Jump to content
Ани

1936_09_22 Дветѣ полушария. Северното и южното полушарие / Дветѣ полушария

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ДВЕТѢ ПОЛУШАРИЯ

 

СЕВЕРНОТО И ЮЖНОТО ПОЛУШАРИЕ

 

5 часа сутриньта

 

 

Добрата молитва

Хвалата

Молитвата на Царството

 

Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана.

 

Песеньта: „Въ начало бѣ Словото.“

 

За какво човѣкъ трѣбва да се радва? И какъвъ трѣбва да бѫде човѣшкиятъ стремежъ? Стремежътъ не може да бѫде всѣкога еднакъвъ. Децата се стремятъ за едно, а възрастнитѣ се стремятъ за друго. Това показва, че въ стремежитѣ не трѣбва да има еднообразие. Човѣкъ никога не трѣбва да се спира да гледа какъвъ е стремежътъ на другитѣ хора. Той трѣбва да обръща внимание на стремежа, който е вѫтре въ него, който му дава потикъ. И всѣко едно сѫщество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нѣщата, трѣбва да изявява тоя стремежъ.

 

Какъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 мартъ, то минава въ северното полушарие, а сега Слънцето влиза въ южното полушарие. Това е единъ символъ. Значи, има две течения. Течението въ северното полушарие има външенъ характеръ, то е течение на мѫжетѣ. Подъ думата мѫжъ се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвятъ условия за работа отвънъ. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за женитѣ. Следователно то носи мекота и тогава човѣкъ може да се уединява, да влиза въ себе си.

 

Отъ девети мартъ днитѣ се увеличаватъ, а нощитѣ се съкращаватъ. Тогава свѣтлина има повече, защото истината се изявява отвънъ. При тази свѣтлина, ти виждашъ всичко. Тамъ има опасность да станешъ недоволенъ отъ това, което имашъ. Въ тебе се събужда недоволство, че това нѣмашъ или онова нѣмашъ, а хората иматъ това, иматъ онова, всичко иматъ. Отъ 22 септември нощитѣ се увеличаватъ, а днитѣ се съкращаватъ. Това е пакъ символъ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната свѣтлина и топлина се намаляватъ, а се увеличаватъ вѫтрешнитѣ. Това е по отношение на тѣзи, които живѣятъ въ северното полушарие. Онѣзи, които живѣятъ въ южното полушарие за тѣхъ е много добре. За тѣхъ се увеличаватъ днитѣ, увеличава се свѣтлината, увеличава се и топлината. Но за северняцитѣ не е така.

 

Сега, понѣкой пѫть вие питате: „Защо е така?“ Рекохъ, когато свѣтлината на мѫжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато деньтъ на мѫжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите отъ това? На жената трѣбва да стане много тъмно, за да ѝ стане топло отвѫтре, да прояви своето благородство. Добрината ѝ се явява при голѣмата тъмнина, когато нощитѣ ставатъ по-дълги и жената влиза въ своя животъ да живѣе. Жената, това означава „сѫщество“. Сега не мислете, че азъ говоря за жената въ тази форма, въ каквато я виждате днесъ. Азъ говоря за човѣка, като за сѫщество, което може да роди нѣщо. Азъ говоря за човѣка, тъй както за земята, на която можешъ да посѣешъ нѣщо и да излѣзе нѣщо отъ нея. Азъ говоря за човѣка, тъй както за едно дърво, което може да роди плодъ. Сега азъ не говоря за онѣзи работи, които вие имате. Като говоря „вие“, не разбирамъ васъ, но взимамъ едно общо множествено число. Кои сѫ тѣзи „вие“? Всичкитѣ - и добри, и лоши, все сѫ „вие“.

 

Често ние очакваме благото отъ окрѫжаващитѣ хора. Какво благо можешъ да имашъ отъ едно дърво? Благото отъ дървото ще дойде отъ неговия плодъ. Благото отъ човѣка ще дойде отъ какво? - Отъ неговитѣ сладки думи, нищо повече. Благото на човѣка седи въ неговия езикъ. Имашъ ли добъръ езикъ, ти си благъ. Нѣмашъ ли добъръ езикъ, ти не си благъ. Каква благость можете да намѣрите вие въ единъ човѣкъ? Никаква благость не можете да намѣрите въ човѣка. Въ човѣка не можете да намѣрите благость, както въ растенията. Окапятъ ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намѣрите. Този е външенъ законъ. Самото растение знае какъ да превръща нѣщата.

 

Та рекохъ, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на свѣтлината и законитѣ на топлината. Това е единъ и сѫщъ законъ. Законътъ на свѣтлината се проявява в човѣшкия умъ, а законътъ на топлината - въ човѣшкото сърдце. Това е любовьта. Питамъ: защо понѣкога, като усѣти въ себе си проява на любовьта, човѣкъ се страхува? Защо човѣкъ се страхува отъ любовьта? Днесъ любовьта е така изопачена, че когато нѣкой ти говори за любовь, ти веднага подразбирашъ, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любовь, той иска да вземе нѣщо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала съ онзи, който я обича, тя е свободна, говори съ всички. Щомъ той ѝ каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна.“ Питамъ: защо младата мома не обича да ѝ се говори, че я обичатъ? Щомъ единъ момъкъ каже на една мома, че я обича, любовьта вече се е свършила. Това значи „азъ те обичамъ“. Той ще ѝ каже послѣ, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любовь има, докато ти не си казалъ, че обичашъ нѣкого и докато той е свободенъ предъ тебе. Щомъ кажешъ, че го обичашъ, той става сериозенъ и започва да те избѣгва, да се съмнява, дали това е любовь или не.

