1924_12_07 Великата погрѣшка

[Ани]

От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ.

Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВЕЛИКАТА ПОГРѢШКА

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

Размишление.

 

Прочетоха се темитѣ: “Хармоничнитѣ черти на подсъзнателнитѣ, съзнателни и самосъзнателни дѣйствия”.

 

Тема 7: “Ролята на свръхсъзнанието”.

 

 

Искамъ трима души да излѣзатъ изведнажъ на дъската да напишатъ три геометрически фигури и три букви. (Колю Каишевъ, Георги Томалевски, Кръстю Христовъ.)

 

Сега въ минало упражнение имаше нарисуванъ единъ триѫгълникъ съ точка. Какво означава триѫгълникъ съ точка? Гледанъ отгорѣ, това е пирамида, означава човѣка въ своето проявено естество. Триѫгълникътъ самъ по себе си показва движение, проявление и посока на своитѣ сили. А триѫгълникъ съ точка винаги показва проекция на пирамида, гледана отгорѣ.

 

Сега вие се безпокоите, често, като ви погледне човѣкъ, мислите, като че ще разгадаятъ всичкитѣ тайни, които се криятъ въ васъ. Не, азъ гледамъ вашия носъ, то е една проекция само, ти не си въ носа си. Или гледамъ челото, то е пакъ една проекция. На нѣкои хора челата сѫ голѣми, а на други сѫ малки. На нѣкои хора носътъ е голѣмъ, на други е малъкъ. Защо? Защото не сѫ се проявили още. Тѣ сѫ още въ движение и слѣдователно, само една малка часть се е проявила. Тъй щото изискватъ се много сѫществувания, за да види човѣкъ въ сѫщность какво прѣдставлява. Нали астроло зитѣ турятъ всичкитѣ хора въ единъ голѣмъ човѣкъ, тѣ го наричатъ Адамъ Садмумъ.

 

Тъй щото всѣки единъ човѣкъ на земята прѣдставлява едно малко отражение на голѣмия човѣкъ. Той не прѣдставлява единъ съвършенъ образъ. Вземете едно млѣкопитающе, една крава или единъ волъ, прѣдставляватъ ли тѣ човѣка? То е въ извѣстно отношение, прѣдставляватъ. Волътъ има двѣ очи и човѣкътъ има двѣ очи; волътъ има носъ и човѣкътъ има носъ; волътъ има уста и човѣкътъ има уста; волътъ има двѣ уши и човѣкътъ има двѣ уши. Вземете коня, по какво се отличава той? Коньтъ нѣма рѫцѣ, но има копита, има нѣщо, по което той се отличава отъ човѣка. Послѣ, начинътъ, строежътъ на неговото чело не е както строежа на челото на човѣка. При това коньтъ има опашка, човѣкътъ нѣма опашка.

 

Е, каква роль играе опашката у животнитѣ? Нали има естественици тукъ, кажете! (-Тя спомага на движението.) Тази опашка е свързана въ края на гръбначния стълбъ и слѣдователно, когато тя се раздвижва, регулиратъ се мозъчнитѣ течения и се спомага за правилното движение, тя е регулаторъ. И когато нѣкое животно изгуби присѫствие на духа, то свие опашката си. У всичкитѣ е така. А когато животното мисли, тази опашка се движи нагорѣ и надолу, показва, че животното е въ едно отлично настроение на духа. Но не се ли мърда опашката, то е болно. Сега този регулаторъ у човѣка е миналъ отпрѣдъ. Животното мисли съ опашката си, т.е. неговата дѣятелность се регулирва отзадъ, теченията сѫ такива, понеже то върви хоризонтално съ земята, а посоката, въ която човѣкъ се движи, е обратна на тази у животнитѣ. Човѣкъ чрѣзъ носа регулира своитѣ мозъчни течения. Вие, като махнете носа на човѣка, той правилно не може да мисли. Това сѫ проекции, има извѣстни сили въ духовния свѣтъ, които съотвѣтствуватъ на носа. Самата интелигентность на човѣка не седи въ самия носъ. На човѣка може да му направятъ единъ изкуственъ носъ, ще бѫде ли интелигентенъ? Не, този носъ трѣбва да бѫде живъ, трѣбва да бѫде създаденъ отъ свръхсъзнанието на онзи, великия човѣкъ. Запримѣръ много отъ вашитѣ носове сѫ въ проекция, тѣ сѫ въ ембрионическо състояние, т.е. носоветѣ ви не сѫ развити. Послѣ, челата ви сѫщо се намиратъ въ едно ембрионическо състояние. Значи прѣдъ васъ седи единъ дълъгъ периодъ, въ който душата ви трѣбва да работи за сформируването на онова правилно тѣло, което трѣбва да имате. Правилно тѣло азъ наричамъ тѣло, което може да издържа всичкитѣ мѫчнотии, тѣло, което не се поддава на слабости.

 

Страхътъ запримѣръ се дължи на тѣлото. Чувствувашъ, че ще те биятъ и ти се уплашишъ и тогава поизлъгвашъ малко. Тогава страхътъ къмъ коя категория ще го турите, къмъ подсъзнателнитѣ сили, къмъ съзнателнитѣ или къмъ самосъзнателнитѣ? (- Съзнателнитѣ.) Когато човѣкъ хуква да бѣга, той съзнава ли това? (-Не съзнава.) То съзнанието послѣ се явява. Има и съзнателенъ страхъ, но тукъ влиза вече разсѫждението, а първоначално страхътъ е въ подсъзнанието. Напремѣръ като ти кажатъ “пожаръ”, ти хукнешъ да бѣгашъ, нищо повече, не му мислишъ много. Не, че съзнавашъ пожара, но самата дума “пожаръ” дава единъ потикъ въ твоето подсъзнание. А слѣдъ като помислишъ малко, виждашъ, че този пожаръ, при дадени условия, е несъвместимъ и страхътъ нѣма мѣсто.

 

Сега защо искамъ да развиемъ тази тема? Често въ вашия животъ се заражда обезсърчение. Нѣкой пѫть вие се считате гениални, т.е. като че ще разрѣшите всичкитѣ въпроси, разхождате се въ стаята си и си махате рѫцѣтѣ натукъ - натамъ. То е хубаво. Питамъ: отъ кѫдѣ е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смѣло и сте доволенъ самъ отъ себе си. Мине извѣстно врѣме, промѣни се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: “Тази работа не е за менъ”. И като дойде самосъзнанието, то ти казва: “Ти си дребнавъ човѣкъ” и вие се свиете въ черупката си. Найпърво иде подсъзнанието - ти се разпущашъ; послѣ иде съзнанието - ти се посвиешъ; и най-после, при самосъзнанието - ти станешъ една запетая. Казвашъ: “Що ми трѣбва, я да си гледамъ азъ своето положение.” Питамъ азъ: какъ се явяватъ тия психологически състояния? Ще кажете вие: “Отъ подсъзнанието идатъ.” Но тия бутончета какъ идатъ? Най-послѣ ти не се спирашъ въ подсъзнанието и влизашъ въ една друга областъ на обезсърчение. Обезсърчишъ се, обезвѣришъ се, изгубишъ посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намирашъ въ мъгла.

 

Слѣдъ като напусне човѣкъ самосъзнанието, въ коя область влиза? Азъ ще ви дамъ една математическа вѣроятность. Когато чувствувате тѣзи разположения на обезсърчение азъ го оприличавамъ на единъ плодъ прѣждеврѣменно откѫснатъ отъ вѣтъра, че е падналъ долу при корена си. Всѣка една ваша мисъль неузрѣла, като падне, тя отново трѣбва да се трансформира и да се подеме пакъ отново отъ коренитѣ на живота и да й се даде нова форма, новъ животъ. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: “И този плодъ остана малъкъ.” Мислите, че ще излѣзе нѣщо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодътъ падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вѣтъра не може да го чуете, малко сте глухъ, но виждате ябълката паднала долу при дънера. Ти виждашъ твоя идеалъ падналъ долу и казвате: “Отиде идеалътъ ми.” Не считайте, че това, което е горѣ, е идеалъ. Идеалъ може да бѫде само единъ узрѣлъ плодъ и този идеалъ никога не пада отъ вѣтъра, той ще ви чака, той е живъ, вие ще го откѫснете. Та рекохъ, нѣкои отъ вашитѣ мисли и желания тъй падатъ и въ слѣдствие на това вие се обезсърчавате. Вземете на едно малко дѣте куклата, то ще се обезсърчи. Защо? -Нѣма съ какво да се занимава. Сѫщиятъ законъ е и у човѣка. Човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце трѣбва да има мисли и желания, които да останатъ при всичкитѣ бури на дървото на живота.

