Jump to content
Ани

1936_08_23 Проникване

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПРОНИКВАНЕ

 

 

Добрата молитва

„Въ начало бѣ Словото“

 

Ще прочета 16 глава отъ Евангелието на Иоана. Ще говоря върху 12 стихъ отъ прочетената глава: „Много още имамъ да ви река, но сега не можете да носите.“

 

Ние живѣемъ въ единъ неустановенъ свѣтъ, т.е. въ единъ свѣтъ, на който не може да се разчита. Това не трѣбва да ни смущава, понеже сме пѫтници. И много вие не знаете, понеже не можете да носите. Днесъ всички авторитети иматъ библиотеки. Единъ ученъ човѣкъ прави външни изследвания, но какво може да знае той? Много малко ще знае. Рекохъ, вие трѣбва да разглеждате живота така както е. Понѣкога вие се спирате и мислите, колко много знаете. Вие можете да кажете, че знаете много. Но споредъ мене, вие знаете толкова, колкото сте изминали. Всичко, което сте извървѣли, вие го знаете. Това, което не сте извървѣли, едва сега го започвате. Вие знаете толкова, колкото децата знаятъ.

 

Сега другото положение, до което хората идватъ. Вие казвате: „Какъ ще ни приематъ насъ?“ - Ако сте богати, ще ви приематъ добре, ако сте сиромахъ, ще отидете да вземете нѣщо. Значи има два начина за посрѣщане. Ако сте ученъ, ще ви приематъ по единъ начинъ, ако не сте учени, ще ви приематъ по другъ начинъ. И следъ това вие ще се чудите, защо понѣкога нѣщата въ живота не вървятъ така, както вие мислите. Нѣщата не вървятъ така, както мислите, понеже онова, което ви трѣбва, го нѣмате. Запримѣръ вие мислите, че говорите това, което трѣбва. Не е така. Но въ новия животъ, въ който сте влѣзли, вие трѣбва да мислите по другъ начинъ. Нѣкой човѣкъ ви иска нѣщо и ако не му дадешъ, веднага лицето му се измѣни. Сега азъ ви говоря свободно, за да придобиете и вие тази свобода, да се освободите отъ залужденията, които имате въ себе си. Заблужденията не сѫ въ самия животъ. Вие очаквате нѣщо, което нѣма да ви се даде, което не може да дойде. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху това, което нѣма да дойде. Вие сами ще го тълкувате. Тъй както вие очаквате нѣщо, то нѣма да дойде по този начинъ. То ще дойде по съвсемъ другъ начинъ. Като не дойде това, което очаквате, вие ще се обезсърдчите и ще кажете: „Не струва да се живѣе.“ Това сѫ ваши заблуждения. Вие трѣбва да различавате вашата скръбь отъ вашата радость. А какъвъ ще бѫде бѫдещия ви животъ, това не знаете.

 

Та рекохъ, най-първо вие трѣбва да освободите съзнанието си, душата си отъ ненужни стремежи. Прави сте да се стремите да постигнете нѣщо. Има нѣща, за които, колкото и да се стремите на Земята, нѣма да ги постигнете. Но има нѣща, които можете да постигнете. Запримѣръ, вие можете да имате единъ царски обѣдъ, но можете да имате и единъ обикновенъ обѣдъ. Ако пъкъ нѣмашъ царски обѣдъ, ти ще се смущавашъ, защо да нѣмашъ такъвъ обѣдъ? Питамъ: ако нѣмашъ царски обѣдъ, какво ще изгубишъ? Или можете да кажете защо да нѣмате власть? - Че каква власть можете да имате? Ти можешъ да имашъ такава власть, съ която да си създадешъ нещастие за себе си. Не мислете, че вие имате право да вършите каквото искате въ живота си.

 

Следователно, когато говорите за нѣщата, вие трѣбва да знаете защо ви сѫ тия нѣща и какъ ще ги приложите. Ако още утре направите нѣкаква погрѣшка съ това, което имате, това показва, че вие нѣмате знания. Нѣкой казва, че ти не се обхождашъ добре. Това е само по отношение на тебе. Този човѣкъ, който не се отнася добре съ тебе, може да се отнася добре съ другитѣ. Когато нѣкой ти каже нѣщо, което се отнася до твоето съзнание, ти трѣбва да се справишъ съ него. Защо? Защото то може да е нѣкаква уловка за тебе. Тъкмо въ този моментъ искатъ да ти откриятъ нѣщо, тогава именно ще дойде дяволътъ и ще ти тури нѣкаква уловка. Като пропуснешъ този моментъ, той ще ти каже: „Сега вече си свободенъ.“ Христосъ казва: „Има единъ начинъ за говорене.“ Вие веднага казвате: „Кой е този Христосъ? Раждалъ ли се е, сѫществувалъ ли е нѣкога на Земята?“ Вие искате да знаете това, но азъ ви казвамъ: Въ свѣта сѫществува единъ Христосъ, който има много образи. Но всѫщность Той е единъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта да прославя не себе си, но Този, Който ме е проводилъ.“

 

И тъй, вие трѣбва да се освободите. Засега вие разглеждате работитѣ отъ вашия личенъ животъ. И ако нѣщата не ставатъ така, както вие мислите, веднага се съблазнявате. Казвате тогава: „Това не е вѣрно, онова не е вѣрно.“ Или: „Това не е истина, онова не е истина.“ Това е право, но пѫтьтъ, по който сте тръгнали, трѣбва да бѫде правъ. Дотогава, докато твоятъ приятель седи на пѫтя ти и той е една спънка. Докато твоитѣ слуги сѫ на пѫтя ти и тѣ сѫ една спънка. Дотогава ти не си на правъ пѫть, ти си въ преходния животъ. Нѣкой си казва: „На онзи синътъ е живъ.“ Той се заблуждава. Утре и неговитѣ синове ще заминатъ. „Но, казва, нека израсте малко, да му се порадваме.“ - Нѣма какво да се радвате. Какво ще се радвате на това, което ще загубите?

 

Та рекохъ, споредъ новото знание ние се намираме въ единъ свѣтъ на забавление. Прави каквото искашъ. И въ химията, при това преходно състояние има много преходни нѣща. Изобщо, всички науки сѫ преходни. Задъ тѣхъ има нѣщо по-сѫществено. И апостолъ Павелъ казва: „Докато бѣхъ дете, мислихъ и разсѫждавахъ по детински, но като станахъ мѫжъ, напуснахъ детинскитѣ работи.“ Сега на васъ не казвамъ да напуснете детинскитѣ работи, но затова се изисква разбиране.

 

Сега азъ ви говоря за любовьта, но вие разбирате любовьта по съвсемъ другъ начинъ. Вие разбирате любовьта само за себе си. Вие не можете да влѣзете въ онова разбирателство, което ви е потрѣбно. Сега азъ ви говоря върху това, което ви е потрѣбно за разбирането и за приложението. Вие ще помислите, че трѣбва непременно да се откажете отъ много работи, но трѣбва да знаете какъ да се откажете и по какъвъ начинъ да се откажете.

 

Рекохъ, въ новата наука не трѣбва безпокойствия. Защо? - Защото докато се безпокоите, вие не можете да учите. Дойдете до едно положение, погледнете и виждате, че работитѣ не вървятъ така, както трѣбва. Красивото е тамъ, че работитѣ не вървятъ, както ти мислишъ. Сега азъ мога да ви обясня това съ редъ примѣри. Седатъ две кокошки: едната я хранятъ много хубаво, угояватъ я, а другата едва на два - три деня ще ѝ дадатъ нѣщо. Онази кокошка, която е добре гледана, добре угоена, казва: „Добъръ е животътъ, има смисълъ да се живѣе.“ Угоена е тя, но какво е спечелила съ това? Тя се самозаблуждава, защото това, което е спечелила, утре ще ѝ се вземе. А другата кокошка казва: „Вижте колко съмъ нещастна, колко много страдамъ?“ - Страдашъ, но поне нѣма да ти взематъ това, което имашъ. Споредъ мене нито едната печели, нито другата. Понѣкога въ живота идватъ нещастия, за да освободятъ човѣка отъ по-голѣми нещастия. А понѣкога щастието иде при човѣка, за да дойде следъ него още по-голѣмото щастие.

 

Сега това е само начинъ за изяснение. Това още не е животътъ, който се развива. Ще дойде нѣкой при мене да ми дотѣга, че еди какво си му казалъ Христосъ, че много нѣща знае, че челъ нѣкои работи, по десеть пѫти. Запримѣръ той челъ много пѫти стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Че въ Царството Божие се влизало само чрезъ Христа. Че и азъ съмъ слушалъ много пѫти тия нѣща. Какво има повече да се говори върху тѣхъ? Тѣ сѫ стари работи. - „Ама, трѣбва да знаешъ.“ - Че всички хора се стремятъ къмъ знанието. Но, ако ти не се освободишъ отъ това, което знаешъ, … Ти трѣбва да се освободишъ отъ старото знание, да го туришъ настрана нѣкѫде, за да дойде новото, за да можешъ да го възприемешъ. За да облѣчете новитѣ си дрѣхи, непременно трѣбва да съблѣчете старитѣ си дрехи, нищо повече. Ти можешъ да облѣчешъ новитѣ си дрехи върху старитѣ, но питамъ: какво ще добиешъ отъ това? Само ще увеличишъ товара си, нищо повече. Не, хубостьта е въ новитѣ дрехи. Като съблѣчешъ старитѣ си дрехи, ти трѣбва да ги туришъ нѣкѫде настрана. Кѫде трѣбва да туришъ старитѣ си дрехи? Когато змията съблича кожата си, кѫде я туря тя? На какво мѣсто я занася? Тя я остава нѣкѫде и си носи новитѣ дрехи.

 

Тогава вие ще се спрете върху нѣщо. Има нѣщо, което може да ви смути. Запримѣръ досега азъ ви държахъ четири беседи и вие казвате: „Какъ може да обичаме всички?“ Та ти още нѣмашъ идея, какво нѣщо е да обичашъ всички. Какъ трѣбва да ги обичате? Запримѣръ единъ е по-богатъ, а другъ е сиромахъ. Можете ли еднакво да ги обичате? Това сѫ служби само. Това сѫ отношения. Единиятъ е силенъ, а другиятъ е слабъ. Можете ли еднакво да ги обичате? Вие се спирате върху външнитѣ нѣща, които нѣматъ отношение къмъ самия животъ. Това, което е слабо, то е силно. Вие трѣбва да изучавате новия законъ. Ти си господарь само на онова, въ което ти можешъ да проникнешъ вѫтре. Онова пъкъ, което прониква вѫтре въ тебе, то ти е господарь, нищо повече. Малката искра на огъня, която прониква въ дървата, тя е господарь на цѣлия огънь. Изобщо, материята се прониква една въ друга. И силитѣ въ свѣта се проникватъ едни други. Това още не е сѫщественото. И знанието прониква. Едно знание прониква друго знание. Онзи, който е проникналъ въ тебе, ти може да не го знаешъ. Той ще извърши това, което той знае. - „Ама, азъ съмъ свободенъ.“ - Това е идея, че ти си свободенъ. Свободенъ си, защото мислишъ, че си свободенъ. Въ сѫщность ти не си свободенъ. Всѣки, който прониква, да намѣри единъ пѫть, той всѣкога има нѣкакво препятствие.

 

Христосъ казва: „Много работи има да ви кажа, но още не сте готови.“ Какво ималъ да каже Христосъ на учениците си? „Сега не можете да носите, но когато дойде Духътъ на Истината, той ще ви настави.“ Когато човѣкъ дойде до истинското знание, той е свободенъ вече. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се радва. Трѣбва да се радва човѣкъ, но докато е въ класъ, той трѣбва да учи. Докато учи, той не може да се радва. Човѣкъ може да се радва само на онова, което е припечелилъ. А да се радвашъ на онова, което мислишъ, че си припечелилъ това е едно заблуждение. Какво ще се радвашъ?

 

Та рекохъ, радостьта е въ новото. Но какъ ще изразимъ новото сега? Пакъ съ стария езикъ. Каква идея ще турите въ това? Ще кажете, че духовното трѣбва да се обича. Какъ се обича духовното? Казвате, че човѣкъ трѣбва да се обгърне. Че какъ се обгръща човѣка? Това сѫ все образи, външни емблеми. Силата е въ знанието вѫтре. Не е достатъчно само да обгърнешъ човѣка, но трѣбва да проникнешъ вѫтре въ него, ако искашъ да го обичашъ. И хората отъ свѣта изучаватъ този законъ. Само така можете да влияете на човѣка. Единъ човѣкъ може да те разбере само когато проникне въ тебе. Той разбира и всички твои слабости. Единъ човѣкъ може да е много ученъ, може да е светия за хората, но той така ще се постави отгоре ви, че ще ви излъже. Много пророци, много светии има въ свѣта, които се излъгватъ. Нѣкой казва: „Азъ вървя въ правия пѫть.“ Да, като тръгнешъ въ този пѫть, не се спирай. И после, когато започнешъ да изучавашъ истината, ти не трѣбва отъ нищо да се смущавашъ. Хиляди работи има, които могатъ да те смутятъ. Но вѣрвай, че онова, къмъ което се стремишъ, ще го постигнешъ. Всички останали работи сѫ посторонни придобивки. Щомъ си тръгналъ въ новия пѫть, най-после ти ще придобиешъ онова, което търсишъ.