 

Такова е сегашното разбиране на любовьта. Любовьта се проявява при мълчанието. Когато мълчишъ, ти обичашъ. А когато много говоришъ, това е краятъ на любовьта. Нѣкой казва: „Ти не знаешъ ли, че азъ едно време те обичахъ?“ - Едно време! После той казва: „Азъ ще те обичамъ.“ И най-после казва: „Азъ те обичамъ.“ Щомъ обичашъ, какво трѣбва да направишъ? По какъвъ начинъ трѣбва да докажешъ, че обичашъ? Какъвъ е първият изразъ на любовьта? Любовьта има два израза. Ако се запознаешъ съ единъ мѫжъ, какъ ще изразишъ първата си любовь? Ще му дадешъ свѣтлина и знание, това е първиятъ изразъ. А пъкъ когато влѣзешъ въ южното полушарие, за да се изявишъ на една жена, подъ думата жена разбирамъ човѣкъ, който ражда, на този човѣкъ ти ще дадешъ топлина, угощение, ядене трѣбва да има за него. Като му кажешъ, че го обичашъ, трѣбва да го повикашъ на гости, ще му предложишъ една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли, какъ се правятъ супи? Не сте правили такива супи. Нѣкои отъ васъ знаятъ да правятъ супи отъ кокошка. На този човѣкъ ще му дадешъ подслонъ и ще му укажешъ всички услуги. Това е вѫтрешниятъ животъ. И тъй, любовьта на мекото чувство у насъ се изявява само тогава, когато дойде голѣмата тъмнина отвънъ, а свѣтлината влиза вѫтре, въ човѣшкото сърдце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго, освенъ да завиятъ виелици, бури, да дойде снѣгъ. Следъ това ние влизаме въ кѫщи, отваряме лампитѣ, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четемъ. Ако дойде нѣкой нашъ съседъ, ние го приемаме въ кѫщи и започваме съ него хубавъ разговоръ.

 

Сега азъ искамъ донѣкѫде да изнеса живота на противоречията. Понѣкога вие искате да изучавате мѫжката страна на човѣка - знанието. Тогава вие сте отвънъ, условията сѫ други. А когато искате да изучавате втория принципъ - женския принципъ на любовьта, тогава отвънъ ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовьта се проявява при много неблагоприятни условия отвънъ. Ако ти търсишъ благоприятнитѣ условия отвънъ, тогава ще дойде знанието, ще дойде мѫдростьта, но любовьта я нѣма. Не, че я нѣма, но тя не се проявява. Ако пъкъ искашъ да почувствувашъ какво нѣщо е любовьта, трѣбва да дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, буритѣ, несгодитѣ. Но това показва, че гърбътъ ти трѣбва да бѫде силенъ.

 

Следователно мѫжътъ е силенъ отвънъ, а жената е силна отвѫтре. Въпросътъ е, че ние често искаме отъ любовьта това, съ което тя не се занимава. Любовьта носи топлина, а не свѣтлина. И знанието не носи топлина, то носи свѣтлина. Затова именно хората се търсятъ. Когато ти намѣришъ свѣтлината, ще потърсишъ и топлината. Съ други думи казано: щомъ намѣришъ знанието, ще потърсишъ и любовьта. И щомъ намѣришъ топлината, тогава трѣбва да намѣришъ и свѣтлината. Защото топлината може да се разбере само при свѣтлината.

 

Рекохъ, вие искате едновременно да бѫдете щастливи и отвънъ и отвѫтре. Можете [ли] да бѫдете? Земята трѣбва едновременно да се освѣтява отвсѣкѫде. Може ли изведнъжъ да се освѣтява и отъ дветѣ страни? - Не може. Защо не може да се освѣтява едновременно и отъ дветѣ страни? - Формата ѝ е такава, че каквото и да е, само половината може да се освѣтява. Вие сте се родили жена, а пъкъ искате да имате благото на мѫжа. И мѫжътъ се е родилъ мѫжъ, а иска да има благото на жената. Че мѫжътъ не търси своето благо, той търси жената. Казвате за нѣкой мѫжъ: „Той търси жена.“ Той търси това, което нѣма. Той го търси по единъ неразбранъ начинъ. Жената трѣбва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мѫжътъ трѣбва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато единъ мѫжъ търси една жена, азъ нѣмамъ предъ видъ начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнешъ съ единъ аеропланъ, съ единъ въртолѣтъ. Единъ день и това ще стане и това може да бѫде, но при сегашнитѣ условия, понеже вие не можете да летите, вие трѣбва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щомъ Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трѣбва да дойде при мѫжа - той е нейния пѫть, а при жената мѫжътъ трѣбва да отиде. Какво ще кажете тогава, ако при васъ идва мѫжътъ? Какво е състоянието въ природата? Накѫде отива Слънцето? - На северъ. Тогава днитѣ ставатъ дълги, а нощитѣ кѫси. Тогава трѣбва да се работи, да се сѣе. Когато мѫжътъ отива при жената, какво е положението? Или съ други думи да ви кажа: когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате едно състояние, когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние.