 

(черт.1) Какво означава този голѣмиятъ крѫгъ, на какво е емблема крѫгътъ? (-Прѣдставлява единъ завършенъ цикълъ.) Вземете, когато годятъ нѣкого, турятъ му единъ крѫгъ - пръстенъ на рѫката, завършена ли е неговата работа? Не. Крѫгътъ тукъ означава една работа, въ която могатъ да те впрегнатъ. Това е крѫгътъ. Значи, опрѣдѣлена е дѣятелность та на човѣка. Крѫгътъ всѣкога означава една опредѣлена дѣятелность. И хубаво е, когато мислитѣ ви сѫ разхвърляни понѣкога, да си правите такива малки крѫгчета. (А) Тѣзи крѫгчета означаватъ: дѣятелностьта на човѣка се разширява.

 

А тази буква “А” какво означава? Този знакъ е взетъ отъ египетската азбука. Това показва, че египтянитѣ сѫ били изправенъ народъ, т.е. онѣзи, които тръгватъ въ пѫтя. “А”-то всѣкога показва самосъзнаване. Казва се: “азъ”, то значи: “азъ, който опрѣдѣлямъ своята дѣятелность, азъ мога да мисля - самосъзнавамъ се.”

 

 

(Вториятъ написа една елипса и буквата “Т”.) Какво означава буквата “Т”? Вие защо я написахте? (-Просто азъ харесвамъ тази буква. А, елипса мисля, че е резултатъ на едно движение, защото и планетитѣ се движатъ въ елипса.) Човѣкътъ има елипсообразна форма. “Т”-то произтича от . Същиятъ знакъ обърнатъ прѣдставлява буквата “Т”, само че тукъ двата края отстрани сѫ по-кѫси. Туй е едно материалистическо противодѣйствие на невидимия свѣтъ. А обърната буквата нагорѣ, “T” показва едно примирение. “Т” показва самосъзнанието у човѣка да измѣня живота си.

 

 

Затова на тази буква “Т” турятъ една змия. Т.е. нисшиятъ умъ трѣбва да го разпъватъ или онова самосъзнание хваща нисшия умъ и казва: “Слушай, ти нѣма да ми бѫдешъ господарь, ти си заповѣдвалъ досега, а сега ще слугувашъ. Пъкъ каквото ти се заповѣдва, това ще вършишъ.” И тъй, тази елипса показва не само, че човѣкъ трѣбва да се съзнава като едно сѫщество, но и неговата дѣятелность трѣбва да бѫде опредѣлена. И туй сѫщество въ своето подсъзнание трѣбва да изправи една велика своя погрѣшка, защото този, нисшиятъ умъ е свързанъ съ човѣшкото сърце, а оттамъ започватъ всичкитѣ пороци и погрѣшки. (Може ли една погрѣшка да бѫде велика?) Велика е погрѣшката, защото човѣкъ е помислилъ, че може да живѣе безъ Бога. Тамъ е погрѣшката. Човѣкъ, като е взелъ живота, ка залъ: “Азъ и безъ Бога мога да живѣя.” Това е нисшиятъ умъ у човѣка, обаче достигналъ до това положение да разбира, че частьта извънъ цѣлото не може да сѫществува, не може да живѣе, а човѣкъ е часть отъ цѣлото. Тогава такава една мисъль е една велика погрѣшка. Слѣдователно човѣкъ може да се развива и сѫществува само въ цѣлото. Човѣкъ самъ не е цѣла единица. По-нататъкъ има нѣща, които ние нѣма да ги зачекваме.

 

Въ ума има едно друго естество, то е достояние на повисшитѣ свѣтове. Умътъ въ себе си има двояко естество, то съдържа два принципа: единъ принципъ на великитѣ мистерии, на Божественото, а другиятъ, нисшиятъ - той прѣдставлява засега плътьта у човѣка. Тѣзи склонности, които сега има човѣкъ, откѫдѣ ги е взелъ? Върху туй окултната наука нищо не разкрива. Тя мълчи. Казва се, че тия падналитѣ духове сѫ причина. Но това сѫ само врѣменни обяснения. Казваме, че човѣкъ има извѣстни погрѣшки. Но отъ какво произтичатъ погрѣшките? И защо единъ прави погрѣшки, а другъ не прави погрѣшки?

 

Значи, първата мисъль, която е създала грѣха, е тази: че човѣкъ, като излѣзналъ отъ Бога, той е помислилъ, че може да живѣе и безъ Него. Така той се отдѣлилъ отъ цѣлото и поискалъ да живѣе единъ самостоятеленъ животъ. И животътъ, който досега е прѣкарвалъ по такъвъ начинъ, той е образувалъ хиляди злини.

 

 

Третиятъ чертежъ, той е вече разрѣшението на задачата. Вториятъ показва, че човѣкъ трѣбва да изправи своята погрѣшка. Човѣкътъ има два центъра: сърцето и ума, които трѣбва да се хармониратъ. Третиятъ написа пентограмата (А), то е човѣкътъ, който работи. Този човѣкъ трѣбва да бѫде въ движение и да служи на Бога. Пентограмата прѣставлява малкия свѣтъ. Значи, у човѣка всичкитѣ разумни сили и всичкитѣ добри желания трѣбва да бѫдатъ впрегнати за изкупуване - изправяне на неговитѣ погрѣшки. А само въ петоѫгълника ние имаме правила, образци, чрѣзъ които можемъ да изправимъ една погрѣшка.

 

Да допуснемъ, робъ си, искашъ да се освободишъ, но туй робство не е материално, то е духовно, какво трѣбва да направишъ тогава? Какво движение ще направишъ? (В) Значи, за да се освободишъ непрѣменно трѣбва да отправишъ ума си къмъ Бога. Ще направишъ движение движение съ рѫката си нагорѣ (В). Рѫката, това е единъ женски принципъ, движение на волята. Значи, ти непрѣменно трѣбва да отправишъ и сърцето си къмъ Бога. Първиятъ потикъ на ума е тамъ. Не направишъ ли тъй, може да мислишъ колкото искашъ, всичкото туй ще отиде на вѣтъра. Но съединишъ ли се съ Бога въ волята си, веднага ти почнешъ да пъплишъ нагорѣ, като единъ охлювъ.

 

 

Петоѫгълникътъ започва съ едно движение нагорѣ (В); послѣ надолу (С), туй е второто движение, слизане надолу и прѣдставлява рефлекция на първото. Послѣ иде третото движение отдѣсно къмъ лѣво (Д). И тогава имате отъ лѣво къмъ дѣсно хоризонтално (Е) и пето едно движение отъ дѣсно къмъ лѣво надолу (О). Първото движение показва закона на истината. Сега туй е само външната страна. Слѣдъ като направите тѣзи петь движения, нѣма да спрете тамъ, ще направите едно вѫтрѣшно движение, единъ крѫгъ около петоѫгѣлника. Т.е. въ всичкитѣ ваши чувства и мисли вие ще се стремите да се съедините съ Бога - съ първиятъ източникъ, отъ който сте излѣзли. Туй всички трѣбва да го направите, т.е. вие за Бога ще мислите, че е единъ принципъ, едно Сѫщество разлѣто въ цѣлия козмосъ, не въ видимия свѣтъ тукъ, защото видимото е само сѣнка на онова сѫщественото. Съ тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и въ васъ ще има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ Бога.

 

Сега, когато правите този опитъ, може да нѣмате веднага резултатъ. Ако вие сте нѣкой каменарь и вдигате вашия чукъ, удряте о една скала, съ първия ударъ резултатъ може ли да имате? Като ударите единъ пѫть тази канара, чукътъ отскочи и нѣкой пѫть вие трѣбва да ударите 500 пѫти едно слѣдъ друго, за да имате единъ малъкъ резултатъ. Та, като дойдете до великитѣ идеи, искате да ги разберете, често и вашиятъ чукъ отскача и трѣбва да ударите най-малко 500 пѫти. А вие веднага казвате: “Тази работа не е заради менъ.” Не, не, ще чукате, докато отчупите нѣщо. И слѣдъ като отчупите едно малко парче отъ този камъкъ, ще го вземете съ себе си и като се върнете въ кѫщи, ще го разгледате хубаво. Слѣдователно у васъ трѣбва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва. Кой човѣкъ е постояненъ сега? Въ туй отношение ученитѣ хора донѣкѫдѣ сѫ успели, има които сѫ работили 20-30 години върху извѣстни задачи, за да дойдатъ до нѣкой резултатъ. То е вече постоянство и благодарение на туй постоянство тѣ сѫ сполучили да откриятъ нѣщо. Т.е. тѣ не сѫ открили, но като сѫ хлопали, хлопали дълго врѣме съ своя ключъ и най-послѣ природата имъ даде нѣщо и тѣ откриятъ!

