Jump to content

1937_01_03 Реалностьта въ живота! Качествата на мѫжътъ и на жената. Доброто мислене, и доброто обличане и готвене


Ани

Recommended Posts

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

РЕАЛНОСТЬТА ВЪ ЖИВОТА! КАЧЕСТВАТА НА МѪЖА И НА ЖЕНАТА.

ДОБРОТО МИСЛЕНЕ, ДОБРОТО ОБЛИЧАНЕ И ГОТВЕНЕ.

 

5-то Недѣлно Утринно Слово.

3.ти януари 1937 г. 5 ч. с.

ИЗГРѢВЪ

 

Слаба мъгла, съ разпокѫсани облаци по небето. Времето е свѣжо.

/салонътъ е пъленъ. Съ какъвъ трепетъ всички очакватъ Учительтъ да слѣзе/

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. 8. ма глава отъ Иоана втората половина Отъ 14 ст. стр.486

 

Въ Начало бѣ Словото.

 

Сега действителностьта на живота зависи отъ действителния животъ и отъ неговото приложение. Запримеръ на небето колкото и да разправяте теоретически на единъ ангелъ за страданията на хората, за него това остава теория. А въ действителность вие може да му покажете на опитъ страданията, но за него това е непознато. За него това може да бѫде само като една математическа задача. Запримеръ вие казвате, отклонението на единъ ѫгълъ на два, на 3,4,5 и повече градуса, но въ приложението вие нѣмате ясна представа, какво нѣщо е отклонение. Вие казвате: единъ градусъ въ възходяща или низходяща степень. Или казвате: А се отнася къмъ В ,тъй както В къмъ С. Но какво нѣщо е отношението на В къмъ С вие не знаете. Тия нѣща трѣбва да се обяснятъ. Паратаима отношение къмъ водата. Защото ако нѣмате вода, нѣма да имате пара. Тогава имате друго отношение -къмъ дъждовнитѣ капки. Туй е пѫтятъ, по който дъждовнитѣ капки слизатъ къмъ водата. Тѣ слизатъ отъ първоначалния източникъ, отъ който парата е излязла. Но вие още нямате ясна представа какво нѣщо е това отношение. Това е падане. Най -първо имате издигане на воднитѣ пари, а после имате падане. Вие не сте падали като воднитѣ капки отъ 3-4 километра височина на земята и да се ударите. А при това като паднете, да останете живи. Казвате: отношение е това. Значи, вие не може да си представите какъ човѣкъ може да има това отношение, както водата къмъ парата отъ една страна, и воднитѣ капки къмъ парата отъ друга страна. Това е на обратния пѫтъ. Но това е само теоретически.

 

Казвамъ, нѣщата ставатъ реални за човека, само когато ги опита. Такова понятие имате за любовьта. Ние говоримъ за любовьта, но за насъ тя е едно понятие неразбрано. Какво нѣщо е любовьта - яде ли се, пие ли се? -Ама азъ го чувствувамъ. -Това, което ти чувствувашъ, то е чувство, то е усѣтъ, но не е любовь.-Разгорѣщилъ съмъ се. -Че си се разгорѣщилъ, това не е любовь, това е едно послѣдствие. Че си се стоплилъ малко, това не е любовь. Даже казватъ, когато човѣкъ се влюби, врата, краката, корема ставали по -дебели. Но това още не е любовь. Това е разширение. Това е едно свойство на материята, отъ която човѣкъ е образуванъ. Вие имате една книга написана отъ единъ знаменитъ, генияленъ писатель, отъ нѣкой праведенъ писателъ, светия или учителъ. Тази книга, тя може да е написана на обикновена хартия или както въ старо време сѫ употребявали пергаментъ или кожа. Вие държите тази книга тъй свещена въ себе си. Де е свещеното? Де сѫ думитѣ? Книгата е изпъстрена съ различни знаци, черни, бѣли, назъбени. Онова, което философътъ или светията, или гения е казалъ, вѫтре въ книгата ли е? - Нѣма го въ книгата. Или вземете въ съвременния свѣтъ, хората си служатъ съ радио. Вашето радио приказва, но това което приказва вѫтре въ него ли е? Нѣкой си говори въ Лондонъ, а ти го слушашъ по радиото. То всичко предава. Но сега, като дойдемъ да обяснимъ грамофоннитѣ плочи, въпросътъ седи малко по-друго яче. Когато радиото говори, то не говори отъ само себе си, но казва: Каквоточуя, това предавамъ. Питамъ сега, какъ ще обясните това нѣщо? Радиото чувствува ли това, което вие чувствате? Радиото предаваречьта на нѣкого, който е говорилъ въ Лондонъ. Може би този човѣкъ да е самъ, а може група отъ хора да пѣятъ. Чрезъ радиото всичко може да се предава. Но когато трептенията на говора сѫ еднакви, речьта се слива. А когато има различие между трептенията на единъ говоръ и на другъ, тогава различнитѣ гласове се добре различаватъ. И могатъ добре да се предадатъ. И ако твоето съзнание е будно, ти може да слушашъ едновременно, когато нѣколко души пѣятъ или говорятъ. А при сегашното състояние на съзнанието, вие може да слушате само едного. При сегашното състояние на развитието си, вие имате едно живо радио въ себе си. Нѣкой пѫть казвате: Много съмъ скърбенъ. -Кѫде е скръбта ви? Скръбта не е човѣкътъ, никѫде я нѣма. И радостта никѫде я нѣма. Твоето радио забръмчи и казва,че времето е хубаво. -Ти се зарадвашъ. После радиото ти казва, че времето е лошо. И ти ставашъ тъженъ.

 