 

Сега това нѣщо трѣбва да се приложи въ живота. Защото така, както човѣкъ разбира живота, той се обезсмисля. И когато азъ ви казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича всички, азъ говоря за единство въ природата. Затова именно, азъ казвамъ, че въ природата има само една жена и само единъ мѫжъ. Жената има безброй форми, както и мѫжътъ има безброй форми. Вие виждате много мѫже и много жени, но всѫщность има само една жена и единъ мѫжъ. Рекохъ, отъ това гледище, никакво престѫпление не може да става въ свѣта. Престѫпление става само тогава, когато този мѫжъ се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. Въ това седи заблуждението. Самата реалность седи въ това, че като се огледа човѣкъ въ огледалото и види своя образъ, той мисли, че е другъ нѣкой. Не, това си ти самъ. Той се заблуждава и казва: „И другъ имало като мене.“ Сега, кѫде се явява заблуждението? Кѫде се явява ревностьта? Той мисли, че разлюбилъ жена си или че тя го разлюбила. Мѫжътъ се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мѫжътъ я разлюбилъ. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби нѣкой, това не може да стане. Да те разлюби нѣкой, това значи да се разсипе цѣлото битие. Да те разлюби нѣкой, това значи ти да разлюбишъ пръста си. Може ли човѣкъ да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трѣбва да бѫде като тебе.

 

Сега азъ говоря за по-дълбокитѣ разбирания, да напуснете всички онѣзи учения, които падналитѣ духове сѫ донесли въ свѣта. Като дойдоха на Земята, тѣ научиха хората на този животъ, който сега живѣятъ. Сега всинца вие сте още подъ тѣхното влияние. Това не е така. Мѫжътъ пази жена си, да не отиде подиръ другъ мѫжъ. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги упази? Ами, като спишъ, какъ ще го упазишъ? Не, предай мѫжа си въ рѫцетѣ на Господа и кажи: „Господь да го пази.“ Като кажешъ така: „Нека Господь го пази, и да прави съ него каквото иска“, предай го въ рѫцетѣ на Бога. Защото имаме само единъ Богъ.

 

Понѣкога вие търсите първото мѣсто въ свѣта. Защо ще го търсите? Първо мѣсто не може да има. Само едно първо мѣсто има и то е за Господа. За тебе е второто мѣсто. Не се стремете да заемате първото мѣсто, главата ви ще пати. Вие не сте за първото мѣсто. Никое сѫщество въ свѣта не е за първото мѣсто. Това трѣбва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада.“ Отъ това гледище не критикувай, не сѫди никого, защото този човѣкъ е видѣлъ нѣкои нѣща, които не е разбралъ. Щомъ казвашъ нѣкому, че и ти търсишъ първото мѣсто и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото мѣсто. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото мѣсто, защото то носи голѣми отговорности. Въ този смисълъ вие казвате: „Колко хиляди майки има въ свѣта.“ Като мислите по този начинъ, вие се натъквате на противоречия. Не, въ свѣта има само една майка, която ражда нѣщата. Щомъ искашъ да заемешъ първото мѣсто, ще понесешъ всичкитѣ отговорности.

 

И тогава казвате: „Какъ трѣбва да живѣемъ сега?“ - Тамъ е голѣмото противоречие - какъ трѣбва да се живѣе. Тепърва трѣбва да се учите. Онзи съ когото живѣешъ, не трѣбва да го считашъ чуждъ. Защо да не можете да гледате на нѣщата така, че всичко, каквото виждате нѣкой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятствува да мислите, че вашиятъ ближенъ, съ когото живѣете, каквото прави, е добро? Този вашъ ближенъ може да бѫде мѫжътъ ви, който носи свѣтлина. Ако жената мисли, че мѫжътъ ѝ може да я завлада, тя се заблуждава. Като внесе свѣтлина въ жена си, тя започва да вижда всичкитѣ му погрѣшки. Той е просветенъ, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключоветѣ и тя остава въ тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, кѫде е останалъ нейниятъ Стоянъ. Щомъ започва да го търси, това показва, какво е отношението ѝ къмъ него. Щомъ каже, че тя не го иска повече, това показва, че свѣтлината е дошла и тя вижда погрѣшкитѣ му. „Азъ не го обичамъ.“ - Свѣтлината е дошла отъ мѫжа ти, ти виждашъ неговитѣ погрѣшки.

 

Това е криво разбиране. Споредъ новата култура, онзи, съ когото живѣешъ и когото си избралъ по любовь, нищо лошо нѣма да виждашъ въ него. Нѣма да правишъ никакви бележки на мѫжа си, нито за връзката, нито за какво и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мѫжътъ ѝ излиза нѣкѫде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкиятъ се намира въ чудо. Той погледне нѣкѫде, веднага тя му казва: „Тукъ да не гледашъ.“ Влѣзе нѣкѫде, тя му казва: „Това да не правишъ.“ Не, тя не трѣбва да му прави никакви бележки, както и да е облѣченъ или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на мѣсто. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говоришъ!“ Ако мѫжътъ на нѣкоя жена говори височко, тя не трѣбва да му казва, че говори грубо.

 

Рекохъ, това се отнася до разбирането на човѣка. Понѣкога азъ говоря за търпението. Вие никога не можете да бѫдете търпеливи, ако не разбирате това. Това е другъ въпросъ. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, непременно трѣбва да имашъ това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трѣбва да виждате Бога навсѣкѫде. Той се е скрилъ нѣкѫде и вие трѣбва да Го намѣрите. Богъ изпитва моето знание, докѫде съмъ дошълъ. Мѫжътъ може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да ѝ правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното вѣрую. Нѣма какво да питате за нейното вѣрую. Азъ зная, че отъ нейно гледище, нейното вѣрую е право. „Ама, той още не се е доразвилъ.“ Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малкитѣ деца, които растатъ, вие виждате, че тѣ сѫ души, които се намиратъ въ процеса на своето развитие. Единъ день Богъ ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто въ себе си.