 

„Много нѣща има да ви кажа, но сега не можете да носите.“ Питамъ: какво искалъ да каже Христосъ? Какво ималъ да имъ говори? Понеже влизате въ свободния животъ, вие трѣбва да знаете, че нѣщата тамъ не ставатъ по принуждение. Ако искашъ, можешъ да изпълнишъ. И ако изпълнишъ, ще имашъ придобивка, волята Божия ще дойде. Но ако не искашъ и не изпълнишъ, ти ще носишъ своитѣ стари знания, своитѣ стари разбирания и ще кажешъ, че животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: щомъ животътъ нѣма симсълъ, какво трѣбва да се прави? Въ какво седи смисълътъ на живота? Казвате, че смисълътъ на живота седи въ това, да обичате. Кого ще обичате? - „Ще обичаме единъ грѣшникъ.“ - Какъвъ смисълъ има да обичате грѣшника? Не е достатъчно само да го обичате, но Христосъ дойде на Земята да покаже на хората, т.е. да ги научи, какъ да понесатъ грѣха на свѣта, на всички хора. Той самъ видѣ какво нѣщо е да носишъ грѣха на всички хора. Да понесешъ грѣха на хората това значи: безъ да си грѣшилъ, безъ да си се спъналъ нѣкѫде, ще понесешъ всичкитѣ имъ грѣхове, безъ никакво роптание. Въ Писанието е казано: „Богъ бѣше въ Христа и примиряваше всички хора съ себе си. Христосъ понесе грѣховетѣ, които хората бѣха направили. Казано е още: „И ще залича грѣховетѣ имъ.“

 

Та рекохъ, ако ти не можешъ да прониквашъ, нищо не си научилъ. Сега ще се учите да прониквате. Ако се тревожишъ, другъ е проникналъ въ тебе. Ако не се тревожишъ, ти прониквашъ въ другитѣ. Защо не трѣбва да се тревожите. Ако се тревожите, другъ е проникналъ въ тебе и ти нищо не можешъ да научишъ. Ако не се тревожишъ, ти си проникналъ въ другитѣ и ще имашъ всичко, каквото искашъ. Ако се гнѣвишъ и тревожишъ, други сѫ проникнали въ тебе. Ако работитѣ не вървятъ добре, други сѫ проникнали въ тебе. Но и ти можешъ да проникнешъ въ другитѣ. За да можешъ да прониквашъ въ другитѣ, въ съзнанието ти не трѣбва да има никакво пропукване. Щомъ въ съзнанието ти нѣма никакво пропукване, щомъ има единство, ти можешъ да прониквашъ въ другитѣ хора. Когато въ съзнанието на човѣка има единство, тамъ грѣхътъ не сѫществува. Грѣхътъ седи въ пропукването на съзнанието. Ти обикнешъ една жена, а после дойде друга нѣкоя жена и ти се раздвоишъ. Това раздвояване е причина за пропукване на съзнанието ти. Понеже си се оженилъ за една жена, ти се запитвашъ: „Имамъ ли право да обичамъ друга жена?“ Съ това вече се ражда грѣхътъ. Защо се ражда грѣхътъ? Защото е станало пропукване на човѣшкото съзнание. Когато адептътъ се яви при Ева, тя го посрещна и сгрѣши. Грѣхътъ се дължи главно на непослушанието. Ева трѣбваше да му каже: „Ние сме достатъчно учени, ние не търсимъ знанието отвънъ. Ние търсимъ вѣрата. Ние искаме да изучимъ живота така, както Богъ го е създалъ.“ Това е истинското знание.

 

Сега и вие искате да имате слабоститѣ на всички хора. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, понеже не сѫ такива, но тѣ още не сѫ готови за богатството. Тѣ искатъ да станатъ красиви, но не сѫ готови още за красотата. Тѣ трѣбва да знаятъ какъ да се ползуватъ отъ красотата. Благата, които идватъ преждевременно, тѣ носятъ нещастия за хората. Но това сѫ обикновенитѣ работи. Но вашето съзнание не трѣбва да се пог[лъ]ща отъ обикновенитѣ работи. Обикновениятъ животъ трѣбва да ви служи само като справка.

 

Запримѣръ нѣкой е богатъ или държи касата на нѣкой богатъ човѣкъ. Това е само за справка. „Не трѣбва ли да се радвамъ?“ - Не, ти трѣбва самъ да се справишъ съ това богатство. Като разберешъ великия законъ, ти самъ ще се освободишъ. Дотогава докато давашъ да те освободятъ, ти малко знаешъ. И животътъ на Христа на Земята не бѣше нищо друго, освенъ това, че Той самъ се постави въ най-трудното положение, за да види, ще може ли самъ да се освободи. Затова Христосъ казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема.“ И следъ това Той каза: „Сега трѣбва да провѣря тѣзи идеи, да видя, така ли е всичко това, което съмъ казалъ.“ Той се показа предъ хората слабъ, затова Го подложиха на голѣми изтезания. И следъ това Христосъ се моли на Бога да го освободи. Освобождаването не дойде отвънъ. И сега хората плачатъ за Христа. И следъ това Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си!“ Тогава Богъ отвѫтре Му показа, по кой начинъ може да се освободи.Следователно, ако и вие не предадете всичко въ Божиитѣ рѫце и не престанете да мислите, какво ще стане съ васъ, вие никога нѣма да се освободите. И ако вие не се молите, нѣма да се освободите. Вие трѣбва да се молите. „Ама, азъ не се моля.“ - Ще се молишъ, нищо повече. И следъ това ще оставишъ да видишъ, какви сѫ резултатитѣ на твоята молитва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не иска да се моли. Нѣкой се моли и пакъ го биятъ. Силниятъ човѣкъ ще се моли, и слабиятъ ще се моли. Това е единъ изпитъ. Сега вие трѣбва да се учите да се молите. И като се молите, въ даденъ случай пакъ нищо нѣма да ви дадатъ. Даже и като се молите най-усърдно, пакъ ще се покаже, като че ни гласъ, ни услишание на вашата молитва. И вие ще имате опитностьта на онзи китайски мѫдрецъ, който билъ беденъ, но се оженилъ за една красива китайка. Като живѣла петь - десеть години съ него, единъ день тя му казала: „Ти поне си уменъ човѣкъ, освободи ме. Не мога да живѣя съ тебе. Азъ обичамъ единъ богатъ търговецъ.“ - „Свободна си. Азъ ти желая всичкото добро.“ „Добъръ човѣкъ си ти.“ Тогава тя казала: „Освободихъ се отъ този човѣкъ, който нѣма нищо, но ме кара да го слушамъ.“ Сега Китай минава презъ такава епоха, когато търси човѣкъ, който да оправи Китай. Казали на този мѫдрецъ: „Ти си този, който можешъ да оправишъ свѣта.“ Като видѣла, че той се повдигналъ въ свѣта, тя дошла при него и му казала: „Хайде да заживѣемъ както по-рано.“ Той взелъ едно стъкло съ нектаръ, излива го на земята и ѝ казва: „Ако можешъ да съберешъ този нектаръ, ще можемъ да заживѣемъ.“

 

Така правятъ и хората. Тѣ напущатъ Бога въ време на мѫчнотии и отиватъ въ свѣта да живѣятъ. [Но] тамъ именно ти ще се измамишъ. Ти трѣбва да живѣешъ съ онзи, който е свободенъ, нищо повече. Така е, ако разбирате. Казвате: „Защо Господь ми даде тѣзи мѫчнотии?“ Господь, който е у васъ, по този начинъ ви изпитва. Богъ ще ви опитва много пѫти. Той ще ви опитва чрезъ вашитѣ деца, чрезъ вашия мѫжъ и жена, чрезъ вашитѣ приятели и т.н. Хиляди начини има, по които Богъ може да изпитва хората. Ако се смутишъ вѫтрешно, ти не можешъ да възприемешъ новото. Не казвамъ, че си слабъ, но това сѫ страшни страдания. Умътъ ти презъ това време потъмнява и ти не виждашъ никакъвъ излазъ наникѫде. Ти търсишъ излазъ отъ това положение, не можешъ да останешъ така. Казваме: „Ние трѣбва да си имаме парички, да си имаме кѫщичка.“ Но по този начинъ, както мислите върху нѣщата, животътъ ще има такова разрешение, каквото и сега има.Та рекохъ, когато влѣзете в Божественото учение, нито мѫжътъ, нито жената ще мислятъ за старостьта. Когато влѣзете въ новия животъ, нѣма да мислите нито за богатството, нито за сиромашията, защото нито едното, нито другото разрешаватъ въпроситѣ на живота. Това сѫ положения, които трѣбва да се разбиратъ. Ако изпитанията въ живота не дойдатъ, вие нѣма да имате никакво разбирателство помежду си. Щомъ дойдатъ изпитанията, ще кажете: „Иде часътъ.“ И Христосъ е казалъ: „Иде часътъ и сега е, когато ще ме напуснете и ще остана самъ.“ Не, никой не е самъ. Макаръ и да е казалъ тѣзи думи, Христосъ съзнава, че Отецъ е въ Него, вѫтре. Духътъ работи въ Него. Сега казвате: „Кажете ни нѣщо друго.“ Вие можете да четете каквито книги искате, но ако мислите да вървите по стария начинъ, тогава пѫтищата сѫ съвсемъ други отъ тия на новия животъ. Не, че тѣ сѫ криви, но ако искате сѫщитѣ постижения, ще държите старитѣ пѫтища. Рекохъ, въ дадения случай вие трѣбва да се справите съ старото положение. Вие нѣма да чакате да настане миръ въ душата ви, но мирътъ вие сами ще си го извоювате. Не очаквайте други да освободятъ вашия миръ. Ако ти самъ не можешъ да извоювашъ това, което търсишъ, ти самъ не можешъ да го постигнешъ. Знанието, доброто и любовьта не сѫ нѣща, които идватъ отвънъ. Тѣ сѫ нѣща, които идватъ чрезъ голѣми постижения и разбирателство.

 

Казвате: „Азъ не трѣбва ли да живѣя? Не трѣбва ли да обичамъ?“ Онзи, когото обичашъ, той ще те следва. Той търси щастие отъ тебе. И ти търсишъ щастие отъ него. Ти мислишъ, че той ще те направи щастливъ. Ето де е заблуждението ти. Слугата мисли, че господарьтъ му ще го направи щастливъ, ще му даде голѣма заплата. И господарьтъ може да мисли, че слугата му ще върши добре работата, но и двамата могатъ да се излъжатъ. Тамъ е заблуждението. Този порядъкъ е като въ единъ театъръ. Ще ти дадатъ една роля, която трѣбва да изиграешъ така, както е написана. Ако актьорътъ е младъ, ще играе нѣкаква роля въ нѣкоя пиеса на старъ човѣкъ, ще си тури брада и мустаци, ще се представи като старъ дѣдо. Стариятъ пъкъ може да играе роля на нѣкой младъ и т.н. Защо е всичко това? За да се покаже на хората, какъвъ е животътъ имъ, какъ живѣятъ.

 

Като ви говоря така, имамъ предъ видъ, че всичко трѣбва да допуснете въ ума си, за да видите доколко вашето съзнание е просветено. Казвате за нѣкого: „Той е грѣшникъ.“ Не, ще допуснешъ грѣха. И ако този грѣхъ не може да те окаля, това показва, че водата е силна. Както и да е, но съблазнитѣ не могатъ да не дойдатъ и да ти повлияятъ. Когато дойдатъ, тогава ще мислишъ. Какво хората мислятъ за тебе, то е другъ въпросъ, но какво ти мислишъ за себе си, това е право. Ти можешъ да мислишъ, че си постигналъ нѣщо. Това е хубаво. И ако не си постигналъ, пакъ е хубаво. Важно е новото, което сега иде. Най-първо ти трѣбва да проникнешъ въ себе си, нищо повече. Два начина има за проникване. Нѣкой пѫть ние проникваме въ Бога, нѣкой пѫть Той прониква у насъ. Когато ние проникваме въ Бога, ние се изкушаваме. А когато Богъ прониква у насъ, ние се избавяме отъ всички заблуждения, ние придобиваме. Нѣкой казва: „Азъ съмъ господарь.“ - Можешъ да си господарь, но ще се избавишъ отъ едно нещастие.

 

Наскоро ми разправяха нѣщо, което азъ знаехъ, но сега ще ви го разправя така, както и на мене го разправяха. То е следното. Една стара жена, на около 80 години, живѣла на една висока планина, на която имало само ледници. Защо сѫ били тѣзи ледници? Тамъ сѫ зъзнѣли грѣшнитѣ души. Тѣ постоянно се стискали, стѣгали отгоре надъ леда. Никой не искалъ да знае за тѣхъ. Този ледъ билъ само за грѣшнитѣ души. Това е единъ разказъ. Тя си мислила: „Мене никой не ме обича. Единъ день ще замина и никой нѣма да знае за това. Какъвъ смисълъ има моятъ животъ?“ Никакъвъ смисълъ нѣма животътъ ѝ. Като мислила така, тя съзнала, че иска да бѫде обичана, но не съзнала, че и тя трѣбва да обича. Затова тя решила повече да работи, да си събере повече дърва, за да бѫде топло въ кѫщата ѝ. По-напредъ тя затваряла вратата си, но после решила, че вратата на кѫщата ѝ трѣбва винаги да бѫде отворена, за да могатъ душитѣ отъ тази ледена повърхность да влизатъ въ кѫщата ѝ. Като влѣзли тѣзи души, тя се стреснала и казала да се затвори вратата на кѫщата ѝ. Но като започнали да влизатъ и да излизатъ, тѣзи духове си казали помежду си: „Да бѫдемъ тихи, незабелязано да влизаме и да излизаме, да не я смущаваме.“

 

Та рекохъ, ако и вие не сте въ състояние, като влѣзе нещастието въ вашата кѫща, вие да го възприемете, нищо не сте разбрали. Нещастието, това сѫ леденитѣ души. Вие трѣбва да оставите нещастието да влѣзе въ вашата кѫща и после спокойно да влиза и да излиза, безъ да ви смущава. Когато тѣзи души се просвѣтили и тѣ почнали тукъ тамъ да си правятъ червенъ огнецъ. Заблуждението седи въ това, че ние искаме да умремъ, безъ да сме готови за смъртьта. Ние искаме да бъдемъ щастливи, безъ да сме готови за щастието. Ти трѣбва да проникнешъ въ щастието, ти трѣбва да проникнешъ и въ смъртьта. Ако не можешъ да проникнешъ въ смъртьта, ти нѣма защо да умирашъ. Ти ще умрешъ и ще станешъ. Само когато умре, тогава човѣкъ забелязва, че се е лишилъ отъ много блага въ живота. Това ще усѣтите сега.