Та казвамъ, всѣки отъ васъ има отношение къмъ външния свѣтъ, и вие не може да си обясните онѣзи противоречия, които ставатъ въ душата ви. Седите вие и сте неспокойни. Вие сте търговецъ, играете на борсата, имате радио, което ви казва: Стокитѣ спадатъ. Веднага вие се безспокоите, смущавате. Ти играешъ на борсата, имашъ нѣколко хиляди килограма жито, правишъ си смѣтка по колко ще го продадешъ, колко ще спечелишъ, но веднагачувашъ по радиото, че си изгубилъ. -Цената на житото спаднала. Ти пакъ започвашъ да се безспокоишъ. Защо?- Житото спада. За житото е безразлично, дали спада или се подига. Ако на вола се повишава или намалява цѣната, и той не иска да знае. За него е безразлично. Затова той си седи спокойно. Обаче, когато ти имашъ говеда за продаване, и когато се каже, че цѣната на говедата се е повишила, ти се радвашъ и казвашъ: Моята работа се е оправила. Твоята работа се оправя, но на говедата работата се разваля. Да кажемъ, че цѣнитѣ на говедата се понижаватъ, тогава твоитѣ работи се развалятъ. Но на говедата работитѣ пакъ не се оправятъ. При оправяне на твоитѣ работи, работитѣ на говедата не се оправятъ. И при развалянето на твоитѣ работи, работитѣ на говедата пакъ не се оправятъ. Работитѣ на говедата сѫ все развалени. Па нѣкой пѫтъ вие казвате, азъ сгрѣшихъ.-Това е спадане цѣната на говедата. Ама нѣкой пострадалъ, -не си ти, който си пострадалъ. Като кажете, че сте сгрѣшили, сгрѣшилъ е другъ нѣкой. Какво си сгрѣшилъ? Минала е една мисълъ презъ ума ти. - Ама оцапа ме. Миналъ е единъ автомобилъ по пѫтя бързо и ви оцапалъ. Ти се погледнешъ, казвашъ: Оцапа ме. Той не оцапалътебе, дрехата ти е оцапалъ. Ти нищо не си видѣлъ. И започвашъ да скърбишъ. Та казвамъ, всички съвременни вѣрващи иматъ смътни понятия за извѣстни положения въ живота. Въ всичкитѣ работи сѫществува една неразбранщина. -Ама азъ искамъ да разбера тази работа. -Какъ ще я разберешъ? Казвамъ, цѣнитѣ на говедата иматъ отношение къмъ тебе, къмъ твоята радость. Но когато се подигатъ. Спадането на цѣнитѣ на говедата иматъ отношение къмъ твоята скърбь. И наистина, когато цѣнитѣ спадатъ, тебе не ти е добре. А когато спадатъ цѣнитѣ на говедата, ти чувствувашъ нѣкаква болка. Никаква болка нѣма. Това е едно умствено понятие за тебе, че ти ще изгубишъ. Това сѫ все външни нѣща. Ти мислишъ,че ще изгубишъ положението предъ хората. Ще изгубишъ почитьта имъ. Защото всичката почить, която имате на земята, не се дължи на вашето достойнство, но се дължи на вашитѣ ниви, на вашитѣ градини, на вашитѣ говеда, на вашитѣ овце, къщи, пари; на вашата мускулна сила.Тази почить не почива на това, което вие имате, а все външни нѣща. Паритѣ ти могатъ да ги взематъ, говедата могатъ да ти взематъ, нивитѣ, овцетѣ-всичко това могатъ да ти взематъ. И следъ това казвате, че праведниятъ Йовъ много пострадалъ. Праведниятъ Йовъ, макаръ че бѣше праведенъ човѣкъ, той нѣмаше правилна философия, той имаше хиляди говеда, ниви, бѣше набоженъчовѣкъ, мислеше хубаво. На времето си той бѣше единъ отъ най- виднитѣ хора, най- виднитѣ князе се отнасяха добре съ него. Но и той не се грижѣлъ за бѣднитѣ хора и казвалъ: Всѣки за себе си. И той не могълъ да имъ помогне. И той ималъ ограничени понятия. Наричали го праведенъ, но той отъ после станалъ праведенъ. Значи праведниятъ Йовъ бѣше достигналъ до третата категория на живота. И следъ това дойде този, който трѣбваше да го изпита. Вие имате смътно понятие за този, който го изпитвалъ, и казвате,че дяволътъ е дошълъ да го изкуси. Този, който дойде да изпита Йовъ, той не бѣше сатаната. Този, който дойде да го изпитва, присѫстваше въ съвѣта Божий. И Господъ го попита: Обърналъ ли си внимание на моя рабъ Йовъ? Видѣлъ ли си, че нѣма подобенъ на него? Видѣлъ ли си, какъ постѫпва съ хората? Какъ постъпва съ своитѣ говеда?Ехъ, казва той. Ти не си го опиталъ. Дай го на мене, азъ да го опитамъ, и тогава ще си дамъ мнението. Като си дамъ мнението, тогава ще имамъ довѣрие на него. Въ този разказъ има една окултна страна.Вие не можете да си представите, какъ така Господъ да даде Йова въ рѫцетѣ на дявола.Да го мѫчи. Господъ го предаде вънеговитѣ рѫце и му каза: Ще го изпиташъ колко е силенъ и то чрезъ воловетѣ му, чрезъ говедата му, чрезъ овцитѣ, камилитѣ му; после ще го изпиташъ чрезъ синоветѣ и дъщеритѣ му, да видишъ колко ги обича. И най- после ще го опиташъ чрезъ тѣлото му, да видишъ колко себе си обича. Но по- далечъ нѣма да отидешъ. Въ какво седеше изпитанието? Какво каза Йовъ, като му взѣха говедата, овцитѣ, камилитѣ? — Господъ далъ, Господъ взѣлъ. Вие разбирате ли какво значи -Господъ далъ, Господъ взѣлъ? Като взѣха синоветѣ и дъщеритѣ му, какво каза? - Пакъ каза Господъ далъ, Господъ взѣлъ. Най- после, като излѣзнаха струпеи на тѣлото му, какво каза? Тогава той не каза вече: Господъ далъ, Господъ взелъ, но каза: По- добре да не съмъ се раждалъ. Тази работа е тежка. Така го туриха на служба. И тогава той каза. Имахъ толкова имане, бѣхъ господаръ, но не съмъ разбралъ нищо. Тази работа, тази служба не е за мене. Тежка работа е тя. Той проклѣлъ онзи день, въ който го назначили на тази служба. Той каза: Проклѣтъ онзи день, въ който ме назначиха на служба. И онѣзи вестители, които съобщиха на майка ми, че се е родилъ на свѣта. Сега вие ще кажете, че това е евангелско. По нѣкога сѫдите Йова,че билъ слабодушенъ. Вие можете ли да дадете на Йова единъ по- добъръ примѣръ? Какво ще кажете вие, ако тия струпеи излѣзатъ на вашето тѣло ? И вие ще кажете същото: По- добре да не бѣхъ приемалъ тази служба. Всѣкога, когато дойдатъ материалнитѣ блага въ свѣта, вие имате една лъжлива, една неправилна идея. Вие мислите, че богатството, което имате, е ваше, и [не] могатъ да ви го взематъ. И прави сте. Вие поставяте една крива основа. Вие не знаете, че чрезъ богатството ще ви дойдатъ най-голѣмитѣ изпитания. Богатството е една красива, разпусната жена, която нѣма никакъвъ моралъ. Който мѫжъ дойде и се ухили, тя е съ него. Всичкитѣ мѫже сѫ и еднакво любими. Нѣма мѫжъ въ свѣта, когото тя да не обича. Който мѫжъ държи въ рѫцетѣ си пари, тя ще му се усмихне. Той се усмихне, и тя му се усмихва. Като пуснешъ монетата въ рѫцетѣ, тази разпусната жена казва: Дръжъ я, не я пущай. Това е твоето величие. Докато съм азъ въ тебе, ти ще имашъ почитъ и уважение. Щомъ азъ те напусна, ти ще бѫдешъ единъ простакъ, единъ просякъ. Това значи звънтението на пѫтя. Природата, разбира се, и тя си има една пара, направена от злато. Тя е вече най- красивата. Тя е вече една жена по характеръ най- благородна. Между паритѣ най- благородна жена е златото. Тя нѣма никаква слабость, тя не може да се окислява. Дето влиза, не се оцапва. Има нѣкои жени, нѣкои пари, които се окисляватъ, ръждясватъ, носятъ отрова.