 

Сега този законъ вие може да го приложите. Когато искате да развиете една добра черта въ вашия характеръ, прѣди всичко трѣбва да имате постоянство. А сегашното ви постоянство може да се опрѣдѣли на колко удара? Слѣдъ като ударите стотина пѫти, вие напускате работата си. Заболятъ ви рѫцѣтѣ. Нѣкой пѫть ще ви се откѫснатъ рѫцѣтѣ, волята ви ще отслабне, но вие трѣбва да се научите какъ да чукате. Има единъ начинъ за удряне. При ударитѣ не бързайте никога. Знаете ли какъ да удряте? Когато ударишъ, движението на чука да не се прѣнася въ рѫката ти. Туй е изкуство, като ударишъ всичкото сътресение, което чукътъ произвежда, да не се пренесе въ мускулитѣ ти, а да се поляризира тази енергия навънъ. Има майстори, които знаятъ какъ да удрятъ. И рѫцѣтѣ имъ ставатъ здрави. При тѣзи неестествени удари се произвеждатъ дразнения. Нали вие често се дразните?

 

Може ли нѣкой да опрѣдѣли какво нѣщо е дразнене? Нѣкой пѫть у васъ има желание да се дразните, умишлено го правите това, говорите едно, а разбирате друго. Напримѣръ казвате тъй: “Слушай, ти си много уменъ човѣкъ”, а въ сѫщность подъ думата “уменъ” разбирашъ: “Ти тъй малко не си съ ума си.” Или казвате: “Ти си отличенъ поетъ!” А при това не разбирашъ, че е отличенъ. Това сѫ дразнения. Ти говоришъ едно, а разбирашъ друго. Дразнене може да има въ погледъ, послѣ и съ устата си може да направишъ една подигравателна усмивка, това сѫ все извѣстни дразнения, които ги имате. И всички вие сте физиономисти, гледате всѣкиго въ лицето и при всѣко движение вие си съставяте извѣстно понятие. Нѣкой пѫть казвате, че извѣстно лице къмъ васъ не се държа сериозно. Е, въ какво сѣди сериозностьта? Кои сѫ чертитѣ, които опредѣлятъ несериозностьта? Вие не може да опредѣлите.

 

Единъ българинъ поканилъ единъ свой приятелъ на гости. Но приготвилъ за обѣдъ една риба, която има много кости. Той билъ невнимателенъ, че турилъ насрѣща си гостенина. Когато почнали обѣда този се забравилъ въ яденето и постоянно плюлъ насрѣща му коститѣ. Хичъ не му идва на ума, че той плюе на другия. Другиятъ казва: “Разбирамъ да ядешъ риба, но защо ме плюешъ?” А онзи, погълнатъ въ себе си, за да [не] погълне нѣкоя кость, постоянно плюе. Та, дразненето азъ го наричамъ ядене на риба съ много дребни кости, вие ги плюете постоянно, а онѣзи, които сѫ около васъ, се дразнятъ. Нѣкой пѫть туй става несъзнателно, а нѣкой пѫть - съзнателно. Тѣзи черти вие трѣбва да ги изхвърлите отъ васъ. Непрѣменно човѣкъ прѣдъ себе си трѣбва да бѫде изправенъ. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ характера си, не да бѫдете неестествени, но всички да бѫдете естествени. Естествено положение азъ наричамъ, когато човѣкъ е самъ доволенъ отъ себе си. Туй е едно Божествено положение, ние го наричаме милосърдие. И въ обноскитѣ си, и въ погле да, и въ думитѣ, и въ постъпкитѣ си, движенията - всичко това да е естествено, прѣмо, да не се разбиратъ двѣ нѣща.

 

Значи, отъ тѣзи три чертежа изваждаме слѣдното нѣщо, на човѣка му трѣбватъ три нѣща. Първиятъ написа буквата “А”, което значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ. Вториятъ написа буквата “Т”, което значи, че човѣкъ трѣбва да изправи своята погрѣшка. Третиятъ написа буквата “Д”, какво означава “Д”-то? “Д” означава въ природата плодъ, който зрѣе, това е чашката, обърната надолу. Ние казваме: “добро”, “добродетель”. Може ли да кажете други думи, които започватъ съ думата [буквата] “Д”? (- Дружба, душа, духъ…) “Д” всѣкога показва ония сили, кито помагатъ за зрѣнието на извѣстни плодове въ човѣшката душа.

 

“Д” прѣдставлява извѣстни движения. Първото движение отгорѣ отива надолу къмъ лѣво. (1) Послѣ имате друго движение отъ лѣво на дѣсно (2). Послѣ - отъ дѣсно на лѣво (3) И накрай свършва пакъ къмъ дѣсно. (4) Значи буквата “Д” показва: каквото се започне трѣбва да се свърши. И въ лѣво, и въ дѣсно може да отидешъ, но работитѣ си ще свършишъ. Работитѣ, които почватъ съ буквата “Д”, свършватъ добрѣ. Денемъ се почватъ тия работи, а не нощемъ.

 

“Н” е законъ на противоречие. Тази малка хоризонтална линийка показва мостъ, който съединява двата брѣга. Но този мостъ може да се разруши. Какъ ще примирите двѣ противоположни страни? -Ще теглите една линия между тѣхъ. “Д” е законъ, чрѣзъ който се даватъ условия за зрѣене на плодоветѣ. Какъ се произнася буквата “Д”. Дѣ се поставя езика? - На горното небце. А горната часть, това означава активность на волята. Значи, ти трѣбва да бѫдешъ активенъ. Добре, тогава между горната челюсть и езика се образува една празнина, единъ триѫгълникъ. Слѣдователно туй напрѣжение се връща къмъ гортана*. Това показва, че това добро трѣбва да бѫде разумно, да се изрази навънъ. Да намѣримъ една подходяща форма, въ която да вложимъ своята енергия, слѣдователно вие въ живота се спъвате дотогава, докато намѣрите една подходяща форма. Човѣкъ, който иска да извърши едно добро, трѣбва да намѣри единъ образецъ. Все трѣбва да има единъ учитель да ти покаже какво да правишъ. Безъ учитель въ свѣта не може, въ каквото и да е направление, не може. Вземете по музика, най-малко майка ви трѣбва да бѫде музикантъ, или баща ви - тѣ сѫ първитѣ учители. Трѣбва да има нѣкой, който да е вложилъ нѣщо въ васъ. Това е законъ.

 

(-Човѣкъ не иде ли съ своитѣ дарби?) - Своитѣ дарби, че той ги е взелъ отъ Бога. Първото нѣщо, което трѣбва да знаемъ, то е, че тѣ сѫ отъ Бога. Иначе, ако кажете: “своитѣ дарби”, то ще прилича ето на какво, нѣкой казва: “Ти знаешъ ли кой съмъ азъ?” -Е, кой си? - “Петко Стояновъ.” -“Пъкъ ти знаешъ ли кой съмъ азъ?” - Кой си? - “Драганъ Ивановъ.” А това знаете ли на какво мяза? Въ Русе се случи това нѣщо. Единъ запасенъ полковникъ отива въ една кантора, ималъ си нѣкаква работа. Казва на служащия: “Ти знаешъ ли кой съмъ азъ?” -“Е, кой си ти?” -“Азъ съмъ запасенъ полковникъ, еди кой си!” -“Ами ти знаешъ ли кой съмъ азъ?” - “Кой си ти?” “Азъ съмъ запасенъ ефрейторъ еди кой си”, и кисватъ двамата да се смѣятъ. И вие, които сте дошли на земята, сте все въ запасъ. Ти си полковникъ въ запасъ, другъ ефрейторъ въ запасъ, но не сте на дѣйствителна служба, въ запасъ сте.