 

Вчера имахъ единъ примѣръ на единъ отличенъ разговоръ. Най-хубавиятъ разговоръ, който бѣхъ слушалъ досега на Изгрѣвъ, той бѣше вчерашния. (Въ смисълъ на голѣми разправии.) Този разговоръ се продължи почти цѣлъ часъ и бѣше толкова приятенъ, толкова сладъкъ, почти ангелски. Прѣзъ цѣлото време азъ мълчахъ. И после, когато свършиха, азъ имъ говорихъ на музикаленъ езикъ. Рекохъ имъ: „Много добре направихте.“ Рекохъ, изкуство е въ лошото въ свѣта да виждашъ доброто. Изкуство е въ тъмнината да можешъ да виждашъ свѣтлината. Изкуство е въ сиромашията да живѣешъ добре. Изкуство е въ невежеството да намѣришъ смисъла на живота. Изкуство въ смъртьта да видишъ живота. Това сѫ нѣща, които всѣки може да постигне. Какъ може? - Може и за обикновенитѣ хора. Това е новата култура, която иде сега въ свѣта. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нѣщата, ще останете въ сегашното си състояние.

 

Сега ставатъ войни, избивания, крамоли и недоволства. Въ която кѫща и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите крамоли и раздори. Нѣкѫде ще намѣрите разводи, нѣкѫде вѣнчавания. Търсятъ хората щастие, но това щастие трае само день и половина. Мнозина се оплакватъ и казватъ: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието.“ Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не се връща моятъ мѫжъ.“ Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но следъ петь - шесть месеца той ще се върне, както Слънцето се връща отъ южното полушарие, така и той ще се върне следъ шесть месеца. Мѫжътъ казва: „Жена ми не се връща.“ Следъ шесть месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсишъ въ южното, а не въ северното полушарие.

 

Жената владѣе южното полушарие, а мѫжътъ северното. Тогава Господь имъ идва на гости. Господь посещава и единия, и другия. Всѣки трѣбва да очаква своето благо, когато слънцето влѣзе въ неговия свѣтъ. Понѣкога и вие отваряте войни, искате да завладѣете вашия мѫжъ. Може ли южното полушарие да завладѣе северното? Понѣкога мѫжътъ отваря война, иска да завладѣе жена си. Северното полушарие може ли да завладѣе южното? Нито северното полушарие може да завладѣе южното, нито южното може да завладѣе северното. Не търсете да завладѣвате нѣкого. Благото иде отъ Бога. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Или рекохъ, мѫжътъ може да види Бога само чрезъ жената. Мѫжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. И жената може да люби Бога само чрезъ мѫжа. Майката може да люби Бога само чрезъ детето си, и детето може да [люби] Бога само чрезъ майка си. Ученицитѣ могатъ да любятъ Бога само чрезъ своя Учителъ. И Учительтъ може да люби Бога само чрезъ своитѣ ученици.

 

Това сѫ отношения, закони въ свѣта, които вие не можете да измѣните. Ако вие нѣмате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да сѫ вашитѣ педагогически правила, тѣ нищо не могатъ да ви дадатъ. Какъ ще възпитате едно дете? Какъ ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрезъ майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрезъ майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате въ всѣко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикантъ. Нищо не може да стане отъ дете, което не обича майка си. И на васъ рекохъ, ако вие не се обичате едни други и отъ васъ нищо не може да излѣзе. Така седи въпросътъ за великото възпитание. Сега азъ говоря отъ гледището какъ Богъ е създалъ свѣта. Ако азъ не обичамъ хората, азъ не мога да позная Бога и отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Ако азъ обичамъ хората и всички сѫщества, азъ ще обичамъ Бога и тѣ ще ме обичатъ и ще имамъ отношения съ тѣхъ.

 

Сега пожелавамъ всѣки да бѫде на своето мѣсто. И благото, което вие очаквате тукъ, ще дойде при васъ. На Земята има законъ. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живѣете съобразно закона на свѣтлината и съобразно съ закона на топлината. Това е любовьта. Пожелавамъ ви, както вчера слушахъ този разговоръ, така да си говорите всички съ сладки думи и да слушате другитѣ, които си говорятъ така сладко. Това е моето разбиране. Така постѫпвамъ и азъ.

 

После гледамъ, че тѣзи двамата се разговарятъ съ още нѣколко души. Тѣ иматъ стари разбирания за нѣщата. Единиятъ отъ двамата бѣше сестра, а другиятъ - братъ. Братътъ казваше, че сестрата трѣбвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправятъ. Така на дребно излѣзе. Все ще се вари въ тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, азъ седя следъ това и си разсѫждавамъ: хората могатъ и при най-великитѣ, при най-голѣмитѣ блага, които Богъ е далъ, пакъ да бѫдатъ нещастни. И при най-голѣмото изобилие на блага, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ нещастни. Това е вече неразбиране на нѣщата. Трудна работа е да разбере човѣкъ, но най-труднитѣ нѣща сѫ най-красиви.

 

Сега на васъ ви остава новото разбиране. Друго нѣщо, което трѣбва да знаете, е че езикътъ на свѣтлината ви е по-сетилъ. На всички езикътъ на свѣтлината ще бѫде отличенъ. Тъй, както тази година крушитѣ излѣзоха въ изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза отъ човѣка. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да даде плодъ и тогава именно ще дойде онова, което желаете. Следъ като има знанието, човѣкъ е добре дошълъ за всички. И като има любовьта, човѣкъ е пакъ добре дошълъ. Нека любовьта у васъ да преодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички прѣчки. Това е важното.