 

Сега всичкото това вие трѣбва да го преведете. Ако искате да разберете живота. Вие мислите по нѣкога, че много знаете. Не, въ вашия умъ има единъ цѣлъ битъ-пазаръ отъ дреболии, отъ стари дрехи, отъ натрупани остатъци отъ вѣкове. И ако речешъ да ги продадешъ, не зная колко пари ще струватъ. Има стари работи, които струватъ милиони, но има стари работи, които нищо не струватъ. Сега вие искате новото въ живота. Пита ме единъ: Учителю, какво означава това, че любовьта трѣбва да бѫде врата, презъ която да се мине? Казвамъ му: Това не може да се разправя. Като те хвана за рѫката, азъ ще мина презъ вратата, и ти съ мене заедно, безъ да разберешъ какъ е станало. Щомъ започна да ти разправямъ за вратата на Любовьта, все едно , че ти разправямъ за пари. На земята може да се говори само за материалнитѣ работи. А не за небеснитѣ работи. На земята можешъ да говоришъ за лъжливитѣ работи колкото искашъ, но нито единъ не може да говори на земята за реалнитѣ работи. Ти казвашъ: Милосърдие. Но милосърдието не е нещо реално, ти не можешъ да чувствувашъ милосърдието. Ама азъ съмъ милосърденъ.Азъ виждамъ, че на твоята глава никѫде не е написано милосърдие. Едва сега е посадено милосърдието. Вие сега не вѣрвате. Да ви заведа при 10 души, каквито азъ разбирамъ, и ще ви покажа кой отъ тѣхъ е милосѫрденъ. Казвамъ, ще посѣтимъ, ще обиколимъ тѣзи 10 души , и ще намѣримъ най-милосърдниятѣ. Отивате при първия. И похлопвате на вратата му. -Какво искате? -Искамъ да ви видя.-Занятъ съмъ! Отивате при втория, пакъ похлопвате. -Какво искате? -Искамъ да ви видя, да ви кажа нѣщо.-Какво ще ми кажешъ? Занятъ съмъ сега. Елате следъ нѣколко деня. Така обикаляте всичкитѣ 10 души. И 9-тѣ отъ тѣхъ ви казватъ, че иматъ работа, не могатъ да ви приематъ. Като отидете при 10-ия, ще похлопате, той ще отвори вратата си и ще ви каже : Заповѣдайте. Ще седнете на столъ и ще започнете да му говорите. Този човѣкъ има една торба, отваря я и ви казва: За какво ви трѣбватъ тѣзи пари? -За тебе ли, за дъщерята ли, за кого?-Не, мене лично ми трѣбватъ 10 хиляди лв. За сина ми 5 хиляди лв, за дъщеря ми, за училище -всичко ми трѣбватъ 20 хиляди лева. Сега азъ ви представямъ примеръ много идеаленъ, това, което редко става. Въ всичката своя опитностъ азъ имамъ само единъ примеръ, нѣма да ви го разправямъ. Това е сѣнка на милосърдие. Този човѣкъ не е разбиралъ дали е милосърденъ или не. Но сега ще ви представя другата страна на примера. Този човѣкъ взима паритѣ и се радва.Той далъ на дъщеря си, на сина си, на жена си, и казва: Добъръ човѣкъ е този! Въ сѫщность той още не знае дали е добъръ или не. Този човѣкъ върви съ паритѣ, минава покрай една гора, срѣщатъ го разбойници, хвърлятъ се отгоре му, нараняватъ го, взиматъ паритѣ му, счупватъ му крака и си заминаватъ. Сега той казва: Отъ де дойдоха тѣзи пари? По-добре да не бѣхъ ги получилъ. И той започва да се разкайва за голѣмото нещастие, което го е сполетѣло. Въ това време презъ гората минаватъ двама души отъ първата категория милосърдни. Мине първиятъ, мине вториятъ, погледнатъ го, и си заминаватъ. Най- после минава трети, той се спира при него. Пострадалиятъ започва да му разправя историята си: Ходихъ на едно мѣсто, при единъ много добъръ човѣкъ, даде ми пари за жена ми, за сина ми, за дъщеря ми, но както виждашъ, разбойници ме нападнаха, раниха ме, счупиха крака ми и си заминаха. -Нѣма нищо. Кѫде е счупения ти кракъ? Превързва му крака и му казва: Случватъ се тия работи. Има невъзпитани хора въ свѣта. -По-добре този човѣкъ да не бѣше ми далъ тѣзи пари и да не ставаше нужда да минавамъ презъ тази гора. Милосърдниятъ го качва на своето магаренце, занася го у дома си, и го лѣкува. Като го излѣкува, казва му: Иди сега, доведи жена си, сина си, дъщеря си при мене, понеже първиятъ е направилъ една погрешка, но азъ не искамъ да повтарямъ сѫщата погрѣшка, затова вие ще дойдете при мене. Тѣ отиватъ при него и той имъ дава точно това, отъ което тѣ се нуждаятъ. Тѣ излизатъ заедно- мѫжътъ, жената, синътъ, дъщерята, и пакъ минаватъ презъ сѫщата гора, разбойници ги нападатъ, но ги оставатъ, защото нѣматъ пари. Тогава пъкъ тѣ имъ даватъ пари. Това е втората категория милосърдие. Какво става после. Минава той пакъ презъ гората, поглежда ги- всички се свили. Такова е било положението на Адама въ райската градина. Адамъ се скрилъ въ единъ храсталакъ. Господъ го вика, говори му, а той си мълчи. Адамъ никога не бѣше почувствувалъ колко милостивъ е Господъ. Господъ ходи изъ градината, вика, но Адамъ не се обажда, страхува се. Но когато дойде до храста и видя, че тамъ се е сгушилъ, Господъ го попита: Какво си се сгушилъ? Адамъ отговори: Господи, онази жена, която Ти ми даде, тя ме съсипа. Изпаднахъ въ особено положение. Ние идваме следъ това,- третото милосърдие, въ което виждаме какъ човѣкъ е пострадалъ. Ние виждаме истински милосърдниятъчовѣкъ, който, като е правилъ добрини на хората, се е огрѣшилъ. Това е билъ Христосъ, Който дойде на земята, взе всичкитѣ грѣхове на хората. Взе всичкитѣ имъ страдания, и така ликвидира. Най- послеМу дойде на ума, че като дойдатъ тѣзи хора при Него, не трѣбва да ги праща въ горитѣ, но да живѣятъ съ Него, дето има редъ и порядъкъ. Да не пострадатъ. Едва въ живота на Христа ние виждаме, какво нѣщо е милосърдие. Въ първитѣ два случаи, при срѣщата на първитѣ двама души, ние винаги ще минемъ презъ изпитания. Ако ни дадатъ богатство, ще ни дадатъ и изпитание. Ако ни дадатъ дрехи, ще дойдатъ и изпитания.