 

Христосъ казва: „Азъ много нѣща има да ви кажа, но нѣма да ви ги кажа, защото, ако не ги разберете и ви ги кажа, ще се спънете. Когато Духътъ дойде и ви покаже пѫтя, тогава именно ще си спомните това, което сега съмъ ви казалъ.“

 

Сега въ моитѣ беседи азъ ви говоря за голѣмата свобода. Ако вие искате да разрешите въпроситѣ си, трѣбва да гледате другояче на свободата. Свѣтътъ ще гледа по единъ начинъ, а вие ще гледате по другъ начинъ. Това, което сега сѫществува въ свѣта, нѣма да донесе добри резултати. Вземете какво става днесъ въ Испания. Тамъ хората, братя едни други се убиватъ. Тамъ сѫществуватъ две партии, които се избиватъ на общо основание. На день се екзекутиратъ по двеста, по триста души, а нѣкога и по хиляда. Защо се биятъ? Всички търсятъ свободата. Ама защо се биятъ? Испанцитѣ се биятъ заради васъ. Онѣзи, които рѫководятъ сѫдбинитѣ на човѣчеството, казватъ: „Ако и вие постѫпвате като испанцитѣ, ако се биете като тѣхъ, нищо нѣма да постигнете.“ Който търси великата Истина, той не може да постѫпва по този начинъ. Той е примѣръ за всички. Ако единъ праведникъ отиде на войната, той нѣма да спре войната, но ще застави хората да се биятъ още повече. Той ще ги остави да се биятъ дотогава, докато всички се осакатятъ, да не остане нито единъ здравъ човѣкъ. Следъ това той ще вземе списъка и единъ по единъ ще почне да ги превързва, да ги праща на работа. Ще мине тази работа.

 

Сега вие казвате: „Ние трѣбва да помагаме на беднитѣ.“ На кои бедни? - На онзи, който е раненъ. Има бедни, които всѫщность не сѫ бедни. Тази беднотия е една сила. - „Ама, азъ насила трѣбва да взема пари отнѣкѫде.“ - Съ това ти ще създадешъ нещастието въ свѣта. Свѣтътъ не е видѣлъ още какво нѣщо е нещастието. Ще дойде нещастието. Ние нѣма да го създадемъ, но то само ще дойде. Пѫтьтъ, по който свѣтътъ може да се изправи, е пѫть на страдания, пѫть на болести, пѫть на гладъ, на хиляди злини. Задъ този пѫть седи щастието.

 

Сега ти вървишъ накуцвашъ малко и казвашъ: „Боленъ съмъ.“ Защо си боленъ? Ти трѣбва да проникнешъ вѫтре въ болестьта. Ако можешъ да проникнешъ въ тази болесть, ти си силенъ човѣкъ. Ако не можешъ да проникнешъ въ нея, ти си слабъ човѣкъ. Тази болесть винаги ще те носи. Тебе ти се дава сиромашия. Защо? - За да я опиташъ. Ако можешъ да проникнешъ въ сиромашията, тогава всички богати хора ще ти дадатъ данъкъ.

 

Сега вие имате стари разбирания и искате съ тѣхъ да вървите напредъ. Като отидете въ небето, какъ ще ви посрещне Христосъ? Той ще каже: „Като тебе такива много е имало и още има на Земята.“ Всѣки мисли, че Христосъ ще го посрещне тържествено. Има нѣщо вѣрно въ това, но всичко не е така, както си го мислите. Христосъ казва: „Верниятъ рабъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.“ Доволниятъ отъ малкото е доволенъ и на многото. Казва Христосъ, че Лазаръ отишълъ въ лоното на Аврама, а богатиятъ при кого е отишълъ? Въ лоното на кого е отишълъ богатиятъ? За да ви посрещне Христосъ, Той трѣбва да ви посрещне отвѫтре. Ако бѫдете гостъ на Христа, Той ще ви посрещне много добре. Неговиятъ приемъ е много добъръ, но има друго едно посрещание, което не е посрещане на разбирателство.

 

Сега, като четете свещената книга, ще видите, че въ нея има извадени много хубави работи, върху които трѣбва да мислите. Опитностьта на хилядитѣ хора представятъ пѫтища, по които тѣ сѫ минали, за да се домогнатъ до истинския животъ. Следователно и вие ще работите и смѣли ще бѫдете. Всѣки въ себе си ще бѫде смѣлъ. Тихъ и спокоенъ ще седишъ, нѣма да се смущавашъ. Ако си билъ богатъ и си осиромашалъ, ще останешъ тихъ и спокоенъ. Отъ тебе зависи да разберешъ и да проникнешъ въ всички ония нѣща, които си придобилъ въ живота си. Богатитѣ хора сѫ заключени каси; ученитѣ хора сѫ заключени каси; силнитѣ хора сѫ заключени каси. Ти ще намѣришъ онѣзи ключове, съ които да ги отключишъ и тогава нѣма да седишъ предъ тѣхъ и да преповтаряшъ тѣхнитѣ опитности, но ще се ползувашъ отъ тѣхнитѣ опитности, ще придобиешъ нови опитности. Защото, ако останешъ на старото, ти ще станешъ ненуженъ и за себе си. Да кажемъ, че преповтаряте стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Какво разбирате подъ думитѣ „пѫть, истина и животъ“?

 

Та рекохъ, ще дойде единъ вѫтрешенъ изпитъ, да разберете докѫде сте дошли. Ти може да си министъръ, да се намирашъ пред тежъкъ постъ, но нѣма да бѣгашъ отъ министерството. Ти можешъ да бѫдешъ воененъ, на изпитъ си нѣма да бѫгашъ отъ положението си. При разрешението на въпроситѣ, работитѣ седятъ другояче. Ти може да си ученикъ или учитель, нѣма да напущашъ наукитѣ си. „Ама, тази наука се отличава от другитѣ.“ - За слабия се отличава, а за силния не се отличава. Силниятъ ще учи и въ онова, което научи, той ще се просвѣти. Какво лошо има въ това, ако разбирашъ нѣщо по астрономия? Или какво лошо има въ това, ако разбирашъ нѣщо по химия? Какво лошо има въ това, ако знаешъ, какъ е създаденъ свѣтътъ или какъ е създадена земята? Земята е едва въ своето начало. Какво е било първото ѝ положение, днесъ коренно се различава отъ него. Тя много пѫти се е измѣняла. И това състояние, въ което [е] сега, ще се смѣни, нѣма да бѫде постоянно. Въ това отношение Земята може да се сравни съ кѫщичкитѣ на беднитѣ хора, които постоянно се измѣнятъ. Значи Земята засега е още бедна. Запитвали ученицитѣ Христа: „Господь не можа ли по другъ начинъ да създаде Земята?“ - „Не можа, защото сега не сте готови да възприемате.“ Силата на човѣка седи въ това да прониква.

 

Сега вие трѣбва да си прочетете цѣлата глава. Човѣкъ трѣбва да разбере сиромашията си и да проникне въ нея. Той трѣбва да стане ученъ човѣкъ и да проникне въ знанието си. Той трѣбва да стане добъръ човѣкъ и да проникне въ доброто. Ако ти не можешъ да проникнешъ въ доброто, ти нѣма да го знаешъ. За да проникнешъ въ доброто, трѣбва да му служишъ. Животътъ седи въ това именно, въ служене на доброто. Казвате: „Какво трѣбва да правимъ?“ Азъ ви казвамъ: ако слушате това, което ви казвамъ, вие ще придобиете нѣщо. Ако мене ме слушате, ще стане това, което сега става. Тогава всичко ще можете да придобиете, ще можете да станете богати, но каквото придобиете, ще ви го взематъ. И десеть пѫти да се раждате, пакъ сѫщи ще си останете. Не, че това е лошо. Но това е неразбиране на нѣщата. Ако животътъ ви сега ви завладява, защо става така? Вие мислите, че тамъ е благото. Че има блага въ живота, това е право. Това благо, което животътъ има, вие не можете да го задържите.

 

Христосъ казва: „Отивамъ при Отца си и повече нѣма да ме видите.“ Вие ще чувствувате истината вѫтрешно, а нѣма да я чувствувате отвънъ. Вие искате сега да видите нѣщата. Но разположени трѣбва да бѫдете. Азъ ви казвамъ, че ако искате да придобиете нѣщо въ свѣта, вие трѣбва да се молите. Това, за което сега се молите, е временно. Майката се моли да има деца, това е едно временно благо. Богатиятъ се моли за пари. Другъ нѣкой се моли за друго нѣщо. Човѣкъ може да се моли за много работи, но всичко това, за което се моли, е временно. Ако не се молишъ, ти не можешъ да го имашъ. И бѫдещето, което трѣбва да научишъ, то ще дойде по другъ начинъ. Тамъ и богатиятъ човѣкъ трѣбва да се моли, и бедниятъ трѣбва да се моли. Бедниятъ човѣкъ се моли на богатия, иска да го сметне, да изкара нѣщо отъ него. Само този ли е пѫтьтъ за молитвата?

 

Има нѣща, които и безъ молитва идватъ. Тѣ идватъ чрезъ знанието. Когато сиромахътъ влѣзе въ кѫщата на нѣкой богатъ, той нѣма да му разправя, че е сиромахъ, но ще види отъ какво се нуждае богатиятъ. Понеже този сиромахъ е майсторъ въ известно отношение, тогава той ще услужи съ нѣщо на богатия и последниятъ веднага ще бѫде на негово разположение. Следователно изучавайте отъ какво се нуждаятъ хората. Отивате въ единъ домъ и слушате родителитѣ да се оплакват отъ децата си, че не ги слушатъ. Вие веднага започнЎте да имъ говорите. КажЎте имъ, че това е едно условие да имъ помогнете. Ако пъкъ влѣзете въ единъ домъ, въ който нѣма съгласие, отъ где трѣбва да започнете: отъ майката, отъ бащата, отъ дъщерята или отъ сина? Представете си, че ви пращамъ въ единъ такъвъ домъ. Отъ где ще започнете? Или представете си, че ви пращамъ въ свѣта и ви казвамъ да си вземете единъ лотариенъ билетъ. Като вземете билета, ще спрете ли веднага? Не, ще чакате да видите дали билетътъ ви печели, ще се интересувате отъ него. Всеки отъ васъ има лотарийни билети. Колко отъ васъ сте спечелили? Ако не сте спечелили, това нищо не значи. Всѣки отъ васъ е спечелилъ нѣщо, което не съзнава. Много отъ религиознитѣ, отъ вѣрващитѣ искатъ да иматъ живота на свѣтскитѣ хора. Тѣ могатъ да иматъ този животъ, но не трѣбва да очакватъ да имъ го дадатъ. Тѣ могатъ да иматъ всичко.

 

Мнозина питатъ: „Какъ може да се справи нашия животъ?“ Да очаквате животътъ да се оправи, това е заблуждение. Щомъ си здравъ, животъ ти е пъленъ. Щомъ имашъ какво да ядешъ и да пиешъ, животътъ ти е пъленъ. Че нѣмашъ излишни работи, това е другъ въпросъ. Можешъ да имашъ и излишни работи. Докато вие не се справите съ всички нѣща въ живота, вие не можете да се ползувате правилно. Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е като васъ. Не, ти се самозаблуждавашъ. Ти си предъ единъ екранъ и си представяшъ нѣщата такива, каквито въ действителность не сѫ. Отъ где знаешъ, че еди-кой си е като тебе? Казвашъ, че еди-кой си не е по-праведенъ отъ тебе. Това можешъ да знаешъ само за себе си. За себе си можешъ да мислишъ така, но не и за другитѣ. Даже и онова, което човѣкъ самъ разправя за себе си, половината отъ него само е вѣрно. Той не е разправилъ цѣлата истина. Когато младата мома се жени, тя изповѣдва прегрѣшенията си. Въ случая младиятъ момъкъ е изповѣдника. Момата се изповѣдва, но тя замълчава за сѫщественото. Досега азъ не съмъ срещналъ нито една мома, която да каже това, което трѣбва. Тя се изповѣдва, че писала на нѣкой момъкъ. Тя изнася такива прегрѣшения, които ни най-малко не сѫ прегрѣшения. Какво отъ това, че писала на нѣкой момъкъ? Нищо нѣма въ това. Който разбира, той не вижда въ това никакви прегрѣшения. Прегрѣшенията седатъ въ това, че тя престѫпила Божия законъ. Понеже Богъ е казалъ: „Отъ това дърво нѣма да ядете.“ Грѣхътъ не е въ яденето, но въ непослушанието.

 

Та рекохъ, отъ онова, което знаете, ще изучавате това, за което ви говоря. Може нѣкой да счита, че е правовѣренъ. Защо е правовѣренъ? - Защото проповѣдвалъ, както Христосъ проповѣдва. Това е заблуждение. Споредъ мене истината седи въ това, като дойде нѣкой въ свѣта и носи истината, да гледа да се прослави името Божие. Има ли най-малъкъ отенъкъ въ неговото желание, да се прослави той, а не Богъ, той носи вече прегрѣшението въ себе си. Христосъ казва: „Господи, азъ Те прославихъ на Земята. Прослави ме и Ти въ себе си.“ Въ свѣта прославяне има, но предъ Бога е истинското прославяне. Че правите това или онова, за него ни гласъ, ни услишание. Речете ли да се стремите къмъ слава, това правятъ и хиляди и милиони хора въ свѣта. Въ свѣта има голѣми състезания, но който търси Славата Божия, а не търси своята слава и своето благо, той ще дойде до правилното разрешение на въпроситѣ.