 

Най-първо ще съзнаешъ, че тия дарби сѫ вложени въ тебе и ти, до извѣстна степень, си се спъналъ въ миналото нѣкѫдѣ. Сега трѣбва да направишъ една врѣзка, съ кого? Съ Бога. Послѣ, съ всички добри и умни хора по лицето на земята и съ всички гениални. Защото всички добри хора сѫ умни и гениални. И тогава ще влѣзете въ връзка съ цѣлото кълбо, съ всички сѫщества, не само съ тия, които живѣятъ сега, но и които сѫ живѣли въ миналото и тѣзи, които за въ бѫдаще ще живѣятъ. Защото тѣзи, които сѫ живѣли въ миналото, тѣ живѣятъ и сега и пакъ ще дойдатъ въ бѫдаще да живѣятъ. Съ всички тѣхъ ще влѣземъ въ връзка. Тъй е за чо вѣка, който иска да изправи живота си. Той трѣбва да влѣзе въ връзка съ всички напрѣднали братя. Безъ това вашиятъ успѣхъ е невъзможенъ. Вашитѣ мисли, вашитѣ чувства, на тѣхъ имъ трѣбва просторъ. За да може да се облагородятъ вашитѣ чувства, трѣбва да ги проектирате навсѣкѫдѣ, за да добиятъ сила. И затуй, когато човѣкъ се подпушва, нѣма условия за растене, за развиване, за облагородяване.

 

Първото нѣщо за всѣки човѣкъ, за духовния човѣкъ е да отправи ума и сърцето си къмъ Бога, за да не се подпушва, защото свѣтътъ иска да ни подпуши. Свѣтътъ ще ви каже: “Вие сте диванета, будали, не трѣбва да вѣрвате въ Бога”, и ако вие ги послушате, вие ще унищожите вашата вѣра къмъ Бога. И обществото ще ви изпъди навънъ и вие, като нѣма накѫдѣ, падате въ отчаяние: или ще се самоубиете, или ще се хвърлите въ развратъ. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: “Този свѣтъ е направенъ заради мене”, нищо повече. Дотогава, докато вие вѣрвате въ Бога, никой не може да ви изключи. Може българитѣ да ви изключатъ, може единъ народъ да ви извади отъ своето мѣсто, това нищо не значи, вие ще отидете въ другъ народъ. Сега, нали много славяни отидоха въ Америка. Тамъ има по-добра почва за работа. Не трѣбва ние да се ограничаваме само на едно мѣсто. Ако българитѣ не ни приематъ, ще идемъ на друго мѣсто. Божественото сѣди по-високо отъ всичко друго.

 

Та, нѣма да си турите една граница между свѣта и васъ, но ще се съедините въ вашите мисли и чувства съ Бога и ще имате желание да се проявите въ пълната смисъль. Не да казвате: “Ти знаешъ ли кой съмъ азъ!” Не, ще турите онова дълбоко желание вътре въ васъ, да се прояви всичко онова, което е най-възвишеното и благородно. Тогава всичкитѣ отрасли на науката могатъ да ви служатъ като помагала въ живота. Но първото нѣщо: трѣбва да образувате една вѫтрѣшна, солидна връзка съ Бога и не трѣбва да се колебаете. И като дойде единъ приятель, ще му кажешъ: “Слушай, азъ имамъ една свещенна идея, ако можешъ да приложишъ единъ потикъ въ менъ за тази идея, добрѣ, но ако не можешъ, нищо лошо да не ми казвашъ за нея. Нищо повече. Има известни свещени идеи, които вие трѣбва да пазите свещено въ васъ, въ себе си. Нѣкой пѫть може да ви мине мисъль: дали Богъ съществува или не? Тази идея не е ваша, тя е идея на хиляди хора, следователно тя не се е родила отъ вашия умъ.

 

При сегашнитѣ условия, при които се намирате, васъ ви трѣбва една среда и тази среда е именно туй, разумното Божествено направление: да мислите заради Бога. Вие не трѣбва да чакате Господа постоянно. Не, не, при Бога като идете, вие не трѣбва да разсѫждавате. Сега нѣкой ще каже: “Защо да не разсѫждаваме?” Ако единъ учитель по висшата математика ви прѣподава една задача, какво ще разсѫждавате? Нали най-първо ще слушате? Сега нѣкой отъ васъ найпърво разсѫждава, а не слуша.

 

Какво ще разсѫждавате тука, какви ви сѫ разсѫжденията? Азъ може да кажа тъй: (Учительтъ изтрива знацитѣ въ формулата.) Сега може ли да разсѫждавате още? Найпослѣ махна и буквитѣ. Тогава какво остана? Дѣ ви сѫ разсѫжденията? Това сѫ математически отношения и тѣзи числа сѫ символи на извѣстни истини. Ако ти можешъ да схванешъ тѣзи отношения, тогава може да разберешъ тази формула. И когато отиваме при Бога, ние отиваме при Него да можемъ да научимъ отношенията на нѣщата. Цѣлиятъ животъ, всичко прѣдставлява все такива отношения. Всички вие тукъ прѣдставлявате една такава математическа задача. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ сѫ въ квадратъ, други сѫ въ кубъ, отъ нѣкои се извлича коренъ, нѣкои ги събиратъ, нѣкои ги умножаватъ, нѣкои се дѣлятъ, нѣкои отъ тѣхъ сѫ въ извѣстна пермутация, послѣ нѣкои отъ васъ спадате къмъ задачитѣ на математическа функция, едни спадатъ къмъ рационалнитѣ числа, други спадатъ къмъ ирационалнитѣ числа, едни къмъ цѣлитѣ числа, други къмъ дробитѣ. Но всѣки единъ отъ васъ е на мѣстото си. Дробь или цѣло, то е безразлично. И тогава най-мѫчната задача, която имаме въ свѣта, е тази: всички тия хора, тия числа да се приведатъ въ редъ и порядъкъ, съобразно развитието на битието. И въ нашия животъ Божествениятъ духъ е, който ни потиква. Не само сега, но отъ хиляди години работи Той въ насъ, учи ни и колко има още да ни учи, знаете ли? Азъ ще ви напиша колко приблизително години: 31 014 000 000 000 и това сѫ слънчеви години. Можете ли да прочетете това число? Прѣдставете си слѣдъ толкова врѣме, като се учите, какви ще бѫдете!

 

Какво означаватъ тия числа? Това сѫ категории, означаватъ извѣстни идеи. Имате тукъ числото 666? - Означава човѣкътъ антихристъ. Какво означава числото 777? А какво означава числото 888? - 999? Нѣкой пѫть азъ ще се спра по-подробно върху тѣзи числа, но казвамъ ви, това сѫ различни идеи, турени въ форма. Сега въ втората колона имате самитѣ числа, умножени три пѫти: 3 по 9 колко прави? - 27. Три по 8 - 24 и т.н. Какво значи 8? Значи: лошиятъ човѣкъ може да се поправи. Какъ? Той трѣбва да прѣмине числото 8. Лошиятъ човѣкъ може да го изправи само числото 8. Осемь, това е най-голѣмата майка. Осемь е живата природа, а 9 е цѣлия човѣкъ. Значи 8, за да се поправи, той трѣбва да прѣмине числото 8. А знаете ли колко врѣме трае то? - А то е единъ дълъгъ периодъ на страдание. Върху човѣка трѣбва да работятъ два принципа: Божествениятъ принципъ и живата природа. Значи, този човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ много страдания, това означава числото 8 - най-голѣмитѣ страдания, които сѫ допустими за човѣка. Сега, въ третата колона имаме събиране 15, 1 и 5 = 6; 12, 1 и 2 = 3 и т.н., туй е вече изправление. Има извѣстна литература за числата. Вие наблюдавали ли сте при кои числа ви се случватъ добри нѣща и въ кои дни? То е цѣла наука.

 

Размишление.

 

Слѣдующиятъ пѫть ще донесете една бѣла макара наймалко отъ 200 ярда и една паница, може да е пръстена, дълбока, но неупотрѣбявана и една нова лѫжица, ще направимъ единъ опитъ.

 

Любовьта ражда доброто!

Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!

 

8-ма школна лекция

на I Младежки Окултенъ Класъ

7.XII.1924г.

8 часа вечерьта

 

--------------------------------------------------------------------

*отъ гортань - книж.остар.(отъ рус.) гърло

 

 

---------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА

 

Тема 7: Ролята на свръхсъзнанието.

Какво значи триѫгълникъ съ точка?

Какво прѣдставлява носътъ, челото, устата и пр.?

Ролята на опашката у животнитѣ и носа у човѣка?

За страха.

Различни състояния у човѣка.

Какво означава крѫга? Буквата “А”?

Какво означава елипсата? Буквата “Т”?