 

Сега азъ оставамъ другата работа на васъ, вие да я сдъвчите. Защото ако единъ Учителъ, следъ като е говорилъ въ класъ върху просто, тройно правило или върху уравнението на висшата математика, има смисълъ. Но следъ като е предалъ тия правила и даде задачи върху тѣхъ, ученицитѣ сами трѣбва да ги рѣшаватъ. Тѣ ще решаватъ по единъ, по другъ, трети начинъ, докато ги решатъ. По нѣкога се минава день два три, докато решатъ задачата. Има задачи, решаването на които отнема дълго време. Сега вие искате лесно да разрешитѣ въпроса. Най-лесното решаване е чрезъ събиране. Едно и едно колко правятъ? Две. Единъ волъ и още единъ колко правятъ? Една въшка и една въшка колко правятъ? Две въшки. Като съберете две въшки на едно мѣсто, вие не може да имате сѫщия резултатъ, както когато съберете две жени или две златни монети. Ще приемете последствието на събирането. Досегашнитѣ учители никога не са казвали на ученицитѣ си да събиратъ въшки. Може би азъ съмъ първиятъ, който взимамъ въшкитѣ като предметно учение. Учителитѣ знаятъ, че е опасна работа да събирашъ въшки.

 

Що се отнася до децата, тѣ нищо не знаятъ за въшкитѣ. Защо не събиратъ днесъ въшкитѣ? Тѣ знаятъ, че трѣбва да вадатъ. Значи, майкитѣ първо сѫ учили децата на извадане, а не на събиране. Като туратъ гребена на главата на детето, тѣ вадатъ. Детето казва: Азъ зная да изваждамъ въшки, но да ги събирамъ, не зная. Питамъ тогава, какъ можешъ да изваждашъ нѣща, които не си събиралъ? Казвамъ, майката събра вѫшкитѣ. А детето ги изважда, безъ да разбира нѣщо отъ изваждане.

 

Та сега вие сте започнали съ кривия процесъ.- Изваждането. Вие знаете какво е изваждане, а събиране не знаете. Като се събератъ двама души на едно мѣсто, казвате, че това е събрание. Всѣки бърза да излѣзе вънъ. Това е изваждане. Когато жената се събира съ мѫжа си, докато се вѣнчае, тя умира за него. Но каже ли, че иска да види майка си, работата е свършена вече. Каже ли жената, че излиза отъ кѫщата на мѫжа си, за да види майка си, всичко е свършено.Това еизваждане. А изваждане става само на въшки. Никое друго сѫщество не може да се вади. Когато човѣкъ стана на въшка, тогава го извадиха отъ рая. Адамъ не знаеше какво нѣщо е събиране. Когато се направи хубавата райска градина, тамъ ги събраха, но като сгрѣшиха, извадиха ги отъ рая. Адамъ не знаеше какъ става събирането. Когато двама праведни хора се събератъ на едно мѣсто, какво трѣбва да правятъ? Вие можете ли да съберете двама праведници на едно мѣсто? Двама светии може ли да съберете на едно мѣсто? Най- мъчната работа е да съберете двама светии на едно мѣсто. Може да съберете двама светии на едно мѣсто, само ако единиятъ е по-голямъ отъ другия. Но ако двамата сѫ еднакво голѣми, не може да ги съберете на едно мѣсто. Най-мѫчната задача е събирането. И следъ това идвате до уравненията. Нѣмамъ нищо противъ уравненията, но тѣ сѫ резултатъ. Уравнението не е събиране. Уравнението се отнася за единъ процесъ, въ който е станало взимане- даване. Така се уравняватъ работитѣ. На какво е резултатъ уравнението? Като съгреши човѣкъ, имате вече едно уравнение. Уравнението още не е завършено. Вие сте изучавали уравнението, но не сте го още изучили. Питамъ, вашитѣ уравнения, вашитѣ отношения едни къмъ други уредени ли сѫ? Учительтъ е задалъ нѣколко задачи на ученицитѣ, той е възприелъ това задължение, да уравни задълженията си. Да кажемъ, че той не ги уравнилъ, не е направилъ задачата си. Често нѣкои ме питатъ- ще се познаемъ ли на онзи свѣтъ?- Тѣ тукъ не се познаватъ, че на онзи свѣтъ ще се познаятъ. Почнете следното нѣщо: Ти не можешъ да познаешъ човѣка, докато не го обичашъ. Такъвъ е законътъ за небето. Ти можешъ да познаешъ човѣка само, ако го обичашъ. Иначе, всѣкога ще имашъ една илюзия. И после, не може да се говори за онзи свѣтъ, докато не сте го видѣли. Понѣкога азъ ви говоря за небето, за Божествения свѣтъ, но тѣ сѫ неразбираеми. Това, което е тамъ, вие не може да си го представите даже. Понѣкога ние си го представяме, за да бѫде до нѣкѫде само разбранъ. Въ външната страна има грамадна разлика между земния и небесния животъ. Сега може да ми кажете, че тази работа може да е малко по проста. Ти можешъ да разберешъ живота, само ако си здравъ. Но щомъ се разболѣешъ, при това болѣзнено състояние живота не може да се разбере. Ако имашъ знание, ти можешъ да имашъ общение съ хората, можешъ да имашъ общение съ живота, и тогава вие ще бѫдете полѣзни и на другитѣ. За да имате обичъ, за да обичате нѣкого, той трѣбва да има поне една добродетелъ въ себе си. Ти можешъ даобичашъ едного, който е умрѣлъ. Но го обичашъ заради нѣщо хубаво, което има въ него. Ти не можешъ да обичашъ единъ човекъ, който нѣма никаква добродетель. Ти можешъ да уважавашъ единъ ученъчовѣкъ, който може да ти бѫде полезенъ. Но това е уважение. Или ти можешъ да имашъ почитание къмъ единъ човѣкъ, който има сила, но това е почитание. Питамъ, какво се иска, за да ни почитатъ хората? Ние искаме хората да ни почитатъ, но за да ни почитатъ, трѣбва да има нѣщо, което да отговаря. Ти не можешъ да бѫдешъ банкеръ, ако нѣмашъ пари. Ти не можешъ да бѫдешъ земледелецъ, ако нѣмашъ земя; ти не можешъ да бѫдешъ уменъ човѣкъ, ако нѣмашъ умъ; ти не можешъ да бѫдешъ добъръ човѣкъ, ако нѣмашъ добродетели. Сега ние трѣбва да съпоставимъ тия нѣща. И да знаемъ, че у насъ трѣбва да има нѣщо, което да има отговоръ, да отговаря на реалностьта. Сега ние се заемаме да изучаваме реалностьта. Казвате -това не е за сега, то е за бѫдеще. За когато и да е, вие сте влѣзли въ училището и сте повторили този вашия букваръ. Вашитѣ букви, азъ ги виждамъ, сѫ скѫсани. Казвате: Да имаме пари. -Колко?10 хиляди лева.-Да имаме пари.-Колко? Сто хиляди лева, единъ милионъ, два милиона, 10,100 милиона. Единъ милиардъ, 10, 100 милиарда. И при това отношение въпросътъ остава пакъ не разрешенъ. Не мислете, че паритѣ ще се влюбатъ въ васъ. И да умрете, тѣ ще се оттеглятъ отъ васъ. Като умрете, и умътъ и сърдцето ви и добродетелитѣ ви, всички ще се оттеглятъ отъ васъ. Питамъ, какво ще остане отъ васъ тогава?