 

И тогава трѣбва да направите онзи опитъ, който е направилъ единъ американски слѣпецъ. Единъ голѣмъ американецъ милионеръ ослѣпѣлъ и обещалъ единъ милионъ долари на онзи лѣкарь, който може да върне зрението му. Явилъ се единъ виденъ лѣкарь и казалъ, че ще може да излѣкува този милионеръ. Трѣбвало да се направи нѣкакъвъ новъ опитъ. Милионерътъ започналъ да мисли, да разпитва лѣкаря, дали опитътъ ще бѫде сполучливъ. Въ това време при лѣкаря се явилъ единъ беденъ слѣпецъ и казалъ: „Докато милионерътъ се реши да направятъ съ него този опитъ, нека го направятъ съ мене и ако излѣзе сполучливъ, да се направи и съ този богатъ американецъ.“ Лѣкарьтъ се съгласилъ. Той направилъ опита съ бедния слѣпецъ и очитѣ му се отворили. Слѣпецътъ прогледалъ. После милионерътъ се подложилъ на този опитъ, но не излѣзълъ сполучливъ. Следователно човѣкъ самъ трѣбва да бѫде готовъ на всички опити. Това е само за изяснение. Дали наистина е ставало това нѣщо, не се знае. Важно е, че всѣки, който е готовъ на всѣкакви жертви, той всѣкога сполучва. Който е готовъ за всѣкаква жертва и беденъ да е, той ще сполучи. Ако не е готовъ на жертва, и богатъ да е, той всичко ще изгуби. Той не може да постигне онова, което желае.

 

Та рекохъ, днесъ поне ще ме слушате въ това. Ще решите въ себе си безъ страхъ да направите онова, което сте разбрали. Каквото сте разбрали, да направите единъ опитъ. Това е потрѣбно за вашето повдигане. Ако вие не се повдигнете, никакво разбирателство не очаквайте въ свѣта. Не мислете, че вие живѣете само въ този свѣтъ. Красотата на живота седи въ общението, което можете да имате съ всички души, добри и лоши. Защо? - Понеже Богъ се проявява и на дветѣ мѣста. Вие ще изучавате великото, което Богъ е създалъ. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за това. Недоволството е сѫществувало и преди васъ. И онова, което сега преживявате, не е лошо. Това е работа на дявола. Той ви казва: „Виж, колко си нещастенъ.“ Той туря своето бреме върху васъ и казвате тогава: „Действително, много нещастенъ съмъ азъ.“ Казвате: „Да не се изкушаваме.“ Въ какво седи изкушението? Другъ казва: „Да не страдаме.“ Въ какво седи страданието? Ако не можешъ да страдашъ, ти не можешъ и да се радвашъ. Това сѫ две страни на разбиране. Законътъ е такъвъ. Ако не можешъ да страдашъ, ти не можешъ и да се радвашъ.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Много има още да ви кажа.“ Казватъ нѣкои: „Той се прави, че е Христосъ.“ Че всѣки проповѣдникъ се прави, че е Христосъ. Кой проповѣдникъ не се прави, че е Христосъ? Всѣки проповѣдникъ говори какво е казалъ Христосъ отъ преди две хиляди години насамъ. Питамъ този проповѣдникъ: Бил ли си ти въ времето на Христа, да знаешъ какво Той е говорилъ? Ти проповѣдвалъ ли си тогава? „Ама, азъ намѣрихъ истината.“ - Кѫде я намѣри? Истината се намира по другъ начинъ, а не така, както ти мислишъ. Когато намѣришъ истината, ти ще почувствувашъ единство съ Бога. При това, трѣбва да има кой да те свърже. Хубостьта на онова, което Христосъ е проповѣдвалъ, седи въ това, че той е свързалъ свѣта съ Великото учение на Бога. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да прославя Бога.“ Следователно, вънъ отъ Христа, ти не можешъ да намѣришъ тази истина. Когато нѣкой казва, че вѣрва въ Христа, азъ подразбирамъ, че той не иска да се откѫсне отъ истината. Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа.“ - Че какъ вѣрвашъ? Ти вѣрвашъ, понеже нѣкой другъ човѣкъ ти е проповѣдвалъ за Христа, но той не е билъ Христосъ. „Ама, като нашия проповѣдникъ нѣма другъ.“ Всѣки може да каже, че като неговиятъ проповѣдникъ нѣма другъ. Другъ пъкъ може да каже, че и той може да проповѣдва. Где е тогава истината?

 

Сега вие не трѣбва да се смущавате, че не можете да намѣрите истината. Не е въпросътъ тамъ. Вие ще намѣрите истината, но дали ще можете да я разберете, тамъ е въпросътъ. Слънцето изгрѣва всѣки день. Една реалность е това. То изгрѣва и за мухитѣ, и за мравитѣ, и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ, и за хората, но колцина от всички тѣхъ могатъ да разбератъ какво нѣщо е Слънцето? Има сѫщества, които виждатъ, че Слънцето и за тѣхъ изгрѣва, но едни го разбиратъ, а други не го разбиратъ. Има нѣкои сѫщества, за които Слънцето говори вече. Ще кажете, че това е идолопоклонство. Може ли Слънцето да говори? Ще кажете, че Богъ е направилъ Слънцето. Това сѫ човѣшки предположения, но Богъ е направилъ нѣщата, за да ги разбере. Не е въпросътъ да се разбере Слънцето, както хората го разбиратъ, но така, както Богъ го е направилъ. Когато дойдемъ да разберемъ Слънцето, както трѣбва, то никога вече нѣма да залѣзва. Ние още не ме разбрали Слънцето, както трѣбва.

 

Казвате често: „Отидоха онѣзи, младитѣ дни.“ Погледнешъ се въ огледалото, казвашъ: „Остарѣхъ вече.“ Погледнешъ се въ фотографията, която си ималъ въ младини, казвашъ: „Не съмъ вече младъ.“ Това е неразбиране на живота. Ако ти не можешъ да проникнешъ въ своята старость, ти не можешъ да разберешъ старостьта. Ако не можешъ да проникнешъ въ своята младость, ти не можешъ да разберешъ и младостьта. Въ всичко трѣбва да проникнешъ, за да дойдешъ до онази реалность, въ която Богъ се проявява. И тогава, каквото ти се каже въ вѫтрешния животъ, това всички ще ти говорятъ. Тогава праведнитѣ ще ти говорятъ, а ти ще слушашъ. Грѣшнитѣ нѣма да ти говорятъ. Сега ти говорятъ и праведни, и грѣшни, а тогава само праведни.

 

Рекохъ, докато у васъ всичко не оживѣе, вие още не сте на правия пѫть. Като слушате да ви се говори това, казвате: „Що ми трѣбваше тази работа? Защо трѣбваше да се занимавамъ съ нея?“ Ако се занимавате съ това, то е единъ опитъ за васъ, но не мислете, че не можете безъ този опитъ. И безъ този опитъ, кога и да е въ живота си, вие пакъ ще разберете истината, която търсите.

 

„Много имамъ да ви кажа.“ Отъ две хиляди години насамъ Христосъ е въ свѣта, но така се е скрилъ, че никой не Го вижда. Сега си представятъ, какво е билъ Той едно време. Нѣкои сѫ казвали: „Нали Той е синъ на онзи дърводѣлецъ? Той нѣма даже 35 години, пъкъ се прави за Божественъ.“ Това е неразбиране на нѣщата. Имате право да мислите така, но това не сѫ правилни разбирания. Сега мнозина се съмняватъ, когато трѣбваше по-рано да е съмняватъ. Когато обаче, дяволътъ влѣзе въ райската градина, първитѣ човѣци му повѣрваха. Отъ тогава, като се наплашиха хората, че и днесъ, като дойде Христосъ, тѣ пакъ не вѣрватъ и казватъ: „Оставете се, ние се излъгахме веднъжъ, повече не можемъ да вѣрваме.“ Не, вѣднъжъ само може човѣкъ да се лъже. Противоречието въ учението иде отъ това, че се страхувате и втори пѫть да не ви излъжатъ. Тамъ е вашето заблуждение. Който разбира истината, той знае, че не може втори пѫть да се из- лъже. Като дойде втори пѫть дяволътъ при васъ и ви накара да ядете отъ нѣщо, вие му кажете той пръвъ да яде, а после вие. Нека той яде, а вие го гледайте. Вие сте предметно учение за него. Втори пѫть, като дойде дяволътъ при васъ, вие трѣбва да го накарате да яде. Дойде у васъ дяволътъ, но е нѣщо недоволенъ. Кажете му: „Покажи ми, какво нѣщо е недоволството.“ Накарайте дявола да покаже своето недоволство.

 

Мнозина казвате, че еди-кой си е дявола. Не, въпросътъ не е за дявола. Хората сами грѣшатъ. Причината, за да грѣшатъ е тѣхната лакомия. Тѣ искатъ повече, отколкото имъ е опредѣлено. Понеже и дяволътъ поиска повече, затова и той съгрѣши. И той влѣзе въ сѫщата категория. Съгрѣшението въ свѣта не дойде отъ самия човѣкъ. Ангелитѣ съгрѣшиха повече. Вие не знаете защо ангелитѣ изгубиха своята първа чистота. И понеже тѣ не устояха на първата си чистота, Богъ ги върза. Какво нѣщо е вързването? Ако питате защо е дяволътъ въ свѣта, и това не можете да разберете. Онова, което става, ще го разберете, но защо е дошълъ дяволътъ въ свѣта, това не можете да знаете. За дявола трѣбва да се мълчи. Когато запитали едного отъ старитѣ учени, отъ магитѣ въ свѣта, защо е злото, той стисналъ само устата си и нищо не отговорилъ.

 

Та сега и вие искате да си обясните какъ е произлѣзло злото въ свѣта. Не, дойдете ли до злото, до неговата вѫтрешна сѫщность, до неговата цѣлость, вие ще мълчите. Вие се намирате предъ едно положение да виждате защо Богъ е допусналъ злото въ свѣта, но така както вие разбирате злото, всѫщность не е така. И казано е: „Понеже Адамъ стана като единъ отъ насъ, да разбира злото и доброто, нека го изпѫдимъ вънъ отъ рая, да не би да яде отъ дървото на живота.“ Мѣстото, до което сте дошли въ сегашния си животъ, показва, че животътъ ви е станалъ сносенъ. Трудно е, докато добиемъ това положение да стане животътъ ни сносенъ. Нѣкой казва: „Не мога вече да търпя.“ Че не можешъ да търпишъ, правъ е.

 

Христосъ казва: „Много има още да ви кажа, но сега не можете да носите.“ Сега ви трѣбва учение. И учението седи въ това, да видите кои нѣща сѫ погрѣшни и кои не сѫ. Важно е за васъ да видите своитѣ погрѣшки и следъ като ги прегледате, следъ като провѣрите всичко онова, което имате, тогава ще дойдете до новото, което ще ви се каже. Другото положение, предъ което се намирате, е това, че вие искате да се посвѣтите, да разберете истината. Но дотогава, докато сте въ едно напрегнато състояние, вие никога не можете да разберете истината. Затова, ще се научите да живѣете така, както сегашниятъ животъ изисква. Докато сте на Земята, вие ще живѣете като човѣкъ. Животътъ е заради васъ. Вие нѣма да бѫдете малодушни. Казва се за Христа: „Като се намѣри въ рабски образъ, той се смири.“

 

Сега, като излѣзете отъ тукъ, вие ще си кажете: „Какво трѣбва да се прави?“ Вие се намирате въ положението на ученици. [Били] сте въ първо отдѣление, били сте прилеженъ ученикъ, билъ си на първо мѣсто. Минавашъ въ второ отдѣление, но ако искашъ да запазишъ сѫщото положение, да бѫдешъ пръвъ ученикъ, ти трѣбва да учишъ. Иначе, ще изгубишъ първото си мѣсто. Сега се казва често, че човѣкъ може да влѣзе въ рая, но и да излѣзе. Азъ пъкъ казвамъ, че човѣкъ може да влѣзе въ рая и да не излѣзе. Човѣкъ дотогава ще влиза и излиза отъ рая, докато се научи да не излиза. Влѣзе ли веднъжъ въ рая, той повече не трѣбва да излиза. Въпросъ важенъ за всички е въпросътъ за учението. Учението не трѣбва да престава. Учението подразбира приложение на Божествения животъ, защото Богъ изисква отъ човѣка да живѣе. Да живѣе човѣкъ, това не подразбира да носи цѣлото бреме на свѣта. Всѣки човѣкъ ще носи по една малка часть отъ бремето на свѣта. Многото нѣщо, което ще се говори на човѣка, трѣбва да се разбере. И затова, когато говорите на себе си, говорете това, което е вѣрно. Нѣкой казва: „Азъ седя малко по-горе отъ другитѣ, по-високо съмъ отъ другитѣ.“ Други пъкъ ще кажатъ, че Богъ е създалъ хората. Да оставимъ този въпросъ настрана. Знаемъ, че въ началото Богъ е създалъ свѣта. Едно е важно за васъ: не се мѣрете съ хора, които седятъ по-долу отъ васъ. „Ама, азъ не съмъ като него.“ - Това не може да бѫде мѣрка за васъ. Много пѫти съмъ ви казвалъ: Не се мѣрете нито съ по-долустоещитѣ отъ васъ, нито съ по-горестоещитѣ, съ по-възвишенитѣ сѫщества. Знаете, че и вие сте отъ възвишенитѣ сѫщества и работете, за да вървите напредъ.

 

Та сега дохождамъ до положението, че много нѣща има да ви се кажатъ, но нѣма да ги разберете. „Ама, ще се мѫчимъ да ги разберемъ.“ Не е въпросъ за мѫчението. Вие преди две хиляди години се мѫчихте, а сега нѣма защо да се мѫчите. Сега ще кажете: „Господи, едно време имахме неразбиране, а сега вече разбрахме.“ Защото казано е въ Писанието, че когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви настави. Този е пѫтьтъ. Нѣма какво да се морализирате. Нѣма да питате, кой е праведенъ и кой - грѣшникъ. Вашето съзнание трѣбва да се освободи отъ това. Това е привидно. Има една вѫтрешна правда. Вие трѣбва да се стремите къмъ тази вѫтрешна правда. Много нѣща има да ви кажа, но тѣзи нѣща, които сѫ казани, трѣбва да се приложатъ.