Великата погрѣшка! Въ какво сѣди тя?

Петоѫгълникъ. Какво значи буквата “Д”?

Що е дразнене? Търпение и постоянство.

Какъ да поправимъ погрѣшката си?

При Бога ще отидемъ безъ разсѫждение.

Хората прѣдставляватъ една сложна математическа формула.

[Ани]

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ".

Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г.
Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Великата погрѣшка.

 

  „Любовьта ражда доброто!

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода“.

Размишление.

  Прочетоха се работитѣ върху темата: „Хармоничнитѣ чърти на подсъзнателнитѣ, съзнателнитѣ и самосъзнателнитѣ дѣйствия.“

  За слѣдния пѫть пишете върху тема № 7: „Ролята на свърхсъзнанието“.

  Да излѣзатъ трима души на дъската да напишатъ три геометрически фигури и три букви. (Три ученика начъртаха: крѫгъ, елипса и пентограмъ и три букви: А, Т, и Д.

  Въ миналото упражнение бѣхте начъртали триѫгълникъ съ точка. Какво означава триѫгълникъ съ точка? Гледанъ отгорѣ, той прѣдставлява пирамида, а тя означава човѣка въ своето проявено естество. Триѫгълникътъ, самъ по себе си, показва движение, проявление и посока на своитѣ сили. Триѫгълникъ съ точка пъкъ винаги показва проекция на пирамида гледана пакъ отгорѣ.

  Сега, като ви погледне човѣкъ, вие се безпокоите, да не би да се разгадаятъ тайнитѣ, които се криятъ въ васъ. Не, азъ гледамъ на васъ само като на една проекция. Носътъ ви, запримѣръ, е само една проекция, вие не сте въ носа си. Челото ви е пакъ една проекция. Челата на нѣкои хора сѫ голѣми, а на други — малки. Носътъ у нѣкои хора е голѣмъ, а у други — малъкъ. Защо? Защото нѣкои хора сѫ се проявили повече, а други по-малко. Тия хора, на които носътъ е малъкъ, сѫ още въ движение. Слѣдователно, само една малка часть отъ тѣхъ се е проявила. Тъй щото, за да види човѣкъ, какво прѣдставлява въ сѫщность, изискватъ се много сѫществувания. Затова астролозитѣ поставятъ всички хора въ единъ голѣмъ човѣкъ, когото наричатъ Адамъ Кадмонъ.

  Значи, всѣки човѣкъ на земята не прѣдставлява нѣкакъвъ съвършенъ образъ, а само едно малко отражение на голѣмия човѣкъ. Вземете, напримѣръ, едно млѣкопитающе — една крава или единъ волъ — тѣ прѣдставляватъ ли човѣка? Въ извѣстно отношение само тѣ прѣдставляватъ нѣщо подобно на човѣкъ, а именно: волътъ има двѣ очи, и човѣкътъ има двѣ очи; волътъ има носъ, и човѣкътъ има носъ; волътъ има уста, и човѣкътъ има уста; волътъ има двѣ уши, и човѣкътъ има двѣ уши. Волътъ, обаче, има роги, човѣкътъ — нѣма. Вземете коня. По какво се отличава отъ човѣка? Коньтъ нѣма рѫцѣ, но има копита. Въ всички млѣкопитающи има нѣщо, по което се отличаватъ отъ човѣка. Начинътъ, строежътъ на челото у коня не е такъвъ, какъвто е строежътъ на челото у човѣка. При това, коньтъ има опашка, човѣкътъ нѣма. Каква роля играе, опашката у животнитѣ? Какво ще кажатъ естественицитѣ затова? (— Тя спомага на движението). Опашката у животнитѣ е свързана съ гръбначния стълбъ. Слѣдователно, когато тя се раздвижва, мозъчнитѣ течения се регулиратъ и съ това се спомага за правилното имъ движение. Тя е регулаторъ. Когато нѣкое животно изгуби присѫтствието на духа, то свива опашката си: когато мисли, опашката се движи нагорѣ и надолу. Това показва, че животното е въ отлично настроение на духа. Не мърда ли опашката си, то е болно. Този регулаторъ у човѣка е прѣминалъ отпрѣдъ на лицето му. Той се съсрѣдоточава въ носа. Животното мисли съ опашката си, т. е. неговата дѣятелность се регулира чрѣзъ опашката, понеже то върви хоризонтално съ земята. Посоката пъкъ, въ която човѣкъ се движи, е обратна на тази у животнитѣ, затова той регулира своитѣ мозъчни течения чрѣзъ носа си. Ако се махне носа на човѣка, той вече не може да мисли правилно. Чрѣзъ носа се проектиратъ извѣстни сили отъ духовния свѣтъ. Интелигентностьта на човѣка, обаче, не седи въ самия носъ. Ако направятъ изкуственъ носъ на нѣкой човѣкъ, той ще бѫде ли интелигентенъ? — Не, носътъ трѣбва да бѫде живъ,да бѫде създаденъ отъ свърхсъзнанието на великия човѣкъ. Запримѣръ, много отъ вашитѣ носове сѫ въ проекция още, тѣ сѫ въ ембрионално състояние, т. е. още не сѫ развити.

  Послѣ, челата ви сѫщо тъй се намиратъ въ ембрионално състояние. Значи, прѣдъ васъ седи дълъгъ периодъ отъ врѣме, прѣзъ който духътъ ви трѣбва да работи, за да формира едно добрѣ и правилно развито тѣло. Азъ наричамъ правилно развито тѣло онова, което издържа на всички мѫчнотии и не се подава на слабости. Страхътъ, запримѣръ, се дължи на тѣлото. Ти чувствувашъ, че ще те набиятъ и се уплашвашъ. Тогава, къмъ коя категория ще турите страха, къмъ подсъзнателнитѣ, къмъ съзнателнитѣ или къмъ самосъзнателнитѣ сили? Когато човѣкъ хуква да бѣга, той съзнава ли това? (— Не съзнава). Съзнанието се явява отпослѣ. У човѣка има и съзнателенъ страхъ, но тукъ влиза вече разсѫждението, а първоначално страхътъ е въ подсъзнанието. Напримѣръ, като ти кажатъ „пожаръ“, ти хуквашъ да бѣгашъ, не мислишъ много. Ти не съзнавашъ пожара, но самата дума „пожаръ“ дава вече потикъ въ твоето подсъзнание. Слѣдъ като помислишъ малко, виждашъ, че при дадени условия пожарътъ е несъвмѣстимъ, и страхътъ изчезва.

  Сега, защо искамъ да развиете темата за съзнанията? Често въ вашия животъ се заражда обезсърдчение. Нѣкой пѫть вие се считате гениални, мислите, че ще разрѣшите всички въпроси. Седите въ стаята си, разхождате се, махате рѫцѣтѣ си натукъ-натамъ, като че всичко можете да направите. Питамъ ви: откѫдѣ е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смѣло нагорѣ, надолу доволенъ сте отъ себе си. Мине, обаче, извѣстно врѣме и състоянието ви се измѣня, вие се посвиете малко въ черупката си, казвате: тази работа не е за менъ! Значи, дошло е самосъзнанието, което ви казва: ти си дребнавъ човѣкъ. Най-първо иде подсъзнанието — ти се разпущашъ. Послѣ иде съзнанието — ти се посвиешъ малко. Най-послѣ иде самосъзнанието, при което ти ставашъ на запетая и казвашъ: що ми трѣбва това нѣщо! Я да си гледамъ своето положение. Питамъ ви: какъ се явяватъ тия психологически състояния? Ще кажете, че идватъ отъ подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-послѣ ти не спирашъ и тукъ. Ти влизашъ въ една область на обезсърдчение. Обезсърдчишъ се, обезвѣришъ се, изгубвашъ посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието и се намѣришъ въ мъгла. Въ коя область влиза човѣкъ слѣдъ като напусне самосъзнанието? Азъ ще си послужа съ една математическа вѣроятность. Когато чувствувате състояния на обезсърдчение, азъ ги уподобявамъ на единъ плодъ, прѣждеврѣменно откѫснатъ отъ вѣтъра и седи долу при корена си. Всѣка ваша неузрѣла мисъль, като падне на земята, трѣбва веднага да се трансформира и отново да се подеме отъ коренитѣ на живота, да ѝ се даде нова форма, новъ животъ. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: все ще излѣзе нѣщо отъ този плодъ. Но дойде нѣкоя малка буря, раздруса дървото, и плодътъ пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вѣтъра, глухъ сте малко, но виждате ябълката паднала долу при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеалъ падналъ на земята и казвате: отиде идеалътъ ми! Не считайте, че това, което е горѣ е идеалъ. Идеалъ може да бѫде само узрѣлиятъ плодъ! И този идеалъ никога не пада отъ вѣтъра. Той е живъ и ще чака вие сами да го откѫснете.