 

Като ви говоря за смъртьта, казвате: Какъ ще умремъ?Онова, което не е реално, трѣбва да умре. Всички сѣнки трѣбва да умратъ- нищо повече. Единъ художникъ ще нахвърля сѣнки върху платното, и всички казватъ: Много хубава е тази картина. Казвамъ: Художникътъ е направилъ тази картина, за да пострада той туря сѣнки подъ очитѣ... че каква красота има въ тѣзи сѣнки, въ почерняването на очитѣ? Азъ не виждамъ никаква красота. Очитѣ сѫ една долина, въ която може да се удавишъ. Тѣ сѫ едно езеро, въ което, ако паднешъ и не знаешъ да плавашъ, ще се удавишъ. Чернитѣ очи казвате, сѫ хубави. Тѣ сѫ едно дълбоко езеро, въ което ако се влюбишъ, можешъ да се удавишъ. Колцина отъ васъ сѫ се давили!Сега идемъ до другото противоречие. Като мислите,че имате нѣщо много реално, чудите се, какъ е възможно това? Физиономистътъ, като изучава човѣшкитѣ очи, той гледа дали очитѣ сѫ вглъбнати или изпъкнали. Ако очитѣ сѫ вглъбнати, имате едно дълбоко езеро: Ако очитѣ сѫ изпъкнали, вие имате единъ планинскивърхъ, дето има поледици. Като се подхлъзнешъ отъ изпъкналитѣ очи,чакъ долу отивашъ! Какво ще правишъ тогава? Ще взема съ себе си една гумена лодка и ще я пусна въ дълбокото езеро. Значи , ако съмъ на чернитѣ очи, на вглъбнатитѣ очи, на дълбокото езеро, ще взема тази лодка, за да не потъвамъ. Ако пъкъ се качвамъ по изпъкналитѣ очи, азъ взимамъ шипове на обущата си, за да не се подхлъзна. Сега преведете тѣзи нѣща. Вие искате да разберете духовния животъ начовѣка. Вие искате да познаете очитѣ на човѣка. Но трѣбва да знаете,че задъ очитѣ седи истината; задъ ушитѣ седи мѫдростьта; задъ устата седи любовьта; задъ носа седи човѣшкия умъ; задъ устнитѣ седи човѣшкото сърдце; задъ рѫцетѣ седи човѣшката правда; задъ краката седи добродетельта. Като станатъ тия нѣща реални, вие ще дойдете до тѣхъ. Тѣзи нѣща сѫ символи, посока, да намерите реалното. Правдата е реалното; добродетельта е реалното, за която вие нѣмате понятие. Като дойдете до правдата, трѣбва да видишъ какво нѣщо е правдата; като дойдете до добродетельта, трѣбва да видите какво ще ви иска. И тя си има свой езикъ.Сега въ заключение, вие ще кажете: Много прости хора сме били. Да, нѣкои сѫ по-напреднали. Но като дойдете на земята, като започнете отъ обикновенитѣ хора и дойдете до светиитѣ, до гениитѣ, всички сѫ прости хора. Помнете това. Това е една реалность. Светията ходи много смиренъ. Не мислете, че той е необикновенъ човѣкъ. Гледате, нѣкой богатъ човѣкъ, облѣкълъ се съ кожена дреха, изпъчилъ се, взѣлъ бастонъ въ рѫка и мисли, че цѣлъ свѣтъ е завладѣлъ. А светията цѣли 20 години се моли и казва: Голѣмъ невѣжа съмъ, голѣмъ простакъ съмъ. А хората отиватъ при него и той ги лѣкува. Но следъ като ги излѣкува, пакъ не знае какъ става това. И си казва въ себе си: Голѣмъ простакъ съмъ. Хората казватъ за него: Много добъръ човѣкъ е този. Той съ години седи, моли се, и не смѣе да излѣзе предъ грѣшния свѣтъ. Споредъ мене, добъръ човѣкъ е онзи, който не изкушава никого. Светията запримеръ, следъ като е научилъ сѫщностьта на живота, като излѣзе предъ хората, той не изкушава никого. Като види нѣкоя красива мома, за да не я изкуси, той направи лицето си набръчкано. Като види такъвъ старъ съ набръчкано лице, тя не хвърля око на него. Тя тръгва напредъ, а той следъ нея. Като го види, тя му казва: Дѣдо, кѫде отивашъ? И той тръгва съ нея, разговарятъ се. Тогава тя го завежда въ кѫщи си, и казва: Мамо, водя единъ дѣдо, горкиятъ, много е страдалъ. Моматане се изкушава отъ нѣго. И майката казва: Да, много е страдалъ. Питамъ, вие ходили ли сте подиръ нѣкоя красива мома? И мѫжетѣ, ходили ли сте подиръ нѣкоя светица? Кѫде е злото тука? И жената търси светия, но какъвъ? Младъ светия. И мѫжътъ търси млада светица. Сега азъ ви говоря сериозно. Това не е за подигравка. Искамъ да ви кажа, че реалностьта не седи въ външностьта на нѣщата.Казвате -младъ и старъ. Младъ е онзи, който не е разбралъ реалностьта на нѣщата. Тогава вие дохождате до любовьта. Любовьта е реалностьта на нѣщата. Вънъ отъ Любовьта, нѣщата сѫ преходни. Ние нѣма какво да съжеляваме. Другояче Животътъ не може да се разбере. Тъй както сега разбирате живота, казвате,че животътъ е добъръ. По необходимость той сега е добъръ. Вие искате да живѣете на земята и казвате: Като отидемъ на небето, сѫщи ли ще си отидемъ? - Не, отъ това тѣло нищо нѣма да остане.Ами тогава дали ще се познаемъ? - Нѣма да се познаете. Ами какъ така? Вие виждате малкото дете, което се е родило. Гледате го гладко, хубавичко. Това хубавичко, младо дете, единъ день ще стане старъ дѣдо. Какъ ще го познаешъ? Въ него не е останало ни поменъ отъ онова малкото дете. Като погледнешъ стария, казвашъ: И това било нѣкога онова малкото дете? Въ реалностьта обаче, стариятъ и младиятъ могатъ да се събератъ на едно мѣсто, да живѣятъ на едно мѣсто , да се обичатъ. И тогава тѣ се познаватъ. Младиятъ взима формата на дѣдото, дѣдото взима формата на младото дете. И като се разговарятъ, обичатъ се. Защо? Понѣже могатъ да размѣнятъ мѣстата си. На земята обаче, стариятъ никакъ не може да измѣни своята служба, и детето никакъ не може да измѣни своята служба. Сега бихъ ви далъ едно сравнение, но ще ви съблазни. Ако една жена не може да заеме мѣстото на единъ мѫжъ, и ако единъ мъжъ не може да вземе мѣстото на една жена, тѣ сѫ въ света на илюзиите. Това не е реаленъ свѣтъ. Мѫжътъ и жената не представятъ реаленъ свѣтъ. Това е единъ свѣтъ на вѣченъ споръ,- жената ли да бѫде мѫжъ, или мѫжътъ да бѫде жена? - Нито жената може да бѫде мѫжъ, нито мѫжътъ - жена. Нищо повече! Защо? Защото и двамата престѫпиха Божия Законъ.Азъ не искамъ да бѫда нито жена, нито мѫжъ. Защо? Защото и двамата грѣшатъ. Какъвъ трѣбва да бѫда? - Човѣкъ! “ И направи Богъ човѣка по подобие и Образъ Свое”. А мѫжътъ и жената съгрѣшиха. Тъй като на основание на това не искамъ да бѫда нито мѫжъ, нито жена -като жена ще направя женски грѣхове, акато мѫжъ ще направя мѫжки грѣхове -тъй щото нито жена, нито мѫжъ ще бѫда. Но човѣкъ трѣбва да бѫда. Единъ день и вие трѣбва да се откажете отъ формата на жената и на мѫжа, защото ако не се откажете, нѣма да влѣзете въ Царството Божие Казано е въ Писаниято “ Плътъ и кръвъ нѣма да наслѣдатъ Царството Божие”.