 

Това, което Христосъ е казалъ на ученицитѣ си, че много нѣща има да имъ каже, но сега не могатъ да носятъ, Той го е допълнилъ съ думитѣ: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви настави, Той ще ви научи на всичко.“ Положението, въ което трѣбва да влѣзете, е да знаете, че сте готови всичко да разберете. И като приложите знанието, което ви е дадено досега, като приложите всичко онова, което досега сте придобили, то ще съставя основа на вашия животъ. Много нѣща отъ вашия животъ, много знания сѫ безполезни, понеже нѣматъ основа. Когато нѣкоя майка нѣма деца, казва: „Защо ми е да живѣя безъ деца?“ Наистина, майката трѣбва да има деца. Богатиятъ трѣбва да има пари. Учениятъ трѣбва да има знание. Добриятъ, светиятъ трѣбва да има необходимата доброта и светость. Човѣка все трѣбва да има нѣщо въ себе си, заради което трѣбва да живѣе.

 

И тъй, всички трѣбва да си кажете: „Дошълъ съмъ вече да разбирамъ това, което Христосъ ще ни каже.“ Какво ще ви каже Христосъ? Христосъ нѣма да ви каже да се откажете отъ себе си. Защо? Защото, ако отъ две хиляди години насамъ не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори сѫщото. Вие нѣма да мязате на онзи свещеникъ, който проповѣдвалъ на своитѣ пасоми, че Христосъ казалъ: „Ако нѣкой има две ризи, да даде едната на онзи, който нѣма нито една.“ Жената на свещеника била на църква и като чула проповѣдьта на мѫжа си, казала: „Ще направя както е казалъ Христосъ.“ Като отишла у дома си, дала едната риза на мѫжа си на единъ беденъ. Като се върналъ отъ църква, мѫжътъ казалъ на жена си да му даде другата риза, да се преоблѣче. „Че азъ я дадохъ на единъ беденъ.“ - „Защо?“ - „Та нали днесъ проповѣдваше въ църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който нѣма нито една.“ „Слушай, жена, азъ проповѣдвахъ това нѣщо за другитѣ хора, а не за мене.“

 

Не, така не се разрешаватъ въпроситѣ. Всѣки трѣбва да се домогне до вѫтрешната свобода на своята мисъль. Трѣбва да дойдете до онова вѫтрешно единство въ себе си и него да слушате. Вие трѣбва сами да изпитвате нѣщата и да знаете, вѣрни ли са или не. Сега нѣма да казвате, че Христосъ трѣбва да ви каже нѣщо. Ще кажете, че много нѣща сѫ ви казани, но още не можете да ги разберете и приложите. Колко години още ви сѫ нужни, за да ги приложите? Две хиляди години още ли ви сѫ нужни? Не, ще кажете: „Господи, ние дойдохме вече до положението да разбираме всичко.“ Кажете ли така, ще започнете. Досега сте учили съ неразбиране, а сега и отсега нататъкъ ще учите съ разбиране. Това е истинското знание. Знание ви трѣбва сега.

 

Рекохъ, сега ще останете съ мисъльта да слушате. Ще видите какво днесъ ще ви каже Христосъ. Разбрали ли сте или не? Това е важно за васъ. Тъй щото, щомъ чуете, какво Христосъ ви казва, ще кажете: „Господи, ние разбрахме вече това, което ни каза. Ние сме готови вече да служимъ. Ние сме готови на служение.“ Всичко друго е важно, но най-важно е служението на Бога. Следователно, каквото сега ви се каза, всичко трѣбва да го приложите по абсолютна свобода.

 

Добрата молитва

 

 

 

5 беседа отъ Учителя,

държана на пети день отъ Събора

23 августъ 1936г.,

София, Изгрѣвъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ПРОНИКВАНЕ.

„Много още имамъ да ви река, но сега
не можете да носите“*).

*) Иоана 16:12.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ неустановенъ свѣтъ, т. е. въ свѣтъ, на който не може да се разчита. Това не трѣбва да ви смущава, понеже вие сте пѫтници, не можете да не минете презъ този свѣтъ. Защо трѣбва да минете презъ този свѣтъ — не знаете. Много нѣща още не знаете, понеже не можете да носите. Съвременнитѣ учени иматъ голѣми библиотеки, четатъ разни книги, правятъ научни изследвания, но въ края на краищата малко знаятъ. Въпрѣки това, тѣ мислятъ, че много знаятъ. Въ сѫщность човѣкъ знае само толкова, колкото пѫть е изминалъ. Вънъ отъ изминатия пѫть, той нищо не знае. Той едва сега започва да изучава пѫтьтъ, който не е извървѣлъ. Следователно, вие трѣбва да разглеждате живота така, както го виждате, какъвто е въ действителность.

Казвате: Като знаемъ толкова малко, какъ ще ни приематъ въ невидимия свѣтъ, какъ ще ни приематъ различнитѣ общества на земята? — Ще ви приематъ по два начина: като богати или сиромаси, като учени или невежи. Ако сте богати, ще ви приематъ добре; ако сте сиромаси, ще ви приематъ студено, защото знаятъ, че отивате да вземете нѣщо. Ако сте учени, ще ви приематъ по единъ начинъ; ако не сте учени, ще ви приематъ по другъ начинъ. Следъ това вие ще се чудите, защо нѣщата не ставатъ така, както си мислите, или както ги очаквате. Нѣщата не ставатъ, както очаквате, защото нѣмате въ себе си това, което трѣбва. Значи, липсва ви нѣщо. Като не знаете, че ви липсва нѣщо, когато вършите една работа, вие мислите, че всичко става, както трѣбва. Въ сѫщность не е така. Новиятъ животъ, въ който се готвите да влѣзете, изисква права мисъль, прави разбирания, а не такива, каквито вие имате. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ не ви даде това, което искате, вие веднага се настройвате срещу него. Правилни отношения ли сѫ тѣзи?

Сега ви говоря свободно, за да се освободите отъ заблужденията си. Заблужденията не произтичатъ отъ живота, тѣ сѫ въ самитѣ васъ. Вие очаквате нѣщо, което не може да ви се даде и, ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животътъ нѣма смисълъ. Защо не може да ви се даде това, което очаквате, нѣма да обяснявамъ. Какво е това, което очаквате, нѣма да изброявамъ. То е различно за всѣки човѣкъ. Важно е да знаете, че по който начинъ очаквате нѣщата, нѣма да се дадатъ. Всички нѣща, които очаквате, що дойдатъ по съвсемъ другъ начинъ. Трѣбва ли за това да се обезсърдчавате? Ако животътъ ви се обезсмисля, вие сте въ свѣтъ на заблуждения. За васъ е важно да различавате истинската скръбь и истинската радость. Що се отнася до бѫдещия животъ, нѣма какво да мислите. Настоящиятъ животъ е важенъ. Него използувайте разумно. Щомъ сегашниятъ ви животъ е добъръ, и бѫдещиятъ ще е добъръ.

И тъй, отъ васъ се иска да освободите съзнанието си отъ ненужни стремежи, т. е. отъ такива стремежи, които днесъ не можете да постигнете. Не е лошо човѣкъ да се стреми, но има стремежи, които по никой начинъ не могатъ да се постигнатъ. Има стремежи, които сѫ постижими. Запримѣръ, днесъ вие можете да получите единъ обикновенъ обѣдъ, но можете да получите и царски обѣдъ. Трѣбва ли да се смущавате, ако не получите царски обѣдъ? Какво ще изгубите, ако не ви се даде царски обѣдъ? За васъ е важно да си хапнете сладко, да сте доволни отъ храната, а това може да се постигне и съ единъ обикновенъ обѣдъ. Или, ако нѣма власть, трѣбва ли човѣкъ да е недоволенъ отъ живота? Човѣкъ може да има такава власть, съ която да си навлѣче много мѫчнотии и нещастия. — Не, и да имате власть, вие не можете да вършите, каквото искате. Следователно, когато се стремите къмъ нѣщо, вие трѣбва да знаете, защо ви е това нѣщо и какъ ще го приложите. Ако придобиете това, къмъ което се стремите, а не можете правилно да го приложите, вие ще направите редъ погрѣшки. Погрѣшкитѣ показватъ, че нѣмате знания. Това значи, че не можете да носите. Вие трѣбва да учите, да различавате нѣщата, да знаете откѫде идатъ. Като дойдете до това различаване, ще можете на време да използувате онова, което ви се дава. Запримѣръ, вие съ години сте се стремѣли да постигнете нѣщо. Тъкмо сте предъ постижението му, и нѣкой дойде да ви разправя нѣщо. Това е уловка, съ която искатъ да отклонятъ вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния моментъ. Щомъ изгубите тоя моментъ, и изкушението се отдръпва. Затова, именно, е казано: Единъ начинъ има само на говорене. Докато дойдете до положение да различавате този начинъ на говорене, вие много ще се лъжете, и често ще пропущате благоприятни случаи въ живота си. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта да прославя Този, Който ме е проводилъ“.

Следователно, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да се освободите отъ своитѣ лични възгледи, както и отъ външнитѣ влияния, Съвременнитѣ хора разглеждатъ нѣщата отъ лични разбирания и щомъ нѣщо не стане споредъ разбиранията имъ, тѣ веднага го отричатъ, съблазняватъ се и казватъ, че това не е вѣрно, не е истинно. Отъ свое гледище тѣ сѫ прави, но не и отъ гледището на абсолютната истина. Пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Тъй щото, всички хора трѣбва да знаятъ, че докато на пѫтя имъ, като спънка седи тѣхниятъ слуга, тѣхниятъ приятель, тѣхниятъ ближенъ, тѣ не сѫ на правъ пѫть. Тѣ не сѫ дошли още до Вѣчния животъ, но се блъскатъ въ преходния, въ временния животъ. Докато е въ временния животъ, човѣкъ гледа съ завистливо око на другитѣ. Като погледне къмъ сина на своя приятель, той завижда, че е здравъ и живъ, а неговиятъ синъ е заминалъ за другия свѣтъ. — Защо трѣбва да завиждашъ? Радвай се на сина на приятеля си. — Да бѣше поживѣлъ и моятъ синъ повечко, да му се порадваме. — Какво ще се радвашъ на това, което не е твое, и което всѣкога можешъ да изгубишъ?

Какво представя временниятъ животъ? — Той е животъ, пъленъ съ забавления. Забавления има не само въ отношенията на хората, но и въ самата наука. Каквато наука да вземете, наредъ съ сериозното, въ нея ще срещнете и редъ забави. Задъ тия забави се крие нѣщо сѫществено. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ дете, разсѫждавахъ по детински. Като станахъ възрастенъ, напуснахъ детинскитѣ работи“. Това не значи, че трѣбва преждевременно да напуснете детинскитѣ работи. Докато сте деца, ще живѣете като деца. Щомъ станете възрастни, отъ васъ се иска дълбоко разбиране на нѣщата. Запримѣръ, често ви говоря за любовьта, но вие я разбирате по другъ начинъ. Какво показва това? Че още сте деца въ разбиранията си. Ще дойде день, когато ще пораснете и ще гледате на нѣщата като възрастни. Вие не можете още да дойдете до онова дълбоко разбиране, което е потрѣбно за душата ви.

Сега азъ ви говоря тъкмо за това, което ви е нужно за правилно разбиране и прилагане. Това не значи, че изведнъжъ трѣбва да се откажете отъ много работи. За васъ е важно да знаете, какъ да се откажете отъ непотрѣбнитѣ нѣща, отъ тия, които ви спъватъ. Новото учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикътъ не може да учи. Щомъ започне да учи, той достига до положение да вижда, че нѣщата не вървятъ, както трѣбва, и започва да се безпокои. Безпокойствието го спъва, и той спира работата си. Красотата на живота седи въ това, именно, че и когато работитѣ на човѣка не вървятъ, той пакъ да не се безпокои. Ще кажете: Друго нѣщо е, когато работитѣ на човѣка вървятъ добре. — Това зависи отъ разбиранията му.

Две кокошки се разхождатъ въ два съседни двора. Едната е угоена, защото господарьтъ ѝ по нѣколко пѫти на день ѝ дава храна. Тя се разхожда самодоволно изъ двора, радва се на живота, защото работитѣ ѝ сѫ уредени. Тя не подозира даже, че господарьтъ ѝ има предъ видъ нейното месце. Щомъ види, че е достатъчно изхранена, той ще тури ножа на врата ѝ и ще я заколи. Въ единъ моментъ тази кокошка ще загуби спечеленото. Другата кокошка ходи изъ съседния дворъ недоволна — нѣма храна. Тукъ рови, тамъ рови, нищо не намира. По едно време господарьтъ ѝ се сѣща, че кокошката не е хранена и подхвърля ѝ малко зрънца. После пакъ я забравя. Ходи тази кокошка изъ двора, безпокои се, че нѣма, какво да яде, че работитѣ ѝ не сѫ наредени. Като я погледне, господарьтъ ѝ казва: За нищо не става тази кокошка, само кожа и кости. Той е недоволенъ, че не може да я заколи, но кокошката запазва живота си. Кое положение е за предпочитане: положението на угоената, или на мършавата кокошка? — Нито на едната. И дветѣ кокошки се намиратъ при лоши условия. Въ края на краищата, и дветѣ кокошки ги очаква смърть: първата ще умре отъ ножа на господаря си, а втората — отъ своята слабость, отъ липса на храна. Въпрѣки това, хората казватъ: „Ела зло, че безъ тебе по-зле“. Наистина, понѣкога въ живота на човѣка идва едно малко нещастие, за да го освободи отъ по-голѣмо. Понѣкога пъкъ малкото щастие носи следъ себе си голѣмо щастие.

Това сѫ примѣри изъ живота, отъ които не може да се сѫди за неговитѣ правилни прояви. Ще дойде нѣкой да ми разправя, че говорилъ съ Христа, че много нѣща знае, че много книги челъ и т. н. Като е челъ толкова много и като знае много, нека каже, какво разбира отъ стиха, който Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Той ще каже, че разбира смисъла на този стихъ, но не знае кѫде и какъ да го приложи. Това не е знание. Истинското знание едновременно обхваща разбиране и прилагане. Ето защо, казвамъ: Време е вече човѣкъ да се откаже отъ старото знание, за да възприеме новото и да го приложи въ живота си. За да облѣче нови дрехи, човѣкъ непременно трѣбва да съблѣче старитѣ. Това е правото положение. Ако не иска да съблѣче старитѣ си дрехи, той може да облѣче новитѣ върху тѣхъ, но съ това само ще увеличи товара си, безъ да придобие нѣщо сѫществено. Старитѣ дрехи трѣбва да се оставятъ настрана, а новитѣ да се облѣкатъ. Въ това седи красотата на живота. — Кѫде трѣбва да оставимъ старитѣ си дрехи? — Вижте, какво прави змията. Щомъ съблѣче старата си кожа, тя я захвърля настрана, като непотрѣбна, и продължава пѫтя си. Направете и вие като нея. Съ една дума казано: Старото турете настрана, да не ви спъва, а новото облѣчете. Облѣчете се съ новия животъ, съ новата любовь — съ всичко ново.