  Та казвамъ: тъй падатъ и нѣкои отъ вашитѣ мисли и желания, вслѣдствие на което вие се обезсърдчавате. Вземете куклата на едно малко дѣте, и то ще се обезсърдчи. Защо? — Нѣма съ какво да се занимава. Сѫщиятъ законъ се забѣлѣзва и у възрастния човѣкъ. У човѣшкия умъ, у човѣшкото сърце трѣбва да има мисли и желания, които да останатъ на дървото на живота, каквито и бури да се явятъ.

  Какво означава начъртания крѫгъ (фиг.1), на какво е емблема крѫгътъ? (— Той прѣдставлява единъ завършенъ цикълъ). Вземете, запримѣръ, когато хората се годяватъ, турятъ имъ по единъ пръстенъ, т. е. по единъ крѫгъ на рѫката. Питамъ: тѣхната работа завършена ли е? — Не. Крѫгътъ, въ този смисълъ, означава впрѣгане въ нѣкаква работа. Значи, крѫгътъ всѣкога означава една опрѣдѣлена дѣятелность на човѣка. Добрѣ е, когато мислитѣ ви сѫ разхвърляни, да си чъртаете малки крѫгчета. (фиг.4). Тѣзи крѫгчета означаватъ, че дѣятелностьта на човѣка постепенно се разширява.

  Какво означава буквата А, написана въ крѫга?

— Този знакъ на фиг. 5 е взетъ отъ египетската азбука. Той показва, че египтянитѣ, които сѫ тръгвали въ пѫтя, сѫ били изправенъ народъ. Буквата „А“ всѣкога означава самосъзнание. Казва се „азъ“, то значи: азъ, който опрѣдѣлямъ своята дѣятелность, мога да мисля, самосъзнавамъ се.

  Какво означава буквата, „Т“, написана въ елипсата (фиг. 2)? Защо написахте таз буква именно? (— Азъ харесвамъ тази буква. А за елипсата мисля, че тя е резултатъ на движение, защото и планетитѣ се движатъ въ елипса). Човѣкътъ има елипсообразна форма. Буквата „Т“ произтича отъ знака означенъ на фиг.6.

Ако този знакъ се обърне нагорѣ, той прѣдставлява буквата „Т“, само че тукъ двата странични края сѫ по-кѫси. Това е едно материалистическо противодѣйствие на невидимия свѣтъ. Буквата „Т“ пъкъ показва примирение. Тогава у човѣка дѣйствува самосъзнанието, което измѣня живота му. Затова на буквата „Т“ турятъ една змия, фиг. 7.

Това значи: самосъзнанието хваща нисшия умъ на човѣка, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече нѣма да ми бѫдешъ господарь. Досега ти си заповѣдвалъ, но отсега нататъкъ азъ ще заповѣдвамъ, а ти ще слушашъ. Каквото ти се заповѣдва, това ще вършишъ!“

  И тъй, елипсата показва, че човѣкъ не трѣбва само да се съзнава като мисляще сѫщество, но неговата дѣятелность трѣбва да бѫде опрѣдѣлена. Туй сѫщество трѣбва да изправи една своя велика погрѣшка, защото нисшиятъ умъ е свързанъ съ човѣшкото сърце, а оттамъ започватъ всички пороци и погрѣшки. (Може ли една погрѣшка да бѫде велика?) — Всѣка погрѣшка е велика, когато човѣкъ помисли, че може да живѣе безъ Бога. Човѣкъ, като е придобилъ живота отъ Бога, казалъ: азъ мога да живѣя и безъ Бога. Това се дължи на нисшия умъ у човѣка. Такава мисъль е една велика погрѣшка. Обаче, човѣкъ като достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частьта извънъ цѣлото не може да живѣе. Човѣкътъ е часть отъ цѣлото. Слѣдователно, човѣкъ може да се развива и сѫществува само въ цѣлото. Той самъ не е цѣла единица. По-нататъкъ има и други нѣща, които ние нѣма да зачекваме. Въ ума има и друго едно естество, което е достояние на по-висшитѣ свѣтове. Умътъ има двояко естество. Той съдържа въ себе си два принципа: единиятъ принципъ е принципътъ на великитѣ мистерии, на Божественото, а другиятъ, нисшиятъ, засега прѣдставлява плътьта у човѣка. Отдѣ е взелъ човѣкъ нисшитѣ склонности и слабости, които днесъ проявява? Окултната наука по това мълчи, нищо не разкрива. Казва се, че падналитѣ духове сѫ причина за това. Тия сѫ само врѣменни обяснения. Казваме, че човѣкъ има извѣстни погрѣшки. Отъ какво произтичатъ погрѣшкитѣ? Защо нѣкой човѣкъ прави погрѣшки, а другъ не прави?

  И тъй, първата мисъль, която създала грѣха е, че човѣкътъ като излѣзалъ отъ Бога, помислилъ, че може да живѣе и безъ Него. Така той се отдѣлилъ отъ цѣлото и поискалъ да живѣе единъ самостоятеленъ животъ. И човѣкъ, като е живѣлъ по такъвъ начинъ, създалъ си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човѣкъ трѣбва да изправи своята погрѣшка. У човѣка има два центъра, сърце и умъ, които трѣбва до се хармониратъ.

  Третиятъ чъртежъ, пентограмата, прѣдставлява разрѣшение на задачата (фиг.3). Тя прѣдставлява човѣкътъ, който работи, който трѣбва да бѫде въ движение и да служи на Бога. Пентограмата прѣдставлява малкия свѣтъ. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човѣка трѣбва да бѫдатъ впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговитѣ погрѣшки. Само въ петоѫгълника има правила и образци, чрѣзъ които можемъ да изправимъ една погрѣшка.

  Да допуснемъ, че си робъ, но искашъ да се освободишъ. Туй робство, обаче,  не е материално, то е духовно. Какво трѣбва да направишъ тогава? Какво движение ще направишъ? — Ще направишъ движението А, фиг. 8, т. е. ще отправишъ ума си нагорѣ къмъ Бога и послѣ ще свалишъ рѫката си надолу (В), фиг. 9. Рѫката прѣдставлява женския принципъ, движение на волята. Значи, за да се освободишъ, ти непрѣменно трѣбва да отправишъ и ума си, и сърцето си къмъ Бога. Първиятъ потикъ на ума трѣбва да бѫде къмъ Бога. Не направишъ ли така, може да мислишъ колкото искашъ, но всичкото мислене ще отиде на вѣтъра. Съединишъ ли се, обаче, съ Бога по умъ, сърце и воля, ти веднага ще почнешъ да пъплишъ нагорѣ като охлювъ.

  Петоѫгълникътъ започва съ движение нагорѣ (А), послѣ слиза надолу (В), което движение прѣдставлява рефлексия на първото. Послѣ иде третото движение, отдѣсно къмъ лѣво (С). Слѣдъ туй и четвъртото движение, хоризонтално, отлѣво къмъ дѣсно (Д), най-послѣ петото движение надолу, отдѣсно къмъ лѣво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. Слѣдъ като направите тѣзи петь движения, тамъ нѣма да спрете, но ще направите едно вѫтрѣшно движение, единъ крѫгъ около петоѫгълника. Това подразбира, че вие трѣбва да се съедините въ всички ваши чувства и мисли съ Бога, съ първия източникъ, отъ Когото сте излѣзли. Туй трѣбва да направите всички. Значи, всички вие ще мислите за Бога, че е единъ принципъ, едно сѫщество, разлѣто изъ цѣлия козмосъ, не въ видимия свѣтъ, обаче, защото видимото е само сѣнка на невидимото, което е и сѫщественото. Вие ще се стремите да се съедините съ тази жива идея, за да се създаде въ васъ вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ Бога. Като правите този опитъ, може да нѣмате веднага резултатъ, но това да не ви обезсърдчава. Ако вие сте единъ каменарь и вдигате чука си, удряте съ него нѣкоя скала, можете ли да имате резултатъ още отъ първия ударъ? Като ударите първи пѫть скалата, чукътъ отскача и нищо не отчупвате. Нѣкой пѫть вие трѣбва да ударите 500 пѫти едно слѣдъ друго, за да имате единъ малъкъ резултатъ.

