣръ ние виждаме въ Христа когато бѣше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости имъ, Господи!“ Ще дойде врѣме и ще ви попитатъ: „Простили ли сте на онѣзи, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“ Единъ баща казва на своя синъ: „Ти нѣма да станешъ човѣкъ“; синътъ отива въ странство да се учи, връща се, издига се въ обществото, става управитель, и първата му работа била тая: праща нѣколко души стражари; задигатъ баща му, докарватъ го при него, и синътъ го запитва?„Е, какво мислишъ нѣма ли да стана човѣкъ?“ Баща му тогава казалъ:„Това, което направи, умно ли бѣше, така ли трѣбваше да ме докарашъ тука — да ме плашишъ? Ти си неразуменъ човѣкъ, който не знае какво прави. Ти трѣбваше да ми пратишъ каляска,да ме доведе“. Този е начинътъ, който употрѣбяваме и ние — искаме да плашимъ хората. „Да ми даде Господь сила,азъ зная какъ да управлявамъ- ще бѣся“. Хиляди години хората се тая метода държатъ — всички се биятъ, и всѣка кѫща плаче.А колко се е подобрилъ свѣтътъ? Ни най-малко. Само любовьта е, която може да внесе благородни елементи въ човѣшката душа. И наказанието ползува дотолкова, доколкото е наложено отъ любовь да се изкоренятъ лошитѣ нѣща. Но онзи, който чрѣзъ своята операция рѣже здраво месо, не е уменъ хирургъ, а глупавъ. Слѣдователно, когато дойдете въ живота, ето какво трѣбва да правите: да съблюдавате основния законъ — между вашия умъ и вашето сърце да има равновѣсие.

Мнозина се съмнѣватъ дали има Богъ. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: „Вѣрваме, че има“. Но, ако ви поставѣха на мѣстото на Иосифа, щѣхте да кажете: „Ако имаше Богъ, нѣмаше да ме тури въ затвора. Да ме вземе отъ баща ми, отъ майка ми, братята да ме продадатъ — туй Богъ ли е? Не вѣрвамъ“. Трѣбва да приемате всички страдания отъ Божията рѫка и, когато дойдатъ, трѣбва да се радвате: страданията сѫ ония камъни, съ които ще издигнете стѫпалата на вашата кѫща; тѣ ще образуватъ вашия характеръ; тѣ сѫ съединителната нишка между човѣка и Бога; само чрѣзъ тѣхъ може да се мине отъ единъ свѣтъ въ други по-добъръ. И по-добро нѣщо отъ страданията за вашето издигане нѣма въ този свѣтъ Дѣйствително, вамъ сѫ противни страданията, но въ сѫщность тѣ сѫ най-голѣмитѣ благословения. Когато една душа е страдала дълго врѣме, страданията ще дадатъ своя плодъ, и тя ще почне да се радва. Ако коренитѣ на дърветата не изсмукваха соковетѣ, щѣхме ли да се ползуваме отъ сладки плодове. Ако майката не страдаше, ако не носѣше въ утробата си, би ли имала дѣтенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуаленъ животъ, би ли се радвалъ? Учитель, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважаватъ? Кой, като е лежалъ на гърба си, е билъ занесенъ на Небето и поставенъ тамъ на високо положение? Отъ едина до другия край на свѣта животътъ е сглобенъ само отъ страдания, Тѣ сѫ като дѣланията на скулптора, който създава чрѣзъ тѣхъ една статуя.Когато научимъ дълбокия смисълъ на страданията,ще разберемъ,че това е процесъ,който изработва нашия характеръ. И когато ударимъ съ чукъ послѣднитѣ удари за доизработване на нашия характеръ, тогава ще прѣстанатъ мѫченията и ще излѣзе великата статуя на нашия животъ.Ние се готвимъ да отидемъ на Небето.Какво ще занесемъ тамъ? Своя характеръ - той е нашето богатство. Вие обичате да сте мѫжъ или жена красиви, стройни, съ благородни обноски, но, като влѣзете въ свѣта, какво ще кажатъ хората,ако не сте благородни по характеръ?Ще кажатъ ли,че въ вашето лице виждатъ човѣкъ съ добродѣтели? Когато човѣкъ нѣма красива вънкашность, а има здравъ умъ и добро сърце,хората викатъ: „Ето човѣкъ съ характеръ“.И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде свѣтътъ, Ако имаме такъвъ умъ и такова сърце, свѣтътъ ще се нуждае отъ насъ. Въ Египетъ прѣзъ врѣмето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараонъ не тури тѣхъ на първо мѣсто, а тури единъ чужденецъ? За неговитѣ хубави черти ли? Не. За неговия умъ и за неговата доброта. Ако сме като него, свѣтътъ ще ни отреди сѫщото мѣсто;ако сме глупави, и свѣтътъ ще ни изхвърли. Сегашнитѣ хора се осланятъ тъкмо на противното: казватъ: човѣкъ не трѣбва да бѫде добродѣтеленъ, защото добродѣтельта била глупость. Не разбиратъ какво казватъ: външнитѣ, чуждитѣ нѣща и на Великдень се взематъ; характерътъ, обаче, вѣчно ще остане у насъ — той е именно цѣнното. Днесъ вие се намирате въ сѫщитѣ изпитни — вие сте разтревожени, както египтянитѣ прѣзъ врѣмето, когато Иосифъ е живѣлъ; не знаете какво може да се случи утрѣшния день. Сѫдбата, бѫдещето не е въ вашитѣ рѫцѣ. Какъвъ обратъ ще взематъ събитията, не можете да прѣдвидите. Но сѫдбата би била въ ваши рѫцѣ, ако имате вѣра и упование на Бога така, както Иосифъ ги е ималъ. Тогава вие непрѣмѣнно ще измѣните вашата сѫдба, дѣто и да сте, въ каквото положение и да ви поставятъ — като маслото, вие ще излѣзете надъ водата. Първото нѣщо за това е да не се боите и безпокоите; трѣбва да имате смѣлость и рѣшителность, да не сте страхливи. Страхътъ трѣбва да отстѫпи мѣсто на благоразумието. Трѣбва да се колебаете, само когато не сте рѣшили извѣстенъ въпросъ, да-ли е правъ или не, но, когато сте го рѣшили и смѣтате, че е правъ, непрѣмѣнно трѣбва да го обявите и да го отстойвате. Иосифъ тури въпроса прѣдъ жената ребромъ — „съ тебе това не мога да направя“. Лошитѣ — послѣдици, наистина, дойдоха — хванаха го и го туриха въ затвора, но Богъ бѣше съ него.