Следователно, това е единъ относителенъ свѣтъ, който сега изучаваме. И трѣбва да се изучимъ. Всичкитѣ пособия, които имаме на разположение, това сѫ до време. Предъ васъ седи едно велико бѫдеще! Нѣма да ви разправямъ за него. Каква ще бѫде жената и какъвъ ще бѫде мѫжътъ? Това не е важно. Човѣци трѣбва да бѫдемъ.Че какъ ще живѣемъ тогава? Чудни сте женитѣ. Една жена следъ като мѫжътъ я е билъ по 20 пѫти на день, като умре, тя казва: Колко бѣше хубавъ, колко бѣше добъръ. Биеше ме като на тъпанъ, но приятно ми бѣше, като ме тупаше. И следъ това тя пакъ търси мѫжъ. Макаръ и да я бие, тя пакъ го търси и казва- не мога безъ него. Същото се отнася и до мѫжа. Макаръ жена да го е мѫчила, като умре, той пакъ търси жена. Мѫжътъ, това е мѫдростьта, която търсишъ; жената, това е любовьта, която търсишъ. Не е въ формата. Жената е форма, задъ която седи любовьта. Мѫжътъ е форма, задъ която седи мѫдростьта. Азъ не оспорвамъ нѣщата. Жената и мѫжътъ сѫ сѣнки, които седатъ въ нашето съзнание. Ако не мислите така, вие постоянно ще спорите. И ще казвате: Този мѫжъ не го искамъ, тази жена не я искамъ. -Не, ти гледай отъ сѣнката на жената, да минешъ къмъ реалностьта. И отъ сѣнката на мѫжа пакъ да влѣзешъ въ реалностьта. Тъй щото и презъ жената, и презъ мѫжа, ти трѣбва да отидешъ къмъ реалностьта.Сега въ ума ви седи следната мисъль: Кажете нѣщо по- разбрано за сегашния животъ. Тия работи сѫ толкова объркани, че това, което ние имаме и което сме научили, съвсемъ ще го объркаме. Ако дъщерята доведе въ кѫщи си единъ старъ дѣдо, майката и бащата нѣма да правятъ и въпросъ за него. Но ако дъщерята доведе единъ младъ момъкъ, тогава бащата и майката ще останатъ на особено мнение. Майката ще пита дъщеря си: Той хубаво облѣченъ ли е? Има ли пари? - Е, не съмъ питала още. - Образование има ли, свършилъ ли е нѣщо? Има ли нѣкаква служба, колко пари, каква заплата взима?Не съмъ го питала още и не смѣя, не смѣя да го питамъ. Казвамъ, ако момъкътъ е богатъ, какво отъ това? Ако е ученъ, какво отътова? Ако има служба, какво отъ това? Кажете ми. Ако момъкътъ заведе момата въ дома си, и него ще питатъ: Каква е тя? Има ли парици, има ли образование? Сега азъ ще дамъ на женитѣ едно правило, съ което да ме помните. За да бѫде угодна на мѫжа си трѣбва да има две качества: Да знае хубаво да готви, а мѫжътъ да се хвали отъ нея, да казва: Отлично готви жена ми! Второ, да знае хубаво да се облича, че като я види мѫжътъ и, да каже вкусъ има жена ми, знае да се облича. Въ обличането е етиката. Ако не се обличашъ хубаво , нѣма етика; ако хубаво се обличашъ, има етика, има хубавичувства.Човѣкъ, който добре готви, той знае добре да живѣе. Като видишъ една мома, питай я : Знае ли добре да се облича и добре да готви? А мѫжътъ трѣбва да има едно качество. Той трѣбва добре да мисли! Жената казва за мѫжа си: Добре мисли той! Има хубави, гениални мисли. И при тѣзи качества отъ страна на мѫжа и жената, докато сѫ на земята, тѣ могатъ горе- долу добре да живѣятъ. Ако мѫжътъ знае гениално да мисли, а жената хубаво да се облича и добре да готви, животътъ имъ ще върви добре. Това е практичната страна на живота. Приложете това правило женитѣ и мѫжетѣ, и ще видите резултата. Като дойде нѣкоя жена при мене, питамъ я : Знаешъ ли да готвишъ ? - Сега се уча. - Много има да пати главата ти. Зная единъ случай, въ турско време било това, нѣкъде въ Варненско, при нѣкой си Иванъ идва единъ турски дели бей на гости. И той казва на жена си: Жена, да сготвишъ добре! Като вкусилъ беятъ отъ неготя сготвила пиле, -казаъ: Иване, кой готви тукъ? - Жена ми. - Ела самъ. Той взима яденето, и върху главата на Ивана. Иванъ като се връща въ кѫщи, жена му го пита : Иване, какво си се оцапалъ така?Отъ твоето готвене. Хубаво трѣбва да готви жената! Да не се оцапва Иванъ. Това сѫ сега неговитѣ разбирания.Сега , чрезъ Духа си, Богъ ни побужда да мислимъ. Жената е професорка въ дома, тя ще готви, а мѫжътъ като се върне, той ще стажува, ще работи. Сега има мѫже готвачи, които сѫ приели туй изкуство да готватъ отъ женитѣ. Но изобщо специалисти въ готварството сѫ женитѣ.Има и мѫже, които хубаво готватъ, но тѣ трѣбва да стажуватъ при женитѣ си, да се научатъ какъ да готватъ и какъ да се обличатъ. Затова сѫ пратили мѫжетѣ да стажуватъ дълго време при женитѣ, да се научатъ хубаво да се обличатъ. И мѫжътъ седи смиренъ при жена си като ученикъ. Той казва: Научихъ се отъ жена си да се обличамъ; научихъ се отъ нея ида готвя. Виждате ли какъ хубаво се обличамъ сега? Ако се обличашъ хубаво, ще те държатъ въ рая. Ако не се обличашъ хубаво, ще те изпъдятъ отъ рая. КУКУРИГУУ- така казва и пѣтелътъ предъ кокошката, напери се и замине.Та сега използувайте въ живота това, което имате, защото останете ли съ старитѣ понятия, вие ще страдате. -Азъ не мога да живѣя съ него. -Че никой не те застави да живѣешъ съ него. -Ама азъ не мога да остана въ кѫщата му. -Излѣзъ тогава. Човѣкътъ не те е викалъ на сила. Щомъ не ти е добре, излѣзъ вънъ. - Ама подъ наемъ ми дотегна да живѣя. Той трѣбва да направи своя кѫща. - Отъ де ще намѣри човѣкътъ пари? - Каква е тази кѫща? Съ малки прозорци, удобства никакви. Стая за гости нѣма. Баня нѣма. Всичко въ една стая. Сега вие очаквате да имате всичко и да отидете на небето, да ви туратъ лаврови вѣнци и да кажатъ: Тия са гениалнитѣ хора на земята! Казвате: Кѫде ще отидемъ на онзи свѣтъ? Какви ще бѫдемъ на онзи свѣтъ? Като отидете на онзи свѣтъ, нѣма да се познаете. Като стѫпатъ единъ червей, кѫде отива той? Никъде. Като се излюпи, той хвърка и става пеперуда. Питашъ кѫде ще бѫдешъ въ онзи свѣтъ? Ти си единъ стъпканъ червей Кѫде е онзи свѣтъ? Като се излюпишъ, азъ зная кѫде ще отидешъ. Но докато те тъпчатъ като червей, ти никѫде нѣма да бѫдешъ.