  Та като дойдете до великитѣ идеи, които искате да разберете, по сѫщия начинъ и вашиятъ чукъ отскача. И вие трѣбва да ударите най-малко 500 пѫти, за да имате и най-малъкъ резултатъ, но вие веднага се обезсърдчавате и казвате: тази работа не е заради мене! Не, ще чукате, докато отчупите нѣщо. И слѣдъ като отчупите едно малко парче отъ този камъкъ, или отъ тази скала, ще го вземете съ себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.

  Слѣдователно, у васъ трѣбва да се създаде постоянство, чърта, която липсва у мнозина. Кой човѣкъ е постояненъ? Въ туй отношение ученитѣ хора сѫ успѣли донѣкѫдѣ въ постоянството. Много отъ тѣхъ, за да дойдатъ до нѣкой малки резултати, сѫ работили по 20-30 години върху извѣстни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство тѣ сѫ сполучили да откриятъ нѣщо. Впрочемъ, тѣ сами не сѫ открили нищо, но слѣдъ като сѫ хлопали дълго врѣме съ своя ключъ на вратата на природата, най-послѣ тя имъ даде нѣщичко, и тѣ казватъ: открихме нѣщо ново! Сега и вие можете да приложите този законъ въ вашия животъ. Когато искате да развиете една добра чърта въ вашия характеръ, прѣди всичко трѣбва да имате постоянство! Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. Слѣдъ като ударите стотина пѫти, вие напущате работата си, рѫцѣтѣ ви заболяватъ, откѫсватъ се отъ умора, волята ви отслабва, но вие трѣбва да се научите, какъ да чукате. Има единъ начинъ за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли какъ да удряте? Когато ударишъ, движението на чука не трѣбва да се прѣнася въ рѫката ти. Изкуството е, като удряшъ, сътресението отъ чука да не се прѣнася въ мускулитѣ, а произведената отъ удрянето енергия да се поляризира навънъ. Има майстори, които знаятъ какъ да удрятъ: колкото и да чукатъ, рѫцѣтѣ имъ всѣкога оставатъ здрави. При неестественитѣ удари се произвеждатъ дразнения.

  Нали вие често се дразните? Може ли нѣкой да опрѣдѣли, какво нѣщо е дразнене? Нѣкой пѫть у васъ има желание да се дразните едни други, умишлено правите това: говорите едно, а разбирате друго. Напримѣръ, казвате нѣкому: слушай, ти си много уменъ човѣкъ. Въ сѫщность, подъ думата „уменъ“, разбирашъ, че този човѣкъ не е съ ума си. Или, казвате нѣкому: ти си отличенъ поетъ! При това, вие знаете, че този човѣкъ не е отличенъ поетъ. Това сѫ дразнения. Ти говоришъ едно, а подразбирашъ друго. Дразнене може да има въ погледа, а може и съ устата си да направите една подигравателна усмивка. Това сѫ все разни начини на дразнения. Всички вие сте физиономисти, гледате хората въ лицето имъ и при всѣко тѣхно движение си съставяте извѣстно понятие. Нѣкой пѫть казвате, че извѣстно лице не се държи сериозно къмъ васъ. Въ какво седи сериозностьта? Кои сѫ чъртитѣ, които опредѣлятъ несериозностьта на даденъ човѣкъ? Вие не можете да ги опрѣдѣлите.

  Нѣкой си българинъ поканилъ единъ свой приятель на гости. Той приготвилъ за обѣдъ чорба отъ риба, която имала много кости. Хазяинътъ на кѫщата поканилъ гостенина да седне на трапезата срѣщу него. Когато гостътъ почналъ да яде, тъй се забравилъ, че като плювалъ коститѣ отъ рибата, тѣ отхвръквали въ лицето на хазяина. Той не се сѣщалъ дори, че плюе въ лицето на другия. Тогава хазяинътъ му казва: „Разбирамъ да ядешъ риба, но защо ме плюешъ?“ Гостътъ, обаче, задълбоченъ въ себе си, да не погълне нѣкоя кость, постоянно плювалъ. Азъ наричамъ „дразненето“ ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюемъ коститѣ, а онѣзи, които сѫ около насъ, се дразнятъ. Нѣкой пѫть туй става несъзнателно, а нѣкой пѫть съзнателно. Вие трѣбва да изхвърлите тѣзи чърти отъ себе си. Човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде изправенъ прѣдъ съвѣстьта си. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ характера си, да се проявявате естествено, такива, каквито природата ви е създала. Азъ наричамъ естествено положение това, човѣкъ да бѫде доволенъ самъ отъ себе си. Туй е едно Божествено положение, което ние наричаме милосърдие. И въ обноскитѣ, и въ погледа, и въ думитѣ, и въ постѫпкитѣ, и въ движенията си, въ всичко човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, прѣмъ, никога да не изразява двѣ нѣща.

  Значи, отъ тѣзи три чъртежа изваждаме слѣдното заключение: на човѣка трѣбватъ три нѣща въ живота. Запримѣръ, буквата „А“, която написахте, означава, че човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ въ постѫпкитѣ си. Буквата „Т“ означава, че човѣкъ трѣбва да изправи своята погрѣшка. Буквата „Д“ означава плодъ, т. е, човѣкъ трѣбва да узрѣе. Тази буква прѣдставлява чашката на цвѣта, обърната надолу. Думи, които започватъ съ буквата „Д“ сѫ, напримѣръ: добро, добродѣтель. Кажете други думи, които започватъ съ буквата Д! (— Дружба, дума, духъ). Буквата Д означава сили, които помагатъ за узрѣване на извѣстни плодове въ човѣшката душа. Тя прѣдставлява движение на тия сили. Първото движение върви отгорѣ-надолу, като извива налѣво. Послѣ имате друго движение отлѣво надѣсно. Слѣдъ това отдѣсно налѣво, послѣ свършва пакъ къмъ дѣсно. Значи, буквата „Д“ показва, че каквото човѣкъ започне, трѣбва да го свърши. Можешъ да вървишъ и налѣво и надѣсно, но работитѣ си трѣбва да свършишъ. Работи, които започватъ съ буквата Д, свършватъ добрѣ. Тия работи започватъ денемъ, а не нощемъ. Буквата Н изразява законъ на противорѣчие. Хоризонталната линия въ тази буква прѣдставлява мостъ, който съединява два брѣга, но този мостъ може да се разруши. Какъ ще примирите двѣ противоположни страни? — Ще теглите една линия между тѣхъ.

Фиг.10

  И тъй, буквата „Д“ е законъ, чрѣзъ който се даватъ условия за узрѣване на плодоветѣ. Какъ се произнася буквата „Д“? Дѣ се поставя езика? — На горното небце. Горната часть на небцето означава активность на волята. Значи, ти трѣбва да бѫдешъ активенъ. Тогава, между горната челюсть и езика се образува една празнина, единъ триѫгълникъ. Слѣдователно, напрѣжението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща къмъ гортана, Това показва, че доброто трѣбва да бѫде разумно, да се изрази навънъ. Ние трѣбва да намѣримъ една подходяща форма, въ която да вложимъ своята енергия. Но докато намѣрите една подходяща форма въ живота си, вие ще се спъвате. Човѣкъ, който иска да извърши едно добро, трѣбва да намѣри затова единъ образецъ. Безъ учитель въ свѣта, въ каквото и да е направление, не може. Вземете, напримѣръ, музиката. Ако искате да се проявите като музикантъ, най-малко майка ви и баща ви трѣбва да бѫдатъ музиканти; тѣ трѣбва да бѫдатъ първитѣ ви учители. Все трѣбва да има нѣкой, който да е вложилъ нѣщо въ васъ. Това е законъ. (Човѣкъ не иде ли съ своитѣ дарби?). Първото нѣщо, което трѣбва да знаете е, че човѣшкитѣ дарби сѫ отъ Бога. Иначе, ако кажете „моитѣ дарби“, вие ще приличате на онзи човѣкъ, който казва: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Кой си? — Петко Стояновъ. Пъкъ ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Кой си? — Драганъ Ивановъ. Ако разсѫждавате така, вие ще мязате на онзи запасенъ полковникъ отъ Русе, който като отива въ една кантора по работа, казва на служащия тамъ: „Ти знаешъ ли кой съмъ азъ“ Кой си ти? „Азъ съмъ еди-кой си запасенъ полковникъ“. „Ами ти знаешъ ли кой съмъ азъ?“ Кой си ти? „Азъ съмъ еди-кой си запасенъ ефрейторъ“. И започватъ двамата да се смѣятъ. И вие, които сте дошли на земята, сте все въ запасъ. Единъ отъ васъ е полковникъ въ запасъ, другъ нѣкой е ефрейторъ въ запасъ, но не сте на дѣйствителна служба.