Сега, като слушате да се говори за новата любовь, т. е. за любовьта, която новата култура носи, вие се чудите, какъ е възможно човѣкъ да обича всички хора. Съвременнитѣ хора нѣматъ представа, какво значи човѣкъ да обича всички хора. Запримѣръ, единъ човѣкъ е богатъ, другъ — сиромахъ; единъ е силенъ, другъ — слабъ. Можете ли да обичате всички еднакво? За да обичате всички хора еднакво, вие трѣбва да гледате на различнитѣ имъ положения, като на различни служби въ живота. Това сѫ външни нѣща, които нѣматъ нищо общо съ самия животъ. Този, който днесъ е богатъ, утре ще бѫде сиромахъ; това, което днесъ е слабо, утре ще бѫде силно. Човѣкъ е господарь само на онова, въ което той самъ може да проникне. Онова пъкъ, което прониква въ човѣка, е неговъ господарь. Искрата огънь, която прониква въ дървата, е господарь на цѣлия огънь. Изобщо, материята, както и силитѣ въ природата, взаимно се проникватъ. Знанието сѫщо прониква едно въ друго. И хората се проникватъ, вследствие на което никой човѣкъ не е свободенъ. — Ама азъ съмъ свободенъ. — Ти мислишъ, че си свободенъ. Въ сѫщность не си свободенъ. — Защо хората се проникватъ едни други? — Защото срѣщатъ на пѫтя си препятствия. Като се проникватъ взаимно, тѣ търсятъ пѫть за освобождаване отъ препятствия.

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Много още имамъ да ви кажа, но сега не сте готови. Когато Духътъ на истината дойде у васъ, Той ще ви настави.“ — На какво? — На това, което днесъ не сте готови да носите. Следователно, когато дойде до истинското знание, човѣкъ е свободенъ вече. Щомъ придобие свободата, човѣкъ трѣбва да се радва. Обаче, докато е въ училище, докато учи, той не може да се радва. Значи, човѣкъ може да се радва на онова, което е спечелилъ. Да се радва на онова, което мисли, че е спечелилъ, а въ сѫщность не го е спечелилъ, това е заблуждение. Истинската радость е въ новия животъ. Какъ ще изразите новия животъ? Както и да се мѫчите да го изразите, вие ще си послужите пакъ съ стария езикъ, съ стари форми. Ще кажете, запримѣръ, че духовното въ човѣка трѣбва да се обича. — Какъ се обича духовното? Другъ пѫть ще кажете, че любовьта трѣбва да обгърне човѣка. — Какъ се обгръща човѣкъ? Каквото и да говорите, вие си служите все съ неопредѣлени образи, съ външни емблеми. Силата на човѣка не седи въ това, което говори, но въ вѫтрешното знание. Отъ друга страна, за да обичате човѣка, не е достатъчно само да го обгърнете, но трѣбва да проникнете въ него. И свѣтскитѣ, и религиозните хора изучаватъ този законъ, за да могатъ взаимно да си влияятъ. Когато нѣкой човѣкъ проникне въ васъ, той може да разбере и добритѣ, и лошитѣ ви страни, и по този начинъ може да ви помага. Само този човѣкъ може да помага, който ви обича. Ако не ви обича, той може да ви излъже. Не само обикновенитѣ хора се лъжатъ, но даже и видни пророци, светии и учени. — Какъ ще се лъжемъ, като сме тръгнали въ правия пѫть? — Ако не искате да се лъжете, а сте влѣзли въ правия пѫть, вървете напредъ, безъ да се спирате. Щомъ сте започнали да изучавате истината, отъ нищо не се смущавайте. Много нѣща могатъ да смутятъ човѣка, но той трѣбва да вѣрва, че всичко онова, къмъ което се стреми, е постижимо. Който е влѣзълъ въ новия животъ, той ще намѣри онова, което търси.

„Много нѣща имамъ да ви кажа, но още не сте готови да носите“. Какво още ималъ да говори Христосъ на ученицитѣ си, което не го казалъ? Единъ день тѣ ще научатъ това, за което Христосъ нѣкога е само загатналъ. Едно трѣбва да се знае: въ живота на свободата нѣщата не ставатъ по принуждение, нито произволно. Тамъ само онзи може да изпълни волята Божия, който иска, който има добро желание. Който доброволно изпълни тази Висша воля, той ще има голѣми придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своитѣ стари разбирания, своитѣ стари знания и ще каже, че животътъ нѣма смисълъ. — Въ какво седи смисълътъ на живота? — Въ обичьта. — Кого ще обичате? Ще кажете, че грѣшникътъ има нужда отъ любовь. — Не е достатъчно само да обичате грѣшника, но трѣбва да му покажете начинъ, какъ да понесе грѣховетѣ си. — Ами какъ могатъ да се носятъ чуждитѣ грѣхове? — Само онзи може да носи грѣховетѣ на хората, който, безъ да е грѣшилъ, безъ да се е спъвалъ нѣкѫде, се е нагърбилъ съ този голѣмъ товаръ. Въ Писанието е казано: „Богъ бѣше въ Христа и примиряваше хората съ себе си. И ще залича грѣховетѣ имъ“.

Казано е, че Богъ живѣе въ човѣка и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни въ други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването, да познавате, какви хора, какви сѫщества сѫ проникнали въ васъ. Ако се тревожите, това показва, че нѣкой човѣкъ или нѣкое сѫщество съ низъкъ уровенъ ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, нѣкое сѫщество отъ висшия свѣтъ е проникнало въ васъ, или пъкъ вие сте проникнали въ другъ човѣкъ. Значи, ако се тревожите, другъ нѣкой е проникналъ въ васъ, и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали въ нѣкого и, каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гнѣвите, ако работитѣ ви не вървятъ добре, други сѫ проникнали въ васъ. Който иска да проникне въ другитѣ, съзнанието му всѣкога трѣбва да бѫде будно, безъ никакво пропукване, безъ никакво раздвояване. Дето има единство на съзнанието, тамъ грѣхъ не сѫществува. Дето има пропукване на съзнанието, тамъ грѣхътъ сѫществува. Когато човѣкъ се раздвои въ любовьта си, едновременно съ това той се раздвоява въ съзнанието си. Раздвояването на съзнанието пъкъ е причина на пропукваното му. Запримѣръ, обиквате една жена, но следъ време обиквате и втора. Това раздвояване на любовьта внася пропукване на съзнанието ви. Като женени за една жена, вие се смущавате отъ това, че обиквате втора жена. Казвате, че сте сгрѣшили, защото сте обикнали още една жена. Грѣхътъ е причина за пропукване на човѣшкото съзнание. Прегрѣшението на първитѣ човѣци се дължи на непослушание. Когато черниятъ адептъ се обви около дървото на забранения плодъ, Ева трѣбваше да му каже: Ние не търсимъ външно знание, но вѫтрешно. Ние търсимъ абсолютната вѣра, която почива на опитъ и знание, а не вѣра безъ опитности. Ние искаме да изучимъ живота така, както Богъ се изявява въ него. Това е истинско знание.

„Много още имамъ да ви река, но сега не можете да носите“. — Защо Христосъ е казалъ на ученицитѣ си, че не могатъ да носятъ? — Защото не били готови. Сѫщото може да се каже и на съвременнитѣ хора, които искатъ да бѫдатъ богати, красиви, силни, учени. Тѣ не сѫ готови да носятъ това, което искатъ. Тѣ не сѫ готови още да се ползуватъ отъ тия блага. Когато благата идатъ преждевременно, тѣ носятъ редъ нещастия за хората. Благата, които хората търсятъ, сѫ обикновени нѣща, а съзнанието на човѣка не трѣбва да се занимава съ обикновени работи. Обикновениятъ животъ трѣбва да служи на човѣка само за справка. Богатството, знанието сѫщо така трѣбва да му служатъ за справка. Като разбере великия законъ на живота, човѣкъ ще се освободи отъ всички нѣща, които до това време сѫ му служили за пособия. Когато дойде на земята, Христосъ се постави при трудни условия, за да види, може ли самъ да се освободи. Той казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема“. Впоследствие Той провѣри всичко, което бѣше казалъ предъ хората. Въ първо време Христосъ се показа слабъ, затова Го подложиха на голѣми изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видѣ, че трѣбва да изпие горчивата чаша, Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Богъ Му показа начинъ, какъ да се освободи. Освобождаването дойде отвѫтре.

И тъй, докато не предадете всичко въ Божиитѣ рѫце и не престанете да мислите, какво ще стане съ васъ, вие никога нѣма да се освободите. Докато не се молите, вие никога нѣма да се освободите. Като се помолите, ще почакате да видите, какъвъ е резултатътъ на молитвата ви. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се моли. И слабиятъ, и силниятъ се молятъ. Всички ще се учите да се молите и ще бѫдете готови и да получите отговоръ на молитвата си, и да не получите. Понѣкога, като се молите, ще изпитате голѣма празнота, нѣма да чуете никакъвъ гласъ, никакъвъ отговоръ. Който обича Бога, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко.

По отношение на любовьта си къмъ Бога, съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на една красива китайка, която не могла да прецени своя другарь, виденъ мѫдрецъ, и скоро го напуснала. Тя се оженила за този китайски мѫдрецъ, но той билъ много беденъ. Като поживѣла нѣколко години съ него, единъ день тя му казала: Слушай, ти си уменъ, мѫдъръ човѣкъ. Азъ обичамъ единъ богатъ търговецъ, затова не мога повече да живѣя съ тебе. Освободи ме, искамъ да отида при него. — Свободна си. Иди при своя възлюбенъ и бѫди щастлива. Следъ време Китай преживявалъ трудни времена, вследствие на което търсили човѣкъ, който може да оправи обърканото му положение. Този човѣкъ билъ мѫдрецътъ, когото жена му напуснала поради сиромашия. Като чула, че мѫжътъ ѝ започналъ да се повдига въ обществото, тя веднага отишла при него и му казала: Хайде отново да заживѣемъ заедно. Вмѣсто отговоръ, той взелъ едно шише, пълно съ нѣкакъвъ нектаръ, излѣлъ го на земята и казалъ: Ние ще заживѣемъ заедно, ако можешъ отново да съберешъ този нектаръ.

Такова е отношението на съвременнитѣ хора къмъ Бога. Като се намѣрятъ предъ мѫчнотии и страдания, тѣ напущатъ Бога и отиватъ въ свѣта да си поживѣятъ. Тукъ, именно, тѣ грѣшатъ. При скърби и при радости, тѣ трѣбва да живѣятъ съ свободния човѣкъ, съ мѫдреца въ себе си. — Ама защо ни се даватъ толкова страдания? — За изпитъ. Богъ ви изпитва чрезъ децата ви, чрезъ мѫжа ви, чрезъ жена ви, чрезъ приятелитѣ ви, чрезъ всички ваши близки и познати. Най-малкото вѫтрешно смущение показва, че човѣкъ не е готовъ още да възприеме новото. Когато изпитанията дойдатъ, умътъ на човѣка се помрачава, и той не вижда никакъвъ изходъ. Мнозина казватъ, че единствениятъ изходъ отъ трудното положение, въ което се намиратъ, е богатството. Ако мислите така, животътъ ви ще бѫде такъвъ, какъвто е днесъ: страдания и разочарования. Който влѣзе въ новия животъ, въ Божествения животъ, той не може да мисли за богатство и за сиромашия, нито за младость и старость. Това сѫ положения, които трѣбва да се разбиратъ. Тѣ не могатъ да разрешатъ въпроситѣ на живота.

Какво представятъ изпитанията? — Тѣ сѫ условия за познаване на себе си, за познаване на своитѣ ближни. Щомъ дойдатъ изпитанията, вие трѣбва да кажете: Иде часътъ! Така е казалъ Христосъ: „Иде часътъ на изпитанията, когато ще остана самъ“. Въпрѣки това, Христосъ знае, че никой не е самъ. Той съзнава, че Отецъ Му живѣе и работи въ Него. Човѣкъ е самъ, когато е на изпитъ, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададенитѣ въпроси, отъ които провѣряватъ, какво е научилъ.

Всички хора искатъ да чуятъ нѣщо ново. Тѣ търсятъ новото, а живѣятъ по старъ начинъ. Стариятъ животъ води къмъ стари пѫтища, къмъ стари постижения. Ако искате да придобиете новия животъ, вие ще работите върху себе си, сами да извоювате своя вѫтрешенъ миръ и своята свобода. Знанието, доброто, любовьта не идатъ отвънъ. Тѣ се постигатъ чрезъ работа, чрезъ приложение на новитѣ методи. — Не трѣбва ли да живѣемъ? Не трѣбва ли да обичаме? — Ще живѣете и ще обичате, но трѣбва да знаете, какъ да живѣете и да обичате. Ако не знаете, какъ да живѣете и какъ да обичате, вие ще се намѣрите въ чудо отъ онѣзи, които ви обичатъ и които вие обичате. Онѣзи, които вие обичате, ще вървятъ следъ васъ, ще искатъ да ги направите щастливи. И тѣзи, които ви обичатъ, ще вървятъ следъ васъ. Вие ще искате отъ тѣхъ да ви направятъ щастливи. Въ това, именно, седи заблуждението на хората. Слугата мисли, че господарьтъ му ще го направи щастливъ, като му даде голѣма заплата. Господарьтъ мисли, че слугата му ще върши добре работата си. Обаче, единиятъ и другиятъ могатъ да се излъжатъ. Това сѫ положения, които актьоритѣ играятъ на сцената. Даватъ една роля на нѣкой актьоръ, и той трѣбва да я изиграе така, както е написана. Понѣкога младиятъ актьоръ играе роля на старъ дѣдо, а стариятъ — играе роля на младъ човѣкъ. Актьоритѣ иматъ за цель да представятъ на хората въ ярки чърти живота имъ, за да могатъ да го корегиратъ.