При съграждане на характера е необходимо търпѣние. То е основата на нѣщата. И ние виждаме въ характера на Иосифа именно голѣмо търпѣние: той никакъ не се е тревожилъ въ затвора, работилъ, училъ, готовъ да прѣтърпи всичко. Търпѣнието е една черта въ характера, съ която човѣкъ не се ражда, но която се придобива съ усилия. Всички страдания въ свѣта иматъ за цѣль само да сформиратъ у насъ търпѣнието,да се научимъ да търпимъ,да бѫдемъ хладнокръвни, да гледаме съ вѣра на бѫдещето и, каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моитѣ мечти сѫ да се омѫжа споредъ моя идеалъ“, а като се омѫжи, казва: „Моятъ животъ спира“. Не, тя е въ началото на живота. Нѣкои казватъ: „Изгубихъ си паритѣ“. — Що отъ това? Ти си въ началото на своя животъ—нищо не си изгубилъ. „Изгубихъ си здравето“. — Ти си въ началото на своя животъ: друго здраве ще добиешъ. Въ каквото положение и да бѫдемъ поставени, ние трѣбва да търпимъ и да се уповаваме на Бога до послѣдна минута. Тази вѣра трѣбва да бѫде дълбока въ всичкитѣ ни работи. Нѣкои искатъ да иматъ добро общество, да сѫ заобиколени съ добри хора. Иосифъ, като чужденецъ, живѣеше между чужди хора, но той съумѣ съ своето сърце и съ своя умъ да направи отъ тия хора добри приятели. Ама казватъ нѣкои: „Хората сѫ грѣшни“ — Отъ тия грѣшници именно си създайте приятели: въ тѣхъ има благородни души. Съврѣменниятъ християнинъ казва: „Той не е вѣрующъ, той е още зеленъ“.— Ами че, докато не бѫде зеленъ, може ли да узрѣе?Нѣщата,които изникватъ изъ земята, първо сѫ зелени, не узрѣватъ веднага. Зеленината е процесъ, чрѣзъ който се изсмукватъ соковетѣ, и, когато се набератъ,почва зрѣенето. „Ама обижда ме, че съмъ билъ зеленъ“. — Много добрѣ, че си зеленъ; той не те обижда; ако си благороденъ човѣкъ, съ трудъ единъ день ще узрѣешъ. Който не е зеленъ, не може да узрѣе. Ако не е зеленъ, ще бѫде сухъ; а въ сухото нѣма процесъ на развитие. Ако сте зелени, азъ ви сърадвамъ: то е благородна черта да бѫдете зелени; когато узрѣете, ще станете жълти като злато. Всички обичатъ паритѣ — узрѣването. Има нѣкои хора, които не сѫ узрѣли. Паритѣ знаете ли какво сѫ? Да сте узрѣли. Животътъ състои въ постепенно развитие на зеленината до узрѣването; този постепененъ процесъ се нарича въ науката еволюция, развитие. Той е необходимъ, докогато всички хора завършатъ процеса на развитието и придобиятъ всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобиятъ всички тия сокове, Господь ще изпрати своята благодатъ, и плодоветѣ у васъ ще узрѣятъ, Тогава ще се яви Господь. Когато сте още зелени, той отъ далечъ гледа на васъ; когато узрѣете, непрѣмѣнно ще дойде и ще откѫсне вашитѣ зрѣли плодове, защото тѣ сѫ потрѣбни Нему. Когато почнете да разбирате, да отдѣляте сѫщественитѣ работи отъ несѫщественитѣ, прѣходнитѣ отъ трайнитѣ, когато вашиятъ характеръ се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнатъ да узрѣватъ, тогава вие ще бѫдете извадени изъ затвора и прѣдставени прѣдъ Господаря на тоя свѣтъ да си кажете тълкуванието за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бѫде вѣнецъ на главата, а снопето на нивата ще ви се поклонятъ, и слънцето и луната и единадесетьтѣ звѣзди на Небето ще ви поздравятъ. И ще разберете тогава дълбокия смисълъ на земния животъ. Тогава Господь ще се яви, и ще се въдвори царството Божие на земята.


 

(Бесѣда, държана на 20. юлий 1914 г. въ София).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...