  Най-първо ще съзнаешъ, че дарбитѣ ти сѫ вложени въ тебе, но до извѣстна степень ти си се спъналъ нѣкѫдѣ въ миналото. Сега трѣбва да направишъ връзка съ Бога. Послѣ ти трѣбва да направишъ връзка съ всички добри, умни и гениални хора по лицето на земята. И тогава ще влѣзешъ въ връзка съ цѣлото човѣчество, съ всички сѫщества и то не само съ тия, които живѣятъ сега но и съ тия, които сѫ живѣли въ миналото, както и съ тѣзи, които ще живѣятъ за въ бѫдеще. Защото тѣзи, които сѫ живѣли въ миналото, живѣятъ и сега, а ще живѣятъ и въ бѫдеще. Трѣбва да влѣзете въ връзка съ всички! Тъй е за човѣка, който иска да изправи живота си. Той трѣбва да влѣзе въ връзка съ всички напрѣднали братя. Безъ това вашиятъ успѣхъ е невъзможенъ. За вашитѣ мисли, за вашитѣ чувства се изисква просторъ. За да се облагородятъ вашитѣ чувства, трѣбва да ги проектирате навсѣкѫдѣ. Така тѣ ще добиятъ и сила. Затуй, когато човѣкъ се подпушва, нѣма условия за растене, за развиване, за облагородяване.

  Първото нѣщо за всѣки духовенъ човѣкъ е да отправи ума и сърцето си къмъ Бога, за да не се подпушва. Свѣтътъ отвънъ иска да ни подпуши. Той казва: вие сте будали, глупави хора, не трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако ги послушате, вие ще унищожите вѣрата си къмъ Бога. Но скоро слѣдъ това и обществото ще ви изпѫди навънъ. И тогава, като нѣма накѫдѣ да отидете, падате въ отчаяние: или се самоубивате, или се прѣдавате на развратъ. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: този свѣтъ е направенъ заради менъ — нищо повече. Дотогава, докато вие вѣрвате въ Бога, никой не може да ви изключи. Българитѣ могатъ да ви изключатъ, или другъ нѣкой народъ може да ви извади отъ своето мѣсто, но това нищо не значи. Вие ще отидете въ другъ народъ. Нали много славяни отидоха въ Америка? Защо? — Тамъ има по-добра почва за работа. Ние не трѣбва да се ограничаваме само на едно мѣсто. Ако българитѣ не ни приематъ, ще отидемъ на друго мѣсто. Божественото седи по-високо отъ всичко друго.

  Та нѣма да туряте прѣграда между свѣта и васъ, но ще се съедините съ Бога въ вашитѣ мисли и чувства. Така ще имате желание да се проявите въ пълния смисълъ на думата. Не да казвате: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не, у васъ трѣбва да се зароди дълбоко желание да проявите всичко най-възвишено и благородно. И тогава всички отрасли на науката ще ви служатъ като помагала въ живота. Но първото нѣщо: трѣбва да образувате една вѫтрѣшна, солидна връзка съ Бога, безъ всѣкакво колебание. И като дойде нѣкой приятель при васъ, ще му кажете: слушай, азъ имамъ една свещена идея. Ако можешъ да вложишъ единъ малъкъ потикъ къмъ моята идея, добрѣ, но ако не можешъ, не искамъ да ми говоришъ нищо лошо. Има нѣкои идеи, които вие трѣбва свещено да пазите въ себе си. Нѣкой пѫть може да ви мине мисъльта, дали сѫществува Богъ или не. Тази идея не е на вашия умъ, тя е идея на хиляди хора извънъ васъ.

  При сегашнитѣ условия, въ които се намирате, нужна е срѣда, въ която да се развива разумното, Божественото начало у васъ. Вие трѣбва да мислите за Бога, а не да чакате Той да дойде при васъ. Не, като отидете при Бога, вие не трѣбва да разсѫждавате. Нѣкой ще каже: защо да не разсѫждаваме? Ако ви прѣподава нѣкой учитель по висша математика, какво ще разсѫждавате? Най-първо вие трѣбва да слушате. А сега, нѣкой отъ васъ първо разсѫждаватъ, а не слушатъ. Прѣдставете си, че има да рѣшите слѣдната задача:

Какво ще разсѫждавате тукъ? Какви ще бѫдатъ разсѫжденията ви? — Все ще можете да кажете нѣщо. Ами ако изтрия всичкитѣ знакове въ формулата, ще можете ли да разсѫждавате още? Ами ако прѣмахна и буквитѣ? Тогава какво ще остане? Дѣ ще останатъ разсѫжденията ви? Това сѫ математически отношения. Тѣзи числа сѫ символи на извѣстни истини. Ако можешъ да схванешъ тѣзи отношения, тогава ще може да разберешъ и формулата. И когато отиваме при Бога, това е необходимо, за да научимъ отношенията на нѣщата. Цѣлиятъ нашъ животъ прѣдставлява все такива отношения. Всички вие прѣдставлявате математическа задача, подобна на дадената. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ сѫ величина, повдигната въ квадратъ; други въ кубъ; отъ нѣкои се извлича квадратенъ коренъ, отъ други — кубически; нѣкои ги събиратъ, други умножаватъ, трети дѣлятъ, четвърти сѫ въ извѣстна пермутация; други пъкъ спадатъ къмъ задачитѣ на математическитѣ функции; едни спадатъ къмъ рационалнитѣ числа, други — къмъ ирационалнитѣ числа; едни къмъ цѣлитѣ числа, други — къмъ дробитѣ и т. н. Обаче, всѣки отъ васъ е на мѣстото си. А това, дали е дробь или цѣло число, е безразлично. И тогава, най-мѫчната задача въ свѣта е всички хора, всички числа да се приведатъ въ редъ и порядъкъ, съобразно развитието на битието. Божествениятъ Духъ ни потиква къмъ това. Той работи у насъ отъ хиляди години, учи ни на всичко полезно за насъ. Знаете ли още колко има да ни учи? Азъ ще ви напиша приблизително числото на годинитѣ. Това число е слѣдното: 31,014,000,000,000. При това, туй сѫ слънчеви години! Можете ли да прочетете това число? Прѣдставете си, какви ще бѫдете, слѣдъ като се учите още толкова врѣме.

   Какво означаватъ тия числа? Тѣ означаватъ категории на разни идеи. Тукъ имате числото 666? То означва човѣкътъ антихристъ. Какво означава числото 777? Какво означава числото 888? Ами числото 999? Нѣкой пѫть азъ ще се спра по-подробно върху тѣзи числа, но казвамъ ви, че това сѫ различни идеи, турени въ форма на числа.

..Въ втората колона пъкъ имате самитѣ числа, умножени три пѫти. Колко прави 3 по 9? — 27. Три по 8? — 24. Какво значи 8? То значи, че лошиятъ човѣкъ може да се поправи. Какъ? Той трѣбва да прѣмине прѣзъ числото 8. Лошиятъ човѣкъ може да се изправи само отъ числото 8, то е най-голѣмата майка, живата природа. Числото 9 е цѣлиятъ човѣкъ. Знаете ли, колко врѣме трае числото 8? — То е единъ дълъгъ периодъ на страдание. Два принципа трѣбва да работятъ върху човѣка: Божествениятъ принципъ и живата природа. Значи, човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ много страдания. Числото 8 означава най-голѣмитѣ страдания, които сѫ допустими за човѣка.

  Въ третата колона пъкъ имаме събиране цифритѣ на числото 15, 1+5=6; послѣ на числото 12, 1+2=3 и т. н. Туй е вече изправление. За числата има извѣстна литература. Вие наблюдавали ли сте, при кои числа и въ кои дни ви се случватъ добри нѣща? Има цѣла наука за числата.

  За слѣдния пѫть ще донесете една бѣла макара, най-малко отъ 200 ярда, една дълбока паница, неупотрѣбявана, и една нова лъжица, съ които ще направимъ единъ опитъ.

Размишление.

 

  „Любовьта ражда доброто“.

  — Доброто носи за насъ животъ, свѣтлина и свобода.

 

8-ма лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 07.XII. 1924 година.