Сега, като говоря по тия въпроси, имамъ предъ видъ, че вие трѣбва да допуснете въ ума си всичко, за да провѣрите, доколко съзнанието ви е просвѣтено. Ще допуснете и грѣха въ ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече презъ съзнанието ви, е силна. Каквото ѝ да правите, съблазнитѣ ще дойдатъ и ще ви повлияятъ. Като дойдатъ съблазнитѣ, тогава ще мислите. Какво хората мислятъ за васъ, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човѣкъ може да мисли, че е постигналъ или не е постигналъ нѣщо. И едното, и другото е добро. Отъ всичко най-важно е новото, което иде сега въ свѣта. За да се домогне до новото, човѣкъ трѣбва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човѣкъ да проникне въ Бога, или Богъ да проникне въ човѣка. Въ първия случай човѣкъ се изкушава, а въ втория — човѣкъ се освобождава отъ всички заблуждения.

Една стара, 80 годишна баба живѣла на една висока планина, покрита съ ледове. Какво представятъ тия ледове? — Тѣ сѫ мѣстото, на което живѣли грѣшнитѣ души. Тѣзи души се движили по ледоветѣ, треперили отъ студъ и се сгушвали една до друга да се топлятъ по нѣкакъвъ начинъ. Никой не се интересувалъ за грѣшнитѣ души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъвъ смисълъ има моятъ животъ? — Никакъвъ. Следъ дълго мислене, тя дошла до съзнание, че иска да бѫде обичана, но не се спрѣла върху мисъльта, че и тя трѣбва да обича. Тя решила, че трѣбва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява кѫщата си. За да бѫде обичана, тя оставяла кѫщата си отворена, да могатъ грѣшнитѣ души да слизатъ отъ повърхностьта на ледоветѣ и да се топлятъ при нея. Като влизали въ кѫщата ѝ, тѣ правѣли голѣмъ шумъ, нарушавали спокойствието ѝ, заради което тя намислила отново да затвори кѫщата си. Щомъ видѣли това, грѣшнитѣ души казали помежду си : Слушайте, нека тихо и мирно влизаме и излизаме отъ кѫщата на бабата, да не я смущаваме.

Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това сѫ леденитѣ, грѣшнитѣ души, които търсятъ у васъ миръ и тишина, да се успокоятъ. Оставете нещастието да влиза и излиза отъ кѫщата ви, безъ да ви смущава. Когато тѣзи души се просвѣтятъ, тѣ сами ще си кладятъ огънь, да се отопляватъ. Заблуждението на съвременнитѣ хора седи въ това, че тѣ говорятъ за смъртьта, безъ да сѫ готови за нея. Тѣ търсятъ щастие, безъ да сѫ готови за него. Човѣкъ трѣбва да проникне въ щастието. Не може ли да проникне въ него, нѣма защо да го търси. Човѣкъ трѣбва да проникне и въ смъртьта. Не може ли да проникне въ нея, не трѣбва да умира. Когато умре неподготвенъ, човѣкъ разбира, че се е лишилъ отъ благата на живота.

Христосъ казва: „Много още имамъ да ви кажа, но сега не сте готови да носите“. — Защо Христосъ не е казалъ на ученицитѣ си всичко? — Защото не сѫ били готови да разбиратъ. Когато човѣкъ не разбира нѣщата, той се спъва. Когато Духътъ дойде и ви покаже пѫтя, тогава и вие ще разберете това, което днесъ ви говоря. — Какво носи Духътъ? — Свобода. Когато разрешите правилно въпроситѣ си, вие ще придобиете свобода. Свѣтътъ гледа на свободата по единъ начинъ, а вие — по другъ. Това, което става сега въ свѣта, не, може да донесе добри резултати. Днесъ братя се биятъ помежду си, едни други се изтезаватъ. Това става днесъ въ културна Испания. Стотици и хиляди хора на день се екзекутиратъ. Защо се биятъ испанцитѣ? — За свобода и да покажатъ нагледно, на всички хора, че ако и тѣ постѫпватъ като тѣхъ, ще иматъ сѫщитѣ резултати. Който търси истината, той не може да постѫпва по този начинъ. Той е примѣръ за всички. Когато праведниятъ отиде на война, той нѣма да спре войната, но ще остави хората да се биятъ, докато иматъ сили. Следъ това ще започне да ги извиква единъ по единъ по списъкъ, да привързва ранитѣ имъ. Като оздравѣятъ, ще ги изпрати на работа.

Ще кажете, че трѣбва да се помага на беднитѣ. — На кои бедни трѣбва да помагате? Има бедни, които въ сѫщность не сѫ бедни. За тѣхъ беднотията е благо. — Ама ние на сила трѣбва да изтръгваме пари, отъ богатитѣ за подкрепа на беднитѣ. — Това значи да създадете нещастието въ свѣта. Вие не знаете още, какво нѣщо е нещастие. Нѣма защо да си служите съ насилие, изкуствено да увеличавате страданията. Тѣ и безъ това ще дойдатъ като методъ за изправяне на човѣчеството. Страдания, болести, гладъ, сиромашия сѫ методи за изправяне на свѣта. Задъ тѣхъ седи щастието. Нѣкой се оплаква, че е боленъ, че кракътъ го боли и не може да ходи. За да се справи съ болестьта, той трѣбва да проникне въ нея. Ако може да проникне, той е силенъ човѣкъ. Ако не може да проникне, той е слабъ човѣкъ, и болестьта винаги ще го владѣе. Нѣкой човѣкъ е сиромахъ. — Защо? — За да може да проникне въ сиромашията. Ако може да проникне въ нея, всички богати ще му се поклонятъ и ще му дадатъ съответенъ данъкъ.

Съвременнитѣ хора се държатъ за своитѣ стари разбирания и мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, Христосъ ще ги посрещне тържествено. Тѣ се лъжатъ. Христосъ ще ги погледне и ще каже, че като тѣхъ такива хора е имало на земята и въ миналото, и сега ги има още. Следъ това ще имъ каже: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото“. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ всичко, което имъ е дадено, вследствие на което страдатъ. Това, което тѣ очакватъ, да бѫдатъ посрѣщнати отъ Христа, е вѫтрешенъ процесъ. Ако е въпросъ за външно посрѣщане, Христосъ може да ви посрещне много добре, но това нѣма да ви задоволи. Важно е вѫтрешното посрѣщане — Христосъ да дойде да живѣе у васъ.

Като четете Свещеното Писание, ще намѣрите хубави нѣща, върху които трѣбва да размишлявате. Тѣ представятъ пѫтища, презъ които сѫ минали мнозина преди васъ, за да се домогнатъ до истинския животъ. Вие трѣбва да се ползувате отъ тѣхнитѣ опитности. Ще бѫдете смѣли, ще работите тихо и спокойно върху себе си, отъ нищо несмущавани. Отъ васъ зависи да проникнете въ всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. Дали сте богати или бедни, това не е важно. Богатитѣ, ученитѣ, силнитѣ хора сѫ заключени каси. Вие трѣбва да намѣрите ключоветѣ на тѣхнитѣ каси, да ги отворите и направо да четете това, което тѣ сѫ придобили. Вие нѣма да повтаряте тѣхнитѣ опитности, но ще ги използувате: ще дойдете до това, което тѣ сѫ придобили, и ще продължите да вървите напредъ. Останете ли на старото, вие нѣма да бѫдете полезни даже за себе си. Запримѣръ, какво се ползувате, ако постоянно повтаряте стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ?“ — Нищо нѣма да придобиете. Вие трѣбва да разбирате дълбокия смисълъ на този стихъ и да го прилагате въ живота си.

Дошло е време вече всички хора да се подложатъ на изпитъ, всѣки самъ да види, докѫде е стигналъ. Кой кѫдето е, тамъ да си остане, на този постъ ще се изпита. Ако нѣкой е министъръ, като министъръ ще се изпита; ако нѣкой е воененъ, като воененъ ще се изпита; ако нѣкой е ученикъ или учитель, като такъвъ ще се изпита. — Ама тия науки се отличаватъ отъ духовнитѣ. — За слабия, за невежия само се отличаватъ, но не и за силния, за просвѣтения. Какво лошо има въ това, ако покрай духовното човѣкъ изучава още и астрономия, химия, физика, математика, геология? Отъ тия науки той ще придобие нѣщо, но нѣма да изгуби. Какво по-хубаво отъ това, да знае човѣкъ; какъ е създаденъ свѣтътъ, или какъ е създадена земята? Отъ създаването си насамъ, земята е претърпѣла голѣми промѣни. И сегашното ѝ състояние не е постоянно. Нѣкои учени казватъ, че земята е въ началото на своето развитие. Въ това отношение земята може да се сравни съ кѫщичкитѣ на беднитѣ хора, които постоянно се измѣнятъ. Значи, въ днешното си състояние земята представя беденъ човѣкъ, който има условия да забогатява. Днесъ земята е бедна, защото хората не сѫ готови още да възприематъ и да носятъ.

И тъй, за да разреши въпроситѣ на живота, човѣкъ трѣбва да се научи да прониква. Ако е сиромахъ, той трѣбва да проникне въ сиромашията; ако е богатъ — въ богатството; ако е ученъ — въ знанието; ако е добъръ — въ доброто. Да проникнешъ въ нѣщо, значи да му служишъ. Смисълътъ на живота се заключава въ служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. И сто пѫти да се прераждате, въ края на краищата ще останете такива, каквито сте днесъ. Ще ставате и ще лягате, безъ да придобивате нѣщо сѫществено въ живота си. Христосъ казва „Още малко, и азъ отивамъ при Отца си. Нѣма да ме видите повече“. Това значи: онѣзи, които сѫ готови, тѣ ще възприематъ истината вѫтрешно, а не външно. Вие искате да виждате нѣщата, но за това е нужно разположение. Който иска да придобие нѣщо сѫществено, той трѣбва да се моли. И сегашнитѣ хора се молятъ, но за временни нѣща. Майката се моли да роди дете — това е временно благо; богатиятъ се моли за пари — това е временно благо; невежиятъ и учениятъ се молятъ за знания — и това е временно благо. Бѫдещитѣ блага, къмъ които човѣкъ се стреми, трѣбва да бѫдатъ цель въ живота на всички хора: богати и бедни, учени и прости. Всички хора се молятъ. Бедниятъ се моли на богатия, да изкара нѣщо отъ него. Молитвата ли е единствениятъ пѫть за придобиване на нѣщо? Много нѣща се придобиватъ и безъ молитва. — Какъ се придобиватъ? — Чрезъ знание. Когато сиромахътъ влѣзе въ кѫщата на богатия, той нѣма да му разправя за положението си, но ще види, отъ какво се нуждае богатиятъ, и веднага ще му услужи. Богатиятъ като види, че сиромахътъ е майсторъ въ известна область, той веднага ще приеме услугата му и щедро ще го възнагради.

Следователно, когато влѣзете въ единъ домъ, вижте, отъ какво се нуждае този домъ и, ако можете, помогнете му. Ако между членоветѣ на този домъ има несъгласие, отде трѣбва да започнете да помагате: отъ майката, отъ бащата, отъ дъщерята или отъ сина? Колкото малка да е помощьта ви, това е една печалба за васъ. То е все едно да купите единъ лотариенъ билетъ и да очаквате тегленето на билетитѣ. Човѣкъ не печели всѣкога, но той трѣбва да постоянствува, докато спечели. Религиознитѣ хора очакватъ нѣкакви блага, но искатъ на готово да ги получатъ. — Не, работа, трудъ се иска отъ човѣка, за да придобие това, което желае.

Мнозина питатъ, какъ и кога ще се оправи животътъ имъ? — Да очакватъ на готово да се оправи живота имъ, това е заблуждение. Преди всичко, животътъ имъ е оправенъ. Щомъ човѣкъ е здравъ, животътъ му е изправенъ. Щомъ има какво да яде, животътъ му е изправенъ. При това положение на човѣка не остава нищо друго, освенъ да работи. — Ама излишни работи нѣмалъ. — Това е другъ въпросъ, И излишни работи можете да имате. Докато не разрешите важните въпроси въ живота, вие не можете правилно да се ползувате отъ неговитѣ блага. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е като васъ. — Отде знаете това? Вие сте предъ единъ екранъ и виждате нѣщата такива, каквито не сѫ въ действителность. Човѣкъ не трѣбва да сѫди за нѣщата по себе си. Даже когато говори за себе си, и тогава нѣщата сѫ вѣрни на половина само. Той не познава цѣлия си животъ. Той знае само една часть отъ своя животъ. Когато младата мома се жени, тя се изповѣдва предъ възлюбения си като предъ изповѣдникъ. Каквото и да каже, за сѫщественото тя ще мълчи. Тя ще каже, че е писала писма на нѣкой момъкъ. — Това не сѫ прегрѣшения. Истинскиятъ грѣхъ на момата или на момъка седи въ пристѫпване на Божия законъ. Богъ е казалъ на първитѣ човѣци: „Отъ всички плодове можете да ядете, но не и отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото“. Тъй щото, грѣхътъ не седи въ яденето, но въ непослушанието.