 

А, сега това, което става въ свѣта, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мѫжътъ въ свѣта. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива къмъ северното полушарие и тѣзи работи ще се уредятъ. Казватъ: „Долу има войни.“ Че какъ да нѣма! Като дойде пролѣтьта, мѫжътъ впрѣга ралото и цѣлата земя обработва. Всички червеи, всички бубулечици въ земята ги разкъшква, става цѣла война. Понеже сега хората въ свѣта търсятъ свободата, затова се изявяватъ тия нѣща. Сега се явява мѫжкиятъ принципъ въ свѣта и ще продължи шесть месеца, шесть седмици, шесть дни, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шесть минути ще се продължи. Казвате: „За единъ мигъ ще станатъ тия работи.“ Ако търпите, нѣщата ще станатъ за единъ мигъ. Ако не търпите, тѣ ще станатъ за шесть месеца.

 

Отче нашъ

 

Формула: Въ Божията Любовь е благото на човѣка.

(три пѫти)

 

Беседа отъ Учителя,

държана на 22 септември 1936г.

София, Изгрѣвъ

(Трусовиятъ день.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ДВЕТѢ ПОЛУШАРИЯ.

Иоана, гл. 1.

За какво трѣбва да се радва човѣкъ? Какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ стремежъ? Стремежитѣ на всички хора не сѫ еднакви. Младитѣ се стремятъ къмъ едно, възрастнитѣ — къмъ друго, а старитѣ — къмъ трето. Това показва, че стремежитѣ на хората сѫ разнообразни. Човѣкъ трѣбва да обръща внимание на своя стремежъ, защото той му дава потикъ, импулсъ въ живота. Какви сѫ стремежитѣ на другитѣ хора, това не трѣбва да го интересува. Това не може да го ползува. Всѣко сѫщество трѣбва да изявява своя стремежъ по начинъ, какъвто му е свойственъ. — Какъвъ е стремежътъ на слънцето сутринь? — Да изгрѣе, да освѣти и стопли цѣлата земя. — Какъвъ е стремежътъ на посѣтото семе? — Да покълне и да започне да расте.

Въ изгрѣването на слънцето се забелязватъ два важни момента: първиятъ моментъ е на 22 мартъ, когато слънцето минава въ северното полушарие. Вториятъ моментъ е на 22 септемврий, когато слънцето минава въ южното полушарие. Тѣзи два момента сѫ символи, които изразяватъ два вида течения на енергии. Енергиитѣ, които протичатъ въ северното полушарие, иматъ външенъ характеръ. Тѣ символизиратъ мѫжа. Подъ думата „мѫжъ“ се разбира сѫщество, което работи. Презъ това време мѫжътъ си подготвя външни условия за работа. Когато слънцето влѣзе въ южното полушарие, което става отъ 22 септемврий нататъкъ, хората влизатъ въ друго течение на енергии, които съдържатъ въ себе си мекота. Това течение символизира жената. Тогава човѣкъ може да се уедини, да се състрѣдоточи. Отъ 22 мартъ нататъкъ въ северното полушарие днитѣ се увеличаватъ, растатъ, а нощитѣ се намаляватъ. Тогава има повече свѣтлина, защото истината се изявява навънъ. При тази свѣтлина човѣкъ вижда всичко и се намира предъ опасностьта да стане недоволенъ отъ това, което има. Отъ 22 септемврий нощитѣ въ северното полушарие се увеличаватъ, а днитѣ се намаляватъ. Тогава външната свѣтлина и топлина се намаляватъ, а вѫтрешната се увеличава.

Следователно, когато свѣтлината на мѫжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. Когато свѣтлината на мѫжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Когато жената изпадне въ голѣма външна тъмнина, тя трѣбва да прояви своята вѫтрешна свѣтлина и топлина, т. е. да прояви своята доброта и своето благородство. Значи, когато нощитѣ ставатъ дълги, а днитѣ кѫси, жената проявява своята доброта и своето благородство.

Сега, като говоря за жената, азъ нѣмамъ предъ видъ външната форма жена, каквато я виждате, но имамъ предъ видъ разумно сѫщество, което може да роди нѣщо. Жена или мѫжъ, това е сѫщество, което ражда, както раждатъ земята и дърветата. Когато посадите нѣщо въ земята, следъ време отъ нея излиза малко растение, което се развива, става голѣмо дърво, способно да ражда, да дава плодове. Човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, трѣбва да мисли, да ражда такива идеи, които могатъ да повдигнатъ не само него, но и ближнитѣ му. Иначе, човѣкъ не може да оправдае своето сѫществуване на земята. Човѣкъ е дошълъ на земята да ражда добри плодове, които се виждатъ въ неговитѣ сладки думи, въ неговитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. Това означава човѣкъ, отъ когото може да се очаква нѣщо. Какво очаквате отъ едно дърво? — Плодове. Ако дървото не дава плодове, то е безпредметно за васъ. Благото на човѣка седи въ неговия езикъ, който изказва мислитѣ и чувствата му. Благото на дървото седи въ неговитѣ плодове. Докато дървото има листа и цвѣтове, вие разчитате на него. Щомъ окапятъ листата му, вие не разчитате вече на него. Обаче, това е времененъ процесъ. Утре дървото ще се облѣче въ листа и цвѣтове, и вие ще очаквате отъ него нови плодове.

Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на свѣтлината и топлината. Свѣтлината се проявява чрезъ човѣшкия умъ, а топлината — чрезъ човѣшкото сърдце. Свѣтлината е въ връзка съ мѫдростьта, а топлината — съ любовьта. Сегашнитѣ хора се страхуватъ да говорятъ за любовьта. — Защо? — Защото днешното разбиране на любовьта е толкова изопачено, че всѣки се страхува да не бѫде излъганъ. Когато нѣкой говори за любовь, той има предъ видъ да вземе нѣщо. Запримѣръ, срѣщате една млада, красива мома. Тя е весела, разговаря се свободно, отъ никого не се страхува. Щомъ нѣкой момъкъ ѝ каже, че я обича, тя веднага става мълчалива, замислена и казва: Тази работа е сериозна. Щомъ момъкътъ каже на момата, че я обича, любовьта го напуща. Това значи да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Кажешъ ли на момата, че я обичашъ, тя млъква и изгубва свободата си. Тя става сериозна, започва да избѣгва момъка и се съмнява въ любовьта му. Човѣкъ обича, докато мълчи, докато не говори за любовьта си. Почне ли много да говори за любовьта си, той се намира въ края на своята любовь. Нѣкой казва на едного: Знаешъ ли, че едно време те обичахъ? Другъ пъкъ казва: Азъ ще те обичамъ. Трети казва: Азъ те обичамъ. Споредъ мене, любовьта не може да има минало и бѫдеще. Тя сѫществува въ настоящето. Това значи: любовьта се проявява всѣки моментъ.

Какъ можете да докажете на човѣка, че го обичате? Какъвъ е изразътъ на любовьта? Когато сте влѣзли въ северното полушарие, т. е. когато искате да изразите любовь къмъ мѫжа, ще му дадете свѣтлина и знание. Когато сте влѣзли въ южното полушарие, т. е. когато искате да изразите любовь къмъ жената, ще ѝ дадете топлина, ще я поканите на угощение, ще ѝ дадете подслонъ. Следователно, външниятъ начинъ за изразяване на любовьта е чрезъ свѣтлина и знание; вѫтрешниятъ начинъ е чрезъ топлина и добъръ приемъ. Външниятъ изразъ на любовьта представя лѣтото на живота, когато външната свѣтлина е голѣма. Тогава днитѣ сѫ дълги, а нощитѣ — кѫси. На тази свѣтлина хората учатъ и добиватъ знания. Вѫтрешниятъ изразъ на любовьта представя зимата на живота, когато всичко е покрито съ снѣгъ. Вънъ се чуватъ виелици и вѣтрове. Днитѣ се скѫсяватъ, а нощитѣ — продължаватъ. Тогава хората влизатъ въ домоветѣ си, запалватъ печки, отварятъ лампи и при тази приятна топлина и свѣтлина започватъ да четатъ и да размишляватъ. Тѣ се съсрѣдоточватъ въ себе си, понеже нѣма външна свѣтлина, която да ги разсѣйва. Като имъ дойде нѣкой гостъ, тѣ го канятъ, и съ него заедно започватъ да четатъ и сърдечно се разговарятъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ дветѣ страни на любовьта — външната или мѫжка, която е свързана съ свѣтлината, и вѫтрешната или женска, свързана съ топлината. По този начинъ тѣ ще разбератъ, защо сѫществуватъ противоречия въ живота. Който иска да изучава мѫдростьта, да придобива свѣтлина и знание, той трѣбва да търси външни благоприятни условия. Който иска да изучава любовьта, да придобива топлина и мекота, той трѣбва да се излага на външни неблагоприятни условия, на голѣми бури и страдания. Който търси любовьта, той трѣбва да има здравъ гръбнак, да издържа. Мѫжътъ е силенъ отвънъ, а жената — отвѫтре. Като знаете това, лесно можете да си обясните, защо хората се търсятъ едни други. Любовьта носи топлина, а мѫдростьта — свѣтлина. Който има свѣтлина въ себе си, той търси човѣкъ, у когото има топлина. И обратно; Който има топлина въ себе си, той търси човѣкъ, у когото има свѣтлина. Това е необходимо, защото свѣтлината не може да се разбере безъ топлина, нито топлината — безъ свѣтлина.

Хората страдатъ, защото искатъ да бѫдатъ щастливи едновременно и отвънъ, и отвѫтре. Това е възможно само при условия земята да се освѣтява отвсѣкѫде еднакво. Понеже земята е валчеста, невъзможно е и дветѣ ѝ половини да се освѣтяватъ едновременно. Когато на едната половина на земята е день, на другата половина е нощь. Тази е причината за недоволството на хората. Мѫжетѣ сѫ недоволни отъ положението си, искатъ да иматъ благата на женитѣ. И женитѣ сѫ недоволни отъ положението си, искатъ да иматъ благата на мѫжетѣ. Нито едното е възможно, нито другото. — Защо? — Защото и мѫжътъ, и жената по неправиленъ начинъ търсятъ онова, което имъ липсва. Тѣ трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение, докато земята се обърне и по естественъ начинъ донесе онова, което имъ липсва. Добре е човѣкъ да лети съ аеропланъ изъ пространството, да се прехвърля ту въ едната ту въ другата половина на земята, но днесъ нѣма условия за това. Докато дойдатъ тѣзи условия, човѣкъ трѣбва да прилага търпението да дочака времето, когато земята се завърти около осьта си и около слънцето, за да придобие това, което му е нужно. Жената трѣбва да отиде при мѫжа — той е нейниятъ пѫть; мѫжътъ пъкъ трѣбва да отиде при жената. Когато слънцето отива къмъ северъ, т. е. когато на северния полюсъ има день, днитѣ растатъ, а нощитѣ се смаляватъ. Тогава трѣбва да се работи навънъ, да се сѣе. Когато слънцето отива къмъ югъ, т. е. южниятъ полюсъ е огрѣнъ, днитѣ въ северното полушарие се намаляватъ, а нощитѣ растатъ. Тогава се работи отвѫтре; тогава плодоветѣ се прибиратъ. Съ други думи казано: Когато умътъ на човѣка се развива, има едно състояние; когато сърдцето се развива, има друго състояние,