Сега казвате: Толкова години, какъ учите. -Че какво сте учили толкова години? Даже примеритѣ, които съмъ ви давалъ, не сте ги изтълкували. Даже онзи примеръ, който съмъ ви далъ за онзи персийски светия, който ималъ много последователи, та решилъ единъ день да изпита любовьта имъ, вие още не сте го разбрали. Той праща единъ день, да извика своитѣ най- добри последователи, и имъ казва: Викамъ ви всички, за да ви принеса жертва на Бога. Като чули това, всички последователи единъ по единъ се върнали. Останали само 4,5, но и тѣ се разколебали. И останали да видатъ какво ще стане. Само двама млади мома и момъкъ се решили да приближатъ до вратата на своя учитель. Седятъ всички отвънъ настръхнали. - Какво ли мисли да ни прави? Най -после момата се решава и казва на момъка: Ще влѣза вѫтре. Момъкътъ казва: И азъ ще дойда съ тебе. Щомъ влѣзешъ ти, азъ безъ тебе не мога да живѣя. Нека и мене заколятъ. Да се видимъ и двамата въ другия свѣтъ. Тогава учительтъ взима единъ овенъ, поваля го на земята, отрязва му гръцмуля, и кръвта потича навънъ. Като видѣли това последователитѣ му , всичкихукнали назадъ. Вѫтре останали само младитѣ мома и момъкъ, да се пожертвуватъ. Тогава той вдигналъ рѫцетѣ си и ги благословилъ, като имъ казалъ: Вие можете да живѣете добре.Казвамъ, ако вие може да постѫпите като тѣзи млади мома и момъкъ, да се пожертвувате - ще имате Божието благословение.Ще влѣзете въ Царството Божие. Седите ли отъ вънка, и гледате кой моментъ да офейкате, вие не може да влѣзете въ Царството Божие. Изпитанията въ света не сѫ нѣщо рѣално. Ти минавашъ прѣзъ голѣми изпитания, но знай, че въ тебе страда нѣщо друго, което може да стане жертва. Така ти ще се опиташъ. Помнете: Страданията, които имате, не сѫ реални. Йовъ имаше голѣми страдания, но и тѣ не бѣха реални. Йовъ не умре, страдаше нѣщо у него. Увиваше се, огъваше се, но той не умре. Той изгуби имота, богатство, овцитѣ, говедата, камилитѣ си, но всичко това се върна ;той изгуби синове, дъщери, но му се родиха още по хубави. Но когато Христосъ пострада, де отидоха Неговитѣ говеда?Върнаха ли се? Върнаха се. Днесъ Христосъ има повече отъ 500 милиона последователи, Негови овце. Дъщеритѣ Му още не сѫ оформени, но овцетѣ Му сѫ 500милиона. А онѣзи души, които ще завършатъ своето развитие, тѣ ще бѫдатъ божиитѣ души, и тѣ трѣбва да дойдатъ съ имането си, което сѫ имали. Седемтѣ дѫщери, това е числото на съвършенството. Това, което Христосъ пострада, бѣше много по- тежко, отколкото това на Йова. Йовъ имаше приятели, съ които разговаряше. А когато туриха Христа на кръста, Той остана самъ. И казваха Му: Слѣзъ отъ кръста, нали си Синъ Божий. Той се молѣше, но ни гласъ, ни услишание! На Йова Господъ проговори, а на Христа никой не проговори. И следъ като се моли, следъ като вика къмъ Бога, най- после Христосъ каза: Не разбирамъ тази работа! Предавамъ Духа си въ Твоитѣ рѫце и да става каквото Ти искашъ! Но като възкръсна Христосъ, тогава Той разбра каква е била Волята Божия!Та казвамъ, всички вие ще преминете презъ страданията на Йова. Всѣки отъ васъ трѣбва да премине презъ тѣзи страдания, да мине презъ това посвещение. Като дойдете до посвещението на Христа, то спада вече къмъ друга категория. Сега азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които искате да изучавате Пѫтьтъ на ученика. Другото азъ считамъ безполезно. И другитѣ работи сѫ добри, но въ пѫтя на ученика ви предстоятъ много сериозни задачи. Сега вие мислите да уредите работитѣ си на земята. Работитѣ ви нѣмада се уредатъ. Всички ще закѫсате. Вънъ отъ това, което съмъ ви казалъ, всички ще закѫсате. Но въ пѫтя на ученика ще благодарите за всичко онова, което ви се дава. Дръжте се за Бога. Сега сѫ времена на изпитания. Нѣма отлагание. Нѣкой казва: Дошла ми е една идея на ума като бръмбаръ. Оставете вашитѣ бръмбари. Като дойде зимата, всичкитѣ кошери започватъ да бръмчатъ, всички се събиратъ на обща работа. Вижте какви изпитания идватъ днесъ. Ето, има статистика сега въ Испания, въ 5,6 мѣсеца сѫ избити повече отъ единъ милионъ хора. Въ миналото, въ най- голѣмитѣ войни, въ нѣколко войни едва сѫ избивали500 хиляди. Ако днесъ стане такава война въ Европа, знаете ли колко милиона хора ще бѫдатъ убити? Сега въ Испания става главоломно избиване, нѣма да остане здравъчовѣкъ, нѣма да остане една попска глава, нѣма да остане една глава на единъ богатъ. Страшно нѣщо е злото, което е вложено въ човѣка.Човѣка е една пълна бомба, и ако не знаешъ какъ да го пипашъ, на кѫде да го бутнешъ, тъй ще се пръсне, че отъ тебе нищо нѣма да остане. Но и отъ него нищо нѣма да остане. Като се приближавачовѣкъ до човѣкъ, вие трѣбва да бѫдете много внимателни, да знаете какъ да се пипатѣ.Сега нѣма какво да ви е страхъ. Сега да ви насърча. Кое е похубаво; да бѫдете съ нѣкоя конска каруца безъ яове*, че да ви друса и да вървите съ нея 200 километра пѫтъ, или да се качите на единъ хубавъ айропланъ? Ако си съ конската кола, като слѣзнешъ отъ нея, навсѣкѫде ще усѣщашъ болка; ако си на айроплана, и съ километри да пѫтувашъ, нѣма да се уморишъ. Стига вече това тръскане. Когото срѣщна днесъ, все се оплаква отъ това разтръсване. Казвамъ: Азъ имамъ нови айроплани, качете се на тѣхъ.Че това е Новото Учение! Ще платишъ единъ билетъ и ще се качишъ на айроплана; въ часъ,часъ и половина ще бъдете на своето мѣстоназначение. И тогава нѣма да бѫдете така разпокѫсани.Та впрѣгнете ума си на работа! Сърдцето ви да знае добре да готви. Сърдцето ви да знае добре да се облича. Умътъ ви да знае добре да мисли. Това ви пожелавамъ за цѣлата година.На сестритѣ пожелавамъ добре да готватъ и добре да се обличатъ. А на братята пожелавамъ добре да мислятъ! И тогава да ви кача на айропланитѣ и да отидемъ на една хубава екскурзия, на зелената трѣва, при бистритѣ извори, ще ядемъ и ще пиемъ.Ще кажемъ тогава: Животътъ има смисълъ!