И тъй, отъ знайното ще изучавате незнайното, т. е. това, за което сега ви се говори. — Ама азъ съмъ правовѣренъ, всичко зная. — Защо си правовѣренъ? — Защото проповѣдвамъ като Христа. — Това е заблуждение. Само онзи може да проповѣдва истината като Христа, който е изпълненъ отъ желание да се прослави името Божие. Има ли най-малкото желание въ себе си той да се прослави, а не името Божие, прегрѣшенията му лежатъ вече на неговитѣ плещи. Христосъ казва: „Господи, азъ Те прославихъ на земята. Прослави ме и Ти въ себе си!“ Истинското прославяне е предъ Бога, а не предъ хората. Когато правите нѣщо за Бога, не трѣбва да се чува ни гласъ, ни услишание за това. Ако се стремите къмъ слава, така постѫпватъ хиляди и милиони хора. Въ това отношение между хората сѫществува голѣмо състезание, но който търси славата Божия, а не своята слава и своето благо, той ще се домогне до правилно разрешаване на житейскитѣ въпроси. Който работи за слава Божия, той е човѣкъ на вѣрата.

Единъ американски милионеръ ослѣпѣлъ. Той обещалъ единъ милионъ долари на онзи лѣкарь, който може да възстанови зрението му. Следъ известно време при милионера се явилъ единъ виденъ лѣкарь, който му казалъ, че има новъ начинъ за лѣкуване на слѣпи. Ако е съгласенъ, той може да приложи новия методъ върху него. Милионерътъ започналъ да разпитва лѣкаря, дали този методъ е сигуренъ, обещава ли операцията да излѣзе сполучлива и т. н. Докато милионерътъ решавалъ, да се подложи ли на операция, въ това време при лѣкаря се явилъ единъ беденъ слѣпецъ и казалъ: Господинъ докторе, ако обичате, направете опита на моитѣ очи и ако излѣзе сполучливъ, тогава направете операцията и на очитѣ на милионера. Лѣкарьтъ се съгласилъ и пристѫпилъ къмъ опита. За щастие на бедния слѣпецъ, операцията излѣзла сполучлива, и той прогледалъ. Следъ това милионерътъ се подложилъ на сѫщата операция, която, обаче, не излѣзла сполучлива. Той не могълъ да прогледа.

Следователно, когато човѣкъ работи за слава Божия, той трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви опити, на всѣкакви жертви. И беденъ да е човѣкъ, щомъ е готовъ на за Бога, той всѣкога печели. Който не е готовъ да се жертвува за слава Божия, и богатъ да е, той всѣкога губи. Той не може да постигне желанията си.

Днесъ искамъ отъ васъ безъ страхъ да изпълните всичко, което сте разбрали. Това е необходимо за вашето разбиране. Вие не живѣете само на физическия свѣтъ, следователно, нѣмате отношения само съ хора. Вие имате общение съ всички свѣтове, съ всички сѫщества, добри и лоши. — Защо? — Понеже Богъ се проявява навсѣкѫде. За васъ е важно да бѫдете доволни отъ всичко и да изучавате това, което Богъ е създалъ. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е сѫществувало и преди васъ. Нѣкога дяволътъ натоварилъ човѣка съ своето бреме и му внушилъ, че е нещастенъ. Като не знае чие бреме носи, човѣкъ се оплаква отъ нещастието си. Хората не искатъ да страдатъ, но тѣ не знаятъ, че ако не страдатъ, нѣма и да се радватъ. Скръбьта и радостьта сѫ два полюса на живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине.

„Много още имамъ да ви кажа“. Днесъ всѣки проповѣдникъ предава думитѣ на Христа. Кой проповѣдникъ е билъ въ времето на Христа, да знае, какво Той е проповѣдвалъ? Ще каже нѣкой, че е намѣрилъ истината. Какъ е намѣрилъ истината? Да намѣри нѣкой истината, това значи да бѫде въ единство съ Бога. Кой е въ състояние да свърже човѣка съ Бога? Силата на Христовото учение седи въ това, че може да направи тази връзка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да прославя Бога“. Значи, вънъ отъ Христа, човѣкъ не може да намѣри истината. Да вѣрва човѣкъ въ Христа, това значи да намѣри истината.

Мнозина се смущаватъ, че не могатъ да намѣрятъ истината. Не е въпросътъ тамъ. Лесно е да се намѣри истината, но мѫчно може да се разбере. Слънцето изгрѣва всѣки день — това е една реалность. То изгрѣва и за мравитѣ, и за рибитѣ, и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ, и за хората, но кои отъ тѣхъ разбиратъ, какво нѣщо е слънцето? Има сѫщества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Богъ е създалъ слънцето и казалъ да не се покланя човѣкъ на нищо, което е създадено. Всички нѣща сѫ създадени, за да учи човѣкъ по тѣхъ. Когато човѣкъ разбере слънцето, както трѣбва, то вѣчно ще грѣе, нѣма да изгрѣва и залѣзва, както става сега. И ученитѣ даже не сѫ разбрали, какво представя слънцето. Тѣ не разбиратъ слънцето, както не разбиратъ и живота. Нѣкой се оглежда въ огледало и казва: Остарѣхъ вече! Отидоха младитѣ години! Другъ нѣкой поглежда фотографията си преди десеть години и казва: Загубихъ вече младостьта си! — Това е неразбиране на живота. Ако не можешъ да проникнешъ въ своята младость, ти не си разбралъ младостьта. И ако не можешъ да проникнешъ въ своята старость, ти не си разбралъ старостьта. За да дойде до реалностьта, въ която се проявява, човѣкъ трѣбва да прониква въ всичко. Докато всичко не оживѣе, въ васъ, вие още не сте на правия пѫть. Щомъ всичко въ човѣка и около него оживѣе, той е влѣзълъ въ правия пѫть, той е намѣрилъ истината.

„Много още имамъ да ви кажа“. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ е въ свѣта, но така се е скрилъ, че никой не Го вижда. Като не знаятъ това, хората и досега говорятъ за миналото на Христа, какъ страдалъ, какъ билъ разпнатъ на кръста и т. н. Всички се чудятъ, какъ е възможно, толкова младъ човѣкъ да води Божественъ животъ. — Това говори за неразбиране на нѣщата. Днесъ много хора се съмняватъ въ Божествения произходъ на Христа, а въ сѫщность трѣбвало е по-рано да се съмняватъ. Първитѣ човѣци още е трѣбвало да се усъмнятъ и да не вѣрватъ на дявола, който ги изкуси въ райската градина. Тогава тѣ му повѣрвали, а когато дойде Христосъ, не повѣрваха. — Защо?— Защото много се наплашили. И когато Христосъ дойде на земята, тѣ казали: Веднъжъ се излъгахме, вече не вѣрваме на никого. — Не, човѣкъ може да се излъже само веднъжъ. Втори пѫть той не може да се лъже. Когато дяволътъ дойде втори пѫть при васъ и ви кара да ядете отъ забраненото дърво, вие трѣбва да му кажете: Първо ти яжъ отъ тѣзи плодове, а после и азъ ще ямъ. Нека той яде, а вие гледайте само, какъ яде и какви сѫ резултатитѣ на това ядене. Мнозина оправдаватъ грѣховетѣ си съ дявола. — Не, човѣкъ самъ грѣши, и то по единствената причина, че е лакомъ. Лакомията е причина за грѣховетѣ на хората. Тѣ искатъ повече, отколкото имъ е опредѣлено. Нѣкога дяволътъ е билъ безгрѣшенъ, но щомъ пожелалъ да има повече, отколкото му трѣбва, и той сгрѣшилъ. Грѣхътъ въ свѣта дойде отъ ангелитѣ. Първо тѣ изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелитѣ сѫ сгрѣшили, защо дяволътъ е дошълъ въ свѣта, не знаете, нито можете да разберете, Единъ день тия въпроси ще станатъ ясни. Засега, обаче, по тѣхъ трѣбва да се мълчи.

Запитали едного отъ древнитѣ мѫдреци: Какво нѣщо е злото? Той стисналъ само устата си и нищо не отговорилъ. И съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ, какво нѣщо е злото, какъ е произлѣзло и т. н. Дойде ли въпросъ до злото, ще стиснете устата си като мѫдреца, и нито дума повече. Що се отнася до сѫщината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не въ неговата сѫщина, и казвате, че Адамъ и Ева били изпѫдени отъ рая, защото станали като боговетѣ, започнали да разбиратъ доброто и злото. И ако бѣха оставени въ рая, имало опасность да ядатъ отъ плодоветѣ на дървото на живота и да придобиятъ безсмъртие. Каквото и да знаете по този въпросъ, това не може да ви помогне. Вашиятъ животъ е несносенъ, мѫченъ, което показва, че се нуждаете отъ нови разбирания, отъ нова философия за живота.

„Много още имамъ да ви кажа, но сега не можете да носите“. За да дойдете до новото, което ще ви се каже, вие трѣбва да учите, да видите погрѣшкитѣ си, да намѣрите начинъ за изправянето имъ и да ги изправите. Следъ това само ще можете да разберете истината. Докато сте напрегнати, както сте сега, вие не можете да разберете истината. Искате ли по-скоро да разберете истината, трѣбва да ликвидирате съ старото и да започнете да учите. Тогава ще живѣете като човѣци. И за Христа се казва, че като се намѣрилъ въ рабски образъ, Той се смирилъ.

Какво трѣбва да правите сега? Понеже сте ученици, вие трѣбва да учите. Ако сте въ първо отдѣление и като пръвъ ученикъ минавате въ второ отдѣление, вие трѣбва да учите сѫщо така прилежно, за да минете въ трето, после въ четвърто отдѣление и т. н. Не учите ли добре, вие ще загубите първото си мѣсто. Затова хората често казватъ, че човѣкъ може да влѣзе въ рая, но може и да излѣзе. Сѫщевременно човѣкъ може да влѣзе въ рая и да не излѣзе. Той ще влиза въ рая и ще излиза, докато се научи да не излиза. Влѣзе ли веднъжъ въ рая, той повече не трѣбва да излиза. Важенъ въпросъ за всички хора е въпросътъ за ученето. Човѣкъ трѣбва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения животъ. Богъ иска човѣкъ да живѣе и да бѫде доволенъ отъ живота си. Да живѣешъ, това не значи да носишъ товара на цѣлия свѣтъ. Всѣки носи по една малка часть отъ цѣлия товаръ. Смисълътъ на живота не е въ многото, но въ онова, което сте обработили, и приложили. Малко да е, но обработено.

„Много още имамъ да ви кажа, но сега не можете да носите“. Това значи: много нѣща могатъ да ви се кажатъ, но не можете да ги разберете. — Ще се мѫчимъ да ги разберемъ. — Не е въпросъ да се мѫчите. Отъ преди две хиляди години насамъ вие се мѫчите. Време е вече да разбирате, да се молите, Духътъ да дойде у васъ, да ви научи, какво да правите. Казано е въ Писанието, че когато Духътъ на истината дойде у васъ, Той ще ви научи, какво трѣбва да правите. Този е пѫтьтъ. Сега и азъ ще ви кажа: Много нѣща още имамъ да ви река, но първо трѣбва да приложите това, което досега съмъ ви казвалъ. Като приложите всичко, което сте чули и придобили, вие ще имате вече условия да поставите здрава основа на вашия животъ. Много нѣща и много положения въ живота ви сѫ безсмислени, безъ основа. Запримѣръ, каква майка е тази, която нѣма деца? Какъвъ богатъ човѣкъ е този, който нѣма пари? Значи, майката трѣбва да има деца; богатиятъ трѣбва да има пари; учениятъ трѣбва да има знание; добриятъ, светиятъ човѣкъ трѣбва да има нужната доброта и светость въ себе си. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо ценно въ себе си, за което да живѣе.

И тъй, дълбоко въ себе си всѣки трѣбва да си каже: Дошълъ съмъ на земята да разбирамъ това, което Христосъ ще ни каже. Христосъ нѣма да ви каже да се отречете отъ себе си, защото това е казано вече. Ако досега не сте научили, какъ да се отречете отъ себе си, безпредметно е пакъ да се говори сѫщото. Каквото е казалъ Христосъ, трѣбва да се приложи.

Единъ свещеникъ проповѣдвалъ въ църква на своитѣ пасоми върху стиха, който Христосъ е казалъ: „Който има две ризи, да даде едната на бедни“. Жената на свещеника била въ църква и чула, какво проповѣдва мѫжътъ ѝ. Като се върнала въ дома си, единъ просекъ дошълъ да иска нѣщо отъ нея. Тя започнала да мисли, какво да даде на просека. Изведнъжъ въ главата ѝ дошла мисъльта да приложи това, което днесъ чула отъ мѫжа си. Отишла въ килера, извадила отъ сандъка две нови ризи на мѫжа си и едната дала на просека. Като се върналъ отъ служба, свещеникътъ поискалъ отъ жена си една отъ новитѣ ризи да се преоблѣче. Жена му занесла едната, но той я запиталъ: Де е втората риза? — Преди малко я дадохъ на единъ просекъ. Постѫпихъ точно споредъ Христовитѣ думи, които чухъ днесъ отъ тебе. — Слушай, жена, това се отнася за другитѣ хора, а не и за мене. — Не, въпроситѣ не се разрешаватъ така. Човѣкъ трѣбва вѫтрешно да се домогне до своята мисъль, до единството въ себе си и него да слуша. Всѣки самъ трѣбва да изпитва нѣщата и да знае, вѣрни ли сѫ или не.

„Много нѣща още имамъ да ви кажа Това е казано отъ Христа преди две хиляди години. Съгласни ли сте днесъ съ този стихъ? Очаквате ли да ви се каже още нѣщо? За да бѫдете искрени, трѣбва да кажете, че много нѣща ви сѫ говорени, но вие още не сте ги разбрали и приложили. Колко години ви сѫ нужни, за да ги приложите? Още две хиляди години ли ви трѣбватъ? — Не, вие трѣбва да съзнаете, че сте дошли до положение да разбирате и прилагате. Щомъ кажете така, веднага трѣбва да започнете да учите и прилагате. Досега не сте разбирали, а отсега нататъкъ ще учите съ разбиране. Сега ще слушате, какво ще ви каже Христосъ днесъ. Щомъ чуете това, което Христосъ ви каже, ще благодарите, че можете да разбирате вече, и ще почнете да прилагате.

„Много имамъ още да ви кажа“. Каквото досега сте разбрали, приложете го по свобода и разположение.

*

5. Съборна беседа, държана
на 23 августъ, 1936 г. 5 ч. с.
София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×