Това сѫ знания, които трѣбва да приложите въ живота си, ако искате да го осмислите. Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича всички хора, азъ имамъ предъ видъ единството въ природата. Въ природата сѫществува само една жена и единъ мѫжъ. Вие виждате много мѫже и жени, но въ сѫщность тѣ представятъ една жена и единъ мѫжъ въ много форми. Когато човѣкъ разглежда нѣщата по този начинъ, той не може да извърши никакво престѫпление. Обаче, когато мѫжътъ се хване само за едно клонче или за едно листо на дървото, наречено „единство въ природата“, той започва да вижда около себе си много жени. Сѫщото може да се каже и за жената. Докато мѫжътъ вижда много жени въ свѣта, а жената — много мѫже, престѫпления всѣкога ще сѫществуватъ. Заблуждението седи въ това, че като се оглежда въ огледало, човѣкъ вижда единъ образъ и мисли, че вижда другъ човѣкъ. — Не, това е той самъ. Многото мѫже и жени не сѫ нищо друго, освенъ отражения на единствения мѫжъ и на единствената жена, които сѫществуватъ въ природата като реалность. Мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че го разлюбила. И жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ я разлюбилъ. Това е друго заблуждение. Невъзможно е човѣкъ самъ себе си да разлюби. Всичко може да стане, но човѣкъ човѣка не може да разлюби. Да те разлюби нѣкой, това значи да се разруши цѣлото Битие. Невъзможно е човѣкъ да разлюби пръста си и да почне да го рѣже на малки парченца. Пръстътъ, това си ти самъ; това е часть отъ тебе, която има право да сѫществува, както и ти сѫществувашъ.

И тъй, приемете новитѣ разбирания и откажете се отъ ученията на падналитѣ ангели. Тѣ донесоха кривитѣ учения на земята, подъ чието влияние хората се намиратъ и до днесъ. Мѫжътъ пази жена си да не му изневѣри. Жената пази мѫжа си да не ѝ изневѣри. Бащата пази сина си, майката — дъщеря си. Какъ ще се пазятъ хората, когато спятъ? Предайте възлюбения си въ рѫцетѣ на Господа, съ молба Той да го пази и да прави съ него, каквото иска. Единъ е Богъ. На Него само можете да уповавате.

Сегашнитѣ хора страдатъ, защото не имъ се дава съответно мѣсто. Кое мѣсто търсятъ? Тѣ търсятъ първо мѣсто. Въ свѣта има само едно първо мѣсто, което принадлежи на Господа. Останалитѣ мѣста сѫ за хората. Не се стремете да сѣдате на първо мѣсто. Който търси първо мѣсто, той ще носи голѣми отговорности. Никой човѣкъ, никое сѫщество не е за първо мѣсто. Който търси първо мѣсто, той се е заблудилъ. Първото мѣсто е свързано съ голѣми отговорности. Следователно, ще знаете, че законъ за единство сѫществува навсѣкѫде въ природата: едно първо мѣсто, единъ мѫжъ, една жена, единъ баща, една майка, едно дете — всичко въ свѣта сѫществува по едно, а многото сѫ негови отражения.

Какъ трѣбва да живѣятъ хората, за да дойдатъ до това единство? Много просто! Когото срещнете, ще го считате вашъ ближенъ. И каквото прави ближниятъ ви, ще считате, че е добро. Докато жената мисли, че мѫжътъ ѝ може да я владѣе, тя е на кривъ пѫть. И ако мѫжътъ мисли сѫщото за жена си, и той е на кривъ пѫть. Това сѫ заблуждения, отъ които тѣ трѣбва да се освободятъ. Жената трѣбва да благодари на мѫжа си, че той носи свѣтлина. Мѫжътъ трѣбва да благодари на жена си, че тя носи топлина. Какво правятъ съвременнитѣ мѫже и жени? Когато жената получи свѣтлина отъ мѫжа си, който е просвѣтенъ, тя започва да вижда погрѣшкитѣ му и го сѫди. Като види това, мѫжътъ постепенно затваря ключоветѣ на свѣтлината, и жената остава въ тъмнина. Тогава тя започва да търси мѫжа си и да плаче за него. Щомъ го търси, тя е въ тъмнина. Щомъ вижда погрѣшкитѣ му и го сѫди, тя е въ свѣтлина. Това сѫ криви разбирания въ живота. Когато обичате мѫжа си и живѣете съ него, ползувайте се отъ свѣтлината му и никакви бележки не му правете. Какъ билъ облѣченъ, кѫде поглеждалъ, какво говорилъ — нито дума по това. Оставете го свободно да се проявява, както знае и както разбира. Изобщо, считайте, че всичко, каквото ближниятъ ви прави, е добро. За да постѫпвате така, отъ васъ се иска търпение.