 

И тъй, да сме добре наготвили, да бъдемъ добре облечени, и да мислимъ добре! Всичко е предвидено. Нѣма да има никакви противоречия.Сега на ученицитѣ пожелавамъ да РАБОТЯТЪ! Начертавамъ ви пѫтя презъ годината. Много работи има да се кажатъ, но ако се говори повече, ще бѫде малко пресилено. Ако говоря много, ще мязамъ на едного, който туря млѣкото въ тенжерата да го вари.Това е един анекдотъ. Като почнало млѣкото да се дига в тенжерата, и започнало да я пълни, той се качилъ на комина на кѫщата за да може цѣлата кѫща да се напълни съ млѣко, което да продаде. Като се върналъ въ кѫщи, видѣлъ, че нищо не останало отъ млѣкото. Казвамъ, не очаквайте отъ едно кило млѣко да се напълни цѣлата кѫща. Като се подигне млѣкото малко, стига ви. Не ви трѣбва цѣла кѫща млѣко. Да нѣма никаква лакомия у васъ, но да има у васъ единъ стремежъ къмъ Любовьта! Хубостьта на живота седи въ правилното разбиране на живота. Хубостьта на живота седи въ доброто готвене; хубостьта на живота седи въ доброто обличане ;хубостьта на живота седи въ доброто мислене! Това сѫ пѫтищата, по които ученицитѣ трѣбва да вървятъ, за да влѣзатъ въ благориятнитѣ условия на живота, за да влѣзатъ въ Новия Животъ.

 

Отче нашъ.

Въ Божията Любовь е благото на човѣка.

 

Сега на упражнения.

7,20 ч. с.

На поляната направихме гимнастическитѣ упражнения.

 

------------------------

*Яове – пружини

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...