Какво нѣщо е търпението? Отъ какво се обуславя то? За да има търпение, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до вѫтрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато въ всичко и навсѣкѫде човѣкъ вижда Бога. Той се е скрилъ въ всички нѣща, но вие трѣбва да Го намѣрите. Така скритъ, отъ никого незабелязанъ, Той следи хората, провѣрява ги, кой докѫде е достигналъ въ областьта на знанието, на любовьта. Като знаете, че Богъ е навсѣкѫде, не правете разлика между хората, да считате, че едни сѫ високо издигнати, а други — неразвити. Считайте, че и най-слабо развититѣ хора иматъ условия да растатъ. Тѣ сѫ, въ положението на малки деца, които могатъ да се развиватъ. Изкуство е за човѣка въ злото да вижда доброто, въ тъмнината — да вижда свѣтлината, въ смъртьта — да вижда живота; въ сиромашията — да живѣе като богатъ; въ невежеството — да вижда смисъла на живота. Това всѣки човѣкъ може да постигне. Това изисква новата култура отъ всички хора. Който не разбира нѣщата така, той ще остане въ сегашното си положение.

Въ свѣта ставатъ войни, раздори и крамоли. Въ който домъ влѣзете, навсѣкѫде недоразумения, спорове и страдания. Едни се женятъ, други се развеждатъ. Всички търсятъ щастие, но това щастие трае само день и половина. Всички плачатъ за изгубеното щастие. Жената плаче, че мѫжътъ ѝ не се връща въ дома си. — Нѣма защо да плаче. Следъ шесть месеца той ще се върне, както слънцето се връща. Мѫжътъ владѣе северното полушарие. И мѫжътъ не трѣбва да съжалява, че жена му не се връща въ кѫщи. И тя ще се върне следъ шесть месеца, както слънцето се връща отъ северното полушарие и отива въ южното. Жената владѣе южното полушарие. Когато мѫжътъ и жената се върнатъ въ своето полушарие, Господъ ще посети дома имъ. Ето защо, всѣки трѣбва да очаква времето, когато слънцето ще влѣзе въ неговия свѣтъ и ще му донесе необходимото благо. Понѣкога мѫжътъ воюва съ жена си, иска да я владѣе. Може ли северното полушарие да владѣе южното? Понѣкога жената иска да владѣе мѫжа. Може ли южното полушарие да владѣе северното? Нито северното полушарие може да владѣе южното, нито южното — северното. Не се стремете да се завладявате едни други. Благото иде отъ Бога, а не отъ жената или отъ мѫжа. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто и тамъ да очаква благото, което му се пада.

Следователно, не е въпросъ за завладяване на нѣщата, но за тѣхното разбиране. Споредъ новото разбиране на нѣщата, вие трѣбва да знаете следното: Мѫжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. Жената може да люби Бога само чрезъ мѫжа. Майката може да Люби Бога само чрезъ детето. Детето може да люби Бога само чрезъ майката. Учительтъ може да люби Бога само чрезъ ученицитѣ. Ученицитѣ могатъ да любятъ Бога само чрезъ учителя. Това сѫ отношения, закони, които никой не може да измѣни. Никакви педагогически правила не могатъ да заставятъ детето да люби Бога. Чрезъ майката, обаче, то може да люби Бога. Дете което чрезъ майка си люби Бога, лесно може да се възпитава. Не може ли чрезъ майка си да люби Бога, това дете не се подава на никакво възпитание. Всѣко дете, което обича майка си, може да стане гениално. Не обича ли майка си, нищо не може да излѣзе отъ него. Ако не се обичате едни други, и отъ васъ нищо не може да излѣзе. Който обича хората, който обича всички сѫщества, той люби Бога, и отъ него човѣкъ ще излѣзе.

Сега, желая ви да бѫдете на мѣстата си, за да, получите на време благото, което очаквате. Пригответе се за това благо, че като дойде, да го възприемете и да живѣете съобразно законитѣ на свѣтлината и топлината.

Желая ви да се изслушвате и да се разговаряте съ любовь. Спазвайте законитѣ на свѣтлината и топлината, за да не съжалявате нѣкога, че при най-голѣмото изобилие сте били въ лишения, и при най-голѣмото благо сте били нещастни. Мѫчно е да изпълни човѣкъ изискванията на любовьта, но мѫчнитѣ нѣща сѫ красиви.

Желая ви да дойдете до новитѣ разбирания, да си служите съ езика на свѣтлината и топлината. Когато придобиете този езикъ когато придобиете знанието и любовьта, всички ще ви очакватъ съ нетърпение, съ думитѣ: „Добре дошли!“

Желая ви чрезъ любовьта да преодолѣете всички мѫчнотии, а чрезъ знанието — да махнете всички прѣчки.

Защо ставатъ войни въ свѣта? Защо се явяватъ спорове, недоразумения и крамоли между хората? — Защото мѫжътъ се проявява сега. Слънцето отива въ северното полушарие, дето работитѣ се уреждатъ. Щомъ пролѣтьта похлопа на вратата, мѫжътъ впрѣга ралото и отива на нивата. Цѣлъ день оре, разработва земята. Каква по-голѣма война отъ тази? Всички червеи се разбѣгватъ. Мѫжкиятъ принципъ продължава шесть месеца и като свърши работата си, женскиятъ принципъ ще дойде. Значи, царството на мѫжа трае шесть месеца, шесть седмици, шесть деня, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате това време. Шесть минути представятъ единъ мигъ. Ако имате търпение, всичко ще се свърши въ единъ мигъ. Ако нѣмате търпение, нѣщата ще продължатъ шесть месеца.

„Въ Божията Любовь е благото на човѣка“.

*

Съборна беседа, държана
на 22 септемврий, 1936 г. 5 ч. с.
София. — Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×